ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Погребалното бюро

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5 ... 11, 12, 13  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeВто Яну 18, 2011 6:25 pm

First topic message reminder :

Мястото за обучение на некротата. Стаята е изпълнена с многобройни книги, но също така с всевъзможни оръжия. Тук господари са Лушиъс Пахт и Боунс. Не се лъжете от нежния външен вид на Лушиъс. Той е лунатик и изключително опасен заради непредсказуемият си характер. В един момент държанието му стига до лудост, в друг освирепява, а само след минута е пак спокоен все едно нищо не е станало. Той не търпи отказ и винаги получава това което иска, по един или друг начин. Боунс от друга страна е любопитен. Той обича да експериментира. Не се знае много за историята му, а и никой не смее да го пита. Но едно е сигурно. Мъжът държи на учениците си, понякога повече отколкото те на него. Гледа на тях като бъдещи съюзници и затова дава всичко от себе си при обучаването им. Интересен факт е, че ходи винаги гол от кръста нагоре.

Лушиъс Пахт (без превръзката)
Погребалното бюро - Page 4 Luciferbyomupied

Боунс
Погребалното бюро - Page 4 Bonest

След като Боунс бива изгонен от гилдията заради предателство, неговото място бива заето от следващия по ранг. Името му е Синк. Той е безскрупулен, жесток и студен човек, с непоколебим характер, наклонност към изтезания и лишен от всякакви емоции. Не харесва никой, не мрази никой. Просто една ледена, красива фигура, достойна за гледане, но опасна за пипане. Внимавайте да не го ядосате, защото може да се сбогувате с живота си.

Погребалното бюро - Page 4 Coldblood


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Чет Авг 14, 2014 10:49 am; мнението е било променяно общо 5 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeНед Фев 05, 2012 1:13 pm

- Tc-c-c-c.... - процеди през устните си Боунс, като вдиша рязко въздух навътре, опитайки се да задържи вика си и да притъпи болката която изпита.Кръвта на момичето оплиска рамото му, като накара кожата му да се зачерви, а бавно попивайки в нея разграждаше епидермиса.Бавно първият слой от нея започна да се разкъсва под капките кръв и отваряше малки рани все по-навътре в тялото му.Преминала кръвта през няколко слоя, накара мястото да започне да се подува на места и да се образуват мехури, които се пукаха.Боунс постави инстинктивно ръката си отгоре, но това не бе в негова полза.Мехурите от издута кожа които бяха под дланта му се спукаха и ръката му докосна разраненото място.
Боунс прехапа силно устни и присви очите си.Boлката можеше да го накара да се побърка.
Видимо недоволен той погледна към момичето.Искаше да и зашие един шамар заради проявената небрежност, но не отдели ръката от себе си.Беше длъжен да я обучи така, че да не прави детински грешки, защото точно те някой ден можеха да отнемат живота и.

- Май не знаеш кога да спреш. - Боунс все още държеше ръка на рамото си, опитвайки се да мисли за нещо друго, но раната все още му напомняше за себе си, като бавно пулсираше под дланта му.

_________________
Погребалното бюро - Page 4 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeНед Фев 05, 2012 1:54 pm

-Сам си си виновен. Няма да опръскам себе си я! - отговорих студено без да съм особено притеснена за състоянието му. Ако не друго бях го виждала да се лекува и възстановява и от много по-опасни рани, че чак и от небитието се върна когато замалко не го убих. Не го разбирах понякога - ту искаше да се науча на нещо, ту когато успявах беше недоволен под претекст, че губя контрол. Не разбираше, че не губех контрол, а го правех нарочно. Може би в неговите очи изглеждах като лошото, психясало момиче, може би е и така, но това бях аз. Дали някой ще умре от моята ръка не ме трогваше ни най-малко. Все пак тази жажда беше част от същността на некромансър. След като успокоихме страстите го попитах.
-Как разбра за гората?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeНед Фев 05, 2012 5:30 pm

Боунс се усмихна леко и погледна към лицето и.Отпусна ръка от раната си, като я избърса в панталона, а после я пъхна в джоба си.С другата хвана леко брадичката на Дориан с два пръста и намести главата и да гледа централно в него.Погледите им се срещнаха, а после той отмести своя върху избледняващата синина на лицето и.

- От човека виновен за това, което стои все още на лицето ти.Видях го преди няколко дни, да обикаля безцелно имението. - всъщност, когато за последно Клавдий бе в имението, когато за последно можеше да се види с Дориан, той срещна Боунс.Всъщност тогава бе първата им среща, или по-скоро втората през живота им.Единствено преди това, той го бе виждал при постъпването му на работа тук, когато беше и приеманият изпит на Клавдий.Запознал се с него, Блек му разказа за небивалата случка в гората и последствията от нея.Боунс бе последният човек който го бе виждал в покрайнините...
Учителя отърси глава за момент, разсейвайки мислите си.Отдръпна се от момичето и взе една книга от бюрото си.Застана от предният му край и се облегна като зае удобна позиция на ръба му.Разтвори книгата на произволна страница в началото, като след това започна да прелиства страница по страница търсейки нещо.Спря за миг, прочете няколко реда, после пак продължи да търси из листовете стара хартия.
Накрая намерил това от което има нужда, той зачете из редовете на книгата.Когато привърши страницата, той се обърна към ученичката си.

- Признавам че прекалих с изказването си преди малко.Съжалявам.Може би, все още не мога да свикна на тази твоя неприкрита вулгарност, с която вършиш всичко.Признавам, справи се наистина добре за човек, който просто умее да прави нещо което други ученици ги затруднява.Сега ще ти покажа нещо, на което искам да те науча и може би ще ти свърши работа.
Учителя погледна отново в книгата, а след това я остави отново на масата от където я бе взел.Обърна глава към бюрото на колегата си Лушиъс и насочи ръката си към него.Изпъна пръсти напред, като ги присви в средата, сякаш обхващаше въздуха пред нея.Отмести я няколко пъти наляво-надясно, след което я дръпна бавно към себе си.От задният край на бюрото на Лушиъс се издигна малка торбичка, завързана на върха с малко златисто въженце. Торбичката прелетя разстоянието за отрицателно време и тупна в краката му.Боунс се наведе, взе я в ръцете си и я развърза внимателно.От вътре извади няколко чисти парчета плат, някакви билки и шишенце с червеникава течност.Остави всичко на бюрото, след което отвори шишенцето и изля малка част от течността върху раната на рамото си.
Докато превързваше раната си, той се обърна към Дориан :

- Мога да те науча.Стига да искаш...

Получаваш умение : Отровна кръв; Опит 6; Сила 5; Ловкост 5; Интелект 7; Воля 8

_________________
Погребалното бюро - Page 4 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeНед Фев 05, 2012 5:55 pm

Изслушах търпеливо разказа му за Клавдий. Клавдий....този проклет кучи син. От онзи ден просто беше изчезнал в дън земя, а сега аз трябваше да му чистя надробените проблеми...Гледах го изкъсо. Всъщност приех извинението му, макар че не го показвах. Харесвах Боунс, доволна бях, че точно той ме обучава, но не си даваше зор да ме опознае, а аз нямаше да се променя заради него. Не ме разбираше дали по негова или моя вина. Може би и затова не изпитвах жал когато си играех с тялото му.
Както и да е. Той повдигна във въздуха с менталните си способности една кожена торбичка и взе да промива раната.
- Мога да те науча.Стига да искаш...
Не промених безизразното си изражение. Повдигнах пръст и го завъртях около орбитата му.
-Имаш предвид това ли?
Изпуснах енергията си, която стигна до книгата, която до преди малко четеше. Подхвана я и създаде вече познатата ми и близка на организма ми "мрежа". Веднъж обхваната, задвижих палеца си към мен. Книгата се повдигна и почна да се движи със средна скорост. Спря се чак когато се намираше в ръката ми. Беше по-лесно и от първия път. Ако я тренирах още малко щях да местя обектите за секунди. погледнах го с лукава усмивка.
-Благодаря, вече го знам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeНед Фев 05, 2012 8:15 pm

Боунс се учуди, но само за миг.Явно малката пак беше шмекерувала и е научила нещо, без неговото знание.Е, днес поне щеше да има повече свободно време, без да му се налага да обяснява за хиляден път как се местят предмети с мисъл.
- Благодаря, вече го знам - изрече подигравателно малката му ученичка, хилеща му се насреща.
Явно обичаше да си играе с него и това я забавляваше по някакъв начин.Но играта се играе от двама, нали?Боунс я погледна, после сведе погледа си надолу към ръцете и, като дори без да му се налага да движи ръцете си, изпрати лъч от енергията си към книгата която държеше Дориан.Миг по-късно, четивото се разтвори в ръцете и, а след това със същата бързина се затвори така че от старите листове хартия се вдигна облак прах който покри лицето и.

-Ха-Ха-Ха - засмя се Боунс, доволен от малката си шегичка.Отдавна не се бе закачал с малкото същество и това може би му липсваше по някакъв начин.Стоеше и си се смееше, без да му пука за нищо и никой.
- Е, щом го знаеш, значи ти стигат уроците за днес...?

_________________
Погребалното бюро - Page 4 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeНед Фев 05, 2012 8:29 pm

Spoiler:
 

Меропа дори не можа да се паникьоса. Всичко се случи толкова бързо, че единственото нещо, което разбра, бе как се носи панически в пространството.
Зад гърба й се чуваше бесния лай на адското чудовище, като около нея прехвърчаха сярни пръски лиги. Тя не смееше да хвърли поглед назад, защото се страхуваше от това какво би могла да види. Просто продължаваше да тича напред колкото й държаха сили, водена от смразяващата кръвта мисъл, че най-вероятно всеки момент кактусовидните шипове ще се забият в гърба й, а тялото й ще бъде прогорено от киселината.
Дали вече наближаваше?
На какво разстояние от нея се намираше?
Тези въпроси не й даваха мира.
Сърцето й туптеше толкова силно, че щеше да се пръсне.
Никога през живота си Меропа не бе изпитвала толкова панически, животински ужас.
До този момент дори не бе подозирала, че е въможно да развие такава скорост.
Но дали бе достатъчна????
Девойката не можа да издържи на напрежението и с неистови усилия на волята метна бърз поглед зад рамо.
Това, което видя, на секундата подкоси краката й.
Звярът беше само на около два метра от нея. Туловището му й се стори най-страшната гледка, която бе виждала в живота си. Кървясалите му очи горяха като врели казани в деветия кръг на ада; зъбите му... остри, мъртвешкижълти, плуващи в клокочеща пяна...това животно бе лудо.. злобата... ненавистта му... Господи, щеше да я разкъса!!!! ГЛУПАВИ КРАКА, ДРЪЖТЕ СЕ! - изпищя в ума си момичето в мига, в който загуби контрол над тялото си. Незнайно как успя да се удържи и след нещо средно между залитане и полу-препъване, Меропа продължи да спринтира, още по-бързо от преди.
Не искаше да мисли, не можеше да мисли; в моменти като този човек е воден единствено от първичния си инстинкт, той се връща обратно там, откъдето е произлязъл; припомня си какъв е бил в началото - едно животно, не по-различно от останалите, което се движи от неосъзнати, но мощни сили; тогава човек просто тича, тича, тича, и картините пред очите му се клатят и размазват, досущ като във филмите на ужасите.
Изведнъж Меропа усети как краката й просто се сгъват в колената. По дяволите! Тя се спъна и полетя половин метър напред, след което се стовари на земята и продължи да се стърже по нея в продължение на няколко секунди, контролирана от безмилостната инерция.
"Господи! Мъртва съм!" - единствено успя да си помисли момичето, преди да изпадне в безсъзнание.




Последната промяна е направена от Меропа Морт на Нед Фев 05, 2012 8:49 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeНед Фев 05, 2012 8:46 pm

Spoiler:
 


Първоначално Виктор не осъзна какво се случва.
След което изведнъж му просветна и усети как го обзема панически ужас.
Той се обърна и се затича колкото му дъжаха сили.
Този да не беше ненормален???
Проклетият пес щеше да ги настине за секунди!
БЕШЕ МЪРТЪВ!
Господи, глупакът щеше да ги погуби!
Как се надбягва подобно нещо???
В този миг му се стори как тялото му пламва от ненавист.
Да пукне дано!!
Омразата му подейства като живителна сила и Виктор набра още по-голяма скорост. Чувството беше безкрайно странно. Краката му едва докосваха земята, а самият допир бе толкова лек, че му се струваше, че лети в безтегловността.
"Представи си, че колкото по-бързо почнеш да тичаш, толкова повече почва да го боли."
При тази мисъл некромансърът изпита лунатична наслада и той започна да се напреварва със самия себе си.
Той ускоряваше все повече
и повече
и повече
и повече
и колкото повече ускоряваше, толкова повече се усилваше и садистичното чувство,
което пък от своя страна го караше
да се забърза
и забърза
..Изведнъж Виктор чу сърцераздирателен писък, който секна бесния му спринт, и сякаш го блъсна в невидима стена. Болката, която изпита, бе абсолютно същата, както ако действително се бе размазал в някаква преграда. Той се обърна и с ужас установи, че Меропа е паднала на земята, а звярът се е хвърлил във въздуха към нея, отворил кипящата си паст, за да направи фаталната захапка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeПон Фев 06, 2012 9:00 am

Миг преди хрътката да скочи върху Меропа Лушиъс щракна с пръсти и изчадието се изпари във въздуха. Само една слюнка падна между краката на момичето и разяде пода.
-Невежа работа. - изцъка недоволен той. -Явно ви е рано да избягате от него - викна високо той, за да го чуят. -Но не си мислете, че след време няма да го призова пак. Елате тук!
Те отидоха до него, едната уплашена, а другия ядосан.
-Щом не можете да надбягате едно пале, състезавайте се един с друг.
Нареди ги в права линия.
-Един спринт до отсрещната и обратно. Който стигне първи до мен печели. Почвайте.

/Опиши как се надбягвате и кой стига първи до Лу. Напиши всичко в един пост, не е нужно да ги разделяш на два/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeПон Фев 06, 2012 9:23 am

anonymouz написа:
Боунс се учуди, но само за миг.Явно малката пак беше шмекерувала и е научила нещо, без неговото знание.Е, днес поне щеше да има повече свободно време, без да му се налага да обяснява за хиляден път как се местят предмети с мисъл.
- Благодаря, вече го знам - изрече подигравателно малката му ученичка, хилеща му се насреща.
Явно обичаше да си играе с него и това я забавляваше по някакъв начин.Но играта се играе от двама, нали?Боунс я погледна, после сведе погледа си надолу към ръцете и, като дори без да му се налага да движи ръцете си, изпрати лъч от енергията си към книгата която държеше Дориан.Миг по-късно, четивото се разтвори в ръцете и, а след това със същата бързина се затвори така че от старите листове хартия се вдигна облак прах който покри лицето и.

-Ха-Ха-Ха - засмя се Боунс, доволен от малката си шегичка.Отдавна не се бе закачал с малкото същество и това може би му липсваше по някакъв начин.Стоеше и си се смееше, без да му пука за нищо и никой.
- Е, щом го знаеш, значи ти стигат уроците за днес...?

Прахоляка се вдигна до лицето ми се закашлях. Махнах с ръка и той се разпръсна. Боуни ми се смееше и се радваше като малко дете. Колкото и да не ми се искаше една искрена усмивка се появи и на моята уста.
Докато ние си говорехме от време на време наблюдавах как колегите ми се опитват да избягат от едно подобие на куче - адски грозно, голямо и силно. Красавец беше. И аз исках такова. Накрая то се изпари защото всеки момент щеше да помете Меропа. Кофти шанс.
- Е, щом го знаеш, значи ти стигат уроците за днес...?
-Явно, да. - обърнах се пак към него, след което направих няколко крачки, за да си тръгна, но се спрях. Врътнах глава към него и с наистина замислен поглед го попитах:
-Боун....това...нормално ли е? Имам предвид нормално ли е за едно момиче, което никога не се е обучавало да не се затруднява толкова колкото останалите, които са физически много по-подготвени от него. - визирах Виктор, който явно цял живот е бил трениран и прочие, а и явно не само него. Нещо в тези мои сили ме озадачаваше. А за виденията и сънищата пък въобще да не говорим.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeПон Фев 06, 2012 11:44 am

Боунс се замисли над въпроса на ученичката си.Наистина беше странно това че Дориан се справяше с лекота.Дори понякога самият той се изненадваше от постигнатите резултати.

- Не знам Дориан.От твърде скоро те познавам, за да ти отговоря.Но някой хора просто са родени така - с воля за живот, възприемащи околният свят много по-лесно от другите.Справящи се с проблемите по-лесно от тях, без да се оставят на трудностите.
Боунс се приближи до нея, като я прегърна през рамо, притискайки я силно до себе си.
- Сега, иди да изпиеш някое питие, почини си и утре рано сутринта те чакам тук, за следващият ти урок.

_________________
Погребалното бюро - Page 4 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeПон Фев 06, 2012 11:57 am

Притисна ме до себе си. Чувството беше приятно. Голият му торс всъщност беше топъл вместо студен. Вдигнах ръце и го прегърнах. Беше нещо като прегръдка на по-голям брат или баща. Оприличих го най-близко до това, или поне така си мислех, защото не знаех какво е да те прегърне брат ти или пък баща ти.
-Воля за живот...ха? - прошепнах тихо на себе си. След малко го пуснах. Сигурно в очите на Пахт изглеждахме доста смешни, даже сигурно жалки.
- Сега, иди да изпиеш някое питие, почини си и утре рано сутринта те чакам тук, за следващият ти урок.
Кимнах:
-Ще се опитам. До утре.
И излезнах от залата като минах покрай двойката редяща се сега пък да се надбягва. Изгледах злобно Виктор когато минах край него.
-Да се спънеш дано. - изсъсках и продължих към изхода. Затворих масивната порта след себе си, оставяща прашната стая за утре.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeПон Фев 06, 2012 9:59 pm

poli_dreamz написа:
Миг преди хрътката да скочи върху Меропа Лушиъс щракна с пръсти и изчадието се изпари във въздуха. Само една слюнка падна между краката на момичето и разяде пода.
-Невежа работа. - изцъка недоволен той. -Явно ви е рано да избягате от него - викна високо той, за да го чуят. -Но не си мислете, че след време няма да го призова пак. Елате тук!
Те отидоха до него, едната уплашена, а другия ядосан.
-Щом не можете да надбягате едно пале, състезавайте се един с друг.
Нареди ги в права линия.
-Един спринт до отсрещната и обратно. Който стигне първи до мен печели. Почвайте.

/Опиши как се надбягвате и кой стига първи до Лу. Напиши всичко в един пост, не е нужно да ги разделяш на два/


Меропа все още не можеше да се съвземе от преживяния ужас. Току-що се бе разминала на косъм от смъртта, а Лушиъс я бе накарал да се състезава отново. И макар в момента да не бе в състояние да прави друго, освен да гледа ошашавено, девойката успя по някакъв магически начин да накара краката си да се раздвижат, след като учителят им даде подканващ знак.
Виктор я задмина почти веднага. Не че това бе голяма изненада. Все пак през последните десет години не бе извършвала почти никакви движение, за разлика от него, който от сутрин до вечер не се бе спрял на едно място за повече от секунда.
Младежът вече бе стигнал до отсрещната страна и се връщаше, когато тя бе едва на половината от разстоянието.
"Хайде, дай си малко зор!" - усети как се изчервява момичето и направи всичко по силите си, за да се забърза. И, макар и не с много, скоростта й наистина се повиши.
Най-сетне Меропа стигна до линията. Щом се обърна, с голям ужас установи, че Виктор почти се е върнал. И действително - тя бе изминала към четири-пет метра по обратния път, когато той финишира. След известно време (което й се стори като цяла вечност) тя също стигна до крайната цел, със забита в земята глава и пламнали бузи.
Колко повече можеше да се изложи??
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeСря Фев 08, 2012 5:41 pm

Както и очакваше Виктор стигна първи до въображаемата линия. Лушиъс си пое дълбоко въздух, като изду бузите си и въздъхна шумно и продължително:
-Е, аз съм мъж на думата си. Казах, че който победи почели, така че Виктор ти получаваш награда.
Той пристъпи до него. Ученикът му го гледаше недоверчиво, даже на кръв. Лу бръкна в задния си джоб. Момчето очакваше всичко и зае бойна позиция готов да се защитава. Но не последва това, което си мислеше. Зеленоокия некромансър извади една виолетова близалка и я връчи на новото си протеже.
-Ето - наградата ти. - каза парадно той като го тупна силно по гърба уж приятелски и Виктор залитна на няколко метра. Мъжът се обърна и към Меропа.
-Съжалявам, кукло, утешителни награди нямаме. А сега искате ли да продължавате или ви стига за днес?

/Получавате Скорост Iво ниво: Меропа - Сила - 3, Ловкост-5, Воля-5, Опит - 5. Виктор - Сила-5, Ловкост - 7, Воля - 5, Опит - 7/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeСря Фев 08, 2012 6:20 pm

Виктор пое близалката и впери глуповат поглед в нея.
Чувстваше се ...идиотски. Точно така - идиотски.
Вечерта му беше строшил всички кости, а сега му подаваше лилава близалка за поощрение?
Чакай, чакай, нима беше дал близалка на един 20-годишен мъж?
Та това не се прави дори с момичетата над десетгодишна възраст!
Младежът не каза нищо, просто го изгледа така, все едно не беше с всичкия си. (Което си беше и абсолютната истина.)
Меропа пък, от своя страна, беше смутена. Разбира се, не заради това, че не бе спечелила наградата. Просто й се искаше най-после да направи нещо, с което да се представи в по-добра светлина.
"Да продължаваме ли с уроците за днес..." бе попитал Лушиъс преди малко. В този миг в главата на момичето проблесна сигнална лампичка.
- Да, разбира се, че ще продължим! - почти извика тя, неуспявайки да овладее истеричните нотки в гласа си. Добре че се беше усетила навреме! Иначе Виктор веднага щеше да се възползва от възможността да се измъкне оттук (и това бе потвърдено от убийствения поглед, който й отправи той) - Та ние едва започнахме.. - Смотолеви сконфузено, ругаейки наум неспособността си да се контролира малко по-добре.
Естествено, че ще продължат тренировката.
Нали за това бяха дошли?
Тя беше най-важното нещо!
Повтаряше си Меропа с почервеняли като домат бузи, в неумел опит да скрие от себе си истината
.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeСря Фев 08, 2012 7:25 pm

-Добре де, добре. Стига си врещяла, спука ми тъпанчетата. Може да помолиш и по по-мил начин.
И изведнъж му хрумна. Ами да, щом искаха да се учат, ще ги учи. Още повече - щеше да ги учи един върху друг.
-Искам да подплатите гласовете си с магия и енергия, да го направите заповеднически и човекът пред вас, да загуби волята да не ви се подчини. Не е трудно. Нека демонстрирам.
Лу се изкашля важно, направи си една въздушна гаргара, пое си въздух или по-скоро абсорбира магията си в гърлото и извика, без да крещи.
-Викторе скачай като маймуна.
Гласът излезе плътен, много силен, с тембър. Преди да се усети момчето клекна, отпусна ръце пред торса и почна да подскача като шимпанзе. Не искаше да го прави, но волята не му позволяваше да се съпротивлява. Беше като механична играчка. Лушиъс прихна да се смее на тази така забавна гледка.
-Сега се почеши по главата. - и той се почеса. -Сега се претърколи. - и той се претърколи. След още няколко минути на забавление той освободи енергията си и "магията" се развали. Момчето гледаше тъпо, все още не можеше да повярва, че току що бе направил това. Отърси се и рязко скочи на крака. Тръгна заплашително към учителят си със свит юмрук, но преди да успее да замахне, Лушиъс го хвана за главата с голямата си длан и я извъртя към Меропа.
-Сега е ваш ред. Първо ти на нея, после тя на теб.

/Опиши първо опита на Вики, остави аз да реша дали се е справил. След това ще е и Меропа/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeСря Фев 08, 2012 8:27 pm

Ако досега Виктор си беше мислил, че методите на Лушиъс са гадни поради причината, че по принцип си е ненормалник, вече беше сигурен в друго: Правеше го нарочно. Доставяше му удоволствие да се гаври с тях.
Младежът си представи главата му, забучена на кол, и изведнъж се почувства по-добре.
После се обърна към приятелката си. Момичето го гледаше необичайно спокойно. Може би защото знаеше, че дори и да успее, Виктор никога нямаше да й заповяда да направи нещо унизително.
След което той затвори ума си за страничните мисли и се съсредоточи изцяло върху поставената задача. Освободи енергията си, която забушува в кръвта му като прегладнял звяр, държан твърде дълго време в затворническа килия. По необяснимия начин, по който всички служещи си с магията, успяват да й заповядват и насочват, младежът я накара да се съсредоточи в гърлото му. Чувството беше странно - сякаш беше изпил твърде гореща напитка, прогорила сливиците му и заседнала някъде между тях. Магията го боцкаше и същевременно изпълваше устата му с екстаз, сила, могъщество. Когато прецени, че е готов, Виктор отвори уста и отпусна потокът да се излее навън, като разбесняла река, пречупила задържащите я диги.
- Меропа, затанцувай!
Тайна, която таеше много дълбоко в сърцето си, бе, че обожава да я гледа как танцува. Разбира се, никога не й го беше казвал, и едва ли щеше да го направи...
И въпреки това не можа да се сдържи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeСря Фев 08, 2012 8:38 pm

Лушиъс ги гледаше изключително внимателно и прецизно. Щеше да разбере ако шмекеруват и се преструват. И наистина се получи - Меропа вдигна ръката си, после и другата и движенията й дойдоха по принуда, отколкото от желание. Плавен танц траещ 2-3 минути. Всъщност менторът им не можеше да отрече, че гледката му допада. Доставяше му удоволствие да наблюдава как девойката се кърши под ритъма на влизащият вятър.
-Браво, баво. - каза доволно той. - Не си толкова безхаберен. Има време докато те хвърлим на боклука. А сега малка танцьорке е твой ред. Пробвай се да командваш възлюбения си.

/Същата тактика, различен играч/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeСря Фев 08, 2012 9:17 pm

Когато Меропа застана пред приятеля си, неувереността й внезапно изчезна.
Извенъж я връхлетя нещо като секундно повторно преживяване на вчерашната случка от библиотеката и лицето й придоби онзи, различния вид. Тя усети как стихиите отново я размятат наляво-надясно из необятното пространство и цялата настръхна. Мъничката паяжинка запулсира в сърцето й и девойката усети необятността на Вселената в себе си. За миг Меропа бе далеч оттук, енергията отново се взриви в душата й. Преживяването бе подобно на призрак, на стара фотография, но я изпълни с живителни сили. Тя се опомни, изгони паниката, която преди малко бе сковавала душата й, и освободи новото си "Аз". Промяната бе неусетна, неуловима, но категорична. Бе трудно да бъде различена, но същевременно избождаше очите.
Момичето се разтрепери от вълнение, когато усети как магията се разлива по вените й. Бе толкова животворно и наелектризиращо! Все едно се прераждаше отново и отново, сякаш мънички светкавици присветкваха в кръвоносните й съдове.
Тогава Меропа осъзна, че може да контролира потокът от енергия в тялото си. Сякаш то бе малък Космос, а тя бе неговият Бог. Ако кажеше да отиде в дланта й, магията щеше да го стори. Ако й заповядаше да се разпредели на различни части, нямаше да има никакъв проблем. Въодушевена, девойката насочи цялата си енергия към гърлото и !леле, колко странно усещане!! - тя се стрелна натам, образувайки нещо като жужащо кълбо. Чувството беше изключително ! Все едно вълшебните атомчета бяха оси, построили електически кошер. Струваше й се, че непрекъснато я пробождат с жилата си в сливиците.... беше боцкащо, изтръпващо, но същевременно... вдъхновяващо! Сякаш осите й инжектираха сила и мощ... Вените й, от своя страна, изведнъж лишили се от допира на магията, която се бе стрелнала нагоре по тях като безшумна стрела, почнаха да я сърбят.. но по един необичайно хубав начин...
Момичето се полюбува още малко на интересното усещане, след което реши, че е крайно време да действа. Отвори уста и изрече:
- Виктор, изтичай до другия край на стаята!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeСря Фев 08, 2012 9:36 pm

И просто така след известно колебание Викторчо се затичка из залата. Направи една обиколка и пак застана пред приятелката си и учителя им. Лу вдигна изненадан едната си вежда. В интерес на истината не очакваше малката да се справи. Остана изненадан. Той отиде до Виктор и грабна близалката от ръката му, после стигна и до Меропа и й я връчи.
-Щом толкова я искаш твоя е! - след което последва истеричен смях. Една сълза потече от окото му заради смеха. Той я избърса като продължаваше да хрипа:
-Ох, ох, вие двамата ще ме съсипете. Много сте забавни.

/Получавате Гласа: Виктор - Ловкост - 7, Интелект -8, Опит - 6; Меропа - Ловкост -6, Интелект - 8, Опит - 7/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeСря Фев 08, 2012 9:41 pm

Меропа се опули. Този човек... беше толкова непредвидим.
Тя погледна близалката, после него, после отново близалката и накрая - пак него.
Мъжът се превиваше от смях. Дори му потекоха сълзи.
Цялата ситуация, подсилена от ефекта на невъзмутимо стърчащото в ръката й лакомство (подсъзнателно момичето направи връзка между него и пеликана на Джамелия), изглеждаше странно.
В този момент неочаквано я обзе чувство на умиление, но тя, разбира се, умело го прикри.
- Какво да правим сега? - попита накрая Меропа, сякаш умоляваше да не ги отпрати.


Последната промяна е направена от Меропа Морт на Сря Фев 08, 2012 9:45 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeСря Фев 08, 2012 9:45 pm

Въпросът й го сепна и той пристана да се кикоти.
-Ох ми аз, аз.....поизморих се малко. Защо вие не ме позабавлявате малко. Имате нужда от развлечение нали? Така де или пък имате нужда да останете сами да консумирате любовта си. Това също е вариант. А какво мислите вие? Викинце?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeСря Фев 08, 2012 9:49 pm

- Да! Хайде да си тръгваме, Меропа! - с ожесточена радост извика младежът и я дръпна за ръката, сякаш искаше да покаже, че думите му не търпят възражение. Най-сетне! Хахахаха! Струваше му се, че ято птички танцува кан-кан в стомаха му. Направо умираше от щастие!
Девойката изглежда, изобщо не беше съгласна с приятеля си. Без да си дава сметка, тя отправи към Лушиъс толкова тъжен и замечтан поглед, че ако Виктор го беше забелязал, сигурно щеше да й избоде очите. Беше толкова очарователен, в своята непредсказуемост и лудост. Наистина й харесваше да бъде в компанията му... Пък и тази интересна коса! Никога в живота си не бе виждала подобен цвят.. Зелен, ала толкова блед, че бе като отбля... Момичето се сепна. "Леле, ама и аз съм една.." почна сконфузено да си мисли тя и заби поглед в земята. Надяваше се, че Виктор не я е забелязал. Иначе .. сигурно щеше да го изтълкува погрешно.
Ех, Меропа. Дали наистина щеше да бъде толкова погрешно?
Приятелят й отново я дръпна за ръката, тъй като по време на размишленията си се беше заковала на място.
- Хайде де, какво чакаш? - нетърпеливо я попита той, обаче не й се сопна, както би направил обикновено. Напоследък (незнаааайно защо) отношението му към нея бе станало значително по-мило и дружелюбно от преди.
След това я погледна подозрително, като бик, затворен от група тореадори, които са му сервирали последното ядене с вида на неумело прикрити спасители.



Последната промяна е направена от Меропа Морт на Сря Фев 08, 2012 11:20 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeСря Фев 08, 2012 10:28 pm

-Да, наистина какво чакаш? Припкайте да се любувате един на друг.
Не знаеше какво я спира. Ама че двойка! Той отиде до Виктор и го подхвана под ръка. Отдалечи го на малко разстояние от приятелката му и му прошепна.
-Абе мой човек, не че е моя работа, но така като ви гледам да те попитам. Вие секс правите ли? Не изглежда да консумирате любовта си.
Въпроса му дойде като удар с бухалка, а сериозността, с който бе зададен беше потресаваща.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeСря Фев 08, 2012 10:36 pm

Виктор зяпна, след което...
Ех, че Дежа Вю.
Отново летеше във въздуха.
Само дето този път не се удари в стената, а се строполи на пода, досущ като чувал с картофи.
Меропа, която не бе чула разговора им, не знаеше как да реагира. Какво толкова му беше казал?! Сигурно трябваше да бъде нещо много лично, защото Виктор бе надменен и избухлив, но не и чак толкова глупав, че отново да го предизвика. Досегашният опит му бе дал да разбере, че не трябва да си има вземане-даване с учителя. Следователно.. за да го накара отново да го нападне.. трябва да му е казал нещо наистина ужасяващо!
Колко абсурдно подобна ситуация на вчерашната. Лушиъс бе засегнал любовния им живот, Виктор бе хвръкнал във въздуха като волна пеперуда, а Меропа дори не си бе направила труда да го удостои с внимание.
Съдба...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitimeСря Фев 08, 2012 10:44 pm

Малкия се стовари на няколко метра зад него. Лушиъс се обърна и го погледна смутено. "Какво толкова казах?" помисли си той, но единственото което получи бе ядът на Виктор и апатията на Меропа. Той погледа него, после нея, после пак него. Сви рамене небрежно с непукистка физиономия.
-Явно не! - отговори сам на предния си въпрос. - Е пиленца аз отлитам. Досвиданя!
И просто така вече го нямаше. За миг се изпари от полезрението им, оставяйки ги в тяхната собствена нищета. Беше си дал сметка за едно - от него не ставаше брачен консултант. Колко жалко.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Погребалното бюро - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Погребалното бюро   Погребалното бюро - Page 4 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Погребалното бюро
Върнете се в началото 
Страница 4 от 13Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5 ... 11, 12, 13  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл-
Идете на: