ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Гробищата

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeЧет Ное 10, 2011 11:31 am

First topic message reminder :

Те се намират пред къщата, заемайки мястото на градина. По средата им има изсъхнал и полусрутен фонтан. Тук там се извисяват прогнили, криволичещи дървета. Самите надгробни плочи също са вече рухнали на места. Гробищата служат както и просто за седене, така и за набиране на трупове за съживяване, а и за заравянето на нови такива.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeВто Май 01, 2012 6:24 pm

Меропа не отговори, просто остана неподвижна, заслушана в призрачното бучене на вятъра.
... Интересно, коя ли версия отговаряше на истината?
Дали някога щеше да разбере?
И ако наистина бе имал жена... която не бе успял да спаси...
Какво ли се бе случило?
Що за нещо би било толкова могъщо и страшно, че да пребори древния некромансър?
Сърцето на девойката се сви. Изведнъж й стана тъжно, много тъжно; стори й се, че студът постепенно отново започва да се всмуква в кожата й, прозрачен, кристален, изпиващ, вкочаняващ... като дъха на самата Ледена кралица.
- Ще ставам оттук. - каза Меропа и се изправи, осъзнавайки, че не може да усети краката си; на тяхно място се бяха озовали две гуми, пронизани от хиляди парещи иглички.
Горната част на роклята й бе леденостудена; дори създаваше усещането, че е мокра, сякаш е била потопена във водите на замръзнало езеро.
"Трябва да се разкарам оттук." - помисли си замаяно; главата й в момента по-скоро представляваше напълнен със сняг балон. "Трябва... преди жизнените сили да напуснат тялото ми... А те си отиват..." - Издиша и й се стори, че вместо въздух, от устата й излиза ектоплазма.... че самата тя напуска тялото си и се превръща в безплътен призрак, в аморфен облак дим..
Тогава, без дори да осъзнава какво се случва, девойката загуби съзнание и се строполи на земята.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeПет Юли 20, 2012 8:26 am

Миша отново грабна ръката ми и ме поведе през имението. Младата нощ се обвиваше около къщата, навлизайки бавно с приятния си хлад и гъвкавата си мистичност. Мракът се прокрадваше по стените на неосветените коридори, придавайки им още по-зловещ и овехтял вид и рисувайки причудливи форми по тях, сякаш само за да изплаши онези, които смееха да сквернят спокойствието на къщата. Цялата нощ искреше в своя блясък, привиквайки те тихо чрез шепота на листата и лекото поклащане на неокосената трева.

Двете момичета излетяха навън, под облачното небе, хванати за ръка, следвани от черната пантера, която все пак бе решила, че няма да е лошо да се навърта повече около господарката си след това, което надушваше тук. Явно и той усещаше претоварената обстановка тук. А за Елизабет бе: "Колкото повече, толкова по-забавно!" Да, тя си е купонджийка, какво да я правя...

Миша дърпаше Ли към предната част на двора, който всъщност бе гробище. Обградено от черна желязна ограда с шипове на върховете на пръчките и красиво орнаментирани, огромни врати. Формите, които железата образуваха върху портите на пръв поглед бяха просто украса, но вгледаш ли се виждаш фигури, думи, древни знаци - вероятно заклинания или пък просто разказани приказки, живеещи тихо сред надгробните плочи, нашепващи ти зловещи неща, когато влезеш. Пристъпвайки въс владенията на мъртвите Елизабет потръпна. Но не бе от страх, не. Тя се вълнуваше, доставяше й удоволствие да чувства тази първична смърт, тази тайнственост и необикновена вълшебност на такива места. Почвата бе странно мека и рохка, а сякаш излязла от никъде, мъгла се спусна над главите на двете момичета. Дори за Даймънт бе трудно да прогледне през гъстите пари, отделящи се като дъх от земята. Да, тя бе като жива. Усещаше се движението й, шепота се разнасяше като кръв по повърхността й и тя сякаш пулсираше, готова да се надигне величествено и да погълне красивите статуи, гробниците и плочите с издълбани по тях имена.

Въпреки мъглата Миша знаеше накъде отива и с уверена крачка вървеше все по-навътре и по-навътре. Изведнъж мъглата бе разсечена сякаш с нож около един огромен, но разрушен фонтан. В него можеха да се видят вече наполовина статуи на различни същества от магическия свят, обединени в странна схватка, образуваща сюжет, който вече не бе толкова очевиден под мръсотията, мухъла и лианите, обвиващи статуите, може би, за да ги поддържат. На места страничната мраморна стена на фонтана, която лежеше ниско долу, за да може да се седне на нея... или пък за други цели... бе оронена и счупена. С една дума - развалина. Целият фонтан бе развалина, но далеч не бе изгубил величието си. Имаше нещо древно в самата обстановка.

Ли пристъпи към фонтана и се обърна да види как пантерата й излиза от мъглата като зловещ, величествен, древен звяр... какъвто си беше. Много същества не виждаха това у него, но в ситуация като тази...

- Чудя се как ще се разхождаме като не мога да видя дали стъпвам в разкопан гроб или по стълбите на някоя гробница. - пошегува се Ем.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeПет Юли 20, 2012 9:17 am

Нощната светлина трудно си пробиваше път през сгъстената смес на мъгла и сярни изпарения. Статуите на покрива на имението наблюдаваха блуждаещите долу същества като митични титани, показващи очите си от пролуките на Тартар. Мистиката от отминали времена бе запечатана като мръсно петно върху лющещите се стени на вечността. Погледнато отвън цялото имение беше като здраво държащ се скелет, готов всеки момент да се разруши, но не, той гордо се извисяваше в захласа на тишината, тракащ за да напомни за стоицизма, историята и вечността си. Една сграда, една територия издържала на промените през вековете, загадъчно примамваща посетителите си да останат завинаги. Парите опияняваха и добавяха приказен отенък в картината на смъртта, правейки я свещена, толкова колкото е и гротескова. Имаш чувството, че цялата къща води свой собствен живот. Даже почвата говореше на незнайният си език.
Миша прокарваше Ел през цялата тази плеада от тъмни нюанси, изкривени клони, остри като резци метали, порутени надгробни плочи и още нещо.
- Чудя се как ще се разхождаме като не мога да видя дали стъпвам в разкопан гроб или по стълбите на някоя гробница.
Некромансърката й се усмихна.
-Няма да е нужно.
Положи я да седне на срутения фонтан, или по-скоро на един от мраморните късове, който беше здрав, а величественото животно си намери място до нея, извисявайки гордо главата си.
-Ти ми показа какво можеш. Сега е мой ред. Не умея да пея, нито да танцувам, но мога нещо друго.
Белокосата красавица се обърна с гръб към нея, с устремена нагоре глава. Тя протегна едната си ръка оголена чак до рамото и затихна. Като се замисли Ел, това май беше първият път от един ден насам, в който Миша не се смееше, не говореше и не подскачаше. В този момент, тя видя в нея истинската същност на прокълнатите. Тъмните облаци се разделиха в обемен процеп, откривайки вечната звезда, най-ярката - Сириус. Стара колкото света, огряваща първа, залязваща последна, винаги там, когато имаш нужда от нея. Сноп светлина се процеди от нея право към гробищата и озари един сферичен участък като небесен прожектор.
Елизабет бе зашеметена. "Как го направи?" се въртеше в ума й, но не отвори устата си. Усещаше, че нищо не е приключило. И беше права. Свободната си ръка момичето протегна към два съседни гроба. Пръстта по тях все още не беше улегнала напълно, което значеше, че не са много стари. Насипаната пръст почна да се тресе и след секунда една измършавяла ръка проби през този пясъчен похлупак. После още една, после главата, торса. Накрая от дупката излезе труп, в що годе добро състояние, нито разложен, нито много запазен. Същото стана и с другия гроб. Очите на Ел се разшириха, а дъхът й секна. До сега не беше виждала съживен човек. Бе чувала за тази дарба на некромансърите, но никога не се беше сблъсквала с нея от толкова близко. Все още преценяваше дали това изкуство й допада или трябваше да се отврати от съсипаната кожа на умрелите. Телата тръгнаха към тях, контролирани от приятелката й и застанаха в светлината на импровизирания прожектор. Бяха мъж и жена с посивели коси, рани по лицата и одърпани дрехи. Съсухрените им ръце се бяха сплели една в друга. Дали са били любовници? Може би!
Незнайно от къде Миша привика игрива мелодия. Не, не незнайно. Сякаш помоли всичко заобикалящо я да се "съживи" пресъздавайки шума на нощта, от който се образуваха вълните на музиката. Двата трупа почнаха да се движат в такта й и с течение на времето образуваха танц, като не излизаха от осветения кръг. Танцуваха един с друг, неподвластни на гравитацията и физическите закони. Като две марионетки управлявани умело от кукловода си.
-Красиво е нали? - попита Миша докато движеше примерено пръстите си, все едно за тях бяха закачени невидими нишки.

/ https://www.youtube.com/watch?v=2D3U4mefpq4&feature=related Това е танцът. Надявам се да ти хареса. Доста се потрудих : )/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeСъб Юли 21, 2012 12:05 pm

Миша се усмихна.

-Няма да е нужно. - отговори тя на недоволната реплика на Ли. -Ти ми показа какво можеш. Сега е мой ред. Не умея да пея, нито да танцувам, но мога нещо друго. - и с това тя леко я бутна да седне на фонтана и се обърна към гробището.

Лек вятър повдигна прекрасните бели коси на Миша и й придаде леко зловещ вид. Вече онова безгрижно, радостно и жизнено дете, което я посрещна и доведе тук го нямаше, за да се намести една сериозна, изящна и леко плашеща девойка, правеща странни махове с ръце. Тъмна сянка премина през изведнъж възрастното й лице и следите от дарбата, болката и смъртта се вкопчиха в красивите й бузи, отнемайки руменината, леко състарявайки кожата. Не тя не изглеждаше стара... просто по-голяма. Но това, което усети Ли, неимоверно силната вълна с магия, която се разля по цялото гробище, бе древно, безсмъртно, митично.

Елизабет погледна към небето точно навреме, за да зърне как облаците се разцепват, давайки път на светлината на Сириус да се плъзне през нощта, озарявайки два гроба точно пред Миша. Ел ахна тихо, но не каза нищо. В главата й се въртяха толкова много думи, толкова бързо, че й бе трудно да следи собствената си мисъл. Всичко в главата й прехвърчаше като светкавица - удряйки я в първия момент, но оставяйки след това само наелектризираното поле да се рее около нея. До Сириус бе изгряла още една, много по-малка, но въпреки това ярка звезда. Тя гледаше към нея, отразявайки се в очите й, които сега играеха повече роля на огледала - прелестен лед. Ли се усмихна. В този момент тя осъзна нещо - За всеки има място на този свят. Да, това бе нейната звезда. Спомни си дългите безсънни нощи, когато даваше имена на звездите, говорейки им, молейки се за капчица щастие, споделяйки им, питайки ги как е там горе. Една звезда обаче бе видима винаги за нея. Когато вечерта лягаше на меката трева и отправяше големите си очи, изпълнени с надежда нагоре, тя търсеше една точно определена звезда - винаги до Сириус, винаги от изгрева й, до залеза й, винаги с нея. Не бе много голяма, но бе красива - също като Елизабет. Тази бе единствената звезда, която си нямаше име. Тя бе просто Звездата с главно "З". И сега бе тук, отново с нея, за да я гледа зорко, да държи щастието и тайните й високо, на сигурно място. Звездата премига, Ли също и погледна пак надолу, излизайки от транса си.

Не бе пропуснала нищо. Връщайки вниманието си към Миша, русокоската усети как земята се разтваря, как откликва на магията на приятелката й. Почвата се раздвижи, давайки път на два трупа да се надигнат от вечния си сън, за да потанцуват под ръководството на некромансърката и звуците на неземната дарба. Изглеждаха съсухрени, с окъсани дрехи и висяща кожа, разкъсани мускули и липсващи части, но все пак изглеждаха елегантно. И наистина, излизайки от гробовете си двата трупа сключиха ръце, а земята запя. Миша раздвижи пръсти като умел кукловод, а куклите й се раздвижиха в мрака образувайки странни форми. Прекрасни извивки и невероятни стойки се криеха между телата им, разказвайки отдавна забравените им истории, отнесени на място по-тъмно от нощта, забулени под черните дрехи на края. Елизабет гледаше с широки очи, попивайки като гъба. Тя видя дълбоките прорези в тялото на жената и синините по лицето й, дупките от куршум в гърдите на мъжа и грубата му кожа. По лицата им имаше спомени от красота, чието изящество не можеше да бъде подминато. В живота си са били същества докоснати от богиня с черното перо на красотата и любовта и може би са били съпрузи някога... или пък просто приятели, чиито чувства са останали скрити от липсата на време. Колко кратък бе човешкия живот и колко крехък. Тези два трупа бяха живото доказателство. Умрели млади, за да бъдат разядени от бактерии и червеи, за да бъдат загубени и забравени, за да изживеят толкова неща, прекалено рано... Нима света бе толкова жесток? Но под акордите на прекрасната мелодия и неустоимият танц не можеше да се мисли върху толкова тъжни неща. Елизабет бе учудена - как е възможно мъртъвци да излъчват толкова енергия, така да искрят от живот сякаш никога не са умирали, така да се движат - по-добре и от живите, така да се обичат - по-силно и от влечението към греха. Бе невероятно, феноменално... невъзможно??? Сън може би, но не реалност.

-Красиво е нали? - чу се гласът на Миша някак отдалеч. Ли не й отговора. Бе зашеметена, хипнотизира от двете тела. Не беше просто красиво. Думите не стигаха да се опише гледка като тази, чувствата не стигаха, за да усетиш всяко движение, всяка фибра. Това бе нещо ново за Ел и тя не можеше да се въздържи. Беше като малко дете пред огромна кристална статуя на велика жена от миналото. Любуваше се на танца като идол, прекланяше се пред умелата му създателка. С две думи - не бе на себе си.


П.П. Много готина идея за танц. Харесва ми да и то много, особено като си го представя в ситуацията...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeНед Юли 22, 2012 12:41 pm

Елизабет бе зашеметена. Не очакваше, че на място като това може да намери толкова магия. Но грешеше. Магията бе навсякъде около тях. Във всяка прашинка пръст, във всяка тухла, във всяка окачена картина вътре в имението, във всяка една миша дупка, във всяка паяжина. Просто навсякъде.
Не даде отговор на Миша, но безмълвието й говореше повече от думи. Некромансърката разбра, че я е накарала да се изуми и се почувства горда и радостна.
Труповете завършиха подобаващо своя танц и се поклониха в изискан реверанс. Каква бе тяхното минало нямаше значение, защото в този момент описваха история достойна за разказване. После под ръководството на господарката си се оттеглиха и легнаха обратно в гробовете си, за да продължат вечния си сън. Почвата се надигна по същия начин, по който се беше срутила и засипа някога красивите им тела. Облаците се сгъстиха наново и закриха светлината. Всичко свърши, но отпечатъка в душата на зрителката остана, а точно в това е смисъла на всяко представление.
От някъде се чу звук на пляскащи се едно в друго крила и Века кацна на лакътя на собственичката си. Тя отиде при Уинтър и седна до нея.
-Някой ден може да отидем и на истински балет. Надявам се не съжаляваш, че дойде.
Едва ли имаше нужда и тук от отговор. Бяха обикаляли и преживели толкова за една вечер, че Миша имаше нужда просто да поседи и да си поговори. Малко се стесни от следващите си думи, но все пак ги изрече:
-За одеве. Онова с брат ми. Съжалявам ако ти е бил неприятен.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeСря Юли 25, 2012 8:36 am

- Някой ден може да отидем и на истински балет. Надявам се не съжаляваш, че дойде.

Елизабет просто я погледна с искрящ поглед и се усмихна. Да, колко щеше да е хубаво да видят двете истински балет. Или пък да гледат един от онези изискани театри, да се смеят с най-големите пътуващи циркове или... Ел искаше просто да изпита всички онези нормални, малки неща от живота, които те карат да се усмихнеш, които изпълват душата ти и ти дават повод да мислиш и причина да мечтаеш. Колко й се искаше понякога да е просто обикновен човек, с обикновен живот, обикновено семейство и обикновени приятели. Но тя далеч не бе такава и точно това й бе чара.

Видя в очите на Миша смут и лека тревога.

- За одеве. Онова с брат ми. Съжалявам ако ти е бил неприятен. - смотолеви тя. Ел я погледна стил: "Бъзикаш ли се с мен?".

- Има много неща на света, които са ми неприятни, които ми се е искало никога да не виждам и брат ти хич не си пасва с описанието, да знаеш. Може да му е малко кървав имиджа, но е прекалено... перфектен? за да е в списъка. Той е... - Ел се замисли. Наистина, какъв беше той? - мрачен... мистичен... и с голямо его, ама това е характерно за мъжкия пол. - завърши със смешна физиономия и ирония в гласа. Засмя се тихо. Е, надяваше се, Алек да не я е чул, че сигурно щеше да й разкъса нежното вратленце, но се и надяваше вампирът да има поне някакво чувство за хумор, ако щеше да се навърта покрай тях.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeЧет Юли 26, 2012 11:29 am

-Хах, да. - усмихна се Миша все още замислена. Тя се обърна към небето и се загледа за известно време в него. Века литна от ръката й, направи няколко кръга и кацна върху главата на Даймънд, който се намуси. Идеше му да разтвори зъбите си и да я схруска, но знаеше, че после ще следва много хокане и сочене с пръст затова се сдържа. А птицата явно разбрала това забиваше ноктите си в козината му и го скубеше. Котката си преживяваше един истински терор от страна на совата. Проклети бухали с големите си очи и въртящите си глави.
Двете момичета се засмяха искрено на тази животинска игра, след което Миша повика домашния си питомник, мислейки, че вече е прекалил.
-Май е време да лягаме. Утре са първите ти тренировки, ще са ти нужни сили. Какво ще кажеш?

/Ел, ако се навиеш, пиши направо как си лягате в стаята ви/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeЧет Авг 09, 2012 4:05 pm

На гробището се беше събрала тълпа от новобранци. Строени в редица от полукръг гледаха към центъра, където седеше Боунс. Беше изправен, даже изпъчен, с хванати ръце зад гърба и вирната брадичка като генерал. До него стоеше едно пъпчиво момче и си бъркаше в носа.
-Привет рота! Готови ли сте.
-Да сър! - гласовете се изстреляха като кунай.
-Тъй! - се отличи само един мъжки глас. Принадлежеше на рус млад мъж, изглеждащ тъповат. Боунс се сепна.
-Как тъй?
-Ами...тъй...сър!
Учителят се усмихна на тъпака.
-Как ти е името редник?
-Такова....Спенс....сър!
-Спенс, а?
Изражението на некромансъра стана сериозно и заповедническо.
-Отсечете му главата!
Няколко бабаита изскочиха и грабнаха Спенс под мишците като тръгнаха да го влачат някъде, а той викаше и крякаше.
-Стига, стига. Само се шегувам.
Тъкмо го пуснали и той пак се ухили.
-Или не. Отсечете му главатааа!
И пак го повлякоха като се скриха нейде в имението. Всички гледаха след мъченика уплашени. Какво му ставаше на Боунс? Май беше чел твърде много военни книги напоследък.
-Готови ли сте рота? - повтори въпроса си той.
-Да сър! - побързаха да отговорят, за да не ги сподели същата участ.
-Добре. Почваме показно 1:1 за некромансъри. Това тук - той тупна момчето до себе си с показалец - е Милош. Той се съгласи да е доброволец за урока. Това е човек. - почна да обяснява той, докато Милош се стараеше да избърше пръста със сополите в края на блузата си и да застане колкото се може по-дипломатически.
-Както виждате е като всеки нормален човек. Има една глава, две очи, две уши, нос. - почна да обяснява като показваше всеки един орган. - Ръце, торс, таз, крака. А това....
Той направи рязко движение с ръце, като обхвана врата на доброволеца и го скърши на две.
-А това е труп. - заяви когато момчето тупна на земята мъртъв. - Този труп е доста безполезен в това си състояние. Наша или в случая ваша работа е да го съживите и направите своя кукла. Кой иска да пробва?
Никой не се нави, но Боунс произволно си избра една девойка с тъмно кафява коса и зелени очи, която изпука пръстите си и излезе напред. Изпусна магията си и почна да я вкарва в тялото на мъртвия. След един неуспешен опит, почна на ново и ето, че не след дълго трупа се повдигна с празен поглед.
-Чудесно. Сега почни да го управляваш.
Момичето почна да мести и ръководи пръстите си като диригент палка, а Милош следваше движенията й. Показното продължаваше, докато Боунс я учеше как най-добре да го управлява.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeЧет Авг 09, 2012 9:45 pm

Когато стигнаха на гробищата, вече нямаше жива душа. Всичко си беше като преди.... самотно, тихо и .. злокобно. Предвещаващо смърт. Гарваните, които не си падаха по шумотевиците, постепенно почваха да се връщат по местата си върху голите клони. Единственото доказателство, че тук се бе случвало нещо, бе безжизненият труп на едно момче, което лежеше върху земята в необичайна поза. Върху него вече бе кацнала птица, заела се със задачата да изкълве очите му и все още неизстналата плът. Животното изглеждаше странно и не бе нещо, което Виктор да е виждал досега. Имаше черно оперение, само опашката му бе оцветена в кървавочервено. На главата му стърчеше бледозелен перчем, който се вееше безтегловно във въздуха. Крилата му някак си стърчаха над тялото, все едно вдигаше рамене, за да покаже безразлчността си. Когато компанията го наближи, то се обърна към тях и ги изгледа враждебно, все едно искаше да каже, че плячката си е негова. Виктор успя да различи дългия му остър клюн, от който стърчеше нещо пихтиесто и кърваво, но най-стряскащи бяха очите му. Чисто зелени, без зеница, без ирис и роговица. Отвратително! Създанието изкряска "Коооооо!", изсъска и отлетя с тромави размахвания. На моменти залиташе, все едно бе ранено, или пияно. Младежът установи, че наистина бе претърпяло травма, защото десният му крак бе странно изкривен.
В душата на момчето се разгаряха някакви нови, неизпитвани досега чувства. Лушиъс току-що бе спасил живота му. Толкова често той се гавреше с него, дразнеше го, но сега не бе позволил да го убият... Което в крайна сметка май бе най-важно, нали? А Боунс бе извил врата на момчето без да му мигне окото. Ясно колко зачиташе живота на останалите. Виктор хвърли скришен поглед на учителя. Може би не бе чак толкова лош? Сигурно и той самият досега не си бе отворил очите за някои неща.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeЧет Авг 09, 2012 10:12 pm

-Ама, че грозно създание. - отбеляза Геш имайки предвид птицата.
-Като теб.
-Еййййй. Грубиян.
Лушиъс не обърна внимание на забележката, а отиде до трупа и го срита леко. Представяше си Боунс на неговото място. Не обичаше Виктор. Не му пукаше особено много какво ще стане с него, но той бе негов ученик. В свободното си време ако ще керван с асасини да го отвлече и изтезава, но когато беше до него нямаше да позволи на никой да го нарани. Може би само на Геш и то ако и самият той се включи във веселбата.
-Твой е. Заслужи си го. Ако искаш си го складирай в залата или пък го зарови в някой от свободните гробове и го използвай когато си пожелаеш.
Но Виктор грешеше. Не бяха напълно сами. Една суха ръка го хвана за глезена и момчето се обърна като опарено назад.
-Мой еееееее...... - изпищя истерично момичето, с което до преди малко водеха магическата битка. Тя го избута настрани и грабна трупа за ръцете.
-Ей? - извика Зайо. - Той си го спечели.
-Не го давам. Не го давам. - крещеше като умопобъркана тя.
Девойката скочи към Виктор със заострените си нокти. Беше готова да му издере очите.
-Не отново... - измънка ученика и се подготви за поредния сблъсък.
Лу обаче пак се намеси като я хвана за задната част на яката и я вдигна във въздуха като перце. Тя гледаше право в него и като разярена котка мяташе ръце. Щеше да се задоволи и с неговото лице, а после да продължи и с останалите.
-Какъвто учителя, такъв и ученика. Кротни са ма. - сопна се той и я пусна да се строполи по дупе. Тогава брюнетката почна да рита с крака, хвърлящи пясък в обувките на учителя. Той се ядоса, замахна и й залепи един силен шамар. Некромансърката замлъкна за момент, но след минута пак скочи и се нахвърли върху му. Той само я стисна за шията и я повдигна отново във въздуха. Ирисът му пламтеше. Мракът се изписваше в сенките под очите му.
-Трябва единствено да стисна. - каза злокобно той. Виктор позна този поглед. Беше се сблъскал с него още в първата нощ когато се запознаха.
Ученичката на Боунс явно най-накрая осъзна в каква опасност се намира и отпусна ръцете си. Но знаеше, че това няма да я спаси. Това беше Лушиъс Пахт, можеше да прави каквото си поиска без никой да му търси сметка след това. Затвори клепачи готова да приеме своята участ. Ако имаш малко по-развинтено въображение може да си представиш, че около мъжа се надвесва сив, направо черен буреносен облак, а от някъде се чува църковна музика за последно причастие.
Пахт я изгледа продължително и отвори пръсти. Момичето се свлече и застана свободно на крака. Не вярваше на очите си.
-Махай се преди да съм си променил мнението. - студено каза той. Пускаше я? Беше я страх да се обърне, да не би случайно да я изненада в гръб.
-Хайде какво чакаш? Изчезвай. - извика се и от страх девойката хукна през глава на където й видят очите.
Мракът не беше напуснал слепоочието му. Този Боунс....Много взе да си позволява. Геш го тупна по рамото:
-Добре ли си?
-Да.
Домакина извади изпод ръкава си една дълга лопата и му я подаде. Ментора се обърна към Виктор и отсече.
-Почвай да копаеш.
С един замах заби лопатата до половина в твърдата почва. Двамата с Геш се отправиха към централната порта. Имаха и друга работа. Лу се спря в крачката си в близост до стената и заби поглед в земята. Когато се усети, че го е подминал, Геш се спря и се обърна.
-Какво става бе?
-Продължавай, ще те настигна.
Домакинът сви рамене и продължи като се изгуби в огромната къща. Мъжът клекна и взе от пръстта един дълъг, син косъм. Гледаше го все едно държи нечие сърце. После стисна длан и също навлезе в имението.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeЧет Авг 09, 2012 10:46 pm

"Почвай да копаеш?"
Виктор погледна свъсено гърба на отдалечаващия се Лушиъс. Добре де. Може би му бе спасил живота, но във всеки случай това не го правеше по-малко дразнещ от преди. Младежът попогледна лопатата един-два пъти, отказвайки да се приближи и да я хване. Но тя продължаваше да си стърчи там и да го приканва настойчиво. Тогава той издаде нещо средно между ръмжене и въздишка, грабна я и почна да я забива периодично в сухата почва, като всеки път я натискаше с крака си, за да я накара да хлътне по-навътре, и в последствие отчупваше нови и нови парчета от твърдата като камък земя. Пръстта зад гърба му почна да се трупа на купчинки, които ставаха все по-масивни. След незнайно колко време дупката най-сетне стигна до размерите, необходими да поберат тялото на едно момче, и Виктор захвърли с отвращение лопатата. Погледна към пръстите си и с досада установи, че му бяха излезнали мазоли.
Всякакво съжаление към мъртвия беше изчезнало. Единственото, което бе останало в душата на Виктор, бе гняв. Гняв, че заради него трябваше да си губи времето в безсмислено копаене на гробове. Той грабна Милош за яката. Сополанкото увсна в ръцете му като удавена мишка. С погнуса некромансърът го захвърли към дупката и без да си прави труда да го поставя в уважителна за покойник поза, накара с магия пръстта да се върне на мястото си. Прекрасно! А сега най-сетне щеше да се разкара оттук. Виктор се обърна и с припряна крачка се отправи към имението.
Зад гърба му, безславно и без надгробна плоча, остана да лежи едно онеправдано и неопечалено от никого, без време отишло си дете.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeПон Сеп 03, 2012 6:49 pm

Когато Меропа се завърна в Роузкилл, вече се бе стъмнило. Бе прекарала цял ден, откъсната от случващото се на територията му, но сега отново си припомни всичко. Последните събития бяха нелепата случка с домакина и Лушиъс и после показното на Боунс.. при мисълта за него девойката веднага се начумери. Този мошеник! Гнусен звяр... Но каквито и чувства да хранеше към него, трябваше да ги запази за себе си. Той в никакъв случай не биваше да заподозре, че кърдокоската знае нещо, свързано с Дориан. Така да се каже, трябваше да го кара по-ниско от тревата.
Меропа седна на една пейка, тъй като още не й се прибираше. Вятърът разроши непокорните й коси и откъсна няколко листа от близкото дърво. Едно от тях попадна в скута й. Тя го взе в ръце, осенена от внезапна мисъл.
Дали непознатият от вчера вече бе видял розата й? Жалко, че никога нямаше да разбере каква е реакцията му...
Некромансърката надигна поглед и го зарея из безкрайната мъгла в далечината. Дали Дориан вече се бе прибрала? Дориан.. Дориан, която днес бе рискувала живота си, за да дойде да я види. За Меропа това означаваше ужасно много ... никога нямаше да го забрави.
В този миг момичето забеляза пред себе си пресен гроб. Доста странен гроб, би казала. Явно този, който го бе копал, изобщо не е бил на кеф. Пръстта изглеждаше бясно нахвърляна, разпиляна хаотично, с огромни буци, останали по земята наоколо.... Нямаше надгробна плоча, нищо. Тогава изведнъж се сети. Ами да, сигурно бе момчето, което днес Боунс бе убил за малкото си представление..
Обзе я отвращение и ... страх. Имайки предвид кого точно преследваше в момента онзи безмилостен убиец, гробът придобиваше вида на символично страховито предупреждение.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeПон Сеп 03, 2012 9:16 pm

Инженерът на имението изхвърча от входа му по-бързо и от подплашена котка и изтича на гробището. Чак там се спря, за да си отдъхне. Страните й все още бяха червени като домат, които още повече се открояваха на бледия фон на лицето й. Дишаше на пресекулки и то такива, които лесно се долавяха от ухото. Беше поставила едната си ръка на гърдите, за да ги успокои. Чак след минута, може би две забеляза, че не е сама. На една пейка на три-четири метра от нея стоеше друго момиче с къдрава кафява коса и държеше листо, като беше странно загледано в него.
Меропа усети чуждото присъствие и надигна поглед. Съзря красивото, но със странно огромни очила момиче и замръзна.
-Оу....извинявай. Не исках да те прекъсвам. Моля продължи с....с....със съзерцаването на листото....
Таня се извърна отново засрамено. Май днес само секваше хората със техните чудатости. Няма лошо и тя си беше чудата, но нея никой не я прекъсваше защото рядко ги засичаше, а днес за втори път й се случи. Тя свали предпазните очила, защото осъзна, че може би с тях прилича на чудовище и Морт успя да види странно неописуемите й очи, които бяха нещо като отличителен знак за нея. Таня я подмина с леко наведена глава, за да не я притеснява и се спря до един гроб с на половина разрушена плоча. Взе един голям къс и почна да го чупи в един остър камък. Трябваше й малка част, но нямаше подходяща затова щеше да се наложи да си го създаде.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeЧет Сеп 06, 2012 8:17 pm

Това момиче бе събудило внезапен интерес у Меропа. Още в първия миг, в който го бе съзряла, некромансърката бе усетила, че има нещо странно и необикновено в него, но очите... очите го бяха потвърдили. Никога не бе виждала нещо подобно на тях. Приличаха на онези магически кълба, които ползват ясновидките, за да се свържат със същества от отвъдното и други светове...
Интересно какво ли човъркаше там в гроба? С каква цел? Коя беше тя изобщо, появила се от нищото тайнствена и чудновата, говореща по толкова нетипичен начин и занимаваща се с подобни необяснми начинания?
Къдрокоската, неможеща да потисне любопитството си, захвърли листото във вихрушката на вятъра и стана, за да се приближи към непознатата.
- Спокойно, не си ме притеснила, даже изобщо - опитваше се да звучи възможно най-любезно и дипломатически, защото от опит знаеше, че хората в Роузкилл могат да бъдат непредвидими откъм реакции и действия - Аз съм Меропа, дойдох тук неотдавна. Ами ти? Как се казваш и какво те води на гробищата?
Последният въпрос живо я интересуваше. Буквално не можеше да откъсне очи от късчетата разрушена надгробна плоча и камъка, в който момичето ги блъскаше. Не й хрумваше логично обяснение... а въображението й не бе от най-постните.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeЧет Сеп 06, 2012 8:22 pm

Таня се обърна към застаналата до нея, представила се като Меропа.
-О, ами аз. Аз съм Таня.
Оставила за момент камъните сега я гледаше право в очите като малко куче, но тя винаги си гледаше така, независимо към кой.
-Трябва ми малко мрамор за едно ново изобретение. Малко от надгробните плочи се изработват от този материал, но все още има такива.
И продължи да троши в камъка, за да си набави нужната част, като мислеше, че момичето едва ли би се интересувало повече от нея. Като цяло никой не й обръщаше особено внимание, освен Виктор и човекът, който я беше довел тук преди осем години. Човек, който наистина обичаше страшно много. Всъщност единственият когото обичаше истински.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeЧет Сеп 06, 2012 9:54 pm

Но противно на очакванията на Таня, Меропа бе много заинтересована от нея. Обяснението на изобретателката бе подсилило любопитството й още повече.
- Изобретение ли? За какво става дума? Всъщност ти... - хрумна й внезапно - От коя раса си? - Не й изглеждаше на нито една от тези, които се обучаваха тук. Може би.. изобщо не бе ученичка?
Определено бе нещо друго. Нашепваше й го някакво вътрешно предчвствие, инстинкт. Бе специална, като онзи (побиха я ледени тръпчици, белег, който щеше да носи завинаги със себе си) странен господин Синк, който едва не я бе пратил в земята на вечната тишина.
Меропа потъваше в бездънния океан, който представляваха очите на момичето, като удавник, за чийто крак е привързана котва. Бяха толкова магнетични, вълшебни. Тази Таня, която и да беше тя, при всички случаи криеше нещо необикновено и интересно в себе си.... и некромансърката, която понякога бе по-"любознателна" за хорските съдби, отколкото трябваше, искаше да научи повече за исторята й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeПет Сеп 07, 2012 8:24 am

Ама тя продължи да й говори. Това учуди Таня доста. Учуди я леко приятно защото за последните дни беше разговаряла с повече хора от последните сигурно няколко месеца. Само той я посещаваше и се интересуваше от състоянието й, като понякога й носеше нещо вкусно за ядене или някое друго цвете, за да разнообрази ежедневието й. А от време на време, когато имаше свободно време я извеждаше от имението и я водеше на непознати красиви места.
-Аз ли? - обърна се отново към некромансъра. -Аз съм Инженерът. Проектирам изобретенията за мъчение на Роузкилл.
Това малко стресна Меропа, но не отстъпи. Въпреки, че създаваше машини за изтезания нещо й подсказваше, че Таня всъщност никога не ги беше използвала върху някой. Просто такава й беше работата. Изглеждаше странна, леко смахната, но реално мозъкът й бе необятен океан, съдържащ доста знания. Да, Таня беше изключително умна, което й помагаше много, когато майстореше нещо.
-Аз съм демон. Себастиан Дантес ме създаде преди деветнайсет години, но от много време не живея в Подземното царство. Бях освободена.
Последното изречение беше изпълнено с такава благодарност, която имаше само удавник към спасителя си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeПет Сеп 07, 2012 10:34 am

- О! - Меропа беше много развълнувана. За първи път виждаше истински демон и изобщо някой от подземното царство. Толкова години си беше представяла как изглежда онази земя, която й се струваше повече като легенда, отколкото реалност...
- И .. как е там? Искам да кажа... ще ми разкажеш ли нещо за мястото? - попита с ентусиазма на малко дете.
Погледът й попадна върху несвършената работа на Таня и тя побърза да добави сконфузено:
- Всъщност само ако не те забавям твърде много. Разсейвам те, а може би бързаш.
Никога не си бе представяла, че ще види истински демон! Още й бе странно, че вижда нукси и шейпшифтъри (все пак цял живот бе израснала само и единствено сред некромансъри), но....... демон. Това надминаваше и най-смелите й фантазии. Тогава си спомни, че Дориан в действителност БЕ ходила там и се запита какви ли чувства бе изпитвала приятелката й тогава.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeПет Сеп 07, 2012 10:41 am

-О, това е най-ужасното място. - започна Таня, като само при спомена кожата и потрепваше. - Не знам за другите, но аз живеех в тъмнина, заключена в едно от подземията. Богът ме използваше само за работа и никога не ме пускаше навън докато....
Таня млъкна за миг с онази благодарна усмивка. Спомена беше толкова ясен. Това бе най-прекрасния момент в живота й. Чак след минута се обърна към Меропа.
-Не ти пожелавам да попаднеш там. Ще изгубиш всякаква надежда.
И продължи да си дялка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeПет Сеп 07, 2012 12:37 pm

Меропа се усмихна. Изпитваше истинска радост, че това момиче е получило свободата си. Знаеше какво е да си заробен в една стая, да прекарваш там вечността и да се чудиш кое ще те убие по-напред: клаустрофобията, скуката, тишината или собствените ти мисли... Всеки ден да се събуждаш, за да продължаваш безсмислено съществуване, което се проточва монотонно и безкрайно ден подир ден, без никаква надежда за спасение.
Тя наистина разбираше думата "свобода". Разбираше я така, както само един лишен от нея човек би я разбрал... И я ценеше, ценеше я повече от всичко...
- Моята съдба не е много по-различна от твоята - отвърна накрая некромансърката - Прекарала съм по-голямата част от осъзнатия си живот заключена в тясно помещение. Бях момиченце, когато врагове на семейството ми унищожиха дома ми и избиха всички... освен мен - мен ме взеха като пленница в една влажна и мрачна кула. Там съм прекарала близо единадесет години, в които единственото ми занимание бе да гледам в тавана и да се чудя дали не е по-добре да умра от глад, отколкото да вкуся от гадостите, които ми даваха за "храна". Знам какво е светът ти да се простира в рамките на няколко метра.
Изведнъж думите на Меропа просто се бяха отприщили. Пред никого не бе разказвала за чувствата си по време на дългия си плен, но ето че най-сетне бе намерила някого, който наистина щеше да проумее неописуемата агония на ситуацията. Някого, на когото имаше смисъл да говори.
- Всяка сутрин се събуждаш и знаеш какво ще те очаква през целия ден. Отваряш очи и се чудиш дали изобщо има смисъл да станеш, защото знаеш, че ако го направиш сега, след един или пет часа, е абсолютно без значение.. просто защото .. после не те очаква нищо. Изправяш се, разхождаш се из стаята, отново седнеш. Почнеш да си мислиш за все същите неща. Чудиш се дали в главата ти не се върти една и съща касетка. Питаш се дали изобщо има смисъл от това, че дишаш. Че можеш да се движиш. Че живееш. И се чудиш дали няма да е по-добре утре да си мъртъв. Затворен си в мъничката стая не можеш да се измъкнеш от самия себе си. Накъдето и да погледнеш, ще видиш поредната бяла стена. Нямаш надежда за нищо, примиряваш се с факта, че не живееш, а съществуваш. Единствената ти компания е скуката... и тишината. Тази ужасна тишина - некромансърката потрепери - Понякога ти се струва, че тя .. пищи. Става толкова проглушителна, че ще ти спука тъпанчетата. Проговаряш, за да я прекъснеш, но гласът ти прозвучава толкова силно и неестествено, че млъкваш. Всъщност понякога имаш чувството, че си забравил да говориш, защото .. никога не го правиш. Искаш да се движиш, да тичаш, да крещиш, да си избягаш краката, докато не изгубиш и последния дъх и преди си го правил... ритал си срещу стените, продирал си си гърлото от вопли на отчаяние. Но вече нямаш сили за това, сърцето ти е печално, старо, уморено... И когато един ден получиш свободата си... Няма думи, които да опишат какви са чувствата ти. Само някой, който е имал същата участ, може да го разбере. За нас това е най-свещеният дар.
Вече можете да си представите колко греховно се чувстваше момичето пред Виктор. Той наистина й бе дал Всичко. Начинът, по който тя усещаше нещата, бе много по-силен, отколкото нормален човек би си представил, защото пленникът е завинаги задължен на спасителя си. А Виктор не просто я бе освободил, той един вид бе пожертвал собствената си свобода за нейната. И Меропа считаше вината си за убийствена.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeПет Сеп 07, 2012 6:57 pm

Таня седеше и я слушаше с отворени уши. Колко добре я разбираше само. Всичко това, бе преминавала през него милион пъти, че и повече. Изморяващата тишина. Въртенето в един кръг, блъскането от стена в стена, беше толкова застаряващо, все едно си пораснал преждевремено, но без да си опитал всички сладости на детството. Докато един ден не стане нещо. Стената не се пропука и някой или нещо не я разбие, за да ти покаже светлината. Първоначално изпитваш страх да провреш ръката си през малката дупка. Но после тя се разширява и разширява и виждаш не само една малка част от света, а целият. Даже и най-големите гадости са благодат, защото поне можеш да ги изпиташ със собствените си сетива. Можеш да живееш. Да страдаш, да се радваш, да обичаш или да тъжиш. Трудно е, но се учиш. С времето Таня почна да се учи. Все още беше невежа за много неща, но имаше човек, който й помагаше.
-Какво стана после? Как се освободи? - попита заинтрегувано тя Меропа. Наистина споделяше съдбата й и сега изпитваше голямо удоволствие да си поприказва с нея, напълно забравила работата си. Можеше да отдели още няколко минути. Минути, за които преди беше копняла. Минути, за които преди беше готова да даде част от плътта си или литри от кръвта си, само за да ги преживее.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeПет Сеп 07, 2012 8:10 pm

- После, - продължи Меропа, окуражена от проявения интерес - една вечер ми се стори, че чух нещо като уморено дишане откъм прозореца. Всъщност прозорецът беше без стъкло, без решетка. Просто една дупка. Но няма начин да слезеш надолу, тъй като е твърде високо. Няма къде да стъпваш, нямаш въже, нито материал, от който тайно да го изработиш. Пък и враговете бяха измагьосали защитно поле, от което тялото ми щеше да стане на пепел, ако направех опит да тръгна надолу. Единственият вариант да се озовеш на земята е да скочиш и да станеш на пихтия. А аз, въпреки моментите на лудот, никога не пожелах да се самоубия, защото... - некромансърката вдиша дълбоко, сякаш искаше да отпие от въздуха - нещо ме задържаше към живота дори в най-черните моменти. Обичах го твърде много, за да го отнема. Някаква сила ме караше да продължавам безсмисленото съществуване. Осъзнавах, че дори това е ценно. Да си жив, да можеш да виждаш, чуваш, усещаш, да разбираш, да си част от.. света.. то те кара да продължаваш напред. Но се отклоних твърде много. Е, стори ми се, че чувам някакво шумолене. Помислих, че почвам да полудявам, но все пак, подтикната от безнадеждно любопитство се приближих. .. И нямаш представа каква беше изненадата ми, когато видях.. момче. Да, момче. То буквално ходеше по стената. Изумих се и си помислих, че ми се привижда. Но не ми се привиждаше. Тъкмо когато щях да се разпищя, непознатият ми направи знак да мълча и след малко влезе при мен. Оказа се, че е синът на онези, които ме бяха пленили. За първи път от години виждах друго живо същество, при това от противоположния пол. Можеш да си представиш какво нечовешко вълнение изпитвах. Никога през живота си не бях усещала такава дива радост, такава силна емоция. Слушах го (да, действително някой ми говореше) и не можех да се насладя на потока от звуци, на .. събитийността на нещата. Оказа се, че му бе омръзнало от авторитарното отношение на родителите му и решил да направи нещо забранено, да потърси приключение. А и отдавна му се искало да види това тайнствено момиче, за чиято история бил чувал толкова пъти в къщата. Понякога гледал към разцепващата висините кула, мълчалива, злокобна, страшна, и някакво дълбоко любопитство почвало да го човърка отвътре. Просто трябвало да ме види със собствените си очи... И така, той почна да ме посещава редовно. Представи си как преобърна живота ми всичко това. Всеки ден придоби смисъл, цвят, спомен. Идваше и ми разказваше какво ли не... Шегуваше се с мен. Смяли сме се толкова много. Чувството за хумор отново се върна в живота ми... на сърцето ми беше леко. Вече очаквах нещо, знаех, че дните ми имат смисъл, бях поразена от такова разнообразие. Всичко имаше смисъл, нали разбираш? А той ми се струваше като идеалният човек. Не е трудно да се досетиш, че скоро заплени сърцето ми, особено след като.. - некромансърката се изчерви - почна да ме ухажва. Почна да ми поднася рози, да ми прави комплименти, да ми се усмихва по-особено.. Всички тези нови преживявания носеха на душата ми неописуемо вълнение. Можеш да си дадеш сметка как се чувствах, когато ме целуна за пръв път. И така .. постепенно.. решихме, че ще избягаме. Или по-точно той го реши, а аз изпаднах в утопично бленуване. По цял ден си мечаех как стъпвам на земята и.. отново съм свободна. Как прекарвам остатъка от живота си с това страхотно момче, с което толкова... - гласът на некромансърката потрепери - толкова се обичахме. Той изрови от библиотеката начина, по който можеше да развали заклинанието и тайно го усвои.. Набави нужното въже (за разлика от него, не умеех да ходя по стените) и една вечер осъществихме плана. Трябваше веднага да се разкараме от гората, защото в мига, в който разберяха, родителите му щяха да ни ликвидират. И мен, и него. Щяха да го заклеймят и да ни изгорят, обесят, или.. нещо по-ужасяващо. Затова дойдохме тук, тъй като и двамата сме некромансъри. А какво по-добро място за некромансъри от тук? Тук можем да се учим и да ставаме по-силни, а това определено ще ни трябва, защото семейството му няма да се откаже от отмъщението, а и .. не само. Светът е пълен с опасни врагове. Да, но... - почти изплака Меропа - но се случи така, че аз предадох момчето. О, Таня. - сълзите й наистина потекоха - Грехът ми спрямо него е толкова голям. Той жертва всичко, което имаше заради мен. Загуби дома и близките си. Загуби свободата си, за да се сдобия аз с моята. А аз.. тук се влюбих в друг мъж, Таня. И го изоставих. Предадох го, разбих сърцето му... Аз, която му дължа всичко, аз, която трябва да го подкрепям до гроб.. Горкият, горкият Виктор.. - почна да се жалва на себе си момичето, докато бършеше сълзите от лицето си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeПет Сеп 07, 2012 8:39 pm

Демонът слушаше историята на некромансърката и чак на нея й дожаля. Да тя беше изпитвала всичко това, освен посещенията на някой, като изключим тези на Бога. Нейният спасител просто един ден се появи от нищото. Тогава тя не разбираше как някой може да проникне там без проблем, без да намери гибелта си, но когато я взе, когато я купи от Дантес и когато го опозна, разбра що за сила притежаваше и как бе успял да направи всички тези иначе невъзможни неща. Никога нямаше да забрави този ден. Тогава му се врече във вярност. Обичаше го адски много и бе готова да даде живота си за него.
Меропа се разплака, а на Таня й идеше да я последва, защото й съчувстваше. Тъкмо щеше да пролее първата сълза когато момичето изрече нещо неочаквано.
-Горкият, горкият Виктор..
Чернокосата красавица замръзна, затаила дъх при споменаването на това име. Сърцето й се сви, а пръстите затрепераха. Тя изпусна камъка, който държеше и се окопити притеснена.
-Добре ли си? - попита я Морт зарад неочакваната реакция.
-Аз...аз.... - мънкаше инжинера. Задушаваше се. Усещаше, че по някакъв начин е предала миналото на тези двама човека с натрапването си.
"Имаш много хубава коса". Спомените за онази стая и думите й към мъжа се възвърнаха като гръм. "Може ли да я погаля".
Таня се изправи и взе парчето мрамор.
-Аз....трябва да вървя.
И хукна към входа на сградата. Когато се скри от погледа на Меропа се облегна на стената и почна да диша тежко и накъсано. Гърдите я свиваха. Какво бе направила? Не трябваше да се вижда повече с него. Никога! Докато не избледнее от съзнанието му и не остане само поредния спомен от прекараната магическа вечер.
След още няколко секунди тръгна бързо по коридорите и се затвори в стаята, потъваща в мрака на денонощието.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeПет Сеп 07, 2012 9:07 pm

Меропа остана да гледа след Таня като гръмната.
Какво й беше станало изведнъж?
Може би историята й бе напомнила за някои неприятни спомени и се бе разчувствала...
Това щеше да е. Какво друго?
Горката Меропа, която дори не подозираше за ужасната истина. Ако знаеше, нямаше да може да заспи от притеснение. С последните си думи сигурно щеше да навлече много неприятности на двамата, тъкмо когато между тях бе почнало да потръгва...
Накрая некромансърката стана и тръгна към стаята си, в неведение за проблемите, които бе забъркала. Явно нямаше какво друго да направи. Таня си бе тръгнала и нямаше изглед да се върне въпреки работата, която я чакаше недовършена сред купшината прашни късове.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitimeСъб Сеп 22, 2012 6:35 pm

Гробищата    - Page 2 Tumblr_lt9zx1q5Sh1qadhndo1_500


Когато Меропа излезе на гробищата, представлението на покрива вече бе свършило. Наоколо се разнасяше само лек остатък от черешовия аромат и някои от цветовете продължаваха да се въргалят по земята като призрачен спомен. Разбира се, подобна гледка на място като Роузкилл изобщо не бе обичайна, особено при положение, че наоколо не растеше нито едно дърво, от което биха могли се вземат и листенцата, и уханието. Без да разбира защо, но изведнъж й стана нервно. Тя дори не подозираше, че е пряко замесена в ситуацията, но въпреки това, може би на парапсихично ниво, над нея надвисна облака на тревогата. Изведнъж я побиха тръпки, а оттам й стана толкова студено, че устните й посиняха (благодарение на малкия "подарък" от Синк, който през зимата сигурно щеше да се превърне в сериозен проблем).
Тя седна на една пейка и прегърна тялото си с ръце, в неуспешен опит да се стопли. Зъбите й тракаха с изнервящ звук, който се забиваше в главата й като (военни барабани, хрумна й от немай къде) човка на кълвач. Тялото й се тресеше конвулсивно и постепенно почна да й се струва, че дори мозъкът й ще замръзне, все едно в него се разгаряше снежна буря.
Пак от нищото се сети за видението на Дориан. Сърцето й затуптя уплашено. По дяволите, във въздуха ИМАШЕ нещо заплашително. Огледа се, очакваща да види някакъв знак, но нищо. Пейзажът бе изяло неподвижен, застинал като в .. гробище, възнамеряваше да си помисли, и тогава й стана смешно, защото НАИСТИНА се намираше в гробище. Просто... атмосферата бе тежка, враждебна, неприятна. Имаше чувстото, че някой я гледа от небесата със зло око. Меропа погледна към облаците, натежали като олово. Може би тази нощ щеше да вали.


Последната промяна е направена от Меропа Морт на Съб Сеп 22, 2012 7:39 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Sponsored content




Гробищата    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 2 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Гробищата
Върнете се в началото 
Страница 2 от 4Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл-
Идете на: