ИндексТърсенеРегистрирайте сеВход

Share
 

 Вечен сън

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeПет Яну 28, 2011 7:23 pm

First topic message reminder :

Мястото за обучението на Нуксите представляваше една голяма, празна и тъмна зала. Високите прозорци бяха покрити с черни пердета, скриващи светлината. Вратата беше тежка и трудна за отваряне, сякаш за другите членове на сградата бе забранено влизането тук. Никой не знаеше наистина какво точно се случва по време на уроците, а и малко хора питаха. В края на помещението имаше една кожена кушетка. Това бе единственото обзавеждане. Учители тук са Зийк Пиърс и Ай Лейбъл. Зийк обича игричките на котка и мишка. Естествено винаги той е котката. Често сменя партньорките си, непостоянен и влюбен в силите си. Не се притеснява да ги използва за лична изгода. Ай от друга страна е сякаш винаги уморена. Върви бавно, прозява се често, ленива. Нищо не може да я впечатли. Може да се каже даже, че малко и неща забелязва. Слави се като Нукса, който не е толкова привлекателен и въпреки всичко влезе ли в главата ти ще те накара да правиш каквото си поиска.


Зийк Пиърс
Вечен сън          - Page 2 Xyho


Ай Лейбъл
Вечен сън          - Page 2 Angelotheignorantcleanb


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Чет Авг 14, 2014 10:42 am; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото Go down

АвторСъобщение
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 24

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeНед Дек 23, 2012 10:34 am

- Разбира се. - каза въодушевена Ел, но сърцето й се сви, знаейки че не бе способна да владее силите си. Какво ли още щеше да направи без да го иска?

Тя тръсна глава и отпрати мисли за разрушения и урагани и още какви ли не простотии, които бе възможно да породи без да иска. Страшничко си бе. Пък и бе виждала доста голяма част от силите си.. когато бе ядосана и хич не й хареса мисълта да ги пусне да вилнеят тук.

- С какво продължаваме? - попита тя с любопитство в очите.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeНед Дек 23, 2012 7:03 pm

-Може би...не знам....
Зийк се обърна към дъщеря си и млъкна. Не каза нищо повече, но тя умееше да вижда през него, както и той през нея. Бяха свързани не само кръвно, но и магическо. Връзката между двамата бе непроницаема, твърде дълбока. Едва ли имаше баща и дъщеря, които да знаят за какво си мисли другият, като тях.
Наташа пристъпи до него, положи дланта си на бузата му и се усмихна.
-Няма нищо, тате. Използвай ме.
-Сигурна ли си?
Детето кимна и това даде решението на нуксата.
-Чувала си за състоянието на сомнамбулите, нали?
-Да, това е когато човек върви в сънят си.
-И не само. Върши неща, които после не помни. Може да направи каквото и да е, даже да убие някой. Но когато се събуди няма и помен от случилото се. Коварна болест, но често срещана. Таша страда от същото.
Малкото момиче седеше като стъклена фигура и като че ли изобщо не се притесняваше от този факт. За крехките си пет години, очите й изглеждаха пълни с мъдрост, почти толкова, колкото тези на баща й.
-Нуксите умеем да контролираме сомнамбулите. Можех да ги караме да правят каквото си поискаме. Абсолютно всичко. Дори да се самоубият, нещо, което в нормалното сомнамбулство е невъзможно.
Елизабет потръпна докато слушаше обясненията му. До къде изобщо можеше да се простре магията им? Даже не смееше да си помисли за дебрите, в които можеше да влезе и да владее и то единствено чрез съня.
-Искам да приспиш, Наташа, мисля, че вече го умееш и след това да я контролираш. Ще поемеш ли този риск?

/Ел, преспиването го правиш успешно, вече имаш първо ниво, от там нататък всичко е под формата на опит/
Върнете се в началото Go down
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 24

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeПон Дек 24, 2012 8:32 pm

Елизабет не каза нищо. Само погледна детето с известна доза колебание. Беше ли способна? Сигурно, но колко ли ще траеше и най-важното - какви щяха да са последиците. Дотук всичко влияеше най-вече на нея и нейното тяло и тя нямаше проблеми с това, можеше да го приеме. Но това да експериментира с нещо, което никога не се е занимавала върху друго същество... още повече - дете. Тя изглеждаше някак невинна и недокосната от грозната реалност и Ел не искаше да й направи нещо, което може да й навреди. И в същото време пламъците на решението тлееха в очите й. Бе дете... но не съвсем. Може би на външен вид - да, но не й в душата си. А това Елизабет от къде го знаеше, не питайте. И тя не знае наистина. Може би магията й бе пробила преградите... а може би бе прекалено очевидно, за да бъде подминато.

Наташа се приближи. Елизабет стана и остави момичето да легне на кушетката. Ел стоеше отстрани и гледаше детето... Можеше ли да го направи? Е, сега щяхме да разберем.

Наташа кимна и Ел с трепереща длан погали челото на момичето. Отвори уста и запя. Беше непозната и за Зий,к и за дъщеря му песен на език, който не бяха чували, но от гърлото на Ел звучеше така позната, така близка. Наташа усети как съзнанието й се разгръща, заспивайки. Нямаше смисъл да се бори. Тялото й се отпусна и тя потъна в мрака на собствената си болест. Мина време преди да стане. Но тялото й се събуди... само тялото. Ел докосна съзнанието й със сетивата си, но осъзна, че то не бе там... не напълно. Момичето седна, а после се изправи. И чак тогава отвори очи... бяха хишническо червени - рядко виждани и кървави. Напомняха й за... Тя си удари един шамар мисловно. Наташа тръгна към изхода бавно, но сигурно. Стъпките й бяха несигурни и нестабилни, но тялото й се държеше. Къдриците й подскачаха леко зад нея. Ел направи една крачка по стъпките й. Изглеждаше някак...

И тогава Наташа извърна глава. Лицето й бе изкривено - зъбите й бяха оголени, очите се бяха превърнали в цепки... нямаше й следа от невинното момиченце. На негово място бе звят... чистоподобен, хладнокръвен и първичен звяр. Ел се страсна и точно това отключи магията й. Мо тя се разпръска. Ли се опита да достигне до мозъка на детето, за да контролира тялото, но нещо й пречеше. Сякаш тичаше към врата, която постоянно се отдалечаваше. И докато се усети - бе прекалено късно. Детето се метна върху русокоската и се опита да я захапе. Нуксата обаче хвана гърлото й и я издърпа по-настрани. Това дете бе придобило неестествена сила. Елизабет се фокусира, опита да остави паниката настрана и заговори. Остави магията си да се рее по въздуха към челото на момичето.

- Наташа, успокой се. Спри. Наташа, изправи се. - и за миг яростта взе превес. - Подчини се, момиче!

И всичко спря за миг. Ел бе прекалила. Знаеше го. Затова първото нещо, което направи след като видя, че детето се изправи и застана като статуя, бе да погледно извинително и притеснено учителя си. Гласът й все още ехетеше в залата. Но спокойствието и напрежението бяха кратко явление. Ли загуби контрол върху детето и то пак я повали. Този път захапа врата й жестоко. Тя извика в агония...
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeСря Дек 26, 2012 9:04 am

Отначало Пиърс наблюдаваш всичко странично, без да се меси. За миг рижавокосата успя да овладее дъщеря му, но това не продължи дълго. Или едната бе твърде несигурна, или другата стана прекалено подвластна на болестта си, а най-вероятно да бяха двете в едно.
Малкото момиче се нахвърли върху Елизабет с бяс, наподобяваща тази на разярено куче. Вътрешно не искаше да се подчини. Беше прекалено своеволна, а може би изплашена от това, което крие в себе си и се защитаваше по най-първичен начин.
Но премина границата, прекали и учителят се изправи рязко. Бе време да се намеси. Той изтича до дъщеря си и я хвана за раменете, преди да е удушила Уинтър.
-Таша, пусни. Пусни!
Магията му навлезе в малкото тяло и го обгърна. За секунди то се успокои и пусна жертвата си. Нуксата се закашля и се свести. Пред нея детето стоеше отново като статуя, чакаща команди.
-Сега е спокойна. Давай, заповядай й нещо.

/Пореден опит/
Върнете се в началото Go down
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 24

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeПет Дек 28, 2012 9:05 pm

Елизабет погледна момичето задъхана. Изправи се на лакти и огледа стаята. Видя малка саксия с цветя в близкия ъгъл и пак се върна към безизразните очи на наташа. Тя сякаш бе в транс, хипнотизирана, а не просто спяща. Сякаш болестта се бе убвила около нея като окови, която я задушаваха и не й позволяваха да мръдне. Дори очите й бяха толкова празни, сякаш нямаше душа зад това красиво тяло.

- Наташа, отиди и вземи онази саксия от ъгъла. Донеси я тук. - думите бяха изречени бавно и внимателно, така че магията да се промъкне тайно без наранявания в съзнанието на момичето.

Малка златна нишка се проточи от устата на Ли, докато говореше. Понесе се във въздуха и се зави във формата на странен кръст, завит от едната страна. Беше виждала този символ, но не можеше да се сети къде. Явно адреналинът бе оказал влияние върху магията й, защото, когато тя достигна челото на Таша, момичето отметна глава назад, така сякаш току що някой я запардоса с нещо здраво. Ели очакваше Нати да припадне всеки момент, но вместо това тя прие командата и връзката между двете се осъществи. Момичето се обърна на пети и отиде до цветето. После се върна с него. Е, такова цвете бе виждала само в сънищата си. Бе нещо уникално и красиво, изящно... Но сега не ставаше въпрос за цветето. Таша остави саксията и... припадна. Телцето й се строполи като камък - безжизнено и отоуснато. Връзката се загуби. Съзнанието й се отдалечи. Ел се изправи на краката си и с помощта на учителя тя постави обратно Нати на кушетката.

- Не мисля, че повече мога да правя това. Тя има нужда от почивка - съзнанието й е изтормозено от магията, макар и малка. - Русокоската обърна глава към момиченцето - Събуди се Наташа. - и целуна главата й.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeПет Дек 28, 2012 11:47 pm

Малките клепачи потрепнаха и само след секунди се отвориха, връщайки се към този свят където поне за известно време нямаше да сънува. Детето погледна към Елизабет,после към баща си и в леко недоумение попита:
-Справих ли се?
-Да, скъпа. Справи се. - отвърна Зийк и я погали по черните къдрици, но докато изричаше тези думи гледаше към ученичката на Ай. С това казваше, че тя се е справила. Може би не толкова добре колкото очакваше, но напълно задоволително като за първи път.
Зеленокосият мъж остави дъщеря си да си почине и се изправи. Подхвана под ръка Уинтър и я съпроводи към другия край на стаята. Говореше тихо и внимателно, така че да не я уплаши.
-Стилът ти на използване на магия.....
-Какво за него?
-Старинен е.
-Какво означава това?
Пиърс се спря и я погледна в очите.
-Всеки стил води началото си от някъде. Някои като некромансърството или така наречената черна магия поддържат първоначалната си линия. Други като контролът на сънища се е видоизменил с годините. Някои неща са отхвърлени и поради тази причина закърнели, други са се добавили и развили. Но твоят стил е първоизточен. Това означава, че датира от времето на първите майстори. Знаците, които се появяват когато правиш заклинание....повечето хора даже не знаят какво означават. Малцина са останалите, които разбират значението. А още по-малко са тези, които ги използват. Наричат себе си Орденът на Вечността. Представляват група от магьосници, които вярват, че чрез съня ще стигнат до безсмъртие. Ай е член на организацията.
Момичето попиваше всяка една дума с пълно неразбиране. Старинни ордени, безсмъртие, първоизточен стил. Какво по....
-Това, което ми е неясно е, от къде момиче като теб, твърде младо и твърде неопитно, го е научило!

/Ел, получаваш Сомнамбулство. Интелект -7, Воля-5, Опит-6/
Върнете се в началото Go down
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 24

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeНед Дек 30, 2012 7:45 pm

- Аз... аз... - Елизабет не знаеше какво да каже.

Да, тя разбираше символите, употребяваше, но далеч не знаеше от къде могат да се научат. Те винаги са били част от нея, от магията й, от нейната сила. Нуксата в нея знаеше тези тайни... незнайно от къде.

- Не знам. - накрая отвърна Ел объркано и леко уплашено, за да не бъде обвинена в шпионаж или нещо подобно. - Аз просто се вслушвам с нуксата в мен, в инстинктите си... Не съм видяла никъде подобни знаци - нито книги, нито други веществени доказателства, нито да бъдат използвани... Просто ги знам.

Тя обясняваше припряно и малко разсеяно, понеже нуксата й говореше пак, размишлявайки над знаците... над вечността, коиято те показваха. Можеше да усети дъха на времето и да почувства белезите на миналото върху тях, но никога не е имала представа от къде идват. Пък и не й се случваше често да ги използва... не винаги тези знаци се използваха, но винаги придаваха силна връзка и изцеждаха много магия.

- Какво представлява ордена? - внезапно попита Ли, излизайки от мислите си, поглеждайки учителя си с леко присвити очи. Е, имаше само един начин май да разбере отговорите на въпросите, които се въртяха и множаха в главата й...
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeПон Дек 31, 2012 12:12 pm

-Орденът е съвкупност от умели магьосници, с голям ресурс на средства. Те вярват, че когато смъртта ги настигне, могат да изпаднат в състояние на вечен сън, който да поддържа душите им вечни и да не отидат в подземното царство. Но това е само един от начините. Има и други, много по-жестоки. Някои вярват, че....
В този момент вратата на залата леко се открехна и вътре се прокрадна Миша. Не й бе мястото тук.
-Г-н Пиърс!
Учителят се обърна. Познаваше момичето с демонските крила, но бегло.
-Извинете, че ви прекъсвам, но ме пратиха да ви кажа, че в приемната зала ви чака ново попълнение. Ще трябва да отидете да я приемете.
Зеленокосият сбърчи вежди, недоволен от това прекъсване, но нямаше как. Работата трябваше да бъде свършена, а при липсата на Ай, явно той щеше да има нова ученичка. Обърна се лък Ел:
-Ще говорим друг път. За сега не го мисли много. Трябва ми време в тършуване и изучаване, за да разберем от къде знаеш всичко това. За сега продължавай уроците си при Лейбъл.
След тези си думи той се обърна и тръгна към изхода, а дъщеря му го последва. Елизабет остана да се чуди и мае, а въпросите как, защо, кога, къде, се блъскаха в черепа й като полудели птици в стъкло.
Приятелката й се приближи до нея забелязала изражението й.
-Ли, добре ли си?
Нуксата излезе от транса си.
-Какво? Да, да, добре съм.
-Чудесно! - плесна с ръце некромансърката. - Хайде, да се махаме от тук.
Хвана я за ръката и почна да я дърпа след себе си.
-Къде отиваме?
-Ще видиш. Ще посетим една друга територия. Имаме целият ден на свое разположение. Нека се позабавляваме.

/Ел, пиши как Миша ви телепортира ТУК/
Върнете се в началото Go down
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 24

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeПон Апр 08, 2013 8:08 pm

Елизабет беше развълнувана. Сърцето й ускори и тялото и потрепна едва забележимо. Беше развълнувана да ракрие повече от уменията си. Имаше чувството, че в нея има една голяма бездна от възможности, която това място отваряше и осветяваше малко по малко. Да, Ел се и страхуваше от това, което може да я чака зад тези врати, но повече се страхуваше сега от самата себе си. Последният път за малко да изравни имението със земята. Поколеба се. Дали наистина бе разумно да продължава? Нямаше ли да се разочарова накрая? Колко ли още имаше, което Ли не знаеше? Толкова много въпроси, а с отговорите я делеше само една врата. Тежка, красива и мистериозна врата, която сега караше Елизабет да се спре да се замисли, да се усмихне и потръпне, да види нещата под друг ъгъл.

Спомни си онзи велик момент, в който прекрачи извън гората на онези разбойници, бягайки далеч от тях. Спомни си мига, в който за първи път прекрачи към голям град - величествен и красив. Спомни си, когато за първи път прекрачи към Кристофър, когато се запознаха. Спомените й я окуражаваха. Те бяха хубавото в Ли. Те я напътстваха, предупреждаваха, учеха, караха я да върви напред. Всеки спомен й даваше сили да направи тази следваща крачка, просто да сложи единият крак пред другия и да се озова в друг свят.

Елизабет се усмихна. Очите й засияха - дали от радост или любопитство? Имаше нещо тази усмивка. Нещо, което те караше също да се усмихнеш, дори без да го осъзнаваш. Тя протегна ръка и отвори тежката врата. Промъкна се вътре и се намъкна тихо. Залата бе все същата - тъмна, задушлива и ... мистериозна. Кушетката седеше празна.

- Върна се. - констатира един глас от тъмнината в центъра на стаята. Фигурата стоеше с гръб към Ел.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeВто Апр 09, 2013 10:50 am

-Върна се!
Гласът в тишината звучеше като стържене на дълги, остри нокти по грапава повърхност. Женските нишки в тембъра приличаха като че ли да принадлежат повече на някоя вещица, отколкото на мирна жена. Бяла вещица, обкръжена от тъмнината, както труп бива обкръжен от накацали го лешояди. Два лилави ириса, изпъкнали на фона на черното и едно бледо лице. Стъпките й отекнаха в залата, а акустиката й ги правеше още по-шумни. Като тъпани...
-Празна, ехтя от най-леки стъпки
музей съм без статуи, с пищни галерии, арки, ротонди.
В двора ми скача фонтан, пак потъва в себе си
сърце на калугерка, сляп за света. Мраморни лилии
излъчват бледнина вместо мирис.

Представям си, гледа ме публика – мен, майката
на бяла Нике и на няколко плешивооки Аполона.
В замяна, мъртвите ме раняват с внимание и няма нищичко ново.
А луната слага длан на челото ми,
безизразна и няма като болнична сестра.

Бялата коса, съчетана с булото на плата се откроиха като очертанията на привидение. Едва забележимо сияеха, като граници на едно цяло. Като нарисувани с неонов цвят, за да образуват поне малко ясно контури.
Ай се спря пред Елизабет и момичето за пореден път усети огромното присъствие, което тази жена излъчваше. Магнетизъм, който пробожда мъхчетата на тялото ти и ги кара да се люлеят в безтегловен чарлстон.
-Това звучи ли ти познато, близко?
Русата нукса не отговори на въпроса, несигурна дали го разбира напълно.
-Разбира се, че не. Още си твърде сляпа.
Жената се обърна на деветдесет градуса и подмина Уинтър, като че ли по този начин да скъса връзката на думите си.
-Не мислех, че след първия ни урок ще се върнеш. Предположих, че си се отказала. Което, разбира се, би било жалко, защото сключихме сделка.
Ай седна на кушетката и се излегна, като модел, готов за портрет. Галеше дамаската и не отлепяше очи от ученичката си.
Върнете се в началото Go down
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 24

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeЧет Апр 11, 2013 7:42 pm

- Защо не бих се върнала?! Особено след като имаме сделка... - каза Елизабет наблягайки на "особено". - Искам това повече от всичко. Не бих се отказала... Не и сега. - Ел направи пауза, не знаеше как да й каже, но продължи несигурно - Имах малко... технически проблеми.

В момента, в който изрече думите, осъзна колко глупаво звучат и се засрами. Сведе глава, но не се изчерви. Погледа на Ай я притискаше, притесняваше. Имаше нещо странно... страшно в нея. Начина, по който се движеше напомняше на хищник - изящно и леко, но предпазливо и ловко. Всяко дори потрепване на очите й издаваше енергия, която Ли не бе преодоляла. Знаеше, че нещо не е наред, когато се спря пред вратата.

- Защо би трябвало това... стихотворение да ми е познато? - Ли не знаеше как да го нарече, звучеше й и като пророчество, и като лирична торба, и като песен. - И за какво съм твърде сляпа?

Не можеше да си обясни думите на Ай. Дали говореше за онова дружество... или организация. Как им беше името? Ордена на Вечността. Тръпки я побиха само като си спомни думите на Зийк. Ел не можеше да се обвързва с подобни неща. Бе прекалено непостоянна и пътуваща. Но пък от друга страна - дали нямаше да й се отрази добре да научи повече за... себе си. Те бяха нещо като ключът към нейното развитие и Ли го осъзнаваше, но искаше ли да се замесва с тях? Премълча си тези думи. Не искаше да издава, че знае, нито да изглежда, че се натриса там, където не е канена.

Ай я гледаше зорко. Погледът й, пробиваше ледени дупки тялото й и я караше да се чувства неудобно, Ли се държеше. Все пак трябваше да си знае мястото.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeПет Апр 12, 2013 4:07 pm

Въпросите се редяха от устните на Елизабет като късове от броеница. Топчетата на съмнението падаха и отекваха в глухо ехо на пода, но още стотици такива се нижеха наново в главата й. Питанките на неразгаданите тайни се спотайваха дълбоко в душата й. А от тях я беше страх. Страх от незнанието, страх от не толкова ясното минало, събиращо се на един единствен лист, под формата на майчина изповед. Нима написаното бе достатъчно? Нима запълваше толкова много дупки? Уинтър знаеше миналото си, но това, което сама си изгради. За периода преди него не знаеше нищо. Не го познаваше. Сякаш фамилията й почваше и свършваше с нейното раждане. А преди това? А след това? Нима тези ограждащи моменти не бяха важни? Бяха. По-важни отколкото можеше да си представи.
-Защо би трябвало това... стихотворение да ми е познато? И за какво съм твърде сляпа?
Ай я гледаше безизразно с монотонния си поглед, а флегматичните й, но някак си завладяващи движения, говореха за привидна незаинтересованост. Дори такава да съществуваше, жената не я показваше по никакъв виден начин. Мълчанието изпълваше пространството на залата и това в мозъка на Ел и я притискаше като приближаващи се стени, готови да те смачкат само след минута.
-Няма значение... - провлачено отвърна след време нуксата, махайки небрежно с ръка. -Не е важно....
Дали я лъжеше? Най-вероятно, но девойката осъзнаваше, че няма да успее да измъкне нищо повече от нея. Никаква информация и въпросите й ще увиснат във въздуха, докато не дойде време, в което всички мистерии ще бъдат разкрити. А до тогава, тя трябваше да живее, да работи и може би да страда.
-Да продължим с уроците. Вече знаеш как да преспиваш някого. Искам да го направиш на мен, а веднъж щом заспя да влезеш в съня ми. Това е следващото умение, което трябва да придобиеш. Използвай енергията на интелекта си. Пробий бариерата, която съществува между теб и спящия и проникни в мен. За доказателство, че си се справила, след като се събудя ще ми разкажеш какво си видяла в главата ми. Готова ли си?
Едва ли това е подходящо питане, не и след малката прелюдия, но готова или не, бе време за действие.

/Ради, опиши успешно омайване, приспиване, а след това вникването нека да е опит. Резултата оставаш на мен./
Върнете се в началото Go down
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 24

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeСъб Апр 13, 2013 6:43 pm

Елизабет си замълча, когато не получи отговори. Какво ли можеше да каже? Нямаше как да изцеди информацията насила от нея. Но пък за сметка на това си имаше задача. Елизабет вече умееше половината от тези неща. Беше прониквала в чужди сънища и преди. Много пъти даже, но никога не е било съзнателно. Всъщност не беше точно тя, а нуксата в нея, която си водеше нещо като отделен живот в нея, но най-вече през нощта. Много пъти бе виждала неща, разбирала неща за хората, които можеше да използва срещу тях.

Спомни си първия път, когато почувства Глада. Беше около 12, а тя се бе затворила в градската библиотека. Имаше само един пазач и тя го избегна бързо. Четеше една от най-интересните книги в живота си, която за съжаление си нямаше корица и Ли така и не разбра името й. Но колкото и да ангажираше вниманието й, тя го усети. Първо беше слаб и по-скоро гъделичкащо усещане в цялото й тяло. Но това се промени бързо. Превърна се в болка. Ел затрепери, болката бе непоносима. За свое нещастие пазачът се озова в същия коридор. Насочи фенерчето си извика, но Ли беше на второ място, не контролираше тялото си. Нуксата го правеше. На четири крака Ли се приближи към пазача. Очите й светеха в червено... а той бе просто човек. Когато стигна до него, изправи се, треперейки и го докосна. Магията й се разля като отрова по тялото му и той се строполи. Все още не бе мъртъв... спеше... и сънуваше. Ели се наведе над него и огромна златна лента се проточи от мъжа към нея. Тя се нахрани за първи път тази вечер... беше едва на 8. На следващият ден пазачът го нямаше. Не го видя повече.

Но сега вече се владееше и не позволяваше да изпада в подобни ситуации. Сега Ли се наведе над Ай. Тя се бе наместила удобно на кушетката. Бе толкова красива, кожата й сияеше в полумрака, а очите й - безизразни и отегчени - пронизваха русокоската с безразличието си, пробождайки я като ледени мечове. Но Ел й устоя и помилва лицето й. Пръстите й изтръпнаха и познатите ни златни нишки се плъзнаха като вени по лицето на Ай. Изражението й се промени. Малки искрици излизаха от мястото, където Ели докосваше учителката си. Очите на Ай се отвориха малко повече, устните й се отлепиха една от друга, лицето й се стопли, прояви симпатия, чувство. Колкото й да ви се струва невъзможно, Ел успя да омае Ай и то без големи проблеми. Може би и учителката й не й поставяше големи бариери. Следващата стъпка не бе толкова проста, но Ли го беше правила много пъти. И сега не се затрудни. Премести ръката си към шията на Ай, към една от най-големите артерии тялото - сънната. И не случайно бе наречена така. Ако я притискаш за достатъчно дълго време, можеш да преспиш някой без проблеми, но Ли не я притисна. Само я помилва. Златните нишки преминаха през тънката кожа и се вляха в артерията, сляха се с кръвта и напоиха мозъка. Съзнанието на Ай заспа за по-малко от минута. Окача се много по-ефективно да работи с помощта на кръвта.

Трудната част дойде. И Ели знаеше, че няма да стане от първия път, но бе амбицирана да го направи. Първо потърси съзнанието на нуксата. То спеше. Дълбоко и тихо. Тя го събуди и усети Глада. Е, не беше време за хранене, но и това щеше да помогне. Ели се остави на топлината на създанието в нея да се разлее по тялото й.

Спомни си, когато за първи път откри коя е. Бе сама, отново в библиотека. Не знаеше коя подред. Търсеше усилено, искаше да разбере от къде идва Глада, защо е там... какво е всъщност? И го откри. След дълго търсене, ровене, четене - откри го. И не беше доволна. Усети как й се повдига. Помисли си: "Чудовище! Аз съм чудовище!" Дали беше така, и до ден днешен не знаеше. Но го беше приела.

Щом видя приспаната Ай на кушетката нуксата й се нахвърли. Което не беше една от най-добрите идеи, но нуксата в нея бе прекалено първична и неопитомена все още. И двете имаха какво да учат.
Върнете се в началото Go down
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeНед Апр 14, 2013 3:56 pm

Наблюдавали ли сте лъв дебнещ антилопа, навярно този ритуал ви се струва съвсем скучен и някак си в реда на нещата, но зад него се крият куп правила, които спомагат улова да е успешен.Приклекнал сред високата трева, впуснал всеки един мускул в готовност, всяко едно сетиво, той дебне.И именно в дебненето е тайната, да си търпелив и когато усетиш, че е дошъл момента да се впуснеш в опияняващия танц на инстинктите си, да заситиш глада.А всички ние сме толкова гладни, гладни за слава, емоции, любов секс и пари, но търпението е дар от природата, с който съдбата е пропуснала някой от нас.
Елизабет бе перфектния хищник, но улисана в жаждата си тя пренебрегна това важно правило и се нахвърли върху съзнанието на Ай, така както лешояд на мърша.
Навлезе в дебрите на спящата душа, тръгна по пътеката, която водеше до онази насита, равняваща се може би на цигара след секс или казано за непушачите...оргазъм на сетивата.Чувстваше вкуса в небцето си, върха на пръстите..предвкусваше го.Вървеше по тази пътека, а тя пулсираше под нозете и все едно имаше пулс.Сега съзнанието на Ел се бе вляло в тялото на другата нукса и се разхождаше по сънната и артерия и като хрътка търсеше онова, което смяташе, че и принадлежи.
Да, но в краткия си опит който имам съм се убедила, че нещата почти никога не се получават от първия опит.Трябва да е някакъв шибан късмет за да се получи така, но както знаем в днешни дни той е дефицит.
Девойката усещаше, че е съвсем близо, даже вече бе притворила очите си от наслада , но изведнъж се блъсна в нещо.Нещо масивно и твърдо, стена или бариера може би.Трябваше да се досети, че Ай няма да се даде така лесно...пък и да си бъдем честни и липсваше търпение.
Сега трябваше да опита отново и стъпка по стъпка да извърви онзи път, който щеше да я отведе до нейната златна антилопа.

/Ради, както се досещаш се налага да опиташ пак.Късмет от мен :)/
Върнете се в началото Go down
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 24

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeВто Апр 16, 2013 6:09 pm

Елизабет сбърчи вежди. Беше изхвърлена от съзнанието на Ай. Може да нямаше контрол върху тялото си сега, но съзнанието й все още функционираше под нейна команда. Ел съзнаваше, че ще бъде трудно, но тя не успя да стигне дори до началото на вътрешното й царство. Не беше доволна от себе си. Помисли за момент. Разбра, че вероятно няма да стане, ако пуска просто така инстинктите си. Вече знаеше как нуксата влизаше под кожата на жертвите си. Беше време и Ели да го направо, напълно съзнателно.

Тя докосна пак артерията, но този път по-надолу, към рамото. Погали мястото съвсем нежно и разпиля магия по красивата кожа на Ай. След това сложи ръка върху мястото и магията попи в тялото. Ли тръгна по същия път сега по-внимателно и бавно, но с всяка крачка ставаше все по-мъчително и по-мъчително. Сякаш духаше ураганен вятър срещу нея... само дето времето в света, който се намираше беше съвсем спокоен. Този път Ел излезе сама. Ай съвсем мъничко отвори очи, промърмаряйки нещо. Ели веднага реагира и я приспа пак. Запя. За първи път пееше тази песен, но сякаш й бе до болка позната. Не познаваше езика, на който пееше, но боравеше с него перфектно. Дали не бе истина това, което й каза Зийк за прераждането.. или там каквото е? Нямаше откъде да познава тази песен... но беше факт, че нежната мелодия и красивите думи се разливаха по стените на залата като гъста мъгла, която се опитваше да обвие всичко, да го обгърне и завладее.

В този момент Ел усети како трябва да направи. Ай отново спеше като бебе в кошара. Под силата на незнайните звуци Ли прокара магията си в тялото на "жертвата". Този път през устните. От където идваше мелодията в Ел, там й се вливаше тя в Ай. Сякаш един порочен кръг се затвори пред сетивата на двете и тя бяха хваната в плена на постоянното му движение. Ели най-сетне успя да влезе в ума на учителката си. Озова се на същото място, от което Ай я изблъска. Тя протегна ръка и усети, че стената сега е мека, но еластична, което правеше проблема по-голям. Тогава един глас проговори в главата й, напътствайки я. Ли се усмихна и поклати глава в отговор. Сви юмрук, засили ги и го заби в стената. Мястото светна в златисто и ръката й премина от другата страна. Сякаш тук Елизабет придобиваше нови сили... ставаше непобедима. Тя затвори очи и сви всеки мускул в тялото си, назначавайки го на работа. Цялата й фигура засвети в златисто този път. Ел отвори очи и се втурна с всички сили в стена.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeЧет Апр 18, 2013 9:07 am

Виждали ли сте как една муха се блъска в стъклото на улична лампа? Сигурно. Кой не е? И сигурно всеки от вас се е заглеждал в това действие на малките мушици. Толкова крехки и все пак блъскат неумолимо телата си в преградата, привлечени от светлината, а после озовали се в капан. Борбата им изглежда безнадеждна, но те знаят какво вършат и защо. Дори да се обрекат на смърт продължават с всичка сила, за да пропукат тази бариера, тази сферична гибел.
Капаните за сънища са подобни. Изправят те пред препятствие, което собственото ти създание изгражда за самозащита и само тези със силна психика и непреклонна воля успяват да пробият през него, да счупят стъклото на психологичното и да излязат невредими от другата страна.
Нашата нукса не бе от слабите. Тя съдържаше в себе си жар, който рядко се среща в това разделение на расата на прокълнатите и бе готова да се нарани дори физически, стига да постигне целите си и да престъпи една крачка по-напред към себеопознаването. Не бе лесна задача. Ай не й се даваше лесно, не само защото не искаше да сподели сънищата си, но и защото искаше да види до къде може да стигне ученичката й. Бе заложила много на нея и ако не можеше да се справи, значи само щеше да опровергае преценката й. А тя никога не бъркаше. Никога!
Нежните юмруци на Елизабет блъскаха върху тъмнината в старание мазилката да се пророни и бяла искра да пробие през пролуките на черното. Нанасяше ударите си един след друг, без да си почива. Дишаше умерено, по-овладяно от преди, което бе и правилния начин. Нуксата в нея можеше лесно да я подведе, ако не се научи да се контролира. Точно това й липсваше - контрола. Трябваше да го усъвършенства ако не иска да е засмукана от собствената си магия. Но малко по малко се уравновесяваше, което бе напредък и плюс за нея. Докато най-накрая пролуката се появи. Стената се разчупи в горния десен ъгъл и от него се процеди тази бяла нишка, която толкова чакаше. Красавицата се мобилизира и продължи да нанася юмруците си. Парчета тъмнина почнаха да падат по пода и да откриват пред нея нова гледка, цял един нов свят. Когато стената рухна напълно, момичето прекрачи останките и се озова на непознато място.
Намираше се в някакъв град с бяло небе, бели колони и красиви сгради. По нищо не наподобяваше Найтмер. Хората в него не приличаха на себеподобните й. Те бяха с богати дрехи, дълги тоги, избродирани със златни кантове, отворени сандали с връзки. Всички бяха с дълги светли коси, сплетени на плитки. Лицата чисти, светли кожи, пъстри или зелени очи. И всички до един бяха жени. Колкото и да се оглеждаше, тя не виждаше нито един мъж. Може би това е модерния свят на амазонките, кой знае. Уйнтър обикаляше из непознатата земя, с всевъзможни градини, бели черкви със златни куполи и безброй градски чешми, построени от мрамор. По средата на цялата тази нежност се извисяваше опъната жица, свързваща две високи сгради. Жицата бе единственото черно нещо, което девойката видя. А на нея спокойно бе кацнала гарга, която от време на време отваряше клюна си и грачеше, като разваляше унисона на материалната красота. До птицата на полупалци бе застанала жена, слаба, с черна коса, черна балеринска рокля и черни пантофки. В ръката си държеше чадърче от същия цвят, а на главата си бе закачила шапка с къс воал, който падаше пред очите й. Жената със сивата кожа, вървеше по жицата, опитвайки се да запази равновесие. Сякаш никой не я забелязваше. Цветните хубавици подминаваха отдолу, но нито една не повдигаше погледа си да я погледа. А тя изнасяше такъв хубав цирков номер. Въртеше се на пръсти, стигаше до единия край на жицата и пак се връщаше на обратно, като прескачаше гаргата с лекота.
По едно време земята се разтресе от някакъв вътрешен земетръс и въжетата се залюляха до толкова, че чернокосата не можа да се застопори и политна стремглаво надолу. Разби се на земята, а под тялото й се образува голяма локва кръв. Врата й бе счупен и изкривен в неестествена позиция, а малкия чадър послушно седеше до нея, като леко се полюшваше от слабия ветрец. Дори тогава никой не я забеляза. Останалите жени я подминаваха, някой дори я прескачаха както тя прескачаше птицата и продължаваха пътя си, все едно нищо не е станало.

/Ел, успя да влезеш в съня й. Втората част е разгадаване на сънища. Искам да опишеш как излизаш от съзнанието й, как тя се събужда и да разгадаеш видяното в главата й, според твоята воля. Ако ми хареса взимаш и второто умение./

_________________
Вечен сън          - Page 2 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 24

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeНед Апр 21, 2013 7:22 pm

Елизабет бе объркана. Как така никой не я забелязваше? Но тя бе мъртва?! Как изобщо се случи това?! Ел тръсна глава. Припомни си, че е в сън. Тук всичко е възможно. Но въпреки това нищо повече не се случи. Светът сякаш застина. Ей така, в красотата си, в цветовете и усмивките си, в женствеността си... Застина. Ел се огледа объркано, но докато направи това, картината се размаза. Елизабет се озова в нещо по-червено от кръвта на Ай... нещо зловещо... и лепкаво... Не й хареса. Озова се в тунел. Стените описах преди малко. Но пода беше различен. Ели не можа да определи от какъв материал е, но стъпките й отекваха шумно в тъмнината напред. Нямаше връщане назад. Нуксата дори не можеше да се обърне, сякаш някаква сила напираше в тавите й забранявайки погрешни стъпки. Няколко капки паднаха от тавана... и така започна всичко. Ли чу звук от нещо мазно и хлъзгаво... движение. Нещо се движеше в стените. Те започнаха да се издуват. Длан натисна от другата страна стената и тя се разтегли от натиска. Ел се приближи. В първия момент видя само две светещи очи. Но после стената изтъня и... Елизабет извика и побягна. Не се обърна, но чуваше звука на хлъзгавото тяло след себе си. Бягаше с всички сили, ставите й започнаха да изнемогват и да се поддават. Бягаше от по-малко от минута, но нещо не беше наред. Ел погледна към ръцете си, когато се спря да си поеме дъх. Стана тихо... прекалено тихо. А ръцете й бяха толкова слаби, кокалите се очертаваха лесно от кожата и старчески петна се бяха появили, кожата се бе сбръчкала на места. Тогава Ел се обърна. Нещо я накара да се обърне точно в този момент. Видя онова лице... със светещите очи и... потъна в мрак.

Събуди се на кушетката. Пое си въздух сякаш го бе задържала дълго време, сякаш бе плуванла. Ел беше обляна в пот. Тя погледна първо ръцете си - бяха си наред. Тогава премести очи към Ай, задъхана. Тя й се усмихваше дяволита, изправила се на лакти.

- Сънищата са страшно нещо, нали? - каза Ай видимо доволна.

- Ти го каза... - задъхано отвърна Ели.

- Ммм... Какво видя там Елизабет Уинтър? - попита учителката, присвивайки очи. Усмивката я нямаше.

- Видях град, жени, цветове. Беше красиво. Гарга и едно момиче с чадър. Тя ходеше по жицата. Падна. Кръв... И после тунела. - на един дъх избърбори Лизи.

- Чакай, чакай. Питам те... какво ВИДЯ там? - натърти Ай.

И тогава Ел загря. Сети се каква бе уговорката.

- Оу! Ами... - Ел се замисли. Замисли се дълбоко. Какво наистина бе видяла там? - Видях... един свят, който беше прекалено красив, идеален, за да е истински. Толкова перфектен, че чак нещо му беше сбъркано. Видях пътя на едно момиче. Път - тесен и ограничен колкото една жица. И едно различно момиче. Да, тя бе различна, но не и грозна, арогантна. Просто едно безгрижно дете, което познаваше толкова добре пътя си. Тя преминаваше с финес през всичко... като балерина на сцена... но тя си нямаше публика. Бе се научила на толкова много неща. Имаше и едно вярно другарче, което й помагаше по-пътя, пазеше я да не падне. Имаше... пречка може би? Нещо грозно, което може да те потисне само, докато го гледаш, но момичето сякаш не му обръщаше внимание. Беше над него, над цялата му грозота. И тогава се случи нещо ужасно, разрушително. Нещо което разтресе целият й свят... и тя падна. Не успя да се задържи... Падна с чадърчето в ръка... - завърши Ли, унесена в собствените си думи. Всъщност не мислеше много върху цялата картина, а слушаше усета си. Остави го да говори вместо нея, да разгадае цялата картина. - Видях един злочест живот. - не знаеше защо го нарече така, но докато го изричаше погледна Ай в очите. Не можа да разгадае изражението й. Може би този живот далеч не бе злочест... може би думата бе нещастен или пък различен... Може би никога няма да разберем.

- И тогава видях тунела. Но то не бе част от цялата картина... Бе по-скоро път навън, може би?
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeНед Апр 21, 2013 7:41 pm

Белокосата слушаше внимателно интерпретацията на ученичката си. Възприятията й за един измислен свят, начина, по който тя го вижда, приема, видоизменя.
-И тогава видях тунела. Но то не бе част от цялата картина... Бе по-скоро път навън, може би?
-Да. Път....навън. Пътищата навън винаги са трудни, независимо в чия глава са - твоята, моята или на някой друг. Дори слабите духом и психически, могат да те изненадат в желанието си за оцеляване. Никога не го забравяй, независимо къде, в кого попаднеш. Разбра ли?
Русокосата красавица кимна. Не можа да каже нищо друго, бе прекалено изморена. Психиката й се бе свила до миниатюрна точка, която се разшири и пукна като напълнен с вода балон и сега се чувстваше изцедена. Прекалено изцедена.
-Искам да си починеш през остатъка на деня, а в полунощ да се върнеш тук.
-Защо?
-Ще отидем на лов.
-На лов?
-Точно така! На лов за сънища. Искам да те видя в действие, а ти да почнеш да свикваш с току що наученото.
Май нямаше вариант, в който отказва. Не защото езикът й не й го позволяваше, а защото осъзнаваше, че този тип практика й е необходим. Едно е да го направиш веднъж, друго е да го усъвършенстваш чрез повторението.
За пореден пък Ел кимна в знак на съгласие и се изправи с леко затруднение от кушетката. Тялото й бе изнемощяло и слабо. Може би идеята за почивка не бе от най-лошите, стига да измисли как точно да си я набави.
Момичето тръгна към изхода, когато гласът на учителката й се обади отново.
-И не закъснявай.
Това бе последното, което нуксата чу преди да се озове извън залата. О, Ай беше сигурна, че ще е точна, дори може би ще подрани малко. Знаеше го още докато гледаше отдалечаващият й се гръб. Белокосата се усмихна загадъчно сама на себе си.
-Доста добре си се справил, стари приятелю. Има твоята осанка.....

/Ели, получаваш Влизане в сънища Iво ниво и Разгадаване на сънища. Воля-10, Интелект -10. Опит-12./

_________________
Вечен сън          - Page 2 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 24

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeПет Май 03, 2013 7:04 pm

Елизабет се олюляваше по пътя на смъртта и бавно напредваше към портите на Роузкилл. Взимаше й цялата й концентрация и много усилия, за да се движи. Беше се обгърнала с ръце, опитайки да остане цяла. Мина през железните порти. Чак тогава осъзна, че сега това бе нейния дом и поривът й към него бе по-голям и от инстинкт. Имаше нещо, което я връщаше тук и може би винаги щеше да я връща тук.

Тя не се огледа, а просто заби измъчен поглед във поредната врата, която трябваше да премине, опитвайки се да различи нещо в тъмнината. А нощта бе толкова плътна тук. Завеса от черни роза над куклената къщичка на Кумчо Вълчо. Ел изкриви леко лице в усмивка, смеейки се на собствените си мисли. Е, явно бе официално. Съзнанието й си играеше на: "Хайде да видим колко простотии мога да ти измисля за един ден." Проблема беше, че печелеше. Дали не беше заради самотата и пустотата, които чувстваше в себе си? Или пък от някоя напитка? Или може би Ай се бе забъркала в мозъка й? В този момент се сети за уговорката им.

Ел вече се движеше бавно и тромаво по коридорите, подпирайки се с длан към стената, за да не се строполи всеки момент. Чу тиктакането на часовник в далечния край на коридора. Отправи се натам. В този момент изникна въпроса: Защо вярва на Ай? Тя бе доказала много пъти, че е лукава и хитра, че е много по-силна и че е готова на всичко, за да вземе своето. Дали не продаде душата си на Дявола, когато сключи тази сделка? Най-вероятно, но имаше ли избор? Да, да се скита още многооооо години сама и да умре в прегръдките на собствената си изолация и скитничество, превръщайки се прах, който бързо ще се смеси с останалият по пътищата, по които бе минала или бързо да се издигне до по-висшето си същество с чужда помощ, за съжаление, и да намери това, което търси и онзи, който загуби. Изборът беше в ръцете й и тя направи каквото можа. Или поне така й се искаше.

Когато стигна до часовника се отпусна на стената и се загледа съсредоточено в него, опитвайки се да различи стрелките му, но не й се получи. Бе стенен и доста стар, събирал прах тук с... векове може би. Стъклото му бе мръсно и замазано. Но отговор на въпросителното й изражение не се забави. Часовникът удари полунощ. Очите на Ел се разшириха и тя бързо тръгна отново по коридорите. Остави се на инстинкта си да я води по познатия път към стаята и не след дълго се озова пред нея. Беше трудно да стигне до тук. Тялото й се бе сковало в мускулна треска, а главата й се въртеше ужасно, придавайки на коридорите размазан и изкривен вид. Лизи се озова на магия сякаш тук. Единственото, която я доведе бе решителността й да продължи... да победи.

Отвори врата запъхтяна и влезе сковано. Ръцете й все още поддържаха едва-едва тялото й.
Върнете се в началото Go down
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 24

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeПон Май 13, 2013 6:12 pm

Елизабет не беше сигурна дали трябва да идва тук след снощи, но ако трябва да бъдем честни нещо в нея изгаряше, нетърпеливо да научи още, да придобие още по-голяма сила. Нещо, в нея я караше да се връща в тази зала отново и отново и това далеч не беше само сделката.

След незаменимата закуска, която изкара с приятелите си, тя им каза чао и бързо се отправи към Вечен сън. Предположи, че Миша също има тренировки, а Ди винаги си намираше работа. Пред вратата Ели се спря. Дали нямаше да е нахално от нея страна? Поколеба се - да бутне ли вратата като всеки друг ден или просто да си тръгне. Не бе сигурна кое ще е по-добре за нея. Но може би малко адреналин изобщо нямаше да й е излишен. И в този момент ръката й вече беше на вратата. Избута я бавно. Тя не издаде скърцащ звук. По-скоро беше звука на местещ се камък. Днес тази врата й се стори някак тежка.

Както почти винаги залата бе празна, но Ли знаеше, че това няма да е за дълго. Дали нямаше пак да види онзи учител, който замести Ай веднъж. Или Ай щеше да я поеме към нови предизвикателства и много новооткрити сили. Всичко бе въпрос на време.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeСря Май 15, 2013 5:17 pm

Да, както и преди, така и сега, залата бе празна. Всъщност като се замислеше, доста рядко, намираше някой тук, освен евентуално учителите, които и сега липсваха. Все не можеше да се засече със съучениците си, ако можем да ги наречем така. Дали й пукаше? Едва ли, но все пак би било интересно. Сигурно и това щеше да стане скоро. А до тогава, красавицата зачака търпеливо някой да се появи. Помота се наляво надясно, без да смее да пипа нищо. Нищо освен едно. Реши, че мястото има нужда от малко дневна светлина, затова отиде до огромните завеси, които закриваха прозорците и ги разтвори. Отвори и самите прозорци, така че свежият есенен вече въздух да влиза и освежи помещението.
-Така е по-добре.
След още няколко минути, вратата се открехна и през нея преминаха Зийк и Ай, които трескаво обсъждаха нещо.
-Казвам ти, че е невъзможно.
-А аз ти казвам, че го направи. Ако не вярвам на собствените си очи, то на какво?
-Сигурна ли си?
-Винаги съм сигурна.
Веднага след като я видяха, се спряха и прекратиха разговора, който така и не можа да разбере за какво се отнася.
-Добър ден! - побърза да поздрави нуксата, видимо заредена с нови сили и енергия, чакаща да бъде изразходвана.
-Добър ден. - леко се усмихна зеленокосия учител, а Лейбъл само се огледа.
Веднага забеляза отворените прозорци.
-Май си решила да декорираш, а?
-А, това ли? Не е проблем, нали?
-Не! - отговори вместо нея Пиърс. - Как си днес, Елизабет?
-Чувствам се доста добре.
-Това е хубаво.
Погледите на двете жени се срещнаха и почти помръкнаха. Може би си спомняха за снощи и прекалено абстрактното преживяване, което изживяха заедно.
-Е, аз няма да ви се меся. - заяви мъжа. -Може ли да погледам?
-Както желаеш. - отвърна колежката му и се приближи до ученичката си. -Отпочина ли си след вчера?
-Като росна китка съм.
-Хм....Все пак днес няма да те натоварвам много. Ще учим нещо просто - телекинеза. Знаеш ли какво е това?
-Да преместваш предмети с умът си.
-Най-общо казано. Не само предмети, хора също. Но днес ще наблегнем на предметите, защото е по-лесно. Искам от теб нещо просто. Набележи си някоя мебел и чрез умствената си енергия и капацитет я премести или промени формата му.
-Да променя формата му?
-Точно така. Това ще рече да я счупиш, пръснеш на парчета, направиш дупки и тем подобни. Мислиш ли, че ще се справиш?
-Ще опитам.
-Да видим.
Двамата ментори се отместиха на известно разстояние от блондинката и зачакаха опита й.

/Знаеш, резултата оставаш на мен./

_________________
Вечен сън          - Page 2 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 24

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeЧет Май 16, 2013 7:20 pm

Под погледите на двама учители Елизабет се почувства леко притеснена, но нуксата в нея изобщо не се притесняваше. Нещо дълбоко в нея й даде увереност. Не беше възможно да е някой друг, затова Ли просто загуби звук и картина за околната среда. А така и бе по-добре. Вярно, че беше не толкова веща във всичко това, но притеснението нямаше да й помогне... даже обратно. Пък и точно днес се чувстваше някак... по-различно. Ако Ли трябваше да опише това чувство вероятно щеше да използва еуфория или някоя друга силна дума, но това бе просто хубав ден за нея. Всъщност колкото повече сила набираше, толкова повече и самочувствието й се вдигаше. Усещаше как нещо бавно, но сигурно се надигна в нея. Усещаше го въпреки халюцинациите, които силите й причиняваха или хиперактивността, която ръководеха вместо нея. За сега нещата не бяха толкова драстични, а докато станат такива Ели щеше да е измислила начин да опитоми съзнанието си и най-вече силите си. Днес те бушуваха в нея с пълна сила и се разстилаха около нея като невидим плащ, обвивайки я, обличайки я в ентусиазъм.

Спомняте ли си онази мъничка саксийка, която веднъж споменахме с цвете, което по чудо живееше. Сега Ли насочи очи към нея. Не, не искаше да я чупи. Съвсем не. Това бе единственото със сигурност живо нещо в залата, естествено и красиво. Искаше просто да я помръдне. Затова не насочи прекалено много енергия към предмета. Усети затоплянето и гъделичкането на магията. Не бе трудно да я изкара от себе си. Даже й се видя прекалено лесно... Ели се опита плавно да насочи енергията си към предмета. Задържането й обаче хич не се оказа толкова лесно, колкото изглеждаше. На два пъти Ли изпусна юздите на енергийната си колесница, но ги овладя. Достигне до саксията, която се оказа твърде далече. Ел я обви и се опита да я притегли към себе си.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeСъб Май 18, 2013 8:52 am

Хаотично местещата се без определен път магия, най-накрая влезе в правата посока и се отправи точно към тази саксия, сложена един бог знае от кого, точно тук, където слънцето рядко навлизаше. Като влакова релса се изстреля към обхвата на желанията си и го обгърна меко, леко и плавно, без да насилва, без да притиска. Равномерно се разстла из повърхността на материята, като дори проникна в нея, за по-голяма стабилност. И все пак Ел не бързаше. Искаше първият й път да е прецизен, внимателен и без затруднения. Тромав, но поне успешен. Като баладите, които обичаше да пее. Излизат лежерно в легато, а после оставят краен отпечатък в съзнанието ти.
Точно така и саксията помръдна. Първоначално едва едва. Но когато нуксата усети стабилност в нея, а и в себе си реши да дръпне още и още и още. И ето, че предметът като по невидима команда, все едно му бяха поникнали крачета се сурна по пода, издавайки малко неприятен звук от стриването на камък с мрамор. Придвижваше се бавно, като теглена от каиши. Момичето се справяше доста добре, овладяваше енергията си и се стремеше да не изпусне нишката, която я свързва с цветето. А то бе едно такова мъничко и сладко, крехко като самите нукси, които се обучават тук. Крехко на вид, но въпреки неблагоприятните условия, оцеляващо.
Всичко вървеше добре, но първите опити често не достигат до края. Малко по малко саксията забавяше ход и ето, че по средата на залата спря, чакаща нови нареждания, възвръщане на силите, които я караха да се мести.
-Не е зле. Докара я чак до средата.
-Не е достатъчно. - оспори Ай и се обърна към ученичката й. -Вкарай малко повече магия, уплътни я и я премести чак до себе си. Ако можеш и по-бързо ще е още по-добре. В битка никой няма да те чака.
-Дай й да си поеме въздух.
-Има време за това. Искам да видя скоростта, с която ще го направи.
Зеленокосия погледна Елизабет и сякаш я подкрепи с очи, макар че едното бе старателно покрито с маската му. Уинтър получи своите наставления, сега само трябваше да ги изпълни. Вече му хвана цаката, така че едва ли щеше да се затрудни.

/Може да опишеш успешно докарване до себе си. Разбра как се прави./

_________________
Вечен сън          - Page 2 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 24

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeВто Май 21, 2013 7:37 am

Елизабет си пое дълбоко въздух и получи увереността на една нукса. А нуксите от това, което тя бе видяла не просто бяха уверени... бяха сигурни в силите си. Е, да ви кажа Ли си бе изградила подобни... стени от времето, когато бе с Кристоф. Той я насърчаваше и подкрепяше във всичко, най-вече в развитие на силите й.

С мисълта за усмивката му и доволният му поглед, когато бе свършила нещо правилно, русокоската насочи магията си отново към онова сладко малко цветенце. Загрявката бе минала, затова Ли сега насочи по-лесни магията си. Стрелна се по въздуха като змия... много красива змия. Чу се свистене и златист лъч удари като гръмотевица обви саксията. За щастие не я счупи, а постигна това, за което бе предназначена. Ел придърпа саксията. Не много бързо, не и много бавно. Сега се стараеше да удовлетвори учителката си. В ускорението обаче саксията се вдигна във въздуха. Елиз не осъзна това, докато предмета не се озова на ръка разстояние от нея. Тя погледна объркано саксията, накланяйки леко глава на една страна. Как държеше така саксията? И тогава се сети, че веднъж без да иска бе използвала тази магия на Ди при големите им походи по чужди земи (като се замислим кой ли бяха нейните земи?). Беше го увесила във въздуха с главата надолу за единия крак. Не знаеше тогава как стана това, но се сети, че се смя, докато се въргаляше по пода и вече нямаше въздух. Коремът после дълго я боля, но гледката си струваше...

Ели се усмихна налудничаво при спомена, но се огледа и усети, че не е сама. Но пък двамата учители се бяха фокусирали върху саксията. Ел изтри усмивката от лицето си и се прокашля. Погледна въпросително Ай, която сякаш я забеляза за първи път.

- Много добре. - каза тя, гледайки в очите на Ли.

А там нещо проблесна... нещо далечно и непознато. Но и двете не разбраха какво е. Ели дори не го усети. Но Ай забелязваше всичко.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitimeВто Май 21, 2013 8:20 pm

Е, нуксата си е нукса. Каквото и да направи не може да избяга от същността си, особено ако тя е по-силна отколкото предполагаш. Но за това по-късно. В момента красавицата, която само преди половин час се превърна в обществено достояние на подигравки, се справяше доста добре със задачата си. Всъщност телекинезата бе основно умение за всички раси, които съдържаха в себе си магия и заради това се водеше като най-лесно изпълнимото такова. Но това не означава, че нямаше определени специфики, които не бива да се пренебрегват. Интелектът ти трябва да е развит на висота, а умението да го контролираш стабилно и сигурно. Само едно съмнение и всичко свършва. Разбира се, Елизабет прекъсна потока на енергията си в началото, неспособна да задържи менталните си вълни, но като първи опит й бе простено, още повече, че бързо се съвзе, стегна и довърши започнатото с лекота.
-Много добре.
Очите на двете жени се срещнаха и между тях за пореден път прелетяха искри на едно скрито ниво. Не нижеше да се каже дали се дразнеха една друга, дали се харесваха, дали си завиждаха, но усещаха някаква странна връзка помежду си. Може би плод на сънната сделка, от която нямаше измъкване или пък заради нещо друго, съдбата ги бе събрала не случайно и те чувстваха тази връзка. Но само една от двете знаеше каква е тя. И все пак както се казва търпението е благодат.
-Мисля, че стига за днес. Както казах, няма да те тормозя много. Свободна си за остатъка от деня.
Веднъж чу думите й, Зийк побърза да изкласи и да стигне до Уинтър преди да си тръгне. Спря се точно пред нея, а Ай го изгледа подозрително, с повдигната вежда и честно казано, се чудеше какво е наумил. От него можеше да очаква всичко.
-Имаш ли планове за следващите няколко часа? - попита я ненадейно учителя.
Момичето леко се стъписа при този въпрос, но побърза да отговори, за да не изглежда като риба на сухо.
-Ами от два на обяд съм на работа, но до тогава не съм мислила какво ще правя.
-Какво ще кажеш за една разходка?
-С вас ли?
Зеленокосия се огледа, сякаш да види дали има някой друг зад гърба му.
-Да, с мен. Е, какво ще кажеш да обиколим малко из града преди да стане време за работата ти?

/Ако приемеш мое направо да пишеш на улиците в Найтмер, ако ли не, тук как му отказваш. Получаваш Телекинеза над предмети. Интелект-6, Воля-5. Опит-6/

_________________
Вечен сън          - Page 2 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




Вечен сън          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Вечен сън    Вечен сън          - Page 2 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Вечен сън
Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл-
Идете на: