1. Пустошта

Попаднете ли тук ви чака сигурна смърт, я от глад, я от жажда, освен ако не намерите начин да се измъкнете. Слънцето пече убийствено, почвата е напукана, растителността не вирее по тези земи, а халюцинациите са често срещани. Единствения проблем е, че човек не знае кога му се привижда и кога не. И това е едва началото.

Момичето бродеше през забулената в прах пътека в търсене на желаното място. Стъпките и по земята бяха само шепот, развяващата се коса се плъзгаше от сянка към сянка. Макар, че на идване привличаше вниманието на жаркото слънце и на някой друг адски създания, тя не им обръщаше внимание. Тя се замисли. Искаше да е нощ. За нея нощта не криеше ужаси. Или поне не такива, които идваха от смъртните, но тук. Тук бе друго.
В последно време мракът беше станал любимото и време от деня — и същевременно най-големият и враг. Часове, за които копнееше и от които се стремеше да избяга. Когато въздуха нахлу в белите и дробове и вятъра довя още по плътна мъгла от прах, тя вдигна лице към слънцето. Сетивата и се разкъсваха от жажда за тъмнина. Чудесното луна. Искаше да я види. Да се изкъпе в сребърните и лъчи. Да забрави за всичко. Но дори под мътно сребърните лъчи не можеше да се освободи от желанието да избяга от смъртния свят, желание завладяло душата и. Може би вече беше късно. Може би вече нямаше как да иска да избяга от горе и щеше да си остане там.
Мо най-накрая приближи до Пустошта и щом погледа и фокусира Грегъри тя изтича до него.
-Ето, вече съм тук.

Мъжът се обърна към нея.
-Тъкмо на време. Ела при мен.
Девойката го послуша и се приближи. Не знаеше какво да очаква, какво беше намислил затова просто зачака. Той я хвана за ръцете и я накара да седне на жаркия пясък. Той направи същото.
-Виж сега, знаеш, че не съм некромансър. Познавам всяко едно ваше умение, но не му разбирам принципа. Въпреки това мога да те науча на общи за всяка раса неща. И точно това ще направим сега.
Мортем го слушаше много внимателно. Любопитството вече беше изтласкало мързела на страна и нямаше търпение да чуе какво е това общо нещо. Да, знаеше, че Грег не е такъв демон. Той беше обобщен екземпляр. Бляскав във всяко едно начинание и все пак не беше наклонен към нито една определена раса.
-При атака трябва да имаш различни варианти за измъкване. Една е чрез близък бой, друга чрез магия, трета с прикриване или бягане, но има и едно нещо, което ти позволява да останеш незабелязана още по начало. При асасините това са сенките. Но освен тях, както те, така и всички останали използват и нещо, на вид изключително просто, но за целта трябва да го контролираш до максимум, за да можеш да го правиш за секунди. Нарича се прикриване на аура. Знаеш, че всеки човек или създание притежава такава и тя е различна според телосложение, род, пол, магия, раса и т.н. Чрез нея лесно можеш да бъдеш открита и прикритието ти да отиде по дяволите. Но също така, можеш да я подтиснеш до такава степен, че ако си скрита някъде ще останеш напълно незабелязана. Следиш ли ми мисълта?
-Мисля, че да.
-Добре. Не е много трудно. Първо я отпусни в нормален режим и после почни чрез магия да я прибираш, организмът ти да я абсорбира, както гъба водата. Натикай я до толкова в себе си, че да не я усетя изобщо, нищо, че стоиш точно до мен. Ще можеш ли да се справиш?
-Ще опитам.
-Да видим тогава.
Грей се отпусна и почна да наблюдава процеса на малкият демон пред себе си.

/Тери знаеш, опит, резултата оставаш на мен./

Думите му преминаваха в главата и както бавните капки по стъклата на прозореца на някоя кола. Тях винаги можеш да ги проследиш. Винаги да видиш пътя им. Живота им, докато накрая не паднат някъде другаде. Така и Мортем осмисляше думите му. Следеше внимателно мисълта му. Харесваше гласа му. Той беше спокоен и търпелив и обясняваше за разлика от Синк или Лушиъс. Защо Себастиян не я даде на Грегъри да я обучава? ...
-...Нарича се прикриване на аура. Знаеш, че всеки човек или създание притежава такава и тя е различна според телосложение, род, пол, магия, раса и т.н. Чрез нея лесно можеш да бъдеш открита и прикритието ти да отиде по дяволите. Но също така, можеш да я подтиснеш до такава степен, че ако си скрита някъде ще останеш напълно незабелязана.....Добре. Не е много трудно. Първо я отпусни в нормален режим и после почни чрез магия да я прибираш, организмът ти да я абсорбира, както гъба водата. Натикай я до толкова в себе си, че да не я усетя изобщо, нищо, че стоиш точно до мен.
Е да, на думи беше лесно, но малкия проблем тук беше самата и раса. Момичето си пое дъх и издиша спокойно и дълбоко. Така така наречената и аура се разпръсна спокойно. И ето тук идваше проблема. Тя беше демон наситен с черна магия. Аурата на демоните обикновено е по-силна от на другите създания. Затова могат да бъдат усетени и от километри. Да не говорим, за гадното чувство, което пораждат в хората когато са около тях. Може би ако не бяха сложили такава лоша репутация на тази раса щеше да е далеч по-добре за тях, но все някой трябва да бъде обвиняван за всичките злини, а не може да е само Бог. Всъщност като се замислим аурата на демоните би било най-добре да се опише като нещо, което кара другите раси да настръхват. Подобен проблем имат и вампирите, с тази разлика, че те могат да се усетят със студа във въздуха.
Но далеч от това Мо потърси магията си в онова място, в което се съхранява. Магията и я обгърна като топла дреха през зимата. Усещаше я топла, приятна, дружелюбна. Не знайно защо, но наистина и харесва да използва магията си. Тя беше просто заместител на играчките.
Сега вече трябваше да се концентрира. Трябваше да успее да се "скрие" от Грегъри. Трябваше само да направи така, че магията и да притисне аурата, а? Мо се замисли. Ако магията и започне да създава нещо като вакум в тялото и. Така да засмуква аурата и. После да я съхрани като цилиндър може и да стане. Така че тя се концентрира докато не започна да изпитва гадното чувство все едно са пуснали пералня в корема и, която да засмуква всичко по пътя си. И в момента се замоли само да не се обърка нещо, че вместо аурата да почне да смуче кръв или по-зле тялото и да вземе да се разкъса отвътре.

Мортем започна не толкова лесният процес. Първа беше концентрацията. До тук добре, беше се изолирала от обгръщащият я свят и тя с лекота изпусна аурата си, да се рее безпризорно из въздуха. Беше натрапчива и лесно осезаема, точно каквато би трябвала да е на един демон. Но от там нататък започнаха проблемите. Или може би не точно проблеми, просто момичето не използваше магията си достатъчно професионално. Само натискаше в една част от тялото си, но не това бе начина.
-Опитай се да я разположиш из целия организъм. Ако го правиш само в един орган той ще се пръсне, а не искаме това, нали?
Хелските освободи магията си и аурата й отново се появи на повърхността.
-Пробвай отново.

/Пореден опит, искам по-голямо описание на самия процес. Една малка забележка - в нашия свят няма коли/

Тези неща не и бяха много ясни. Дори и да се прости с някой орган нямаше да е толкова лошо. Няколко дни с вътрешни кръвоизливи, или пък с ужасно чувство нямаше да са нищо лошо. Но все пак не и се искаше да се прости с някой орган. Просто вътрешния и глас за самосъхранения се обади в момента.
-Пробвай отново.
-Добре. - каза тя притеснено и се огледа. Проклетата жега хич не помагаше в момента. Мортем имаше чувството, че е в сауна, което си беше самата истина, ако погледнем реално. И далеч от това превъзмогна жегата и сега беше готова за втори опит с това с аурата.
Тя се замисли. Какво беше чела преди за аурата? ... Хъх как можеше сега да не се сети. Точно когато ти трябва нещо ти го забравяш. Нали преди години беше чела нещо за ацтеките и техните жертвоприношения. И разбира се това се сети, но не и за човешката аура. И ето, че сега и изби в главата. Всяко създание имаше различна аура, по която можеше да се проследи, но проблема беше, че всяко създание имаше електромагнитно поле.
Момичето се огледа. Искаше да види цвета на своята аура. Обикновено това става като се взираш в човека и направиш кръг около него. В този кръг ще се види цвета и след известно време можеше да различи цвета на своята аура. Беше някак странна. Не беше топла, както се предполага. Не беше цветна. Беше просто бяла, студена, като ледник. Това леко я стресна, но не я сломи да продължи. Мо пусна магията си така, че вместо една точка от тялото и тя да обгърне цялото и тяло. Така леко по-леко да започне да обгръща аурата около момичето. Както знаеше самата аура е многопластова. Така първия слой беше лесен да се "обладае". Той следваше контура на тялото и. Следваше контура около пръстите на ръцете, дланите, стъпалата, около главата и раменете. След това магията продължи и с другите пластове, един по един да ги завладява. Вълшебното чудо на природата - магията и - обгърна цялата аура. Както самата духовна сила така и магията и, тя бяха просто уникални сами по-себе си. Както ДНК-то, очите, гласовете вълни.
И вече дойде момента в който тя започна да притисна духовната си сила. Магията и започна да притисна аурата силни и без жалост. Все едно това беше една плюшена играчка, която е на път да се скъса от твърде много стискане. Но целта беше не да я скъса или съсипе, а просто да я съхрани в една малка част от тялото си, както беше направила с отровата, когато се учеше не отровната кръв.

Това вече беше друго нещо. Този път Мортем се постара много повече и почна да използва мозъкът си. Все пак това бе най-важното за един некромансър. те не разчитаха толкова много на физическата си сила, отколкото на менталната. И сега аурата й почна бавно да се прибира пласт по пласт, все едно ги излюпваше един по един от атмосферата около й, докато не остана много от нея. Все още част се рееше свободно, но като за първи път си беше достатъчно задоволително. Разбира се, нищо не ставаше с практика, така че ако искаше да усъвършенства това, както и останалите умения, трябваше да ги тренира, а не да ги направи по веднъж и да ги изостави, защото така мозъкът и тялото й щяха да са ги усвоили, но нямаше да са бързи. След като един ученик научи нещо, той сам трябва да се грижи да го поддържа и развие на по-горно ниво.
-По-добре е от преди малко. Все още те усещам, но слабо. Справи се добре. Искаш ли да продължим? - попита я Грегъри, защото все още не знаеше какви са плановете й за деня. Тя се опитваше да се съобрази с него, а той се мъчеше да направи същото, но с нея. Нещо като развален телефон.

/Мо, получаваш Прикриване на Аура. Ловкост-5, Интелект-4, Опит-5/

Успехът я накара да се зарадва, но бързо мина пак на намусено изражение. Просто си спомни за нещото наречено "трябва да се трудиш три пъти повече". Това и кънтеше в главата.
-Ами добре. Щом не си зает.
Не знаеше дали е добре да го задържа. Можеше всеки момент да го извикат. А тогава какво ставаше. И по-зле, можеше да стане така, че да дойдат да го потърсят тук. И като я видят ... майка и жална.

Грегъри се зачуди какво да я научи сега, но след кратък размисъл напълно я изненада.
-Знаеш ли какво? Зарежи ги тези уроци. Кой е казал, че трябва сто часа на ден да тренираш. Вместо това нека отидем някъде.
Е това не го очакваше. Смяташе, че ще продължи и продължи и продължи да се изявява като учител, но не. Вместо това той скочи на крака, подаде й ръка и я изправи.
-Къде искаш да отидем? Избери си което и да е място на света. Наистина което и да е.
Още беше само обяд и мислеше да прекара още малко време с нея, но не по този скучен начин. Една разходка или нещо хрумнало изневиделица му се стори много по-привлекателна идея.

"Какво в името на Дантес ...?" - наистина не очакваше той просто да зареже това, което правеха. Обикновено не беше ли това черта на самата нея? Е както казват хората: Има и чудеса.
-Добре, както пожелаеш.
Тя хвана внимателно ръката му. Застана на колене и се изтласка с пръсти нагоре като леко си помагаше с ръката му. Погледна го в очите и се замисли. Къде точно да избере? Не знаеше. Не обикаляше много навън поради лични причини, но пък беше чела за света извън прокълнатите земи и отвъдното. И все пак никъде не беше чела за огромен басейн с вода, така че това го задраска от въображаемия си лист.
-Може би някъде, където има цветя.
След което пак стана червена като преди. А за да го прикрие побърза и започна да си тупа дрехите от прахта. До преди малко седеше на земята.
-Но ако не искаш ти избери мястото. Навсякъде ще е по-добре пред адската жега.