ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Гробищата

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitimeЧет Ное 10, 2011 11:31 am

First topic message reminder :

Те се намират пред къщата, заемайки мястото на градина. По средата им има изсъхнал и полусрутен фонтан. Тук там се извисяват прогнили, криволичещи дървета. Самите надгробни плочи също са вече рухнали на места. Гробищата служат както и просто за седене, така и за набиране на трупове за съживяване, а и за заравянето на нови такива.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitimeПет Яну 25, 2013 11:48 pm

Трима другари, ако можем да ги наречем така и едно животно. Ама, че компания само. Реейки се в мъглата, всеки един от тях излъчваше различен, неописуем нюанс, светещ със собствената си дарба. Единият показваше мистика, другата криеше мека красота, а очите на третата трептяха в унисон с капещата роса.
- Хайде! Била е дълга нощ.
Такава беше. Само часове бяха изминали, откакто Елизабет и Миша напуснаха държавата си, преселвайки се за миг в една нова такава, но през тези часове се случиха низ от кръговрати и вечно запомнящи се случки. Ако всичко това можеше да стане само за една нощ, какво ли би било за цяло денонощие? Като че ли всичко бе възможно в компанията на тези три напълно различни един от друг екземпляра.
Първите слънчеви лъчи пробиха похлупака на сумрака и достигнаха кожата на вампира. Очите му инстинктивно се притвориха, а съвсем скоро щеше да изпита и началните изгаряния. Доста неприятно чувство наистина.
-Трябва да вървя. - каза той с неохота и голяма доза нежелание, но нямаше как. Ако остане рисуваше прекалено много. Даже и той не можеше да си го позволи. Това е цената за безсмъртието, която трябваше да плаща ежедневно, докато някой или самият той не сложи край на живота му.
-Разбира се. - отвърна Миша бегло, леко носталгично. Винаги го правеше когато се разделяха. А само преди няколко години деляха един покрив в това имение. Една стая. Спяха на съседни легла и битието беше песен. Искаше й се, все още да чува протегливото му мъмрене сутрин когато се събуждаше, а косата му беше рошава от допира на възглавницата. Колко хубаво щеше да бъде, ако тримата с Ели живееха заедно. Но това нямаше как да се случи. Вече не.
Алек целуна сестра си за довиждане. Не й каза кога ще се видят пак. Никога не го правеше, защото и самият той не знаеше. После застана пред Елизабет. В погледът му се четеше толкова много и в същото време толкова малко. Топлота и студенина. Успокоение и раздразнение. Усмивка и укор. Всичко това, вплетено в едно. Той положи пръст под брадата й и я повдигна малко, като оглеждаше гушата и деколтето й. Всички рани бяха заздравели. Едни заради неговата кръв, а други заради магията на нимфата. И в двата случая пораженията бяха изчезнали, замаскирани от хубавата й, нежна кожа.
-Алек аз.... - помъчи се да каже нещо момичето, но той я прекъсна без време.
-Гледай да не си навличаш неприятности.
Това бяха последните му думи, преди да се обърне с гръб към тях. Отправи очи нагоре, докато все още имаше възможност и излетя в небето, за да се скрие някъде на сигурно, където дневната светлина, нямаше да може да го нарани.
След първоначалната мъка, некромансърката вдигна ръце, хващайки ги над главата си и рязко ги изпъна назад, разтягайки ги.
-Оооохххх..... не знам дали ми вярваш, но сега просто искам да се прибера, да се изкъпя с вряла вода и да легна да спя.
-Вярвам ти. - напъна да се усмихне Уинтър. - Аз искам същото.
-Да вървим тогава. - даде наставление Даймънд и тримата се отправиха към входа на сградата.
Стълбите им се сториха прекалено много и имаха чувството, че ги изкачват с векове, подвластни на умората от преживяното, докато най-после не стигнаха стаята си и я заключиха след себе си, така че никой да не ги обезпокоява.

/Ел, давай в стаята. Може да пишеш и от името на Миша./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitimeПон Фев 18, 2013 6:15 pm

Значи новият учител, а? На Вики все още му беше безразлично, понеже никога не се бе сблъсквал със Синк.... Е, такъв му бил късмета. Удаваше му се честта да се запознае с методите на, както предполагаше, поредния лунатик. Защото кои от учителите в Роузкилл досега не се бяха оказвали ненормални психари по един или друг начин?...
Тогава в ума му изплува един смътен спомен... Бе заварил домакина в Погребалното бюро, може би преди месец, плуващ в океан от прясно пролята кръв. Геш му бе обяснил, че имало трети човек, който засега само замествал и който бил доста кръвожаден, изобщо не щадящ човешките животи... И тъй като този трети човек не би могъл да бъде нито домакинът, нито Таня... значи оставаше да е....
Синк.
Виктор се почувства много глупаво.
О, страхотно.
Добре че, понеже са искали да въведат малко ред и безопасност в имението след предателството на Боунс, са назначили именно такъв психопат.
А едно време беше намирал Лушиъс за гаден...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitimeСря Фев 20, 2013 4:33 pm

Психар, безскрупулен човек, изруд, невиждано бедствие или просто Синк. Име, което по тези земи вече се ползваше като синоним, на всички изредени думи до сега. Кукла, която не позволява на никого да я управлява. Сама дърпа конците си, сама мисли и действа. А когато някой се изпречи на пътя и, той бива поруган като разровен гроб и захвърлен в поредната канавка извън пътя.
Така обучаваше той. Строго, грубо. Но единствено грубата му сила, можеше да накара жалките създания дръзнали да се обучават тук, на чест и достойнство. Защото, да бъдеш некромансър, за него не бе само работа, а и цел в живота. Винаги се е стремил до съвършенството, което най-накрая успя да доближи. В момента, за повечето той бе простичък учител. Но самият му ранг, показваше че може да бъде много повече. Знанията му са безгранични, а опитът, достатъчен за да обучи и най-големият нехранимайко.
Точно така изглеждаше и самият Виктор, в неговите очи. Гротеска визия, подчертана от зле поддържана, но въпреки това оцветена коса. Изпито лице и тъмен поглед. Нужно ли бе чак толкова голяма показност? Може би, не.
Синк се приближи до младежа и го огледа внимателно.

- Мен ли търсиш ? - запита го веднага, щом Виктор се обърна към него.
- Предполагам.. Ти си Синк, нали?
- Предполагам... - отвърна иронично новопостъпилия учител. - Какво си учил за последно?
- Ами...Отровна кръв, кукловодство, съживяване на труп...
Момчето започна да изрежда умение след умение, но щом стигна до третото такова, Синк го прекъсна.
- Добре, добре. Ясно. Следвай ме - заповяда му учителя, тръгвайки право към сградата.
Виктор не изчака втора покана и тръгна след него.
- Къде отиваме? Мислех, че вие преподавате тук - в гробищата.
- Ще видиш. За теб, специално ще променим мястото,
Момчето се примири със ситуацията, вървейки плътно зад чернокосия учител. Минута по-късно, Синк и Виктор се озоваха точно до стените на Роузкилл. Но вместо Синк да поеме към входа или по някоя пътека, той се запъти право срещу каменната стена. Стигайки до нея, той положи крака си върху камъка, после повдигна и другия си крак, като започна да се изкачва бавно и необезпокоявано към покрива и. Тенар се спря точно в подножието и, поглеждайки нагоре. Замисли се няколко секунди, но и той пое бавно нагоре. Е, неговите движения не бяха толкова плавни, тъй като не бе усъвършенствал умението перфектно, но все пак, се справяше много добре.
Достигайки до покрива на сградата, Синк затърси с поглед удобно място, на което да продължат с урока. Но колкото и да искаше, не намираше такова. Покрива бе с доста голям наклон и единственото което можеше да направи, е да накара момчето да седне на върха му.
- Седни там - подкани го чернокосия - отгоре ще виждаш по-добре.
Малка хитрина, която подейства веднага. Виктор наивно послуша новия си учител и се запъти нагоре по покрива. Стигайки неговият връх, той се завъртя така, че да е с лице към Синк. Седна точно на ръба, разделящ двете части на покрива и се отпусна. Освободи магията си и остави контрола над тялото си, единствено на своята преценка. В този момент ако залитне, можеше да се строполи пред сградата с прекършен врат или със счупени крака. Трябваше да внимава...
Синк, нямаше това намерение. Той стоеше пред момчето на около метър, гледайки го в седналата му поза. Накрая дойде момент, в който той се усмихна на момчето, а то го попита учудено :
- А сега, какво?
- Сега ме спаси...
Първоначално, чувайки тези думи, Виктор не разбра какво имаше предвид учителя и възкликна неразбираемо.
- Ъ...!?
Синк бавно започна да върви назад, правейки крачка след крачка. С всяка изминала секунда, той все повече се приближаваше към ръба на сградата, което можеше да бъде фатално. Чернокосия повдигна въпросително вежди, но виждайки че момчето не го разбира, му даде малък жокер :
- Контролирай тялото ми...
Стъпките продължаваха една след друга, а ръба приближаваше все повече и повече...

/Бо, умението не е телекинеза,а контрол над живи тела. Умение да се вселиш в тях и да контролираш действията им. Опиши опита си, резултата е мой./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitimeЧет Фев 21, 2013 10:37 pm

Виктор беше стъписан. Той наистина ли възнамеряваше да се хвърли? Вярно, че Синк при всеки случай би намерил начин да се спаси, дори и самият Вики да се провалеше, но първоначално младежът бе толкова изненадан, че подобни проницателни мисли не го спохождаха.
След като все пак се опомни, Тенар веднага се залови със задачата. Новият учител вече бе на две-три крачки от ръба. Младежът буквално изхвърли себе си от тялото си - тоест цялата си енергия, освен тази, която бе задържал, за да може все пак да поддържа жизнените си процеси. Усещането бе толкова странно. Все едно бяха избутали душата му навън и той можеше да се движи съвсем свободно, избягал от затвора на плътта. Тогава магията се нахвърли върху Синк и полепна по кожата му. Атомчетата бяха толкова микроскопични, остри и нажежени, че можеха да пробият чуждата материя и да влязат в самата вътрешност на обекта, точно като песъчинките по време на пясъчните бури в пустините. Разбира се, имаше съпротива от отсрещната страна. Макар целта на Виктор бе да спаси Синк, самото тяло на преподавателя се противопоставяше като естествена неконтролируема защитна реакция. Независимо от целите на нахлуващия, процесът неоспоримо си беше насилване на човешкото лично пространство. Но Тенар вече имаше добър контрол над магията си и успя да се справи със силите на отблъскване, които всячески се опитваха да я разпръснат.
Допирът до Синк бе толкова леден. Честно казано, в първия миг опасността за Вики не бе толкова в друго, колкото в стряскането му от тази студенина. Точно все едно му бяха изсипали лед в гърба. Но той не се бе поддал на коварния импулс; бе потиснал и овладял усещанията си, което бе жизненоважно за справянето му. (Какво ли щеше да се случи, ако Меропа бе на негово място!) Виктор за първи път попадаше в чуждо тяло и бе.... адски необичайно. Чувстваше се все едно има раздвоение на личността: бе толкова нетипично да усеща друго присъствие освен своето. Сега Вики разбираше в какво се криеше тънкия момент на контрола над живи тела. То не бе просто кукловодство, а действително попадаш в съкровеното място на другия, там, където е неприкосновен, уединен. Можеш да почувстваш излъчването и настроението на душата му.... А Синк... определено имаше отличаващо се присъствие. Безчувствено, надменно, лишено от каквато и да било топлина. Ако можеше да го опише по някакъв начин, младежът би използвал думата ледник - непристъпен, неразрушим, опасен, тайнствен, страшен, необясним. Усещането бе странно.... не сякаш призрак е минал през тялото на Виктор, а все едно самият Виктор е попаднал.. вътре в призрака. Бе като обезлюдена планета от мрамор и сребро, в която отекват странни звънливи звуци, все едно въртиш пръст по овала на чаша. (звучи така - https://www.youtube.com/watch?v=ImuLz1Oo9c8 )
Щеше да помни завинаги това преживяване.
Но Виктор трябваше да преодолее този силен дух. Той започна да се налага и усети как в чуждото тяло почва да преобладава неговата половина. Самотният мистицизъм отсъпи място на трезвото земно присъствие на Вики. Топлината почна да се връща ... все едно бе включил парното. Появиха се познатите мисли, познатото възприятие и поглед върху света. Всичко бе толкова простичко и безопасно. Почувства се уютно, все едно се бе прибрал вкъщи. Все едно се бе увил в удобното кресло и слушаше пукотенето на камината. Да, това повече му харесваше. Това си беше той. Вече той бе поел надмощието над тялото, а призракът на Синк бе някъде извън сигурната къща, далеч от комфорта на Тенар, който бе предоставен от собственото жизнено начало на младежа.
Вече можеше да управлява тялото, Вики бе убеден в това. Той се опита да размърда крака и да го придвижи напред и....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitimeПет Фев 22, 2013 4:55 pm

И не щеш ли, за най-голяма изненада, взе че успя. Чернокосия мъж спря в крачката си, само секунда преди да падне, а с него и Виктор да се разбие. Той просто се застопори и сега вместо назад тръгна напред. Младият Тенар бе съумял да навлезе достатъчно бързо и достатъчно плътно в съзнанието на преподавателя и така го спаси от сигурно нараняване. Но нали и това бе целта. Сега Виктор за първи път виждаше от очите на друг и то буквално, а в момента ги бе забил в самия себе си. Трупът му изглеждаше толкова безжизнен, чак плашещо замръзнал. Само едно пропусна младежа. Когато се сливаш в някой друг, цялата ти енергия се прехвърля в него и тялото ти остава празно. Външна обвивка, с органи. Като торба с кости. Лесна мишена за когото и да е. Не можеш да се мърдаш, движиш или направиш каквато и да е мимика. Теб просто те няма. Точно това е опасното на това умение - че ако противниците ти са повече, се обричаш на смърт. Освен ако не си достатъчно бърз, че да се върнеш в себе си преди да са те наранили. Но в случая нямаше такава опасност. Знае се, че е имало много малко случаи, в които определени личности, толкова вглъбени, са успявали да се вселят в самите себе си, но тогава изпадат в нещо много по-необятно и необяснимо и излизането от това състояние винаги трябва да е насилствено и да идва отвън, иначе може да се изгубиш в собственият си мозък. Не е желателно да се случва нещо подобно.
Да се върнем към младия мъртвороден. За сега успя да влезе в чуждото тяло, но оставаше още нещо - да го контролира. Точно като мъртвите кукли, но на жив организъм. Да го подчини до толкова, че да може да прави всичко вместо него. Дали къдрокоско щеше да успее? Аз не се съмнявам, а вие?

/Опиши опит за контрол на живи тела. За сега си получила Вселяване, после ще ги запишем и двете. Резултата на мен./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitimeСъб Фев 23, 2013 11:42 pm

А сега идваше тънкият момент. Виктор бе контролирал труп на мъртъвци и принципът беше същият, само дето имаше една малка подробност - никога досега не е бил вътре в него, за да го дели с още една шавлива душа, която притежава същите управленчески способности като неговата. Чувстваше се странно, все едно страдаше от раздвоение на личността и двата индивида се бяха проявили по едно и също време, като единият искаше да мръдне ръката наляво, а другият надясно. Но скоро Вики пое контрола в свои ръце. Той налагаше присъствието си все повече и повече, усилваше енергията си така, че да добие надмощие над чуждата, така, че в крайна сметка ставаше пълноправен управник на тялото. Усещаше крайниците, плътта, органите като свои, в пръстите и дланите боцкаха атомчетата на именно неговата магия. Колкото до душата на съперника, тя просто блуждаеше някъдето в пространството, по-скоро като смътно кълбо дим, разливащо се под повърхността на кожата...
Ученикът се чувстваше сигурен, че е добил нужната стабилност, за да ръководи движенията на живата кукла. Вече почти бе изчезнало първоначалното разклатено и дезориентиращо раздвоение; сегашното усещане се приближаваше значително до това да бъде сам в собственото си тяло. Затова той реши да рискува и продължи с краченето (досега бе пристъпил само веднъж, колкото да се махне от ръба на покрива). Този процес не се състоеше просто в това да мърда краката си напред - то бе една комбинация от пазене на равновесие, махане на ръцете, поддържане на изправеното положение.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitimeНед Фев 24, 2013 10:59 am

Жилката на семейство Тенар бе загнездена толкова силно в младия Виктор, колкото и да му бе неприятно, че нямаше как да не се справи и с това предизвикателство. Бавно и трудно той усети почти пълен контрол над тялото. Казваме почти защото силен екземпляр като Синк е труден за подвластваща магия, но младежът съумя да го обгърне до толкова, колкото да му е нужно да продължи и да раздвижи тялото му. Една след друга, крачките се редяха по тънкия парапет и все повече го отделяха от ръба на парапета. Когато стигна до края му, трупът на чернокосия красавец скочи на безопасната площ и замря. Виктор се опита да направи още някакви произволни движения и ето, че успя. Но учителят дебнеше вътрешно и решил, че достатъчно са си играли с тялото му, събра съществото си и изтласка душата на Виктор извън него. Тя се зарея за момент над повърхността, а после се върна в собствената си обвивка. Очите се отвориха, пръстите се размърдаха, възприятията се възвърнаха, а сетивата се изостриха, способни да усещат студ, болка, топлина или каквото и да е друго.
Момъкът се изправи и погледна доволно новият си ментор. Той не му каза браво, справи се или нещо подобно. Изражението му не се промени нито за миг, нито за стотна от секундата. Все така непробиваемо зад маската на леда.
-Ако използваш умението за нападение, бъди сигурен, че винаги имаш придружител, който ще ти пази гърба, ако искаш накрая да има място, на което да се върнеш. Тялото ти ще остане напълно незащитено иначе.
Тенар кимна в разбиране.
-Продължаваме.
-Продължаваме?
-Да се повторя ли? Казах, че продължаваме.
Къдрокосия сбърчи вежди, но не възрази на тонът му. Имаше чувството, че с този човек трябва да се внимава. Да подбираш думите си и да не го дразниш. та той изглежда е готов да убие човек, който не го дразни, какво остава за този, който явно спори с него.
-Чувал ли си за пренасяне?
-Не съм сигурен какво е това.
-Означава да се пренесеш от едно място на друго, посредством магия. Не да тичаш. Радиусът обхваща приблизително десет метра. Наречи го мини телепортация, но много по-лесно. Разликата е, че колкото и бърз да е процесът ако противникът ти има набито око, той ще забележи придвижващото ти се тяло.
Учителят замлъкна, което бе достатъчна заповед, че очаква от мъртвородния да се пробва. Бъдейки на покрива имаше достатъчно място, да се пренесе от единия до другия му край.

/Описваш опит. От предните тренировки получаваш Вселяване и Контрол на живи тела. Сила-9, Ловкост-5, Интелект-8. Опит-13/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitimeПон Фев 25, 2013 11:23 pm

Първоначално Виктор не се сещаше какво точно да направи, как точно да призове магията си... Но, като се замисли повече, пренасянето трябваше да представлява нещо като телекинезата, само че съсредоточена в собственото му тяло. Може би като комбинация от телекинеза и контрола над живи тела... Е, сега щеше да разбере. Вики си хареса пространството пред средния от трите каменни блока, които бяха своеобразното продължение на входа на Роузилл. Бе ясно запомнящо се, а и безопасно място. Той насочи енергията си, като че искаше да я изкара от тялото, само дето ... направи това само с част от нея. Останалата той полепи под повърхността на предницата си, така че да образува нещо като своеобразна теглилка - щеше да накара магията извън тялото си да се придвижи към целта, а тази, застопорена под кожата, щеше да се погрижи да задвижи и самия него натам. Все едно че ... енегрията отвън бяха конете, а енергията отвътре - дърпаната каруца. Смешно, но много вярно сравнение. Трудният момент идваше в това, че трябваше да се погрижи атомите да останат плътно закрепени към плътта му, иначе рискуваше "каруцата да се откачи" от "конете" и резултатът щеше да е епично сгромолясване, придружено с пълна дезориентация и липса на всякакъв контрол над тялото, тъй като в същото това време магията му щеше да препуска напред като волна пеперуда. Лоша работа, ако трябва да се пазиш от враг. В смисъл, ако главата ти останеше цяла след неспасяемия удар, който щеше да дойде много произволен поради отсъствието на защитни рефлекси, то тогава неприятелят щеше да се погрижи да я откачи.
Съзнавайки ясно тази опасност, Виктор се постара много прилежно да разпредели енергията по тялото си, без да се разсейва и миг. Не му се искаше да се проваля пред Синк. Определено.
Младежът почна да реди атомите като мозайка. Усещаше как парчетата долепват едно до друго, образувайки непроницаема бронежилетка. Другата част от магията си той вече бе изпратил извън тялото си (иначе, ако още не го бе направил, при излизането й, сигурно щеше да се развали "мозайката"). В момента едва я задържаше на външната повърхност на тялото си. Тя напираше бясно, като приливна вълна, удряща се в диги. Но вече бе дошъл моментът да я пусне на свобода. Виктор спря да я задържа и тя препусна бясно напред, като стадо диви коне. Сега оставаше само да я насочва към желаното място и всичко щеше да е наред....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitimeВто Фев 26, 2013 1:50 pm

Този Виктор. Толкова съобразителен, мислещ толкова правилно и логически. Трябва да го поздравим за последователността му. Никога не оставя нещата на чистия късмет. Винаги изчислява право пропорционално всяка подробност. Дълбае вътре в себе си, за да намери натрупаните от предишните години знания и ги използва в своя полза.
Същото стана и така. Преценката му беше безпогрешна. Нито една пролука, нито една грешна мисъл. Точно поради тази причина, веднъж решил да пробва теорията на практика, без дори да се усети той се озова на въпросното място, което си беше харесал. В единия момент седеше до Синк, в следващия на десет метра от него, нито повече, нито по-малко. Лека усмивка на самодоволство се изписа по устните му, но тя бързо беше сломена от следващите думи на новият му учител.
-Бавен си.
-Моля?
Очите на чернокосия се забиха в тези на младежа и го смразиха отвътре. Сякаш капки вода падаха върху сърцето му и в момента, в който го докоснеха замръзваха, създавайки леден похлупак около него.
-Бавен си. Правиш го правилно, но те виждам как се преместваш. Трябва да си по-бърз. Отново.
И само толкова. Синк не се славеше с таланта си да обяснява. Той обучаваше последователите си в екстремни състояния и по този начин ги караше сами да отгатнат отговорите, сами да ги намерят докато все още имат време, преди да е станало твърде късно.

/Бо, същото, но този път свободно може да напишеш, че успяваш да се пренесеш./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitimeВто Фев 26, 2013 8:53 pm

Виктор не смееше да се противопостави. Усещаше, че ако си отвори устата, няма да му се размине. От учителя направо лъхаше на талази ледена предупредителна вълна. Дори погледът, който Вики му хвърли преди да се залови със задачата, не бе онзи, показния, с който много добре знаем, че удостоява всички, които са почнали да му лазят по нервите.
Тогава младежът повтори процедурата. Този път всичко протече още по-гладко от първия. Плавно, като звена на механизъм, които и преди са сработвали добре, само че този път идеално, защото са получили допълнително смазка. Въпреки че Синк бе почнал да му додява, Тенар не си позволи да се отнесе пренебрежително със задачата. Напротив, залови се с нея дори още по-сериозно отпреди. Ако първия път бе внимавал, докато бе залепял магията си под повърхността на кожата, то този път направо все едно броеше частиците една по една.
Но като цяло сега бе по-важна енергията от външната страна на тялото му. Тя вече чакаше там, по познатия нетърпелив начин. Това, което трябваше да промени Виктор от предното си изпълнение, бе скоростта, с която щеше да направлява тази магия, когато я пуснеше на свобода. Бе нужно да я дърпа напред по-динамично, по-поривисто. Преди бе внимавал повече върху това да не прекъсне връзката между нея и плътта, но сега това вече не бе най-важната цел. Този процес вече трябваше да му идва по естествен начин като вървенето, за да бъде в състояние да усили скоростта.... Да, той щеше да се справи... !
Тогава младежът най-сетне "отпусна юздите" на енергията си и се постара да я придвижи колкото се може по-бързо. Усещаше как атомчетата се разгорещяват, почват да пращят, да порят въздуха пред себе си и да оставят невидимите си горящи дири, които, ако бяха доловими за човешкото око, щяха да наподобяват на огнената опашка на космическа ракета.
Най-сетне Виктор достигна до целта си. Той не можеше да си даде ясна сметка дали се бе справил със задачата, или не, но поне чувстваше, че се бе получило по-добре... Дали това наистина бе така, щеше да отсъди само и единствено Синк.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitimeСря Фев 27, 2013 6:14 pm

За една секунда тялото на младият мъж изчезна от предишното си място и се озова на новото. За втори път, но сега много по-бързо, много по-уверено, много по-професионално. Все пак помните какво сме говорили за рода Тенар. За тяхната жилка, за тяхната кръв и ген, който ги е извисил чак до едни от петте велики.
-Да, по-добре е. - сякаш прочел мислите му каза Синк.
Спокойно, не може да чете мисли, но надеждата изписана по лицето на Виктор му бе достатъчна да отгатне въпросителните, които се въртяха в главата му.
-Дори перфектно.
Младежът се усмихна и отпусна магията си.
-Да не почнеш да се възгордяваш сега?
Тенар се намръщи леко, опитвайки се да бъде внимателен с тона и държанието си.
-Не, няма.
-Хубаво.
Мъжът се обърна и погледна надолу към гробищата. Учениците му все още стояха и мирно чакаха да се върне при тях. Колкото и да им се искаше, никой не смееше да си тръгне, за да не си навлекат яростта му. Знаеха колко жесток може да бъде, стига да поиска. Боунс и Лушиъс бледнееха пред този му талант. Те наблягаха на други лични качества, с които всички сме добре запознати. Но Синк бе неразгадаем по един друг начин и по-добре ако не го разгадаваме никога. Така ще оцелеете следващия ден.
Без да казва каквото и да било, той скочи без засилка от парапета. Виктор се затича и погледна надолу. А там, некромансъра се приземи напълно безпроблемно и с бавни крачки се отправи към останалите. Беше техен ред.
Май това означаваше, че е свободен да прави каквото си иска за днес. А как щеше да прекара това си време зависеше само и единствено от него.

/ Викинце получаваш Пренасяне. Сила-4, Ловкост-6, Воля-5. Опит-7/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitimeЧет Апр 18, 2013 9:09 pm

- ... и колко беше смешен, като фантастичен герой... а торбичката със синия пушек беше като магия... приключение ,... - общо-взето, това бяха откъслечни моменти от разказа на ентусиазираната Таня, която, принципно срамежлива и умълчана, този път не млъкваше от възторг. Явно подобни нетипични случки, като взети от книга, я караха да се прероди, вдъхваха на живота й романтичната светлина на мистични приключения, бяха просто в синхрон с душата й. Вики обаче изобщо не виждаше позитивното в цялата ситуация. За него имаше единствено значение вредата, която циганката й бе нанесла главно по негова вина, и всичко друго губеше значение. Разбира се, никога нямаше да й каже това, слушаше я с разбиране и умиление, въпреки че сърцето му се свиваше от болка. Това я правеше щастлива и нямаше нищо по-важно в случая. Щом я бе екзалтирало до такава степен, значи наистина случилото се бе наистина безкрайно значимо за нея и той нямаше да й ограби момента на триумф. Тя заслужаваше да изживее сладката си мечта, да лети във въображението си. Всъщност детското й въодушевление и фантазия го караха да изпитва божествено умиление, нищо в думите й не го дразнеше, напротив, той виждаше в нея, поведението й, приказките й, една прекрасна, красива перла, изваяна от най-нежния седеф... Всъщност май не бе възможно Виктор да забележи какъвто и да е недостатък в Таня, за него тя бе перфектна, по-свята от ангел (не че ангелите в "рай" като на Елисандра са много святи, де, ама.. като за метафора), бе изтъкана от съвършенство.
Ето че най-сетне се върнаха в Роузкилл. Вече бе тъмно, тъкмо бе ударила полунощ. Гробищата изглеждаха заплашителни, страховити и живи, като малки дебнещи изчадия. Затова и двамата побързаха да се приберат, преди да бъдат пресрещнати от някоя друга "изненада".
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitimeПет Апр 19, 2013 6:45 am

В полунощ, тогава когато деня се разцепва на две. Когато измеренията се смесват, сливат и размиват едно от друго. Тогава когато границата между живота и отвъдното е най-тънка, най-пропуклива. В полунощ когато мечтите са един блян, а ужасите властват. Когато материята намалява, давайки правото за царстване на парадоксалното, неживото, духовното. В полунощ всичко изглежда различно. Мислите се превръщат в бесни кучета, които се изплъзват от нашийника си и хукват накъдето им видят очите ...
В полунощ гробищата, независимо дали тези или някъде други са като разровени бездни, водещи към преизподнята. Флуоресцентните изпарения предвещават за мистика, страх и поквара. Мирисът на мърша се удря в носните кухини, пръстта се рее в глезените рохка, мека. Надгробните плочи сякаш оживяват, а буквите изписани по тях напомнят за собственика им, обитаващ този вечен дом. Подобна гледка те кара да изгубиш ума и дума, разсъдък и възприятие за реално и измислено. Какво е реалността? Поредната илюзия на съзнанието, което крещи неистово в черепа ти за изцеление. Ако обичате тези игри на подсъзнанието, на въображението, което се изостря до максимум, това е вашето място. То ще ви даде точно това, от което имате нужда. Ако нямате, пак ще ви го предостави единствено заради собственото си желание.
Преминаващи през черните дупки на разложението, младежите се стараеха да не обръщат особено внимание на вонята, на цветните изпарения и на крясъците на нощните птици. Погълнати от собствените си житейски неволи, те забравиха за едно - тук всичко шепне, всичко слухти, всичко живее. Нито една смърт не е края, тя е само началото....
Стъпващи по рохката почва те вървяха ръка за ръка, замечтани един за друг, приключенията и виолетовите романтични съвкупления на чувствата. Но нещо друго, запечатано долу ги наблюдаваше. Въртеше прогнилите си очни ябълки, като че ли съзираше през пясъка. Кокалестата му длан зарови пръсти в тъмната почва и почна своя триумф право нагоре. Песъчинките падаха и обсипваха скелета му, но не му пречеше. От години бе изгубил чувствителността си. Кокалестите пръсти все повече се домогваха до повърхността, когато изведнъж пробили бариерата, се вкопчиха за първото срещнато нещо - глезена на Таня.
Момичето усети захвата на неживия и изпищя на умряло. Хвърли се в обятията на любимия си, като още малко щеше да раздере ризата му от страх. Двамата погледнаха надолу и видяха как от един разровен на половина гроб се промъква създание, наподобяващо човешкото, но отдавна лишено от красота, кожа и плът. Части от тялото му все още крепяха едва едва месо и нерви, другата бе скелет, тънък и лесно чуплив. Гласът му се разнесе в неясен вик, наподобяващ скърцаща ламарина или развалено кречетало. Криволичеше към тях с протегната ръка към девойката, а челюстта му висеше прекършена от незнайно какво.
Ужасът се възроди в очите на красавицата, въпреки, че често бе виждала подобни създания долу, тя все още изпитваше неистов уплах от тях. Виктор се замисли дали сега не е подходящ момент да използват новата си придобивка. Незабелязано почна да бърка в джоба си, в стремеж да улови един от камъните. Но още преди да ги е стигнал, трупът ги подмина безцеремонно и продължи своя брод към главната порта на имението. Дори не ги погледна. Подмина ги така, все едно те не съществуват. Все едно самите те бяха привиденията, а той обикновен минувач. Когато се озова на метър, може би два от тях, любопитството в инженера се събуди и тя се провикна след зомбито.
-Чакай!
-Таня, какво правиш?
Разложения труп се спря в крачката си. Постоя така известно време, след което вратната му става се изкриви и той обърна единствено черепа си към тях. Не продумваше. Не издаваше нито един звук, след раздиращия му вик.
-Къ...къде отиваш? - попита го момичето.
Мъртвия се замисли, като че ли се опитваше да си спомни как се говори. Отне му време, накрая зъбите му затракаха и почнаха да се движат нагоре-надолу, напълно неестествено при липсата на устни.
-Гладен съм....отивам да си купя хляб....
То пресъздаде бъркане в джоб, който не съществуваше, в дреха, която не бе върху него, все едно изважда няколко монети. Протегна ръка към тях и показа.
-Ще ми стигнат за един хляб...
Не държеше нищо, но нашите герои не посмяха да го оборят. Стояха и наблюдаваха странната картина, изобразяваща едно загубено създание, все още неусвоило съдбата си. То прибра кокалестия си крайник и отново извърна глава. Краката му почнаха да се суркат по пътеката, право устремени към изхода.
-Много съм гладен.... - продума и се изгуби в тъмнината на нощта.

/Ами това е. Сега ако искаш може да се прибирате. Hope you like it!/

_________________
Гробищата    - Page 4 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitimeВто Апр 23, 2013 12:53 pm

- Горкият... - едва не се разплака Таня, която нямаше как да не се трогне от такава сантиментална гледка.
- Ъм.. не се притеснявай - не знаеше как да я успокои Виктор - Той живее в свой илюзорен свят, така че най-вероятно ще успее да си купи хляб... в някой несъществуващ магазин по пътя.
- Сигурен ли си? - ококори към него тъжните си очи девойката.
- Сигурен съм. - но не прозвуча много убедително. Таня отново се оклюма. - Е, добре. - въздъхна тогава момчето. - Ето виж, сега със сигурност ще се наяде.
С голяма мъка на сърцето той отчупи парче от останалия си Тенарски шоколад (запасите му вече свършваха и нямаше как да ги напълни обратно по разбираеми причини; а толкова вкусен шоколад другаде не бе намирал) и го положи на гроба, откъдето бе изпълзял мъртвецът.
- Ето виж, сега няма шанс да остане гладен. - каза Вики, докато се връщаше при приятелката си. - Съмнявам се, че изобщо е способен да го изяде, но... важна е идеята.
- О, толкова си мил! - плясна с ръце девойката, сияеща като слънце.
- По-добре да се прибираме - отвърна изчервен младежът - Тук не е особено безопасно, нито през деня, камо ли след полунощ...
Той я хвана подръка и двамата се върнаха обратно в имението, оставяйки зад гърба си пустите и мълчаливи гробища, криещи една малка изненада, която кой знае дали някога щеше да стигне до онзи, до когото бе предназначена.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitimeПон Сеп 23, 2013 12:09 am

Когато Виктор седна на една почти прогнила пейка, ято гарвани се стрелна във въздуха, почерняйки следобедното небе. Времето бе потискащо. Досущ като душата на младежа. Сиво, апатично, задушливо. Като парите на някой влажен и порутен завод за въглища. Вятърът повя към момчето, донасяйки със себе си плясъка от крилата на друга групичка от черните пернати, която бе решила внезапно да отлети нанякъде. Нещо тук не изглеждаше както трябва. Вярно, че Роузкилл си бе убежище на стабилно количество такива птици, но... днес май бяха прекалено много. Накъдето и да погледнеш, ще ти се мерне някое проскубано сплтъстено туловище. И все пак, макар и атмосферата да не се отличаваше с тропическа бодрост, циркулацията на въздуха определено допринесе за освежаването на главата на Тенар младши. Друго си е да те поблъска малко течение, да отвее част от токсичните мисли със себе си. Както си седеше така, престанал да мисли за каквото и да било, напълно оставил се на произволния поток на времето, изведнъж нещо запари в джоба му. Като че някой бе пуснал горещ въглен на баджака му. Той се сепна, втрещи се, недоумяващ какво ли може да е и как по-точно е попаднало там. Както можете да предположите, инстинктивната му реакция бе веднага да посегне натам и да хвърли на земята каквато по дяволите ужасия се спотайваше в такава близост до най-интимните му зони. Но когато потенциалната опасност тупна на суровата почва, се оказа, че това не бе нищо повече от камъка Меланит, който бе пъхнал там предния ден.
Толкова дълго се бе ядосвал, че не се бе сетил да го направи по-рано. Откакто го бе закупил от онази вещица на Пътя на смъртта, го бе забравил напълно в панталона, който бе носил тогава. Но след инцидента с Таня се бе позамислил как би могъл в бъдеще да реагира по-своевременно и когато изведнъж го осени прозрението каква полезна реликва всъщност притежаваше, направо му идеше да се изкорми сам. Бе брал толкова грижа да не би Анджелина да нападне Таня, докато той не се намира там, постоянно бе обикалял на четири очи и се бе оглеждал към всяко ъгълче, все изтощителни, но почти безполезни техники, вместо просто да се довери на нещо толкова надежно и сигурно, колкото този впечатляващ камък. Виктор определено го считаше за една от най-ценните си покупки.
Но възхищението настрана. Да се върнем обратно на ситуацията.
Вярно, Виктор се зарадва, че не бе набарал някоя радиоактивна бомбичка, заложена от недоброжелател, но това по никакъв начин не променяше неприятността на ситуацията. Камъкът бе почнал да пари. Следователно.... отнякъде се задаваше опасност. По дяволите! Какво щеше да се случи?? Вики взе меланита в ръце и го заразглежда внимателно, все едно ако го съзерцаваше достатъчно дълго, щеше да получи повече информация. Но, разбира се, това бе съвсем безполезно. Камъкът си гореше, пареше пръстите му така, че младежът едва го задържаше в дланта си. Но повече от това нямаше да издаде. Тогава Виктор го пъхна обратно там, откъдето го бе взел, и се опита да се абсрахира от топлината, която се разливаше по кожата му през плата на дрехата му. Той стана и се огледа внимателно, но не видя никого. Само че нещо друго привлече вниманието му. По дяволите, въобразяваше ли си, или броят на гарваните се бе увеличил още повече? Бяха се сгъчкали една до друга като мъртъвци в концлагер. Не, определено намирисваше на гнило. Тогава изведнъж нещо го атакува иззад гърба му. Усети как някаква жилеста, суха и кокалеста длан се насочва към гърлото му. Но сетивата на младежа вече бяха достатъчно изострени след изтощителната тренировка, която му бе спретнал менторът, и той отгатна засадата в гръб дълго преди незнайният противник да е успял да се докопа до безценните му артерии.
Виктор  измъкна една ножка, която винаги си носеше именно за случаи, изискващи бързо реагиране (като този) и се обърна светкавично, забивайки металното острие в каквато по дяволите креаутра му се бе наканила изотзад. Металът се заби в тиквата на създанието, преодолявайки безпроблемно съпротивлението на черепа му, и нахлувайки навътре с пукота, който човек усеща под крака си, когато смазва огромна тлъста буболечка.
Когато врагът, направо казано, пукяса, Виктор вече имаше повече възможност да го разгледа. И за негово най-голямо учудване се оказа... горски трол. Можеше да разпознае гадта на секундата. Как да сбъркаш тази отвратителна сополива зурла, набръчкано грапаво лице и крастава кожа с цвят на повръщано? Дори в смъртта си тия изродчета успяваха да застиват в гримаси, все едно се напъваха в опит да преборят най-страшния запек, срещан някога. Въпросът беше: какво, в името на всички богове, правеше създание на Шеридан на територията на Роузкилл?!? Бе попаднало тук случайно? Бе огладняло и решило да си разшири ловната територия? Не, троловете рядко напускаха обителта си. Може би бе проследил кръвта от откъснатата еленска глава, или самата Меропа по пътя й за обратно? Това се стори логично обяснение за младежа, който не знаеше, че Лушиъс отдавна бе научил девойката да се телепортира, тъй като напрегнатите обстоятелства я бяха накарали да се справи със задача от принципно много по-късен етап на обучение. Всъщност Вики дори не подозираше, че създанието се бе уплашило от ужасяващото нарушение на неприксновеността на Шеридан от Елисандровите слуги и след истеричното лутане бе стигнало чак дотук. Да, представете си колко страшен бе нейният гняв, щом дори нещо толкова безсърдечно и кръвожадно като горски трол бе избягало панически, усещайки фаталната мощ на фанатичната лудост на богинята...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitimeПон Сеп 23, 2013 12:00 pm

Ех, тези пусти гробища. Вестители на беди, дори посред бял ден. Даже денем не си почиват, винаги готови за нова доза апокалиптичен адреналин, за нови предизвикателства. Един непрестанен приемник на пошлост, мъртвешки задух, скелетни остатъци, черепни гравюри. Съд без дъно за неприятности, фалш или ужаси, тирания, задушаващ захват, безполови писъци и сенчести привидения. Дали ще са от плът и кръв или напълно нематериални, опасностите дебнат без покой, без почивка от всеки ъгъл и само чакат да изберат поредното си попадение. Дали го избират по красота или сила, не знаем. Критериите остават неясни, единствено последствията са видни и осезаеми.Един безспирен кръговрат на изтезания. Музиката от предсмъртния орган никога не стихва, не знае умора, не знае що е поражение. Продължава да изпълнява тоналностите на отвъдното, продължава да настръхва и побелява косите без значение час, сезон, климат и присъствие. Самото им наименование е достатъчно злокобно, че да си глътнеш адамовата ябълка - Гробища! Но не такива, в които погребват обикновените граждани, а такива, в които заравят убитите от членовете на гилдията. Един общ ковчег, склад, в който се запазва "материала", готов после за използване от същите тези, които са ги довели до този пагубен патос. Гибел, гибел, гибел....гибел се лее из ведро, наводнява, после се отцежда в канавката и пак наваля.
Лиричните отклонения са нормални за това място. Със самото си съществуване, като един отделен организъм, той предоставя възможност за философия от най-високо равнище, дантесов комплекс и вавилонова фантазия. Само където фантазията, не е реална фантазия, защото е истинска. Дори по-истинска от теб, ти, който си само временен обитател тук. Рано или късно, няма ли да се озовеш също под земята, в същите тези гробища, които сега карат зъбите ти да тракат в такт с мъглата? Или мислиш, че си богоизбран и подобна участ няма да те застигне? Повярвай ми, много като теб преди плакаха, жалваха се, молеха и си скубеха косите, файда никаква. Събуждаха единствено присмех, че и отвращение от слабостта си. Оронваха достойнството си, човешкото си право на самочувствие само и само да запазят мизерния си живот. Но няма как, кръговратът трябва да продължи. Падналия става за храна на червеите, а те хранят тревата. Смъртта на един носи ново начало за друг. Така стоят нещата и ти вярващия в доброто не се лъжи, не се подхлъзвай, няма да се отървеш заради добрата си душа. Тя, земята си иска своето. Нейно е по наследство, а срещу природата не можеш да се бориш, не си достатъчно силен. Достатъчно своенравна и ексцентрична е, че да ти дава право на избор.
И ето сега, тролът падна покосен, но сигурно някъде по света, точно в този момент се отронва нов бебешки плач от поемането на първата глътка въздух. Трябваше ли Тенар да изпитва съжаление към това жалко същество? Не е виновно, че в уплахата си е хукнало където му сварят очите, но бе виновен, че посегна. Посегна на по-силния, по-опитния. Нима няма да защити живота си, дори с цената на нечии друг? Би било глупаво да не го направи. Не, съжаление нямаше. Само почуда кое и какво е подтикнало това създание да напусне обителя си и да дойде тук, където не му е мястото, където не познава нищо, като пингвин в тропика или тигър на полярния полюс. Да се блъска като муха в къс стъкло, но да не може да го счупи. Да се блъска, докато сам не падне със смачкано от ударите тяло. Не....тук Виктор бе доминанта, всяко друго решение би било извращение със собственото му съзнание. Има моменти, в които би предпочел той да поеме удара вместо някой друг, но този момент не е от тях. Защити повелята си и състраданието нито за миг не се породи в него. Но все така оставаше почудата. Камъкът го предупреди. Подсказа му. Но дали му подсказа правилно? Или по-точно, дали той разбра правилно посланието? Денят бе още по средата си, слънцето в самия си зенит, но нещо ми нашепва, че не за това светна камъкът. Не за това изгори пръста му. О, не....до полунощ имаше много време, а истинската беда те първа предстоеше.....

/С Вики свободно РП. Ако иска да стои тук, ако искаш го води някъде./

_________________
Гробищата    - Page 4 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitimeВто Яну 21, 2014 8:03 pm

Забелязали ли сте как в подобна зловеща ситуация природата и самите климатични влияния се изменят, сякаш да влезнат в тон с нея. Сякаш не само, че не искат да пропуснат нищо от случващото се, но и го подтикват. Придават му онази призрачност, която иначе не би била толкова наситена ако те липсваха. Ако си бе все така слънчево, топло и приятно. Ако гробищата не бяха гробища, а тучна градина, независимо какво чудовище сложиш по средата й някак нямаше да има същия ефект. Но природата си знаеше работата и още с появяването на детето, тя запретна ръкави, потърка длани една в друга и се зае за работа. Небето на бързо се смрачи, придоби онзи нюанс на сивото, който е индивидуален във всяка отделна част. Открояваха се поне десет, двадесет, шестдесет, седемдесет. Облаците се сгъстиха, подсказващи, че ще има пороен дъжд, но така и не валеше. Явно щеше да остане поредната заблуда. Въздухът стана по-хладен, типичен за ранните или късни часове на тази територия, образува се дори лек вятър, който от време на време брулеше косите на присъстващите, оголените клони на дърветата и все още нестъпканите корени, показващи се от почвата. Цялата околия стана няколко идеи по-мрачна, по-пуста. Не се издаваше нито един звук. Сякаш атмосферата бе заглъхнала. Нищо освен песничката, този кратък куплет, който се повтаряше отново и отново като бой на камбани известяващи погребение на някоя знатна личност: Ха-ра-ки-ри...Ха-ра-ки-ри.... Тоналността бе съвършена. Като стъкленица, в която се удрят звукови вълни, а дребните трептения разклащат молекулите, каращи ги да вибрират.
Момичето вървеше, газеше неумолимо през късовете пръст заблеяно право напред сякаш някъде в далечината го чака спасителен кораб или истината за съществуването на вселената. Единствено усмихнатите му зъби контрастираха с този поглед изгубен в небитието. Изведнъж то извади нещо изпод роклята си. Нещо дълго и тънко и последните слънчеви лъчи озариха здрав и блестящ самурайски меч тип катана. Идеята за харакири придоби много по-реална представа и вдъхна страх и ужас в милостивата душа на Морт.
-Тя нали няма да...... - изстена некромансърката, обзета от грозно, предсмъртно предчувствие.
-Напълно е възможно.
-Трябва да я спрем!
-Всеки сам избира кога да сложи край на живота си! - противоречеше Лушиъс.
Не искаше да прибързва. Не се знаеше какво се крие под повърхността на тази гледка. Меропа бе прекалено състрадателна и първосигнална. Качества, които често й изиграваха лоша шега. Но не и той! Знаеше, че нищо не е така както изглежда.
-Не! Ние трябва да я спрем! - почти не извика девойката и сама понечи да премине от другата страна на парапета, рискувайки собственото си падение.
-Спри! - постави ръка пред гърдите й Пахт, въздъхна и я подхвана.
Изкачи се на парапета, погледна надолу и скочи стискайки я здраво. Озовали се на земята я пусна и тя побърза да настигне детето. В това време то седеше на колена вдигнало оръжието пред лицето си, което сякаш го разсичаше на две, ако го погледнеш в анфас. Мъртвородната понечи да я хване за раменете, но веднъж усетила кожата й се дръпна рязко. Тя бе ледена. Като на мъртвец и все пак не бе мъртва, не бе дух или неживо същество. Ясно чуваше как сърцето й бие буйно и звучно. Може би прекалено звучно, сякаш всеки момент ще получи инфаркт, като че самият орган искаше да пробие плътта и да изскочи от нея.
Чак сега и менторът се изравни с тях. Погледна към ухиленото дете, после към ученичката си.
-Какво й е?
-Не знам, много е студена.
Мъжът клекна пред непознатата и леко отстранявайки в страни меча я хвана за брадата. Огледа хубаво чертите й. Зъбите бяха снежно бели, но очните белтъци кръвясали и мътни като на болен от жълтеница. Ноктите начупени и мръсни, като да са ровели в не много омекнала кал, а вените по шията изпъкнали и пулсиращи. Приличаха на подкожни пиявици движещи се около този месест затвор, търсещи изход. Единственият път бе навън!
-Откри ли нещо?
-Няма външни наранявания, не изглежда да е изпаднала в деменция, нито е обладана.
-Какво искаш да кажеш?
-Че напълно осъзнава действията си.
Това заключение допълнително смути нашата героиня. Чувстваше как уплахът се врязва в месата й като секира нажежена до червено. Как реалността като че придоби други отенъци, как нещо тук просто беше смахнато. Не само объркано, а напълно преобърнато наопаки, в разрез с всички природни и космически закони.
-Хей, добре ли си? - опита се да направи пряк контакт Меропа, но момичето сякаш не я чуваше. Чак след като повтори едно и също три пъти, то се обърна с все така разширени в гротескова усмивка устни и затананика повторно:

В мозъка си страшно ровя
може би ще се отровя
но пред погледа ми съмна
по-добре e да се гръмна
Вятърът зловещо свири:
харакири
харакири!!!


Аристократката тръсна отрицателно глава. Не искаше да слуша, не й харесваше на къде вървят нещата.
-Не ти ли харесва? - изведнъж поде с нормален тембър момиченцето. - Знам и друга.
Тя пак вдигна катаната пред себе си, загледа се в лъскавото й, тънко като конец острие и запя:

Снощи на стълбите видях
малък човек, който не беше там.
Не беше там отново днес.
О, как искам да си отиде.

В тъмнината видях
човек, който не беше там.
Не беше там отново днес.
Отиди си, отиди си, не се връщай повече.


Когато чу песента, некромансърката скочи като ужилена на крака и запуши устата си с шепа, за да не изпищи. Повдигаше й се, толкова й се повдигаше. Имаше чувството, че всеки момент ще почне да бълва змии и гущери, че ще изповърне стоножки, слуз, тиня и вътрешности, примесени с плацента и костици. Изведнъж загуби равновесие и се наложи на Лушиъс да стане и да я подпре педи да се е стоварила.
-Какво стана? Какво има? Направи ли ти нещо?
-Тази песен...тази...песен...
-Какво й е?
-Това са....стиховете на...на Дориан....
-Моля?
Веждите на ангела се скупчиха една в друга невярващо или по-скоро осъждащо.
-Това са...нейните стихове. Тя е единствената, която съм чувала да ги изрича. Помня, че се опитваше да си спомни нещо. Още в началото. Главата постоянно я болеше. Мисля, че се опитваше да си спомни точно тях....Лошо ми е....
Колената й се подкосиха и Морт почна да пада надолу, но учителя я задържа преди да й даде тази възможност. В този момент детето обърна катаната хоризонтално с връх сочещ към нея и я заби дълбоко в корема си. Меропа изкрещя на умряло, а Лушиъс закри очите й, за да не гледа. Момичето все така се усмихваше, докато вените и сърцето запулсираха много по-шумно и бясно. Като глутница разярени кучета блъскащи по решетъчна врата в желанието да излязат от клетката, в която са ги затворили. Кръвта се събираше на буци под тънката кожа и само след секунди трупът експлодира. Избухна на големи и малки парчета, които се разлетяха на всички посоки и се залепиха по надгробни плочи, стволове на дървета, почвата, храсти и най-вече - по тях. Телата им бяха облени с наситено тъмно червена кръв, късове месо, черва и карантия. Очните ябълки на Морт пулсираха като на епилептик. Осъзнала с какво е покрита, тя се обърна и повърна жлъчка и смелена храна.....

/Бо, имаш свободно РП. Искам нещо завършващо и подобаващо като за финал. С твоя пост ще дадем стопа на играта ти./

_________________
Гробищата    - Page 4 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitimeНед Фев 23, 2014 12:35 am

И внезапно, както не се бе случвало от адски много време насам, Студът отново блъсна Меропа. Явно подаръкът на Синк й действаше психологически... подсилваше емоциите й, когато се чувстваше наистна разбита. Без да се усеща как и кога, тя просто залитна напред, тялото й отказа, и блъсна главата си право в сухата груба земя. Погледът й се замътни, слухът й изцяло се отряза от външния свят, а крайниците й загубиха чувственост. Все едно се намираше на прага между живота и смъртта – в някаква вакантност, където душата на човек се оголваше от тялото и почваше да Прозира. Девойката виждаше небето над себе си като през черното було на вдовица. Точно в центъра на полезрението й умиращото Слънце убиваше поредния ден в кървавочервено... за да бъде заменено утре от ново. Но нима неговата свежест нямаше да съдържа също нещо печално и сърцераздирателно в себе си? Нима неговият живот нямаше да бъде точно толкова преходен...? Как да се радваш на новородената  чистота и младост на едно създание, когато знаеш, че още от секундата, в която се е появило, то почва да върви към смъртта си? Нима цъфтежа му не бе помрачен от надвисналите над него изхабеност, зловонна старост и небитие? Как може да съществува нещо неопетнено и чисто, когато дори преди да се е появило, вече знаеш, че то винаги ще бъде придружавано от неизбежен край? Нима човешките животи не бяха точно такива – едно мимолетно премигване, след което просто ... празнина, едно нищо? Нима човешкото съществуване не бе съвсем без никакво значние, след като ще бъдеш заменен от поредния, който ще пропадне за сметка на някой с точно толкова несъществена съдба...? Нима смисълът на живота всъщност не съществуваше, а не бе просто плод на егото на собственото ти съзнание? Защо иначе Вселената би наблюдавала толкова безразлично и безскурполно как милиарди умират в агония и печал, как би издържала на пронизителните вопли на неизброимите нещастници? За нея ние сме просто една материя, дръзнала да си придава важност... материя, която се опитва да й се докаже, но в крайна сметка я посреща само и единствено бездушно мълчание и незаинтересованост спрямо всички постижения, усилия и надминавания на себе си и волята, която бе успяла да създаде и усвои до съвършенство... Не, Вселената просто няма сърце. Дори не е жестока или апатична, защото няма сетивото да чувства... Тя е просто Никаква.  Тя ....гледа.... И гледа. И гледа. Гледа....  
Защо иначе би подложила Дориан на такива нечовешки мъки, защо би й поверила такива нечовешки отговорности? Защо би я запратила някъде в нищото и то само за да я тласне към поредното брутално изпитание... Защо, при положение, че на Вселената изобщо не й пукаше за бъдещето на Дориан, изобщо не й дремеше какво е надградила, преодоляла, тъй като й бе напълно все тая дори и след всичко, което приятелката й бе надмогнала, дали щеше да се прекърши и за секунди животът й да свърши. Защо би накарала някого да попие толкова тежко бреме, ако й бе през оная работа дали това Развито създание в последствие щеше да се е блъскало за нищо, просто за да изчезне в поредното безразлично небитие... ?
Но тогава пред очите на Меропа изплува силуетът на Лушиъс и всичко й проблесна.  Тя видя как живите му магнетични очи я насищат с омагьосваща енергия... видя как лунната му коса се вие на вълни, меко и копринено, през наелектризиращия вятър... Усети тежестта на присъствието му, мощта на душата му, на съзнанието му, на емоциите му... Усети как той пропуква тъпите безсмислени закони на Вселената, прави ги на пух и прах и ги унищожава безвъзвратно.
Бъди безразлична, щом искаш, Вселено.... но не можеш да ме убедиш, че нищо няма значение., помисли си Меропа. Гледаш ни толкова презрително и надменно, считаш, че сме просто едни прашинки, които надграждат и допълват историята на филма, който протича в главата ти... Но не си права. Не си!! И си смешна. Жалка. Жалка си, задето толкова си се нагледала, а все още не си успяла да прозреш ВЕЛИЧИЕТО на живите създания, ВЕЛИЧИЕТО на способността им да изпитват толкова дълбоки емоции, които могат да ги накарат да рушат, да полудеят, да изригнат, да избухнат от щастие, да настръхнат от трепет, да изпаднат в транс от любов.. Понятия, които за теб нямат никакво значение, но които са прекалено напреднали за мижавите ти схващания. Понятия, които правят отделния, мъничък индивид, който ти считаш за толкова незначителен, по-могъщ от теб с цялата ти Всеобхватност и Безкрайност. Понятия, които правят света му наситен, понятия, които му дават цел.... и смисъл. Да, точно така – смисъл. Защото знаеш ли, осмислено е не това същество, което ще бъде тук завинаги, но статично и никакво, а това, което само ще породи значението на нещата, само ще им придаде важност и ще украси света с много повече нюанси, багри и усещания, отколкото ти някога ще бъдеш способна да разкриеш... Емоционалното създание...  то няма равно със себе си, защото докато ти си тук без цел, просто за да те има в състояние, което не е много по-различно от нямане, то ще използва всичките ти творения, за да им даде субективна оценка и да ги пречупи през призмата на магия, за която ти никога няма да имаш сетиво – Чувството.
Майната на безкрайността ти, Вселена.
Аз мога да се влюбя в Лушиъс. Мога да бъда приятел на Дориан, на Геш, на Виктор, на Таня. Може да ми пука за тях, да се боря за тях, за справедливостта... да променя света.
Не ти, Вселена. Ние.
Ние променяме света ти.
Ние правим така, че да си струва да го има.
Така че, ... майната ти, Вселена. Въобще не ми дреме за теб.
А кой знае? Може някой ден... докато се боря, водена от онази субективна емоция, над която ти така вулгарно се надсмиваш.... да  извоювам и заема и мястото ти.



СТОП НА ИГРАТА НА МЕРОПА!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Sponsored content




Гробищата    - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата    Гробищата    - Page 4 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Гробищата
Върнете се в началото 
Страница 4 от 4Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл-
Идете на: