ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Бирария "До нови срещи"

Go down 
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Бирария "До нови срещи" Empty
ПисанеЗаглавие: Бирария "До нови срещи"   Бирария "До нови срещи" Icon_minitimeСря Фев 02, 2011 12:27 am

Кръчмата с по-достъпните цени. Не може да се каже кое заведение има по-голяма клиентела - това или на сестрите Кума. И двете имат посетители, единственото, което ги различава е класата им. Тук собственик е Зина и тя обича своята "малка дупка" както нарича това място. Тя е оправна, смела и не веднъж е изхвърляла пияници от заведението си.

Бирария "До нови срещи" 85ea33cb3fff09fb5bb0e2a


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Чет Авг 14, 2014 10:22 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Бирария "До нови срещи" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Бирария "До нови срещи"   Бирария "До нови срещи" Icon_minitimeСъб Мар 30, 2013 2:46 pm

В малката дупка на Илион, както винаги бе препълнено. Явно в този бар единствено липсваше реда. По масите не се виждаше ни едно свободно място, че дори и около тях се бяха насъбрали сума народ, който се наливаше с алкохол, от най-ниско качество.
По пътя към бара, се бе образувала дълга опашка, на която момичетата трябваше да се наредят, ако искаха да утолят жаждата в гърлото си. Намериха самия и край, където се наредиха в колоната. Пред тях стоеше едро-габаритен мъжага, чийто гръб бе силно окосмен. Как се разбираше това ли? Явно мъжа не обичаше връхните дрехи и в момента се бе разхвърлял единствено по едни къси панталони, които прикриваха долната част от тялото му до толкова, че хората да не се гнусят, когато го погледнат. Ала над панталона, гледката бе трагична. Едрото му тяло бе съставено единствено от подкожни мазнини и много месо. Явно алкохола и обилното хапване, не се отразяваше добре здравословно, на някой хора в този град.
- Хайде бе, няма ли край тази опашка? - провикна се едрият мъжага, поглеждайки над тълпата. Очите му съзряха барманката, която в момента въртеше питие след питие. Явно подразнен от бавната й работа, мъжа започна да потропва с крак изнервено.
Опашката от народ се нижеше бавно минута след минута, докато не останаха около пет човека пред тях. Вече изпаренията от алкохола на бара явно се усещаха и гъделичкаха ноздрите на младите елфки. Докато отпиваха от аромата на пропадналото заведение, забелязаха как мъжа пред него започна трескаво да се оглежда. Въртеше лукаво очи и търсеше нещо около себе си. Накрая се присегна към една от масите, от където открадна един малък стъклен пепелник. Стисна го здраво в силната си ръка и я изпъна назад. Прицели се умело и с един силен замах, го метна в посока на бара. Парчето стъкло прелетя разстоянието за части от секундата и се заби в бутилката, която в момента държеше барманката. Разцепи я на две и алкохола който се съдържаше в нея, се изля по бара. Зина застина за секунда, погледна бутилката, а после повдигна веждите си, впервайки поглед в наниза от хора, който чакаше да си поръча питие. Очите й прецениха тези, които бяха най-близо, отсявайки тези които се открояваха най-много. Един тукашен, един дебелак и някакви девойки, чиито коси не можеше да определи какъв цвят са. Ту й се виждаха червени, ту оранжеви, а после пък розовееха. Тукашния кротко си гледаше, дебелака пък се бе облегнал на някаква мадама, която стоеше на близо и явно се опитваше да я сваля, а онези новаци бяха вперили погледа си в нея. Красавицата реши да си замълчи за момента и продължи с работата си. Извъртя се, грабна нова бутилка с уиски и я превъртя с ръка, като отсипа едно голямо в нова стъклена чаша. Подаде я на стоящият мъж пред бара и му извика до толкова силно, че да може да го чуе :
-Сори брато, ето ти питието. Наздраве!
Собственичката навдигна бутилката пред себе си и после отпи една голяма глътка от нея. След това я върна на мястото и и извика към клиентите:
-Следващият!
Хората отново бавно започнаха да се нижат, а силната музика продължаваше да заглушава гласовете на клиентите. След около десетина минути дойде и реда на Лия и Азии, които най-накрая се добраха до бара.
-Сигурна ли си, че мястото е подходящо? - попита червенокосата.
-Това е единствената кръчма в града.
-Аха....
-Какво ще бъде, момичета? - привлече вниманието им Зина, която от една минута седеше и ги наблюдаваше как си шушукат.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Азии Разир

Азии Разир

Брой мнения : 205
Join date : 10.12.2012

Бирария "До нови срещи" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Бирария "До нови срещи"   Бирария "До нови срещи" Icon_minitimeСъб Мар 30, 2013 10:30 pm

Азии с нежелание гледаше случващото се. Това място не й харесваше.
Те се настаниха на бара едвам едвам незнайно как намерили места.
-Едно... уйски...- Подвоуми се Азии...
-И за мен същото... И някое секси парче.- Отсече Лия шеговито. Момичетата се засмяха.
-Е, бих ви предложила много, но всичките тук са пияници... Не съм виждала някой свестен от... Ех, четири години... Каква нощ само беше.- Каза барманката след което погледна към Азии.
-Не се ли познаваме от някъде? Мога ли да знам името ти?-
-Момичето спря посред глътката си огледа обстойно барманката.-
-Вярно, вярно... Каза, че имам цветни дрешки и дълги уши последният и единствен път когато бях тук. А аз само те попитах къде се намира най-близката гилдия.- Захили се момичето.
На жената й блеснаха очите и тя с облегна тежко на бара показвайки гърдите си на показ за всички пияници около момичетата.
-Ах, да... И влезе ли?-
-Разбира се...-
-Не вярвах.-Каза тя докато започваше да търка поредната чаша.-Често идват и питат за гилдията, но все се провалят и идват тук да успокоят мъката си с някой друг шот. Вечерта очаквах и теб, но ти така и не дойде. Кой би помислил, че човек като теб би влязъл в Фрей-Филт?!? Хаха, явно не трябва а съдиш за книгата по корицата нали?-
-Не трябва...- Отвърна Азии доволно и изпи съдържанието на чашата си на екс. Докато барманката й наливаше още, някой блъсна Лия в гръб.
Момчето бе много мусколесто и с белег на ръката, но лицето му оставаше както и красиво, така и грубовато. Имаше гарваново черна коса и зелени очи. Той я погледна отвисоко и се ухили.
-Извинявай маце, какво ще кажеш да те черпя едно?-
Без да чака отговор от Лия, той избута мъжът до нея буквално на пода и зае мястото му отпивайки от бирата му. Едно пития за тази красива дама, Зина.-
Докато барманката наливаше тя заразказва на Азии с лека усмивка. Явно не се притесняваше да я чуят, но пък и тук бе достатъчно шумно за да може да си поприказват даже и за прословутата кралица.
-Това е Дрейк, не е опасен толкова колко изглежда за ''мацки'' като твоята приятелка и всички красиви членове на нежния пол. Между другото, аз съм Зина.- Каза тя наливайки нещо по-леко на Азии. Това щеше да й е последното... да не прекалеше.
-Казвам се Азии.- Ухили се момичето изпод чашата й.
В този момент нещо блъсна и младата елфа и я поля цялата. Момичето вече бе раздразнено... Тези нарочно ли се блъскаха така в момичетата или наистина бяха сакати?!?
-Ей! По-полека с дамите простак!- Подвикна се един.
-Боя ли си просиш момче?!?- подвикна се друг.
-На бас, че момичето може и ще го ступа!- Изкрещя трети ухилен до уши.
След малко половината свине в тази дупка бяха на крака.
Момичето се обърна и видя не кой да е друг, ами Раян.
-Леле, Азии много съжалявам! Ела... Да те изведем и да те подсушим!-
Той хвана ръката на момичето и я задърпа към изхода.
Когато излязоха, за тяхно успокоение не видяха никой друг да излиза със тях.
-Ела, ще те подсуша... Много съжалявам.-
Той отново задърпа момичето на някъде.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Бирария "До нови срещи" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Бирария "До нови срещи"   Бирария "До нови срещи" Icon_minitimeНед Мар 31, 2013 11:58 am

На Азии й се искаше да прекара една женска вечер, но явно плановете й щяха да се осуетят от ненадейното пристигане на възлюбения й. Не, че имаше нещо против, но това автоматично изключваше нейните свалячески способности да влезат в сила. Какво пък? Без това трябваше да научи Лия как да се държи и щеше да го направи въпреки присъствието на Раян.
Сега той я водеше към страничната стена на заведението. Извади една кърпичка и почна да бърше деколтето й, където бе попаднала напитката му.
-Наистина съжалявам.
-Няма проблем, не се коси.
-Какво правите тук всъщност?
-Искахме да пийнем нещо. А ти?
-Явно мислим еднакво. - усмихна се младежът.
Внимателно преминаваше с плата по извивките й, като леко се бе втренчил в тях, но не прекаляваше, за да не наруши личното й пространство. Все още чувстваше несигурност по отношение на нея и не искаше да я сплаши или притиска. Накрая прибра кърпичката и я погледна в очите.
-Е, ще бъде ли много нахално ако се присъединя към вас.
-Ни най-малко - усмихна се красавицата, което бе достатъчен отговор.
-Тогава да влизаме. Не мога да си представя Лия сама на такова място, сигурно вече е умряла от страх или срам.
Девойката изригна в бурен смях и го хвана за ръката. Двамата открехнаха общия вход и станаха свидетели на доста нетипична и интересна гледка. По средата на бара беше застанала розавокосата елфа с високо вирната брадичка и зареян поглед право напред. Приятелката й стигна до нея и прошушна.
-Лия какво си намислила?
-Нали каза, че трябва да свалям мъже?
-И?
-И реших да пея.
-Да пееш? Ти?
-Дааа...
Още преди червенокосата да може да възрази, думите й бяха секнати от бурните подвиквания на присъстващите. Всички тръпнеха в очакване да чуят някоя хубава, мелодична песен. Срамежливата елфа си пое дълбоко дъх, за да се подготви и отвори устни. От гърлото й прелетя гласът й, който не се оказа това, което всички очакваха. Той заскрибуца като скъсани струни на цигулка и раздра слуха на всички клиенти. Очакваха да пее с меден гласец, а се оказа, че тя по-скоро наподобява грачене на ранена гарга. Пееше толкова фалшиво, на фалцет и грозно, че присъстващите запушиха ушите си. Само доброто им поведение им пречеше да я прекъснат. Самата Зина стискаше ушните си миди в молби момичето по-скоро да свърши. Когато се съгласи да й позволи да пее, мислеше, че това е добра идея. Беше се излъгала жестоко. А милата Лия продължаваше да извива счупеният си глас и да предизвиква по-скоро агония в ушите на хората, отколкото приятни емоции.
-За бога, няма ли кой да я спре... - извика една жена, която се опитваше да натика шал в ушите си, но това изобщо не й помагаше.

/Азии опиши реакции и т.н. После продължаваме./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Азии Разир

Азии Разир

Брой мнения : 205
Join date : 10.12.2012

Бирария "До нови срещи" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Бирария "До нови срещи"   Бирария "До нови срещи" Icon_minitimeНед Мар 31, 2013 7:32 pm

Когато излязоха Раян я поведе към страничната стана на заведението и я притисна към стената.
Той извади една кърпичка и започна да почиства разлятото. Добре че беше безцветна напитка...
Все още чувстваше несигурност по отношение на нея и не искаше да я сплаши или притиска. Накрая прибра кърпичката и я погледна в очите й. Тя хвана ръцете му и ги смъкна към кръста й.
-Не се притеснявай да направиш каквото искаш.- Усмихна се тя и го целуна леко по устните.
Той се усмихна... Нямаше лошо да има разрешение за всичко което поиска да стори с нея.
-Е, ще бъде ли много нахално ако се присъединя към вас.
-Ни най-малко -
Тя го хвана за ръката и го поведе към заведението.
Когато влязоха вътре не завариха Лия сгушена в някой ъгъл или свита на бара забила нос в чашката си, а точно обратното... Тя седеше в средата на бара и бе вирнала нос нагоре.
Азии я приближи и я заговори.
-Лия какво си намислила?
-Нали каза, че трябва да свалям мъже?
-И?
-И реших да пея.
-Да пееш? Ти?
-Дааа...
Преди да е казала още каквото и да е момичето отвори уста и запя с цял глас.
Звукът наподобяваше на прегазена котка която сякаш я настъпваха отново и отново.
Всички клиенти, включително и Зина си запушиха ушите. Азии и Раян също. Напуши ги на смях. Азии се кикотеше леко за да не обиди приятелката си, а Раян отиде в другата част на заведението и започна да се смее бурно.
-За бога, няма ли кой да я спре... - извика една жена, която се опитваше да натика шал в ушите си, но това изобщо не й помагаше.
Азии се огледа трескаво... Какво можеше да направи сега?
-Ей! Лия! Погледни! Мисля че онова там момче те изпиваше с поглед! Върви да го хванеш тигре!-
Лия спря и се обърна към момчето. Всички си отдъхнаха освен горкия младеж който се бе свил на стола си и гледаше уплашено ту Лия ту момичето което тъкмо го бе набутало в такава неприятна ситуация.
Но вместо всичко да свърши, Лия отиде седна в него и отново запя с цяло гърло.
Момчето запуска светкавични погледи към Азии, но после бързо ги промени в умолителни признаци за помощ.
Тя се заогледа и забеляза Раян. Придърпа го за вратовръзката и впи устни в неговите като показваше на момчето да целуне Лия и да запуши устата й.
Момчето разбра и преглътна тежко. Никой вече не ги гледаше, вярно Лия бе страхотно парче... но дали това щеше да я спре?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Бирария "До нови срещи" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Бирария "До нови срещи"   Бирария "До нови срещи" Icon_minitimeПон Апр 01, 2013 3:47 pm

Горкият младеж. Натресоха му напаст от десето ниво. Вярно сладка, но все пак напаст, която не всеки има нервите да издържи. Добрината на Лия не компенсираше с нищо ужасният й глас. А сега на момчето му се налагаше да търпи този лично за него концерт, който пробиваше тъпанчетата му. Имаше чувството, че всеки момент ще почнат да кървят. Тогава улови намека на Азии. Да я целуне ли? Дали така ще млъкне? Струваше си да опита. Той преглътна няколко пъти на сухо, хвана "певицата" за раменете и буквално я заби в тялото си, като секна тоновете излизащи от устните й със своите собствени. Розавокосата елфа направо зяпна от изненада и от новото, непознато до сега усещане. Беше странно - смесица между това да ближеш гол охлюв, който подскача около езикът ти и някак си топло и приятно като плънката на бухтичка с течен шоколад. Целувката не продължи дълго, но определено свърши работа. Сладураната бе загубила ума и дума и изобщо не й хрумна да почне с пеенето наново. Непознатия си отдъхна, изправи се, извини се за своеволието и се изниза от заведението по най-бързия начин. Лия стоя загледана напред в нищото дълго време. От другата страна Раян се надвеси до Азии и й прошепна.
-Може пък да я е хипнотизирал. Кой ли знае. - изгаври се той, а червенокосата го сръга в ребрата.
-Бъди мил.
-Че аз съм си! Не е моя вината, че нито може да пее, нито да се целува.
Разир тъкмо мислеше да му направи забележка, когато плановете й бяха осуетени от самата й приятелка, която явно излязла от транса си, дотича до тях като чуруликащ синигер.
-Видяхте ли това? Видяхте ли? Той ме целуна, целуна ме!
-Честито. - обади се рейнджъра. - Вече те сефтосаха.
Азии понечи да го сръга повторно, но този път той парира опита й, като буквално й се изсмя с поглед. За сметка на това, срамежливата девойка, сякаш изобщо не разбра намека и се настани до тях като не преставаше да се възнася за случилото се. За мъжете това не бяха едни от най-забавните или приятни теми и в неговите очи тя изглеждаше по-скоро дразнеща, но какво да се прави жени.
Така или иначе разговора пое в други, по-приятни насоки и всичко вървеше добре. Барът отново се изпълни със смях и веселие, а Зина сръчно обслужваше старите и новодошлите клиенти. Всичко вървеше добре. До един момент, когато вратата се отвори и някои от присъстващите се обърнаха по инерция, за да видят дали новодошлия не е някой техен добър познат. Каква бе изненадата им, когато видяха на прага висок мъж, с дълга руса до кръста коса, хваната на ниска опашка, жълтеникави очи и стоманена обица тип дебела халка на едното ухо.
Всички замръзнаха по местата си и затаиха дъх. Мъжът носеше дрехи преобладаващи в черно и кафяво, а на гърба си имаше окачен меч, който никога не сваляше, освен когато спи. Той огледа присъстващите с неприязън и нескрито самочувствие, че е нещо повече от тях. Не само повече, ами направо е планини над тях. Осанката му показваше благородна нишка, изключителна мощ и сила, а присъствието му направо те смачкваше. Той повдигна крак и запристъпва напред. Всеки минаваше настрани, за да не му пречи, всеки навеждаше глава надолу, неискащ да срещне тези изгарящи очи. А той вървеше с гордо вдигната глава, така все едно всичко и всички тук му принадлежат, което не бе далеч от истината. Когато мина край масата на нашите герои, Раян побърза да сведе глава и проследи гърба му с периферното си зрение.
-Какво става? - не се стърпя да попита Азии.
Тонът на елфът се намали максимално, така че мъжът да не ги чуе.
-Гилгамеш.... - изсъска той с нотка на омраза и в същото време покорство.
Момичетата впиха очи във вървящия с нескрито любопитство и ако трябва да сме честни лек страх от този човек.
-Познаваш ли го?
Раян поклати отрицателно глава.
-Виждал съм го в двореца когато съм на служба, но никога не сме се запознавали. Той едва ли дори знае, че съществувам. Опасен човек, прекалено опасен. Внимавайте в негово присъствие.
В това време русолявият красавец стигна до бара, където нямаше свободни места. Въпреки това няколко клиента скочиха от столовете си и без да дават обяснение му ги преотстъпиха в уплах да не си навлекат гневът му. Мъжът седна на един от тях и се втренчи в собственицата. Тя, доста по-смела от останалите отвърна на погледа му, но все пак си имаше едно на ум.
-Какво ще бъде?
-Вино! Неразредено! - отвърна сдържано и сухо блондинът.
Зина побърза да отвори една от бъчвите, които бяха в запас, защото малко хора в днешно време пиеха като едновремешното вино. Вече рядко го произвеждаха, но за всеки случай тя се беше запасила. Наля му в една дървена халба и му я поднесе. Странникът я пое и отпи една голяма глътка. После я постави на бара и почна да се занимава с въртенето на една броеница между пръстите си. Нито за миг не се обърна към заобикалящата го паплач. За него те бяха боклуци, които скоро щяха да бъдат заличени от острието му. Един по един или пък по много, както реши съдбата. Защо дойде в града тогава ли? Много просто - за проучване. Искаше да види с какво разполага тази държава. Да види колко жалки са останалите. Това ли му предлагаше новият живот? Тези невежи? Никакво предизвикателство въпреки всичко. О, но имаше няколко, които си заслужаваха вниманието. Онзи така възвисяван гилдмайстор и най-добрите му помощници. С нетърпение ще чака срещата им. Тази мисъл накара тялото му да се загрява от вътре и устната му кухина да се пълни със слюнка от желание.

/Азии, ами прави каквото си измислиш./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Азии Разир

Азии Разир

Брой мнения : 205
Join date : 10.12.2012

Бирария "До нови срещи" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Бирария "До нови срещи"   Бирария "До нови срещи" Icon_minitimeВто Апр 02, 2013 3:31 pm

След време настроението се поуспокой, но всички включително и Азии често му хвърляха по един притеснен поглед.
Мъжът седеше и си записваше нещо на малък лист. Постоянно пиеше и настроението му се приповдигна. Мина време докато той се обърне. Изгледа всички все едно бяха боклуци недостойни да са в близост на миля от него. Той се изправи и бавно започна да обикаля по-нисшите. Той спря пред масата на някакви мъжаги, големи колкото него, но сега треперещи като листа забили поглед в бирите си. После се отдалечи и подбра две красиви жени, който седяха в скутовете на мъжете си. Те не направеха нищо и всички ги разбираха. Той ги придърпа до бара и започна да ги оглежда без да говори. Жените седяха и трепереха, но не продумаха.
Всички следяха картинката с голямо любопитство, но мъжът нищо не направи.
В това време вратата издрънча и вътре влязоха трима мъже. Бяха човеци, на около двадесет и четири години.
Двамата отстрани бяха ниски с височината на дванадесет годишно хлапе и пълни колкото за мечка. Бяха грозни с дълги и дебели носове... напълно еднакви. Очевидно близнаци. Разликата бе, че единия бе облечен в нюансите на жълто и кафяво а другия с черно и тъмно лилаво. Този в средата пък бе много висок колкото елф и красив. Косата му бе зализана с много гел назад и бе с дрехи с позлатени нишки. Личеше си, че и тримата са от богато потекло и се държаха и така. Все едно бара бе техен. Явно не забелязваше мъжа в края на стаята.
Те направиха няколко крачки като мъжът в средата пускаше въздушни целувки на всяка срещната женска, а те на свое място се правеха, че припадат.
Азии извъртя очи и се сниши за да не допусне очен контакт, както се бяха пременили с Лия днес можеше и те да получат шамар...ъъ.. въздушна целувка в лицето.
Но Лия така и не се сниши тя остана загледана в него а очите й блеснаха диво.
Когато мъжът мина покрай тях и й прати въздушна целувка, за изненада на дребосъците и самия него тя не припадна, а му намигна.
-Да черпя дамата с едно питие?-
-С удоволствие.- Каза Лия и пое ръката му. И двамата изглеждаха доволни от ''лова'' си.
Е, поне има маниери... Помисли си Азии.
Двамата застанаха на бара и започнаха да флиртуват. Личеше си, че Лия се е отпуснала и всъщност бе доста добра в това.
След половин час Азии забеляза знаците на Лия. Гласяха: Извинявай. Тръгвам си. Мерси че ме доведе в бара. След което бързо излезе с мъжа.
Азии и Раян се зазяпаха в полуръстовете, който сваляха явно дребни и грозни близначки. Химията между тях бе покъртителна.
-Много си красива днес.- Започнаха и двамата.
-Какво ще кажеш да се измъкнем от тук?-Попитаха те в един глас.
И двете жени се изкикотиха еднакво. Гледката бе гнусна и леко плашеща.
След което в синхрон хванаха джуджетата за ръце и ги изведоха от сградата.
Най-накрая бяха насаме... доколкото можеше да се каже в този пълен бар.
-Е...- Започна Раян несигурно-Вие... Бяхте излезли на...ъм как да го кажа... ''лов''?- очевидно бе смутен.
Азии се изкиска леко.
-Спокойно, това бе за Лия... все пак... не мислех да правя нещо след като... ъм... ох... незнам.-
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Бирария "До нови срещи" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Бирария "До нови срещи"   Бирария "До нови срещи" Icon_minitimeВто Апр 02, 2013 5:25 pm

Лия се изниза толкова бързо, че Азии дори не можа да протестира. Естествено, тя нямаше и против, но това розавокосо момиче наистина беше много тъпо. Че така ли се тръгва с един напълно непознат, когото си срещнала само преди десет минути? Че той може да е всякакъв. Някой замисли ли се над това? Не, Разир беше прекалено заета да учи приятелката си в тънкото изкуство на ухажването, че за нея нямаше никакво значение с кого и кога ще си тръгне. Доста лекомислено ако питате мен, но живот, какво да го правиш?!
Сега тя остана само в компанията на Раян, която й бе повече от достатъчна, макар и неуточнените им взаимоотношения.
-Е...Вие... Бяхте излезли на...ъм как да го кажа... ''лов''?
-Спокойно, това бе за Лия... все пак... не мислех да правя нещо след като... ъм... ох... не знам.
Младият елф повдигна вежда.
-След като с теб сме нещо?
-Ами...да. Да речем.
-Спокойно. - усмихна се Раян - Не смятам да те държа на каишка. Все пак не си домашен любимец.
Момичето само се изкиска на определението му, но истината е, че й стана приятно, че не я ограничава. Тя ценеше и държеше на личната си свобода и щеше да я получи. Е, разбира се стига да не злоупотребява с чувствата му.
-И какво сега? - сложи брадичка на облегнатата си ръка червенокосата.
-Сега да отидем да си вземем още нещо за пиене.
Азии се съгласи и двамата се изправиха като се промушваха между клиентите. От време на време закачаха някоя друга дреха, но това бе заради прекалено голямата претъпканост на помещението.
За жалост още преди да стигнат до бара, нашите герои попаднаха в поредната неприятна ситуация, или пък може би първата такава за тази вечер. В опита си да избегне една девойка, за да не я настъпи по обувката, Раян се завъртя така, че удари гърба си в страничната част на нечие тяло. Когато се обърна видя, че това е самият Гилгамеш, който седеше спокойно в близост до стената и просто наблюдаваше присъстващите. Сега жълтите му очи се впиха в тези на елфа и той усети как буквално бива опожарен от погледа му. Никога не беше виждал толкова мощ и желание за гибел, събрани на едно място едновременно. Въпреки смел по принцип, горският ни познавач се стресна от тази "случайна среща". Въпреки това се опита да запази самообладание и трябва да призная, че почти му се получи. Почти....
Двамата мъже се наблюдаваха безмълвно известно време, а червенокосата красавица стоеше зад гърба на приятеля си, незнаеща дали трябва да се включи по някакъв начин или не.
-Познавам те! - продума най-накрая блондина.
Гласът му бе плътен и леко дрезгав, а тембърът уверен, като на часовников механизъм или неспиращ барабан - отчетлив, настъпателен, излизащ от гърлото в умерени тактове.
-Ти си пощальончето, което носи писмата в двореца.
Раян беше силно изненадан, че този велик войн е забелязал присъствието му. Но също така и притеснен от този факт. Дълбоко в сърцето си, елфът мразеше гладиатора. Мразеше го много. Свързваше го с историята на собственото му семейство. Въпреки, че сегашната кралица и той нямаха никаква вина за смъртта на братовчедка му и оттеглянето на чичо му от трона, те заеха мястото му, и младежът нямаше как да остане безпристрастен. А ако това не е достатъчно, то не харесваше злобата и жарът в очите и на Гилгамеш и на Гориоен. Сякаш бяха изтъкани от мистерии и тайни, които нямаше да доведат до нищо добро.
-Д...да... - осмели се да проговори той, като се стремеше да уплътни гласът си. -Нося писмата всяка неделя.
-Раян. - хвана го за ръката инстинктивно Азии и тогава войнът я забеляза.
Чак сега премести погледа си върху нея. Изглеждаше нищожна, малка, хърбава, симпатична, но все пак малка. Елфи....помисли си той и леко се погнуси. Те се опитваха да завземат тази земя още по управлението на Моргана и ето, че явно най-накрая са успели. На мъжът не му допадаше идеята някакви преселници да властват над родният му дом, но и това щеше да се промени. Първата крачка, а именно коронясването на Елестар беше факт. Останалото е въпрос на време.
-Явно вие елфите се радвате много на страна, която не ви принадлежи. Кажи ми, пощальонче, хубаво ли ви е да живеете на наша почва? Чудя се, когато елфите са превзели Илион дали са се гаврили с нас хората. Дали са ни изтребвали или подчинявали. Сигурно някой ваш роднина или дядо ви е разказвал. Кажи ми! - заповяда той, като наклони чело към него, така че нямаше как да не се подчини.
Да, едно време елфите завоюваха Илион и Планината и я спасиха от почналата разруха, сега хората си бяха върнали властта. Въпреки, че между двете раси никога не е имало разделение и винаги са живеели като едно цяло, мъртвият до скоро войн бе от едновремешните. Той вярваше в старото управление и въпреки, че възнамеряваше да избие всички умели войни, също така не приемаше дългоухите за свои братя. Доста омраза събрана в едно човешко тяло, нали? За всичко си има причина. За това също, но тя остава скрита доста дълбоко под дебрите на повърхността, че някой да я знае.

/Азии реши дали се включваш по някакъв начин и изобщо какво правиш. Подчертавам, че моментът не е подходящ за каквито и да е свалки или подобни. Ако искаш да се скараш с него и това е подходящ момент./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Азии Разир

Азии Разир

Брой мнения : 205
Join date : 10.12.2012

Бирария "До нови срещи" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Бирария "До нови срещи"   Бирария "До нови срещи" Icon_minitimeВто Апр 02, 2013 7:30 pm

Сега Азии можеше да го огледа по-отблизо. Очите му бяха жълтеникави и имаше обица на ухото. Странен тип. Изражението му бе сурово и жестоко.
-Ти си пощальончето, което носи писмата в двореца.
-Д...да... Нося писмата всяка неделя.- Личеше си, че Раян го е страх... Кой нямаше да го е. Тя посегна и хвана ръката му за опора на нея. Нямаше да си тръгне каквото и да става. Щеше да остане до него и до края.
-Раян. -
Сега мъжът впи жълтите си очи в нея. Тя усети как цялата изтръпна, но външно остана непоколебима. Имаше това умение.
Той пак извърна погледа си към Раян и за момент Азии си отдъхна преди той да проговори:
-Явно вие елфите се радвате много на страна, която не ви принадлежи. Кажи ми, пощальонче, хубаво ли ви е да живеете на наша почва? Чудя се, когато елфите са превзели Илион дали са се гаврили с нас хората. Дали са ни изтребвали или подчинявали. Сигурно някой ваш роднина или дядо ви е разказвал. Кажи ми! -
Какво ги говореше този?! Азии започна да се ядосва, но не предприе нищо ако искаше да опази Раян жив. Как смееше той да говори така за народа им?! Човешката и Елфската раса винаги са били в мир! Защо да ги изтребваме? Тези войни имат найстина повредени умове!
Тя пристъпи леко напред и Гилгамеш отново заби погледа си в нея.
Раян искаше да застане пред нея, но тя му направи знак. Той я изгледа притеснено и се приближи по-близо до нея в случай на нещо... лошо...
-Хмм?- Каза мъжът с лека подигравателна усмивка на смелостта й.
Азии започна с твърд и непоколебим тон.
-Позволете да говоря от негово име... Защо да трябва да ви изтребваме или да се гаврим с вас?! Не виждате ли, че тук живеем мирно... Без спорове. Не сме посягали на вас, защото ви уважаваме, както и повечето от вас уважават нас. Делим си Илион като едно цяло.- натърти тя на последната дума.
Тя не знаеше той как ще реагира на думите й, но определено знаеше, че е преминала границата... както винаги.
Раян я стисна силно за ръката от притеснение към нея.
Но това беше няма връщане назад. Мислеше си тя. Бе се приготвила и очакваше да й забие силен шамар или да я окове в белезници.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Бирария "До нови срещи" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Бирария "До нови срещи"   Бирария "До нови срещи" Icon_minitimeВто Апр 02, 2013 8:42 pm

Малката пристъпи напред и пое инициативата. Заговори сдържано, опитвайки се да се държи на ниво, но блондинът долавяше трептенията в гласът й, които показваха несигурност и страх. Това го накара да се усмихне. Подигравателността бе изписана на лицето му. Глупаво момиче.
-Позволете да говоря от негово име... Защо да трябва да ви изтребваме или да се гаврим с вас?! Не виждате ли, че тук живеем мирно... Без спорове. Не сме посягали на вас, защото ви уважаваме, както и повечето от вас уважават нас. Делим си Илион като едно цяло.
Още преди да довърши последният си звук, във въздуха се чу силно свистене на стомана. Войнът извади меча на гърба си с невиждана до сега скорост. Още преди Азии да мигне, върхът на острието му бе забит под брадичката й, повдигайки я нагоре, като леко се допираше до кожата. Малко по-навътре и щеше да я разпори. Тя замръзна на място и не посмя да направи нито едно движение, ако не искаше да се сбогува с гръкляна си. Около тях се образува дупка, защото всички, които се намираха в близост, се отдалечиха на някакво привидно безопасно разстояние, а някои дори напуснаха заведението.
-По дяволите! - изруга Зина и инстинктивно премести длан върху ножът, който бе закачила за колана си.
За жалост знаеше, че и да го извади не беше сигурна към кого е правилно да го използва и дали изобщо е правилно да го използва. Ако тръгнеше да защитава хлапетата, не само, че щеше да се изправи срещу държавната управа, но и щеше да се прости с живота си. Ако пък се отървеше от тях, щеше да престъпи моралните си принципи и ценности. За сега не й оставаше нищо друго освен да чака и наблюдава, като се молеше вечерта да не се превръща в кърваво меле.
-Едно цяло казваш. - поде така нареченият Бог на Войната. -Интересно! Не съм уведомен, че ние сме искали да делим каквото и да е с вас. По мое време народът ви плануваше тактики за инвазия, а не за сключване на мирен договор.
-Това е минало. - намеси се Раян, паникьосан от развоя на събитията. - Елфите са помогнали за изграждането на държавата и за укреплението й.
Жълтите очи на мъжа се впиха в него. Не беше нужно дори да помръдва меча си към тялото му. Погледа, който излъчваше бе повече от достатъчен.
-О, преподаваш ми урок по история!? Казваш, че вие сте ни направили един вид услуга, така ли?
После пак премести поглед към Разир, която все още не смееше да помръдне.
-Твоето тяло е едно цяло, но ако го разделим на две... - блондинът премина съвсем леко по шията й с острието, така че да не оставя рани, но достатъчно плътно, че момичето да усети студенината му. -....То вече няма да е ЕДНО цяло, нали така?
Рейнджърът не знаеше какво да стори, каже или направи. Искаше да я защити, но осъзнаваше, че е твърде далеч от неговия калибър. Ако се стигнеше до физическа сила и двамата щяха да изгубят живота си. Затова реши, че е по-умно да прибегне до словесна схватка.
-Вижте, не искаме неприятности....
-Отдавна си ги създадохте.
Сега вярвате ли ми, че този човек не обича никого, освен себе си и може би двете царици, под чиито опеки е живял? За него нямаше значение род, класа, раса, брат, сестра или дете. Важна беше единствено силата и тръпката, която му носеше желанието за битки. Сега мъжът натисна още малко навътре и Азии чувстваше как всеки момент кожата й ще бъде разсечена.
-Гилгамеш! - чу се глас, идващ от началото на бара или по-точно от вратата.
Ръката на война, държаща оръжието, съвсем леко потрепери от нарастващият адреналин. Познаваше този глас. Усмивката му стана още по-явна и самодоволна.
-Евенстийл Елрон! - заяви той без дори да се обръща, за да го види.
Знаеше, че е той, беше убеден. Единствено този мъж се доближаваше до неговото излъчване и харизма. Излъчването, което носят със себе си победителите.
-Остави децата на мира. - заповяда гилдмайсторът, а тонът му беше непоколебим.
-А! Сигурно за това говореше малката. Че сте позволили на човек да води факултета. Това ли е уважението ви към нас? Колко благородно.
-Гилгамеш... - натърти предводителя. - Остави ги. Не са ти направили нищо.
Ехидната усмивка на блондина не стихваше нито за миг. Сърцето му бушуваше в присъствието на този мъж. Как желаеше да изправи меча си срещу неговия, как желаеше това предизвикателство, за което беше чакал толкова години в дебрите на пъкъла. Но не, не сега, не тук. Не беше достойно. Мястото не разполагаше с полагащите им се доблест и чест. Той бавно свали оръжието си и го прибра спокойно в калъфа на гърба си. Обърна се и закрачи към Евен, който стоеше без капка свян и страх, сигурен в себе си, както и в правотата си. Когато се изравниха, очите им се срещнаха и между тях прехвърчаха искри. Макар от един род, те бяха толкова различни, вярваха в толкова противоположни неща. Елрон не зачиташе дискриминацията. В неговите очи всички бяха равни, независимо какво. Не му харесваше това, че тази кралица на Старото движение и кучето й искат да вкарат държавата в смут. Ако знаеше, че ще е така щеше да приеме предложението на Арманд Кхан и той да оглави управлението. Само ако знаеше....Но вече беше късно.
-Ще се видим пак, Евенстийл Елрон. Ще чакам с нетърпение.
-Сигурен съм.
Гилгамеш напусна заведението с голямо задоволство. В момента той бе една крачка по-близко до щастието.
Обстановката се поутеши и успокои, но никой нямаше да е същия тази вечер, не и докато неприятните спомени, които този човек остави в тях, не избледнеят. Предводителят на Фрей-Филт пристъпи напред към сърцевината на бара и застана пред учениците си. Сложи длан на деколтето на Азии и премина с пръсти през съвсем лекият прорез, който й бе оставил войнът. Не течеше кръв, просто една тъка червена линия.
-Добре ли сте?
-Да, благодаря ви. - отговори Раян от името на двамата. -Ако не бяхте вие, не знам какво можеше да се случи. Чист късмет е, че се появихте.
-Късмета и случайността нямат нищо общо. Исках да изпия една бира, но явно съдбата ме е пратила на правилното място, по правилното време. Съветвам ви да се прибирате.
След тази случка как иначе. Азии още усещаше вледеняващите тръпки по гръбначният си стълб. Можеше да се радва единствено, че Лия пропусна всичко това, иначе не се знаеше как ще реагира и дали щеше да се измъкне.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Азии Разир

Азии Разир

Брой мнения : 205
Join date : 10.12.2012

Бирария "До нови срещи" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Бирария "До нови срещи"   Бирария "До нови срещи" Icon_minitimeВто Апр 02, 2013 9:22 pm

Азии бе сигурна, че ще се прости с живота си, ако не беше гилдмайстора й.
Тя седеше и гледаше пусто без да реагира докато Раян и Елрон си говореха. Дойдоха разни мъже да го потупват по гърба и да го поздравяват. Самата Зина му подаде голяма халба бира. Двете жени, който сега се прегръщаха с мъжете си радостни, че не са прекарали вечерта с това прасе сега приближиха Евнестийл и му се поклониха. Раян се заговори с негов познат и седна в другата част на бара. Всички вече се бяха разговорили и забравили за тази случка.
Евнестийл погледна Азии и сложи ръка на рамото й.
-Хей, Азии добре ли си?-
За голяма изненада на гилдмайстора следващият й ход бе много импулсивен. Искаше й се ако го прави поне да са насаме, а не да показва на всички колко е била уплашена. Това бе коренно различно на твърдостта и увереността й.
Тя се хвърли на врата му и заплака. Тихо и спокойно. Той бе изненадан, но после леко за да успокой момичето я погали по дългата червена коса.
-Благодаря Ви... блоагодаря Ви и много много съжалявам!- прошепна тя едвам доловимо, но той чу всичко.
-Хайде, хайде! Не е голяма работа... Знаеш ли... Тайлър каза, че те чака.- Каза й той пак с онзи поглед който придоби в деня след бала когато бяха тя, Тайлър и той. Държаха се странно тези двамата.
Тя кимна и се отдели бавно от него.
-Може ли да кажете на Раян че съм тръгнала към Тайлър?-
Мъжът кимна и я потупа по главата развеселено.
След което Азии се изниза тихо от заведението.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Бирария "До нови срещи" Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Бирария "До нови срещи"   Бирария "До нови срещи" Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Бирария "До нови срещи"
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Илион :: Град Илион-
Идете на: