ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Ковачницата на Смит Хукс

Go down 
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Ковачницата на Смит Хукс Empty
ПисанеЗаглавие: Ковачницата на Смит Хукс   Ковачницата на Смит Хукс Icon_minitimeВто Яну 25, 2011 12:28 pm

Тук се произвеждат оръжия по поръчка. Смит Хукс е най-опитният майстор ковач по тези земи. Цените са задоволителни, рядко се случва човек да не може да си позволи да си поръча оръжие. Той държи творенията му да се поддържат добре защото смята, че всичко изковано от него има душа.

Смит Хукс
Ковачницата на Смит Хукс Weaponsmithbyomuk


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Вто Апр 23, 2013 1:53 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Ковачницата на Смит Хукс Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Ковачницата на Смит Хукс   Ковачницата на Смит Хукс Icon_minitimeПет Авг 24, 2012 9:15 pm

Вече бяха на вън, но вместо да се качат на Шугър и да се отправят към дома си, Лезандър я поведе на някъде другаде. "Имаме още нещо за вършене" каза той и Арадел иска или не, се наложи да го последва. Отново се беше загърнала с шубата и следваше оставащите отпечатък в снега стъпки на учителя си. Свечеряваше се, сега бе много по-тъмно, макар и не съвсем.
Мъжът сви в една от еднообразните пресечки и след няма и сто метра се спря. Къщата не беше голяма, също дървена. От прозорците се виждаше жарът на горещия огън, а глухи удари като върху наковалня пронизваха ушите. Той открехна портата и двамата навлезнаха в същината на помещението.
Звуците не се оказаха грешни. В средата един едър берсерк, вече на възраст, но изключително жилав въртеше чук майсторски в здравата си ръка и безмилостно го стоварваше върху все още неоформено желязо. Когато ги видя остави работата си и свали ръкавиците, които го предпазваха. Цялото му тяло беше покрито със сажди и прах, а потта се свличаше по челото му. Той го избърса и подаде ръка за здрависване на Д'Арвил.
-Какво ще желаете?
-Бих искал една от вашите ръчни изработки за мен. И...една за госпожицата.
Ковачът погледна към Арадел и изсумтя.
-Нека първо оборудваме вас. Какви са предпочитанията ви?
-Къси и тежки.
-Имам каквото ви трябва.
Той отиде в задната стая, където складираше току що готовите си оръжия и затършува. През това време момичето оглеждаше с интерес или по-скоро любопитство различните ножове и все още не приемаше идеята, че ще вземат едно и за нея. Та тя никога не е имала даже нож, да не говорим, че беше доста скептино настроена. Спомни си за онзи ден, в който Лезандър я накара да се бие с гладиатора. Едвам вдигна меча.
Смит Хукс се върна и връчи на белия една дебела рапира с двойно острие. Беше направена от бяла стомана, почти непробиваема, а дръжката от опал.
-Ще я взема. Колкото то нея....
Той също погледна спътничката си и както майстора намуси вежди. Това щеше да бъде трудно. Момиче като Арадел и оръжия? Все едно котка да се сприятели с мишка. Трябваше да се помисли внимателно, да се подбере нещо ту леко, ту смъртоносно, ту....е нямаше смисъл да се лъже - ту да е красиво, за да й грабне вниманието и да иска да тренира с него.
Почна да обикаля като спираше погледа си върху всяко едно изделие, но нищо не беше подходящо за нея. След като обстойно огледа показаните остриета, беше на ръба на отчаянието, когато Хукс се сети за нещо и го привика да дойде с него отзад.
След десетина минути, в които Арадел се топлеше пред камината и се чудеше какво точно правят Лезандър се върна. В ръцете си държеше нещо наподобяващо ветрило. Той го вдигна пред лицето й.
-Какво, да не ти е станало топло, че ще си духаш? - пошегува се девойката, но в този момент той направи размах с ръка и ветрилото се отвори. Първоначалната й усмивка изчезна, отстъпваща на изненадата наподобяваща изражението, което човек придобива когато види нещо наистина красиво. Приспособлението за разхлаждане сега се откриваше пред нея под напълно различна форма. Беше се превърнало в смесица от плат и наточени перфектно остриета - красиво и опасно. Точно каквото й трябваше.
Spoiler:
 
-Ако ти харесва твое е!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



Ковачницата на Смит Хукс Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Ковачницата на Смит Хукс   Ковачницата на Смит Хукс Icon_minitimeПет Авг 24, 2012 9:44 pm

Тъкмо си мислех, че един топъл душ, чаша бяло вино и един хубав натурален шоколад на клоните на къщата ще ми дойдат добре, когато спътника ми за пореден път ме изненада.Този път ме заведе в една ковачница , където стар берсерк прецизно изработваше своите оръжия:
-Бих искал една от вашите ръчни изработки за мен. И...една за госпожицата.-каза Лезандър на ковача и му стисна ръката.
Докато бяха отзад да разглеждат оръжията, аз започнах да обхождам с поглед мястото.Голяма стоманена ковалня, камина, дървена маса, закачени по стената оръжия и..много сажди.Не беше място за мен и за това не представляваше особен интерес.Но след малко двамата мъже се върнаха, а Лезо държеше в ръцете си нещо, което определено грабна вниманието ми.Като всички красиви неща то заблуждаваше света около себе си със своята простота.На пръв поглед обикновено ветрило, но разтвориш ли го се превръща в смъртоносно оръжие.Дори аз, която не си падах по тях се захласнах:
-Ако ти харесва твое е!-каза накрая Д'Арвил докато го държеше разтворено.
Остриетата му блестяха примамливо на оранжевата светлина от камината и сякаш се усмихваха хищно:
-Искам да го видя първо.-и в желанието си да се досегна до това красиво нещо, протегнах нетърпеливо ръце.Показалецът ми срещна върха на едното острие и от него изби малка, алена капка кръв.Сложих го в устата си и след това продължих:
-Дори не го докоснах...това значи, че е добро..предполагам.Харесва ми адски много!Ще се радвам да го притежавам, но ще трябва да ме научиш и да го използвам.
Младият мъж не ми отговори , а се обърна към ковача, искара кесията със златото си и му подаде няколко жълтици.Благодари му и се върнахме отново на студа, където Шугър търпеливо ни чакаше.Зави оръжията в един плащ, качихме се на коня и след малко потънахме в нощта.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Ковачницата на Смит Хукс Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Ковачницата на Смит Хукс   Ковачницата на Смит Хукс Icon_minitimeПет Фев 01, 2013 8:43 pm

-Разбира се. Има едно място.
Амброзия сякаш се разсъни и тръгна към изхода.
-Хайде, ще те заведа.
Двете напуснаха странноприемницата и потеглиха по заледените улици на града. Студът бе смразяващ, но не и за тях двете. И двете бяха коренячки на мрачи и не много благоприятни климатични условия и студеният въздух не им правеше впечатление. Напротив. Чернокосата си бе все така леко облечена, а Мортем се бе завила с плаща си, само за да не привлича допълнително внимание. Вървяха повече от петнадесет минути, докато накрая не стигнаха до една дървена барака, приличаща на къща, а от вътре се чуваха удари на чук върху наковалня, а мирисът на дим стигаше чак до тях.
Красавицата открехна вратата и въведе момичето вътре. По средата на къщата стоеше здрав мъж с широки плещи, престилка на гърдите си. Повдигаше чукът и удряше в метал, от когото се очакваше да се превърне в изящен меч, а от време на време бършеше стичащата се по челото му пот.
-Чичо..... - прошепна тихо Хийт, за да не го прекъсва изневиделица.
Мъжът надигна поглед и съзря новодошлите. Остави сечивото си в страни и излезе напред.
-Амброзия! Какво те води тук, дете?
Значи имаха роднинска връзка. Човек не би си го помисли, ако някой не му го каже. Изобщо не си приличаха. Не и на външен вид. Но жарта в очите и на двамата. Да, Мортем успя да види приликата точно в този пожар, който гореше в очите им - силен, властен, непоколебим.
-Водя ти купувач.
Тя посочи към девойката, която стоеше няколко крачки зад нея.
-Иска оръжие.
Смит Хукс се приближи до Хелските и я огледа. Гледа я дълго, прецизно, изучавайки я. Нея, тялото и душата й.
-Не! - отсече изведнъж ковачът.
-Моля?
-Не. Не е подходяща за моите изработки. Твърде е слаботелесна.
-Чичо, гониш клиент.
-Знаеш много добре какво влагам в оръжията си. Това момиче не е способно да върти никое от тях. Те заслужават силен вътрешно и външно притежател. Винаги съм вярвал в това и съм учил чираците си да вярват в същото.
Жената се намръщи, а тонът й стана по-твърд. Този инатлив дъртак.
-Единственият ти чирак е Туул и той направи добре като се отдели от теб преди години.
-Той усвои всичко, на което го научих. Време му беше.
Туул?? Правилно ли чу Мортем? Значи Дрейк Туул е бил обучаван от този човек? Светът е малък. Прекалено малък.
-Да и се справя добре. А сега обслужи я.
-Казах не. Не и докато не ми докаже, че е достойна.
-И как в името на Один ще направи това?
-Не знам. Сама ще реши. Ако е достойна, ще й продам оръжие.

/Мо, злато мило, свободно РП. Реши сама какво да правиш. Ще успееш, стига да си изобретателна. Вярвам в теб./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Ковачницата на Смит Хукс Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Ковачницата на Смит Хукс   Ковачницата на Смит Хукс Icon_minitimeПет Фев 01, 2013 9:16 pm

Беше си лека обида, защо всички я мислеха за толкова слаба физически. Тихите води са най-опасни. Не са ли чували за тази поговорка, но все пак не го винеше. И тя да види такова създание като нея и тя ще си помисли, че е някаква хилава тинейджърка. И все пак онова скрито създание в нея започна да и говори.
-Давай. Покажи им.
Гласа замлъкна за момент и след това пак продължи.
-Давай де. Не се бави. Чака ни път.
И за пръв път Мо реши да отговори на силата си.
-Може ли да млъкнеш?
-Е аз само ти помагам, не ме вини.
Мортем реши да не обръща внимание на гласчетата в главата и и да се върне в реалността. Като например сега. Тя погледна Амброзия и само се усмихна. Приближи се малко повече до Смит и се усмихна и на него. После пак погледна Амброзия.
-Може би ще мога да ви докажа, че не съм толкова слаботелесна външно.
Заяви дипломатично Мортем и се поогледа. Всичко в наковалнята си беше доста тежичко, но това което щеше да е забавно е ако реши да пробва собствената си сила на нещо, което не само тежи, но и можеш да се опариш на него. А какво по-забавно от онзи съд, с който се стопява стоманата и желязото.
Момичето свали шала си от главата, за да не и пречи и отиде до съда, погледна го леко накриво и се усмихна. Този път нямаше да използва магията, а нещо друго. Нещо древно и което постоянно и говореше. А именно демона си. Точно така. Онази Мо, която гледаше Джим с презрение сякаш беше буболечка и изяде сърцето му, но от тогава да си кажем честно момичето нямаше нужда от каквато и да е било храна. Явно това я е заситило.
Душата и навлезе в съзнанието все по-дълбоко и по-дълбоко, докато не започна да се отварят от бели към червени, към сини, към лилави към черни врати и в последната където навсякъде беше инкрустирана с най-различни декорации от сорта на черепи, вериги и тук там някой паяк. Душата и отвори врата и в следващия момент Мо усети прилив на енергия, на сила, и да си го кажем честно хареса и. Доста и хареса. Чувството за сигурност, че можеш да направиш нещо сам.
-Мо ти да не полудя.
Попита Амброзия когато видя какво щеше да направи момичето.
И ето как Мортем стоеше и държеше с едната си ръка съда, който не би трябвало изобщо да може да се вдигне. Едно че би било опасно, защото може да се изгориш сериозно. А другото, защото такава тежест би смазала костите на всеки луд решил да го вдигне.
Момичето постоя така малко и гледаше съда, после го остави на мястото му и погледна ръката си. Пък на нея нямаше нищо, и ето как енергията отново си отиде. Пак без да я отпраща, но този път я беше поканила.
-За вътрешна сила съжалявам, но не мога да покажа в действителност. Все пак нямам способност с която да ви вкарам в съзнанието си.
Не че и искаше, но все пак да уточни, а и май дързостта да реши да направи нещо толкова смахнато или показваше, че е сигурна в себе си, или че е луда за връзване. Е щяхме да видим какво щеше да реши Смит.


/ Нещо не можах да го измисля /
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Ковачницата на Смит Хукс Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Ковачницата на Смит Хукс   Ковачницата на Смит Хукс Icon_minitimeСъб Фев 02, 2013 9:32 am

Всъщност импровизираното изпълнение на Мортем направи силно впечатление не само на Амброзия, но и на чичо й, макар да не си личеше по изражението му. То си остана все така строго и сурово и девойката първоначално си помисли, че не одобрява действията й. Но каква бе изненадата й, когато го чу да казва:
-Избери си.
Това означаваше, че той бе признал силата й или поне телесната такава. Вътрешната й воля остана скрита, но той предположи, че такава има, щом имаше смелостта да вдигне горещият съд, без да се страхува за кожата си.
Мортем почна да се оглежда по рафтовете, касите и сандъците, които бяха натрупани безразборно. Изборът беше голям. Оръжията наистина светеха и сякаш съдържаха в себе си мистика и душа. Въпросът бе какво щеше да избере малката некромансърка и дали то щеше да отговаря на нрава й. После оставаше само да се договорят за цената и острието щеше да бъде нейно за ползване.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Ковачницата на Смит Хукс Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Ковачницата на Смит Хукс   Ковачницата на Смит Хукс Icon_minitimeСъб Фев 02, 2013 9:44 am

В началото Мо се беше отказала, но после когато и казаха да си избере се учуди. Отиде при рафта с оръжията. Имаше какви ли не. От малки ками и ножове до тежки и масивни мечове. Шпаги, вериги, самурайски мечове. Буквално всичко и сега Мо не знаеше какво иска.
Накрая май се сети как да избере. Още от малка я учеха, че всичко може да бъде убито, тоест май имаше нещо подобно на душа, а ако този ковач ги изработваше с любов би трябвало да има и късче от неговата в тях. Затова тя щеше да пробва не толкова традиционен метод за избор. Мо просто затвори очи и надвеси ръката си пред шкафа. Сигурно отстрани изглеждаше смешна, но това помогна. Ако искаше да борави с някое оръжие трябваше да има връзка между нея и него. За да може да е с пълен синхрон с оръжието.
И ето че усети някаква странна приятна топлина идваща от някъде. Тя насочи ръката си без да отваря очи и хвана оръжието.

/Моля да ми избереш, тъй като прегледах доста страници в гугъл и не намерих нищо, което да ми хареса /
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Ковачницата на Смит Хукс Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Ковачницата на Смит Хукс   Ковачницата на Смит Хукс Icon_minitimeСъб Фев 02, 2013 11:50 am

Връзката между човек и човек или човек и животно е непреднамерена и трудно заличима. Същото е и с оръжията. Цаката не е да избереш което и да е, да го използваш от време на време, а после да го захвърлиш в някой кашон, където ще събира прах, острието му ще се затъпява, а блясъкът ще изчезне. Не. Идеята е да избереш правилното. най-подходящото за теб и същността ти. Това, което ще те следва неотлъчно, превръщащо се в трета ръка. Винаги готово да предложи услугите си, когато имаш нужда от него. Връзката между боеца и неговото оръжие е една от най-здравите съществуващи. Тя трябва да е непоклатима, да е до живот.
Мортем разбираше това и сега търсеше това, което е предназначено за нея. Хукс виждаше методът й. Всъщност той бе един от малкото методи, които уважаваше. Точно така трябваше да бъде взет избора. Точно така.
Момичето усещаше аурата и енергията, която минава през всички от тях, но само едно се докосна до душевността й. Само едно се прилепи до дланта й, подсказващо й, че именно то е нейното. Тя го стисна и го извади от купа. Чак тогава отвори очи и погледна изборът си. Беше колкото красиво, толкова и опасно. Дагер с метална дръжка, облепена с черна кожа, от която беше изобразена смъртта, по начина, по който всеки я знае от книгите и сказанията. Острието бе от твърд, здрав метал с малки дупчици по него, които го правеха само по-дебел и стабилен. Наистина съвършена изработка.
-Добър избор. - обади се ковача и пое оръжието. - Хубаво острие. Отива ти. Струва 400 злато. Ако го искаш твое е.

Ковачницата на Смит Хукс 60469medievalgothicdeat
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Ковачницата на Смит Хукс Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Ковачницата на Смит Хукс   Ковачницата на Смит Хукс Icon_minitimeСъб Фев 02, 2013 12:07 pm

Когато Мортем издърпа внимателно оръжието го погледна. Внимателно проследи извивките от лявата му страна, докато го държеше с дясната. По някаква странна причина се свърза с това оръжие, и не само това. То сякаш туптеше в ръцете и. Сякаш имаше сърце, а то биеше със същия удар като това на Мортем.
След това продължи да го гледа, но това което и направи впечатление беше изображението, което беше на дръжката. Каква ирония. Ето защо се свърза с него. Ковано е с мисълта за Смъртта. Точно това е накарало Мортем да го издърпа, нали освен, че името и значи "смърт" вътрешно в себе си знаеше, че да я сее из земята беше единствената и цел в този живот.
-Добър избор. - обади се ковача и пое оръжието. - Хубаво острие. Отива ти. Струва 400 злато. Ако го искаш твое е.
Мортем се усмихна и плати на човека. Беше сигурна, че го иска, а и къде ще намери оръжие, с което да се чувства толкова сигурна. Със сигурност в Роузкил нямаше да има този успех.
Човека и подаде дагера и и пожела да си го ползва със здраве. Мортем му благодари и погледна Амброзия. Сега май беше време да се връщат в страноприемницата, едно че там и беше коня, а другото, че сигурно Амброзия имаше работа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Ковачницата на Смит Хукс Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Ковачницата на Смит Хукс   Ковачницата на Смит Хукс Icon_minitimeЧет Юли 11, 2013 9:01 am

Ранното утро си бе заминало отдавна. Слънцето се бе скрило зад големите облаци, оставяйки пухкавите снежинки да продължават да падат свободно по бялата земя. Градът изглеждаше по-заснежен от всякога. Дълбоките преспи покриваха някой сгради почти наполовина, но пък сред тях имаше и една, която се открояваше от далече. Малка схлупена къщурка, предназначена за изработване на оръжия. Красивият дом, на Смит Хукс. Цялата бе изработена от дебел слой камък, предпазващ вътрешността и от студа. А топлината идваща от голямата камина и вътрешното огнище, на което Смит изработваше оръжията си, затопляше до толкова камъка, че около къщичката рядко се образуваха преспи пясък. Единствено по малките прозорци можеха да се видят полепнали снежинки, които бързо-бързо изчезваха след минути.
Докато мъжа ковеше поредното острие за брадва със силните си ръце, навън по снежната покривка се чуваха стъпките, на няколко наши героя. Приближавайки до Ковачницата, хрупането което издаваха подметките на обувките им, привлече вниманието на Хукс. Той спря работата си и тръгна право към входа на къщата. Много скоро, ръката му докосна дръжката на вратата. Силните му пръсти я обгърнаха, като я притиснаха към грубата длан. Преди да дръпне вратата към себе си, някой от другият край направи същото. Младата г-ца Хийт нямаше търпение да се похвали на чичо си, за това и тя бързаше да влязат вътре. Ала, когато тя натисна здраво вратата навътре, натиска и съвпадна с дърпането на Смит, който се опита да отвори вратата. Вратата се отвори рязко, а ковача нямаше време дори да отреагира и да се мръдне настрани. Ръба на дървото премина право пред него, халосвайки здраво зачервеният му нос.

- Чичооо! - изкрещя Амброзия, щом видя ковача пред себе си. Тя разтвори широко ръце очаквайки, че той ще я приеме в обятията си, ала това което направи мъжа, бе да се хване за носа с две ръце и да наддаде вой. -...чичо? Олеле, извинявай...извинявай...
Амброзия скочи право в малката стаичка, притеснена за Хукс. Тя се опита да разтвори силните мъжки ръце, но ковача дори не и позволи да ги помръдне и милиметър.
- Чичо? Чичо, добре ли си?
Ковача отвори очи. Когато видя малката си племенница, сякаш болката изчезна. Той пусна ръцете си надолу, опитвайки се да не показва болката която изпитваше. Но, по лицето му се стичаше една лека струйка кръв, която показваше достатъчно положението му.
- Спокойно, момичето ми. Няма ми нищо.
- Но, чичо...тече ти кръв! - констатира момичето, като избърса кръвта с ръката си.
Смит я хвана и отмести крехкият и крайник от лицето си.
- Хаха...просто, лека настинка. Не се притеснявай.
Очите на мъжа се повдигнаха нагоре, поглеждайки към двамата младежи, стоящи на входа. От болката на удара, очите му все още пареха леко и той не можеше да види добре, кой стои пред него.
- Кого си ми довела?
Амброзия отстъпи крачка назад и прибра ръце към тялото си. Усмихна се като дете, което се подготвя за декламирането на поредното стихотворение. Пое си дълбоко въздух и с широка усмивка на лицето, представи двамата мъже зад гърба си.

- Чичо, това са Дрейки и неговият приятел...
- Дани - представи се некромансъра.
- ...Дани. Той е некромансър!
- Дрейки? - попита ковача, разтърквайки очите си с ръце.

Зрението му все още не се бе възстановило напълно, за това Смит се приближи до двете момчета, преминавайки покрай Амброзия. Застана срещу им и с премрежен поглед ги огледа. Първо огледа гладиатора, а после и Дани, който стоеше кротко и се усмихваше приятелски насреща му.

- Кой от вас двамата, сополанковци, е хлапето за което си мисля?!
Дрейк се засмя и се присегна към рамото на ковача.
- Чичо, тук съм...
Ковача погледна наляво, право в лицето на Дрейк. Стисна за миг очите си, след което, когато ги отвори, всичко му се разясни. Татуировката, красивото детско (за него) лице и онова изражение, което никога нямаше да забрави през живота си.
- Дрейк?!? - попита невярващо мъжа, оглеждайки възмъжалият красавец, който стоеше пред него.
Вярно, това не бе онова хлапе, което той изпрати преди години от дома си. В момента пред него стоеше един истински красавец, от който струеше истинска гладиаторска сила. Очите на ковача шареха по цялото му тяло, като го преценяха внимателно. Силните загрубели ръце, му показаха, че хлапето е продължило да се занимава със занаята, който той остави в ръцете му. Тялото му бе закърняло, заздравяло, а дори по лицето си, вече чернокосият имаше първите косъмчета, предвестяващи, че той е истински мъж.

- Не намери ли някоя жена, че да те охрани малко бе?!? Виж се какъв си - все същият сополанко, от едно време. Дрехите ще ти паднат!

Неочакваната забележка, развесели обстановката. От всички, Дани най-малко очакваше такава реакция от строго изглеждащият ковач. Думите му го накараха да се разсмее тихо, прехапвайки устните си до до болка. Смит видя това и се обърна към него, подавайки му ръка.

- Приятно ми е, младежо. Можеш да ме наричаш Смит.
- Дани... - представи се некромансъра, стискайки здраво ръката на мъжа, който стоеше срещу него.
- Хайде, хайде! Влизайте вътре, че да не настинете.

Двамата другари пристъпиха през прага, влизайки право в топлата къщурка. Щом Дрейк направи първите си крачки, силният мъж застанал зад гърба му, се протегна напред и го хвана за раменете с двете си ръце. Дръпна го рязко назад, като приклещи главата му към тялото си, полагайки едната си предмишница под брадичката му. С другата си свободна ръка, Смит здраво натърка главата на Дрейк, използвайки кокалчетата на пръстите си. Движенията му бяха толкова енергични, че скоро частички кожа започнаха да хвърчат около главата на гладиатора, а той започна да се гърчи безпомощно в хватката на чичо си.

- Стига, чичо! Престани! Знаеш, че мразя такаа! Стигааа... - крещеше гладиатора, превивайки се във всяка възможна посока.
- Падна ли ми, сополанко! Не се сети едно писмо да изпратиш, на стария си чичо. Сега ще те накажа...хахаха....
Дани и Амброзия започнаха да се смеят, наблюдавайки комичната ситуация, в която бе изпаднал приятеля им. Цялата тази идилия продължи още няколко минути, след което Хукс пусна чернокоското от хватката си. Дрейк се изправи, а косите на главата му придобиха смешна топчеста форма, наподобяваща птиче гнездо. Дани и Амброзия продължиха да се смеят насреща му, а гладиатора недоумяваше, какво се случва.
- Какво бе? Какво има та се хилите така?
Погледа му се завъртя леко в страни, където на едно стъкло, той успя да види изражението си.
- Майчице! - възкликна гладиатора, след което трескаво започна да оправя косите си.
В този момент, Смит се приближи до младата дама, която стоеше точно до некромансъра.
- Защо не ми каза, че са пристигнали?
- Чичо, дойдоха преди десет минути. Повярвай ми, ако знаех, щях да кажа първо на теб!
Очите на мъжа погледнаха към некромансъра, който не отрече думите на Амброзия, дори я защити.
Няколко секунди по-късно, Дани погледна в страни, където видя приятеля си. Той бе застанал зад голямата наковалня, която се намираше в края на къщурката. Отгоре и, имаше току-що издялана двуостра брадва, предназначена за ръцете на някой силен Корнор-ец. Очите на гладиатора шареха по острието, а една лека усмивка се бе появила на лицето му.
- Вижте го... - отвърна Дани, подканвайки всички да погледнат към мъжа.
Смит и Амброзия се обърнаха назад, погледайки към гладиатора. Двамата почти едновременно се усмихнаха, когато видяха щастливото изражение на Дрейк. Очите му сякаш грееха, а в тях се виждаха леките пламъци на огъня, която се отразяваше. Дрейк повдигна глава и погледна към ковача.
- Чичо...може ли?
Смит се усмихна широко.
- Разбира се, момчето ми.
Туул хвана брадвата с две ръце и я повдигна пред себе си. Беше тежка, но силата която притежаваше, му позволяваше да я върти с лекота. Последваха няколко кръгови движения, описващи различни атаки. Замахвания, парирания и удари, които Дрейк знаеше от детството си. Със всеки един замах, сякаш изражението му изразяваше все повече и повече щастие.
- Дрейк! - извика Хукс.
Гладиатора се спря и обърна глава към мъжа.
- Имам идея. Защо не ни изковеш нещо?а
- Сега ли? - попита недоумяващо чернокосия.
- Надявам се, не бързате за никъде...
- Не, не...просто не знам защо.
Смит се засмя.
- Искам да видя, дали все още помниш, на какво съм те научил. Ние ще те изчакаме навън. Когато си готов, ела при нас.
- Добре, чичо! - каза гордо Туул, след което се захвана с направата на оръжието си.
Ръцете му бързо насъбраха нужните материали и гладиатора се подготви за работа. През това време, Смит, Амброзия и Дани се изнизаха от ковачницата, оставяйки гладиатора да се подготви на спокойствие.

_________________
Ковачницата на Смит Хукс Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Ковачницата на Смит Хукс Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Ковачницата на Смит Хукс   Ковачницата на Смит Хукс Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Ковачницата на Смит Хукс
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Корнор-
Идете на: