First topic message reminder :

Основаваме началото. Ха честито!

Ми на мен не ми излиза пропъртис като кликнах върху лъвът.

Оле оле оле оле оле оле олеееееееееееееееее, Боянче, ти си гениййййййййййййййййййййййй! Браво, евалаааааа

невъзможно, всяка картинка си има такова нещо. дясно копче, най-отдолу. ако ти е на български компа, може да се казва свойства или нещо от рода...

за нищо!!!!

Нали е много готино, ся няма да спра да поствам за да мога да си го гледам

хахах, ако някой път искаш да го смениш, просто ми кажи, пак ще направя кода. ьД


дааа, много е готин!!!

ОФ, нещо съм в творческа форма, ма админите правят секс в момента евентуално и няма как....освен ако не превърна Арадел в шизофреничка.

Брей, брей....ква е тази Анжелiна която се вързва на акъла на Виктор?Да не е случаийно сляпа и глуха :D :D

Оф Гергано........без коментар просто. Лъжа е това - аз гледам филм той спи.

ПС: Няма как на Майки да е разказвача щото тя тръгна на някъде, но никъде конкретно не се е спряла. Да си избере една дестинация и да стои на нея и ще я поеме Тедо.

Аз се шегувах просто бееее....няма нищо лошо в това хората да се обичат!Не се сърди сега, не съм го казала ис грам лоши чувства!

Здравейте на всички. Сори, че няколко дни ме нямаше, както бях писал преди, беше ми зле. Но за щастие вече съм добре.
Имаме нов потребител. Добре дошъл Диларон.

П.С. Гери много хубав подпис имаш. :P

Нали? Един човек, да ми направи комплимент значи!А пък с какви мъки го сложих.... Иначе супер, че си на линия вече!Вече всички ни мина грипа, така, че можем да закрием сезона на боледуванията.Сега следват парковете, градинките и биричките

Още е рано за паркове, ама усещам, че скоро и това ще стане :)

Страх ме е да творя...във всяко едно нещо което правя аз отдавам част от себе си.Страх ме е един ден да не остана празна.Да тръгна из света и част по част да събирам себе си, да събирам моите истории.Те са написани на отделни листове, бели, без редове и е оставено място под всяка една с цел някой да продължи историята, да добави нещо от себе си.Или пък да я допишем заедно.Вървя, а около мен вятъра е подгонил различни листове...различни истории, никъде не намирам моите.Или ако попадна на нещо лично, то то е старо и пълно с правописни грешки.Гола съм, а по тялото ми изникват букви, сякаш невидима ръка твори по него с черно като катран мастило, букви избиващи от душата ми....Букви превръщащи се в думи, а думите в изричения...нямам химикал, нито лист в себе си.Цялото ми тяло е покрито с чужди истории, толкова нагъсто написани, че не мога да видя собсвената си кожа.Започвам да плача, сълзите ми се стичат бавно като есенни листа и попиват мастилото.Стават черни като демони щом се смесят с него.....Думите се размиват по тялото ми, заприличват на отворени кървящи рани.Вместо кръв, текът сълзи.
А, аз продължавам да вървя, оставяйки след себе си капки кърваво мастило, търсеща моите истории.Може да не са на лист, а да са на нечие тяло, тогава трябва да открия този някой...който пази моята история.

Важно е да се спортува все пак :Д Ти и с него трябва да пишеш нали знаеш :) А ся аз ще пиша къде те отвежда Геш ама след малко :)