ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Погребалното бюро

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3 ... 9, 10, 11, 12, 13  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeВто Яну 18, 2011 6:25 pm

First topic message reminder :

Мястото за обучение на некротата. Стаята е изпълнена с многобройни книги, но също така с всевъзможни оръжия. Тук господари са Лушиъс Пахт и Боунс. Не се лъжете от нежния външен вид на Лушиъс. Той е лунатик и изключително опасен заради непредсказуемият си характер. В един момент държанието му стига до лудост, в друг освирепява, а само след минута е пак спокоен все едно нищо не е станало. Той не търпи отказ и винаги получава това което иска, по един или друг начин. Боунс от друга страна е любопитен. Той обича да експериментира. Не се знае много за историята му, а и никой не смее да го пита. Но едно е сигурно. Мъжът държи на учениците си, понякога повече отколкото те на него. Гледа на тях като бъдещи съюзници и затова дава всичко от себе си при обучаването им. Интересен факт е, че ходи винаги гол от кръста нагоре.

Лушиъс Пахт (без превръзката)
Погребалното бюро - Page 10 Luciferbyomupied

Боунс
Погребалното бюро - Page 10 Bonest

След като Боунс бива изгонен от гилдията заради предателство, неговото място бива заето от следващия по ранг. Името му е Синк. Той е безскрупулен, жесток и студен човек, с непоколебим характер, наклонност към изтезания и лишен от всякакви емоции. Не харесва никой, не мрази никой. Просто една ледена, красива фигура, достойна за гледане, но опасна за пипане. Внимавайте да не го ядосате, защото може да се сбогувате с живота си.

Погребалното бюро - Page 10 Coldblood


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Чет Авг 14, 2014 10:49 am; мнението е било променяно общо 5 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeПет Окт 26, 2012 3:45 pm

Виктор дойде малко вкиснат в Погребалното бюро. Цяла нощ от стаята над него, където май че живееше един от редовните в Игралната зала, се чуваха странни тропания и шумове, и не бе успял да се наспи като хората. По едно време се даже се бе замислил дали да не отиде да му откъсне главата, но в крайна сметка не бе намерил сили да се надигне от топлото легло.
Когато влезе вътре, видя, че Меропа вече го бе изпреварила. Това не го изненада. Младежът не подозираше нищичко за напускането на учителя и си мислеше, че както винаги се е разбързала, нетърпелива да го види. Тази мисъл в известна степен го подразни, но ... както и да е.
Той само й кимна мълчаливо и зачака, с ръце, пъхнати в джобовете.
Тя му хвърли засрамен поглед и започна да си играе с един кичур от косата, молейки се Гробарят най-после да се появи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeПет Окт 26, 2012 5:11 pm

Неловката ситуация не продължи дълго, защото само след пет минути залата беше изпълнена с десетина ученика, а след още пет пристигна и самият гилдмайстор - Корнелиус. Както винаги в изящно, помпозно облекло и както винаги със златният си показалец. Някои от присъстващите се учудиха, други като Меропа не, защото вече бяха чули програмата за днешните уроци.
-Добър ден. - поздрави ги той като застана пред всички. Липсваше му само трибуна, за да заприлича досущ на предводител.
-Добър ден. - отвърнаха му учениците и той ги изгледа един по един. Някои от тях ги беше виждал и преди.
-Днес тренировките ще се проведат от мен. Напоследък имаме недостиг на преподаватели.
Шушуканията започнаха, но бързо бяха прекъснати защото Гробаря замахна във въздуха с показалката си и звука от сцеплението ги накара да замълчат.
-С клюки ще се занимавате по-късно. Нямам време за слухове. Наредете се в колона.
Учениците го послушаха и се наредиха като войскова рота в хоризонтална редица. Гилдмайсторът тръгна с бавни, но тежки крачки пред тях, като лейтенант и почна да говори.
-Някои от вас са тук от дълго време. Други от съвсем скоро. До сега сте преминали през много изпитания и уроци, но се съмнявам някога да сте обсъждали творението некромания. Искам всеки от вас да ми каже какво за него означава да е некромансър, както и кои са положителните и слабите места на мъртвородните. Ти! - посочи първия от редицата, момче в своите двадесет.
-Ами за мен да съм некромансър значи, че мога да набия когото си искам.
Корнелиус го изгледа изпод око, леко тъпо, поклати неодобрително глава и продължи нататък, докато не стигна до Меропа, а след нея беше и Виктор. Предводителят очакваше техните отговори.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeНед Окт 28, 2012 7:17 pm

- Да си некромансър... - почна Меропа, когато Корнелиус стигна до нея - Означава не просто да съживяваш трупове. Означава да си гъвкав, умен, хитър. Да предвиждаш какво ще ти се случи, да отгатнеш плановете на врага. Да откриеш слабостта у противника и да се възползваш от нея. Означава да можеш да вървиш по тънката граница между живота и смъртта и да прескачаш когато си искаш от едната страна в другата. Не е достатъчно да вдъхнеш живот на умряло същество. Трябва да можеш да контролираш жизнените процеси на цялата природа покрай теб. - Момичето си мислеше за Геш, който бе превърнал величественото вековно дърво в съсухрена слама, заедно с всички катерички, насекоми, птици, храсти, трева и каквото се сетиш още дишащо създание в околността - Означава, че трябва да усвоиш черната магия като цяло, като вдъхването на живот е коронният номер, специалността, с която изпъкваме над останалите гилдии. Означава, че трябва да умееш да си служиш с оръжие точно толкова добре, колкото и със заклинания...
Девойката млъкна и зачака реакцията на гилдмайстора, но междувременно Виктор започна със своята интерпретация:
- Да си некромансър е преди всичко отговорност. И много прилежност, много усърдие. Това, че си роден с потенциала на расата, в никакъв случай не те прави добър некромансър. Раждаш се с някакви възможности, но те не са развити. Нямаш никакви познания, не знаеш как да използваш магията си. Затова се изисква много труд, непрестанен труд и упоритост. Трябва да посветиш цялото си внимание на усвояването на тънкостите. В противен случай... дори да си роден в семейството на най-прочутите некромансъри... може да си беззащитен като мравка.
Меропа го изгледа тъпо и леко засрамено. Знаеше, че най-вероятно с последното изречение е визирал нея и по-точно деня, в който Лушиъс бе изпитал силите им на гробищата. Тогава тя не бе успяла да направи абсолютно нищо, даже да изсуши едно листо. И откакто бе почнала да се обучава, бе постигнала известен напредък.
Всъщност Виктор изобщо не се бе сетил за нея, а говореше принципно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeПон Окт 29, 2012 9:44 am

Гилдмайстора ги изслуша внимателно. Те бяха последните от редицата, така че след тях нямаше никой.
-Много добре. - отвърна визирайки и двамата, но най-много му хареса отговора на младежа. Той използваше мозъка си, вместо усещанията, а това бе рядко явление при мъртвородните. Всички си мислеха, че могат да надхитрят смъртта, но това не беше вярно.
-А можете ли да ми кажете какви са слабостите на некромансърите? Надявам се не мислите, че те са най-силни физически или пък най-интелигентни нали? Всяка раса изпъква с различни неща. С какво изпъкваме ние и какво не ни достига?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeПет Ное 02, 2012 9:16 pm

- Другите раси не могат да си играят така с живота. При тях или си жив, или мъртъв. Няма средно положение. Докато при нас има и това е нашето предимство... Но често се самозабравяме и си мислим, че сме абсолютни господари над смъртта. Което често довежда и до нашата собствена кончина. - започна да размишлява Меропа.
- Като цяло некромансърите имат ужасно много потенциал. Те са абсолютните гении в черната магия, могат да я овладеят до чудовищни предели - продължи Виктор - Но много от учениците са като коне с капаци. Те се вглъбяват само в едно - самия процес на съживяване и следователно развиват не толкова разнообразни умения. При което, изправяйки се срещу някой, който може да си играе с ума ти като нуксите, или пък с някой тера маг, който може да ти разцепи краката под земята, и двеста мъртви да съживиш, всичките ще се понесат надолу в бездната. Това е проблемът. Просто някои от нас не извличат максимума от възможностите си, стратегията им е погрешна... Некромансърите трябва да развиват също бойните си способности, парапсихичните и какво ли още не... и именно играта с живота да е ... един вид скритият им коз. Но не трябва да се осланят само на него. Каква ще е ползата да можеш да привлечеш труп на помощ, ако асасинът те издебне зад гърба ти и те убие преди дори да си се усетил?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeСъб Ное 03, 2012 10:24 am

Корнелиус ги слушаше много внимателно. Лека усмивка се появи на лицето му, след като свършиха с отговорите си. Тези двамата бяха умни. Личеше си, че не са случайни. Вероятно начина, по който са живели или как са били обучавани са се отразили на мисленето им и на приемането на света.
-Нека проверим тогава.
Той се обърна и тръгна в противоположната посока. Тялото му излъчваше определена, но непозната за учениците енергия, която ги оттласкваше безпроблемно и без да ги нарани назад, така че в средата да останат само Меропа и Виктор.
Гробаря отиде до стената, на която бяха облегнати два ковчега. Той ги отвори и всички видяха, че вътре са излегнати два трупа, на млади мъже, все още незапочнали процеса на разлагане.
-На три дена са. - обясни предводителя. - Нека видим как ще ги използвате по нестандартен начин.

/Направо в един пост, опиши опита и на двамата за съживяване, аз ще ти кажа резултата и после продължаваме, като цяло си запозната с процеса./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeНед Ное 04, 2012 11:16 pm

Първа пордред беше Меропа. Тя застана пред трупа, усещайки как в гърба й се впиват погледите на всички некромансъри в Роузкилл. При нормални обстоятелства това би я притеснило, би почнала с параноичния си страх от излагане, но в момента й бе все едно. Все още бе напълно разбита, случилото се с Лушиъс бе съвсем прясно. Така че просто застана пред мъртвеца безизразно и без да се замисля какво точно смята да направи, протегна ръка напред. Съвсем забрави за това, че всъщност досега никога не бе съживявала човек. Като малко момиченце бе пробвала с птички, катерички и всякакви подобни, но човек... никога. Странно как съзнанието може да действа по толкова различни начини. При други обстоятелства Меропа би получила паническа атака.
Девойката призова машинално магията към дланта си. Атомите се натрупаха там без каквото и да било осъзнаване от страна на ученичката. Но нали знаете правилото, че когато вършиш нещо без да мислиш в него, обикновено резултатите са по-добри. Именно такъв бе сегашният случай. Момичето изкара енергията от тялото си, насочвайки я към белите дробове, мозъка и сърцето на мъртвия. Тя се заби в бронхите, мускула и гънките, процеди се вътре в тях, пробивайки невидими дупчици в плътта. След това девойката импулсивно я накара да запулсира с ритъма на сърцето на самата некромансърка. Атомите почнаха да туптят ритмично, раздвижвайки загубилите живеца си органи. Като че разтриваха и стопляха крайниците на замръзнали старци. Постепенно вътрешностите на трупа забързаха дейността си, докато не стигнаха до момента, в който нямаше нужда Меропа да им влива повече сили. Те работеха като избърсани от прахта антични машини, които с леко тракане, може би и носталгия, отново влизат в употреба, след като е била безвъзвратно загубена всякаква надежда.
А сега какво?
Ученичката нареди на покойника да се изправи. Мъжът отвори очите си, но някак изкуствено, като кукла на конци. Все едно че в очните му ямки имаше стъклени топчета, безжизнени кристали, но не и портал към душата. Той се движеше, мърдаше, извършваше дейност, но без всякаква жизненост. Или иначе казано, той бе върнат към живота, но без мисъл. Без нищо. Бе просто едно изпълняващо команди тяло.
Междувременно Виктор се бе заел със съседния "късметлия", за да не се губи излишно време. Младежът множество пъти бе упражнявал точно тази магия. Всъщност съживяването и неговите приложения бяха главните неща, на които бяха наблегнали преподавателите му в Шеридан. Той не одобряваше особено приоритетите им. За него онези некрота бяха некадърници, не бяха.... истински учители. Когато бе дошъл тук, се бе почувствал като прероден. Именно такова пълно и цялостно обучение бе искал откакто бе роден.
Магията се плъзна по ръката му отработено. Целият процес вече се бе превърнал за него в добре усвоен и упражнен алгоритъм. Какъвто например е миенето на зъби. Енергията на Вики проникна в органите на мъртвеца значително по-бързо от тази на Меропа. Всъщност всичко се случи за части от секундата. Докато къдрокоската се туткаше, младежът вече бе изправил "слугата си" и го бе поразходил, колкото да вкара крайниците му във форма след продължителния "сън". Тогава най-сетне и Меропеното творение се надигна на крака.
Задачата им бе да ги използват по нестандартен начин.
Виктор, преглъщайки обидата си към бившата си приятелка, отиде до нея и я заговори:
- Вече имам идея.
Тя го погледна въпросително и той продължи:
- Да ги слеем в гърбовете. Така ще имат четири ръце и четири крака, с които да удрят и ритат противници от двете страни, две глави, с които да виждат заобикалящите ги от всички страни опасности, и общо взето, новото им телосложение ще им позволява да правят какви ли не акробатики, нестандартни и трудни атаки, движения и прочее.
Девойката кимна.
Тогава младите мъже тръгнаха назад един към друг и когато най-сетне се допряха, двамата им господари запратиха заклинание, с което кожата им почна да се слива в еднороден участък. Дали щеше да им се получи...?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeЧет Ное 08, 2012 11:45 am

До тук всичко вървеше добре. Не само, че успяха да ги съживят, единия по-бавно от другия, естествено, но сега имаха и нестандартна идея. Въображението и ясната преценка ясно си личаха в двамата. Всъщност докато Корнелиус ги наблюдаваше си помисли, че те са един добър екип и ако им се налага да работят заедно, ще са перфектни един за друг. Предводителят не знаеше за отношенията между Виктор и Меропа и такива неща не го интересуваха, но определено когато възлагаше задачи на новаците, щеше да ги сложи в един отбор. Бяха идеални един за друг, защото се допълваха. Явно се слушаха. Докато мъжът изпъкваше с интелект, тактика и последователност, Морт се сливаше с него, с нейното търпение, послушание и прецизност.
Може би точно заради тази така необходима комбинация, гърбовете на труповете се сплетоха един в друг и образуваха едно цяло. Сега обаче трябваше да разбере дали можеха да ги движат като един.
Той протегна ръка към прозореца и изпусна магията си, която излезе през отвора. Тя достигна до гробищата и навлезе в един от гробовете. Една ръка проби пръстта, после я последва и цялото тяло. След няколко минути портата на залата се открехна и през нея влезе един "съживен". Беше доста едър и грубоват, макар че чертите му вече се губеха под разложената плът. Личеше си, че не е тукашен. Всъщност бе екземпляр от Корнор - с тежка стъпка, големи длани и здрава структура.
-Сега се опитайте да го победите.
Тъкмо изрекъл заръката и Гробаря пусна куклата си в действие. Тя пъргаво, въпреки едрия си ръст, скочи към двойното зомби на Тенар и Морт и зави юмрука си в близост до него, като счупи част от мазилката на пода. После се изправи и замахна отново, право към лицето на левият. От двамата некромансъри се очакваше да го надвият по какъвто начин сметнат за добре.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeПет Ное 09, 2012 9:24 pm

В този миг Виктор и Меропа напълно забравиха за различията си. Сега трябваше да мислят като едн цяло, като екип, колектив. Бе нужна пълна синхронизация на действията им, за да се получи. По едно и също време двамата отвориха съзнанията си един за друг. Нещо невъзможно при други обстоятелства. Свързването на умовете им подейства малко силово, шокиращо, твърде интимно. Но .... гигантът не позволяваше излишно разсейване.
Общуването на емпатично ниво бе много странно. Защото думите при него бяха излишни. По някакъв необясним начин мозъците им изпращаха сигнали, импулси, носещи всичките послания и емоционален заряд на притежателя си.
Корнорецът не си поплюваше. Исполинското му тяло надвисваше заплашително над срасналите се мъже като апокалиптично чудовище над чупливо детенце. Но "близнаците" не бяха чак толкова беззащитни. Особено при качествени команди.
Куклата на Гробаря засили по-твърдия си от метал юмрук право към едното им лице им с ясното намерение да го вдлъбне навътре като черупка на сурово яйце. Но "акробатите" успяха да го избегнат доста ловко. Всъщност всичко се разви много бързо. Точно преди "гюлето" да остави незабравим спомен върху горкия нос, предният мъртвец неочаквано хвана атакуващия с длани за ръката и направи предно салто във въздуха, озовавайки се на безопасна височина над него във въздуха. Естествено, трупът можеше да извърши толкова сложни движения само и единствено благодарение на специално вложената енергия от страна на господарите. Тази задача бе поставена именно на Меропа. Докато тя подхванваше с магията си близнаците и по този начин разширяваше физическите им способности, Виктор ръководеше боя.
Двата сляти трупа се намираха над главата на корнореца. Краката на направилия салтото сега стърчаха напред, а тези на другия бяха в поза, позволяваща им доста удобно да се сключат около шията на безмозъчния гигант и да я прекършат настрани със звук на настъпана клонка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeСъб Ное 10, 2012 9:36 am

За тяхно най-голямо щастие и учудване на Меропа, ходилото на второто тяло намери мястото си точно между гърлото и главата на берсерка. С малко по-силен натиск го скърши. В този момент близнаците се приземиха зад него, а той се строполи на земята. Корнелиус не искаше да ги затруднява особено много, защото все пак осъзнаваше, че те все още са само новобранци. Той беше доста безкомпромисен на моменти, но също така гледаше реално на нещата. Знаеше кога трябва да изисква повече и кога точно толкова, колкото е необходимо. Но все още нямаше да ги остави.
Във вече отново мъртвият труп, се всели магия за пореден път и главата му се изви на страни, така все едно завиваше врата си в раменете като болтов механизъм. Изправи се и с обръщането си ритна зомбитата на младите некромансъри, като ги изпрати право в стената. Те се свлякоха на пода, а малко прах се изсипа върху им. От сблъсъка енергията на двамата за малко да се разпръсне и изгуби контрол, но младежите реагираха бързо и докато се изправят отново бяха едно цяло. Но тогава Корнорецът извади изпод дрехата си скрит арсенал. Една голяма метална бухалка с шипове по страните й. Затича се и стигайки до близнаците замахна с оръжието, като чрез шиповете откъсна ръката на едно от телата. Тя падна безжизнена. Вече не беше годна за употреба. Но боя не приключваше до тук. Берсерка замахна наново, целейки се право към коремите им. Ако успееше да нанесе този удар, щеше да ги разполови на две и победата щеше да е негова.

/Опиши опита си за защита и контраатака/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeПон Ное 12, 2012 10:29 pm

Младежите трябваше да действат бързо. Шиповете на боздугана още малко щяха да превърнат зомбито им в швейцарско сирене, а една ръка вече липсваше, което определено щеше да затрудни противодействието им. Със сложна акробатика обаче едното тяло се завъртя настрани, повличайки със себе си и второто. По този начин те се разминаха на сантиметри с недодяланата бухалка, която раздра въздуха до мъртвешката им кожа. След това вторият труп се възползва от новото си положение, намиращо се твърде близо до дланта на гиганта, и ритна ловко нагоре, избивайки зъбатото оръжие от нея. То се понесе стремглаво към земята, но преди да се запознае със суровите закони на гравитацията, удар на същия крак го запрати право в ръката на атлетичния близнак. Ако двамата бяха живи, здравомислещи същества, сега би бил най-подходящият момент, в който да се изсмеят ехидно, а великанът да изреве като опърлен лъв. Но като едни бездушни кукли не показваха никакви емоции. Което беше много страшно, защото битките обикновено са арената на силните емоции. Ярост, омраза, хормони, всичко се смесва в една фъртуна от адреналин. Ала техните очи бяха празни, буквално бяха джаминки за игра. Все едно да погледнеш през прозрачно стъкло, зад което се намира... нищото.
Сега вече ситуацията се бе променила... в полза на Виктор и Меропа. Липсата на крайник не бе фатална за зомбито им. То си имаше още три такива. И сега, когато надмощието бе тяхно, трябваше да планират един хубав удар. Най-уязвимото място на гиганта, разбира се, бяха... слабините. Кожата му бе твърда като мезозойска вкаменелост и бухалчището най-много да го одраска като новородено котенце. Но виж, онези части винаги са били Ахилесовата пета за един мъж... дори за Корнорските гладиатори. С всеобщи усилия бившите гаджета запратиха шиповете към кафеникавото платче и....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeЧет Ное 15, 2012 2:23 pm

Шиповете се забиха в слабините на берсерка и ги разпориха, така че от вече мъртвото му тяло да потече кръв. Простата, торби, вътрешна част на бедра, началото на корема, всичко бе разфасовано. Некромансърите определено избраха слабото му място и тази атака даде резултат. Вярно, банално място за удар, но почти винаги успешен. Човек трябваше да знае крехките части на тялото и явно двамата ги знаеха, или поне някои от тях.
Големият мъж падна по гръб, а под него се образува червена локва. Битката бе прекратена. Корнелиус прибра енергията си от трупа, а Виктор и Меропа направиха същото. В този момент близнаците също се строполиха и разделиха гърбовете си. Една кукла е полезна само до тогава, докато бъде контролирана. Веднъж изпразнена откъм магия, тя отново се превръща в безполезно парче месо и кости.
-Много добре.....като за новаци. - констатира гилдмайстора и с няколко движения на телекинеза, върна труповете обратно в ковчезите им. Колкото до корнореца, него запрати обратно в гроба, направо през прозореца. После погледна към младежите, като леко се приближи до тях.
-От вас би станало опитни мъртвородни. Кажете ми имената си.
Всъщност той бе забравил името на момичето. Беше му се представила онзи ден преди месец, когато я доведоха припаднала в кабинета му, но от там минаваха толкова много ученици и посетители, че понякога мозъкът му изхвърляше ненужната информация. А сега искаше не само първите им имена, но и фамилиите.

/Получавате Меропа - Съживяване Iво ниво и Кукловодство Iво ниво. Сила-7, Интелект-10, Ловкост-6, Опит-9. Виктор получава само Съживяване на труп, защото вече умее кукловодството. Сила-8, Интелект-8, Ловкост-9, Опит-11/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeЧет Ное 15, 2012 8:24 pm

Меропа погледна към Виктор притеснено. Тя, за разлика от Гробаря, си спомняше всичко прекрасно и изобщо не бе забравила за тревожния му интерес към бившия й приятел. Но така или иначе нямаше какво да се направи, за да бъде избегнато споменаването на името му.
- Меропа Морт. - избъбри момичето обезкуражено.
- Виктор Тенар. - Гласът на бившия й приятел звучеше силно и уверено. Той изобщо не подозираше, че може би съвсем скоро проблемите му нямаше да се простират до разприте му с Анджелина и накърненото му его.... Скрит в удобната сянка на Роузкилл, младежът имаше чувството, че се намра отвъд времето и пространството, и живееше в едно илюзорно спокойствие, сякаш родителите, родът му.. и всички останали.. бяха престанали да съществуват. Но кой знае какви ги кроеше злопаметният му "баща" в момента..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeПет Ное 16, 2012 4:05 pm

В този миг спомените на Корнелиус се възвърнаха. О, да все едно беше вчера. Сега си спомни от къде му беше позната. Та нали миналият месец я доведоха припаднала в кабинета му. Морт и Тенар. Едни от петте. Грешка, вече бяха само четири. Колко жалко наистина. Морт бяха благородна фамилия. Едни от малкото, които искаха да покажат на света, че некромансърите могат да бъдат не само адски изчадия, създадени за да даряват със смърт, но и опитни бойци с принципи и морал. Точно това и ги погуби - убежденията им. Бяха прекалено наивни, прекалено детски, и все пак Гробаря ги уважаваше. Но сега това момиче, то бе само едно. С него коренът свършваше.
От друга страна сега се сблъскваше лично с другия представител. Сина на лорда. С тях не работеше толкова и до сега не бе виждал Виктор. Веднъж се запозна със сестра му, но тя пълно копие на родителите си. Наистина много красива жена.
-Значи вие сте Виктор Тенар. Познавам баща ви. Отличен магьосник. Надявам се той е запознат с престоя ви тук.
Лидерът наблегна на тези думи. Долавяше се под смисъла в тях. Виктор разбра това и реагира бързо.
-Разбира се.
Разбира се, че не. Той не беше идиот. Това момче не можеше да го излъже. Какво ли мислеше Лушиъс за всичко това? Познаваше го, едва ли мислеше каквото и да е. На него не би му пукало, че Тенар може да създадат проблеми на гилдията. Не само, ако го направеха, той щеше да ги унищожи. Нещо обаче му подсказваше, че въпреки, че си имат Пахт, това няма да ги спре. Тук имаше нещо по-важно от живота им и това е достойнството им. А и сега той не бе тук и никой не знаеше кога ще се върне, което усложняваше малко нещата.
-Разбира се. - повтори Корнелиус. - Свободни сте. Явно ще трябва да поработя още с тези останали недоразбрали души. Няма нужда да стоите повече.
Те се поклониха почтително и се отправиха към изхода. Докато затвориха вратата след себе си, предводителят ги наблюдаваше. Нито за миг не издаде мислите си чрез мимики или движения. Беше ненадминат в това отношение. Той се обърна към останалите ученици и повиши тон.
-Какво гледате? Залавяйте се за работа.
И престъпи към тях, като продължи да им обяснява принципите и функциите на съживяването.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeЧет Дек 27, 2012 6:32 am

Нямаше нужда да се депресира от една случка. Все пак мислите и винаги трябваше да са далеч от случващото се. Нали вечно беше следвана и разбираше този факт, доста добре. Всяка мисъл, всяка прищявка, всяко желание. Дори и най-тайното и място в главата беше вече гледано като нещо публично от два сами по-себе си величествени индивида. А пред обществото, те всяваха страх и респект.
Докато идваше насам видя някакво момче с рана в ръката. Това я накара леко да се почувства длъжна да му помогне. Приближи се до него и клекна пред момчета. Хванах внимателно ръката му и скъса малко от роклята си, за да превърже раната. Поогледа я. Беше чиста и нямаше нужда от дезинфекция. Усмихна се и внимателно превърза раната. После се изправи и му каза да се пази. Продължи по пътя си към Погребалното бюро.
Щом стигна отвори внимателно вратата. И влезе вътре. За жалост или нещастие отново беше празно. Явно с липсата на Лушиъс и Боунс всичко правеше каквото си поиска. Е не беше учудващо, Изобщо даже. Учениците са като децата. Щом някой кой да ги юрка да правят нещо, ще си правят каквото поискат. Такива бяха и не можеш да ги промениш.
Тя се поразходи и хвана едно малко цветенце от бюрото. Вече почти изсъхнало, но щеше да свърши чудесна работа за момента. Понеже нямаше какво да прави докато чака, евентуално някой да се появи реши да потренира телекинезата си над предмети. Пусна магията си по стъблото на цветенцето и усети ужасяваща болка в главата. Сякаш мозъка и се е пръсне. За момент наведе глава надолу, но после продължи. Когато волята е по-голяма от болката можеш да получиш нещо съвършено, нещо невиждано.
Цветенцето започна да се рее из въздуха. Да се подмята наляво и надясно. Да танцува във въздуха.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeПет Дек 28, 2012 11:16 am

След закуска Виктор се отправи право към Погребалното бюро. Леле, ама какво ги бе прихванало ония? Бяха избягали от него като дявол от тамян. Здравата се бяха наплашили.... върви ги разбери. Но така или иначе това не го засягаше.
Когато влезе в стаята, вътре вече се намираше някой друг. И то не кой да е, а момичето, с което преди известно време се бе запознал в столовата.. при това при доста подобна ситуация на онази, в която вчера бе попаднал. Беше й се натрапил някакъв навлек и Вики, който не понасяше подобни изпълнения, веднага се бе намесил.
Всъщност, като се замислеше, двамата така и не се бяха запознали официално.
Той не я поздрави веднага, защото вниманието й вече бе насочено в съвсем друга насока - в момента тъкмо разхождаше едно цветенце във въздуха. "Сигурно скоро е учила телекинеза и сега се упражнява", помисли си младият Тенар. Или просто й беше скучно и се чудеше как да си загуби времето.
Когато най-сетне й омръзна, познатата му просто остави "играчката си" да тупне на бюрото. Тогава Вики реши, че вече е удобно да я заговори.
- Здравей - обади се иззад гърба й той - Добре се справяш - реши да й направи комлимент.
Мортем, която не бе забелязала присъствието му в стаята, се обърна изненадано.
- Помниш ли ме? - усмихна й се Вики.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeПет Дек 28, 2012 12:06 pm

Момичето беше приковало очи в цветенцето. Беше някак си спокойна гледка. Точно като на някой ангел играещ си с пухкавите облаци. И всичко примесено с бледорозовата и коса правеше просто съвършената комбинация. Изведнъж Мортем усети ужасяваща болка в главата и това я накара да спре да си играе с цветето. Или то щеше да се пръсне. Остави го на бюрото и тогава чу звук зад себе си. Обърна се и видя момчето от онзи ден, когато се беше качила на главата на Корнелиус. Нали в началото беше нужно доста време докато разбере, че това е той, но после схвана.
-А здравей. - каза леко засрамено, че не го беше забелязала преди малко.
-Първия път не се запознахме. Аз съм Мортем Хелските. Приятно ми е.
Усмихна се доста мило и подаде ръката си. Само се надяваше да не му стане нещо, че с тази претоварена енергия в тялото си, всичко беше възможно да стане.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeПет Дек 28, 2012 2:02 pm

- Аз съм Виктор. - отвърна той и пое ръката на момичето, при което.... слаб електрошок премина от нейното тяло в неговото и изпържи неподготвените му неврони. Всичко това се случи страшно бързо, но определено здравата си го удари.
- Ох! - отдръпна се той инстинктивно и почна да мята длан във въздуха, все едно се опитваше да изгаси невидим пожар. След като това моментно състояние премина, изведнъж му стана адски неудобно - Извинявай - смотолеви той - Нещо ме хвана ток. Ъм, случва се понякога, при всичката тази магия, която играе наоколо. - Разбира се, опитваше се по някакъв начин да замаже положението.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeПет Дек 28, 2012 2:36 pm

Когато Меропа влезе в Погребалното бюро, очакваше да завари Корнелиус, отправящ към нея безмилостно суров поглед, но не. Залата действително не беше празна, но Гробаря все още не беше дошъл. Вместо това видя ... о, по дяволите. Явно това си беше нейната съдба. Не стига че Виктор бе там, но и онова момиче, с което никак не се бяха спогодили преди известно време в стаята на Зайо Байо. Всъщност Мортем откровено си презираше Морт и не полагаше дори минимални усилия да го прикрие. Все едно че на челото й бе лепнат етикет "МРАЗЯ ТЕ".
Урокът се очертаваше да бъде просто идеален. Бивш приятел и ... как да го наречем .... нека да е съперница, подари липса на по-подходяща дума.
В момента донякъде предпочиташе да се намира дори в Подземното царство.
- Здравейте - сдържано ги поздрави девойката и запази една прилична дистанция от двамата. Те явно се познаваха, защото изглеждаше така, сякаш да е прекъснала диалога им. Е, ами сега можеха да си го продължат на спокойствие. Не умираше от желание да им се пречка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeПет Дек 28, 2012 3:01 pm

Мортем гледаше Виктор как подскача и маха с ръка и дори това я накара да се разсмее. Крайно време беше. Дори след опитите на Таня да я накара не успя, а сега ей така от нищото. Или почти от нищото се разсмя.
-Не се притеснявайте. Всъщност ловя бас, че аз съм виновна. Така, че извиня...
И влезе още някой. А това беше Ме...Мер...Меропа. Да Меропа се казваше. Любовницата на Лушиъс. Сигурно тя знаеше къде е. Мортем се извини на Виктор за това преди малко, което стана и тръгна към Меропа. Но не за да я бие или нещо от сорта, а да я пита къде е ментора. Щом стигна до нея тихо проговори.
-А .. искам да ви се извиня. - Тя гледаше доста объркано, затова Мортем реши да поясни. - за това което се случи при домакина. Беше момент на слабост. Извинявай се още веднъж.
И чак сега го усети. Миризмата. Позната. Натрапчива. Мортем се приближи още малко към Меропа и се наклони. Хвана част от дрехата и без да я дърпа я подуши. Да. Нямаше грешка. Само един индивид имаше тази миризма. И тя и беше до болка позната. Нейният мъчител, нейният собственик. Онзи който я държи свободна, но и заключена. Мортем съвсем тихичко продума, за да я чуе само Меропа.
-Какво си правила при господаря Дантес?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeПет Дек 28, 2012 3:25 pm

Меропа беше объркана. Нима ушите не я залъгваха? Нима тя наистина току-що й се бе извинила? Госпожица Морт бе доста предпазлива и още й бе малко трудно да превключи на новата вълна. Просто, видеше ли веднъж лошо от даден човек, после й бе нервно покрай него, притеснено. Щеше да се приспособи, да, но й трябваше малко време. Така от раз... трудно си е.
Тъкмо възнамеряваше да отвърне с "Няма проблем", когато лицето на Мортем помръкна. Все едно че над него бе плъзнала черна сянка. Изведнъж, незнайно защо, на Меропа й се стори, че отново се е озовала в Подземното царство и че срещу нея лъха същият странен призрачен ветрец като на верандата.
- Какво си правила при господаря Дантес? - изведнъж прошепна розовокосото момиче по такъв начин, че Виктор да не успее да чуе нищичко.
Този въпрос все едно застреля Меропа право в сърцето - беше дошъл от изневиделица, толкова прям и .. неувъртащ. Направо я бе сварил неподготвена. Ами сега, как да й отговори?
- По една случайност срещнах домакина (бел. не искаше да го нарича Зайо Байо, за да не я подразни) тъкмо когато беше с чичо си. Заприказвах се с тях, от дума на дума стана въпрос за това къде живее и той ... реши да ми покаже. Там се и срещнах с Дантес.
Кратко, точно, ясно, без някои твърде лични подробности.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeПет Дек 28, 2012 3:42 pm

Мортем я изслуша внимателно и само кимаше. После започна да я оглежда. И то доста внимателно. Сигурно се чудите какво иска да види. Ами много просто. Искаше да я провери за рани, може пък да и е станало нещо долу. Знае ли човек. Като видя, че физически е невредима мина на други рани.
-Психически нарани ли те?
Дантес беше изкусен в това. Можеше и мравката да накара да си мисли, че е крава, и най-ужасяващия войн да накара да се държи като бебе пред ножа. И после и хрумна нещо друго. Погледа я притеснено. То си се виждаше де.
-А как е той? И сигурно е бил с дясната си ръка. Ако си видяла Всевишния, как е и той?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeПет Дек 28, 2012 4:01 pm

- Не, нищо не ми направи... - отвърна Меропа, но малко неуверено. Да, не я бе наранил физически, нито психически, но все пак бе оставил някакъв отпечатък в душата й. Бе й нанесъл.... нещо, разбирате ли? Някакъв белег. Невъзможно е да се срещнеш със самия Себастиян Дантес и да очакваш, че ще си тръгнеш същият човек, какъвто си бил преди това. А пък и кръстосания разпит, на който я бе подложил... бе останала с чувството, че бяха претършувани и най-съкровените кътчета на душата й. Не й се нравеше идеята най-могъщото създание на Вселената да е бърникало в съзнанието й. Но както и да е, станалото станало. - Е, то не може да се отървеш просто ей така, ако ме разбираш.. Не е като да съм била на сутрешна разходка. Дори самото му присъствие ти влияе.
Да, Мортем разбираше добре. Много по-добре от нея при всички случаи.
- А иначе, да, ако се сещам за същия човек, за който ми говориш, добре е. Става въпрос за мъжът с различните очи, нали? Изглеждаше ми в блестящо здраве. Пращеше от енергия и .. раздразнение. Никак не ми се зарадва. Щеше да ме изравни със земята, ако чичото на домакина не го бе спрял навреме.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeПет Дек 28, 2012 4:05 pm

Мортем отново кимаше като послушно детенце или като онези кученца с откачащите глави, където като леко ги бутнеш и те почват да се клатят, надолу, нагоре, надолу, нагоре. Но накрая спря, защото имаше чувството, че главата и щеше да се откачи, а не искахме ужасии рано сутрин. Като чу, че Грегъри е в прекрасно състояние сякаш и стана по-леко. Но това с раздразнението леко я притесни и я накара да си лепне надпис на който пишеше "Пълно разочарование".
-Благодаря ви. - каза тихичко преди да приключат разговора си и се отправи в единия ъгъл на стаята. Хвана се за главата и и идеше в момента да я заби в земята и ако има как да си счупи черепа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitimeПет Дек 28, 2012 4:13 pm

Меропа гледаше как Мортем се е хванала за главата и я клати разочаровано и се запита какви ли мисли по-точно я измъчваха. Сигурно информацията, която току-що й бе поднесла, на нея й говореше много повече, отколкото самата тя разбираше.
- Хей, - сети се по едно време къдрокоската и отново привлече вниманието на Хелските - Стори ми се, че имаш да ме питаш още нещо. Така де.. преди другите работи да ти отклонят вниманието.
Меропа не бе толкова оптимистична да вярва, че Мортем на първо време бе дошла само и единствено, за да й се извини. Трябва да е имало някаква друга, задна цел. Иначе това не би било Територията на прокълнатите, както и целия останал свят, междувпрочем.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Sponsored content




Погребалното бюро - Page 10 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 10 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Погребалното бюро
Върнете се в началото 
Страница 10 от 13Иди на страница : Previous  1, 2, 3 ... 9, 10, 11, 12, 13  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл-
Идете на: