ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Глицерин

Go down 
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Глицерин    Глицерин          Icon_minitimeНед Ное 27, 2011 4:05 pm

Малката къщурка, която не се отличаваше по нищо от другите постройки по тези пътища представляваше дома на вещица, търгуваща със забранени отвари, незаконни заклинания и всякакви вещерски трикове, който бяха строго анатемосани, но от друга страна привличаха чужденците и пътниците като топъл хляб. Да не говорим за девойки с разбити сърца или жадуващи за отрови яростни отмъстители. Къщата се намираше тук, защото пътя на смъртта бе свободна зона и никой не можеше да създаде проблем на вещицата Джамелия за незаконният й бизнес.

Глицерин          1zbf33n
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Глицерин    Глицерин          Icon_minitimeСря Яну 04, 2012 9:34 pm

- Ще влезем ли? - попита некромансърката и покорно зачака решението на приятеля си.
Виктор огледа изпитателно къщурката, сякаш искаше да открие какво точно не бе наред в нея, след което хвърли поглед и към Меропа. Дрехите й бяха отрупани в сняг, бузите й - придобили морав цвят от пронизващия студ, а устните - по-напукани и от чакълеста пустиня. Девойката се тресеше и макар да не се бе оплакала нито веднъж, той подозираше, че състоянието й е много по-лошо, отколкото си даваше вид.
- Влизаме. - отвърна накрая лаконично и се отправи към странната постройка, от чийто комин се виеха приветливи димящи ивици. На лицето на Меропа се изписа облекчение. Нямаше търпение да се сгрее пред камината и да получи чаша горещ чай. Сърцето й затрептя от вълнение. Последно бе влизала в истинска къща преди десет години. Изведнъж я споходи неприятната мисъл, че е пропиляла най-хубавите години от живота си, но тя веднага я прогони, като досадна муха. Не му бе времето да тъгува по миналото. Сега трябваше да се наслаждава, защото бе свободна и нямаше нищо по-хубаво от това.
Когато най-сетне пристигнаха на прага, Меропа разбра, че това не е случайна къща. На вратата бе окачен препариран прилеп, а дръжката бе във формата на гущер. Виктор почука и след малко пред тях се появи млада жена с доста ексцентричен външен вид. Гарвановочерната й коса се спускаше по рамената, суха и начупена като краищата на стара метла. Бе облечена в зелена широка рокля, от която им се усмихваше кривоглед пеликан. На шията й висяха двадесетина разноцветни медальона. Вместо обици си бе закачила череши. Върху главата й, като корабокруширал кораб, стърчеше износена сивкава шапка, която някога е била островръха, но сега бе килната настрани като чушка. Но най-странно бе дясното й око: то се цъклеше неподвижно в орбитата си, досущ като стъклена джаминка, и отказваше да се затвори, сякаш за него не важаха законите на обикновените очи.
- Снегът ви е попречил, а? - попита непознатата и се усмихна, оголвайки белите си зъби. Пеликанът от блузата й им се хилеше идиотски - Влизайте! - подкани ги тя и им обърна гръб. Моргана и Виктор използваха случая, за да се спогледат.
Още щом пристъпиха прага на къщурката, ги обля приятна горещина. Стаичката, в която се озоваха, не бе много голяма, но изглеждаше уютна. В дъното, като загрубял великан, се издигаше запалена камина. В нея къркореше котел, от който се изпаряваше зеленикав пушек. Меропа изгаряше от любопитство да разбере какво точно се вари, но желанието й се изпари в мига, в който видя на повърхността да се подава глава на тритон. Като цяло, обзавеждането бе лика-прилика с господарката си: точно толкова странно и ексцентрично. Върху кръглия килим бе избродирана златна пентаграма, по рафтовете на стените бяха наредени прашасали и покрити в паяжина книги, преспапиета и хиляди мънички бурканчета, от които им се усмихваха кучешки ченета, опашки на риби и всевъзможни животински вътрешности. Непосредствено до огнището имаше дървена маса и кариран диван, върху който бе захвърлена плетка. Най-вероятно жената се бе занимавала точно с нея, преди да нарушат уединението й. Първите предмети, които Меропа различи върху масата, бяха карти таро, стъклено кълбо, три-четири зарчета и бутилка с неизвестно съдържание.
- Кажете, какво предпочитате? Мога да ви предложа боб или риба от консерва. Имам и филе от прилепи, ама вие едва ли ще желаете. Пък за пийване.. ами какво да ви кажа. Малко медовинка или ром? А? А, да, имам и сироп, ама е малко киселичък. - попита непознатата, докато поемаше наметалата на гостите.
- За мен боб и сироп, благодаря. - отвърна любезно некромансърката и отправи към дивана поглед, изпълнен с копнеж. Дали вече й бе позволено да седне? Сякаш прочела мислите й, жената добави:
- Разполагайте се, какво чакате? - след което се обърна към Виктор и го измери с поглед - А ти какво искаш, младеж?
- Риба. И медовина. - отвърна той резервирано, все още несигурен дали може да й се довери.


Последната промяна е направена от Меропа Морт на Чет Яну 05, 2012 11:26 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Глицерин    Глицерин          Icon_minitimeЧет Яну 05, 2012 11:23 am

Джамелия поднесе ястията, които не изглеждаха кой знае колко апетитни, но все пак бяха храна и то такава, която щеше да ги насити. После отиде до казана, разбърка няколко пъти гъстата течност. Взе едно малко стъклено шише от рафта и добави две щипки вътре. Малката смес избухна леко, като се разнесе миниатюрен черен дим. След това вещицата взе три дървени чаши и наля в тях по един черпак от казанчето, като ги поднесе на неочакваните си посетители.
-Боров Клей. Пийте!
Двамата опитаха от горещата черна течност. Тя се разля по гърлата им и сякаш всичките им сили се възвърнаха. Беше горчиво и тръпчиво на вкус. Младата жена седна на едно кресло, на което годините вече си личаха от многобройните дупки от цигари и кръпки и ги запита:
-Какво ви води тук?

/Меропа, всичко много хубаво. Впечатлена съм от начина ти на писане. Само една забележка за в бъдеще - можеш да пишеш и описваш всичко без реакциите и говора на НПС-тата, сиреч на всички други герои освен твоите двама. Това са правилата на такъв тип форумни игри : )/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Глицерин    Глицерин          Icon_minitimeЧет Яну 05, 2012 6:37 pm

- Снегът и студът. Щяхме да измръзнем и щом видяхме къщата, решихме да почукаме. - отвърна уклончиво Виктор, за да й намекне, че не желае да разкрива нищо от премеждията им. Все още не можеше да й се довери, а пък и не беше най-разумният ход да разправя на съвсем непознати, че е предател, избягал с дъщерята на вражеския клан Морт. Тази жена можеше да бъде всякаква. Баща му често се забъркваше с разни вещери и чародейки, така че нищо чудно и да се окажеше някоя негова приближена. Не му се искаше заради един погрешен ход да прекара остатъка от живота си в тъмницата.
- С какво се занимавате? - попита плахо Меропа, която все още не бе сигурна дали намесата й в разговора ще се понрави на Виктор. Честно казано, той доста я плашеше. Вярно, че можеше да бъде много романтичен, както онзи път, когато се бе изкачил на кулата, само за да й подари червена роза, но често ставаше груб и деспотичен - "все пак е некромансър" - успокояваше се девойката, когато я обземаха мрачни мисли и съмнения - "това е в реда на нещата, не мога да очаквам, че ще е винаги мил и грижовен."
Въпреки това осъзнаваше, че не трябва да му позволява да се държи така. Мразеше се, задето е толкова слаба. Все пак тя също произхождаше от могъщ род черни магьосници. Очакваше се да има по-твърд характер. А вместо това всеки път, когато Виктор започнеше да си позволява повече, отколкото трябва, омекваше като сирене.
"Родителите ми биха се срамували." - огорчено заключи Меропа, потисната допълнително от подигравателно хилещия се пеликан. "Сигурно изобщо не ме обича. Просто иска да направи напук на родителите си. Личи си. Не може да ме понася. И какво има да харесва в мен? Той би се влюбил в някоя силна жена, магнетична, със собствено мнение. А пък аз...." Очите й се наляха със сълзи и тя се насили да ги задържи на мястото им. В никакъв случай не биваше да се разплаче.

п.с. - оправих говора на вещицата в горния пост.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Глицерин    Глицерин          Icon_minitimeЧет Яну 05, 2012 6:59 pm

Вещицата изгледа мъжа изпод вежди. Прикриваше нещо, не много неща, но това не я интересуваше. Тя живееше отшелнически живот далеч от всякакви свади, продаваща своя занаят.
-Чародейка съм. - посочи тя къщата си, изпълнена с всевъзможни вещерски предмети. Една мършава хиена се приближи до нея и кротко се намести до краката й. Джамелия погали перчема й с краищата на пръстите си.
-Щом сте тръгнали от някъде, значи искате да стигнете до някъде. Нека позная - Роузкил?
И защо не. Те бяха некромансъри, не много силни, но все пак некромансъри. И точно липсата на сила ги водеше натам.


/Имах предвид да не пишеш от тяхно лице, но мисля, че ме разбра : )/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Глицерин    Глицерин          Icon_minitimeЧет Яну 05, 2012 8:32 pm

- Точно натам. - потвърди Виктор, който не бе никак учуден от предположението й. Накъде другаде можеха да са се запътили двама млади некромансъри? Вярно, че техният случай бе малко по-особен, но... все пак.
- Значи сте чародейка, колко интересно! - обади се ненадейно Меропа - Какви услуги предлагате? - Имайки предвид разнообразието от странни вещи, които бяха разпиляни по цялата къща, девойката очакваше доста интересен отговор. Всъщност още щом бе зърнала картите таро върху масата, бе започнала тайно да се надява, че жената ще се опита да разбули бъдещето им. Бяха й предсказвали за последно преди единадесет години и всичко казано се бе сбъднало. Спомняше си този ден съвсем ясно: беше ранна есен и старата гледачка на майка й, Мерион, я бе извикала в стаята си, след което я бе предупредила да се въоражи с кураж и търпение, защото скоро щяло да се случи нещо разтърсващо и страшно, а после идвал ред на продължителен застой. Меропа се усмихна тъжно. След тази случка бе прекарала много време в тълкуване на думите й, но нито за миг не бе предположила, че е възможно да изгорят рода й в Шаренгалови огньове и да я заточат в кула.
- След като Меропа спомена, продавате ли предупредителни камъни? - присети се Виктор, който още от малък си падаше по този вид амулети. Според него бяха много полезни, защото с тяхна помощ човек можеше да разбере кога наближава враг или някаква опасност. Стига разбира се, в случаят ти да не беше въпросният враг.

п.с.- да де, аз още първият път разбрах, за да посмекча нещата, оправих говора й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Глицерин    Глицерин          Icon_minitimeПет Яну 06, 2012 7:20 pm

Джамелия проследи погледите на девойката и този на спътника й. Нейния изпълнен с надежда за по-светло бъдеще, неговия с недоверчивост.
- След като Меропа спомена, продавате ли предупредителни камъни?
Вещицата го наблюдаваше и мълчеше. Изучаваше го, гледаше в мозъка му. Накрая стана и отиде до един рафт. Взе от там една кожена торбичка и я пръсна по масата. От нея паднаха много скъпоценни и полускъпоценни камъни - топази, аквамарин, аметисти, изумруди. Всички в различни форми и цветове. Взе един черен и го сложи пред окото си, за да се отрази на светлината.
-Меланит. - почна да обяснява тя. - Камък от групата на Гранатите. Това са камъни на властта и на силата - сексуална, физическа, магическа, власт над хората. В старовременен Илион са смятали, че носенето на пръстен с гранат защитава от рани и от отрови. С него ще успеете да усетите когато нещо ви заплашва.
Тя го постави на масата и зачака Виктор да го вземе. Не беше добре да се подава от ръка на ръка.
-Струва 100 злато. За такъв камък си заслужава. Трудно се намира.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Глицерин    Глицерин          Icon_minitimeСъб Яну 07, 2012 7:45 pm

Виктор го взе и бавно го огледа. Камъкът бе кръгъл и полиран, при това - трябваше да отбележи - по много изкусен начин. Все пак май Джамелия си я биваше, а? Меланитът не заемаше много място и можеше да го носи лесно със себе си. Освен това качествата, които вещицата бе изтъкнала, му се струваха повече от задоволителни. Власт над хората, защита от рани и отрови, и естествено, функцията, заради която първоначално го бе потърсил - сигнализация при опасност. Младежът прокара пръст по гладката му повърхност и усети как през кожата му преминава електричество. Това бе добър знак - явно с камъка си пасваха идеално.
- Ще го взема. - каза той доволно и бръкна в джоба си, за да извади пълната с отмъкнати по-рано от ковчежницата на баща му пари и скъпоценности.
Меропа понечи да се намеси, но в последния момент се разубеди и се опита да си придаде незаинтересован вид. Това обаче явно не бе убягнало от погледа на Виктор, защото младежът се обърна към нея и попита:
- Какво има?
- Нищо. - направи се на ударена тя.
- Напротив, щеше да кажеш нещо. Какво?
Двамата се гледаха втренчено в продължение на няколко секунди, след което девойката не издържа, пое си дълбоко дъх и отговори:
- Нищо, просто... стори ми се, че сто злато са много пари. Тоест... би било по-добре да ги запазим за... - Но не успя да довърши мисълта си, защото Виктор я изгледа толкова кръвнишки, че загуби ума и дума. Момичето млъкна и заби поглед в земята с пламнали от срам бузи. Поне тук, пред вещицата, нямаше да посмее да й крещи.
- Ще го взема. - обърна се Виктор към магьосницата и издади от кесията необходимата сума.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Глицерин    Глицерин          Icon_minitimeНед Яну 08, 2012 10:36 am

Джамелия наблюдаваше всичко, което двамата правеха, казваха, начина по който се гледаха, начина по който девойката млъкваше пред спътника си и начина, по който той я държеше изкъсо. Не показваше никакво одобрение или неприязън. Не беше нейна работа да се бърка в чуждите отношения. И все пак ако караха така нямаше да стигнат заедно далече нали?
С монотонен, напълно лишен от каквито и да е емоции глас заприказва.
-Ще ви разкажа една история. Безплатно. Не ме прекъсвайте моля. - отправи глава към Виктор. Явно забележката се отнасяше за него.
-Крал Артур бил пленен в една битка и враговете му казали:

- Има само един начин да избегнеш смъртта, която те очаква. Трябва да отговориш на един въпрос. Но той е изключително труден. За сметка на това ще имаш цяла година да намериш отговора. Сега ще те пуснем, а ти ни дай своята рицарска дума, че ако не откриеш отговора, ще се върнеш, за да бъдеш посечен. И така, въпросът е: Какво най-много искат жените?

Върнал се крал Артур в своето кралство, разпитал всички жени там, но никоя не успяла да му даде смислен отговор. Вече се бил отчаял, когато един старец го посъветвал:

- Иди в старата гора, потърси вещицата, която живее там. Тя знае отговора, но и цената, която ще поиска, е изключително висока.

Крал Артур отишъл при вещицата и тя му казала:

- Да, зная отговора, но ако искаш и ти да го научиш, ще трябва да се ожениш за мен.

Погледнал Артур ужасната вещица, гърбава, мръсна, дрипава и само с един зъб в устата и рекъл:

- Не – по-добре да умра.

Но всички рицари от кръглата маса го замолили да се съгласи, защото иначе кралството ще загине. Отстъпил крал Артур на молбите, съгласил се и вещицата му открила отговора:

- Жените – казала му тя – най-много от всичко искат сами да управляват живота си и да не им се пречи на свободата.

Това бил верният отговор и Артур спасил живота си, но трябвало да плати ужасната цена. На сватбата редом с блестящия рицар се мъдрела вещицата, която воняла нетърпимо, оригвала се и лапала с ръце от изисканите блюда. Но кралят бил истински рицар и нито веднъж не показал, че това му е неприятно. Настъпила първата брачна нощ, но когато Артур влязъл в спалнята, неочаквано видял в леглото прекрасна млада девойка, а от вещицата нямало и следа.

- Какво става тук? – попитал Артур, а девойката отговорила:

- Задето се ожени за мен и ме търпя на сватбата, ще ти направя подарък – половината денонощие ще бъда вещица, а половината – девойка. Остава ти да избереш кога да съм вещица – през деня или през нощта?

Замислил се Артур – какво да избере? Да го виждат през деня редом с прекрасна девойка, а през нощта да трябва да спи с вещица, или обратното? След това казал:

- Ти сама избери кога каква да бъдеш.

Усмихнала се девойката и рекла:

- Защото зачиташ волята ми и прояви уважение към мен – през цялото време ще бъда девойка.

И така те заживели щастливо до дълбоки старини.

Поука: Няма значение каква е жената – умна или глупава, стара или млада, грозна или красива.

В душата си тя винаги е ВЕЩИЦА!!!

Мъжете са крале по душа – великодушни, разсъдливи, грижовни, справедливи, търпеливи….., НО САМО В ПРИКАЗКИТЕ!!!

Жената замълча за няколко мига, за да погали хиената си, която като коте й се отъркваше в краката.
-Разбрахте ли какво исках да ви кажа с тази история? - попита накрая тя.

/-100 злато/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Глицерин    Глицерин          Icon_minitimeНед Яну 08, 2012 9:13 pm

/Уоу, това беше страхотно. Сериозно. Много съм впечатлена! Направо се чудя какво да напиша, че да изглежда достойно като за отговор... :Д Глицерин          2274021061 Глицерин          945058907 Леле, как го измисли...?? Толкова е хубаво.. :)/


Меропа гледаше като гръмната. Историята на вещицата я бе сварила много неподготвена. "Обожавам тази жена." - установи момичето след малко. Знаеше, че трябва да отговори на въпроса й (Разбрахте ли какво исках да ви кажа с тази история? - бе попитала тя, галейки междувременно умилкващата се в нея хиена), обаче гърлото й отказваше да се подчини - чувстваше се, сякаш в него има заседнала буца лед. "Дай ми дар слово, Хаале /бел. - това е някакво божество на некромансърите, прости си измислих име/" - помоли се отчаяно тя, докато се опитваше да намери най-подходящите и удачни думи, с които да започне. За щастие от Виктор също се очакваше някаква реакция, така че Меропа се надяваше да се измъкне покрай него. Магьосницата обаче, явно проумяла какви са намеренията й, впери поглед точно в лицето й, сякаш се опитваше да я предупреди да не прибягва до подобни хитрини. "Няма накъде да бягаш." - обади се и ухиленият пеликан от розовата й рокля.
"Какво толкова го мисля? Просто отговарям и това е." - отсъди накрая Меропа и първа наруши тишината:
- Че трябва да се крепим един за друг? - "О, Боже" - помисли си тя. "Не мога да повярвам, че все пак го направих." Изведнъж думите я заляха като горчив океан, който най-накрая изригва над възпиращия го за хилядолетия висок каменен зид. - И че няма нито идеалната жена, нито идеалния мъж; че трябва да приемем недостатъците на другия, за да станем по-силни? И че макар да имаме много противоречия, много проблеми за изглаждане, трябва да открием начин да ги преодолеем, за да направим съвместния живот по-щастлив? И че ... - тук думите заседнаха на гърлото й - ами може би, че той трябва да прояви малко повече уважение към мен?
След това тя млъкна и се втренчи в картите таро на масата, за да избегне погледите на Виктор и вещицата. Не знаеше какви са израженията им, нито пък искаше да разбере. Всъщност искаше, обаче... не можеше да събере силите да го направи.

П.с. - Виж, за следващия ти пост става ли да направим изключение за правилото за репликите и да пишеш и от името на Виктор? Адски много ми е интересно да видя какво би казал той под твое ръководство. Ако искаш, може да прояви грубост, или пък да се вразуми... тоест не се притеснявай, може да напишеш всичко. :Д За мен това не е болка за припадане, просто ще направи играта по-интересна. Хм.. ъъ. да. Това е. : D
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Глицерин    Глицерин          Icon_minitimeПон Яну 09, 2012 11:45 am

Джамелия я слушаше внимателно без да показва дали е съгласна или не. Този въпрос нямаше правилен отговор. Важно бе как всеки го приема по отделно.
- Ами може би, че той трябва да прояви малко повече уважение към мен?
Когато изрече тези думи вещицата прихна да се смее, толкова силно, че чак й потекоха сълзи от очите, а Виктор. Е, Виктор сякаш бе като опарен. Почти не скокна от стола си. И макар че бе съгласен с предните й думи тук засегнаха себелюбието и мъжката му чест. Той се нацупи. Меропа си даде сметка, че никога не го бе виждала обиден. Можеше да се закълне, че мъжът се изчервява и сякаш леко беше издул бузите си, за да покаже колко накърнен е всъщност. Опита се да я погледне без тя да забележи, но уви погледите им се засякоха. Той бързо врътна глава на другата страна и демонстративно вирна брадичка нагоре.
-Хммм. - измънка той недоволно.
Двамата бяха толкова смешни и сладки - свитата, кършеща пръсти от притеснение Меропа и държащия се като малко дете Виктор. Бяха като излезнали от книга с картинки. Накрая домакинката им реши да прекъсне безмълвната препирня.
-Права си. Там където отивате е пълно с опасности и изпитания. Напълно различно от всичко с което сте се сблъсквали до сега. - погледа й показваше, че знае за какво говори, така че нямаше нужда да спорят с нея и да се опитват да я убеждават, че всъщност те са преживели много. Напротив, не бяха преживели нищо, в сравнение с това, което ги очакваше. -Ако не сте заедно и не се подкрепяте, по-добре да ви спестя времето и да ви убия още сега. Поне няма да се мъчите много.
Виктор се изправи ядосан.
-О, я стига. Да не мислиш, че ще се уплаша от една проскубана вещица. - той понечи да извади джобния си нож, но само с едно движение на китката Джамелия хвърли върху него черен прах, който експлодира в лицето му. Когато облака дим се разнесе от Виктор не се различаваше нищо освен оцъклените му очи. Цялото му лице бе в сажди, косата стърчеше на всички посоки.
Кой е проскубаната вещица, казваш? - попита го подигравателно жената, а хиената й почна да се хили по техният дразнещ, но специфичен начин.
-За да получиш уважение, момче, трябва и да даваш уважение. Запомни го! - заповяда тя. -Запомни ли го? - попита наставнически след това.
-Да! - недоволно, пак нацупено отвърна той.
-Чудесно! А сега, ако няма още нещо...... - изгледа ги въпросително Джамелия.


/Мерси :) опитвам се да ти го правя интересно :))))/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Глицерин    Глицерин          Icon_minitimeВто Яну 10, 2012 8:25 pm

- Всъщност има. - каза Меропа, обзета от неочакван непукизъм - Колко струва гледането на карти таро?
Виктор понечи да се заяде с нея, тъй като преди малко му бе държала сметка за предупредителния камък, а сега самата тя проявяваше неблагоразумието да потърси толкова безумно скъпа услуга. Обаче точно преди думите да се изстрелят от устата му, той се сети за историята на вещицата, която в добавка с претърпяното унижение отпреди малко, му подейства като противоотрова. Кажеше ли нещо, щеше да прозвучи като човек без самоуважение. Затова премълча.
- И какви неща има тук като цяло? Имам усещането, че в къщата ти са скрити какви ли не чудеса. Ще ни покажеш ли стоката си? Кой знае що за интересни предмети може да намерим. Нещо ми нашепва, че не сме достатъчно добре снабдени за пътуването и престоя ни в Роузкил. Неслучайно сме попаднали тук.
"Запомни, Меропа" - прозвуча в главата й познат глас от далечното минало, който й се стори като призрачен шепот на погребани времена - "В този свят няма случайности. Всичко се случва с причина. Понякога човек не забелязва възможностите, които му предоставя съдбата, но е факт, че Всемирът никога не ни оставя без избор. Той скрива тайни знаци навсякъде и нашата работа е да ги намерим."
Гласът, разбира се, принадлежеше на Мерион. Старицата често обичаше да говори мъдрости и загадки.
"Но, защо тогава" - често се питаше Меропа, докато гледаше умиращия залез през прозореца на каменната кула - "не направи нищо, за да предотврати трагичната съдба на рода ми? Тя бе способна на това. Тя знаеше какво ще се случи. Вероятно, ако сега се изправи пред мен и настоя да ми обясни поведението си, ще ми отговори с някоя от обичайните си философски мисли, с които винаги караше хората да се чувстват като невежи овчици пред всезнаещ бог. Но този път не съм съгласна с нея. Нека да върви по дяволите! Никоя от налудничавите й поуки не може да оправдае истината, че остави най-близките си хора да бъдат изтребени. Нищо не е по-важно от семейството, а тя, макар и да не бе същата плът и кръв, бе неразривна част от него."
Меропа така и не бе разбрала какво се е случило с нея.
- Е, откъде ще започнем? - попита тя вещицата, оттърсвайки се от досадните разсъждения, които бяха протекли в главата й за не повече от две секунди.
Десетте години самота, прекарани само и единствено в разговори със самата себе си, определено й бяха оставили отпечатък.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Глицерин    Глицерин          Icon_minitimeЧет Яну 12, 2012 10:09 am

Дажемелия извади изпод масата си едно малко тесте, в бяла хартиена обвивка.Отвори го и извади дългите правоъгълни карти.Раздели ги на две, доближи върховете на двете тестета едно до друго и като ги облегна на масата леко, ги смеси отново.Погледна към момичето и и обясни на кратко за какво става дума.Трябваше да си изтегли 6 карти, по които тя ще и разкаже някой тайни за нейният живот, които само картите виждаха.Виктор бе безучастен в цялата игра, можеше просто да стои до нея и да я наблюдава.

- Хайде мила, искам 6 карти на масата.Изтегли картите една по една, като ги поставяш с лице нагоре.Аз ще ти обяснявам значението на картата, а ти сама си направи изводите. - изрече вещицата, като се усмихваше галантно докато я гледаше в очите.Тя постави тестето на масата, като описа дъга с него така, че всички карти да се виждаха идеално.Меропа посегна към картите, като се спря за миг и се зачуди коя да изтегли.Хвана произволно една, издърпа я от купа и я постави обърната с лицето нагоре на масата, точно пред останалите карти.Вещицата се усмихна като видя картата.Бе изтеглила така наречената "Седмица жлези" - мъж държащ прът, наподобяващ жезъл, а около него още няколко.
Spoiler:
 
Меропа се присегна и изтегли още една карта :
Spoiler:
 

Последва и третата карта :
Spoiler:
 
Четвърта...
Spoiler:
 
Пета...
Spoiler:
 
И последната карта :
Spoiler:
 

Накрая, вещицата изтегли една карта от "дъгата", като я погледна набързо.Малко се намръщи, замисли се, но все пак я обърна към Меропа.Показваше и картата която наричаха "Обесеният".
Spoiler:
 
- В крайна сметка, това те очаква.Трябва да се жертваш за нещо или някого.Дали доброволно или насилствено - не мога да ти кажа.Ще се лишиш от някой или нещо ценно, но това ще определи добрият път който те чака занапред.Сама трябва да решиш дали да повярваш на картите или ще се вслушаш единствено в инстинкта си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Глицерин    Глицерин          Icon_minitimeПет Яну 13, 2012 9:10 pm

След като приключи с гадаенето, вещицата събра картите от масата и ги прибра невъзмутимо на мястото им. Меропа не направи никакъв коментар; всъщност тя все още бе толкова шокирана от чутото (най-вече от предсказанието на последната карта), че не можеше да реагира по какъвто и да било начин. Всичко казано от Джамелия пасваше идеално с историята и характера на некромансърката. Жената се бе докоснала дори до най-дълбоките и лични кътчета на душата й - например бе доловила разочарованието й от Мерион, без дори да подозира за съществуването на старицата; бе разкрила взаимоотношенията й с Виктор, вредния й навик да се самовглъбява и отдръпва от света, както междувпрочем, установи тя, правеше и в момента; тъгата по семейството и по уюта на дома, бягането от реалните проблеми и прекаленото ровене в миналото... Меропа бе възхитена от уменията на Джамелия; току-що тази забележителна жена я бе пресътворила с думи. И щом предсказанията, свързани с настоящите и миналите проблеми от живота й, бяха толкова правдободобни, това означаваше, че последните две карти също говорят истината.
"С кого ли ще се сближа толкова много? Дали става въпрос за Виктор?" - предположи объркано Меропа, хвърляйли скришен поглед към приятеля си.
Но това, което най-много я ужасяваше, бе "Обесеният". Когато се сети за страховитата карта, по гърба й премина ледена тръпка. "Не съм сигурна дали изобщо искам да знам каква е съдбата ми." - помисли си уплашеното момиче и повтори дословно в ума си думите на вещицата. "И не знам дори кое е по-страшно: това, че ще ми се наложи да се пожертвам за нещо, или това, че ще загубя ценен човек." Независимо от това, че Джамелия бе допуснала, че нещото, от което ще се лиши, може да бъде и предмет, Меропа бе почти сигурна, че става въпрос за човек. Не знаеше защо. Просто имаше това злокобно усещане. Изведнъж й хрумна страшна мисъл.
"Ами ако е...." - Тя отново хвърли поглед към Виктор, този път със свито сърце - "Не, не е той! И дума да не става!"
Разбира се, че няма да е той. Ако загуби него, какво изобщо ще й остане?
Друга болезнена мисъл прониза сърцето й.
Нима нещо освен Виктор бе ценно в живота й?
- Вярвам им. - изтърси най-неочаквано Меропа, вперила невиждащ поглед в масата. Вещицата, която бе станала, за да разбърка зеленикавата смес в котела, се обърна към нея, но не каза нищо; само едното ъгълче на устата й се изви многозначително нагоре.

Глицерин          43758

- О. И да не забравя: Колко ти дължа?


п.с. - Това накрая не се брои за говорене от чуждо име, нали? Или не трябва да има и реакции? Ако пак съм направила някой фал, ще го махна. Д:

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Глицерин    Глицерин          Icon_minitimeСъб Яну 14, 2012 12:40 pm

Зад многозначителната усмивка можеше да стоят много неща, които щяха да си останат загадка. Не бе работа на Джамелия да се меси, само да показва. Тя взе една щипка черен пипер и го пусна в отварата, която почна още повече да къркори. След няколко минути махна котлето от огъня и наля по един чирпак в три паници. Подаде две от тях на гостите си, а третата сложи пред себе си.
-Пилешка супа! - обясни тя. -Яжте имате нужда от още сили. Не остава много до Роузкил. Колкото до парите. Общо всичко до сега още 50 злато. Мисля, че е достатъчно. Интересни сте ми, ще наблюдавам от близко развитието ви.
След като каза каквото имаше да казва вещицата опита от зеленикавата супа и присви доволно очи.
-Пътят към Ада е изписан със забавление и грехове. - констатира накрая незнайно защо.


/Не, спокойно, няма нужда да оправяш нищо. Щом са някакви леки действия и реакции, които не пречат на общата идея няма проблем/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Глицерин    Глицерин          Icon_minitimeСъб Яну 14, 2012 3:08 pm

- Какво още би ни препоръчала да вземем? - попита Виктор накрая. Така или иначе вече бяха почнали да пилеят парите си - поне да го направят качествено. Пък и той се съмняваше някъде другаде да намерят толкова полезен магазин като този на Джамелия. Струваше му се, че в къщата на тази жена има всичко. По-добре да си позволят да прахосат малко пари, обаче да се подсигурят с качествена защита. Имайки предвид откъде бяха избягали и какви хора най-вероятно вече бяха по петите им, щяха да имат нужда от такава.
На повърхността на варящата се зеленикава течност отново се показа главата на тритона. Меропа, която понякога не се сдържаше да си вре носа в чуждите работи, се осмели да попита:
- Извинявай, ако е прекалено нахално от моя страна, обаче още от влизането ни един въпрос не ми дава мира.
Вещицата повдигна вежда.
- Какво се вари в онзи казан?
Сякаш стресната от неочаквания въпрос, сместа изсвистя и изстреля във въздуха бълбукащи балончета газ.
В главата на Меропа изплува поредния спомен.
Тя вървеше по сумрачния коридор към библиотеката (трябваше да намери книга, която да й помогне с уроците по История на черната магия), когато от една врата изскочи Мерион, държаща в ръцете си изключително странен предмет. Сам по себе си той не представляваше нищо невиждано досега, а просто ... пръстен; но притежаваше две особени черти, които го отличаваха от всички останали пръстени, които Меропа бе виждала някога в живота си. Първо, бе с размерите на десертна чиния, и второ: камъчето, което го красеше, представляваше ... око. При това - доста необикновено на вид. Ирисът покриваше цялата му повърхност: не се виждаше и следа от склерата. Синьо-зеленият му цвят напомни на момичето за мъглявина в Космоса. Зеницата не бе кръгла, а елипсовидна. Детето изпита внезапна студенина. На какво създание можеше да принадлежи това... нещо?

Глицерин          Tumblr_lghzfjt0zE1qemv0eo1_500

"Какво е това?" - бе попитало незабавно. Жената му бе хвърлила укорителен поглед и веднага го бе срязала:
"Твърде много нахалстваш, малката! Някой ден това ще ти докара беля!"
Припомняйки си думите й, девойката се усмихна тъжно. Така и не се бе отървала от този вреден навик.
"Както и от някои други." - помисли си тя ядосано, давайки си сметка, че отново се е отплеснала в размисли по миналото.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Глицерин    Глицерин          Icon_minitimeСъб Яну 14, 2012 6:53 pm

- Какво още би ни препоръчала да вземем?
Вещицата замълча за миг, след което сухо каза:
-Нищо друго тук няма да ви спаси. Никакви магически камъни, медальони и кукли. Само собствените ви сили. Кръв е заляла с болка земята и вие трябва да се научите да я използвате в своя полза. Нали все пак за това отивате в Роузкил. За да усъвършенствате уменията си и да можете сами да се справяте с всяка заплаха.
Думите й бяха мъдри, добре щеше да бъде да се вслушат в тях.
- Какво се вари в онзи казан? - попита по едно време Меропа. Наистина беше любопитна, нали? Джамелия се обърна към казана с цвърчащата течност.
-Това? - посочи с поглед тя. -Това е отвара за преобразяване. Шейпшифтърска работа. Не е нещо за вестители на смърт като вас.
Изведнъж жената замлъкна и се ослуша. Сякаш долавяше звуци, които те не можеха и виждаше неща, които те не можеха да видят. Лицето й се помрачи.
-Трябва да тръгвате. - каза студено като се обърна към Виктор с поглед, който предвещаваше неприятности. Той долови тревогата й, макар да не го показваше и разбра, че е права. Трябваше да побързат.


/-50 злато. Бояна пиши тук последния си пост и после още един пак на пътя на смъртта как поемате към Роузкил/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Глицерин    Глицерин          Icon_minitimeСъб Яну 14, 2012 8:11 pm

Вещицата стана и ги съпроводи до вратата. Изражението й бе сурово и донякъде грубо. От предишната й учтивост не бе останала и следа.
- Беше ми много приятно. - сбогува се унило Меропа, на която никак не й се тръгваше. Беше се привързала към тази странна жена, която може би нямаше да срещне никога повече - Благодарим ти много за всичко.
- Довиждане! - отговори лаконично тя и без много да протака, ги изпрати. Пеликанът им се ухили за последно от роклята й.
Още когато Джамелия им отвори, за да излязат, ги връхлетя ледена вихрушка от пронизващ вятър и сняг. Меропа бе обзета от непреодолимия порив да изтича обратно пред камината и никога повече да не помръдне оттам. Обаче нямаше избор - ще, не ще, трябваше да излезе обратно на Пътя. Когато се отдалечиха на около петдесетина метра, девойката хвърли един последен поглед през рамо. Схлупената къщурка се бе сгушила в снега като заспала костенурка. Над нея небето сияеше в кървавочервена светлина. Тъй като денят бе почнал да напредва, околността изглеждаше още по-зловеща. Усещаше се, че нощта наближава. На сутринта Пътят също им бе вдъхвал чувство на безпокойство и отчаяние, но е известно, че изгревът е времето на зараждането, когато природата и животните се събуждат. А вечерта: тя е времето на смъртта. Тогава силите на мрака напускат леговищата си и почват да върлуват по света...
- Интересна жена. - отбеляза Меропа, която едва се осмели да започне разговор с Виктор след всичко, което се бе случило.
- Наистина. - отговърна младежът, също толкова смутен, колкото бе приятелката му.
Двамата млъкнъха и продължиха да вървят сконфузено, избягвайки да поглеждат към другия.
- Дали вече са по петите ни? - попита Меропа и с трегова погледна назад, макар да знаеше, че няма да види нищо.
- Не знам. - отвърна момчето мрачно - Обаче имам лошо предчувствие. Затова трябва да побързаме. Студено ли ти е?
- Не, добре ми е. Поне засега. - отвърна Меропа, зарадвана от милото му отношение. Начинът, по който й говореше, бе чувствително по-дружелюбен от преди. Явно наистина си бе взел бележка от този толкова колоритен следобед, макар че никога нямаше да си го признае.
Тя впери поглед в черепа, който я гледаше с омраза от висините, и й се стори, че всеки миг ще се спусне към нея и ще я погълне в черната си паст. Очите му приличаха на бездънни пропасти, като портал към други измерения, или може би към Хаоса? Снегът ги шибаше безмилостно в лицата, докато накрая не ги превърна в безчувствени мраморни статуи. Скоро ушите на Меропа се превърнаха в парещи от болка буци лед. Тя притисна с длани качулката си колкото се може по-близо към тях в отчаян опит да им вдъхне малко живот. Виждайки това, Виктор се спря и се обърна към нея:
- Ела да те прегърна, ще ти стане по-топло.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Глицерин    Глицерин          Icon_minitimeСъб Яну 14, 2012 8:19 pm

Боянче пиши в Гробищата на Роузкил. Как стигате до там и какви са мислите ви, но помни, че вече се е смрачило когато пристигате.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Глицерин          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Глицерин    Глицерин          Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Глицерин
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Пътят на Смъртта-
Идете на: