ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Погребалното бюро

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6 ... 11, 12, 13  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeВто Яну 18, 2011 6:25 pm

First topic message reminder :

Мястото за обучение на некротата. Стаята е изпълнена с многобройни книги, но също така с всевъзможни оръжия. Тук господари са Лушиъс Пахт и Боунс. Не се лъжете от нежния външен вид на Лушиъс. Той е лунатик и изключително опасен заради непредсказуемият си характер. В един момент държанието му стига до лудост, в друг освирепява, а само след минута е пак спокоен все едно нищо не е станало. Той не търпи отказ и винаги получава това което иска, по един или друг начин. Боунс от друга страна е любопитен. Той обича да експериментира. Не се знае много за историята му, а и никой не смее да го пита. Но едно е сигурно. Мъжът държи на учениците си, понякога повече отколкото те на него. Гледа на тях като бъдещи съюзници и затова дава всичко от себе си при обучаването им. Интересен факт е, че ходи винаги гол от кръста нагоре.

Лушиъс Пахт (без превръзката)
Погребалното бюро - Page 5 Luciferbyomupied

Боунс
Погребалното бюро - Page 5 Bonest

След като Боунс бива изгонен от гилдията заради предателство, неговото място бива заето от следващия по ранг. Името му е Синк. Той е безскрупулен, жесток и студен човек, с непоколебим характер, наклонност към изтезания и лишен от всякакви емоции. Не харесва никой, не мрази никой. Просто една ледена, красива фигура, достойна за гледане, но опасна за пипане. Внимавайте да не го ядосате, защото може да се сбогувате с живота си.

Погребалното бюро - Page 5 Coldblood


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Чет Авг 14, 2014 10:49 am; мнението е било променяно общо 5 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeСря Фев 08, 2012 11:09 pm

Всичко се бе случило толкова внезапно, че Меропа не можеше да реагира.
Изведнъж осъзна, че Лушиъс просто си беше отишъл, и я налегна необяснима тъга. Всъщност направо й потънаха гемиите. След като се опомни, разумно сметна, че ще е най-добре да отиде при Виктор. Вчера й беше теглил дълга лекция, задето "не му била обърнала достатъчно внимание", нямаше намерение да повтори същата грешка.
- Как си? - попита го момичето, като коленичи до него. - Какво се случи? Защо...?
Младежът твърдо поклати глава. Гледаше ококорено, ошашавено, направо беше като паднал от небето. Хм. Всъщност един вид наистина си беше паднал от небето.
- Кажи ми! - настоя Меропа, обаче Виктор й даде ясно да разбере, че не желае да коментира.
- Моля те.. просто.. не е нещо, което трябва да чуеш. - отсече той категорично.
Това, разбира се, само разпали любопитството й още повече.
- Настоявам!!! - тросна се тя и скръсти ръце.
- Нищо, просто ми намекна някои неща.
Това, естествено, не бе достатъчно задоволителен отговор за Меропа.
- Добре де. Каза ми, че нещата не вървят на добре. Според него не ни било писано - измънка първата лъжа, която му дойде наум. После съжали за това. Доколкото самият той виждаше, нещата наистина не вървяха на добре и не беше най-умният ход да й втълпява разни мисли за раздяла и обреченост. Но какво да се прави. Не можеше да й каже истината за нищо на света, а белята вече беше станала... Не можеше да си върне думите назад.
- Добре.. - примири се леко разочаровано приятелката му, която подозираше, че не й казва всички подробности. Но беше очевидно, че няма да изкопчи повече от него. - Хайде да вървим.. - подкани го тя и примирено стана, за да се насочи към изхода от стаята. Ех...
Младежът се изправи, изтупа се и я последва. Всъщност вървеше толкова забързано, че даже я задмина.
Момичето си вървеше с меланхолично-празен поглед, когато забеляза нещо на земята..
Беше го виждала и преди. Със бледозелен лунен цвят... О!!!!
Меропа усети как в гърдите й се надига вълнение. Всъщност, почвуства се, сякаш бяха изляли врял казан вода върху тялото й.
Кичурът на Лушиъс! Същият този, който Боунс бе отсякъл по време на двубоя им.
Тя развълнувано коленичи на земята и с трепереща, колеблива ръка се пресегна към него. Не смееше да го докосне, сякаш и той, като господаря си, щеше да извърши нещо непредсказуемо.
Най-накрая девойката го пипна и усети как сърцето й потръпва. Косичката беше толкова гладка и мекичка на допир... Направо...
Тя грабна кичурчето и мигновено го скри в джоба си. След това се изправи и настигна Виктор с безразлична физиономия, прикриваща урагана от чувства в душата й.
Всъщност направо й се искаше да крещи от кеф.
ИМАШЕ СИ ЧАСТ ОТ ЛУШИЪС!!!!!
Дори не можеше да проумее какво означава това!!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeЧет Мар 15, 2012 9:47 pm

Когато Меропа стигна до вратата на Погребалното бюро, вече бе на предела на паниката. Притеснението, което я бе обзело, направо я задушаваше, стискаше вътрешностите й като менгеме. Но това притеснение съвсем не бе онзи обикновен уплах, не. По-скоро бе нещо средно между нетърпение, вълнение и ..същински ужас. Защото девойката просто не знаеше какво да очаква. Дали щеше да я заговори дружелюбно, или студено? Какво щеше да направи? Пълна загадка, неизвестност, мистерия. Нямаше да се учуди, дори ако се опита да я убие! Ами да!
Ученичката пристъпи прага на вратата като в сън, всичко й се струваше толкова нереално. Бе невъзможно да се случва наистина, но напротив; беше тук, и от него я деляха само няколко метра.
Но какво бе учудването й, когато влезе и....
Нищо!
Вътре нямаше никого, бе напълно празно, и в тази гробна тишина, без грубите забележки, прехвърчащите магии и "милите" тренировъчни създания, помещението й се стори твърде странно и необичайно.
Меропа се закова на мястото си с глуповат поглед и примигна няколко пъти.
Какво, по дяволите?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeПет Мар 16, 2012 9:13 am

Лушиъс крачеше по коридорът. Дали щеше да е там? Разбира се. Точно там щеше да е, закована по средата на нищото, защото залата ще и се струва необичайна и тясна. Нямаше да е гледка, която не беше виждал и преди, но сега беше различно. Сега беше друго, а коремът му беше свит на топка. Не трябваше да я целува, не трябваше и Геш да я довежда. Некромансъра беше гневен и както става в такива случаи - търсеше на кой да прехвърли вината за това, което му се случваше. Разбира се, Геш беше виновен. Ако не я беше довел, той нямаше да загуби контрол над себе си. Или поне, ако не беше отишъл за бира. Нали и той самият можеше да го направи, но онзи палячо трябваше да се направи на джентълмен, може ли?!
Учителят стигна до вратите на залата си, така добре познатата си лична територия. Той се спря и се загледа в дръжката. Да. Меропа беше вътре. За момент се почуди дали да влезе и дали ще може да се държи, така както се държеше винаги - сякаш нищо не е ставало. Дори и да го попиташе, нямаше да получи отговор, сякаш си говори сама или на стената.
Лушиъс хвана бравата и отвори вратата. Той влезе съвсем спокойно, с добре познатата си равномерна крачка и безизразни очи.
Точно както си мислеше. Тя стоеше в средата и оглеждаше. Познавайки, макар и малко, калпавостта й, добре че беше сама, иначе вече можеше да е повалена от някой разгневен напреднал ученик.
Лу седна на стола си и се отпусна в него. От вътрешен джоб на квадратното си горнище извади книга. Не каза нищо, просто я разтвори и потъна в страниците й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeСъб Мар 17, 2012 9:25 am

Както стоеше по средата на празната стая и се оглеждаше, Меропа чу как вратата зад нея се отваря.
Ами ако....?
След миг мерна с крайчеца на окото си познатия луннозеленикав цвят.
Да. Точно така. Беше той.
Лушиъс влезе с типичния си студено-безизразен поглед, който винаги караше хората да спазват едно прилично разстояние от него. Не й каза нищо, всъщност мина покрай нея, сякаш изобщо не я бе забелязал. Накрая се отпусна в един стол, извади книга от вътрешния джоб на горнището си и се зачете. Или поне доста успешно се прествуваше, че го прави.
"Какво да правя сега?" зачуди се девойката; имаше чувството, че се намира в задънена улица.
Е, все някога трябваше да го заговори, нали? Всичко това не можеше да продължи завинаги.
Ето какво, щеше да го поздрави, без изобщо да споменава каквото и да било от вчерашния ден. Щеше да си я кара, сякаш нищо не се бе случило. А пък той... ако иска... да подхване темата (въпреки че тя изобщо не се и надяваше на подобен вариант).
Така че се обърна към него и изрече:
- Добро утро, господине.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeСъб Мар 17, 2012 9:33 am

- Днес съм в почивка. - Заяви Лушиъс без да отделя поглед от книгата си.
Искаше да я учи, искаше да я докосва, но не можеше, не трябваше. Днес, наистина, не можеше да я научи на нищо, но да не се появи изобщо, би било ужасно глупаво от негова страна, сякаш беше страхливец. А такова ли беше? Той винаги се бе имал за смел мъж, а сега не можеше да погледне това девойче в очите. Какво правеше? Седеше като най-големият учител в стола си и заявяваше, че днес е в почивка. Не можеше да се понася, но не можеше и да я погледне в очите.
Да не говорим за облеклото, което си беше избрала. Нарочно ли го бе направила? Да подразни мъжа в него ли се опитваше? Не. Това нямаше да стане. Този път щеше да се сдържи. Този път нищо нямаше да стане. Но какво трябваше да стане? Че то до сега нищо не се беше случвало.
Лушиъс се опитваше да насади тези си мисли в главата и се опитваше да изгони сладострастните такива. Чувстваше се толкова възбуден, с дух, разкъсван от желание и съмнения, та изобщо не вярваше, че може да остане и минута повече на собствената си територия. Въпреки това успя да се сдържи и не потрепна, не помръдна и надделя над желанията си със здрав разум, колкото и трудно да му беше.
Пахт седеше в стола си, като една красива статуя, сякаш незаинтересован от нищо и никой, както обикновено изглеждаше. Очакваше тя да се размрънка, да се намуси, да се развика или да се разсърди. Но както казахме той просто не можеше да я погледне. Не и днес, не и сама. Поне онзи плужек да беше с нея. Но, не, всичко вървеше против него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeСъб Мар 17, 2012 9:46 am

- Днес съм в почивка. - отряза я той на секундата, без дори да отмества очи от книгата.
Леле, седеше в стола си толкова неподвижно, че за миг й заприлича на статуя. Изражението на лицето му беше (poker face :D) безизразно, каменно. Каквито и чувства да се криеха зад тази фасада, бяха като затворени в кутията на Пандора - обвити в пълна мистерия, вероятно щяха да превизвикат нещо опасно, ако се окажеха пуснати на свобода, но въпреки това на Меропа тооолкова й се искаше да надникне в тях.
Почивен ден ли? - прекрати лирическото отклонение тя - Ха! Друг път. Не на нея тия! Беше очевидно, че иска да я разкара.
Въпреки че Лушиъс не гледаше към нея, девойката бе сигурна, че вижда всяко едно нейно движение, затова и не се подвуоми дали да използва жестовете на тялото си.
Повдигна леко веждата на едното си око.
Това беше всичко по темата - не започна да мрънка, нито да протестира.
Вместо това (съвсем случайно подбра думите си, наистина!!!) отговори:
- Добре тогава. В такъв случай ще отида при господин Геш. Все още имам да уредя въпроса с преместването ми в друга стая.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeНед Мар 18, 2012 10:26 am

Лушиъс потрепна едва забележимо. Нова стая? Преместване? Пропускаше нещо, но какво? Нови развития на събитията? Промени? Нямаше значение. Ако ще да живее и в църква, това не трябваше да го засяга. Не трябваше да прекрачва границите на учител - ученик. Не защото беше забранено. Не защото искаше. А защото така трябваше. За негово и най-вече нейно добро. Нищо хубаво нямаше да излезе от това. Тази чорлава, крехка девойка, която не умееше нищо, липсваше й самоувереност и характер. Колко по-силни, уверени, смели и красиви имаше от нея. Милиони! Но защо тогава му се струваше толкова очарователна? Загадките на съществуването. Такава загадка, обаче не му беше нужна. Не искаше заради личните му подбуди и желания това мило същество, да тя беше мила, да изгуби младостта си, мечтите си, живота си. И той щеше да се погрижи най-лошото да не се случи.
-Прави каквото искаш! - отговори все толкова студено Лу. Колкото по-бързо напусне залата му, толкова по-бързо той ще може да си отдъхне.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeНед Мар 18, 2012 10:46 am

След като Лушиъс един вид я "заля със студена кофа вода", тя помълча за известно време. Обаче въпреки това не побърза да си отиде. Трескаво прехвърляше в главата си всевъзможни словосъчетания и изрази. Хайде, хайде, толкова ли е сложно, от сто милиарда думи трябва да подбереш само пет-шест, за да формираш един достатъчно добър отговор!!!
Не й хрумна нищо. Май че просто наистина трябваше да отстъпи.
Но въобще не й се искаше! Прекрачеше ли сега прага на вратата, нямаше да го види.. кой знае колко време!
Пък и дали днес, дали утре - нещата все трябваше да се развият някак, а не да стоят увиснали във въздуха...! Дори и птиците се уморяват да се реят вечно в безтегловността!
Затова накрая Меропа глухо каза:
- Надявам се, че днешният ви ден наистина е почивен. Иначе въобще не ви завиждам, ако трябва да се срещнете с Виктор. Ако вчера ви е лазил по нервите, тогава не знам как какво ще става днес... Досега не сте го виждали вкиснат!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeНед Мар 18, 2012 11:12 am

- Надявам се, че днешният ви ден наистина е почивен. Иначе въобще не ви завиждам, ако трябва да се срещнете с Виктор. Ако вчера ви е лазил по нервите, тогава не знам как какво ще става днес... Досега не сте го виждали вкиснат!
Виктор? Заплашваше го с това пишлеме? Него!? Вечния! Безсмъртния! Който съществуваше от стотици години! Който е виждал как империи рухват, а на тяхно място идват нови, след което и те рухват! Него, който беше наблюдавал тази покварена земя толкова време отгоре, колкото и отдолу! Него, пред чийто поглед минаха четири гилдмайстора, а още десетина умряха в опит да се доберат до този пост!
Меропа наистина го разсмя. Но може би не трябваше да й се сърди. Тя не знаеше какво говори, нито знаеше историята на Лушиъс, така че сигурно беше нормално да си мисли, че "коравият й приятел" спасил я от кулата е някакъв идол. И все пак не се сдържа да не се озъби на среща й с коварна усмивка:
-Ако г-н, не помня името на баща му, толкова желае да се изправи срещу мен, нека заповяда. Ще го посрещна с отворени обятия, кафе и малинови сладки. Иначе не ми губи времето, а отивай да се занимаваш с твоите си неща. Утре заповядай на следващият си урок и събери мислите си, защото от тук нататък няма да съм мек с теб.
Отначало тонът му беше подигравателен, но когато почна да говори за утрешните им тренировки стана повече от сериозен. Не показваше каквито и да е емоции, но такива имаше. Ако нещо наистина се беше случило между нея и голият й охлюв, то това значеше, че дългокосия аристократ нямаше да е с нея постоянно, за да я защитава. На Пахт не му се искаше да се занимава насаме с нея заради вътрешните си терзания, а и нейните, но ако случая бе такъв, то от него зависеше да я направи силна, самостоятелна. Да можеше да се грижи за себе си. Една цел достойна за уважение, може би. Но дали това бе причината или некромансъра усещаше, че вече небесата са потъмнели и буреносните облаци са се пропукали? Иска или не Меропа щеше да си намери врагове, както винаги ставаше. А шестото чувство на Лушиъс му подсказваше, че нейните ще са мълниеносни, макар и малко на брой.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeНед Мар 18, 2012 11:21 am

Меропа го погледна неразбиращо. Май се бе получило някакво недоразумение..
- О! - проблесна й лампичка на просветление след малко. Господи, колко нелепо! Думите могат да бъдат такива подлеци! - Ама вие да не си помислихте, че... Божичко не! - Лицето й пламна като червен абажур - Да не си мислите, че ви заплашвам с него? - самото изричане на глас на нещо подобно я накара да се почувства като абсолютна глупачка - Ненене, станало е объркване! Просто казвам, че не ви завиждам, защото ще здравата ще ви полази по нервите ... тоест, способен е да се държи наистина отвратително ... и не знам как ще го изтърпите .. н-н-не, че нещо - изреченията й почнаха да излизат омотани, разбъркани, преплетени едно в друго. Но нямаше как иначе! Ако той действително си бе помислил, че е толкова наивна да вярва, че Виктор - хахаха! та това беше толкова смехотворно, абсурдно и ....! - не можеше да бъде! Искаше й се да върне времето назад и никога, никога да не го бе изричала! - Ужас! - позволи тя на емоциите си да бликнат накрая и захлупи лице в дланите си. Кой знае какви страшни врагове бе надвил! Кой знае какви бяха способностите му! И да си помисли, че тя може да каже подобно ... нещо...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeНед Мар 18, 2012 11:50 am

Учителят й я наблюдаваше безпристрастно. Вътрешно се чудеше да се смее ли, да плачи ли. Това момиче....
-Ти наистина си просто едно дете, нали? - каза накрая без да очаква отговори. Риторичен въпрос. Той въздъхна изморено и затвори четивото си. Прибра го в шкафа на бюрото и стана с тромави крачки. Какво да я прави, нямаше друг избор. Хвана ръката й, като я махна от лицето й и каза:
-Сега кротувай.
И просто така силуетите на двамата се разпръснаха във въздуха. След секунда не остана нищо от тях. Бяха се изпарили.

/Бояна пиши как се телепортирате Тук/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeВто Мар 20, 2012 5:26 pm

Боунс се върна в кабинета си, след като ученичката му изчезна така безследно, погълната от дима който самата тя създаде.Той отключи вратата и влезе в кабинета си.Лушиъс пак се бе запилял някъде и бюрото му стоеше празно.

- Е, пак си сам Боунс.Време е за малко развлечения, не мислиш ли? Стига с тази работа...
Учителят се запъти към рафта с книги който стоеше зад неговото бюро и започна да го оглежда.Постави пръста си на един от най-близките редове с книги и започна да го движи по тях, преминавайки бавно върху всяка книга.Той прочиташе внимателно всяко заглавие, като не търсеше нещо определено.Просто искаше да намери някакво интересно четиво, което да го разведри и отпусне.Пръста му достигна края на реда, след което той го придвижи на долният и продължи търсенето си.Накрая си избра една малка червена книга, която извади измежду другите.Подхвърли я леко в ръцете си и се запъти към креслото.Настани се удобно на меката мебел, като опъна краката си напред и погледна книгата.

- Аааа... "Приказки за лека нощ".Отдавна не бях чел тази книга! - възхищението ясно си личеше на лицето му.Тъкмо когато разгърна корицата на книгата, някъде от стаята се дочу почукване.Учителя се огледа подозрително, като внимателно се заслуша от къде идва шума.Спря за миг като не се движеше, като дори не смееше да диша.И пак, чу се онзи странен шум, който незнайно от къде идваше.Боунс скочи от мястото си, като се завъртя няколко пъти около оста си, оглеждайки навсякъде.При следващото потропване, осъзна че шума идваше изпод бюрото на Лушиъс.Учителя остави книгата внимателно на креслото и грабна първото му попаднало нещо в ръцете - една малка възглавница.Хвърли поглед върху примитивното си оръжие с което по-скоро би убил някой от смях, засмя се на свой ред и после я захвърли настрани.След това се приближи до бюрото като се облегна на него с две ръце и провеси тялото си и се протегна през нея, поглеждайки отзад.На пода се беше свил малък орел.От онези, с които изпращаха писма между градовете, когато трябваше нещо да се съобщи бързо.Беше награбил един малък пясъчен часовник, подмяташе с човката си..Tочно когато Боунс се подаде, малкият орел беше пробил стъклото и в момента вадеше малки песъчинки от него, които хрупаше сладко.На крака на птицата все още висеше някаква бележка, която явно беше за него.

- Ела тук, момчето ми! - каза Боунс като легна върху бюрото, но птицата ловко се измъкна от ръцете му и побягна из стаята.
Учителя се изстреля от масата бързо, като се извъртя по посока на тичащата птица.Гонитбата им продължи няколко минути, като най-накрая птицата бе приклещена в един от ъглите.Тя стремглаво се опитваше да се защити, уплашена от непознатият мъж.Съскаше към него, отваряше рязко човката си и се опитваше да го клъвне всеки път, когато Боунс протегнеше ръка към нея.Накрая озаптена, тя се оказа в ръцете му, а той в това време измъкваше бележката от крачето ѝ.Пусна птицата отново на земята, обърна ѝ гръб и отиде отново на креслото.Докато животното обикаляше безцелно, той отвори бележката и я зачете с тих глас, вслушвайки се в собствените си думи.

- Боунс, друже... Потърсих информация за това което искаше и се оказа прав.Разказът на Белият се оказа верен!Това е момичето за което си чул.Не допускай двамата да се срещнат отново или да разбере истината.Единственият начин тайната да бъде запазена е ако продължаваш да държиш Белият далеч от имението.Всичко друго е под контрол.Надявам се с това сметките ни да се изчистват.Изгори бележката за да не научи някой друг...Хейз...

Боунс постоя няколко минути така, като отново прочете внимателно бележката няколко пъти.Осмисли написаното в нея, прочете го още няколко пъти за да се увери че не е прочел нещо грешно и накъса малкият лист хартия на лентички.Отиде до бюрото си, изкара една голяма черна свещ, постави я отгоре върху дървеното покритие на бюрото и я запали.После започна да гори една по една всяка лентичка от бележката, докато не остана само пепел.Събра пепелта, хвърли я в кошчето което стоеше наблизо и после намери отново малкият орел.Този път животното не се дърпаше и за това той с лекота го хвана.Отиде до прозореца като пусна птицата на свобода и отново се излегна на креслото, оставяйки широко отвореният прозорец, за да може да влезе прохладен въздух в стаята.

_________________
Погребалното бюро - Page 5 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeПон Апр 02, 2012 9:09 pm

Пахт нахлу в тренировъчната и завари Боунс легнал на креслото му, отново, с вдигнати на бюрото крака. Не шаваше. Приближи се до него и го побутна. Дишаше. Жалко....Пак беше изпаднал в една от онези негови медитации, които траеха прекалено дълго. Последния път му отне пет дена да се събуди. Сега никой нямаше да го чака, а и Лушиъс беше гневен, че отново си е позволил своеволието да стои на креслото му. Той избута грубо краката му от бюрото, които тупнаха на земята, а главата му се заби в дървената маса. От удара Боунс се събуди и недоволно изгледа колегата си.
-О...само ти ли си? - измънка сънено.
Зеленокосият некромансър го изгледа с погнуса. Как само го ненавиждаше него и цялата тази проклета гилдия. Можеше да го заличи от лицето на земята само с мигване на окото, както и противния им гилдмайстор, но тогава какво? Пак щеше да отговаря пред Нея, а хич не искаше да я вижда. Повдигаше му се от игрите й.
Той подхвърли бележката на масата и Боунс я взе:
-Това май е твое.
Учителя прочете за напускането на Дориан и веднага се разбуди. Лу забеляза коренната промяна и то не само заради изненадата.
-Би ли ми обяснил защо протежето ти си е взело гемиите и е напуснало? Да не би да е осъзнала, че ти и нелепите ти методи не струвате?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeВто Апр 03, 2012 4:25 pm

Боунс се издразни на изказването на Лу и без малко да го удари.Стисна юмрука си, ала го скри зад гърба си за да не види колегата му всъщност какво му се искаше.

- Ха! Като чели ония двамата няма да си заминат скоро, ако ги оставиш да се моткат само по кръчмите.Решила е - тръгнала си е.Да не би да съм я завързал за стола и да съм и казал "Учи"? Това тук е школа, а не затвор.Всеки идва по собствено желание ако не си спомняш и също така може да си тръгне.Сега поне ще има и за теб стая в имението, вместо да спиш на креслото тук.О, извинявай!Разбрах че вече имаш къде да спиш, макар че някой трябва да отиде първо да почисти прахта от там...

_________________
Погребалното бюро - Page 5 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeВто Апр 03, 2012 4:37 pm

Зеленото око на Лушиъс блесна кръвожадно. Той се обърна в анфас към колегата си и съвсем спокойно, повече отколкото беше нормално положи ръце на бюрото пред него, като се наведе и лицата им се оказаха едно срещу друго.
-Внимавай, Боунс. Стъпваш върху тънка, червена линия, която всеки момент може да избухне и нямам предвид себе си. Но не ме карай да направя нещо, за което няма да съжалявам ни най-малко.
И все така спокойно се изправи, обърна се и тръгна към изхода, оставяйки голият до кръста мъж сам с мислите и може би страховете си. Той знаеше, че не може да се мери с вечния некромансър, а толкова много му се искаше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeСря Апр 04, 2012 5:51 pm

Викът му се разнесе из стаята.Останал сам, той потъна в мислите си, дълбаейки със собствената си завист надълбоко.Изблъска няколко пъти по вратата, срита няколко произволни предмета покрай себе си и излезе от стаята.Липсваше няколко часа.

Накрая, се върна привечер по-тих от всякога.Отвори кротко вратата, заключи след себе си и дори без да светва лампата...избухна.Гърдите в момента го пареха от ярост, целият се тресеше, въртеше сев малката кибритена кутийка, докато безсилието му не избиваше в агресия.Удряше с юмруци стените, докато целите не се обляха в кръв. После си удряше и главата, за да избие мислите си или да върне спомените, и той не знаеше защо. Преставаше да се удря, чак когато изтощението го обхвана напълно. Тогава леко и бавно отдели глава от стената. Погледна я втренчено сякаш примирен с всичко. И пак леко и бавно като емоционално изтискан, безчувствен, оставен на физическото, на истинктивното, той протегна леко ръка и без никаква мисъл започна да рисува с кръвта си по стената. Лекичко просто прокарваше пръст по каменната стена, като нежно изплуваха творби изпод ръцете му. Рисуваше така доста дълго време. После легна да поспи на канапето, някак успокоен.

Боунс се събуди с ужасно главоболие. Дълго време не само не стана от леглото, ами дори не отвори очи. Искаше му се да си откъсне главата, да я отреже с тъпа брадва и после да я рита като футболна топка. Какво главоболие само. Такъв ужасен, неприятен вкус имаше в устата си, че можеше да убие човек с дъха си. Стана му още по-зле, щеше да се издрайфа. Но... не го болеше само главата. Болки изпитваше нявсякъде. Опита се да си отвори очите. Едното око го болеше ужасно, дори не можа и да го отвори. Запита се какво се бе случило вчера, но не успя да си спомни. Изправи се някак. С невиждащ поглед прескочи канапето и се запъти към тоалетната. Влезна вътре и пусна силна струя студена вода. Напълни шепите си, изми лицето си. Стоеше с наведена глава и си плискаше лицето. Леко се поосвежи. Погледна ръцете си, целите бяха в кръв, внезапно вдигна очи към огледалото. В отражението си видя разбития си нос, който още кървеше. Видя и полузатвореното си подуто, лилаво око. Добре се бе гримирал, но не можеше да си спомни нищо от вчера.

- Мамка му! Защо пак си пил Боунс? - отново онзи негов начин, по който обичаше да разговаря сам със себе си.Но този път не бе спокоен разговор, а крещеше в собственото си обезобразено отражение в огледалото. - Защо пиеш толкова много? На другия ден винаги има за какво да съжаляваш. Пак се напи като кон! Как да обясниш вида си пред другите? А? СВИНЯ! ТЪПАНАР!

Мъчеше го страшна, непоносима жажда. Изпи голямо количество вода, като отново се почувства пиян. Залитна и почти се удари във вратата. Върна се в стаята, а гледката, която се откри пред очите му, го потресе. Стените бяха опръскани с кръв. Цареше бъркотия. Опита се да намери отнякъде парцал и метла и започна да чисти стаята от кървавите петна.Когато привърши с тях и я вкара в по-угледен вид, се строполи отново на канапето.Преди да затвори за пореден път очи, погледна към стената.На нея все още си личеше петно от кръвта му.Очите му отново се затвориха, губейки контрола над тялото си.Сънят го отнесе на ръцете, далеч от този мрачен свят.

_________________
Погребалното бюро - Page 5 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeСря Апр 18, 2012 7:17 pm

Погребалното бюро..
Погребалното бюро..
Проклетото погребално бюро!
Какъв цинизъм -- да трябва да се учи точно при човека, който му бе най-черен и омразен в този живот!
Как щеше да издържи в негово присъствие за толкова дълго време?
Сигурно с голямо усилие на волята би успял -- в случай, че проклетникът си траеше, но не -- онзи се чувстваше длъжен да се заяжда с него, да го провокира, да го унижава.
Бе невъзможно да се справи.
Особено пък сега, след като...
При спомена за случката отпреди малко му причерня.
Глупава неблагодарница! Дължеше му всичко -- ако не беше той, сега още щеше да стои и да гние в мухлясалата си стаичка. Само и единствено заради нея никога нямаше да може да се завърне вкъщи; заради нея сега трябваше да живее на това отвратително място, пълнo с всякакви откачалки и ненормалници (особено един!). Човек би казал, че би се привързала поне малко към него... но не! Меропа му върна услугата, като му заби нож в гърба! По дяволите, та тя го заряза няма и два дни, откакто бяха напуснали Шеридан... и то защо? За да тича като кученце след някакъв психопат-шизофреник, на когото най-вероятно изобщо не му пукаше за нея!
Нека да погледнем реално. Той сигурно бе древен като света и можеше да изкорени цяла гора с един замах на ръката.
Какво щеше да види в нея? Умения? Увереност? Житейски опит? Какъв интерес представляваше за него едно скучно момиченце, неотличаващо се с нищо по-особено?
Май няма да съм единственият разочарован!, подмихна се злорадо младежът, докато отваряше най-омразната врата на света.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeПет Апр 20, 2012 9:49 am

А зад най-омразната врата на света имаше не един, а двама учители. Боунс, който все още спеше на бюрото и Лушиъс, който се намираше в другият край на залата, седнал на един стол до прозореца, замислено четящ някаква книга.
Виктор изгледа полуголият некромансър и се зачуди дали нямаше малшанса да не е при него. Какво да се прави. Подмина го и тръгна към своя собствен ментор. С всяка крачка в главата му се въртяха какви ли не картини как го гърчи под собствената си сила. Ех, мечти....
Веднъж стигнал го сянката му затъмни страницата от четивото на Лу. Чак с това успя да привлече вниманието му. Красивият мъж вдигна едното си око към новодошлия и го изгледа безизразно. Дали го мразеше? Не, беше силно казано. По-скоро изобщо не се интересуваше от съществуването му и ако Виктор не напомняше за себе си от време на време до сега да го беше забравил за милионен път.
-А...това си ти....мммм....не ти помня името. Какво те води насам?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeПет Апр 20, 2012 8:02 pm

"Не ми бил помнил името той..." Виктор стисна зъби, за да задържи гнева си и да не изтърси нещо не на място (което за него си бе постижение; от опит знаем, че обикновено избухва като пукнат балон с хелий).
- Идвам за урока, разбира се. За какво друго? - изрече той, с мъка задържайки порива да не подхвърли някоя-друга язвителна реплика и обръщение.
Но защо???! Кой дявол ги бе отклонил от пътеката им, че се бяха срещнали първо с Лушиъс? Сега можеха да бъдат при другия учител, който изглеждаше сто пъти по-поносим (въпреки че тук едва ли имаше някой напълно с всичкия си). Но не, вместо това на Виктор му се налагаше да стои тук, с челюсти, превърнати в своеобразно менгеме и юмруци като стоманени топки. Дразненето гъделичкаше нервите му като крачетата на стоножка, като хиляди иглички. Нямаше да издържи още дълго. Господи, не можеше повече!
- Едва ли има за какво друго да се срещам с вас!
Дори не усети как тази провокация излиза от устата му!
Е. Поне този път не се бе обърнал към него на "ти".
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeПет Апр 20, 2012 8:19 pm

Лушиъс разпери ръце странично от него.
-За урок идваш разбира се. За какво иначе да си тук? - извика той. На Виктор му потекоха гемиите от този отговор. Та нали самия той го попита? С този човек не можеше да излезе на глава. Колкото и да го контрираше той или щеше да извърти нещата по собствен начин или изобщо да не ги забележи. Но не. Не свърши дотук. Веднъж извикал се пак се обърна към дългокосия момък, сложи пръст пред устата си и изшътка:
-Шшшшттт....не крещи толкова силно. Ще събудиш Боунс. Не виждаш ли, че спи? Вие младите нямате никакво уважение към по-старите. Вече не е на двайсет. Има нужда от своят сън за разкрасяване.
При тези думи колегата му в другия край на залата се разсъни и в просъница почна да мърмори нещо.
-Ето видя ли, събуди го! - продължи да вика зеленокосият, от което Боунс още повече се разшава. Некромансъра грабна книгата си, насочи я по посока на бюрото и я хвърли с невиждана сила по колегата си. Тя се удари в главата му, която тупна отново назад и той изпадна в несвяст. - Спи си приятелю, спи си.
Това беше втория туш за Виктор. Все повече се убеждаваше, че този пред него не е с всичкият си.
-Та за какво викаш си тук? - повтори предишният си въпрос менторът му.
И....трети удар под кръста.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeНед Апр 22, 2012 8:08 pm

Виктор гледаше и не знаеше дали да се смее, дали да плаче, дали да избяга с писъци, или да изгори имението до основи.
Той буквално зяпаше Лушиъс с чене, ударено в пода.
Мислеше, че вече му е свикнал, но........ за пореден път се убеждаваше, че тази задача е непосилна с нещо подобно на това ... това... същество!!
- Не знам. За какво съм тук? - реши да го изпробва момчето, което се чудеше докъде ли бе възможно да достигне абсурдността на ситуацията???
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeНед Апр 29, 2012 8:12 pm

-Как за какво? Да се учиш разбира се. - повтори или може би потрети Лушиъс. Кой ли пък и броеше. Той затвори книгата си и стана от стола. Повървя няколко крачки наляво. После няколко крачки надясно, после още няколко наляво. На Виктор му приличаше на чудещ се щраус, който не може да си намери място. Най-накрая се спря централно срещу него и почна да се оглежда. Първо наляво, после надясно и пак така във всички посоки, напомнящо на вървенето му.
-Нали знаеш какво казват за проститутките?
Всъщност младежът изобщо не знаеше какво казват за проститутките, но нямаше право да отговори защото преди това беше прекъснат с продължението:
-Внимавай пред кого си отваряш краката. Понякога е по-добре да ги затвориш и да не ти платят, отколкото да ги отвориш и да те заразят.
Виктор не разбираше нищо. Трябваше ли да открие някакъв скрит смисъл в тези думи? А изобщо те имаха ли някакъв смисъл или бяха поредните небивалици на Пахт? Или просто го сравняваше с проститутка? И това беше склонен да си помисли.
-Да видим сега колко можеш да разтвориш краката на Боуни. Направи го с телекинеза. Сигурен съм, че начетен младеж като теб трябва да знае какво е това.
Той подиграваше ли му се? По принцип Лу винаги почваше с телекинеза над предмети, но ученикът му имаше такова високо мнение за себе си, че това би трябвало да е като детска игра за него.

/Опиши опита си над спящият Боунс, резултата остави на мен/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeПон Май 07, 2012 2:53 pm

Докато се подготвяше психически да се заеме със задачата, Виктор се чувстваше толкова нелепо, че едва ли имаше накъде повече.
Да разтвори краката на учителя?
Не, сериозно. С кого от двамата се гавреше лунатикът? А може би и с двамата?
Младежът не бе съвсем сигурен дали невероятното "упражнение" се дължи на ехидното злорадство на Лушиъс, или просто на факта, че нервния център в мозъка му бе съставен от кълбо изгорели жици.
Той протегна ръка (с огромно нежелание, но все пак го направи) и насочи потокът магия към дланите си. Стори му се, че за разлика от дръг път атомчетата се придвижват мудно и бавно, сякаш протестираха. Когато заеха местата си, момчето усети, че кожата му не е така наелектризирана... не го пронизваха хиляди иглички, не се чувстваше, сякаш в него се зараждат светкавици.. Не, чувстваше енергията по-скоро като.. желе. Може би дори.. слуз. Бррр! Да не би по пръстите му да пълзяха охлюви?
Виктор се ядоса на себе си. Какво му се случваше?! Никога през живота си не се бе сблъсквал с подобно нещо! Какво, сега това грешка ли беше?
"О, майната му!!!", ядоса се той. "И без това всичко е толкова гнусно, какво го мисля?? Да привършвам веднъж завинаги!!"
Той отприщи силите си и в стаята се понесе жабешкозелено кълбо.
Е, явно всичко се бе дължало чисто и просто на отвращението. Заклинанието бе силно, макар и с по-нетипичен цвят от обикновено. Но все пак беше нормално. Магията и душата на некромансърите са неразривно свързани..
Най-сетне кълбото доближи целта си и..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeПон Май 07, 2012 3:48 pm

И нищо. Магията му излетя толкова нестабилна, макар и с доза мощност към Боунс, че единственото, което направи е леко да повдигне ходилата му, които веднага след това тупнаха обратно на бюрото.
-Бака! - извика Лушиъс и го перна по врата, като главата му отскочи леко напред. -На това телекинеза ли му викаш. Само ще го събудиш като преди малко.
На Виктор му идеше да се обърне и да му забие такъв голям тукат, че учителя щеше да ходи цяла седмица после с посинено око. Или поне така си го представяше той. Но се сдържа и не го направи.
-Отново!
Той се хръцна и отстъпи като си мърмореше под носа:
-Всички са безделници. Безделници ти казвам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitimeЧет Май 10, 2012 9:20 pm

Изражението на Виктор беше каменно. Само едно малко мускулче играеше в ъгълчето на устата му.
Как така магията му не се бе получила??
Та той се бе справял с толкова по-трудни задачи! Какво се бе случило? Беше толкова нечестно! Това е, съдбата просто искаше да го унижава пред ненормалника, да го взима на подбив.
Беше просто длъжен да се справя!!! Не можеше да си позволи другояче!!! Трябваше да натрие носа на този.. този кретен!
"Не трябва да си позволявам провали... не трябва да му подклаждам самодоволството!" проклинаше момента си на слабост младежът, все още учуден как така едно толкова просто заклинание не му се бе удало. Всъщност, причината беше напълно ясна - отвращението, неприязънта.. те винаги водят до нежелани и неочаквани последствия.
"Тогава ги потисни!" заповяда си момчето, стискайки зъби като в менгеме.
Щеше да пробва пак. И този път щеше да успее.
Той отново протегна ръка, самоуверено и спокойно, все едно че нищо не бе станало. Придаваше си невъзмутим вид, сякаш изобщо не му пукаше. Истината беше, че вътрешностите му направо се гърчеха от срам, раздразнение и други подобни, недотам хубави чувства. Но Лушиъс не трябваше да разбира, нали?
Виктор насочи енергията към дланите си. Този път "провеждането" стана много по-успешно. Усети боцкане, като че всяка секунда атомчетата в кожата му бяха удряни от слаб електрошок. Когато събра в дланта си едно стабилно кълбо магия, той насочи мислите си към спящия учител и, на онзи специфичен безмълвен език, чрез който общуват некромансърите и силите в тялото им, й заповяда да изпълни неприятната задача. Електричната топка напусна ръката му и се насочи бързо (и равномерно) в желаната посока.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Sponsored content




Погребалното бюро - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 5 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Погребалното бюро
Върнете се в началото 
Страница 5 от 13Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6 ... 11, 12, 13  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл-
Идете на: