ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Погребалното бюро

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, ... 11, 12, 13  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeВто Яну 18, 2011 6:25 pm

First topic message reminder :

Мястото за обучение на некротата. Стаята е изпълнена с многобройни книги, но също така с всевъзможни оръжия. Тук господари са Лушиъс Пахт и Боунс. Не се лъжете от нежния външен вид на Лушиъс. Той е лунатик и изключително опасен заради непредсказуемият си характер. В един момент държанието му стига до лудост, в друг освирепява, а само след минута е пак спокоен все едно нищо не е станало. Той не търпи отказ и винаги получава това което иска, по един или друг начин. Боунс от друга страна е любопитен. Той обича да експериментира. Не се знае много за историята му, а и никой не смее да го пита. Но едно е сигурно. Мъжът държи на учениците си, понякога повече отколкото те на него. Гледа на тях като бъдещи съюзници и затова дава всичко от себе си при обучаването им. Интересен факт е, че ходи винаги гол от кръста нагоре.

Лушиъс Пахт (без превръзката)
Погребалното бюро - Page 2 Luciferbyomupied

Боунс
Погребалното бюро - Page 2 Bonest

След като Боунс бива изгонен от гилдията заради предателство, неговото място бива заето от следващия по ранг. Името му е Синк. Той е безскрупулен, жесток и студен човек, с непоколебим характер, наклонност към изтезания и лишен от всякакви емоции. Не харесва никой, не мрази никой. Просто една ледена, красива фигура, достойна за гледане, но опасна за пипане. Внимавайте да не го ядосате, защото може да се сбогувате с живота си.

Погребалното бюро - Page 2 Coldblood


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Чет Авг 14, 2014 10:49 am; мнението е било променяно общо 5 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeВто Ное 15, 2011 12:40 pm

Мортем ходеше бавно и тихичко към Погребалното бюро. Днес нещо не беше в настроение и самият и подбор на дрехи го показваше. Обикновено носеше бели рокли, но днес беше облечена в черна готическа рокля.
Spoiler:
 
За пръв път не си беше сложила онази странна маска на главата. Не си беше сплела косата и не я беше сложила така, че да създаде илюзията, че всъщност косата и е къса. Изобщо днеска беше напълно безизразна и мязаше на кукличка отколкото на човек. Мортем влезе в залата и се огледа за Лушиъс, не че и пукаше дали е тук или го няма де.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeВто Ное 15, 2011 8:37 pm

Но той беше тук. Стоеше в едно кожено светло кафяво кресло и наблюдаваше съживяването на един от неговите ученици. Той видя Мортем, направи знак да изчака. След десетина минути тренировката на първия дошъл свърши.
-Стига за днес. Върви си.
-Да, учителю.
Момчето говореше изпълнен с респект и почит на ментора си. Явно си знаеше интересите и не искаше да му противоречи. Младия некромансър мина покрай момичето тихо и без да й обръща особено внимание. Чак след като затвори вратата след себе си, Лушиъс я подкани с ръка.
-Не можа да издържиш дълго без мен, а ?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeСря Ное 16, 2011 3:06 am

Мортем се приближи към него и леко наклони глава на дясно.
-Не можа да издържиш дълго без мен. - повтори думите му и някак си без онзи тон на заяждане отговори - според мен са минали повече от 12 часа, от последната ни среща.
След което изправи главата си и го погледна право в очите.
-Та да си говорим ли искате?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeСря Ное 16, 2011 6:09 pm

Лушиъс се усмихна искрено. Толкова искрено, че Мортем беше склонна да му повярва. Той плесна с ръце по детински.
-Ами да. Защо да не? Разкажи ми нещо за себе си.
Положи ръка на коляното си, сви я в лакътя, а на юмрука постави брадичката си и зачака с интерес.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeСря Ное 16, 2011 6:24 pm

Мортем го изгледа странно. Веднъж тя да е сериозна и да искат да разказва за собствения си, личния си живот. Тя се зачуди какво да му разкаже за себе си. Всичко и се струваше глупаво и нелепо, но какво да се прави.
-Създадена съм в малко селце на име Фиоре, веднага след като беше изпепелено до основи. Господаря беше единствения, който видях онзи ден и който помня, като живо същество...
След това се спря и се замисли.
-Нещата, които харесвам са твърде малко, а които мразя твърде много. Предпочитам да нося косата си сплетена и скрита или в мантията или под маската, която обикновено нося - каза му Мортем и посочи мястото, където обикновено носеше. - Това е. А вие ще ми разкажете ли нещо за себе си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeЧет Ное 17, 2011 11:55 am

След кратката почивка се изправих и отворих рязко вратата. Не съобразих, че торсовете им са облегнати на нея и съответно и двамата тупнаха като чували с картофи на земята. Малък прахоляк се вдигна от сблъсъка между тях и прашния под.
-Упс.... - възкликнах отново. Понякога можех да бъда много тъпа. Предполагам, че е от липсата на уроци в родното ми село. За това също си бях виновна сама. Както и да е, нека не се отплесваме. В залата фокусирах две фигури - на едно ниско момиченце с дълга руса коса и хубава рокля, което се стресна при неочакваното ми нахлуване и един мъж, стоящ достолепно на креслото на Боунс. Само другия учител би си позволил такива безволия. 100% беше той.
Хванах левите им ръце и почнах да се мъча да ги суркам към тях. Трябва да отбележа, че това хич не бе лесна задача и нямаше голям напредък.
-Ей.... - не знаех името му - Зеления господин. Имам нужда от помощ. Боунс, той, аз, сърцето, асасина....мисля, че го убих. - говорех бързо, накъсано, притеснено и до някъде несвързано. Нищо нямаше да разбере така. Успокоих се, колкото ми бе възможно и разказах на кратко какво бе станало докато още се мъчех да ги влача към тях. Накрая се спрях, пуснах ги, изгледах го с молба и промълвих.
-Помогни му, моля те.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeЧет Ное 17, 2011 6:11 pm

Докато Лушиъс стоеше спокойно на креслото на своят колега, удоволствието му да гризе ноктите си и да ги плюе по летящите мухи около него бе прекъснато от отварянето на вратата.Вътре влезна малкото момиче за което Боунс му беше разправял, а пред нея се строполи самият той както и някакъв труп.
Самият Боунс беше побелял, а на Лушиъс му просветна че пак си е играл със забранени неща за него.

-Ей.... Зеления господин. Имам нужда от помощ. Боунс, той, аз, сърцето, асасина....мисля, че го убих. - бла, бла, бла... дори не си даваше труда да слуша обясненията и.Личеше си от далече - много трупове и малко свършена работа.

-Помогни му, моля те. - изрече запъхтяното девойче.
Лушиъс се повдигна от креслото, като застана до него и започна да го върти с едната си рака.

- Така значи... трябва да помогна... Хммм... като не знаете как се прави, да бяхте дошли по-рано.
"Зеленият човек" спря с играта си и реши наистина да направи нещо.Колкото и да не понасяше Боунс, все пак трябваше някой друг да върши черната работа.Приближи се до момичето и двата трупа, като ги огледа внимателно.Първо тялото на Аис.Подритна го, като го остави да лежи по гръб.

- Хмм... за този е късно вече.А и гледам бая са го ритали по главата...
След това, се приближи до Боунс.Допря ръката си върху лицето му, за да се опита да усети енергията в тялото.Беше празно, той липсваше.Едва усещаше дори някаква мозъчна дейност, но трябваше да се справи.Отиде до бюрото си, като бръкна в едно от чекмеджетата.Извади три свещи - черна, червена и бяла които хвърли към момичето една след друга.

- Постави ги на земята в триъгълник, като нацапаш между тях линии със цвета на всяка свещ от която започваш.
Момичето нямаше избор.Колкото и да бе изморена от мъкненето, се опита да изпълни задачата на Ментора.Постави свещите на земята, като след това с восъка на всяка една от тях начерта линиите както искаше учителя.Той извади от джоба си клонка пелин и някакво друго рарщение с бели и пухкави цветове, които запали.Не му оставаше никакво време, за това направо пристъпи към същинският ритуал.Хвана тялото на Боунс, като го постави успоредно на върха на триъгълника които бе нарисуван на земята.

- Цолпризяна, оффина алта нестра, фуаро менът, призовавам Боунс, починалият когото издирвам, Боунс, ти си мъртвия, който ми трябва. Чуй ме, о дух Боунс, може да приближиш и да отговориш честно на призива ми. Бералд, Бероалд, Балбин, Габ, Габор, Агаба! Араисе, зареждам те(ви) и те(ви) призовавам."
Лушиъс се изправи като грабна камата която висеше на кръста на момичето с която направи малък хикс върху тялото на Боунс.

- Боунс, БОУНС...БОУНС - крещеше той, като в главата си единствено визираше енергията на тялото му.Нямаше да продължи дълго крещенето му, тъй като от тялото на Боунс започна да излиза черен дим които оформи неговият лик.

Лушиъс погледна към него. и протегна ръцете си.
- Братко, нека силите на Аллай ти помогнат да се върнеш от отвъдното.Тук, земята е твоето място и ти трябва да изпълниш своята мисия.

Сянката не отвърна.Просто се вееше леко над тялото на Боунс, като цвете в гората.Лушиъс нямаше какво да направи повече, единственото нещо бе да призове енергията на своят побратим и да му даде мисия която да го върне в тялото му.Трябваше да се получи.

- Вървете си, вървете си, починали сенки, чрез силата на Омгрома.Давам ви правото да напуснете тялото му и да се върнете към отреденото ви място.Нека само чистата му душа остане при нас.
Лушиъс замлъкна.Не си личеше дори дали диша, просто гледаше безжизненото тяло като се надяваше че не е забравил как се прави.Погледна в очите на момичето, които бяха насълзени.В тях можеше да прочете всичко което се бе случило, но виждаше и нейната болка.Не, тя не плачеше, само защото беше прекалено силна.Но наистина изпитваше своята вина и се надяваше всичко да се оправи.

- Така е малката... остана ни само надеждата.


/ Дориан, опиши какво чувстваш /
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeЧет Ное 17, 2011 6:25 pm

Докато си говореше на стената, защото знаеш, че всъщност Лушиъс не я слушаше, така де беше свикнала с мисълта, че изобщо никой никога не я слушаше, вратата се отвори толкова рязко, че тя се стресна. Мортем погледна към вратата и видя някакво чернокосо момиче. Май това беше "зайчето" за което Зайо Байо Геш и беше казал. Момичето се отдръпна от Лушиъс и момичето и труповете, които тя носеше, защото се беше нагледала на такива неща, а и не и дремеше.
Както си стоеше така Мортем гледаше цялата постановка. Свещи. Линиики. Щуротии, ако я пита човек. Нищо забавно. А и Лушиъс не изглеждаше да е трогнат от двата трупа. Момичето ги гледаше някак безизразно, лишена от емоции. Буквално си беше кукличка. Тя седна на земята в единия ъгъл и наклони на дясно главата си. И с хубавата черна рокличка и дългата руса косица и липсваше само цената и можеха да я продадат на някое детенце, което си търси нов обект на подигравки и тормоз.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeПет Ное 18, 2011 8:06 pm

Целият този ритуал беше нещо ново за мен. В бързината си да изпълнявам заръките му, забравих за другото момиче. Имаше много по-важни неща сега. Можех всеки момент да остана без ментор. Не можехме да го допуснем нали?
Начертах линиите и пентаграмата както зеленият ми обясни. Това, което ми направи впечатление бе, че той също нямаше едно око, точно както и Боунс, но нямах време да мисля за това. Той почна да изрича заклинанието. Най-накрая свърши.
- Така е малката... остана ни само надеждата.
Надеждата? Не разбирах смисъла на думите му. Да май някъде преди време бях чула, че надеждата умира последна. Всъщност никога не съм вярвала в това твърдение и точно затова напълно съм го премахнала от паметта си. Ангелите може и да се спасят от вечни мъки, но хората са по-малко щастливи създания и за тях адът е винаги близо. Това е била максимата ми откакто се помня, но все пак кимнах в разбиране и зачаках. Малки капчици пот се стичаха по челото ми, а сърцето ми биеше толкова бясно, че чувствах, че всеки момент ще получа инфаркт.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeСъб Ное 19, 2011 8:04 pm

Докато групичката от Некромансари се суетеше из стаята, енергията на Боунс се рееше из стаята.Стоеше точно над тях, но всичко изглеждаше по-издължено от колкото е.Като поглед през призма, стените се пречупваха една през друга, а височините изглеждаха двойни.Той възприемаше света съвсем различно.Чувстваше голямо облекчение, умиротворение и вътрешно спокойствие.
С вперен поглед надолу към тялото си, знаеше че това е той, но всъщност не е.Сякаш тялото му бе машина, взета назаем за малко, с която да си свърши някоя работа.В този външен свят неограничен от възможности, разбираше , че личността му се състои от няколко части, една от които в момента бе напуснал (и която представляваше пол, възраст, народност, външен вид), но в другите продължаваше да обитава. Не усещаше никакво съжаление към разпънатото на няколко посоки тяло, нито усещаше привързаност към него, сякаш то беше поносена и съблечена дреха. За него тялото му бе просто неодушевен предмет.

След като Лушиъс издърпа тялото на Боунс близо до изрисуваният триъгълник от момичето, всичко затихна в очакване на неговите действия.Дори не се чуваше ромоленето на дъжда извън сградата, който така неочаквано се бе появил.Лушиъс грабна малкото ножче от джоба на едно от момичетата като го допря до кожата на Боунс.Постави я на гърдите му и се спря за миг.
В мига, в който камата докосна гърдите, страховете на всички се оправдаха. Този миг, продължил една милисекунда, се разтегна, сякаш времето се забави рязко. Едновременно се случиха много неща. Боунс усети вълна на паника, която помете всички.Времето толкова се разтегна, че заприлича на снимка, в която хората, преплели ръце, си подаваха разни неща и се опитваха да направят нещо.

В този момент нещо засмука тялото на Боунс откъм гърба (мястото, където се намираха свещите ), толкова силно, че не можеше да му противостои, въпреки, че се опитваше. В същия момент, в който го засмука, времето тръгна с бясна скорост, сякаш искаше да си навакса и хаосът и паниката долу, както и виковете бяха неописуеми, но това също продължи по-малко от секунда. В следващия миг се носеше с бясна скорост през съвсем тъмен тунел, в който имаше някакви отблясъци, а далеч напред в тунела светеше жълта точка. Точката бързо се приближи и тунелът го изхвърли, както човек пада през ръба на водна пързалка в басейн, на някакво странно място. То беше празно, усещането за горе, долу и настрани беше условно, нямаше под, но не летеше. Въздухът „светеше” в млечно жълто, нещо подобно на най-гъстата мъгла, в която сте попадали, осветена от жълти фарове за мъгла, но през нея се виждаше.
Тогава внезапно стана тъмно, сякаш някой изключи „осветлението на мъглата”. Боунс започна да се оглежда трескаво, но още повече се уплаши, като видях, че хората в стаята изпаднаха в паника. Той също. Започна да вика: „Какво става? Какво става? ” Разбра, че всеки момент с него ще стане нещо лошо, че се решава съдбата му. Никой не му отговори, всички стояха безмълвни. Тогава се чу глас отдалече, от много далече: „Спокойно! Всичко ще се оправи, всичко е наред татко!”.Татко...тази дума го накара да настръхне.Нима Айс все още бе жив? Боунс се заслуша се в гласа като се опита да разбере от къде идва.В далечината се виждаше мътна сянка, която вървеше пред него.Водеше го през тунела, към мястото от където можеше да види хората в стаята. След малко отново стана светло и видя Лушиъс, Дориан и непознатото момиче. Тогава сянката го отведе настрани и проведоха сериозен разговор с него за нещата, които предстоят в живота ми, като го предупреди, че ще забрави за какво са говорили. Беше дълъг разговор и когато свърши, се сбогуваха приятелски той се събуди на земята. Усещаше топлите ръце на Лушиъс, но не можеше да каже нищо, нито да помръдне или да покаже, че е буден.Само зениците му се мърдаха трескаво, като в кошмарен сън. Пред очите му сянката му махаше отдалеч в жълтата мъгла и му повтаряха, че скоро пак ще се видят.

Дориан, силната ти воля ти помогна в този труден момент и успя да спасиш своят Ментор. Получаваш първите си точки в играта :

Опит : 15 / Сила : 3 / Ловкост : 5 / Интелект : 9 / Воля : 10
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeСъб Ное 19, 2011 8:25 pm

Боуни отвори очи и те почнаха да шават в опит да обхванат цялото пространство. Сякаш събираше спомените си от отминалия половин час, като низ от картини. Като го гледах май му се получаваше. Едно дълбоко и дълго пуфтене на облекчение се процеди от устните ми. Избърсах потта от челото си и я тръснах на земята.
-Е - плеснах с ръце - Явно всичко свърши добре.
Не след дълго учителят ми се поизправи макар и трудно, поддържан от другия ментор. Сега когато ги видях за първи път един до друг си дадох сметка колко различни са всъщност, но по едно си приличаха. И тогава пак като гръм устата ми не ме слушаше и изпусна поредната си простотия.
-Абе на вас къде са ви очите? - погледа ми беше по детински въпросителен, неразбиращ. Не знам дали само на мен ми направи впечатление или и на малката намираща се някъде успоредно зад гърба ми, която така и не се трогна много от цялата ситуация. Май беше някаква студенокръвна и прочие, но нещо ми подсказваше, че всъщност никога не е убивала никой в живота си. Хах...деца.

/П.С: За Мортем - косата ми е синя, не черна :)/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeСъб Ное 19, 2011 9:43 pm

Боунс се окопити за секунди.
-Абе на вас къде са ви очите? - попита малката Дориан.Дръзнала да се докосне до съкровената им тайна, нещо което никой не знаеше... или може би никой не дръзнеше да попита двамата учители всъщност какво се бе случило с жизнено важните им органи.Боунс се бе подпрял на рамото на "Зеленият" както го наричаше малката Дориан и след изречените от нея думи го пусна рязко.Опита се да погледне към него, но това го затрудняваше тъй като Лушиъс се намираше от дясната му страна - от която бе и превръзката на окото му.
След няколко неуспешни "хвърляния" на скрити погледи, Бонус реши да се обади :

- Този лешояд до мен ми го извади!
- Ха-ха-ха!Лешояд? - намръщи се Лушиъс. - Ако бях такъв какъвто ме наричаш, може би сега щях да се храня с мършата ти...Нека не ти напомням кой на кого извади първи окото!
Боунс се изнерви още повече и хвана една от свещите на земята, а после я насочи към лицето на Лушиъс.

- Я пак повтори? Може би аз те накарах да нахълташ в стаята докато се подстригвах и да ми се наденеш на ножиците?!?ААА?!!?? Ама като ми седиш на креслото трябва да си трая...нали? Пръдльо с пръдльо! - Боунс извика в лицето му като се запъти към Дориан и я хвана за ръката.След това, просто я поведе по същият начин към изхода, както я докара до тук.

-Яре, яре... - измънка Лушиъс- Май никога няма да спре да ми натяква за този кирлив стол.
Той огледа отново свещите и пентаграмата, сви лице в грозна гримаса и извика:
-Копеле, не стига, че те спасявам, ми трябва и да чистя след теб.
Сви заканително юмрук и го насочи към вратата, като че ли колегата му щеше да го чуе.
-Някой ден, Боунс, някой ден...
Дишаше на пресекулки, но това трая не повече от няколко минути, в които пулсът му се успокои и некромансъра пак възвърна спокойната си форма. Той се обърна към ученичката си и я изгледа странно. Стоеше като някаква препарирана кукла, даже беше забравил, че е тук. Повдигна скептично едната си вежда, положи отчаяно ръка на челото си и почна да се самосъжалява.
-И тази е откачена.
Най-интересното при него бе, че той самият се славеше като един от най-умопобърканите гении на новото време, но толкова си вярваше,че никой не можеше да го убеди в истината на това твърдение.
-Та...до къде бяхме стигнали - попита я нехайно той докато вървеше към креслото на кокеткото и пак тупна в него, както и преди.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeНед Ное 20, 2011 6:31 am

Докато целия този театър беще пред очите на Мортем на нея сякаш изобщо не и пукаше. Не че наистина и пукаше де. Мъртви тела, ритуали, се едно си е у дома с разликата, че го няма онзи чернокос шизофреник с бяла кожа и смразяващ поглед. Та можеше и да не изглежда, че показва някакви признаци за живот, но истината беше, че следеше цялата постановка зорко, както майката орел следи дечурлигата си. Някакви си свещи, драсканици. Думи на сигурно елфски, знае ли го пък тоя език. И нож. Глупави тъмни ритуали. Тогава погледна и се отправи към мъртвия. Той изглеждаше се едно са го блъснали с камион пълен с игли. След целия театър момичето дето мъкнеше телата попита въпросния Боунс и Лушиъс, защо има по едно око. Мортем се учуди, на нея изобщо пък не и пукаше за този факт. Колкото по-малко знаеше за другите, толкова по-малко ще и липсват, когато тръгне да изпълнява мисията си от господаря. А именно да се замъкне до замъка на леля си и да нападне нея и останалите. Сигурно смърт, но пък доволен господар. А Мортем е на ясно, че е създадена, за да зарадва господаря си в неговата игра и да умре от ръцете било на пазача на стълбите към замъка на Елисандра или от меча на Саша. И докато такива мисли и минаваха през главата Лушиъс, каза че е откачалка. Да такава е, и той е такъв, и Зайо Байо е такъв, но чудаците винаги са най-забавни.
-Та...до къде бяхме стигнали?
Попита я Лушиъс и тя най-накрая се изправи. Момичето сложи ръце на стената зад себе си и с лек напън се изправи буквално чистейки стената зад себе си. Щом стигна до средата на своя ръст тя се подпря с десния си крак и се отблъсна от вратата. Момичето отиде до Лушиъс и го погледна.
-Накарахте ме да разкажа за себе си, макар че не виждам смисъл, след като е видно, че сме от един дол дренки. Не ви пука за никой и нищо. Единствено не разбирам, защо сте тук след като и работата си не понасяте, което не се опитвайте да отречете. Вижда се в очите си и се подразбира в интонацията на гласа ви.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeНед Ное 20, 2011 12:05 pm

-Накарахте ме да разкажа за себе си, макар че не виждам смисъл, след като е видно, че сме от един дол дренки.
Така ли съм направил? запита се Лушиъс. Не си спомняше.
-Не ви пука за никой и нищо. Единствено не разбирам, защо сте тук след като и работата си не понасяте, което не се опитвайте да отречете. Вижда се в очите ви и се подразбира в интонацията на гласа ви.
-Хахаха. - засмя се той. - За всичко си има причина Мортем, за всичко.
Това бе единственото обяснение, което благоволи да й даде и си личеше, че друго няма да получи, така че нямаше нужда да пита. След целия този цирк той усещаше, че не му се занимава с детето пред него, но знаеше, че ако не я научи поне на нещо ще му мрънка с дни. Затова реши да се занимае с умение, което не изисква физически действия, а психически и то от нейна страна, така че на него няма да му се налага да се напряга.
-Ти знаеш ли какво е телекинеза?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeНед Ное 20, 2011 8:08 pm

Мортем въздъхна и го погледна. Беше и едно тъпо и скучно.
-Трябва ли днеска да учим нещо. След тези щуротии изгубих желание за абсолютно всичко.
Попита тя Лушиъс без изобщо да му отговаря на въпросчето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeНед Ное 20, 2011 8:17 pm

-Трябва ли днеска да учим нещо. След тези щуротии изгубих желание за абсолютно всичко.
Той скочи от креслото като попарен, приближи се до нея и й се опули:
-Ми прави каквото си искаш, тогава бе малка притенцио. Ако искаш учи, ако искаш спи, ако искаш и през прозореца скочи. Аз да не съм ти на повикване. Като ти скимне, че искаш да се усъвършенстваш ме намери сама.
Той се врътна демонстративно и тръгна към изхода. Трясна вратата след себе си толкова силно, че гипс от тавана се откърти и се строполи върху главата на момичето.


/Свободно РП, отиди където искаш и ще се включа/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeПон Ное 21, 2011 1:31 pm

-Твърде сте нервен, менторе.
Извика му тя след него и си би обувките от залата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeЧет Дек 22, 2011 6:51 pm

Разтворих широко вратата и влезнах вътре. Беше празно. Само Боунс стоеше на любимото си кресло, вдигнал крака върху бюрото до него и четеше някаква книга. Отидох и подпрях гърба си на задната облегалка, гледайки в стената. Скръстих ръце пред гърдите си. Той продължаваше да чете.
-Синьото било на мода, а? - казах леко студено.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeСъб Дек 24, 2011 2:32 pm

Боунс погледна към едно огледало, което се намираше на бюрото му.В него виждаше ясно отражението на момичето, върху което лице ясно личеше друга синина, която не присъстваше на последният и изпит.

- Като гледам, ти май доста модерно си се облякла - говореше монотонно. - Какво желаеш да правиш днес? Всъщност мен малко взе да ме мързи покрай това даване на уроци.Може да ми разкажеш от къде например, се сдоби с това красиво облекло...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeНед Дек 25, 2011 12:41 pm

Сбърчих вежди.При спомена за миналия ден цялата възможна студенина се върна в тялото ми и смрази кръвта ми. Понякога можех да бъда толкова безчувствена, че чак се плашех от себе си. От краката ми заизлиза мъгла и покри пода на цялата зала. Тя показваше душевното ми състояние.
-Клавдий Блек! - отговорих бавно, монотонно, без капка емоция, като все още бяхме гръб в гръб. -Може да благодариш на него за разкрасеното ми лице.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeСъб Дек 31, 2011 4:14 pm

-Клавдий Блек! Може да благодариш на него за разкрасеното ми лице. - отвърна му Дориан.
Боунс постоя миг, два, замисли се... понечи да отговори, но пак се задълбочи в ума си.Изгуби се в своят свят, опитвайки се да си спомни как изглежда г-н Блек.Безуспешно!

- г-н Блек, значи.Ама като гледам... - тук той се спря за малко, като постави ръка под брадичката си, подпирайки я с два пръста - може да го наречем г-н Блу? Хе-хе ... шегичка - усмихна се той.
Дориан не му обръщаше никакво внимание.Стоеше си по своят безразличен начин.Облегнала се на стола му, вперила поглед из стаята.

- Е, Дориан... спомняш ли си първият ти урок ?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeНед Яну 01, 2012 11:29 am

Ха-ха. Колко е остроумен. Извадих една цигара и я запалих.
-Е, Дориан......спомняш ли си първият си урок?
Разбира се, че си го спомнях. Той за тъпа ли ме имаше. Без изобщо да се замисля закаканижах бързо думите:
-Собственикът, който пуши черен чай пие бира. Берсеркът живее преди пушача на тютюн, следователно отглежда котки. Гладиаторът има кон...
Спрях се сепнато и се пляснах по устата като я запуших изумено. Очите ми се бяха разширили.
-О, боже.... - възкликнах притеснено.
Това не беше първият ми урок. Това беше изпитанието ми. Изпитанието, което Клавдий ми проведе. Защо почнах да говоря за него? Защо изобщо мислите ми се насочваха в посока на белокосия некромансър? Разтърсих глава, за да избия тези идеи от главата си. "Само съвпадение" си повтарях. Трябваха ми една-две минути да се взема в ръце и да избистря мозъка си, след което си поех въздух и вече сигурно отговорих:
-Караше ме да измъчвам онзи асасин.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeСря Яну 04, 2012 7:09 pm

Боунс последва пляскащото движение на Дориан, като го насочи към челото си.

- Ох, не е лесна и твойта приятелю - отсече на себе си, след което погледна към Дориан. - Почти успя от първият път.
Изправи се, като застана от другият край на бюрото и погледна момичето.
- Да, онзи асасин... който до колкото си спомням бе и моя кръв.Добра работа, наистина...но бих искал да видя и от страни как го правиш.
Боунс замълча за кратко, като заобиколи бюрото и грабна малкото огледало стоящо на масата.Отдалечи се и постави огледалото в центъра на стаята, след което отново се върна до Дориан.

- Представи си, че това е той.Почти.Като изключиш факта че е неодушевен предмет.О, Бога ми! - извика той, като удари леко с ръце бюрото - само да не си помислиш че съм си имал вземане-даване с някой пясъчник.Не !НЕ!
Той се обърна, като облегна тялото на стената и скръсти ръце една в друга.

- Е, давай. - намигна и.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeСря Яну 04, 2012 8:42 pm

Постави огледало пред мен и ми каза да се опитам да се вселя в него.
-Ама то.... ама това.... - пелтечих опулена като сочех неодушевения предмет. После се отказах и въздъхнах. Без това няма никакъв смисъл да се спори с него. Той от дума не разбира. Ама и аз не разбирах. Замислих се за няколко мига и просто вдигнах небрежно рамене. Да става каквото ще. Щом иска показно ще го получи. Без това напоследък ми се налагаше да правя неща, от които не разбирах и незнайно как успявах. Странна работа.
Както и да е. Запретнах ръкавите на мантията си и изпуках кокалчетата на пръстите си. Насочих ги разперени към огледалото. Видях собственото си отражение в него. Това ми помогна много. Беше нещо като решение да вникна в самата себе си. Отпуснах умът си. Сякаш невидима вълна го изми от всичките ненужни притеснения. Остана да тече само бистрата мисъл на съзнанието ми. Сивата ми аура протече през гънките на мозъка ми и се процеди по вените. Достигна върха на възглавничките ми. Струйките магия заизлизаха на тънки вълнообразни ленти. Насочиха се към стъклото и го обгърнаха. Попиха в повърхността му. Силите ми бяха насочени към едно - да се прокрадна в това изкуствено тяло. Манипулирах магията си да влезе през всяка пролука, всеки процеп, в дървената рамка, във всяка една частица от предмета. Виждах себе си и исках да се "обладая", да завзема собствената си душа, собственото си тяло. Напрягах всеки мускул, всяка жила на слаботелесният си труп.
Насочих магията към мястото, на което се отразяваха очите ми - тъмни като катран. Проникнах в тях и заклевам се, стори ми се, че ирисите им се размазват като каша, в която се бърка с лъжица. Изведнъж те се сляха със зениците и всичко се превръща в едно голямо черно петно - празно като на мъртвец, поддаващо се на всякакъв тип манипулация. В миг усетих как собствената ми енергия обзема контрол над мен. Точно тогава ръцете ми клюмнаха безжизнени. Усетих, че собствените ми очи са станали като тези в огледалото. Бях като хипнотизирана, с полуотворена уста и скован торс, с който всеки можеше да прави каквото си иска. За първи път се почувствах като куклите с който си играем за собствено, себично удоволствие.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitimeСря Яну 04, 2012 9:10 pm

Боунс стоеше и се наслаждаваше на гледката.Дориан се опитваше наистина да се "всели" в неодушевеният предмет.
- Да-да, мечтай си - промълви леко той, като бе поставил ръка над горната си устна, за да заглуши звука.Не искаше по никакъв начин да я прекъсва, за да не развали опита и.А той, беше наистина добър.Последният път когато Дориан използваше "Вселяване"-то, той не успя да разбере много от опита и, тъй като бе изпратен в измерение, което нямаше досег с реалността.В момента, виждаше всяка нишка, всяка сива гънка енергия която се процеждаше от тялото и, желанието в очите и, както и колко добре контролираше собствените си сили.

След като повечето от енергията на момичето покриха огледалото от почти всичките му страни, едва позволяващи да се види огледалният образ, тя отпусна ръцете си.Изглеждаше изтощена, а учителят и с доволна усмивка я наблюдаваше.
-Ужас, какво си ми причинила... - изрече той, като визираше момента от последният и може би първият и изпит, когато тя се всели и в неговото тяло чрез друго. - ... но не мога да кажа че не ме впечатляваш.
Но Дориан, не помръдваше.Стоеше с блуждаещ поглед в огледалото.Боунс я погледа няколко мига, след което се провикна.

- Алоу, принцесата на оня свят.... Земята Ви търси! - но не последва отговор. - Ринг-рингггг, пощенският гълъб ееее! - продължи той, като никой не го отрази.Зачуди се какво да направи, дори не разбираше какво се е случило.Да се е вселила в огледалото и да е изчезнала - няма начин.Да се е омагьосала...? "Дали е толкова глупава да се опита да го направи?" - премина мисъл в главата му.
Приближи се до нея, като с пръст започна да я ръчка по синината намираща се на бузата и.Клепачите и леко потрепнаха.Имаше надежда.
След още няколко по-силни ръчкания с пръст, Дориан подскочи и записука из стаята :

- Ау, Ау... хапят ме! - викаше тя, като подскачаше на едно място и размахваше ръце нагоре-надолу опитвайки се да изгони хапещото я ... нищо.

/Дориан, получаваш умение - Вселяване, Опит - 5, Ловкост - 3, Интелект - 4, Воля - 2


Последната промяна е направена от anonymouz на Сря Яну 04, 2012 10:05 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Погребалното бюро - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 2 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Погребалното бюро
Върнете се в началото 
Страница 2 от 13Иди на страница : Previous  1, 2, 3, ... 11, 12, 13  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл-
Идете на: