Fate Cry
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.



 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВход

 

 Моргата

Go down 
4 posters
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz


Брой мнения : 3308
Join date : 16.01.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Моргата    Моргата       Icon_minitimeСъб Ное 12, 2011 3:19 pm

Намира се на края на града и не всеки знае за съществуването й. Представлява една порутена сграда, приличаща на изоставена болница. Вътре е също толкова изоставена. Съставена е от низ от няколко празни, широки стаи с колони и капещи тавани. Тук се събираха хора, които имаха желание да отнемат живот срещи залог. Нещо като дуел, но без разграничаване на расите и възрастта. И без блясъка на гладиаторските турнири. Дали сте вампир, нукса, некромансър, демон или шейпшифтър, ако имаш пари, искаш да ги увеличиш и си сигурен, че можеш да победиш, можеш да заповядаш. Всичко разбира се се случваше тайно, макар винаги да имаше паплач.
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeСря Фев 15, 2012 10:57 pm

Вървях забързано до момента, в който не стигнах до така наречената морга, а Дрейк тичаше зад мен без да ми каже каквото и да е. Какво си мислеше - не знам.
Най-накрая се спрях. Изведнъж се овладях с такава бързина, все едно нищо не се бе случило преди малко. Напълно се преобразих. Станах пак тази безизразна, студена кукла. Бях свикнала с това амплоа толкова много, че се беше превърнало като втора кожа.
Огледах сградата и след малко влезнах следвана от мъжа. Веднъж стъпила вътре ме лъхна мирис за съсирена, застояла кръв и пот. Стените се люпеха, тавана течеше на места. Стъклата на прозорците бяха изпочупени като тук таме стърчеше някое парче. Сбирщината се състоеше от най-различни хора и по възраст и по раса. По средата се биеха двама мъже. Единият видно бе извадил зъбите си готов всеки момент да захапе противника си и да го изцеди.
-Вампири. - отсякох с погнуса.
Другия държеше два дълги бойни меча и умело се защитаваше. Имаше слабо, но жилаво тяло.
Изчакахме боят да свърши. В края на краищата кръвопиеца надделя и задоволи жаждата си. Изчакахме в единият ъгъл да разчистят и да обявят следващите. Не бях идвала тук до сега и не бях наясно как се вършат работите.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeПет Фев 17, 2012 8:50 am

Докато Дориан и Дрейк си търсеха място на което да се настанят, победителят от последната битка ликуваше на ринга. Покрай него изскочиха няколко хлапета преметнали парцали през рамо.Старателно изчистиха кървавите следи от ринга, след което се изпариха като мъгла.Вампирът все още победоносно ликуваше.Вдигнал ръцете си във въздуха, той нахъсваше публиката.Те не му оставаха длъжни и от околните маси се разнасяха крясъците на непознатите.
Дрейк огледа обстановката.Беше препълнено.Повечето хора се бяха наредили в огромен кръг в средата на стаята.Наоколо можеха да се различат различните раси.Тук беше като свърталище на подземният сват, в което се събираха най-побърканите глави от околностите.
Двамата се приближиха близо до кръга от народ който се бе събрал и Дрейк избута няколко грозника за да си проправи път през тълпата.Излязоха пред повечето гледащи и зачакаха някакво развитие.Дрейк дръпна Дориан към себе си, като я прегърна през рамо.

- Ела да не те загубя из тая тълпа.

Междувременно от тълпата изскочиха и следващите претенденти.Всеки бе застанал произволно в кръга от хора, като бавно се въртяха един след друг.
Единият беше младеж на около двадесет и пет години, с дълга червена коса.В ръцете си държеше дълъг прът, стигащ почти до брадичката му.Беше се подпрял на него, очаквайки съдията да даде сигнал за начало на битката.По оръжието му се виждаха гравирани символи, които трудно можеха да се различат от това разтояние.
Опонентът му, беше малко по-ниско момиче от него, с прилепнало латексово облекло.Дрехите с които беше тя описваха стройната и фигура, показвайки всичките и прелести по един съвършен начин.Ако я срещнеш на улицата, от страни можеше да я объркаш с куртизанка.Но тук на този ринг, единствено двуметровата нагината която стоеше в ръцете и, издаваше нейният произход.Стоманеното оръжие стоеше забито в ринга от едната и страна, а младото момиче галеше острието и с ръка.
Двамата противници се наблюдаваха с готовност, когато между тях се почви някакъв чичко който се разкрещя.Беше нисък, плешив и с увиснало шкембе, държащ малък свитък в ръцете си.Той застана по средата и привика до себе си двамата бойци.Оставяйки оръжията зад себе си, те се приближиха от двете му страни, като се обърнаха към публиката.

- Драги изчадия на тази земя.Имате честта да наблюдаввате следващата битка между тези две създания.Битката ще бъде до смърт, а победителят печели място в турнира който ще се организира следващата седмица.Залозите са 3 към 1!

Тук публиката буквално избухна в овации и викове.Знаеше се че този турнир ще бъде кървав и на него ще участват най-добрите бойци пристигали някога в Найтмер.

Иззад двамата ни познайници се появи висок мъж, с черно наметало.Той се наведе към тях облегнал ръцете си на раменете им и ги придърпа към себе си.

- Братленца - извика се той - някой от Вас желае ли да залага?
- Днес съм пас - отвърна му Дрейк, почти крещейки в ухото му.- Миналият път загубих достатъчно.
Мъжа не остана доволен от отговора му, за това го пусна и се обърна към Дориан.

- А ти кукло, ще сложиш ли някой петак за онези красавци?
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeПет Фев 17, 2012 10:58 am

Навалица, кръв и шум. Точно като за мен, а! Прокарахме си път през тълпата. Застанахме най-отпред и Дрейк ме хвана през рамо под претекст да не ме изгуби. Моля ти се! Двама нови бойци бяха готови и боят почна. Запалих цигара. Наблюдавах ги с интерес. Уменията им бяха завидни. Боравеха с оръжията на професионално ниво. За миг се замислих дали ми е тук мястото. Ако се изправех срещу някой като тях дали щях да успея да се справя? Някак си се съмнявах, но вече беше късно. Стореното сторено.
До нас се приближи някакъв закачулен тип и след като Дрейк му отказа се пробва и с мен.
-А ти кукло, ще сложиш ли някой петак за онези красавци?
Обърнах се към него, но даже не го забелязвах. Не си давах труд да видя под качулката му. Казах му със студен, леден глас:
-Разкарай се! Не съм тук да залагам, а да се бия.
И продължих да пуша без да отразявам никой. Даже не усещах и ръката на Дрейк върху ми. Мислите ми бяха много далеч от тези двамата. Те бяха устремени единствено към центъра на тази порутена, влажна сграда. Единствено към малкия кръг, образуван от живата верига.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeПет Фев 17, 2012 7:16 pm

Непознатият мъж който събира залозите се оттегли от тях, като премина към следващите нехранимайковци стоящи наблизо.Дребосъка който играеше ролята на съдия изчезна от бойното поле и остави двамата бойци сами.Въртейки се в кръг те изучаваха движението на другият.Момичето на колко пъти се опита да възпроизведе атака като настъпваше напред, но противника и усети това.При няколкото и опита да замахне със своята нагината, той умело избягваше ударите като се претъркулваше по пода.
Дрейк беше доста ентусиазиран и на няколко пъти викаше със цяло гърло.Не след дълго, той се обърна към Дориан като започна да и обяснява за двамата бойци надълго и широко.

- Ако викаш, викай за този с тоягата.Много пари съм спечелил от него! - Дрейк потърка самодоволно ръцете си една в друга, показвайки че има силни симпатии към този боец. - Ама и тази малката е нова, не знае явно с кой си има раб...
Думите му бяха прекъснати от първата атака, която бе приветствана от виковете на импровизираната публика.Дориан не успя да чуе какво точно има предвид Дрейк, най-вече защото крясъците около нея бяха нетърпими.
Момичето с латексовите дрехи отново пристъпи напред в атака, като издърпа оръжието зад гърба си, прикривайки следващите си действия с тяло, след което замахна отгоре-надолу сякаш забиваше чук в земята.Оръжието и направи парабола около тялото и и се насочи право към главата на противника.Той отново успя да осуети атаките и, като вдигна вертикално своята тояга и с въртеливо движение избута стоманеното острие което се бе насочило към него.Оръжието и падна в страни и момичето остана обезоръжено.
Публиката изтръпна в очакване на края на битката, когато мъжа явно подцени своята противничка.Той хвърли оръжието си на земята и запретна ръкавите на блузата си.Застана в бойна позиция, прикривайки се като държи ръце пред лицето си.
- Смачкай я! – чуваха се възгласи около тях.
Мъжа се приближаваше постепенно към своят опонент, когато тя го изненада.От ръкавите на дрехата с която беше, изпаднаха две дълги около двадесет сантиметра вериги, с прикрепени за краищата им метални плоскости които придаваха тежест на това така странно оръжие.Тя се спусна към мъжа който пазеше гард, ала след като направи две крачки се превъртя назад, засилвайки металната верига странично от тялото му.Главата му се отметна настрани и той хвана с ръка мястото на което бе ударен.Измежду пръстите му прокапаха няколко капки кръв, разливайки се по ръката му.Забелязвайки това, мъжа се вбеси.Избърса кръвта в дрехите си и започна бавно да отстъпва назад търсейки отново оръжието си.Уви, беше далеч от него.Момичето бавно пристъпваше към него като въртеше веригите в страни от тялото си, което го накара да промени тактиката.Започна да се държи агресивно, като се спускаше неколкократно напред посягайки с ръка, а после се отдръпваше назад в защитна позиция също толкова бързо.Опитваше се да сплаши момичето но тя не се отказваше.Той издебна удобен момент когато момичето не очакваше закачките му и изрита силно с крак в земята.Облак от пръст и боклуци се пръсна към момичето, обливайки лицето и както и част от хората около тях, включително Дориан и Дрейк.
Мъжа се засилли като хвана за дланите противничката си и я избута в публиката.Докато се сблъскваха с хората момичето се препъна в тялото на вече паднал зрител.Тя залитна силно назад и се строполи върху нищо подозиращата Дориан която до преди малко пушеше поредната си цигара.Двете се претърколиха на земята, като Дориан се озова отгоре и.

- МАХНИ СЕ! - изкрещя латексовата мацка, но твърде късно.От изпопадалите покрай тях хора се появи мъжа който до преди малко бе на импровизираното бойно поле и неволно грабна Дориан за рамото.Юмрука му се стовари право върху лицето и, въобразявайки се че това е момичето с което трябва да се бие...
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeПет Фев 17, 2012 7:54 pm

Всички се смееха и викаха като гнусни, разгонени животни. Наслаждаваха се варварски на тупаниците. Не знаеха как да почитат смъртта. Не беше искрено - просто търсеха зрелища. Проглушиха ми ушите от тях. Дрейк ми обясняваше за червенокосия боец, но думите му бяха прекъснати от тълпата. Обърнах се пак и почнах да ги изучава. Направи ми впечатление, че използват прекалено много оръжия, особено жената. Асасин! Сигурна бях в това. Само те имаха такъв голям запас от арсенал. Доставяше им удоволствие. Колкото до мъжа, почти сигурна бях, че е гладиатор по вида на оръжието му, както и мускулите и движенията му. Но имаше нещо странно. Нещо в аромата му. Менеше се, сякаш събираше няколко миризми в едно. Това ме накара да се замисля.
Изведнъж съвсем неочаквано той бутна опонентката си, която залитна към нас. Цигарата ми увисна на устните ми. Очите ми се разшириха.
-Какво по дя.....
Не можах да довърша защото бях повалена от ниското колкото мен момиче. Претърколихме се няколко пъти и незнайно как се озовах над нея. Преди да успее да ме отблъсне от себе си усетих една силна здрава ръка на рамото си. Тя ме повдигна и когато се обърнах пред мен стоеше червенокосия мъж с премрежен от злоба поглед. Той сви юмрука си и го стовари мощно върху лицето ми. Паднах на земята по-бързо и от хвърлен камък. Лежах по корем, на лакти, косата ми закриваше току що ударената ми страна.
-Дориан..... - извика уплашено Дрейк.
-Тц.... - възкликнах ядосано аз като изплюх малка слюнка кръв. Свих колене и бавно, съвсем бавно, с кипяща от ярост душа се изправих. Извърнах глава към него пак бавно, както само един некромансър би се държал - с достойнство, мистерия и заледяваща студенина. Изгледах го намръщено със свъсени вежди.
-Удари грешното момиче. - казах спокойно, но от вътре беснеех. Огън се вихреше в душата ми. Освободих онзи грозен, заключен в клетка звяр, който живееше в мен. Душата и сърцето ми се изгубиха като отстъпиха място на жаждата, дебнеща зад ключалката. Чувствах я вътре, под кожата си. Тъмнината ме обзе. Трябва да призная, че се превърнах в чудовище. И ми харесваше. Как само ми харесваше.
Всички погледи бяха вперени в мен. Очакваха действията ми, някой точеха лиги по оскъдното ми облекло. Наведох се и изкарах малкия си нож от чорапа. Няколко подигравки бяха отправени към дребното острие. Но противно на очакванията на хората вместо да го насоча към мъжа аз го завъртях няколко пъти между пръстите си и го хвърлих с такава точност, че мина през тълпата без да улучи никой и се заби в отсрещната стена. Все така бавно и спокойно изух високите си обувки една по една. Чак тогава се обърнах в анфас към озверения мъж. Отпуснах магията си до краен предел. Тъмно сивия облак излезе на повърхността и ме обви цялата. Чак тогава всички си дадоха сметка какво всъщност съм. Тъмните ми зеници заблестяха заплашително.
-Да почваме. - извиках и светкавично изпуснах към него една дебела струйка задушаваща енергия. Целех се в гърлото му в опит да го прониже и задуши.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeПет Фев 17, 2012 9:13 pm

- НЕ-Е!ТОЙ Е МОЙ! - чу се пискливият глас на малката Асасинка.Току изправила се, тя се нахвърли върху Дориан като я избута в страни.Мигом, магията и се разсея, а струйката енергия която летеше към мъжа бавно отслабваше.Дори трудно, той все пак успя да избегне атаката и, като се отмести в страни, но не успя да избяга от атаката на Асасинката.Докато тя тичаше към него прикривайки се зад летящата енергия, извади поредният си коз изпод ръкавите - орлови нокти.Умело ги постави на ръцете си в движение и преди да се блъсне в него, скочи от земята.Присви краката си в коленете за да ги прибере при скока си.По този начин искаше да отблъсне всякакви атаки от негова страна, а и да блокира опитите му да се защити с ръце.
За неин късмет - успя.Миг преди да се сблъскат един в друг, краката ѝ се забиха в тялото на мъжа, разтрисайки го рязко, а ръцете си вкопчи в задната част на главата му.Стоманените нокти лесно пробиха нежната кост, като проникнаха през плътта.Мъжа изви от болка и падна по гръб назад.Асасинката все още не пускаше хвата си, а се строполи с него, приземявайки се върху гръдният му кош.Очите и бяха кървясали а погледа и блуждаеше в пода.Ръцете и трепереха от напрежението и силният натиск който оказваше върху него.Кръвта на мъжа закапа по пръстите на момичето, образувайки малка локва кръв под главата му.Тя я повдигна с ръцете си все още стискайки я, за да може кръвта да се излее по-лесно.Тялото на мъжа агонизираше под нея, но не можеше да се измъкне.Бавно за него краят настъпи и конвулсиите спряха.Очите му загубиха своят трепет и застинаха.Устните бавно започваха да посивяват...
Публиката избухна във овации и освирквания, ала Дрейк не го интересуваше точно тоав в момента.Веднага след като Дориан падна по лице, той и се притече на помощ.Падна на колене до нея, повдигайки я от земята.Обърна я да легне по гръб и я погледна.Сякаш все още спеше.

- Дориан, Дориан, събуди се - приканваше я той, като леко я пошляпваше с ръка през лицето...
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeПет Фев 17, 2012 9:32 pm

-Дориан, Дориан, събуди се. - пискаше Дрейк уплашено.
Отворих рязко очи и се надигнах бързо. Погледнах го за момент и му се ухилих този път аз подигравателно.
-Хоооо..... нима се притесняваш за мен, ковачо? - изсмях му се в лицето и скочих на крака. Ако си въобразяваше, че избутването на малката щеше да ме зашемети до толкова, че да изпадна в несвяст жестоко се лъжеше. Огледах се и видях убийцата надвесила се над мъжа, държаща главата му, така че кръвта му да изтече.
-Кучка! - казах на себе си. Мразех асасините. Освободих отново магията си. Озърнах се и на няколко крачки от мен видях оръжието на поваления. Грабнах го. Вниманието на всички беше втренчено в победителката, включително и нейното и никой не ме забеляза. Енергията ми почна да се процежда по продължението на ръката ми, премина през пръстите и обви тоягата. Като стигна до края й, вкарах телекинезата си в действие. След няма и минута върха на дървото се разцепи по краищата. После го заострих и ошлайфах пак с тази сила и то се превърна в остър, здрав кол, който лесно като острие можеше да пробие през органите.
Асасинката тъкмо пусна главата на мъртвия на земята. Заслепена от блясъка на победата си тя не усети как се бях озовала зад нея. Вдигнах яростно промененото оръжие във въздуха с двете си ръце и със всичка сила, която се беше увеличила заради магията ми замахнах копието централно към гръбначния й стълб. Всеки момент очаквах да я прониже.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeСъб Фев 18, 2012 11:03 am


Импровизираното копие на Дориан прониза латексовите дрехи на Асасина, както нож преминава през вода.Острият връх премина право през гръбнака и, пречупвайки прешлените и.
Мощен вик се разнесе из стаята в която се намираха.Момичето изви инстинктивно тялото си назад от болка, опитвайки се да откопчи ръцете си от главата на трупа.Уви, не успя защото орловите нокти се бяха забили дълбоко в черепната кост и не и позволяваха да се измъкне.Тялото и се разтресе от силната болка която изпита.Предсмъртните конвулсии на момичето изненадаха публиката, която остана приятно изненадана.Рядко се виждаше някой да се намеси в битка на импровизираният боен тепих, ала това станеше ли, всички избухваха в бурни овации.На това място се ценеше болката, смъртта бива приветствана с одобрителни възклицания.
Дрейк не знаеше как да реагира в този момент, стоящ все още на земята.Може би малко се уплаши от факта че неочаквано Дориан изкара агресивната си същност наяве.

- Хванете я - провикна се някой зад тях.
Покрай Дрейк профучаха двама едри Берсерки, които грабнаха Дориан за ръцете.Опитаха се да отскубнат копието от ръцете и за да спасят момичето, но не успяха.Самата тя се бе самовглъбила толкова много в атаката си, че сякаш ръцете ѝ бяха залепнали за оръжието.Двамата Берсерки продължаваха да дърпат назад, но единствено ръцете на мъртвата вече Асасинка успяха да се освободят от орловите нокти.Дърпайки Дориан за ръцете, двамата войни провлачиха заедно със нея и мъртвата и жертва.Преведоха я през хората, а след тях оставаше кървава диря стичаща се от тялото на момичето с латексовите дрехи.Копието все още стърчеше от гърдите и обагрено с алената и кръв.

- ПУСНЕТЕ МЕ! - крещеше Дориан, опитвайки се да се отскубне от здравите им ръце.

- Сложете я на стола! - отново онзи непознат глас, който явно даваше заповдите тук.Единият Берсерк грабна най-близкият дървен стол, който изглеждаше надежден и го постави зад нея.Повдигнаха я с лекота и я сложиха да седне на него, а след това и освободиха ръцете и от оръжието.Единият отдръпна трупа на вече мъртвото момиче, като го завлачи по стълбите за да го изхвърли извън сградата.

Дрейк до този момент наблюдаваше всичко безучастно, но реши че трябва да се намеси.Скочи от мястото си и се втурна към останалите.Повечето хора бяха наобиколили около Дориан, очаквайки с интерес какво ще се случи.Дрейк си проправи път през хората избутвайки ги и се озова в центъра на събитията.

- Чакайте малко, тя не е виновна! Тя сама се спъна!
- Така ли? Хмм... - мъжа постави ръка на брадата си, правейки се на замислен.
Той погледна зад Дрейк, като кимна леко.В този миг се появиха други двама Берсерки, които сграбчиха Дрейк.Мъжа се приближи до него, извади от джоба си малка кама и с едно превъртане в ръката си, я заби в коляното на Дрейк.Ножът се заби точно под капачката на коляното му, което му причини достатъчно силна болка, че да го накара да падне на колене.От раната шурна кръв която бавно започна да оцветява панталона му.

- Ах ти... -опита се да извика Дрейк, но единият от мъжете които до гържеше, му запуши устата с ръка.
- Оу, извинявай.Да не би да се спъна и ти? Ха-Ха-Ха - разсмя се мъжа, а хората покрай тях последваха примера му.Гласовете им подигравателно се разнесоха из стаята.

След като задоволи нагона си да властва над другите, мъжа се обърна към Дориан.До сега тя не бе видяла лицето му, но в мига в който се обърна тя го позна.Онази жълтеникаво бяла спускаща се над червените му очи, нямаше как да се сбърка.Не се беше променил много - същата обеца, същият пронизващ поглед с който той я гледаше когато се бяха потопили във водите на езерото...само дрехите му бяха различни този път.Префърцунените му дрехи с дантелки по тях бяха заменени с изчистено черно поло покриващо част от врата му и черен полу-официален панталон.Дрехите стояха прилепнали по тялото му, описвайки го като рисунка на художник.

-Значи, обичаш да убиваш...- Клавдий стоеше пред нея, усмихвайки и се иронично.
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeСъб Фев 18, 2012 11:18 am

Тръшнаха ме на стола, Дрейк беше прободен в коляното и се свлече на другото си. Държаха ръцете му зад гърба. Погледите и на двама ни бяха злобни. Мятах се като бясна на стола, но ме предържаха силно.
-Значи, обичаш да убиваш...
Очите ми се разшириха. Този глас. Изтръпнах при звука му. Мъжът пред мен се обърна и ме изгледа иронично.
-Клав....дий.... - прошепнах невярваща. Минаха толкова дни, в които никой не знаеше нищо за него. Да го видя точно тук и то в такава светлина. Какво по дяволите ставаше. Той стоеше величествено пред мен, гледайки ме студено и безразлично и в този момент си дадох сметка, че направих голяма грешка. Никога не трябваше да се занимавам с него. Сега, напълно сигурно осъзнах, че всичките ми симпатии към него са се изпарили. Тези му действия затвърдиха това.
-Какво правиш тук? - попитах викайки, за да ме чуе от навалицата. -Какво е това?
Очите ми се изместиха към Дрейк. Притеснена ли бях за него? Само това ми липсваше.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeСъб Фев 18, 2012 12:39 pm

- Какво правиш тук? - изкрещя Дориан в посока към Клавдий.Той ясно чу гласа ѝ, но се двоумеше дали да и отговори.Крачеше бавно между нея и Дрейк, мислейки следващият си ход много внимателно.

- Сигурна ли си че искаш да знаеш? - попита той Дориан.- Избягах.Зарязах мястото на което не бях желан и дойдох тук.Не ми е за първи път да стоя в тази стая, да гледам как кръвта за пореден път попива в пода или да се занимавам с такива като Вас.А и гледам, ти си си намерила страхотна дружка...

Клавдий имаше предвид Дрейк, който все още стоеше приклекнал на земята.Беше се примирил със случката и се опитваше да не се движи много.Ако щеше да атакува, щеше да го направи в правилният момент.

-... комарджия, лъскащ шпагата по цял ден.
Тълпата около тях отново прихна в смях.Преди време Клавдий всъщност е бил един от тях, докато не е започнал да се увлича по този спорт.Или поне, да залага на битките които се провеждат тук.Припечелил достатъчно пари, той бе взел решението да се заеме с организирането на тези битки редовно, като заделяше част от печалбите за себе си, от всяка незаконна битка.Доста от хората тук нямаха нищо против, защото в покрайнините на Найтмер трудно можеше да се намери някакво забавление.Микаел и Кат държаха почти всичко в ръцете си, контролирайки всички в града.Само това разрушено кътче от града, беше като последната надежда за хората.

Клавдий се приближи отново до Дориан, като приклекна към него.Тя спря да се мята на стола си и отмести погледа си в страни.

- Какво ще кажеш да разнообразим малко деня ти?
Никакъв отговор.Дориан стоеше мълчаливо, гледайки в една точка.Усещаше се обидата ѝ, както и нежеланието да стои тук.Клавдий погледна нагоре към двамата мъже и им кимна леко.Те повдигнаха момичето и я поведоха към центъра на стаята, където до преди малко се водеше битката.Труповете бяха разчистени, само кървавата следа по пода все още си личеше.Когато мъжете стигнаха до мястото, я хвърлиха напред към пода.Дориан се строполи по колене и леко нарани дланите си, опитвайки да се предпази.Отдалечавайки се, единият от Берсерките я срита в кокълчетата.
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeСъб Фев 18, 2012 12:59 pm

Изстенах леко при сритването на едрия мъж. Тези берсерки и здравата им фигура. Проклети да бяха заедно с всичките им езични богове. Постоях малко така събирайки мислите и силите си. "Да направи деня ми разнообразен"? Какво беше намислил? Това копеле. Мразех го! Усещах, че няма да ни пусне току така. По-скоро щеше да ни убие. Беше насъбрал прекалено много злоба и ненавист в себе си. Нямах голям избор, а? Повдигнах се и се изправих бавно. Погледнах дланите си - бяха окървавени. Дрейк стоеше със замислен поглед шарещ върху всичко - Клавдий, берсерките, мен. Срещнахме очите си и разбрахме какво трябва да направим. Трябваше да се бием. Предаването не беше опция.
-Искаш да се биеш с мен ли, любовнико? - обърнах се с жестоки думи към Клавдий, жегвайки спомените и душата му. Вече нямаше жал в сърцето ми за него. Ако ме предизвикаше щях да отговоря с цялата жестокост, на която съм способна.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeСъб Фев 18, 2012 3:37 pm

Блек погледна с празен поглед към нея, засмя се и отвърна лаконично :

- Не, Благодаря.
Погледът му се насочи към вратата на помещението в което се намираха, или по-точно там където би трябвало да има врата.На прага на зейналата дупка се появиха два странно изглеждащи добермана.Цвета им беше кремав, а кожата разранена.Изглеждаха като току що съживени трупове - разлагащи се, със зейнали дупки по гърбовете или краката, които разкриваха плътта им.Не кървяха, но изглеждаха противно.
На вратовете им имаше поставени големи метални нашийници, към които бе прикрепен намордник.Кучетата бяха предвождани от млада жена, облечена в оскъдни дрехи.Къса парцалива рокля, с разръфани краища покриваше тялото ѝ, но не успяваше да скрие дантеленото и бельо.В ръцете си държеше дългите вериги към които бяха завързани кучетата, а дланите и бяха омотани с бодлива тел с която тя бе привързана към веригите.Единственият начин да се измъкне от тях е ако раздере целите си ръце.От движението на кучетата би трябвало тя да изпитва болка, но не даваше такива признаци.Лицето и беше бледо, а от единия му край точно под ухото се отриваше белег, който преминаваше през цялото ѝ лице, нагоре към челото.Краят му се губеше под бретона ѝ, който заличаваше този недостатък.
Жената пристъпваше бавно във стаята, оглеждайки хората.Повечето от тях се отдръпнаха при вида на кръвожадните животни, които вече се бяха раздразнили.Оглеждаха хората около себе си и преценяваха ситуацията дали не могат да докопат най-близко стоящите до тях.
Дрейк се опита да се възпротиви, но пазачите не му позволяваха да мръдне от мястото си.
През това време Блек си беше взел удобен стол и се бе настанил отгоре му.
Той погледна към Дориан, след това към новопристигналата жена и им се усмихна поотделно.

- Дами, залата е ваша.Само тази която оцелее, ще излезе от тук!
Непознатата жена огледа противничката си за да я прецени.Изглеждаше и млада, неука и че мястото и определено не бе тук.Тя стисна веригите които държеше в ръцете си, а бодливата тел се заби дълбоко в кожата и.Лицето и не трепна.Дръпвайки рязко двете вериги назад, тя откачи намордниците на кучетата и те паднаха на земята.В мигом двете животни се разлаяха напред, опитвайки се да се откъснат от веригите.Подскачаха настървено напред, като в засилката си се отделяха от земята, а нашийниците им се забиваха във вратовете.
С няколко по-големи стъпки жената се озова точно между кучетата, навила веригите около ръцете си.Държеше ги на късо разстояние от тялото си, приближавайки се към Дориан.Изведнъж тя отпусна хватката с лявата си ръка и веригата бързо започна да се развива от нея.В този миг кучето усети своята свобода и се стрелна напред, хвърляйки се право към Дориан с широко отворената си паст.

/ Дориан, хвърли зар.
Ако се падне четно - избягваш захапката
.Ако е нечетно - зъбите му ще се забият в плътта ти./
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeСъб Фев 18, 2012 3:55 pm

-Страхливец. - казах му сухо, докато опонентката ми се приближаваше към мен. Искаше да ме убие, но не искаше да си цапа ръцете. Затова вместо да му лежа на съвестта извика някаква некромансърка с две кръвожадни, големи кучета. Слюнките падаха от устата им, неистово се опитваха да се отскубнат от наморниците си. Е имаха това щастие за мое голямо съжаление. Тази беше силна, а и имаше помощници. Нещо, с което аз не можех да се похваля. Та даже нямах и оръжие. Добре тогава - самата аз щях да си бъда оръжие. За секунда освободих магията си. Кръвта от дланите ми още течеше прясна. Събрах цялата си магия в нея, подплатих я и с аура и гняв, който се помпаше от сърцето ми като вълни. Отровата беше готова точно тогава когато едното куче се нахвърли към мен. Тялото ми станало по-бързо отколкото когато е в спокойно състояние се претърколи в кълбо странично от животното. Замахнах кръвта към очите му с идеята тя да попадне в ябълките и да го ослепи. Надявах се единствено да съм достатъчно бърза и да успея да направя тези две действия преди да ме повали.

Върнете се в началото Go down
Admin
Admin



Брой мнения : 66
Join date : 16.01.2011

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeСъб Фев 18, 2012 3:55 pm

The member 'GorgeousNightmare' has done the following action : Зар

'Късмет' : 2
Върнете се в началото Go down
https://fatecry.bulgarianforum.net
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeСъб Фев 18, 2012 8:07 pm

Атаката на кучето бе неуспешна за разлика от тази на Дориан.Отровната и кръв попадна в очите му преди то да се докопа до нея, като накара зениците му да се свият рязко и то да усети прорязваща болка в очните ябълки.Чу се изквичаването му, след което то падна на земята гърчейки се от болка.
От публиката няколко души се провикнаха, а други вече започнаха наддаванията.Мъжа който преди малко желаеше залози от Дориан, в момента търсеше хора които да сложат някой друг петак срещу нея.Обикаляше с шапка между хората и задаваше редовният си въпрос "Братле ще играеш ли?".
Некромансърката погледна кучето си което се превиваше и недоволно дръпна веригата към себе си.То не се изправи което я разгневи още повече.Стоеше превито на земята, страхувайки се да се изправи срещу Дориан.Това щеше да един голям минус за нея, който можеше да коства живота и.Тя продължи да настъпва към момичето, държейки изкъсо другото си куче.Това което се бе свило на земята, вече се намираше зад нея.Все така свито и изплашено.
Жената се опитваше да насъска кучето си да атакува, като отпускаше веригата леко, а после я дръпваше рязако към себе си.Когато тя се приготви за атака, отпусна част от енергията си която предпазваше ръцете и от бодливата тел.Тя се вля в тялото на кучето, притъпявайки чувството му за болка.Време беше да опита нова атака, преди да е сгрешила със стъпките.
Жената разтвори и двете си ръце, освобождавайки хватката от кучетата.Другата верига започна бясно да се развива от ръката и, а от дланите и започна да капе кръв.Ако някой се вгледаше в ръцете и, можеше да види дълбоките рани от металните бодли които се бяха забили в тях.Звярът който до преди малко тя държеше кротко до тялото си, в момента се изстрелваше с бясна скорост към Дориан, опитвайки се да атакува краката и...
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeСъб Фев 18, 2012 8:57 pm

Едно долу, още едно остава. Другото куче се спусна към мен. По някакъв невиждан и нечуван за мен късмет успях да го прескоча, като лапата му одраска левият ми глезен. Приземих се и грабнах първото, което ми видеха очите. А това беше една от веригите на вече мъртвата асасинка, която стоеше на земята. Взех я и почнах да хвърлям към животното едната й половина, а другата стисках здраво. Не можех да го ударя с нея, но ми помагаше да държа известна дистанция помежду ни. Очите ми шареха на всички посоки. Виждах самодоволния израз на Клавдий. Не знаех на какво се радваше повече - на това, че всеки момент мога да загубя живота си или на това, че за сега се справях добре. Виждах и Дрейк, който изпитваше огромно желание да ми помогне, но никой не му даваше тази възможност. За пореден път се опита да се изправи, но единия берсерк го удари по врата с огромния си юмрук.
Усетих, че глезена ме наболява малко от ноктите на звяра, които бяха оставили своя отпечатък по кожата ми. Ако се опитвах да се справям и с трите опонента един по един рискувах много. И тогава ме озари идея. Защо да се занимавам с кучета като мога да атакувам първоизточника. Докато продължавах да отблъсквам онова пред мен изпращах енергията си на талази към раненото, което стоеше зад собственичката си. Влях я в него, подсилих структурата и сетивата му. Така не му бяха нужни очи. Вкарах част от себе си в тялото му - онова вселяване, на което ме научи Боунс. Слава на името му. Мисълта ми командваше озверялото животно. Беше под мой контрол, мой слуга, който щеше да изпълни всяка моя команда. Заповядах му да скочи към врата на жената и да го разкъса.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeНед Фев 19, 2012 3:02 pm

Мъртвото животно което бе изоставено от господарката си, получи нова доза живот.Този път, Дориан контролираше действията му, мислите, желанията.Тя използваше чистата си магия за да го контролира, а не го оставяше да слуша инстинктите си. To се изправи на крака, отърсвайки се от останалата отрова наслоена по кожата му.По главата на кучето се бяха появили нови белези от атаката на Дориан, които му придаваха още по-отвратителен вид.
Дориан вече бе избегнала атаката на другото куче, а то настървено се опитваше да се освободи от веригите си.Некромансърката се огледа за да прецени ситуацията, търсейки удобен начин или предмет с който да атакува.Миг преди да обърне главата си настрани, усети зъбите на собственото си животно, които се забиваха във врата и.Ръмженето което издаваше разлагащият се звяр заглушаваше писъците и.Гърлените му звуци накараха част от публиката да настръхне при гледката, в която животното разкъсваше собствената си господарка.Мощните му челюсти се отваряха и затваряха с мощ върху върха и рамената на жената, разкъсвайки дрехите ѝ, плътта ѝ, като оставяха дълбоки рани.
Тялото и се отпусна и тя падна на колене.Хватката с която държеше веригата на другото куче отслабна и сега то беше свободно.В агонията си тя погледна към животното, изпращайки му импулсивно част от енергията си.Тя се впи в тялото му с лекота и животното промени своят ход.В момента беше свободно, но единственото нещо което направи е да се обърне и да се нахвърли върху собственият си вид.
Дългото му тяло се изви в страни и с няколко подскока то се нахвърли върху кучето което контролираше Дориан.Челюстите на свободният звяр обгърнаха муцуната на другото, застопорявайки захапката му миг преди да се забие отново в плътта на господарката.Като целувката на смъртта, двете челюсти се сляха и само по-силното куче можеше да се освободи.Това в което все още имаше живот пое контрола над ситуацията, като стисна челюстта си с всичка сила.Острите му зъби пробиха кожата на другото.Чу се изпукване на кости, последван от жален кучешки вой.Двете животни се отделиха от мястото си, като започнаха да се борят в страни, оставяйки господарката си да лежи на земята.
Тялото и беше като разлято по пода.Цялото потънало в примеси от кръв и прахоляк.На врата и имаше зейнала кървяща дупка, от която шуртеше кръв като фонтан.

- Помогни ми.. - чу се тих вик от лежащото тяло на земята, което почти не даваше признаци на живот.Само пръстите на едната и ръка леко ровеха в пясъка, оставяйки следи по него.
В този момент се появи Блек, който заповяда на няколко от стражите си да изкарат кучетата навън.Той се приближи към Дориан и се провикна :

- Е, няма ли да я убиеш? - ръката му сочеше към лежащото тяло на земята, подканвайки Дориан към действия.
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeНед Фев 19, 2012 3:30 pm

Наблюдавах агонизиращата жена студено, безлично, без капка състрадание и жал. Отпуснах тялото си. Бях победила. Победила? Не...не напълно.
-Е, няма ли да я убиеш?
Думите му преминаха през ушите ми, но останаха неотразени. Изобщо не го слушах. Тръгнах с бавни крачки към умиращата. По пътя се наведох бавно и вдигнах от земята една бойна брадва. Крачките ми отекваха по пода. Бях пребледняла, кървясала от раните по тялото си, изморена. Върха на брадвата се влачеше ужасяващо по пода като от време на време излизаха искри от съпротивлението му с плочките. Приличах на Грим. Така се и чувствах. Надвесих се към нея и я изгледах от високо пълна с омраза. Тя повдигна полу-безпомощните си пръсти към мен като последен опит за спасение. Очите й бяха изпълнени със сълзи, от устата и гърлото й шуртеше кръв. Грозна гледка. Хванах оръжието с две ръце и го вдигнах над главата си.
-Аааааа...... - извиках докато замахвах надолу точно както войн вика при нанасянето на последния удар.
-Не.... - изкрещя тя. Твърде късно. Главата й се отлепи от тялото. Секирата беше забита дълбоко в пода. Живота й свърши тук.
Постоях така известно време дишаща тежко, все още държаща дръжката на оръжието. Гневът ми още не беше утихнал. Извадих острието от напуканата земя, обърнах се рязко и със всичка сила го изпратих по посока на Клавдий. Бравата полетя с парабола и се заби точно между краката му. Малко по-високо и щеше да го улучи в чатала. Гледах го заплашително, виждаше цялата злоба и жестокост в очите ми.
-Ако се изпречиш на пътя ми отново.....ти ще си следващият. - гласът ми вцепени атмосферата. Наведох се и хванах отсечената глава за косата и я повдигнах. Местих ръката си с нея така, че всички да разберат, че това е моя трофей. Очите ми се преместиха към двамата берсерка, които държаха Дрейк. Стрелнах ги с "огнени флуиди". Те се опулиха и преди да се усетят, машинално го пуснаха. Той се изправи и с леко куцане заради раната в коляното дойде до мен. Облегнах ръката му на рамото си, за да го поддържам, макар че самата аз едвам стоях на краката си. Обърнахме се и без да кажем нищо повече излезнахме от Моргата. Тръгнах си като победител, като ранен, като предаден. Но оцелях....
Върнете се в началото Go down
????
Гост




Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeЧет Сеп 27, 2012 8:21 pm

В единия момент вървях по коридорите към залата, а в следващия и малкото мрак се разми пред очите ми .Докато изпадах в безсъзъзнание вече бях наясно какво се случва, но пред тези съзнания бях безсилна, тялото ми доброволно се поддаде на отровата, която вкараха в тялото ми.Незнам колко време бе минало но се събудих на едно слабо осветено място пълно с влага и мухъл.Стените бяха олющени, а от единия ъгъл се стичаше вода.Знаех, че зад мен има врата, защото чувах заглушени гласове

Явно ме бяха влачили насам, понеже коленете ми бяха насинени.Започнах да движа тялото си или поне се опитвах, но свегнатите вериги около него му пречеше:
-Помощ!Има ли някой?Някой да ми помогне...моля ви!Пуснете ме, не съм сторила нищо никому...-крещях отчаяно.
Тогава през вратата влезе мъж, облечен целия в черно и със зализана мазна коса:
-Стига си квичала...наду ми главата-каза строго той.
-Моля ви, имате грешка!Пуснете ме!
Още не бях довършила думите си и в лицето ми се заби тежкия му юмрук.Мястото започна да пулсира болезнено:
-Ти май не разбираш от дума, а кучко!
-Аз...-последва нов удар този път от другата страна:
-Явно е вярно, че боя оправя нещата.
Малка струйка крув се стичаше по крайчеца на устната ми и най-вероятно вече местата на които ме бе ударил бяха насинени, да не кажа и тъмно лилави.
Сълзи от яд и болка започнаха да се стичат по страните ми.Не знаех какво става, какво бях направила на тези хора, но и те не искаха да ми дадът обяснение.
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeЧет Сеп 27, 2012 8:31 pm

Тичах колкото мога по-бързо. Нямах лукса да губя каквото и да е време. В такива ситуации всяка секунда е от значение. Вече знаех къде е, което си беше една крачка напред и не след дълго стигнах до Моргата. Поех си дъх залепена за една от стените и погледнах през открехнатата врата. Арадел беше вързана на един стол с няколко синини по тялото и гледаше уплашено, с неразбиране. На няколко метра зад нея стояха двама мъже, а пред нея две редици от четирима. Общо десет. Аз разполагах точно с толкова куная и две саи. Напълно достатъчни.
-По един в на всеки главата....Онези отзад за накрая.
Бях съставила тактиката си или поне така мислех, затова не оставаше нищо друго освен да действам. Застанах централно пред вратата и освободих магията си. Събрала достатъчно вдигнах крак и изритах силно портата. Тя се заби с трясък в стената, а през отвора като димка навлезе сиво-черен пушек и закашля присъстващите. В следващият момент изхвърчах през димът и изстрелях два от кунаите в срещуположни посоки. Те се забиха в челата на първите двама и телата им паднаха безжизнено на земята. Още толкова остриета последваха траекторията на предишните и нови два трупа се стовариха.
Оставаха ми четирима като не броим онези отзад, които сега обграждаха момичето и я пазеха. Двама от некромансърите ме нападнаха. Единият беше изострил до зверски ноктите си. Бях виждала този номер и при Дани. А другият замахваше с дълга катана. Извадих саите и парирах атаките с тях. Насочих върха на едната към корема на онзи с ноктите, докато другарят му се опитваше да прониже черепа ми. Тъкмо стигнал до косата ми, се наведох рязко като повлекох острието му след енерцията ми и то се заби в гърдите на звяроподобния. Първоначалната му изненада от развоя на събитията го подведе и в малкия очастък, в който изпусна гарда си, успях да се окажа зад него, притиснала гръкляна му с дебелата стомана на оръжието си. В следващата секунда счупих врата му и го оставих да падне мъртъв в краката ми. Усещах зад гърба си как последните двама се нахвърлят върху мен. Преобърнах се бързо и преминах с върха на саята през гърлото на единия, а другия застопорих с телекинеза във въздуха. Усмихнах се ехидно, направих малка пауза и светкавично го забих в едната стена. Строполи се в несвяст.
Сега когато осемте бабаита играещи ролята на охрана бяха отстранени, следваще по-трудната част. Онез около Ари бяха по-силни, по-бързи и изобщо по-добри. Усещах го.
-Момчета защо не си спестим времето и нервите и просто не я пуснете? Обещавам, че няма да ви убия.
Те се изсмяха на думите ми. От далеч разпознах класовете им - един мъртвороден и един шифтър.
-Ако я искаш, ела си я вземи.
Въздъхнах. Бях почнала да се изморявам, но нямах избор. Насочих саите към тях в готовност. Нкромансъра изпука доволно пръсти и пристъпи напред. Извади един дълъг железен прът със заострен връх наподобяващ копие.
-Щом искаш без магия нека е така.
Той го завъртя няколко пъти в ръцете си. Личеше си, че го е усвоил добре и няма да е лесно. Стояхме един срещу друг изучавайки се.
-Готова?
-Винаги! - усмихнах се аз.
Мъжът изви петата си странично за отскок и нападна. Аз също се затичах и остриетата ни се сблъскаха по средата, образувайки искри от триенето. Двамата отскочихме няколко крачки назад и пак замахнахме. Едната ми сая одраска бузата му, а неговото копие направи лек разрез по продължението от ключицата до рамото ми, ловко минаващо под ядето ми. Спряхме за няколко секунди, а когато мъжът замахна отново изби оръжията ми надалеч.
Просто чудесно! Вдигна пръта високо и го засили към черепа ми. Събрах енергията си в лявата ръка, като я подплатих и я вдигнах над главата си. Желязото се удари в нея. Почти не усетих болка. Преди да е станало късно го хванах с другата си длан, светкавично направих въртеливо движение от което тръбата изхвърча някъде близо до вратата. Изритах го в корема. Той се застопори и ми се нахвърли. Последва комбинация, в която си нанасяхме удар след удар, но никой не искласяваше. В един момент той се озова зад мен, държащ ръцете ми, така че да не мога да ги мърдам.
-Добра си, но аз съм по-добър. - изсъска в ухото ми.
Добре, сега вече наистина ме ядоса. Аз бях ли ученичка на Пазителя на Шеридан или не бях? Някакъв незнаен некрофил ли ще ме надвие? Погледа ми стана хищен.
-Ти така си мислиш.... - отвърнах, надъхах се и забих токът си в ходилото му. Той отпусна захвата си и това бе моят момент. Отскочих като захванах врата му между краката си. Освободих ръцете си и тръгнах с тях надолу към земята. Стигайки тази дестинация положих длани на пода, а вече приведения мъж изхвърлих на няколко метра. Той падна по гръб, а аз освирепяла скочих върху него, притискаща таза му с колена и почнах да го налагам с юмруци, които сега бяха още по-тежки заради магията, която бях вложила в тях. Направо се бях самозабравила. Нанасях щети без да спирам, без да му давам време да реагира. Удрях го в носа, който вече беше счупен, в скулите, в бузите, в очите, брадичката и челото. Кръвта бликаше от лицето му, което вече трудно можеше да се разпознае от рани. Кокалчетата ми бяха протъркани, ясно си личеше ожуленото месо, но продължавах. Кръвта му на няколко пъти оплиска лицето и дрехите ми. Когато стигнах до там, че противника ми беше на ръба на силите си, реших да го довърша. Изтласках още повече енергия в пръстите си и разтворих челюстите му с две ръце широко и болезнено като паст на животно. Изгледах го кръвожадно, а той едва ме виждаше с едното си отворено око, защото другото беше подуто и отекло.
-Довиждане.... - изрекох сладко и след секунда на съспенс, в която мъжът разшири злокобно зеницата си, ги разчлених. Чу се жестоко изпукване и устата му се разцепи на две, дълбоко чак до костите на ушите. Беше като часовников механизъм, чиито пружини се бяха скъсали. Гледката би била потресаваща за някои, но толкова опияняваща за мен.
Изправих се като окървавено привидение. Остана само един. Един единствен шейпшифтър. Чувах ръмженето. Когато се обърнах видях, че се е преобразил в голяма черна мечка от тип гризли. Със здрави зъби, големи лапи и остри нокти.
-Мамка му....! - изпсувах и животното се затича към слабото ми тяло. Скочих на страни, претъркулвайки се в кълбо, за да избегна първата атака. Но то не ми даде да си почина, а чисто по животински хукна да ме гони. Бягах и отбягвах колкото мога нападенията му, но така и не можех да стигна саите. Хитро не ме допускаше до тях, а опитах ли се да използвам магия ме секваше с някой нов замах и трябваше или да ги избягвам и да не превиквам енергията си, или да го направя, но да рискувам да бъда смачката през това време. Кой да предположи, че една по принцип тромава мечка ще се окаже толкова подвижна и бърза.
Накрая ми писна, засилих се и скочих върху гърба й. Тя почна да се мята на ляво, на дясно, а аз здраво бях вкопчила ноктите си за козината й, за да не ме изхвърли. Но скоро и това стана. Изправи се на задни лапи и се отскубнах. Паднах, а звярът се провеси над мен. Хванах муцуната му преди да ме пригризе и с всичка сила се опитвах да я задържа на разстояние от главата си. Но беше трудно. Беше твърде тежка и не можех да намеря пролука, в която да привикам магията си. Единствената ми възможност беше външна намеса. Тогава се сетих за Арадел и че даже и вързана, можеше да образува някакво дърво или плаващ пясък или каквото и да е. Извърнах глава, така че да ме види и се провиках недоволно:
-Малко помощ няма да е зле, моля.....
Върнете се в началото Go down
????
Гост




Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeЧет Сеп 27, 2012 9:19 pm

Всичко се случи толкова бързо.Докато стоях и циврех и оплаквах лошия си късмет, през вратата влезе онова синекосо момиче, с което съм била приятелка.За части от секундата се поколебах дали отново не халюцинирам, но картинката си бе болезнено реална.Тя влезе и дори не се поколеба какво трябва да направи, просто започна да действа.А действията й бяха като на пантера, бързи, ловки и хищни.Наистина съм имала за приятел убийца, жаждата й за кръв се виждаше в погледа й, надзърташе плахо иззад лунатичната й усмивка и намираше сила в изкуснитей бойни умения.

Стоях и наблюдавах безучастно развилото се бойно меле пред мен.Нямах възможност да направя нищо друго освен от време на среме да подвиквам еднно несигурно:
-Давай!Давай!Удари го, удари го!
Но след като уби хладнокръвно един от похетителите ми и капките кръв опръскаха лицето ми, млъкнах и ококорих очи:
-Малко помощ няма да е зле, моля.....-каза ми накрая синекоската, докато се бореше с грамадната мечка.
За първи път бях свидетел на подобни умения на човек, да се превръща в животно.Бях направо измумена.Но вместа да си стоя и да се мая, можех да използвам магията си, нещо което ми бе отбягнало от акъла ,може би защото бях прекалено оплашена.Но след като момичето ми припомни тази опция, умът ми започна да работи трескаво.
Затворих очи и призовах магията си, тя излеза от мен под формата на виолетов прах и попи в земята.След броени секунди от нея излязоха дебели и огроми зелени лиани, но не от обикновените, а с остри бодли.
Мятаха се хаотично във въздуха, докато не им заповядах да нападнат свирепия мечок, те се впуснаха към него като побесняли псета и започнаха да обвиват тялото му.

След като бе в безпомощно състояние и не бе в кондиция да мърда, насочих телекинезата си към към почти порутената стена и откъснах една голяма част от нея, която и без това бе на косъм да падне сама.Насочих я към главата на животното и я стоварих върху й.То изпадна в несвяст, като изсумтя тежко преди това.Погледнах въпросително към спасителката ми:
-Благодаря ти!Но искам час по-скоро да се махна от това отвратително място, така че малко помощ няма да е зле, моля.-казах й шеговито и се усмихнах мило.

Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate


Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 35
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeЧет Сеп 27, 2012 9:36 pm

След като мечката бе обезоражена, не й оставаше нищо друго освен да възвърне нормалната си форма, а по-точно тази на човек. Лианите бяха освободени и мъжът се строполи на земята.
-Благодаря ти!Но искам час по-скоро да се махна от това отвратително място, така че малко помощ няма да е зле, моля.
Дориан се изпави, отиде до нея и овърза първо краката й, а после и ръцете. Хвана брадичката й и пона да върти главата й наляво надясно, оглеждайки пораженията по красивото лице, което в момента не изглеждаше толкова красиво. Това още повече я ядоса.
-Копелете. - изпсува некромансърката и се обърна към падналия. Почна да се приближав към него, като по пътя грабна копието, което отдавна беше в строя. Застана точно до него, повдигна оръжието във въздуха и замахна да го забие в него. Преди няколко месеца, точно на това място уби една асасинка по същия начин.
-Това няма да е необходимо. - чу се непознат глас, малко преди острието да прониже шейпшифтъра.
Момичето спря ръцете си и двете с Арадел се извърнаха към врата, от където идваше гласа. На прага й стоеше мъж, в напреднала възраст, но все още не можем да го определим като стар. Беше със средна височина, тъмнокафява, на места прошарена коса. Лицето му беше изпито, с бръчки, но погледа все така запазил благата си същност от младините. Той пристъпи към тях с влага в ирисите. Няколко сълзи се стекоха по бузите му.
-Арадел? Наистина ли си ти?
Преди тя да отговори, мъжът я прегърна и я стисна силно, както държи човек, който не иска никога да те пусне.
-Кой си ти?
Непознатия я пусна и хвана лицето й в шепите си.
-Милата ми, Арадел. Не мога да повярвам, че си жива. Мислех, че си майка ти, толкова си приличате. Аз съм баща ти.
И пак я прегърна пламенно.
-Скъпата ми, скъпа дъщеря. Съжалявам, че те подложих на всичко това. Дай да те погледна. Станала си толкова красива.
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeЧет Сеп 27, 2012 9:44 pm

Е те това вече не го очаквах. Баща? Това беше баща й? Ама, че баща бих казала. Това напълно промени хода на събитията. След първоначалното си втрещение и странното държание на Ари, реших, че може би трябва да им дам минута насаме. Знаех, че не познаваше родителите си, а да срещне един от тях и на място като това си беше направо шок. Поне за мен би било.
Отдръпнах се и отидох до стената като седнах на земята да си почина и събера ума и силите си. Запалих цигара, определено имах нужда от никотин в момента. Баща! Още не можех да го проумея.
Докато седях и пушех онази мечка, поправка мъж дойде до мен и клекна на нивото ми.
-Виж какво направи, изрод малък. Уби всичките ми хора.
Обърнах се към него злобно.
-Не ми се зъби шифтърче.
-Повлекана.
-Нескопосан миндил.
-Развалена стока.
Намръщих се хищно и преди да се усети го повалих на земята. Почнахме да се въргаляме в боричкане, дигайки дим и прахоляк около себе си. Едно кълбо от крайници, скубене и хапене, което в случая си изглеждаше нелепо смешно.
В средата на Моргата Арадел и баща й ни изгледаха учудено.
-Тя винаги ли е такава? - попита той.
Върнете се в началото Go down
????
Гост




Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitimeЧет Сеп 27, 2012 10:12 pm

Иззад нас се чуха тежки мъжки стъпки, "Още един" помислих си аз, но след минута щеше да се окаже, че греша.Непознатия за мен мъж се вторачи в очите ми и ченето му увисна:
-Милата ми, Арадел. Не мога да повярвам, че си жива. Мислех, че си майка ти, толкова си приличате. Аз съм баща ти. -едва изрече той от вълнение.
Стоях като вкаменена, дори не го прегърнах, бях прекалено шокирана.Претърпях всичко това заради баща ми, заради една нелепа грешка.Можеше да е грешка, но благодарение на нея открих единствения ми роднина на когото му пука за мен, поне това ми показа онзи път Лезандър.А аз му вярвах.Отворих уста да кажа нещо най-накрая но бях прекъсната от бурното боричкане на , абе ще я наричам Момичето и онази мечка, която сега бе придобила човешки облик:
-Тя винаги ли е такава? - попита....баща ми.
-Нямам представа да ти кажа, честно.Още се чудя дали е реална, не знам коя е всъшност...
-Това няма значение сега милата ми...важното е, че те открих след толкова години.
-Така е...-отвърнах накрая аз и му го дарих с най-топлата си прегръдка, която имах.Единствения мъж, която заслужава тази прегръдка бе той, а случилото се преди това бе просто недоразумение.
-Мислех , че никога повече няма да те видя...след онзи ужасен слетобед.Тя просто грабна куфарите един ден и излезе през вратата, а след това и от живота ми.Останахме само двамата и все пак бе толкова хубаво...Всеки ден те водих в онзи парк до нас и си имахме нещо като традиция да ти купувам по едно захарно петле на отиване към вкъщи понеже ти все плачеше, че си тръгваме от люлките.А когато постоянно мъкнеше онези безпризорни котки у дома , когато стана на четири...бях се хванал за главата и въпреки всичко бе толкова сладко....Но след това ми предложиха тази работа тук, нямаше как да откажа, всичко бе в името да ти осигуря по-добър живот.Затова се наложи да те оставя на баба ти, обещах ти, че ще се връщам при теб всеки уикенд...но уви.Да работиш с хора като тези тук не е лесно, сключих сделки, които ми наложиха постоянен престой, забърках се в сложни неща, за които не искам и да си спомням.Бях ужасен баща...-въздъхна той и направи кратка пауза.-Един ден отидох в дома на баба ти, след няколко дълги и мъчителни години в мисли за теб, но ти бе поела по своя път...Но сега ще е различно, имаш думата ми.
-Прощавам ти!Ти не си виновен за нищо...единствено тя.Но въпреки всичко ми е майка и не бива да я споменавам с лоша дума, мир на праха й.
-Какво?Клео е мъртва?-ококори очи баща ми.
-Да, в инцидент, в който и аз за малко да загина.
Двамата замълчахме за минута, след което той продължи:
-Тя и без това умря за мен в деня, в който си тръгна.Искам тази вечер да останеш при мен, имаме толкова да си разказваме, какво ще кажеш?
Сърцето ми запърха, като пеперуда при тези му думи, но след това усетих, че покрай нас е станало съмнително тихо.След като извърнах глава, забелязах, че двамата, които до преди малко се бяха хванали за гушите сега стояха кротко и попиваха всяка една наша дума , увлечени в семейната драма.Момичето гледаше с леко повдигната вежда и недоумяващо изражение от случващото се.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





Моргата       Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Моргата    Моргата       Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Моргата
Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Найтмер-
Идете на: