ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Стаята за мъчения

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeВто Яну 18, 2011 6:18 pm

First topic message reminder :

Тази зала е приспособена за разпити по нестандартен начин. По стените са окичени всевъзможни оръжия, белезници и въжета. Отделно тук има гилотина, желязна девица, смъртоносна клетка, машина за разтягане и други. Тук се изтезаваха най-опасните и несъдействащи врагове. Членовете на гилдията обожаваха да прекарват времето си тук, тествайки най-извратените си фантазии върху мъчениците.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeСря Фев 06, 2013 10:45 am

Страхът е забранен по тези територии. Много хора го изпитват, но рядко му се поддават, иначе ще бъдат покрусени от подмолната му сила. Да задържиш самообладание е едно от най-големите качества на един тъмен магьосник. А да използваш този страх срещу другите, като примамка и после да го забиеш с всичка сила в жилите им, още по-безценно.
Но Ел не знаеше как да реагира в тази ситуация. Мислите й връхлитаха една след друга, и никоя не се задържа достатъчно стабилно, че да опресни умът й. След тях оставаха само спекулации и недоказани предположения. Нищо, за което да се хване, нищо, което да я улесни. Затова само остана и гледа.
От време на време, очите на Синк се забиваха в нея, тя потръпваше и пак се отпускаше, когато белите му зеници се отлепяха от лицето й. Каква студенина. Достойна за възхищение и все пак смразяваща те от вътре. По едно време чернокосият мръдна от мястото си и се отправи към изхода.
-Ще се върна след десет минути, Боуни. Не мърдай от тук, нали?
Не е нужно да казваме, че му се подиграваше. Учителят не само бе окован, но оковите бяха подплатени с магията на гилдмайстора, за да не се измъкне. Вратата се затвори и в залата настана гробна тишина. Синк вярваше, че не е направил грешка като го е оставил в присъствието на малката русокоса нукса, защото първо тя не бе тяхна ученичка и второ не е достатъчно силна и опитна, че да му помогне. А и кой нормален член на Роузкилл ще престъпи заповедите на Гробаря? Никой, ако му е мил животът.
Завързаният некромансър въртеше очите си трескаво, търсещ някакво спасение, но такова нямаше. Явно наистина часът на страшният съд дойде, и щеше да си плати за всичко, което бе сторил с Дориан, а и не само с нея. Преди няколко дена й каза, че сляпото му око е неговото наказание, заради грехът, който извърши с нея като малка, но сега наказанието му се връщаше петорно. Но той бе съгласен да поеме всичката болка, всичката мъст на тези, които я обичаха, само и само тя да остане скрита, потънала в дълбините на пустините, само негова. Негова и някой ден, той се закълна пред себе си, че пак ще я намери. Щеше да изтрива същността й милиони пъти, но никога нямаше да я пусне. Това бе само времена раздяла. О, да той щеше да се измъкне от тук рано или късно, да я намери и да я вземе, така както трябваше да стане още преди много години. Тя бе неговото малко бижу, неговият билет към съвършенството, към най-високите облаци и към най-дълбоките бездни на ада.
За жалост нашата Ели не знаеше нищо от това. Не бе сигурна дали този човек заслужава това мъчение и съпричастността й се обаждаше от време на време.
Боунс я погледна и бавно, трудно отвори сухите си устни.
-Момиче.....
Тя обърна глава към него стресната.
-Момиче.....би ли....ми дала....малко.....вода....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeСря Фев 06, 2013 7:09 pm

Ел не бе наивна. От много време не беше такава. Можеше да бъде жестока и студена, както и мила и топла, но никога вече наивна. Затова нека не слагаме постъпката й под думата наивност. Искаше се нещо просто от нея. Да даде вода на човека. Е, вероятно не бе човек, но за да бъдем честни - хората бяха най-голямото зло на този свят. Колко и ужасни да бяха демоните, колкото и греховни да бяха съществата дошли от Ада, нито едно от тях не бе по-жестоко и по-греховно от човешката същност. Хората бяха най-лошото, което можеш да събереш от всички раси. Хубавото бе, че далеч не бяха в края на веригата. Това даваше надежда, че светът все пак може и да оцелее. И въпреки всичко хората бяха едни от най-добрите комбинации правени някога. Дори и жестоки сред тях имаше състрадание понякога, дори и греховни зад тях имаше причина, дори и завистливи в тях имаше мечти, дори и зли в тях имаше добрина. Те не бяха едностранни и никога не са били.

Елизабет не се страхуваше вече. Тя не се страхуваше от смъртта, а всичко, което някой можеше да й направи сега е да я убие. Русокоската хвана третата бутилка, пълна с вода и тръгна спокойно към мъжа. Запази самообладание и лицето й се бе превърнало в каменна маска... красива, но студена. Нуксата се доближи и надигна шишето с водата леко, така че водата да стигаше бавно и на малки глътки до устните на мъжа, за да не се задави. Крайниците му бяха оковани. Той едва ли можеше и да мръдне. Изглеждаше толкова... слаб. Сякаш бе на ръба да падне и духом, но това не личеше от думите му.

- Колко ужасно може да е едно престъпление, за да заслужи това? - попита Ел след като махна бутилката от устата на мъжа, а той облекчено въздъхна. Тя знаеше, че е опасно да говори с него, но нещо я подтикна да го направи. Нещо дълбоко в себе си се надяваше отговорът да не е толкова фрапиращ.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeЧет Фев 07, 2013 9:55 am

Човешката глупост може да е пагубна, когато се отключва в опасни ситуации. Някои я наричат наивитет, други състрадание, трети милосърдие. Всяко едно по себе си, забележителни качества. Света има нужда от тях. Но все пак всички те водят до едно и също - до глупост, която те изиграва, обръща се срещу теб и ти забива нож в гърба. А ако човекът срещу теб е достатъчно нагъл и в лицето. Плесницата на съдбата. Плесницата, която получаваш за своята доброта. А хората....те са майстори на манипулацията. Зад най-миловидната фасада може да се крие зло, по-голямо и то на дявола, а зад най-жестоката - правота и вярност, доблест.
Боунс отпи от водата и облиза напуканите си устни. Още не беше решил как да действа, какво точно да предприеме, но първата семка на раздора и съмнението бе посадена и ако късмета му и невежеството на тази красавица му се усмихнеше, той щеше да се възползва, да пребъде.
-Колко ужасно може да е едно престъпление, за да заслужи това?
Точно така! Колкото повече го мисли за жертвеник на кладата, толкова повече точки трупаше в своя полза. Може би тя щеше да бъде билетът му за спасение. А после щеше да й се отблагодари по най-подобаващият начин. Със смърт.
Мъжът се усмихна благо, страдалчески, с навлажнени очи. За да спечелиш някой на своя страна, трябва да си напълно искрен. Да признаеш грехът си, а после да покажеш, че се разкайваш за него. Казват, че разкаянието може да отвори даже небесните порти за теб, стига да си достатъчно убедителен.
-Най-ужасното....госпожице. Най-ужасното....Престъплението на предателството....
Елизабет разшири очи в очакване. Искаше да разбере. Не знаеше защо точно, но искаше. Изпитваше някаква нужда да види светлина в тунела.
-Какво предателство? - попита тихо тя.
-Предателството на самият себе си. Да нараниш....собственото си чедо....
Да, Дориан не беше негово дете. Не той бе баща й, но той я създаде, такава каквато е в момента. Той й даде този дар на безсмъртието, на вечната, господна сила, достигаща до небитието и връщаща се обратно. Дар, който й костваше толкова много. Дар, който я отравяше отвътре, който я убиваше малко по малко. Който отваряше вътрешни рани с размерите на бездънни ями, само и само, за да заздравеят и процесът да се повтаря отново и отново докато свят светува. Незаслужен дар. Той знаеше, че ако можеше да избира, би го върнала. Знаеше, че ще предпочете обикновен живот, смъртен, може би малко монотонен и без особен смисъл, но щеше да го пожелае пред тази неспираща гибел. Това бе неговият грях.
-Моето престъпление е, че....създадох нещо божествено, нещо неземно....а после.... - гърлото му се сподави от силна кашлица, причинена от вътрешни кръвоизливи. -....после....да го затвориш в клетка....да му отнемеш всичко, което някога е обичало.....да го прокудиш, да го обречеш на изгнание....да го лишиш от семейство, дом....шанс за щастие и винаги да го търсиш....да си готов да му го причиниш отново и отново....
Боунс замълча. Беше му тежко да мисли за това. За своята искрица надежда, която така жестоко смачка, за втори път....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeЧет Фев 07, 2013 6:50 pm

Думите породиха в Елизабет сложни чувства, повечето лоши. Спомени засипаха мирогледа й и лицето й се изкриви в отвращение. Тя най-добре от всеки знаеше какво е да ти отнемат всичко. Спомни си времената, когато беше държана на верига за едно дърво - немощна, малка, гола. Спомни си мъченията, болката, сълзите и нечутите викове. Спомни си раните и обидите. О, да, тя бе минала от там и се бе завърнала. Сега чувствата й към този мъж бяха повече от ясни. Тя нямаше да прости... никога.

- Тогава сте заслужили всеки удар. - каза тя с отвратено лице. Оттегли се към боксовата круша.

Усети гняв, този грях, който днес й идваше в повече. Спомените караха кръвта й да кипи и очите й да се насълзят. Тя започна да удря боксовата круша. Още първият удар бе толкова силно, че старият висящ чувал с пясък се залюля заплашително. И тя не спря. Ударите се низеха по крушата, така както бяха низени по нейното тяло, душа. Удряше по-силно и шумни. Искаше да заглуши гласовете от миналото в главата си, да забрави бучащият звук на кръвта в ушите си и металният вкус. Искаше й се да бъде заличена и преродена... Искаше й се.

И тя си го изкара на крушата. Колкото и крехка и слаба да изглеждаше Ел, това изобщо не бе така. Тялото й бе калено, здраво и въпреки всичко изящно. Тя искаше да е такова. Беше перфектното оръжие... а мъжете перфектната плячка. Тя се подсмихна горчиво на тази мисъл. Можеше да постигне толкова много... само й трябваше търпение, търпение, търпение... и време, което нямаше. Всеки ден тя се доближаваше до бездната си, а имаше толкова недовършени дела. Мечтаеше за спокоен живот, за семейство, деца дори. За къща на сред нищото и красива гледка от задния двор. Мечтаеше за тишина и спокойствие... нейното щастие. Но едва ли щеше да успее с преследващите я спомени... И кръговрата от мисли продължи, все така емоционален и прекалено личен. Беше се вглъбила в себе си. Но не бе сама и не трябваше да го забравя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeПет Фев 08, 2013 11:37 am

Миналото е онзи предговор в началото на книгата към когото всички се връщаме, за да си опресним историята.Много често се случва да го виждаме под различни форми, понякога е малко момиченце, а друг път скъп предмет , но всеки път въздействието му е едно и също.Разлива се по тялото ни , попива в кожата ни, отваряйки всички белези, дави душата ни.А когато белезите са отворени и старите рани кървят, можем да усетим и вкуса му.Понякога има вкус на сълзи, друг път на усмивка, стенание, крясък на птица, гарван разяждащ собственото ти съзнание и черното му оперение не позволява да впериш бодър взор в настоящето.
Миналото е болест от която всички ние страдаме.Ще ме попитате за цяр, лекарство, операция, която да го изтръгне от нас.
За жалост такава няма, то е онзи клоун в главата ти, изскачащ от кутия за да ти се присмее какъв си бил и да ти зададе въпроса какъв си сега.
Елизабет се опитваше да излее своето минало върху боксовата круша, искаше и се всеки един удар да попада в лицето на неприятен спомен и когато остане съвсем празна, да заспи.Защото сънят е онази майчина милувка в тъмната нощ на зоркото ти съзнание, която отмива трезвата ти преценка и те тлака в обятията на мечтите ти.
Но ударите на красавицата правеха спомените единствено по-силни и когато те заеха връх в един единствен момент се случи нещо.Крушата се люлееше като махало на стенен часовник и зад нея се показа русата коса на едно малко същество, чифт зелени очи я гледаха зорко и укорително, а две немощни ръце се протягаха:
-Какво правиш тук?-Ел застина на място все едно бе видяла призрак.
Малкото момиченце изкриви устните си в лунатична усмивка:
-Нима не ме помниш?-попита то с горчивина.
-Помня те, помня те толкова добре...още чувам писъците ти вътре в мен.Плача ти ме преследва преди да заспя.Какво правиш тук?-попита отново девойката, все така стъписана.
-Дойдох да те видя, Ел.Не искаш ли да ме гушнеш?-попита детето по детски.
-Не, махай се!Изчезвай!-изсъска тя.
-Как са белезите ти, Ел?Заздравяха ли?Помниш ли този тук?-и момиченцето посочи към голия си хълбок от където зееше неприятна рана.
Девойката несъзнателно се хвана за мястото:
- Има още много, Ел...Защо се опитваш да ме забравиш?Защо се правиш, че не ме чуваш?Аз съм част от теб и винаги ще бъда.Никой не искаше да ни помогне на онова дърво, сега и ти се опитваш да ме оставиш.Порасна и спря да мислиш за мен, забрави болката, забрави мен!-каза укорително то.
-Не съм..нито един миг...не съм.-оправда се на място Ел с насълзени очи.
-Нали знаеш, че от мен зависи дали ще започнеш нов живот, докато ме игнорираш това няма да се случи.Ти ми принадлежиш, веригите може да са освободили тялото ти, но няма да пуснат съзнанието ти!Помни!
-Престани!
-Елизабет, аз те обичам толкова много, гушни ме!
-Махай се, ти не си част от мен повече!Ти си мъртва, онова дърво също, започнах на чисто , превъзмогнах миналото си , превъзмогнах себе си.Аз си простих, време и ти да го направиш.
Момиченцето се усмихна.В усмивката му си личеше гордост:
-И въпреки всичко...не ме забравяй!Благодарение на мен си това, което си!
-Няма...и да искам няма.-отвърна и през сълзи девойката.
-Сега трябва да се връщам..песента на веригите ме зове, а ти мисли за мен.Защото аз те обичам, Ел.Обичам те толкова много!-говореше детето с тънкото си гласче докато се отдалечаваше, някъде към миналото.

Нуксата прегърна крушата и заплака тихо, с покруса.Не можеше да заспи, но можеше да заплаче, клоуна в кутията също плачеше, гарвана бе отлетял, а Настоящето стоеше пред нея с протегнати ръце, време бе....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeСъб Фев 09, 2013 3:50 pm

Момичето се появи така както и си тръгна. Бе внезапно... ужасяващо. Тя излъчваше толкова много отрицание, колкото Ел сега - студенина. Тялото й бе кърваво и грозно, а трябваше да е нежно и красиво. С какво бе заслужила това? Дори не можеше да си спомни, но помнеше ударите и крясъците. Помнеше...

Когато Елизабет погледна към очите на момичето видя отражението си, видя себе си, тъй дълбоко заровена под грозотата на този спомен.

- Какво правиш тук? - попита Ел, но след миг осъзна, че тя винаги е била там.

Беше я виждала в сънищата си. Беше чувала гласът й, беше усещала присъствието й. Но за първи път, в точно тази стая тя се срещна с онова дете, видя го как изглежда и прозря сърцевината му. Следващите думи прокънтяха в главата на Ли и се запечатаха, отвориха рани и сърцето й заплака. В момента, когато момичето изчезна привидението не свърши. Ели тъкмо се отпусна, когато усети нещо да я раздира, да я разпара на половина. И погледна изплашено към тялото си. Гърдите й се отвориха и кръв започна да се лее, цапайки потника й. Кожата се раздели и от там излезе сърцето й, закотвено в захвата на една обсипана с рани ръка. Ел се разтрепери. Изпита толкова голяма доза страх, че пребледня - превърна се в привидение на собствените си мъки.

- Виж го! - прошепна момиченцето отвътре.

Шепота се разнесе като ехо и се блъсна във всички стени на черепа й. И тогава ръката се завъртя. Елизабет забеляза нещо странно. От едната страна сърцето си имаше средноголямо петно, открояващо се от кървавия фон. То бе черно. Като тумор се разсейваше и към други области. Тогава вените й изпъкнаха и видя чернотата им, кръвта, която циркулираше в нея. Цялата гледка бе сбъркана. Но след всичко, което бе преживяла... Не бе чудно, че е толкова разядена отвътре. Както казват: На златната ябълка външността й е хубава, а сърцевината - гнила. Това ли бе Ел - една златна ябълка, трофей, който бе способен да зарадва само окото, но не и душата?

Илюзията изчезна. И всичко по тялото й бе наред. Елизабет би повярвала, че всичко бе само игра на съзнанието й, ако го нямаше отвратителното петно на потника й. Време бе да се махне от тук. Стаята я задушаваше, макар да бе голяма. Защо не можеше да намери покой? Къде можеше да отиде? Тя се спря за миг и погледна затворника, който все така си висеше на веригите. Сигурно я бе помислил за луда, защото я гледаше странно. А може би и не бъркаше в преценката си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeНед Фев 10, 2013 4:06 pm

Елизабет тръгна към вратата, готова да избяга от цялата тази помия на спомени, които не искаше да има. Не искаше да вижда и да усеща повторни и повторно. Искаше да ги забрави веднъж за винаги, но както навсякъде и това си зависеше само и единствено от нея. Ако ги приеме като част от тях, щеше да бъде освободена. Но дали щеше да го направи или да продължава да се самосъжалява както винаги до сега е правила?
Очите й се запечатаха в тези на окования Боунс. Искаше да го погледне само за последно, като достоверност, че всеки си заслужава наказанието. Че грехът трябва да бъде изкупен. Ако не приживе, то в тъмните дупки на Ада или памуковите облаци на Рая.
Подмина го и се насочи към изхода, а в този момент портата се отвори и насреща й застана същият онзи палач от преди малко. Свършил с уроците си, сега се връщаше, за да бди над жалкият престъпник. Нямаше да го изпусне от поглед. Не очакваше слаботелесната девойка да е още тук. Изглеждаше по-различно от преди. Някак покрусена, изпита, като болна. Дали онзи мерзавец не е мътил главата й с отрова? Нямаше да се учуди. Боунс умееше да манипулира околните. Не го прави за първи път. Но това, Синк не го интересуваше. Пет пари не даваше за нуксата пред себе си, нито за когото и да е. Това, което бе важно е, че малката русокоска не се е прекършила и не е направила колосалната грешка да го освободи.
-Ти още ли си тук? - сряза я с гласът си некромансъра.
Погледът му беше умопомрачаващ. Толкова мощ и жестокост се криеше в него.
-Д...
-Напусни! - заповяда й заместникът на учителите и тя нямаше друг избор освен да го послуша.
Така или иначе смяташе да си върви, но сега бе подплашена допълнително, като кошута от разярен звяр.
Подмина го на бърза ръка и излезе от помещението. Опита се да се отърси от преживяното през последният половин-един час и може би до някъде успя. Тръгна нехайно лутайки се по коридорите чудеща се, дали да се качи нагоре или да слезе надолу.

/Ел, свободно РП. Ходи и прави каквото искаш. Ако искаш отиди в града, за да си търсиш работа, както желаеше./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeЧет Фев 14, 2013 11:53 am

Разбира се след такава нощ нямаше как да не летя в облаците. Просто бях толкова щастлива. Разбира се преди да излезна се преоблякох и изчистих стаята. Просто надали щеше да е приятно на съквартиранта ми да вижда парчета от скъсани дрехи.
Ходех из коридорите и си подскачах като малките деца. Че аз си бях до някъде такова дете. А още повече се радвах, че Грегъри вече не беше намусен и мрачен. Понякога можеше да е много страшен, дори повече от Себастиян ако настроението му е стъпкано и изхвърлено. Но надали щях да го виждам известно време така. За което само можех да се усмихвам.
Докато минавах покрай кабинета на Таня - стаята за мъчения, чух шум.
-Хайде Боуни, изпей всичко.
Този студен глас. Синк? Явно пак се беше върнал към измъчването на бедния Боунс.
Влязох в стаята и ги погледнах. Веднага Синк закова погледа си в мен и ми изсъска.
-Напусни.
Странното беше, че преди ме плашеше, но сега нещо не чак толкова много. Особено като се има на предвид, че ме спаси от самия демон в мен. Ако не ме беше открил онзи ден в коридора можеше напълно да се загубя и "Ева" да надделее над мен. Знаете ли, чак сега разбрах, защо се нарича Ева. Тя олицетворяваше мъката, страданията, омразата на хората, а тя е присъща за живите. Самото и име значи живот, докато аз изобразявам мира, спокойствието, чистотата, която идва след смъртта. С нея бяхме толкова различни, колкото и еднакви.
-Съжалявам, но не приемам заповеди от вас.
Казах без да му мисля. Но си бях права. Единствените упълномощени да ми дават заповеди бяха Лушиъс и Корнелиус. А и ми беше интересно как точно измъчва Боунс. Приближих се до тях и погледнах Синк. Имаше черни кръгове под очите, явно не беше спал от доста време. А това не беше добре за здравето му.
-Май трябва да легнете.
После погледнах Боунс, който изглеждаше жалко. И нещо в мен просто искаше да му помогна, но знаех, че не трябва. Предателите не се толерираха нито тук, нито долу, нито пък където и да е.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeЧет Фев 14, 2013 9:34 pm

Синк изгледа въпросително момичето. Явно тя дръзнеше да му говори по този начин? Смееше ли да го провокира с думи? Или искаше да заеме мястото му, за да измъчва клетия учител? Да, тя бе подопечна на своят учител и неговият ментор. Но, нали когато тях ги нямаше, самият Синк изпълняваше техните действия? А и самият Лушиъс до толкова бе изчезнал в последно време, че никой не знаеше изобщо, дали някога щеше да се завърне в Роузкилл. А тази липса, се виждаше много добре, на младият некромансър. Той можеше да изгради малкото бъдеще пред себе си, като напасне парченцата от живота си едно по едно, достигайки до границата, в която никой не можеше да го спре. Единственото място за което се бореше в момента той, бе на малкият престол, от който можеше да обучаваш някого. Стремежът му граничеше с това, че би дръзнал да се обърне и с един замах да умъртви учителя, стоящ зад него. Но, тогава, къде отива удоволствието? То бе по-важно дори от ненавистта. Дори да мразеше едноокия, не би го убил, когато той е окован на едно място. Би се борил със зъби и нокти, би проклинал дори деня, в който би дръзнал да направи това, но никога нямаше да се откаже, да преследва своята цел. Защото, ако постигнеше това, да докаже не само пред другите, ами и пред самият себе си, че е на достойно ниво за да бъде учител, би бил много по-удовлетворен, отколкото когато победата му е сигурна.

- Моля те... - прошепнаха тихо устните на Боунс.
Учителя изглеждаше повече от отчайващо. Кръвта му, която до скоро се стичаше по дрехите и бялото му лице, отдавна бе засъхнала. Бледия спомен бе оставил единствено засъхналите следи по лицето му, примесени с малко слюнка за цвят. Очите му бяха подпухнали, но не от недоспиване, ами от безмилостните удари, които му бяха нанесли. Синините бяха изменили своят цвят, бивайки в момента много по-наситени, отколкото бяха в началото. Но, той самият не се предаваше. Колкото и да го измъчваха, колкото и да искаха той да спомене нещо...нямаше как. Връзката му стигаше до граница, която не можеше да прекрачи. Мислите му бяха съсредоточени само върху едно - това да остане жив.

- Моля те... - отново се опита да проговори учителя - ... освободи ме и ще я намеря.
Синк се изсмя.
- Нима? А защо, просто не ни кажеш, къде да я търсим?
- Не знам къде е...
- Да. Не знаеш къде е, но ще я намериш. И как ще стане това? Ще призовеш мъртвите, да ти помагат ли?
Боунс просто замълча. Реши да не продължава безсмисленият разговор, който така или иначе нямаше да завърши в негова полза. А младежа, който го заместваше от тук нататък, се обърна към новодошлото момиче.
- Ами ти, дребен...какво търсиш тук? Нямаш ли си някакви задачи...там? Или просто искаш да се позабавляваш на чужд гръб. М? Мъчила ли си някога човек? Имам предвид истински...а не плюшените играчки, с които си си играла до вчера.
Лекият арогантен тон се усещаше от далече. Всъщност, Синк не изпитваше нищо към хлапето. Просто се опитваше да я прогони ако не с безразличие, то поне с нещо, което щеше да я уплаши.

_________________
Стаята за мъчения - Page 3 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeПет Фев 15, 2013 9:13 am

- Ами ти, дребен...какво търсиш тук? Нямаш ли си някакви задачи...там? Или просто искаш да се позабавляваш на чужд гръб. М? Мъчила ли си някога човек? Имам предвид истински...а не плюшените играчки, с които си си играла до вчера.
Не знам как да го кажа, но когато ми говореха така ме дразнеха. В сърцето ми се появяваше онова, отдавна изчезнало чувство на гняв, на яд. Но то не продължи много време. Просто всичко, което е в отрицателна посока в мен бива засмукано и складирано за един момент. Един миг, в който ще освободя всичкото зло в мен.
Изведнъж просто излезнах, за да се върна с кърпа, малък съд с вода и бинтове. Можеше и да е предател, но и Боунс е човек. И не заслужаваше всичко това. Поне не и в тези размери. Виждаше се от далече, че Синк се забавляваше на гърба на учителя, но каквото и да е направил, то Синк ще гние далеч по-дълбоко от Боунс. Защото човешкия живот се цени, както и лоялността и най-вече решителността там долу. А щом след толкова удари Боунс още не е проговорил, то той може и да успее в начинанията си.
Потопих парцала във водата и го стиснах. Доближих се до лицето на Боунс и внимателно започнах да го чистя от кръвта. Но друг глас започна да говори вместо мен. Сякаш Ева искаше да каже каквото мисли.
-Господин Синк.
Започнах тихо докато изтривах засъхналата кръв.
-Да си играете така с живота на този човек ви прави по-долен и от демони.
Знаех, че сама се обиждах, обиждах и Грегъри, но ние поне не мъчим хората. Ние им давахме избор. И когато не изберат правилното решение то, тогава губеха живота си.
-Но ти не си ли ... - чух гласа на Боунс, но го спрях преди да продължи.
-Моля, не говорете. - и продължих разговора си със Синк - това, което прави Лушиъс и Боунс годни за учители, е че те защитават учениците си. Те им помагат, а не искат само мястото на учител. Те имат по-висши цели от тези. Боунс търси безсмъртието, което само ще го унищожи, а Лушис ... той ... търси нещо много повече от безсмъртие ... той търси покой за душата си.
Превързах раните на Боунс, а гласа на Ева продължаваше да говори вместо мен.
-Ако започнете да се грижите за учениците си, вместо да ги убивате може и да заслужите титлата учител, но когато стане това ще бъдете ли доволен? Не разбирате ли? Трябваше да се целите по-високо и по-високо и когато успеете с едно нещо то да поискате друго, и второ, и трето. И не, никога не съм измъчвала човек или пък играчка. Аз не съм палач, аз съм онзи, който обикновено го измъчват.
Най-накрая се обърнах към Боунс и го погалих по лицето. Ако само имаше моята регенерация щеше да заприлича пак на себе си, но тогава сигурно щяха да го измъчват дори повече, което си беше ужасно само по-себе си. Той можеше да се радва, че се е родил човек.
-Господин Боунс. - приближих се до него и го прегърнах като му подшушнах - помогнете да я намерим и ще ви да направите сделка в демон без да взима живота ви.
Дали щеше да приеме такова нещо. Известно, е че демоните са коварни и хитри създания, но точно заради това можеш да поискаш всичко от тях, от това да върне любим човек обратно към живота, до това да властваш над цялата земя. А колкото по-силен е демона, толкова повече можеш да поискаш. И как точно се определя силата. Това е толкова просто. Колкото по-приближех си до собствения си създател, толкова по-силен си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeПет Фев 15, 2013 4:27 pm

-Точно това искам, дете... - прошепнаха устните на едноокия учител. -Тя е единственото, което имам. Никога не съм искал да я убия. Но тя избяга от мен. Тя не може да живее сама. Не може да се контролира. Единствено аз мога да я пазя от това, което е. От самата нея.
Думите на учителя бяха чувствени, но неразбираеми. Само той знаеше какво иска да каже, както и той самият не разбираше какво му говори малката некромансърка.
В този момент Синк пребледня. Единственият цвят в очите му сякаш изчезна и нещо в него се пробуди. Гняв, който никога до сега не беше позволявал да излезе наяве. Той се хвърли на стола, на който беше завързан учителя и избута момичето в страни. Хвана Боунс за гърлото и почна да го стиска с колкото сила има.
-Ще я намеря повярвай ми. -изкрещя той силно в лицето му. -И само косъм да е паднал от главата й, ти ще си следващият когото ще погубя.
Мортем все още стоеше на земята. Гледаше с лек страх в очите това, което правеше заместника на учителите. Но всичко приключи така, както и бе започнало. Синк се отдръпна назад, очите му възвърнаха блясъка си, а сърцето му затуптя в нормален ритъм. Чернокосият некромансър се обърна към момичето, което седеше зад него и й подаде ръка. Подаде й ръка и й помогна да се изправи.
-Като искаш да се грижиш толкова за него, поверявам ти го. Мисля, че имам нужда от почивка. А този дано изгние тук!
Без да казва нищо друго, младият мъртвороден се изниза от залата, имайки намерението да не се върне скоро. Всичко утихна поне за минута, преди Боунс да наддаде някакъв звук. Леки хрипове се чуха от стола, на който бе завързан едноокия. Когато Мортем го погледна, видя, че той плаче. Редици сълзи се стичаха по бузите му и попиваха в дрехите.
-Ей...
Хелските се приближи до учителя и застана на колене пред него. А Боунс я погледна и през сълзи заговори:
-Не исках да те убивам. Моля те прости ми, До. Чаках те цял живот да дойдеш при мен. Да изпълним това, за което бе създадена. Обичам те, дете мое. Знаеш, че ти желая всичко най-добро, както ти обещах още първия ден, в който те видях. Не си отивай повече, моля те...
Мъжките сълзи продължиха да се стичат още по-силно. Това, което се въртеше в главата на Боунс, бе необяснимо. Но той виждаше пред себе си това, което винаги е искал - малката Дориан. Момичето, което бе неговият живот.

_________________
Стаята за мъчения - Page 3 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeПет Фев 15, 2013 8:53 pm

Гледах учителя докато плачеше и изливаше душата си. Какво толкова лошо може да е направил? Но за пръв път виждах някой да побеснява така, както Синк. Дори и в най-лошите си скандали със Себастиян той ме е бил такъв. А той е самото зло. Просто тази реакция малко беше стряскаща.
-Не исках да те убивам. Моля те прости ми, До. Чаках те цял живот да дойдеш при мен. Да изпълним това, за което бе създадена. Обичам те, дете мое. Знаеш, че ти желая всичко най-добро, както ти обещах още първия ден, в който те видях. Не си отивай повече, моля те...
Леко се стреснах от тези думи. Сякаш ми ги казваше на мен, а аз изобщо не приличах на Дориан. Беше наистина плашещо, но и сърцето ми се сви. Може би защото никога нямаше да чуя тези думи от създателя си, или защото никой, никога няма да изпитва същата привързаност към мен. Не можех да определя кое от двете.
Надигнах се и го прегърнах през врата силно. Исках само да го успокоя, да разбия тези сълзи и да не се появяват повече, но как да го направя?
-Моля ви, господин Боунс, спокойно. Дориан може само да се радва, че сте и дали правото на живот. Че сте и дали живот. Че сте и показали тъгата ... и ... красотата на този свят.
Спрях се за момент, но после продължих.
-Дориан може само да се радва на този живот. И най-вече да се радва, че е изпитала емоции и запазила спомени ... като човек.
След като усетих, че започна да се успокоява се дръпнах и се разтърсих за нож. Когато намерих нещо подходящо отидох до Боунс и леко надигнах ножа. А той още през сълзи каза:
-До, какво правиш?
Без да му отговарям порязах дланта си и му дадох няколко капки от кръвта си. След секунди всичките синини и белези от побоищата на Синк бяха заличени и Боунс пак беше стария си учител. Седнах до него и се загледах в дланта си.
-По-добре ли сте?
Знаех, че толкова малко кръв само ще заздрави раните и нищо повече. И сега е момента да споделя нещо. Чудите се, защо кръвта ми може да лекува хората. Много просто. Всеки се ражда с нещо специално в кръвта си, но когато магията е много силна тази сила се отключва и е въпрос на време да разбереш как действа. Точно така и аз разбрах, че моята кръв може да излекува всяка рана и болест, да подсили всяко тяло, стига да е дадена доброволно, а когато е взета насилствено ... то тогава тя се превръща в отрова. И на колкото и хора да я дам, единствения на който не мога да я използвам съм самата мен. Е не съм ли прецакана.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeПет Фев 15, 2013 9:15 pm

Погледа на Боунс засвети. Разголения до кръста мъж навдигна отново глава и погледна към момичето с розовите коси.

- Ей... - прошепнаха тихо устните му - ...ти не си Дориан. Но аз те познавам.
Мортем се усмихна, без да казва нищо повече. Остави учителя да си поеме поредната съживителна глътка въздух и да се порадва на живота си. Наистина, от раните му останаха само бегли белези. Това го учуди доста. И колкото и трудно да му беше да разбира, какво се случва около него, той осъзна едно - че момичето стоящо пред него, е специална. Специална, сама по себе си. Тя притежаваше нещо, което никой друг некромансър не би могъл да използва заради вида си.
- К-как го направи?
- Лесно. Кръвта ми може да лекува...
Тя му разказа малката си история, за лековитата си кръв. Колкото повече говореше, толкова по-интересно му ставаше на учителя.
- Н-но ти си некромансър. Нали?
- Да. Всъщност, съм и демон.
- Д-д-демон? - заекващо попита отново учителя.
Момичето единствено потвърди думите му. Опита се да му обясни за себе си и Себастиян Дантес. Но, Боунс не разбра почти нищо. Все още в главата му се въртяха мисли за лековитата кръв, която притежаваше тя.
В следващият момент, Боунс почувства, как силата му започва да се възвръща. Той размърда ръцете си, които бяха завързани здраво за облегалките на стола, с метални окови. Самият той знаеше, че няма как да се измъкне от тях, но все пак опита. За жалост, горчивият му опит преживян в тази стая се върна в главата му. Онзи първи ден, в който доведе тук Дориан Смит и и показа малкото леговище за мъчения. А на същият този стол, на който стоеше той, седеше собственият му син, който двадесетина минути по-късно, бе умъртвен от собствената му ученичка. За късмет на учителя, в този ден, момичето което стоеше срещу него, явно не му мислеше злото.
Учителя повдигна погледа си нагоре, поглеждайки отново в очите на момичето.
- Как се казваш?
- Мортем.
- Лушиъс те обучава, нали?
- Точно така.
- Добре, Мортем. Ако те помоля да ме освободиш, ще го направиш ли? Обещавам ти, че никой няма да разбере.

_________________
Стаята за мъчения - Page 3 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeСъб Фев 16, 2013 9:29 am

- Добре, Мортем. Ако те помоля да ме освободиш, ще го направиш ли? Обещавам ти, че никой няма да разбере.
Надигнах рязко глава от дланта си към учителя. Искаше да го освободя? Правилно ли беше да го освободя? Бавно се изправих и отидох зад него. С ножа в ръка понечих да счупя оковите, но точно преди да стане това се спрях. Сякаш някой ми държеше ръката и не я пускаше. В главата ми започнаха да изникват хиляди забрани още от преди, когато бях малка. И някой скорошни. Дори думите на Корнелиус онзи ден.
"-За сега единственото, което можеш да направиш е да продължиш с нормалният си начин на живот. Не се меси. Ако имаме нужда от помощ ще се обърна към теб. До тогава си гледай работата и не се забърквай в неприятности, ако това ти е възможно."
И ставаше все по-зле. В главата ми започнах да усещам силна болка. Точно като онзи ден, когато трябваше да убия Джим Картър. Не ... тази тук беше дори по-силна. Имах чувството, че главата ми ще се пръсне, и после ще се съедини, само и само, за да се пръсне отново. И това отново и отново, и отново. Точно това правеше с мен неподчинението. Караше ме да полудявам, да пищя, и да викам. Да не мога да си намеря място. Да искам да счупя короната с надпис "демон" над мен, но ако това станеше ... то нямаше връщане назад.
Но все пак с огромни усилия доближих ножа още малко до оковите и тогава чух шум. Някой беше влязъл в залата. Изобщо не ме интересуваше кой е, но щом проговори нещо в мен кипна.
-Спри, какво правиш?
Бяха единствените думи, които бедното същество каза. След това леко прекъсване съвсем малка вълна от магия се разпръсна из мястото, търсеща нещо, което да подхожда на нея. И това се оказа една верига. Тя започна да се движи като змия към краката на влезлия в стаята, но за негов късмет той успя да избяга.
Обърнах се към Боунс и застанах пред него.
-Какво ще получа ако го направя?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeСъб Фев 16, 2013 10:51 am

Който и да бе силуета, вече го нямаше, подгонен от страха за собственият му живот.
Мортем бе на крачка да изпълни молбата му. Нещо вътре в нея й подсказваше, че това е правилното решение, но все още не бе сигурна. Трябваше да се застрахова.
-Какво ще получа ако го направя?
Боунс вдигна влажните си очи към нея и се усмихна съчувствено.
-Правилно питаш. Ти си умно и добро момиче. Не трябва да се доверяваш така на непознати.
Искаше му се да я погали по розовите коси, но ръката му бе вързана и веригата слагаше край на това му желание.
-Не знам дали мога да ти предложа нещо. Не съм много богат, а и нещо ми нашепва, че теб това не те интересува. Възхищавам ти се. Какво може да ти предложи един възрастен човек, освен обещанието, че ще се почувстваш по-добре. Мортем аз съм просто един грешен мъченик, който иска да се поправи. Иска да върне времето назад, но не може. Затова ще се постарая да направя всичко, за да оправя нещата. Ще я намеря, знам, че мога, ще й обясня и ще доказа пред нея, пред гилдията и пред себе си, че мога да съм лоялен.
Той наведе глава. Въпреки, че нямаше външни рани, вътрешно все още го болеше.
-Никой не ми вярва....случвало ли ти се е? Целият свят да е срещу теб...
Очите му се насълзиха за пореден път, но сълзите не порекоха. Трябваше да е силен.
-Да не си...свободен....? Душевно....По-добре да умра. За предпочитане е....от това тук....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeСъб Фев 16, 2013 11:27 am

Продължавах да го гледам и май толкова болка за един ден му стигаше. Добре, щях да му помогна, но нямаше да е безплатно. Пък и това, което исках надали щеше да му коства нещо по-съществено.
-Ще ви освободя при едно условие ..
Усмихнах се, а поредната вълна от енергия се излъчи от мен. Но този път не, за да контролира предметите, а да освободи веригата и да я върне на мястото и. Явно просто онова, което ме спираше да освободя Боунс първия път се бе отказало, веднъж осъзнало, че аз щях да го освободя. Бях решила и нямаше да се спра, само заради една болка в главата или пък надигащите се прегради.
-Позволете ми да стана ваш демон.
Видях учудването в лицето на Боунс и побързах да обясня.
-Наречете го застраховка, защото веднъж разберат ли какво съм направила ще ме пратят при баща ми, а той или ще ме похвали или ще ме накаже жестоко. - поех си въздух и се усмихнах - пък и не съм предназначена за призоваване, а по-скоро ме държат колкото да подсилвам демоните долу, затова искам да изпитам чувството. Поне веднъж да се почувствам като тях.
А и нямаше да му кажа, че просто искам да го държа под око. Тоест ако се съгласи щях да знам къде ходи, и къде ще се намира след като напусне Роузкилл. Но дали щеше да се съгласи. Имаше си и облаги, имаше си и недостатъци.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeСъб Фев 16, 2013 11:49 am

-Ще ви освободя при едно условие....Позволете ми да стана ваш демон. Наречете го застраховка, защото веднъж разберат ли какво съм направила ще ме пратят при баща ми, а той или ще ме похвали или ще ме накаже жестоко. Пък и не съм предназначена за призоваване, а по-скоро ме държат колкото да подсилвам демоните долу, затова искам да изпитам чувството. Поне веднъж да се почувствам като тях.
Боунс я слушаше напълно съсредоточено и внимателно. Да стане негов демон. Той вече имаше един, но....
Мъжът кимна сдържано с глава.
-Съгласен съм!
В този момент оковите от ръцете и краката му засияха в цвета на енергията на Мортем и след няколко секунди се чу изщракване от отключване. Веригите се строполиха на земята и освободиха тялото му. Главата му клюмна надолу.
-Свободен съм....свободен....
Хелските вярваше, че той ще се разплаче от щастие и благодарност. Но действителността бе много по-различна. Спомняте ли си, че сме казвали, че Боунс е ненадминат манипулатор? Той умее толкова добре да се прикрива, толкова внимателно да подбира думите и действията си, че лесно можеш да попаднеш в капана му. Твърде лесно...
Достатъчно е само едно наивно дете да те съжали, да вбеси пазачът ти, така че да останете сами, да пророниш няколко сълзи, няколко мили, разкайващи се думи. После да й обещаеш нещо и тя е твоя. Горката, малка, глупава Мортем....
Зад кичурите на дългата му черна коса, лицето му се беше изкривило в лунатична форма. Той се усмихваше. Подмолният му план, най-накрая се осъществи. С онази нукса не успя. Тя се оказа по-мъдра. Но това хлапе бе толкова лесно в желанието си да се почувства нормално, че предаде всички, които някога са й вярвали, без дори да го осъзнае.
-Хахахахахахахааа....
Смехът му се разнесе във въздуха, по-дяволит и от на Луцифер.
-Боу....
Преди девойката да успее да изрече даже името му, той вдигна ръка и заби ударна доза енергия в тялото й. Тя отлетя и се заби в отсрещната стена, като се стовари на земята. Какво си мислите? Може да е демон, но пред нея стои един от двамата учители в Роузкилл. Това не е поредният сополив новобранец, когото можеш да победиш с лека ръка. Той бе майстор. Майстор на черната магия, както и на преструвките. Истински виртуоз, свикнал да си играе със съдбата на хората.
Мъжът се изправи и бавно, достолепно закрачи към нея. Стъпките му отекваха в ушите й.
-Глупаво дете. Мислиш ли, че реално ще ти позволя да бъдеш част от мен? Да ме наблюдаваш, да следиш всяко мое действие? Не бих взел подобна безволева невежа за спътник.
Той протегна за втори път ръка, изпращайки магията си към нея и я повдигна рееща се във въздуха. Мортем не можеше да контролира тялото си, колкото и да се опитваше.
-Трябва да ти благодаря, че ме излекува. Сега се чувствам като нов.
Заби я отново в стената с такава сила, че Мо удари здраво главата си и всеки момент можеше да припадне. Боунс я подмина и отвори широко прозореца, който гледаше надолу към градината. Качи се на парапета и погледна напред към светлия хоризонт.
-А сега.....да си върна това, което е мое. А после....после ще сложа край на това проклето място. Гилдмайстор Боунс. Мммм......харесва ми как звучи.
Той скочи и се скри от полезрението на демона.
Хелските почна да възвръща усещането си малко по малко и да осъзнава постъпката си. Беше я изиграл. В този момент в залата нахлу като попарен Синк. Когато видя, че стола е празен гневът изби по тялото му.
-Не!
Изтича до прозореца, после се обърна и хукна навън. Момчето, което се опита да спре Мортем го бе намерило и му каза за грозящата опасност. Малко след него в залата пристигна и Корнелиус, получил същото предупреждение. Той се спря и замръзна на място. Погледът му се отправи към падналата, която сега бе на колене.
-Какво направи....Какво....направи....

/Тери описваш само реакции, мисли и евентуално някоя реплика. За сега само това, защото ще има продължение/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeСъб Фев 16, 2013 1:05 pm

Докато стоях на колене на земята не чувах нищо. В главата ми беше пълна каша. Сякаш това, което стана туко що беше станало ме отпрати веднага в някоя бездна там долу. Усещах тежестта на това, което направих. Усещах как скоро ще стане нещо, много по-лошо от освобождаването на един учител. И сега ... бях загубила доверието на Корнелиус, и стоях взираща се в все още кървящата си длан.
Но това преди малко не бях аз. Не можеше да съм аз. Още от както влязох в залата "Ева" ме контролираше. Искаше Боунс да е свободен и да му дам от кръвта си. И аз не знаех защо. Принципно не помагах на такива хора. Страничех от тях, гледах да не съм близо до тях.
Сега бях напълно западнала. Напълно мъртва от вътре. А пред очите ми беше само онова червено петно. Исках да се върна от мъртвите, но не можех. Понякога мразех, живота който съм си направила. Всичко, което направя е погрешно. И сега бях притисната към стената без да мога да избягам. А грешката ми си взимаше своето. Осъзнавах, че направих нещо ужасяващо. Нещо непоправимо.
-Господин Корнелиус ... измислете ми достойно наказание за грешката ми.
Продължавах да гледам ръцете си и тогава ме удари нещо в главата. Раната не зарастваше. Та тя беше съвсем малко. Защо. Не знаех защо, но започнах да викам и да пищя докато я гледах. А вие няма ли? През живота си да гледате как всяка рана зараства и изведнъж някакво си порязване да не иска да зарасне.
Изправих се и направих няколко крачки назад, колкото да се ударя в стената и пак да падна, без да откъсвам поглед от ръката си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeСъб Фев 16, 2013 2:11 pm

-Наказание....наказание... - повтаряше гилдмайстора. -Няма подходящо наказание,з а това което направи. Ти ни погуби.
Той отиде с бърза крачка до нея и още преди да се е изправила и залепи силен, шумен шамар, който отекна в стените.
-Проклето дете! Колко пъти ти казах да не се месиш. Аз, Синк, всички. Ти ни предаде. Сложи ни на тепсия и я бутна на лъва да си прави пир с костите ни. Ако я намери, знаеш ли какво може да направи със силата й? Нужно е само да я принуди, а явно това му се отдава. Защо никога не слушаш никой? Ти си под моя опека, трябва да изпълняваш това, което ти казвам. Но не. Ти си Мортем Хелските, дъщерята на Себастиан Дантес, можеш да си правиш каквото си поискаш защото си гнусна безсмъртна. Защо да не се позабавляваш с нас, смъртните?
Корнелиус беше полудял. Момичето никога не го беше виждала толкова разярен. В стаята дойде Синк с отчаян поглед.
-Избягал е. - поклати глава той и тогава я видя. - Ти!
За няколко секунди се озова пред нея и я стисна за врата. Почна да я тресе, а пръстите му още повече да се затварят в болезнен, спиращ дъха ключ.
-Мръсница! - крещеше мъжът -Ако не беше ти, нищо подобно нямаше да се случи. Нищожество. проклето момиче....
-Синк, пусни я. - озъптя го гилдмайстора.
Разочарованието се четеше в лицето му.
-Ти ни предаде, Мортем. Предаде мен, него, Лушиъс, всички тук, Дрейк. Всички....
-Аз... - помъчи се да каже тя, забравила за раната си, но не можах.
-Себастиан! - провикна се предводителя. -Себастиан Дантес, ела тук веднага.
Гласът му сякаш проби реалността и достигна до ушите на бога.

Той спокойно седеше на тронът си и разглеждаше някакви документации в присъствието на съветника си.
-Себастиан.....Себастиан Дантел, ела тук веднага.....
-Това не е ли Корни?
-Мисля, че е той, господарю.
-Звучи ядосан. Да проверим какво става.
Принцът на мрака се изправи от мястото си, изтупа мантото си и с Грей се изпариха.

Само след секунда се озоваха в Стаята за мъчения, ставайки зрители на странна гледка. Мортем седеше на земята, с подпухнали, зачервени очи, а до нея бяха двамата некромансъри.
-Корни, приятелю, какво става?
Белокосият мъж се извърна към него с кървясъл поглед и посочи към момичето.
-Махни я.
-Моля...?
-Махни я от гилдията ми! - извика силно той. -Приех да се грижа за нея, но не и да ни подлага на риск.
-Чакай, чакай. Какво се е случило?
Грегъри наблюдаваше любовницата и не разбираше какво се случва. Виждаше мъката й, но все още не и причината за нея.
-Стана това, че тъпата ти дъщеря пусна на свобода враг, който е по-опасен от всеки друг, защото знае абсолютно всичко за нас. Стана това, че си позволява каквото си иска без да се замисли дали има това право. Не ме интересува коя е. Ти ме постави на това място, изискващ да го издигна. Аз го направих. Някога подвеждал ли съм те?
-Не. - отвърна кратко и сухо богът.
Той заби поглед в дъщеря си и я уби с него. Беше яден, осъдителен, не като онези, с които се правеше, че уж й е сърдит, а реално не бе. Не, този наистина я разяждаше отвътре.
-Ти сам ни съсипа като я доведе тук. Ако знаех, че държа змия в пазвата си, никога нямаше да я приема. Тя ни обрече на гибел. Скоро от Роузкилл може да не остане нищо и всичко ще е по нейна вина. Целият ни труд, цялото старание изчезна за миг, заради нея.....Разкарай я. Искам да я махнеш от домът ми. Незабавно, преди сам да я убия и кълна се, няма да ме интересува, че така подписвам собствената си смъртна присъда.
-Грегъри покажи ми миналото. - заповяда Себастиан и Всевиждащият впусна таланта си в действие.
Той видя какво се е случило преди два дена, залавянето на Боунс, причината за него, предателството, а накрая и това на Мортем. Той докосна господаря си и виденията преминаха през него като на кинолента.
-Разбирам....
Той закрачи и стигайки до демона, я хвана грубо за лакътя.
-Ставай!
Издърпа я рязко и тя се озова на крака.
-Съжалявам за проблемите, които се създала. Ако мога да помогна с нещо....
-О, не. Ти и семейството ти направихте достатъчно. Не искам да я виждам никога повече. От днес, достъпът й до гилдията е забранен. Както и този до Лушиъс, където и да е той.
Богът не каза нищо. Можеше, но нямаше да го направи, защото въпреки всичко, той бе човек, който признаваше грешките си.
-Не се притеснявай. Няма да я видиш вече. Грегъри, прибираме се.
Той завлачи девойката след себе си, като я дърпаше безмилостно, а тя не спираше да блуждае с размазаният си поглед.
-С теб ще се разправям когато стигнем у дома.
Още нестигнал до съветника си тримата се изпариха. В залата останаха Корнелиус и Синк, които ядно гледаха след тях.
-Какво ще правим сега? - попита чернокосия мъртвороден.
-Ще направим всичко възможно да го намерим.
Той се обърна и тръгна към изхода на помещението. Преди да прекрачи прага, се спря и погледна към студенокръвния красавец.
-И още нещо. От утре официално си назначен за учител на клас некромансър.
Една бегла усмивка се разля по лицето на мъжа. Неговият момент най-накрая дойде. Най-накрая единия от двамата сгафи и той щеше да заеме неговото място.
-Дано Лушиъс скоро се върне. Ако ли не, бог да ни е на помощ.....

/Тери изчакай моя пост в подземното царство и чак тогава пиши./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeНед Мар 10, 2013 5:51 pm

След урока си Виктор бе потъсил Таня в Погребалното бюро, но очевидно и тя вече бе приключила, защото завари помещението празно. Явно от всички Синк най-много обичаше да тормози учениците. Което си бе и хубаво, защото колкото повече човек се занимава с нещо, толкова по-добър става. Само дето под надзора на подобен ледник почваше да те втриса накрая...
Къде би могла да е отишла? Искаше му се да я види на всяка цена, първо, защото не знаеше кои идиоти й се бяха паднали да обучава, нито пък как бе протекъл целия процес, и второ, все още съществуваше заплахата в лицето на Анджелина. Така че щеше да я потърси... И нямаше по-добро начало от Стаята за мъчения. Изключено да е отишла в неговата собствена - нито имаше ключ (въпреки че възнамеряваше да й даде такъв), а дори да имаше, тя бе толкова срамежлива и свенлива, че никога нямаше да се осмели да влезе там по собствена инициатива.... Май. Не знаеше доколко е успял да я предразположи и отпусне. Но му се струваше, че й трябва още малко време...
Така че Вики се отправи към избраната дестинация. Но не завари момичето вътре... Помещението бе празно. На пръв поглед поне. Докато обикаляше, попадна точно на уреда, върху който бе служил за опитно морско свинче на голия копелдак (нямаше да е зле да наметне някоя-друга ризка). Побиха го тръпки при спомена за зверската болка... Малко му бе трудно да повярва, че такива ужасяващи машинарии бяха измайсторени от мило и невинно момиче като Таня. Но нали знаете - в някои случаи бяха престъпни, но в други се явяваха герои, в зависимост от ръката, на която попаднеха... Ако тук измъчваха Боунс, щеше да е друго, нали? Беше повече от задължително място като Роузкилл да притежава подобно помещение, в противен случай изобщо съществуването на такова училище щеше да бъде немислимо. Нали нещо трябваше да ги предпазва от лунатиците? Било то вътрешни, или външни такива.... А и самите машини си бяха майсторските шедьоври на един гениален ум. Творецът вижда съвършената изработка, перфектите механизми... а не онова, за което се ползват на практика.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeПон Мар 11, 2013 2:56 pm

Тази стая криеше толкова много спомени и емоции, смесващи се една с друга толкова умело, че е трудно да разграничиш мъчението от удоволствието. Тук се бяха случвали какви ли не неща. Тук едно момиче с проблеми в главната връзка на мозъка изтръгна сърцето на единственият син на един от учителите. Тук самият този учител измъчваше един младеж, а седмици по-късно, същият този учител бе на неговото място. Тук един демон помагаше със скици за нови изобретения, а една нукса се набираше, за да покаже силата си. Тук, точно тук, точно на това нетипично за тази цел място, едно момче, онова измъчваното от учителя намери първата си истинска любов. Седяща на парапета на прозореца със завеян поглед, забит в него. Толкова не запълваща обстановката, толкова не наподобяваща за нея. Помнеше първите му впечатления когато я видя. Те бяха смесица между инстинкт за самосъхранение и възхищение. Огромните й очи го гледаха вяло, черните точици по продължението на носа й се местеха когато го бърчеше, а обиците на устните й потръпваха, когато ги отваряше и затваряше. Тук, на това изпълнено с всевъзможни кошмарни уреди място, той срещна най-чистото създание, което завладя мислите му толкова бързо и неусетно, че не можеше да си представи живота без нея. Вече не.
Сега, вярвайки, че ще я намери в нейната крепост, той се излъга. Залата беше празна. Виктор измести погледа си върху стола, където бе завързан преди време. Каишите висяха от двете му страни. Все още по пода имаше засъхнали капки от кръвта на Боунс. Как само му се искаше да имаше възможността да го посети докато е бил окован. Нямаше да пропусне шансът да се погаври с него, не и след това, което му причини. Само ако беше разбрал по-рано. Но това вече е минало. Проклетника го няма и Тенар силно се надяваше никога да не се върне. Дори не разбра какво е било предателството му, но това нямаше никакво значение за него. Щом нямаше да види грозната му физиономия повече, всичко го устройваше.
Младежът се приближи до стола и клекна. Прокара пръстите си по страничните облегалки, сякаш спомняйки си всичката болка, която премина през органите му онзи ден. Искаше да си я спомня. Да я помни вечно, за да знае какво не иска да позволи никога отново. Към какво трябва да се стреми. Чудно изобретение е създала неговата Таня. Дали е вярвала, че ще бъде използвано върху нейн любим? Едва ли! И все пак той се възхищаваше на ума и инженерските й способности.
-Да, точно там беше завързан.
Виктор се обърна рязко назад. Зад гърба му идваше женски, непознат му глас. На прага на отворената врата седеше висока, елегантна, привлекателна жена, преминала своята първа младост. Косата й бе дълга, сивкава, а очите мъдри и кротки.
-Кой?
-Боунс. Точно на този стол. Кой да предположи, че ще ни предаде.
Дамата стъпи в стаята и отиде до ученика. Загледа се в стола за мъчение, но не с този гняв като младежът. Погледът й не показваше нищо, може би само замисленост.
-Копелето си беше мръсник още преди много време.
-Говориш така, все едно го познаваш от години.
-Не, но...все пак беше мръсник.
-Май го мразиш?
Тенар не отговори на въпроса. Реши, че е по-уместно да запази мнението за себе си. Не познаваше тази жена, не знаеше коя и каква е, а той не се доверяваше лесно, още повече на непознати.
-Извинете, но...коя сте вие?
-Името ми е Клаудия. Аз съм учител на шейпшифтърите. А ти как се казваш, момче?
-Виктор Тенар.
-Тенар? От клана Тенар?
-Да.
-Много добре.
Младият некромансър виждаше някаква изискана сдържаност от нейна страна и все пак по нищо не изглеждаше на злобна, умопобъркана или пък психопат. Точно обратното. От тялото й пращеше на висок интелект, аристокрация и ниво на култура, което бе рядко срещано тук, камо ли пък за преобразяващите се. Те бяха своенравни, буйни и хищни, а тя ярко се отличаваше от нормалните за тях черти.
-Какво всъщност правиш тук, Виктор от рода Тенар?
-Търся някого.
-Аз също. Корнелиус. Предполагам не си го виждал?
-Не и от сутринта. Дойде да ни каже новината за мръс...за Боунс и след това изчезна.
-Да....Сигурно е изпаднал в криза. Става ужасен тогава. Хайде, момче. Помогни ми да го открием. Когато Гробаря е отчаян прави глупости, за които после много съжалява.
Не е сигурно дали мъртвородния изгаряше от желание да помага на една прехвърлила тридесетте години учителка, но без това нямаше какво друго да прави. А и в издирването на гилдмайстора, можеше да зърне и Таня. Така че той се изправи и тръгна след нея, следвайки примера й да върви бавно, без да бърза и без да създава излишно впечатление на притеснен.

/Искам нещо просто. описвай по коридорите как търсите Корни, пък аз ще се включа дали го намирате или не./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeПон Май 27, 2013 3:21 pm

Тялото й се бе изправило пред едно голямо огледало, което обхващаше целият й ръст. Очите й все така искряха на пурпурната светлина, причинена от прииждащите звезди. Ръката държеше една четка и плавно сресваше дългата коса, която се разливаше като черен водопад. Беше облечена с бяла рокля до колената и отворени сандали в същия тон. Решеше косата си и гледаше замечтано в собственото си отражение. Бар? Тя на бар? Никога не е ходила по такива места и силно се съмняваше, че ще се впише, но не можеше да иска от Виктор да се ограничава заради нея. Ако щеше да бъде част от живота му, то трябваше да разчупи границите и предразсъдъците и да се опита поне малко да живее като смъртен. Дължеше му поне това. А и Геш щеше да е с тях, така че, кой знае - може и да е забавно. Нищо нямаше да й коства поне да опита. Не е като да я убие.
Захласната така, Таня не усети чуждото присъствие, което се бе намъкнало неканено в домът й.
-Красива си както винаги.
Момичето замръзна на място, а четката падна от ръцете й, забивайки се в пода. Гласът й бе до болка познат и възроди в нея спомени и далечни страхове, които въпреки годините не се бяха заличили напълно. Извърна се несигурно и съзря пред себе си Всевиждащият, който спокойно стоеше до вратата и я наблюдаваше. Обичаше да го прави още тогава, когато живееше в двореца. Обичаше да й се любува, на неземната й красота, която заличаваше тази на много смърти и не само. На уникалният запас от интелект, който се побираше в тази малка глава. Че дори и на свитостта й. Намираше постоянното й притеснение и наивитет за очарователни. И въпреки всичко, нито веднъж не си бе позволил да я докосне. Смяташе, че подобно цвете не заслужава да бъде откъснато и опетнено. Не й когато не го обичаш. Защото Грей не беше влюбен в нея, но й се възхищаваше.
-Грегъри.... - прошепна чернокосата, стъписано.
-Здравей, Таня. Мина много време.
-Д...да....
Мъжът се отлепи от мястото си и тръгна към нея с бавни умерени крачки, за да не я подплаши. Знаеше колко чувствителна и ранима е. Спря се до нея и протегна ръка да погали лицето й. Тя не отстъпи, но инстинктивно сви клепачи, сякаш очакваше да я удари. Това леко го натъжи, но все пак премина с пръсти по кожата й, едва доловимо.
-Страхуваш се от мен ли?
Хубавицата не отвърна, само извърна поглед настрани засрамено от тези си мисли.
-Някога давал ли съм ти повод за това?
-Не....
-Тогава защо...
-Дошъл си да ме прибереш ли?- прекъсна го тя.
Демонът застопори ръката си и след няколко секунди я отдръпна.
-Значи това било. Притесняваш се, че ще те отвлека. Бъди спокойна, нямам такива намерения. Себстиан е всичко, но държи на думата си. Няма да те пороби отново. Дошъл съм по друг повод.
Чак сега безсмъртната посмя да го погледне в очите. Нейните и неговите се сляха в пълен синхрон и сякаш потънаха едни в други.
-Наистина ли?
-Наистина! Знам, че тук ти харесва, не бих те отнел, колкото и да ми се иска. Желая само да си щастлива. Макар че ми липсваш. Липсват ми разговорите с теб. Ти си единствената, с която можех да водя стойностен диалог.
-Има и други...
-Кои? Онези глупави роби с промити мозъци? Или тризнаците, които честно ти казвам, съвсем скоро ще превърна в микроби.
Таня леко се засмя, не можа да се сдържи като го гледаше такъв.
-Най-накрая. - усмихна се лявата ръка на Дантес. -Не помня от кога не съм чувал звънкият ти смях.
Грегъри усети, че прекалява с близостта, а и че тя почва да се изчервява, затова се отдръпна няколко крачки назад.
-Кажи ми поне тук добре ли се държат с теб?
-Да! Лу е чудесен, много го обичам, а и....
-А и тук е и Тенар. Не мога да повярвам, че залюби смъртен.
Момичето замлъкна сконфузно. Почна да кърши пръсти смутено.
-Значи знаеш.
-Разбира се. Знаеш, че виждам всичко.
-Да...Той наистина е прекрасен човек.
-Но е човек. Не може да ти даде вечна любов.
-Знам това...
-И все пак си с него.
-Да...
-Надявам се да не съжаляваш. Ако те нарани по някакъв начин, какъвто и да е, ще го убия.
Таня изтръпна при тези думи, защото им вярваше неистово и знаеше, че той не се шегува. Никога не се шегуваше щом ставаше въпрос за нея. Погледнато от страни, можеш да сбъркаш, че някога те са имали нещо ценно помежду си, но реално отношенията им, докато тя пребиваваше в подземното царство, бяха на едно различно ниво. Платонично, нещо като с Лушиъс, но по-различни. Единствено на него можеше да се довери и все пак реши да го напусне, когато й се отдаде възможност за свобода. Той на свой ред я смяташе за перфектното същество. Много пъти е лежал в леглото си и се е молел да я обикне, да я обикне като жена. Надявал се е, налагал си го е дори, но така и не стана. Защото още преди да го осъзнаваше, сърцето му бе завладяно от едно друго момиче, което не блестеше с такава визия, нито с толкова еволюирал ум, и все пак не успя да спре поривите на душата си. Мортем нямаше и бегла представа за мнението му за Таня. Смяташе, че може да си въобрази нещо и да почне да ревнува. Как да й обясни близостта, която изпитваше към тази чернокоса нимфа, без да я обърка? Едва ли бе възможно, затова си замълча. Затова и когато Хелските спомена името й онзи ден, не показа каквато и да е емоция, криейки ги вътре в себе си.
-Грег...защо всъщност си тук?
-Дойдох за плюшеното мече.
-Плюшено мече?
-Онова на Мортем.
Очите на демонът се разшириха от вълнение.
-Тя при вас ли е? Как е? Здрава ли е, добре ли е?
Ето това е неговата Таня - винаги мислеща за другите, но не и за себе си.
-Добре е. Много даже. Дворецът все повече почва да й понася, вече не се чувства като натрапник там.
-Слава богу... - отдъхна си синеоката.
-Та....пазиш ли го?
-Да!
Тя се извърна и заприпка, стигайки до един от шкафовете. Отвори го и извади от него играчката, която пазеше старателно, надявайки се, че принцесата някой ден ще дойде и ще си го вземе сама. Върна се при него и му го подаде.
-Тя...ти...вие....
-Да! - отвърна, разбирайки на къде бие.
-Разбирам!
Миг на затишие, в който се чудеше дали да продължи, но накрая не издържа и отправи въпросът си конкретно и смело.
-Обичаш ли я?
-Много.
-Това е...чудесно. Радвам се....
-Наистина ли го мислиш?
Девойката повдигна глава и погледите им се срещнаха за пореден път. Ирисите им искряха, сякаш искащи да си кажат нещо скрито и тайно.
-Да, мисля го. С теб ще се чувства щастлива и сигурна. Ще се грижиш за нея, нали?
-Обещавам! Но кой ще се грижи за теб?
-А....
-Не ми казвай, че ще се оправиш. Пахт го няма, а онзи мъж, пак казвам, той е смъртен.
Таня се усмихна и поклати глава.
-Не се притеснявай за мен.
-Не мисля, че съм способен. Ако имаш нужда от нещо просто си помисли за мен и ще дойда.
-Добре. И аз обещавам.
Мъжът се усмихна за пореден път и понечи към нея. Този път тя не се отдръпна, нито го спря. Приближи лице до нея и я целуна меко по челото, галейки гарвановите й, гладки коси.
-Пази се, чуваш ли?
-Да. Ти също.... - отвърна със затворени клепачи красавицата.
Грегъри почна да се изпарява, докато още я държеше, докато от него не остана нищо освен собствената му миризма на остарели книги. Когато Таня отвори очи от него нямаше и следа. Тя се наведе и вдигна четката, която задържа близо до сърцето си, а дишането й бе тежко и учестено. Обърна се към огледалото и отново се вгледа в ликът си, който сега като че ли бе по-спокоен и една идея по-щастлив....

_________________
Стаята за мъчения - Page 3 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeСря Юни 05, 2013 7:35 pm

Вечерта, малко преди осем, може би към без двадесет, на вратата на Стаята за мъчения се почука. И, за ничия изненада, когато Таня отвори, завари Виктор, нагласен като за излизане. Е, силно казано "нагласен", защото все пак това не бе интимна среща между гаджета, Геш също щеше да присъства. А ориентацията на Вики все още се считаше за стандартна. Просто си бе сложил едни по-пригледни черни дънки и чиста тениска по тялото. С дългата буйна коса доста наподобяваше на рокаджия. Поради някаква причина младежът си държеше ръцете зад гърба и не след дълго стана ясно защо; с елегантен жест той поднесе на приятелката си едно нежно ... кокиче? Доста изумяващо, имайки предвид сезона. При това не бе скъсано, а в мъничка саксия, около която бе вързана панделка. Девойката го пое внимателно, сякаш всеки момент щеше да се скърши на две, докосна го любвеобвилно и ахна:
- Но .. как така.. е възможно? По това време..
Момчето се подсихна и отвърна уж скромно, но в действителност още малко му бе залепена табелка на челото с надпис: САМОДОВОЛСТВО.
- Поназнайвам някои трикове.
Когато видя, че не смята да сподели повече (явно искаше да изглежда тайнствен за по-голям ефект), Таня продължи с въпросите:
- Ами саксийката? Откъде я намери?
- Е сега... подробности. - смутено промърмори младежът с уши, нажежени като уред за жигосване.
Бе претършувал цялото имение, докато накрая не се бе натъкнал на някакъв балкон с растения, които... явно се оказаха по-шаващи от обикновеното. Естествено, идеята да бъдат откъснати никак не им се бе понравила и сега, ако човек се загледаше в ръцете на Виктор, щеше да забележи две-три доооста внушителни дупки от ухапвания. Дейба и проклетото растение, беше избил сума ти немъртви мъжаги, а докато се пребори с тоя смотан плевел, трябваше да бяга десетина минути насам-натан като опарен на печка, да размахва ръката нагоре-надолу в опит да прекъсне кокалотрошащата му захапка, да го блъска в стената, да пищи... докато накрая една лелка чистачка с метла не го бе пресрещнала и бе погалила растението по главата с думите "гъъди гъди гъди"; после бе последвало сконфузеното и дооста неприятно обяснение "как агънцатата били много големи кротанки при подходящия подход", голяма доза хокане за това, че Вики е барал там, където не му е работата; момчето изяде няколко метли по кратуната и чак след като обясни на старата дебелана каква е работата, тя се съгласи да му отпусне една от скъпоценните си саксии в името на "трагичната любов".
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeЧет Юни 06, 2013 9:19 am

Таня обичаше изненадите, защото рядко някой и правеше такива. За всички тези години колко подаръка са й правили? Не можеше да ги преброи на пръстите си дори, ако не броим това, че Себастиан я взе под крилото си, стъклената кутия, която Грегъри й подари, която все още пазеше и свободата, която Лушиъс й дари. Всичко друго бе от ръцете именно на този мъж пред нея. Обикновени, прости жестове, които обаче изпълваха сърцето й и го караха да се облива с благодат. В тези моменти, тя бе сигурна, че не е направила грешка. Че не е отдала душата си без причина и годините, които щеше да изживее с него, колкото и малко да бяха те, щяха да си заслужават. Защото най-големият подарък, който някой може да ти даде, това е щастието, а сега тя бе щастлива. Много щастлива, повече отколкото е смятала, че заслужава.
-Хайде, де. Не ми казвай, че не ти харесва.
-Харесва ми. - почти не изпищя девойката. -Прекрасно е, красиво е.
Тя сграбчи саксийката и я притисна до гърдите си, после се завъртя и почна да се оглежда. Търсеше подходящо място за нея, но имайки предвид с какво бе изпълнена залата, едно цвете би изглеждало не на място, където и да го сложиш. В крайна смета, реши, че до прозореца е идеално, поне малко да се любува на светлина, колкото и притъпена да е тя и я постави на парапета.
-Тук е добре, нали?
-Ами...да....предполагам.
Чернокосата се върна при него и го прегърна силно и меко, така че сърцата им да са едно до друго и да разменят туптенията си.
-Благодаря ти!
-Заслужаваш го.
Двамата влюбени не останаха дълго време сами. Следващият пристигнал бе самият Геш, който нямаше нужда от позволение, за да връхлети. Без да се замисля, че може да вършат нещо интимно, той нахлу с хлапашката си широка усмивка. Но като познаваше Таня, нямаше и от какво да се притеснява. Знаеше, че тя не би "мърсувала" на обществени места, така да го кажем.
-Готови ли сте, гълъбчета? Охо....като те гледам, ти си повече от готова.
Домакинът отиде до колежката си, хвана я за дланта и я завъртя в бавен пирует, за да я огледа обстойно.
-Много си красива, булка. Е, ще тръгваме ли?
-Да тръгваме. - кимна ентусиазирано Виктор и пое ръката на любимата си от тази на Зайо Байо.
-Време е за купоннн. - извика втория на свой ред и почти изхвърча от помещението, като останалите го следваха развеселени от жизнеността му.

/Бо, може да пишеш направо в кръчмата в Найтмер./

_________________
Стаята за мъчения - Page 3 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitimeСря Юли 30, 2014 2:07 pm

- Таня, мила, там ли си! - се канеше да извика Виктор, смело бутайки вратата на стаята за мъчения напред, но добре, че не го направи, защото го посрещна глас, който му се стори доста подозрителен. Враждебен, пълен с омраза, дрезгав, все едно гласните му струни бяха целите оваляни в пясък. От онези гласове, просещи си подслушване. Изобщо, от онези, които успяваха да прозвучат възможно най-противно, когато изричаха:
- Мълчи, копеле....
Вики инстинктивно повдигна вежда. Огледа залата, но на пръв поглед не можа да различи нищо. Вероятно непознатите се бяха забутали някъде на скришно. Донякъде това бе добре дошло и за самия Тенар. Така щеше да се промъкне по-лесно. Да, имаше избор просто да затвори вратата и да не се бута в поредното огнище на проблеми, но в прокълнатите земи никога не е излишно да се докопаш до каквато информация ти се предостави възможност; а пък всъщност е полезно и навсякъде другаде, защото заговорите ги има даже и в рая.
Младежът се шмугна, преди да са го забелязали, радостен, че бяха пропуснали разместването на двуметровото квадратно метално парче, познато още като врата, което толкова неудобно би изпортило появата на всеки, който реши да се транспортира в залата посредством него. Е, явно не и при такива несъобразителни кретени, които бяха решили, че няма никакъв проблем да се изтезават безогледно и без никакви предпазни мерки. Ами така де. Ще влезе някой и веднага ще зачовърка във всичките им тайни. Трябва да подсигуряват секретността си.
А колкото до това дали щяха да ги изключват - не и заради самото измъчване; като цяло смъртта беше нещо нормално в училище като това, дори още по-добре, щяха да се напълнят запасите от учебни трупове; но ако се разкриеше някой заговор, тогава определено не само щяха да ги изключат, ами и щяха да окачат главите им като трофеи на някоя стена. Иначе по принцип уредите бяха предназначени за ползване само от учителите и от другите важни фигури в имението, не се позволяваше достъп до всеки втори пикльо. Въпреки че никога не бе заключено. Ами така де, те бяха некромансъри, а не феички. Чат пат на всекиго се налагаше да извие ръка или две, да изкорми няколко черва, да скъси врата на някого. Забраната бе по-скоро формалност.
Вики, промъквайки се от уред до уред, недоловимо и бързо като фантом, успя най-накрая да ги открие. Не можеше да ги види много добре иззад желязната девица, зад която се прикриваше, но можеше да различи фигурата на висок къдрокос мъж с похвално буйни мустаци, застанал наперено и арогантно пред някакъв друг русоляв, значително по-хилав младеж, разпънат на машината за разтягане като излювана дъвка.
- Казах ти, мизернико... - продължи възмустакатият - Не можеш да се отметнеш, след като веднъж си се съгласил да Му служиш. Ще го придружаваш в мисията му докрай, безусловно, ще се подчиняваш на всички Негови нареждания, ще престанеш да бъдеш личност, ще престанеш да бъдеш човек, ще се превърнеш в една безмозъчна машина за убиване... Ти си просто една негова пешка,... кажи ми, дребно човече, може ли една шахматна фигура да избяга от ръката на господаря си....? Чувало ли се е, виждало ли се е такова нещо? Не ... недей да бягаш от съдбата си...
В отговор се чу хрип, все едно другият се давеше в някаква течност. Най-вероятно в собствената си кръв...
- Вървете всички по дяволите! Заблуждаваш се, че за Него си нещо повече от мен?? Глупако, ако аз съм пешка, ти си офицер, но офицера какво мислиш го управлява, не е ли отново ръката на господаря?? Не............ теб те управлява пишката му, лапаш я, нали........................ - Явно жертвата искаше поне да го засегне, щом бе безсилна да стори друго.
ПРААААСС!!
Да. Определено мустакатият имаше здрав юмрук.
- НА МЕН ЛИ ЩЕ ГОВОРИШ ТАКА, НЕЩАСТНИКО?!?!?!?
Нижеха се удар след удар. Виктор се скри зад железната девица плътно за по-голяма сигурност и не можеше да наблюдава гледката с очите си, но слухът му му даваше достатъчно добра представа. Пръвоначално глухо тупкане след тупкане, после тупкането стана по-скоро пихтиесто и разпльокано. И съдейки по това, че докато удрянето издаваше глухи звуци, прикованият се съдираше от агонизиращи стонове, а при пихтиестото удряне изведнъж гласът му замлъкна, то Виктор преспокойно можеше да отсъди, че е умрял и че желето бе крайния резултат от новооформената му глава.
- НЕКА ДА ВИДИМ СЕГА КАК ЩЕ МИ КАЖЕШ НЕЩО!!! НЕКА ТИ, НЕКА ТИ!!! - онзи продължаваше да удря в истерия, независимо, че мъртвия вече нямаше как да го заболи. Сигурно мустакатият просто бе човек на изкуството - доставяше му върховно удоволствие да извайва скулптори, да маже, да моделира..... мозъци на глави. Явно си падаше експресионист.
- ТОВА ЩЕ СПОХОДИ ВСЕКИ, КОЙТО ДРЪЗНЕ ДА ДЕЗЕРТИРА ОТ АРМИЯТА НА КАЛЕБ!!!! ЕТО ... ТОВА!!!!!!!!!!!!!!! - и той продължаваше да го налага обезумяло, като изпаднал в ненормален транс.
Виктор се вкамени и за секунда престана вече да му бъде толкова смешно. Ето как само една дума може да промени обстоятелствата коренно. Изведнъж тези шутове почнаха да го засягат доста повече отпреди.
Армия? Дезертьори? Пешки? Ученици от Роузкилл, подчинени на Калеб? И то не просто подчинени, а фанатично обсебени. Колко бяха още? Как и кога се бяха свързали с него? Да не би да съществуваше организация шпиони, които имаха за задача да подронят основите на противниковия, тоест на нашия лагер отвътре?
Ето какви опасения се завъртяха из главата на младежа.
Какво по дяволите се случваше?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Sponsored content




Стаята за мъчения - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за мъчения   Стаята за мъчения - Page 3 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Стаята за мъчения
Върнете се в началото 
Страница 3 от 4Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл-
Идете на: