ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Кметството

Go down 
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Кметството    Empty
ПисанеЗаглавие: Кметството    Кметството    Icon_minitimeСря Фев 02, 2011 12:33 am

Намира се в центъра на града. Кметът Винс Хален се грижи за града си като никой друг. Намира нужните ресурси за всеки отрасъл, стриктен и подреден е. Следи всичко, което се случва в отделните земи и е добре информиран. Винаги планува нещата една крачка пред другите. Истински държавник.

Кметството    Wolfandfoxslovebyfeimo


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Чет Авг 14, 2014 9:52 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Кметството    Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кметството    Кметството    Icon_minitimeВто Фев 21, 2012 7:13 pm

"Ако слушате" каза си на ум Лаура и продължиха напред. След малко пред тях се издигна една дълга сграда на два етажа от сив мрамор. Кметството! Жената дръпна юздите на коня си, той се надигна на задните си крака и спря. Слезнаха от добитъка и тръгнаха към входа.
-Последвайте ме. - подкани ги червенокосата.
Влезнаха вътре и минаха през голямото фоайе. Изкачиха широките стълби и се озоваха на втория етаж. Завиха наляво по коридора и тръгнаха по продължението му. Когато стигнаха до крайната врата Лаура почука, от вътре се чу едно "Влез". Тя отвори и пристъпи първа, а компаньоните й я последваха.
-Лаура! - възкликна доволно мъжа в кабинета, който всъщност беше кмета на града. Двамата се здрависаха, после направи същото и с Роза и Аш.
-Драго ми е да ви видя. Седнете.
Посочи им няколко стола и те се настаниха, а той зае мястото си зад бюрото. След отделеното време за формалности започна да се води делови разговор.
-Винс кажи ми всичко, което ти е известно.
-За съжаление не е много. Вашият пратеник е видян последно някъде в планината. Ако е останало нещо, то ще е там. Ще ви помогна с каквото мога. Имаш ли нужда от още хора?
-Не благодаря. Тримата сме достатъчни. Може да събудим подозрение иначе. Забелязал ли си нещо неестествено в града напоследък.
-Не и нещо, за което да се сетя. Но определено от време на време имаше наплив на хора - най-вече магове. По принцип това не би ме учудило, но имайки предвид ситуацията.
-Разбирам. Някой да се е откроил с нещо.
-Не и външно. Няколко сбивания по кръчмите. Нищо повече. Освен разбира се случая, в който съветникът ви си е изгубил живота. Но никой не може да открие никакви следи за това кой може да го е убил. Само в едно сме сигурни, не е един от нашите. Ще научите повече когато отидете на място. Баща ви ви очаква.
-Татко! - възкликна Роза. Беше ентусиазирана от скорошната среща с баща си.
Винс Хален кимна.
-Съжалявам, че не мога да бъда по-полезен.
-Помогна ни повече отколкото си мислиш.
-Ще останете ли за чай? - обърна се към всички той, но Лаура отговори от името и на тримата.
-Съжалявам, но нямаме това време. Може би на връщане.
Кмета стана от мястото си и отиде до тях.
-Тогава не ми остава нищо друго освен да ви пожелая успех.
Той прегърна момичетата и стисна ръката на Аш.
-Беше ми приятно да се запознаем момко. Пази ги.
-И на мен. Ще се постарая. - отвърна младия маг. Сбогуваха се и излезнаха така както и бяха дошли.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Кметството    Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кметството    Кметството    Icon_minitimeПет Апр 20, 2012 10:45 am

Кабинетът беше осветен от сутришното слънце. Няколко кресла бяха обградили голямото бюро, на което се намираха няколко малки порцеланови чаши с горещ чай. Срещата бе повече от важна. Тя щеше да реши съдбата на цялата държава. Нямаше място за грешки, нито лекомислие.
До прозореца седеше Винс Хален. Спомняше си как само преди две седмици тук стояха Лаура и Роза с онзи техен цветен приятел. Тогава тримата тръгнаха на спасителна мисия, а вместо това намериха собствената си покруса. Илион нямаше да е същият без принцесата си. Липсата се усещаше във въздуха, но сега празнотата трябваше да бъде запълнена. Това бяха законите на природата, а срещу нея е невъзможно да се бориш.
-Сигурен ли си, че не искаш да продължиш управлението си? Все още не е късно.
Подпухналите очи на Арманд се обърнаха към тези на баща му. Той поклати глава.
-Колко години изживяхме в царуване? Никой не е вечен, даже и елфите. Изморен съм. Искам да отстъпя мястото на някой по-млад, по-силен, с повече надежда.
Шао Кхан въздъхна и потупа синът си по рамото. Колкото и разговори да водеха все се стигаше до едно и също. Явно смяната наистина щеше да се осъществи. Старецът се надяваше само да е за добро.
В компанията на кмета, бившият гилдмайстор, почти бившият крал и няколко съветника имаше и още един. Млад мъж с черна коса, опъстрена с червени нишки. Красив като слънцето, здрав като самата Памукова планина, енергичен като необуздан жребец. Жълтите му очи преминаваха през лицата на всички, но кротко мълчеше и само слушаше.
-Мисля, че е излишно да го обсъждаме. Ясно е кой трябва да застане на трона. - започна Хален. Той отиде до мълчаливият мъж и го изгледа с молба.
-Ще ни поведеш ли, Евенстийл Елрон?
По израженията на останалите си личеше, че са напълно съгласни с това решение. И не само - то беше най-доброто възможно. Кой по-добре би заменил Арманд, ако не сегашният гилдмайстор на Фрей-Филт, които съчетаваше в себе си най-доброто от тази земя. Сякаш беше едно цяло с Илион. Никой не се съмняваше, че от него ще излезе изключителен предводител.
Той се изправи и пряко се обърна към всички.
-Съжалявам, но отказвам!
Мъжете замлъкнаха стъписани. Той не трябваше да откаже. Не можеше да откаже....
-Не ме разбирайте погрешно. Прекалено много обичам тази земя, за да й стана господар. Най-доброто, което мога да направя за нея е да я дарявам с нови попълнения, в които вярвам. Аз съм учител, напътственик, не крал. И никога няма да бъда.
Последваха разговори, спорове и убеждения в рамките на трийсет минути, че и повече, но така и не можаха да го склонят. Решението му не се понрави на никой, но пък не можеха и да го винят. Особено старият рейнджър, който преди години беше на неговото място, разбираше го напълно.
Нямаше как. След като и този вариант отпадна почнаха да търсят нов. Накрая Арманд се изправи рязко и изруга.
-Проклятие. Така както гледам най-добре ще е да дадем престола отново на човеците.
-Да не си луд? - извика Винс.
-Защо да не? Ти също си човек.
-Да, но както виждаш не искам да управлявам.
-Е й? Елфите нахлуха преди стотици години в тези територии. Те не са техни по право. Може би е време да им върнем това, което им принадлежи. Както виждаш от тях стават прекрасни бойци. Илионската армия е съставена предимно от гладиатори и се справят чудесно.
-Да, но хората най-малкото умираме рано, а и не сме толкова мъдри.
-Може би кралят е прав. Може би точно от това има нужда Илион. - обади се един от съветниците. -Но единственият жив останал наследник от "Старите" е......
Кметът свъси вежди:
-Тя.....
Всички замълчаха сконфузно. Черен облак се заби в мозъците им. Всеки се опитваше да се пребори със собствените си морални вярвания.
-Няма как... - въздъхна накрая Арманд. -Тронът е нейн по право.
-Заеби правото. - извика Винс. -Важен е Градът.
В този момент вратата се отвори, а всички погледи се приковаха към влезналият. Високи токчета се забиваха по каменния под. Тя минаваше през всички грациозно, достолепно, все едно притежава мястото. Русата й коса оставяше диря от бадем след себе си. Спря се в средата на залата, врътна се и ги изгледа един по един.
-Господа....знаех, че ще се стигне до тук.
-Не е ли малко нахално да идваш преди още да сме взели решение?
-Решението е ясно, старче. Аз поемам управлението.
Тя се обърна към Елрон:
-Трябваше да приемеш, красавецо. Но не се притеснявайте. Мислите, че държавата ще прогние в моите ръце! Лъжете се. Нима не бих се грижила за собственият си Град. Както каза, Арманд - той ми се полага по право. А сега, короната ми ако обичаш.
Един от съветниците, онзи същият, който по-рано подкрепи кралят си й подаде кутия с инкрустирано злато. Жената я отвори и очите й светнаха. Премина с пръсти по овалната изящна диадема. Щеше да й стои толкова добре. Тя затвори кутията, усмихна се самодоволно и тръгна към вратата по същия начин, по който беше влезнала.
-Благодаря ви господа. Да се съобщи на всички, че Старото движение не е умряло. Гориоен Елестар е новата кралица на Илион!
И просто така доминиращо си отиде.
-Направихме голяма грешка....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Кметството    Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Кметството    Кметството    Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Кметството
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Илион :: Град Илион-
Идете на: