ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Хълмът

Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeНед Ное 27, 2011 4:46 pm

На малко разстояние извън пътя се беше образувало възвишение, което всички жители на територията наричаха "Хълма". Той представляваше възвишение от купища срутени камъни, останки от битки, търкалящи се черепи, счупени каруци и други подобни руини. Хората го използваха както за почивка, така и за битак. Тук често можеше да се намери нещо изгубено, но ценно. Но понякога мястото служеше за среща на банди и магьосници и тогава се превръщаше в свърталище, на което не бихте желали да бъдете.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeПет Дек 02, 2011 9:58 pm

Имах чувството, че тичаме с часове без да спрем и без да се обръщаме назад. Луната почна да отстъпва място на слънцето, а ние чак тогава се озовахме на пътя и спряхме на хълма за малка почивка. Завлачих краката си едвам едвам, изморена, капнала от умора даже и се подпрях на един голям камък. Главата ме болеше зверски, а бузата ми пулсираше бясно. До преди малко течащата кръв сега се бе съсирила и засъхнала върху кожата. Наведох се напред и се закашлях, а от устата ми потече малка стуйка кръв. Избърсах я с ръка, като се запъхтявах. Дишах на пресекулки с полуотворена уста и постоянно се държах за челото. Мозъкът ми биеше като тъпан. Заради удара, заради опиата, а и новата техника, която все още не можех да повярвам, че проработи. Всичко това се отразяваше на тялото ми - както външно, така и вътрешно. Гледах го безизразно. Мълчах известно време след което просто проговорих:
-По принцип бих ти казала, че не ме интересува какво се случи току що. Но няма да го направя заради това - посочих бузата си като леко я докоснах, но веднага след това махнах дланта си, защото ме защипа и заболя.
-Обяснявай! - заповядах студено на Клавдий без изобщо да ми пука, че той е по-висшестоящ от мен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeНед Дек 04, 2011 9:06 am

Блек се просна на земята по гръб и задиша очестено.Погледна към Дориан и отвърна на любопитството и :
- Не му е тук времето... някой може да ни чуе - беше му трудно да говори, тъй като с вързани ръце и приведен напред е доста по-трудно да се движиш. - Като за начало, можеш да ми развържеш ръцете, а след като се приберем ще разбереш.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeНед Дек 04, 2011 12:11 pm

Намръщих се. Не този отговор очаквах. Не и след като за малко не ми смачкаха главата заради него. Извадих ножа си и бавно, заплашително тръгнах към него. За момент през главата ми мина идеята да му прережа гърлото и да се свърши. Но по пътя се закашлях и отново изплюх кръв. Имах чувството, че челюстта ми е разбита. Отидох зад гърба му и прерязах въжетата.
-Дерзай. - бе единственото, което му казах.
Прибрах ножа и тръгнах едвам едвам към пътя за гилдията. Исках да се прибера колкото се може по-бързо, но физическото ми състояние не ми го позволяваше. Влачих се като гол охлюв и не преставах да се държа за главата. Болката още не минаваше. Клавдий ме настигна без проблем и ме подмина с няколко крачки. Аз вървях зад него без да говоря. Бях му насъбрала много и даже не исках да чувам гласа му в момента.
Минаха няколко минути, в които се мъчех без ефект да се стегна. Все повече отмалявах, тялото ми отказваше, а в организма си все още усещах отровата, с която ме бяха инжектирали. Опитвах се да се изравня с него. Този един метър делящ ни ми се струваше като цяла пропаст, но не му казах нищо, не го накарах да ме почака. Докато накрая пред очите ми причерня и почнах да завалям крачка. Зави ми се свят, погледа ми се замъгли, не виждах ясно.
-Клав... - опитах се да промълвя с изпъната към гърба му ръка.
Твърде късно. Сякаш гигантски камък ме удари в тила и изгубих връзка с реалността. Главата ми клюмна и се строполих първо на колене, а веднага след това по лице. Припаднах най-безпомощно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeНед Дек 04, 2011 5:24 pm

Блек погледна съм свлечената си възлюбена, но беше твърде късно.Припаднала на земята, стоеше безжизнена със заровена глава в земята.Скочи рязко към нея и повдигна главата и.

- Дориан, Дориан.... - крещеше белокосият мъж, но тя не му отговаряше.Плесна и няколко леки шамара в опит да я свести, но не успя.Стоеше и се чудеше какво да прави, но пристъпа на паника го обземаше все повече.Случвало му се е да съживява мъртъвци, да убива магьосници и после да си играе с телата им, но когато се случи нещо подобно на някой твой близък...тогава се побъркваш.
Плесна си два шамара и на себе си, за да се събуди и погледна към момичето.Сложи ръка на лявата и гърда за да усети пулса си, след което се усети че трябва да я държи малко по-нагоре... Биеше, но слабо.Постави ухо до устните и, но не дишаше.

- Трябва да те събудим, дребосък - изрече той след което постави ръце на устните и.Това бе първото нещо за което се сети.Напрегна мисълта си и пусна една сива струйка енергия през ръцете си.Бавно навлизаща в тялото на Дориан, чрез нея той търсеше път към дробовете и.Гледаше я, спяща, красива, нежна.... като кукла. - Хайде, таласъм...отвори очи.
Бавно достигайки чрез силите си до дробовете и, той ги накара да пулсират достатъчно че въздуха от тях да тръгне на където трябва.Отдръпвайки ръце от устните на момичето, тя рязко отвори очи и си пое дъха от който имаше нужда.Повдигна главата и отново, за да може да си поеме въздух по-добре.Усмихна и се, след което и рече :

-Ти, няма да ми умираш! Хайде сега скачай и да тръгваме.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeНед Дек 04, 2011 7:20 pm

Отворих очи и струята въздух навлезе в дробовете ми болезнено, все едно някой го тласкаше на сила в организма ми. Огледах се, но ми трябваше известно време докато почна да различавам заобикалящите ме предмети. След минута две осъзнах, че Клавдий ме държи в ръцете си.
-Ти, няма да ми умираш! Хайде сега скачай и да тръгваме.
Думите му тътнеха в мозъка ми пулсиращо. Пробвах да се навдигна. Безуспешно. Тялото ми не се подчиняваше на желанията ми. Устата ми беше пресъхнала и не успях да издам и стон. Само повдигнах ръка към него и тя се озова върху лицето му. С усилие промълвих.
-Не мога.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeВто Дек 06, 2011 2:45 pm

Блек се спря и погледна момичето.Не можеше да се изправи, искаше да и помогне, но единствено честта му на Некромансър не му позволяваше.
Той се приближи към нея и коленичи близко до главата и.Толкова, колкото да може спокойно да я погледне в очите.

- Трябва да се научиш сама! - звучеше сякаш и заповядваше. - Хайде, ставай! Справяла си се с къде по-трудни неща! - Блек все пак и подаде ръката си, но не мислеше да я влачи като чувал или пазарска чанта на рамото си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeВто Дек 06, 2011 3:14 pm

- Трябва да се научиш сама! Хайде, ставай! Справяла си се с къде по-трудни неща!
Това вече преля чашата. Не стига, че заради него бях в това състояние, ами си позволяваше да ми се прави на голям мъж.
Бутнах ръката му грубо и пренебрежително. Обърнах се по корем, положих длани на земята и с големи усилия се изправих. Трябваха ми няколко минути да се застопоря на краката си и да запазя равновесие. Направих една крачка, след която паднах на едно коляно, но се подпрях с ръка. Изправих се отново и пак закрачих. Със всяка следваща връщах силата и опората си. Когато усетих, че мога да вървя сама, макар и бавно се обърнах към него и го изгледах с най-студения поглед, на който бях способна.
-Първо - нямаш представа с какви неща съм се справяла, затова не си въобразявай даже и за минута, че ме познаваш, Клавдий Блек.
Някаква омраза се четеше в гласа ми. Вече съжалявах, че не го заклах по-рано докато режех въжето, което ме подсети и за следващите ми думи.
-И второ - да, аз мога сама, което явно не важи за теб. Още не мога да повярвам - големият, лош некромансър беше спасен от малката, слаба новачка.
Говорех подигравателно. Заслужаваше си го.
-Клав, разочарована съм.....Трябва да се научиш сам.
Обърнах се демонстративно и тръгнах към Роузкил без да му обръщам повече внимание. Ако зависеше от мен можеше да се прибере сам или да пукне в пустоща....изобщо не ме интересуваше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeЧет Фев 23, 2012 7:10 pm

Стигнаха до така наречения хълм. Личеше си, че често има хора, което значи, че и на другите жители на града им допада. Гледката беше добра, макар и непълна, но все пак се виждаше част от града, а и небето бе още по-близо. Самият въздух бе по-чист от нормално. На единият край близо до ръба на една полегата скала стоеше Лушиъс и....хвърляше боб?
- Знаех си, че е започнал без мен. - Измъмри Геш недоволно.
След няколко крачки двамата с Меропа се приближиха до учителят й, като домакинът седна до него.
- Ой, Лу, защо си започнал без мен?
- Няма да живея вечно, за да те чакам. Какво прави тя тук?
- Няма да живееш вечно? Колко хилядолетия направихме? А тя... - Геш се усмихна невинно. - Взех я със себе си. Нямаш нищо против, нали?
Некромансъра не отговори на въпростите му, а просто прибра бобчетата, които наброяваха четирдесет и едно, е една мъжка носна кърпичка, сгъна я прилежно и я прибра някъде под сакото си, като се загледа някъде напред.
- Ой, защо ги прибра?
Отново не получи отговор. Зайо въздъхна и се облегна назад, отпускайки се на ръцете си.
- Тук наистина е красиво.
- Аа. - Съгласи се Лушиъс.
-Е, добре тогава, аз ви оставям и почвам да търся.
Той скочи на крака и отиде до голямата купчина от всевъзможни боклуци като почна да рови в нея. Изваждаше предмети един по един като ги захвърляше зад гърба си.
-Не, не, мммм....не....
Намери един череп, явно от животински вид.
-А това? Не, не е съкровище.
Хвърли и него и продължи с търсенето, в очакване да намери нещо наистина изключително.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeПет Фев 24, 2012 9:18 pm

Меропа остана на мястото си, без да знае накъде да гледа и какво да прави. Изобщо не бе предполагала, че Лушиъс ще бъде заедно с тях. Разбира се, тя нямаше нищо против компанията му (всъщност сърцето й направо щеше да пробие дупка в гърдите й), обаче щеше да умре от срам покрай него. Имаше чувството, че се натрапва, че присъствието й е нежелано от негова страна - и именно това я притесняваше. Искаше да бъде тук, но й се струваше, че пречи. Затова момичето побърза да настигне Зайо Байо, сякаш по този начин щеше да излезе от пределите на личното му пространство. В главата й, като запечатана на фотографска лента, остана застиналата му до ръба на пропастта фигура - вятърът развяваше бледозелената му коса, а в далечината се ширеше безплодна пустош; някъде над хоризонта гореше ленивото предиобедно слънце, хвърляйки златисти отблясъци върху замръзналите му очи.
Меропа побърза да разсее мислите си.
- Какво се надявате да намерите? - какво винаги заговори на "вие" домакина и погледът й зашари по земята в търсене на нещо неопределено. След като беглото й претърсване не даде никакви резултати, вдигна очи към Геш. Колко миличък само изглеждаше в детински чистото си щастие! Момичето изпитваше безкрайно уважение и страхопочитание към този човек. Толкова много искаше да се сприятели с него!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeСъб Фев 25, 2012 11:41 am

Геш тършуваше в купа със съкровища, а около него се изсипваше дъжд от захвърлени предмети. Очите и ръцете му шареха в битака.
-Какво се надявате да намерите?
-Ами, ами, ами нещо скъпоценно. Нещо интересно. Не знам какво, но когато го видя ще го позная.
-Ако можеш да намериш и мозъка си някъде там ще е перфектно. - чу се от скалата гласа на Лушиъс.
-Ха-ха, колко си остроумен.
Той се фръцна на думите на приятеля си и продължи със куеста си.
-О! - възкликна -Виж Лу - стъклено око. Аз може и да не си намеря мозък, но ти може и да се оборудваш, хахахаха. - засмя се подигравателно домакина и хвърли окото по посока на некромансъра. Той залегна, а стъклената топка прелетя над главата му.
-Мамка ти! - извика той, скочи на крака и с няколко крачки се озова до тях. Засили се и се строполи върху Геш. Двамата почнаха да се налагат, настана въргал.
Меропа виждаше само едно голямо кълбо от прах и пясък, от което от време на време се показваше нечия ръка, главата на учителя й, крака на Зайо и всевъзможни крайници. Кълбото се местеше заедно с търкалянето на мъжете. При една от стъпките на Лушиъс той се спъна в един камък и залитна надолу като повлече след себе си и Геш. Тупнаха на земята Лу по гръб, а домакина по лице, като ожули брадичката си.
-Аууччч.... - измрънкаха и двамата.
-О! - очите на Геш светнаха и той моментално забрави за болката. Протегна ръката си и набара една инкрустирана кутия, дървена. В единият си край беше леко пукната. Той се изправи и я отвори. От нея прозвуча красива мелодия, а вътре се въртеше една черна роза.
-Ето това вече е съкровище.
Той погледна към Меропа и й я подаде.
-За теб е!
И продължи с търсенето си.
-Лу, тук е красиво нали?
-Аааа..... - потвърди красивия екземпляр на прокълнатите все още лежащ по гръб в прахоляка. Държаха се така все едно никога не се бяха сбили.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeНед Фев 26, 2012 8:44 pm

Меропа взе кутията с треперещи ръце.
Беше толкова красива!
Прокара пръст по нея, наслаждавайки се на вълнистото усещане, което й създаваше инкрустираното злато. След това я отвори и магическата мелодия отново зазвуча. Леле, никога през живота си не беше чувала толкова нежна музика! Носеше се като лебедово перце по течението на вятъра. Черната роза се въртеше бавно около себе си, с тих, приспивен ритъм. Ако девойката постоеше още малко загледана в нея, най-вероятно никога повече нямаше да може да отмести очите си.
В ушите й отново прозвуча гласа на Зайо Байо, докато й подаваше съкровището:
- За теб е!
Меропа усети как сърцето й се превръща в разтопен карамел.
Некромансърката затвори бавно кутийката и по устата й се разля нежна усмивка. След това вдигна погледа си към двамата изключителни мъже и осъзна каква късметлийка е, че се намира тук, с тях, сега. Едва ли самата тя все още  можеше напълно да възприеме какво необикновено преживяване е това. Така е с вълшебните моменти - изживяваш ги и чак след като отминат, не можеш да повярваш, че не са просто фантазия, приказка.
- Благодаря. - каза тихичко, толкова тихичко, че имаше вероятност Геш изобщо да не я е чул.
В този миг нещо бляскаво прикова вниманието й.
Някакъв мъничък предмет, който от това разстояние й наподобяваше на мънисто, блещукаше сред хилядите разтрошени камъчета по земята.
Тя се наведе, за да види по-добре и действително: не беше плод на въображението й, там наистина имаше нещо.
Меропа почна да рови с пръст, докато тайнственото находище най-накрая не се показа в пълния си блясък.
Представляваше нещо като фигурка на зайче. Не беше съвсем ясно дали някога е принадлежала към по-голямо украшение, или изобщо какво бе предназначението й, обаче все пак имаше нещо символично в нея. Сякаш съдбата нарочно я бе изпратила, сякаш имаше някаква връзка със Зайо Байо Геш.
Момичето я почисти с пръст и изведнъж двете черни кристалчета, които служеха за очи, присветнаха в червено.
Каквото и да беше това животинче, явно не бе това, което изглеждаше на пръв поглед.
- Ей, - Меропа се поколеба, несигурна какво обръщение би трябвало да използва към домакина. Заради това, вместо да го назовава по име, тръгна да върви към него - Вижте какво намерих. Само за вас е!

Хълмът             Il_570xN.233573014_large


Последната промяна е направена от Меропа Морт на Съб Окт 10, 2015 9:44 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeНед Фев 26, 2012 9:06 pm

Очите на Геш се разшириха. Блеснаха при гледката. Мога да се закълня, че почти се бяха насълзили.
-За мен?
Той взе пръстена и веднага го сложи на кокалестият си пръст. Изпъна го и почна да прави чупки в кръста като някоя професионална манекенка.
-Колко си мила. Не е ли мила Лушиъс?
-Аааа.... - отвърна незаинтересовано учителят й.
Слънцето почваше да се скрива малко по малко и сега черепът в небето още повече изпъкваше на фона на бледорозовият залез.
-Хей Лу, разкажи ни някоя история.
-Не!
-Хайде де, искаме да чуем история, нали Меропа? - почна да го подканва приятелят му и да скача около него като заек само и само да го накара да изпълни желанието му.
-Хайде, хайде, хайде. История, история, история....
-Добре, само спри да мрънкаш. - навъси се Лушиъс и застана в седнало положение. - Едно време имало някъде си един беден и добър човек. Той се трудил от сутрин до вечер да изкара прехраната си и да спечели някоя и друга пара. Но кой знае как, не му вървяло и той си останал беден, та беден. Като видял, че няма спасение, беднякът решил да иде в някоя друга земя, дето трудът се цени повече, дето човешката справедливост е по-голяма, та дано там сполучи.
Нарамил човекът торбичката с хлебец на гърба си, взел тояжката Е ръка, простил се с близки и приятели и тръгнал на път.
Вървял що вървял, дошъл до една чешма. Като бил вече уморен, той седнал да си почине. Тук го настигнал един пътник като него, с торба на рамо, с тояжка в ръка.
- Добра стига, побратиме!
- Дал Бог добро!
- Що чакаш тук, при чешмата?
- Уморих се от път, та почивам.
- Е, за къде пътуваш, ако Бог е рекъл?
- Тръгнах да ида в чужда земя на печалба. Тук е голяма сиромашия, голяма скъпотия. Хората са лоши, несправедливи, лъжат, не доплащат, от надницата отбиват, от труда ти недоволни. Ще ида в друга земя - там може да е по-добре.
- Бог да ти е на помощ - казал вторият пътник. - И мене гони същата неволя. Ако искаш, хайде да станем другари, заедно да отидем в чуждата далечна земя, заедно да работим и заедно да печелим.
- Съгласен съм, приятелю! С другар е по-лесно и по-добре.
- Така, така, приятелю, и аз виждам, че си добър за другар, но едно нещо ще искам от тебе.
- Какво искаш, приятелю?
- Като вървиш с мене, ще видиш много работи, които страшно Ще те учудят. Искам от тебе едно нещо: каквото видиш и чуеш - нито да питаш, нито да разправяш! Съгласен ли си?
- Съгласен съм - казал първият пътник.
- Честна дума?
- Честна дума!
Двамата пътници си подали ръце - и другарството станало.
Тръгнали да пътуват. Вечерта стигнали в един голям град. Като нямало къде да нощуват, вторият пътник казал:
- Аз имам тук един стар приятел, добър човек. Да отидем у него. Те разпитали къде живее тоя човек, намерили дома му и почукали на портите. Домакинът излязъл. Като разбрал, че са странници които търсят подслон, още повече като познал приятеля си - много се зарадвал. Приел ги у дома си, нагостил ги, напоил ги, дал им чисти и бели постелки да преспят. На утрото им сложил закуска. Като си тръгнали, турнал им в торбите хляб, сирене и други работи за ядене. Изпратил ги като братя.
Но през нощта, докато били в къщата, вторият пътник отворил долапчето в стаята, дето спали, и откраднал оттам златна чаша.
Първият пътник видял това и много се учудил на неблагодарността на другаря си. Но бил дал дума да мълчи. Затова нищо не рекъл.
На втория ден пътниците стигнали в друг град. Било се стъмнило и трябвало пак да нощуват. Като нямали познати, те се спрели случайно на една голяма порта и почукали.
- Кого търсите? - попитал ги един минувач.
- Странници сме, търсим място да преспим - казал първият пътник.
- Зле сте случили, приятели - рекъл минувачът. - Тук живее най- лошият човек в града. Той никому милостиня не дава. Мъчи работниците си, жена си и децата си. Бие и гони просяците. Заробил е съгражданите си с лихварство...
- Е, нищо - казал вторият пътник, - каквото намерим, това ще е - и продължил да тропа на портите.
Стопанинът излязъл намръщен, мрачен, нахокал ги хубаво, но ги приел в къщата си, настанил ги да спят в един нечист килер и не им дал нито - вечеря, нито капка вода.
Пътниците кое-как преспали и рано сутринта станали да си ходят. Преди да си тръгнат, вторият пътник извадил из торбата откраднатата чаша и я оставил у дома на тоя лош човек. Това още повече учудило първия пътник.
„Виж, какъв чудноват човек намерих за другар! - помислил си той. - От добрите краде, на лошите подарява. Не ми харесва тоя човек."
Така си помислил той, но не казал нищо, защото дал честна дума да мълчи. И тръгнали пак двамата приятели. Вървели що вървели, замръкнали в едно малко селце. И тук нямали познати. Въртели се насам-нататък, най-после видели край селото един разграден сиромашки двор. Сред двора имало къщичка, прилична на кокошарник - мъничка, изкривена, подпряна с два гнили дирека, за да не се сгромоляса. Вторият пътник рекъл:
- Да почукаме тук!
- Да почукаме - съгласил се първият. Спрели се и почукали. От къщичката излязла една бабичка - суха, жълта, цяла покрита с дрипи.
- Какво търсите, синко?
- Странници сме, бабо, търсим място да пренощуваме.
- Елате, синко, заповядайте, баба! В къта има място за двама. Аз с моята малка внучка ще спя при водника.
Рано сутринта бабата изпратила внучката си да пасе прасето, а тя отишла на селската чешма за вода.
Двамата пътници тръгнали да си ходят. Като излезли из вратата, вторият пътник взел брадвата от дръвника, ударил два-три пъти гнилите подпори - и бабината къщица се преметнала и рухнала.
Първият пътник се учудил още повече.
„Бре, какъв лош човек намерих за другар!" - помислил си той.
Помислил, но не казал нищо, защото дал честна дума да мълчи.
И двамата приятели продължили пътя си. Вървели що вървели, замръкнали в едно друго село. Там попаднали в къщата на един добър човек, гостолюбив и харен. Напоил ги той, нагостил ги и им дал стая да преспят. Сутринта им дал ядене за из пътя и ги изпратил чак до пътната врата. Тук вторият пътник му казал:
- Приятелю, ние сме хора от далечни места. Не знаем пътя. Прати твоето момче да ни упъти донякъде.
Човекът се съгласил на драго сърце. Повикал петнадесетгодишния си единствен син. Казал му да покаже пътя на гостите и да ги изпроводи вън от селото.
Момчето тръгнало пред гостите, а те по него. Като стигнали вън от селото, то се спряло на моста на голямата река, която се мятала шумно отдолу, и казало:
- Като вземете оттук надясно, по правия път - не се бойте! Той ще ви изведе там, дето искате.
Като казало това, момчето се поклонило и рекло да се върне. В това време вторият пътник се приближил до него и го бутнал от моста. Момчето паднало в реката и се удавило.
Досега първият пътник гледал какви чудни работи върши неговият другар, чудел се и си мълчал. Но като видял това злодеяние той се обърнал към другаря си с негодувание и викнал:
- Кой си ти, проклети човече, та не можах да те разбера? В същия миг лицето на неговия другар се преобразило - станало чисто, светло и безкрайно хубаво. Една чудна светлина излязла от цялото негово тяло и го обгърнала като светъл облак. Той се усмихнал и казал:
- Поклони ми се, защото аз съм ангелът на справедливостта.
Учуден и уплашен, човекът паднал на колене, поклонил се и казал:
- Прости ми, ако греша, свети Божи пратенико, но през нашето другаруване аз не видях знак на справедливост нито в едно от твоите дела. Напротив, всичко, което ти извърши, беше дело на неблагодарност, несправедливост и зло.
Тогава ангелът го покрил с крилата си и небесният му глас прозвучал и казал:
- Не се чуди, човече. Онова нещо, което ти вземаш за зло, е всъщност добро, а онова, което ти мислиш за злодеяние, е само предпазване от зло. Чашата, която откраднах от добрия човек, бе отровна. Тя му бе подарена от негови завистници, за да го отровят. Аз я оставих в къщата на лошия. Нека се отрови той, защото много хора страдат от него и още много щяха да пострадат.
Под къщата на бабата имаше заровено голямо богатство. Ако аз не бях срутил тая нищо и никаква колиба - бабата нямаше да го намери. Тя щеше да умре бедна и щеше да остави в бедност добрата си внучка. Сега, като чисти развалините, тя ще намери богатството и ще умре доволна, че има какво да остави на внучката си.
Пък дето удавих единствения син на добрия човек, аз го направих, за да спася бащата от срам и позор.
Син му, ако беше живял, щеше да стане най-лош човек, най-голям разбойник - щеше да огорчи сърцето на добрия си баща и сам на себе си щеше да навлече позорна смърт заради позорния си живот.
И тъй, едно добро не се ражда, ако не се погуби едно зло. Така свършил думите си ангелът на справедливостта и хвръкнал на небето.

Некромансъра свърши разказа си и се обърна към Геш:
-Доволен ли си?
-Ууххх...устата ми пресъхна. - оплака се домакина.
Лушиъс го изгледа тъпо:
-Ти дори не каза една дума.
- Какво ще кажете да вземем нещо за пиене, а? - продължи домакина без да обръща внимание на забележката на другарят си.
-Ааааа....
-Добре, след малко се връщам.
И той изчезна като остави Меропа и Лушиъс сами на хълма.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeНед Фев 26, 2012 9:32 pm

Меропа седеше на скалата, без да смее да гъкне и да помръдне. За щастие не беше съвсем като удавник без сламка, защото имаше възможност да съсредоточи цялото си внимание върху кутийката.
"Господи, аз съм съвсем сама с него" даде си сметка след малко и усети как краката й изтръпват.
Сърцето й щеше да счупи гръдния й кош.
Мъжът се намираше на около два метра от нея и гледаше някъде в пространството, сякаш изобщо не я забелязваше.
Разбира се, Меропа не виждаше това, защото правеше всичко възможно да гледа някъде другаде, но не и към него, но го знаеше заради онзи специфичен усет у хората, който им позволява да разбират в какво положение са и какво вършат другите покрай тях, без да трябва да наблюдават непрестанно всяко тяхно движение.
Момичето не се сдържа и хвърли бегъл поглед надясно.
Виждайки го, сякаш се парализира. Дъхът й секна и по бузите й изби руменина.
Дори не осъзна как се изплъзва от устата й.
- За какво сте се замислили?
"Идиотка!" - каза си тя, не вярвайки, че всъщност го бе изрекла. "Пълна, пълна идиотка!"
След което зачака с ужас отговора му.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeНед Фев 26, 2012 9:52 pm

-За какво сте се замислили?
Думите й се забиха в гърба му като горещи въглени в ходилата на нестинари.
-За нищо.
Лъжа....За какво му беше на Геш да я довежда тук? Толкова ли не можеше да разбере, че Меропа не трябваше да бъде виждана с него? Да той й преподаваше, учеше нея и онзи нейн противен приятел, но ако ги видеха заедно някъде другаде извън факултета можеше да стане проблемно. Така е. С Геш са най-добри приятели. Обожаваше го, харесваше да прекарва малко време с него, а и той винаги говореше много. Въпреки всичко беше като звездите, дори да не го виждаше всеки ден, Лушиъс знаеше, че е там и че може да се разчита на него.
Меропа! Тя не трябваше да се забърква с него, а толкова много искаше. Не можеше, не искаше или искаше? Но не можеше да си го позволи. Какво ставаше после? Нямаше да може да я научи на нищо и щеше да умре по-бързо. А и годините... годините бяха огромна пречка. Колко беше живяла тя? Деветнадесет - двадесет години, а той? Не можеше дори да ги преброи, както не можеше да преброи и враговете си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeНед Фев 26, 2012 10:08 pm

"За нищо."
Отговорът му се изстреля като ледена висулка върху детска глава. Беше прозвучал толкова студено и грубо, че тя незабавно се отдръпна встрани, сякаш бягаше от бясно куче.
В този миг обаче нещо й прищука. Сякаш някоя невидима сила бе решила, че духът на Меропа не се справя достатъчно добре и че заради това на негово място ще сложи някой друг, по-достоен.
Истината беше, че некромансърката клонеше в двете крайности. Един път по-свенлива от плюшена играчка, друг път безсрамна до безразсъдство. Просто случките в живота й я бяха направили такава. Буйно детство и увредено юношество - интересна и противоречива комбинация.
- Добре тогава. Аз пък ще ви кажа за какво мислех аз. Мислех си за вас! Имате много красив цвят на косата, знаете ли? Наистина е вълшебен! Все едно, че не сте човек, а някакво лунно създание!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeНед Фев 26, 2012 10:21 pm

Първите звезди се показаха на небосвода и ако развинтиш въображението си достатъчно можеше да ги свържеш в различни форми като сърце или....черпак.
Момичето отвори уста и думи заизлизаха от нея - необуздани, безразсъдни, искрени.
- Добре тогава. Аз пък ще ви кажа за какво мислех аз. Мислех си за вас! Имате много красив цвят на косата, знаете ли? Наистина е вълшебен! Все едно, че не сте човек, а някакво лунно създание!
Лушиъс изтръпна и сви инстинктивно око, сякаш се опитваше да свие душата си. Мозъкът го заболя. "Не трябваше да го казваш" помисли си той. Не издържа и скочи на крака. За секунда се озова централно пред нея. Пропадна в топлият кафен цвят на ирисите й и изгуби обладанието си. Ръката му се протегна и я хвана за красивата кестенява коса, издърпвайки я към себе си. Устните му се впиха в нейните.
След миг клепача му се отвори и той избута Меропа настрани. Какво беше направил? Защо беше загубил самообладание? Не можеше... Не трябваше... Защо? Окото му изразяваше ужас, а сърцето му го проклинаше.
Лушиъс се разпадна в бели червей, които веднага започнаха да изчезват, оставяйки след себе си лек дим с неприятен аромат.
Още преди Морт да осъзнае какво се е случило се появи Геш.
- Хора, нося би... - секна думите си домакина. - Къде е Лу?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeНед Фев 26, 2012 10:51 pm

Меропа дори не можа да се изплаши от това, което беше казала, защото всичко след това се случи твърде бързо, може би в рамките на пет секунди.
Чувайки думите й, мъжът срещу нея застина на място. Хладното му око се присви, най-вероятно инстинктивно. За миг през главата на момичето премина налудничавата мисъл, че ще я нападне. Господи, какво ли щеше да се случи, той беше толкова непредсказуем, не знаеше какво да оч...
Изведнъж Лушиъс се озова на сантиметри от нея. Девойката се разтрепери; гърдите й се свиха по онзи болезнено-трапчив начин, който съпътства най-вълнуващите и напрегнати моменти. Господи, беше толкова близо до нея! Можеше да различи всяко едно атомче по лицето му. Той.. направо сияеше, сякаш това, което представляваше, не бе лунно създание, а самата луна. Кожата му.. нима това беше истинска кожа? На Меропа й се стори по-скоро, че е вълшебно видение.... коприна... порцелан... Господи, бузите му изглеждаха толкова меки... А очите му... Тези страшни възхитителни очи, за които се боеше само да си помисли, сега се бяха впили в нейните. Пронизваха я като ножове.. но не неприятно, а изгарящо, сякаш разгаряха животворния огън на феникс. За Бога, този поглед! Момичето, което досега не си усещаше крайниците, изведнъж загуби всякаква сетивност и остана да "бъде" в пространството, всеки миг краката й щяха да се огънат като желе... Господи, а дъхът му.. Напомняше й на прохладен дъжд, на нощен бриз, на скреж... А устните му... Като две венчелистчета на роза... Толкова привлек...
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
В този миг Меропа осъзна, че неговите устни се допират до нейните.
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
... като електричен удар...
.. меко!...
...... Роса. Дъжд. Море. Небе. Звезди! Космос! Вселена!!!
......... ГОСПОДИ!
......... ТОЙ Я ЦЕЛУВАШЕ!
................
!!!!!!!!!!!!!!
Преди дори да успее да възприеме какво се случва, мъжът вече се бе отдръпнал обратно назад. Изглеждаше уплашен, на лицето му бе изписана ужасна тревога, трезва тревога, което в случая на Лушиъс придобиваше много по-сериозен смисъл.
Изведнъж той изчезна и на негово място се появиха хиляди бели червеи, които изчезнаха в земята, гъргорейки сред валми бял дим.
В този миг Меропа чу до себе си глас, който не можеше никога да сбърка. Геш се беше върнал.
- Хора, нося би... Къде е Лу?
Първоначално девойката не можа да му отговори. Тялото й отказваше да реагира. Изобщо не функционираше. Сякаш целувката й бе подействала като електрически удар, направил срив в цялата система. После някак си успя да издаде няколко неопределени нечленоразделни звука и накрая, с пресъхнал, прегракнал глас, който изобщо не звучеше като нейния, продума:
- Той... с.. тръгна тку-що.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeНед Фев 26, 2012 11:06 pm

Какво, по дяволите, беше направил Лушиъс? Геш не можеше да си обясни? Меропа изглеждаше смутена, уплашена, разочарована, хипнотизирана и какво ли още не в едно. Да не би да й беше показал някой от онези методи, с които се крадеше живот? Миришеше странно и неприятно. Ясно. Беше се изпарил под формата на червеите си. И все пак, какво толкова беше направил? Очите и думите й не говореха достатъчно ясно.
"Знаех си, че не трябва да ги оставям двамата" помисли си Геш, взе кутийята й и подаде ръка на Меропа.
- Хващай се.

/Бояна опиши как се телепортирате в Градската градина в Найтмер/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeВто Юли 17, 2012 3:01 pm

Когато Меропа пристигна, слънцето бе в зенита си. Падаше се точно разгарът на деня...
За щастие, бе съвсем пусто. Толкова по-добре. Щеше да бъде много по-удобно без присъствието на хора, които постоянно да й дишат във врата. Вместо да усеща погледите им върху гърба си, щеше да се концентрира в изпълнението на задачата. Спокойствието определено щеше да бъде огромен плюс.
На хълма цареше мъртвешка, малко тягостна и дори.... обвинителна тишина. Разрушените каруци, забитите в сухата пръст колове, ухилените черепи, окрасени с отдавна засъхнъла кръв.. Всичко стърчеше неподвижно, нямо по местата си и я наблюдаваше, и сякаш й говореше.. като че искаше да я пита какво се случва, кога господарите им най-сетне ще се върнат за тях, колко време още ще им се наложи да чакат забравени по средата на нищото...
Най-сетне Меропа откри мястото, към което се бе запътила. Отблизо й се стори още по-високо. До долу я деляха към триста метра височина - доста повече, отколкото на предния й опит. Безплодната нагорещена земя в дъното на масива се разстилаше еднообразна и зловеща чак до хоризонта, сякаш искаше да напомни на некромансърката, че разполага с предостатъчно жадна за кръв площ, върху която човек би могъл да стане на пихтия при едно евентуално падане... Действително, местността бе толкова суха, че не бе трудно да повярваш, че би ти скроила какви ли не номера само и само да попие вкусните ти телесни сокове...
И не само това...
На места скалата се издаваше напред или пък изведнъж хлътваше навътре.. Така че слизането щеше да бъде доста по-трудно, отколкото по гладките стени на Роузкилл.
"Ами ако не успея? Какво ще стане, ако загубя контрол и падна?" - паниката, коварна и всесилна както винаги, отново започна да руши вътрешните опори на девойката. Скоро Меропа почна да се колебае и на няколко пъти бе готова да се върне назад.
- Хайде стига! - наложи й се да се скастри на глас накрая - Ще се справиш и толкова! Това е единственият вариант!
Веднага след това самоокуражаване ученичката се зае с абсорбирането на енергията в краката си. Този път усещането бе доста по-различно и .. странно. Все едно магията бълбукаше. Движеше се надолу по вените, да, но... все едно бе пълна с милиарди микроскопични мехурчета, които непрекъснато се пукаха и биваха заменени от нови. Може би се дължеше на тревогата.. Въпреки че Меропа бе успяла да се концентрира и доколкото бе възможно, да се абстрахира от страничните чувства и мисли, страхът неизбежно си беше там, в душата й, не можеше да бъде изгонен толкова лесно.
Когато прецени, че е готова, девойката положи стъпало върху отвесния склон. След това пристъпи напред и с другия крак и ... залепна. Но гледката, която се разкри пред очите й, бе твърде живописна, твърде екстремна за нея. Скоро къдравокоската загуби самообладание. В резултат дясното й ходило се отлепи и тя, загубила равновесие, се понесесе право към твърдото, осеяно с остри издатъци, тяло на възвишението. Сблъсъкът бе жесток. На места скалата проряза нежната й плът, изпъстряйки я с различни по големина и сериозност рани. Най-зле бяха тези в областта на корема, дробовете и челото. Силният удар по главата й причини мозъчно сътресение и тя остана да виси така зашеметена, без капчица сила да помръдне от мястото си.
След пет-шест минути девойката почна да се съвзема и да си дава сметка за ситуацията, в която бе попаднала. Ако другият й крак се "развакуумираше" със сигурност щеше да умре. Беше й толкова зле, че каквото и да е физическо усилие, дори минималното, щеше да й причини отвратителна болка, и щеше да й се стори непосилно трудно. На всичкото отгоре от цялото това време, прекарано в тази поза, почваше да й се гади сериозно.
Но когато въпросът е на живот и смърт, нещата не са толкова прости. Тогава се справяш с повече от невъзможното.
Момичето залепи предателското стъпало за склона, после положи длани на две издатини и почна постепенно да повдига тялото си нагоре, до момента, в който почти успяваше да докосна върха на пръстите си. Тогава, чрез възможно най-голямата засилка, на която бе способна в момента, отново се изправи ...
Цялата трепереше, бе ужасно изплашена, а и раните й се оказаха доста по-сериозни, отколкото бе предполагала.
Въпреки всичкия този шок обаче в гърдите й бушуваше друго чувство - неземно облекчение и щастие. Беше се справила, не беше умряла!!! Живот, живот, живот -- славна, красива дума! Прекрасна дума! ! !
Другите хора най-вероятно незабавно биха се върнали горе, където беше безопасно, но днес Меропа бе твърдо решена, че ще слезе чак до долу. Колкото и да бе невероятно, паниката, страхът, дори ... разумът, всичко се изпари от душата й. В нея остана само и единствено стремежът да върви, да върви, да върви... Меропа почна да крачи напред, ритмично, равномерно. Трансът й не се прекъсваше дори при най-трудните за преодоляване образувания ... и след известно време тя стъпи на земята, която не й изглеждаше вече всесилна, напротив. Когато стъпи върху нея, девойката ясно показа, че доминира, че е победила и на гладната пръст не й оставаше друго освен да се ядосва и да й отправя безполезни заканвания. Да, но това вече не засягаше момичето, то бе свободно, свободно, свободно...
Къдравокоската седна на най-близкия камък и се разплака. Дали бе радост, или закъсняла реакция от опасната ситуация.. А може би бе и двете едновременно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeСря Юли 18, 2012 10:49 am

Меропа плака дълго. Плака за това, че е оцеляла, плака за това, че я болеше, плака за това, че се справи и за това, че се нарани. Плака за това, че се чувстваше Жива!
Откакто беше пристигнала тук времето летеше неусетно и вече, все още светло първите звезди се показваха, а луната едвам едвам очертаваше елипсата си. Тя се облегна на скалата и погледна небето. Нямаше нито едно облаче и звездите блестяха като рояк пчели накацали на поле от цветя. Толкова много звезди! Меропа обичаше да ги съзерцава. Представяше си как всяка една от тях има собствена история. Как докато блещукат сякаш танцуват сами, всяка се върти и прави пируети, така че останалите да я видят и да й завидят. А когато умират и падат ние виждаме синкавите им опашки чак след милиони години и тогава си представяме, че изсипват над земята безбройните мечти, които си пожелаваме като ги видим. Сега тя си представяше абсолютно същото и докато ги наблюдаваше очите й грееха. Сигурно това е много глупаво за повечето хора, но за нея бе невероятна гледка. Една падаща звезда полетя надолу и само за миг успя да я съзре. Затвори бързо очи, а когато след минута ги отвори от нея нямаше и следа, а девойката бе изпратила своето желание към нея...
Над мястото, на което седеше Морт имаше разклонение. Един чифт очи я наблюдаваха, леко незаинтересовани.
- Звездите не изпълняват желания. - Чу мъжки глас над себе си. - Впрочем те са доста безполезни и лесно заменими. Не си заслужават желанието.
Меропа надигна погледа си нагоре и видя мъж с бяла коса и сребристи очи. Беше облечен в черно, но чертите на лицето му сякаш се размиваха пред очите й.

/+5 Опит за тренировката/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeЧет Юли 26, 2012 1:27 pm

- Звездите не изпълняват желания. Впрочем те са доста безполезни и лесно заменими. Не си заслужават желанието.
Меропа се сепна и излезе от "транса", в който бе изпаднала. Сигурно вече над четиридесет минути просто седеше и плачеше, без да вижда и усеща нищо около себе си. Все едно бе с отворени очи, но всъщност сънуваше, рееше се в някакъв невидим свят... Умът й просто се бе изолирал и си почиваше.
И сега, този необикновен глас, който й създаваше усещането за нещо могъщо и магическо, я извади от унеса, все едно й зашлеви шамар през лицето. Без да е видяла човека, който я бе заговорил, девойката вече знаеше, че трябва да очаква нещо нетипично и може би уникално...
Изведнъж я полазиха ледени тръпчици, които запъплиха по гърба й като армия от снежни мравчици, .. от което пък допълнително я втресе, защото вече всичко, свъразно със студ и прохлада, пробуждаше в нея неприятните усещания от срещата й със Синк... Явно онзи мъж й бе нанесъл белег завинаги. Изведнъж през главата на Меропа пробяга тревожна мисъл. Ако това бе истина, какво щеше да прави, когато дойде зимата? Ами ако проблемът бе сериозен? Зъбите затракаха под посинелите й устни и тя обви ръце около тялото си. Както и да е, сега нямаше време да се отдаде на тези мисли. В момента имаше да разсъждава над нещо по-наложително. Кой бе тук освен нея и какво искаше?
Гласът идваше отгоре, следователно...
Момичето надигна глава и видя надвесен над пропастта мъж. Бе облечен в черни дрехи, които се сливаха с почти пълната тъмнина. Косата му бе бяла и се вееше на ефирни талази. Сребристите му очи напомняха на пълни луни. И въпреки това имаше нещо в изражението му, което.. което не й позволяваше да разгадае напълно чертите му. Все едно го гледаше през замъглено стъкло или... мътна вода...
Не й вдъхваше особено доверие. Изглеждаше опасен.
"Най-добре е да се разкарам по възможно най-бързия начин."
Тогава изведнъж в главата й зазвуча гласът на Мерион. Нетипично за Меропа, но в последните дни изобщо не се бе присещала за нея. Може би й се бяха струпали твърде много други неща, които заемаха вниманието й.. Лушиъс... Дориан.. Виктор... Не бе както едно време, когато единственото й занимание бе да седи на перваза на прозореца и да си спомня неща от миналото.
"Стой настрана от хора, чиято физиономия не може да запомниш." - бе й казала веднъж старицата след продължително мълчание. Бе типично за нея да мисли над подобни философски проблеми.
Тогава малката некромансърка не бе разбрала какво има предвид възрастната жена... както много често се случваше. Последвалото обяснение бе повече от логично:
"Щом човекът не иска да запомниш как изглежда... щом не иска да се покаже пред теб... значи има какво да крие."
- Не съм молила звездите за нищо. - отвърна накрая Меропа - Вярвам, че сам човек трябва да изпълнява желанията си, вместо да чака божествата за разрешение. Боговете отдавна са ни забравили. Или се забавляват да ни гледат как страдат. Но какъвто и да е отговора, те никога не се отзовават на молбите ни.
Те не бяха спасили родителите й, въпреки всички увещания.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeЧет Юли 26, 2012 1:54 pm

Интересен отговор. Всъщност не очакваше точно такъв. Той се надвеси надолу и протегна ръцете си към Меропа. Момичето се уплаши. В главата й преминаха какви ли не мисли, всичките свързани с насилие и причинена й болка. Но не. Хвана я за китките и със завидна лекота Морт се озова на скалата до него. Все още не виждаше ясно лицето му, сякаш се размазваше пред очите й и това определено не беше от светлината.
- Права си. Чудесата не съществуват. Глупаво е да вярваш в тях.
Мъжът погледна към небето, бръкна под коженото си сако и извади един пакет цигари. Той запали една и си отдръпна с блаженство или поне така излеждаше, като беше толкова замазан в очите на некромансърката.
- Всичко е здрава логика и красива магия. За това вече не съществуват чудесата. Отдавна сме се научили да ги предизвикваме и контролираме, и вече ги приемаме за даденост. Няма нещо ново, няма нещо което да не можеш да видиш, няма нещо, което да се нарече чудо. Изтрити са...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeЧет Юли 26, 2012 2:20 pm

Когато мъжът протегна ръце към Меропа, през главата й преминаха какви ли не мисли. Разбира се, всички свъзрани с кръвопролитие и насилие. Какво друго да очакваш в тези жестоки времена и най-вече по тези опасни места? Покрайнините на Роузкилл са свърталище на какви ли не лунатични създания...
Но не, той я дръпна нагоре леко, нежно, без да й причинява болка. Май бе приятелски настроен? Докато некромансърката преценяваше непознатия, той продължи разговора със следните думи:
- Права си. Чудесата не съществуват. Глупаво е да вярваш в тях.
След което извади пакет цигари от джоба си, запали една от тях и дръпна с блаженство... поне доколкото можеше да прецени къдравокоската през замъглената стена, която ги делеше.
- Всичко е здрава логика и красива магия. За това вече не съществуват чудесата. Отдавна сме се научили да ги предизвикваме и контролираме, и вече ги приемаме за даденост. Няма нещо ново, няма нещо което да не можеш да видиш, няма нещо, което да се нарече чудо. Изтрити са... - продължи да развива теорията си мъжът, загледан в нищото. Сухата земя се простираше толкова надалеч, че изглеждаше точно като едно .. безкрайно нищо.
Меропа, която изведнъж просто се отпусна (мъжът някак си бе успял да я предразположи), почна да разсъждава над казаното и накрая отвърна леко хумористично:
- Хахах, напротив, съществуват чудеса. Истинско чудо е някой да направи нещо безкористно за теб, без да поиска услуга в замяна. Просто така, от добро сърце... Но вече няма добри сърца, така че си прав.... - При последното изречение в гласа й прозвуча горчивина.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitimeЧет Юли 26, 2012 4:46 pm

-Никой не прави нищо безкористно. Всеки има нещо на ум, не позволявай на никой да те обеди в противното. Даже и ти правиш нещо за някой с някаква цел, дори когато не го осъзнаваш. Не съм ли прав?
Непознатия мъж се обърна към нея и ако можеше да разграничи мимиките му, може би щеше да долови въпросителна физиономия, а може пък изражението му да бе и каменно. Зависи от интерпретацията. Този разговор с човек, който не можеш да видиш ясно освободи Меропа. Не се представяха, не се питаха за живота и историята си. Само някаква банална на пръв поглед философска тема, от която обаче момичето явно имаше нужда.

/Сори за краткия пост, нещо не ми е до спамене/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Хълмът             Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Хълмът
Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Пътят на Смъртта-
Идете на: