Калната баня

На това място асасините каляваха телата си . Представляваше голям, кръгъл басейн с кал . И въпреки, че тук най-често се релаксираше, спокойно можеше да се правят и плувни тренировки. Басейна беше достатъчно голям.

Двете не се застояха много в коридорите. Преди още да е отговорила на въпроса, учителката хвана ръката на момичето и я поведе през коридорите, чак до другата част на Базата.
След няколко минути, двете спряха пред "Калната Баня". Това бе и малкия надпис, поставен над вратата.
- Какво е това?
- Нашият малък център на удоволствията. Хайде, влизай!
Май, Ния нямаше особено голям избор, дали да си тръгне или не. Когато двете дами влязоха вътре, можеха спокойно да огледат голямата зала. Всъщност, Блъд знаеше всяка една частичка от нея и единственото нещо, от което имаше нужда в момента, бе да се топне в калният басейн.
Тя не изчака дори момичето, ами безцеремонно се запъти към басейна, без да обръща внимание на никого. На едно от местата в залата имаше кабинки за преобличане, но учителката нямаше нужда от тях. Спря се на няколко метра от басейна, свали високите си ботуши и ги остави на земята, като грижливо ги сгъна един до друг. Кожените и ръкавици и подобието на елече също се свлякоха от тялото и, откривайки всяка една татуировка която се намираше на него.
Единственото подобие на дреха, което остана върху тялото и, бе кожените изрязани панталони, които бяха прилепнали за дупето и, както и лентата, която тя самата никога не махаше от косата си.
Минута по-късно, жената се озова в калната баня, потопена почти до шията. Облегнала гърба си на ръба на басейна и разперила ръцете си в страни. Тя оставяше калта да полепне хубаво по тялото и, за да изчисти всичката мръсотия от себе си, докато най-накрая не усети онова чувство на свобода, излизайки извън басейна.
Блъд наведе главата си назад, търсейки момичето. Когато я забеляза, се засмя. Тя все още свенливо стоеше до вратата и явно се чудеше какво да прави. Да се присъедини към нея или да се върне обратно...
- Кукло, не знаеш какво изпускаш!
Малката хаплива забележка, можеше да подразни асасинката, но Блъд си бе в правото. Тук бе мястото където всички асасини релаксират. А след хубавата тренировка, всеки заслужава и хубава почивка.

Значи това е калната баня, за която ми говореше Чи. Не изглежда толкова населена, колкото я хвалеше. Все едно.
Блъд се разсъблече набързо и цопна вътре. Лол, сега ме караше да й гледам даденостите. Колко подходящо само.
-Кукло, не знаеш какво изпускаш!
Намръщих се. Пак това определение. Наистина не знам колко време щях да го издържа без да направя някоя глупост. Всеки ден усещах, че търпението ми се изчерпва. Единственото, което все още ме спираше бе разликата ни в йерархията, но всяко нещо си има граници. Съвсем скоро чашата щеше да прелее.
-Имам си име. И до колкото знам, то не е Кукло. - заявих спокойно, но сухо и тръгнах към басейна.
Спрях се на ръбът му и погледнах към калта. Бе чиста, ако това изобщо е възможно за размекната пръст, доста гъста, наподобяваше цвета на тъмен карамел. Събух обувките си и ги оставих настрани. Последваха ги дънките и потника. махнах всички верижки, не исках да ги цапам. Останах само по бельо, като подчертавам, че в него влизаше и сутиена. Не ме беше срам от тялото ми, но в никакъв случай нямаше да го покажа напълно голо точно пред нея. Пък е жена. Даже предпочитах да се изтъпанча както майка ме е родила пред Дъст. По-малко щеше да ми пречи. Ирония. Като заговорихме за майка, нямаше как да не се замисля къде ли е моята и изобщо имам ли такава. Ами баща? Ами някакви роднини? Дали не се притесняват за мен, или пък са отдавна мъртви?
Не усетих как съм стола така втренчена в калната каша, мислейки над този въпрос, не знам колко време докато накрая не чух прочистване на гърлото.
-Ъхъммм...какво има?
Сепнах се и се обърнах към червенокосата.
-Нищо.
-изглеждаше замислена.
-Сторило ти се е.
Потопих крак в басейна, после още един, после тазът си и така докато не ме заля цялата. Отначало беше странно. Някак лепкаво, с умерена температура. Песъчинките съвсем леко драскаха кожата ми, но колкото повече свиквах, толкова повече усещах, че калта отпуска мускулите ми и прочиства кожата. Почна да става все по-приятно и по-приятно. Облегнах се като нея, без да разпервам ръцете си и показвах пръстите на ходилата си, после ги криех и показвах тези на другият крак.
-Права беше. Хубаво е.

Чу се лекият кикот, който идваше от мястото, където стоеше учителката. Тя гледаше движенията на ученичката си и бе решила да опита същото. Но не щеш ли, за разлика от нея, се оказа че Блъд има доста осезаем гъдел. От всяко докосване на калта по ходилата и, тя "умираше' от смях. Но въпреки чувството, което можеше да я побърка, тя не спираше да движи краката си, като имитираше Ния. Ту подаваше единия си отгоре, а след секунда го заместваше другия и крак.

- Какво ти става?!
- Нищо...гъдел...ме...е...
- Ами, спри тогава!
- Не...мога...
- Защо?
- Харесва...миии......
Жената изписука от някакъв вид щастие, гърчейки се в калта. Няколкото присъстващи души в басейна се обърнаха към двете момичета, чудейки се какво става. Но, нямаше нищо интересно за тях в момента. Нито женски бой, нито боричкане. За това, всеки продължи да си върши заниманията или просто продължиха да си почиват.
Забавлението продължи няколко минути, докато на Блъд не и писна.
Доволна от малкото си детинско забавление, тя се облегна удобно назад, като положи глава право върху пода, където не бе омацано с кал. Вгледа се в тавана и започна да си пее :


Докато пееше своята песен, Блъд кършеше омазаните си с кал ръце около себе си. Увиваше ги покрай тялото си плавно, описвайки всяка дума от песента...

Сериозно? Толкова силна жена, истински убиец, а да страда от гъдел. Доказателство, че никой не е застрахован от природните неволи. До някъде даже ми стана смешно, но си замълчах. Отпуснах се и мислите ми почнаха да се реят в главата ми, свободно. Гледах да не се натоварвам излишно, поне за момент. Нали затова му викат почивка, все пак? За да си починеш.
Не щеш ли, учителката почна да бръщолеви, по-точно да си подсвирква някаква песен.
-Пеят мъртвите своята песен —
там, на Юг — заспали в снега, с дух към Цитаделата все тъй понесен.
Мъртвите пеят от Север — в огнен пек, сред прогнили копита,
гдето дингото вие в праха на пресъхнали речни корита.
Пеят от Изток — в леса с гнило-дишащи смрадни каверни,
гдето лае гибонът в дола и се валят туловища черни.
Пеят от Запад — в степта, от Каньона на Жълтите суши,
гдето в стана им, сит от лешта, росомахът гробовете души.

Звучеше хубаво, някак дълбоко. Обичах когато нещата, криеха някакъв скрит смисъл.

-Чуйте... пее Смъртта :
-Мускола на ръката се връзва с мускула на рамената.
Мускула на рамената се свързва с мускула на бедрата.
Мускула език се усуква около мускула сърце
докато то не спре да бие и не спре...

Зениците ми се разшириха докато слушах продължението. Усетих някакво напрежение в черепната кухина, точно под кожата. Изправих се бързо и се обърнах към нея. Очите ми бяха втренчени в нея. Тази песен....Тези думи...От къде....
-От къде знаеш това?
-Моля? - сепна се тя и ме изгледа учудено. - За какво говориш?
-За песента. От къде я знаеш?
-О, чувала ли си я?
Не знаех какво да отговоря. Чувала ли я бях преди? Не, мога да се закълна, че за първи път се сблъсквах с нея. Но защо тогава ми звучеше толкова натрапчива, толкова позната, като отминал сън, като блян? Ако в живота реално съществува дежа вю, току що изпитах такова. Но не знаех от къде, нито как, нито защо...
-Не съм..... - отвърнах несигурно, объркано, а мозъкът ми продължаваше да крещи, опитващ се да ми каже нещо, което не достигаше до съзнанието ми. Само едно глухо усещане, нищо повече.

- Не съм - отвърна Ния.
Но по тонът и, Блъд разбра че се чувства несигурна. Самият и глас леко потрепери, докато изрече думите. А и не я гледаше в очите, когато го каза, което бе още едно доказателство, че момичето не знаеше какво да отвърне.
- Изглежда ми точно обратното. Но защо пък да лъжеш?
- Не лъжа...просто дежа вю.
- О, моля те! - махна с ръка учителката - Май Франсоа ти е повлиял повече!
Блъд се засмя и се приближи до момичето. Нито твърде близо, нито твърде далече. Деляха ги около два метра кафява кал, която се разливаше между телата им. Защо се приближи ли? Искаше да разбере дали нещо я притеснява от факта, че тя знаеше песента. Ако се страхуваше, щеше да се отдръпне веднага. Но, Ния не го направи. По-скоро в този момент бе готова да скочи на бой, ако някой я докосне по задните части...отново...
Внезапно Блъд се обърна на една страна, с поглед вперен в тъмните очи на момичето.
- Виж...не искам да си помислиш нещо. Не го правя нарочно. Просто, тук жените са кът. Малко са хората, които допускам до себе си, но теб те чувствам някак си...по-различно от другите. Може би е заради начина, по който подходи към мен първият ден. Рядко се осмелява някой да влезе в кабинета ми и да ми заяви какво иска. А това ми направи голямо впечатление. Добро! - побърза да добави тя - Какво мислиш да правиш днес? Ако не ти досаждам много, може да се разходим. Неофициално. Просто, така...като приятелки. Ако искаш, може да потърсим тази песен, която мислиш че знаеш...
Ния се обърна и изгледа учителката си. Дали щеше да я удари в този момент? Дръзнеше ли? Може би, а може би не... Този път нямаше шеги или закачки, нито пък я нарече "кукло", което можеше да я накара да се ядоса. Блъд се държеше искрено към нея и някак си...приятелски...

Дали трябва да се държиш с учителя си на ниво? Да не престъпваш границата на официалната етикеция, или пък ти е позволено да имаш по-нормални и човешки отношения с него? Не знам, не се бях замисляла над това, но за първи път можех да видя в очите на тази жена някаква искреност, истина, освобождаване пред другия. Дали я смятах за приятелка? Определено не. Но виждах нещо друго. Тя беше самотна. Може би не колкото мен и все пак самотна до някаква степен. Длъжна ли бях да отговарям на тази й самота? Ни най-малко.
И все пак, това което последва не го очаквах дори от себе си. Въздъхнах глухо и я погледнах право в тъмните очи.
-Добре. Всъщност мисля да си търся работа днес и знам точното място. Можеш да ме придружиш....ако искаш.
Блъд леко се зачерви, може би от това, че й позволих да дойде с мен. Какво пък, нещата не могат да станат по-зле.
Отправихме се към съблекалните, измихме телата си и когато се вкарахме отново в ред напуснахме помещението.
-И къде мислиш да търсиш работа? Ако си в нужда аз....
-Дума да не става. - прекъснах я навреме. - Сама ще изкарам парите си. Знаеш ли градската кръчма?
-Кръчмата на Марк? Разбира се.
-Значи точно на там сме се запътили.

/Ще пиша на улиците после/