ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Балната зала

Go down 
АвторСъобщение
Admin
Admin


Брой мнения : 66
Join date : 16.01.2011

Балната зала Empty
ПисанеЗаглавие: Балната зала   Балната зала Icon_minitimeСря Яну 26, 2011 2:54 pm

Балната зала е изящно украсена с всевъзможни ледени скулптори. Хора от цял свят идват, за да зърнат и да потъпчат за миг ледените плочки на великолепното помещение. По-важните чествания винаги се организират тук.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://fatecry.bulgarianforum.net
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Балната зала Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Балната зала   Балната зала Icon_minitimeНед Яну 13, 2013 1:43 pm

Балната зала винаги се е отличавала със своето изящество от ледени скулптури, ледени стени, че даже и леден под. Енергията излизаща от недрата на тази земя винаги циркулираше, поддържайки интересната структура на цитаделата. Да не говорим, че тук слънцето никога не бе достатъчно силно, че да я разтопи. Въпреки всичко, берсерките се бяха застраховали.
По принцип помещението се използваше за висши балове, в чест на голям празник, но днес, тя бе оборудвана в типичен варварски стил. Не беше подредена привлекателно за другите народи, а за своят собствен. Всички бяха тук. По продължението на залата бяха поставени пет предълги дървени маси, на които имаше изобилие от храна, главно месо, приготвено по най-разнообразен начин - от пушено, през печено, чак до сварено. Зеленчуците и плодовете не бяха на почит. Но същото не може да се каже за алкохола. Изобилстваше от множество бъчви и бурета, където леко се клатушкаха тъмна бира и силно, неразредено червено вино. Двете основни питиета на неверниците.
Бром навлезе следвайки учителят си. Като цяло, обстановката не му направи силно впечатление. Както сам каза, не си падаше особено по празненствата. Това, което бе важно е да се подсили. Тялото му отдавна почна да усеща умората, а ако не се грижиш за него, то няма да издържи дълго.
-Сядай където искаш. - заповяда му Тортън и се отдалечи, оставяйки го сам в наплива от ученици. Той самият отиде при колегите си, на почетната по-малка маса, сложена специално за тях. на нея се бе настанил и пратеника на Феникс, а именно Тес, който оглеждаше всичко с изискан интерес, кротко отпиваше от чашата си, а от време на време разменяше по някоя друга дума с кралят и двамата ментори. На тях им бе все едно за него. Дойде, свърши си работата, всичко от там нататък бе просто един дълг, благодарност за помощта. На следващият ден щяха да си го изпратят по живо по здраво и може би никога повече да не го видят. Чужденците не бяха добре дошли тук, но сега трябваше да покажат някакво престорено гостоприемство.
Колкото до Бром, той се отправи към една от масите, настани се без да обръща особено внимание на останалите, наля си в една дървена халба вино и си сложи един пушен бут в чинията. почна да се храни мълчаливо, докато покоят му не бе прекъснат от червенокосата берсерка, която му направи силно впечатление, още на обяд. Хана буквално изскочи пред него с широка усмивка, показваща всичките й бели зъби. Бе облякла дълга зелена рокля с ръкави до лактите. Стоеше й толкова не на място.
-Реши да дойдеш най-накрая, а? Изпусна приветстващото слово. Няма значение, без това не беше много забавно. Толкова е странно. Даже си облякох рокля. Чувствам се странно с нея. Изглеждам нелепо, нали? - засмя се тя, чакаща някакъв отговор, без да разчита на каквито и да е комплименти.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Me4oPuH(OpasNia)

Me4oPuH(OpasNia)

Брой мнения : 52
Join date : 17.09.2012
Age : 26

Балната зала Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Балната зала   Балната зала Icon_minitimeНед Яну 13, 2013 2:41 pm

Докато влизаха, погледа на Бром започна бавно, но сигурно да "сканира" цялото помещение и присъстващите. Бързо отметна мислено присъствието на краля, другият преподавател и гостът от Феникс когато видя, че Тортън се отправя към тях. Почти никой друг не успя да му направи директно впечатление, групички от хора пиеха, смееха се и пееха, други обсъждаха различни теми по двойки или няколко човека, но като цяло имаше повече присъстващи от очакваният на младежа. Не си беше представял, че цитаделата може да има толкова много обучаващи се берсерки едновременно. А още колко ли имаше разпръснати по различни задачи?
Е, това бяха въпроси, които нямаше да тормозят съзнанието му точно тази вечер, нямаше енергията за това.
Точно както можеше и да се очаква, Фоми се движеше неотлъчно зад Бром без да го притеснява по какъвто и да е начин. Още когато младежа си сложи нещо в чинията, без да обръща особено внимание на това какво е, "изпусна" едно почти също толкова голямо парче месо на земята до кракът си, така че и Фоми да хапне.
Въпреки факта, че си наля вино, не изпитваше голямо желание да пие, поне не и преди да е хапнал, защото тялото му беше толкова изтощено, че не беше сигурен дали ще издържи дори една чаша вино. Отпи само една глътка колкото да дегустира напитката, оставайки доволен от избора си. Алкохола и храната бяха първокачествени.
И точно когато си помисли, че ще може след още няколко минути да се измъкне също толкова тихо колкото беше дошъл се появи Хана. Все още изпитваше смесени чувства към нея, както може би към всички, с които се беше запознал до този момент. От една страна имаше огромен интерес към характера и уменията й, а и се чувстваше длъжник за това, че го спаси по-време на първият кръг, но същевременно изпитваше доста голямо пренебрежение относно коментара, който тя си беше позволила по-негов адрес...може би главно, защото беше съгласен с нея. Тя го каза, а той го чувстваше... наистина беше жалък.
Рокля? А, да. Чак когато го каза успя да установи причината за промяната. В нормално състояние сигурно не би пропуснал една малка дупка в дрехата й или леко порязване на пръста, малко количество грим или дори синина, но сега се чувстваше толкова изморен, че дори не беше успял да фокусира дългата й зелена рокля.
Една тънка и изтощена усмивка успя да се покатери върху лицето на младежа докато я оглеждаше от глава до пети. -Тц, за малко да не те позная, дори бях готов да те поканя на танц, милейди.- Усмивката му се разшири и въпреки опита си не успя да сдържи искреният си смях. За секунда се изпариха следите от изтощението, но веднага след това усети остра болка в корема и присви очи като спря за секунда и повдигна ръка, в знак, че се предава преди да го е нападнала. - Ако трябва да бъда честен, мисля, че ... си красива.- Направи лека пауза, в която осъзна, че е казал нещо ненужно.. - Просто промяната ми идва прекалено внезапна. От вида ти по време на изпита в тази дълга рокля. Но предполагам, че от днес насетне ще те виждам в панталони с меч в ръка, така че нека ти се радвам докато все още мога.- Повдигна леко чашата си и я погледна въпросително. - Имаш си своя, предполагам?- Наистина се нуждаеше от почивка, но не само физическа, може би някоя друга усмивка и малко смях щяха да направят много повече за него в момента. Заради това беше решил поне да се опита да се позабавлява.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Балната зала Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Балната зала   Балната зала Icon_minitimeНед Яну 13, 2013 5:14 pm

Хана зяпна:
-Красива? Хахаха, добър си в шегите.
Но беше прав, такива случаи са голяма рядкост и момичето нямаше търпение да се приберат в бараките, където щеше да захвърли този парцал и да обуе така комфортните си панталони. Макар и жена, се чувстваше най-удобно с оръжие в ръка. Берсеркска щерка, какво да я правиш.
-Изчакай.
Тя изтича до другият край на масата, взе чашата си с вино и се върна при него, като се настани. Имаше достатъчно място. От долу Фоми я наблюдаваше и леко съскаше. Макар и животно, тя изпита неопределена ревност към господаря си. Не й харесваше, че някаква женска е толкова близо до него. Бром забеляза това, но не можа да определи причината на странното й държание. Котки, особени същества са. Вместо това, реши, че е още гладна и й хвърли още едно парче месо.
-Сладка е. - констатира Хана, сочейки домашният му любимец. -Как се казва.
-Фоми.
Момичето протегна ръка, за да я погали по пухкавата бяла козина, но животното се дръпна, наежи се и замахна да я одраска с лапа. Девойката реагира достатъчно бързо, че да избегне ноктите й. Отначало погледа й бе малко объркан, но после просто се усмихна и чисто по хлапашки се засмя.
-Май не ме харесва много.
После се обърна отново към компанията си.
-Да ти призная ли нещо?
-Давай. - с леко любопитство я подкани Бром.
-Доволна съм, че успя да преминеш изпитанието.
Очите му леко се разшириха от тази новина, но се постара да не го показва явно.
-Нима?
-Да. Биеш се неопитно, но с класа. Не взимай по-ранните ми думи на сериозно. Не си жалък. Все пак си тук, нали? А и....показа милосърдие, което малко от присъстващите биха, на твое място. Това е глупаво, погледнато от страни, но аз го уважавам. Все пак не е нужно да има излишни жертви, ако можем да ги избегнем, нали?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Me4oPuH(OpasNia)

Me4oPuH(OpasNia)

Брой мнения : 52
Join date : 17.09.2012
Age : 26

Балната зала Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Балната зала   Балната зала Icon_minitimeПон Яну 14, 2013 10:00 am

-Все още не знам дали показвам милосърдие или слабост, може би и двете, но съм такъв какъвто съм.-Направи лека пауза, в която отпи глътка от виното.-Но си права, тук съм и смятам да се задържа.-Наистина се опитваше да повярва на думите й, но същевременно вярваше, че единствените способни на милост са силните, а той не беше такъв. И все пак се радваше. Поклати леко глава за да прогони буреносните облаци, които бяха започнали да надвисват над него и се усмихна отново.
-Та, от къде идваш? Разкажи ми малко за себе си.- Усмихна й се сърдечно и се облегна на масата, сякаш напълно готов да я изслуша независимо какво щеше да му каже.


PS: Ам... сега съм малко зает, заради това само толкова.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Балната зала Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Балната зала   Балната зала Icon_minitimeПет Яну 18, 2013 5:27 pm

След цялата суматоха, след изморителният ден изпълнен с болежки, мъка, съревнование, себедоказване, рани и ожулвания, най-накрая бе дошло времето за заслужена почивка. Вечер, в която всички можеха да отдъхнат и да се отдадат на поне малко спокойствие, преди да дойде новият ден, когато всичко щеше да почне да се повтаря.
А на едната маса, съвсем в края й, точно до ръбът - момче и момиче, в неангажираща поза, усмихнати, може би радостни от факта, че са на място, където могат да почнат новото си начало, новото си приключение и два дървени чаши с постепенно намаляваща червена течност. Звучи доста приятно, нали? Така беше. Поне за сега. Без грижи, без притеснения, поне за няколко часа. А после, кръговрата на живота щеше да ги завладее наново.
-Та, от къде идваш? Разкажи ми малко за себе си.
Хана се замисли за момент. Изглеждаше доста ведра, когато не се налагаше да налага някой със секирата си и в същото време твърдостта й се четеше в мимиките, в скулите, в очите.
-Не е кой знае какво. Родом съм от тук. От града. Израснах в многобройна фамилия. Чичо ми е бил член на цитаделата. Достигнал е висок връх в йерархията и управата. Пенсионира се преди две години. Още от дете ме учеше да се бия с оръжия, да бъда силна, да не се предавам. Да мисля трезво, да преценявам подобаващо ситуациите и в същото време да знам кога да отстъпя. Кога да пощадя, кога да покажа милост. Дължа му всичките си познания. Той е мъдър човек. Още когато бях на петнадесет бе решено, че когато навърша пълнолетие ще кандидатствам в гилдията. Някой може да си помисли, че ми беше наложено като семеен дълг, още повече когато родителите ми не можаха да заченат момче, но аз нямам нищи против. Харесва ми и даже пътят ми да не бе предначертан, пак бих избрала същия. Не искам да ги разочаровам, както не искам и да разочаровам себе си. Хвърлила съм много пот и труд в това начинание, че да извърна глава и да поема в друга посока.
Бром слушаше внимателно историята й. Не блестеше с най-развинтените и цветни нюанси на живота, но в нея имаше стабилност, семейна чест и закореняла доблест на старото поколение бойци, което нямаше как да не почиташ. Праволинеен път, но правилен. Очакван, но все пак хубав.
-Ами ти?
Младият мъж я погледна.
-Сигурна съм, че животът ти е пълен с приключения. Че си скитал насам натам и си видял какви ли не чудноватости по света.
-Защо мислиш така?
-Не знам. На такъв тип човек ми приличаш. Авантюрист. Или може би греша?
Хана положи длани под брадичката си, облягайки лакти на дървената маса, в очакване на някоя фантастична приказка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Me4oPuH(OpasNia)

Me4oPuH(OpasNia)

Брой мнения : 52
Join date : 17.09.2012
Age : 26

Балната зала Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Балната зала   Балната зала Icon_minitimeПет Фев 08, 2013 4:58 pm

Авантюрист? Не успя да прикрие тънката усмивка, която се разля върху лицето му. Вдигна дървената чаша и отпи няколко глътки в опит да спре да се усмихва, но напразно. А когато вдигна поглед от дървеният съд видя зелените й очи как го преценяват, все още очаквайки някаква завладяваща история за приключения, магия, чудовища, места далечни от това, цветове и хора повече от нишките в роклята й… за съжаление историята му не беше такава, но за тази вечер, само за пред нея, можеше да я направи, но имаше ли смисъл да лъже? Ако беше просто искрен за последните два дни щеше наистина да оправдае очакванията й.
-Аз съм…никой. -Златните му очи пробляснаха леко…- Едно дърво, в гора, нито много голямо, нито малко, достатъчно високо, че да оцелее. -Направи лека пауза, в която се усмихна на леко обърканото й изражение. -Отраснал съм в планината, далеч от града, достатъчно, че почти никога да не се срещат хора около дома ми и въпреки това едва на няколко дни път. -Отпи последната глътка от чашата си. - Живеех там с майка си. Отрастнах с дърветата, скалите и снега. Всичко около мен ме научи на това което знам.- Отбеляза само на ум с леко циничен тон „което е всъщност доста малко.”- Никога не съм имал определена цел или мечта, живеехме ден за ден, а повечето дни бяха забавни, интересни. А вечерите, магически. Но в тази среда, никога не ми се беше налагало да се бия или по-точно да боравя с оръжие, днес за първи път държах меч в ръка.-Реши, че това за дома му и за миналава вечер може спокойно да го премълчи, нямаше причина да й казва, а и едва ли щеше да доведе до нещо добро. - Днес може би се случиха най-големите приключения от моя гледна точка, като се започна от самият град, който все още малко ме плаши и стигнем до преподавателите, краля, земният магьосник и разбира се, ти. -Разтвори ръце в жест, който обхващаше цялата зала. - Може би скоро няма да помръднем от тук, но това е приключение и дори ако не е, то съм сигурен, че това е вратата за мен към света и всичките негови чудеса.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Балната зала Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Балната зала   Балната зала Icon_minitimeПет Фев 08, 2013 6:55 pm

Хана слушаше историята му мълчаливо, с интерес. Не се оказа това, което очакваше, но не беше и скучно или монотонно. Планината доставяше своите безбройни препятствия и сама по себе си беше едно голямо приключение. Изпълнена със загадки, чудесии и мистерии.
-Може би скоро няма да помръднем от тук, но това е приключение и дори ако не е, то съм сигурен, че това е вратата за мен към света и всичките негови чудеса.
Момичето се усмихна благо и отпи от чашата си.
-Мога ли да те попитам нещо, Бром?
-Разбира се.
-Какво се е случило с ръцете ти?
Младежът погледна към привързаните си длани и се сети за боят, ако така можем да го наречем, срещу Тортън. Тъкмо приет и вече с травми по тялото и то не от изпита.
-Не искам да съм нахална, просто когато дойдохме ги нямаше.
От страни Фоми повдигна глава, отправи острите си очи право към момичето и изпръхтя недоволно, че се е осмелила да му задава такива въпроси.

В другата част на залата на една от най-малките маси се бяха наредили преподавателският състав, няколко по-важни члена на братството и почетният гост от Феникс. Той някак си не се вписваше в обстановката. Колкото и да се опитваше да намери общ език с тези хора, не се получаваше напълно и носталгията по дома го завладя. Бяха го задържали повече отколкото очакваше, а само след два дена щеше да се проведе ежегодният летен бал на гилдията. Трябваше да си е там още онзи ден, а вместо това приемането на берсерките се отложи и сега той още беше в ледената държава. Тогава Тес взе решение. Изправи се бавно и се усмихна приятелски на останалите.
-Извинете, че ви напускам толкова рано, но ще се наложи да се прибирам.
-Толкова бързо? - попита изненадано Стоун.
-За съжаление да. бяхте много гостоприемни, но във Феникс ме очакват. Надявам се да ви видя на бала.
Ди Клиф се изправи и му подаде ръка.
-Нищо не мога да ти обещая Тес. С новият прием, може би ще се наложи да си останем тук.
-Разбирам. Ако не се видим ви желая много успех с младите попълнения.
-Благодаря, приятелю. Беше ни от голяма полза.
Мъжете се сбогуваха с пратеника на маговете и той тръгна към изхода на широката зала. Не бързаше, крачките му бяха умерени, но в тях се четеше решителност да се завърне на мига. В момента, в който се озовеше извън Ледената Цитадела, щеше да отпусне магията си и да й позволи да го отведе у дома.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Me4oPuH(OpasNia)

Me4oPuH(OpasNia)

Брой мнения : 52
Join date : 17.09.2012
Age : 26

Балната зала Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Балната зала   Балната зала Icon_minitimeПет Фев 08, 2013 8:22 pm

Оу, значи все пак беше забелязала… А се надяваше да мине тънко, колкото наивно от негова страна. Погледна превръзките почти изненадано, сякаш преди миг не са били там. Очите му подскочиха от нея върху тях и обратно като накрая повдигна безпомощно рамене. - Май няма да се измъкна с „паднах по стълбите”, а ?- И се усмихна до ушите. - Не си нахална по-никакъв начин, въпросът си е точно на мястото ако трябва да бъдем честни.- Лека пауза, в която погледът му прибяга към преподавателите и отдалечаващият се земен магьосник. Изглежда престоят му вече беше приключил. - Мисля, че бихме могли да го наречем първият ми урок в Цитаделата, а удоволствието беше както мое, така и на Тортън. - Една бърза усмивка отново пробяга през лицето му докато ставаше от мястото си и отиваше до най-близката кана за да запълни празнината в дървената чаша.
- Ако трябва да бъда честен, беше доста образователно преживяване, а и преподавателят прояви много повече …. Милост, от очакваното. - Думата „милост” заседна в гърлото на младежа и беше почти изплюта, изглежда алкохолът все още не беше достатъчен. Отпи няколко глътки от чашата и прецени, че може да си позволи цялата кана, като я замъкна със себе си обратно.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Балната зала Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Балната зала   Балната зала Icon_minitimeСъб Фев 09, 2013 12:21 pm

Червенокосата погледна към въпросният учител изпод вежди преценявайки ситуацията. После обратно към Бром и ухилената му физиономия. Май вкусът на виното бе замъглил болката, която е изпитал при този "първи урок".
-Хммм.... - усмихна се тя. -Тъкмо пристигнал и вече си създаваш ситуации. Интересен подход, г-н Бром.
Момчето не спираше да се усмихва, леко замаян от алкохола, но не достатъчно, че да се отпусне напълно. Държеше гардът си на внимание и недопускане до пълно превземане на личното му пространство, което в случая бе напълно уместно. Все пак никога не можеш да си напълно сигурен в отсрещния и намеренията му. Може да не са такива, каквито изглеждат. А верността е загадка, митичен блян, която се дарява само на най-големите късметлии. Може би и той щеше да стане един от тях, но нямаше намерение да се впуска в тази идея с главата напред. Все още не. Имаше прекалено много неясни въпроси, които нямаше просто така да предложат разкритието си пред него. Щеше да отнеме много време, старание и мъки, докато стигне до същността на заобикалящата го обстановка, а и на самият себе си. Мистерията на миналото не се отваря сама. Нужни да здрави ръце, които да я разгърнат и още по-здрава воля, която да я приеме. Но един бал е добро начало, нали? Началото към така скъпоценната истина, която е кът по земята. За която са умирали хора, за която са страдали и кървели сърца и очи. Той сам много добре знаеше какво е това. Знаеше, но беше забравил. До някъде, това също е незаменим дар. Забравата....Защо му е да помни покрусата от предателството, защо му е да помни мъката от детството, която може да нанесе непоправими психически и душевни щети? Не е ли по-добре да почне всичко наново, начисто? Така няма ли да тръгне с една крачка пред другите? Да, мисля, че е така.
Хана се изправи от мястото си и внимателно хвана ранените му ръце. Дръпна го към себе си и Бром се оказа на крака. Не разбираше какво я подтикна да направи това, но щеше да разбере.
-Танцувай с мен!
-А?!
-Краката ти са здрави нали? Или и тях си наранил?
Девойката се усмихна и го повлече в средата на залата. Положи едната му ръка на кръста си, а своята сложи на рамото му и почна да го придвижва заедно със себе си в бърз, народен танц, известен по тези територии.
От масата на учителите, очите на Тортън го наблюдаваха тихо и незабелязано, като ястреб, който дебне малка животинка за улов. Имаше нещо познато в това момче. Тази мисъл не го напускаше от първият момент, в който го видя. Но какво...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Me4oPuH(OpasNia)

Me4oPuH(OpasNia)

Брой мнения : 52
Join date : 17.09.2012
Age : 26

Балната зала Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Балната зала   Балната зала Icon_minitimeНед Фев 10, 2013 1:09 pm

Алкохолът…беше все така недостатъчен. А защо за пореден път го споменавам ли? Е не беше ли той причината Бром да се подлъже така лесно и да дойде тук, с идеята, че за няколко минути, часове или поне вечер ще успее да забрави предходните дни и всичките изпитания на духа и тялото през, които беше преминал.
Но може би дълбоко в себе си, младежа вече беше разбрал, че е намерил своето спасение от умората и напрежението и то не беше алкохолът, нито забравата, която той предоставяше. Тази вечер, това беше Хана. Държанието й контрастираше силно на това което беше показала през деня, зелените й очи, който следяха всяко негово движение с интерес, маниерите, тона и думите, с които се обръщаше към него… Хлапе като него, неопитно както в живота като цяло така и в човешките взаимоотношения не беше сигурен какво значи това, чувстваше се объркан и все пак… нещо в усмивката й го караше да се чувства добре, да очаква утрешният ден, а не да го проклина още от днес. Може би и това беше истинската причина да се усмихва толкова много, повече от колкото през целият си живот до сега, но той не знаеше това.
Е ако някой го попита относно незалязващата му усмивка, сигурно би обвинил алкохола или би казал нещо от сорта на „Не е ли по-добре така от колкото да се муся или плача?“, но ние знаем истината, нали? : )
Първоначалното объркване от рязкото ставане и предложението за танц го остави с отворена уста докато Хана вече го влачеше към средата на залата. Едната му ръка се появи на талията й и преди да се усети танцът беше започнал.
- Ти наистина си …. - Не успя да завърши изречението, защото темпото стана още по-бързо. Върху устните му играеше за пореден път усмивка, невинна и щастлива. Която изчезваше от време на време, когато просто се опитваше да поддържа темпото на Хана, защото на теория знаеше танца, но никога до сега не беше имаш възможността да опита на и практика.
Роклята наистина й отиваше, дано я видеше отново с нея…
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Балната зала Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Балната зала   Балната зала Icon_minitimeПон Фев 11, 2013 8:50 am

Да, Хана можеше да бъде доста жизнерадостна и весела на моменти. Всъщност въпреки борбеността си, още първият миг, в който я видя, стоварила големите си кубинки върху гърба на нападателя му, тя се усмихваше. Искрено и лъчезарно. Може би за нея всичко това бе просто една игра. Или пък беше толкова сигурна в себе си, че приемаше всичко с усмивка, защото вярваше, че нищо лошо няма да й се случи. А ако се случи, тя ще се справи, както винаги до сега.
Танца бе бърз, от онези със завъртените стъпки и подскоци, смяна на партньори и хващане на предишния. През Бром преминаха няколко девойки, някои симпатични, други не толкова, но след поредния кръг отново се върна в ръцете на червенокосата, която се смееше и радваше като дете. От скамейката Фоми ги наблюдаваше недоволно и се чудеше с какво да провали малкото им веселие. Женската хитрост надделя и тя скочи от продълговатата пейка, като се провираше незабелязано през краката на присъстващите. Внимателно се гънеше и извиваше, за да не я стъпчат и застана зад младата берсерка, която бе на такова близко разстояние от собственика й. Котето дебнеше края на роклята й, който се суркаше по пода и изчака удобния момент. А той дойде много скоро. Хана тъкмо се завърташе и животното впи ноктите си в края на плата. Това, което се получи обаче, не беше точно това, което й се искаше.
Момичето залитна от застопоряването на плаща си и тъкмо щеше да падне на земята, когато ръката на Бром се протегна, хвана нейната и вместо да се стовари назад, тя полетя право към него и се озова в обятията му. Буквално докосваше гръдта си до торсът му, а лицето й бе на милиметри от неговото.
-Добре ли си?
Тя прискляпа в неразбиране, а после се усмихна.
-Разбира се.
Планът на Фоми напълно се развали и сега тя точеше ядно зъби. Тъкмо да скочи към гърба на червенокосата, един крак притисна опашката й. Неволно, но достатъчно силно, че животното да изпищи на умряло, да подскочи във въздуха и да попадне централно върху главата на настъпилия я. Чу се мяучене, ръмжене, драскане на нокти по човешко лице и няколко агонизиращи вика. Цялото внимание се прикова върху тях.
-Фоми не! - викаше Бром, но котката не го послуша.
Вкопчила се в главата на мъжа, се опитваше да изтръгне ноктите си от косата му, а той на свой ред се опитваше да я разкара от себе си. Когато най-накрая успя и малката сладурана се оказа в ръцете му, той я запрати напред силно, така че да се забие в гърба на друг младеж в другата част на залата. Вторият се обърна и почна да псува виновника. Котката отдавна се бе покрила под една от масите, а кавгата бе на лице. От всякъде се чуваха викове и скоро мелето се заформи. Учениците се сбиха всеки с всеки, никой не мислещ кой е виновен и кой не. Това си бяха варварите дай им бой, пиене и жени.
От средата на залата Стоун се заливаше от смях на гледката. Надигаше халбата си с вино, отпиваше големи глътки и пак продължаваше да се смее.
Бром държеше Хана на известно разстояние от образувалия се кръг, като се опитваше да я предпази.
-Майчеце.... - възкликна момчето. - Голяма патаклама стана.
-Какво чакаме? Да се включим.
Момичето се засмя, запретна ръкави, напълно забравила, че е с рокля и се хвърли в погото от тела. Беше й толкова забавно. Раздаваше малките си, но силни тукати наляво надясно и не спираше да се усмихва. В същината си тя бе голяма мъжкарана и побойник. Може би точно това харесваше в нея, нашият герой.

/Мечо свободно РП/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Me4oPuH(OpasNia)

Me4oPuH(OpasNia)

Брой мнения : 52
Join date : 17.09.2012
Age : 26

Балната зала Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Балната зала   Балната зала Icon_minitimeЧет Апр 18, 2013 1:55 am

Oоох, дори без намесата на Фоми, накрая вечерта щеше да завърши така по един или друг начин, в това Бром беше напълно сигурен, но това не променяше намесата й. За секунда, когато Хана скочи напред със своите малки юмручета, да раздава правосъдие, младежа обходи залата или поне това което можеше да види в търсене на Фоми, но когато не я видя просто повдигна леко рамене." Един последен бой за вечерта, колко зле можеше да е ? "
Последва примера на партньорката си и се хвърли в мелето без друга грижа на света, сякаш това щеше да е последният им пиянски бой, всеки въоръжен с широка усмивка, халба, чиния, стол, кой на земята, кой на тавана, някой викат от болка, други се смеят. Точно както трябваше да бъде.
Въргала продължи неопределен период от време, краят му беше обявен от липсата на повече участници, когато Стоун реши, че смеха и виното са му омръзнали, стана от масата и се приближи към погото с намерението да се включи. В този определен момент, почти 70% от присъстващите направиха няколко крачки в страни, а точно тези, който бяха пред него, прекалено бавни за да се измъкнах прелетяха няколко метра. В самият център на събитието беше Бром, с разбита вежда, плюещ кръв и оглеждащ се за следващият противник. Докато един крак, до болка познат не се стовари отгоре му. Върху него най-победоносно стоеше Хана с широка усмивка, облечена в зелените останки от роклята й. Разбира се, последваха бурни овации и смях, но нали заради това се бяха събрали? Цялото събитие продължи още приблизително час, където всеки вдигаше по едно наздраве с човека най-близо до него в знак на уважение в добрият бой. Все пак всички знаеха, че това беше най-подходящият начин да приключат вечерта.
Когато кралят разпусна всички и обяви, че от утре започват тренировките, Бром се отправи към бараките заедно с Фоми, веднага след като поздрави Хана за добрият бой и танц, подхвърли съвсем небрежно, че няма търпение да го направят отново, без значение кое от двете и без да изчака отговор тръгна към топлите обятия на завивките. Знаеше, че няма много време за сън, но смяташе да се възползва до колкото беше възможно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Балната зала Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Балната зала   Балната зала Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Балната зала
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Корнор :: Ледената Цитадела-
Идете на: