Плувният басейн

Заглавие: Плувният басейн Чет Ное 10, 2011 1:28 pm

First topic message reminder :

Той е закрит, дълъг 200 м. придружен със съблекалня. Бива използван както от учителите, така и от учениците.

Когато чу, че се обръща към него с "красавецо", на младежа му се стори, че сърцето ще се разтопи от удоволствие.
- Разбира се, че имам, сладурано. - отвърна той самоуверено и с известна гордост, така че да види, че си има работа с личност от по-висока класа. (бел. - ех, тоя човек, значи. : Д) - Казвам се Виктор.
След което й отправи свалячески поглед.
- Анжелина значи, а? Да.. точно така. Сияеш като ангел.
В момента за него Меропа като че ли изобщо бе престанала да съществува. Непознатата очевидно бе забелязала този факт и със сигурност бе останала доста доволна. В крайна сметка нали именно такава бе целта й?
Междувременно изолираното момиче напредваше обратно към тях. Съвсем скоро щеше да стигне до стената и тогава нямаше да могат да си говорят толкова спокойно.
След миг девойката наистина изплува и главата й се показа над водната повърхност. Косата й, слепена от мокротата, изглеждаше нетипично без характерния обем, който създаваха непокорните къдрици.
Виктор забеляза, че отново се е присъединила към тях, и внезапно изпита чувство на досада. Искаше му се да я разкара по някакъв начин.

Преди Меропа да успее да стигне до тях, Анджелина с вид на съвсем спокойна и небрежна жена му каза:
-О, виж, малката ти приятелка идва. Да не й разваляме кефа от успеха.
Тя се врътна към изхода.
-Ако искаш да ме видиш ела тази вечер в "Тъмна светлина" в града. Ела към 10. Бъди сам.
Тя му намигна и тръгна. Тъкмо се засече с Меропа.
-Чао, малката. Беше ми изключително приятно.
Тя продължи като изчезна от погледите им и ги остави сами. Той щеше да дойде. Беше сигурна в това.

"Ако искаш да ме видиш, ела тази вечер в "Тъмна светлина" в града. Ела към 10. Бъди сам."
Тези думи отекнаха в ушите на Виктор като божествена мелодия.
О, да. Щеше да бъде там.
Разбира се, че щеше да бъде там!!!
Младежът се подсмихна многозначително.
В този момент Меропа застана от лявата му страна. Той се обърна към нея. Момичето не издаваше какви мисли й се въртят из главата. Всъщност физиономията й бе напълно безразлична, лишена от каквито и да било емоции.
"Сигурно под тази маска се крие нечовешка ревност." - самодоволно си помисли Виктор, давайки си сметка колко е сладък вкусът на отмъщението.
Но всъщност нещата съвсем не стояха така. В интерес на истината, в момента Меропа изобщо не я беше грижа. Откакто преди малко бе преоткрила страстта си към плуването, за нея Анджелина се бе превърнала в далечно ехо от далечен свят.
- Ще влизаш ли? - попита го тя накрая равнодушно, ни в клин, ни в ръкав, сякаш жената никога не бе съществувала.
Той поклати глава.
- Аз мисля да се махам оттук. Ти, ако искаш, стой.
Меропа сви рамене. Беше й все едно какво ще прави. Тя смяташе да се наслади на басейна поне още малко. Особено сега, когато най-сетне помещението се бе лишило от "неприятните вибрации".
След този кратък и несъществен диалог Виктор се отправи към изхода, а приятелката му отново се гмурна във водата.

Веднъж останала сама, Меропа се отдаде на новото й любимо занимание. Чувстваше се в свои води както се казва.
Вратата на залата се отвори и вътре влезе не кой да е а самият домакин. Този път липсваше интересното му облекло. Беше гол, с едни широки шорти до коленете, с преметната кърпа на рамото. Той я остави на един шезлонг, застана на ръба на басейна и разпери хоризонтално ръце.
-И сега...едно, две. Едно, две, едно, две.
Геш клякаше до земята и се изправяше. После разтегна краката си с напъди наляво, после надясно. След това направи няколко кръга с кръста си. Когато беше готов с разгрявката си скочи в басейна и почна да плува повече от професионално. От разсеяността си не забеляза момичето, както и тя него и на половината дължина двамата сблъскаха главите си централно.
-Оу! - извика Геш и се надигнаха. -А, виж ти! Зайче! Здравей малко зайче! - озъби й се той.

Както си плуваше, без да мисли за никого и нищо, оставяйки се просто на насладата, която й доставяха сетивата, Меропа усети как се блъска в нещо. Или по-точно, в някого.
Мигновено се нагълта с вода. В този миг подаде главата си над повърхността и се закашля задавено.
И какво бе удивлението й, когато пред себе си видя, не кого да е, а.. домакина!!
- А, виж ти, зайче! Здравей, малко зайче!
Момичето доби впечатлението, че тонът му не е съвсем дружелюбен. Всъщност направо й се беше озъбил.
- О,.. - съумя единствено да отговори - Здравейте! Ами... пак се срещаме, а? - смотолеви накрая, след като не й бе дошло нищо по-добро наум.
Изведнъж й се стори, че нещо в него не е както трябва. И тогава я осени гениалната мисъл. Ама, разбира се! Не носеше грамадната усмирителна риза и фокусническия цилиндър. В интерес на истината, макар и банските да бяха далеч по-нормално облекло, външният му вид й се стори странен и нетипичен. Може би защото бе трудно да си го представи без необичайните му атрибути, и че, и той, като всички останали хора, има тяло, от кожа, плът и кръв.
- Всъщност... - Меропа се поколеба - Ти ме помниш, нали?
Беше се обърнал към нея със "Я виж! Зайче", а не със "Я виж! Зайчето" или друго конкретизирано производно на думата. Това я наведе на мисълта, че може би е забравил за срещата им през нощта, въпреки че подобно нещо едва ли се изтриваше лесно от паметта.
"И все пак - кой знае... Тук нищо не е невъзможно." - помисли си натъжено тя.

-Ама разбира се, че те помня. - ухили й се широко той като чеширски котарак. Гмурна се под водата, преплува под нея и излезе от другата й страна. -Какво правиш сама тук, зайче? Не ходеше ли с един перко залепен за полата ти последния път. Не ми казвай, че те е оставил съвсем сама.
Геш изглеждаше разочарован от тази мисъл. Че така ли се постъпваше с такова сладко, рошаво зайче. Не, ни най-малко.

- Ами май така се оказа. Току-що си тръгна. - отвърна Меропа, развеселена от това, че Геш бе преплувал под нея. - И без това така ми е по-добре. Ако е тук, само ще се мръщи.
След това девойката се отпусна по гръб и почна да се носи свободно по водата. Погледът й попадна върху тавана. Беше съвсем нормален, със сиви плочки. Честно казано, по някаква незнайна причина й действаше приспивателно-хипнотизиращо. Ако беше тук сама, най-вероятно щеше да остане да си лежи така в небитието, докато най-накрая някой не й направи забележка да се отдръпне или да си отиде.
В този миг й се прииска да си има луличка за балончета. Щеше да е уникално да гледа как пъстреещите им телца се изстрелват над водата.
"Някой път определено трябва да го пробвам."
- Ами вие? - попита ненадейно момичето - Разкажете ми нещо повече за вас. С какво се занимавате, освен с плуване и напътстване на новодошлите?

-Аз? о, с какво ли не, с какво ли не.
Геш не знаеше какво всъщност да каже за себе си. Не беше свикнал да разговаря много с хората, освен с Лушиъс. И тогава се сети.
-Щом си сама и няма какво да правиш ела с мен. Ще ходя на поход за търсене на съкровища. Е какво ще кажеш.
Да, това беше чудесна идея, много добра даже. Как само му хрумна. Домакина беше изключително доволен от себе си и от това как се въртяха гайките в главата му. "Дали ще дойде?" мислеше си той докато чакаше отговора й.

На Меропа й се стори, че въпросът й бе заварил Геш неподготвен.
- Аз? О, с какво ли не, с какво ли не. - отвърна й той някак объркано. Лицето му бе придобило смутен вид. Изглеждаше така, сякаш разсъждава трескаво; или по-точно казано, все едно главата му бе разхвърляна стая, в която се опитваше да открие някаква жизненоважна вещ. Изведнъж физиономията му стана ведра и победоносна - явно "лампичката" му бе "светнала".
- Щом си сама и няма какво да правиш, ела с мен. Ще ходя на поход за търсене на съкровища. Е, какво ще кажеш?
Домакинът имаше вид на изключително доволен от себе си човек. На Меропа й се стори, че гори от нетърпение да чуе отговора й. Всъщност тялото му направо трепереше.
В този миг я обзе голямо вълнение. Да отиде на приключение със Зайо Байо Геш!!! Леле! Това беше толкова голяма чест за нея! Направо щеше да се пръсне от гордост, че я бе поканил да му прави компания!!
- Да! Разбира се, че съм съгласна! - почти извика тя. Ако беше на сушата, най-вероятно щеше да заподскача от радост. Но разбира се, водата в известен смисъл затрудняваше изпълнението на подобна реакция - Кога ще отиваме? Сега ли? - почна да го залива с въпроси, готова на секундата да се изстреля към металните стълби в края на басейна.

Лицето на Геш грейна от радост.
-Не сега, а веднага. - извика ентусиазирано той и преплува басейна с голяма скорост. Излезе и почна да се подсушава.
-Хайде, хайде. - нетърпеливо я подкани той.
Меропа също стъпи на мокрия цимент. Вместо сама да почне да се суши Зайо Байо грабна кърпата си и я метна на главата й. Почна старателно да търка косата й във всички посоки. След малко я махна и се уплаши от гледката. Заради бързината и получилото се статично електричество на памука с космите, косата й беше бухнала и разрошена.
-Ихих хи хи... - засмя се сконфузено Геш. Облиза единият си пръст и преглади един от кичурите й. -Готово! - вдигна палеца си одобрително, нищо, че това не променяше изобщо фризурата й. После двамата побързаха да се облекат. Веднъж готови високият мъж нахлупи голямата си шапка, хвана момичето за ръката и я задърпа бързо след себе си.
-Съкровища, съкровища.... зайче, зайче.....съкровища - тананикаше си той, а Меропа нямаше друг избор освен да върви притичва след него и да му се радва.

» Къщата на Nick.

Плувният басейн

Плувният басейн

Similar topics

Similar topics