ИндексТърсенеРегистрирайте сеВход

Share
 

 Стая 19

Go down 
Иди на страница : 1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeСъб Яну 29, 2011 12:41 pm

Стаите са за трима и почти винаги са пълни. Разполагат с три легла, съответно три гардероба, голяма баня и малка тераска. Уютни са и достатъчно големи за всички съквартиранти.


В този момент, единственият и обитател е "Дъст". Истинското му име е Чи, но рядко го използва. Сам понякога се нарича "Господарят на пясъка" поради факта, че обича да го използва като прикритие или в битка. Двадесет и пет годишен младеж, с буйно минало. Роден в Сахрид, израснал тук и сигурен че ще умре върху земята, която обича. Труден характер, клептоман, прекалено запален пушач. През повечето време или пуши, или се чуди какво да свие в джоба си. Не е желателно да се закачате с него, ако не искате да ви запише в "Черния Дневник".


Стая 19           Chiia
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeСъб Яну 05, 2013 12:22 pm

Намръщих се и бурно излезнах от кабинета мърморейки си, по-скоро псувайки го под мустак, както се казва. Съквартирант. Съквартирант! Кофти. Ще ми се изтапанчи някоя лигава маршалка или псевдо убийца и какво? Ще трябва да й пера гащите ли?
Вървях по коридора, все така мънкайки си под носа, когато стигнах в дъното му. Стая 19. Хубаво нека е стая 19. Пъхнах ключа в ключалката и вратата изщрака. Когато влезнах вътре ме очакваше изненада, да речем. Не беше жена, слава богу, но индивида, който се беше излегнал на леглото си само по панталони и ...да изненада...червен суитчър, сериозно ли бе хора, държеше дълъг метален напръстник и грижливо го търкаше от засъхнала кръв. Той повдигна поглед при влизането ми, огледа ме изпитателно, а после се ухили като пълния глупак.
-Йо!
Гледах го тъпо.
-Чудесно.
Затворих вратата след себе си и огледах стаята. Три легла, голяма баня, тераса.
-Ей, моме.
-Шт... - вдигнах пръст докато изучавах обстановката.
Стаята бе просторна с доста мебели, което нямаше особено значение, защото не разполагах с никакъв багаж. Когато свърших огледът си, се обърнах към него.
-Честито, имаш си нова съквартирантка. Взимам леглото в дясно. И се запътих към него, като тупнах върху дюшека и се проснах по гръб, изпъвайки се като котка. Чувството бе хубаво.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeСъб Яну 05, 2013 1:04 pm

Приятното излежаване на Дъст, бе прекъснато от внезапното нахлуване в стаята му.
Белокожа, със синя коса и много много тъмни очи. Първоначално се учуди какво става, но не си даде вид на заинтересован. Докато чистеше оръжието си от кръвта, остави малката да се развихри из стаята.
След около минута, тя се настани на леглото в другия край на стаята. Дъст остави оръжието и се обърна по корем, легнал на леглото си. Деляха ги няколко метра един от друг и едно легло, предназначено за трети човек (евентуално ако имаше такъв в стаята скоро време).
Поглеждайки към интересно изглеждащото момиче, в главата на момчето се зародиха интересни мисли и пъклени планове. Но, все още това бе началото на тяхното съжителство. Не мислеше скоро да се гаври с нея, за да не я изплаши твърде бързо. За това, мислеше да изчака и да я остави да се почувства във свой води.

- Добре, аз съм готов - обади се от другия край момчето.
Остави оръжието си на шкафчето до леглото си и стана от него. Оправи дрехите си, сложи едни сандали и се отправи към изхода. Преди да излезе, се обърна към излежаващото се момиче и добави :

- Ще те оставя да си вършиш там, всичките женски работи които правиш. Е, ще се видим вечерта...съквартирантке.
Момчето се обърна и излезе през вратата. Смяташе следващите няколко часа, да прекара в разходки из базата.

_________________
Стая 19           Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeСъб Яну 05, 2013 1:54 pm

Вдигнах ръка и му помахах нехайно. Когато излезе, надигнах глава, гледайки в посоката, от която бе излезнал, за да се убедя на сто процента, че го няма. Даже не се запознахме. Още по-добре. Бързо се изправих както си бях на самото легло. Изведнъж, това, че бях сама за първи път от началото на деня, ме накара да се изпълня със щастие. Спокойствие, самота най-накрая. Детска усмивка грейна на лицето ми. Преди да помисля за възрастта си, почнах да скачам на дюшека с разперени ръце. Отскачах със свити колена, а косата ми се вееше в пространството. Сигурно минаха повече от десет минути, а скоковете завършиха с приземяване на пода. Изтичах до банята, пуснах водата, после я спрях. После пак се върнах в стаята и изхвърчах на терасата. Слънцето бе залязло и.....хвала тебе Себастиан, температурите се бяха понижили. Вече бяха достатъчно ниски, че да мога да дишам свободно и да не чувствам изгаряния по кожата си. Усещах хладът влизащ в дробовете ми. Нямаше как да се лиша от това удоволствие и да пропилявам този шанс затворена в стаята си. Затова бързо като стрела се изстрелях от стаята, като даже не я заключих. Бягах по коридорите в такова очакване, че даже съборих един-двама ученика по пътя си.
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeСря Яну 09, 2013 10:39 am

Отворих очи в предполагам ранните часове на сутринта. Постоях известно време в това положение, докато мислех за снощи и най-вече за днес. Какво щях да правя? Може би ако оставя нещата така, просто щяха да отшумят. Звучеше добре. Но тогава. Реших, че още преди да е настъпила неумолимата жега трябва да отида до горният град и да си накупя някои неща. Все пак не разполагах с нищо. Никакъв багаж, никакви дрехи, даже четка за зъби нямах. Единствено обиците на устната и останалата част от лицето ми и онези странно изглеждащи медальони на врата ми. Хванах онзи, който приличаше на кръст или нещо подобно. Беше от чисто сребро. Слънчевите лъчи се отразяваха в него. Чудно от къде ли го имах.
Станах от леглото и се забих в банята. Измих се до колкото мога с вода и някакви мъжки препарати на съквартиранта ми и излезнах от помещението. Облякох единствените си налични дрехи, които бяха изсъхнали и се обърнах към другото легло. Дъст спеше спокойно. Може би прекалено спокойно. Ще се наложи да се събуди. Отидох при него и се качих върху тялото му. Положих лакти на гърдите му и го загледах. Натиснах леко, после по-силно, и ето че той се събуди. Първоначалната му реакция бе да се стресне. Все пак първото нещо, което видя бе моето лице, почти запечатано към неговото.
-Ааа....
-Добро утро.
-Какво, какво?
-Как да стигна до горният град?
-Луда ли си? Рано е. Защо ме будиш?
-Кажи ми каквото искам да знам и ще те оставя да спиш. А сега - как да стигна до горния град?
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeСря Яну 09, 2013 2:29 pm

Дъст се изсмя на висок глас.
- Ти сериозно ли? Как да стигнеш? Чакай да те питам...ти как пристигна тук? Може би си се телепортирала? Или си родена тук и си издрастнала в Сахрид или Базата, без да излизаш никога...горе?! Ако не си спомняш, до тук се стига през Подземния път, който те изкарва пред Пътят за нагоре. Трябва да си идиот, за да не се сетиш че двете неща са взаимно свързани.
Ния го слушаше внимателно. Всъщност, в думите му имаше някаква известна логика.
- А и щом знаеш че има горен град, значи вече си била там. Минавала си по пътя. Или си търсеше причина да ме събудиш и раздразниш?!
- Не.
- Ами тогава какво?! А? Дай да се забавляваме с русокосото, който хърка на леглото. Ама че си напаст!
Дъст се опита да се извърти настрани, но Ния продължаваше да стои върху гърдите му с опрени лакти.
- Мхм...може ли да продължа да спя?

Ама че беше кисел, рано сутрин. Мъже! Какво да ги правиш? Вечно са недоволни...

_________________
Стая 19           Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeСря Яну 09, 2013 3:50 pm

-Ъх....ама че мрънкало. Спи си.
Скочих от тялото му право на пода. Взех си цигарите, кесията с пари, вчесах колкото е възможно без гребен, косата си и тръгнах да се обувам....А, да. Нямах обувки. Просто чудесно. Голямо пазаруване щеше да пада. Пък хич не ми се искаше да обикалям по магазините, да меря това и онова и прочее и прочее. Но няма как. Трябваше да го свърша. По-добре сега, отколкото по-късно. Тогава просто нямаше да ми се занимава.
С тези мисли в главата си, напуснах стаята, оставяйки пустиняка да си спи докато мухляса в леглото си.
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeСря Яну 09, 2013 6:37 pm

След още час и нещо, се върнах в базата. Изкачих стълбите, блъскайки торбите си в стените. Споменах вчера, че коридорите са доста тесни нали? Скапани архитекти!
Та, прибрах се в стаята си. Наближаваше обяд, а онзи разчорлен блондин още не се беше събудил. Не само това, ами и похъркваше от време на време. Пуснах чантите на земята и го изгледах, клатейки глава.
-Непрокопсаник.....
Заех се с подредбата на покупките си и след още половин час всичко бе подредено по местата си. козметиката в банята, дрехите в моят гардероб. Може да се каже, че почти го запълних.
Когато свърших глупака все още не се беше събудил. Хрумна ми гениално инфантилната идея и очите ми светнаха. Отидох до банята, взех пастата за зъби и се върнах. Клекнах до леглото му, отворих тубата и намазах мястото между носът и горната му устна във формата на бял мустак. После преминах по продължението и на брадата и се получи нещо като, как им се викаше на тея работи??? катинарче. Точно така, получи се катинарче от паста. Една малка гавра между съквартиранти. Нищо пошло. А и щеше да му мирише на мента.
Върнах пастата на мястото си и взех да се преобличам. Не можех пореден ден да ходя с тези дрехи. За по-голямо удобство по време на тренировките, които ме очакваха, нахлузих един черен клин, черни кецове и черен потник. Оставих си медальоните да си стоят на врата ми. Без тях се чувствах незапълнена. Хванах косата си на кок и се изшмугнах от стаята като мишка. Преди да затворя врата подадох главата си през процепа, поех си въздух и извиках едно звучно:
-Кудкудяяккк, кудкудяяяккккк.....
Ефекта беше на лице. Чи се сепна, изправи се бързо като комета и плесна ръката си право на пастата. Засмях се подигравателно, затворих вратата и затичах по коридорите преди да се усети и да ме хване.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeСря Яну 09, 2013 6:57 pm

- Какво по... - още преди да изрече първата псувня за деня си, Дъст видя омазаната си ръка.
Вдиша от приятният аромат на мента и осъзна че никъде в леглото си не бе посадил това растение. Гаврата бе разобличена, а някой си изпроси бъдещият бой. Очите на Чи почервеняха от яд. Той стисна зъби, извика силно и удари с ръка по ръба на леглото със злоба.
Асасина се изправи от леглото си и се запъти направо към банята. Отвори вратата и ...усмивката се възвърна на лицето му.
- Така ще играем, викаш...
Разгледа хубаво всичката козметика, която се намираше на шкафчето до огледалото. Беше солидно по-голяма от неговата и това определено го зарадва. Милия той, от месеци не бе използвал нищо повече от най-обикновен шампоан и сапун за тяло. О, и самобръсначка, която отдавна стържеше и оставяше белези по лицето му. Сега, имаше време да се поглези. Мушна се под душа, пусна си направо горещата вода върху себе си и изчака тялото му да свикне с нея. Присегна се към рафтчето с козметика и най-нахално взе новият шампоан на Ния. Хубава опаковка, цветенца, кокиченца и...един етикет който след секунди изчезна в сифона на банята.
Момчето пльосна едно солидно количество шампоан в едната си ръка и го нанесе върху косите си. Докато извършваше това действие, се зачете в описанието на шампоана.

- Съдържа бла-бла-бла... бла-бла-бла... за подхранване и обем на вашата коса... бла-бла-бла... Идеално!
Няколко минути врял душ и хубавеца бе готов да отиде на поредния си урок за деня. Преди да излезе от стаята, застана пред огледалото в банята и се огледа. Разроши косите си и им придаде малко повече обем.
- Ах...колко е хубаво, да имаш съквартирант...
След минути, вече красавеца тичаше по тесните коридори на базата...

_________________
Стая 19           Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeПон Яну 14, 2013 6:23 pm

Прибрах се в стаята си психически изморена. Въпреки, че не натоварих тялото си днес, умствено бях....бях отмаляла. Забих се право в банята и напълних ваната до горе. Водата преливаше през ръбовете. Пуснах косата си и се потопих в нея, изтласквайки няколко вълни, които паднаха на пода и заглъхнах. Нямаше никой. Дъст кой знае къде се пилееше разтревожен, че ще му взема службата. Не знаеше, но нямах никакъв интерес да го измествам. Не бях тук, за да се издигам в йерархията. Бях тук, за да открия себе си. Цел, която все повече ми се струваше невъзможна.
Стоях потопена може би час, може би повече, кой ли ти брои. Когато излезнах се покрих с една кърпа стигаща почти до коленете и навлязох обратно в стаята. Изглеждаше толкова пуста. Толкова самотна. Толкова, колкото самотна бях и аз. Запознавах се всеки ден с нови хора, тренирах, обикалях, пушех, ядях и спях, в очакване на новият ден, но....нищо не се докосваше до сърцето ми. Апатия беше обхванала душата ми. Чувствах се толкова чужда на това място. Бе толкова далечно. Все едно някой друг се криеше дълбоко в мен, надничаше с невидимите си очи и очакваше търпеливо момента, когато ще се върне у дома. Но аз не знаех кой е той, къде е домът му. Не знаех нищо. Нито един джокер, нито една следа. Нищо.
Взех един стол и го засурках по паркета. Излезнах на малката тераса и поставих стола в единият й край. Седнах на него и качих ходилата си на отсрещния парапет. Загледах се в тъмната пустиня. Нощем пясъкът изглеждаше почти черен. Не можеш да различиш нищо. Какво величие бе скрито в нея. Наслаждавах й се повече отколкото на когото и да е в тази сграда, в този град или пък в горният. Душата ми бе пуста като самата пустиня, по която от време на време прелетяваше някой изтръгнат бурен или приплъзваше някой изостанал скорпион.
По лицето ми почнаха да се стичат сълзи. Тихи, лични, самостоятелни, но толкова горчиви. Не беше нужно да издавам какъвто и да е звук. Това, което усещах вътре бе по-болезнено и от най-раздиращият вик.
След известно време вратата се отвори и чух стъпките на съквартиранта си. Бързо избърсах сълзите от лицето си. Не исках да ме вижда така. Никой не исках да ме вижда по този начин. Никога.
-Ния?
-Да.... - опитах се да говоря нормално. -На терасата съм.
Той дойде при мен и ме загледа учудено.
-Как си?
-Добре. Перфектно. Просто си стоя на хлад. При теб как върви?
-Плакала ли си?
-Аз? Не разбира се.
Не ми повярва. Очите ми бяха подпухнали и зачервени. Трябва да си идиот за да повярваш.
-Лъжеш! Какво е станало?
-Нищо.
Блондинът положи длан на рамото ми.
-Ако мога да ти помогна с не.....
-Недей! - повиших тон и рязко се изправих като го избутах на страни и го подминах, навлизайки вътре.
-Не се прави на загрижен. Не се прави, че си ми приятел. Не знаеш нищо за мен.
-Тогава ме светни. - провикна се, следвайки ме. - Сподели ми.
-Не мога. - извиках. Стоях с гръб и усещах как искам за пореден път да се разплача, но нямаше да им позволя да избият.
-Защо?
Обърнах се към него и разтворих ръка настрани.
-Защото и аз не знам какво да ти споделя. Защото не знам нищо за себе си. Не мога да ти разкажа миналото си, защото нямам такова. Просто се събудих на това проклето място без да знам как или защо съм попаднала тук. Даже не знам дали Ния е истинското ми име. Измислих си го. Просто си го измислих.
Дъст мълчеше и ме гледаше изпитателно. Личеше си, че на това повярва.
-Затова ли плачеше? - попита ме накрая кротко, внимателно.
Извърнах се и седнах на другият стол до масата. Леко наведох глава и прокарах ръце през косата си, приглаждайки я назад.
-Вече ти казах, добре съм. Нямам нужда някой да се притеснява за мен.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeПон Яну 14, 2013 7:30 pm

Чи се засмя още когато чу думите и.
- Да бе, всичките сте едни такива...безсмъртни! Смели, надъхани, но като стане дума за чувства и всеки се покрива в мишата си дупка. Няма ни един откровен човек в тоя скапан град. Като дърветата. Отвън - красота. Ала погледнеш ли ги вътре - пълни с червеи и проблеми, които не искат да показват. Като не ти трябва никой, отивам да си стопля леглото.
Момчето се врътна и скочи право в стаята. Оправи си набързо леглото и се затършува из стаята. Намери си багажа, който бе оставил под леглото си. Издърпа един сак оттам и извади от него книга. Черни лъскави корици и големи бели букви на нея. Под тях бе изобразена жена, държаща два големи кинжала.
Момчето скочи в леглото така, че застана под леката лунна светлина, която падаше върху него. Нагласи книгата така, че светлината да я огрява и я разгърна някъде по средата. В следващите десетина минути, той притаи дъх и започна да чете заинтересовано.
Не се мина много време и самото стоене на Ния на терасата, го притесни.
- Ния, жива ли си?
- Да, Чи...като да не повярваш.
- Няма ли да спиш?
- Все още не.
- Както искаш. Утре ти няма да станеш за урока.
Момчето продължи да си чете книгата, без да обръща повече внимание на ревливата си съквартирантка. Щом бе решила да пренощува на терасата, нека го направи. Скоро нощният студ щеше да я настигне и сама щеше да се прибере...

_________________
Стая 19           Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeПон Яну 14, 2013 8:28 pm

Но не се прибрах. Станах от стола и вместо да премина през отвора на терасата, се облегнах на стената й и се свлякох надолу, като хвърлено желе, което се стича към пода. Седнах на хладният цимент и зарових глава някъде дълбоко в поставените на колената ми лакти. Не ме интересуваше, че косата ми бе все още мокра. Не ме интересуваше, че захладня. Студът ми понасяше по-добре отколкото очаквах и даже усещането се докосваше до що-годе нормалното.
Страхът води до агресия. Не се страхувай....
Думите му отекнаха в главата ми. Откровена? Дали бях откровена със самата себе си? Естествено, че не. И как бих могла като дори не знаех какво да крия. Тъгата си! Разбира се, че ще я крия. По-добре да страдаш сам, отколкото да тормозиш останалите с терзанията си. Те си имаха други занимания, собствени проблеми, че да им натресеш своите. Обратното си бе чиста доза егоизъм.
Повдигнах глава и се загледах в небето. Една звезда се отклони от орбитата си и целенасочено се отправи към земята. Изгуби се зад хоризонта, приземяваща се неясно къде. Инстинктивно затворих очи, за да си пожелая нещо, но....не знаех какво. Не намирах нищо, което да искам, за което да желая. Дори не бях сигурна дали искам да разбера миналата си история. Кой знае какви ужаси ще открия с нея. Пълна дупка. Черна, прекалено необятна, прекалено дълбока, че да може да разстели разсъдъкът ми и всичко, което го предхожда.
Часовете минаваха и неусетно съм заспала не от желание, а от умора. От умората да мисля непрестанно, а да не достигам до никакви отговори.
Сутринта дойде и кожата ми усети първите признаци на жегата. Отворих клепачи, станах и се върнах в стаята. Дъст още спеше. Изглеждаше толкова спокоен. Завиждах му. Не благородно. Не мислех, че съм способна на това чувство. Колко жалко само. А може би не.
Махнах хавлията от тялото си и се облякох с широки дънки от протъркан плат и черен потник. Сресах косата си, падаща небрежно по раменете и без да се обръщам назад напуснах стаята.
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeСъб Яну 26, 2013 12:08 pm

Отворих с трясък вратата, без да се притеснявам, че ще събудя Дъст, защото от процепа се виждаше светлината. Значи все още е буден. И така и беше. Беше се излегнал на леглото си, поставил пепелник до себе си и пушеше с леко намръщено изражение. Когато го видях се ухилих широко.
-Привеетттт!
Той ме погледна, все така намусен.
-Много си весела.
-Така е. И има защо.
Оставих чантата на земята и измъкнах двете бутилки, като ги вдигнах високо, клатеща ги във въздуха.
-Бум. Ще празнуваме.
-Какво по-точно?
-Това, че си намерих работа. Официално съм барманка. А и....
Тръгнах към него.
-Заслужаваш почерпка след като днес кой знае колко време си се изживявал като зидаромазач.
-Ха, ха, много смешно.
Седнах на леглото до него.
-Хайде де. Не се муси. Нося ти подарък. Взех ги специално за теб. Ще е срамота ако не се възползваме. Какво ще кажеш?
Усмихнах се сладникаво. Мале, хич не се чувствах на място да го правя, но исках да го умилостивя.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeСъб Яну 26, 2013 12:49 pm

Дъст остави поредната запалена цигара в пепелника. Изправи се леко от леглото си и затършува из стаята с поглед.
- Да ти кажа, досадно приятна си...заради което не мога да ти откажа.
Младока грабна едната бутилка и набързо я отвори. Огледа се за чаши, но не намери такива. Тогава му хрумна чудесна идея да използва магията си. Той протегна ръката си и изпусна част от магията, която притежаваше в тялото си. След секунда, на шкафчето до леглото му се появиха две кристални чаши за уиски. Ния повдигна учудено очи, но не каза нищо. Все пак младока бе по-високо ниво и от него се очакваше да може неща, които тя все още не е овладяла.
- Хайде, да пием за новата ти работа.
Чи отля в чашите алкохол до половината и подаде едната чаша към съквартирантката си.
- Е, разказвай. Как я намери тази работа?
Внезапно съня беше прокуден от стаята и в момента момчето очакваше историята с интерес. Алкохола бе доста и не се знаеше дали няма да го изпият до сутринта. Но имаше ли желание, все щеше да се намери и начин...

_________________
Стая 19           Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeСъб Яну 26, 2013 1:57 pm

-Хахаха, досадата си е истински талант, слънчице.
Напълнихме чашите до горе и се чукнахме за наздраве.
-Е, разказвай. Как я намери тази работа?
-Ами как. С мерак. Отидох в града, при Марк. Сещаш ли се, онзи, който държи кръчмата.
-Да, знам я.
-Ами попитах го дали има нужда от помощ и той взе, че се съгласи. Напихме даже Блъд. Представяш ли си я пияна? Почна да налага юмруци по всичко, което свари. Беше много забавно. И така. От тук нататък, няколко пъти седмично ще съм там. Можеш да ме посетиш някоя вечер, ако желаеш.
Дъст се усмихна.
-Може да си помисля.
-Сигурна съм. Кажи ми как мина твоя ден. Съжалявам, че се наложи да поправяш стената.
-Ти пък защо съжаляваш?
-Ами....
Опа. Сама си вкарах автогол.
-Защото аз я срутих.... - измънках с невинна усмивка и отпих една голяма глътка уиски.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeСъб Яну 26, 2013 3:10 pm

Очите на Чи се ококориха от изненада. Малката явно му бе изиграла подъл номер, който да го занимава цял ден. Търсеше си белята това дете, но не се знаеше кога ще си я намери.

- Мооля?! - извика изненадано момчето, като едва не се задави с поредната глътка уиски. - Ти си я срутила? Ти?
- Мхм!
- Как?!
- Ами, тренировки. Блъд ме накара да атакувам...
В този момент, Дъст остави чашата си на шкафчето и скочи върху леглото.
- Ей сега, ще ти дам тренировки!
Хвана възглавницата на която спи, стисна здраво единия и край с двете ръце и замахна към съквартирантката си. Но, Ния бе предвидила какво ще направи. Наведе се и успя да избегне първият му удар.
- На ти, на! Гадина такава Цял ден ще се бъхтя заради теб, да лепя тухли цял ден, за твоето благо. А ти, да ходиш да ми се напиваш! Ей сега ще те науча!
Момчето беснееше и махаше с възглавницата пред себе си. Наложи се дори, момичето да се отдръпне от мястото си, за да успее да избегне един от ударите. Точно в този момент, Чи залитна и се строполи по дупе на земята. Възглавницата му хвръкна на около два метра от него, оставяйки го без оръжие.
- Смей да ме пипнеш! Ще ти откъсна ушите! - извика заплашително момчето.

_________________
Стая 19           Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeСъб Яну 26, 2013 3:57 pm

Добре, това е малко преувеличено, не мислите ли? Вярно виновна бях, да речем, разкаях се, даже му донесох подарък. Не очаквах да пърха с мигли и да каже "няма проблем бе, душко", но да ме замерва с възглавници ми дойде малко в повече. Не аз го накарах да оправя стената. Е, да, не я и разубедих, оставяйки го да се поти като някой градски работник, но....нали се извиних, или нещо такова.
А сега той седеше на земята и с доста заплашителен тон и поглед, което ме ядоса наистина ми крещеше:
-Смей да ме пипнеш! Ще ти откъсна ушите!
Опулих се на среща му. Всяка частица от чувството на вина изчезна, в момента в който ме заплаши, независимо дали го мислеше или не. Просто си бях такава. Настроенията ми се меняха като местещ се буреносен облак и сега бях ядосана. Грабнах възглавницата и я запратих право в лицето му.
-Идиот! Неандерталец. Аз ти се извинявам, ти ми викаш. Къде си мислиш, че се намираш?
-Моля? Аз съм си в стаята напаст такава.
Скочих върху леглото и го посочих с пръст.
-Така ли? Това е и моята стая сега и няма да търпя детинските ти постъпки.
Мъжът се изправи и заби чело в моето. Между ни прехвърчаха искри и всеки момент щяхме да почнем да се бием. Но изненадващо, той се извърна, грабна едната бутилка и се насочи към изхода.
-Хубаво тогава. Можеш да се възползваш от нея цяла вечер. Аз изчезвам.
-Ч....чакай. Къде отиваш?
-Далеч от теб.
И трясна портата след себе си. Лицето ми се беше зачервило от яд. Направо щях да избухна като вулкан. Хванах първото, което видяха очите ми, а в случая другото шише и го захвърлих натам. То се разби във вратата, а аз яростно извиках:
-Хубаво тогава. Много ти здраве.
Тупнах на леглото сърдита, със скръстени ръце под гърдите си и гледах лошо. Този човек ме вбесяваше. Адски много.
-Аааа, тъпанар. - изкрещях и станах, като ходех наляво надясно, докато не ми писна, застанах с гръб до леглото си, отпуснах тяло и паднах на дюшека, с завеян поглед към тавана. Отне ми доста време докато заспя, защото мислите ми все още беснееха като болно куче, на което му тече пяна от устата. Но ето, че сънят надделя и скоро се отправих в онзи свят, в който нищо не е рационално и праволинейно.

Сутринта дойде, а с нея и клепачите ми се отвориха, подготвени да понесат лъчите на опустошаващото слънце. Изправих се от мястото си с разрошена коса. От Дъст нямаше и следа. Все още не се беше прибрал. Майната му, не ми пукаше. Без да му мисля много, съблякох всички дрехи от тялото си и влезнах в банята. Стъпих във ваната и пуснах горният душ. Водата почна да се стича по фигурата ми, караща мускулите ми да се събудят. Чувството се докосваше до съвършенството.
След известно време чух скърцането на вратата. Извърнах глава по посока на шума, но само за малко. Прибрал се беше, голяма работа. Отново я повдигнах към струята и продължих да се наслаждавам на топлата вода. Не щеш ли, в банята нахълта русокосият и ми изкара акъла. Наддадох уплашен вик и положих ръце, едната на гърдите си, другата на интимните си части, ниско долу, в опит да ги закрия.
-Дъст, какво по дяволите правиш тук? Изчезнииииии....
Той ме гледаше мистериозно, с бегла загадъчна усмивка.
-Не чу ли какво ти казвам бе, разкарай се.
Той поклати глава.
-Не. Така и не ти благодарих за подаръка снощи.
Преди да успея да реагирам, красивият блондин съблече дрехите си и се мушна при мен. Лицето му беше точно срещу моето. Усещах дъхът му, блъскащ се в устните ми и неволно се изчервих.
-До...добре. Направи го.
-Това не е достатъчно, скъпа моя, Ния.
Положи длани на раменете ми и ме блъсна леко. Гърбът ми опря в стената, а той ме приклещи с добре оформеното си тяло. Изчервих се, сърцето ми взе да тупти, а някои определени части да пулсират натрапчиво. Още преди да изрека и една дума, усетих езикът му между гърлото си. Играеше си с въртеливи движения и изпиваше вътрешните ми сокове. Сграбчи ме грубо и ме повдигна, а краката ми, инстинктивно обхванаха тазът му. Съвсем скоро почувствах членът му дълбоко в утробата си. Първоначално изпитах лека болка, но постепенно, тя почна да се превръща в сладка. В толкова сладка, че почнах да стена тихо, интимно, желаеща още и още. Усещането беше невероятно. Сякаш органите ми изгаряха. Тласъците му следваха някакъв собствен ритъм, който ме докарваше до полуда. Ноктите ми се впиваха в гърба му, оставяйки тънки рески по кожата. В съчетание с неспиращата вода, процесът се превърна в морска еуфория на удоволствието.
-Кажи името ми. Искам да го чуя. - прошепна той в ухото ми.
-Дъсттт..... - изниза се като песен от устните ми.
-Не това. Истинското.
-Чи....
-Отново.
-Чи! - повиших тон от напиращият екстаз.
-Отново.
-Чи, Чи, Чи.....Ааахх... - стенех, въздишах и се гърчех в ръцете му.
-Кажи го....
-Чииииииииии....... - изкрещях точно в момента, в който усещанията достигнаха своят предел и оргазмът ми избълва като разпукваща земята, лава.

Лежах на леглото си, дълбоко затворена в своя сън и ако бях будна щях да видя, че едната ми ръка е положена ниско на корема, а тялото ми леко се извива като змия.
-Чииии..... - шепнех в просъница, с усмивка на задоволство. -Чи.....
Събудих се от рязко хлопване на врата и подскочих като подгонено животно.
-Кое, какво, кой..... - въртях глава трескаво, напълно разконцентрирана и стресната от това, което бях сънувала. Даже не исках да го призная сама на себе си.
Докато погледа ми не попадна върху.....
-Чи?
Той седеше подпрян на стената с вече празна бутилка, стъпил върху счупените стъкла. А усмивката му. О, тя бе интригантска, самодоволна, надменна.
-Добро утро.
-Утро ли е вече? - загладих немирните си кичури.
-Да. Но май прекъснах нещо. Ако не ме лъже слуха, ти изричаше моето име.
-Твоето? Глупости!
Станах бързо и почнах да тършувам и аз не знаех за какво. Просто така отварях и затварях шкафовете един след друг, за да избегна неловката тема.
-Не мисля така. Повтаряше Чи, Чи, Чи и беше доста разпалена.
Когато се опитах да го подмина, той изпъна ръка напред и ме спря в крачката ми. Извърнах поглед към него, а неговият показваше същото това самолюбие.
-Хайде, хайде, Ния. Знам, че съм готин, но не предполагах, че точно ти ще имаш мокър сън с мен.
-Аз? С теб? Мокър сън? - пелтечех. -Хахаха, това е абсурдно. Сигурна съм, че ти се е причуло.
-Хич не те бива за лъжкиня.
Намръщих се и изблъсках ръката му.
-Не знаеш какво говориш. Няма нищо такова. Да сънувам теб. Теб? Та ти си....ти си....ти си Тъпа Чи! - извиках в лицето му.
-Тъпа Чи?! Защо пък?
-Ей така. Защото си тъп, а Чи е като....като чихуахуа. Да, точно така. Ти си Тъпа Чи. И тъй като си толкова тъп и виновен заради снощният ни скандал ще изчистиш стъклата. А аз....ще си взема душ. Чао!
И без да се обръщам се отправих в банята, като стабилно затворих вратата. Съблякох се, пуснах душа както в съня си и почнах да се къпя. Усетих как страните ми горят от възбуда и неловкост. Забих глава в стената.
-Ама, че сън.....
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeСъб Яну 26, 2013 4:47 pm

Ния се шмугна в банята след секунди, оставяйки Тъпата Чи в стаята сам.
- Тъпа Чи? О, ще видиш ти, една Тъпа Чи! - измънка момчето.
Хвърли един бърз поглед на стъклата, които стояха зад него. Да ги чисти? Абсурд! Той си бе изпил своят подарък и не мислеше изобщо, че е длъжен да върви след дупето на малката асасинка и да и оправя бъркотиите.
Дъст остави празната бутилка на шкафчето си и отиде до шкафа, за да се преоблече. Свали панталона си, който бе изцапал през нощта и го хвърли в коша за пране. Свали тениската си и...неусетно забеляза тялото си в огледалото. Засмя се на малката случка от преди малко, все още невярващ че това тяло, което виждаше в момента, бе се харесало на онази фурия, която почти завладя стаята му.
- О, Чиии, тъпа чиии.... - започна да си мрънка русолявия младеж, като правеше лигави физиономии пред огледалото и същевременно опипваше тялото си с ръце.
Прихна да се смее, като си представи физиономията на момичето ако...
- О, да! - извика самодоволно той и побърза да отиде до шкафа си. Измъкна една хавлия от него и я уви около кръста си до толкова, че да покрива слабините му, спускайки се почти до коленете. После разроши леко косите си и с мазна усмивка се запъти право към...банята.
Когато застана пред вратата, положи ухо до нея. Чуваше единствено водата която падаше по земята. Шума ту се усилваше, ту намаляваше, когато Ния беше под водата.
-Идеално! Значи, вече се къпем... - прошепна тихо момчето и натисна дръжката на вратата внимателно. Стараеше се да не вдига голям шум, за да не го усети веднага, но нямаше как. Вратите не бяха от най-новите и дръжката изпука леко под натиска на ръката му. Той прекрачи малкия праг и се озова в малката баня, където се къпеше асасинката. Инстинктивно, младежа извърна поглед към нея. Милата, тъкмо бе измокрила цялото си тяло и натъркала хубаво сините си коси с шампоан. Стоеше сгушена под душа, с ръце, с които се опитваше да прикрие тялото си. Колко сладко!
- Дъст, изчезниииии.....! - изкрещя момичето, виждайки го да стои с глупава усмивка пред него. Но, Чи нямаше такова намерение - Чу ли ме бе идиот? Разкарай се!
Но, малката асасинка нямаше какво да направи. Беше като малко котенце, приклещено в ъгъла. Не смееше да помръдне ръце от интимните си части, да не би случайно момчето да я види. Не че той имаше такова намерение, но тя не знаеше това. Все пак, това си бе едно...дежа вю, което можеше да я побърка. Ами ако той направеше нещо в момента?
След отварянето на вратата на банята, парата вътре стана още по-осезаема и гъста. Виждаше се през нея, но бе толкова гъста, че ти бе трудно да дишаш когато си вътре. Точно това се случи и с Ния. Гъстата пара нахлу в дробовете и, като я накара да забави дишането си. Сърцето и се разтуптя бурно, сякаш сънят и се съживяваше в този момент.
- Тц, няма... - отвърна най-накрая момчето, като поклащаше главата си отрицателно - Не мога да скрия факта, че това, което видях преди малко, ми хареса. Аз също искам да...
Тук русокосият замълча. Приближи се до момичето толкова близко, че лицето му бе почти до нейното. Дъхът му леко се блъскаше в лицето и, а топлата вода идваща от душа, запръска по голите им тела. Ния мълчеше и не знаеше какво да каже. Реалност ли бе това, или отново сънуваше? Съдбата може би си играеше с нея или имаше някакво видение, което се сбъдваше в този момент.
Ръцете на Чи се спуснаха надолу и хавлията му падна на земята. Той остана чисто гол пред нея, леко опрял тялото си в нейното. Ния погледна леко надолу, но замъгленото пространство между тях, не позволяваше да види нищо повече, от коремните му мускули. Чи не помръдваше погледа си и милиметър, както и не сваляше усмивката от лицето си. Едната му ръка се приплъзна по едната страна на нежното женско тяло, чак до кръста на момичето. Дъст я придърпа леко към себе си, така че водата да се стича единствено върху нейното тяло, а по-точно върху гърба и. Другата му ръка също се включи в малката игра, преминавайки от другия край на тялото и. Погали я нежно и плъзна единствено дланта си, с която я галеше. В следващият момент, усмивката му стана още по-широка, предвещаваща че ще направи нещо, което може би и двамата очакваха. Момчето затвори загадъчно очите си и...
в следващият момент струята вода която се изливаше върху тялото на Ния, стана много по-силна. Но, не бе само това. Температурата и рязко спадна и от приятно топлата течност, се превърна в подобие на ледена вълна, която заля тялото и. Дъст отвори очи и притисна още повече към себе си момичето, за да не може да се измъкне лесно от хватката му, оставяйки я да се гърчи под пръските на ледената вода.
- О, Чиии....харесва ли ти така? А? Хахахаха....
Въпреки че бе малко...или по-скоро доста гадничко, Дъст имаше доста да и връща. Не само заради това, че вечерта трябваше да прекара полу-пиян в Коридорите на базата, но и за срутената стена, която трябваше да оправя цял ден. О, ами ако добавим и онова спъване по време на урок, тя напълно си го заслужаваше в момента!

_________________
Стая 19           Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeСъб Яну 26, 2013 5:43 pm

Мамка му. Точно като сънят ми. Нищо не разбирах. Случи се абсолютно същото. От страх, само седях и въпреки, че не исках той да продължава, не правех нищо освен да седя като замръзнала статуя, а долната ми устна леко да трепти. Не се страхувах от тъпата Чи, а от това, че всичко се повтаряше. Тъкмо щях да се изпискам от блъскането в главата ми, когато вместо да ме целуне, ме дръпна напред и.....оооооо.....свети Дантееесссссссс....
Гърбът ми попадна точно под ледената струя вода. Почнах да крещя и да се мятам в ръцете му. Но той ме държеше здраво и не можех да се изплъзна. Въпреки, че обичах студа, това си беше една, две или три идеи в повече.
-О, Чиии....харесва ли ти така? А? Хахахаха...
-Мамицата тиииии....пусни ме бе, изрод.
-Оооо, няма ли вече милото, сладко Чииии... - подиграваше ми се той.
Колкото и да го бутах, физическото надмощие си каза думата и не можех да го помръдна. А вече почваше да ме боли главата от студа. Но се опитвах да мисля логично. Щом не става напред, тогава ще стане назад. Но тъй като не можех и да се изкопча от ръцете му, най-умното, за случая, решение бе друго. Просто, оставих водата да свърши своята работа. Отпуснах се, ходилата ми се подхлъзнаха от мокрия под на ваната и ето, че залитнах толкова силно назад, че паднах, като одрах малко гърба си в стената. Жертва, която бих понесла и то защото повлякох и него след себе си. Така аз паднах по задник, а той се стовари върху ми, забивайки глава точно под бюста, а ледената вода, падаше безмилостно върху тялото му.
-Аууу....-изохках от ожулването на гърба си и погледнах надолу, към мократа му руса коса.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeНед Яну 27, 2013 10:55 am

Чи повдигна муцуната си от бюста на Ния, с доста доволна физиономия. Въпреки че цялата му идея за шегата бе почти провалена от момичето, той се радваше на успешното начало. Все пак, както си мислеше той - тя си го заслужаваше!
- Мерси, че омекоти удара! - захили се момчето насреща и.
Въпреки че ледената вода се стичаше по гърба му, Дъст продължаваше да си стои в кучешка поза необезпокояван. Едно от любимите му неща, бе да се къпе с ледена вода, за да се разхлади. Точно за това не смееше и да мръдне в момента. По-скоро изпитваше удоволствие от това, водата да го облива в момента, отколкото да пищи като момичето, което в момента стоеше под него.
- Ауу...тъпак! - измънка тя, като се опита да го ритне с коляно.
Но, момчето беше по-силно от нея и спря удара и навреме.
- Аа...тц...тц...не сме се разбрали така! Ако този път се сбием, ти ще спиш навън.
- Да-да!
Чи постави ръцете си на нейните колена и се изправи. Потърси с поглед хавлията си, но когато я видя че през цялото време е била под неговото тяло във водата, се отказа. За това взе тази, която Ния си бе приготвила за себе си и я уви около тялото си.
- Ей, къде бе?!
- Чао...
- Върни си ми хавлията, идиот! - развика се момичето, докато се опитваше да се изправи от земята. Н
Но, Чи вече бе излязъл от банята, оставяйки я сама.
- Няма ли поне да ми помогнеш, да се изправя?!
Никакъв отговор. Ния се издразни, нацупи се и плесна с ръце по стичащата се около нея вода. Вече се бе примирила със студа, тъй като тялото и бе свикнало с водата.
- Тъпак...
Въпреки нейните очаквания, след по-малко от минута, вратата на банята отново се отвори. От там се подаде русият и съквартирант, държащ нова хавлия в ръката си. Той се присегна и я сложи на закачалката. Погледна към Ния, като и се оплези по детински.
- Аз излизам. Надявам се, като се върна, да не те заваря пак в онази поза...
Момчето се врътна и тръгна към изхода на стаята.

_________________
Стая 19           Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeНед Яну 27, 2013 11:56 am

-Ъъъъъъъъъъъъ..........глупааакккккккк - извиках с всичка сила.
Опитах се да стана, подхлъзнах се, застопорих се и пак се изправих. Идеше ми да го разкъсам. Собственоръчно да хвана двата края на кожата му и да я разпоря. Спрях водата, загърнах се с хавлията и излезнах. Нямаше го. Смотаняк, да се гаври така, а после просто да изчезне. Пак почнах да беснея. Отгоре на всичкото беше оставил вратата широко отворена. С ярост отидох да я затворя, но изобщо не се сетих за стъклата на пода. И разбира се, с всичкият ми късмет едно по-голямо парче се заби в лявото ми ходило. Подскочих, хванах го и почнах да псувам.
-Мамка му....Проклятие....Аааааа......
Извадих стъклото, като го хвърлих на замята, хванах вратата и я тряснах с всичка сила. После почнах да подскачам на един крак, докато се отдалеча от боклуците и тупнах право на килима по задник. Кръвта от ходилото ми шурна. Прорезът не беше голям, но достатъчно дълбок, че част от нея да изпокапе по килима. Изправих се и като стъпвах само на петата си, отидох до банята. отворих шкафа, който имаше и огледало и взех аптечката за първа помощ. от нея извадих шише със спирт, лекопласт и бинт. Върнах се на мястото си и пак седнах. Дезинфекцирах раната, като хапех устната си и стисках очи от щипенето. После сложих лепенка и после го бинтовах. Погледът ми се премести върху кървавото петно, което се беше образувало на килима. Но нещо ме учуди. Влакната се бяха прояли, като от киселина и малко по малко се образуваше не много голяма дупка. Гледах ококорено, напълно неразбираща.
-Какво по....
Докоснах кръвта с пръст, но бързо го дръпнах защото усетих опарване. Стоях загледана така, чудеща се какво става.
-Странно.....
Изправих се и замислено върнах нещата на мястото им. Взех един парцал, изтърках кръвта, от която остана прогорян участък. Ама, че работа. Може би е някакво умение или пък просто...не знам и аз какво.
-По-добре да не казвам на никой за това.
После се заех да събирам стъклата. Изметох ги и ги хвърлих в коша за боклук. Все още куцаща подсуших косата си. Облякох си една къса пола от тъмен дънков плат, черни ботуши до бедрата, въпреки че е доста топло и сив потник с някакви букви и размазани силуети по него. Косата си вързах на плитка, взех си малкото останали пари, кутията с цигари и запалката и напуснах стаята си, все още замислена за това, което видях. Но по-важното в случая беше какво щях да правя цял ден. Защото за момента, нямах никаква идея.
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeПет Фев 15, 2013 1:17 pm

Натиснах дръжката, която подаде сполучливо. Значи не е заключено. Значи той е вътре. Не го бях виждала от няколко дена. Последният път не мина много добре, поредният скандал и гавра. Как ли щеше да е сега? Дали щеше да се зарадва, че ме вижда или щеше да е притеснен като Марк, че ме е нямало толкова време и то без да се обадя? Щяхме да разберем. Отворих вратата и.....
-Какво по дяволите?! - извиках високо и ядосано, от което Чи се сепна и се изправи в седнало положение
А се изправи именно от моето легло. Тъпака се беше излегнал на него и най-блажено си хъркаше.
-Тъпа Чииииии.... - изчезни от леглото ми, глупакоооо....
Той разтърка сънено очи и ги заби в мен.
-А....ма ти жива ли си? Жалко, тъкмо си мислех, че съм се отървал и стаята отново си остава само моя.
Веждите ми се сбърчиха. Пламна ми, буреносен сив облак се появи над челото ми, метафорично казано. Изобщо не му пукаше, изобщо не се бе замислил дори, че ме няма, че може да ми се е случило нещо. Кефел се е на широкото си пространство и даже бе спал на моята част от него.
Тръшнах вратата след себе си, оставих цигулката облегната на гардероба и се запътих към него. Хванах го за блузата и го придърпах към себе си.
-Какво...си мислиш...че...правиш...?
-На какво ти прилича? Почивам си. А сега ме пусни или искаш пак да си поиграем на котка и мишка? - изгледа ме самодоволно, иронично той.
-Моляяяя???
Замахнах с юмрук да го ударя, но той умело се измести, хващайки ме за кръста и ме преобърна, така че аз се оказах на леглото, а той върху ми, притискайки ръцете ми, с онази отвратителна, мазна усмивка.
-Аууу мишлето било много лесно за хващане.
Нещо вътре в мен се сви. Стана ми болно. Не знам какви бяха отношенията ни, нито какви исках да бъдат, но се обидих. Обидих се от игнора му, от това, че изобщо не му е пукало. И очите ми се навлажниха. Не, нямаше да заплача, в никакъв случай, но все пак. Главата ми беше на страни, така че да не виждам интригантското му лице.
-Изобщо....замисли ли се....дали съм жива....?
Въпросът ми изкънтя глухо, тихо и сухо, блъскащ се в тавана. Изразът му се промени и усмивката изчезна.
-Ей....Ния...аз....
-Стани......
-А...
-Просто стани....
Той се вгледа замислено, може би малко виновно в мен, а аз на свой ред не го поглеждах. След няколко секунди се повдигна и слезе от мен. Почти веднага след това аз направих същото и стъпих здраво на крака. Без да надигам поглед, бръкнах в джоба си и извадих една неразопакована бяла кутия със зелени рисунки по нея и я хвърлих в ръцете му.
-Ето....взех ти подарък. Тютюн от Феникс. Чух, че бил най-добрия.
Той понечи да каже нещо, но не го дочаках. Подминах го с наведена глава и се затворих в банята. Свалих дрехите си и ги хвърлих в коша за пране. Напълних ваната почти до горе и седнах в нея. Да седнах, не легнах. На кълбо, стиснала колената си с ръце, притиснала ги плътно до гърдите.
-Мразя го.... - прошепнах сама на себе си, но знаех, че това не е вярно.
Бях права. Нямах никакви приятели. Защо си мислех, че може да има изключения, че някой реално ще го интересува? Каква глупачка....
След близо час се изправих и отекох водата в канала. Завих се с една дълга кърпа, а с по-малка увих косата си. Излезнах от банята, а той седеше на един от столовете и разглеждаше кутията.
-Благодаря ти. - каза, когато ме видя.
-Не го споменавай. - отвърнах сухо, без да придавам каквито и да е емоции в интонацията си.
-Какво смяташ да правиш сега?
-След няколко часа съм на работа. Искам да си почина.
-В кръчмата?
-Да.
-Да, всички ще са там.
-Разбрах.
Настаних се на леглото си и се завих през глава както си бях по кърпи. Така косата ми щеше да се накъдри, но всъщност просто не исках да чувам присъствието му. И след малко, без да каже нищо повече, той се изправи и излезе от стаята, затваряйки тихо вратата след себе си. Мислите се блъскаха безмилостно в мозъка ми, докато скоро не заспах, капнала от умора.
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeСъб Фев 16, 2013 8:25 am

Събудих се към седем без нещо. Бях успяла да дремна близо три часа, което си беше доста. Тъкмо щях да издържа цяла нощ. Рожден ден?! За другите щеше да е забавление, за мен просто работа, а ако не бачках там, едва ли щях да отида. Защо ми е да празнувам раждането на човек, когото дори не познавам, камо ли ми е близък? Чудя се кога ли е моят рожден ден. Не мога да се сетя. Изобщо на колко съм години? Това също не помня. Такива неща могат да си бъдат доста плашещи ако се замислиш над тях, а аз точно това правех и то доста често. Но колкото и да си задавам въпроси, отговор все не идваше. Блазе им на онези, които знаеха миналото си, дори то да е най-ужасното. Поне знаеха кои са, за разлика от мен.
За да не се задълбочавам в драми, почнах да оправям външния си вид. Запалих една цигара и почнах да обикалям, спирайки се от време на време до масата, за да си дръпна и пак да продължа. Махнах кърпите, не ми пречеше, защото така или иначе бях сама. Косата ми наистина се беше накъдрила, но не от онова гадно бухнало като на пудел, бръкнал допълнително в контакта. Тя падаше плавно на вълни и стигаше малко след раменете ми, някъде до плешката може би. Хареса ми, напомняше ми за най-дълбоката част на море, където синьото е по-тъмно и наситено, но дъното се е накъдрило от играта на подземните животни.
Време беше да се облека. Отворих гардероба и почнах да подбирам дрехите си. Сложих поредната къса дънкова пола, тясна, стигаща до средата на бедрата. Отгоре един зелен потник, овиващ се около врата с напълно гол гръб. Така татуировката на гърба ми се показваше в цялата си прелест. А върху него, сложих едно кожено яке, което стигаше под бюста и оставяше другата част от корема видна. Обувките, които избрах бяха на висок ток, което е нормално, защото не бях от най-високите жени. С отворени пръсти, кожени, стигащи до глезена.
Загасих цигарата, и когато бях облечена, оставаше само грима. Взех несесера с козметичните си продукти и се оттеглих в банята, за да използвам огледалото. Не бях привърженик на голямото мазало, но обичах тъмните нюанси. Затова наложих върху клепачите си съчетани черни и сиви сенки, спирала, малко пудра за лицето и съвсем лек руж. Устните си не боядисах, нямаше смисъл, все пак бях пушач. Когато и това отмина, накичих всичките си вратни дрънкулки, една кожена гривна на китката, обиците ми си бяха на мястото си, така или иначе и май след около четиридесет минути бях напълно готова. Взех една кожена черна чанта и натъпках в нея цигарите и запалката си, кесията си с без това малкото пари. Излезнах и заключих. Ключа също пуснах вътре. Обърнах се и тръгнах надолу по коридорите.

Дрехите с които съм. Потника е без качулката.
Spoiler:
 

Spoiler:
 

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeПон Фев 25, 2013 11:15 am

Заключих вратата след себе си. Първото нещо, което направих е да хвърля якето на стола и да сваля обувките си. Те го последваха, блъскайки се в дървените крака. Извадих принадлежностите си и ги поставих на нощното шкафче. Взех една цигара, запалих я и излезнах на терасата. Загледах се в могилата и пясъчния хоризонт, докато пушех неспокойно, леко притеснено. Сърцето ме свиваше и от време на време ме пробождаха шипове на съмнение и тревога. Не знам защо, но имах някакво лошо предчувствие. Предчувствие, че предстои нещо голямо, някъде, незнайно къде по света. Нещо, което ще промени вятъра, ще го насити с проблеми, а аз ги усещах, даже без да знам какви са.
Хвърлих фаса през терасата и се върнах вътре. Съблякох се и легнах, завивайки се през глава. Гледах към вътрешната част на чаршафа и мислех. Дъст все още го нямаше и едва ли щеше да се прибере скоро. Много му здраве. Да се оправя. Не след дълго заспах. не сънувах нищо. Абсолютно нищо. Черна дупка зееше в мозъка ми и го доближаваше до празнотата.
Когато се събудих, погледнах стенния часовник и видях, че минава четири следобед. Майко. Проспала съм си деня. Нищо чудно, имайки предвид колко късно се прибрахме. Сигурно при всички щеше да е така. Това автоматично изключваше каквито и да е тренировки днес, а и на кого му се тренира след такъв запой? Когато най-накрая реших да се измъкна от постелята си се забих право в банята. Измих се, изкъпах се, без да бързам, а главата ми тихо кънтеше. Но не, не от махмурлук. Имаше нещо друго. Онова загнездено усещане от снощи. Не ме напускаше. Душата все още ме свиваше. Сякаш буца бе заседнала между гърдите ми. Стараех се да не й обръщам внимание, но понякога се обаждаше толкова силно, че бе трудно да я игнорирам.
Когато излезнах и се подсуших минаваше пет. Облякох се просто, непретенциозно- сив широк анцуг, черен прилепнал потник, сиви гети, черни маратонки. Окачих всичките си накити, кожената гривна, изпуших една цигара, прибрах кутията и запалката в джобовете си и излезнах. Не знаех какво ще правя, къде ще ходя. Исках да съм сама. Имах нужда да съм сама, за да събера мислите си. Просто щях да се лутам из базата и да си губя времето. Толкова просто и в същото време сложно.
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitimeПон Мар 11, 2013 12:16 pm

Когато се разделих с Арманд, първото нещо, което направих е да се прибера в стаята си. Вратата бе отключена, а Дъст спеше блажено. Една лига се стичаше от устната му и попиваше във възглавницата.
-Гнусар.... - измънках сама на себе си.
Ама беше сладък. Чак да ти се прииска да му се нахвърлиш и....Добре стига, Ния. Прекалено много мъже за прекалено малък период. Може би трябваше да се кротна за известно време, пък каквото стане. Нямаше да му се натягам, нито да му се подмазвам. Ще поживеем пък ще видим.
Реших да не го будя. Отидох до моя шкаф и отворих първото разделение. От там извадих една дървена кутия, в която сложих стъкълцето с кръвта на чистача. Наистина добра идея. Колекция от кръв. Звучи някак си....убийствено. Затворих кутията и я прибрах обратно в шкафа. Сложих в нея и рисунката, един чудесен спомен. След това се отправих към банята. Изправих се пред огледалото и почнах да се оглеждам. Одраскванията и раните, които русокосият маг ми причини бяха почнали да избледняват. Прекалено бързо, за пореден път. Що за скоростна регенерация? Определено не е нещо обичайно. Измих се и почнах да се преобличам. Оставих все още неизсъхналите напълно дрехи на терасата, а вместо тях сложих един черен клин и един сив топ, дълъг до бедрата, с изрязани ръкави и качулка, която сложих на главата си. Така закрих що годе тялото си. Не исках да ме разпитват от къде съм получила всичките одрасквания. Не ми се обясняваше на ненужни хора, които така или иначе не ме интересуваха.
След като бях напълно готова напуснах стаята. Имах нужда от тренировки. Не помня кога за последно тренирах. Трябваше да се хвана в ръце. Стремях се към сила и щях да я получа на всяка цена.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




Стая 19           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 19    Стая 19           Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Стая 19
Върнете се в началото 
Страница 1 от 3Иди на страница : 1, 2, 3  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Захрид :: Град Сахрид :: Базата :: Спалните помещения-
Идете на: