ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Погребалното бюро

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3 ... , 11, 12, 13  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeВто Яну 18, 2011 6:25 pm

First topic message reminder :

Мястото за обучение на некротата. Стаята е изпълнена с многобройни книги, но също така с всевъзможни оръжия. Тук господари са Лушиъс Пахт и Боунс. Не се лъжете от нежния външен вид на Лушиъс. Той е лунатик и изключително опасен заради непредсказуемият си характер. В един момент държанието му стига до лудост, в друг освирепява, а само след минута е пак спокоен все едно нищо не е станало. Той не търпи отказ и винаги получава това което иска, по един или друг начин. Боунс от друга страна е любопитен. Той обича да експериментира. Не се знае много за историята му, а и никой не смее да го пита. Но едно е сигурно. Мъжът държи на учениците си, понякога повече отколкото те на него. Гледа на тях като бъдещи съюзници и затова дава всичко от себе си при обучаването им. Интересен факт е, че ходи винаги гол от кръста нагоре.

Лушиъс Пахт (без превръзката)
Погребалното бюро - Page 12 Luciferbyomupied

Боунс
Погребалното бюро - Page 12 Bonest

След като Боунс бива изгонен от гилдията заради предателство, неговото място бива заето от следващия по ранг. Името му е Синк. Той е безскрупулен, жесток и студен човек, с непоколебим характер, наклонност към изтезания и лишен от всякакви емоции. Не харесва никой, не мрази никой. Просто една ледена, красива фигура, достойна за гледане, но опасна за пипане. Внимавайте да не го ядосате, защото може да се сбогувате с живота си.

Погребалното бюро - Page 12 Coldblood


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Чет Авг 14, 2014 10:49 am; мнението е било променяно общо 5 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeНед Фев 17, 2013 1:28 pm

Всички ученици от този клас, независимо дали са разпределени към Боунс или Лушиъс се бяха събрали в просторната зала и се чудеха и маеха какво се е случило....отново. Напоследък им поднасяха само неприятни новини или пък никакви и малцина разбираха ситуацията. Учениците от останалите класове нямаше да бъдат осведомени за промените. Само техните учители. Щеше да се наложи всички висши да запретнат ръкави и да помогнат с каквото могат. Корнелиус силно се надяваше и осланяше на Клаудия. Тя бе една от най-приближените му и мъдри преподаватели. Но това после. Сега трябваше да направи нещо, което никога не е мислел, че е възможно до преди няколко дена.
Таня и Виктор срещнаха погледа на Меропа и чернокосата девойка веднага пусна ръката му засрамена. Вече знаеше, че между тях няма нищо, но не беше нужно да й го навира в очите и по някакъв начин да я разстройва. Въпреки това, видя в очите й, че тя не ги гледа на кръв и ако можеше сега би се усмихнала. Но за това не остана време. Вратата се отвори и през нея преминаха Синк и Геш, който нехайно държеше ръцете си зад врата и крачеше с широки стъпки напред.
-Добре де, добре де...тук съм, тук съм. Каква е цялата тази патаклама? Не оставят човек да се наспи.
-Геш. - сепна го предводителя и домакинът улови притеснението и строгостта в изражението му.
-Океййй.. .- почна да маха с ръце. -Ще кротувам.
Гилдмайсторът пристъпи напред, а зад него останаха домакина на Роузкилл и чернокосия красавец, който забиваше леденият си поглед във всички. Меропа се държеше неистово да не колабира, но ако трябва да сме искрени, колкото повече време прекарваше в неговото присъствие, толкова повече претръпваше. Бавно и леко, но все пак претръпваше.
-Някои от вас знаят, други не, че преди два дена Боунс беше отстранен от учителския съвет заради голямо предателство.
Вълната от въпроси и шушукания изригна ненадейно и не стихваше. Всеки се чудеше, на повечето дойде като гръм от ясно небе. Самият Виктор се обърна към Таня с неразбиране.
-Сериозен ли е?
-И аз не съм чула, но явно е вярно. Божичко....
Младият Тенар се обърна към бившата си приятелка и заби погледа си в нея. Тя не изглеждаше толкова притеснена. Подмина демона и застана до нея. Наклони се и прошепна в ухото й.
-Ти знаеше ли за това?
Тя му кимна сдържано.
-Защо не ми каза?
-Не...не знам, просто...
Но разговорът им беше прекъснат от гласа на предводителя, който продължи с анонса си.
-Но за наше съжаление снощи той успя да избяга. Сами разбирате, че са необходими промени. Големи промени. В момента Лушиъс Пахт също отсъства. Когато се върне от....почивката си, ще заеме мястото си за пореден път. Но не може да поеме всички. Затова реших, че е най-добре да назначим още един учител. Това ще е г-н Синк.
Некромансъра излезе няколко крачки напред. Сърцето на Морт се сви и почна да тупти бясно. Как щеше да се справи с него? Щеше ли да намери сили да издържи.
-Но тъй като както казахме, Лушиъс го няма, за сега ще натоваря още няколко човека със задачата да му помагат. Заместителите на Пахт ще са добре познатия ви Геш.
-А????Каквоооооо????? - извика домакина невярващ на ушите си.
-Точно така, Геш. Ще се наложи да ги обучаваш. Знам, че най-малко това желаеше когато дойде тук, но нямаме друг избор.
-Ама...ама...ама....
Учениците не знаеха как да реагират. Някои бяха доволни от това решение, други скептични. Все пак Зайо Байо бе добре известен с параноичните си изблици, но за Меропа това бе добре, защото знаеше, че поне той няма да иска да я нарани, освен по погрешка може би.
-Изборът ми е окончателен. И не на последно място....
Тълпата отново почна да си шепти. Че кого другиго можеха да сложат на този пост? Нямаше повече силни некромансъри в гилдията с лидерски способности. Пълна загадка.
-....Таня Демоноподобна!
Изведнъж шумотевицата заглъхна, като пропита във вакум. Всички погледи се забиха в момичето седящо сред тях. Очите на Виктор се разшириха. Той шегуваше ли се? Трябваше да се шегува! Нима наистина назначи неговата мила, сладка Таня за...за....за заместник...?
Самата тя седеше на мястото си като препарирана и като че ли информацията не достигаше до мозъка й. Корнелиус протегна ръка към нея.
-Ела тук, дете.
Тя се огледа на всички страни, блуждаеща в тази върволица от осъдителни погледи. Единствен този на Виктор я успокои. Той й кимна окуражително и с треперещо тяло и несигурни крачки тя премина през насъбралата се група, която се разцепи на две, за да й направи път и стигна до Гробаря.
-А.... - понечи да каже нещо тя, но не знаеше какво.
-Не се притеснявай! Знам, че Таня не е най-кръвожадния или мощен некромансър, но въпреки всичко е демон и последовател на Лушиъс Пахт. Никой друг не познава методите му толкова добре. Тя ще се грижи за теорията ви и майсторските ви възможности. Не очаквам от нея да ви научи да убивате. Ще се занимава с интелекта ви. Това е всичко. Оставям ви с тях. Погрижете се, да научат нещо.
Той се отдели от тримата учители или по-правилно от единия учител и двамата псевдо такива и напусна залата. Трябваше да почва организацията за залавянето на Боунс, планове, стратегии, помощ, всичко, за което се сети.
Геш и Таня се спогледаха несигурно. Какво само ги чакаше. Синк от друга страна бе напълно уверен и спокоен. Но той бе свикнал. Те не бяха....

/Като начало опиши чувства, мисли, реакции, такива неща. След това ще ви разпределя кой при кого е.


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Нед Фев 17, 2013 2:07 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeНед Фев 17, 2013 1:59 pm

БОУНС Е ИЗБЯГАЛ?!?!?! Как, по дяволите, бяха позволили това да се случи? О не... О, НЕ! Сега ставаше лошо! Господи, тя не искаше да си представя какви лоши последствия можеше да има тази фатална грешка!!! Дориан! Какво щеше да стане с нея? Морт нямаше представа какво се случва с нея, информацията й за приятелката й бе една кръгла нула, изобщо не знаеше доколко може да се защити от Боунс и ... просто нищо!
Меропа наистина щеше да припадне. Тези новини й бяха дошли в повече. Не само, че Боунс им се беше изплъзнал, ами и Синк беше станал учител. СИНК. УЧИТЕЛ. Господи..... Въпреки че помещението бе съвсем топло, изведнъж тя почувства как мразовитно желе обгръща кожата й. Режеща ледена висулка прониза сърцето й. Пред очите й почнаха да избиват черни петна и ето, още малко щеше да хибернира както обичайното, но в последния миг сграбчи Виктор за пуловера и това й попречи да се сгромоляса. Присъствието на Синк излъчваше призрачна енергия към нея, колкото й да се опитваше да не гледа към него, тя го усещаше с цялото си същество.
Тенар, който от своя страна бе не по-малко стъписан, само дето заради Таня, се обърна към нея и я прониза с недоумяващ поглед.
- Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? - процеди през зъби той, който въпреки всичко не можеше да превъзмогне разочарованието си от предателството й.
- Извинявай... просто.... - Погледът й се насочи към Синк. Вики проследи накъде гледа, обходи с поглед новия учител и повдигна вежда. Той не разбираше притеснението й, защото нямаше представа за взаимоотношенията между двамата. Толкова неща не знаеха един за друг, откакто пътищата им се бяха разделили....
- Какво толкова? - все пак не се сдържа да попита Виктор.
- Нищо ... просто имам някои неприятни случки, свързани с него. - лаконично обясни Меропа. Нямаше време да се впускат в подробности. И без това цялата ситуация бе толкова заплетена... - Това кантът ли е? Облякъл си си блузата наобратно.... - изръси девойката. Бившият й приятел бе твърде близо до нея и ще, не ще, тази малка подробност й се бе набила на очи. И тъй като емоциите й бяха дошли в повече, почваше да ръси какви ли не несъществени приказки.
Вики изръмжа раздразнено и я помоли да замлълчи. Последното, което го грееше в момента, бе какви грешки е допуснал с облеклото си. Все още не можеше да смъкне погледа си от наплашената Таня, която бе като малко зайче, пуснато да плува в океана. Как така тя? Как щеше да се справи? Горката... Та тя почти не бе общувала с хората, как така я караха да се впусне в такива сложни човешки взаимоотношения, където трябваше да се справя с чуждата наглост, мързел, недодяланост, простащина ??? Самият Виктор не се бе притеснил чак толкова от новината за бягството за Боунс, защото нямаше представи за мащабите на катастрофата. Не подозираше за специалните "дарби" на Дориан, нито за пъклените му планове, нито нищо от случващото се покрай него. Знаеше само как го бе измъчвал и именно това го накара да почувства известно безпокойство. Той бе запознат с жестокостта му и му определено му стана ужасно от новината, че е извършил предстелство, но си нямаше и на представа колко е сериозно. За него настоятелството скоро щеше да го залови и да му се сложи краят.
За Меропа, обаче, тази новина бе като да я залеят с напалм и да го запалят. Паниката, породена от бягството на Боунс се смесваше с изненадата от промените в учителския състав и тя гледаше ту към Геш, ту към Таня, като всячески пробваше Синк да не попада в полезрението й.
Геш... домакина... Заека... учител?? Изобщо нищо не си бе в реда на нещата. Хармонията на Роузкилл бе нарушена. Лушиъс бе малко налудничивият преподавател, който можеше да те накара да се напикаеш от страх, който обаче ценеше живота ти и ти създаваше чувство за сигурност, а Геш бе страничен наблюдател, който се намесваше в напрегнати моменти, но който ценеше свободата си твърде много, за да се нагърби с такава досадна задача като обучаването на некромансърите... Просто.... всичко бе така сгрешено. Роузкилл бе престанал да бъде себе си, къде бяха изчезнали ориентирите му? Синк, който убиваше хората с лекотата на приготвянето на закуска? И Таня, това момиче, което бе толкова плахо ??? И коварният Боунс, който сега бе на свобода, заплашващ намиращата се един Бог знае къде Дориан и всички обитатели на Роузкилл ???
И все пак... Докато Геш и Корнелиус бяха тук, училището все още имаше сили, опори, на които да се крепи. Меропа не бе забравила хилядолетното дърво, което заекът бе унищожил за секунди и знаеше много добре, че той е достоен да влезе в битка дори с Лушиъс.. да, Геш. Той бе този, който крепеше равновесието както и в душата и, така и наоколо през цялото време. Независимо какво се случваше... изчезването на Лушиъс, предателството на Боунс, потъналата незнайно къде Дориан, той винаги бе бил тук, бе подкрепял и нея, и имението, той винаги щеше да се намеси при една атака на каквито и да е врагове... А Корнелиус... сигурно неслучайно са го избрали за предводител.
И все пак..
Какво се случваше???? Накъде отиваха проклетите неща????
Мислите се въртяха така хаотично в главите на Меропа и на Виктор, че накрая дори преставаха да имат смисъл. Точно както ситуацията в момента. Различните съдби бяха преплетени в едно сложно цяло, което пресъздаваше напрежението на този отиващ може би към самоунищожението си свят...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeНед Фев 17, 2013 2:38 pm

Главата на Таня се зашемети. Краката й се подкосиха и тя аха аха да се сгромоляса, когато усети силните ръце на Геш да я поддържат.
-Хей, стегни се. Не е толкова страшно, колкото изглежда.
Девойката, която познаваше домакина от близо десет години, която го обичаше почти толкова колкото и Лу и която винаги го е търсела за помощ, когато зеленокосият отсъстваше, сграбчи ризата му и впи ноктите си в него.
-Виж ги, Геш...Виж ги. Те...те ме гледат поучително...пренебрежително...Никога няма да ме послушат. Не мога...не мога...
-Можеш. - повиши тон той и заби думите си в нея така както Пахт би го направил.
Сега когато него го нямаше той беше този, който трябваше да се грижи за нея. Имаше и още един, но той все още не знаеше за тази подробност.
-Можеш и ще го направиш. Не си толкова безполезна, колкото си мислиш. Ако беше, Лу никога нямаше да те доведе отдолу.
-Но него го няма....няма го Геши...остави ме. Няма да се справя сама...
-Не си сама. Аз съм тук. Ще ти помагам. Окей?
Тя го погледна в тъмните очи, опита се да се съвземе, кимна и се изправи. Пое си дълбоко дъх и двамата се обърнаха към Синк. Домакина, който никога не го е било страх от този безскрупулен индивид за разлика от много други, се приближи до него.
-Как ще процедираме?
-Аз взимам едната половина, вие другата. Разпределете си ги и правете каквото си искате с тях.
-Предлагам да се меним всеки ден.
-Съгласен. - отвърна студено чернокосия.
-Синк...гледай да не им изкараш ангелите.
-Хах....
Мъжът не каза нищо друго, обърна се към стоящите покорно, но развълнувано ученици и повиши тембъра си.
-Вие. - посочи едната част, в която се включваше и Виктор. - Идвате с мен на гробищата. Останалите оставате тук.
Никой нямаше време да възрази. Групата се раздели и потегли след него към изхода. Когато Тенар подмина Таня и Геш заби притеснения си поглед в нея. Нейните очи бяха още по-притеснени, но обеща на Зайо, че ще се опита да е силна. Тя му махна плахо с ръка и го проследи с поглед, докато не излезе от залата. Усещаше, че дланите й почват да се потят и да й избиват студени капки.
-Спокойно.... - опита се да я разведри за пореден път домакина. -Хайде, аз ще поема повечето. Ще ти оставя....
Той огледа останалите и се спря на Меропа.
-Нея.
После се провикна.
-Мо, ти ще си с Таня, аз ще поема другите.
Той махна на групичката си и се отдалечиха в другия край на погребалното бюро. Избра именно Меропа да е ученичка на Таня за деня, защото знаеше, че тя няма да я затрудни или да я кара да се чувства като смазано от колело животно.
Къдрокосата се приближи към заместничката, която падна на колене на земята и седна по дупе, въздъхвайки изморено и отчаяно. Морт също се присъедини до нея на пода.
-Ей, добре ли си?
-Да....да...добре съм. Какво ще учим? Боже защо те питам, аз трябва да измисля.
Демонът се хвана за главата и почна да я търка, опитвайки се да се сети някоя от историите на Лу.
-Аз...извинявай за Виктор. - изцепи изведнъж най-неочаквано тя, въпреки че изобщо не бе свързано с темата.

/Бо, с Меропа пишеш тук, с Виктор на гробищата./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeПон Фев 18, 2013 6:04 pm

- А? - в първия момент не можа да превключи Меропа. После, като осъзна за какво говори Таня, се усмихна тъжно - О, спокойно. Няма абсолютно нищо, за което да ми се извиняваш. Ако някой е допуснал грешка, то това съм само и единствено аз... Нали знаеш, че аз бях причината двамата да се разделим? Влюбих се в друг мъж. А както виждам, той също е продължил напред. - тогава девойката, малко заговорнически, добави - И още как. Да знаеш, че мен толкова влюбено никога не ме е гледал. Много се радвам, че си се появила в живота му всъщност. Не би могло да съществува по-прекрасно момиче от теб за него. Да знаеш, че ти си го спасила. И не се тормози с излишни страхове - аз и Виктор сме затворена страница, и явно поотделно сме си много добре.
- Колкото до това какво ще ми преподаваш... Сигурна съм, че ако се съсредоточиш и оставиш настрана паниката, веднага ще ти хрумне.
Меропа се опитваше да бъде колкото се може по-внимателна, дружелюбна и мила. Искаше да й покаже, че няма нищо страшно, да я накара да се отпусне, да я предразположи... И общо-взето й се получаваше. Морт излъчваше такава детинска доброта, че нямаше шанс човек да се притесни в компанията й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeПон Фев 18, 2013 6:23 pm

Таня слушаше внимателно обясненията на Меропа. Тя бе толкова искрена, добра и нежна. Демонът го осъзна още в първия момент когато я видя на гробищата и още от тогава се влюби в душата й. Все още не разбираше, как Виктор може да я е заменил и то с такава като нея.
-Колкото до това какво ще ми преподаваш... Сигурна съм, че ако се съсредоточиш и оставиш настрана паниката, веднага ще ти хрумне.
Чернокосата стискаше нокти със зъбите си, а очите й се бяха уголемили като на трогнато кученце. В следващият момент тя изписка, което стресна малко Морт. Но вместо да я удари или нещо подобно, девойката се хвърли на шията й и я прегърна.
-Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти. Ти си най-страхотния човек. Най-добрият....
Нашата къдрокоска леко се смути от тези изблици и в същото време бе поласкана. Това момиче, бе по-голямо и наивно дете, даже и от самата нея. Но точно тава й хареса, и даже да се мъчеше да бъде злобна и да намери нещо, заради което да я мрази, просто не можеше.
След известно време демонът я пусна и й се извини за своеволието.
-Няма нищо. Не се притеснявай. - положи длан на рамото й Меропа и лицето на Таня светна. -Готова ли си, да ме научиш на нещо?
-Ъхъм. - кимна сигурно красавицата и се замисли. - Умееш ли телекинезата?
-Ами да, разбира се...е...е....а?
Изведнъж Морт се усети, че умееше преместването само върху хора. Покрай всичко и интензивните, напреднали тренировки на Лушиъс, напълно бяха забравили тази върху неодушевени лица.
-Всъщност..... - почна засрамено некромансърката -Не мога да местя предмети....
-Ами ето. Тогава ще те научим на това. Много е лесно, даже аз го умея, хехе. Същото е като с хора, но натиска от отсрещната страна е много по-лек. Фасулска работа. Защо не пробваш?
-Добре! - възвърна сигурността си младата сладка мъртвородна и почна да се оглежда около себе си, за да си хареса някой предмет и да го "опитоми".

/Бо, давай. Ще ти е лесно. Даже опиши успешен опит./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeВто Фев 19, 2013 10:31 pm

Тогава Меропа видя няколко книги, поставени върху една маса. Тя се пресегна и насочи магията си към най-горната от тях, която представляваше прашен дебел том. Енергията в мозъка на некромансърката почна да се движи без никакъв проблем и съпротива. Като че извървяваше рутинно добре познат път. Както хората, които най-напред се лутат напосоки, за да се доберат до желаното място, но, след като са се запознали добре с маршрута, дори не се замислят накъде вървят, не усещат стъпките си. Чувството бе наелектризиращо, малко боцкащо, като слаб електрошок, който обаче освежава плътта. Девойката не трябваше да използва ръцете си за телекинезата, затова концрентрираше едно голямо енергийно кълбо в главата си, което после мисловно щеше да изстреля към писанието. Когато девойката усети, че го е докарала на плътност, стабилност и големина, тя просто "го отпусна навън", без дори напълно да съзнава как го прави. Както човек не разбира как точно дава команда на краката си да се раздвижат; крайниците просто изпълняват нареденото.
Магията, невидима за околните, се изстреля към книгата. Но Морт много добре усещаше движението й в стаята, треакторията на енергията се превръщаше в част от самото момиче. Когато най-сетне кълбото се разля по повърхността на тома, Меропа го повдигна нагоре точно по гореописания принцип - просто можеше да решава накъде да го мести, единственият проблем бе да запази равновесие; като при малките деца - научат ли се да ходят веднъж, никога не забравят как се прави.
- Готово! - усмихна се Меропа, докато разхождаше подчинения си предмет из стаята.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeПет Фев 22, 2013 4:41 pm

Таня наблюдаваше процеса на действия на некромансърката и от време на време се усмихваше жизнерадостно. Всъщност тя се справяше повече от добре. Направо перфектно. Може да не е много силна физически, но умствените умения й се отдаваха. Книгата се рееше във въздуха, над главите на хората и кокетно подскачаше като малко момиченце с пърхава рокличка. Представихте ли си я? Аз да.
Четивото малко по малко се приближаваше към тях и накрая леко тупна в скута на чернокосият демон. Тя вдигна ръце и запляска с тях енергично, но тихичко, за да не пречи на останалите. Разбираше защо Виктор я е обичал. Как иначе? тя бе добра, мила, нежна, приятелски настроена, изобщо човек, който не може да съдържа лоши помисли в душата си.
-Браво, браво. - усмихна се девойката. - Справи се чудесно.
-Ами...благодаря. - изчерви се леко Меропа.
Не беше най-трудното нещо, но да чуваш хвалби поне от време на време си беше приятно. А на нея рядко някой й ги правеше, дори да се беше справила неотразимо. Просто характерът на Лушиъс не беше такъв, а пък за Синк няма смисъл дори да говорим. Но Таня показваше явно доволството си от ученичката. Как да се запиташ нищо ли не е оставил Пахт от собственият си характер в нея. Явно въпреки негова опека тя не се бе променила нито за миг и бе съумяла да остане чиста и невинна. А може би самият той не искаше да я променя и Морт виждаше защо.
-Искаш ли да продължим? - попита я заместничката, макар че и тя самата не бе сигурна с какво точно. Но все щяха да измислят нещо.

/Бо получаваш телекинеза над предмети. Сила-4, Интелект-6, Опит-7/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeВто Фев 26, 2013 10:59 am

- Да, разбира се! - На Меропа й бе толкова приятно да работи с Таня. За миг не се чувстваше толкова неуверена в себе си, срамът съвсем бе изчезнал. Някак си, съвсем друго е да имаш страховити и могъщи мъже за учители, в чиито крака си като пияна котка. Таня бе мила, не те смразяваше с присъствието си и те караше да се отпуснеш. Да, сигурно и тя бе много велика магьосница, все пак не всеки става учител на Роузилл, но не го натрапваше. Искам да кажа, това все пак бе Таня - имайки предвид характера и поведението й, дори няма нужда от обяснение - тя бе перфектна, но създаваше усещането за ентусиазирано или уплашено дете. Така че на Меропа й бе много лесно да отприщи енергията си и да направи всичко както трябва - защото, както е известно, без паника и нервност, заклинанията вървят гладко, като по вода.
А може би Морт напълно несъзнателно виждаше и частица от себе си в Таня. Нали знаете, че добрите сърца се усещат едно друго, познават се, влизат в емпатична връзка, защото пулсират на една и съща честота. Двете момичета бяха невинни, твърде мили същества в един убийствено суров свят. И се чувстваха много топло и сигурно в компанията си. Да не говорим, че и двете бяха малко асоциални и притеснителни в общуването със света, при това поради една и съща причина - и двете бяха прекарали почти целия си живот като абсолютни отшелници и затворници.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeВто Фев 26, 2013 1:24 pm

-Добре! - плесна енергично с ръце Таня и ги потърка една в друга.
Не беше от най-опитните демони, всички знаем това. Нейната сила беше в областта на ум, затова реши да следва същия модел. Но как точно? Момичето се огледа и след като така и не можа да вземе решение се обърна към колегата и приятеля си.
-Ей, Геш... - провикна се чернокосата.
Домакинът, който в момента беше хванал едно момче, разчекнал го на кръст и незнайно защо забиваше показалецът си в различни части от тялото му, обяснявайки ентусиазирано нещо на останалите, се отпусна за момент и се обърна към двете девойки.
-Кажи душко.
-На какво да я науча?
Некромансърът се замисли за момент.
-Научи ли я на телекинеза?
-Да.
-На онова с гласът?
-Вече го умее.
-Да съживява трупове?
-Ъ....
Таня се наведе към Меропа и тихо прошепна:
-Можеш ли да съживяваш трупове?
-Мога...един.
-И това може.
-Хъм...ще взема да си водя списък. - почеса се под шапката Геш. -Добре, добре. Обясни й как да си прикрива аурата.
-Чудесна идея! - възкликна демонът и се обърна към Морт -Добре, това е нещо лесно. Нали знаеш как всяко живо същество има собствено излъчване, аура и миризма?
-Да.
-Ами магьосниците умеят да прикриват тези елементи, така че ако примерно си в попаднала в някаква битка, да речем и...и си се скрила някъде, аромата и излъчването ти няма да те издадат. Така ще останеш незабелязана за врага и няма да може да те намери, което е доста удобно, ако се замислиш.
-Така е.
-Ами процесът е следния - чрез магията си, всмукваш тези признаци вътре в себе си и ги затваряш в организма си. Ще усетиш как губиш аромата си. Даже хрътка няма да може да те надуши. Опитай, а ще използваме Зайо да прецени дали си се справила.
Речено сторено. Беше време Меропа да се опита да прикрие аурата си. Но дали щеше да успее?

/Бо, знаеш процедурата/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeЧет Фев 28, 2013 10:52 pm

Тази специалност много се харесваше на Меропа. Не знаеше защо, но веднага й бе легнала на сърце. Така че щеше да я научи с много голям мерак... Девойката си прехвърли думите на Таня в главата, като се опита да вникне по-дълбоко в смисъла им. След като се увери, че няма да забрави да спази някоя от инструкциите, тя премина към изпълнение на задачата. Най-напред тя активизира всичката енергия в тялото си, така че да може да усети трептенето и топлината и на най-малкото атомче. Една част от магията й бе складирана вътре в тялото й, а друга я обгръщаше от външната й страна, като привлечена от специална гравитация, работеща само и единствено за нея. Това бе аурата на Меропа. За всяко същество тя си е неповторима, специфична само и единствено за него.
В зависимост от това какви мисли витаят в главата му, какви чувства я изпълват непрекъснато, тя се оцеветява в опрделена окраска, създава си свое собствено излъчване... Така, ако някой веднъж е влязъл в контакт с аурата на даден човек, то при втора среща не би могъл да я обърка, защото всяка е уникална сама по себе си, единствена в света...
Аурата на Меропа бе кадифена, червена, като роза, а и ухаеше по типичния за цветето начин. Вдъхваше чувство на свежест, невинност и чистота, много, много чистота. Долавяше се дори нещо детско, наивно, сладко и непохватно. Една любвеобвилност и непрестанно желание за прегръдка. Една прехласнатост, красота от живота. И безкрайно много страст...
Когато девойката за пръв път влезе в пряк контакт с аурата, излъчването и миризмата, се учуди, но за кратко. Всъщност може би не би могъл да съществува по-добър вариант от този... Като се замислеше, наистина си бе точно такава. Взети заедно, тези три елемента съставляваха едно умалено копие и плод на душевността й.
А сега бе ред да ги скрие в себе си. Тя възбуди всяко едно атомче от аурата си, карайки го да пулсира и да почне да пръска своята енергия още по-интензивно и от преди. В резултат за много кратко време всичко около девойката започна да мирише на розов парфюм, по начин, осезаем дори за обикновените хора. Но това нямаше да трае дълго... В следващия миг къдравокоската насочи вече активираната си магия навътре към тялото. В мига, в който енергията се долепи до кожата й, тя се почувства така, сякаш я бяха обляли с горещо захаросано желе. Чувството бе... странно. Все едно бе залепила собствената си душевност за плътта си... Но това по някакъв начин я зареди, накара я да почувства как се разкрива в пълния си блясък.. И й стана някак по-леко, някак по-удобно и топло...
Но вече бе време да се сбогува с това усещане, защото трябваше да довърши задачата си.
Ученичката приложи малко повече напрежение върху атомчетата, за да могат да преодолеят съпротивлението на барикадата, която представляваше тялото й. След миг усети как те просто потъват навътре, все едно кожата й се бе разтопила и сега те просто се врязваха вътре в нея като в едно езеро от течен шоколад...
И ето, сега всичко вече бе вътре в нея. Леле майко. Бе толкова... нетипично! Изведнъж й стана много странно. Почувства се, сякаш я бяха одрали, все едно я бяха съблякли гола. Изпита една меланхолична сухота и празнина. Все едно светът бе лишен от присъствието й... Побиха я тръпки. Дали щеше да бъде същото, когато умреше....? Да изпита преждевременното си отсъствие от света бе шок...
Но от друга страна се чувстваше като пуйка, претъпкана с ориз. Все едно душата й бе надебеляла двойно... и това си бе и почти буквално. Струваше й се, че ще се спука по шевовете. Всяко кътче, празнинка, свободно ъгълче, бяха заети.... И й бе толкова жега, все едно някой бе пуснал парното вътре в нея...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeНед Мар 03, 2013 1:10 pm

Личеше си, че Меропа се старае много. Може би повече отколкото един новак би си позволил, но тя не искаше вечно да е слабото момиче, което все някой спасява, осланяйки се на късмета, този някой да се появи. Искаше и сама да може да се защитава, въпреки миловидността и добрината си. А не все да се крие зад нечии гръб, бил той на Лушиъс, на Геш, Виктор, Дориан, Корнелиус или дори Дрейк. Не, тя бе твърдо решена да накара тези хора, а и себе си да се гордеят с нея.
Затова сега тя всячески се опитваше да подтисне аурата си. Всмукваше я както гъбата попива разлята вода. Бавно се процеждаше през порите на кожата й и се загнездваше в душата й. Грешката й бе една. Събираше я само на едно място, ниско в корема, от където идваше и некомфорта, че е като натъпкана с плънка пуйка, която всеки момент може да се пръсне. Но нашата Морт не беше глупава. След малко асимилиране на ситуацията, тя осъзна този проблем и почна да разстила магията си като с точилка, по продължението на цялото си тяло. Веднъж усетила гороломната промяна, тя си отдъхна успокоена, че няма да избухне на малки парченца. Напротив, все повече и повече я разстилаше, усещайки органите си разтегателни като дъвка, докато накрая аурата не пропи под всеки един от тях, разпределена равномерно, така че да не я дразни.
Когато реши, че е напълно готова тя просто погледна към Таня, която бе навела главата си към нея и буквално бе забила лице в нейното. Подуши я, но не улови нищо. Самата тя обаче не беше най-подходящият човек за съдник, затова реши да се допита до приятеля си - домакин Зайо.
-Ей, Геш.
Той се обърна и когато видя, че демонката му маха с ръка да дойде при тях се изправи, изтупа дрехите си и се запъти към тях. През цялото това време младата некромансърка не пускаше магията си, а старателно я задържаше в себе си.
-Кажи, душко.
-Ами, аз не я усещам, но провери ти за по-сигурно.
Мъжът се наведе към дружката си и си пое дълбоко и шумно въздух. Толкова, че ноздрите му се разшириха.
-Мдаааа...справила се е. Почти не усещам аурата й. Съвсем малки частици са останали.
После Зайо Байо вдигна ръка и стовари силната си длан върху гърба на Меропа.
-Браво бе! - поздрави я той по този начин, но удара му бе толкова силен, че девойката приви тялото си напред и отприщи цялата насъбрала се енергия. Тя изплу на повърхността и се върна в нормалната си форма, а именно - обграждаща трупът й като невидима пелерина.
-Опа...сори. Понякога не си знам силата. - засмя се демонът, чешейки главата си изпод шапката.
-Г-н Геш... - провикна се едно момиче от неговата групичка.
Той се извърна и впи погледа си в тях.
-Кажи бе!
-Така добре ли е?
Девойчето бе изпънало пръсти към един от съучениците си и рееше тялото му във въздуха на близо десет метра.
-Да, да, добре е. Сега го пусни.
Момичето отпусна ръце доста рязко.
-Не так.... - опита се да я предупреди домакина
Твърде късно. Летящият се строполи като хвърлен камък. Заби сладкото си личице в пода и не помръдна повече.
-Ауч.... - извикаха всички, а явно не толкова опитната некромансърка стискаше едното си око, а с другото наблюдаваше какво ще се случи. След няколко секунди падналия изохка и вдигна глава.
-Глупачка. Пълна глупачка.
-Ама аз....
Той се нахвърли върху й и двамата почнаха да се боричкат. По-скоро по детски отколкото наистина, но все пак си бе боричкане.
-Е, аз по-добре да отида да ги разтърва ония преди да са се изпокубали. Вие двете какво мислите да правите?
Момичетата се спогледаха, но реално нито една от тях нямаше замислени планове.
-Ами не знам.... - каза Таня несигурно.
-Защо не прекарате деня заедно? - предложи им домакина, при което малкият демон се стесни.
Цял ден в компанията на Меропа. Ами ако не се развиеше добре? Дали изобщо идеята да прекараш време с бившата на приятелят ти е хубава? Чернокосата красавица не отговори нищо, оставайки това на Морт.
-Е, вие докато се чудите, ония ще се изпотрепят. Джа...
Той вдигна ръка за довиждане и отиде да разтървава сбилите се ученици. Още по пътя почна да крещи и да маха заплашително с ръка....

/Бо, свободно РП. Получаваш Прикриване на Аура. Интелект-6, Ловкост-4, Воля-5. Опит-6. И честито, вече си официално второ ниво./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeСря Апр 24, 2013 7:40 pm

Когато Таня и Виктор пристигнаха в Погребалното бюро, там вече се бе насъбрало цяло множество от бъбриви ученици. Хм, или по-точно казано... освирепели маймуни? Крещяха, врещяха, блъскаха се, кикотеха се истерично... Тук не приличаше на кабинет за преподаване, а на бърлога на диви животни. Когато Таня видя всичко това, внезапно лицето й пребледня. Вики, давайки си сметка за паниката, която я бе обзела, на секундата се зае да я окуражава:
- Спокойно, миличка... - стисна ръката й по-здраво той - Всичко ще бъде наред. Не забравяй, че Геш е с теб и ще ти помага, като стане напечено... А и той е умен, знае кои хора да ти повери, той ще вземе най-изпадналите случаи...
Това изглежда малко ободри момичето, което, макар и да не започна да цвъчи от щастие, поне престана да прилича на платното на кораб-призрак.
Някъде там, сред множеството, двамата мернаха и Меропа. Господи, изглеждаше наистина зле.
- Вики, това не е ли...?
Младежът кимна.
- Да, тя е.
Какво й се бе случило? Погледът й бе тъмен, като че оцветен с черна боя, а под очите й се врязваха дълбоки сенки. Трепереше и бе още по-бяла дори от Таня преди малко. Всъщност направо бе посиняла.. не, направо си мясаше на патладжан. Принципно буйната й коса сега бе разчорлена като сламена метла - хвърчаща, наелектризирана, във всички посоки. Устните й трепереха, а физиономията й бе като на човек, пронизан от копие.
- Да идем да видим какво й е! - предложи незабавно Таня. Виктор не отвърна, е, тишината му бе малко неохотна, но все пак последва вече припналата си към Морт приятелка.
- Как си? - попита демонката къдрокоската преди Вики още дори да е успял да се довлече до двете.
- Май съм болна... - пресипнало отвърна Меропа и се изкашля. Брр. Страшна кашлица. Звучеше като хриповете на вълкодав.

пс - реших да дам още малко напрежение към изненадата, която си ми приготвила, като накарам Меропа да я посрещне в мааалко деликатно състояние :Д така си е. Никой не решава кога да се разболее и с какво да се сблъска, докато е болен. Сигурно и на Хитлер му се е налагало да дава жизненоважни нареждания, докато го е мъчила диария.
*мисля, че в марулята ми днес имаше нещо радиоактивно ┒(⌣˛⌣)┎*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeСъб Апр 27, 2013 2:13 pm

Болестта никога не е приятел. Бацилите на заразата никога не са гостоприемни посетители, които каниш с охота, да пренощуват в тялото ти, но веднъж нахлули вътре, те ще се държат до последно, загнездени в месата и органите ти, докато не ги изкараш на сила. А какво по-лошо от това да си болен и въпреки това да се налага да тренираш? Определено не е най-приятното преживяване. Но ако искаш да станеш истински черен магьосник, за теб няма делник или празник, няма студ или пет, болест или цветущо здраве. Трябва да си редовен и да даваш всичко от себе си, ако искаш да постигнеш нещо. Е, някои решават, че личността им е по-важна от каквото и да е друго, но не и нашата Меропа. Тя бе всеотдадена на каузата или поне такава искаше да е, затова пребори мислите за почивка в леглото си и се довлечи на поредния си урок. Действие достойно за уважение, стига разбира се да не се срине физически. Но за сега поне се държеше стоически и се опитваше да пренебрегне тежката кашлица, която изпълваше дробовете й.
-Как си?
-Май съм болна...
Гласът й почти се беше скрил, пресипнал, изтънял и прегракнал. Хриповете не закъсняха и доказаха твърдението й за настинка, а може би дори грип.
-Но това е ужасно! - възкликна чернокосата демонка, която бе всеизвестна със състраданието си към всичко живо що диша, било то човек, животно или растение. -Мога ли да ти помогна с нещо?
-Не мисля... - поклати глава некромансърката с вътрешна благодарност, която уви не можеше да си проличи под маската на пребледняването и подпухналите й очи.
Преди Таня да може да продължи, пред тримата изневиделица изскочи един младеж с дълга, чуплива черна коса и ухилена физиономия като на клоун, току шо започнал своя коронен номер в тазвечерната циркова програма.
-Добър ден, учителко! - изчурулика той и тримата се обърнаха към него, несигурни към кого по-точно се обръща.
-Ъъъ.... на нея ли говориш? - посочи приятелката си Виктор.
-Разбира се, на кой друг. Тя е най-прекрасния учител. Мил, нежен и много, много, много красив.
На младия мъж още малко щяха да му потекат лиги, докато се взираше в инженера на имението, което малко я притесни.
-Ахххх....благодаря. -свенливо отвърна девойката, като почти се изчерви от комплиментите, които бе получила.
-За нищо. Какво ще учим днес? Нямам търпение да почнем.
-Ами....
-Може би медитация? Или пък телекинеза? Ооо, или някоя отвара.... - продължаваше да бръщолеви непознатия, като след всяко предложение скъсяваше разстоянието от него и "учителката му".
-Хей, хей. Остави момичето да се изкаже. - изпъна ръка Тенар пред него, като преграда, която не му позволяваше да продължи нататък, за да не се налага после да му ступа задника.
Милият не осъзнаваше, че само след малко щеше да му се отдаде точно тази възможност. А като заговорихме за това, вратата на залата се отвори с гръм и трясък и през нея премина Геш с добра усмивка и лъскащи на светлината бели зъби. Крачеше по обикновения си начин, клатеше глава наляво-надясно и все едно нямаше нито грижа на света. Как му завиждам. Минавайки покрай приятелите си обаче, той се спря и тръгна да ги поздравява. Тръгна, но не довърши, защото видя отчаяния поглед на Меропя, която се давеше в собствената си кашлица.
-Зайче, какво ти е?
-Болна съм.
-Ужас! Какво правиш тук? Защо не си починеш? Хапни гореща супа, пий чай или там каквото правите вие смъртните.
-Не, не....искам да...тренирам.
-Може би трябва да го послушаш. -обърна се за първи път към нея, бившият й приятел, чийто поглед я върна месеци назад, тогава когато с него показваше доминацията си над нея.
Но това беше тогава. Вече нямаше тази власт над нея, която я караше почти моментално да се подчинява на всяко негово желание, или прищявка. Странно, но към Таня изобщо не се държеше така. Може би защото знаеше, че тя е много над него чисто йерархически или пък истинската любов променя хората. Кой знае.
Но Морт стана още по-решителна и се помъчи да придобие изражение на непоколебима персона.
-Казах, че ще тренирам. - заби очи в него, показващи, че повече няма да го слуша или да му върви след гъза.
Младият аристократ много добре разбра това, намръщи се, но накрая махна вяло с ръка.
-Прави каквото искаш. Ти ще се мъчиш.
-Е добре тогава! - плесна с ръце Зайо Байо. -Нека всички тренирате. Танче измислила ли си им нещо за днес?
-Ами всъщност все още не.
-Аз имам няколко предложения. - обади се ентусиазирано младежа, който им се натресе и отвори уста за поредно изреждане.
-Не, не, не.... - сложи длан върху устните му Геш, като я запуши. -Ти недей много дава акъл. Знам ти предложенията, винаги са лоши.
-Амммъъъмммъъхххх... - опита да се изкаже младежа, но уви, не му се позволи.
-Между другото, къде е Синк?
Уместен въпрос от умен мъж, или по-точно Виктор. Наистина откакто бяха тук, безскрупулния преподавател го нямаше, а и все още не се появяваше. Някак си не си го представяше като човек, който закъснява.
-Няма го. Има работа в града, така че днес сме си само наши хора...и всички останали.
Домакина огледа присъстващите. Наброяваха двайсет и хоп, дойде му гениалната идея.
-Знам какво ще правим днес! - извика победоносно, вдигайки пръст нагоре във въздуха, сякаш искаше да го пробие. -Всички, съберете се.
Учениците го послушаха и образуваха един малък кръг, очакващи заръките на смахнатия домакин. Щом той ги е измислил, сто процента щяха да бъдат забавни.
-Днес ще тренираме физическата ви сила и умението ви за ръкопашен бой на близко разстояние. Всеки се бие срещу някого, без да използва магия. Който победи, намира друг свободен опонент и така, докато не остане само един. Той ще получи лична награда от мен.
Чернокосият шапкар почна да се хили почти истерично, а факта, че очите му не се виждаха от шапката и кичурите падащи пред тях, направо го караше да изглежда като побъркан учен в лаборатория, който подготвя следващото си опитно зайче за експеримент с неясен край. Но никой не можеше да му откаже. Всички знаеха какво става тогава. И така разпределението започна. Всеки избираше сам противника си. Някои хитрееха, заставайки пред някой по-слаботелесен, други уверени в способностите си се хвърляха на по-голяма риба. Срещу самата Морп застана една девойка, ясно решила да я победи, а Виктор остана да се бие с онзи, който се лепна за Таня. Усмивка на задоволство се появи на лицето му. Изпука кокалчетата на пръстите си. Вече усещаше как ще си го върне на тази лепка. О, Геп, колко хубаво предложение.
Колкото до заместник учителите, те се отдръпнаха и отидоха до бюрото на Лушиъс и Боунс, като домакина се настани най-безцеремонно на него.
-Защо им измисли точно това?
-Защото ме мързи. - отвърна съвсем искрено той, при което прихна в луд смях.
Таня се плесна по челото, клатейки глава. Този нейн себеподобен, пълен откачалник.

/Боянче, в общ пост описваш първите атаки на двете двойки по своя приумица, пък аз ще ги развия нататък./

_________________
Погребалното бюро - Page 12 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeВто Апр 30, 2013 8:15 pm

Ръкопашен бой. Първоначално Меропа не загряваше какво означава това, но после й прищрака. Никакви магии и оръжия. Чисто физическа сила. О, супер. Имайки предивид колко разчиташе на тялото си точно сега, моментът за подобна тренировка бе повече от "перфектен"...
Онази отсреща очевидно бе загряла в какво неуместно положение е Меропа, защото се хилеше ехидно с физиономия, която недвусмислено означаваше, че иска да й го начука. О, така ли? Ядоса се Морт и усети как всичките й болести отиват по дяволите. Може и да беше плаха и ранима, но мразеше подобни безпардонни кучки. Щеше да държи фронта на всяка цена! Ако трябва, щеше да измисли дори осми ден в седмицата!
Събрала сила от адреналина, девойката се намръщи насреща й, давайки й да разбере, че няма да се предаде без бой. Русото перде срещу нея се изкикоти дяволито и в очите му запращя шизофренична ярост. Кой знае какви демони мъчеха и нейната душа.
Погребалното бюро - Page 12 Jdw,anime,blood,girl,hat,red-faa9ad21b6574ab0aee91a13a95f4c4b_h_large
Онази се нахвърли хищно върху Меропа без въобще да й пука, че това е само тренировка и че се предполага, че нещата не трябва да са баш толкова кръвожадни, колкото на истинската арена. Не, все едно се бе изправила срещу самия Боунс, който бе нахлул, за да потроши Роузкилл. Тя замахна с юмрук към лицето на Меропа. Къдрокоската не се паникьоса, а спокойно се премести настрани, така че противничката й пропусна и залитна напред поради коварната инерция, която в момента бе взела контрол над тялото й. Меропа използва момента много удобно, като я хвана за косата и я дръпна назад (и междувременно хубавичко я оскуба). Тогава, тъй като бе наистина вбесена от наглостта й, и плясна такъв як шамар по бузата, че на мацката й остана белег. Това бе по-скоро за урок, отколкото действително по изискване на упражнението, но Меропа просто не се стърпя. Онази си го бе изпросила. Докато противничката й още залиташе, не можейки да си възвърне равновесието, Меропа я изрита назад, с което я събори на земята.
През това време Виктор се бе заел със сваляча. Ревността направо щеше да го съсипе. Е, то не точно ревност, понеже изобщо не обвиняваше Таня за нищо, каквото обикновено би означавало понятието, но определено не можеше да търпи рази такива навлеци. От опит знаем какво се случва с подобни индивиди, попаднали в полезрението на Виктор. И ако случайно сте забравили, ще ви го припомним с една дума: меле.
Още не си бяха застанали по местата и Вики вече нападаше "плужека" (както мислено го наричаше). Преди момчето да се ошашави, Викторовият крак вече почти докосваше брадичката му. И както бихте предположили, в крайна сметка я уцели. Грапавата подметка раздра устните на ученика и направо ги разкървави. Младежът машинално докосна нараненото място и изрева:
- Какво те прихваща, бе, ненормалник???
И с още по-голяма ярост се нахвърли върху Тенар. Стратегията му бе същата като на момичето, с което се биеше Меропа - бе юрнал юмрука си стремглаво напред в опит да строши ченето на Вики.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeЧет Май 02, 2013 6:42 pm

И така, мелето даде своя старт с първите звуци на шумни шамари, силни ритници по чаталите, скубения, викания, обиди, раздаващи се юмруци и каквото можете да се сетите. А над всичката тази пасмина глупаци се намираше Геш, седнал като истински бог на бюрото и се заливаше от смях. Но нека разделим тренировката на участъци.
От едната страна имахме Меропа и русокосата, която доста безразсъдно тръгна с главата напред, поради което си издейства и то напълно заслужено един як шамар, няколко кичура коса по-малко и съответно, изритване в гръдния кош, което я събори на земята. Изглежда обаче, малката хубостница, нямаше намерение да се отказва, защото въпреки всичко се изправи и се нахвърли върху нашата красива некромансърка. Заби кокалчетата си върху хубавото й лице, от което главата на Морт изскочи назад. Това искам да ви кажа, че само раздразни гневът й, който доста рядко излизаше на повърхността, но явно девойката бе улучила деня. Веднъж върнала кондиция, тя заби мощно дланта си точно под гърлото на блондинката, с което не само изкара дъхът от устната й кухина, но и почти я парализира. Това, което се случи после бе съвсем естествено - мъртвородната се строполи на колене и за да бъде сигурна, че повече няма и да се изправи, Меропа я изрита под брадичката с началото на обувката си, което я докара до безсъзнание.
-Ухууууу!!!! - извика радостно Зайо Байо, повдигайки високо ръка във въздуха.
Момичето го забеляза и се усмихна, но точно в този момент, зад гръб я приближаваше поредния опонент, в лицето на един сух младеж, който не разполагаше с особена физика и затова прибягваше до този подмолен, страхлив метод.
-Мо, зад теб! - извика се домакина.
Къдрокосата се обърна тъкмо навреме, за да се наведе и да избегне ходилото на себеподобния си. Още преди да е свалил кракът си, тя му направи подсечка и младежът се строполи по гръб. Оказа се, че е толкова хърбав, че при падането пукна един от прешлените си и остана да агонизира на земята.
-Не е зле като за нея. - констатира Геш, който се бе вживял като истински коментатор и обсъждаше различните отбори, като от време на време се обръщаше ухилен към Таня, която горката разполовяваше погледа си между Виктор и Меропа.
Нека се върнем към въпросната. Бе оцеляла след двама опоненти, но сега й предстоеше един по-здравичък и макар, че не притежаваше мускулатурата на берсерките или някои подобни, имаше добре оформено и поддържано тяло. Мъж, приближаващ тридесетте, с дълга до плешките, тъмно лилава коса и очи в същия тон. За разлика от другите, той не я нападна изневиделица, нито яростно. Първо и даде време да се съвземе, кимна й в знак на готовност и се засили с умерена скорост към нея. Преценяваше внимателно и умело движенията и реакциите й. За сега я изучаваше. Нанасяше уклончиви удари, които тя лесно избягваше или отблъскваше, докато не намери подходящия момент и пролука и стовари юмрукът си мощно ниско в корема й. Момичето се приви на две. Имаше чувството, че въздухът й излиза, а няколко пръски слюнка изхвърчаха от устата й.
-Ауучч...това заболя. - възкликна Зайо, а Таня присви клепачи, сякаш усещаше болката на мъртвородната.
Но въпреки това, мъжът не продължи, а я изчака да се изправи. Не пускаше гардът й, но я признаваше за равноправен противник и я изчакваше.

В другата част на залата, навлекът се засили към Виктор, който дори не си направи труда да вдигне гардът си. Когато дърдоркото го достигна, той просто се измести, подложи ходилото си пред неговото и го спъна. Новакът залитна стремглаво напред и заби тялото си в пода, като ожули брадичката си, от която рухна кръв.
-И не се изправяй, нищожество.
Веднага след като привърши изречението си, върху гърба на Тенар се нахвърли някаква жена, чието лице още не можеше да види, а и не се налагаше, но въпросната яростно го скубеше и се опитваше да издере очите му.
-Махни се, проклета жено.
-Ааа... - крещеше само лудата, като дори прибегна до там, че да го хапе.
-Хайде, Вики. Покажи й! Покажи й! - скандираше Таня и махаше с малките си, слаботелесни юмручета, като някаква мажоретка, а домакина продължаваше да се залива от смях, като дори една сълза потече от окото му, която той избърса с охота.
-Колко е забавно само, нали, нали? Да се пръснеш от смях.

/Боянче, с Меропа описваш опит за атака, резултата оставаш на мен. Колкото до Виктор, спокойно можеш да си пишеш как поваля лудата и как почва поредния бой с някой друг, като не го довършваш, а оставаш това на мен./

_________________
Погребалното бюро - Page 12 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeСря Май 22, 2013 1:15 am

Когато Меропа се изправи, не знаеше дали ще може да се задържи на крака. Урадът й бе подействал доста дезординиращо и сега светът като че се клатеше пред очите й. Бе й причерняло, а да не забравяме подробността, че бе болна. Неприятният вирус в комбинация с изядения юмрук направо я накараха да й се пригади. Още малко и щеше да си изповръща червата. Ако трябваше да е откровена със себе си, изобщо не й бе мястото тук в момента, но тя бе ината и никога нямаше да се откаже. Мъжът отсреща я гледаше изпитателно. Дали бе усетил, че нещо по принцип не бе наред с нея? Най-вероятно. Бе бледа като платно, а докоснеше ли я по челото, щеше да се изгори като на фурна.
Сега бе ред на девойката да атакува. Не бе особено способна да планира хитрости, затова замахна крак към него повече на инерция. Целеше се между стомаха и ребрата - известно слабо място в тялото на хората. На какво разчиташе? Сигурно щеше да се пресегне, за да хване крака й. Но тя възнамеряваше в последния момент да се завърти настрани, да направи един пълен кръг, и когато кракът й се върне обратно, да го удари от съвсем друг ъгъл. Дали щеше да й се получи? Действително, мъжът протегна ръцете си напред, за да възпре крака й и точно когато, тя премина към прилагането на стратегията си, той (....)
Виктор пък междувременно повали русото перде на земята, което се бе оказала елементарна задача - мацката, освен да дращи истерично, други умения май не притежаваше и не бе никак трудно просто да я хване и да я метне напред, все едно бе съзтезател по хвърляне на тежка топка. Слаботелесното създание се сгромоляса тромаво на земята с един доста притеснителен звук. Девойчето цирикаше, ревеше, съдираше се като разбесняла цикада. Замахваше с юмруци, блъскаше петите си в земята, досущ като малко дете, получило отказ от родителите си и което се тръшка, защото не е станало на неговото. Вики за миг постоя да я погледа изумен, но после я заряза, преценил, че хъсът й ще стигне дотук.
Тогава той си хареса по-достоен противник: един младеж, който стоеше спокойно и го наблюдаваше предизвикателно, но същевременно сдържано и дистанцирано. Непознатият изглеждаше различен от останалите циркаджии, с които се бе съпротивлявал досега. Така да се каже, май бе от прилежните ученици. Със средно дълга, черна, щръкнала настрани коса и тъмносив суичър, онзи стоеше и безгласно се съгласяваше да влезе в двубой с Вики.
Тенар се спусна към него с цел да го измлати право в десетката. Всъщност трудно може да се почне битка по друг начин, освен с пряка атака, нали? И в зависимост от това как те посрещне противника прилагаш различни стратегии в последствие. Чернокоият пое юмрука на Вики в дланта си, все едно бе поставил надуваем дюшек, за да омекоти сблъсъка. Но Вики бе предположил, че ще стане именно така, затова пристъпи към плана, който предварително си бе изготвил - докато ръката и вниманието на момчето бяха заети да го защитават, кърдокоско лесно можеше да го изрита с коляно право в слабините.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeПет Май 24, 2013 7:26 am

Всъщност идеята на Меропа не беше за изхвърляне, имаше хляб и известна хитрост в нея, но за жалост, опонентът й бе по-напреднало ниво и успя да прочете ходовете й предварително. В момента, в който тя се извъртя странично и замахна с крак към страничната част на торсът му или най-точно към хълбокът, мъжът отстъпи бързо с няколко крачки назад, като избегна атаката. Кракът й увисна във въздуха, а в следващият миг, бе приклещен от дланите му. Застопори я в хватка, която скоро се превърна в доста болезнена. Превъртя я така, че момичето падна на земята, а глезенът й бе усукан около неговите ръце, който вдигаха крайникът й нагоре и ако продължаваше така, съвсем скоро щеше да се чуе едно огласяващо пукане от счупена кост. Морт драпаше с нокти по пода и стискаше зъби, непозволявайки си да изкрещи, за да не покаже слабост, а жилите така я опъваха и боляха.
От страни Геш и Таня наблюдаваха случващото се, като втората бе захлупила устни с шепи, а очите й блуждаеха от притеснение. Не можеше да гледа как девойката страда и страхът, че може да се озове в патерица я превземаше все повече. Домакинът обаче имаше други планове за нея.
-Доста добре се справи за сега не мислиш ли?
-Но тя....
-Дам....нека й помогнем малко.
С дяволита усмивка, Зайо Байо изпрати една съвсем тънка нишка черна енергия, която премина бързо разстоянието от тях до падналата и достигна ръцете на нападателя й. Опари ги силно, сякаш кожата му бе залята с киселина, което го накара да ги отдръпне, пускайки я. Въпреки болестта и стреса, Меропа съумя по някакъв начин да събере мислите си и без да чака удобен момент, се извъртя по гръб и го изрита доста силно с ходило под брадата. Непознатия залитна и падна като отсечено дърво. Този удар нямаше да е достатъчен да го нокаутира, но въпреки това, той не помръдна повече. Не, не беше мъртъв, а в несвяст. Защото точно когато падна, лудия шапкар изпрати поредния сноп, който навлезе в черепа му и го обезоръжи. Къдрокосата не разбра какво стана, единствено се радваше, че е оцеляла и това предизвикателство и сега жадно си поемаше въздух и мобилизираше силите си, за да продължи.
-Защо й помогна?
-Как така защо? Да не мислиш, че ще позволя на някой да нарани зайчето ми? - засмя се Геш. -После какво ще обяснявам на Лу? Ще ме изяде с парцалите, ахаха?
А сега и към Тенар. Противникът му наистина не бе поредното леке, което не си знае мястото. Имаше поне няколко годишен стаж в имението и сигурно още толкова на улицата. Но тук почти никой от учениците не притежаваше нещо, което Виктор притежаваше - стил, класа и най-вече опит и то не в рамките на няколко лета, а на цял един живот, колкото и кратък да е той. Школата на Калеб бе една от най-напредналите, най-изчистени и непреклонни и това си личеше. Тренировките му у дома, му позволяваха не само да раздава силни удари, но и да преценява ситуацията, още преди да се е случила. Окото му бе набито, умът остър и ако изключим гордостта, която често му пречеше, той можеше да се превърне в идеалния боец. И сякаш разбрал това, тук не използва високомерието си, не позволи на жилката си да замъгли преценката му. Точно затова поваляше опонентите един след друг. А този не отстъпи на останалите. Забилото се коляно, попадна точно в целта, като накара момчето да се свлече на колене. Това така крехко място, винаги ще е ахилесова пета за мъжкия пол и колкото и здрав да си, не можеш да избягаш от този неоспорим факт. С още няколко крушета, поредната пречка бе елиминирана. Чернокосият, несъразмерно красив демон възкликна от радост, заради победата на възлюбеният й. Чувстваше как сърцето й ще се пръсне от вълнение и от време на време стискаше ръкава на приятеля си, който явно доста се забавляваше.
-Споко бе, Танче. Вече намаляват. Виж останаха малко. Скоро ще свърши.
Девойката не отговори, все още притаила дъх.
Така, един по един стоящите стабилно на крака намаляваха. Падаха с разбити лица, изкълчени крайници, че някои и по-лошо. Виктор имаше няколко драскотини по бузите си и натъртено рамо, а Меропа изкълчен глезен от по-рано и няколко синини, но и двамата съумяха да останат цели и най-важното прави.
Каква бе изненадата им, когато изведнъж се оказаха лице в лице. Единствените оцелели. Единия поради уменията си, другата с малко нескрита помощ, за която си имаше явна причина и все пак, бившите любовници трябваше да се сблъскат един в друг. Електричество премина през телата им. Чудеха се какво да направят, как да реагират, какво да кажат. Нещата се извъртяха по доста странен начин и честно казано, никой не го очакваше.
-Не можем да ги оставим да се бият. - поде Таня още по-притеснена, почти готова да припадне.
-Защо не? Те стигнаха до края. - констатира преспокойно домакина -Нямате право да се откажете! Това да ви е ясно! - провикна се той високо и наставнически, даващ ясно да се разбере, че ако дезертират или се отдръпнат, ще бъдат наказани и то лично от него, което понякога си бе по-плашещо дори от идеята Синк да ти измисли мъчението, поради простата причина, че Зайо бе доста луд и изобретателен и не се знаеше на какво може да ги подложи, въпреки, че му бяха близки. Ставаше ли въпрос за придобиване на сила, никой не е изключение.

/Бо, ти си. Почвай битката както решиш, ще видим какво ще стане по-нататък./

_________________
Погребалното бюро - Page 12 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeНед Май 26, 2013 10:01 pm

Меропа и Виктор бяха като ударени от гръм. Кой ли от двамата бе по-малко ошашавен? Сигурно Виктор. Нали уж той не бе толкова чувствителен? Всъщност май дълбоко в себе си бе точно толкова емоционален, колкото бившата си приятелка... А и някак си, един мъж да се бие с жената, с която някога е бил... не изглеждаше в реда си.
Госпожицата го гледаше опулено, като някоя миниатюрна мишчица, пред която е застанал орел. Той пък бе като препариран. Доста дълго време двамата стояха неподвижни, твърде нерешителни, за да започнат двубоя. Даже известно време след като Геш ги бе сплашил. Какво ли си мислеха? Нещо от сорта на: Ама как така, та това е (име), как е възможно да се опитам да го нараня? Дори Вики, който бе предаден, никога не би искал да постъпи така. Та тя някога бе дамата му, трябваше да я защитава, не да я разфасова. А и тя едва ли имаше шанс срещу него. Как така той ще я удря, знаейки, че й причинява болка? Меропа пък бе напълно зациклила. Изпитваше панически ужас и едва се сдържаше да не побегне назад. Тя дори не бе в състояние да разсъждава последователно. Мислите й се състояха от нещо като "ВИКТОРОБОЖИЧКОКЪДЕДАСЕДЯНАГХГХХГХГХДСКБЛОБЛЛА". Но ето че домакинът отново се провикна:
- Хайде, давайте, зайци, недейте да се мотате, че ще ви дисквалифицирам и накажа!!!
Тогава те бяха длъжни да се опомнят. Този, който атакува първи... беше Меропа. Тя замахна с юмрук право към младежа, въпреки че сърцето й кървеше, но некромансърът веднага я улови за ръката. Силно, доминиращо, леко грубо, но в схватката му се долавяше някаква нежност и ранимост, която най-вероятно щеше да остане незабелязана от другиго, но не и от Меропа. Тя го познаваше твърде добре, умееше да разчита жестовете на тялото му. И това едва доловимо трептене.. сякаш бе хванал врабче и се страхуваше да не го стисне прекалено силно. Тя се усмихна, а той пък... я пусна. Обаче Вики зърна укорителния поглед на Зайо Байо, затова ще не ще, предприе ново действие - запрати към нея ритник. Девойката не успя да го спре. Вики просто наистина бе добър. Ъгълът, от който бе задвижил крака си, бе непредвидим и тя не бе съумяла да реагира навреме. В резултат къдрокоската падна назад и доста се натътри. Виктор се стресна и за момент просто се втрещи и продължи да я гледа невярващо, едва възпирайки импулса да се втурне да види дали всичко е наред.
Мигновено разгадала чувствата на бившия си, некромансърката прошушна едва доловимо, така че Геши да не я чуе:
- Добре съм.
А не беше особено добре. Болестта вече я надвиваше и бе получила твърде много удари и залюлявания за състоянието си.
Въпреки това се изправи моментално и се опита да подкоси приятеля си. Той се дръпна леко назад, но момичето все пак го улучи и той загуби равновесие. Това позволи на Меропа да нанесе успешно и следващия си удар - избабани го в стомаха и той си изгуби въздуха.
- Съжалявам - почти разплакано прошепна Меропа, но Вики нямаше време да отговори. След шока кърдокоско се осафери и я сграби така сдраво, че тя посто не можеше да мръдне - бе в пъти по-слаба физически от него... Сега Тенар можеше да приложи каквато си поиска хватка. Май че той щеше да победи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeПон Май 27, 2013 1:58 pm

Едва ли подобен вид преживяване може да влезе в графата с топ 100 неща, които искам да свърша преди да умра. Въпреки, че мина време откакто последно двамата младежи деляха едно легло, те не се мразеха един друг. Често се подминаваха, все едно не съществуват, обиждаха се или се гледаха строго, но всичко това бе просто една повърхностна фасада. Вътрешно те държаха на отсрещния и ако се стигнеше до там, че единият от двамата е в опасност, другият нямаше да остане безпристрастен. Но сега съдбата ги изправи пред поредното предизвикателство, през което трябваше да преминат, ако не искаха да им се наложи да се справят с много по-тежко такова. Да, беше неприятно, но необходимо.
Разбира се, в подобна свада, Меропа излезе доста по-неопитна и слаба, което веднага се отрази. Похвално бе, че съумя да му нанесе поне един удар, но той щеше да бъде и единствения. Намираща се в обятията на бившия си любовник, бе обезоръжена и безпомощна. Можеше да прави с нея каквото си поиска, да я смачка като насекомо или да я повдигне в танцова поддръжка - всичко, което мозъкът му роди. И за да приключи по-бързо и да не я наранява повече отколкото е необходимо, Виктор взе едно просто, но ефективно решение. Преобърна я и я заби възможно по-леко в земята. Момичето падна по гръб, като удари главата си, достатъчно, че да кънти в следващите няколко часа, както и да не се изправи повторно. О, той жарко се надяваше да не се надигне, защото щеше да се наложи да продължи и по-настървено. Въпреки, че се опитваше да е внимателен, не смяташе да отстъпи и да излезе губещия, приемайки ролята на благороден отстъпател.
За негова, нейна, а и на всички останали радост, тя остана на мястото си, опитвайки да се съвземе.
-Не мислиш ли, че е достатъчно? - потрепери гласът на Таня, надявайки се Геш да прекрати това безумие.
-Да, достатъчно е. Тя няма шанс срещу него така или иначе.
Домакинът се изправи от мястото си и тръгна към тях, следван от колежката си и роднината си по вид.
-Добре, всичко свърши, свободни сте, зайчета.
Тенар си отдъхна, въпреки, че възлюбената му бе само на няколко крачки от него, той пренебрегна този факт и подаде ръка на Морт, помагайки й да се изправи на крака. Знаеше, че чернокосата няма да възрази, а дори сама би се втурнала да помага.
-Добре ли си?
-Ще се оправя. - отвърна на пресекулки некромансърката замаяна от удара и от болестта си.
-Окей, окей. - почна да пляска Зайо демонстративно. - Хубав урок се получи, всички изгубили да се прибират да си починат и погрижат за раните си. Това се отнася и за теб, Мо.
Девойката на драго сърце щеше да се прибере в стаята си, да се заключи и да не излезе от там до сутринта, като се надяваше най-накрая да успее да пребори настинката.
-Колкото до теб, господинчо - честито, ти си победител. И не излъгах за наградата. А тя е пиене за моя сметка. Ще си спретнем едно хубаво вечерно излизане в града. Ще вземем и Таня. Какво ще кажеш, душко? - обърна се той към нея.
Красавицата смутено гледаше ту единия, ту другия, ту третата.
-Ами...
-Ще дойдеш, разбира се! Ще бъде забавно. Не приемам Не за отговор.
Май нямаше голям избор, не че имаше нещо против, просто не знаеше дали е правилно да оставя Меропа сама.
-Добре...
-Значи е уговорено. В осем долу пред главната порта.
С тези думи, Байо напусна залата, а след него почнаха да излизат и останалите ученици, кой куцукащ, кой придържащ бузи или други натъртени части от тялото си. Този урок щеше да остане един от най-паметните в гилдията за всички времена.
-Ами аз.... - почна Таня. - освен да отида да се подготвя.
-Ще дойда да те взема в осем без нещо.
Момичето се насили да се усмихне, все още притеснена за къдрокосата до нея, погледна я за последно сърдечно и тръгна по дирята на останалите.
Чак когато останаха сами, Виктор се извърна към девойката и огледа пораженията.
-Извинявай, не исках да се стига до тук. Надявам се, че ще се оправиш.
-Д...да, ще ми мине.
Мъжът кимна, положи ръка на рамото й за подкрепа и също изчезна от взорът й. Меропа постоя така малко, след което завлачи бавно крака по пода, право към изхода.
Един чифт очи я проследиха, но не тя ги интересуваше сега. За нея имаше време, друга бе важна в момента....

/Бо, с Меропа пиши в стаята си, Виктор където искаш, ако искаш направо как отива да взима Таня. От урока получавате само опит и статуси. Меропа - Сила-6, Ловкост-5, Интелект-5, Воля-7, Опит-7. Виктор - Сила -8, Ловкост-7, Интелект-6, Воля-6, Опит-12./

_________________
Погребалното бюро - Page 12 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeСъб Юли 27, 2013 9:00 pm

След около два часа Меропа се бе събудила (доста трудно, както може би ще се досетите, защото това понякога не е достатъчно дори за следобеден сън) и, въпреки че умората бе убийствена, еуфорията, нетърпението, въодушевлението заглушаваха всякакви такива маловажни подробности и вкарваха човек в състояние на адреналин, където той бе способен да пренебрегне и задуши всичко друго поради твърде силното опиянение от мисълта, бушуваща в съзнанието му. Толкова дълго време Роузкилл (и най-вече г-ца Морт) бе страдал от липсата на Лушиъс, че сега, при появата му, всичко бе някак странно развълнувано. Сякаш самите мебели и огледалото подканваха и пришпорваха момичето да побърза и като че тихото шумолене на вятъра в клоните на дърветата всъщност представляваше развълнуваното клюкарене на листата, които, доловили някъде отблясъка на зелените коси на Пахт, спореха за това дали менторът действително се бе завърнал, или не.
А когато Меропа прекрачи прага на Погребалното бюро, сърцето й щеше да се пръсне от вълнение. Вярно, че вече го бе видяла предната вечер, но това по никакъв начин не намаляваше нетърпението, очакването, лекото притеснение да го види, да узнае как ще протече днешният ден... Въздухът в учебната зала бе по-различен, някак по-оживен и познат, малко носталгичен. Сякаш хиляди години мястото не бе приличало на себе си, бе мъждукало като бледа сянка на това, което някога е било, и изведнъж, от раз, се бе възродило и възвърнало атмосферата от славните си дни; просто изведнъж всичко изглеждаше наред, на мястото си и усещането бе много възраждащо, зареждащо, обнадеждаващо. И човек придобиваше сили, искаше да тича, имаше енергия за всичко, чувстваше се все едно е способен да надскочи себе си. Дори и едва на два часа сън след бурна, наситена от емоции нощ...
И така девойката влезе в стаята, където вече се бяха наредили мнозина нищоподозиращи ученици, които се бяха събрали на групички, а някои пък изолирали се сами със сънени и намусени физиономии, най-вероятно обсъждащи или чудещи се кой ли от тримата официални нови учители ще ги обучава днес. Някой простаци се надяваха, че ще им се падне Таня, за да могат случайно да я докоснат  по някои пикантни места, други пък искаха да видят каква ли нестандартна задача ще им измисли Геш, трети се молеха Синк да им пощади живота, а четвърти пък искаха именно него, защото си падаха авантюристи и копнееха за малко предизвикателства. Някъде в тълпата Меропа мерна и Виктор. Горкият също изглеждаше недоспал, направо си беше клюмнал, но пък лицето му сияеше. Неземното щастие, което му бе донесло спасението на Таня, избиваше от него като слънчев взрив...
Как ли щеше да представи завръщането си Лушиъс?, чудеше се Меропа и, присещайки се за прените му изпълнения, се подхилкваше развеселено, защото очакваше да е нещо в типичния му стил на луд гений. Каквото и да беше, щеше да е шокиращо, защото никой не го очакваше ни най-малко...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeСъб Юли 27, 2013 10:00 pm

Всъщност появата на Лушиъс щеше доста да се разграничи от представите на г-ца Морт. Истината е, че той щеше да влезе през отворената врата така, сякаш нищо не е станало, но за това по-късно.
В този момент, учениците горяха от нетърпение за нови знания или се молеха поредния тежък ден да свърши, нищо неподозиращи. Само двама от присъстващите знаеха действителността и Меропа целенасочено или не се насочи право към втория такъв. За целия период от престоя си тук, не можа да се сближи с никой от останалите, освен с едно момиче, но при нейната липса, природата й я притегли към единственият, който познаваше по-добре от всички други. Учудващо, Виктор не се намръщи от появата си, не я контрира. Дори я прие някак си спокойно, поздрави я и се заинтересува от здравето й.
-По-добре ли си?
-Да. А ти?
-Защо мислиш, че съм бил зле?
-Вики....аз знам... за Анджелина и всичко останало. Съжалявам, но и се радвам за Таня.
-Хах....Анджелина....ако те бях послушал преди време, нищо от това нямаше да се случи.
-Вече е минало.
-Да...значи ти е казал? Може ли да те попитам нещо?
-Може.
-Ти и Пахт....така де....разбираш ме.
Момичето видимо се притесни. Чувстваше се някак неловко да говори с него по този въпрос, но от друга страна, не можеше да го крие вечно. Истината щеше да избие на повърхността, а Виктор заслужаваше истината. По-добре да му признае сега, тук, право в очите.
-Да...заедно сме...мисля.
-Ясно! Най-накрая получи това, което искаше.
-Аз...
Некромансърът повдигна поглед, засмя се и махна нехайно с ръка.
-Ей, спокойно. Радвам се, предполагам.
-Наистина ли?
-Ще се опитам. Все пак изминахме дълъг път заедно откакто избягахме. Явно така ни е било писано.
Облекчение падна от плещите на Морт. Идеше й да се хвърли на врата му и да го прегърне, но все още не смееше да прекрачи този праг.
-И аз вярвам в това.
В това време Синк се появи в залата със сдържаната си стъпка, която няма как да сбъркаш. Застанал по средата на помещението, той огледа всички обстойно, някак преценяващо, все едно ги претегляше на кантар.
-Пх...къде ли са онези слабаци, които уж трябва да ми асистират? - попита сам себе си, но думите му не останаха енигма за всички.
-В перманентна отпуска са!
Гласът му се разнесе из пространството силен, величествен и някак си доволно развеселен от факта, че ще натрие носът на новия си колега. И така, през вратата премина Лушиъс Пахт, както казах в началото, съвсем спокойно, с бодро шаващи крака, взимайки големи щъркелови крачки, ръце пъхнати в джобовете и широка, интригантска усмивка. Очите на всички се приковаха към него, в неизмерно невярване, увиснали ченета и замръзнали от изненада тела, а самият той почти не си свирукаше по хлапашки.
-Бяха толкова добри, че да се оттеглят, предавайки ми мястото си. Не са ли душици?
Самият Синк не можеше да повярва на ушите, очите и изобщо на всичките си сетива. За първи път някой го виждаше несигурен, разконцентриран, в дизбаланс.
-Ти....ти..
-Аз? Да, аз съм! Не ме ли помниш, бе Синки?
-Теб те нямаше.
-А, да. Бях на почивка. Ама се върнах.
Зеленокосия измъкна една от ръцете си от убежището си и най-нехайно прегърна ледения през рамо, като блъсна трупа му в неговия.
-Изглежда с тебе ще сме колеги, а? Колко сладко!
-Корнелиус знае ли за това?
-Естествено! Да не мислиш, че мястото ми някога е било застрашено? Ти не заместваше мен, момче, а Кокалът. Така че свиквай с присъствието ми. Ооо..стига се мръщи де! Ще се забавляваме толкова много. Нали? Нали?
Чернокосия се намръщи, отскубна се от "прегръдката" му и измърмори едно недоволно: "Да". Но преди да продължи по пътя си, Пахт го сграбчи болезнено за лакътя, все още усмихнат и се приближи към ухото му, така че никой да не ги чуе. Ликът му се промени от весел на суров и заплашителен.
-И още нещо....ако още веднъж докоснеш нещо мое....ще те пратя в Ада.
Погледът на по-младият мъртвороден гледаше право към Меропа в края на залата. Много добре знаеше, че има предвид нея и малките му игри с психиката й. Нямаше нужда и да отговаря. Леките тръпки преминаващи по уловената ръка бяха достатъчни. Лу се отдели от него, залепи отново шантавата усмивка на лицето си и заговори на висок глас.
-Хахах, прав си, колега. Хайде, да се залавяме за работа.
Побутна го леко и мъжът преплети краката си няколко пъти, докато възвърне равновесие. Изпуфтя и се отправи към една група ученици, на която най-вероятно щеше да си го изкара.
Колкото до Пахт, той се насочи към Тенар и Морт, те щяха да бъдат негов основен приоритет и на драго сърце би отстъпил всички други на Синк.
-Починахте ли си?
Двамата кимнаха положително, макар че и двамата имаха нужда от почивка, но тя щеше да почака за по-късно. Ангелът прехвърли в главата си всичко, което умееха и това, което не.
-Да дадем предимство на дамата. Ще ми помагаш ли? - погледна към Виктор.
-Какво трябва да направя?
-Да подложиш тялото си на малко болка.
-Това май го мога.
-Хахах, сигурен съм. Оказва се, че Мо не може да отравя кръвта си. Бих искал да го усвои сега. Бих й дал да пробва върху мен, но....
Искаше му се да продължи с: "но аз зараствам доста бързо и би било напразно, а ти си човек и върху теб ще има действителен ефект".
-....но мисля, че ти си по-подходящ.
-Съгласен съм.
-Чудесно! Мо, знаеш ли какво трябва да постигнеш?
-Не точно!
-Да събереш колкото се може по-негативни емоции в душата си - ярост, гняв, омраза, всякакви такива. Те ще подтикнат енергията ти да циркулира в тъмен нюанс. Тя на свой ред ще отрови кръвта ти. После разрежи част от кожата си и оплискай Виктор с насъбралата се отрова. И само не ми казвай, че не си способна на такива емоции. Всички сме, дори и ти. Почвай!
Е, явно що се отнася до тренировки, Лушиъс изобщо не бе променен. Все същите нестандартни методи, все същите провокации, дори не си личеше, че тя му е любовница в този момент. Ако си мислеше, че ще й е по-лесно, грешеше. От сега нататък щеше да е още по-прецизен, още по-непреклонен и още по-жесток, ако се налага. Залагаше много на тези двамата и нямаше да ги остави да се шляят безцелно. Щеше да натиска до безумие, да ги ошлайфа и направи достойни за имената им.

/Бо, опиши процеса, плюс опръскването, резултата оставяш на мен./

_________________
Погребалното бюро - Page 12 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeПон Юли 29, 2013 12:23 pm

Негативни емоции? Да, много пъти бе изпитвала, но чак омраза и ненавист... В първия момент Меропа не можа да се сети за толкова гнусен спомен, но после в главата й изникна онова, което бе таила толкова дълго време и потискала, все едно никога не се бе случвало... Нещото, което почти никога не бе разказвала на когото и да било, ако изобщо някога го бе разказвала подробно, описвайки чувствата и впечатленията си... Винаги се бе концентрирала върху това, което бе настъпило после, но пренебрегваше всячески коренът на нещата, първоизточникът, все едно бе прогнил вредител, който се опитваше да отстрани, но никога не успяваше да откъсне съвсем в корените, та оставаше  една незабележима частица, която обаче си стоеше там и боцкаше, дори и Морт сама на себе си никога да не го признаваше.... А именно момента, в който Тенар бяха избили семейството й. Как точно се чувстваше спрямо факта, че Виктор всъщност беше наследникът на отговорните за смъртта на рода й? Всъщност изобщо не й пречеше. Може би повечето хора биха го мразили в червата, но тя виждаше отвъд предразсъдъците. Много добре осъзнаваше, че макар и да споделяше една и съща кръв с тях, макар и да бе наследил много от специфичните им черти като гнева, надменността, той съдържаше в себе си нещо много по-възвеличено от тях, нещо, което го караше да не може да ги понася, което го дистанцираше и отличаваше от тях. Дори и преди, когато не бе постигнал чак такъв напредък в израстването си. Той не бе отговорен за действията им, а дори по някакъв начин да е трябвало да бъде съпричастен, би било точно по същия начин, както на нея би й се наложило да подкрепя родителите си, когато те се счепкаха с някой клан и го избиеха.. защото и нейното семейство бе отговорно за смъртта на не един или двама злощастници.
Но както и да е... този спомен определено можеше да й набави гнева и омразата, които бяха нужни, за да изпълни магията. Тя призова в главата си най-детайлните спомени, които можеше да извлече на повърхността. Така да се каже, отприщи чувствата, които толкова дълго бе възпирала, и те придойдоха с ударната сила на река, която хиляди години е блъскала безсилно в бетонна стена.... Оказа се, че плевелите, които бе подкастряла така прилежно, вирееха съвсем непокътнати под привидно спретнатата фасада, и сега избуяха диво и първично, оформяйки цяла джунгла от мрак и чернота. Всъщност нищо не бе заличено от съзнанието й, всичко си стоеше там непокътнато, избистрено, подробно до най-малкия детайл, наситено с точно толкова ярост, колкото бе разкъсвала сърцето на Меропа в онзи проклет ден. Никога дотогава момиченцето не бе усещало какво е чистата форма на презрение, ненавистта я бе връхлетяла неочаквано и мощно като хала, че дори малко я бе уплашила, но съвсем малко, защото, както е добре известно, когато човек е бесен, гневът експлодира в душата му  като адреналинена бомба и не оставя място за други емоции. И така, старите грозни чувства набираха сила пропорционално с насилственото превъртане на спомените в главата на къдрокоската... Ето го там старият проклетник Калеб, тази гнусна хлебарка, това изчадие седи там и се хили, държащо в ръката си горящата глава на майка й, цялата овъглена, прегорена и поругана като скот, със зееща, грозна, изкривена уста... гледката бе по-грозна дори от сатанистка оргия. Момичето много добре си спомняше горящите му като пещите на ада очи, това отвратително лице, по-покварено и от най-развратния вампир ... Стои там и ликува, гаврейки се с разпадащата се глава на милата й майчица...
И ето я там, дъртата скумрия, тъпата пачавра, демек жената на Калеб, идва като наебана скочубра и изкривява устните си в нещо, което трябва да мине за усмивка, но не, тези хора са толкова отвратителни, че думата "усмивка" някак си не може да пасне при тях. По-скоро изопна ъгълчетата на ципите, познати другояче като устни, за да изпъчи цяла редица от зъби на чудовище. Тя блъска тялото си в това на така наречения си съпруг, защото те едва ли познават истинския смиъл на думата прегръдка, прокарва лигавия си език, който наподобява слузесто изчадие, по бузата му и изписква като стържене на вилица по чиния:
- Мм май тая вечер ще си хапнем малко печено.... - след което забучва пръстите си в ронещата се буза на майка й, все едно забива вендузи, и откъсва едно солидно парче, което натъпква наполовина в устата си.... След което се приближава към малката Меропа и...
Да, точно така, бе я накарала да глътне останалата половина. Това бе подробност, която Морт не бе споделяла на абсолютно никого, но която  бе оставила най-голямата травма в психиката й. Този момент я бе глождил и разяждал през дългите години в кулата, като че й бяха вързали ръцете и оставили една прегладняла мишка да прегризе вътрешностите й... Бе я измъчвал и тормозил толкова дълго и толкова надълбоко, че много пъти я бе докарвал до съзнание на почти пълна лудост... И толкова много пъти я бе карал да пребоядише пода на килията си със съдържанието на стомаха си (което, честно казано, си приличаше на повръщано дори когато й го сервираха в чинията), че сега направо я побиха тръпки. И разбира се, почти никога Тенар не чистиха стаята, така де, бе по-весело да се мъчи там като прасе в кочина... Та това я бе принуджавало да прибегне до методи за почистване, които по-добре да не споменава.
Последният спомен просто накара омразата да избуи в сърцето й и неусетно тя усети как кръвта във вените й почна да изтръпва, да боцка, да става някак по-остра и газирана, като че й бяха заменили течната плазма със сярна киселина... или все едно се бе вкиснала. Макар че не можеше да види с очите си състоянието на кръвта си, вътрешно бе сигурна, че е някак по-мътна, може би малко с цвят на съсирек. Това най-вероятно означаваше, че е постигнала целта си и я е отровила? Реши да рискува.
Момичето имаше различен начин на разцепване от Виктор. Докато той бе оформил кожата на показалеца си като скалпел, тя залагаше повече на действието с мисълта (защото, както се бе оказало, именно там бе най-голяма й сила). Тя реши да действа на принципа на телекинезата и телепортацията - т.е. щеше да измени реалността в едно свърхсетивно ниво, където можеш да преместваш предметите без да се налага да ги докосваш, а просто им заповядваш какво да сторят, защото там действителността е като във фантазиите, само че с истински ефект. Така тя заповяда на плътта си да се разцепи, и въпреки известното съпротивление на клетките, на които никак не им се изкаше да бъдат разкъсани, тя успя да направи голям отвор в дланта си. Чувството бе все едно цепи парче плат на две, само дето работеше върху собствената си тъкан и можеше да усети болката и напрежението. Тогава кръвта шурна и действително, бе се оказала права в предположението за вида й - помътняла, гневна и съскаща, като слюнка на отровна змия.
Меропа концентрира магия в областта на изтичащата кръв и резултатът бе доста шантав - не стига, че телесната й течност вече си беше доста бълбукаща и пиперлива, енергията на момичето я наелектризира допълнително и усещането бе направо, все едно кръвта се превърна в милиарди мънички мехурчета, всяко едно от които свистеше, пареше и пукотеше като гърмящи балончета за уста, само дето доста по-болезнено.
И така, девойката си избра възможно най-безопасната част от тялото на Виктор - не искаше да го нарани, въпреки че именно неговото фамилно име бе причина за цялата омраза, бушуваща в сърцето й. Тя реши да се цели по китката му... А едно време той бе олял цялото лице на Геш в тези разяждащи сокове.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeВто Юли 30, 2013 8:51 pm

Понякога спомените са най-големият враг срещу когото се изправяме. От тях не можеш да избягаш, вечно ще те преследват, ще те боцкат като хиляди спринцовки, ще стържат вътрешностите ти като с шкурка, винаги ще са там зад ъгъла, дебнещи, като сянка, от която не можеш да се отървеш, дори и в най-непрогледния мрак. И както може да са хубави, така могат и да те измъчват, да те натъжават, да те вбесяват, да те доведат до полуда.
Случая с Меропа бе точно такъв. Именно тези спомени, едни от най-ранните, но и най-жестоките, я накараха да забрави за задръжки, принципи и стойности. Накараха я да се почувства ядосана, наистина разярена, МРАЗЕЩА! Вярно, мразеща несправедливостта, но все пак мразеща. А това бе достатъчно. По-достатъчно от която и да е друга емоция. Границата между любовта и омразата е най-тънка и именно затова тези две емоции са най-силни и опустошителни.
Момичето усещаше как кръвта й къркори, кипи като в казан, цвърчи и се натравя. Надяваше се само да е достатъчно. Разрязвайки дланта си, алената течност бликна сгъстена и видимо по-тъмна от обикновено. Можеше да се сравни доста точно от нея - като съсирек. Тъмно лилава, почти черна, но не съвсем. И миризлива. Много повече от обикновения аромат на желязо се разнасяше. Този бе някак си различен - на метал, но и на сяра, на киселина. А тази киселина опръска китката на Виктор. И досущ като киселина само след няколко секунди почна да я разяжда. По кожата му се образуваха мехури, които се пукаха, а под тях се оголваше месото, което също не остана в безопасност. Отровната кръв е едно от най-простите умения, но използвано хитро, може да разяде месото чак до кокал, а повярвайте това не е красива картинка. Този път течността не бе в много и Лушиъс побърза да я попие с кърпа преди да стигне до костите, но вече знаеше на какво е способна и че от тук нататък лесно и много по-бързо ще я преобразява до това ниво.
-До тук добре! - констатира той, докато превързваше раненото място на младия мъж.
Не искаше да го излекува чрез магията си, защото тук много малко хора знаеха за произхода му, а както е известно некромансърите не можеха да лекуват.
-Ще ме прощаваш, но искам да продължа с него.
-Няма проблем.
Вярно, упражненията на Морт се оказаха доста кратки, но тя знаеше, че Виктор също има нужда от внимание, особено сега, когато се луташе между изгубеният си и намерен път.
-Искам да отидеш в гората и да усвоиш наученото напълно. Използвай го върху каквото и животно намериш. До край. Убий ги, не жали нищо. Когато се върнеш искам да ми покажеш резултати.
-Не ми ли вярваш?
-Що се отнася до невинни животинки, не! Искам да видя труповете им или каквото е останало от тях.
Имаше ли избор? По-скоро не! Въздъхвайки, къдрокосата се отправи към изхода и след минута изчезна от полезрението им. Останали сами, така да го кажем, Пахт се обърна към брюнета.
-Благодаря за асистирането.
-Това е най-малкото което можех да направя, за това, че помогна на Таня.
-Не е нужно да ми благодариш. Така или иначе щях да го направя. Последвай ме!
Озовали се на коридора, учителя хвана ръката на Тенар и махна превръзката. Сега, скрити от чужди погледи, той положи пръста си върху изгореното и за миг-два раната изчезна. Тъканите се свързаха наново, а кожата се затвори, оставяйки малък белег.
-Бла...
Лушиъс вдигна длан и спря думите му.
-Казах нещо за благодарностите.
-Добре.....Какво ще правим сега?
-Отиваме в погребалното бюро.
Зеленокосия тръгна по коридора към уреченото място, а младият аристократ го последва.

/Бо, с Виктор пишеш в погребалното, с Меропа в гората и се заемаш със заръката, нека бъде успешна, аз ще се включа по някакъв начин. За сега получаваш Отровна кръв. Опит-6, Сила-4, Интелект-6/

_________________
Погребалното бюро - Page 12 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeНед Авг 18, 2013 9:55 pm

Може би според маскарада, който Пахт се опитваше да поддържа, не би трябвало да е способен да лекува рани, но честно казано, това съвсем убегна на Виктор. Дали защото просто изобщо не му бе минало през акъла, че има нещо нередно, или защото не се и съмняваше, че учителят ще намери начин да придобие подобно умение дори и като съвсем простосмъртен човек, той и за миг не заподозря абсолютно нищо. Това малко своеобразно жокерче, което можеше да му послужи като подсказка за невероятните събития, които се случваха в момента, просто профуча край него като влак покрай малка гара...
И ето ги, отново се върнаха в Погребалното бюро, където други ученици се потяха над задачите си и не забелязваха нищо около себе си. Може би отчасти защото Синк ги следеше с такъв озверен поглед, все едно ако се поспряха за миг или малко отпуснеха темпото, щеше да им изтръгне вътрешностите и да пребоядише залата със съдържанието им... Очите му буквално свистяха от злоба, като че бяха охлюви, върху които е посипана сол. Веждите му рязко се слкючваха надолу, осейвайки помежду им и по челото цяла армия от недоброжелателни бръчици. И бе стиснал зъби толкова здраво, сякаш ако ги отпуснеше, от устата му щеше да излезе воя на цяло племе разбеснели баншита. Обикаляше наоколо с рязка походка като на някой демон,  надзираващ и бичуващ по каквито брутални начини си иска най-омразните си пленени врагове. Но днес той си имаше конкретна причина да се държи така, която съвсем разбираемо увеличаваше принципно заложените му садизъм и гневливост. Връщането на Пахт му бе подействало като масивен удар по егото и направо не му даваше мира. Особено в придружение със забележката от ангела, която с едно лееко важнечене намекваше, че Лушиъс е над него, че може да го командва, контролира и дори надвие... Синк искаше той да е върхът, той да е в центърът, всички да се страхуват от него, по-точно да се ужасяват само при мисълта за него, и презираше факта, че някоя друга авторитетна фигура би могла да го засенчи... Така че нищо чудно, че приличаше на хала, на която й е избягала закуската.
Даа, всеки с проблемите си.
И така, Виктор и учителят му се върнаха обратно в Погребалното бюро и сега младежът очакваше нареждания. Нека да споменем, че всъщност къдрокоско още на секундата, в който Пахт бе пратил Меропа в гората, бе започнал да се притеснява за бившата си приятелка и да си прехвърля в главата сценарии с неособено благоприятен изход. Той познаваше семейството си по-добре от всички останали, за това терзанията му в известен смисъл бяха по-големи дори от тези на самата девойка. Само при мисълта на какви креативни и жестоки извращения бяха способни родителите му и сестра му, почваше да му се гади. Да не говорим, че имаше съвсем реална представа за това в какво промишлено количество се скитаха слугите на Калеб, които сега със сигурност бяха дори още по-бдителни... Една грешна стъпка и това 99 процента щеше да коства живота на момичето, защото може би щяха да я убият почти веднага или поне достатъчно скоро, за да не дочака помощ. Той се чудеше дали да не го спомене пред Пахт, но тогава реши, че щом менторът им е преценил така, не биваше да оспорва решението му. Той не бе глупав, трябваше да се е сетил за опаснотта и да е преценил риска, та сигурно я е пратил именно там с причина... И едва ли щеше да позволи да й се случи нещо лошо, имайки предвид колко важна беше тя за него (дори и след всички етапи на примирие и духовно израстване тази мисъл все пак малко му присви сърцето, все едно му бе останало като инстинкт).
Въпреки това притеснението го глождеше, но ... все пак Лушиъс сигурно знаеше по-добре от него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitimeПон Авг 19, 2013 6:16 pm

От известно време насам, Виктор Тенар бе променил коренно отношението си към Лушиъс Пахт и всички забелязаха това. Всички, които бяха наясно с перипетиите им. Няма да е лъжа ако кажа, че всички бяха и много доволни от този развой. Ако преди време младия лорд криеше същността си под избледняла ръжда, то сега я бе открил като шлифован минерал, гъвкав, но твърд, готов за подгъв само и единствено от този човек. Можеше да се обучава при който си поиска. Все едно му бе дали онзи психопат в края на залата ще го гледа злобно, като че осквернява нячии гроб, дали ще се поти под присмеха на Геш или ще мине тънко при Таня. Но само на него имаше такова доверие. Каква градация само. Неотлъчно чакаше заръката му и зеленоокия виждаше това. Вярваше му ако не неотлъчно, то поне на деветдесет процента и доказателството бе, че се съгласи да нарани себе си само и само да му помогне. Е, добре, Пахт бе измислил с какво ще продължат и определено нямаше да е поредната магия. В този свят имаше и други важни неща, които трябваше да овладее. Трябваше да се превърне не само в добър кадър, но и в цял майстор. Трябваше не само да владее енергията си, но и да използва тялото си по всевъзможни начини. Лушиъс не признаваше максимата "Прокълнатите са силни психически, но слаби физически". Нуксите може и да бяха малко ощетени в това отношение, но не мислеше същото за мъртвородните. Един некромансър можеше да стане толкова добър боец, колкото е и един маршал. Можеше да върти оръжия толкова изкусно колкото и наемен убиец, велик гладиатор или груб варварин. Всичко бе въпрос на воля. А на Виктор, сина на змийския език, воля не му липсваше. Не се страхуваше от някоя друга травма и определено нямаше да избяга от предизвикателство, колкото и абсурдно да изглежда то на пръв поглед.
И тук се започна.
-Днес ще наблегнем на нещо по-различно. Готов ли си да експериментираш?
-Имам ли избор?
-Не! Но не това те попитах.
Къдрокосия въздъхна и отговори:
-Готов съм!
-Добре тогава. Седни в поза лотус и почвай да медитираш.
Менторът забеляза очуденият му поглед. Приближи се и седна срещу него в конкретната поза, със скръстени крака:
-Не ме гледай така. Казах, почвай да медитираш! Искам да избистриш умът си и да достигнеш ниво на силна чувствителност. Хайде!
Мъжът стоеше и го наблюдаваше. Искаше да види процеса на сливането между тяло и дух, който младокът трябваше да достигне. Чак тогава щяха да продължат.

/Бо, пиши успешна медитация, но не излизай от нея./

_________________
Погребалното бюро - Page 12 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Погребалното бюро - Page 12 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 12 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Погребалното бюро
Върнете се в началото 
Страница 12 от 13Иди на страница : Previous  1, 2, 3 ... , 11, 12, 13  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл-
Идете на: