ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Погребалното бюро

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3 ... 11, 12, 13
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeВто Яну 18, 2011 6:25 pm

First topic message reminder :

Мястото за обучение на некротата. Стаята е изпълнена с многобройни книги, но също така с всевъзможни оръжия. Тук господари са Лушиъс Пахт и Боунс. Не се лъжете от нежния външен вид на Лушиъс. Той е лунатик и изключително опасен заради непредсказуемият си характер. В един момент държанието му стига до лудост, в друг освирепява, а само след минута е пак спокоен все едно нищо не е станало. Той не търпи отказ и винаги получава това което иска, по един или друг начин. Боунс от друга страна е любопитен. Той обича да експериментира. Не се знае много за историята му, а и никой не смее да го пита. Но едно е сигурно. Мъжът държи на учениците си, понякога повече отколкото те на него. Гледа на тях като бъдещи съюзници и затова дава всичко от себе си при обучаването им. Интересен факт е, че ходи винаги гол от кръста нагоре.

Лушиъс Пахт (без превръзката)
Погребалното бюро - Page 13 Luciferbyomupied

Боунс
Погребалното бюро - Page 13 Bonest

След като Боунс бива изгонен от гилдията заради предателство, неговото място бива заето от следващия по ранг. Името му е Синк. Той е безскрупулен, жесток и студен човек, с непоколебим характер, наклонност към изтезания и лишен от всякакви емоции. Не харесва никой, не мрази никой. Просто една ледена, красива фигура, достойна за гледане, но опасна за пипане. Внимавайте да не го ядосате, защото може да се сбогувате с живота си.

Погребалното бюро - Page 13 Coldblood


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Чет Авг 14, 2014 10:49 am; мнението е било променяно общо 5 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeПон Авг 19, 2013 9:08 pm

Задачата определено стъписа Виктор. Той очакваше поредната магия, или да се лее малко кръв, да има екшън. Но това бе доста нестандартно. Особено имайки предвид от обстановката и обстоятелствата. Медитирането някак си идваше с определена атмосфера, с малко душевно предпоставяне. Но не, трябваше да го направи сега, по средата на хаотична зала с хвърчащи напред-назад изнервени и уплашени хора, с напрежение във въздуха, което можеше да се реже с нож. Наистина не бе от най-дзен будистките места. Все едно да те накарат да медитираш на площадка за волебол по време на мач, и заръката ти се бе изсипала съвсем неочаквано и стъписващо, като да излезеш до ковчега на погребение и да заявиш тържествено, че смяташ да се жениш. Някак неловко и неудобно. Но задачата си беше задача....Така че по-добре да се залавя...
Младежът просто седна, така, пред учителя и се чувстваше много не на място. Усещаше как той стои до него и го гледа взискателно, без да го изпуска от поглед. Кофти, защото медитцията е време за уединение и самовглъбяване, време, в което изпразваш главата си от всичко и оставаш в хармония със самия себе си.. Трудно да го постигне, докато някой друг му бърникаше по главния нерв на личното пространство и не можеше да чуе дори собствените си мисли от напрегнатата дандания наоколо. Именно тогава му хрумна защо може да е всичко това. Бе много лесно да се концентрираш и да оставаш в състояние на пълен покай, когато си необезпокояван. Но щеше да му се наложи да постига самоконтрол в ситуации, когато животът му висеше на косъм, затова и упражнението бе толкова полезно. Едно е да се гордееш, че си медитирал на тихо, друго е да можеш да се похвалиш със състояние на абсолютен мир в средата на хаоса, където абсолютно всяка една миниатюрна енергийна частица ти действа максимално дисхармонизиращо. Поне така си обясняваше логиката на учителя..
Виктор застана в поза лотус и просто престана да се движи и да разсъждава... Повечето хора считаха, че за да медитираш, трябва на всяка цена да изгониш потока от мисли и едва ли не да си самоналожиш някакъв транс, но това бе много погрешно впечатление. Най-напред бе нужно да постигнеш абсолютна неподвижност. Причината? Трудно ще можеш да управляваш съзнанието си, ако най-напред не успееш да усмириш тленното. Трябва да му наложиш дисциплина, за да станеш господар и на по-извисените духовни нива. Не бива да мърдаш дори едно пръстче, нито дори главата, ако започне да ти става неудобно. Когато омиротвориш плътта, тогава идва и по-трудната задача: да покориш и неукротимия поток от мисли. Най-важното правило бе, че никога не бива да опитваш да потискаш мислите насила, защото е невъзможно да стане. Човешкият мозък е устроен така, че ако си наложиш да не мислиш за нещо, веднага ще почнеш да го правиш, защото в главата ти ще остане идеята, че не трябва да го правиш на  всяка цена, и това почва да те чопка непрекъснато на едно подсъзнателно ниво. Така, в опита си да отблъснеш ненужните разсъждения, само повече задълбаваш в тях и дори усилваш нивото на раздразнение, напрежение и натоварване. Не, тактиката е съвсем различна: просто оставяш на всичко да бушува. Да си тече, да беснее, да преобръща каквото си иска, да чупи, докато не утихне по естествен път. Като гръмотевична буря: пращи, руши, вилнее като армия от разярени богове, изливащи гнева си върху земята, но в крайна сметка спира сама, утихва и оставя земята в неописуемо спокойствие. Всичко просто застива на мястото си, неподвижно, без нито една капчица дъжд в небето, без нито една гръмотевична диря. И покоят, прохладата, философската естетика и хармония, които ти носи пост-бурята, те карат да изпаднеш във върховно блаженство. Точно така действа и медитацията: не се съсредоточаваш в никога конкретна мисъл, просто ги оставяш да се лутат напосоки, без стопани, без каишка, безпътни, докато не избледнеят и не се изпарят сами.................
И тогава настъпва спокойствието. Ти си се слял в едно със света, материята се е превърнала в едно цяло, ти си част от земята, от въздуха, небето, предметите пасват плътно като парчета от пъзел, но са по-устойчиви, по-слепени, неразривно свързани, без какъвто и да било промеждутък от време и пространство помежду им, защото тук тези понятия изчезват и зарастват в едно цяло, наречено Вселена. И тогава преставаш да се питаш от какво се е зародила Земята, как е възможно от нищо да е възникнало нещо, защото осъзнаващ, че "нищо" и "нещо" нямат реална стойност, защото единствената истинска форма на реалността е Цялост, и друго няма знаение...
Именно по този начин Виктор неусетно дори за себе си изпадна в състояние на медитация, без дори да разбира кога и как точно се е случило..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeПон Авг 19, 2013 9:43 pm

Виктор беше прав. Налучка логиката на Лушиъс, а този нестандартен метод бе изпипан и пробван не веднъж от учителя. Разбира се, не всички се справяха. Някои губеха контрол над мислите си само при прехвърчането на муха, други пък толкова се поглъщаха в себе си, че чак организмът им ги изяждаше, метафорично казано, и после бе доста трудно да се върнат. Това си бе опасна материя, почти хипноза и ако не внимаваш не се знае с какво ще се сблъскаш. Мозъкът е необятен космос, с който шега не бива. Затова трябваше да се подхожда леко, плавно и внимателно, постепенно, без да натискаш, без да пришпорваш, все едно израждаш бебе, така най-точно можем да го сравним. Даваш живот на нещо ново, което е обвито в плът и кръв, но също така изпълнено с дух и мозъчни гънки.
Виктор достигна нужното ниво на медитация и сякаш откри перфектната граница между реалността и необятното. Не се люшкаше хаотично и несигурно. Нито потъваше, нито симулираше. Точно по средата между двата свята.
Пахт го остави в това състояние за още десет- петнадесет минути. Искаше да провери дали нещо ще наруши концентрацията му. Дори даде знак на един ученик да вдигне възможно най-силна олелия, но дори това не му въздейства. Ангелът реши да стигне и по-далеч, затова почна да маха длан пред лицето на мъртвородния.
-Викии....Вики...чуваш ли ме? Ха, не ме чуваш. Майка ти е курва! Нищо! Добър контрол! Май си готов за втората част.
Зеленокосия повдигна ръката си и със светкавична скорост замахна с изпънати пръсти на милиметър от ухото на Тенар. Той забеляза, че звукът от движението е по-силен и очистен от както го е чувал до сега. Свистенето почти разпука тъпанчето му. Все едно звукът се създаваше в собствения му череп.
-Почувства разликата, нали?
Нямаше нужда от отговор, Лу идеално знаеше на какво е способен човек в това състояние. Той както и най-силните бойци бяха способни на това постоянно. Аристократът също щеше да се научи.
-Избистри още повече съзнанието си. Слей се с природата. Изостри сетивата си - обоняние, слух, поглед, допир. Ще ти задам редица въпроси, а ти ще ми отговаряш спрямо най-искрените си чувства. Без да обмисляш, казваш първото, което се появи пред очите ти. Разбра ли? Ако да, кимни.
Некромансъра поклати нагоре-надолу глава и това бе знакът, който менторът чакаше.
-Кой е любимият ти плод?
-Нар!
-С коя част от тялото си, си най-горд?
-Косата!
Пахт повдигна вежди, но не възрази.
-Добре....Кой е любимият ти човек?
-Таня!
-Хах! Поне знам, че не лъжеш. Най-омразния?
-Баща ми!
-Дам...и аз не го харесвам тоя. Кой е най-добрия човек, когото познаваш?
-Таня....и Меропа.
-Най-дразнещия?
-Вие!
-Ауч....следващият най-дразнещ.
-Дориан Смит!
-Ама и ти си ги подбираш едни.... Почваме да тренираме шестото ти чувство.
Той вдигна ръка и го плесна по бузата. Лорда усети, че удара предстои, но не можа да реагира.
-Това трябва да се поправи. Ще удрям едно след друго. Искам чрез отключените ти сетива да блокираш атаките. Почувствай вятъра от сцеплението когато замахвам. Чуй шума. Усети приближаването на кожата ми. Достигни това положение и ми кажи когато си готов, за да започваме.
Измина минута в мълчание, след което къдрокоското отвори устни и сякаш на себе си или пък на целия свят заяви:
-Готов съм!
Пахт пак изпъна пръстите си, повдигна длан и замахна към гърлото на младия мъж. Ако успееше да отбегне атаката това ще е първата стъпка. Ако не успее ще се сбогува с живота си.

/Опиши опита си да избегнеш или да блокираш ръката му, но дали си успяла, остави на мен да преценя/

_________________
Погребалното бюро - Page 13 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeПет Авг 23, 2013 10:58 pm

Може би вече сте се досетили, че медитацията при хората, които владеят магия, е още по-изострена отколкото при "простолюдието". Благодарение на повишената си сетивност и способността да взаимодействат между собствената си и заобикалящата ги енергия, те действително са способни да усещат всяка една малка подробност от околността, все едно е част от тялото им.... разбира се, само и единствено, ако успеят да се съсредоточат достатъчно, да се свържат със средата както трябва, да се настроят на същата честота. Виктор се справяше сравнително добре, особено при целия хаос, който бушуваше наоколо. Студенината, плътността, безжизнеността на каменния под като че бяха се сляли в едно с краката му, а въздухът бе залепнал върху кожата му като допълнителен слой епидермис. Може би имаше какво още да се иска, защото най-големите професионалисти бяха способни да долавят дори движенията на най-миниатюрните мушици, от онези, които почти не се забелязват, дори да летят право пред очите ти. Но при Вики сетивността не бе чак толкова изострена. Можеше да усети чуждите движения благодарение на вятъра, който се създаваше при размятането на крайниците на хората, звуците бяха неестествено усилени, все едно биваха издавани направо вътре в тъпанчето му, но някак си оставаше неяснота, мъглявина, дезориентираност. Може би проблемът беше, че всичко  му се смесваше в едно цяло, отделните части ставаха по-хомогоенни, отколкото се изискваше, детайлите не бяха изцяло изкристализирани, не съумяваше да пресъздаде фотографска представа в пълни подробности, все едно наблюдаваше снимка, която не е фокусирана докрай. Затова и се налагаше да се съсредоточи малко повече, за да съумее да улови точно атаката на Пахт. Без това усилие тя щеше да се слее в общата бъркотия, но всъщност нали целта бе да я разграничи, да я види и проследи изолирана от останалите? Това бе практическата цел на медитационното състояние в случая - да обостри сетивата си до такава степен, че да успява да улавя нападенията само чрез подобрената си осезаемост, без да трябва да вижда каквото и да е с очите си? Така че Виктор се напрегна още малко и тъкмо когато Лушиъс се бе оттеглил назад, като че ли стигна до необходимия предел. Безшумно като нинджа, учителят замахна право към врата му, без да го предупреждава точно кога, в момента, който той бе решил за добре. Къдрокоско явно обаче се бе концентрирал доста успешно, защото успя да долови промяната във въздуха и следователно разконспирира треакторията на замаха. Менторът се целеше към гърлото му! И то от доста близко, така че нямаше достатъчно време да се откъсне от транса и да се премести. Затова се налагаше да работи с магията си в състояние на пълно вцепенение. Първото нещо, което му дойде наум, бе  да построи енергийно поле около атакуваното място, което щеше да блокира дланта като щит. Момчето трябваше да работи изключително бързо и ловко: буквално енергията, която се криеше някъде там, под кожата на гърлото му, изскочи навън, все едно премина през някаква ципа, която бе плътна, но не достатъчно непропусклива, че да попречи на атомите да си пробият път навън. Тогава малките частици се слепнаха в едно като парчета на пъзел, като мозайка и оформиха  здрава и еластична решетка, която не можеше да бъде видяна с невъоражено око, но действаше по чисто физически начин...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeНед Авг 25, 2013 1:48 pm

Ах, това хитро копеле. Прибегна до магия, макар че не точно това бе целта. Вярно, че щеше да свърши работа, но Лушиъс искаше да използва единствено тялото си. Не всичко в този свят се свеждаше до магията, бе го казвал многократно, но само малцина го бяха послушали през годините и наблегнали на физиката си. О, Виктор щеше да научи този урок по трудния начин. Дори да не искаше, никой нямаше да му даде шанс за избор. Ако не го слуша, ще го накара да послуша.
Тенар си мислеше, че чрез решетъчната си защита ще се отърве, но това бяха единствено собствените му заблуждения. Може би щеше да свърши работа при някой противник от по-нисък ранг, но всички знаем на какво е способен Пахт. Идеята нещо подобно да го спре бе абсурдна, прекалено абсурдна. Даже не знам с какво да я сравня - с ураган и пороен дъжд в пустинята? С разтапяне на снеговете в Корнор? С потоп в Илион? Това са редки явления, но все са се случвали и пак могат да се случат. Тук става въпрос за нещо напълно невъзможно.
Така че, не трябва да е изненада за никого, когато дланта на Лу просто проби през блокадата като нож през найлонова торба. Макар и със затворени очи, Виктор усети този неочакван финал и се стресна. До толкова, че вместо да се панира, направи единственото сносно нещо, за което имаше време - да клюмне главата си назад. Буквално се отпусна и падна на гръб, избягвайки пръстите му на косъм. Той бързо прибра ръката си, а момчето се изправи в изходна позиция. Но с един успех нищо нямаше да свърши. То не е сигурно и че беше успех, по-скоро инстинкт за самосъхранение, който се обади точно на място. Една секунда по-късно и гърлото му щеше да е пробито вместо слоят енергия, а от него щеше да плиска кръв като фонтан.
Само където шоуто продължаваше и къдрокосия разбра, че само с енергия няма са стане. Менторът се подпря на ръце, вдигна десният си крак и замахна към главата му. Всичко стана почти светкавично. Точно в негов стил - без предупреждение, без дадено начало, без знак, ей така от нищото като светкавица, без гръм преди нея. Дали аристократа щеше да се спаси от това?

/Бо, продължаваме./

_________________
Погребалното бюро - Page 13 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeСря Авг 28, 2013 12:38 am

Всъщност Вики не се бе опитал да изхитрува. Просто това му бе хрумнало в първия момент, като продиктувано от някой вътрешен инстинкт, като първична защитна реакция. Но явно това далеч се бе различавало от целта на ментора, който явно изискваше друг подход към задачата. Сега Виктор вече разбра, че основното намерение на Пахт бе веднъж да упражни не магията му, а също и физическите му способности, и по-точно да изпита как да се справя с патовите ситуации с помощта на чисто телесни похвати. Затова и се бе ядосал така на действията му. Но младежа вече си разбра грешката, затова този път реагира по по-задоволителен начин. Всъщност макар и да си бе помръднал главата назад, това изобщо не го бе изкарало от транса, защото движението се бе случило на някакво подсъзнателно ниво. Именно поради тази причина когато Лушиъс замахна с крак към него, той бе все още под влияние на медитацията. За миг бе отворил очи и в главата му бяха нахлули някакви хаотични картини, но в лудницата изобщо не бе могъл да се ориентира. Така че и новият удар на Пахт бе не по-малко изненадващ от първия. Младежът долови промяната във атмосферата, въпреки леката дезориентация, и за някакви милисекунди трябваше да прецени какво означава всичко това. Да, определено бе нова атака. Нямаше както друго да се измени толкова отблизо и да предизвика толкова мощна вълна... доста по-яростна от предишната, ако трябваше да бъде честен. Ако предната бе сравнима с лек полъх, то тази повече се доближаваше до ураганна вълна. Значи мъжът си служеше с някой по-голям крайник и по най-елементарна логика трябваше да е кракът му. И продължавайки мислено треакторията на въздушната вълна, то се целеше право в главата му. Как можеше да го блокира? Единственото, за което имаше време при подобни обстоятелства, бе да го спре със силата на ръцете си. И така, точно когато Лушиъският крайник стигаше до кратуната му, Вики замахна с ръце към него и го сграбчи на сантиметри преди подметката да е оставила грапавия си отпечатък по атистократичното му лице. Но това не беше достатъчно, трябваше да го отблъсне докрай, защото иначе учителят щеше като нищо да си довърши започнатото. Така че момчето се напрегна, стегна и опъна всичките си мускули, като концентрира най-много напрежение в тези на ръцете си и оттласна крака му напред с всичка сила. Или поне така заповяда на тялото си, което в състояние на медитация приемаше командите малко по-тромаво, все едно бе дрогирано с химии, които го откъсваха от реалността. Но все пак младежът успя да се ошашави и изпълни намерението си - отблъсна противника с всички сили, така че да не му позволи да довърши ритника си.... Но дали щеше да се получи?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeЧет Авг 29, 2013 5:39 pm

Изглежда, кракът на Лушиъс щеше да бъде блокиран от младока. Той усети намеренията му малко по-рано, при което мозъкът му почна да работи на светкавични обороти за различни тактики. Идваха му поне пет: да го вдигне, да премине ръцете му и да го прасне по челото. Да свие коляно и по този начин да скъси траекторията на удара и пак да го удари. Просто да го остави да лети към целта и силата му да надделее. Избори много, а за него и достатъчно време за изпълнение. Но реши да подходи по различен начин. Вместо горе изброените, той занижи мощта си и крайникът му буквално се излегна в дланите на аристократа. Мислеше, че е успял и тога го надъха допълнително. Използвайки мускулите си, започна да напира напред все повече оттласквайки го. А точно към това се стремеше Пахт. Заблудата е висша форма на стратезите, но Тенар още бе невеж в това отношение и тук бе една от основните му грешки. Когато лицето му се приближи на опасно разстояние от равновесието му, зеленоокия сви свободният си крак и заби коляното си под брадичката на Виктор. Съвсем спокойно можеше да му е разтрошил челюстта. Некромансърът изпита голяма болка, за малко да си захапе езика, кръв шурна избивайки от устните му, а главата му се замая. И от там дойде и най-логичната реакция. Мъртвородния падна. Сгромоляса се по гръб, придържайки устата си. Алената течност пълнеше шепата му и преливаше от нея, но той съумяваше да се държи в кондиция. Още повече, защото изглежда нищо не свършваше тук.
Лушиъс се изправи и го погледна някак лукаво, дори леко доволно. Не, нямаше злоба в намеренията му, но величието блазни дори и тези, които го притежават стократно. Понякога дори и най-добрите имат моменти на наслада от уменията и успехите си. Даже ангелът не бе изключение.
-Изправи се!
Къдрокосия го послуша и вече бяха лице в лице. Единия доминиращ, другия окървавен и настървен за още. Всичко до тук отпуши животинските инстинкти, които неговият род притежаваше. Пахт плесна с ръце и в залата стана тъмно като гроб. Няколко ученика възкликнаха, а Синк понечи да възрази, но никой не ги отрази. Сякаш нямаше място за съпротивление или негодувание. Неговата дума бе закон тук, можеха или да я изпълнят или да посрещнат смъртта си. Естествено, на никого не му се умираше все още, затова останалите обучаващи се, напуснаха залата недоволно, а чернокосия ментор ги последва мърморейки си под носа, хвърляйки огън и жупел по адрес на колегата си. Как само го мразеше.
-Продължаваме! Осланяй се на интуицията и сетивата си.
Момъкът не можеше да види къде е некромансъра, а гласът му се чуваше от всички страни. Колкото и да се въртеше не можеше да прецени къде е. Не му оставаше нищо освен да чака неговия ход. И той не закъсня. От горният ляв ъгъл на Погребалното бюро светкавично полетяха четири куная. Виктор трябваше да ги усети и да ги избегне преди да са го пронизали. Нямаше много време, реакциите му трябваше да са светкавични, а сетивата суперактивни.

/Опиши опита си да ги избегнеш, слънчо/

_________________
Погребалното бюро - Page 13 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeСъб Авг 31, 2013 12:19 am

Значи нещата щяха да загрубеят още повече, а? Вики се въртеше като слепец в празна стая, но нямаше ни най-малкото намерение да се отказва. Сетивата му бяха изострени до краен предел. Да прелетеше мушица покрай ръката му, щеше да я усети. И наистина, когато четирите куная се понесоха към него от горния ляв ъгъл на Погребалното бюро, той незабавно долови промяната във атмосферата. Нормално хората не биха чули свистенето им, но при толкова обострен слух,  попиваше всяка малка подробност перфектно. Техният звук определено караше човек да разбере същността им по-добре. Остър, безмислостен, праволинеен, леко призрачен и непоколебим - все едно ти казваха, че ще те пренесат в отвъдното без капчица колебание, без паника, дори без омраза, абсолютно хладнокръвно и безпристрастно. Досуш като едни наемни убийци, чието сърце не трепва при отстраняването на жертвата, с която не са имали абсолютно никакво вземане-даване. Без да настъпи вина, без разкаяние, защото на тези хора сърцата отдавна са умряли за всякаква емоция, а са се усъвършенствали само и единствено в това да изпълняват задължението си перфектно, дори по един жесток начин красиво. Студено, безсърдечно, незаинтересовано... Точно така се носеха оръжията към главата на Виктор, но той успя да разгадае треакторията им. Вместо само да се помръдва настрани, младежът реши да оползотвори хода си още по-добре. При положение, че той самият не притежаваше никакво оръжие, а врагът му имаше предимството да си служи дори с няколко, то нямаше да е никак зле да обърне монетата, или поне донякъде да уравновеси ситуацията. Затова той се напрегна още повече, за да различи колко точно на брой "неща" се носеха към него (дано да бяха удобни за хващане!). Успя да различи четири различни въздушни течения - следователно и инструментите бяха толкова на брой.
Така значи, най-вероятно бяха шурикени или кунаи, като най-подходящи и използвани за множествено едновременно изполване. Дори и да не спадаха към точно изброените, нямаше как да не е нещо подобно, защото ръцете на човек не са способни да побират безброй много предмети. За да си позволи някой да метне наведнъж цели четири работи, то трябваше да са малки, практични, удобни за побиране и бързо прехвърляне.
Тенар се дръпна назад, така че да избегне фаталния удар, но продължи да следи със сетивата си посоката на оръжията. Когато те бяха горе долу на нивото на главата му, на разстояние от около петдесетина сантиметра пред безценния му нос, той осъзна, че по-скоро бяха кунаи, защото присъствието им беше много по-тежко и масивно, отколкото на шурикените. А цепеха въздуха много по-поривисто, отколкото дребни, леки и закръглени пособия като шурикените биха сторили. Така той се пресегна напред и, преценявайки къде точно трябваше да се намират дръжките, се опита да ги хване - той горе-долу можеше да си направи преценка за принципната  големина на кунаите, а и благодарение на свръх осезаемостта си успяваше да отличи коя бе по-плътната и едра част в тялото им. Ако опитът му беше успешен, щеше да  използва две от тях срещу собственика им...! Ако ли не, щеше бая да си пореже ръцете. Но пък за всеки случай Вики нямаше да стиска прекалено силно, да може да реагира преди да е станало твърде късно или сериозно в случай на "авария". Така пък имаше шанс да ги изтърве и да загуби време, докато се наведе и вдигне, но... рискове винаги има.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeСъб Авг 31, 2013 10:24 am

Ситуацията доста завиши сериозността си. От обикновена тренировка се превърна в игра за оцеляване, където главната жертва бе Виктор Тенар, а неговият ловджия Лушиъс Пахт. Мъжът държеше живота му в ръцете си. Бе толкова лесно, нужно бе само да стисне и да скъса нишката, държаща в изправност гръбначния му стълб, чисто метафорично, разбира се. Но героинята ни е права. Макар и не наемник, некромансъра бе безпощаден. Никога не е изпитвал съвест или съжаление за умъртвените от него. Взимаше живот когато и както си поиска. Методите бяха най-разнообразни, бройката.....по-добре да не почвам да броя. Същността, властта и годините, го бяха направили студен, не го интересуваше страха в очите на противника и никога не отстъпваше. Никога!
Сега не искаше да убива ученика си, но му показваше цялата си сериозност, дори и в лек вариант. Нивото на жестокост можеше да се повиши драстично, но не това бе желанието му. То се свеждаше до това да го поизмъчи малко, а заедно с това и да го научи на нещо ново и полезно. Не се бъркайте. Не случайно Пахт сам избира учениците си. Не взима никой случаен. Подбира само тези, в които вижда истински потенциал - Меропа, Мортем, Виктор....все потомци на велики предци. Искаше и Смит, съжаляваше, че попадна в обятията на Боунс, но не можеше да направи нищо по въпроса.
Колкото до Тенар, о да, виждаше в него пламъка на кръвта му, искаше да я развие, дори да я надмине, за да може един ден, той да стане господар на една от великите Пет фамилии. Заслужаваше го, бе по-уравновесен и нямаше да взима каквото си поиска без да му принадлежи, за разлика от роднините му, които кощунстват и престъпват границите, без да могат да си го позволят. Опияняваха се от собствената си мощ и прекаляваха с нея. Толкова ги бе заслепила, че не виждаха, че са просто едни смъртни, които хора като него могат да пречупят за минути. Правото на тирания винаги е принадлежало на възвишените. Когато смъртен се заблуди, че може да постигне подобно величие, най-често сам пада в него. Историята е ставала свидетел на много подобни случаи, които ще продължат и за в бъдеще.
Но да се върнем към настоящето. Кунаите летяха с перфектна точност към тялото на мъртвородния и единствено добрата му преценка и изострените сетива го спасиха от пронизване в черепа. Дали идеята му да хване остриетата бе най-подходяща, не мога да кажа, но определено бе готов да поеме един риск, които можеше да му струва много. А когато човек е готов да рискува себе си, то значи се е изкачил едно стъпало по-високо.
Поради уменията си, учудващо Виктор успя да улови един точно за дръжката, завъртайки го между пръста си, готов за ответна атака. Други два прехвърчаха точно през косата му и се забиха в твърдия под. Колкото до последния...колкото и да му се искаше да го хване, не успя и острието се вряза в дланта му. Върхът излезе от другата страна на ръката. Болка се разнесе по крайника му и за малко изтръпна, но се сдържа да не извика и да я понесе. Не беше някой лигльо, който при най-малката рана почва да пищи и недоволства. Стисна зъби и издържа всичко, с което съдбата или по-скоро Ангелът го замерваше. След частта на осъзнаване, дойде и по-трудната - да усети къде точно се намира Лушиъс, а после да му го върне тъпкано. Стори му се, че на шест метра в негово ляво, премина въздушна вълна, по-осезаема и натрапчива от останалите. Извърна се, хвана дръжката на забития кунай и го изтегли от дланта си. Кръвта се стичаше по кожата му, но той не я виждаше от тъмнината. Сега разполагаше с две оръжия и смяташе да ги използва. Прецени разстоянието, скоростта, с която се движи ментора и хвърли остриетата по неговата посока. Те полетяха светкавично, свистейки във вятъра, но вместо да се забият глухо в човешка плът, издрънчаха остро като в камък, а после се чу тупване на метал на земята.
-Ку-ку....не улучи. - чу се гласът на зеленокосия като да идва от всички краища на залата.
Играеше си с него най-нагло и целенасочено. Играеше си както с трупа му, така и с мозъка му. Гласът се блъскаше в главата му от горе, от долу, от ляво и от дясно, сякаш се бе пръснал по цялото продължение на гравитацията. Беше доста побъркващо и дразнещо и Тенар трябваше да се старае да се овладее.
-Пиу....малко птиченце....къде ли е лошия вълк?...
И за д стане представлението още по-запълнено, нови пет куная излетяха към младия мъж, този път не от едно определено място, а от всички ъгли на голямата зала, а последния от сърцевината на тавана. Всички водеха една определена траектория, към средата на стаята, където се намираше аристократа. Бе вкопчен в смъртна клопка, от която много трудно щеше да се измъкне, ако изобщо успееше да се измъкне.
-Май ще ям птиче за обяд, ха-ха-ха....

/Бо, опитай се да избегнеш кунаите./

_________________
Погребалното бюро - Page 13 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeВто Сеп 03, 2013 1:27 am

Добре, положението, в което се намираше Виктор, не бе никак завидно. Лявата му длан кървеше като заклано прасе, главата му кънтеше от приказките на ментора, които поради някаква причина, освен, че го психираха, му причиняваха чисто физическа болка. Не само че болката и непрестанното (дразнещо) дърдорене го разсейваха, ами и опитът му да атакува противника се бе провалил с гръм и трясък; а можете да си представите колко демотивиращо му подейства този неуспех, отгоре на всичкото му неразположение. За черешка на тортата сега изневиделица се бяха появили някакви доста бързи и заплашителни въздушни течения от всички ъгли на помещението. Това го обърка и притесни, но въпреки това той успя да запази самообладание. Очевидно учителят му бе устроил най-грандиозната си клопка до момента, защото всичко това нямаше какво друго да означава освен че господин Лушиъс Пахт го замерва  с кунаи отвсякъде и само един бог знае как се бе разчекнал, че да го стори (тя Елисандра и без това май си няма много работа освен да преследва горкия мъж и да му се рови в личното пространство; дано поне да го оставя да ака на спокойствие). Много, много лоша работа. В която и посока да се мръдне, никъде не е безопасно. Да клекне надолу, само ще позволи на остриетата да се забият баш в главата му. Да скочи нагоре? Все някой кунай ще се забие я в крак, я в ръка, дори къдрокоско трябваше да се надява да бъде уцелен някой от изброените крайници, това щеше да си е невероятен късмет, защото обикновено ножовете си избираха по-пикантни местоположения като сънни артерии и сърца.
Както и да е, съдейки по посоката на няколкото "ветрове", младежът поне можеше да установи, че всички имаха една и съща дестинация - центъра на помещението, където се намираше - изненада! - именно Тенар младши в момента. Брей, явно бе голяма звезда сред хладните оръжия, привличаше ги както старата готвачка в имението на Калеб привличаше венерическите болести.
Така, и все пак ако бързо се наведеше надолу и се хвърлеше нанякъде, хем щеше да пропусне куная от дадената посока, защото оръжието щеше да прелети доста над сниженото му тяло, хем щеше да се измъкне от  останалите, защото всички се целеха в предната му дестинация. Да, това май бе единственият му шанс. А и нямаше кой знае колко време да го обмисля. Като описание може би звучи сякаш е разполагал с минути, но истината е, че в реалността събитията се разиграваха в рамките на секунди и тези негови  разсъждания прелетяха през съзнанието му с бързината на предсмъртна лента. Така че преди да се е усетил Вики вече се бе изравнил със земята и се бе претърколил пъргаво като някакъв високоскоростен валяк, сигурно на няколко метра от позицията, която бе заемал само преди миг, за време, за което нормален човек няма дори да успее да се стресне, камо ли да се помръдне.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeСря Сеп 04, 2013 10:05 am

Всъщност Виктор се отличаваше със скорост. Не прекалено голяма, но за нивото, на което се намира, напълно достатъчна. А често, да не кажа винаги, скоростта играе много важна роля, що се отнася до хватки, ръкопашен бой, отбягване на атака или нанасяне на такава. Ако силата обхваща половината от успеха, то другата половина е за бързината и колкото по-пъргав, толкова по-добре.
Истина е, че Тенар нямаше време да обмисля велики планове, стратегии и подобни. Действа както всеки би действал на негово място - инстинктивно. Нямаше с какво да ги отблъсне, не разполагаше със щит или броня, с която да се предпази, имаше поставено вето върху магията си. Най-логично бе да бяга. Като се замисля, май бе не само логично, но и единственият му избор.
Мъжът се наведе и без да губи време се претърколи към свое ляво, като се опита да избегне кунаите. Само че, една човешка скорост трудно може да надмине тази на хвърлено оръжие. Нямаше как да се размине без поражения и много добре го знаеше. Надяваше се единствено те да са поносими. За негово щастие, имаше късмет. При търкулването избегна три от остриетата. Едното се заби в прасеца му, като го накара да стисне клепачи от болка, а другото в горната част на дясното бедро. Останалите се забиха в пода, като издрънчаха и замряха неподвижни. Измъкна се на косъм, както се казва, и въпреки острата болка, некромансъра бе доволен, че се е разминал с толкова. Можеше да е по-зле. Много по-зле!
Сега стоеше паднал на земята и придържаше кракът си, като внимаваше да не седне на нанизаното бутче.
-Извади ги сам! - чу се гласът на ментора му, нейде отгоре.
-Боли!
-Извади ги сам, казах!
На този човек не можеш да се противопоставиш. Думата му е закон и ти й се подчиняваш искаш или не. Дали ще те манипулира като кукла или черно на бяло ще ти изяви желанията си, винаги изпълняваш волята му. Аристократа стисна челюст, зъбите му се търкаха едни в други и скърцаха дразнещо. Дланта му улови куная, забит в бедрото и без да чака го изтръгна от там. От гърлото му напираше силен вой, но съумя да го подтисне. Същото последва и с този в прасеца. Мъртвородния се овладя, избърса капките пот, избиващи по челото му, стараеше се да запази самообладание и да не припадне. Обхвана дръжката, преброи до три и....
-Аааахххх.....
Този път не можа да се сдържи. Това бе силен мускул и разрязването му е доста осезаемо. За момент му причерня пред очите, торсът му се олюля и той клюмна надолу, подпирайки се с длани на пода. Едната все още държеше оръжието, а до нея се стичаха малки капки кръв.
-Много добре!
Най-после фигурата на Лушиъс се появи от мрака, а самият той се разпръсна, като някой да е пробил дупки в стените и да е пуснал светлината да нахлуе. Само след секунди, Виктор можеше да вижда ясно всичко около себе си, като изключим, че погледа му бе премрежен. На куп с всички физически и психически емоции, младия мъж усети и ръката на учителя си върху рамото му. Когато повдигна глава видя, че изражението му е смекчено и дори доволно.
-Извини ме, но няма да те излекувам този път. Трябва да изтърпиш последствията. Ще можеш ли да се превържеш сам?
-Да....
Но преди медицинските процедури, Пахт щеше да му даде време да си отдъхне. В този момент вратата на залата се открехна и през нея премина бялата като платно Меропа. Лицето й бе изпито, като на призрак, а от ръката й висеше разчленената глава на животно, което преди е било красиво и грациозно.....

/Виктор получава Опит - 10. Сила -8, Ловкост -8, Интелект - 8, Воля -6. От тук нататък свободно РП, като включиш и Меропа./

_________________
Погребалното бюро - Page 13 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeПет Сеп 13, 2013 12:55 am

Изтощен и изцеден като лимонче след 18-та употреба, Вики се олюляваше като пияно кученце. Всичко му се въртеше пред очите, като в много забавена центрофуга на пералня. Да не говорим за хилядите малки и не толкова малки болежки, които писукаха из цялото му тяло, най-вече на местата, където се бяха забили злобните оръжия на ментора. Там направо си беше същински хеви метъл. Но раните можеха да са къде-къде по-дълбоки, така че Тенар младши се радваше на сравнително благоприличното си състояние.
Та именно поради тази причина когато Меропа нахлу в Погребалното бюро, на него му се стори, че му се привижда. Първо, съвсем бе забравил за мисията й, та си представяте какъв бе шока му да види в ръката на тази свенливка да виси откъснатата глава на див елен, с всичките меса, кървища и мизерии, които стърчаха от бъркотията. И второ, физиономията й бе така бледа, че в комбинация с нетипичния й реквизит, направо я взе за покварен фантом, присвоил и разкрасил пост-мортем лика й. Но не, оказа се, че всъщност това си бе самата тя, когато миг по-късно поруганата кратуна се отлепи от дланта й и се сгромоляса с пльокащ звук на пода; а веднага след това на земята се стовари и самата некромансърка, забивайки двете си колена право в каменните плочи. Главата й се килна надолу и се покри от водопад разрошена и наелектризирана коса. Цялото й тяло почна да се тресе конвулсивно, все едно искаше да отблъсне от себе си нещо противно, слизесто и лепкаво. Когато се посъвзе, момичето вдигна глава нагоре и тогава двамата мъже (които още се осъзнаваха какво се случва) успяха да разгледат по-добре изражението й. Изглеждаше  болна. Нездраво бяла като вар, с лилавеещи устни, все едно бе преспала във фризер. И напукани, сякаш бе целувала чакълеста пустиня. Самата й кожа пък някак отпуснато-уморена, като на хроничен инсомниак. Каквото и да бе преживяла, май-май не бе никак обикновено, защото Лушиъс явно се уплаши и той сигурно умееше да различава бели кахъри от сериозни проблеми. По лицето на мъжа пробяга някаква мрачна тревога и той се спусна безмълвно към нея. Тъкмо когато той понечи да положи загрижено длан върху главичката й и да я пита какво е станало, тя буквално падна в прегръдките му и го стисна толкова плътно, че сигурно не изпускаше и милиметър от тялото му. Това й подейства толкова сигурно, толкова безопасно, толкова уютно. Възвърна надеждата й, жизнените й сили като цяло. Ако случката в гората бе изсмукала всичката топлина от душата й, то аурата му, специфичното излъчване на енергията и плътта му й възвърнаха целия комфорт, все едно положиха премръзнал бездомник пред загубената му, собствена, безопасна домашна камина. Меропа бе тичала като луда, направо  бе обезумяла от пренасищането с кръвосмразяващи емоции. И въпреки това, повтарям, че случлото се по никакъв начин не разклати идеалите й, напротив, дори подсили адския й плам да ги защитава, да се бори за чистотата и светостта им. Но бе нормално да е в известен смисъл моменто опусошена от първото предупреждение, първата заплаха на едно от най-висшите създания на познатата им Вселена, още повече, че
арената, на която Елисандра бе изсипала гнева си, бе точно най-болезненото, празно, студено и мъртво място, което съществуваше за наследницата на рода Морт.
Нямаше нужда Лушиъс да пита какво е станало, защото преди той да го стори, девойката вече бе целунала челото му, за да му предаде в пълни детайли събитията. Добре знаете, че момичето изпълняваше най-изразителните си, силни и експресионистични магии точно когато бе подтикната от най-силните си и пламенни чувства. Като например когато бе прекопирала трепетите си в онази розичка.... и то пак адресирани до Лушиъс, и то пак с цел да му предаде спомените си и душевния си свят. Така че, сигурно става явно, че между двамата нямаше никакъв проблем при осъществяването на пълна емпатия...
А през това време Вики стоеше острани като изтукан и още не зацепваше какво се случва. Възприятията му се задействаха с няколко секунди закъснение.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeНед Сеп 15, 2013 9:01 am

Тик-так, Вики.....тик-так...тик-так...тик-так....мозъчето ти заработи ли? Опресни ли се? Подплати ли се с мисли? Я си помисли пак! Бившата ти любов, връщаща се от гората....не от коя да е гора... от Шеридан! Я пак....тик-так....
А, заработи. Но не в правилна насока. И как иначе. Светогледът ти не е толкова разширен, че да стигнеш до разковничето на истината. То е оставено на по-висшите. Тези, които са имали благоразумието, щастието или нещастието да се докоснат до облаците или до пъклените огньове. Да...тези свише. Полинерното зрение не е за всички. Аристократите рядко са увенчани с него, а венецът е толкова лъжовен, че сами влизат в клопката на илюзията, създавайки я такава, каквато им се харесва, защото обичат да си мислят, че са най-великите. Ама, че идиоти! Толкова и не разбраха, че парите и мощта не купува безсмъртие. Самият негов род им доказа това, много пъти, на много от тях. На цели четири от техния вид. И все пак, дори те все още не съзират през времето. И по-добре. Велики в обкръжението си, доказали се, пребъдели и въпреки това Себастиан никога не им даде повече. Защо? Не искаше да имат пълна сила, силата на Осъзнаването. Бяха прекалено първични за нея. Не я заслужаваха. Тя се даваше само на истински мъдрите. А Тенар не бяха такива. Интересуваха се единствено от успеха тук на земята. Смятаха, че е достатъчно, че и един ден когато отидат долу, да ги следва като куче водено от каишка. Тик-так, Вики....тик-так....
-Меропа... - промълви той и въпреки болката, намери сили в себе си да се затича и да ги достигне.
Не искаше да се залепва за тях, знаеше, че този периметър е емоционален и индивидуален, но това не му попречи да се спре няколко крачки от телата им и да зададе най-баналният, може би най-логичният, но и най-грешният въпрос.
-Нашите...видя ли ги? Те ли....
Девойката поклати глава, без да отговаря. Нямаше сили да открехне устни.
-Значи не си....
Поредно поклащане. Това го накара да се успокои, но само до някъде. Ако не беше семейството му, тогава какво я е накарало да се изплаши толкова много? Да се превърне в един дух на отчаянието и нищетата? Какво може да е по-силно от тях, по-жестоко, по-негостоприемно?
-Напусни!
Гласът на Пахт се разнесе из залата като чук, блъскащ по заледена наковалня и накара дори мушиците да настръхнат.
-Но....
-Всичко е наред, момче! Просто напусни! Погрижи се за раните си!
Монотонността и последователността на говорът му, като разпъващ се тигел или редяща се броеница, му показа, че не само, че няма работа тук, но колкото и да разпитва, желанието му няма да бъде увековечено с ответен отговор. Трябва да спомена, че му стана неприятно. Трябва да отбележа, че му се искаше да откаже, да се развика, да покаже надмощие, но също така, трябва да спомена, че това надмощие просто не съществуваше, когато се намираш на ръка разстояние от Лушиъс Пахт. Независимо по какъв начин той те смазваше под излъчването си и не ти даваше възможност да надвиеш - физически или психически. Просто не можеш да го догониш колкото и да се опитваш.
С неохота, Виктор се изправи и с леки куцукания се отправи към изхода. Буквално бе изгонен от проблемите и трябваше да осъзнае, че това вече не е негово задължение. Не на него ще се уповават и не него ще търсят. Но това си бе напълно в реда на нещата, нали? Неговото време бе изтекло! Сега имаше кой да го замести и не е като да бе чакал своя момент. Виктор просто бе подготвителния мостик, а Лушиъс истинския кей. Тенар бе само началото, Пахт - вечното продължение. Та нали сега си имаше Таня? Но не беше ли и там на заден план? При беда, нямаше ли първо да потърси наставникът си? Този, който й е дал втори шанс! Винаги ли щеше да бъде на задна позиция? Нямаше ли да се изпълни с допълнителна завист и омраза, или щеше да приеме обстоятелствата и да установи, че всички, не само те двете, но и той самият, са под негова опека?
Веднъж останали сами, зеленокосия подхвана лицето й в шепите си и го вдигна към него. Страхът в очите й не бе стихнал дори за миг, но нямаше да остави нещата така. Знаеше, че тя няма да се откаже. Знаеше, че ще я използва за собственото си отмъщение, но проклет да е ако й позволи.
-Нарани ли те?
-Само емоционално.
-Нима не е достатъчно?
Нямаше нужда от отговор, реторичните въпроси не са за събеседване.
-Няма да й позволя да те докосне. Имаш думата ми!
А думата му бе по-важна от всичко. Само тя носеше със себе си толкова сила, че да ти се завие свят. Когато учителят обещаваше нещо, той непременно го изпълняваше независимо от жертвите или методите. Щеше да намери начин да се отърве от нея. Щеше да направи невъзможното ако се налага, но да я унищожи. Да прекъсне господа й. Знаеше, че не може да я убие, но дори боговете имаха своите слаби места. Той знаеше нейните и щеше да ги използва срещу й. Щеше да й отнеме всичко скъпо и свято, докато накрая не я принизи. Докато не я накара да подкоси колена и да се откаже от него и близките му.
Мъжът прегърна Морт в обятията си, само и само да я успокои, а дъхът му се удряше в косите й, даващи им сигурност....

/Бо, свободно РП и с двамата./

_________________
Погребалното бюро - Page 13 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeСря Сеп 18, 2013 12:39 am

"Няма да й позволя да те докосне. Имаш думата ми!"
Меропа усети сигурността на думите му. Те не бяха просто празни приказки. Заричането му бе сериозно, излизаше от дъното на душата му, отковено, чисто, силно, обвързващо до смърт. Дори бе плашещо да си помислиш до какви крайности би бил способен да достигне, имайки предвид мощта му, налудничавостта му и страстта, която избуеше ли в него, можеше да изпепели всичко по пътя си до невидими прашинки. Меропа чувстваше неговата ярост, готовността му и дори ... може би известна доза страх на дъното на всичко това, страх, породена от побъркваща любов... девойката долавяше тези чувства, които се процеждаха през гневно потрепващото тяло на ангела и навлизаха в нейната собствена душа като енергийни емисии. Представете си колко трогната остана Меропа... това откровение, което току-що й бе направил мъжът, нямаше как да й подейства по друг начин, освен да я остави напълно зашеметена и запленена. Да, тя знаеше за неговите чувства и въпреки това не спираше да се главозамайва всеки път, когато той ги изповядаше пред нея по един или друг начин. И всъщност именно факта, че Лушиъс държеше така дълбоко на нея, подсилваше инстинкта й са самосъхранение и я караше да желае да оцелее на всяка цена. Наистина не я бе страх от смъртта, за него би се утрепала хиляди пъти... но... гледайки на нещата от гледна точка на това колко щеше да се измъчи той от загубата й, евентуалната й кончина я плашеше, свиваше вътрешностите й, защото не искаше да му причини болка.
И все пак тя вярваше. Имаше някакво вътрешно усещане, което я обнадеждаваше, даваше й увереността, че те ще се справят, че ще преборят несправедливостта. Независимо, че врагът отсреща бе един от възможно най-опасните, самата Елисандра, богиня с неизмерими сили. Но Лушиъс бе хитър, със сигурност знаеше слабите й места, а и сам по себе си никак не отстъпваше по могъщество. Да, вярно, че природата й й даваше неоспорима преднина, това не означваше, че е съвсем непобедима, нали? Защото Пахт наистина бе умен. А когато имаше мотив, причина, която да прави победата необходима на всяка цена, той бе готов да надмине себе си.
Или може би просто в прегръдките му всички опасности изглеждаха толкова бледи, далечни, незначителни. Вероятно просто топлината на меката му кожа я зареждаше с оптимизъм, любов, вяра, сила. За Меропа не съществуваше по-безопасно място на света от неговите обятия. И съвсем нормално да изпита тази чиста сигурност, като на дете, което заспива в скута на майка си.
Меропа се притисна още по-силно в него, сякаш искаше да извлече колкото се може повече от щастието да бъде в  пълна близост до него.
Освен това къдрокоската се замисли и за Вики. Той се бе притеснил за нея. Бе видяла как бе прибледняло лицето му, когато бе влязла в стаята.... Милият. Бе се загрижил за нея, уплашил се е да не би родителите му да са й сторили нещо лошо... за пореден път поставяше нея, от вражеския клан, пред своята собствена кръв и плът и това само я караше да затвърждава все повече и повече мнението си за това колко свестен бе той действително... Всъщност той далеч не бе изтъкан от надменност, горделивост и родова чест, както, особено в миналото, биха се заблудили повечето хора... той гледаше душевността, справедливостта, морала. Да, и дори да го раздаваше наранен от постъпката й, всъщност дълбоко в себе си никога не бе преставал да се интересува от благополучието й.. Това сгря сърцето й толкова много. А бе така неловко прогонен от стаята. Сигурно се чувстваше пренебрегнат, засрамен и отхвърлен. Трябваше да се опита да оправи това. Тя оценяваше добрите му намерения и щеше да му го покаже, по един или друг начин.
- Искам само да знаеш, че това, което се случи, по никакъв начин не променя моето отношение. - продума тя накрая - И да ме залови, и да ме измъчва завинаги, аз пак няма да отстъпя от позицията си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeСря Сеп 18, 2013 8:49 pm

-Искам само да знаеш, че това, което се случи, по никакъв начин не променя моето отношение. И да ме залови, и да ме измъчва завинаги, аз пак няма да отстъпя от позицията си.
Промълви тя и тези думи бяха като обещание, като сказан неписана, като реликва и като клетва.
-Знам!
Мъжът продължаваше да притиска главата й до гърдите си, но реално гледаше напред, право към вратата.
-Отиде си!
Меропа се отскубна от него и също погледна натам, следвайки линията на погледа му. Точно от където бе излязъл младият некромансър.
-Виктор?
-Нали не мислеше, че ще го оставя да разбере за какво става въпрос?
-Той не е толкова небрежен колкото смяташ. На него може да се разчита....
-Кой е казал, че не може да се разчита на него?
При тази сурова контраатака, девойката се отдръпна леко и се загледа в сухото лице на Лушиъс. Вярно, че я обичаше, може би повече отколкото трябваше, но все пак той бе Лушиъс Пахт и независимо кой си трябва да внимаваш как говориш с него. Мъжът не се ядосваше от факта, че са посмели да му направят забележка или да го поправят. Дори не беше ядосан! Но това, че го познаваше, изобщо не значеше, че знае какво мисли и какво се случва в главата му. От там дойде и твърдата му затапка, типично по учителски, както едно време, когато все още отношенията им не бяха такива.
-Не го изгоних защото го смятам за нисш и неважен. Изгоних го защото е прекалено важен, че да го подлагам на риск.
Зениците на Морт се разшириха невярващо. Не можеше точно да разбере какво има предвид, но се почувства тъпо и невежа.
-Какво искаш да кажеш?
Ангелът въздъхна, но не й се разсърди. Тя не бе виновна, че си прави прибързани заключения, подстрекани от праволинейните, първобитни рецептори, които мозъкът й получава.
-Мо.... казах ти, че трябва да оцелееш и да възвърнеш славата на рода си. Ти не си единствената обаче. Родът Тенар също трябва да пребъде, но в ръцете на Виктор, там където ще е на място. Мислиш ли, че мога да го подложа на гибел като му разкрия истината за себе си, за Елисандра, за теб дори? Ти би ли го направила? Би ли му казала, че Светлата богиня иска да те унищожи, повличайки го по този начин със себе си?
Момичето наведе глава. Себастиан, чувстваше се още по-тъпо. А смееше да го обвини в лицемерие, надменност и егоцентризъм.
-Не.... - прошепна едва доловимо, срамувайки се от помислите и упреците си.
Зеленокосият се изправи и се отдалечи от нея, заставайки до прозореца. Същият онзи, през който с Виктор и Геш гавреха и се подиграваха на Боунс. Никога нямаше да забрави този момент, бе толкова паметен.
-Виктор Тенар трябва да пребъде! Както и Меропа Морт! Вие сте единствените останали наследници на аристокрацията. Ако вие паднете, с вас пада една цяла ера. А ерите са нужни! Не, предпочитам той да ме мрази, да се смята за незначителен, но по този начин да стане силен, дори отмъстителен ако щеш. Да стане готов за най-голямото изпитание в живота си. Мястото му не е да се разправя с небесата. Той трябва да уреди сметките си тук, на земята и да възстанови нещо старо и загубено, да го издигне от пепелта и да го накара да заблести. Вярваш или не, Виктор Тенар е човек, който може поне малко да промени света такъв, какъвто го познаваме....

/Бо, свободно РП. Искам да си създадеш ситуация, не само приказки :)/

_________________
Погребалното бюро - Page 13 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeВто Сеп 24, 2013 11:19 pm

Меропа дотолкова се бе напрегнала в драмите, които се разиграваха на свръхземно ниво, че съвсем й бе изскочила от главата мисълта, че по принцип божествените и човешкото царства не би трябвало да имат особено вземане-даване помежду си. Сега, когато Лушиъс й бе припомнил някои простички истини, се чувстваше просто нелепо. Дотолкова бе свикнала менторът да прави Вики на пух и прах, че изобщо бе забравила, че всъщност, отвъд привидното пренебрежение, което показваше учителят, всъщност той залагаше на него много повече, отколкото си даваше вид. Именно защото искаше да извлече на повърхността най-доброто от бившия й приятел, той не му спестяваше абсолютно нищо, нито откъм обиди, нито откъм трудност на задачите. И това бе, за да го настърви, да постави летвата възможно най-високо, така че да го накара да надскочи себе си. От него се очакваше да вкара в ред хаоса, който своеволно опустошаваше и съответно бе напът да унищожи цялото аристократично съсловие. Това бе неговата задача, неговото призвание в живота... поне на този етап. Може би след като се справеше с това, щеше да се появи друга мисия за наследника на Тенар, но не и докато не разрешеше проблема със семействто си. Той просто нямаше друг избор, разбирате ли? Още от деня, в който бе роден като наследник на тази фамилия, бе предопределено, че ще трябва да чертае съдбините на рода си, да изгребе всичките мизерии, които се бяха наплстили със времето. Колко елементарно да се досетиш. Защо Пахт да го забърква там, където не му бе истинското предназначение? Сега Меропа се чувстваше глупаво, задето си бе направила такива прибързани изводи. Но както и да е...
Тя не се съмняваше, че Вики някой ден ще успее да задмине по хитрост и гъвкавост гения на Калеб. Баща му бе велик и наистина могъщ некромансър, но бе сляп, бе окован във веригите на собственото си тесногръдие и ограниченост. Алчността, високомерието, абсолютно преобърнатите морали, сребролюбието, всичко това бе като нож с две остриета. От една страна тези качества подхранваха безмилостната му репутация, но от друга можеха някой ден да му забият много мазен нож в гърба, защото в действителност те представляваха  елементарни капризи на тленното, които постепенно караха личността да деградира..
- Искам да ми поставиш някоя трудна задача - обърна се внезапно Меропа към Лушиъс. В очите й гореше див плам. Нямаше никакво време за губене, трябваше да се възползва от всяка възможна секунда, защото Елисандра нямаше да я чака тепърва да задобрява. - Измисли ми нещо почти невъзможно, нещо .. нещо непредвидено, което да ме кара да се справя с неочаквано препятствие.
Тя постоя замислена за кратко и накрая добави:
- Нещо, което ще ме принуди да надскоча себе си. Длъжна съм да го сторя!

p.s. - знам, че искаш ситуация, ама преди да я реализирам, трябва Луши да се намеси, а не мога да говоря от негово име XP
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeПон Окт 07, 2013 1:28 pm

Предизвикателствата? Кой знае от кого са измислени те? Дали е от някоя приказна фея, копнееща за малко смут в системата на уредения прецизно иначе свят? Дали не е някой подземен трол, сеещ разруха, за да си набави свежа мръвка, в очите на хората и добитъка им? Дали пък не са самите богове? Ей така, за да подразнят малко човеците, да не им дават фера напразно, само защото са родени и развиващи се, здравомислещи, в повечето случаи, същества. Или самите ние сме ги измислили? Може би още преди време, тогава, в началото на зората на първата ера, въображението ни е наградило способността на мозъка да приема света такъв какъвто е, и сами сме описали в книгите, боядисали върху платното, разказвали от уста на уста, несъразмерни, приказни приключения, които са ни омаяли толкова много, че след време сами сме почнали да ги търсим, а ако не сме могли да си ги намерим, сме си ги правили от нищото. Собственоръчно сме бягали право към опасността, конфронтирали сме останалите, за да ги ядосаме, а с това и да събудим желанието им за гняв. Дръзвали сме да докоснем лъва по муцуната, вървели сме срещу природата и всичко това, за да събуди онази малка тръпка, наричаща себе си смелост, кураж и авантюризъм. Като трите влъхви те се вплитат в едно и ни бутат напред към пропастта на собствените ни идеали и страхове, а ако успеем да я прескочим, то значи сме смелчаци и герои, без значение от род, потекло, раса и религия, защото дори и злодеят е герой, макар и негативен. Да, звучи най-логично, нали? Хората сами да сме заченали този плод на себедоказването, а след време, сме го родили от пепелта, така че никога да не загасне.
Предизвикателства има много. От най-простите, до най-сложните. От това да откъснеш круша, когато си само на пет, през това да скриеш болката в очите си, та чак до това да покосиш цяла държава или да преплуваш морето. Колкото и различни да са те, всяко едно има строго определена цел - да надминем себе си и собствените си способности. Да се извисим над стереотипа, над описанията, най-възможностите си, да придобием нови такива и дори да се изненадаме. Има възможни предизвикателства, има и невъзможни, но в свят на чудатости, какво е невъзможно?
Ситуацията тук, в тази затъмнена зала, в това влажно пространство бе леко казано абстрактно. От една страна имаме момиче, готово да поеме риска, от друга мъж,който може да й го поднесе стократно по-ненадеен отколкото е очаквала. Тук реалността с невъзможното се спластяваха, докосваха и галеха една друга. Твърдостта в решението й бе непоколебима, но това не прави нещата по-лесни, нали? Едно е да искаш, второ е да можеш, трето и четвърто да го направиш.
На Лушиъс не му трябваше много време, за да мисли. Всъщност, всичко дойде напълно естествено и без никакво затруднение. Нужно бе само да отвори устни и да изстреля предизвикателството й. Със свъсени вежди, разперени странично ръце и изпънат корпус, той заяви, почти декламира не толкова желанието, отколкото заповедта си. Като опонент, дори като командващ артилерия, като цар, изправящ се срещу вражески противник.
-Нападни ме!
Първоначалната реакция на Морт бе да се стъписа. Той наистина ли го каза, или й се причу?
-Какво се чудиш? Хайде, нали искаше нещо невъзможно? Рани ме! Както сметнеш за добре. Дори няма да се приготвям. Хайде, давай. Нападай....малко момиченце....
Последното бе изречено почти подигравателно иронично, не с цял да я обиди, а да й покаже, че нито за минута няма да я жали и ако сама пъха ръка в пазвата на звяра, ще се опари. Но тя го поиска, така че нямаше кой да го вини. Влюбен или не, Пахт бе непреклонен.

/Бо, свободно РП./

_________________
Погребалното бюро - Page 13 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeВто Окт 22, 2013 5:08 pm

Изражението на Меропа бе вкаменено. Бихте предположили, че ще се уплаши, че ще се паникьоса и ошашави. Сигурно вече пред погледа ви изплува онази нейна плаха реакция, когато долната й устна се разтреперва, а очите почват да бляскат като на жалващо се кученце. Но не и този път. Тя посрещна заповедта на не само любовника, но преди всичко ментора си непоклатимо. Като бент на река, който остава все тъй неподвижен, твърд и студен, въпреки всичките бесни усилия на тоновете вода да срутят подпорите му... Да, вярно е, че самата тя си бе изпросила предизвикателството. Малката Морт бе напълно наясно с това и много добре очакваше последствията от подобна дързост. И бе постъпила така с умисъл, въпреки че много добре бе подозирала, че резултатите от подобно действие биха довели до неприятни усложнения. Тя бе поела риска въпреки скъпата цена, а може би именно поради скъпата му цена. Какво имам предвид ли? Просто й бе омръзнало да се проявява като уязвима, крехка, ... наивна. Искаше да се оттърси от този вреден облик, който се бе запечатал в същността й като резултат на всички неблагоприятни обстоятелства в живота й. Бе крайно време да стане по-уверена, просто по-... силна. Защото Елисандра нямаше да я чака. Защото имаше цел в живота, бе длъжна да възкреси погубения си род. А това единствено с добра воля нямаше да се получи. Бе поискала предизвикателство от Пахт точно защото желаеше да се изправи пред някаква непреодолима трудност, пред нещо, което първоначално да я съкруши: в бъдеще, и то може би по-скоро, отколкото й се искаше, щеше със сигурност да й се наложи да се справи с нещо подобно. И тогава какво? Дали щеше да е способна просто да го отмени, да го избегне само понеже нямаше да й се хареса? Не, то щеше да се сгромоляса върху й независимо от степента й на подготовка, вътрешните й усещания и селения. Точно заради това трябваше да се постави в реални обстоятелства още ... отсега. Не от утре, не от другиден. Веднага, на секундата. Колкото по-шокиращи неща извършеше, толкова по-подготвено щеше да реагира и в действителността. Тогава нямаше да има възможността да премисля трябва ли, не трябва ли, може ли, не може ли, какво й казва моралът и сърцето... А Лушиъс я гледаше толкова... почти иронично. Сякаш нямаше вяра в нея. Е, да, имаше си причина да реагира така, но ...просто й се искаше той да види, че едната част от нея, точно толкова равносилна, колкото другата, е твърда, непреклонна, решителна, дори безразсъдна. Онази част, която й бе заложена по природа, но която толкова години наред се беше скатавала и креяла, че мнозина почти не забелязваха...
И както учителят стоеше така, най-вероятно невярващ, че девойката ще успее да събере сили  да пребори сантименталността си и да го нападне, Меропа атакува. Тя извади ножа си, уж целейки се в рамото му. Всъщност искаше да използва стратегия на заблуда: щеше да се опита да отклони вниманието му, да го накара да повярва, че именно онази част на тялото му е обектът на действията й. Мислеше, че ще се върже, първо, защото посоченият орган бе част на тялото, който при нараняване щеше да остави цялостното му здраве по-невредимо; второ, според нея при такива екстремни условия Лушиъс щеше да предвиди напълно хомогенна и еднообразна атака от нейна страна, може би нещо по-първично, еднообразно заради предполагаемата й заетост да се разкъсва между нежеланието да го нарани и настървението да успее. Но не, в последния момент Меропа щеше да се телепортира зад гърба му и да го прониже изотзад. И така, когато дообмисли плана си, тя замахна ненадейно към мъжа. Нямаше време да разбере какво точно противодействие планира той, защото веднагически трябваше да се заеме с пренасянето си. Вече й се бе налагало да го прави няколко пъти, бе го репетирала и процесът вървеше повече от добре. Познатото изкривяване, познатото пренареждане, като нишки от матрицата, които трябваше да се свържат на правилните места, това за нея вече се бе превърнало в рутинна задача, изгладена откъм грешки и неточности.
Девойката се озова зад гърба на мъжа. Супер! Той (поне все още) не се бе обърнал. Тогава тя замахна към него и....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeСъб Ное 02, 2013 10:37 am

Една тактика никога не може да бъде доизпипана напълно, до най-малката подробност. Винаги ще се намери една нишка, един разклон, който няма да отговори на очакванията ти. Може да си най-изкусния стратег и пак да сбъркаш. И това не идва от пролука в схемата ти, нито в липса на качества. Това идва заради противника ти. Колкото и добре да познаваш опонента, никога не го познаваш напълно, а той, поставен в критична ситуация, винаги може да те изненада по неочакван начин. Като звярът, който приклещен в ъгъла ще направи точно това, което не очакваш. Да не познаваш пълния потенциал на врага е най-големият минус в битка и ако той съществува, то си обречен още в началото.
Меропа познаваше да кажем добре Лушиъс, но далеч от перфектното. Имаше още много въпросителни висящи в личността, миналото, а и настоящето му. Не знаеше до къде може да се разгърне потенциалът му, а той никога не го показваше напълно. Обичаше да има скрити козове в ръкава си, чрез които да си играе с тялото и психиката на нападателя си. Доставяше му огромно удоволствие, независимо дали е реално, урок или шега. Властния му егоцентризъм бе прекалено добра предпоставка за изненада и адска пъкленост, която изобщо не отговаряше на визията му, още една заблуда на противника, която обичаше да използва. Кой да предположи, че един ангел, дошъл от небесата може да е толкова себичен и арогантно доминиращ.
Имаше още един проблем, за който Морт забрави в желанието си да се докаже и той бе усета на Пахт, неговия изключително развит и изострен инстинкт, умението да вижда през материята, да предвижда следващият ти ход, че и по-следващия и по-следващия. Да не говорим, че въпреки изучавала телепортацията имаше още хляб да яде в нея и изпълнението й, макар близко до перфектното, съвсем не бе такова, в сравнение с това на истинските, големи майстори.
Така че, да, идеята й бе повече от добра, но това не означава, че ще бъде увенчана с успех. И тъкмо когато си мислеше, че го е заблудила, че ще успее да го улучи, той рязко извърна петата си и точно преди ножът да докосне гръбнака му, мъжът я улови в смъртоносна хватка за гърлото. Пръстите му се увиха около нежната кожа, веднага създавайки синини. Дъхът й за момент секна, оръжието изкънтя на пода, а очите й се врязаха в неговите, които сега бяха една идея по-студени и безразлични. В тях не се четеше любов, нито признателност, имаше само дипломатичен скреж, който да ти покаже, че това не е поредната игра, през която трябва да преминеш, за да набавиш малко кредит в личният си регистър.
-Когато нападаш, трябва да си спокойна. - изсъска ледено гласът му. -Но също така, никога не нападай спокоен човек. Разконцентрирай го, ако не си, търси начини да го направиш преди финалната щриха.
След тези думи, зеленокосият отпусна захвата си, така че да може да диша и с лекота я захвърли чак в другия край на залата. Не прекалено силно, за да не изпочупи костите й, но достатъчно, че да се натърти. Изправянето бе бавно и болезнено, но момичето нямаше намерение да се отказва все още, а и никой нямаше да й даде това право.
-Отново!

/Бо, същата схема, друго изпълнение./

_________________
Погребалното бюро - Page 13 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeВто Ное 19, 2013 9:04 pm

Не че Меропа се бе заблуждавала, че ще успее да го измами толкова лесно. Толкова по-силни противници от нея биха изпитали затруднение при подобна задача, камо ли семпла ученичка като нея. Но може би точно в този момент, водена от адреналина и желанието да напредва, да задобрява, това не я обезкуражи, ами напротив, даде й хъс да се опита още по-усърдно, да вземе поука от грешките си и да се стреми да ги изглажда... Лушиъс й бе казал да не напада спокоен противник. Всъщност тази стратегия бе близка до акъла: нормално е човек да може да разгадае действията ти, ако умът му не е зает с нищо друго. Но въпросът бе: как по-точно да го разсее? Какво нещо би било достатъчно ефикасно и непредсказуемо? Девойката помисли трескаво, но не прекалено дълго, защото менторът й нямаше да я чака до утре; тогава я осени една може би не брилянтна, но със сигурност доста по-лукава от първия й ход идея.
Девойката реши да направи заблуждаващо телепортиране. В джоба й се намираха четири кинжала, които бе заела предварително преди урока, но, доколкото си спомняше, не бе разкрила точния им брой на учителя. Тази подробност значително повишаваше шанса й схемата й да проработи.
Погребалното бюро бе тъмно, но от високия прозорец се процеждаше широк сноп слънчева светлина, който огряваше прашинките във въздуха и по този начин разкриваше монотонния им, леко приспивен полет. Точно върху лявата страна на лицето на Меропа падаше разкривена сянка, която, в комбинация със замисленото й изражение, й даваше доста сериозен вид. Пахт разбираше, че тя наистина се старае.
Както си седеше така вцепенена, изведнъж, без предупреждение, без изобщо да трепва и да показва, че по някакъв начин е готова да пристъпи към действие, девойката изчезна и се материализира ... никъде наоколо?
Меропа бе преценила, че единственият начин, по който би могла да заблуди Лушиъс, е ако направи нещо коренно нетипично за нея, което той изобщо нямаше да очаква. След това да действа.. . но не истински, а колкото за заблуда. И чак след това да предприеме истинският си удар. Момичето всъщност се бе телепортирало в коридора, малко зад вратата, така че да бъде извън взора на учителя си, но достатъчно близо, че да може да контролира предмети в самото помещение. Вероятно все още щеше да й бъде малко трудно да управлява хипотетични явления, като например да е на горния етаж, но да насочва оръжията си към тялото на противника. За това се изискваше степен на сливане с реалността, която бе доста отвъд нейното ниво. Затова тя се примири с нещо по-скромно и все пак - определено задоволително. В момента, в който девойката усети твърдия камък под краката си, тя се зае със следващата мисия  - трябваше да действа светкавично. Досега никога не й се бе налагало толкова скоростно да сменя техниките си, но този път трябваше да се справи. След първата телепортация, веднага бе длъжна да се заеме със следващата, която бе доста сложна, защото досега никога не бе премествала друг предмет, освен собственото си тяло. Но тя се чувстваше достатъчно сигурна и реши, че ще успее да се справи. Момичето докосна два от кинжалите си, за да ги направи поне една идея по-еднородни и близки до плътта й, след което почна да прегъва действителността. Наистина бе доста по-различно, защото обикновено можеше да си позволи да внимава изцяло върху изкривяването на пространството в една точно определена точка. Обаче сега трябваше да установи един по-цялостен, по-обширен поглед върху територията, която искаше да изкриви, защото ножовете се простираха отвъд хомогенното цяло, предполагаха сливането на човек и среда, за да успее индивидът да ги премести точно така, както мърдаше ръката си. Един вид девойкта прилагаше смесица между телекинеза и телепортация - искаше да манипулира чуждо тяло, но не само до предела, в който го местеше в реалното измерение, а да го промушва през пролуките на материята и естеството. Трудно, но Меропа бе наистина концентрирана и отдадена на мисията си. Нямаше място за никаква несигурност, напротив, задвиждаха я единствено желанието, спортния хъс и абсолютното внимание. Затова само в рамките на няколко секунди тя успя да пренесе двата си кинжала от джоба си над главата на Пахт. Ако стратегията й работеше правилно, то в момента той трябваше да се зачуди какво се случва и защо не се появява, и чак тогава да се замисли върху прииждащата опасност. Но не бе само това! Планът на девойката се простираше и по-нататък. Идеята й бе, че когато мъжът понечеше да спре кинжалите й, тогава тя щеше да задейства истинската си атака - а именно другите две остриета, телепортирани този път иззад гърба му. За жалост тя не можеше от местоположението си да прецени дали оръжията й са попаднали точно над главата на мъжа, въпреки че много старателно си бе представила мястото, където искаше да попаднат. Имаше риск да са малко по-настрани, напред или назад. И все пак щяха да подействат разконцентриращо! Дори и да не бяха съвсем на мястото си. Нямаше как и точно да прецени кога по-точн да телепортира следващата серия кинжали. Тя изчака две секунди, защото предполагаше, че Лушиъс все пак е достатъчно умел, че да ги усети навреме. Така че, за да избегне опасността от това изненадата да премине и следващите остриета да дойдат с твърде голямо закъснение и никаква енергичност, никаква неочакваност, Меропа ги изпрати (или поне това се опита да стори) точно зад гърба му. Това бе малко по-трудно, защото ако предните кинжали я улесняваха с това, че сами се засилваха при падането си надолу, този път тя трябваше сама да им придаде инерция на движение, така че да не се сгромолясат на пода. Един вид освен телепортация и телекинеза, трябваше да се занимае и с кинетика. Девойката тръгна да разплита частиците на материята, влезе в синхрон с оръжията, сля се в едно пълно цяло с пространството. Все едно то представляваше нейното тяло и тя можеше да мърда крайниците си в него (телекинеза над предметите) и да премества и кърпи това, което не й харесва в детайлите (телепортация). Сега обаче трябваше и да се затича. Затова тя си представи как кинжалите са просто една топка в ръцете й и точно както щеше да засили и запрати нея в игра на народна топка, така и ги метна с всичка сила, право към желаната от нея цел, в случая - Пахт.
Е, четирите кинжала бяха излетяли.... А дали нещо се бе получило - предстоеше да разбере.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeВто Ное 26, 2013 5:32 pm

Ето на това му се казва план! Изтъкан толкова взискателно към всяка подробност. Разгледан от всяка една страна, без да се пропускат важни, макар и минимални пролуки. Сплетен внимателно, подредено и последователно, като да правиш каруца, плетеш венец или извайваш глинен съд. Ако има нещо, в което Меропа да е добра, то това несъмнено бе интелекта и тя за пореден път го накара да работи в нейна полза. Взимаща безпощадно нужното й време, отделяща внимание на всичко, тя плетеше своята собствена интрига, правейки я толкова лична, че няма как да не й се възхитиш. Не само на мен ми се струва, но в това момиче като че ли имаше нотка на стратег, който се обаждаше в точното време, на точното място. Нищо не бе оставено на случайността. Нищо не бе възложено на съдбата. Всичко зависеше от нейната правилна преценка, нейните действия и нейният кураж. Даже и да сбъркаше, то нямаше да е защото тя не може. Всичко бе изчислено математически, всичко бе разпределено в пространството. Като владетел отиващ да покорява чужд народ, така и тя бе премислила всичко, бе изиграла сценария няколко пъти в главата си, за да няма спънка. Бе изготвила всеки слаб момент, превъртайки го в мозъка си отново и отново, докато го изчисти напълно. Неписано правило е, че мъртвородните разчитат най-вече на тъмните си заложби, но истинските майстори, гениите на тази мръсна раса знаят, че без ум, всичко би било напразно. Именно умът им ги извисява толкова високо. Те бягат от посредствеността, сплитат чернилката си с една величина издигаща се над първосигнала, а после, после оставят магията им да свърши своята работа. Влизайки в пълен унисон с природата, те могат да я контролират, изменят и съпътстват по-добре от самите елементалисти, защото ако първите черпят помощ от нея, то вторите я покоряват. Превръщат я в свой собствен Ад, а от там нататък, всичко е детска игра.
Само че, тук дяволът бе един и това не беше госпожица Морт. Ако тя изпълняваше на добра воля, почетната доля на подчинен демон, то истинският Луцифер стоеше в средата на почти тъмната зала, а очите му шареха пресметливо и внимателно във всички посоки. Знаеше, че е намислила нещо и нямаше намерение да й дава шанс да го завърши. Малките зелени топчици се плъзгаха наляво и надясно, следвайки всяка промяна във въздуха, всеки звук, най-малкия шум дори. Свитите язвително и сърдито вежди правеха изражението му сурово, негостоприемно, готово да понесе последствията от собствената си идея. Дори когато бе ядосано изглеждаше изключително красив, даже в пъти повече отколкото в спокойното положение на мускулите му. Това иначе ангелски чисто и меко лице, придобиваше напълно друга амплитуда веднъж станеше ли сериозен или не дай си боже раздразнен. И докато красавицата бе нащрек в коридора, опитвайки се да разпредели правилно кинжалите, то Пахт бе нащрек за ненадейни атаки. Играта отдавна бе минала границата на котка и мишка, незнайно кой бе гонителя и кой преследвания. Дали се въртяха, прехвърляха топката от единия на другия? Или мъжът просто си правеше проветрение на устата с нея? Кой знае? Той знаеше! Да, трябваше да признае, че в момента планът й не му бе ясен. Това го караше да извива заканително устни, но също така и леко да се усмихва. Харесваше му този напредък. Дразнеше се, че не може да разшифрова всичко на първо четене, но в същото време бе доволен. Естествено никога нямаше да го признае. Той показваше загрижеността си по различен от общоприетия начин. Ако ти се развика, ако те заплаши и дори нагруби, тогава бъди сигурен, че му пука за теб. Ако не му пукаше нямаше да ти каже нищо, просто щеше да ти изтръгне главата и да я захвърли в кофата за боклук. Правеше ли си труда да говори и изобщо да извършва каквото и да е действие спрямо теб, значи има защо.
И докато двата кинжала летяха към гърбът му, той напълно ги изключи от полезрението си, преместващ го към тези, които се бяха запътили към главата му. Напълно погълнат от тях, мъжът запрати ръка към приближаващата опасност и ги застопори във въздуха. Уви, същото не последва със задните и те се забиха дълбоко между плешките му. Леката болка, която изпита можеше да се сравни с пробождане с игла, дебела игла. Напълно търпимо, но все пак неприятно. И ако за нормален човек този удар би бил фатален, то за Лушиъс бе просто подробност. Присвивайки клепачи, той изпрати надвисналата стомана в стената, където тя издрънча като захвърлена тенекия.
Ако всичко това му подсказа нещо, то бе точното местонахождение на възлюбената му. Тази малка пречка му показа нейното тайно убежище и върху лицето на зеленокосия красавец се изписа една лукава усмивка. Без големи затруднения, той изви ръце и стисна дръжките на двете шила, забити в гърба му. Измъквайки ги, мантото му се обагри с аленочервено, чиито наситен аромат достигна чак до ноздрите на Меропа и за момент тя се уплаши дали не го е наранила сериозно. Но този страх бързо бе заместен с такъв за самата нея, защото по средата на неочакваното затишие, стената бе пробита от същите тези кинжали. Долепила ухо до каменния зид, не усети как те бяха хвърлени и за малко да пронижат черепа й. Чиста случайност бе, че се дръпна в последния момент и се размина само с едно одраскване на ухото. Още преди да успее да реагира усети и чуждото присъствие. Присъствие до болка познато й и все пак все още успяващо да я изненада и провокира. Дланите на Пахт я уловиха като в примка и гърбът й се заби в торса му, така, че да не може да шава нито с инч.
-Ами сега, къде ще бягаш?
Гласът му бе звънлив, леко закачлив, смесица от надмощие с чисто удоволствие от играта, а дъхът му се удряше във врата й, карайки бебешката коса да настръхва от полъха.

_________________
Погребалното бюро - Page 13 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitimeВто Дек 17, 2013 10:56 pm

Меропа усещаше как Лушиъс се е вкопчил здраво в нея, с каменни мускули, по които със сигурност потрепваха изпъкналите му вени от цялото вложено напрежение. Да, тя действително бе просто една антилопка в лапите на лъва, царя на животните. Можеше да почувства как горещият му превъзбуден дъх оставя парещи дири по месото на тила й. Целият пращеше от първична, наситена енергия, която крещеше само едно: "ловувай, убивай". Тя бе толкова силна и осезаема, че още малко щеше да пречупи съпротивата на кожата й и да нахлуе във вътрешностите й, за да смаже всичко, до което се докопаше вътре. Но девойката разчиташе в Пахт и една друга, коренно различна гама от емоции. Един гален полъх откъм ментора й я милваше по меката коса и й подсказваше, че той, може би за първи път толкова силно, се бе почувствал горд и доволен от нея. Момичето можеше да долови неговото одобрение; което, меко казано, я караше да се стопи от щастие. Нищо повече на света не бе способно да предизвика повече радостта й от това да оправдае очакванията му и да се докаже, че е кадърна, че напредва, че се справя. Тя разбираше, че го бе изненадала приятно с проявената креативност, и й се искаше направо да избухне от кеф. Някъде там, в тази смесица от противоположни настроения откъм ангела, се долавяше  и загрижеността, нежността, ..любовта му. Точно заради тях, въпреки че я бе сграбчил така, сякаш всеки миг ще я разпердушини, Меропа изпита точно толкова сигурност и безопасност, колкото и паника. Сигурност, защото усещаше колко я обича и че ще се бори за нея с цената на всичко. Което, отнесено до някой толкова трудно открехващ вратата към сърцето си, колкото бе Лушиъс, означаваше адски много.... И все пак! Нека не пренебрегваме и ужаса, който я разтрисаше също толкова солидно. Защото той може да бе останал очарован от действията й, но това не значеше, че нямаше шанс да се изложи по-нататък. И защото в реална ситуация само заради успеха на първите й ходове, никой не би пощадил живота й при следващите. И защото нищо от гореизброеното всъщност не означаваше, че имаше повод да се отпусне и да си позволи да тръгне в регресивна насока. Щеше да я пази, но тя трябваше да е по-готова от всякога. Беше доволен, но това не бе константна величина. А в момента май се бе разгрял и изобщо не възнамеряваше да отслаби сериозността на урока. Напротив, играта май дори възнамеряваше да загрубее.
Той я бе стиснал здраво, като в менгеме, и накъдето и да мръднеше, каквото и да стореше, Меропа нямаше да има време нито да атакува, нито да задейства достатъчно бърза и ефективна магия. Направо, в позицията, в която си беше, нямаше особени шансове - бе заклещена като животинче в здравия юмрук на възрастен културист. И тогава я осени какъв бе единственият изход... Щом не бе способна да се противопостави така, то в такъв случай можеше да се измъкне само ако някак си съумееше да се откопчи от хватката му. В бой - абсурд. Бе ангел, свръхествено същество, нейната физика бе къде, къде по-зле. С магия - ще да я блокира. Но телепортацията.... Да, щеше да опита нещо лудо, което не бе правила досега - да телепортира двама човека едновременно. Но щом се бе справила с катаните, които също бяха чужди тела, то защо да не успее и с живо същество? Принципът е същият... просто изисква повечко концентрация...
Не мислеше, че ще успее да го телепортира сам, защото се бе впил в нея като пиявица. Ако телепортира и себе си, и него, едва ли на този етап ще успее да ги раздели и да ги изпрати на различни дестинации. Но ако мясото, на което ги преместеше, имаше условия, които да ги откъснат един от друг.... то тогава.... например,  въздухът покрай покрива на Роузкилл не бе никак лоша идея. Ще тръгнат да летят надолу и .... Имаше два варианта. Той да се стресне, да я изпусне, и тя, възползвайки се бързо от временната му немарливост, да се телепортира на покрива. Второ, дори да продължи да я стиска, Лушиъс трябваше да се погрижи по някакъв начин да ги закара на повърхността - или ще ги телепортира, или ще се залепи за стената по онзи метод, по който преди я беше учил. Докато той си насочи вниманието да ги закара нанякъде обаче, тя ще се опита да го отблъсне, удари по някакъв начин, за да може да се отдели на една хубава дистанция и да се разкара от хватката му. Вариантите бяха рисковани и й бе трудно да обмисли в пълна точност всички възможни изходи и препятствия за толкова кратко време. Но нямаше за кога повече да се мотае. Затова тя реши да действа, пък  ще преценя според създалата се ситуация. Понякога в екстремните моменти идват най-добрите идеи, просто защото извличат на повърхността най-практичното и необходимо, максимумът в името на оцеляването.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Sponsored content




Погребалното бюро - Page 13 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 13 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Погребалното бюро
Върнете се в началото 
Страница 13 от 13Иди на страница : Previous  1, 2, 3 ... 11, 12, 13

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл-
Идете на: