ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Водопадът на Адалия

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Водопадът на Адалия - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Водопадът на Адалия   Водопадът на Адалия - Page 3 Icon_minitimeВто Фев 01, 2011 4:21 pm

First topic message reminder :

Преди време това чудно място е било омагьосано от елфа орисница на име Адалия и сега е още по-приказно от преди. Водата течаща от водопада и вливаща се в малкото езеро е с лек кремав цвят. Говори се, че тя е животворна и лекува телесни рани и болежки. Но също така, че сама избира на кой да помогне и на кой не. Как - никой не знае.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Водопадът на Адалия - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът на Адалия   Водопадът на Адалия - Page 3 Icon_minitimeНед Яну 13, 2013 9:22 pm

Алек я наблюдаваше сухо. Даже усмивката му бе суха, ако не броим уникално голямото задоволство, което изпитваше, от факта, че тази малка, красива нуксичка му се моли. На този, от когото се страхуваше при първата му среща и гледаше с недоверие и погнуса, а тъпата й пантера направи наруга. На един вампир, който всяваше ужас в хорските сънища, даже и в нейните. Не можеше да не се почувства задоволен психически. Молбата й бе като симфония за студените му уши.
-Хайде де. - подкани го припряно Миша, опитвайки се да наложи своята воля. Но много добре знаеше, че това няма как да стане. Винаги Алек е успявал да постигне своето и да я накара да изпълни и най-дребната му прищявка, затова направи като Елизабет и вкара онези кучешки очи. Два такива чифта са достатъчни да ти се заповръща или да те накара да им угодиш само и само, за да се отървеш.
-Хубаво. - махна нехайно с ръка и почна да се движи, като се ослушваше внимателно.
Отключи всичките си сетива, които имайки предвид видът му, бяха на много по-високо ниво дори от тези на асасините. Слухът му долавяше най-малкото трептене на някое случайно повяло се листо. Очите му виждаха надалеч, дори най-незначителното създание, обитаващо гората. Носът му поглъщаше най-далечният аромат.
очите му шареха във всички посоки, търсещи нещо, което и той самият не знаеше как изглежда. Следваше една неопределена миризма, доста по-различна от останалите обаче и ходът му се засили. Направи един неочакван завой и тръгна към водопадът като го подмина. Не викна на момичетата да го последват. Подразбираше се и от самосебе си. те притичкваха зад него, като внимаваха да не го изпреварят от любопитство.
Не след дълго последва нов завой, а малко по-нататък, Алек вдигна ръката си, стопирайки ги. Те се блъснаха в нея и той извърна глуповат поглед към тях. Двете се усмихнаха невинно, като деца, които са огелпили нещо и мъжът въздъхна, клатейки глава.
На няколко крачки пред тях се открояваше тъмна пещера, чийто отвор бе обсипан с лиани.
-Тук е. Ти си наред. - каза той на Елизабет и се отдръпна, така че нуксата да вкара планът си в действие.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Водопадът на Адалия - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът на Адалия   Водопадът на Адалия - Page 3 Icon_minitimeПон Яну 14, 2013 5:51 pm

Смеха на Раян огласяше цялата околия, даже въздуха кънтеше.Какво по-сладко отмъщение от това?Той я повдигна през кръста със силните си ръце и я отмести от себе си.Имаше чувството, че на следващия ден ще има сериозна мускулна треска от цялото това веселие.Вече започна да става пладне, дневните птици отстъпиха място на нощните, а небето се украси със виолетовия плащ на нощта.
Момчето постоя още минута с ръце зад главата, загледан в небето, това необятно небе, Азии на свой ред искаше вече да тръгва идеите им явно се бяха изчерпали до тук:
-Знаеш ли, когато бях малък майка ми ми разказваше една история за един сив облак.Той се скитал из синята шир и следвал луната.Бил толкова заслепен от нейната сребриста красота , но тя все бягала от него.Тогава потърсил помощ от една звезда-Вечерницата с молба да го приближи до неговата любима.Звездата изпълнила желанието му и го пременила в горски поток и така вечер, когато изгрявала месечината, тя оглеждала красивото си лице в неговите води..вечер, след вечер.Казват, че този поток наистина съществува и е вълшебен и когато отпиеш от него узнаваш кой е човека предназначен за теб.Но дори да е така аз не бих пил от водите му...искам когато този човек дойде, да се огледам в очите му и да разбера, че това е Тя...-говореше той , докато съзираше златистите води на водопада.-Нямам представа защо ти наговорих тези неща...сигурно те отегчих, но такъв съм си аз, лирична и романтична душа.
Азии го гледаше с интерес, в очите и се отразяваше залеза и ги украсяваше в нереални нюанси.Раян избегна погледа й, стана и й подаде ръка:
-Хайде да тръгваме...някой път пак може да се разходим.
Момичето пое ръката му и се изправи.Ама че, странна среща, странно момиче, което разнообрази и украси монотонното му ежедневие, но не биваше да пуска подобни мисли в главата си, бе твърде опасно.

Азии, свободно РП, ако искаш пиши в стаята си или където пожелаеш.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Водопадът на Адалия - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът на Адалия   Водопадът на Адалия - Page 3 Icon_minitimeВто Яну 15, 2013 2:11 pm

Елизабет пристъпи бавно, тихо като хищник, дебнещ плячката си. Тя знаеше, че една майка не би оставила детето си незащитено... И се оказа права. Стъпи на погрешното място. Тежестта й беше достатъчна да задейства механизмът и само още миг и щяха да са на парченца. Елизабет обаче се хвърли назад, събаряйки Алек и Миша със себе си. Над тях се залюля огромно острие, твърдо и тежко, то падаше ниско и Ели усети топлина да се разлива по гърба й, съпроводена с болка. Тя не изохка. Само затвори очи. Е, поне приятелите й бяха невредими. Елизабет изчака острието да се затири нанякъде и се измуши бързо, приближавайки се към отвора на пещерата. Свали обувките си и ги остави настрани. Усети, че и роклята й се бе отпуснала и деколтето й висеше малко по-ниско от обичайното, но за сега не й пречеше. И въпреки всичко се ядоса - роклята бе съсипана, а тя я обожаваше... беше й подарък. Но това не бе от значение.

Елизабет се обърна към спътниците си и завари следната картинка: Миша подскачаше наляво-надясно, чудейки се какво да прави, къде и кога да премине, а Алек стоеше като вцепенен, леко намръщен и загледан в нея. И тогава тя се усети. Малко късно, но на него не му личеше да е чак такъв проблем да се владее. Елизабет му се усмихна притеснено.

- Ако ще идвате, по-бързичко. - прошепна тя, но знаеше, че са я чули.

Отметна с ръка водораслите и се шмугна в пещерата. Бе една от онези красиви, ниски, влажни пещери с вкаменелости, висящи от тавана и стърчащи от пода. Ели бе запленена от гледката и съвсем не забеляза, че навлезе в малка локва, образувана във вдлъбнатина на пода. И пропадна с вик.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Водопадът на Адалия - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът на Адалия   Водопадът на Адалия - Page 3 Icon_minitimeПет Яну 18, 2013 7:29 pm

Викът не само оглуши пещерата. Той направо я разтресе из основи. Не, че щеше да я срути с едно пищене, но определено помагаше за разкриване на присъствието им. Браво, Ели....Добра работа. Усетихте ли иронията? Мда....
Момичето пропадаше в нещо като подземен, извит тунел и след няма и минута цопна на земята, която бе покрита на сантиметър с вода. Ранена, с разцепена рокля, вече чорлава, а сега и окаляна. Нуксата въздъхна тежко. Не беше лесно да намериш тази нимфа. Хич даже. Лабиринта, който бе построила правеха достигането й доста трудно и мъчително.
Елизабет се огледа на всички страни. Въпреки, че бяха под повърхността, стените бяха достатъчно бляскави, че да сътворяват изкуствена светлина. Може би някакъв вид магия. Или просто ефектна на напластените минерали. Не след дълго при нея се появиха и приятелите й. Не падащи. Напротив. Алек беше хванал сестра си за кръста и се спускаше бавно и внимателно надолу. Стъпи във водата, а Миша веднага се хвърли върху приятелката си.
-Елиии....как си, как си? Удари ли се някъде?
Почна да я оглежда навсякъде.
-Ама какво говоря? Та ти кървиш.... - почна да писка некромансърката на умряло.
Явно наистина изпадаше в истерия когато нещо се случеше с Уинтър. Малко странно. Добре де, много, но и някак си сладко.
Вампирът от друга страна се приближи с незаинтересован вид, бутна белокосата от пътя си и я изгледа строго.
-Много викаш. Искаш всичко живо да ни чуе ли?
После се обърна към блондинката, протегна ръката си и извади острите си зъби. Захапа китката си, образувайки си четири дълбоки дупки, от които моментално почна да тече кръв. Той намаза пръста си с нея и заповяда.
-Обърни се.
Елизабет стоеше и го гледаше недоумяващо.
-Казах да се обърнеш. Пилееш кръвта ми.
Тя го послуша и се извърна. Красавецът хвана с другата си ръка плата на роклята и я скъса, така че да не му пречи. После премина с окървавеният си пръст по продължението на разрезът. Девойката почна да усеща леко загряване на кожата, малка болка. Тя почна да отминава, а раната да се затваря. Същото се случи и с неговите, доста по-бързо отколкото някой може да очаква. Нуксата се обърна към него, изпълнена с неясни чувства, нотка на благодарност се четеше в очите й.
-Помни, че си ми длъжница.
И тук той уби всичко. Цялата признателност, цялата миловидност. Ел свъси вежди и почна да оправя дрехата си по някакъв начин, за да не падне напълно. Не искаше да остава гола пред него.
-А сега на къде? - попита вампирът.
Все още си нямаше и на идея защо по дяволите им трябваше да се занимават с всичко това.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Водопадът на Адалия - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът на Адалия   Водопадът на Адалия - Page 3 Icon_minitimeСъб Яну 19, 2013 3:06 pm

- Добре съм, нищо ми няма. - опитваше се Ли да успокои Миша. Всичко започна много лошо. И най-лошото от всичко бе, че бяха нагазили до глезените във вода. На вас това може да ви се стори не чак такова голямо бедствие, но онова, което можеше да крие водата дори и кристално чиста като тази беше... чисто и просто ужасяващо. И пристигането им съвсем не подмина тази опасност.

Алек се намеси запушвайки устата на Миша. И за момент й се издигна в очите. Повече от благородно бе да й помогне... но вероятно помагаше и на себе си. Или поне така излизаше от последния коментар. Елизабет се намръщи. Ядоса се, защото всичко в този свят си имаше цена. Всичко до последната сълза. Дори за тях Ли си плащаше, но на никой не бе разкрила как. Болката я обзе отново. Когато бе ядосана светът почервеняваше за нея... в буквалния смисъл. Ирисите й се превърнаха в червени пръстени, наподобяващи тези на Алек. Но гнева бе грях, а греховете отключваха най-лошото у едно същество. В нейния случай - нуксата в нея. Тя се обърна към вампира. Дори не чу въпроса му. Той обърна глава към нея и погледите им се сключиха. Ако Ли не внимаваше нямаше и да забележи промяната в каменното му лице, но тя го гледаше съсредоточено. Учите му се разшириха съвсем леко. Ел бе готова да започне конско... отронвайки по някой друг камък с гласа си от пещерата, но тогава тишината бе нахлула в тунелите... и звукът се отличи. "Пляс". Не бе от онези малки "кап", които водата издаваше, когато падаше капка или нещо малко в нея. Това бе голямо... огромно дори. Почти колкото човек. И това "пляс" продължи периодично да се провиква през тунелите. Миша сигурно не го чуваше, но нуксата в Елизабет, която сега бе на свобода, и Алек, вампир от класа, не можеха да не го забележат. То се приближаваше. Червеният цвят се отми от очите на Елизабет, а на негово място се появи златното на нуксата в нея. Двамата обърнаха внезапно глави към звука.

Бяха застанали в нещо като кръстопът, но с три избора. Тук се събираха три тунела. Звукът идваше от този в ляво.

- Какво е това? - попита тихо Алек.

И Елизабет знаеше отговора на този въпрос, но нямаше време за обяснения. Нещото се движеше бързо.

- Кое това? - запита Миша озадачено.

- Вземи Миша. Тръгнете натам. - Ел посочи средния тунел. - Бъдете бързи. - и чак тогава погледна Алек.

Той не зададе въпросите, които толкова си личаха в очите му. Знаеше, че сестра му е по-важна. Грабна я и тръгна. Елизабет остана сама. Обърна тяло към тунела. Беше тъмен, но не достатъчно, за да скрие пръските в края, от зад ъгъла. Нямаше тяло, нито съзнание. Това създание бе по-първично от всичко останало. За него съществуваше само един господар. Всичко останало бе враг. Как можеше да я нарани щом не бе плътно ли? Всякак. Тялото на Ел бе човешко, а това бе хищник със зъби и нокти, раздирайки те и разкъсвайки те бавно и мъчително. Едно от онези, който преследваха съня ти и държаха страховете ти, ако знаеш за съществуването им. Елизабет се бе сблъсквала само веднъж с този вид.

То бе спряло точно срещу нея. Бе по-голямо от нормалното и оттенъци от светлината се отразяваха по водата, покриваща невидимото тяло. Елизабет го погледна решително. Бе научила това преди много време от маговете: Всяка магия, независимо от какво естество или с каква цел, бе под формата на частици - невидими или цветни, бързи или бавни.

Елизабет пусна магията, която циркулираше в кръвта й, натрупваше се във всяка клетка от тялото й, запълваше всяка празнина и я обгръщаше... цялата я пренасочи към водата. Тези "частици" се смесиха с водната молекули и произведоха електричество по смъртоносно от онова, което хората познаваха. Елизабет ги накара да се движат праволинейно, към врагът й. И тъкмо когато съществото тръгна към нея, токът го стигна и тя удари първа. Нещото беше разтресено и захвърлено в далечната стена. Елизабет не изчака да види дори сблъсъка, но го чу. Тръгна след приятелите си, надявайки се да не са се изгубили в лабиринта.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Водопадът на Адалия - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът на Адалия   Водопадът на Адалия - Page 3 Icon_minitimeНед Яну 20, 2013 1:41 pm

Тя тичаше с всичка сила. Не чуваше стъпки след себе си, което я успокояваше поне до някъде. Но всичко тепърва започваше. Кулминацията на ситуацията, още не бе достигнала своят връх и щеше да ги залее с поредната доза изненада.
Тъкмо събрали се, те продължиха напред, навлизайки в следващият коридор. Той бе тесен, налагаше им се да минават един по един. Стените му бяха влажни и лепкави. Колкото по-навътре навлизаха, толкова повече тъмнината отстъпваше място на избуяващата мека светлина, докато накрая не стигнаха разширяващият му се край. Няколко малки феички летяха около тях предупреждавайки ги. Рееха около ушите им и подшушваха наставления.
-Там е опасно. Ако преминете ще я намерите. Внимавайте....Внимавайте.....Не яжте нищо. Той вечно спи. Но ако ядете, ще го събудите. Ще го събудите....Ще го събудите.....
-Кой е той? - попита притеснено Миша.
-Не яжте от храната.....
И феите изчезнаха подплашени от това, което се криеше вътре. Тримата другари се спогледаха, но продължиха. Бяха стигнали твърде далеч, че да се откажат. Навлязоха в широка зала от бежови каменни плочи и колони от същият материал. Напълно празна, само с една продълговата маса, отрупана с всевъзможни ястия, плодове, торти, печено месо. Трапеза достойна за крале, за богове. Но не трябваше да я опитват. А в единият й край едно създание, с телосложението на човек, но само от набръчкана, жълтеникава кожа, кокалести пръсти, без очи, без уста, само две уши и една малка чиния с два грозда в нея. То бе положило ръцете си от страните на чинията и сякаш бе примряло. Не показваше признаци на живот. Спеше. Спеше дълбоко. Страх се изписа по лицата на момичетата. Какво бе той? Сетер? Зомби? Може би смесица от двете. Никога не бяха виждали нещо подобно на него. Но нямаха време да умуват. Трябваше да вървят. Тихо, бързо и да не докосват нищо от масата. Животът им зависеше от това.
Събрали известна доза кураж те тръгнаха по продължението на масата, запътили се право към единствената врата, която се намираше зад гърба на съществото.

/Ел, опиши чувства, мисли и как вървиш напред, но нищо повече. Ще има развой на ситуацията/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Водопадът на Адалия - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът на Адалия   Водопадът на Адалия - Page 3 Icon_minitimeНед Яну 20, 2013 2:19 pm

Елизабет бягаше. Това нямаше да задържи дълго водното чудовище, но поне го забави достатъчно. Не можеше да изостави приятелите си. Насилваше се, увеличавайки скоростта. Краката й бяха изтръпнали от водата и вече се подгъваха, но тя не се предаде. Бяха стигнали далеч. Алек беше изпълнил задачата си.

Едва се бяха срещнали и пак се сблъскаха със същества, непринадлежащи на обикновения свят на хората.. Тук сякаш всичко бе различно. Сякаш имаше магия зад всеки ъгъл, но Ли дори не я усещаше. Дали просто не бе опитна достатъчно или просто магията бе потайна. Да, може да бъде такава. Споменах ви, че тя е частици... сега е време на по-голямото признание за света. Е, това Ли бе научила от маговете така че колко бе вярно - не знаеше. Бяха й казали, че определени същества, овладели магията си достатъчно, могат да я отделят от себе си, правейки своя форма от нея. Мислите на Ли се задълбочиха в тази тема, но шепота на феите не я оставяха.

- Кой е той? - попита притеснено Миша.
- Хубав въпрос. - отвърна й Ели.

Въпреки че феите не отговориха, а просто неучтиво се изпариха, отговорът се разкри пред тях. Това бе същество, чието произход, вид и умения не бяха известни на Ли. Изглеждаше някак... плашещо? Това, че няма лице я накара да изтръпне.

Цялата тази ситуация приличаше на сцена от една от книгите, които хората почитаха толкова много. Ел я бе чела преди много време. В нея пишеше за мъж и жена - Адам и Ева, живеещи в Райски градини. Било им забранено да ядат само от едно дърво ябълка в цялата градина. Но тогава се появила змията и породила любопитството на Ева, подмамвайки я да откъсне плод и да отхапе. Оказало се, че това дървото на познанието. Хората били дарени с прозрение и... отговори. Тук имаха избор. Можеше и да бъде гроздето на познанието, но пък май никой не искаше да разбира какво е това и на какво е способно.

С тези мисли Ел се поколеба, но тръгна след приятелите си. За миг си помисли: "Какво пък, не може да е толкова силен." Но в следващия осъзна, че бе отговорна и за Миша и Алек. Все пак тя ги беше завлякла тук... надяваше всичко това да не завърши зле. А който пита - те идваха с добро.

Елизабет изтича пред брата и сестрата и хвана дръжката на вратата. Поколеба се за секунда и бавно, за да не направи много шум я натисна надолу.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Водопадът на Адалия - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът на Адалия   Водопадът на Адалия - Page 3 Icon_minitimeНед Яну 20, 2013 3:23 pm

Но още неотворила вратата, Елизабет чу гласът на Алек зад себе си.
-Миша, недей!
Тя се обърна и видя приятелката си застанала точно до масата,държаща едно червено грозде. Беше го вдигнала право пред лицето си, което в момента изглеждаше като обладано. Пуст поглед, никакъв живец. Само втренчени в плода очи.
-Какво толкова... - прошепна сама на себе си тя.
Вампирът и блондинката се втурнаха право към нея, но бе твърде късно. Преди да успеят да я достигнат тя погълна гроздето.
-Идиотка. - извика се брат й. - Казаха ти да не ядеш.
Но некромансърката сякаш не разбираше какво й се говори. Беше привлечена от магията на това място и се поддаде. Грешка, която можеше да им коства всичко.
Изведнъж земята под краката им се разтресе. Миша като че ли се съвзе и се огледа на всички посоки.
-Какво става? - попита в недоумение.
Нямаше ни най-малка представа какво беше извършила току що. Чу се остро стържене от нокти по повърхност, а в следващият миг, обезобразеното създание надигна глава. Ушите му се наостриха и то се изправи бързо, извивайки врат назад. Ако имаше уста, сигурно щеше да извика. Но само движенията му подсказваха неговата агресивност.
-Ти ни погуби. Това става. - изсъска мъжът и се втурна към съществото.
Нахвърли се върху му, притискайки го до себе си. Захапа го, но от раната не потече кръв, а зеленикава течност, наподобяваща слуз. Красавецът се задави от вкуса. Идеалният момент, създанието да го хване и да го избута от себе си. Заби го право върху масата, събаряйки подноси и храна. То долови местонахождението на момичетата и тръгна бързо към тях.
-Някакви идеи? - попита уплашено Ел.
-Никакви.
Нямаха много време за мислене. Трябваше да реагират преди чудовището да ги хване.

/Ел, опиши реакции, действия и прочие, ако го нападаш, всичко да е под формата на опит/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Водопадът на Адалия - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът на Адалия   Водопадът на Адалия - Page 3 Icon_minitimeВто Яну 22, 2013 1:28 pm

Елизабет дори не помисли. Ако се бе замислила: 1. щеше да е прекалено късно и 2. щеше да осъзнае, че не е толкова опитна, че да се бори с него. Но тя действа инстинктивно. А както обичам да казвам всичко си има две страни.

Нека ви разкрия първата.

Елизабет пусна нуксата, учудващо дори за самата себе си, бързо. Освободи я от оковите на тялото си и тя притегна пръсти към създанието.

- Спри! - изкрещя заповеднически тя.

Магията й се движеше малко бавно за ситуацията. Съществото почти бе стигнало до лицето й. Беше скочило от масата, изтласквайки се нагоре и напред. Ръцете му, ако това можеха да се нарекат ръце, бяха на милиметри от нея, но тя гледаше право в мястото, където трябваше да са очите му. И тогава гласът й се разнесе из залата, разклащайки я още повече, но само за миг. И всичко замря. Съществото увисна в пространството. Сякаш гледаш филм и на най-ожесточената битка си спрял на пауза. Дори за момент Миша и Алек се бяха вкаменили, но не толкова от магията, която бе насочена към съществото, а от учудване. Може би всичко подейства толкова добре, защото бе някак... първично... като инстинкт за оцеляване.

И сега идва време за втората.

Всичко с две думи беше: пълна трагедия. Като започнеш от факта, че далеч най-слабия от тримата бе тръгнал да прави магии на някакво нечувано, невиждано същество(може би защото и то не чуваше и виждаше) и стигнеш до факта, че бяха далеч от свои територии, в дупка под земята. Ама не е смешно. Трагично е. Не ви ли иде да ги хванете за ушите и да ги попитате какво точно правят там. Не, че и те знаят, ама...

И най-трагичното от всички беше, че магията на Ли имаше временен ефект. Тъкмо реши да се успокои(голяма грешка) и съществото й се хвърли на шията. Тя падна по гръб, но нямаше дори глас да изкрещи... което беше странно. Усети затопляне в гърлото си. Гласните й струни се залепваха една по една, превръщайки се в непознат за който и да е мускул. Лицето й бе започнало да се променя също. Устните й се слепиха и сякаш... изчезнаха. Нещото чисто и просто се взираше в нея и ако имаше уста сигурно щеше да се усмихва зловещо. Устните на Елизабет бяха изтрити сякаш с гумичка, все едно никога не са били там. Елизабет замлъкна... завинаги. Е, ще ви се. Порадвайте се на тишината, докато все още можете.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Водопадът на Адалия - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът на Адалия   Водопадът на Адалия - Page 3 Icon_minitimeВто Яну 22, 2013 8:36 pm

Ситуацията беше повече от сериозна. Никой не знаеше на какво ще се натъкнат когато стигнат до тук, но ето, че бе факт. Един ужасяващ в своята неизмеримост факт. От тези, заради които не знаеш да крещиш ли, да трепериш ли или да бягаш. Същество лишено от зрение, от слух, но тясно свързано със своята обител. Което само при миниатюрно нарушение е готово да ти отнеме всичко.
А, ето че сега се беше надвесило над момичето и изпиваше животът му. Превръщаше я в негово подобие - бавно, но сигурно. Нуксата малко по малко почваше да губи очите си, устните й да потъват в собственото й лице. Бе само въпрос на време да бъде обезобразена и заключена на това непознато място завинаги. А толкова красива магия пращеше на повърхността. Но магията може да бъде и не само красива, нали? Тя може да бъде коварна, нелепа, безволева или пък отвращаваща. Да, тя можеше да бъде всичко това, стига да й позволиш.
В своята нищета, Елизабет се превърна в жертва точно на тази магия, без реална представа за време, място и пространство.
Звуковете достигаха до ушите й претъпени, далечни, заглушени от необозрима преграда.
-Пусни я..... - дочу едва едва, без усещане за случващото се.
В следващият момент, тялото й увисна на земята безтегловно. Почувства освобождението, но не напълно. Сякаш нещо вдигна тежкият товар от плещите й, но реакциите бяха на половина. Миша с всичката смелост и сила, на която беше способна, съумя да махне създанието от нея и а го изблъска. Но това не бе достатъчно. Не му трябваше много и то се надигна, забелязвайки причинителя на своеволията. Насочи се право към нея готов да я премахне, да я погълне, точно както щеше да направи и с Уинтър. Но то не се беше отказало и от нея. Всички те до един щяха да я последват. Един след друг.
Младата мъртвородна, с решителна поза и намръщено лице, отпусна енергията си и заби тъмните си нишки в трупа му. Отблъсна го за момент, а после то продължи. Поредна доза се заби в гръдният му кош, но то пристъпваше без да се пречупва под напрежението. Некромансърката го заливаше с вълните си без да спира, като отстъпваше малко по малко, докато не удари таз в масата. Инстинктивно грабна първото нещо, на което попаднаха очите й, а в случая един поднос и го хвърли към него, забивайки го в главата му. То я извърна, но после се изправи и продължи.
В това време, Алек лежеше на земята по корем, забил поглед към сестра си.
-Миш...а.аааа....... - изстена той.
Не можеше да я остави. Събра силите и разума си и се изправи. С няколко движения се добра до нея, препречвайки пътя й, полагайки своето тяло пред нейното, за да я защити. Отровата беше почти напуснала организмът му. Макар и слаб, нямаше време да мисли за последствията. Той сви юмрук и с всичка сила го заби странично в лицето му. После още един и още един. Отблъскваше го до толкова, че да го отдалечи от двете момичета. Дишаше учестено и трудно. Въпреки много по-развит физически, за първи път се сблъскваше с такова изчадие. Събори го на земята, обърна се към масата, впусна магията си в действие, като я повдигна във въздуха и я стовари върху обезобразеното чудовище. То бе притиснато от масивното дърво и щеше да му отнеме няколко минути докато успее да се измъкне. Но вампирът не смяташе да го чака. Изтощен, отслабнал, той изтича до сестра си, хвана я за лакътя и я повлече след себе си. После спря пред Ел и също я повдигна.
-Трябва да се махаме от тук.
Подземното леговище почна да се тресе, а каменни блокове да падат от тавана.
-Но, аз трябва....да я...намеря..... - прошепна Елизабет.
Алек я изгледа на кръв. Идеше му да й забие шамар, който да я свести.
-Няма време. Искаш да умрем тук ли? Трябва да тръгваме.
Така, подхванал двете момичета, се запъти към изхода, преди пещерата да се е срутила над главите им.
-Но нимфата....
-Забрави я. - викаше мъжът, замислен повече за тяхното здраве, отколкото за каквато и да е услуга, която трябва да бъде изпълнена. За него всичко свърши тук. Ако искаха да оцелеят, щяха да се махнат.
Тъкмо излезнали от коридора, той се срути зад тях, обсипвайки гърбовете им с прах и пясък. Бързо се насочиха към галерията, която щеше да ги изведе горе, на безопасно.

/Ел, давай. Описвай какво става после/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Водопадът на Адалия - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът на Адалия   Водопадът на Адалия - Page 3 Icon_minitimeСря Яну 23, 2013 7:47 pm

Елизабет не беше на себе си. Виеше й се свят и се чувстваше странно, сякаш не в собствената си кожа... буквално. Тялото й бе изневерило. Сега бе слаба и на ръба на съзнанието. Алек ги изведе, но те бяха стигнали толкова далеч. Може би бяха на крачка от мястото, което търсеха. Или пък просто на Елиз й се искаше така.

Алек внимателно премина през тунелите. Добре беше, че не докосва водата, защото никой от тримата не би могъл сега да се бори с водното чудовище. Излязоха на повърхността, но там бяха посрещнати от 3 същества: Найс, Даймънд и още едно същество, което не бе познато на Ел.

Това беше вероятно, защото не принадлежеше на този свят, идваше от другаде. Това бе джин и верен слуга на Найс, която го бе пленила преди време.

Елизабет зърна за миг фигурата на нимфата и скочи. Краката й не я държаха, но тя успя да направи крачка или две.

- Найс. - прошепна тя.

- Елизабет добре ли си? Какво стана? - Даймънд беше разтревожен и в човешката си форма.

- Дръж се Сомнус, аз ще те избавя от тази болест. - И с само с едно махване на ръката всички рани или ефекти от случилото се досега бяха изчезнали. Но Елизабет все още не беше на себе си.

- Много се извинявам за неприятностите на теб и на твоите приятели. Знам защо ме потърси, Сомнус. Ще се отплатя.

Нимфата наричаше така Елизабет незнайно защо. Всичко се въртеше около нейния език и смисъла, който тя влагаше. А какво се въртеше в главата й, само тя си знаеше. Очите на Елизабет бяха изпъкнали и кървясъли. Бяха насълзени. Бузите и нослето й се зачервиха.

- Нека всеки ме помоли нещо - аз ще го изпълня. Не искам да си тръгвате разсърдени от тук. Това са, доколкото е възможно, мирни земи.

Алек изглеждаше малко навъсен и недоверчив, а Миша - учудена, с онази надежда в очите си, която караше пламъчета да горят в душата й. Какво ли им се въртеше в главата.

Ел обаче бе друга скица. Подпиране от Даймънд тя стоеше пред нимфата с отчаянието и болката, които само едно дете толкова наранено, че светът му се е срутил, може да чувства. Тя не бе способна да мисли. Не можеше да си представи, че може би най-сетне ще го види пак. Не можеше да си представи, че... ще е толкова лесно. И въпреки всичко тя си усложни живота... само защото не помисли, а просто избълва въпроса си.

- Къде е Кристофър? - каза го тихо, мрачно, с толкова много болка, че всеки чул го сигурно усети как сърцето му пропуска удар.

А всички тук го чуха. Дори Алек и Миша... Този шепот бе повече от думи. И всички го разбраха.

Но Ел не чу отговора. Не издържа. Съзнанието й се срина от всичко, което се случи днес, а и нуксата, магията я изтощаваха. Тя припадна в ръцете на спътника си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Водопадът на Адалия - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът на Адалия   Водопадът на Адалия - Page 3 Icon_minitimeЧет Яну 24, 2013 2:23 pm

Бяха минали няколко часа от припадъкът на Елизабет. Тя отвори клепачи бавно, болезнено, усещайки как главата й пулсира. Погледа й беше премрежен. Някой й поднесе купа с ароматни билки.
-Пий...ще ти помогне.
Гласът беше женски и възрастен. Найс. Тя не възропта, а почна да пие от отварата на малки глътки. С всяка изминала, тялото и съзнанието й се успокояваха. Реакциите й се възвръщаха и след минути почти се възстанови.
-Слънцето скоро ще изгрее.....
Алек гледаше през прозореца на къщата, в която се намираха. очите му бяха замислени, дълбоко криещи някакви страхове, трептежи и мисли. Миша положи длан на рамото му и той се обърна към нея. Лицето й беше измъчено, пребледняло повече от обикновено, съсухрено. Притесняваше се за него. Гледаше да не мисли за състоянието му, но в моменти като този не издържаше и пренебрегваше обещанието, което му бе дала преди години. Беше й толкова тъжно за него. Толкова тъжно за Елизабет. Толкова тъжно и за двамата, само не и за себе си.
Мъжът разроши леко грубо косите си и се напъна да се усмихне престорено.
-Спокойно.
Тя кимна, макар че не му вярваше, но не искаше да му го показва.
До леглото, на което беше поставена Уинтър седяха Даймънд, възвърнал животинската си форма, ближейки ръката й и Найс, която беше седнала до девойката.
-Сомнус, по-добре ли си?
-Така мисля. Какво е това място?
-Моят дом. Приятелите ти бяха така добри да изчакат да се събудиш. Макар че онзи няма много време.
Жените се обърнаха към Алек, който не ги чуваше в момента. Не защото не можеше, ако иска, имайки предвид прекалено острите му сетива, но бе прекалено замислен, за да обръща внимание на слухове.
-Сомнус ти ме попита нещо преди да изгубиш съзнание.
Чак тогава двамата прокълнати се обърнаха и се приближиха.
-Ще отговоря на въпросът ти. Кристофър, той те търси. На свобода е. Скита този свят и с всеки изминал ден се приближава все повече до теб.
Очите на вампира се свиха леко, но никой не забеляза това. Никой освен Даймънд.
-Кога ще го видя? Добре ли е? - припряно задаваше въпросите си един през друг, нуксата.
-Да, добре е. В идеално здраве. И съвсем скоро ще се съберете. Въпрос на седмици е, а може би и на по-малко.
Блондинката грейна от щастие. Бузите й поруменяха, сърцето й почна да бие лудо. Тя се извърна към приятелката си, която също й се усмихваше доволна от факта, че нейната Ели е щастлива. Но след това погледът й срещна този на Алек. Неговият не грееше от щастие, като на сестра му. В него не видя разбиране или мекота. Твърдостта му я убиваше и девойката почувства как този поглед я смачква. Как й става неловко, сякаш бе направила грешка да говори за Кристофър пред него. А защо и тя самата не знаеше.
Но неловкото им мълчание бе прекъснато от нимфата, която се изправи и се обърна към брата и сестрата.
-Вие също пострадахте много в моята пещера. Моля ви, кажете какво искате и аз ще го изпълня за компенсация.
-Не искам нищо от теб. - сухо и кратко отвърна русият мъж.
Найс кимна бегло, леко недоволно. Костелив орех беше този мъж, а после пое към Миша. Тя я гледаше право в очите и тънките й устни накрая прошепнаха достатъчно ясно:
-Искам просто да се приберем у дома.
-Разбирам. Тогава се пригответе.
Макар и сами да можеха да се телепортират, явно жрицата щеше да го направи вместо тях, за да не хабят повече излишна енергия. Белокосата помогна на приятелката си да се изправи, пантерата отиде при тях и с няколко замахвания, Наис вкара магията си в необратимо действие.
-Сбогом, Сомнус. Пази се, дете.....
Така, цялата компания се изпари от полезрението на възрастната жена, оставяйки я сама в къщата си. Тя седна на леглото и въздъхна тежко. Вече го виждаше. Съдбите на тези трима млади хора, се бяха оплели една в друга без дори да го подозират. Още една щеше да се включи много скоро. А от тази плетеница.....Дано само имаха силите да издържат. Всеки един от тях....

/Ел, сладурче, пиши как се материализирате обратно на гробищата в Роузкилл. Имай предвид, че е почти сутрин/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Водопадът на Адалия - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът на Адалия   Водопадът на Адалия - Page 3 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Водопадът на Адалия
Върнете се в началото 
Страница 3 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Илион :: Памуковата Планина-
Идете на: