ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Погребалното бюро

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4 ... 11, 12, 13  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeВто Яну 18, 2011 6:25 pm

First topic message reminder :

Мястото за обучение на некротата. Стаята е изпълнена с многобройни книги, но също така с всевъзможни оръжия. Тук господари са Лушиъс Пахт и Боунс. Не се лъжете от нежния външен вид на Лушиъс. Той е лунатик и изключително опасен заради непредсказуемият си характер. В един момент държанието му стига до лудост, в друг освирепява, а само след минута е пак спокоен все едно нищо не е станало. Той не търпи отказ и винаги получава това което иска, по един или друг начин. Боунс от друга страна е любопитен. Той обича да експериментира. Не се знае много за историята му, а и никой не смее да го пита. Но едно е сигурно. Мъжът държи на учениците си, понякога повече отколкото те на него. Гледа на тях като бъдещи съюзници и затова дава всичко от себе си при обучаването им. Интересен факт е, че ходи винаги гол от кръста нагоре.

Лушиъс Пахт (без превръзката)
Погребалното бюро - Page 3 Luciferbyomupied

Боунс
Погребалното бюро - Page 3 Bonest

След като Боунс бива изгонен от гилдията заради предателство, неговото място бива заето от следващия по ранг. Името му е Синк. Той е безскрупулен, жесток и студен човек, с непоколебим характер, наклонност към изтезания и лишен от всякакви емоции. Не харесва никой, не мрази никой. Просто една ледена, красива фигура, достойна за гледане, но опасна за пипане. Внимавайте да не го ядосате, защото може да се сбогувате с живота си.

Погребалното бюро - Page 3 Coldblood


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Чет Авг 14, 2014 10:49 am; мнението е било променяно общо 5 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeСря Яну 04, 2012 10:01 pm

Размахвах ръце като човек нападнат от рояк пчели. Накрая се кротнах и тупнах на земята с разкрачени на страни крака. Сложих ръка на челото си и избърсах потта, която се беше загнездила там като звучно с рязко движение я изтръсках.
-Ша ти еба..... - спрях се или по-скоро се усетих с кой говоря. А и какъв беше смисъла да му еба майката като вече бях убила сина му. Мисълта за това ме накара да се смея истерично без Боунс да разбира за какво. След няколко минути в луд смях въздъхнах звучно и го погледнах.
-Къде ми е писмото?
Той ме изгледа с недоумение.
-Нали спомена нещо за пощенски гълъб? Къде ми е писмото? Чудя се кой ми е писал. О! - възкликнах -Може би е баба! - заплясках радостно с ръце, след което спрях - Я чакай, ама аз нямам баба.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeСъб Яну 07, 2012 8:33 am

Тя започна да говори нещо... иии.. единственото което Боунс чу бе : *Бля,бля,бля, бля*... Алкохол? Надяваше се да е казвала, че иска нещо силно алкохолно. Ако е казала нещо друго, определено щеше да се изложи, защото се запъти към шкафа с алкохола. Не че Боунс обичаше толкова да пие, просто един ден му дойде на акъла, че трябва да освободи едно от крилата на бюрото си от купчината книги за обучение и да ги складира в бюрото на Лушиъс, а на тяхно място да сложи няколко бутилки с алкохол за утеха.Обикновено отваряше шкафа когато е сам и си сипваше по *едно малко*, по няколко пъти.
Седна на стола си, отвори едното крило и от него извади две кристални ниски чаши, а след това и една бутилка, с формата на череп.На челото на черепа се намираше отвора и, наподобяващ забит меч.Вътре имаше течност, наподобяваща чай...но Боунс много добре знаеше че чаят е само за дамите. Сякаш бутилката и чашите бяха приготвени предварително за случая. Бутна шкафа с лакът и отля по два пръста течност в двете чаши.Остави бутилката на масата, взе чашите и се запъти към Дориан която все още стоеше на земята.Тъкмо бе решил да я попита :
- Надявам се да харесваш... - и се изтърси. Пльосна се на пода по корем, спънат от случайно захвърлена книга на пода... *Мамка му! бях най - непохватния некромансър в семейството си.* - помисли си той. Погледна към ръцете си, които докато падайки се опита да изпъне напред, за да не разлее питиетата.Беше останало само едното в ръката му, а другото вече изчезваше между напуканите процепи на каменният под. Малко след като падна на земята, си прошепна тихо без да го чуе Дориан :
- Пиене?? Мамка му! Излагация! ... - и бавно започна да се изправя, като преди това остави оцелялата чаша на пода.В същото време погледна към Дориан, надвайки се тя да не се залива от смях в този момент...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeСъб Яну 07, 2012 9:45 am

-Няма писмо? - мрънках тихичко докато го наблюдавах. Бях огорчена. Ммм, неее, всъщност не бях. После той наля две чаши и изведнъж настроението ми се подобри от идеята за малко отоляване на глътката. И в следващия момент Туп. Дам....чудно как е станал толкова силен. Неведоми са пътищата магически си мислех докато го гледах тъпо с повдигната вежда. Ама че аматьор! Да изхаби така напразно хубавия алкохол - срамота!
Грабнах останалата чаша и я изпих с жадни глътки. За една минута я пресуших. После изпънах ръка към него и почти заповядах.
-Още!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeНед Яну 08, 2012 11:57 am

Боунс изгледа момичето странно, като се почувства леко обиден от факта че остана без пиене.
- Още - извика малката му ученичка, гледаща към него с влажен поглед показващ жажда.
Боунс грабна чашата и, след което взе и тази която се търкаляше на земята.Приближи се до бюрото, извади стъклената бутилка и наля отново в чашите, след което поднесе едната към Дориан.Докато вървеше към нея, видя книгата в която се спъна.Сбръчка вежди и я изрита с всичката си сила.
Четивото излетя към бюрото на Лушиъс и падна върху него като събори няколко химикала които стояха отгоре.
- Глупава книга - прошепна тихо той.Подаде чашата към Дориан и я попита - Е, скъпа.Кой е г-н Блек и как точно те оцвети така?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeПон Яну 09, 2012 11:22 am

Наблюдавах с погнуса как малката книга бива зафучена на няколко метра във въздуха и се стоварва като катапулт на бюрото.
-Не знаеш ли, че трябва да зачиташ книгите? - измрънках поучително, но той изобщо не обърна внимание. Какво невежество само. Наречете ме книжен плъх, но ако не бяха тези малки изобретения на човешката ръка и фантазия щях да съм умряла от скука много преди да успеете да се запознаете с моята интересна особа. А това щеше да е загуба, нали?
-Кой е г-н Блек. - думите му прекъснаха моето негодувание към действията му. Хванах новоподнесената ми чаша и отпих - този път не на екс. Ве пак искаше да говорим. Нека говорим тогава. Не виждах нищо лошо да се сближа с ментора си повече от формалните отношения между ученик и учител. Повдигнах малко рамене и свих устни и очи защото почнах да мисля как точно да го определя. Какво всъщност мислех за него? Не си бях задавала този въпрос до сега. Първата ми реакция бе повече от приятна заради външния му вид. Уви веднага след това си казах, че е пълен идиот, денди, перко. Но с времето успях да видя истинското му аз или поне част от него.
-Той ме изпита и прие тук. Той е....един от онези хора, които искат да бъдат спасени от ежедневието. От имиджа, който са си създали пред света и възприятието на другите към тях. Иска, но не прави нищо по въпроса и затова чака някой, който да го измъкне от тези рамки. Е, аз го спасих, но не от тази орис, а от някакъв сив тип и така се сдобих с тази красива синина.
Въздъхнах, замълчах няколко дълги секунди и отпих голяма глътка от пивката течност, която определих като уиски.
-Понякога ме изкарва толкова извън нерви, че ми иде да му откъсна главата съвсем буквално. И ти и аз знаем, че съм способна. А понякога виждам нещо в очите му, което ме кара да, да...да плувам с него в ледената вода.
Сетих се за онази нощ и нещата, за които си говорихме. Сетих се и за още нещо, което ме ядоса. Сбърчих вежди, грабнах силно чашата и я захвърлих към пода.
-Аааааа.... - извиках ядосано и скокнах на крака като почнах да обикалям бясно наляво надясно.
-Но знаеш ли какво най-много ме дразни в него. - спрях се пред Боунс като му се опулих в лицето. - Не си изпълнява обещанията.
Как бях могла да забравя. Извоювах си тренировките, а той напълно ми би игнора - джуджета, нападатели, опиати, бабини деветини. Бях прецакана. Тупнах пак на пода по дупе, скръстих ръце пред гърдите си и се нацупих като малко, недоволно дете, на което са му откраднали захарното петле.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeВто Яну 10, 2012 3:59 pm

- Ааа, стига толкова! Тези чаши, не са за два дена! - се ядоса той.Бяха му скъп спомен.Погледна към мястото на където се затъркаля чашата.Беше твърде далеч от него и достатъчно близо до Дориан за да я вдигне сама.Погледна към нея, после пак към чашата и отново върна погледа си към очите и, като и направи знак да я вземе в ръцете си.Уви, приличащото на хлапе момиче не помръдваше.Само синеещата и коса се поклащаше леко от движенията и.
Боунс се усмихна.Просто, кратко, казвайки си на ум *Глупаче*. Отдалечи се за пореден път до бюрото, остави чашата си отгоре и отвори шкафчето с алкохолни напитки.Грабна красиво-оформената бутилка, обърна се и ритна със задната част на крака си вратичката.След това, се настани удобно на пода до все още цупещата се Дориан.Облегна се на дясната си ръка и кръстоса крака назад като стоеше малко приведен към събеседницата си.С другата ръка, подаде бутилката към нея, дори без да бе отпил още.

- Пий, ще ти олекне. - изрече с окуражаващ глас.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeВто Яну 10, 2012 4:34 pm

Грабнах бутилката и намуших гърлото й колкото мога по-навътре в устата. Вдигнах я на високо и пивката течност почна да се стича по вътрешността на тялото ми. Две глътки, три глътки, пет глътки, десет глътки.... Най-накрая я оставих, а от нея бе останало някъде два пръста уиски. Треснах шишето на земята и избърсах уста. Изхълцах няколко пъти. Да ми олекне? От какво? Защо? Защо изобщо трябваше да ми олеква? Не исках да има нищо, от което трябва да ми олеква. Дразнех се на самата себе си. Главата почна да ми се люшка. Накрая се извиках ядосано:
-Зарежи тая помия!!!!
Станах бързо и с криволичещи движения излезнах от залата. Не исках да стоя повече тук. Нещо ми ставаше, а даже не знаех какво. Само знаех, че има нужда от уединение.
-Ще се видим - казах като тръшнах вратата след себе си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeПон Яну 16, 2012 11:38 am

Дойдох до тук и разтворих широко портите. Боунс още стоеше с вирнати крака и пийваше останалото от бутилката. Отидох при него и я взех от ръцете му, като я поставих в края на бюрото.
-Ставай! - троснах му се. -Сутринта чух нещо от онази малката за телекинеза. Искам да ме научиш. Сега!
Тонът ми беше почти заповеднически. Знаех, че не трябва да му говоря така. Най-малкото той не ми беше направил нищо, а и беше може би единствения човек тук, с който можех да си поговоря небрежно и знам, че ще бъда приета такава каквато съм. Вътрешно съжалявах за тона си, но той забеляза, че съм разстроена и затова се държа така. Все пак накрая му казах едно "Моля те". Имах нужда да изразходвам енергията си, а какъв по-добър начин от този. А и исках да се занимавам с нещо, което ще уплътни времето ми до вечерта. Нещо друго освен да стоя и да рева в стаята си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeПон Яну 16, 2012 2:50 pm

Почти пресушил вече втора бутилка от тайното си скривалище, Боунс бе изненадан от своята ученичка която нахълта с желание за обучение.
- Теле...к-к'во? - провикна се Боунс, като се опита да фокусира Дориан. - А-а-а, ето къде си била.Хе-хе! - засмя се леко, след което надигна за последен път бутилката и я пресуши до дъно.

- До дъно лей се в мой'то гърло, оу бутилчице прекрасна - развика се той, като размахваше ръце към въздуха.Затананика си тихо някаква песничка която звучеше като вой на куче, но след миг се спря:
- Aaa... Теле...таковата, няма как да стане сега - добави, след което пусна мръснишката си усмивка в действие, показвайки колекцията си от здрави и бели зъби.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeПон Яну 16, 2012 2:55 pm

Свих вежди ядосано. Боунс - глупак такъв. Вдигнах ръка и яростно бутнах силно празната бутилка, която падна на земята и се счупи на хиляди парчета. После вдигнах и другата и бясно ударих длани в масата, като наведох глава към него.
-Защо? - извиках. -По дяволите човече сега ли намери да се напиеш?
Бях като разярена котка. Защо точно когато имах нужда от него той реши да се отреже като шут.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeПон Яну 16, 2012 6:27 pm

Едно от нещата които мразеше Боунс, бе да му пипат нещата.Но повече мразеше когато някой му развали нещо.Една от скъпите му ръчно изработени бутилки придаде душата си в отвъдното.Погледна към разпилените парченца стъкла на земята, а след това към момичето.После пак към стъклата, като прехапа устни за да се поуспокои по някакъв начин.Скочи от мястото си, като заби поглед в Дориан.В главата му се завъртяха какви ли не пиянски мисли, които граничеха с най-нечистите помисли на извратеното му подсъзнание.Под влиянието на алкохола можеше да я накара да изчезне от лицето на земята, без никой да разбере за това.Все пак тя е много по-крехка от него и дори нямаше нужда да използва цялата си енергия за да съсипе тялото и или целият смисъл да съществува изобщо.За миг сякаш изтрезня, като чели изобщо не бе пил алкохол.Изправи се най-нормално като пое с бавни крачки към неяСилната ярост която го обзе избистри мозъка му и едва се спираше да не и се разкрещи заради своеволната и постъпка.Приближи се до нея, след което се наведе и я преметна през рамото си, сякаш е торба пълна с покупки.Беше толкова лека, че не усещаше че носи нещо в момента.Стигна до вратата, отвори я, след което пусна момичето от външният край и отсече :

- Като се научиш, тогава можеш да се върнеш! - след което тресна вратата точно пред лицето и, в знак на недоволство от деянието и.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeВто Яну 17, 2012 9:53 am

Мятах крака във въздуха. Безуспешно. Най-безцеремонно си бях изхвърлена, а вратата хлопната под носа ми. Изправих се като опарена котка и заблъсках по дървената порта.
-Боунс....копеле....
Но беше заключено. Обърнах се и се облегнах на стената ядосана и нацупена със скръстени ръце пред гърдите си. Стоях така известно време. Покрай мен мина едно момче, което ме изгледа странно.
-Какво дзяпаш? - му се сопнах заплашително и то уплашено избяга. Постоях още няколко минути като накрая се отласнах от стената ритнах ядно вратата за последно и тръгнах към коридорите.
-Щом не искаш да ме научиш ще се науча сама.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeВто Яну 31, 2012 7:43 pm

Положих ръце на голямата порта и я открехнах. Днес не чувствах тежестта й по тялото си. Днес не чувствах нищо. Подканих Меропа и Виктор и те влезнаха след мен. Омая ги ширината на залата, която всъщност беше доста пуста, като изключим оръжията по стените няколкото рафта с книги, бюрото и любимия фотьойл на Боунс. Или часът беше много ранен или повечето хора тук обичат да спят до късно, не знам, но нямаше никой. Почти никой. В средата на помещението един срещу друг бяха изправени двамата учители - Боунс и Лушиъс в бойна хватка. Приятелски спаринг? Нещо ми подсказваше, че ако някой от тях изгуби контрол над себе си няма да е толкова приятелски. Аз седнах на бюрото и поставих лактите си пред мен. Сплетох пръсти едни в други и положих този "юмрук" пред устата си. Наблюдавах как ножовете им свестят във въздуха. Звука от стоманата беше пищящ и дразнещ заради акустиката на мястото. Боунс атакува с превъртаща маневра и опонента му за малко да загуби главата си. Малък кичур коса в бледо зелено падна на пода. Той изръмжа и нападна с цялата си бяс. Учителят ми не успя да избегне тласъка му и сребърният леко извит кинжал на Лушиъс се заби в рамото му.
Ако трябваше да се бият на живот и смърт бях сигурна кой ще победи и все пак Боуни хич не се даваше лесно, държеше фронта и определено щеше да създаде доста сложности на г-н Зелен. Явно се бяха разбрали да си "играят" до първа капка кръв защото след като Пахт улучи колегата си боят престана. Погледа ми още беше сериозен и замислен. Разплетох ръцете си и както все още бяха подпряни на лакти и заплясках.
-Впечатляващо! - казах хладно докато продължавах да пляскам на забавлението, което ни показаха двамата некромансъри.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeВто Яну 31, 2012 8:30 pm

- Не думай-й - извика Боунс към ученичката си, след което се запъти към бюрото си.Отвори шкафчето с "лекарствата" и грабна една от бутилките вътре.Остави я на бюрото, след което с едно движение разкъса горната част на ризата си.Откри раненото рамо, а със свободната си ръка махна предпазната капачка на бутилката.Първо отпи няколко големи глътки, а след това остави бутилката отново на мястото и, съвсем забравил за раната си.

- Я виж, Лушиъс, какво ни е отвял вятъра.
- Видях.Принцесата и граховото зърно. - отвърна Лу, като визираше дружката на Меропа.Днес му се струваше още по-отвратителен, а и неугледният му вид бе като на закъснял ученик за час.
Боунс едва сдържа смеха си при думите на колегата си.Прехапа устни за да не прихне всеки момент и се приближи към двамата младежи.Огледа първо момичето.Изглеждаше толкова обикновенна и невинна, че го беше жал да каже нещо за да не я стресира.Разрошената и коса падаше по раменете и което бе единствената женственост която забеляза в нея.Беше като малко момиченце което се бе загубило в парка, намерено от някой самотен батко.А баткото който стоеше до нея, имаше излъчване.Права стойка, брадичката високо вдигната.Неприкритата му гордост стоеше неестествено в стаята.Единствените хора които имаха правото да се надуват в момента, беше Боунс, но единственото което правеше в момента е да кърви.Огледа го хубаво от горе до долу, а момчето все още не помръдваше от мястото си.Бе вперил поглед в тавана, не посмявайки дори да погледне напред.

Боунс обърна глава назад и подвикна на колегата си :
- Тези ти ги подарявам.
- O, колко си мил.Нямаше нужда, вече са приети.
- Нима? - отвърна учудено Боунс. - Стоката трябва да се пробва, преди да се купи.Не мислиш ли?
Учителя се приближи до колегата си, след което изкара своя меч от ножницата си.Лушиъс се стресна за миг и леко се отдръпна назад.
- Спокойно, не е за теб. - каза Боунс, след което плъзна ръката си по колана на Лу.Достигна до дръжката на меча му и го издърпа бавно.Звукът от стърженето на метал в метал се разнесе из стаята.Обърна се към младежите, след което развъртя двете саби в ръцете си, като правеше кръгови движения да раздвижи китките си.После хвърли единият в краката на новопристигналият приятел на Меропа.

- Надявам се да обичаш грах - подвикна той към ученичката си, като пусна една закачлива усмивка по лицето си.Искаше да и покаже намеренията си и че иска един хубав спектакъл от нея.

_________________
Погребалното бюро - Page 3 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeВто Яну 31, 2012 8:56 pm

Лека усмивка се прокрадна по устните ми. Станах бавно и затлачих крака към меча. Не бързах за никъде. Замахнах няколко пъти във въздуха, за да усетя оръжието и да свикна с големината му. Стиснах уверено дръжката, но не прекалено здраво, за да не възпрепятствам движенията.
-Надявам се да обичаш грах!
-Не ми е от любимите! - отвърнах студено аз и впих черните си очи в тези на Виктор. Наклоних леко глава на страни и почнах да го изучавам. Не беше от най-силните, но не беше и за подценяване. И все пак имаше лош късмет, че точно аз му се паднах опонент. Най-малкото можеше да се страхува, че няма да мога да погася жаждата си за кръв,но....Щяхме да видим нали?
Вдигнах меча напред и изправен и застанах в бойна позиция срещу мъжа. Приклекнах с левият крак, а десният изкарах напред за опора. Чувствах се комфортно и удобно. За секунди абсорбирах магията си от едната ръка и усетих как тя минава от дланта по продължението на ръката, през врата, стече се по другото рамо и се застопори в дясната длан. Видях как магията попива в пръстите ми. Изпитах неповторима сила и гъвкавост. Разпределих аурата и енергията си по равно в двете длани, отделих част и за цялото продължение на ръцете. Успешният удар идва от целият крайник, а не само от една определена част.
-Нападай! - заповядах на надутия младеж. Нека видим колко точно го биваше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeСря Фев 01, 2012 9:19 pm

Виктор гледаше момичето, изпълнен с омраза. Ненавиждаше всички в залата. Зеленият ненормалник, дразнещия му приятел и високомерната ученичка. Дори и Меропа, която от вчера не преставаше да се държи ... сякаш бе станала част от противната малка общност на Роузкил, чиято единствена цел в живота като че ли бе да му опъва нервите. В гърдите му се надигна желанието да ги разпарчетоса. О, да, щеше да го стори с кеф. И после щеше да се смее над осквернените им останки, докато прасетата ги изяждаха..
Такива мисли се въртяха в главата на младежа, докато Дориан самоуверено размахваше оръжието си.
Виктор много добре разбираше какво се опитва да направи - в момента разпределяше енергията по равно в тялото си.
"Успешният удар идва от целия крайник, а не само от една определена част." - отекнаха в ушите му думите на неговия предишен учител, повтаряни хиляди пъти през многото години на ежедневно обучение.
Виктор изчисти ума си, опита се да се освободи от емоциите. Беше важно да мисли трезво, докато се бие, защото, както си повтори, често заслепението и прекомерната агресия водеха до поражение. Не че винаги успяваше да се абстрахира от тях...
Младежът повдигна ръката си и замахна един път във въздуха. После още веднъж и още веднъж. Мечът трябваше да се превърне в ръката му, а ръката му - в меча. Не трябваше просто да държи оръжието. Трябваше да бъде оръжието.
Когато бе сигурен, че е постигнал нужната стабилност на връзката между дланта и "нейното продължените", момчето зае бойна позиция, след което отприщи цялата си енергия, оставяйки я да се разлее по вените му, облекчителна и гореща, вдъхновяваща и живителна. Виктор усети как се простира дори извън пределите на тялото си - магията засилваше сетивата му, помагаше му да почувства дори мъничките мушици, летящи на няколко метра от него. Той се бе превърнал в пространството.
Бе готов за атака.
- Нападай! - разнесе се заповедния глас на Дориан, която в момента приличаше на свирепа амазонка.
Виктор не се остави на импулса да се спусне към нея мигновено, защото подобен ход щеше да му коства много. Той изчака един миг... и още един...
Меропа дори не можа да разбере кога и как по-точно бе започнала битката им. Единственото нещо, което видя, бе как приятелят й изведнъж се озовава зад гърба на момичето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeЧет Фев 02, 2012 9:34 am

Изчистих съзнанието си от всякакви разсейващи фактори. Единственото пречещо обстоятелство бе мъжът и меча му. В този момент нямаше Боунс, нямаше Лушиъс, нямаше Меропа. Те се бяха изпарили. Бяхме само аз и той-настървени и готови. Концентрирах се, изострих сетивата си на макс. Видях как разстила цялата си магия. Това бе и първата му грешка. Аз си оставих запас. Никога не знаеш кога може да ти потрябва. Виждах движенията му. За няколко секунди той се озова зад гърба ми. Бърз е! Но не само той е бърз. Лигави, арогантни аристократчета. Въобразяват си, че света е техен и гледат от високо такива като мен, които цял живот са се оправяли сами без помощта и обясненията на никой.
Той замахна с желанието да ми отсече главата. Нямаше да му доставя това удоволствие. Бързо се наведох и се разминах с острието му на няколко милиметра. Още докато замахваше видях удобен случай да забие меча в хълбока му. Стоманата изсвистя във въздуха, но се размина също на толкова близко разстояние както и аз. Разкъсах част от дрехата му близо до корема. Когато видях, че не успях да го улуча отскочих на няколко крачки от него и пак замахнах с умерена, насочена сила към врата му. Една грешна стъпка и меча щеше да се забие във врата му.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeЧет Фев 02, 2012 9:10 pm

Противничката беше бърза.
Виктор не трябваше да я подценява.
Когато видя, че се е разминал на косъм от лошия удар, младежът се настърви, донякъде от ярост, донякъде - от срам, че му е нанесла някаква щета още в самото начало.
Затова той се постара да се концентрира по-добре. Нямаше намерение да повтаря подобна глупост. В момента "амазонката" (гледаше стръвнишки точно като такава) бе насочила меча си към врата му - затова трябваше да внимава как се движи.
Виктор се стрелна ловко настрани, избягвайки смъртоносната клопка, след което направи измамно движение и успя да заблуди Дориан, че отива зад гърба й, като вместо това я атакува право напред.
"Да видим как ще се справиш с това" - помисли си надменно некромансърът и устата му се изкриви в зловеща усмивка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeЧет Фев 02, 2012 9:36 pm

За миг си помислих, че ще ме атакува в гръб и преместих меча така, че да се защитя. Но не очаквах точно това. Изменчив удар! Трябваше да съм благодарна на сетивата си в момента. До толкова ги бях изострила, че навреме чух изсвистяването на острието му във въздуха и промяната на параболата му. Една секунда по-късно и щях да съм прободена. До някъде виждах действията му един ход напред. Не свалях гарда, иначе това щеше да ми коства главата. Ръката ми се спусна към средата на дръжката и се завъртя, за да изместя меча. Но не оставих всичко на възможността. Изкарах още малко от запасената си магия и тя се разля по тялото ми така, че да ми даде допълнителна скорост. Светкавично мушнах дясната си ръка в колана и в нея се появи камата ми, която всъщност повече приличаше на катана от малките размери. Парирах мощния удар на меча с нея и отвърнах със стремително хоризонтално помитащо движение към гърлото на мъжа. Той избегна като по чудо централното нападение. Стоманата мина през кожата му и му остави една тънка ивица, от която потече малка струя кръв, но нищо смъртоносно. Не го изчаках да се съвземе от изненадата. С дясната си ръка вече замахвах към рамото с голяма доза сила и настървеност. Усещах катаната си като продължение на ръката. Нямаше къде да ми избяга....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeЧет Фев 02, 2012 10:26 pm

Изневиделица, между камата и врата на момчето се появи и учителят на Дориан.Камата се удари във врата му, а изражението на момичето се видоизмени за секунда.Помисли че ще обезглави собственият си учител, но не.Боунс бе призовал енергията си, като я бе концентрирал точно на това място, за да втвърди мускулите на врата си до толкова, че да не могат да бъдат разкъсани от острият меч.
Единствено присви очи в гримаса, след което се извика :

- Стига! Стига!
Дориан все още държеше в двете си ръце оръжието си, готова да скочи през него и да наръга самовлюбеният хлапак.Боунс докосна с ръка меча и, като го натисна на долу и го прибра до тялото и.
- Казах нещо! Това че имаш преимущество с уменията си, не значи че трябва да ги използваш безразборно.

След това се обърна към младежа и го прегърна през рамо.Отдалечиха се на достатъчно разстояние че Дориан да не ги чуе и му прошепна нещо.

- Виж, приятелю.Вярвам че Лушиъс ще те научи на много неща, но не си играй там, на това което не можеш. - Боунс му се усмихна, потупа го по рамото и го дръпна отново като кукла, към останалите.Обърна се към колегата си и му заяви тържествено:

- Лу, братлето е твое. - след което, пусна малка злобна усмивка, знаейки какъв таралеж му подхвърля в гащите.
Виктор : Сила 2 ; Ловкост 3 ; Интелект 1; Воля 3; Опит 5
Дориан : Сила 4 ; Ловкост 5 ; Интелект 2 ; Воля 3 ; Опит 7

_________________
Погребалното бюро - Page 3 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeПет Фев 03, 2012 2:38 pm

Гледах намръщено. Не трябваше да ме спира. Какво - отплеснах ли се? Прекалих ли? Нещо вътре в мен ми казваше, че явно съм, но не му обръщах голямо внимание. Докато Боунс говореше на Виктор прибрах катаната си обратно. Отидох до Лушиъс и му подадох собствения му меч.
-Ето! - казах студено като го гледах право в окото. За няколко мига се взирах в него сякаш се опитвах да видя през обвивката и да вникна в пълнежа. Беше изключително интересен човек. Накрая успях да съзря нещо и глухо продумах:
-Аз и Дяволът вървим ръка за ръка.
Не бях сигурна защо точно казвам тези неща, но имах усещане, което....
Изражението му се измени - леко учудено, леко изненадано, даже леко...може ли да бъде...леко уплашено от думите ми. Отвори уста, за да каже нещо, но не му дадох тази възможност. Нямаше да споделя с никой малката си тайна и той нямаше да е изключение.
-Хубав меч. - прекъснах го като просто се завъртях и се запътих към Боунс.
-А ние какво ще правим с теб? Това с мускулите - харесва ми. Искам да ми обясниш как се получава.
Веднъж овладяла го умението щеше да ми е повече от полезно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeСъб Фев 04, 2012 3:22 pm

Виктор не мислеше, че ще може да ги изтрае дълго. Подигравателно-циничните им усмивки и подмятания, постоянното унижение, на което го подлагаха. Не беше свикнал на подобно отношение и цялата злоба, която се бе изсипала на главата му през последните два дни, почваше да му идва в повече - в смисъл, че вените по челото му бяха изпъкнали като назъбен планински релеф, а погледът му можеше да подпали и ледник. Той не казваше нищо (беше се научил от опит, че е по-добре да мълчи), но с всяка изминала секунда гневът се утаяваше все повече и повече в сърцето му.
"Не си играй там на това, което не можеш."
Усети как ръцете му почват да треперят от ярост.
Че тя не се беше справила по-добре от него! Всъщност се бяха били наравно... вярно, че бе успяла да го заблуди, но после и той нея... а по-нататък не можеше да се разбере, тъй като ги бяха прекъснали!
Изобщо не беше честно, помисли си той, огорчен, че го карат да изглежда толкова некадърно (а пък и честолюбието му беше наранено). Виктор хвърли поглед към Меропа, обаче не можа да разчете никаква емоция по лицето й. Каквито и да бяха мислите й в момента, за него си останаха загадка.
А сега какво да прави? "Амазонката" и учителят й вече се бяха отдърпнали настрани, явно трябваше да преминат към индивидуалното обучение. При тази мисъл на некромансъра му призля, защото индивидуалното обучение означаваше...
да се изправи отново очи в очи с Лушиъс.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeСъб Фев 04, 2012 3:54 pm

-Какво се учудваш? - чу строг глас зад гърба си. Обърна се и видя така омразният му Лушиъс. - Тя може и да е новак, но е опасна. Истински некромансър - безпощадна и вманиачена. А и като гледам ти кървиш, а не тя, така че стига си се мусил като дете, а поработи над себе си. Тц....
Той го хвана за лакътя и го довлече до Меропа. Подреди ги като малки деца в забавачницата, а той беше лошата лелка, която шляпаше хлапетата, когато не искаха да спят.
-Гади ми се от вас. Ти си напълно безпомощна, а твоята арогантност те заслепява и си въобразяваш, че си повече отколкото всъщност си. Тук деца мои почвате от А. Има много път да извървите докато стигнете до Я. Първо ще се погрижим за скоростта ви. Много сте тромави.
Лушиъс захапа пръста си толкова силно, че от него да потече кръв. Плесна с длан на земята като изрече думи на чужд за тях език и от земята се появи адска хрътка. Висока почти колкото Меропа, дълга два метра. От муцуната му се стичаха лиги, които веднъж докоснали повърхността я разяждаха като сяра. Козината му бе груба като кактус.
-Надбягайте го.
Кучето почна да галопира с голяма бързина. Двамата трябваше да успеят да го достигнат, че и да го задминат.

/Опишете опитите си. Резултата за мен/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeНед Фев 05, 2012 12:17 pm

- Рано ти е още за него - отвърна Боунс, след което потърка мястото на което тя го удари с оръжието си. - Преди това имаме няколко по-важни неща които трябва да научиш.Първо, искам да усвоиш нещо, което забелязах че можеш.От къде и как си го научила, това ти ще ми обясниш.
Боунс изпъна ръката си напред, като я прокара по токата на колана и.Дориан се стресна, но не посмя да помръдне или да реагира в този момент.Ръката му се плъзна по коженият колан, докато не стигна до дръжката на ножа, който бе втъкнала в него.Боунс погали дръжката му, после продължи с пръст бавно надолу, докато не стигна до стоманеното острие.За миг се спря, затвори очи и призова силата таяща се в него да забушува.Тялото му придоби леко морав вид, а когато отвори очите си, той направи едно рязко движение с пръст.От върха му бликна кръв, която падаше на бавни капки по пода, a удареха ли се в земята, се чуваше леко цвърчене и около петното образувало се от кръвта се появяваше лек дим, сякаш кръвта му изгаряше земята.

- Разбрах какво си направила в "Шеридан", искам да те видя в действие.

/ Опиши опита си както прецениш, вече си го правила този опит и преди /

_________________
Погребалното бюро - Page 3 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitimeНед Фев 05, 2012 12:52 pm

Слушах го с леко присвити очи, но вдигнати вежди. Бях озадачена.
-От къде и как си го научила, това ти ще ми обясниш.
Той се поряза и кръвта му почна да цвърчи като разяждаше пода. Значи за това говореше.
- Разбрах какво си направила в "Шеридан", искам да те видя в действие.
Зениците ми се разшириха. Сетих се как се опитах да разградя лицето на Дани. Тръпки на погнуса ме побиха. Гнева почна да се покачва в мен от този спомен.
-Ти как? От къде? Как си разбрал?
Не ми отговори веднага, но усещах, че ще го направи малко по-късно. Сетих се и за първите му думи.
-Не знам от къде го мога. Не съм го учила до сега. Просто го умея.
А сега трябваше и да го усъвършенствам. Престъпих няколко крачки назад и извадих ножа си. Завъртях го няколко пъти в пръстите си. Хванах го здраво, рязко изпънах едната си ръка и прорязах дланта си диагонално. Кръвта бликна от кожата ми и почна да се стича. Извиках черната си магия и тя завладя бързо съзнанието ми. Направих връзката между мен и нея. Тя единствена ми беше опора. Само тя ме хващаше докато падам. Усещах я да бушува в мен. Беше сякаш си говорех с атмосферата. Никой не съществуваше, навлизах все повече в себе си, изпълвах мозъка и кръвта си с омразата, която исках да изсипя върху целият свят. Знаех, че тази истина ме докарва до полуда, но ние бяхме спътници. Аз не й бях подвластна, аз я контролирах. Пред очите си виждах паднали ангели, които шептяха в ушите ми. Предвещаваха смъртта, а тя ме зовеше. Всяка нощ си лягаше с мен като поканена любовница и ме въздигаше като от гроба, за да посрещна края на пътя.
Сега тя навлизаше все повече и повече в кръвта ми. Лееше се по вените ми като отрова инжектирана в тялото ми още при раждането. Давах й свободата да намери своят път през кръвоносните ми съдове. Чувствах как тази магия, тази смърт ме прави по-силна и по-силна. Усещах как кръвните телца почват да кипят, трескаво жадни да излезат на повърхността и да нанесат щети. Освободих още малко енергия като мислено й заповядвах да отрови червената течност. Все още се изумявах колко лесно и покорно ми се подчинява. Усещах напрежението по челото си. Видях как кръвта на раната сякаш става по-тъмна, почти черна. Бях готова. Замахнах с ръка и част от нея оплиска Боунс по рамото. Много добре знаеше, че трябва да пробвам върху него. Нямаше друг избор. Дишах тежко, в очакване дали ще се получи, дали ще разяде кожата му.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Погребалното бюро - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 3 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Погребалното бюро
Върнете се в началото 
Страница 3 от 13Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4 ... 11, 12, 13  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл-
Идете на: