ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Шатрата

Go down 
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Шатрата         Empty
ПисанеЗаглавие: Шатрата    Шатрата         Icon_minitimeПет Яну 28, 2011 8:44 am

Това е най-големият разпънат магазин тук. Вътре може да се намерят всякакъв тип мазила, парфюми, козметика и всичко свързано с душевната и физическата красота. Пътешественици от цял свят идват до тук, за да се посъветват със собственичката Яхя Ифе и да вземе най-доброто за себе си или за близкия. Шатрата е обзаведена в източен стил, навсякъде има запалени абаносови пръчици, разнасящи приятен аромат, платнените стени са украсени с балдахин. Но най-голямото бижу тук е собственичката му.

Яхя Ифе
Шатрата         42328940


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Чет Авг 14, 2014 10:05 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Райден

Райден

Брой мнения : 210
Join date : 28.12.2012
Age : 23

Шатрата         Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Шатрата    Шатрата         Icon_minitimeСъб Дек 29, 2012 5:41 pm

Хиляди сентенции, притчи, романи и какво ли още не са се изписвали за надеждата. Имала е всякакви лица и превъплъщения. Била е честна, справедлива и заслужена с вяра и упорство. Била е последна глътка въздух на достойни и недостойни. Била и все още е различна за всеки. Откривана и търсена сред тълпи от хора с многобройни причини и превъплъщения. Какво е надеждата? Истината е, че тя е оазис в пустинята на живота. И това е почти буквално. Крепи те и ти дава нови сили. Надъхва те и те поддържа в целите ти. А за някои тя буквално е оазиса в пустинята. Иронично по свой странно забавен начин.
Трудно е да повярваш в това, че насред нищото се появява спасение и хоп ти стоиш пред шатра с хиляди цветове, аромати и звучи извиращи от вътрешността й.
Райден открехна дебелото тежко платнище от входа й и потъна в друг свят. Насред нищото, като портал пренасящ те в друго измерение. С това шега не бива, че като нищо наистина попаднеш накъде насред нищото. Това няма да е толкова весело, определено.
Жената застанала пред нея с изкусителните форми и усмивка на прелъстителка можеше да мине и за нежна, но дрънкулките по нея подсказваха по-подходящи думи: пищна, пламенна някак богата. Може би по-много начини. Рен обожаваше хората. Бяха като бижутата, на които повечето жени страстно се любуваха. Уникати! Различни и предизвикателни. Като японските пъзели, които пренареждаше, за да избистри ума си. Бяха загадки, които непременно трябваше да бъдат разгадани, прочетени. Обичаше ги с почти наркоманска зависимост. Едно движение, един трепет и изпуснат миг можеха да разказват цели истории, а тя беше отличен читател.
Маската по лицето й се изливаше като вода по порцелан. Плавно заемаше формата, която трябваше да придаде. Гънеше се и извиваше покрай картината, която рисуваше с мислите си. Невинна усмивка, топъл и леко интелигентен пламък в очите и леката руменина на момиче попаднало насред магазин, който трябва да разпали желанията в нея. тя гледаше винаги да остави неща, за което другия да се хване. Нещо, което да привлече вниманието. Да го отвлече от много-по-важните неща.
-Извинете ме, но мога ли да попитам къде се намирам? Загубих картата си в пясъците и е щяло чудо, че попаднах тук. Където и да е това тук. Как пък не. Нито имах карта, нито щях да съм глупачка да я изгубя. И чудесата са за идиоти, които вярват в приказки. Вярваш ли в приказки? – нямаше нужда по показва, че устните й не са пресъхнали, а гърлото й не стърже на ламарина. Безобидните хора са такива, на които всеки се доверява нямам по-първично, без да премисли, да прецени.
- Ще се лъжем ли? – Гласът на жената пред нея бе богат и топъл. Подхождаше на визията й, обкръжението и всичко останало. Допълваше я.
О, да, ще се лъжем. Нещо против? Мислех си, че ще е забавно. После малко да ми сипеш от някое отровно чайче?– Райден световна шампионка по саркастични мисли отново в действие. Сякаш мозъка й работеше само по този и по никой друг начин. Любезности при нужда. Точка!
- Знаеш къде си. Захрид не е място, на което случайно попадаш, а моята шатра още по-малко.
Е, тук вече ме загуби... Точно в твоята шатра попаднах, ама съвсем случайно. Не се ласкай.
Язвителната усмивка мълниеносно заемаше мястото на предходната. Какво пък игричките не винаги следваха едни правила.
- Сега да няма да кажеш, че ще ми предложиш нещо точно за мен да ми подчертае големите сиви очи? Ама направо си го създала да ми пасне ? Виж ако имаш нещо да кажем променящо цвета им временно може и да ме спечелиш. Само да няма вкус на сливи. А?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Шатрата         Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Шатрата    Шатрата         Icon_minitimeСъб Дек 29, 2012 9:52 pm

Яхя се усмихна леко потайно, но остави игричките за някой друг път. По принцип беше изкусна в търговията. Можеше да накара всеки да си купи всичко. От най-скъпите и красиви бижута, до най-голямата тенекия. От благодатни мехлеми, до евтини парцалки. Беше достатъчно интелигентна и се гордееше с умението си да преценява хората. Точно затова не й трябваше много време, за да разбере, че момичето пред нея не е тук, за да купува. Тогава тя само й губеше времето.
-Не, скъпа. Няма да ти предложа нищо. Не аз търся клиентите си, те търсят мен.
Така значи. Те я търсят. Голямо самолюбие определено. А може би си имаше причина. Не изглеждаше като плитка жена, която е въздух под налягане. По-скоро такава, която знае що за стока е. Не е хубаво хората да се оценяват, но беше умно. Всичко се купуваше на този свят. Даже и щастието. Който твърдеше обратното, значи бе глупав наивник или прекалено голям романтик. Но не и Ифе. Пустинниците знаеха правилата на света. Или ги следваха или ги изменяха в своя изгода.
И все пак поради някаква причина реши да обясни на странницата положението, в което се намира.
-Ти си в Захрид, сладкишче. А това тук е търговският му пункт. Ако ти трябва превоз, антика или нещо друго, значи си на правилното място.
-Едва ли точно това ми трябва.
В този момент в шатрата влезе мъж, в своята средна възраст. Тъкмо минал четиридесетте, но не и петдесетте. Беше облечен в златна роба, а шапчицата в същия цвят показваше по-високо ниво в йерархията.
-Оар. - поздрави го собственицата на шатрата.
-Яхя, скъпа моя.
Той се приближи, хвана ръката й и я целуна.
-Какво те води в този късен час? Тъкмо се приготвям да затварям.
-Само исках да те осведомя, че утре идва конвоя от Маджестик. Освен всичко ще ми донесат и някои доста качествени платове.
-Искаш да ми ги продадеш?
-На изгодна за теб сума.
Красавицата се подсмихна. Този пустинен плъх винаги знаеше как да привлече вниманието й. Знаеше много добре, че няма да й излезе евтино, но също така и, че ще си заслужава инвестицията.
-Мини по обяд, за да ми покажеш стоката. Може и да измислим нещо.
-Разбира се.
Мъжът се огледа и забеляза и другият присъстващ. Младото момиче, което седеше и не се знаеше дали реално ги слуша. Беше доста впечатляваща. Все още много млада, без никакви бръчки от премеждия. Един прекрасен екземпляр.
-Не съм ви виждал по тези места. - поздрави я с престорена любезност създателя на оазиса. О, не той не се бе появил от нищото. Той бе построен с огромна доза стратегическа интелигентност. Пустинята не разполагаше с много. Един общ град, друг скрит под пясъците и единственият оазис, който бе като спасителен пояс за много пътници.
-Не съм от тук. - отвърна Райден и леко се отдръпна. Този човек не й спечели доверието, въпреки обичта си към човешките същества.
-Ще паснете идеално тук. Къде сте отседнали?
-Никъде. - отговори вместо нея Ифе, гледаща съзаклятнически колегата си.
В случая лъжите и игрите нямаха време да подействат, защото бяха изпреварени от пъклени планове.
-Така ли? - попита по-скоро лилавокосата той, отколкото Рен. - Това е наистина жалко. Такова момиче като вас, не бива да остава на произвола на съдбата.
Младата бъдеща асасинка бе всичко друго, но не и глупава. Усети, че нещо се мъти затова събра мислите си.
-Е, благодаря за помощта. Аз ще тръгвам.
Тя се обърна и тръгна към изхода, но преди да успее да излезе на пътя й застанаха двама здрави, високи с глава и нещо мъже, много наподобяващи телохранители.
-Не мисля така. - чу се гласът на Оар и още преди девойката да се усети, устата й бе грубо запушена, а ръцете й извити зад гърба. Мъжът се приближи до нея и прокара пръсти през красивото й лице.
-Наистина чудесен екземпляр. Ще бъдете фурор на утрешният търг.
Девойката чувстваше как тялото й отмалява и тя не можеше да го контролира. Малко по малко силите й я напускаха, докато тя не се строполи, подхваната от силните ръце на насилниците си. Последното което усети, бе парчето плат напоен с хлороформ, който притискаше ноздрите й. Довиждане свят.....
-Мисля, че това оправя дълговете ни за утре.
-Мисля, че си права, скъпа Яхя. Мисля, че си права.
Мъжете напуснаха шатрата, потъвайки в мрака на преливащото денонощие.

/Рен, сладка, пиши в как се събуждаш на сутринта в убежището на Оар и си завързана, така че да не можеш да избягаш/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Шатрата         Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Шатрата    Шатрата         Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Шатрата
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Захрид :: Оазисът на Оар-
Идете на: