ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Погребалното бюро

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3 ... 10, 11, 12, 13  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeВто Яну 18, 2011 6:25 pm

First topic message reminder :

Мястото за обучение на некротата. Стаята е изпълнена с многобройни книги, но също така с всевъзможни оръжия. Тук господари са Лушиъс Пахт и Боунс. Не се лъжете от нежния външен вид на Лушиъс. Той е лунатик и изключително опасен заради непредсказуемият си характер. В един момент държанието му стига до лудост, в друг освирепява, а само след минута е пак спокоен все едно нищо не е станало. Той не търпи отказ и винаги получава това което иска, по един или друг начин. Боунс от друга страна е любопитен. Той обича да експериментира. Не се знае много за историята му, а и никой не смее да го пита. Но едно е сигурно. Мъжът държи на учениците си, понякога повече отколкото те на него. Гледа на тях като бъдещи съюзници и затова дава всичко от себе си при обучаването им. Интересен факт е, че ходи винаги гол от кръста нагоре.

Лушиъс Пахт (без превръзката)
Погребалното бюро - Page 11 Luciferbyomupied

Боунс
Погребалното бюро - Page 11 Bonest

След като Боунс бива изгонен от гилдията заради предателство, неговото място бива заето от следващия по ранг. Името му е Синк. Той е безскрупулен, жесток и студен човек, с непоколебим характер, наклонност към изтезания и лишен от всякакви емоции. Не харесва никой, не мрази никой. Просто една ледена, красива фигура, достойна за гледане, но опасна за пипане. Внимавайте да не го ядосате, защото може да се сбогувате с живота си.

Погребалното бюро - Page 11 Coldblood


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Чет Авг 14, 2014 10:49 am; мнението е било променяно общо 5 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeПет Дек 28, 2012 7:36 pm

Преди да може да получи какъвто и да е отговор, по приумица на така омразната ни понякога съдба, вратата на залата се отвори и прекъсна зародилият се, може би по-важен отколкото предполагаха разговор.
През нея премина лидерът, както и Меропа очакваше, но не беше сам. След него вървеше една ниска, доста слаботелесна женица. Корнелиус премина през Мортем и й кимна в поздрав. Те си знаеха защо. Самата тя не обърна огромно внимание на придружителката му, но същото не можеше да се каже за Морт и Тенар. Те веднага разпознаха гостенката. Само преди няколко месеца я срещнаха за първи път в една малка крайпътна къща. Среща, по нищо забележима, но въпреки това остави спомен за цял живот.
Джамелия застана редом до Гробаря и огледа помещението. Съзря само тримата ученика, но по нищо не показа, че познава двама от тях. През прага на вещицата бяха преминавали много клиенти. Едва ли помнеше и половината от тях.
-Само трима?
Новаците кимнаха. Предводителят се намръщи. Това бе напълно недопустимо. Това, че онези двама лентяи липсваха по никакъв начин не ги освобождаваше от тренировки. Той изпука кокалчетата на пръстите си и ги протегна в двете посоки. Магията му заизлиза на талази от тях и обхвана цялото помещение, минавайки през стени, прозорци и врати. Търсеха колкото се може повече налични некромансъри. Достигайки ги в различни части на имението, ги обхващаше, а после теглеше към това определено място без въпроси, обяснения или позволение. След няколко минути в залата насилствено доведени се появиха още дузина ученика. Те всички стояха с виновно наведени глави пред този велик мъж от страх да не им направи нещо заради своеволията. Той от своя страна само ги изгледа студено.
-Ако това се повтори още веднъж не само ще ви отлъча. Ще направя така, че да няма място на тази проклета страна, което да ви е удобно. Ако менторите липсват, ще учите при заместниците. Ако няма такива, ще тренирате сами. Ясен ли съм?
Някои от тях отговориха положително, други само си замълчаха съгласявайки се по този начин.
-Тази млада дама се казва Джамелия. Тя е специалист във вещерският занаят. Мисля, че ще е добре да ви обясни някои неща за черната магия, както и да пробвате някои неща с нея. Който има въпроси да не се колебае, а да пита. Сега ви оставям.
Корнелиус се обърна към дребната женица.
-Оставям ги в твои ръце. Свободна си да правиш каквото поискаш.
-Добре.
И напусна залата, оставяйки учениците си в небрано за тях до сега, лозе.

/Който иска да пише първо. Реакции мисли, и може да отправите въпросите си. После ще преминем към малко по-интересни неща/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeПет Дек 28, 2012 7:49 pm

Когато Меропа се приближи до Мортем розовокоската имаше чувството, че главата и ще се пръсне. Чувството енергията да тупти и тупти в главата ти. Сякаш птица, която кълвеше за червеи. Като чукът докато стоманата се оформя под него. Да не ти дава мира. Да иска да излезе, само някой луд би я спирал. Но явно Мортем беше наистина луда, защото не я искаше. А кога се раждат най-ужасните демони? Когато им разбият сърцата и ги убият. Събуждат се с жажда за кръв, плът и смърт. И все пак да се бориш срещу природата си е просто чисто самоубийство.
Тъкмо да и каже, че не помни някой влезе в стаята. А това беше Корнелиус. Мортем веднага стана, не беше учтиво просто да седиш пред лидер на гилдия. Било то чужда, а какво остава за тази, към която спадаш. Тя му кимна и той и отвърна. Това беше добре. Не беше забелязал явно липсата, затова много се радва.
Поогледа се когато видя, че наистина са само трима в стаята. Беше леко странно. Даже крайно. Наистина другите бяха като овцете. Един да не дойде и другите ще го последват. Е скоро стаята се запълни, а това което направи Корнелиус крайно много заинтригува малката главица на Мортем. Изслуша го внимателно и чак тогава прикова внимание към женицата. Беше ниска. Доста по-ниска от самата нея. И доста по-мършава от нея. И после и казвали, че тя е зле по отношение на външния вид. Каква гавра.
Когато Корнелиус излезе явно само Мортем реши да продума нещо първа.
-Извинете, но има ли определени източници на черна магия. Искам да кажа, че все от някъде трябва да се произвежда, нали така?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeСъб Дек 29, 2012 12:23 am

Вещицата придърпа един стол към себе си и се настани удобно на него. Скръсти крака и чак тогава се зае да отговори на въпроса.
-Разбира се, че има. Най-големият източник за черната магия, това е самата територия, в която живеем. Не знам дали сте запознати с историята на нашата страна, но при създаването й Себастиан Дантес я е построил под формата на пентаграм. Част от по-ранните народи сметнали, че това е изблик на окултизъм и може би са били прави. Тук историята мълчи, но това, което е наистина важно е, че богът напоил петте края на пентаграма, т.е петте краища на държавата ни със собствената си кръв, полагайки така един безкраен източник на прокълната енергия. Така, че още от момента в който се родим, кръвта ни се пропива с нея и така се превръщаме в некромансъри като вас, нукси, шифтъри, вещици, върколаци или други подобни демонични същества.
-Може ли тази енергия да бъде прекъсната? - попита едно момче, чието любопитство проработи на пълни обороти.
-Ако можеш да унищожиш земята да. Но това няма как да стане, нали? Съответно докато света ни съществува, същото ще бъде и с магията ни.
-Ами демоните?
-Демоните не се раждат. Те се създават в подземното царство и винаги са безсмъртни.
-Нещо като вампирите?
-Да вампирите също биват създадени, но за тази цел ти трябва вече съществуващ съд. При тях е по-различно. Те са нормални хора, чиято кръв бива изсмукана и се замества с вече инфектираната на създателя ти. Вампиризма е сложна наука. Те обаче могат да бъдат убити много лесно стига да знаеш как. А всички знаем как.
-Извинете, г-це. - обади се едно момиче. - По какво се различават вещиците от нас?
-Не бъркайте понятията. Вещерите вярват в Себастиан Дантес, почитат го, но също така се осланят и на Лунната богиня.
-Лунна богиня?
-Самата луна. Затова при пълнолуние заклинанията са много по-силни. Но вещерството е изкуство. Ние не можем да се научим да съживяваме трупове или да се преобразяваме в животни. Нямаме нужната сигнифика.
Жената се наведе леко напред и вдигна показалец пред лицето си.
-Но вие можете да се научите на вещерство, стига да притежавате прокълната кръв и да вярвате в това, което правите. Нека направим един експеримент.
Джамелия се изправи и се запъти към рафтовете. На тях имаше наредени куп предмети и билки. Извади петнадесет дървени купи, толкова колкото бяха и присъстващите и им ги раздаде. После събра някои нужни съсавки и ги сложи пред тях.
-Ще се опитаме да направим една проста отвара за времена загуба на гласа. Действието й е не повече от час. Смесвате щипка черен кантарион, стрък настърган тамян, три-четири капки жива вода, част от собствената ви слюнка за днк различие и пет капки кръв, пак ваша. Разбърквате всичко и почвате да му баете. Вкарвате магията си в сместа, за да отровите кръвта си и я давате на някой да я изпие. Както казах ако успеете, той ще изгуби говорът си за приблизително шейсет минути. Пробвайте.

/Мо, Бояна, опишете схемата и дайте на някой от другите присъстващи да изпие отварата. Според постовете ви ще реша дали опитите ви са успешни. /
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeСъб Дек 29, 2012 8:54 am

Мортем слушаше внимателно, попиваше като гъба всичко, което казваше вещицата. Всъщност когато иска може не само да научи нещо, но и да го осмисли, а сега искаше да избяга от другите мисли. Перфектното време за учене и осмисляне. Поне научи малко повече за тази проклета територия, но тогава защо главоболията и намаляват тук, а се засилват навсякъде другаде. Ходи и разбери.
После когато височайшата спомена за някаква богиня Мо се сети за думите на Грегъри в тях. „Така се случва като не вярват в истинските богове, а си измислят свои собствени.”. Явно и вещиците вярваха в псевдо измислен бог. Но това не я засягаше сега. И кротко изчака задачата. Значи щяха да правят отвари. Каква прелест. Това определено щеше да е нещо ново в скучните тренировки съпроводени с нелечими рани, посичания, убийства и кръв. И от всичките инструкции само една притесняваше Мортем. Ако направи нещо не както трябва дали нямаше да вкара този който я изпие в болницата. Или по-зле да го тикне в Пустинята. Е сега не беше време за такива мисли.
Розовокоската взе дървената купа и я погледна. Внимателно взе малко от черния кантарион. Беше виждала червен, но черен. Това беше нещо ново. Погледа го внимателно и накрая го сложи в купата. После погледна за другата съставка. Малко не беше точно определението за тамяна. Той е чиста смола, но здраве му кажи. Поогледа се и накрая го видя. Стоеше си там сам самичък, без никой да го поглежда. Доближи се до тази купа и взе съвсем малко. Сега поне в купата имаше някакви цветове. Зеленичко, малко бяло и цвета на купата.
Отиде до една кана и остави купата на масата. Замисли се как да вземе от водата без да станат страшни неща, като да я излее цялата, затова се погледна наляво и надясно и видя нещо подходящо. Нещо като дървена лъжичка. Взе я и я топна във водата след което я провеси над купата и започна да брои капките, които падаха от върха на лъжичо-подобното нещо. След като станаха три-четири. Вече дойде време за гнусната част. Защо трябва да е слюнка. Защо не е … косъм … нокът … око … някой нерв … ако искат дори може и да е става. Е щом е казано слюнка, нека е слюнка. С много погнуса момичето с триста зора отдели малко слюнка и я сложи в купата. Е остана малко. Не че не е забавно, но има и отвратителни неща.
Дойде време за кръвта. Мо доближи устните си до показалеца си и просто го захапа докато не пусна кръв. Посмука малко, за да може да си е сигурна, че няма да спре да тритата капка например. И провеси показалеца си над купата. Капките започнаха да капят бавно, досадно. Една, две. През цялото време Мортем имаше чувството, че и става зле. Да не кажем, много зле. Но щом станаха пет момичето веднага махна ръката си и откъсна малко до ръкава си, за да я превърже. Понякога кръвта и течеше доста бързо, нищо, че раната е причинена от игла или пък от нож.
Хвана лъжичката от преди малко и разбърка всичко. И за нейно учудване нямаше нито черен цвят, нито червен. По-скоро беше искрящо бял. Ама що за странно нещо. Сега дойде време за вкарването на магията. Розовкоската затвори очи и си пое дълбоко дъх. Магията и се пораздвижи, от което следваше и ужасно главоболие, но нищо. Магията и се задвижи като някоя змия, като пипалата на октопод към желаната дестинация. А именно сместа. Когато стигна, точно като задушаващото усещане на душа притисна сместа и бавно започна да отравя кръвта.
А най-странното, беше че за пръв път беше сигурна в това което прави, докато не дойде момента в който трябваше да я даде на някой. Е щом така искат, учителя поема отговорността. Не че тук е голяма отговорност де. Мортем се приближи до едно момиче, и я помоли да я изпие, а на свой ред и другото момиче помоли Мо за същото. Тя се съгласи и изпи нейната, а момичето изпи тази да демончето.

/Айде хора, ще се видим след 2 или 3 дена :Д /
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeЧет Яну 03, 2013 2:07 pm

Ще се опитаме да направим една проста отвара за времена загуба на гласа. Действието й е не повече от час. Смесвате щипка черен кантарион, стрък настърган тамян, три-четири капки жива вода, част от собствената ви слюнка за днк различие и пет капки кръв, пак ваша. Разбърквате всичко и почвате да му баете. Вкарвате магията си в сместа, за да отровите кръвта си и я давате на някой да я изпие. Както казах ако успеете, той ще изгуби говорът си за приблизително шейсет минути. Пробвайте.

Докато се моткаше около съставките, Меропа всъщност мислеше повече за самата Джамелия, отколкото за изпълнението на задачата. Дали наистина ги бе забравила, или просто се бе престорила? Да не се лъжем, на девойката й стана малко неприятно от този факт, но какво пък. Кой знае колко народ бе я посетил оттогава, пък и ... нали, все пак, вещица е, а те са си известни особняци. Саможиви и унесени в собствените си дела, дори на моменти малко сприхави и пиперливи спрямо другите хора. Нали все пак бе живяла толкова години с една от тях, не биваше изобщо да се изненадва. Мерион, макар че бе безпогрешна гадателка, бог знае по каква причина бе оставила цялото й семейство да изгори като суха слама в летен пожар...
Колкото до религията й, за Морт това не представляваше новина, защото преди бе проявявала интерес и бе разпитвала надълго и нашироко "семейната гледачка", която, макар и понякога неохотно и ревниво, бе разкривала това-онова от тайнствата на вещерството. Което си беше постижение, защото Мерион ги бранеше по-хищно и от орлица.
А сега, върна се Меропа към реалността, беше време да се заема със забъркването на отварата. Момичето сипа в казана щипката черен кантарион без проблем. Естествено, би било странно да има проблем с това, защото единственото усилие, което се изискваше, бе да премести съставката от едното място в другото. Беше й малко трудно да намери тамяна, но след минута-две успя и с това. Живата вода й се стори доста атрактивна. Като цяло, не изглеждаше много по-различно от обикновената вода, но когато гледаш бутилката, .... все едно че някой те гледа обратно. Освен това светеше и блестеше някак необичайно и когато я изсипа в казана, падна вътре по-скоро като прозрачно желе. За разлика от Мортем, Меропа не се гнусеше от собствената си слюнка (нали не беше чужда, тогава щеше да е гадно), но пък имаше проблем с кръвта. Беше я бъз да си бодне пръстчето. Не че болката щеше да е за умиране, но нали знаете как е - като с ваксините. Самият факт, че очакваш в пръста ти да се забие игла, те кара да ти прималее. Девойката, след няколко минутки протакане, все пак се престраши и набързо боцна месото си. Кръвта текна (както и сълзите на къдравокоската), момичето стисна плътта, за да може капките да паднат по-лесно и като най-накрая приключи с тази неприятна част, усети как й пада камък от главата.
Меропа почна да разбърква. Не бе сигурна колко дълго трябваше да го прави, но реши, че трябва да продължи, докато съставките не се превърнеха в еднородна смес. Баенето също не беше много лесно, защото не бе съвсем сигурна какви думи да изреди, но се остави на инерцията да изстреля като налудничави заклинания почти безсмислени изречения, които обаче изглеждаха като доста авторитетни и пророчески ... мистицизми.
Накрая момичето, следвайки инструкциите, които Лушиъс някога й бе преподавал, отрови кръвта и отварата като цяло и я предложи на някакво случайно момче с надеждата, че няма да го вкара в болница или.. гробища.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeЧет Яну 03, 2013 10:52 pm

Виктор също забеляза Джамелия, биваше и да не я разпознае, но за разлика от Меропа изобщо не се трогна от това, че не им бе обърнала внимание. Просто почувства облекчение, че този път не се бе издокарала с роклята с пеликана.... Колкото до религията й, пукаше му на папука. Като цяло него слабо го вълнуваха божествата, достатъчни си му бяха земните кахъри, а пък още по-малко го бъркаше организацията на чародейките. Виж, рецептите и заклинанията им бяха съвсем друг въпрос. Да вярват в каквото си щат, щом му дадат нещо с практическа полза, значи той е напълно окей.
На Вики му бе доста нелепо, докато разнасяше черния кантарион и тамяна, защото се чувстваше досущ като някое момиченце, което си играе на готвачка. Честно казано, той нямаше представа какво точно представляват продуктите и как да ги различи, а на дървените купички нямаше надписи за идентифициране (нарочно, все пак ако някой ден им се наложеше да набъркат спешно отварата, едва ли съставките щяха да са им наредени в рафтове с етикети), затова доста се почуди, докато си избере кое да грабне най-напред. Но с малко поозъртане и скришно копиране на ученичките, той се ориентира и спази правилния ред. Живата вода поне нямаше как да я сбърка, въпреки че, убийте го, ама си нямаше и минимална представа какво й беше по-мъртвото на чешмяната вода от тази в бутилката, понеже и двете му изглеждаха точно толкова прозрачни и водни колкото всяка друга вода на света. Без никакво колебание младежът направи напречен разрез на показалеца си (нищо и никаква си драскотина не можеше да го уплашии) и капна пет капки в сместа. Като цяло, след водата, това му се стори най-лесната част. Бъркането, обаче, и най-вече баенето му бяха като трън в задника. Нямаше понятие как точно да върти бъркалката и действаше, ами, буквално сякаш за първи път хващаше подобен прибор в ръце, както и си беше. А баенето му се стори най-нелепата глупост на света. Трябваше да изрежда безсмислени простотии с горестта и екзалтираността на бабичка пророчица, а тази роля изобщо не му пасваше. Така де, представете си, че карате Дантес да облече розова балетна поличка. Нещо подобно е. Отравянето на отварата обаче беше като детска игра, защото Лушиъс бе брилиантен учител и му бе преподал безпогрешно тази технология. Беше имал ядове навремето, да, онзи ден му бе оставил доста срамни и неприятни спомени, особено пък когато бе улучил лицето на Геш с киселина, но ето че всичките унижения и мъчения даваха резултат.
Накрая Вики връчи бърканицата на някакво случайно девойче, което бе мяркал няколко пъти в столовата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeПет Яну 04, 2013 1:42 pm

До тук всичко добре. Учениците се заеха с вещерството, някои по-ентусиазирани от другите, но в крайна сметка всеки един от тях завърши с дървена лъжица в ръката. Джамелия им даде десетина минути за ритуала, след което почна да обикаля.
Първо мина през Мортем и нейната помощница. Непознатото девойче се опита да каже нещо, но нищо не излезе от устната й кухина.
-Много добре. - поздрави чародейката дъщерята на Себастиан. - Явно владееш магията си на високо ниво. Баща ти трябва да е горд.
Мортем я погледна изпод вежди.
-Спокойно, тайната ти е скрита с мен.
Розавокосата се усмихна доволна от успеха си. А и не се притесняваше толкова много от факта, че вещицата знае коя е. Може би е напълно нормално. Все пак тя е гадателка, освен всичко друго. Сега бе нейн ред.
-Кажи нещо.
-Какво пък да кажа?
-Оп, явно някой не се е справил. - жената погледна нямото момиче, което виновно наведе глава. -Някой друг път.
После премина през останалите. Оказа се, че Меропа също може да използва езикът си, както и по принцип, момчето на което бе дала своята отвара обаче, че можеше да продума. Явно макар и несигурна се беше справила брилянтно. Джамелия се наведе към нея и прошепна в ухото й.
-Виждам, че за сега съдбата е благосклонна към теб. Помни какво ти казах онзи ден. Още нищо не е свършило.
Момичето се притесни от думите й и нямаше как да не се намеси. За щастие никой не ги чуваше.
-Какво искате да кажете?
-Помниш ли, че ти казах, че ще загубиш някой близък?
Морт кимна.
-Кокалчетата в торбичката ми тракат.
-Какво значи това?
-Вече загуби един.
Студена вълна заля тялото на Меропа. Мозъкът й крещеше "Лушиъс", но нямаше ли да усети ако нещо се беше случило с него?
-Не, не, моля ви, кажете ми.
Разчорлената жена се огледа и прецени, че има още време, преди някой да се е усъмнил. Извади кокалчетата си, разбърка ги и ги тупна на малката масичка, на която седяха съставките, използвани от некромансърката.
"Моля те, нека само е добре. Лу...."
Притеснението не я напускаше. Сърцето й блъскаше бясно в предверието от обграждащите го кости.
-Името Дориан Смит говори ли ти нещо?
Меропа изтръпна. Боже не! Бе толкова пленена в мислите си за Пахт, че напълно забрави за приятелката си.
-К....какво е станало? Тя...тя...не е....мъртва, нали.....?
Джамелия я изгледа сухо. Силите й не стигаха чак до там.
-Кокалите не казват дали е така или не. Само....
-Само какво?
-Само, че Дориан Смит вече не съществува.
Вещицата се изправи от клекналото си положение и подмина мъртвородната. Не беше нейна работа. Каза й това, което виждаше и нищо повече. Отдалечи се при останалите ученици. някои се бяха справили, други не, докато не стигна и до Виктор и неговата колежка. Момичето отвори устни и се представи. Явно младият Тенар се беше провалил. Така или иначе не разбираше тези бабини деветини и резултата бе на лице.
-Не се справи, защото не вярваш. Сега ти кажи нещо.
Виктор понечи да й отвърне по неговият сух и агресивен начин, но гласът му бе секнат. Нищо не излизаше от гърлото му. Сякаш някой бе бръкнал в него, скъсвайки гласните му струни.
-Тя вярва и успя.
Джамелия ги остави и се върна на първоначалното си място, така че всички да я виждат.
-Свършихте добра работа. За тези от вас, които не могат да говорят, не се притеснявайте, ефекта се отмине след час-два. Вещерството наистина не е за всеки. Изисква се отворен ум, затова ако не сте се справили не се отчайвайте. Лекцията ни тук приключи. Лични посещения приемам в къщата си на пътя на Смъртта. Беше ми приятно.
Тя събра багажа си, както и билките, които бе донесла със себе си и си тръгна. Учениците почнаха да се разпръсват малко по малко, някои недоволни от факта, че не могат да използват езика си. Но нали казват, че мълчанието е злато.

/Виктор - не получава умението
Меропа - получаваш Отвара за загуба на гласа. Сила-7, Интелект-8, Опит-5
Мортем - получаваш Отвара за загуба на гласа. Сила-9, Интелект-6, Опит-5
От тук нататък можете да я ползвате когато сметнете за добре, стига да си набавите нужните съставки. Сега и тримата имате свободно РП, нищо не ви задържа в залата вече/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeПет Яну 04, 2013 3:30 pm

След като малката на вид вещица каза, че Мо се е справила камък и падна от сърцето. Явно нямаше да имаме тръшнати от чума или нещо подобно, за сега. Е поне момичето, което изпи отварата можеше да се похвали, че е пила от кръвта на едно от адските създания, ако разбира се ако някога разбере. После като чу това за баща й, и че трябва да е горд едва не се изсмя. Това нямаше как да стане. Ако от стая пълна с хиляди ученици и им дадат задача, за да е доволен трябва само тя да се е справила, така, че това надали някога щеше да стане, освен ако малката ни розовокоска не реши наистина да си размърда мозъка, че и тялото и да се потруди малко.
И така постоя на място няколко минути докато Джамелия им каза и последните думи. Може би щеше да отиде и да я посети, все пак вещерството понякога беше доста полезно, а с нищожните си знания до сега наистина щеше да обогати радиуса си от възможности.
Но преди да тръгне към ново приключение може би щеше да отиде да яде нещо, на въздух и вода не можеше да се поддържа вечно. И понеже малко не и се искаше да е сама отиде до Виктор и Меропа.
-Радвам се, че успяхте. - побърза да поздрави Меропа и леко се поклони в знак на уважение. Може би Меропа не разбираше, защо Мо се отвращаваше от онази част със слюнката, но чисто и просто щеше да се държи подобава, както етикецията повелява за една млада дама. А това определено не беше прието в никой учебник и от никой учител. След което се обърна към Виктор и му се усмихнах дружелюбно.
-А за вас ... надявам се някой път да повярвате в боговете и да ви донесат успехи в начинанията. - и погледна към вече тръгващите ученици. - Бих желала, ако не сте заети разбира се, да ми правите компания в столовата. Ако сте съгласни ще ви изчакам там. До нови срещи и нека нашият господар, принца на мрака винаги бъде с нас.
Розовокоската се обърна и тръгна към столовата. Това наистина и беше странно, но пък скоро щеше да стане достатъчно голяма, за да решава сама, а ако не се държи като една дама и напълно вярваща би било напълно глупаво.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeПон Яну 07, 2013 11:05 pm

Меропа беше бледа като платно. Всъщност тя се бе разболяла буквално за секунди. Всеки миг щеше да повърне ей така пред всички и в последствие да се свлече в безсъзнание. Тази новина буквално я бе опустошила, като гръм, който преди да се усетиш превръща в пепел най-милото й скъпото ти. Девойката се хвана през гърди, сякаш искаше да задържи кръвта в пробитото си сърце.
До нея Мортем нещо й говореше, но тя дори не чуваше какво. Звуците и картините се бяха сляли в един подводен забавен кадър. В главата й се носеше пронизителен писък: "Дориан, Дориан, Дориан" и девойката почувства как я напускат всички жизнени сили. След миг щеше да се свлече на две, да се прекърши като суха клонка под кубинка. Такова отчаяние не я бе вземало отдавна. То дори не е точно отчаяние, не е точно нещастие, то е много по-силно, покрусително, неописуемо, напълно те съкрушава и унищожава. Изпитваш го само и единствено при загубата на скъп човек. Тогава в душата ти бива нанесена такава непоправима рана, която нищо не е в състояние да тушира. Усещаш как сам ти умираш преживе. И няма какво да направиш, обречен си да чувстваш пустота, пустота, пустота и гнилоч. Вътрешностите са точно като проядено от червеи месо. Те те глождат, разяждат и ти просто гаснеш, гаснеш, гаснеш и никога няма да се отървеш от мисълта, че този човек вече го няма. Ти дори не можеш да го осъзнаеш. Не можеш да повярваш, да допуснеш, че светът съществува без него, че няма да чуеш гласа му, няма да видиш усмивката му. С него си отива една цяла вселена, всички мечти, грижи и спомени, които крие. В съзнанието на Морт изскочиха моментите им заедно, когато се бяха забавлявали и си бяха споделяли. Дори за миг момичето не бе допуснало, че е възможно да й се случи нещо лошо... Въпреки че Дориан бе в опасна ситуация, Меропа подсъзнателно бе отхвърлила... дори не смееше да си го помисли, смъртта като вариант. Не. Нямаше как на планетата да я няма Дориан. Нямаше как да не я види никога повече. НЕ БЕШЕ!! НЕ БЕШЕ, РАЗБИРАТЕ ЛИ!!!
В този момент на Меропа й дойде твърде в повече и тя се разрида с пълен глас. Дори не издаваше точно плач, а някаква смесица между истерични писъци, вопли и стенания.
След няма и десет секунди вече бе паднала в несвяст на пода.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeВто Яну 08, 2013 5:38 pm

Въпреки, че Виктор бе лишен от говора си, това не се отнасяше за интелекта му. Опитваше се да не обръща много внимание на бившата си приятелка, но не можа да остане сляп за случващото се. Той я познаваше много добре и макар да не разбираше каква е причината, виждаше, че тя преминава буквално през вътрешен срив. Очакваше всеки момент да се строполи на земята. И ето, че и това стана само след няколко минути. Повечето ученици вече бяха напуснали залата, а тези които не бяха, се стреснаха от изненадващият припадък, но го отдадоха на отварата или нещо друго. А и не я познаваха и не беше тяхна работа да й помагат.
Тенар обаче не можеше да я остави просто така, въпреки неразбирателствата им. Приближи се до нея, клекна до безжизненото й тяло и го повдигна на ръце. Отправи се към изхода и тръгна нагоре по стълбището. Щеше да я остави на единственото място, което считаше за разумно - а именно в собствената й стая. Знаеше, че се беше нанесла при онази синекоса некромансърка, която не бе виждал от много време. Стаята й бе през една от неговата, така че нямаше да му бъде трудно да я намери. Щеше да я остави, да изчака малко да се събуди, а когато се увери, че е възвърнала разсъдъка си, да си тръгне, за да отиде при Таня, която след може би час щеше да го чака в плувния басейн. Дано до тогава си възвърне говора.

/Мо пиши как се събуждаш в стаята си, Виктор е там и ако искаш си ги води и двамата/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeСря Яну 16, 2013 2:36 pm

След безвкусната закуска, Меропа отиде в Погребалното бюро. Изражението й бе като на умрял гълъб, а под очите й вече бяха успяли да се оформят лилави отпуснати торбички. Да, бяха изникнали за твърде кратко време, но през него я бяха сринали два много тежки удара.. един през друг...
Когато влезе в залата, чудейки се кой ли ще замества този път и дали той ще й поднесе поредната беда, тя видя... Боунс.
О, чудесно.
Девойката се вцепени на мястото си, очите й се разшириха. Приличаше на надгробна статуя. Този... този... Меропа усети как в гърдите й се надига ненавист. Стоеше си толкова спокоен и невъзмутим, сякаш най-грешното нещо, което е извършвал, е да изсипе пипер в сладкиша на брат си. Със същите ръце, с които бе прекършил врата на онова момченце по време на демонстрацията, сега галеше любовно някаква гарга, кацнала на прозореца. Със същите ръце, с които може би... не се осмели да довърши мисълта си.
Сърцето й биеше разтревожено, препълнено със свръхнаситени емоции.
Той е бил, нали?
Именно Боунс преследваше Дориан, тя се криеше и бягаше точно от него. И ако някой е сложил край на живота й, то сигурно не е била глутница вълкодави. А този негодник пред нея.
Морт не знаеше как да постъпи. Най-добре да не се издава. Не й се получаваше много, защото краката й трепереха като струни на китара, а в лицето й се четеше ужаса на подгонено котенце. И все пак тя успя донякъде да се овладее и, спазвайки колкото е възможно по-голяма дистанция от него, зачака полу скрита до една библиотека нещо да се случи. Нещо несвързано с Боунс, ако може. Дано изобщо да не я забележи...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeЧет Яну 17, 2013 12:17 pm

Докато Меропа се промъкваше в стаята, Боунс стоеше кротко на прозореца. Седнал на парапета му, облегнал краката си отгоре, той държеше малък черен гарван в ръцете си. Птицата стоеше кротко и оставяше учителя да я милва по главата.
Когато Меропа пусна вратата зад себе си, едноокия се стресна. Извърна се в страни и видя тялото на скриващото се момиче. Той пусна птицата грижливо до себе си, за да не я нарани. Скочи от мястото си и се запъти към малката некромансърка. Когато се приближи до библиотеката, той видя малкият спотайващ се ангел на тъмнината. Сложила най-хубавите си дрехи и притаила дъх зад дървото.
Мъжа повдигна въпросително вежда и огледа девойчето изпитателно.
- Здравей, малко създание.
Но, Меропа не му отговори. Гледаше го леко стресирана, с подпухналите си очи.
- О, да не те изплаших? Извинявай... - отдръпвайки се леко назад, Боунс продължи - Ако търсиш учителят си, или заместника който трябваше да бъде тук, няма да ги намериш. Лу не съм го виждал от много време, а другия...изчезна преди няколко часа. Ако мога да ти помогна с нещо, кажи...
Меропа продължаваше да стои в ъгъла си, без да продумва и дума.
- Е, добре. Ще те оставя да си помислиш, там в ъгъла. Ако ти потрябвам, ще бъда при птицата си.
В следващият момент, учителя се отдръпна от нея и се запъти право към прозореца. Нямаше никакви задни мисли в момента. Всъщност, дори се радваше да види че някой го посещава в този момент. Въпреки че пак бе останал без ученици, имаше желанието да преподава. Все пак, нали за това бе тук?
Когато отиде до прозореца, мъжа се настани отново на мястото, на което стоеше до преди малко. Облегнат на едната стена, със сгушена в ръцете птица.

_________________
Погребалното бюро - Page 11 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeЧет Яну 17, 2013 8:40 pm

Меропа гледаше стреснато след него, неспособна да се помръдне.
Беше дошъл при нея толкова любезен и услужлив, направо и на мравката път ще стори... Каква майсторска фасада... Или беше в добро настроение, а?? Как да не е... ако...действително я бе.. убил...; момичето съжали за мисълта си, това определено не бе най-окуражаващото нещо, което можеше да й хрумне. Какво да направи сега? Беше й казал, че учител няма да дойде. Да си тръгне ли? Изобщо да му каже ли нещо, или просто да се изниже? Да си помислела дали има нужда от помощта му... Но това предложение й бе прозвучало някак настървено и настоятелно, все едно Боунс държеше тя да се подчини...

Щеше да му смотолеви каквото свари за довиждане и да се разкара оттук колкото се може по-бързо... С треперещ, изкривен от болката и притеснението глас, тя изрече достатъчно високо, че да я чуе:

- Е, щом няма кой да ми преподава - стратегическа грешка от нейна страна - ще тръгвам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeПет Яну 18, 2013 3:06 pm

Боунс се обърна настрани и погледна момичето. Каква ли бе тази нейна предпазливост? Може би...страх? Но, тя нямаше от какво да се страхува. Не и тук. Когато тя изрече последните си думи и реши да се оттегли, нещо в него се присви. Почувства се някак си пренебрегнат, дори от учениците на Лу. Но, това бе нормално. Той го правеше, че те ли нямаха?

- Да, да...тръгвай. Аз съм тук само за украса. Нали знаеш? Дори аз самият се чудя понякога, какво правя тук.
Боунс стана от мястото си и отвори прозореца. Остави птицата на ръба на парапета и я остави да полети.
После без да обръща внимание на момичето, се запъти към бюрото си. Скри се зад него и започна да тършува из шкафовете му, явно търсейки нещо. След минута главата му се появи иззад дървената мебел. В ръцете си държеше дебела книга със заклинания. Затвори шкафа от където я извади и се настани на стола, разтваряйки кориците и. Зачете се в тях и започна да шепти с устни това, което четеше. След минута, чу блъсващата се врата.
"- Идеално! Вече мога да си чета на спокойствие" - помисли си той.
Но, не за дълго...
Неусетно откъде или как, някой почука по кориците на книгата с пръст. Боунс сбърчи вежди, но не я помръдна. Нали малката си бе тръгнала и в момента нямаше никой в стаята. Но, почукването се повтори. В следващият миг, мъжа рязко дръпна книгата надолу, за да види, какво имаше от другия и край и кой бе този натрапник, който го тормозеше в момента.
- Кой по...
Още в следващият миг, Боунс подскочи рязко назад заедно със стола си и хвърли книгата във въздуха. Лицето му придоби доста странно изражение. Но, имаше защо. На бюрото му се бе облегнал не един, ами два силуета. Първият бе на некромансър, който не бе идвал от години в града, а пък за Роузкилл да не говорим. Вторият, Боунс познаваше много добре. Черната коса, татуировките и кожените парчета увити около ръцете му, го издаваха от далеч.
- Здравей, Боунс...
- К-какво правите тук? Кой ви пусна?!?
Другият мъж се засмя. Широката усмивка оставена на лицето му, го издаваше.
- Аз. Или май не ме помниш, а?
- Не...
- Добре. Нека ти припомня!
Двамата мъже се отместиха и зад тях се появи самият Предводител в цялата си красота. Изисканите му дрехи блеснаха на леката слънчева светлина, която идваше от прозорците.
- Г-господин К-корелиус?
Предводителя не отговори. Гледаше го втренчено без да отмества погледа си.
- Какво ви води тук?
- Ние го доведохме. А сега, ти ще ни разкажеш всичко.
- Какво имате предвид?
Дрейк скочи върху бюрото с колене, стрелвайки се право към учителя. Хвана го с две ръце за яката и го придърпа към себе си.
- Говори, куче! Или ще те убия!
Очите на Боунс издаваха страх. Но, той не смееше да помръдне. Нито пък да продума...
Предводителя потупа по гърба гладиатора и го накара да слезе.
- Не бъди дързък, момче. Остави го сам да говори.
Корнелиус продължаваше да не отмества погледа си от него.
- Къде е Дориан?! - в този момент се включи и Дани.
- К-кой?
Гробаря удари с все сила златна си показалка в бюрото на учителя. Още преди да я отмести, около нея се забелязаха леките пукнатини, които метала остави по дървеното покритие.
- Дориан Смит! - просъска той през зъби. Строг и властен глас, който отекна в стаята.
Това бяха единствените думи, които изрече мъжа, но те бяха достатъчни.
- Н-не знам, н-не съм я виждал. Тя си тръгна п-преди време. От т-тогава не съм я виждал.
Дрейк отново се стрелна напред, но този път не се хвърли върху бюрото, ами опря ръцете си в него.
- Лъжеш, боклук такъв!
- Н-не е вярно! Казвам ви истината, кълна се!
Очите на учителя шареха между тримата мъже. Гледаше ту във втренчения в него Предводител, ту в ядосаният Дрейк или пък в очите на спокойно чакащият Дани. Не знаеше какво да направи, но и нямаше особено голям избор. Бе като приклещено животно в ъгъла, между трима зверове, които биха го разкъсали на момента.
- Само да разбера, че ни лъжеш! - бяха последните думи на Дрейк, когато зад тях се чу шум...

Meропа, ти си на ход. Нали знаеш, че все още си в стаята? ;)

_________________
Погребалното бюро - Page 11 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeПон Яну 21, 2013 10:05 pm

Меропа, която досега се бе прикривала успешно, досущ като зайче, скрито в хралупата си, издаде присъствието си, събаряйки купчина книги на земята. По дяволите! Откъде се бяха взели пък и те! Така се бе улисала в ситуацията, че изобщо не бе забелязала всичката тази писарущина.
Погледите на способните да прекършат живота й за секунди мъже се впиха очаквателно и дори леко враждебно в нея. (Особено на единия от тях, познайте от първия път кой.)
Тя се чудеше какво да направи и в крайна сметка само ги зяпаше втрещено.
Да се ориентираме в ситуацията: хора, крайно заинтересовани от съдбата на Дориан, приклещили Боунс в ъгъла. Явно не знаеха почти нищо. Но тя... би ли могла да помогне с нещо? Знаеше някои тайни работи, но не бе съвсем сигурна, че е уместно да ги споменава. Единственото, което би сметнала за разумно да изкаже, бе факта, че е почти сто процента сигурна, че Боунс е замесен ... тъй като, очевидно, самата До я бе уведомила за особения му интерес км нея. Но те, щом бяха тук, вероятно знаеха това.... може би бе най-добре да замълчи, а мож... Преди да се усети, думите се изплъзнаха от устата й:
- Лъжец!
Тя мигновено я запуши с длани, но бе твърде късно. Казана дума, хвърлен камък.
- Разбира се, че си бил ти! - отпуши се най-после гневът й - Последно я бил видял преди да си тръгне.... колко невинно го казва, все едно не е бил той причината за нейното "тръгване"...!
Тогава се обърна към сплашващите го мъже:
- Той преследваше Дориан и най-накрая е успял да я залови!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeВто Яну 22, 2013 7:00 pm

Лицето на Боунс пребледня, при писъка на малката некромансърка. Тя бе дръзка и хаплива в момента...нещо, което той не бе очаквал точно от нея.
Веднъж чул думите на Меропа, в душата на Дрейк, малката чаша на търпението му преля. Този път вместо да скочи право върху масата, той премина покрай бюрото на Боунс с такава скорост, че некромансъра не се усети, кога попадна в лапите му.
В момента гладиатора стискаше здраво яката на дрехата му, бутайки го назад. Когато удари тялото му в стената, Дрейк се изкрещя.

- Казвай къде е!
Дани скочи подир приятеля си, хващайки го за раменете.
- Дрейк, спри! Остави го! Знаеш че няма да оправим нищо така!
Мъжа извъртя главата си в страни. Очите му бяха почервенели от бяс.
- Знаеш ще че го пречукам, ако и е сторил нещо! Знаеш...
- Да, знам. Точно за това го остави!
В пристъп на ярост, гладиатора замахна с ръка към учителя. Здраво свитият му юмрук се стовари право върху лицето на Боунс, още преди някой да го е спрял. Дани се опита да издърпа гладиатора рязко назад, но той се държеше здраво за полу-слепия мъж. С лявата си ръка здраво стискаше дрехата му, а с дясната здраво го налагаше в лицето. Без милост, с ярост произхождаща право от душата му. Удар след удар се стоварваше върху мъжкото лице, но Боунс не смееше да отвърне. Негов дълг бе да пази честта на сградата и най-малкото нещо, което искаше в момента, бе да навлече гнева си от страна на Корнелиус.
След няколко секунди първите капки кръв избиха по лицето му. От силните удари, лявата скула на Боунс бе разцепена и в момента обилно кървеше.
Тук се намеси и Корнелиус. С едно леко движение от негова страна, той изпрати част от магията си право в Дрейк. И изведнъж...тялото му се парализира. Ударите му спряха веднага, щом Гилдмайстора протегна ръката си. Боунс на свой ред се свлече на земята, облят в кръв. Личеше си че изпитва болка, но не помръдваше. Дори не смееше да помръдне.
- Изправи се! - заповяда изискания мъж. Но, Боунс все още не помръдна от мястото си. - Изправи се!!!
Мъжа изкрещя толкова силно, че учителя се стресна. Повдигна глава нагоре и се опита да отвори очите си. Опита се, само защото пред очите му се стичаше собствената му кръв.
- Наистина...не...знам...къде...е...
Мъжа кимна.
- Добре. Оставете го!
- Но...
Корнелиус погледна към разярения гладиатор. Обърна се и не му продума повече. Сега, гледаше право в малката некромансърка.
- Ти си свободна. Можеш да си вървиш.
Самата тя знаеше, че в момента няма как да помогне. А и с Гилдмайстора не бе хубаво да се спори, за това го послуша. Меропа заметна косите си и се отправи към изхода. Премина през вратата, без дори да се обръща.
- Смей да избягаш! - чу се нов вик, от стаята.
Този път, когато Корнелиус се обърна, Дани се бе заел с некромансъра. Но, дългокосия не го спря. Той бе негов ученик и знаеше че ще направи това, което трябва без да избухва излишно.
- Никъде...не...мисля...да...ходя...
- Надява...
Вратата внезапно се хлопна в стената. Поредните неканени гости, навлязоха в стаята. Този път, бяха трима. Двама дългокоси мъже, които държаха момиче в ръцете си. Не кое момиче, ами самата некромансърка, която излезе преди малко. Едва достигнала до стълбите, тя се бе озовала в ръцете на двамата братя, които изпълняваха мръсните поръчки на цялата околност.
- Вие...! - изкрещя гладиатора.
- Спокойно, друже. Идваме само да навестим стар приятел.
Гладиатора тръгна в атака напред, но бе спрян от Корнелиус. Той препречи с ръка атаката му и го спря на секундата. Дрейк все още усещаше в тялото си остатъчната сила от енергията му, за това не дръзна да го предизвиква отново.
- Пуснете го.
- В никакъв случай!
Единият от братята пристъпи леко напред, придържайки малката Меропа пред себе си. Едната му ръка бе зад гърба и, държейки здраво двете и длани заедно. А другата, той преметна покрай врата и, обхващайки го здраво. Едно грешно движение от страна на мъжете и можеше да прекърши врата и с лекота.
- Или той, или момичето. Избирайте!
Дани и Дрейк се спогледаха. И двамата искаха да се хвърлят в боя, но имаше нещо, което трябваше да направят преди това.
- Учителю... - проговори почти доловимо Дани.
За първи път, някой можеше да го чуе да се обръща към някого за съвет или помощ. А, може би и за последен.
- Пуснете го...
Корнелиус знаеше че няма избор, за това им нареди да направят така. Самите те не искаха да жертват живота на момичето, който би бил по-ценен от този на явно вече предалият ги мъж.
Боунс се изправи от мястото си. Изтупа дрехите си и забърса с ръкав кръвта от лицето си. Премина от десния край на бюрото, право покрай гладиатора. Двамата срещнаха погледите си и без малко не си "спукаха люспите от бой". На гладиатора му идеше да скочи и да го разкъса, а Боунс желаеше да направи същото със мъжа, което би направил със всеки изпречил се на пътя им.
Когато Боунс се отдалечи на безопасно разстояние зад гърбовете на братята, те отстъпиха назад. Нед, който държеше Меропа пред себе си, стисна здраво ръцете и, след което я бутна рязко напред. Момичето падна в краката му право по лице. В същият миг, тримата мъже стоящи близо до вратата, неочаквано атакуваха. От пода на стаята започнаха да се появяват човешки фигури, въоръжени с оръжия. За няколко секунди около двамата некромансъри и гладиатора, се намираха около тридесетина съвсем реални живи мъртъвци. Те започнаха да настъпват напред, като най-близките до тях се опитваха да ги атакуват. Атаките им бяха бързи и резки, а не флегматични както повечето хора си ги биха представили. Някой от тях държаха оръжия като брадви или мечове, изработени от човешки кости.
Един такъв мъртвец, се озова точно пред Корнелиус. Замахна с меча си, но още преди да е докоснал тялото му, мъжа докосна леко с ръка челото на съществото и то се свлече на земята под формата на купчина прах. Дани се бе заел с няколко същества, които бързо го приближаваха, а Дрейк размахваше юмруци около себе си.
Но, всичко това бе един малък номер за разсейване. Още след първото съживяване на труповете, Боунс се бе заел с гладиатора. Той тихо шепнеше своите заклинания, които четеше до преди двадесетина минути. Знаеше, че може да достигне по-лесно до психиката на мъжа, той като той не бе от тяхната раса. Точно и това стана. Докато все още размахваше юмруците си, Дрейк изгуби контрол над тялото си. В момента, некромансъра го управляваше. Той го накара да се обърне назад и да се насочи право към приятеля си - Дани, замахвайки право към задната част на главата му. Първият удар бе точно в черепа на некромансъра. Разсеян от труповете пред него, Дани не забеляза атаката. Но когато се извърна назад, мислейки се че поредният мъртвец го атакува, той изкрещя от изненада :
- Какво правиш бе, идиот! Не мен!
Но, след секунда осъзна че това не бе приятеля му. Очите му бяха тъмни, а усмивката на лицето му безформена.
- Мамка му!
Той го избута рязко назад, но Дрейк продължи с атаките. Ставашя рязко от земята и отново замахваше с юмруци към тъмният маг. На свой ред Дани не можеше да го атакува, защото знаеше че там някъде е приятеля му. Не искаше да го нарани, за това само го буташе назад, а докато той се изправяше, продължаваше да умъртвява прииждащите трупове.
Корнелиус не можеше да им помогне, защото в момента се справяше с враговете срещу себе си. Двамата братя се бяха заели да го разсейват, докато Боунс се справя с начинаещите. Нед призоваваше постоянно трупове пред себе си, които скачаха право върху Гилдмайстора, а Доминик контролираше своят демон, който бе призовал преди секунди. Приличаше на двуглава харпия, която искаше да разкъса малко човешка плът.Доминик го караше да стои на безопасно разстояние между мъжа и Меропа, като я пазеше и същевременно замахваше с малките си лапи към Корнелиус. А малката некромансърка, продължаваше да лежи по лице на земята, най-вероятно в безсъзнание. около нея свистяха удари, чуваха се пукания от строшени кости и писъци на мъртви души...

_________________
Погребалното бюро - Page 11 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeСря Яну 23, 2013 8:37 pm

Меропа се бе проснала на пода полуприпаднала и изобщо не разбираше какво се случва покрай нея. Единственото, което осъзнаваше бе, че положението е станало напечено, много напечено. Наоколо гъмжеше паплач от зомбита, които се опитваха да елиминират значително по-малкото на брой противници и всичко се бе превърнало в хаос от хвърчащи тела и кръв. Девойката, която я бяха халосали здраво по главата, лежеше по лице на земята, с глава, леко завъртяна настрани и успяваше да види само подтичващи наляво-надясно крака. За другото се ориентираше (доколкото можеше да възприема в това състояние) по слух. Близо до нея май се намираше мъж, който я пазеше от атаките, срещу които самата тя нямаше как да се противопостави.
Малко по малко почна да се съвзема и след време вече бе в състояние да раздвижва леко крайниците си. Този бавен процес продължи, докато най-накрая не се осафери и не се изправи, за да помогне. Е, образно казано да помогне, но по-добре, отколкото да лежи, нали?
В момента, в който се надигна, едно зомби се нахвърли право срещу нея, твърдо решено да разкъса гръкляна й и да я запрати в небитието. Инстинктивно, без да премисля какво върши, тя осъзна как повдига ръката си напред и го избутва на няколко метра. Полетът на мъртвеца завърши точно върху ... Дрейк, който тъкмо се опитваше да рани смъртоносно някакво момче. За миг Меропа се ужаси, помисляйки си, че Дани (когото тя не познаваше) е враг. Сърцето й се вледени от мисълта, че току-що най-веротно е докарала смъртта на приятеля на Дориан. Тялото й направо бе загубило живота си, когато тя забеляза лицето на гладиатора. По дяволите??? Какво ..? Определено имаше нещо нередно в него, ами че очите му бяха.. черни, защо изглеждаше толкова демонично ?? В този миг съмненията й се проясниха от отчаяния вик на човека, когото досега бе считала за враг.
- Опомни се, бе, приятелю!
За Бога! Някой контролираше тялото му!!
пс. - съжалявам, че си позволих репликата, ама нямаше как да стане без нея... ако искате, променете я
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeПет Яну 25, 2013 1:27 pm

Ударът върху тялото на Дрейк, не бе смъртоносен. Всъщност, съществото залитна в доста удобен момент, прекъсвайки атаката на гладиатора. А ако не се бе случило това, Дани можеше да бъде проснат в момента на земята в локва кръв.

- Мамка му!
Меропа се извърна рязко и забеляза братята зад себе си. Този който изруга, всъщност бе Боунс. Ядосан от факта че не може да се справи с некромансъра, той изкара истинската си същност наяве.
Корнелиус в този момент, се бе справил с повечето си врагове пред себе си. Труповете бяха изпадали в краката му, образувайки малка купчина. Дани и Дрейк продължаваха схватката си, като Дани се стараеше да се предпазва от атаките на приятеля си, а от друга страна да го защитава и от прииждащите трупове.

- Виж колко е сладка - въздъхна Доминик, който в момента контролираше демона си.
В следващият момент, Боунс се опита да хване момичето. Наведе се надолу, присегна се с ръка към дрехата и, но малката некромансърка съумя и се дръпна рязко в страни. Тогава, учителя направи една голяма грешка. Неволното му движение прекъсна контрола му над тялото на мъжа и той в момента бе свободен. С надвесил меч над главата си, Дрейк се огледа глупаво около себе си.
- Какво по...
- Боунс е виновен! - изкрещя Дани, който в момента държеше един мъртвец за шията и се опитваше старателно да му откъсне главата.
Очите на гладиатора почервеняха от ярост. Той свали меча който бе надвесен над главата му и потърси с поглед некромансъра. Съзря го сред прииждащите трупове, да се хили насреща му, опитвайки се да хване малката Меропа.
- Не и днес! - извика ковача, след което се засили напред.
Насреща му се изпречиха няколко мъртвеца, държащи здраво оръжията си. Единият от тях замахна към гладиатора, но той умело парира удара му с меча си, превъртя го около себе си и след секунда отдели главата от тялото му.
- Махни се бе ! - изкрещя ядосано мъжа, след което посече и другите два трупа, призовани от Нед Лансър.
Няколко метра го деляха от некромансърите. В момента той се намираше точно до Корнелиус, който бе готов за атака. Дани също се появи зад тях, справил се умело с ходещите мъртъвци, които го бяха нападнали.
- Дръжте ги! - провикна се пазителя, като се затича право към тримата мъже. Дрейк го последва с готов за атака меч, без да чака втора покана. А Корнелиус, той се спусна към момичето, за да я предпази. Хвана я за ръката, придърпа я горе до себе си, като я обгърна за да я предпази.
- Ти бягай от тук, а ние ще се оправим!
Боунс и малката му компания, забравиха за какво бяха дошли. Доминик заряза демона си, като го остави на произвола на съдбата му и се стрелна право през вратата. Брат му и Боунс също го последваха, като едва не се пребиха на излизане...
Душко, действията се преместват на Коридорите. Ако си решила да бягаш - продължи поста си тук. Ако ще им помагаш на момчетата, опиши евентуална атака в Коридорите, по своя преценка. Няма да стоиш и само да гледаш...нали? ;)

_________________
Погребалното бюро - Page 11 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeЧет Фев 07, 2013 2:05 pm

Мо тръгна след Синк като послушно, малко кученце в огромни кучешки очи. Гледаше го и му се чудеше. За толкова студен човек само той се занимаваше с учениците. Може би не беше толкова лош човек, за колкото го изкарват другите. Даже напротив. В момента момичето го намираше за мил и добър към нея. Някой, с който може да намери общ език, което си е чиста рядкост по тези земи, макар и тя да беше добродушна и да е нужно да си добричък с нея.
И ето ни в погребалното бюро. Розовокоската се огледа и видя някой, нови пукнатини тук и там. Явно тук се е провело залавянето на Боунс. Не че я вълнуваше, а и беше казано да не се занимава с това.
След като влязоха вътре и вратата след тях се затвори Мо леко се притесни. Последния път той я разполови на две.
-А ... извинете ме.
Каза тя тихичко и се приближи до Синк, когато той се обърна получи целувка по бузата и една малка усмивка.
-Благодаря, че ми помогнахте в коридора.
Можеше и да не разбира много, но той я беше върнал обратно, ако не я беше заговорил сигурно щеше да се лута в мислите си докато не стане нещо ужасно или на някой не му хрумне да си направи лоша шега с нея.
Момичето се дръпна назад и застана като послушно кученце, което сега гледаше стопанина си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeЧет Фев 07, 2013 5:43 pm

Синк стоеше като жива статуя и не помръдваше от мястото си. Гледаше я с онези проницателни, ледникови дънни ями, наричащи се очи. Само един мускул на скулата му трепна за миг и после пак замря.
-Никога не ме докосвай отново. - заповяда той и гласът му проряза мозъкът й.
Не е сега времето да разказвам историята на некромансъра, нито да ви убеждавам дали е добър, лош, жесток, студен или това е маска, но не. Всъщност не е маска. Той не се преструваше, бе точно такъв какъвто го виждате - опасен, нямаше емоции, не изпитваше тъга, любов или топлина. Просто една ледена висулка готова да ви смаже. Учениците не го интересуваха. Интересуваше го поста. Нищо друго.
Той се обърна и почна да се отдалечава от момичето. Трябваше да й предаде един бърз урок, преди да се върне при Боунс и се надяваше малката да не е досадна, и да не проточи нещата излишно.
-Има един метод за използване на магията, която подплатява гласът ти и с правилната интонация и контрол, можеш да заповядаш на останалите да изпълняват волята ти. Ето така.
Той вкара енергията в гласните си струни, подплати ги и изрече ясно, непоколебимо и напълно спокойно, без да вика или крещи.
-Хвърли се от прозореца.
Момичето усети тялото си вкочанено. Всъщност не го усещаше изобщо. Все едно не го притежаваше. Все едно бе кукла на конци, които някой друг дърпа. Въпреки, че не искаше да изпълни командата му, без да може да се съпротивлява, тя се обърна на страни и тръгна право към прозореца. Мислено си повтаряше, заклеваше се да спре. Нямаше да умре от сблъсъка със земята, но това не означава, че ще иска да си събира крайниците после. И все пак трупът й просто не я слушаше. Ходеше машинално докато стигна прозореца и се качи на парапета му. Погледна надолу. Само две крачки и щеше да се разбие. Тя протегна единият си крак, провеси го във въздуха и тогава до мозъчните й импулси достигна нова заръка.
-Спри! Обърни се и се върни на място.
Тялото се обърна, скочи на пода и застана все така покорно пред мъртвородния. Той освободи магията си и Мортем усети възвръщането на собственият си организъм.
-Така се прави. Ти опитай. Поради липса на други го направи върху мен.

/Тери опиши опита си. Резултата решавам аз/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeЧет Фев 07, 2013 6:11 pm

Той не беше забавен. Защо е толкова гаден към хората, но може би си намери майстора, защото щом и каза да опита нещо върху него в главата и започнаха да прескачат какво ли можеше да го накара, но сега не беше време за това, а трябваше да се опита максимално по-бързо да свърши със задачата си, трябваше да ходи при Дрейк, за да я обучава как да води магазина. Затова колко се можеше по-бързо щеше да завърши задачата си.
Мо си пое въздух и затвори очи. От дебрите на същността и магията и се задвижи. Черна, изкушителна, мощна. Такава каквато всеки демон имаше и повечето хора само бленуваха за нея, но както знаем Мортем още е новак и не знаеше как да използва и една десета от потенциала си. Дори Синк можеше да я усети, просто беше толкова лесно различима от другите. Дали изобщо щеше да се усети, че е в стая с едно от онези ужасяващи същества от книгите.
Магията и се задвижваше и се изкачваше все повече и повече докато накрая не стигна желаната дестинация. С тази част нямаше проблем. Но с другата вече беше друга приказка.
Както вдишваше въздух за пореден път усети нещо ново. Беше и леко трудно да изговори дори една дума. Един звук. Явно всичко вървеше по план за сега. Визуално Мортем си представяше как магията и обгръща гласа и, уплътнява го точно като някоя замаска на сграда. И скоро започна леко да затруднява и самото и дишане.
За сега чудесно. Малката некромансърка продължи с визуалното представяне като буквално това, което си представяше ставаше и в тялото и. Гласа и продължи да понася силните напливи на магия и да заглъхва с всеки изминал момент. С всяка секунда тя го губеше и отстъпваше малко на друг. Напоен с енергия.
Още не се чувстваше уверена, че го може, но трябваше да повярва в себе си. Ако тя не го направи то, кой друг? Тя бавно отвори очите си и погледна към Синк. Отвори устните си, а магията и леко се разпростря из мястото. Казваше, че с подходяща интонация и контрол можеше да го подчини на волята си. Че ако уплътни гласа си ще успее. Тогава може би трябваше да имитира един нейн добър познат.
-Ела при мен.
Каза тя с интонация и самочувствие познато ни само от една важна фигура в този свят. Живееше с него, подчиняваше му се. И той беше нейн създател, но за модел за подражание в такива моменти беше просто страхотен. Все още се усещаше наплива на магия не само отвън, но тя го чувстваше и вътре в себе си. Беше и леко трудно да говори, затова реши да използва малко думи.


/ Ама това не го схванах как става с гласа :Д /
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeПет Фев 08, 2013 10:29 am

Сега ще ви обясня разликата в методите на учениците.
Има такива, които са толкова сигурни в себе си, толкова отдадени, че вършат всичко с лекота и от първия път. Рядко се срещат, но ги има. Без особено старание, така да се каже. Късметлии, докоснати от съдбата със златно перце, те успяват винаги. Провалът е невъзможен за тях. Познаваме такава. Казва се Дориан Смит.
Има едни други, които от както се помнят, още от детски години, от невръстни пеленачета се борят, трудят с пот на чело и непрестанно, всекидневно тренират, за да постигнат целите си. При тях отнема доста време, понякога повече отколкото самите те имат нервите да издържат. Процесът за достигане на сила е бавен, продължителен, целеустремен, повтарящ и трудоемък. Познаваме и такива. Миша и Виктор Тенар са подобни. Никога не се отказват, за да докажат себе си.
Има и трети, които са толкова несигурни в себе си, че граничат с наивитет и слабост. Те просто толкова не вярват в собствените си способности, че вършат всичко с лека доза нежелание, неувереност, а мисълта за провал и неуспех винаги ги съпътства. Но в моменти на паника или силна емоционална еуфория, изумяват дори и себе си. В тези няколко момента те са господари. Такава е Меропа Морт.
Но има и други, Такива, които се движат хаотично от едната граница в другата. В един момент превъзхождат останалите, в друг просто не намират смисъл в това, което правят. Но са адски професионалисти. Дават от себе си всичко възможно и гледат как ще се развият нещата. Те почват обучението си по-късно. Изчакват да съзреят достатъчно, че да са работоспособни, да разбират тактиката и идеята на всяко едно умение на черната магия.
Такава е Мортем Хелските. Демон в разцвета на силите си, почти оформена жена, която приема всичко за чиста монета, с лека нотка на надежда и твърдост. Тя е идеален ученик поради една проста монета - никога няма да откаже предизвикателство. Прави каквото й кажат, както й кажат. Не задава излишни въпроси, не търси обяснения. Осланя се само и единствено на вътрешното си усещане за правилно и грешно.
И сега, въпреки, че не бе напълно сигурна какво да прави, тя не се отказа, не попита за обяснения. Впусна магията си в действие и я остави тя да свърши своята част. А тя, разбрала какво се изисква от нея се впусна във вълна от вътрешни процеси, норми и закони и достигна до желаното място. Момичето усети затопляне в областта на гърлото. Енергията подплатяваше гласните й струни, удебеляваше ги, опъваше ги като струни на цигулка и ако креснеше, имаше реалният шанс да се скъсат. Но тя бе разбрала, че не трябва да вика. не е нужно да повишава тон, за да постигне това, което иска. Съвсем спокойна, забила поглед в учителя, отвори устни и продума едно сдържано, изгладено, целенасочено в правилната посока: "Ела при мен".
Нишките на гласът й достигнаха до мозъка на Синк и само за момент той се поддаде. Вдигна крак и направи две крачки. Но тогава връзката се скъса и той се освободи от контролът й. Нямаше да й се даде толкова лесно. Все пак всяка изпратена магия си има своята посрещаща я блокада. За миг нейната успя да пробие бариерата, но само за миг. И все пак беше някакво начало.
-Трябва да си още по-сигурна и твърда в решението си. Не напрягай енергията. остави я да свърши всичко. Добре почна, само я поддържай.
Имаше нещо дълбоко в това момиче. О, мислите, че той не е разбрал ли? Бъркате се. Беше човек, да, но аурата й не можеше да се скрие току така. Той много добре позна демоничният й произход, но това не го плашеше, нито притесняваше. Не е първият, нито последният демон в тази сграда или такъв, който броди свободно по света, защото не е вербуван за призоваващ такъв. Онези бяха специални, те съдържаха хиляди години история и легенда в себе си. А тези като нея, Геш и Таня, спокойно можеха да живеят и сред тях, обикновените хора. Имаше голяма разлика, така е, но все пак, безсмъртието не бе прецедент що се отнася до опит, сила и величие.
Той върна крак на място и зачака повторният й опит.


/Тери същата процедура. Резултата пак на мен. За човек, който не е схванал как става, се справи предимно добре. Насоката е същата./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeПет Фев 08, 2013 12:28 pm

Думите са нож с две остриета. Ако са правилно използвани могат да пробият всяка стена, да свалят цели царства, да спечелят нечие сърце, но ако ги използваш неправилно. Тогава какво? Какво може да се случи? Дали ще нараниш другите? Или просто ще нараниш самия себе си. Ще се загубиш някъде из всичките тези думи.
Самото упражнение, което и беше дадено я накара да разбере, че понякога думите са нож с две остриета, защото ако контролираш другия чрез команди можеш да го притежаваш. Да имаш власт над него, а точно това е най-ужасното нещо. Да накараш някой да прави нещо против волята му. Можеш да контролираш напълно тялото му, а това не граничеше ли с нарушаване на моралните норми.
И колкото и да беше против този метод на убеждение Мортем беше решена да завърши това, защото беше заръка, а ако искаше поне веднъж да я похвали онзи долу, че се е справила щеше да учи и да изпълнява каквото и казват. Така беше научена, с тези принципи беше израснала и не можеше да се промени. Точно там се различаваше от другите демони в Роузкил. Тя просто беше вярното куче, което беше създадено с цел.
По-сигурна и твърда в решението си? Това трудно щеше да стане. Несигурността и е зародена още в момента, в който се появи демонската сила в нея. Тя изпиваше нейното самочувствие, гордост, греховете и оставаше на света гледка към едно напълно невинно и добродушно момиче. А дълбоко в себе си душата и беше заразена, милиони кристалчета я изкъсваха и чакаха само да се пробуди напълно и да заличат това мило момиче.
Мортем само кимна на учителя и магията и отново се раздвижи, този път не я насочваше, защото импулсите, които подсъзнателно пращаше из цялото си тяло се засилваха в областта на гласните струни. Точно там се насочи и магията и. И точно как вируса поразяваше душата и магията и обгръщаше гласните и струни правещи ги, подобно на гласа на онези обаятелни създания, които чрез тихи напеви караха моряците да се давят и да могат да се хранят от тях - сирените.
Процеса продължаваше и продължаваше, а за Мо сякаш бяха минали хиляди години, но в действителност не надвишаваше няколко мига. Гласа и постепенно се уплътняваше, и с него и сигурността в нея. И колкото повече магията действаше сама, толкова повече Мортем усещаше гадното чувство на пълно онемяване и неспособност да каже и думичка.
-Направи го.
Чу тих глас в себе си, всъщност беше нейния глас. Тих, немощен, но твърде и сигурен. Тя се стегна и отново продума онези три думи. Защо и бяха и други? "Ела при мен"! Толкова прости, но и значещи толкова много.

/ Истината, е че пиша каквото ми хрумне на момента и не мисля, просто затварям очи и каквото се появи това е моя отговор в случая :) /
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeСъб Фев 09, 2013 10:02 am

Думите отекваха в главата й, водейки я към правилният път и нито за миг не замлъкнаха, не спряха потока си. Искаха да я насочат, така както само една майка би могла. Милосърдно, благо, с меката усмивка на сутришна роса. А може би и баща. Твърдо, непоколебимо, с гордият поглед на вечерницата. Толкова много различни емоции, събрани в толкова малко тяло. Като кутия с бонбони с разнообразни вкусове. Някои сладки, други горчиви, трети с аромат на алкохол, а четвърти изтъкани единствено от черен шоколад.
Метафорите са за тези, които могат да ги разберат. Те крият в себе си толкова подтекст, колкото тайни крие и целият свят. А в тези метафори съпоставяме, откриваме себе си или онези малки частици, които отговарят на същността ни. Тази същност, която е като изплетена хилядокилометрична паяжина, навита на кълбо, за да не се скъсат нишките. Да стоят в едно цяло и ако някоя от тях ти потрябва, само да я дръпнеш, да изпънеш кончето и то да ти се усмихне. Разбра ли скъпи читателю? Разбра ли какво може да постигне една мимика? Един жест! Една мисъл! Една единствена дума, потъваща във вечният въздух на промяната. Или на битието, вечно повтарящо се, вечно тук и сега.
Понякога ми става тъжно когато пиша подобни истории, защото знам, че чрез тях обуславям не само играчите, но и душите на притежателите, които се крият зад тях. Понякога си представям, как лицата им придобиват онази емоция, онази гримаса, която вкарват в действията и усещанията на героите си. Понякога сълзите текат от очите им и може би мокрят клавишите или размазват мастилото върху листите. Понякога същите тези очи греят, когато нещо хубаво, слънчево се случи и запълват дупките на отчаянието с искрица надежда. Толкова много емоции....толкова много съдби. И тогава съм горда, че играя ролята на властелин, който ги кара да усещат, да страдат, да споделят с нас най-дълбоките си възприятия. И все пак ми става тъжно, защото в нормалното ежедневие тези възприятия остават скрити. Пазим ги стръвно като хищници, за да не ни наранят. Колко жалко е всичко това. Колко нищожно. Съжалявам, мили читателю, за тези своеволия на един пренаселен мозък, като моя. Може би понякога просто и аз имам нужда да излея тези разсъждения, за да си докажа, че мога да се докосна до нещо по-възвишено, нещо по-истинско, макар и толкова измислено.

Мортем прошепна тихо и спокойно предното си изречение и то достигна до мъжа като ударен чук. Заби се точно в слепоочието му, прониза го и се загнезди като отрова в мозъчните гънки. Импулсите му се поддадоха над командата и очите му замряха. Безжизнени, без светлина, той превърнал се повече от всякога във восъчна скулптура закрачи напред, право напред към девойката. Измина половината делящо ги разстояние. Чак тогава силата му взе прелом над нейната и се освободи. Макар че не стигна до края, факта, че успя да го контролира толкова време значеше само едно. Тя се бе справила. Ако беше по-слаб противник нямаше да може да се измъкне от магията й. Мъжът възвърна предишният живец в ирисите си и се усмихна криво, грозно.
-Добре. - бе единственото, което каза. -Свободна си.
След това се обърна и излезе от залата безшумно като привидение. Беше време да се връща при старият си познайник и да се отдаде на заслужено мъчение.

/Тери, извини ме, но имах нужда от това. Получаваш Гласът и си свободна да ходиш при Дрейк. Опит-7, Сила-6, Воля - 7, Интелект-9/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitimeНед Фев 17, 2013 12:59 pm

Меропа не бе имала време да хапне. Бе й се наложило да отиде право в Погребалното бюро на празен стомах. Защо? Ами много просто. На излизане от стаята я бе пресрещнал Гробаря, с черен поглед като на самата смърт, размахващ масивен позлатен жезъл в ръка. За миг девойката се бе уплашила, защото Корнелиус бе го бе засилил право в нейна посока и тя си бе помислила, че възнамерява да й строши главата. Но вместо черепа на момичето прътът си бе избрал друга дестинация - стая номер девет. Без изобщо да жали спящите вътре ученици, предводителят бе започнал да тропа проглушително, още малко щеше да разбие вратата.
"БАМ БАМ БАМ БАМ"
- Ставайте! - бе се разнесъл доминантният му, нетърпящ възражение глас - Всички некромансъри веднага трябва да се явят в Погребалното бюро! Без никакви възражения!
Тогава той се бе обърнал с убийствен поглед към вцепенената Меропа и бе разбил на пух и прах всичките й илюзии за топла закуска.
- Това се отнася и за теб! Тръгвай моментално!
Без да чака повторно нареждане, Меропа бе потеглила почти тичешком и ето я сега тук, посред тълпа от сънени, недоумяващи, мърморещи от недоволство ученици.
Тогава госпожицата стана свидетел на гледка, която доста я озадачи. През вратата, хванати за ръка, направо сияещи, със милионкаратови усмивки, влязоха Виктор и ... Таня.
Но как... кога?? Девойката се опули срещу тях. Какво бе изпуснала? Вярно, че бе заварила Таня в стаята на Вики, когато Боунс го бе пребил, но не знаеше, че отношенията им са ... такива... Това бе страхотна новина, прекрасна, но просто й се бе стоварила върху главата като гръм от небето.
Но тя нямаше време да мисли за това, защото в този миг пристигна Корнелиус и трясна жезъла си в пода. Явно го бе омагьосал с магия за усилване на звука, защото ударът бе отекнал като бомба.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Sponsored content




Погребалното бюро - Page 11 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 11 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Погребалното бюро
Върнете се в началото 
Страница 11 от 13Иди на страница : Previous  1, 2, 3 ... 10, 11, 12, 13  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл-
Идете на: