ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Моста

Go down 
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Моста                       Empty
ПисанеЗаглавие: Моста    Моста                       Icon_minitimeВто Фев 01, 2011 5:03 pm

Каменния мост е повече от дълъг и свързва града с Фрей-Филт. Под него се бунтува буйна река, но като изключим нея няма друга опасност. В нея обаче се крие много повече. Какво си представяте сега? Морски чудовища? Акули? Пирани? Нищо подобно милички. Нищо подобно. През нощта реката се превръщаше в дом на най-опасното водно същество - русалката! Да, тези така красиви създания, изплетени по образ на самата богиня Елисандра. Няма по-коварен обитател на реката от русалката. Колкото пленителни, толкова и подли. Те привличат жертвата си в сладострастна целувка и го поглъщат на дъното, където той намира гибелта си. Красива смърт. Величествена, често желана. Внимавайте


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Съб Яну 12, 2013 8:07 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Моста                       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моста    Моста                       Icon_minitimeСря Мар 28, 2012 10:11 pm

След като излязоха от магазина, Лушиъс поведе Меропа незнайно накъде. Тя все пак реши да не пита. Така или иначе след малко щеше да разбере. Искаше й се да има момент на изненада - така щеше да е милион пъти по-интересно.
Скоро некромансърката си даде сметка, че напредват право към планинския склон. Е, не можеше да бъде сигурна в това, че в последния момент няма да поемат друг курс, но... Предусещаше го със сърцето си. Крайната им дестинация се намираше някъде горе, сред митичната гора.
Побиха я тръпки.
И ето, че наистина, неусетно се озоваха в самия край на града. Пред очите им се разкри дивна картина от искряща зеленина, свежест, прохлада, живот. Още при първото докосване на крака на девойката до тревата от този нереален свят, като че в цялото й същество се просмука магия. Чувстваше се, сякаш бе преминала през невидима граница, разделяща две отделни измерения.
Когато продължиха напред и загубиха от поглед и последните къщи на Илион, момичето съвсем потъна в делириум. То гледаше опиянено, възхитено и до известна степен стреснато. Всичко му се струваше като извадено от приказка. Оставаше само да изскочат феи иззад някой храст и картината щеше да бъде досущ като описаните в легендите фантасмагории.
Какво ли нямаше наоколо! Върбите сигурно бяха хиляди, а празните пространства между тях - запълнени с милиарди оросени храсти.
"Щом има върби, значи наоколо би трябвало да тече река." - благоразумно отбеляза некромансърката, досещайки се, че върбите, тополите, елшите - всички те бяха дървета, растящи покрай водоеми.
И ето че наистина - скоро се дочу оглушително бушене. Звукът бе агресивен, опасен, наелектризиращ, кипящ от сила и могъщество; същевременно вълшебен и опияняващ, привлекателен и омайващ - като песен на самодива. А нищо чудно и да имаше нещо вярно в това "прозаично" сравнение!
Когато коритото се разкри пред очите им (то бе препречило пътя им; за да продължат пътя си, щеше да им се наложи да го прекосят), Меропа за пореден път остана поразена.
Това нещо бе просто чудовищно. Краят му не се виждаше. Пенеше се, бушуваше, като полудял бог в пристъп на безумна ярост; съскащите пръски вода безразборно пореха въздуха, наподобявайки пяната, излизаща от устата на самия Цербер, пазителя на Ада. Меропа имаше чувството, че се тресе дори земята под краката й.
Целия този хаос бе пресечен от дълъг мост; всъщност мноооооооооого повече от дълъг. Дирите му се губеха някъде във вечността; наистина зловещо, но по един начин, който същевременно караше сърцето на човек да избухне от величие!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Моста                       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моста    Моста                       Icon_minitimeЧет Мар 29, 2012 8:59 am

Наистина заобикалящата ги гледка беше повече от величествена. Реката пенливо бушуваща някъде под нозете им даваше израз за подводен, мистичен живот. Небето толкова ярко и ясно, без нито едно облаче да развали картината. А горите - те бяха като нарисувани. Палитра от различни цветове, сливащи се в едно цяло, толкова си пасваха, така се преплитаха, че въпреки различието им си пасваха идеално, като част от едно цяло. Едно цяло, което те караше да загубиш ума и дума от възхита, от желание да се слееш с тази природа и да станеш част от нея. Самият мост беше изграден от най-здрави камъни. В старите сказания се говори, че в него е вградена душата на бивш завоевател, което го прави неспособен за разрушение. Но това са само притчи нали, или не?
Двамата се покачиха на него и изминаха една трета от площта му. Тогава Лушиъс се спря в крачката си и се обърна към девойката.
-Тук ще се проведе изпитанието ти. Извади оръжието си.
И Меропа го направи. Малко притеснена от думите му, нямаше как да не го послуша. Той отиде до нея и почна да обяснява:
-Това е привидно късо острие. Не е подходящо за битка срещу меч, копие, шпага или бойна пръчка. Неговата сила е в близкия сблъсък. Предимството му е двете хоризонтални остриета, които ако успееш да го използваш както трябва могат да хванат помежду си противниковото и да го счупят.
Той хвана сечивото и го намести в ръката й. Извитата му дръжка залепна стабилно за страничната част на дланта й.
-Държи се така, за да може да не го избият от ръката ти. Ако прободеш някой с него, моят съвет е да го завъртиш вътре в месото, за да разтвориш допълнително раната. Така ще е много по-трудно тя да зарасне.
Некромансърката го слушаше много внимателно. Това беше първият й урок по използване на стомана и нямаше време за размотаване или небрежност.
-Най-важното е да си максимално точна, колкото се може по-бърза с атаките и защитата, да го държиш стабилно и да си пъргава.
Лу извади изпод мантото си една катана, от по-късите. В сравнение с Окото на Смъртта, тя беше по-дълга с три сантиметра.
-А сега да пробваме. Целта ти - да не паднеш през моста!
Той застана на два метра от нея, приготви се и нападна. Засили се напречно към врата й. Ако не успееше да го блокира щеше да го клъцне. Движението му нарочно не беше от най-бързите, за да може Морт да го проследи.

/Знаеш процедурата/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Моста                       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моста    Моста                       Icon_minitimeЧет Мар 29, 2012 9:30 pm

Макар че това движение на Лушиъс бе като детска игра за по-напредналите ученици, на Меропа й се стори бързо като проблясък на светкавица.
Катаната му се носеше право към врата й. Ако не успееше да го спре, щеше да остане с два-три сантиметра по-малко месо.
Тя реагира без да мисли - вдигна меча си и го завъртя в своеобразна полудъга, докато се обръщаше настрани, за да го блъсне в острието. И проработи! Ударът й беше малко неуверен, с не особено добра регулация на силата, но все пак - поне предотврати лошото нараняване. Тъй като ръцете й бяха доста по-слаби от тези на учителя, съпротивлението, което бе оказала засилката му при блокадата, изви дланите й назад. Момичето почувства силна болка, но не издаде и гък. То стисна силно дръжката, за да не изпусне оръжието на земята, и продължи да следи случващото се, проклинайки коварното треперене, което вибрираше в разтегнатите мускули.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Моста                       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моста    Моста                       Icon_minitimeПет Мар 30, 2012 8:44 am

Добре изби първата атака, но не бяха приключили все още. Лушиъс пак тръгна към нея бързо, безмълвно и спокойно. Гнева беше голям приятел на боеца, но понякога и голям враг. Той ловко отби кинжала в ръцете на Меропа и замахна към рамото на ръката й в опит да се вреже в него и да го отсече. Това винаги би му се получило, но знаеше, че тя не е гладиатор или берсерк и никога няма да може да използва остриетата като тях, затова й подаваше толкова, колкото да може да се защитава.

/Опиши защитата си и след това контраатака, като оставиш на мен резултата/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Моста                       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моста    Моста                       Icon_minitimeСъб Мар 31, 2012 7:31 pm

Лушиъс изби кинжала от ръцете й с такава лекота, сякаш просто го бе докоснал, за да го повали на земята (а си беше и точно така). Момичето се изненада - в смисъл, че изобщо не разбра как по-точно се случи. Изведнъж се почувства съвсем гола и беззащитна. Преди да успее да си върне оръжието, катаната на учителя отново се бе понесла към нея - този път право към рамото. Ами сега?? Как да се защити? Беше съвсем ясно, че е невъзможно да го стори с блокиране. Затова, в отчаян опит да запази частите си на мястото им, тя отскочи надясно. И се размина на косъм! Острието прониза въздуха на милиметри от кожата й.
Хубаво! Беше се справила с този проблем. Но сега бе дошъл ред на нов, не по-малко сериозен. Кинжалът й лежеше на тревата право в краката на Лушиъс. Как да го вземе?! Как да отиде дотам, без да загуби някой друг крайник или орган?
В този миг й просветна!
Не бе необходимо да помръдва от мястото си! Можеше да го призове с магия! ..Е, или поне да се опита да го стори. Но по-добро решение нямаше, или поне не й хрумваше. Тя протегна ръка напред, концентрира енергията в дланите си и когато започна да усеща тръпчиво боцкане, отвори "вратичката" и ги остави да изскочат навън като избягали от затвора престъпници.
Синкавият поток, за щастие, не се отклони и се приземи върху желаната цел. Оръжието потрепери на мястото си и за момент Меропа изпита същински ужас, защото си помисли, че няма да се получи нищо. Но след краткото колебание кинжалът се надигна във въздуха и долетя право в ръката й.
Да!!! Лицето на некромансърката грейна от щастие.
Ами сега? Май бе нейн ред да атакува?
Леле! Ужас! Но.. ох.. добре!
Момичето засили меча си към Лушиъс и...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Моста                       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моста    Моста                       Icon_minitimeНед Апр 01, 2012 4:22 pm

Това вече се хареса на некромансъра. Меропа използва телекинезата си сравнително бързо, за да върне ножа си, а веднага след това нападна. Точно това беше и целта. Да не мисли, просто да действа. Ножът премина на няколко сантиметра от лицето на Лушиъс. Той отскочи светкавично назад и се отърва от попадението. Лека лукава усмивка проблесна по устните му, която Морт успя да види макар и само за миг, защото в следващият той се изстреля и се появи на две крачки зад нея. Беше като някакво чудовищно привидение, което се движи толкова бързо, че е невъзможно да му проследиш спатиите. Момичето затаи дъх веднъж усетила присъствието на учителя си зад гърба си. Не можа да усети кога по-точно той се беше озовал там. Още по-голям страх изпита, когато зеленокосия красавец замахна с катаната си право към главата й, която беше на нивото на ръката му. Струваше й се невъзможно да го отбие в тази позиция, но нямаше друг избор. Трябваше да реагира бързо, иначе щеше да се сбогува с хубавата си главица.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Моста                       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моста    Моста                       Icon_minitimeНед Апр 01, 2012 7:42 pm

Нямаше време! Острието щеше да разцепи главата й преди некромансърката да успее да го достигне със собствения си кинжал... А и идваше от доста неудобен ъгъл, едва ли щеше да го уцели...
Затова тя отново прибегна до магияа. Призова всяко едно вълшебно атомче в тялото си по посока на кожата върху главата си. След миг енергията я блъсна в черепа като силова вълна на експлодирала бомба и излезе отвъд пределите на тялото й, изграждайки масивна стена от искрящо синьо. Катаната се стовари върху й. За момент Меропа си помисли, че ще оръжието пробие защитата, но ... в крайна сметка полето удържа на удара.
Разбира се, помисли си девойката, възвърнала си способността да разсъждава логично. Едва ли Лушиъс щеше да я остави да умре на тренировка. Но всичко й изглеждаше толкова реално и страшно, сякаш пред нея наистина се намираше враг, а не учител.
Хм. Но всъщност, кой знае? Имайки предвид непредвидимостта му... по-добре да не разсъждава по законите на нормалните мисловни процеси...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Моста                       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моста    Моста                       Icon_minitimeНед Апр 01, 2012 8:20 pm

Камата на Лушиъс беше блокирана от магията й. Той спря и се намуси. Добър ход, но очакваше друго.
-Момиче, уча те на бой с оръжие, не на магии. Използвай оръжието си, по дяволите. - скара й се той, а Меропа се сконфузи.
-Сега - нападай. Бързо, точно, целенасочено и без колебание.

/Боянче опиши опит : )/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Моста                       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моста    Моста                       Icon_minitimeНед Апр 01, 2012 8:35 pm

Забележката му, груба и пряма, сякаш я зашлеви през лицето. Настроението й на секундата потъна като корабокруширал кораб. Направо й потънаха гемиите, обаче се постара да прикрие тези чувства само за себе си.
Сега нападай, беше й казал. Бързо, точно целенасочено и без колебание.
Ами добре.
Без да мисли много-много, девойката замахна право напред, стараейки се да държи стабилно оръжието, така че да има добър контрол над него. Острието разцепи въздуха със съскащо свистене и се насочи към гърдите на Лушиъс. Замахът, имайки предвид способностите й, не беше зле - следваше желаната от нея треактория, не се отклони нито наляво, нито надясно. Разбира се, не бе твърде агресивен, бе по-муден, отколкото трябваше, но мускулите на ръцете й не бяха никак здрави. А кинжалът си беше тежичък и солиден.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Моста                       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моста    Моста                       Icon_minitimeНед Апр 01, 2012 8:44 pm

Всъщност Лушиъс не очакваше, че след като й се развика тя ще реагира толкова бързо и ударът й го хвана неподготвен. Кинжалът исвистя, некромансъра отскочи, но ризата му беше сцепена на гърдите, а под дупката личеше тънка резка, от която потекоха няколко капки кръв. Най-накрая, помисли си той. Това момиче трябваше да се научи как да е по-агресивна. Усмивка се прокрадна в погледа му и той я нападна отново. Отби оръжието й, обърна дръжката на своето собствено и я улучи с тъпата му дървена страна в корема. Тя политна, но вместо напред, настрани. И просто така се озова извън моста падаща бързо към реката. Плисъка от сблъсъка на тялото й с водата озвучи околията. Бурната река я заливаше, но стреснат ментора й изтича до парапета, привика магията си на помощ и я подхвана докато тя мяташе ръце наляво надясно. Издигна я във въздуха и я постави отново на каменния под. Беше вир вода. Изглеждаше на някое мокро коте. Всъщност беше доста сладка.
-Стига за днес. Стана късно.
Чувстваше се малко неловко, че се беше отплеснал, но пък иначе никога нямаше да се научи.
-Искаше да се видиш с Геш нали? Хайде, да вървим при него.
Той я хвана за ръката и след секунда се изпариха така, както и тази сутрин.

/Получаваш Бой с оръжие I во ниво. Сила-5, Ловкост-6, Опит-5. Пиши как се телепортирате при домакина/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Моста                       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моста    Моста                       Icon_minitimeСъб Яну 12, 2013 8:18 pm

-Кой не иска? - отвърна Алек докато гледаше грейналите й очи. На нощната светлина зеленото блестеше.
Той направи завой и се отдалечи от града. Елизабер се уплаши първоначално. Не знаеше къде я води нито защо.
-Къде отиваме?
-Ще видиш. Искам да ти покажа нещо.
Отправиха се направо към Памуковата планина, навлязоха в нея докато не стигнаха началото на моста свързващ планината с тамошната гилдия. Вампирът кацна и остави нуксата да стъпи на краката си. Реката изглеждаше спокойна, тъмна и непокътната. Нищо не се виждаше в нея освен собственото ти отражение. Мъжът седна на земята и се загледа напред.
-Тук живеят русалки. Виждала ли си някога?
-Не.
-Приказни същества. Много вкусни.
Уинтър направи гримаса на недоволство от последните му думи, което накара Алек да се усмихне хищно.
-Какво? Ще ме съдиш ли?
Тя седна до него и също се загледа в тъмната повърхност.
-И какво, доведе ме да ловуваме?
-Не. Доведох те да чуем песен.
Той протегна ръка и процеди през нея магията си, която отдавна не бе същото като преди. Сега тя бе смесица между мъртвородна и безсмъртната на вампиризма. Нишките му заплуваха по реката и потънаха в нея.
-Магията ги привлича.
Постояха известно време в очакване, докато накрая по водата се образуваха кръгове от подводно движение. Една светлокафява коса се показа, после чист небесносини очи, а накрая и целият торс.
-Това е...... - не вярваше на очите си Елизабет.
-Русалка.
Създанието бавно се придвижваше към тях. Бе толкова изящна, толкова неземно, чисто красива. Опашатата нимфа отвори устни и през тях се разнесе нежен, тънък глас, приветстващ своят пристигнал моряк. Опитваше се да го омагьоса с гласът си и ако не бе вече фактически мъртъв, сигурно щеше да успее. Песента се нижеше като броеница от диамантени късове, реещи се в черното небе. Вече стигнала до тях, тя положи лакти на почвата, вгледана и в двамата. Самата Елизабет бе като пленена, с разширени зеници, съвсем леко отворени устни. Невероятно.....

/Песента https://www.youtube.com/watch?v=oqVnm16pK_8 . Опиши реакции, емоции всичко, плюс ако искаш започни някакво развитие на събитията, а аз ще го разширя/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Моста                       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моста    Моста                       Icon_minitimeНед Яну 13, 2013 1:39 pm

Елизабет бе вкаменена. Сърцето й заби яростно, още малко и щеше да прогори дупка в гърдите й. Красотата на същество, седящо от плът и кръв пред нея. Тя бе чувала за русалките хиляди истории, всяка следваща все по-вълшебна и... по-нереална. Тези създания бяха по-опасни, от колкото някога можеха да изглеждат - инстинктът на Ли се обади. И тогава момичето се заслуша в песента. Но тя знаеше тази песен. И за миг нуксата си припомни красивата жена и бебето, над което се бе надвесила тя. Беше една невероятна гледка, нещо, което не може да се забрави просто така.

Елизабет стана малко отнесена и слезе на брега под моста. Усети два чифта очи на себе си. Ли се приближи до русалката. Токчетата й затъваха в мократа почва, но това въобще не й направи впечатление. Тя протегна ръка към божествено красивото същество и го погали по лицето съвсем бавно. Положената затвори очи и наклони глава към дланта на момичето. Песента й тихо заглъхна. Когато отвори сините си очи тя погледна право през Елизабет.

- Усещам силата ти, дете. Какво прави тук една нукса?

Елизабет се усмихна и хвърли бегъл поглед към Алек.

- Разхожда се.
- Тези земи са опасни. -
констатира тя. Не им каза да си тръгват, дори не прозвуча като предупреждение, а просто факт.
- Знаем. - отвърна сериозно Ли. - Искам да те попитам нещо...

И преди Ел да каже и думичка повече русалката я прекъсна.

- Всичко си има цена. - отвърна тя и се усмихна лакомо. В устата й се различиха множество остри и жълти зъби.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Моста                       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моста    Моста                       Icon_minitimeНед Яну 13, 2013 1:52 pm

-Всичко си има цена.
Русалката погледна към красивият мъж и протегна ръка към него. Очите й бяха втренчени в изчистеното лице, русите едва къдрави кичури, мускулестите плещи.
-Той е моят моряк. Той ме повика тук. Трябва да дойде с мен, там където никой не може да ни последва. Трябва да дойде на дъното с мен.
Елизабет усети лек полъх на уплаха. Да отиде на дъното? Но това значи...
-Какво ще стане с него, ако дойде?
Красавицата се усмихна хищно, готова да превърне човекът в един от нея, да се чифтоса, а после да го остави да се удави.
-Ще потъне.....
Очите на Алекс светнаха в кърваво червено. Преди някой да може да реагира, се изстреля към речното създание и я стисна здраво за гушата. Русалката почна да се задушава, вкопчила острите си нокти в ръцете му. Те пробиха през кожата, пускайки няколко тънки струйки алена течност, но това по никакъв начин не повлия на вампира. Напротив, отвори сетивата му още повече, подтиквайки гладът му. Той стисна още повече със студено, жестоко лице.
-Никъде няма да ходя, морска вещице.
Устните му се отвориха и той изкара острите си кучешки зъби заплашително.
-Госпожицата каза, че иска да те попита нещо. Бъди добра рибка и й отговори, ако не искаш да ти източа кръвта.
Алек със завидна лекота я премести право пред лицето на Елизабет, без да я пуска. Не беше глупав, знаеше, че ако го направи русалката или ще избяга, или ще ги нападне, готова да ги разкъса.
-Задай въпросът си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Моста                       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моста    Моста                       Icon_minitimeНед Яну 13, 2013 6:27 pm

Елизабет се ококори. Онова, което поиска русалката накара коренът й да се свие. Нямаше да го позволи и за миг. Тъкмо щеше да се откаже и Алек се намеси. Изглеждаше толкова страшен, когато бе ядосан. Направо да те побият тръпки. Елизабет преглътна и отвори уста, търсейки гласа си.

- Т - търся нимфа - заекна тя. - която ходи по сушата като човек и отглежда детето си там. Наричат я Нейс. Къде да я намеря?

Русалката видимо се уплаши при споменаването на името. Какво толкова я притесняваше. Коя ли всъщност бе Нейс в този свят?

- А-аз... - объркано промърмори тя.
- Казвай! - заповяда й Алек, задълбавайки ръце все по-навътре в нежната й бледа шия. Хрилете на русалката се показах и отчаяно се отваряха и затваряха.

- Кхъм-кхъ-кхъ-кхъ... кхъм. - задави се тя. - Нейс... - успя да изсъска, останала почти без въздух. Но вместо да продължи с изречението си тя каза тихо, сякаш не искаше да бъде чута от друг:

Безценна тя закотвена седи
в шума на син Рай
Дете в ръцете си държи
и тая песен пее му до край.
Преследва ехо в тъмнини дълбоки
Животът-тайна с граници широки.
Горе близо до небето
търси я там под плача на детето.


Алек и Елиз се умълчаха. Всеки се зарови в собствените си мисли, търсейки подсказки. Русалката използва моментът и издра ръката на момчето, изтръгвайки се. Шмугна се бързо във водата и се изгуби с едно "плис" на опашката си.

- Къде отиде? Върни се! Какво означава това? - закрещя Алек.

Но му трябваше само минута да разбере, че Ел не се интересуваше от тези въпроси и я погледна многозначително, опитвайки се да я разгадае. Ел погледна очите му. Разтопи се в тях, само да съдере разума си пак, осъзнавайки какво значи всичко това. Ъгълчетата на устните й се повдигнаха леко в лукава усмивка и тя изглеждаше доволна от себе си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Моста                       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моста    Моста                       Icon_minitimeВто Май 28, 2013 2:24 pm

На излизане от Фрей-Филт минах по пътя, от който бях дошъл. Достигайки до каменният мост, реших да поспра за пет минути, за да може добичето да се напие с вода, преди дългият път който ни чакаше.
Щом единия край на реката се озова на около десетина метра от нас, дръпнах рязко юздите в ляво и кончето зави рязко към водата. Предпазливо направи няколко крачки и щом стигна до края на сухата почва, дръпнах юздите разко назад.

- Стоййй! - провикнах се високо, все още държейки здраво кожените въжета в ръце.
Животното изслуша командата ми и застина в поза с изпънат врат напред. Явно бе доста жаден, защото от тук виждах добре, как примлясква с големите си устни. Нямаше да го оставя дълго време да чака. Преметнах единият си крак през врата му и се спуснах по седлото. Юздите завързах здраво за екипировката и оставих коня да на спокойствие за десетина минути. Щом усети, че е получил свободата си, жребеца изпръхтя доволно и наведа глава надолу. Потопи муцуната си във водата и постоя така няколко секунди без да пие от нея. Просто размърда глава напред-назад, като по този начин се разхлаждаше. Направи го няколко поредни пъти, като всеки път изваждаше муцуната си от водата и изтръскваше доволно глава. Накрая, дори отпи от нея. Толкова звучно, че чак ме накара да се разсмея, като го слушах колко лакомо сърбаше от живителната течност.
Погледнах го с усмивка и се приближих от едната му страна. Докато все още пиеше вода, посегнах с ръка и леко я допрях до гърба му. Оставих я така без да мърдам няколко секунди, за да може животното да разбере, че го правя с добри намерения. Тогава я плъзнах нагоре по шията му. Вплетох пръстите си в гъстата му грива и ги прокарах бавно през косъмчетата. Бяха дебели и твърди, но на допир не бяха никак грубовати. Козината му лъскаше на слънчевата светлина, като я караше да лъщи. Постоях още няколко минути до него, като ми хрумна идея. Бях дошъл да се уча да стрелям, но нямах лък. Този с който ме обучаваха си остана в сградата, която напуснах преди малко. Трябваше да се заема с направата на нов, ако исках да го използвам по-често за да запазя нивото на тренировките си. След като се сдобих с камшик, който да използвам при битка, в момента се надявах да успея и да си създам лък, с който да тренирам.
Трябваше ми нещо семпло и не толкова претенциозно. Да се чисти бързо, но да не изглежда простовато като дървена тояга, с опънато въже по двата и края. Също така, ми трябваха стрели и колчан, в който да ги складирам.
Отдръпнах се на около десетина метра в страни, заставайки почти до каменният мост. Насочих вниманието си към дърветата, оглеждайки ги едно по едно. Не знаех от какъв дървен материал се правеха лъковете, за това просто исках да бъде...здрав. А единственото нужно нещо за това, бе дървото да не бъде влажно.
Е, трябваше да се заема и с магията си. Погледнах към мястото, на което исках да се материализира новото ми оръжие. Протегнах ръце натам и с леко насочване, изпратих два лъча енергия, които бавно започнах да се извиват един около друг в пространството. Щом стигнаха до земята, започнаха да се увиват по нея, образувайки правоъгълна форма с неравни краища. Енергията ми се концентрираше с такова темпо, че ми трябваха само няколко минути за да завърша успешно опита си.
Тази форма се запази така около минута, докато дървото не се появи изпод магията ми. Сякаш израстна от дълбините на недрата, то започна да се оформя бързо под въздействието на силите ми. Първо виждах само една дълга и по-дебела пръчка, до която стояха десетина по-малки и къси, които бяха предназначени за стрелите. Но скоро, енергията ми започна да върши своята работа. Стрелите се видоизмениха, а от краищата им започнаха да се появяват малки подострени пера, предназначени за задният им край. Отпред на стрелите се материализираха и малки заострени връхчета от метал. А голямата пръчка, все още си стоеше все така обикновенна...до сега. Няколко секунди по-късно, тя започна да променя формата си. От правото дърво което беше, тя се изви така, че образува малка дъга на земята. Извитите и краища се свързаха едно с друго чрез дълга нишка от енергия, която след малко се превърна в подобие на въже. До тук, всичко изглеждаше наред. Лък, стрели...добре. Сега бе време за довършителната работа. Спрях притока на магията си за момент, след което освободих от тялото си малко по-голямо количество сила, с която щях да ги украся. Този път нишките не покриха оръжието и стрелите, ами се заизвиваха около тях. Първо покрай стрелите, образувайки колчана, в който щях да ги държа. Изработен от кожа, с нишки по краищата и различни шарки, които се образуваха произволно. Щом и той бе готов, бе време за украсата на лък. Насочвайки вниманието си към лъка, отклоних две от нишките право към него. Те се плъзнаха към двата му края и щом го докоснаха, дървото започна да пуши под въздействието им, прогаряйки го. По дължината на дървото се образуваха красиви шарки, които си приличаха една с друга.
Пет минути по-късно, бях готов. Въпреки, че се справих сравнително бавно, когато се приближих до лъка останах доволен. Пред краката ми стоеше истинско оръжие, което можеше да убива. Въпреки, че още бях новак, имах време да тренирам колкото си пожелая. Взех лъка от земята, а колчана преметнах през рамо. Извадих една стрела и я поставих до тетивата. Огледах се около себе си и фиксирах малка скала, подаваща се от водата. Беше на около двадесетина метра от мен и се надявах да я достигна с първият си изстрел. Вдигнах лъка нагоре и притворих едното си око. Прицелих се и щом опънах тетивата почти до край, пуснах стрелата стремглаво напред. Тя полетя с бясна скорост, а след секунда се заби точно до скалата, намирайки си удобен малък процеп от едната и страна. Тази стрела нямаше да взема със себе си, а щях да я оставя като белег на моето минало. Спомен, който щеше да ми напомня за бъдещето ми, което предстоеше от тук нататък.
Обърнах се към коня и развързах юздите му. Той стоеше кротко и очакваше да го възседна, отново поемайки по пътя. Закачих лъка от едната страна на седлото и се метнах отгоре му. Дръпнах юздите няколко пъти рязко назад, подавайки несловесна команда към животното. То ме разбра веднага и извърна глава в страни, завивайки бавно към моста. Стъпките му бавно отекнаха по камъните, а скоро Илион остана само зад гърба ми. Очакваше ме дълъг път към родният дом...






_________________
Моста                       Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Моста                       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моста    Моста                       Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Моста
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Илион :: Памуковата Планина-
Идете на: