ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Дон Ерик Чосър

Go down 
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Дон Ерик Чосър  Empty
ПисанеЗаглавие: Дон Ерик Чосър    Дон Ерик Чосър  Icon_minitimeСъб Яну 29, 2011 3:40 pm

Главата на асасините е аристократ от най-висша форма. Той е третия от рода си, който оглавява тази база и се грижи за нея по собствен и индивидуален начин. Кабинетът му е обсипан в разкош. Пие само вино и сорбет. Домашният му любимец и спътник е сребърна лисица, приличаща досущ на стопанина си. Донът свикнал да получава всичко не търпи неподчинение и не прави компромиси.

Дон Ерик Чосър  Evilcharmbyhiliuyun


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Чет Май 15, 2014 9:12 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Райден

Райден

Брой мнения : 210
Join date : 28.12.2012
Age : 23

Дон Ерик Чосър  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Дон Ерик Чосър    Дон Ерик Чосър  Icon_minitimeПон Фев 04, 2013 8:11 pm

Този за кой се мисли, по дяволите?!
Райден изпиваше с любопитен поглед, прикрит под развялата се среднощно черна коса, мъжът, който крачеше достолепно пред нея. Начина, по който пристъпваше сякаш вървеше по коприна и гърбът му, изпънат като струна, бяха познати до болка на младата асасинка. Нотката сякаш брадичката му е повдигната по рождения и сребърната лъжица му е още от люлката беше толкова присъща за тези със синя кръв или онези, които се мислеха за такива.
Стаята, в която "любезният домакин" поведе Рен си струваше конското, наказанието и бичуването в мазето, ако мислите й вървяха в правилната посока. Тюл, коприна, сатен, кристал, пух и всичко в нежно сини, бели и прасковено-розови нюанси. Красива захаросана приказка, точно като тези, които мразеше да вижда в собствения си дом. Твърде лъскаво и напудрено, за да няма нещо мръсно скрито под парфюма.
Момичето закова пронизващо сиви очи във въпросния мъж, който явно щеше да стъжни живота й, и спокойно зачака да я упъти към палача. Тея дни страшно й вървеше на мъже. Продават я, бъркат й в здравето, крадат я, а сега явно я приемат за непокорно куче, което трябва да бъде назидано. Може би за пример на останалите. Тая вече я беше играла. О, щеше да се бунтува при всеки развой на ситуацията и на пук можеше да понесе всичко. Не е лесно да живееш, за да дразниш околните. Все се намира някой да трови твоите нерви, а собствените ти постижения често са на твой си гръб. Оставаше само да почака да види колко точно нагазила е в лайната.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Дон Ерик Чосър  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Дон Ерик Чосър    Дон Ерик Чосър  Icon_minitimeВто Фев 05, 2013 3:52 pm

-Затвори вратата след себе си. - нареди мъжът и Райден го послуша.
Той премина целият път от не малкият си кабинет и се настани на височайшия си стол, зад красивата маса от сребро. Лицето му бе привидно спокойно. Нито един излишен тик или гримаса. Твърдо, но все пак спокойно. Той постави едната си ръка на облегалката на стола, а другата държеше на масата, като тракаше леко с нокът върху повърхността и гледаше изкъсо момичето пред него.
-Как се казваш?
-Рен.
-Рен..... - повтори той. - Рен, знаеш ли кой съм аз?
-Нямам никаква идея.
-Аз съм Ерик Чосър, гилдмайстор на базата. Твой предводител, така да се каже. Знаеш ли защо те извиках тук?
Стойката й си оставаше все така горда, с високо вирната брадичка, готова да приеме всяко едно наказание. Не му говореше нагло, нито му повишаваше тон, но си личеше, че държи на своето.
-Заради момичето, което забих в стената?
-Точно така. Но най-вече за това, че наруши спокойствието ми с подлудяващите си писъци. Нека ти обясня как стоят нещата тук, Рен. Хората идват, за да се обучават. Получават покрив над главата си, храна, тренират ги най-добрите майстори на света. От тях се иска само едно, да ни върнат услугата когато са достатъчно усъвършенствани.
-Да ви върнат услугата.....? - несигурна дали разбира правилно попита девойката.
-Точно така. Изпълняват мисии, вършат работа за държавата. Биват наемани, за което им се плаща разбира се. Общо взето създават професия. Разбираш ли?
-Така мисля.
-Добре. Сега, аз се смятам за доста щедър човек. Рядко се меся на учениците си. Позволявам да се биете с който и колкото си искате, но..... - тонът му почна да става по-настъпателен, тежък и непреклонен -...когато си почивам не искам никой да ме прекъсва. Никой! Твоите женски крясъци могат да побъркат и най-уравновесения човек. Сама разбираш, че след дълъг и тежък ден не мога да си позволя да се занимавам със сополиво дете. Ясен ли съм?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Райден

Райден

Брой мнения : 210
Join date : 28.12.2012
Age : 23

Дон Ерик Чосър  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Дон Ерик Чосър    Дон Ерик Чосър  Icon_minitimeВто Фев 05, 2013 5:08 pm

О, да пределно ясен си ми!
Райден скръсти бавно и настоятелно ръце пред гърдите си и нацупи сърдито устни за фон на разговора, който смяташе наложителен да започне.
-Разбирам. Мога да размазвам фасона на всеки с всякакви средстава и всевъзможни крайни резултатаи стига да съм тиха, незабелязана и определено необезпокояваща никой?!
Тона й стоеше безумно сух, като стар пеграмент намерен насред пясъците в пустинята. Като отговор получи нещо наподобаващо на кимване и леко надигане на вежди в знак на утвърждени. Ако нещата вървяха така можеше да вземе и да попита дали закопвайки Дъст в двора ще бъде проблем, ако го направи тихичко и примерно. Как беше? Не като сополиво дете побъркващо и най-уравновесения човек. Това последното си го смяташе за личен талант. Да хване една тънка копринена нижка от закачка и да пилиш до дъното на търпението и миг преди голямия срив да се откажеш и тотално да разклатиш основите на всяко търпение. Класика!
- И ако искам да си върна на някой смотан задник няма проблем само да не врякам по целия коридор и да преча на среднощните почивки на горките невинни хора? - Повдигането на изрисуваните й вежди подсказваше, че отчасти това е чиста проба твърдение, а не въпрос, въпреки начина, по който прозвуча.
-Сега остава само да ме пратиш да чистя коридорите за година напред или да ме запокитиш в някое мазе да си създавам социални запознанства с плъхове. О, ако много искаш да ме накажеш за това, че съм сополиво дете може да пробваш да питаш Франсоа. Той обезателно ще ти предложи нещо адски гадничко. Хич не се съмнявам. И съвсем съм сигурна, че ще имам много услуги да си връщам за хиляда живота напред. Без майтап.
Сега оставаше да се взира в каменната физиономия по изрядното му лице и тези езерно сини очи, в които потъваш докато ледове разтрисат тялото ти. Смразяващото усещане се допълваше безпогрешно от безцветно бялата му коса която спокойно падаше покрай безчувствените му черти. Рен опредлено нямаше желение да се занася с хора, като стоящия пред нея мъж, но самата й същност играеше против нея. Какво са малко кръв и няколко счупени ребра, когато скапаното ти его тъпо тържествува в теб. Чиста проба лудост и отчасти липса на чувство за самосъхранение.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Дон Ерик Чосър  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Дон Ерик Чосър    Дон Ерик Чосър  Icon_minitimeВто Фев 05, 2013 6:35 pm

Ерик най-безцеремонно се изсмя на последното й изречение.
-Да те наказвам? Това да не е карцер? Или затвор? Къде си мислиш, че се намираш? Не сме приют за деца. Единственото, което искам е да се научиш на професионализъм и да не ми прекъсваш почивката.
-Само това? - повдигна вежди Райден.
-Само това. И да не се повтаря. Сега си свободна.
Момичето все още стоеше на мястото си. Не знаеше да тръгне или да остане. Донът я изгледа изпод вежди и махна с ръка:
-Хайде, разкарай се от тук.
След някоя друга мисъл, малката асасинка врътна сладкото си дупе и напусна шикозният кабинет. Пое право към стаята си. Вече беше късно и тя също имаше нужда от своята почивка. Даже и най-големите пожари, утихваха за малко, за да запламтят още по-силно на другия ден.
Сребристият предводител я отпрати с поглед, после взе чашата си с шампанско и отново отпи.
-Франсоа, Франсоа. Каква ученичка само си си намерил пак. Хъх....Май няма да е зле да прегледам всички нови попълнения.
И докато още бе на тази тема, извади тетрадката с копието от домакинските записи, прелиствайки последно написаните страници, с информацията за новопостъпилите. Така се отпусна в стола си, отпиваше и четеше.
-Райден, рен на 17 години. Млада мръвка. Симсън Оливие, маршъл. Ния, години неизвестни, произход неизвестен. Интересно....Странна смесица се образува. Може да организирам някакъв спектакъл да ги проверя. Да....може.....

/Рен пиши в стаята си/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Дон Ерик Чосър  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Дон Ерик Чосър    Дон Ерик Чосър  Icon_minitimeПет Юни 14, 2013 12:09 pm

Животът в Базата си течеше нормално, както всеки един ден. Необезпокояван, разтърсващ и потънал в уроци, обучения или просто приятна разтуха. Кабинетите гъмжаха от ученици, стараещи се да покрият изискванията на учителите си или други такива, които спореха за своите си лични проблеми.
А докато това ставаше, навън от базата се разнесе шум от приближаващи се конски копита. Някъде там, от далечината се зададоха трима конници, които препускаха в тръс към сградата и не обръщаха внимание нито на жегата, нито на хилядите малки песъчинки, които прехвърчаха покрай тях.
Достигайки до пустинната крепост, мъжете спряха конете си в близост до входа. Дори не ги завързаха, ами направо се запътиха към вратата, която щеше да ги отведе към коридорите. 
Тримата непознати изглеждаха доста сериозни. Възмъжалите им лица издаваха някаква тайнствена, височайша красота, която се срещаше рядко у пустинните мъже. 
Предвождани от единият мъж, тримата се запътиха право по коридорите на сградата, търсейки точно определено място - а именно кабинета на Предводителя.
Завариха го в любимата му поза - излегнат на любимият си кожен диван, с поредното питие в ръка. Щом мъжете влязоха в кабинета му, Ерик дори не помръдна, въпреки изненадата си. Само повдигна поглед поглеждайки към мъжете и ги зачака да заговорят първи.
Иззад тях се появи и ниска женица, явно от прислугата в сградата. Тя се промъкна през мъжете и с треперещ глас се опита да обясни на господаря си :
- Извинете, не можахме да ги спрем...
Един малък жест от страна на Дон-а бе достатъчен, жената да замълчи. Той вдигна леко ръката си нагоре, обръщайки ръката си с дланта към нея и нисичката жена замлъкна като статуя. Приведе леко глава към земята и зачака думите на своят шеф.
Ерик продължаваше да бъде безмълвен. Но дори да не издаваше емоциите си, едната му ръка тайно си играеше с крайчеца на сакото му, където той предвидливо бе скрил малка кама, която можеше да използва в случай на опасност.
Единият от мъжете се прокашля и пристъпи няколко крачки напред, приближавайки се към бюрото на Чосър. В ръката си държеше дебел пергамент, чийто краища бяха завързани с червени въженца. Непознатия приближи до бюрото, остави пергамента отгоре и развърза краищата му. Обърна го към Ерик и го разгъна така, че Предводителя да може да прочете написаното в него.
Текстът не можеше да бъде добре разчетен от останалите души в стаята, но той бе доста интригуващ за Ерик, имайки на предвид вече разширилите му се зеници. Въпреки явната новина, която бе научил, Предводителя не коментира написаното.

- Нора...
- Да, господарю! - отвърна веднага ниската женица.
- Съобщи на всички, да се съберат след час на Пясъчника!
Ниската женица се поклони в знак на уважение и след секунда изчезна по коридорите. 
Донът се обърна към тримата мъже и им благодари. Сгъна пергамента и отново завърза краищата му, като го подаде на непознатия, който го донесе преди малко.
- Лично ще се заема със случилото се. Свободни сте!
Тримата мъже изчезнаха така, както се бяха и появили. Обратно по коридорите стъпките им отекнаха така, че почти разтърсиха сградата. Скоро те яхнаха конете си и отново се отправиха към онзи край на пустинята, от където се и появиха.
Донът продължаваше да стои безмълвно в красивото си кресло. Изпод сакото му се подаде малката лисица, която бе и неговият домашен любимец. Тя с неохота подуши въздуха в стаята и изръмжа тихо. После се сгуши в господаря си и се сви на топка. Меката и опашка обви малкото и телце като одеяло, а кристалните и сини очи заблещукаха на леката дневна светлина. 

Времето минаваше бавно. Може би, твърде бавно за самият Предводител. Очите му шареха из стаята, пръстите му си играеха с козината на малката лисица, но минутите не спираха да текат толкова бавно. Когато наближи времето, в което той трябваше да излезе от кабинета си, Ерик стана от креслото и се запъти към един от големите прозорци на кабинета си. Погледна през него и съзря неколцината души, събрали се пред сградата. Време беше! Чосър изтупа сакото си, взе малката лисица от креслото си и я прегърна леко, опитайки я до гръдния си кош. Скоро щеше да дойде времето да напусне кабинета си...



Приемайте края на поста като близкото бъдеще, в което Вие вече трябва да сте на уговореното място. Всеки може да включи в поста си човек, който му е съобщил новината.

_________________
Дон Ерик Чосър  Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Дон Ерик Чосър  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Дон Ерик Чосър    Дон Ерик Чосър  Icon_minitimeПет Юни 14, 2013 8:01 pm

Придвижвайки се по коридора се разминах с трима непознати мъже, които толкова се бяха заплеснали с това да бързат, че единият от тях ме блъсна. Но явно това изобщо не го трогна, защото продължи без дори да се извърне и да провери дали не е блъснал някоя колона, улично животно или да не дава Дантес - човек. Обърнах глава след тях, стиснала юмрук. Исках да изсипя целият си гняв върху му, но усетих колко отпаднала, изнемощяла и слаба се чувствам. След всичко, което ми се струпа, едва ли можех да нанеса и един достоен удар. Тялото ми все повече и повече отказваше и като по чудо продължаваше да функционира и придвижва. Нещо като автопилот. Батериите ти са свършили, но ти даваш по инерция, докато и последната капка заряд не изчезне. Три дена! Три дена! Три дена без сън! Продължавах да си го повтарям като не вярвах, че още не съм изпаднала в безсъзнание някъде по пътя. Но всичко в мен бе смазано. До толкова, че бях като пашкул, като смачкана стафида. Грозна картинка. 
Спрях се пред стаята му и замрях с вдигната свита длан. Постоях така известно време, в което се опитвах да си придам поне малко неглижиращ вид. Разговорът с Рен само допълнително ме затормози, но не трябваше да показвам тази слабост пред никого, най-малко пред този човек. Вдишах и издишах няколко пъти и най-накрая потропах. От вътре не се чу нищо, но знаех, че е там. Дори от тук долавях аромата на Шери и на лисича козина. Хванах дръжката и завъртях без да изчакам за позволение. 
Както си и мислех, Чосър бе вътре, излегнат на канапето си и изглеждаше така, сякаш няма никакъв проблем на света. Но очите му бяха някак си замислени.
-Ния? Здравей.
-Здравей.
-Заповядай.
Изпълних машинално заръката и затворих зад себе си. За първи път идвах тук, но не останах очарована. Беше прекалено натруфено и гиздаво, но в момента и това не ме интересуваше. Обзавеждането бе просто една ненужна щриха, за която нямах сили. 
-Моля седни.
Настаних се на един от фотьойлите и сякаш потънах в него. Не само защото бе мек, но и защото тялото ми сякаш крещеше за отдих. Да се отпусне и да не мисли поне за малко. Ако ме оставеше повече от пет минути в това положение, не се съмнявах, че ще заспя въпреки волята си. 
-Добре ли сте след снощи?
-Живи сме.
-Какво те води насам тогава?
-Това! - хвърлих сакът право в краката му, образно казано, или по-точно на милиметър от канапето.
Той го изгледа и извърна поглед към мен.
-Не те разбирам. 
-С Дъст официално сме изгонени от базата за един месец.
-Как така?
-Попитай домакина си. Вече сме бездомни. По принцип не би ме притеснило особено много, но за разлика от съквартиранта си, аз нямам дом, в който да се завърна при нужда. Та бих искала да знам това има ли го в някакъв правилник или наръчник или каквото и да е, или да си търся някоя не много студена градска канавка за през нощта?
Не бях саркастична, дори не бях гневна. Същата пустота, съпровождана от неописуемата умора, която преборваше всяка друга емоция. И все пак стоях и го наблюдавах без да свалям поглед от него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Дон Ерик Чосър  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Дон Ерик Чосър    Дон Ерик Чосър  Icon_minitimeСря Юни 19, 2013 11:00 am

Ерик изгледа не само с удивления появилата се внезапно пред него красавица, но и с леко възхищение, относно невъздържаният и подход. Нахлувайки бясно в стаята му, тя прекъсна мислите в които мъжа бе потънал.
А хвърляйки сака си право в краката му, сякаш тя му заяви, че той е виновен за случилото се. Имаше ли как да я вини? Не разбира се...
Погледът на мъжа се сведе към малкият сак. Той го огледа внимателно, но самият знаеше, че няма какво да прави. Аларкон бе този, който решаваше какво става в общежитията. Дори да искаше да му нареди да отметне наказанието си, не можеше да го направи. Правилата бяха за всички и колкото и да харесваше малката асасинка, не можеше да го направи.

- Виж сега...- започна от далече Дон-а, като погледна синекоската право в очите. -... съжалявам за положението, в което си изпаднала. Предполагам, че не си направила нещо нарочно, но правилата са за всички. Дори да не е месец, не можеш да стоиш в базата. Ако трябва, отиди в Сахрид и идвай само за уроците си тук. Остави Вега да омекне и скоро ще се върнеш тук.
Ния изгледа красавеца видимо раздразнена от отговора му. Уви, не можеше да му противоречи в този момент. Всъщност, можеше...но не искаше да го прави.
Чосър се изправи от мястото си и остави малката лисица върху канапето, където тя си намери удобно място за да се сгуши.
- Сега, ще те помоля да вземеш сака си и да ме последваш. Ако не си разбрала, след десетина минути има събрание пред сградата.
- Събрание?!
- Да. Трябва да съобщя нещо важно. Хайде, последвай ме.
Ерик остави чашата с питието си право на масата и се отправи към изхода. Ния се огледа, като в небрано лозе и след няколко секунди скочи от земята, последвайки белокосия. Но преди това, тя нарами сака си през рамо и хукна право подире му.

_________________
Дон Ерик Чосър  Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
-renekton

-renekton

Брой мнения : 16
Join date : 07.01.2014

Дон Ерик Чосър  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Дон Ерик Чосър    Дон Ерик Чосър  Icon_minitimeПет Май 02, 2014 8:31 am

Талън преметна червеният си шал около вратът и покри носът и гърлото си с него. От както живееше в пустинята търсеше начин да се пребори с тези гадни пясъчни бури. Винаги имаше някое малко парченце, което щеше да влезе в дихателните му пътища и да го дразни с дни, но сега, след като слагаше този шал усещаше прикритието му. То не криеше само лицето му, което самият той смяташе за грозно, но и го предпазваше. Дългата му кестенява коса се спусна пред лицето му и падна по раменете му. Той премина с ръка през нея и откри челото си за секунда, преди кичурите отново да се разлеят надолу, като водопади. Огледа конете, които му бяха предоставени и той избра по цвят. Чисто сив кон. Изглеждащ точно, като него. С огромна грива, която прикриваше очите му, които бяха тъмни на цвят, тъмни като нощта. Талон се засили и с лек подскок кракът му се озова в дръжката на седлото, която служеше точно за това. Задните му части внимателно се настаниха и той вече можеше да потегли. Леко разкрачване в краката и ритна внимателно коня в търбуха, а реакцията на животното беше незабавна. Той потегли, точно както той би пожелал. Бързо и яростно. Това накара Талън да се наведе напред и просто да е в синхрон с животното. Препускането им беше бързо, но можеше да отнеме дни, докато стигнат до там. Първо прекосиха улиците на града. Той забеляза няколко от момичетата на своята любима, но не ги поздрави. Сега просто трябваше да стигне до базата. Там щяха да го чакат. Или дори и той не знаеше. Може би беше някакъв вид обучение. В дясната ръка на асасина имаше торбичка. Онова нещо, което му беше дадено в конюшнята. Той леко се отпусна назад, като застана в по изправена форма, докато намери чантичката на седлото, в която да сложи този товар. Щом го свърши отново се приведе напред и усети напрежението в кръста си от тази поза, но това не го интересуваше сега. Ръцете му хванаха здраво каишите на коня. Краката му подритваха леко, а той викаше страстно "Дий! Дий!" Коня подобно на Талън беше млад, енергичен и готов за нови предизвикателства и ето го. Изхода на градът. Щяха да излязат от Захрид. Никой не знаеше, че входа за тайният град е извън града. Или поне единия от ходовете. Може би това са били някакви тайни тунели. Дори самият Талън не се интересуваше от това. Сега имаше мисия, а щом някой му възложеше някаква задача той ставаше друг човек. Точно, като животното което яздеше. Кон с капаци, не го интересуваше какво става наоколо, кой е наоколо.. не го интересуваше това, къде отива. Виждаше финалната цел и се стремеше към нея. Вървеше по прав път и се надяваше да стигне скоро. Драконовото му острие лъщеше на лявата ръка а шурикените му бяха скрити по тялото му. Червеният му шал се вееше от движението и той видя пясъчната вълна. Затвори очи, защото вече беше извън града и зачака да го удари. След секунда и това се случи. Малките песечинки се блъснаха в лицето му и бяха по-досадни от истински удар. Просто го удариха всички едновременно. Усещането беше все едно те щипят на хиляди места и дори по-досадно, а щом той отвори очи имаше чувството че е бил заровен под пясъка и сега излиза от него. Беше нещо подобно. Огледа се. Вече не виждаше града. Явно се задаваше силна буря. Трябваше да намери подслон или просто да стигне по-бързо до тунелите. Нямаше много път до там за това се устреми напред. Коня започна да крачи бавно из пясъка, докато накрая просто не видя прикритата в един пясъчен връх врата. Беше стара, желязна порта.. като тези на килиите. Слезе от животното и се доближи. Издърпа я тя се отвори, а новият му приятел потропа с копита по камъни. Беше тъмно, но това не му пречеше. Той се качи на животното, след като затвори портата след себе си и отново потегли. Двамата се движеха бавно. Копитата на коня кънтяха наоколо и се чуваха стъпките му една след друга. Накрая на тази тъмница те видяха светлина. Животното закрачи на там, а Талън не му даваше зор. Затвори очи за секунда и щом ги отвори те вече бяха на светло. Едно огромно помещение със осем входа. Огледа се. На ляво. На дясно? На къде? Тогава се сети. Той беше Асасин. Би тръгнал право напред. Не знаеше къде отива, но го направи. Влезе във тунела точно срещу него. Щом го направи видя осветените от факли пътеки. Започнаха да засилват и да засилват. Двамата яздеха устремено и накрая просто излязоха от тунелите. Озоваха се в подземния град Сахрид. Не беше вярвал, че ще има нещо такова под града, но то съществуваше. Талън се намираше на един хълм, от където виждаше целият град. Светлините светеха, къщите бяха различни, но прозорците им излъчваха еднакъв контраст и картинката беше много красива. Асасина погали животното и слезе от него, като хвана юздите му и закрачи бавно с него надолу. Пътя не беше много лесен, беше стръмен но и двамата бяха свикнали с такива наклони. Накрая пристигнаха. На портата видя това, което очакваше. Пазачи, асасини. Внимателно свали шалът си и каза:
-Тук съм, за да се срещна с Ерик... Ерик Чоснър! Аз съм Талън. Асасин от Ноксъс. Изпраща ме Тинрод! - сякаш по команда те му направиха път. Улиците бяха пълни с хора. Как този град живееше. Тук живота кипеше повече от горе. На повърхността всички се криеха от жегата и пясъчните бури, а тук.. тук беше хладно, не толкова мрачно и имаше всякакви изненади. Дори и да нямаше много хора, защото само асасини и маршали знаеха за него пак беше пълно. Беше различно. Изведнъж една ръка докосна тази на Талън:
-Позволявам ти! - дори не остави момичето да го попита дали позволява да отведе коня му в конюшните. И без това не беше негов. Единственото, което направи беше да извади нещото, което се намираше в десния джоб на седлото. Щом животното му се отдалечи той застана пред известната сграда. Базата. Премина с ръка през косата си и усети потта, която беше избила по челото му. Той преглътна и закрачи. Представи се отново на охраната и щом стигна в коридорите на сградата зачака пред кабинета на Ерик. Накрая го пуснаха. Видя лукавата усмивка на лицето на Чоснър. Той показа торбичката с пари и му каза:
-Знаеш кой ме праща и какво имаш за мен. Надявам се да нямаш някакви изненади за мен, защото трябва да се връщам в града. - след тези думи той застана в една поза, леко отпусната. Тялото му се подпря на стената, левият му крак се сви в коляното и подметката на обувката му направи това, което направи тялото му. Той скръсти ръце пред гърдите си и зачака. Искаше да види какво трябва да прави, какво да носи. Поне как изглежда пакета и изцяло... дали това беше мястото, където асасина щеше да покаже истинското си лице или се отнасяше към събратята си по друг начин.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Дон Ерик Чосър  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Дон Ерик Чосър    Дон Ерик Чосър  Icon_minitimeЧет Май 15, 2014 9:10 pm

Кристална бутилка, пълна до половина с червена течност, по всичко личи вино. Тютюнев дим, с аромат на току що откъснати череши. Бял велур, подчертан изкусно от прозрачен балдахин. Сребърно орнаменти. Всичко тук нашепваше за класа, невиждана до сега. Само в един кабинет, този човек бе събрал повече разкош, отколкото Естен в целият си замък. Талън никога не бе смятал, че пустиняците са бедни и не веднъж бе виждал пустинни лордове, наследници на знатни фамилии, сред които бяха и Чосарови, но едва сега се сблъска за първи път с този ненадминат стил, който сякаш се опитваше да докаже на безграничните пясъци, че могат да бъдат покорени и оформени с много пари и малко добър вкус. За свободолюбив човек като него, луксът не бе от значение, но дори той огледа помещението, опитвайки да прикрие възбудата си зад фасадата на изпълнител, който не търпи своеволия, лишен от време за празни приказки. 
На мекия диван, Донът се излежаваше, галещ питомната си лисица, като току оглеждаше посетителя си изкъсо, досущ като търговец, подбиращ най-добрият материал за шатрата си. Хвърлената на масата кесия не означаваше нищо за него, поредната карфица в хазната, но услугата щеше да му донесе много дивиденти за в бъдеще. 
-Вино? - посочи към стъкленицата лидерът на цялата подземна база.
Гласът му бе мек и така прав, като че бе изписан от четката на велик художник.
-Ще откажа! 
-Направо към работата, а! Достатъчно честно е!
Белокосият се изправи от мястото си, отмествайки животното от скута си и се запъти към един от махагоновите шкафове, полирани също в бяло. Извади от него една кутия и чак тогава асасинът се раздвижи, изоставащ пословичната си поза. Приближи се до гилдмайстора и пое пратката от ръцете му. 
-Искаш да видиш какво има вътре, нали?
Младият мъж не отговори, но Ерик прочете положението в очите му. Усмихна се достатъчно, че да забележи остротата и иронията му и отсече:
-Не може! От тук го носиш направо на Тинрод. Ако го отвориш той ще разбере. И тогава ще се простиш с главата си. Предполагам, не искаш да се разделяш с нея все още. 
Отново тишина!
-Така си и мислех! Трябва да ти кажа, че си направил хитър ход, като си се залепил за него. Може да бъде много удобен...и услужлив...стига да му заплатиш подобаващо.
-Мисля, че в случая той ви плаща!
-Хахаха...момче. Само така си мислиш. Само така си мислиш...Кажи ми...какво му обеща в замяна на обучението му.
Убиецът повдигна едната си вежда, което само допълнително развесели Донът.
-О, да! Знам за теб, Талън от Ноксъс. Присъствието ти не остава незабелязано. Но не отговори на въпроса ми. Какво иска Естен за предоставената услуга?
Неволно очите на брюнета се отместиха върху сребърната лисица, която все така безцеремонно се излежаваше на дивана и за момент му се стори, че тя сякаш му се присмива, ако подобно нещо бе възможно.

_________________
Дон Ерик Чосър  Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
-renekton

-renekton

Брой мнения : 16
Join date : 07.01.2014

Дон Ерик Чосър  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Дон Ерик Чосър    Дон Ерик Чосър  Icon_minitimeПон Юни 30, 2014 8:39 am

Живееше в разкош и въпреки всичко беше нищожество. Той беше от тези.. долните същества, които бяха готови на всичко, за да те изцедят и да ти отнемат всичко. Той явно се опитваше да настрой Талън срещу някого и да го привлече към себе си. Явно искаше да научи всичко и да е като онези лисици, които побеждават преди битката да е започнала. Талън разбираше какво става. Беше в капана му. Трябваше да подбира внимателно думите си и нещо, като "Майната ти" не би прозвучало много добре. Той просто се съсредоточи. Очите му гледаха право в тези на противника му. Това не беше бой до живот и смърт. Това беше дуел на психика, дуел на умовете. Асасина просто взе това, което му беше предоставено. Не. Не желаеше да го отваря. В момента не го интересуваше какво има вътре. Изгуби желанието да научи тайните на този Дон. Идваше му да каже "Спокойно господин Аз съм Господ, доставката ти ще бъде пренесена през целия свят, но ще бъде доставена". Въпреки това просто леко се подсмихна и му отговори:
-Не се притеснявайте. Може да съм с друга професия, но смятам че ще се справя с една нормална доставка! - след тези думи се обърна и тръгна към изхода но се спря. Погледна го и му каза:
-Впрочем.. това, че знаеш кой съм не значи че ме познаваш. Никога няма да научиш кой е истинският Талън. Никога не преценявай врагът си по слухове! Да.. врагът- след тези думи асасина се обърна и просто тръгна отново по коридора от който беше дошъл. В ръката си държеше пратката. Някакъв малък пакет, който не можеше да се измери в грамаж, а още по-малко да разбереш какво са натъпкали вътре. Свободната му ръка премина в областта на таза му и докосна драконовото му острие, което беше там. След това просто намести шала си и прикри отново лицето си. Устните му се скриха зад червеният плат, а когато постави и качулата си дългата му коса изчезна под нея и тъмницата го обви. Нямаше лице. Нямаше го вече Талън. Това беше поредната сянка. Той знаеше къде е коня му. Вървеше право към него и се надяваше да не среща никакви препядствия преди да е излязал от тунелите на тази тъмница. След това просто щеше да се качи на гърба на послушното животно и да язди право към имението на Тинрод. Нали така? Това беше идеята му, но никога нямаше да знае какво го очаква в бъдеще. Дали това беше капан? Щеше да научи всеки момент.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Дон Ерик Чосър  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Дон Ерик Чосър    Дон Ерик Чосър  Icon_minitimeПон Юни 30, 2014 9:55 pm

Ерик проследи младежа докато не напусна кабинета му с доволна усмивка и свити ехидно очи. Талън беше прав - Донът бе хитър, дори подмолен, не пестеше средства и търпение, за да постигне това, което желае. А той искаше всичко и го имаше. Съдбите на хората, хазната на държавата, стоят й, всичко му бе поднесено на пиедестал, на сребърен поднос, защото си го бе заслужил, както с физическа, така и с интелектуална сила. Той беше мъж, който вярваше изключително в мощта на интелекта и използваше своя подобаващо, за да заблуди или присламчи тези, които му бяха от полза. Ласкателства, залъгвания, подкуп или чиста манипулация, всички тези качества се криеха в арсеналът му, представляващ един дълбок джоб и когато искаше само изваждаше поредното зрънце на раздора. Колко умно само, нали?
Младият асасин вървеше по този тесен коридор, който имаше чувството, че го задушава, че стените се приближават една към друга и всеки момент ще го смачкат в кървавите си обятия. Даваше си сметка, че ако може да избира никога не би избрал това място за живот. Знаеше, че това е основната база, от която излизаха най-добрите от най-добрите. Взимаше ли се поръчка, всички се осланяха на тукашните кадри, но истината е, че той предпочиташе своята дупка в Захрид, която макар малка и тъмна, си бе лично негова, а тук тъмнината трябваше да се споделя със стотици хора, повечето от които дори не познаваш. Той я делеше едва с дузина и то близки. 
По пътя подминаваше убийци - млади, възрастни, новаци и по-опитни, такива като него и такива, коренно различни от него. Всеки се открояваше със своя специфична индивидуалност, но всички имаха нещо общо - лоши очи. Закоравели и безкористни. Сякаш бяха потъпкали принципите си в името на професията. Убиец с чест бе смешно твърдение, но той бе съумял да запази поне част от своята не заради занаята, а заради самия себе си. 
Напускайки сградата усети как камък му пада от плещите. Дори въздуха, така задушен, му се стори прохладен и чист, стига да не съдържаше в себе си аромата на тази повече от сто годишна постройка. Конят бе на същото място, на което бе оставен, непокътнат, дори недокоснат. Никой не го бе преместил, нито наранил. Добичето търпеливо чакаше своя временен господар, като от време на време ровеше с копито в пясъка и хвърляше песъчинки високо в пространството. Когато го видя, тръсна грива, сякаш доволен, че ще си ходят, като че и той не искаше да прекара повече време тук. 
В разрез с очакванията си, цялото посещение не се превърна в клопка, нито в капан, застрашаващ живота му. Никой не му попречи, никой не се изправи на пътя му с желанието да го секне. Това не означава, че се успокой. Нямаше да изпита тази сладост докато не напусне пределите на базата. Чак когато се изкачи на хълма на почтително разстояние от нея, си въздъхна, напипа отново пликът, напъхан под блузата му и продължи без да спира по пътя, за да достави това, за което бе пратен. 

/Ми може да пишеш как се връщаш/

_________________
Дон Ерик Чосър  Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Дон Ерик Чосър  Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Дон Ерик Чосър    Дон Ерик Чосър  Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Дон Ерик Чосър
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Захрид :: Град Сахрид :: Базата-
Идете на: