Погребалното бюро

First topic message reminder :

Мястото за обучение на некротата. Стаята е изпълнена с многобройни книги, но също така с всевъзможни оръжия. Тук господари са Лушиъс Пахт и Боунс. Не се лъжете от нежния външен вид на Лушиъс. Той е лунатик и изключително опасен заради непредсказуемият си характер. В един момент държанието му стига до лудост, в друг освирепява, а само след минута е пак спокоен все едно нищо не е станало. Той не търпи отказ и винаги получава това което иска, по един или друг начин. Боунс от друга страна е любопитен. Той обича да експериментира. Не се знае много за историята му, а и никой не смее да го пита. Но едно е сигурно. Мъжът държи на учениците си, понякога повече отколкото те на него. Гледа на тях като бъдещи съюзници и затова дава всичко от себе си при обучаването им. Интересен факт е, че ходи винаги гол от кръста нагоре.

Лушиъс Пахт (без превръзката)


Боунс


След като Боунс бива изгонен от гилдията заради предателство, неговото място бива заето от следващия по ранг. Името му е Синк. Той е безскрупулен, жесток и студен човек, с непоколебим характер, наклонност към изтезания и лишен от всякакви емоции. Не харесва никой, не мрази никой. Просто една ледена, красива фигура, достойна за гледане, но опасна за пипане. Внимавайте да не го ядосате, защото може да се сбогувате с живота си.

Енергията полетя от ръцете и цялото тяло на Виктор и се насочи към заспалия учител. Самият негов забеляза нещо в момчето. Той не мислеше много много. Оставяше нещата повече на физическата си сила, отколкото на менталната и точно затова не му се и получи първия път. "Дали пък не е олигофрен?", зачуди се Пахт, но нямаше време да си отговори на този въпрос, защото трябваше да се върне към тренировката на Виктор. Та както казахме магията му се процеди в посока на краката на Боунс. Веднъж стигнала ги, тя ги обхвана като въже и малко по малко те почнаха да се вдигат във въздуха, а после и да се разтварят, сякаш мъжът правеше шпагат във хоризонтално положение или някоя странна поза от йогийската наука. До тук всичко добре, ако не изключим факта, че младежа не се усети кога да спре. Менторът му също хич не му казваше, а леко се подхилкваше под мустак. И ето, че от разтягането Боуни се събуди, а веднъж направил го, той направо изригна. Контрира енергията на момчето, скочи на крака и тръгна заплашително към него като махаше ръце като ненормален.
-Какво си позволяваш ти бе, пишлеме? Как....
Но Виктор не чуваше много добре, защото до него Лушиъс вече се насираше от смях, за разлика от ученика си, който доста се притесняваше, че всеки момент може да загуби главата си.
-Цапни го с нещо. - опита се да каже сериозно Лу, като имаше предвид някой предмет. - Хайде ако не искаш да ти види сметката го цапни този път с предмет.
Този некромансър определено имаше интересни методи за обучение - ту се гавреше с колегата и ученика си, ту реално го учеше на нещо.

/Бояна пост опит за телекинеза над предмети. Опиши как чрез менталните си сили се опитваш да контролираш някой предмет по желание и как се засилваш да зашеметиш Боунс с него, аз ще реша дали си успяла./

/Виктор получава Телекинеза над хора. Ловкост-4, Интелект-6. Опит-5/

Енергията му стигна до тежката книга така както преди малко и до тялото на спящия. Не е нужно да казвам, че с този предмет се получи къде къде по-лесно. Най-малкото беше доста по-лек и нямаше собствено мнение. И макар, че четивото се повдигна във въздуха, тя "летеше" доста безцелно. Магията му беше все още леко нестабилна поради липсата на тренинг. Докато се рееше без определена орбита изведнъж полетя на всички страни като уплашена птица. Тя прелиташе през Боунс, който отстъпваше наляво надясно викайки, пред главата на Виктор. Даже и Лушиъс се наведе на няколко пъти превивайки се от смях. Искрено се забавляваше на опитите на колегата си да избегне книгата, както и тези на младежа да я контролира. А Боуни, той все повече приближаваше до тях като скачаше като някоя лисичка, пискайки като разярена принцеса. От притеснението на новака, магията му се отпусна с всичка сила и попи в рафтовете, бюрото, стола. Всичко това се вдигна във въздуха в един безспирен въртеж. Погледнато от страни все едно наблюдавахме как някоя вещица се забавлява и гаври с покъщнината си.
-Ааахаххахахахахаааа... - чуваше се смеха на зеленокосия некромансър.
Едно канче с отвара се блъсна в гърба на чернокосия учител, а стола за малко да отнесе на Виктор краката. Като че ли целият този цирк не стигаше ами за капак на всичко вратата се отвори и през нея като хала нахлу не кой да е, а Геш. Когато видя бъркотията, ченето му падна надолу.
-Какво в името на Дантес става тук? - извика се той.
В този момент двамата ментори се обърнаха към него, единия все още в недоумение, а другия с двайсет и четири каратова усмивка. А Виктор гледаше по-скоро стреснато. От това сепване енергията му сякаш се прекъсна изкуствено и се върна в тялото му. Предметите? Те се застопориха всяко където беше. В следващата секунда всичко се изсипа като дъжд от домашни потреби. Чу се трясък от падането, а въпросната книга, която се беше озовала точно над главата на Боунс се стовари върху жертвата си, преди да успее да реагира. Той се строполи на земята в несвяст. На Зайо Байо му се струваше, че около черепа му се въртят мини звездички. Устата му, както и тази на Пахт се сбръчкаха и двамата избухнаха в такъв див кикот, че сигурно се чуха и до последния етаж.
-Пом пом пом пом пом....пом пом пом..... - започна да тананика любимата си мелодия докато навлизаше във вече безопасната зала.
-Не е точно, което очаквах, но и това върши работа. - констатира все още развеселения преподавател. Едва ли нещо можеше да развали настроението му в този момент. Той щракна с пръсти и всяка вещ се вдигна отново във въздуха и после застана прилежно на мястото си. -А сега си свободен.
И просто ей така подмина момчето, стигна до колегата си, прескочи и него и отиде до приятеля си като го хвана под лакътя. Двамата продължиха да си пеят и напуснаха Погребалното бюро, оставяйки младият мъж да се чуди и мае какво точно се случи.

/Викторе, получаваш Телекинеза IIро ниво. Ловкост-5, Интелект-5, Опит-5/

/Тема на поста и мелодията на Геш - https://www.youtube.com/watch?v=dRpzxKsSEZg /

Вратата се отвори и Меропа се сепна от мислите си. "Най-накрая дойде" мислеше си тя, а сърцето буйно биеше зад преградата на ребрата й. Обърна инстинктивно поглед в желаната посока, но веднага посърна, изтръпна, че даже леко се и стресна. На прага на залата не стоеше Лу, нито Боунс. Там беше Виктор, който бе толкова изненадан, че я среща колкото и тя. А даже не трябваше. Все пак и двамата бяха ученици и евентуална среща бе повече от логическа. Мъжът я гледаше някак смутено. Не знаеше какво да й каже, но да се обърне и да си излезе не беше опция. Гордостта над всичко!
Той направи няколко крачки към вътрешността като доста се приближи до нея. С лек гузен и в земята поглед я поздрави, като не дочака отговор, а се запъти към отворения прозорец и се облегна на него. Чудеше се ако си мълчаха дали всичко щеше да отмине докато дойде омразния му учител. А дали?

Вратата която се намираше зад гърба на Меропа изкърца заплашително и иззад нея се подаде разголеният Боунс.Запретнал чантичката си през рамо, крачещ през коридорите подмятайки своят извезан с череп пояс.В ръката си държеше няколко книги които явно бе взел от Библиотеката и имаше намерение да ги прочете на спокойствие, в собственият си кабинет.Е, не точно негов собствен, но все пак си имаше бюро което се надяваше никой да не закача...повече.Учителят огледа Меропа и прецени ситуацията.Видя че по никакъв начин не може да се пошегува с двамата като поздрав, за това безразлично си влезна в стаята, сякаш не ги забелязваше.Премина покрай момичето, после и покрай нейния събеседник и се доближи до бюрото си.Хвърли книгите отгоре като ги остави да тупнат от високо, а те вдигнаха малка купчина прах, която се възнесе към лицето му.Боунс леко се закашля, а после се настани удобно на стола си.Вдигна краката си високо над бюрото и ги стовари един върху друг, кръстосани в края.Присегна се за една от книгите и я разтвори, зачитайки първите и редове.Така постоя около минута, след което отмести корицата от лицето си, поглеждайки отново към младежите които дори не смееха да помръднат или да отреагират по някакъв начин.

- Абе... Вие още ли сте тука? - сопна им се той. - Да не би да съм объркал собственият си кабинет с чакалнята за тоалетната?
Въпреки ироничният му тон, се улови нотката на сериозност в гласа му.Явно имаше нужда от това да остане сам.
В това време се дочу от прозореца, граченето на птица.От онези, пренасящи ту хубави, ту лошите вести.Боунс подскочи като попарен и се стрелна към прозореца, все едно очакваше писмо от любимата.Хвана здраво с две ръце дръжката на прозореца и го разтвори рязко.На прага стоеше малък сокол, на чийто крак бе завързано малко писмо.Той го развърза с бързо движение и го стисна в ръката си.После погали птицата по главата и изкара от джоба си шепа ядки.Изсипа ги пред краката на животното и я остави да се храни на спокойствие.Когато се обърна, вече беше сам в стаята.Отвори необезпокояван малкият пергамент и прочете редовете му.Зениците на очите му се разшириха рязко, а устните бързо започнаха да трепкат, четейки думите.Прочете ги втори, трети, четвърти път, като най-накрая повярва на написаното и смачка листчето с лекота.Когато пулса му бавно се успокои, Боунс отново седна на бюрото си, размишлявайки над прочетеното.Тихо се чуваха думи които се прошепваха от усните му :

- Благодаря Ви, г-н Бишъп.Ще се погрижим да откъснем листата на розата.Едно по едно, докато не изсъхнат в ръцете ми...

След като закуси с един от останалите шоколади, задигнати при напускането на Шеридан, Виктор се насочи към Погребалното бюро. По неписан закон нямаше никого вътре. Младежът вече бе свикнал с това и изобщо не му направи впечатление. Той отиде до един от прозорците, през който проникваха прашни лъчи сутрешна светлина, и се загледа в мрачните покрайнини на имението.
За първи път от целия си престой в Роузкилл виждаше толкова много хора на гробищата. Обикновено там бе съвсем пусто, с изключение на гарваните, които бяха накацали като черни тумори по голите клони на дърветата. Сега безмълвните каменни плочи изглеждаха раздразнени, ядосани. Нарушителите бяха прекъснали дълбокия им сън, стъпките отекваха в ушите им като проглушителни удари по тъпани. Малко оставаше, докато търпението им се изчерпа.
Причината за целия този хаос бе повече от ясна - гладните ученици отиваха да търсят храна в Найтмер, защото не всеки притежаваше резервни запаси по стаите си.
В този миг Виктор чу шум от отваряне на врата зад гърба си. Младежът очакваше да е Меропа, тъй като обикновено учителят идваше последен. Но като се обърна, с изненада установи, че не бе тя. Срещу него стоеше Лушиъс.

Лушиъс влезе в залата с пласмасова чашка пълна с кафе в ръка, а зад гърба му се показваше Геш. Двамата тръгнаха навътре и видяха Виктор до прозореца.
-Ой, привет демонче. - поздрави го Геш.
Мъжът кимна сухо на поздрава му, а на Пахт дори не каза здрасти. Не, че това го учуди. Те отидоха до него и погледнаха навън, за да разберат какво толкова наблюдава.
-Ама, че паплач. - констатира домакина. -Явно всички са се запътили за града.
-Отделно Боунс каза нещо, че ще прави показно на гробището. Голям самозванец е, честно.
-Ти си много по-добър от него, Лу.
-Знам.
Той тупна ученика си по рамото и тръгна към бюрото си:
-Хайде, стига си зяпал. Дошъл си да се учиш не е ли така?
-Да!
Геш скочи на бюрото размахайки крака. Щеше да наблюдава тренировки и нямаше търпение.
-Има ли нещо специално, над което искаш да работим днес или аз да си избирам?

Виктор отправи скришен поглед към домакина. Изобщо не му се нравеше, че е тук. Един ненормалник му стигаше, особено на тренировки. Кой знае какви дразнещи ситуации можеше да предизвика комбинацията от двамата.
Както и да е...
Странно, че Меропа не бе тук. Тренировките започваха, а тя закъсняваше, което изобщо не й беше в стила. Не само че по принцип си падаше по точността. Младежът се намръщи. Заради Лушиъс сигурно би доприпкала и в три през нощта. Но защо изобщо я мислеше? Вече бе престанала да значи каквото и да било за него, не го интересуваше какво прави, къде и с кого. Нито пък дали си имаше проблеми. Изобщо не го бе грижа. Още по-добре за него, че не бе дошла - колкото по-малко я вижда, толкова по-добре.
- Вие си знаете. - отвърна момчето, на което му бе все тая какво ще учи. Нищо не бе приятно с Пахт.

Двамата приятели се спогледаха.
-Оууу ние ли си знаем Луши?
-Явно си знаем Геши!
-Да покажем на момчето тогава малко от старата школа, а?
-Съгласен друже.
Геш скочи на крака и зави дългите си ръкави до раменете. Застана в бойна позиция. Опънато тяло, стегнати мускули на ръцете. Изви ги в лек овал и зачака в готовност.
Пахт на свой ред също скочи и застана срещу домакина.
-Готов ли си? - попита го той.
-Готов! - отсече некромансъра със зашитата уста и още повече напрегна мускулите си, за да могат вените му да изпъкнат.
Лушиъс взе чашата с горещо кафе и я плисна в лицето на приятеля си. Чу се цвърчене, а Геш почна да пищи от болка. Държеше се за мястото, чиято кожа почна да се разтапя и разлага. Зайо падна на земята и почна да се въргаля агонизирайки.
Виктор гледаше като потресен. Що за магия беше това.
Геш крещеше болезнено. В един момент в който се обърна към него се спря, погледна го и се ухили лунатично, докато лицето му капеше.
-Само се шегувам, аааахахаххахаха.
Мъжът скочи на крака и пусна главата си. Набръчканата кожа падна на пода, а под нея си стоеше истинската му, напълно недокосната. Двамата некромансъри почнаха да се смеят от малкото си представление, а Виктор имаше чувството, че се намира в лудницата или в зоопарка. Или може би в цирка....
Когато Лушиъс спря да се смее и избърса една сълза от кикота потупа ученика си по гърба.
-Съжалявам, Вики, не се сдържах. Не се сърдиш нали?
Погледна го и видя намусеното му лице.
-Явно се сърдиш. Няма нищо.
Той и Геш си дадоха пет с длани и продължиха с някакъв си техен поздрав.
-Но не, наистина. Има начин, по който можеш да накараш врага си да се разложи. Или да сме по-точни кожата му. Нарича се Отровна кръв. Сигурен съм, че такъв образован младеж като теб и то син на Калеб - вкара лека нотка на ирония - знае за него. Но аз да си обясня. Все пак за това ми плащат.
Геш се почеса по главата.
-Ама, Лу, на теб не ти плащат.
Пахт се извърна към него изумен.
-Така ли???? Но това е ужасно. Напомни ми да говоря с Корни по този въпрос.
Домакина козирува:
-Разбрано шефе.
-Сво-бод-но! Та така. Правиш си рана, с магията си отравяш кръвта си и я плискаш по част от тялото на неприятеля. Тя разяжда кожата му и колкото повече си я отровил, толкова по-надълбоко ще стигне. Има случаи, в които даже може да убиеш човек така, но те са рядкост. В повечето случаи го използваме като спомагателно средство. Хайде сега, опита върху Геш.
Геш пак застана в готовност. Малкия не го плашеше, а и после щеше да се излекува.

/Опиши опита си и как уцелваш Геш където си поискаш. Резултата остави на мен/

Виктор призова част от своята енергия към върха на показалеца си. Имаше намерение да използва пръста като "скалпел". След като атомчетата пристигнаха на желаното място, ученикът им нареди да се подредят във възглавничката във формата на острие на нож. Последваха жилещи боцкания, все едно дланта му бе изтръпнала, или сякаш в кожата му се забиваха тръни и иглички. Накрая Виктор имаше усещането, че някой е присадил стъкълце в месото му. Но това беше добър знак, защото явно магията бе осъществена успешно. Той прокара показалеца по протежение на ръката си (не откъм страната на вените) и кожата му почна да се разтваря. Самото "разпорване" ставаше много леко и без никакво затруднение. Горещата кръв почна да блика навън като водопад... Младежът побърза да даде следващата команда. Енергията се разбяга от образуванието в показалеца, но не се отдалечи много - концентрира се в китката. След това внезапно излезе извън тялото и се насочи към червената течност с недвусмислена цел: да я отрови.
Когато магията се задейства, кръвта почна да съска като настъпана змия. Беснееше, гърчеше се, пенеше се.... Цветът й стана една идея по-искрящ, по-ярък от преди.
Виктор прецени, че е готов и с помощта на телекинеза я засили право към лицето на домакина.

Геш усещаше миризмата на сяра. Малкия пикльо се беше справил. Инстинктивно прикри лицето си обаче с ръка и кръвта на Виктор се изплиска в частта от китката до лакътя. Отначало не даваше никакви признаци на разлагане, но малко по малко се вдигна пара и се разнесе цвърчене. Кожата му реално почна да изгаря и не след дълго едно голямо парче от нея се свлече на земята, като оголи месото му. Но имаше още и тя почна да прояжда и месото. Болката вече ставаше силна, но Геш стискаше зъби и търпеше. Лушиъс се нагледа. Беше му достатъчно. Да справи се, нямаше нужда приятеля му да се мъчи повече. Той извади от бюрото си една голяма стъкленица с тинесто зелена течност и изсипа част от нея върху раната. Смазката изсмука отровата на Виктор и месото почна да заздравява. Не напълно, но след минута-две, част от кожата му се беше регенерирала. Пахт превърза с бинт ръката на домакина и до няколко дена щеше да е готов да го махне.
Те се обърнаха към младия некромансър. Геш му се усмихна:
-Искаше да ми обезобразиш хубавото лице ли?
Виктор не отговори нищо. Явно наистина искаше. Домакина се намръщи и си отбеляза наум, че това ще го запомни.
-Браво, момче. - каза единствено Лушиъс.
Отвън се чуваха ръкопляскания и овации. Тримата се отправиха към прозореца и се наредиха на него като аптекарни шишета. Показното на онзи идиот беше започнало.

-Отсечете му главатаааа!

Лушиъс поклати отчаяно глава.
-Знаех си, че не трябваше да му давам онази книга за онзи измислен фюрер. Този не може да стане по-тъп.
-Сигурен ли си? - попита го Зайо Байо.
-Не!

След още десет минути имаше пореден труп, а една мома го съживи и почна нескопосано да го управлява. Боунс й обясняваше как, но единственото, което фустата постигаше бе да го върти некоординирано, като при едно от завъртанията го блъсна в учителя си и двамата паднаха.
-Ааааа, махнете това нещо от мен.
Тя побърза да го изправи, а Боунс скочи на крака като приглаждаше косата си назад.

-Този наистина е голям идиот. - констатира Виктор
Очите на Геш и окото на Пахт светнаха съзаклятнически. Те обърнаха главите си един към друг с лукави усмивки.
-И ти ли си мислиш каквото и аз?
-И аз си мисля каквото и ти.
Лу се изправи, сложи юмрук пред устата си и се изкашля.
-Ъхъъхъъхххъъъъмммм. Вики, измислих какъв ще е следващият ти урок. Вече знам, че можеш да съживяваш трупове, макар, че ще те изпитам и на това тези дни, но....
Той отиде зад него и доближи дяволито лицето си до неговото като му посочи вече бездиханния Милош.
-Ако можеш да й го откраднеш, твой е. Без това не е много добра. Вкарай енергията си в него и го накарай да слуша теб.
Крайчеца на очите на Геш проблясваха интригантски. Нищо не ги правеше по-щастливи от това да се гаврят с Боуни.

/Опит за Кукловодство започва сега/

Да поеме контрол над трупа? Няма проблем. Вече го бе правил толкова пъти. И без това нямаше да е зле да измъкне горкото момиче от ужасната ситуация, защото в противен случай Виктор нямаше да се изненада, ако то паднеше като поредния труп.
Той открехна леко прозореца и деликатно протегна ръката си навън. След това пристъпи към действие. Когато енергията му разбра коя магия трябва да извърши, трепна развълнувано в тялото му. От всичко възможно на младежа това му бе любимото. И напълно нормално. Все пак специалността на некромансърите бе да си играят с трупове, независимо от каква сложност и в какви вариации.
Атомчетата се насъбраха в дланта му и запулсираха нетърпеливо като глутница кучета пред умряла крава. Усети, че абсорбацията е приключила успешно (целият процес за него вече се бе превърнал в добре усвоен механизъм и усещаше точно кога какво трябва да се случи, по какъв начин, за колко време... като миенето на зъби например). След това отприщи силите, които напираха да излязат навън, и те се стрелнаха към "управлявания" от ученичкаата труп. Тя беше наистина толкова некоординирана и завързана в ръцете, че Виктор усети как в миг й отнема управлението, все едно големият лъв бе отнел храната от устата на детенцето си.

Магията на Виктор стигна до трупа и се вля в него. Двете отделни сили се сблъскаха в едно -неговата и на момичето. Настана борба за надмощие. Девойката чувстваше, че някой се натрапва в работата й и иска да отнеме контрола. Нямаше как да го позволи, иначе щеше да се изложи. Натисна по-силно и енергията й пак пое връх. Но момчето също не се отказваше от своето скривалище. Той атакуваше, тя отслабваше. Тя атакуваше, той отслабваше.
А горкия Милош? Той се въртеше като пумпал ту на едната, ту на другата страна. Боунс и останалите се чудеха какво става. Тялото подскачаше, правеше пируети, огъваше се. Аха да тръгне към нея се спре в крачката си и тръгне на заден ход.
-Какво правиш бе?
Горе от бюрото Лушиъс и Геш се попикаваха от смях и агитираха Виктор като мажоретки.
-Давай, Вики. Давай, Вики. Вики, Вики. Вики....
Момчето се стараеше да изкласи в тази невидима борба. Зомбито сега вървеше размятайки ръце и се блъсна в Боунс. Повдигна длан и я плесна върху лицето му, разрошвайки косата му. Той ахна, след което мъртвия почна да марширува като войник. Некромансърката се ядоса и реши да вкара цялата си магия в него. Абсорбира я и я блъсна в тялото. За момент Виктор напълно изгуби контрол от ситуацията, но Пахт не смяташе да остави нещата така.
-Геш да му помогнем.
Ученикът също събра цялата си мощ и я изстреля към Милош. Тялото му се тресеше от двете енергии блъскащи се една друга вътре в него. Лу и Геш застанаха зад Виктор. Домакина го хвана за кръста, а менторът хвана него.
-Дърпаййййй! - извика зеленокосия и Виктор почна да придърпва с невидимите нишки на магията си тялото, а онези от зад дърпаха него, за да му помогнат.
Борбата беше безмилостна. Боунс почна да схваща какво се случва и погледна нагоре. Видя лицето на ученика и опита му да отнеме Милош.
-Аааа, не.
Той също застана зад ученичката си и я хвана за таза.
-Хайде, миличка. Победи го тоя лишпер.
-Лу, губим контрол.
-Не се отказвайте момчета. Победата ще бъде наша.
Тримата напрегнаха всичките си умения, или по-скоро къдрокоско. Другите двамата само го поддържаха. Най-накрая той надделя и завладя напълно трупа. От инерцията издърпа мъртвия толкова силно, като с ласо, че тримата залитнаха и паднаха шумно назад един върху друг, като Пахт беше най-отдолу, Зайо Байо в средата, а младока най-отгоре. Бързо се изправиха и Виктор пое контрола. Сега бе само негов. Движеше ръцете си така, че Милош да се завърти на пети, да застане към Боунс, да положи длан на гърдите си и да се поклони.
Тълпата почна да ръкопляска. Бурните овации можеха да се чуят и до последния етаж.

В този момент в един друг кабинет Гробаря стана от креслото си и погледна през прозореца да види за какво е целият този шум. Видя единия учител на некромансърите как се ядосва и удря с юмруци по почвата. Повдигна едната си вежда многозначително:
-Ясно.
И спокойно се върна на мястото си, като пое отново книгата си и без да обръща повече внимание на ставащото зачете.

Лушиъс се изправи и застана на прозореца така, че сега и неговото лице се виждаше. Той подсвирна, а Боунс погледна нагоре. Видя го и още повече побесня.
-Тииииии!!!!!!! - посочи го яростно и заканително.
Пахт само вдигна пръсти и помаха самодоволно с чаровна усмивка.
-Страхотен урок, колега. Направо им взе акъла.
-Ще те убияяяяя!!!! - почна да се тресе по дупе чернокосия ментор.
-Разбира се, драги. Разбира се.
И се врътна. Чукна юмрука си в този на Геш и двамата припнаха да се смеят. Даже Виктор се хвана, че неволно се усмихва от успеха си и че всъщност цялото преживяване си беше доста забавно. Но тогава се сети с кой по-точно го е преживял и възвърна нормалното си изражение, за да не би да го видят. Домакинът скокна при него, хвана го и го завъртя, като после го пусна.
-Браво бе демонче. Много си те бива. Не си ли го бива, Лу.
-Бива си го. - съгласи се зеленоокия. Тези думи на Геш му напомняха много на онези за Меропа. Ама, че работа.

/Вики получаваш уменията Отровна кръв и Кукловодство Iво ниво. Общо Опит - 12. Сила - 7, Ловкост - 8, Интелект - 5, Воля - 10/

Много странна работа! За един миг Виктор не бе против Лушиъс и Геш, дори напротив: беше се почувствал забавно, като с приятели. И макар никога да нямаше да си го признае, в момента, в който се въртяха около него и му казваха, че си го бива, му се стори, че тримата са от един екип, отбор. Но разбира се усещането бързо отшумя, когато се опомни кой всъщност стои срещу него. Не биваше да отпуска, в никакъв случай. Сега може би бяха преживяли нещо като съюзници, но следващият път нищо чудно той да бе обект на подигравките им. Както хиляди пъти досега. Всъщност... като всеки път. През главата на младежа почнаха да прехвърчат неприятни и унизителни спомени от предишните им срещи и вече окончателно всякакви временни симпатии изчезнаха. Един вид Виктор се върна обратно в реалността.
- Така му се падаше. - каза сдържано той, но без обичайната ненавист, с която се обръщаше/

Лушиъс и Геш се бяха хванали под лактите и се въртяха радостно в кръг. Домакина пееше забавна песничка:
-Опитах се да светя като крушкааа, опитах да ходя на въжеее. Опитах да стоя на тяснооо, опитах и какво ли още нееее....
-Та та ра та та тааа..... - му пригласяше учителя.
Вратата се отвори с трясък и вътре нахлу и победения Боунс. Лицето му беше зачервено, направо като домат. Двамата приятеля секнаха песента си и го изгледаха подигравателно.
-Големия лош вълк пристигна.
Той ги подмина. След малко щеше да се разправя с тях, но сега се бе устремил стремглаво към Виктор. Едва стигнал го се нахвърли върху него като го приземи на земята.
-Ти ли бе, малко лайно такова!!!!
Момчето успя да се измъкне от захвата му и двамата се изправиха бързо един срещу друг.
-Ще ми проваляш показното, а? Ще ти строша кокалите.
Той завъртя петата си и тръгна в бяг към него. Но тогава една пръчка се изпречи на пътя му и го спря.
-Не пипай!
Пахт седеше на метър от тях и държеше пръчката, незнайно как попаднала в ръцете му. От весело сега изражението му бе сериозно, студено и мрачно. Боунс го изгледа на кръв.
-Да не си посмял да докосваш ученика ми.
-Така ли? Да докосна теб тогава.
И сменяйки траекторията си понечи към него. Зеленокосия само се отмести като го удари с дървото по главата. Боунс спря за момент, обърна се и пак хукна като разярен бик срещу тореадор. Лу пак го избегна и този път го плесна по задника. После му подсече глезените и некромансъра падна по гръб. Лушиъс се изправи над него доминиращ и посочи гръкляна му с пръчката.
-Както казах. Няма да докосваш учениците ми.
Той хвърли дървото в близост до главата му и се обърна към двамата правостоящи.
-Да вървим.
Те го последваха мълчаливо като подминаваха Боунс и излезнаха от стаята.

/Бояна пиши на гробищата. Време е Виктор да си вземе наградата. Не забравяй, че мъжете също са с теб/

Да, Лу вече беше там и преглеждаше някакви листи, когато Меропа влезе в залата. И за нейна радост беше сам. Боунс не присъстваше и тя с облекчение си отдъхна. Той я видя и прибра листовете като се изправи.
-Рано си дошла.
-Ами май да.
-Още няма никой. Ти си първата, но щом вече си тук да почваме.
Морт не знаеше дали да подхване темата от по-предната вечер или да си замълчи и това веднага й пролича. Беше като отворен лист. Когато нещо я смушаваше, навеждаше глава със забит поглед в пода или заекваше, или пък просто се изчервяваше.
-Какво има? - запита я учителя й.

Лушиъс я аблюдаваше. Да, усети за какво говори, но не мислеше, че е нужно да задълбочава повече темата. Знаеше, че между нея и Геш няма нищо. Та той е въздишал само по една жена в живота си и това бе Клаудия. Нямаше начин Меропа да предизвика каквито и да е любовни емоции в него.
-Както и да е. - отвърна сухо и се отдръпна. - Понах да си водя списък с уменията, на които съм те научил и забелязах, че сме пропуснали телекинезата над предмети. Вече знаеш какво е, можеш да я прилагаш над хора, така че би трябвало да се справиш лесно. И така....
Той посочи масата.
-Искам с магията си да махнеш всичките предмети от нея и после да я преместиш до другия край на залата.

/Бо, знаеш процедурата/

И предметите просто почнаха да левитират свободно из стаята. Тя се съсредоточи и реши да ги постави на пода. Така и стана. Магията я слушаше, подчиняваше й се. Сега оставаше да накара масата да се озове на друго място от редназначеното й.
Пахт я наблюдаваше изкъсо. Не пропускаше нищо. Виждаше потока на енергията й и колко плътен и последователен е той. На моменти изтъняваше, но сега, когато трябваше да премести маса, предмет доста по-тежък от останалите щеше да види колко всъщност е съсредоточена.

/Продължавай с масата. Искам да наблегнеш на описанието как точно използваш магията си, не толкова на сравнения/

Меропа се справяше със задачата много добре, а Лушиъс не я изпускаше от поглед. Това бе една от лесните магии, но не мога да не отбележа, че мъжът беше доволен от развитието на нещата.
Масата се движеше праволинейно и пропорционално. Момичето използваше пълната си концентрация, за да я поддържа стабилна.
-Много добре... - напътстваше я учителят й. -...Дръж я изправена. Така. Балансирай малко в левия ъгъл. Чудесно. Продължавай.....изкриви я малко, баланс, Морт, баланс...точно така....
Благодарение на желанието си за успех, а и наставленията на Пахт, предмета беше почти до мястото, на което трябваше да я постави.
Изведнъж Лушиъс усети лека болка в сърцето. Той се изпъна като струна и го почувства. Лицето му коренно се промени. Изгуби доволната си усмивка. Вледени се, стана като ледена статуя, помръкна, все едно някой му бе откраднал най-голямото съкровище. Меропа забеляза тази промяна и за миг остави масата да се рее в пространството.
Без да обелва и дума, некромансъра се обърна и изчезна със скоростта на светлината, оставяйки ветровита диря след себе си и отворена широко металната врата.
Момичето се оказа сама, да се чуди какво се беше случило, че се изпари така ненадейно, като опарен. Какво ли щеше да направи тя в тази ситуация? Щеше ли да го последва или щеше да продължи с тренировката си сама?

/Меропа получаваш Телекинеза над предмети. Сила-6, Интелект-8, Опит-8/