ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Ковачница Секирата

Go down 
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Ковачница Секирата Empty
ПисанеЗаглавие: Ковачница Секирата   Ковачница Секирата Icon_minitimeВто Фев 01, 2011 11:48 pm

Мястото за купуване или поръчка на оръжия. Собственичката Милена е с най-развития бизнес в този бранш. Тя е единствената, която взима чираци да й помагат. Тя смята, че не ти избираш оръжието, а то теб. Така че влезеш ли в нейната работилница, бъди готов да се довериш на стоманата и да я оставиш да те води.

Ковачница Секирата 601ca662d6b5d85c7487f39


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Пет Авг 15, 2014 6:03 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Ковачница Секирата Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Ковачница Секирата   Ковачница Секирата Icon_minitimeЧет Мар 22, 2012 9:35 pm

След като повървяха известно време из главозамайващите улици на Илион (Меропа се чувстваше, сякаш е попаднала в самата райска градина), те най-сетне достигнаха целта си. Всъщност в първия миг некромансърката така и не го разбра - беше се отплеснала по искрящочервените цветя в паркчето отдясно и не забеляза, че Лушиъс се спира пред един от многобройните магазини. Така че продължи напред и едва когато учителят бе останал десетина метра зад гърба й, се усети, че нещо не е както трябва...
Когато влязоха вътре, първото нещо, което се наби на очите й беше - желязо. Навсякъде. Лъснато, заслепяващо, металикаво сиво, в най-различни форми и орнаменти.
Това място беше оръжейница. Естествено.
Трябваше да го очаква - тоест, бе абсурдно да мисли, че ще си служи само с голи ръце, нали?
Момичето пристъпи към един производно избран арсенал и очите й зашариха по различните видове дръжки и остриета. Всъщност си нямаше никакво понятие от това, което гледаше. Да, вярно, всичко й се струваше внушително, изящно, но - дотам. Не можеше да направи никаква разлика между инструментите - в смисъл, че ако я попитаха кое от оръжията тук е най-добро, нямаше да може да даде задоволителен отговор.
Меропа в известна степен се смути от този факт.
Господи, защо беше толкова безпомощна?
Определено трябваше да направи нещо по въпроса. И да положи страшно много старание на предстоящите уроци. Така да се каже, да надмине себе си.
В този момент мислите й бяха прекъснати от внезапен шум зад гърба й. Девойката се обърна и гледката, която се разкри пред очите й, в известен смисъл я стъписа.
От една вратичка беше излязла жена, което само по себе си представляваше огромна изненада - обикновено специалистите в този занаят бяха мъже. И второ, външният й вид предизвикваше страхопочитание, възхищение, уплах. Бледосинкавата й коса напомняше студа на замръзнало желязо, хладната й кожа с металикав оттенък лъщеше, а дрехите й наподобяваха по естество, материал, изработка и цвят на някое от най-опасните оръжия в магазина. Леле! На Меропа й се струваше, че от непознатата лъха студен зимен вятър. Приличаше на .. оживели рицарски доспехи!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Ковачница Секирата Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Ковачница Секирата   Ковачница Секирата Icon_minitimeПет Мар 23, 2012 11:54 am

Жената чието лице винаги беше закрито от стоманена маска влезе в същината на магазина си и изгледа непознатите. Поправка - изгледа непознатата. В движенията и мимиките й, които без това бяха закрити не пролича нищо освен хлад.
-Лушиъс!
-Милена!
Двамата си размениха формални поздрави, от които Меропа разбра, че не се срещат за първи път, но също така, че не са в добри отношения. Всъщност отношенията им не бяха нито добри, нито лоши. Просто двама човека, които се познаваха, но не таяха каквито и да е чувства помежду си.
-Отдавна не си идвал.
-Така е.
-Какво те води насам?
Той посочи ученичката си, която все още се шляеше като муха без глава.
-Трябва ни оръжие.
-За нея?
-Да!
Милена мина зад гърба на девойката и вдиша от аромата й:
-Новак - некромансър, в началото на своите двайсет. Доста неопитна, по-скоро жертва, отколкото нападател. Боязлива, невинна, с вътрешен, неотключен жар.
Тя погледна към Пахт и все така неемоционално отвърна:
-Тя не е създадена за ловец.
-Ще й се наложи да стане. Имаш ли нещо за нея или не?
Високата, сякаш изваяна от боговете жена ( което не беше съвсем невярно ) не каза нищо. Само се отдели от гърба на Меропа и застана в средата на магазина си. Отпусна част от магията си, която направи няколко свободни вълни и след това попи във всяко едно острие без изключение. Различните видове оръжия почнаха да треперят около орбитата си като издаваха тракащ шум. Приканваха ги, изпитваха ги. Те усещаха Морт с цялата й същност. Тук имаше оръжия за всеки един човек, въпроса бе да се намери точно това, което е най-подходящо за нея.
След известно време на лявата стена една от изработките се открои като заблестя в неоново синьо. Останалите оръжия замряха, като само това специфично изпъкваше на фона. Милена отиде и го свали от поставката му. Стигна до Лушиъс и протежето му и й го подаде.
Ковачница Секирата Index
-Окото на смъртта! То те избра. Сега вие сте едно цяло. Надписите са на език, който е умрял отдавна. Означават....
-....Подземни ниви.... - довърши думите й Пахт умислено.
Ковачката кимна. Разбира се той го знаеше. Меропа пое изящното сечиво и го заоглежда.
-Харесва ли ти? - попита я некромансъра.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Ковачница Секирата Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Ковачница Секирата   Ковачница Секирата Icon_minitimeВто Мар 27, 2012 10:15 pm

Дали й харесваше...? Дали й харесваше?
О, то не просто й харесваше, тя се влюби в него от пръв поглед! Сякаш острието му бе омагьосано с магия за обвързване и й бе разрязло сърцето на две. Почувства оръжието като част от себе си, като загубен крайник от тялото, който най-после си бе дошъл на мястото. Погледът на Меропа не можеше да се откъсне от жълтото "фараоново" око, което се бе вторачило в нея, сякаш искаше да й разкрие някаква тайна, да я предупреди, да.. да..
В искрящосинята дръжка (която наподобяваше на поток от чиста енергия) бе инкрустиран скелет, и то не какъв да е, а този на Смъртта, държаща злокобна коса в ръка. Гениално! Мечът й пасваше идеално. С него трябваше да се научи да отнема животи, точно като черната гостенка. Това оръжие бе нейната собствена коса, а тя - като некромансърка - имаше задачата да провожда хората през границата между живота й смъртта.
Очите й зашариха по двете остриета, наточени до свирепи отблясъци, и по древния надпис, изписан върху тях. "Подземни ниви", беше я уведомил Лушиъс. Какво ли значеше това? Каква бе символиката на името? Сигурно тепърва й предстоеше да разбере. Сърцето й се сви, както винаги, когато човек има допир до нещо антично, неразбираемо; до нещо, криещо някаква загадка, енигма отвъд пределите на собствения му свят... В момента душата на Меропа бе като храм - девойката се чувстваше точно толкова мистично, точно толкова непонятно.
Тя стисна дръжката в ръката си и размаха меча наоколо, който се сля с нея, сякаш представляваше протежение на ръката й. Тя и "Окото на Смъртта" се бяха превърнали в едно неразделно цяло.
"Окото на Смъртта."
Какво превъзходно име! Да... това определено бе нейното оръжие.
Меропа хвърли поглед към учителя си, с който искаше да му покаже колко голямо е задоволството й. В очите й се разгаряше безумно щастие, лицето й сияеше. Това бе напълно достатъчно, за да може Лушиъс да се увери, че изборът на Милена, както винаги, бе правилен.
- Перфектно е. - намери най-подходящите думи накрая Меропа, които, макар и кратки, наистина изразяваха най-цялостното й впечатление. Нямаше нито едно нещо, което да не й бе легнало на сърцето. Това оръжие бе предназначено за Меропа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Ковачница Секирата Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Ковачница Секирата   Ковачница Секирата Icon_minitimeСря Мар 28, 2012 8:59 am

Учителят й кимна:
-Добре тогава. Твое е.
Той извади кесията си, наброи дължимата сума на Милена от 5 златни жълтици от сто злато и й ги даде. Сделката беше сключена. Ученичката му вече имаше собствено оръжие, с което беше по-добре никога да не се разделя. Никога не се знаеше от къде може да се появи поредната опасност. Вече имаше острие, остана да се научи да го използва подобаващо. За тази цел им трябваше по-обширно място и по възможност по-безлюдно.
-Хайде да тръгваме.
Той я хвана за ръката и я повлече извън магазина с новата й придобивка без да се сбогува с Милена. Нито тя с него. Нямаше нужда, просто бизнес.

/Боянче пиши как се изкачвате по Памуковата планина и стигате до Моста
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Азии Разир

Азии Разир

Брой мнения : 205
Join date : 10.12.2012

Ковачница Секирата Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Ковачница Секирата   Ковачница Секирата Icon_minitimeЧет Фев 07, 2013 5:47 pm

Азии влезе тихо. Бръкна в чантата си и извади скицата която винаги седеше там, чакаща да влезе в ход.
-Добър ден.- Приближи тя.
-Здравейте. Аз съм Милена. Има ли как да ви помогна?-
-Всъщност да. Чудех се дали можете да направите едно определено оръжие...-
Тя подаде скицата на ковачката.
-Нека да видим...- Милена пое листа и го разгърна.
Ковачница Секирата 55801286
-Хмм.... Доста сложна изработка, но ще успея. Но ще ми отнеме време. и няма да е евтино.-
Колко ще ми струва? И колко време ще отнеме? Не че бързам...-
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Ковачница Секирата Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Ковачница Секирата   Ковачница Секирата Icon_minitimeПет Фев 08, 2013 10:39 am

Милена не беше от онези изтънчени мацки, които можеш да срещнеш на улицата или в някое заведение.Дори в движенията и преобладаваше мъжкия размах , а грацията на жена тя оставяше някъде дълбоко в себе си.Оръжията бяха нейната страст, а тази страст междувременно се бе превърнала и в професия.Няма нищо по-хубаво да вършиш това, което обичаш , нали?
Желязото пукаше под силните и, но все пак женски ръце, а тежкия чук свистеше във въздуха.Тогава в ковачницата се появи създание, което с визията си бе в пълно отрицание на това грубо място.Тя навлезе плахо, като стискаше чантата си, явно нетърпелива да покаже поръчката си.Милена удари още няколко пъти по желязото, което накара ушите на елфата да заглъхнат от металния звук.Съдържателката се обърна към нея слагайки ръце на кръста:
-Кажи малката?Парфюмерията е малко по-надолу...тук правим оръжия.
Азии направи тъпо изражение:
-Знам къде се намирам и точно затова съм тук.Искам оръжие, не парфюм. Всъщност да. Чудех се дали можете да направите едно определено оръжие..-продължи тя, като подаде скицата, която бе приготвила.
-Нека да видим..-взе папируса и започна да го оглежда старателно, да изчислява някакви неща наум и да го върти на различни посоки.--Хмм.... Доста сложна изработка, но ще успея. Но ще ми отнеме време. и няма да е евтино.-предупреди ковачката.
-Колко ще ми струва? И колко време ще отнеме? Не че бързам...-отвърна спокойно Азир.
Жената отиде до склада на работилницата си и се забави няколко минути, след което се върна:
-Два дни, 200 злато!Имаш късмет, че в момента нямам много поръчки.
-Чудесно!-отвърна момичето.
-Нали знаеш, че оръжията не са за малки момичета?Към тях трябва да се подхожда с нужното уважение и да не се използват за щяло и нещяло.
-Напълно наясно съм!
-Хубаво..тогава ти пожелавам лек ден!Поръчката ти ми грабна интереса, така че смятам още от сега да се залавям за работа.
-Благодаря ви!Лек и на вас.-усмихна се девойката на излизане.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Азии Разир

Азии Разир

Брой мнения : 205
Join date : 10.12.2012

Ковачница Секирата Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Ковачница Секирата   Ковачница Секирата Icon_minitimeНед Мар 24, 2013 5:42 pm

Азии влезе безшумно. Може би от части си бе сложила колана за пред ковачката. Мислеше и друг път да се възползва от услугите й и не искаше да я мисли за пикла.
Милена се обърна към нея и тъкмо да каже ''ей, момиче... да не се изгуби?!'', но разпозна момичето и се ухили.
-Е, ето че се върна. Сега ще ти донеса оръжието.- Тя тръгна някъде отзад но Азии все още я чуваше.
Да ти кажа доста интересно оръжие, къде си чувала за него? За пръв път виждам такова, че камо ли да изработвам. Твоя идея ли е? Знаеш ли много пари можем да направим с това оръжие...- Азии я погледна някак си умолително, но и предупреждаващо и жената веднага разбра.-О, интересно... искаш да си единствената с такова и да изненадваш противниците си, а? Е, добре тогава но за да си замълча и да не получа толкова много пари от производството на ново вид оръжие ще трябва да го носиш само при мен за поправка...- Жената се усмихна и й подаде оръжието. То бе увито в сив плат. Малък но красив.
Азии го пое и се усмихна. Разгърна го. Бе много красиво. Сложи го. Изглеждаше като красива метална гривна на войн. Лесно можеше да казва, че е награда от битката си. Беше в кърваво червено, но Имаше и много бронзово около него. Беше много красиво оръжие. Смъртоносният дагер скрит в него въобще не си личеше. Оръжието й пасна точно на ръката, сякаш беше излято върху нея. Тя сви юмрук и оръжието изскочи. беше дълъг дагер и имаше черни ивици по него. Беше много красиво, но и много плашещо в същото време. Тя се усмихна и жената до нея се надигна гордо. Момичето сви още няколко пъти юмрук, след което и изпъна дланта си. Оръжието и така изскочи. Щеше да си отива към униформата й.
Момичето стисна ръката на Милена и й даде парите. Поблагодари и и й обеща само при нея да носи оръжието. След което излезе набързо защото закъсняваше да работа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Ковачница Секирата Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Ковачница Секирата   Ковачница Секирата Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Ковачница Секирата
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Илион :: Град Илион-
Идете на: