ИндексТърсенеРегистрирайте сеВход

Share
 

 Кръчмата на Марк

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeСъб Яну 29, 2011 11:26 am

First topic message reminder :

Голямо каменно, стабилно заведение. Оцеляло е след какво ли не - купони, пиянски разпри, боеве, състезания и прочие. Е, от време на време покрива капе, но това са подробности. Марк е най-точният пример за нехранимайко. Много талантлив, но напълно безотговорен, мързелив лентяй. Пада си интригант. За него е важно да става шоу и нищо друго. Но гражданите го обичат въпреки това.
Кръчмата на Марк - Page 4 2nls51u


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Нед Юли 22, 2012 2:14 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down

АвторСъобщение
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeВто Фев 26, 2013 4:29 pm

Време беше и русолявкото да се вземе в ръце. За жалост, той не можеше да раздели тялото си на две и по-трезвата му част, буквално да го подхване и да го принесе до Базата. Искаше му се...определено.
Изправилата се Рен го наблюдаваше и сякаш вече започваше да изпитва онова пиянско нервничене, в което всичко и всички те дразнят. Дъст повдигна глава и я погледна. Усмихна се глупаво и се хвана здраво с ръце. Едната си вкопчи в масата, а другата за облегалката на стола.

- Споко бе, добре съм - заяви младежа, гледайки към момичето - Ииии, самолета излитааа....
Все още съзнанието му си бе на този свят. Поне, докато стоеше кротко на стола. Обаче, изправяйки се на краката си, Дъст усети как наистина света се върти, а гравитацията тихо му се подиграваше от недрата на земята, като се опитваше да го свлече на пода.
- Ихуууу! - извика русолявкото - въртим сееее!
Хората покрай тях прихнаха да се смеят. Марк бе най-въодушевен от гледката, да гледа пияния си приятел. Той се приближи до Рен и сложи ръка на рамото и.
- Душко, честита победа, ама нали знаеш, че сама трябва да си го прибираш?
- Май така стана.
Ще не ще, Рен го подхвана под ръка и тръгна да го влачи към изхода. Влачене, бе твърде силно казано, но пък поне здраво го подпираше върху раменете си. Първоначално, Дъст се бе отпуснал като бе оставил почти цялата си тежест в нейните ръце. Но след няколко сръчквания в ребрата и тихи псувни, той се стегна и започна да управлява краката си сам, без да ги сурка по земята. На излизане от кръчмата, двойката бяха изпратени от Марк. Той стартелно им обясни в коя посока трябва да тръгнат и как да разберат ако са се загубили. В случая, Рен трябваше да води, за това слушаше внимателно заръките на Марк. Преди да тръгнат, бармана им помогна като оседла коня с който бяха дошли и собственоръчно хвърли Дъст отгоре му. Той се просна на свой ред върху гърба на животното и почти не заспа, за няколко минути.
Двамата вече пътуваха по пътя извън Сахрид, когато Дъст изненадващо повдигна глава от гривата на животното и се огледа стреснато.
- Аа...къде съм? Какво правя? Аааа... - извика подплашен от внезапната ситуация в която бе изпаднал. Но когато се обърна зад себе си и видя момичето, той се усмихна - А! Ама и ти си тук!
- Като да не повярваш!
- Чакай. Нека аз го карам...
Чи понечи да хване юздите на коня, но Рен ги дръпна рязко в страни.
- Все още си пиян! Да не съм луда...
- Не съм! - извика рязко момчето, прекъсвайки я.
- Така ли? За това ли едвам се качи на коня?
- Но, сега не съм!
- Докажи!
Първото нещо което направи Дъст бе да прехвърли единия си крак през главата на коня, а след това повтори движението, като се оказа с лице към Рен. Само десетина сантиметра деляха лицата им в този момент. Чи плъзна поглед по тялото и първо надолу, оглеждайки дрехите и, а след това към лицето и.
- Сега ще ти докажа...
Дъст затвори очите си и отмести ръце в страни от тялото си, като ги разпери леко около себе си. Какво мислите че последва? Целувка? Не... нямаше целувки поне днес. Русолявкото сви лакътя на едната си ръка и докосна с пръст носа си. После направи същото движение с другата ръка, докосвайки се отново.
- Видя ли? Нищо ми няма. Дай ми сега повода!
Рен нямаше друг избор и му го връчи. Чи се прехвърли отново напред, гледайки в посоката към която пътуваха. Той отпусна тялото си леко назад, облягайки се върху гърдите на Рен. Въпреки че изглеждаше все едно се възползва от момента, това бе единственият начин да и говори и тя да го разбира.
- Само да добавя...изтрезнях толкова бързо, защото...само се преструвах...
Дъст повтори на няколко пъти думата, подчертаваща намеренията или може би страховете на момичето. Той също нямаше намерения да я вкара в леглото си на всеки случай. Видимо я харесваше, но не искаше да я използва като носна кърпичка, която ще изхвърли на сутринта.
През останалата част от пътя, той не посмя да продума. След може би по-малко от петнадесет минути, всеки щеше да си е в леглото.

// Рен, опиши прибирането ви, след което прецени кой, къде как и при кого ще спи. Оставям решението на теб :) //

_________________
Кръчмата на Марк - Page 4 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeСря Мар 13, 2013 3:04 pm

Една цигара време. Точно толкова ми бе необходимо, за да стигнем до крайната дестинация. От друга страна почна да се разхлажда, което автоматично накара тялото ми да диша и да спре да се поти като кобила. Мразех жегата, мразех слънцето. Мразех ги, мразех ги, мразех ги. Трябваше да си инсталирам вентилатори под всяка дреха или всеки ден да си приготвям кофа с лед, която да нося навсякъде и да си ги пъхам когато не издържам.
Хвърлих фаса на земята и отворих вратата. Марк вече беше там и забърсваше масите.
-Йо! - посрещна ни той с енергичната си усмивка.
-Виждам, че си изтрезнял.
-Е, че как. Имах цели два дена за този случай.
-Хаха, това е добре.
-О, водиш си компания. Как е убиецо?
-Добре!
-Не, водя ти клиентела. Франки тук ще изхарчи доста пари тази нощ, за да се любува на нашето присъствие.
-Франки? - повтори учудено красавецът.
-Така де....
Оставих ги сами за малко и отидох в килера. Оставих оръжията на единия скрин, за да си ги взема после и се огледах в закаченото огледало. Видът ми изобщо не беше представителен за бар. Дори бар като този. С клин, топ с качулка и кецове. Тц...нямаше как да стане. Реших, че е време за промяна. И какъв по-хубав повод от този, за да използвам новите си сили? Съблякох дрехите си и ги оставих до саите. Поех си дълбоко дъх и го изпуснах шумно. Концентрирах се и пуснах магията си в действие. Почнах от самите ходила, продължавайки нагоре. С всяка изминала секунда върху тялото ми се образуваха нови. Високи бели обувки, с не много тънък ток, с каиш около глезена. Дълга до глезените бяла пола с леки плисета, тип циганска, стигаща ниско под пъпа и едно черно бюстие обхващащо само бюстът ми. То също бе от намачкан плат и имаше странични къси ръкави, които обхващаха малка част от бицепсът. А за завършек една кърпа на главата, увивайки косата ми, оставяйки лицето отворено. Края й падаше по рамото ми. Малко пустинен стил. Хареса ми.
Когато бях готова се върнах в бара и застанах централно, така че да ме огледат.
-Е, какво ще кажете?
-Уау.... - възкликнаха двамата мъже, което ми бе напълно достатъчно.
-Явно одобрявате.
-И питаш.
Усмихнах се. Малко по малко почвах да оставям на страна чувството, че съм грозна и ми харесваше. Е, нямаше да се надуя, че съм първа красавица, но поне не мислех вече, че плаша всички като призрак или изровено от гроба зомби. После се сетих за нещо друго. Тук имах оставено още нещо, за което напълно бях забравила.
-Сноу! - извиках. -Марк, ти нахрани ли я? Напои ли я?
-Кого?
-Глупак! Конят ми. Стои завързан отзад от рождения ден.
-Кон? - попита в неразбиране шефът ми.
-Ааахххх....ама сииии....
Отидох зад бара, налях в една купа студена вода и грабнах един пакет със сухари. Излезнах от заведението, заобиколих го и ето я там моята красавица. Седеше си все така кротко и мирно, но унила. Отидох до нея и я милвах по гривата.
-Съжалявам, красавице, повече няма да те оставям под надзора на идиоти.
Поставих купата под нея, отворих пакета и също го сложих на земята и добичето почна да се храни.
-Горкото. Тази вечер ще си те прибера. На хубаво и уютно. Обещавам.
Сякаш разбрало ме, животното изпръхтя. Погалих я още малко, след което я оставих и се върнах обратно в кръчмата.
-Имай предвид, че ми дължиш пари вече за три вечери.
-Е, добре де, булка. Защо ми го казваш толкова грубо?
-Защото не си се погрижил за коня ми.
-Ма изобщо не съм забелязал дори, че е там.
-Именно.
Франсоа се смееше на отношенията ни, а аз почнах да подреждам столовете и да му помагам.
-Днес смяташ ли да пееш?
-Да, защо не. Ако искаш.
-Искам! - извикаха в един глас мъжете, което пак ме накара да се усмихна.
-Добре, добре, ще пея, не берете кахър.
Марк дойде до мен и ми подаде един лист.
-Ще можеш ли да я научиш за утре или други ден?
Погледнах към лириките и нотите.
-Каква е?
-Традиционна национална пустинна песен. Нещо като наш химн. Хората я обожават.
-Нямаш проблеми. Ще я разуча за утре.
-Чудесно.
-Е, Франки, какво ще пиеш?
-Ще спреш ли да ме наричаш така?
-И мен ме наричат с много имена, които не харесвам, но никой не спира. - погледнах към зеленоокия, намеквайки му за неговата "булка". Той само се ухили.
-Вино да речем.
Влезнах зад бара, взех едно вече отворено шише и му налях във висока чаша. Поставих му и една с вода.
-Да ти е сладко.
От тук нататък почнахме просто да чакаме да идват хора и да почваме с работата.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeСря Мар 13, 2013 5:46 pm

Чакането беше дълго и провлачено. Чашите с вино се редяха пред Франсоа една след друга, а клиентите така и не идваха. Марк ставаше дори леко раздразнителен заради този факт. Нервните му потропвания с крак започваха да действат и на другите, тъй като доста зачестиха.

- Мосю, барман. Бихте ли се успокоили малко?
- Не мога. Глупаво е, когато тук е празно. Губи ми се живеца...
- Нормално, но не мислите ли, че е още рано?
Марк погледна часовника си и се засмя.
- Рано?!? Виж колко е....виж! Минава осем, а още е празно!
- Това ли те притеснява? Парите? Дай още една бутилка тогава, щом това е проблема.
- Не....не е това. Просто...обичам да виждам това заведение пълно.
- Добре де, на мен ми се пие! Може ли вино или трябва да си го налея сам?
Ния се включи доста бързичко, като грабна поредната бутилка с вино. Този път, тя взе чисто нова. Отвори я, отля една чаша на учителя и му я подаде на бара.
- Мерси, бела... няма ли да се присъединиш?
- На работа съм. Не знам дали може... - опита се да се пошегува девойката.
Марк избухна в смях.
- Хаха. По-скоро е задължително! Хайде, дай ми тази бутилка...
Бармана взе шишето, отля други две чаши и даде едната на момичето. Тя се промъкна покрай него и се настани на стола до "Франки".
Преди да отпият от благоуханната течност, вратата на бара се отвори. Звънчето поставено над нея издрънча в поздрав на първият клиент за тази вечер. В случая, бяха двама. Стари познайници, но не и на присъстващите тук.
Единият леко мрачен. Блед, с рижава коса и доста екстравагантни дрехи за тази територия. Кожен панталон, подобие на фрак с доста назъбени краища и червени ботуши. На главата му се открояваше препаска с череп, придържаща косата му. Другият до него, му беше като копие. Досущ като негов клонинг, господина обаче имаше малко по-различно поне на цвят облекло. Вместо препаска, той носееш филцова шапка на главата си, която веднага свали щом влязоха в заведението. Ботушите му бяха ст тъмен цвят, а фрака който носеше той, изглеждаше по-официален от този на приятеля му. Но, имаше нещо по което двамата новодошли си приличаха - малките им лукави очи. Те огледаха обстановката толкова бързо, че можеха да кажат в кой край има някой, че дори и къде Марк бе забравил да изчисти с парцала.
Като заговорихме за Марк, горкия...щом ги видя, забрави за пиенето. Лицето му се озари, а сърцето му затупка, сякаш пред себе си виждаше стара любов.
- Здравйте, пичове!
- Мара!
- Хоу! - извикаха двамата един след друг, като вдигнаха ръце в поздрав.
Не им отне много време да се доберат до бара.
- Какво ще пиете? Бира?
- Може...
Марк грабна бързо две халби и се запъти към машината с благоуханна течност. Докато наливаше питиетата, типично за повечето бармани, той се обърна към младежите, като ги заговори.
- Не сте тукашни, като гледам. От къде сте?
- От територията на Прокълнатите.
- Ясно. Доста път, а? Хех! Дано ви хареса в пустините...
Едното от момчетата (това без шапката) погледна бегло към синекосата девойка и се усмихна, без тя да го забележи.
- Несъмнено, ще бъде добро...
Бармана връчи двете питиета на момчетата и им обясни, че този път ще бъдат безплатни, тъй като те са първите клиенти за тази вечер. Пичовете, естествено - не му отказаха. Взеха си бирите и се отправиха към един от по-затънтените краища на заведението. Настаниха се на една маса един срещу друг и подеха разговор, който никой не можеше да чуе в момента.
- Виждаш ли? Дори не може да заподозре, че сме ние.
- Хаха, да! Може, да се запознаем с нея, да видим какво ще каже.
- Шшшт....по-кротко, братле. Няма смисъл да бързаме. Всичко с времето си...

А на бара, Франсоа тъкмо бе навдигнал чашата си с вино, давайки наздравица на другарите си в момента.
- А вотр санте...
- Какво?! - извика неразбиращо бармана.
- Наздраве, нздраве иска да каже...
- Ааа... нека да е!
Всички вдигнаха чашите си, поздравявайки се преди поредната глътка.
- Е, видя ли, че ще дойдат хора?
- Да бе...знам. Ще ме извините ли за малко?
- Какво има?
Марк се ухили заради деликатната ситуация, в която щеше да попадне, ако се задържеше още малко зад бара.
- Нужди... - подсказа той внимателно, като намекна къде иска да отиде - ...ще ме заместиш, нали?
- Нямаш проблеми. Бягай!
Няколко секунди по-късно, той вече бе изчезнал в едно от любимите места на мъжете. Тогава, вратата отново се отвори. Този път, на входа се появиха мъж и жена, непознати за всички. Мъжа затвори вратата зад себе си и прегърна девойката която стоеше до него. Прегърнати, двойката се приближиха до бара, поздравявайки.
- Добър вечер...
- Ест бон. - отвърна Франсоа. - Да ви помогнем?
- Ами, искаме да отдъхнем. Ще ни предложите ли нещо за пиене и евентуално някаква храна, моля?
Мъжа изглеждаше доста изискан, а по говор, можеше да се бори с г-н Миньон в свободен дуел. По външният му вид не си личеше, че е такава особа, но в душата си явно бе аристократ. Или, просто искаше да се покаже пред поредната шафрантия, която бе забърсал тази вечер. Погледите на новодошлата двойка се спряха върху Франсоа, мислейки че той може да им помогне. Обаче, той се извини бързо, посочвайки синекосата красавица до себе си.
- Обърнете се към нея, мосю...аз съм само прост клиент...
- О, извинете ме. Мадам, бихте ли ни помогнали?
Непознатия се усмихна чаровно, опитвайки се да привлече внимание на девойката, стояща на бара. Е, все пак тя бе заместничката в този момент и нямаше как да им откаже....нали?

_________________
Кръчмата на Марк - Page 4 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeСря Мар 13, 2013 6:26 pm

Ето, че заведението почна да се пълни. Малко, но пак си бе някакво начало.
-Обърнете се към нея, мосю...аз съм само прост клиент...
Бях се облакатила на китката си и наблюдавах двата индивида в ъгъла. Територията на Прокълнатите....Онова чудно място, което така се впи в душата ми. Не свалях очи от тях. Не защото ги харесвах. Нещо в тях ми подсказваше, че не трябва да се подценяват и ми крещеше "Опасност". Но въпреки всичко не можех да спра да ги гледам, заради произхода им. Всичко в движенията, дрехите, дори аромата им ме привличаше, защото бяха пропити с Найтмер. Въртях края на кърпата си и изобщо не забелязах новодошлите.
-О, извинете ме. Мадам, бихте ли ни помогнали?
Дори не ги отразих.
-Ния!
-А?!
Франсоа завъртя прът към клиентите.
-А, да!
Огледах ги обстойно. Мъжът се опитваше да се прави на изискан аристократ, а жената....е тя нямаше класа, но се преструваше, че я притежава.
-Нека позная. Господинът ще пие може би бяло вино, а госпожицата....да речем една маргарита?
-Чудесен избор.
Оттласнах се от барплота и се заех за работа. Извадих един пакет с лешници, изсипах го в една купа и им го дадох. Все пак това не е ресторант. Налях чашата на мъжа и му я връчих. После почнах да бъркам коктейла и след близо пет минути и той бе поставен на въпросната "дама". Когато го опита, усмивка се появи на лицето й.
-Ммм....много е хубав. Как само сладко дразни небцето.
-Да, сигурно. - отвърнах незаинтересувано и запалих цигара.
Обърнах се към учителя и почнахме да водим поредния разговор. Дори Марк се върна, изненадан приятно от новите клиенти.
-Ей, може ли още две? - провикна се един от странниците, вдигайки празната си халба.
-Ще се заема.
Станах от стола си и загасих фаса в поставения за тази цел пепелник. Взех две нови халби и ги напълних, като оставих достатъчно пяна, но не прекалено, че да си помислят, че ги цакам. Поех ги в две ръце и се запътих към тях. Когато ги достигнах, поставих питиетата пред всеки от тях и поех празните чаши, като ги наблюдавах може би малко по-натрапчиво, отколкото трябва.
-Нещо ви интересува ли? - реши да попита единия с леко доза злоба в тона си.
-Не. Добре де. Да.
Оставих халбите и седнах на стола до тях, обхващайки ги и двамата с поглед.
-Скоро бях във вашето родно място.
Очите им се разшириха изненадано, леко уплашено дори.
-Как така?
Това ме накара да се замисля. Какво им стана пък на тези?
-Така, по работа. Защо, проблем ли е?
-А, не. Просто рядко имаме посетители от другите държави.
-Както и да е. Само исках да кажа, че мястото е невероятно. Направо си е уникат. Знам, че и пустинята е създадена от Себастиан Дантес, но по нищо не може да се сравнява с Найтмер. Носи такава мистика и тайнственост. Имам чувството, че се сраснах с това място.
-Териториите наистина са впечатлителни, но не мисля, че са подходящи за млада госпожица като вас.
-Хах. Не ме познавате, г-да.
-Тогава нека се запознаем. - поде единия и протегна ръка. -Нед Лансър. А това е брат ми Доминик.
Другия не каза нищо, само кимна. Замислих се за миг, но накрая поех ръката му.
-Ния.
-Ния? Хмм....хубаво име.
-Мерси.
-Ей, бел....да не се забрави там?
Извърнах се по посока на бара и видях, че Марк и Миньон ме викат.
-Извинете ме.
-Разбира се.
Изправих се, взех отново празните халби и се оттеглих.
-Човек да не си поговори малко с някой, значи. - троснах им се.
-И да ни оставиш сами? Ще почна да ревнувам.
Игнорирах забележката му и оставих халбите в мивката. Дойдоха още няколко човека, насядаха на две свободни маси, а аз се заех да сервирам и на тях.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeСря Мар 13, 2013 6:59 pm

Ния се развъртя из масите, а двамата братя подеха халбите си с бира. Доминик навдигна своята, постави я на устните си, но не отпи веднага от нея, а заговори тихо към брат си.

- Как ми изкара акъла!
- Нали? Била се сляла с онова място. Хах. Че, тя цялата лъха на него. Не знам, как не са я познали.
- И аз. Ама е по-хубава, когато говори, не мислиш ли?
- Определено.
- Виж я, колко е...рррр...не мога да разбера, само защо онзи смахнатият, ни накара да я докараме до тук. Какво му е направило това дете?
- Все тая, брат ми. Все тая...
Нед навдигна халбата си, а брат му го последва, като не сваляше поглед от "асасинката".

- Виж ги тези двамата, как са я зяпнали.
- Кой?
- Онези, прокълнатите.
Франсоа се извърна и фиксира близнаците. Имаше нещо в тях, което го притесняваше. Не им бе чиста работата, което си личеше от далеч. Не че ревнуваше, но определено щеше да наглежда зорко Ния, за да не и се случи нещо.
- Само да посмеят...
- Уоу, уоу....леко, каубой! Не искам проблеми в бара.
- О, мон дьо...не се притеснявай. Не мисля да правя поразии...поне за сега.
Ния хвърчеше от маса на маса, като събираше поръчките, а после ги изпълняваше с голяма сръчност. Марк се наслаждаваше на всяко нейно движение извън, но най-вече и във бара. Харесваше му как младата госпожица работеше. Показваше желание и интерес към работата, което напълно го устройваше. Определено си бе голям удар, да спечели такъв работник. Хем сръчен, хем достатъчно човечен, че да седнеш с него на по питие.

- Ей, булка....как върви?
Ния повдигна глава докато наливаше бира в поредните халби и се озъби към работодателя си.
- Ако дойда, знаеш ли каква "булка" ще ти дам?!?
- Хааха! Бете...
Когато асасинката занесе и последните бири на новодошлите клиенти, се върна на бара, мушна се зад него и тропна с ръце върху му.
- Какво искаш? - извика в лицето на Марк, който тъкмо допиваше поредната си чаша с вино.
- Много работиш!
- А ти, малко плащаш! - скастри го девойката.
- Еее, добре де, добре. Ще си ги получиш на края на вечерта. Научи ли текста?
- Мислиш ли ?
- А...знаеш ли някоя друга песен? Иска ми се да те чуя пак, как пееш...
В очите на двамата мъже се виждаше желание. Е, в очите на Миньон се виждаха много неща, които можеха да те объркат, но и той искаше да чуе отново красивите извивки на нейният глас.

// Слънце, ти прецени дали ще пееш или не :) :) :)

_________________
Кръчмата на Марк - Page 4 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeСря Мар 13, 2013 7:19 pm

А аз само това и чаках. Не, че работата да наливам разни чичковци и загорели младоци не беше изключително приятна.....хахха, да, разбрахте ме. Но главната причина, поради която се съгласих да работя тук бе именно пеенето.
Не чаках втора покана, ухилих се и подминах бара. Реших, че днес всичко ще е авторско, така че джубоксът няма да ми е нужен. Извадих стойката с микрофона от килера-склад и го поставих в центъра на заведението. Някои от присъстващите вече знаеха, че барманката на Марк пее и не се учудиха, а напротив заръкопляскаха леко в знак на ентусиазъм и нетърпение. Други изцъклиха очи. Е, да им е честито. Близнаците бяха едни от тях. Как познах? Погледите ни се срещнаха, а те показваха изумление. Е, нормално, все пак не са от тук.
Настроих микрофона, разкърших ръце и ги разпръснах. През тях се появи онази така любима ми магия, която създава музикални тонове. Всичко друго бе минало. Хванах микрофона, без да го свалям от стойката и заговорих:
-Това е песен за една богата вещица, която научих по време на едно малко пътуване.
Тук погледнах към прокълнатите. Да, това бе песен от техния край. Щяха да се сетят когато я чуят. Нещо като поздрав за добре дошли и примамка да идват по-често да си харчат парите тук. А и песента адски ми харесваше. Беше изтъкана от магията на нощта на онова място и смятах да споделя тамошния битовизъм на тукашния.

-Рианон кънти като звънче в нощта
и не искаш ли да я обичаш?
Понася се в небето като птица по време на полет
и, о, кой ли ще е нейният любим?
През целият си живот не си виждал
жена, която се рее по вятъра.
Би ли останал ако ти обещае раят?
Ще победиш ли някога?
Тя е като котка в тъмното
а после самата тъмнина.
Тя контролира живота си като полска чучулига
и когато на небето няма звезди.
През целият си живот не си виждал
жена, която се рее по вятъра.
Би ли останал ако ти обещае рая?

Ще победиш ли някога?
Ще победиш ли?
Рианон
Рианон
Рианон

Тя кънти като звънче в нощта
и не искаш ли да я обичаш?
Тя контролира живота си като полетяла птица
и, о, кой ли ще е нейният любим?
През целият си живот не си виждал
жена, която се рее по вятъра.
Би ли останал ако ти обещае рая?

Ще победиш ли някога?
Ще победиш ли?
Рианон
Рианон
Рианон
Ууууоооохххх
Открадната от небето
Открадната от
Открадната от небето
Открадната от
Открадната от небето

Мечтите са неразвити
Любовта е състояние на ума
Мечтите са неразвити
Любовта е състояние на ума
Рианон
Рианон
Мечтай
Рианон
Мечтай


Бях се вживяла до край. без танци, без излишни движения. Само едно тактуване и вътрешно раздаване, което си личеше не чрез действие, а чрез глас, чрез поглед. Дори веждите ми се сбръчкваха докато пеех. Към края почнах да клатя главата си с горната част на тялото, повишавайки тон, излизащ чак от диафрагмата. Това официално бе една от най-сложните песни, които бях пяла до сега, но не смятах да е и последната такава.
Музиката заглъхна, овациите започнаха, а аз се поклоних скромно, както винаги до сега. Все още не можех да свикна да посрещам аплодисментите кикотейки се и правейки чупки в ханша. Едва ли щях и да свикна. Забавлението нямаше нищо общо с лигавенето. Затова дарих публиката с една семпла усмивка, която им бе повече от достатъчна и се прибрах зад бара, повличайки след мен и стойката. След още близо половин час, може би по-малко щях да продължа с нещо по-живо и танцувално. Но до тогава, нека се лее вино.
Взех чашата си и я чукнах в тези на Миньон и Марк. Отпих и запалих цигара. В момента нямаше нови поръчки и двамата имахме време да си отдъхнем до новия наплив.

/Песента: https://www.youtube.com/watch?v=KNWfaJS7FmU /
Върнете се в началото Go down
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeЧет Мар 14, 2013 2:56 pm

-Бела, този глас не е създаден да обитава долнопробните кръчми, нес па?-посрещна я с тези си думи Франсоа.
Ния се изсмя и отпи солидна глътка от виното си:
-А как ме виждаш?В рокля с обръч, гнусен кок и как забавлявам надути господа и дами...нее..точно това е мястото за гласа ми, а той не се съобразява с етиката.
-Със собствено мнение по въпроса както винаги.
Дочул разговора им Марк се обади:
-Г-н Франкофон, ако смятате да крадете една от най-добрите ми служителки до сега, не сте познал....може да е костелив орех, но поне така спестявам пари от охрана.-пошегува се той, а Ния му хвърли един от онези погледи, които казваха, че е изръсил нещо тъпо.
Засега положението в кръчмата беше прилично, поръчките идваха равномерно и нямаше много работа.Но един чифт очи не можеха да откъснах взора си от нашата героиня:
-Какво толкова си я зяпнал?-попита троснато момичето докато отпиваше от маргаритата си.
-А теб ли да гледам?Вече час вадя думите ти с ченгел ..-и отново премести взора си.
Но пък в помещението преобладаваха различни настроения и страсти, а това на веселия барман определено бе приповдигнато, затова реши да си угоди и да пусне някаква танцувална музика.Някой от клиентите се поклащаха в ритъм, а други просто си тактуваха:
-Цяла вечер ли ще се лигавите с това вино?Няма ли да минете на нещо по-сериозно?-попита той.
-Марк, много си нахален...Млъкни и уважи избора на господина.Трябва да си щастлив, че не е един от поредните пианки...-тросна се Ния в защита на кавалера си.
Странни отношения имаха тези двамата, по-скоро сбъркани, синекоската често с речника си влизаше в ролята на шеф, а горкия Марк на подчинен.
Красавицата се бе настанила на стола до придружителя си, когато не щеш ли една ръка бе положена върху рамото и.Тя се обърна за да види кой я притеснява и пред нея се появи лицето на псевдо аристократа:
-Още една чаша вино?-контрира го девойката.
-Не, нее..-засмя се той.-Просто от известно време ви наблюдавам и ми се прииска да се запознаем.Имате невероятен глас.Аз съм Рамон, между другото.-подаде той ръката си.
-Аха...Ния.-отвърна сухо тя и подаде своята и когато господина я пое я приближи към устните си като я докосна едва, както бе по етикет.
На асасинката и трябваше просто минута за да разкара този мазник от себе си, но не щеш ли някой друг имаше намерението да го направи.Въпросната му дама се зададе с бойна крачка към тях и се спря слагайки ръце на кръста си:
-Не те ли е срам, бе?Нямаш ли капка уважение, че под носа ми сваляш...тази.
Въпросния Рамон се опита да я отпрати, показвайки, че компанията и го отегчава, но това я разгневи още повече и тя провря тънките си ръце между Ния и него и застана помежду им обръщайки се лице в лице към нея:
-Ами ти?Това, че работиш тук не ти дава правото да сваляш чуждите мъже..първо смени тези парцали с нормални дрехи и тогава се опитвай.
Погледа на Ния леко помръкна, което не бе добър знак, но глупавата жена не се спря пред нищо и продължи да упорства:
-Чуваш ли ме, ма?На теб говоря!-и я побутна леко с показалеца си по рамото.
Каква фатална грешка само....
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeЧет Мар 14, 2013 3:45 pm

-Не те ли е срам, бе? Нямаш ли капка уважение, че под носа ми сваляш...тази.
-Тази?
-Ами ти? Това, че работиш тук не ти дава правото да сваляш чуждите мъже...първо смени тези парцали с нормални дрехи и тогава се опитвай.
-Парцали?
-Чуваш ли ме, ма? На теб говоря!
-МА???
И после последва перфектния завършек. Ръчкане с показалец. О, Себастиан сигурно ме обичаш, благодаря ти, благодаря ти.
Погледа ми помръкна и стана студен. Но нека ви кажа, че с подобни....персони, дори не заслужава да си цапаш ръцете. Затова просто се усмихнах.
-Марк, мисля, че имаме събрал се чувал с боклук, който трябва да бъде изхвърлен.
-А, така ли? Сега ще го изнеса.
-Моля, позволи на мен.
Вдигнах пръсти към жената, малко над рамото й, сочещи право към вратата. С едно лежерно движение, с което изпуснах магията си, тя се отвори рязко, забивайки се в стената. После ги изместих право пред нея и същото движение последва. Сега нейното тяло се повдигна във въздуха и буквално изхвърча през отворената врата. Чу се само едно проницателно, дразнещо пищене и тупване на тяло, някъде далеч по улиците. Така, погрижихме се за боклука, сега да обърнем внимание и на боклукчията. Извърнах се към осмелилия се да ме сваля и го изгледах злобно.
-Мисля, че трябва да последваш жена си.
Той прискляпа няколко пъти с клепачи.
-Ам...да, май ще е най-добре.
И тръгна да си ходи, но ръката ми се заби в рамото му, спирайки го.
-Един момент. Трябва да си платите за питиетата.
-Ъъъ....хах, да, да разбира се. Колко ви дължа?
-Осемдесет злато.
-Осемдесет?! За една чаша вино и маргарита.
Очите ми се свиха, изостряйки се като на хищник.
-И за нанесените ментални щети.
Марк и Франсоа прихнаха да се смеят зад гърба ми. Явно не възразяваха, че ще го обера. А човечеца ще не ще, бръкна в джоба си и извади нужните пари.
-Не забравяйте и бакшиш за сервитьорката, г-не. - намеси се собственика на бара и "аристократа" подаде още двайсет злато, които отделих за себе си.
-А сега се омитай.
Без да чака втора покана, мъжът се изниза като марсол.
-Май стана доста тихичко.
Всички ни наблюдаваха заинтересувани от случката.
-Ей сега ще оправим нещата, ухилих се и плеснах с ръце. От тях излезе новата доза музика, много по-забавна от предишната. Дръпнах Миньон за ръкава и се озовахме в центъра на заведението. Почнах да се въртя в такт с музиката и да пея. Правих ритмични движения, въртях полата си, подтиквах хората да се изправят и да танцуват, а те доста бързо се навиха, признавам. Обикалях с танцувална стъпка из всички маси и клиенти, като им се усмихвах и не спирах да пея. Беше перфектно.
По едно време, някъде по средата на песента, чернокосия красавец ме повдигна и ме качи на една от масите. Всички почнаха да подскачат и да пляскат, а аз продължавах малкото си представление, като забивах токът си в дървото, въртях се и протягах ръце на всички посоки, а понякога плясках с тях. Купонът течеше и всички се радваха, напълно забравили за предишната неприятна ситуация. То пък не беше и неприятна, по-скоро абсурдна. Към края всички се включиха в текста и почнаха да ми припяват, а лицето ми не спираше да грее. Погледа на Франки не слизаше от мен, аз често му отвръщах със същото, а музиката и алкохола се лееха на кристали, все повече и повече.
Когато песента свърши, направих последно чукване с токове по масата и всичко заглъхна. Но само за миг, защото Марк веднага пусна следващата, на която нямаше да пея, но хората за сметка на това продължиха да танцуват, след като ме "овикаха" едно хубаво. Обърнах се към асасина и протегнах ръце към него. Той ме подхвана за кръста и ме свали на земята, като известно време не ме пускаше.
-Не ставай нахален.
-Хаха, не, разбира се, че не. Не искам и мен да изхвърлиш.
-Хахахха, едва ли мога да ти го причиня.
-Защото ме харесваш?
Прихнах да се смея.
-Защото би било прекалено малко за теб.
Намигнах му и го оставих сам със залепената му усмивка. Отидох пак на бара и почнах да обслужвам клиентелата. Минавах през всички маси и наливах, от което мъжагите бяха изключително доволни. Когато стигнах и до масата на некромансърите, които не се бяха включили в забавлението и им долях си позволих да ги заговоря за втори път тази вечер.
-Как ви се струва в Сахрид? Дали ще ви понесе?

/Песента:
https://www.youtube.com/watch?v=o3zasN-84HY/
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeПет Мар 15, 2013 8:39 am

Доминик се ухили, като не пропусна да огледа синекосата госпожица пред себе си.
- Свиква се. Като изключим жегата през деня и гълтането на пясък през нощните виелици, е поносимо.
- Нали?! - възкликна Ния, доволна от факта че някой я разбира - И аз това викам! Ужасна жега! Не мога да я трая!
- Така е. - съгласи се Нед - А, възможно ли е да си поръчаме още пиене, без да ни изхвърлиш от бара?
- Ама, разбира се!
- Ако искаш, после може да се присъединиш към нас. Ако, твоите пазачи нямат нищо против...

Ния запази отговора за себе си. Нямаше намерение да се допитва до Франсоа за разрешение, нито пък за Марк.
Щом дамата се отдалечи, двамата братя се спогледаха и се засмяха по свой си начин.

- Ти представяш ли си?! Как я изхвърли само!
- Хаха! Да! Не се е променила много.
- Така е. Същото буйстващо хлапе. Представяш ли си, ако види онзи разголения?
- Няма да го познае. Иначе, бих искал да го видя това.
- Дамм... и аз.
Няколко минути по-късно, синекоската се върна на масата, носеща две халби с бира в едната си ръка и чаша вино в другата. Тя остави бирите пред момчетата, издърпа си един стол и се настани на него.
- Защо не се присъединихте към нас одеве?
- За танците ли говориш? - заговори първи Доминик.
- Да. Срам ли ви е?
- Не. Просто не си падаме по тези изпълнения.
- Тук сме все "наши хора", от които не трябва да се срамувате. В Найтмер нямате ли кръчми ?
- Хах! - разсмя се Нед, щом чу въпроса на момичето - всъщност, има една. Но собствениците и са такива сухари, че вместо танци можеш да се натъкнеш на някое ритуално убийство.
Доминик добави :
- Да! Не трябва да си имаш работа с тях. Брат и сестра с психични отклонения. Пълно ку-ку ти казвам...особено момичето.
- Не може да е толкова зле.
- О, може. Представи си...кръчма като тази, само че много по-пропаднала
- Дам...
- Представи ли си я?
- Горе-долу...
- Сега добави двама корумпирани собственици, които мислят само за пари и шепа клиенти с твърде избухливи характери и леки нерви. Мога да ти разказвам много за там. Даже, един път бях свидетел на такъв бой в тази кръчма, че всичката клиентела бе изскочила навън.
- За шифтърите ли говориш? - обади се Нед.
- Да. Помниш ли?
- Как мога да забравя?! Хах! Едната си харесала там някакъв келеш и тръгнала да го сваля. Ама не щеш ли, той с гаджето си там. И като стана един бой, добре че дойде приятелката и да я спаси. Помниш ли как ги разфасова?
Доминик замлъкна за момент, усещайки се точно кой разговор подхваща.
- А, да...
- Какво стана? - попита неразбиращо асасинката.
- А, нищо бе. Там едните шифтъри се сбиха, взеха да се преобразуват...нищо интересно.
- Да бе. Тъпа история. Ти пък и ти, как можа да я разкажеш?
За малко да "оплескат работата". Ни в клин, ни в ръкав, Доминик грабна бирата си и отпи няколко големи глътки от нея. Опитвайки се да отклони темата по някакъв начин, той скочи от мястото си и започна да се оглежда. Първото нещо което му дойде на ум, бе леко да затанцува на песента, която се чуваше от джубокса. Движенията му бяха толкова нескопосани, че по-скоро биха предизвикали насмешка в хората около него, отколкото възхищение.
- Какво правиш бе, брат ми?!
- Не виждаш ли?
- Виждам, точно това е проблема. Приличаш на самоубиващ се червей.
Доминик спря на място за момент, спирайки клатенето си за момент.
- К'во? Ти да не можеш по-добре?
- Да се клатя - не. Да танцувам - да.
До свали препаската от главата си, отметна косите си назад и ги хвана на опашка. Завърза ги с препаската и погледна предизвикателно към брат си.
- Ами, ела да те пробвам тогава!
Нед се засмя. Погледна бегло към Ния, която в момента му се усмихна, подканвайки го да накаже брат си.
- Добре. Но, на следващата песен.
Нед се изправи от мястото си, като преди това отпи няколко пъти от бирата си "за кураж". Изправи се, махна за момент интересно изглеждащата си шапка и прибра също косите си назад, като ги застопори с помощта на кепето си. В този момент песента вече привършваше и се очакваше да започне нова. Двамата братя се отместиха на достатъчно разстояние от масите, че да не съборят нещо. Застанаха един срещу друг и зачакаха ритъма на новата песен да започне.
Още със започването на песента, Доминик замръзна. Погледа му се спря право върху джубокса, а лицето му се намръщи.
- Ейй! Тази песен не я знам!
- Аз също, брат ми. Давай да те видим сега!

Опита на Доминик можеше да се каже че бе ... леко плачевен. Движенията му не бяха толкова сковани. Всъщност, като го погледнеше човек отстрани, можеше да го оприличи спокойно на ранена птица паднала на земята, която се опитва отново да полети. Ритъма често му бягаше, а той жалостливо се опитваше да го догони, като размяташе ръце около себе си. Чу се смях от страна на клиентите покрай тях, но въпреки това, Доминик не осъзнаваше как изглежда. За самият себе си, той бе "прилично добър танцьор". Е, танца му завърши с неприличен жест в лицето на брат му. Предизвикателството бе отправено и ръкавицата бе хвърлена на земята. Ред бе на Нед да се включи.

Той тактично изчака удобната част от песента, която подхождаше на движенията му. Започна с леко ритмично тактуване на ръцете, като използваше главно пръстите си. Те описваха във въздуха всяка чута нота. След пръстите се включиха и краката. С малки стъпки, той започна да се придвижва напред, като правеше "сковани движения", които караха тялото му да се разтриса леко, в зависимост коя част от него използваше. Редуваше ръцете, краката, като ги свързваше с невидими нишки, описвайки вълновидни движения. В момента в който песента ставаше по-груба и музиката се усили, Нед Лансър се пренесе на едно друго място, където този свят не съществуваше. Всичко около него се промени, сякаш останаха само той и брат му. Тогава, започна същинският му танц. Всяко движение бе отчетливо и точно на ритъма. Въртеше се около себе си, придвижваше се по дървения под стакава лекота, че се плъзгаше като котка върху него. Дори леко започна да се подиграва с брат си и танцувалните му умения, като на няколко пъти имитираше скованите му движения от преди малко. В края на песента Нед стоеше пред по-малкото си братче с ехидна усмивка. Танцуваше сякаш никой не го гледа и размахваше ръце около лицето на хлапака, който винаги дръзнеше да го предизвика по някакъв начин. Шамаросваше го, удряше го, чупеше му врата, буташе го...но само привидно. Всичко бе изиграно в един красив танц, който накара няколко от гостите в кръчмата да гледат с интерес към тях. Накрая за завършек, Нед направи движение с ръка по гърлото си, описвайки го сякаш прерязва собственото си гърло. С това обаче, той намекваше че победата е в неговите ръце. Песента свърши, а Доминик остана леко разочарован. Нед се върна на мястото си, взе си бирата и жадно отпи още няколко глътки.

- Офф... - въздъхна уморено той. - ...брат ми, да се пробваме пак?
Доминик се приближи и взе също халбата си, като не отрони и дума.
- Хайде бе, стига се цупи сега. Не сме дошли за това! Нали така?
- Мхм... ти пък, кога се научи да танцуваш така?!
- За разлика от теб, не си мисля че мога да танцувам, без дори да съм го правил. За това, тренирам всекидневно.
- Тренираш?! Кога?!
- Когато съм сам. В банята, докато се къпя например. Много е забавно! Ами ти, Ния...как си със танците?
- Искаш да се пробваме ли? - отвърна нахъсано девойката.
- Хах. Може би по-късно. Сега предпочитам, да ни запознаеш с приятелите ти. Единият от одеве не сваля поглед от нас, сякаш сме му врагове. А ние...сме добри хора. Не мислим лошо на другите.
Всъщност, Нед визираше погледа на Франсоа, който от одеве не бе спрял да ги гледа.

// Песента : https://www.youtube.com/watch?v=FbGjxFevqgE

_________________
Кръчмата на Марк - Page 4 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeПет Мар 15, 2013 10:33 am

Всичко беше толкова забавно. В един момент двамата чужденци седяха на страни и се чудеха как изобщо е възможно хората да се забавляват така, а минути по-късно се образува един братски танцувален батъл, в който единия, как му беше името? Нед, направо изби рибата или поне тази на близнака си. Макар и еднакви на външен вид, явно не само характерите, но и качествата им се различаваха. И докато единия се мяташе като риба мрена, другия показа с завидна лекота превъзходството си в чупките на тялото и ритмичността. Толкова се бяха разгорещили, че забравили всякакви задръжки и предразсъдъци, съумяха да привлекат погледите на всеки един клиент към тях. Хората се забавляваха искрено на показното им, даже овикваха, а някои бяха готови да заложат и солидна сума пари на някой от тях.
Когато шоуто приключи се разнесоха аплодисменти. Явно братята бързо успяха да си създадат първо впечатление и щяха да бъдат приети в малката ни общност. Като се замисля, тук всеки биваше приет лесно. Ето ме и мен. Появила се само преди седмици, вече доста хора ме познаваха и никой не ми създаваше проблеми. Е, добре де, това беше преувеличено, но поне не знаеха и никой не ми каза - ти не си наша, махай се.
Когато седнах до тях да изпием по нещо, разговора продължи в същата насока.
-Ами ти, Ния...как си със танците?
-Искаш да се пробваме ли?
-Хах. Може би по-късно. Сега предпочитам, да ни запознаеш с приятелите ти. Единият от одеве не сваля поглед от нас, сякаш сме му врагове. А ние...сме добри хора. Не мислим лошо на другите.
Обърнах се и видях за кого по-точно става въпрос.
-А той ли? Не го мислете. Учител е в базата, където се подвизавам.
-Твой учител?
-Пази боже не! - възкликнах смеейки се. -Този индивид колкото и привлекателен да е, е пълен перко. Префърцунена, напудрена работа.
-Не разбирам.
-Ще ви покажа.
Махнах на Франсоа и той дойде доста бързо, настанявайки се на единия свободен стол, сякаш вардеше негова собственост. Ама, че самовлюбен човек.
-Франки, запознай се с хората. Това са Нед и Доминик Лансър от Найтмер.
-Еншанте, господа. Колко време мислите да се задържите в малкият ни райски кът?
-Колкото ни бъде предоставено. Времето е наше за губене. - отвърна Дом, мисля....още ми е трудно да ги различа.
-Оу, се вре. Харесва ли ви?
-Не особено, но ще свикнем.
Тримата се спогледахме и си хвърлихме общ поглед говорещ "Схващаш ли за какво иде реч?". Сега май ме разбраха, но ако не друго Миньон поне бе хубав и достоен за гледане.
-Виждам, вече се вписвате в интериора. Голямо представление направихте.
-И като говорим за представления. Брат ми ти нямаше ли да се пробваш и срещу приятната барманка?
Напомняйки за това предизвикателство очите ми светнаха. Нека се пробва ако иска.
-Добре бе. Ще ти покажа, че не само тебе мога да преборя.
Мъжът се изправи, а аз го последвах. О, ръкавицата бе хвърлена. Обърнах се към Марк и се провикнах.
-Булка. Пусни нещо живо, ще си направим още един батъл.
Чул думите ми, той скочи от мястото си, предвкусващ шоуто и допълнителните приходи, които ще получи от него. Изтича до джубокса и пусна поредната бърза песен, доста наподобяваща предната. Колкото до мен и опонента ми, ние застанахме в центъра на заведението, където всички ни освободиха достатъчно място, така да не ни пречат столове и маси. Мъжът издиша и в следващият момент почна да прави поредната плеада от движения, доста добре съчетани с ритъма. Чупки в ръцете, китките, пръстите дори. Ханша, краката. Извиваше врата си като навита на болт кукла от онези с клатещите се глави. Местеше се от едно място на друго, използвайки приплъзващи стъпки, които представляваха едва отделящи се от пода стъпала. Всички хора викаха, а няколко от присъстващите девойки вече точеха лиги по симпатичния прокълнат. Аз от друга страна го следях внимателно, с една ехидна усмивка, кръстосала ръце пред гърдите си. Правеше ми най-различни намеци, за това, че съм свършена, че няма да успея да се справя по-добре. Финалът му бе наистина впечатляващ - скочи високо във въздуха, като се превъртя в предно салто, а когато се приземи, гледаше право срещу ми, хванал врата ми, издърпвайки го към него, така че да диша в лицето ми с доволна, победоносна усмивка.
-Да видим как ще се справиш с това, синекоске.
Усмихнах се лукаво и се измъкнах от захвата му.
-Сигурна съм, че ще е много трудно.
Отстъпих на няколко крачки, а той освободи импровизирания дансинг.
-Хайде, бел, покажи му какво можеш. - надъха ме окуражително убиеца, но и без негова помощ щях да се справя.
-Давай, Нияяяя... - провикна се и Марк. -Само кажи каква музика искаш.
-О, нека е нещо по-лежерно.
Нямах намерение да го имитирам и да танцувам в същия стил. Бях измислила нещо напълно различно, от което щеше да му окапе шапката. Свалих обувките си и ги връчих на чернокосия асасин да ми ги пази. Станах си пак ниска, но нищо. За това, което бях намислила, ми трябваше свобода за извиване на ходилото, а аз легнах на земята, свила се в себе си. Само за сега....Мелодията тръгна, още с първите ноти се изправих в седнало положение и от там тръгна всичко. Забравих за заобикалящия ме свят. Само аз и моя танц. Беше чувствен, емоционален и освобождаващ. Дрехите не ми попречиха изобщо. Нито за миг не помислих за движенията, те излизаха от душата и тялото ми напълно естествено и елегантно, сякаш са най-нормалното нещо, като ходенето или здрависването с някого.

/Танцът: https://www.youtube.com/watch?v=UaO7bS5Ky6M/

Приключих по същия начин, по който бях почнала, замряла в мястото си, сама в себе си. Не знам дали се беше харесал на останалите, но забелязах, че по време на танца никой не издаваше и звук. Нямаше ги онези подвиквания, свиркания и овации. Дишах леко тежко, малко уморена от натоварването на мускулите си, но в същото време страшно добре. Повдигнах глава и се изправих в очакване на някаква реакция. Каквато и да е.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeПет Мар 15, 2013 2:13 pm

Първият който реагира, бе Доминик - перкото от двамата братя. Той скочи от мястото си и се приближи до синекосата красавица, като и подаде ръка да се изправи. Ния застана до него и го погледна. После погледна към Нед, Франсоа, че и към Марк, който стоеше на бара със зяпнала уста и наблюдаваше цялото шоу.

- Е, как бях?!
- Олеее! Беше невероятна човееек! Дай "пет"! - извика некромансъра, като вдигна високо ръката си, за да може момичето да я удари в поздрав.
Ния се засмя, погледна го въпросително, но все пак го направи. Е, трябваше да се повдигне леко на пръсти за да достигне ръката му, но когато я удари леко, Доминик се засмя.
- Хаха! Каква си мъничка! Гле'й, брат!
Доминик застана от едната страна на девойката, като изпъчи гордо гърди. Ръката му която бе от края на момичето постави на главата и и я придърпа към себе си. Тя се удари точно малко над рамото му, което бе доста сериозна разлика във височината им.
- Ски'ваш ли? Глей...дребосък! Хаха!
- Дребосък, дребосък...ама ще ти смачка задника на танци! - отвърна Нед.
- Еее, признавам. Много хубаво танцуваше.
Нед свали шапката от главата си и приближавайки се до "асасинката", леко се поклони напред.
- За мен бе удоволствие, да загубя този двубой. Танцуваш прекрасно!
В този момент, Франсоа скочи от мястото си и сякаш леко изревнувайки от ситуацията, се намеси :
- Браво, ма шер...прекрасна си.
От другия край на заведението, се зададе Марк. Той тъкмо бе пуснал на джубокса някаква по-забързана песен и с танцова стъпка се приближи към останалите.
- Искате ли чичо Марки да ви покаже, някое кръшно движение,а?
- Хаха! - разсмя се Франсоа.
Но, червенокоското не изяви голямо желание да продължи. Просто, се пошегува с другите. А и след танца на Ния, трудно някой можеше да покаже нещо по-завладяващо, което можеше да се хареса на малката публика.
- Здравейте, момчета. Аз, съм Марк. Собственика на кръчмата.
Марк се представи на братята, като стисна здраво ръцете им.
- До колкото разбрах, сте нови тук. Не че не ви личи де...хах. Но, когато поискате, сте добри дошли в заведението ми. Ако имате нужда от забавление, моята скъпа помощничка Ния е на ваше разположение. А ако искате нещо силно и изгарящо, потърсете мен.
- Наистина е много добра...Ния. - похвали я Нед - За малко да ми падне шапката буквално, докато я гледах как извиваше тяло!
- Нали? Чист късмет е, че тя се появи тук.
- Да...сигурно. Е, Ния, в какво друго си добра? Предполагам, имаш все развити таланти. Имаш вид на такова момиче. И името ти хубаво и танците също. Въпреки, че ако бях твой родител, нямаше да те нарека с това име. Някак си, не ми се връзва за теб...

_________________
Кръчмата на Марк - Page 4 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeПет Мар 15, 2013 3:54 pm

Подхвърлянето за ниския ми ръст ме накара да се сетя за обувките си. Грабнах ги от ръцете на Франсоа и си ги нахлузих. Е, не бях чак толкова ниска. Смисъл 167 см не бяха чак толкова малко за жена, но в сравнение с тези исполини около мен как да не се почувстваш малък. Малък, но на ръст, а душата е друго нещо. тя бе един необятен океан, поне моята, а и не само.
-Да...сигурно. Е, Ния, в какво друго си добра? Предполагам, имаш все развити таланти. Имаш вид на такова момиче. И името ти хубаво и танците също. Въпреки, че ако бях твой родител, нямаше да те нарека с това име. Някак си, не ми се връзва за теб...
Ауч удар под кръста. Как да им кажа, че реално не са ме кръстили така, а сама си го измислих? Много просто - не им казвах.
-Не мисля, че родителите ми имат доста общо с мен. Не ги познавам, не знам къде са.
-О...съжалявам.
Махнах нехайно с ръка.
-Няма за какво. След като не ги познавам не ми липсват. Не е като да съм изгубила нещо. Ей, Марк, дай ми една цигара, моите са зад бара.
Той ми поднесе неговата кутия и след секунди вече пушех.
-Колкото до останалите таланти, кой знае. Може да са много, може да са никакви. Всичко е въпрос на гледна точка.
-Абе като гледам как изгони оная пачавра. - намеси се Доминик -Май и в боя си те бива.
-За това може да каже, мосю асасин. Нали така.... - погледнах го подмолно и иронично, а той отвърна със същата усмивка.
-О, да, ла петит бете е много дива. Знаете ли как само удря?
Той се присламчи зад мен, прегръщайки ме през кръста, като постави ръцете си под бюста ми и ме стисна леко.
-Определено е много добра....в много неща.
Почна да се навежда към врата ми в опит да долепи устните си в него, но аз се изкопчих и се завъртях така че да не успее.
-Хах, да. Ти ще знаеш. - контрирах го бързо.
-Иска ми се.
Погледите ни се срещнаха, а моя бе суров. Този мъж настойчиво си искаше своето, но последно когато проверих аз не бях негова, че да ме има. Да не си мисли, че всичко ще е толкова лесно и ще му се изтапанча на тепсия, както всички останали. След случката с Арманд си казах, че няма да прибързвам с такива решения, а и все още се надявах, че.....но това е друг въпрос, на когото не искам да обърна внимание точно сега.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeПет Мар 15, 2013 5:08 pm

Някой от гостите вече се бяха запътили към домовете си, а кръчмата бавно и славно започна да се опразва. Днес, не бе от най-силните вечери за Марк, но пък случките определено бяха запомнящи се. След като Франсоа реши да се държи по-настойчиво към Ния, любовното му настроение започна да се натрапва на останалите. Марк се намеси първи в малката им любовна игра, като я прекъсна подмолно.

- Ей, ей...влюбените гълъбчета - иронизира ги той - Хубаво е да се гушкате, но не си плащам за това...нали?
- О, не бъдете така груб, метра...
- Франки, виж приятелю - започна бармана - аз може да съм готин, ама метлата си е метла. Все някой трябва да я върти, искаш или не. Ако си толкова против, можеш да и помогнеш, като я заместиш за днес. Какво ще кажеш?
Франсоа подскочи от изненада.
- Моа?! Да чистя? Абсурд!
Въпреки нежеланието на учителя, нямаше кой да свърши мръсната работа. А на Марк не му оставаше нищо друго освен да вземе метлата и да я връчи в ръцете на Ния.
- Сори, булка. Но, все пак пари не се изкарват лесно.
Тя махна нехайно с ръка и се захвана с чистенето, което малко или много бе някакво приятно разсейване. А пък ако се затруднеше, спокойно можеше да използва магията си тайно от останалите и да почисти всичко за секунди.

Когато четиримата мъже останаха насаме, започна истинското забавление. Не че не се забавляваха до сега, но в момента набързо се създаде един малък клуб на Мъжа. Братята все още бяха нови и не смееха да започнат с бъзиците или подмятанията веднага. На Франсоа не му прилягаше...но Марк, той бе друго нещо. Щом Ния се отдалечи на достатъчно разстояние от тях с метлата, той грабна един стол, обърна го с облегалката към останалите и се настани на него.
- Пичове, дайте сега, да си говорим по мъжки.
- По мъжки? О, тук стана интересно - възкликна Франки и грабна също един стол. Тъкмо го обърна и с облегалката успя да халоса по ръката по-малкия брат на Нед. - Пардон, мосю. Беше неволно...
- Споко, брат ми. Всичко е наред.
Четиримата се наредиха в кръг и се започна подмолното говорене зад гърба на жените - в случая, без знанието на Ния.
- Кажете сега, какво мислите за новата мацка. Знам че вие двамата не я познавате, но първото впечатление е най-силно и правилно.
- Да бе, не я познаваме. Ама, струва ми се готина - обади се Нед.
- Готина? Леле! Ако такава мацка ми падне в ръчичките...
Франсоа стрелна с един злобен поглед младежа и го скастри :
- Ще ги счупя!
- Оу, оу...споко бе, братле. Какво толкова казах?
- Това за мацката, не ми хареса. Мадмоазел не заслужава да говорят така за нея...
- Мад...какво?! Брат, имаш много странен начин на говорене!
- Имаше предвид, "госпожица". Той така си говори, по свой си начин.
- Ааа...госпожица. Брех че изискано. Абе, мацка си е от всякъде! А и като гледам, май нещо не те кльопа теб.
Франсоа извърна главата си в страни и погледна към Ния, която в момента размяташе с кеф метлата, докато си танцуваше на някаква песен.
- Ей, да не те обидих нещо? - попита Доминик.
- О, не...
- Споко, Франки. Ния е голямо момиче. Просто се дръж по-кротко с нея. На жените им е писнало от такива мазни палячовщини. Всеки втори се натяга, всеки гледа как да и смъкне гащите...дай го малко по-така. И ако те харесва, повярвай ми - ще стане работата.
- Мерси, мон ами...мерси.
Марк се извини за малко и скочи от мястото си. Отиде зад бара, взе една кесия с пари и преброи тези, които трябваше да даде на новата си колежка. После се върна при момчетата и седна отново на стола си.
- Значи, колежката става. А?
- Определено, братле! - обади се отново Доминик, който явно бе доста въодушевен от външният вид на момичето - Много ще спечелиш с нея.
- И като се сетиш как изхвърли онази парцаливата с мъжа и, хем мацка в бара, хем охрана.
- Хах! - всички се разсмяха дружно, което привлече вниманието на синекосата.
- Как е момчета? - провикна се тя от другия край на бара.
- Супер! - отвърнаха всички, почти в един глас, като Франсоа подвикна едно "Манифик", по своя си начин.
- Ей, Ния - подвикна Марк, а когато привлече вниманието и, хвърли кесията с пари към нея.Тя я улови ловко и я отвори. - Това ти е заплатата за трите дена, плюс бакшиша. Хайде приключвай, че на пичовете май взе да им се приспива....


// Слънце, + 1000 злато, приключвай вечерта, туряй ключа на кафеза и бягайте да спите :D Остави само братята на улиците, утре ще ги оправя аз :D

_________________
Кръчмата на Марк - Page 4 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeПет Мар 15, 2013 5:32 pm

Абе на мен ли ми се струва или тея четиримата нещо понамирисваха? Миришеха на интрига. Ша ги еба и мъжете! Навлеци, но какво да ги правиш. Някак си вече чувствах Марк една идея по-близък, така че да си говори каквото ще. А ако прекали, е винаги може да използвам метлата и по друг начин.
Когато привърших с чистенето се отправих към килера. Оставих метлата на място, прибрах стойката и микрофона, взех другите си дрехи, прибрах кесията на най-сигурното възможно място - в пазвата си, взех и саите и се върнах. Чак сега махнах кърпата от главата си и разроших коси. Нея привързах около шията си като шал и вече бях готова да се прибирам.
-Хайде, мосю Франки. Време е да си вървим.
Всички излезнахме на улицата, а Марк заключи заведението. Сбогувахме се и той потегли към домът си, който нямах никаква представа къде се намира. Останахме с близнаците, които също подадоха ръцете си и ги поехме.
-Беше ни приятно.
-Много. - натърти Доминик и му кимнах с усмивка, но леко сдържано.
-Пак заповядайте някой път.
-Непременно.
Така ги оставихме сами да ходят където си искат, а Миньон тръгна по улиците. Когато забеляза, че не мърдам от мястото си се обърна.
-Хайде, бел, нали щяхме да си ходим.
-Да, сладък, но не пеш.
Той повдигна учудено едната си вежда, а аз само се обърнах и тръгнах да заобикалям бара.
-Последвай ме любовнико.
Ще не ще, тръгна след мен. Когато стигнах до края се спрях пред красивата си кобила и я погалих.
-Казва се Сноу. Хубавица е, нали?
-Голяма.
Обърнах се към него и видях, че не гледа коня, а мен. Ха....
-Добре, да се качваме.
Отвързах юздите от уличния стълб и я поведох. Горкото животно, два дена не беше мърдало. Желанието му за движение се изрази с няколко подскока. Стъпих на стремите и я възседнах. Франсоа последва примера ми и седна зад мен. Впрегнах я и тя пое своят бърз бяг право към базата.
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeПон Мар 18, 2013 7:41 pm

Тръгнахме почти веднага, след обсипването на комплименти. Слезнахме до конюшните и взехме Мълния, с който мислех да се предвижваме. Миличкият, не се е разтъпквал откакто се върнах от Илион и тази нощна разходка щеше да му се отрази повече от добре. Животното, явно напълно съгласно с идеята ми, разтърси гривата си и тропна няколко пъти с копито. След няколко минути, дорестият жребец беше оседлан и яхнат. Не давах на никого да язди конят ми, затова аз заех челното място, впрегнах юздите и двамата "полетяхме" по пустинята. След малко повече от половин час навлязохме в града в галоп. Косата на Арманд се вееше от вятъра като златна пелерина и мога да се закълна, че той като че ли изпитваше удоволствие от този факт. Съдя за това по доволната му усмивка, която се появяваше на лицето му когато някоя случайна минувачка го загледа. Ама и той е един самовлюбен. Е, както и да е. Завихме в нужната пресечка и след няколко минути спрях дорестият красавец. Скочих от седлото, а русокоска ме последва. Завързах юздите на ежедневния уличен стълб, хванах го за ръка и го повлякох след себе си.
-От колко време не си идвал в кръчмата?
-От доста. Сигурно са минали месеци.
-Познаваш ли се с Марк?
-Бегло, разменяли сме си една две приказки.
-Аха....
Отворих вратата широко и влезнахме, а вътре вече беше почнало да се пълни.
-Йоооо, булкааа....
-Пукни бе! - извиках му силно, което разсмя както него, така и дружката ми. -Хайде, Арми, да те настаним.
Приведох го през всички хора и го положих на един от свободните столове на бара. Все пак исках да ми е под очи, а не затъкан в някоя далечна маса.
-Предполагам искаш да запазя мястото до мен за твоя възлюбен съквартирант?
Погледнах го изкъсо.
-Не го наричай така за бога.
-Добре де.
Бързо се оправих, оставих цигарите си на плота под бара и взех първата бутилка, която попадна в ръцете ми. В нея имаше уиски. Взех една чаша и налях, като сложих две кубчета лед и я поставих пред него.
-Ето, първото питие от мен, както се разбрахме.
В този момент Марк дойде при нас и ме хвана през рамото.
-Как е душицо? Кой е приятеля ти? Всеки ден с различни идваш. - засмя се той.
-Ха, ха, ха, колко си остроумен, слънчице. Това е Арманд Картие, мой приятел от базата.
Двамата мъже се здрависаха и запознаха.
-Приятно ми е друже. Марк е името, сигурно синекоска много ти е говорила за мен.
-Не толкова много.
-Их... - направи се на посърнал шефът ми, но само за миг. Секунда по-късно усмивката се възвърна на лицето му и той се отдалечи за известно време, за да обслужи някакви хора.
-Е, какво мислиш? Едва ли се е променило много от последният път, в който си бил тук.
Върнете се в началото Go down
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeПон Мар 18, 2013 8:50 pm

Общо взето кръчмата не се бе променила особено, но те кръчмите си бяха такива., не се променят, само хората са различни.А точно тази тук бе основана върху купонджииския дух на съдържателя и, който толкова обичаше работата си, че вероятно щеше да си умре зад бара докато разправя поредната остроумна история на някой клиент.
Ния настани Арманд на едно от свободните места на бара, до него имаше още едно предназначено за въпросния Дънст - възлюбения съквартирант, както Арми възнамеряваше да му вика вече:
-Е, какво мислиш? Едва ли се е променило много от последният път, в който си бил тук.-попита девойката като се облегна на тезгяха пред него.
Блондина се огледа наоколо с преценяваща физиономия, след което отново спря погледа си върху Ния:
-Като изключим, че забелязах някакво синекосо момиче, което явно страда от нервно разтройство..ммм...не.Но да ти кажа, носят се митове и легенди за нея.Изхвърляла клиентите, пиела като смок и най-смелия мъжага не можел да и поддържава.
-Ти пък от къде знаеш за тази случка?-ококори се учудено тя.
-Не съм толкова задръстен за колкото ме мислиш, това, че не идвам точно в тази кръчма, не значи че не излизам.
-Да, добре...
Временно поръчките бяха утихнали и Марк се присламчи към тях с хлапашка усмивка:
-К'во си правите вие иначе?
-Днес учих източни бойни изкуства за да мога по-сръчно да ти сритвам задника.
-Като не пиеш си доста язвителна.Веднага ще поправя тази грешка.-сладура грабна бутилката с уиски, чаша и наля кехлибарната течност вътре.
-Хайде булка, кажи ни наздраве и се усмихни!
-Да..булка...покажи ни как вдигаш тази чашка!-разсмя се Арманд.
-Май не беше особено добра идея да ви събирам на едно място...Наздраве , мухали!-чу се песен на кристал и весел смях.
Но нека наблегнем малко на атмосферата в кръчмата, имаше доста хора и още продължаваха да влизат.Музиката беше силна, алкохола се лееше безсрамно, а някой от по-смелите дори се поклащаха в такт.Арманд си тактуваше с крак и се оглеждаше любопитно наоколо и се чудеше дали ще види познато лице.Но вместо това попадна на едно напълно непознато и много красиво.Тя седеше на една от отдалечените маси и отпиваше от мартинито си с лека неохота, явно чакаше някого.За момент красавецът се помоли на Елисандра да не е мъж и молитвите му бяха оправдани.В бара нахлуха още четири мадами и се насочиха точно към самотната си приятелка - красива брюнетка с малка талия и голям бюст.Ния проследи погледа му и поклати глава като изцъка:
-Ти сериозно ли?Такива да ги ринеш с лопата.
Той я изгледа укорително:
-Запази мнението си за себе си, освен ако не ревнуваш.
-Аз?хахахах.Скъпи, по-скоро бих ревнувала от кобилата си от колкото от тази.Но, вкуса си е твой..пък и не забравяй, че сме само приятели.
-Не думай....-отвърна саркастично блондина.-Но определено тази мацка има осигурен ескорт до дома си тази вечер...ако ли не то поне до стаята ми.И сега ще се погрижа за това.-довърши решително той.
-И как?Ще отидеш и ще и се усмихнеш чаровно?
-Не!Нещо по-добро!Ще пея!
Това явно си бе семейна черта...:
-Ей, Марк, друже ела за малко.
Бармана се приближи и Арманд прошепна нещо в ухото му, той само се ухили лукаво и отвърна:
-Харесва ми..дадено.
Музиката затихна за момент и на нейно място започна друга, по-ритмична и танцувална.Красавецът се изправи и с едно ловко движение се озова на бара.Гласа му се извиси в пространството мек и плътен, даже леко се поклащаше в ритъм , като в една от паузите на песента каза:
-Специален поздрав за красивата дама с бялата рокля и нейната весела компания.-и продължи да пее.
Ния стоеше под него седнала на един от щъркелите и не вярваше на очите си.След малко Арманд я погледна и и подаде ръка:
-И сега искам бурни аплодисменти за нашата любимка Нияяя....Хайде, скъпа ела тук и ни покажи на какво си способна.
Да, той искаше тя да танцува, а песента бе малко преди средата, така че определено гостите на кръчмата щяха да оплакнат окото.Последваха бурни окуражаващи аплодисменти и всички чакаха снажната девойка.

/Песента:https://www.youtube.com/watch?v=Gcg__eDktgY (но гласа на Арманд не е като този на Шеги)/
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeПон Мар 18, 2013 9:05 pm

Бях седнала на един от столовете и го гледах, с лукава усмивка, повдигайки вежди от време на време. Показно! Голям сваляч съм си избрала за приятел, браво. Е, какво пък да се забавлява детето там. А ако в края на вечерта мацката не му върже, ще оправим нещата с някоя друга заплаха. Винаги помага!
Тактувах си в ритъм с песента и макар че беше една от онези със странния забързан говор беше готина, да речем....
-И сега искам бурни аплодисменти за нашата любимка Нияяя....Хайде, скъпа ела тук и ни покажи на какво си способна.
Почнах да махам с ръце.
-А не, не, не...Стигат ми толкова танци през последните дни.
-Хахаха, не си познала сладурче.
Той се приближи, улови ме за дланта и ме издърпа при себе си. Застанах до него, леко намусена, но окуражителните викове вече почнаха. Ама тези хора са големи досадници, знаете ли.
-Ния, Ния, Ния.... - викаха бурно.
-Е, добре де. - изкрясках се с усмивка и повдигнах малко бюстието си, че да не вземе да падне.
Почнах да се въртя около Арманд, описвайки чупки в ханша. Прокарвах ръце по тялото си, извивах врата си предизвикателно. По едно време застанах пред него и клекнах бавно до долу. Разтворих крака и ги събрах обратно, а после се върнах горе. Русокосия хубавец продължаваше песента си, като отделяше еднакво внимание ту на мен, ту на изгората си с похотлива усмивка, а всички се смееха. Дори девойчето посмя да се усмихне кокетно и някак си поласкано от личния поздрав отправен към нея.
-Длъжник си ми. - прошушнах в ухото му, като продължавах да се вия кръшно в ритъм с музиката.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeВто Мар 19, 2013 8:22 am

Още преди прелестната девойка да довърши кръшния си танц около русокоското, вратата на кръчмата се твори и на нея застана красив русокос младеж. Дрехите му бяха като излязли току що от магазин. Кожено яке, дънков панталон прилепнал по мускулестите му бедра и леко впита тениска, очертаваща релефа на тялото му.
От задният джоб на панталона му леко се подаваха чифт "нокти" - типично оръжие използвано по тези земи.
Малко от хората успяха да забележат младежа, защото всички в момента с захласваха по кръшният танц на девойката, която представляваше най-голямата атракция в кръчмата на Марк.
Русокоското също забеляза танца им. Че, можеше ли да пропусне тези изящни извивки на това дупе? Определено - не! Но вместо да впери поглед в двойката и да не го отдели от тях, момчето предпочете да го направи от разстояние, отивайки направо на бара.
Щом бармана го забеляза, се захили "до уши" и вдигна високо ръце, зарязвайки всичката работа около себе си.

- Дъъъъст! Хаймана такавааа!
- Чичкоо! - пошегува се на свой ред русокоското и скочи на един от свободните столове на бара.
- Какво те води насам? Мислех, че си започнал да избягваш тези места.
- А...на гости съм. Твоята труженичка ме покани.
- Нийчето ли?
- Дам. Ама като гледам, е заета.
- А, споко. След малко ще дотърчи жадна, за поредната ударна доза алкохол. Много пие това момиче, ей!
- Хаха! Да вземеш да и плащаш в алкохол, по-изгодно ще ти излезе.
- Мислиш ли?
- Пробвай и ще разбереш...Коя е...певицата?!
- ХахА! Преди малко се запознах с него. "Приятел от базаа"...
- Аха, приятел...-констатира Чи - ...те тези приятели, край нямат. Всеки ден, с различен.
- Нали? И аз това и викам...а тя ми се цупи.
Двамата младежи се разсмяха дружно и обърнаха погледите си в посока на пеещата двойка.
В този момент песента която изпълняваше непознатият за Дъст младеж, приключи. Двамата се поклониха на малката публика и тогава, погледите на Ния и Чи се срещнаха. Девойката се усмихна леко, а съквартиранта и махна с ръка, посочвайки стола до себе си.
- Какво ще пиеш, друже? - обади се Марк.
- Каквото почерпиш.
Бармана със завидна лекота грабна една бутилка уиски, превъртя я около себе си няколко пъти, през това време с другата си ръка грабна една чаша, подхвърли я във въздуха, хващайки я с ловко движение и отля от спиртната напитка до половината.
- Заповядай.
- А, мерси! - възкликна русокоското, след което не пропусна да изкоментира завидните умения на приятеля си. - какви бяха тези...ръкомахания от теб?
- А, глупости. Зарибявам се тук, да въртя бутилки.
- Че защо ти е да го правиш?
- Да забавлявам клиентите, за какво друго?
- Да бе! По-скоро да претрепеш някой!
Двете момчета продължиха и след това с шеговитите си подмятания. Беше им приятно да се шегуват така тъй като влагаха единствено нотката на забавлението, без да желаят да се обидят един друг.


/// Слънца, тъй като в случая сме двама разказвачи, пиша до някъде случващото се паралелно в другия край на бара и ако някоя щура глава иска да се включи, може да го направи :) :) :)

_________________
Кръчмата на Марк - Page 4 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeВто Мар 19, 2013 9:56 am

Когато песента свърши побързах да хвана Арманд за китката и да го повлека към бара.
-Хайде.
Дърпах го неумолимо, а на него не му оставаше нищо освен да ме следва, пренебрегвайки за момент, сваляческите си наченки към непознатата брюнетка. Стигайки до мястото му се спряхме.
-Чи Дъст това е Арманд Картие, мой добър приятел. Арманд - съквартиранта ми.
Двамата се здрависана. Забелязах как магът оглежда Дъст с интерес и кой знае какво му се въртеше в главата. След това седна на стола си, до него, а аз отидох зад бара.
-Значи това е прочутият Дъст.
-От кожа и кости. Виждам, че вече имаш питие.
-Ами теб ли ще чакам? - ухили се блондина.
-Разбира се, че не.
Захванах се да мия натрупалите се чаши, като в същото време събеседвах с мъжете. Честно да си призная, имах известни съмнения, че Чи ще дойде, но все пак той успя да ме изненада. Темите се редяха една след друга, неангажиращи.
-Скоро ще има пустинна буря. - каза по едно време Картие.
-От къде знаеш?
-Ния....аз съм земен маг, усещам тези неща.
-Голям пророк се оказа.
-Е, да. Интересно ми е дали и с тази ще се случи това като с последната.
Замръзнах на мястото си и се вцепених за момент. Погледите ни с Дъст се срещнаха. И двамата мълчахме.
-Какво имаш предвид? - реши да попита той.
-Ами хората казват, че нещо странно се случило с последната преди близо две седмици. Застинала във въздуха и после просто изчезнала. Доста особено явление.
Със съквартиранта ми се гледахме леко стреснато. Много добре знаехме причината за всичко това, но не предполагах, че слухът се е разнесъл из околията. Във всеки случай нямахме намерение да споделяме истината с никой.
-Хората говорят какво ли не. - казах накрая и поставих поредната чаша върху плота, опитвайки се да не будя съмнение.
И като че ли, за да ме изкара от неловкото положение, Марк се доближи до мен.
-Ей булка, голяма чистница си бе.
Обърнах се рязко към него и го изгледах с присвити очи.
-А искаш ли вместо да чистя да счупя някоя бутилка и да ти я навра в задника?
Тръгнах заплашително към него, а той отстъпваше махайки с ръце и смеейки се.
-Хехе, не е нужна агресия.
-Ще ти кажа аз.
На бара двамата мъже ни гледаха и се усмихваха на поредната закачка от наша страна.
-Невероятна е, нали? - каза Арманд.
-Да....невероятна....
Когато се върнах при тях забелязах, че ме наблюдават странно.
-Какво ви става на вас бе?
-А нищо.
Изгледах ги саркастично, но реших да не повдигам въпроса.
-Добре, извинете ме, но трябва да отида до тоалетната. След малко се връщам.
Обърнах се и ги оставих за известно време сами. Надявах се само да не се изпотрепят. Все пак си познавах стоката и много добре знаех, че Дъст не можеше да държи големия си език зад зъбите.

/Момчета предлагам да сте вие, аз по някое време ще се върна./
Върнете се в началото Go down
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeВто Мар 19, 2013 4:46 pm

Арманд оглеждаше Дъст, който току що бе пристигнал.Беше му интересен, не заради самия него, а просто искаше да разбере какво толкова приятелката му харесва в него.Колкото и да отричаше този факт, не можеше да прикрие блясъка в очите си щом станеше въпрос за него.А какво имаше насреща ли?Ами блондин, като него самия, но все пак Арми имаше ясна преценка за себе си и дори можеше да признае, че младежа до него е с една идея по-красив от него.Имаше вкус тази Ния...
Но нека не говорим за вкуса и точно в момента, на мага му бе любопитно да разбере защо по дяволите въпросния съквартирант се запъва като магаре на мост пред така готина мацка , като Ния.И другото, като всеки добър приятел щеше да провери какви са намеренията му към приятелката му и дали не е поредния дръвник, който да я нарани.
Не можеше да го направи пред Ния, затова тя трябваше да отиде някъде.Темите се нижеха приятни и забавни, докато , ето че не се отвори възможност на Арманд да остане насаме с Дъст.Не знаеше с колко време разполага, понеже синекоската бе отишла до тоалетната, но беше нещо все пак:
-Дочувам, че нещо много се карате..-започна красавеца, като отпиваше от чашата си.
-Кой?Ние с Ния ли?
-Ахам...вярно е, че не я слуша главата, но пък е забавно в нейната компания.
-Ами все пак сме съквартиранти, те винаги се карат.
-Какво толкова делите, братко?Не съм сигурен, че е покъщнината в стаята.
-Ако искаш да ти услужа с нея за кратко и да разбереш.
-Моите уважения към Ния, но си ценя личното пространство...
"За малко", това направи впечатление на Арамнд, въпреки всичко Дъст не искаше явно да се разделя с нея за дълго, а това значеше нещо.Добре, беше станало време за втора част от изпита, а русокоското бе намислил поне още десет такива за да увери, че колегата му по чашка е свестен.Той спусна погледа си из заведението и се спря отново на онази девойка, която сега го гледаше, той повдигна чашата си за поздрав и се усмихна:
-Я погледни натам...колко много бонбончета на едно място.-започна той.
Дъст проследи погледа му и огледа момичетата с известна апатия:
-Бива..-и отново го премести върху чашата си като отпи от нея.
-Ти да не си гей бе , братле?!Виж даже едната ще те изпие с поглед, а ти не отразяваш.-баламосваше го Арми.
Тогава той направи знак с жестове на момичето , което си бе набелязал, че иска да дойдат при тях.Брюнетката само се усмихна, каза нещо на дружките си , взе една от тях, явно другите не бяха навити да се местят и се насочиха към красавците на бара.Бинго.Това целеше Арманд, сега щеше да изпробва новия си познат.Момичетата наобиколиха с кокетна усмивка:
-Здравейте, дами!Аз съм Арманд , а това е моя познат Дъст.
-Анабел и Кристин.-Кристин бе тази на която блондина бе вдигнал мерника преди малко.
-Какви прекрасни имена, нали друже?Няма ли да почерпиш дамата с питие?
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeСря Мар 20, 2013 4:40 pm

Дъст повдигна вежди и изгледа въпросително младежа срещу себе си.
Ясно си личеше, че той не го познава. За какъв го смяташе? Все пак, Чи имаше някакво достойнство и не би тръгнал да се сваля с всяка срещната повлекана намерена в бара. Не и той.
След отпратената покана от името на Арманд, русокоското се засмя.

- Ама, разбира се...че защо да не ги почерпя? Нали за това съм тук? Да черпя цялото заведение... Марк, дай две бири на момичетата!
- Но, ние не пием бира...- изчурулика едната хубавица, която се лепна веднага за рамото на Арманд, като кокетно го погледна премигайки игриво с миглите си.
- Все тая, дай им каквото искат...аз отивам да пуша.
Марк се захили насреща му.Русокоското скочи от стола си и се запъти право към изхода на бара.
- Какво ще пиете, дами?
- За мен, някакво коктейлче - изрече любимката на Арманд, а приятелката и не възрази да пие "същото" като нея.
Марк се зае с поръчката с най-голямо удоволствие, намигвайки шеговито на Арманд. Новака му харесваше и това си личеше.

В другия край на заведението Дъст тъкмо излизаше пред входа. Отвън срещна две момчета, които току що взимаха поредната си никотинова доза.

- Момчета, да ви се намира цигара?
Единият се извърна и го изгледа учудено.
- Свършиха...а?
- Хах! Нещо такова...
Непознатия извади пакет цигари от джоба си с доста интересна опаковка. Щом забеляза променящата се физиономия на Дъст, той веднага заговори :
- Вносни са...носят ми ги от Корнор.
- Уау! Не знаех, че там хората пушат.
- Дали пушат? Друже...там са най-големите пропадняци! А ако искаш нещо по-тежко, повярвай ми...там е твоето място!
- О, не. Мерси! Не съм почитател...
- Всеки с вкуса си, друже. Хайде, вземи...
Чи издърпа една цигара от пакета и я сложи в устата си. Непознатия веднага му подаде огънче, което му свърши чудесна работа.
- Мерси...
Дъст дръпна няколко пъти от цигарата, като издишаше нервно. Момчетата веднага забелязаха това и го взеха на подбив, като пуснаха два-три бъзика по негов адрес. Общо взето, бързо се опознаха. Чудесен начин младока да изпусне нервите...

_________________
Кръчмата на Марк - Page 4 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeЧет Мар 21, 2013 9:04 am

Излишно е да казвам, че престоя ми в тоалетната не бе дълъг. Все пак съм жена, а ние нямахме нужда от много застояване на въпросното място. Така след близо пет минути се озовах отново в нагъчканото заведение, където купона явно вървеше доста добре. Заех се да изпълня няколко поръчки на клиенти, които се състояха от разнообразни предпочитания - от ром, през текила, облаци до класическата бира. Когато се освободих отидох обратно до бара, където беше останал само Арманд, с две заобиколили го девойки. Явно в крайна сметка щеше да си тръгне с поне една от тях, ако не и с двете на куп.
-Къде е Дъст? - попитах го, забелязвайки липсата на другия блондин.
-Излезе вън да пуши. Нещо май се сдуха.
-Какво си му направил?
-Нищо, честна дума.
Погледнах към вратата замислено. Извадих една цигара от пакета си и се запътих натам, искайки малка почивка от Марк, който ми я предостави на драго сърце. Ето за това го харесвах - беше толкова свободолюбив.
Отворих вратата и пристъпих навън. На няколко метра от мен, Чи седеше, пушеше нервно, а до него имаше някакви непознати, които се хилеха. Никой не усети присъствието ми, затова запалих цигарата си и тръгнах право към тях. Спрях се в близост до съквартиранта си и положих длан на рамото му.
-Добре ли си?
Чак сега ме усети и се извърна към мен. Въпросът ми беше напълно уместен, бях виждала доста различни интерпретации на изражението му и в момента то не бе едно от най-веселите.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeСъб Мар 23, 2013 10:06 am

Щом видя лицето на съквартирантката си, някак физиономията на Чи се промени. Стана му по-благо и спокойно в този момент.

- Ей... - продума след поредната дръпка младежа - Да, добре съм. Че, защо да не съм?
- Дошъл си да пушиш, а едва преди малко дойде.
- Е...добре де. Хвана ме. Онази твоя дружка вътре, малко ме издразни. Тръгна да ме сватосва с някакви парцали, които дори не привлякоха вниманието ми.

Ния веднага се усети че става дума за двете момичета, които бяха наобиколили дружката и, но не каза нищо, защото в този момент двете момчета се присъединиха към тях.

- Ей! Ти си готината барманка, нали?
- Тя е, тя е - отвърна Дъст, преди още момичето да се е представило.
Единият от непознатите изпъна ръката си напред в поздрав, чакайки Ния да направи същото. Двамата се здрависаха, като всеки се представи след това.
- Аз съм Тони, а това е брат ми Кеш.
- Ния... - представи се кратко синекоската, като се поздрави и с двете момчета.
- Приятно ни е, Ния. Преди малко се запознахме с твоят другар. Много е готин! Всъщност и двамата сте много готини заедно.
Щом Дъст усети накъде вървят нещата, побърза да поправи момчетата, че всъщност отношенията му с Ния не са чак такива, каквито си мислеха те. Въпреки че някак си му се искаше да бъде така и му стана приятно, от това че ги смятат за двойка, той твърдо отрече тази версия на отношенията им.

- Ама...ние не сме заедно...като двойка. Само приятели сме.
- Честно?! Стига бе. Не сте ли се замисляли да пробвате?
Двамата съквартиранти си хвърлиха по един странен поглед, като първоначално Дъст се разсмя. Ния също го направи, опитвайки се да избегне неловката ситуация в която се намираше...

_________________
Кръчмата на Марк - Page 4 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeСъб Мар 23, 2013 12:53 pm

Намеците продължаваха да валят като из ведро, поставяйки ни в предната неловка ситуация. Разбира се не можеше да последва нищо друго освен един престорен смях.
-Аз и той? С този глупак. Хахаха, забавни сте.
Изразът на Чи говореше, че е напълно съгласен и ето, че след малко хвърли фасът си. Хванах го за ръката и го повлякох обратно към заведението.
-Хайде, стига сме висяли тук.
Влезнахме вътре, а двамата братя ни последваха като заеха първоначалните си места. Стигайки до бара, Арманд продължаваше да "ухажва" двете непознати, които доста плътно се бяха залепили за тялото му. Поклатих неодобрително глава, но то си беше за него. Дъст се настани и продължи да пие от питието си. Тогава видях Марк да ми маха в близост до джубокса и ги оставих за преден път. Отидох до него, очаквайки заръките му.
-Готова ли си да пееш?
-Така мисля.
-Справи ли се с песента?
-Да, не е толкова трудна.
-Хах, за теб. Добре, ще те представя.
Мъжът ме изостави, взе микрофона и се запъти в центъра на бара си. Застопори се демонстративно с двайсет и четири каратова усмивка и поде интрото си.
-Драги събратя и приятели. Лично за вас тази вечер, сладката Ния ще изпълни любимата ни, народна Хава Нагила.
Още когато чуха името на песента всички избухнаха в див кикот от вълнение, ръкопляскания и подсвирквания. Явно това парче наистина беше нещо като химн за тази земя.
-Ния, заповядай скъпа. - протегна ръка към мен и застанах до него.
Взех микрофона, прочистих гърлото си и се приготвих.
-Ами....както каза Марк ще изпълня Хава Нагила по малко по-модерен и ритмичен начин.
Обърнах се към него и му дадох знак да пусне музиката. Единственото, което може да ме затрудни в изпълнението бяха височините, но през деня достатъчно пъти я репетирах и вече ми беше олекнала. Музиката почна, а с нея се извиси и гласът ми. Всички станаха на крака, почнаха да пляскат и да се движат в такт с музиката. Самата аз се придвижвах през тълпата, която си припяваше. Всички тук я знаеха наизуст, дори Дъст от време на време отваряше устните си, а Картие се усмихваше и тактуваше с крак. Всъщност песента наистина беше приятна и ми допадаше, въпреки странният си текст. До колкото разбрах това е бил първоначалният говор на пустините, преди териториите да обособят езикът в общ за целия свят.
И така парчето продъжаваше, всички се радваха, дори малко и аз. Когато свърших се поклоних ниско, а овациите не заглъхваха поне няколко минути. Когато и това стана поредната мелодия започна, също толкова ритмична. Погледнах към приятелите си, оставих микрофона на една маса и изпънах двете си ръце към тях. Исках да танцувам с някой от двамата. Е, повече с единия, но той не мърдаше от мястото си, вкаменен. Веждите ми почнаха да се сбръчкват. Тогава Арманд реши, че е време да се намеси и се изправи, подминавайки момичетата и Чи. Дойде при мен и ме хвана за кръста и за едната ръка. Почнахме да се движим, без да долепяме телата си едно в друго.
-Мерси, че поне ти дойде. Иначе щях да си вися като марсол.

/Песента, която пея: http://www.vbox7.com/play:729a60c0/
Върнете се в началото Go down
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitimeНед Мар 24, 2013 6:24 pm

Изпълнението на Ния определено заплени хората в заведението, някой бяха толкова развеселени от мелодията, че продължиха да танцуват и след като песента свърши и на нейно място започна друга по-ритмична.На синекоската не и се искаше да стои по средата на всички тези танцуващи хора и да гледа тъпо в една точка, но явно така се очертаваше.Но една силна мъжка ръка я избави от неловката ситуация, като я обви през кръста и я завъртя в ритъма на музиката.Тази ръка принадлежеше на Арманд, който сега я гледаше със самодоволен израз:
-Мерси, че поне ти дойде. Иначе щях да си вися като марсол.-проговори Ния.
-Скъпа, нали трябва да се направя на недостъпен пред мацките, все пак не искам да си мислят, че съм им в кърпа вързан.
-О, значи го направи не защото искаш да танцуваш с мен, а за да накараш кифлите да ревнуват.Чудесно, така правят приятелите.
-Е, добре де, не исках да бъда сантиментален, но ако не подаря първия танц на новата си добра приятелка, то на кого.Тези празноглави патки на бара не го заслужават.
-Това наистина ли го мислиш или отново си в ролята на празноглав мачо.
-В приятелството няма роли, Ния.
Говореха си приятелски докато танцуваха, а около тях се чуваха подвиквания, смях и дрънчене на чаши.Даже на няколко пъти леко подпиинали двойки се блъскаха в тях, като дори не ги забелязваха, а пък една двойка влюбени, прекалила с виното съвсем безцеремонно се опита да ги използва за стълб, като се облегнаха на тях и започнаха да се натискат:
-Ей, Ромео...заведи пияната си Жулиета в стая.-подвикна им блондина и ги избута.
Продължиха да танцуват, като за пореден път бяха прекъснати, но този път от брюнетката, която с орлов поглед следеше забивката си и сега бе решила да се намеси, от страх да не би Ния да я измести:
-Извинявай , скъпа, ще може ли един танц с господина?-изчурулика тя с кокетен глас.
Двамата приятели се обърнаха към нея и я изгледаха от глава до пети, асасинката отвори уста за да отговори по своя обичаен груб начин, но красавецът и запуши устата:
-Миличка, моментът не е удобен.Обещавам ти, че като пуснат по-бавна песен, ще съм само твой.
Тя направи нацупена физиономия и се върна на мястото си:
-Не мога да повярвам, че я разкара заради мен.-проговори Ния, след като устата и бе отпушена.
-Както вече ти казах, приятелството не е роля.
Тогава погледа на мъжа се насочи към Чи, който от време на време им хвърляше и по някой друг поглед и тогава го осени наистина добра идея.Започна да води танца, като малко по малко се приближаваше към другия блондин и като бе съвсем близко го дръпна за яката и го присъедини към тях:
-Време за размяна.-извика Арманд и намигна на приятелката си.
А самият той хвана брюнетката в обятията си и я завъртя като спази обещанието си.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




Кръчмата на Марк - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата на Марк   Кръчмата на Марк - Page 4 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Кръчмата на Марк
Върнете се в началото 
Страница 4 от 6Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Захрид :: Град Сахрид-
Идете на: