ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Хълмът

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeНед Ное 27, 2011 4:46 pm

First topic message reminder :

На малко разстояние извън пътя се беше образувало възвишение, което всички жители на територията наричаха "Хълма". Той представляваше възвишение от купища срутени камъни, останки от битки, търкалящи се черепи, счупени каруци и други подобни руини. Хората го използваха както за почивка, така и за битак. Тук често можеше да се намери нещо изгубено, но ценно. Но понякога мястото служеше за среща на банди и магьосници и тогава се превръщаше в свърталище, на което не бихте желали да бъдете.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeНед Юли 29, 2012 1:09 pm

Думите му накараха Меропа да се замисли. Дали...? Дали и тя самата бе егоистична? Не, не бе възможно. Не бе такава.. Не бе...
В този момент обаче спомените почнаха да я нахлуват в съзнанието й, като безмилостни призрачни съдници. Нима като малко дете не се бе скрила, докато кланът Тенар избиваше семейството й? Глупости, защо изобщо й хрумваше нещо подобно? Тогава нямаше никакви умения. Нямаше как да им помогне. Ако се беше показала, най-много да я бе застигнала същата съдба. Тогава бе изправена пред два избора - дали да се остави, за да загине достойно, или да оцелее, за да продължи рода.
Но тогава после, нима не бе изоставила Виктор, на когото дължеше толкова много? Нейн дълг бе да остане с него независимо от това накъде я влечеше сърцето й. Бе правилно да му остане вярна и да го подкрепя във всички трудни моменти. Но не го бе направила...
Добре де, вярно, в този случай безспорно бе действала според собствените си цели. Но това не значеше, че винаги е такава. Човек не може да бъде само черен или бял, не може винаги да е перфектен. Важното е какво е сърцето му? А Меропа не се считаше за лош човек. Бе състрадателна, добра, не бе войнствена... Имаше добра душа. В момента вината от предателството спрямо Виктор й тежеше, сякаш носеше цялата Земя върху рамената си. Не бе някоя безпардонна злобарка, която наранява без да й мигне окото. Щеше й се да поеме цялата мъка на момчето, наистина й бе тъжно за него, тревожеше се...
И да, тя определено знаеше, че е готова да бъде в помощ на някого просто защото му желае доброто. Всъщност винаги действаше без задна умисъл. Не бе от хората, които са груби и просто си гонят амбициите без им пука за другите. Например.. например Дориан. Къдравокосата щеше да й изпълни каквато и да е услуга, без дори да й хрумне да поиска нещо в замяна. Защото я бе грижа за нея и искаше всичко да й върви по вода, всичко в живота й да бъде наред..
- Не знам защо, но ми се стува, че вие сте правили нещо безкористно, но .. изходът не е бил толкова добър, нали? - запита накрая Меропа. Въпросът й бе като ключ, вкаран в бравата на забранената врата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeПон Юли 30, 2012 9:02 am

Мъжът вдиша от цигарата си и издиша димът към нощта.
-Не точно, но....да кажем.
Имаше ли смисъл да разказва поредната история. Не, както нямаше смисъл да казва името си, нито пък тя, както и да показва лицето си. Просто бяха ненужни елементи, които в момента никой не търсеше и нямаше нужда от тях. Те бяха оставени някъде зад скалата като фон.
-Искаш ли да видиш нещо, като заговорихме за звезди? - каза изведнъж размития силует и Меропа леко недоверчиво или по-скоро в очакване поклати утвърдително глава.
Той захвърли изгасналия си фас и протегна ръка към небето с разтворени пръсти. Небосвода бе обсипан с блещукащите точици, които трепваха и премигваха от време на време. Това треперене обаче почна да се засилва и засилва и засилва, все повече и повече. Звездите почнаха да се тресат около орбитата си и девойката се уплаши, че идва края на света. Чак тогава проследи продължението на ръката на непознатия и видя, че тя следва същия ритъм. Това не я успокои ни най-малко. Беше я страх, но тогава стана нещо друго. Той сви пръстите си и в този миг всичките звезди по небето сякаш изгубиха гравитацията си и почнаха да падат не една след друга, а заедно към земята. Падаха, оставяйки красивата диря след себе си и се стопяваха някъде далеч, а след тях още и още.
Меропа не можеше да повярва на очите си. Беше толкова зашеметена, че всеки момент можеше да падне, затова мъжът просто я хвана и скочи с нея на земята. Момичето почна да се върти около себе си с глава нагоре. Усмивката й говореше достатъчно. От небето се сипеше звезден дъжд, най-красивото нещо, което беше виждала, а тя бе в центъра му. Това магическо явление продължи близо пет минути. Пет минути на еуфория, а после спря. Небето остана празно, но след още един миг се напълни отново с вечерниците си, сякаш никога не го бяха напускали.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeПон Юли 30, 2012 2:20 pm

След края на бляскавия спектакъл, Меропа не можеше да събере мислите си. Никога през живота си не бе виждала подобно нещо. .. камо ли пък бе предполагала, че може да бъде предизвикано от човек.
Тя погледна нагоре. Звездите стояха неподвижни и безцеремонни по местата си, все едно нищо не се бе случило. Само от време на време трепкаха, сякаш й махаха скришом, за да й напомнят, че всичко е било истина, а не просто плод на сънищата й.
Тогава некромансърката се обърна към непознатия. Досега не се бе питала кой е той и защо крие лицето си от нея, но при тези обстоятелства нещата се променяха. Не можеше вече просто да пренебрегва тези въпроси, не и след това, на което бе станала свидетел. Чертите му се размиваха, като че го наблюдаваше през есенна мъгла. Имаше нещо меланхолично и носталгично в тази гледка, дори може би романтично. Човекът стоеше обърнат към нея, без да се помръдва и да продумва. Момичето не знаеше какви чувства са изписани зад призрачната завеса, която ги делеше, но бог знае по каква причина изведнъж изпита ужасен срам и, изчервена, отмести очи настрани.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeВто Юли 31, 2012 2:06 pm

Първо радост, после срам. Интересно....
Меропа отмести очи като някоя монахиня, на която са показали голо мъжко тяло и свенливо затърси спасение в пръстта под краката й. За това ли беше всичко? За това ли й показа звездите по начин, по-който никога не бе и предполагала, че може да съществува? Не я упрекна. Всъщност не можеше, нали? Момичето искаше да проговори, но нещо го възпираше, а той нямаше какво повече да й каже. Не и ако тя не желаеше. А явно стеснителността й беше голям порок. Може би пък и плюс в същото време.
Мъжът се обърна с гръб към нея и продума:
-Време е да си вървя.
Морт се стресна от тези думи. Устните й се отвориха без да издават звук, а ръката й леко, но рязко се протегна към него, но твърде късно. Имиджът на това неразгадано лице се разми още повече, докато накрая не се сля с въздуха и се изпари в нощта на пълната луна. Некромансърката остана сама. Само косата й се вееше от лекия бриз.


Зад отсрещния хълм седеше мъж с отворена длан. Бледата вълна, като сгъстена мъгла се пропи в нея и изчезна. Той се обърна, за да я погледне за последен път тази нощ и се усмихна благо, до някъде мистично. Все още не можеше да си отговори сам, защо точно й го беше изпратил. А може би нямаше значение. Вятърът задуха по-силно и бледозелената му, почти бяла коса се разпръсна около порцелановото му лице. Той се изправи и погледна към небето. Подсмихна се сам на себе си и в следващият миг изчезна, така както и размития силует без да оставя нито една следа за присъствието си тук, тази вечер.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeВто Юли 31, 2012 3:45 pm

Дълго време след като непознатият изчезна, Меропа остана загледана в нищото, в напразно търсене на несъществуващите му дири. Леденият дъх на вятъра изстиваше в косата й, а от тъмните дебри на скалите се носеше мистичната песен на щурците.
Девойката погледна нагоре към звездите. Сигурна беше, че ако говореха, щяха да я обвинят, задето го бе оставила да си отиде.
Едно бе сигурно. Никога, никога вече нямаше да може да мисли за небето по същия начин като преди.
Целият този спектакъл, това невиждано чудо ... това могъщо магическо представление ... то се бе състояло само за нея, само и единствено за нея.
Целият Космос щеше да носи завинаги този нейн спомен, с какъвто малцина биха могли да се похвалят... Едва ли друг бе способен да каже, че звездите са танцували за него, че звездите носят неговата история..
За пореден път днес некромансърката се разплака. Но този път бе от щастие, от такова щастие, каквото никога през живота си не бе изпитвала.. и от тъга, защото бе пуснала този прекрасен човек да си върви, без да разбере кой се крие зад маската... липсваше й, искаше да му каже толкова неща, но ... нищо от тях не можеше да бъде изказано с думи. Как да му благодари за това, което бе сторил за нея, как да опише чувствата си? Понякога речта носи твърде нищожна емоция в сравнение със сърцето...
Тогава Меропа спонтанно изпълни едно прекрасно вълшебство. Може би понякога тя срещаше затруднения при уроците си под влиянието на неувереността и нервността, но когато бе задвижена от толкова силни трепети и вълнения, бе в състояние да твори наистина красиви неща. Тя докосна една от сълзите си и в миг мъничката капка, наситена с толкова нежност, топлота, любвеобвилност и сияние, се преобрази в ефирна неоново синя роза, около която блещукаха гальовни перлени светлинки. Цветето бе поело абсолютно целия заряд на душата й.. така че когато той го докоснеше, в миг щеше да изпита всичко онова, което се бе вихрило вътре в сърцето на Меропа тази нощ - по време на спектакъла и след него.
Ето по този начин некромансърката щеше да изповяда на непознатия чувствата си...
Девойката постави растението точно там, където двамата бяха разговаряли, и го омагьоса така, че да бъде видимо само за него. Във въздуха над розата, с красив наклонен шрифт, изписа следните думи: "От Меропа за нейния звезден приятел".
След това се запъти към дома.
През цялото време, в което вървеше към Роузкилл, Меропа не можеше да отблъсне усещането, че познава отнякъде този свой "звезден приятел"...


/Хълмът             - Page 2 Tumblr_m6luft4byz1qj2ep9o2_r4_250Хълмът             - Page 2 Tumblr_m6luft4byz1qj2ep9o1_r4_250
Розата трябва да изглежда по подобен начин, с тази разлика, че е неоново синя. Д: /
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeВто Окт 02, 2012 6:37 pm

- Да се... телепортирам? - в очите на Меропа се четеше истински ужас. Както можете да си представите, в главата й веднага почнаха да изскачат разполовени тела, висящи във въздуха като мръвки в касапница. Гласът й красноречиво говореше за "радостта" от предстоящата задача. Ако успееше да преживее този ден, щеше да черпи всички ученици в имението.. е, с последното малко се поизхвърли.
- И.. какво трябва да направя? - колебливо започна тя, като кученце, изследващо нова територия.
Имаше толкова много странични въпроси, но не смееше да зададе нито един от тях. Като например: защо й се налагаше да прибързва толкова? И какво означаваше това, че може да й се наложи да бяга надалеч? От какво? Вярно, че светът си беше пълен с опасности, но той май нямаше предвид някоя случайна екстремна ситуация. По-скоро казаното от него бе нещо от типа на "Грози те огромно бедствие, при това скоро". Внезапно я връхлетя споменът за видението на Дориан и черешовият мирис от гробищата (не знаеше по каква причина, но бе сигурна, че проклетият аромат има някакво по-специално значение за нея, и то не в хубавия смисъл на думата!).
Ще не ще, девойката трябваше да се примири, че може би скоро няма да научи отговорите на запитванията си. Бе пределно ясно, че урокът вече е започнал и няма време за заобиколни приказки, а после.. сигурно щеше да го прихване някое от налудничавите му настроения, при които бе невъзможно да се осъществи пълноценен разговор.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeВто Окт 02, 2012 6:58 pm

Лушиъс седна на земята. Чудеше се как да й поднесе информацията, така че да я смели най-бързо и лесно. Но нямаше нищо лесно в телепортирането. Никога до сега не беше карал ученик на нейното ниво да го прави, но тя трябваше. Просто трябваше да прескочи месеци, може би година. Да не говорим, че е опасно. Ако не успееше рискуваше да се озове на другото място, наполовина, само някой крайник, а останалите изгубени в небитието. Или да заседне във вакума на времето за вечни времена. Рискове много.
-Ела тук.
Тя се приближи и седна до него. Той постави длан на челото й.
-Първо успокой съзнанието си. Трябва да си напълно концентрирана. Забрави за тялото си. Остави магията да го води, вместо самата ти. Забрави всичко. Усети енергията на тялото си, усети връзката между пръстите си, между ръцете си, между всяка отделна физическа част. Не мисли за нищо, само усещай, чувствай се все едно си в безтегловност. Не оставяй на разума да те подведе. Тази вселена не съществува, ти можеш да я пречупваш, да я сгъваш, разглобяваш или разтягаш. Можеш да я подчиниш на себе си. Гравитацията изчезва, правилата ги няма. Освободи ума си.
Меропа стоеше със затворени очи и попиваше всичко. Думите на Пахт пробиваха през обвивката й и стигаха до същината й. Наподобяваше медитация, но не почти.
-Когато се почувстваш готова, си визуализирай мястото, на което искаш да отидеш. Даже и никога да не си го виждала. Името му трябва да се забие в сетивата ти, като нещо познато, сигурно. Усети как трупът ти желае да се принесе. И тогава заповядай на реалността да се измени. Внимавай много. Не бързай, нито забавяй процеса. Намери тънката граница, златната среда.
Той отмести ръката си и я остави да задейства така сложния процес в себе си. Наблюдаваше я изключително внимателно. Ако сбъркаше, щеше да прекъсне опита преди да е станало късно.

/Бо опиши опита си. Резултата знаеш, оставяш на мен/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeСря Окт 10, 2012 9:39 pm

Отне й момент преди да се захване със задачата. Но не заради страх. Всъщност, изненадващо, но всякакви емоции и мисли бяха напуснали главата й. Все едно че я бяха упоили с успокоителни, все едно че в мозъка й имаше само вакуум. Нищо чудно да беше някакъв страничен ефект на това "медитационно" състояние, в което я бе вкарал учителят. Но поради една или друга причина, Меропа започна машинално, като робот, на който са му наредили да изпълни някаква задача. Най-вероятно в нея се бе отключил подсъзнателен защитен механизъм, който да попречи на паниката да изкара нещата от контрол...
За щастие умствените упражнения бяха по-силната й страна. Въпреки че трябваше да надскочи себе си така драстично, поне не бе свързано дотолкова с физическото.
Без дори да усеща как се случва, некромансърката почна да се изолира от света. Първо изтръпнаха пръстите на ръцете и краката й, отначало боцкайки лекичко, до момента, в който просто се превърнаха в безчувствена гума. После престана да чувства дрехите върху тялото си; следващото преживяване бе твърде откровено за вкусовете й - все едно че я бяха изтапанчили така, както майка й я е родила, на показ пред очите на целия свят. Но тогава... това некомфортно усещане на голота почна да избледнява. Все едно й се изтриваха очертанията, кожата, мускулите. Тя се превръщаше в призрак - една купчина от концентрирана, свързана помежду си енергия, със свое собствено съзнание. В един момент Меропа се бе превъплътила в матрица - плетеница от нервни връзки, които можеха да изпращат команди и импулси една по друга. За първи път в живота си девойката се намираше толкова близо до магията си. Защото тя не просто я докосваше и разбираше. Тя беше магията. Бе самият поток от атоми, който щъка наляво-надясно и изпълнява нарежданията... нарежданията, дадени от самата нея. Командир и изпълнител се бяха сляли в едно. Ако оставеше на мислите си да нахлуят в тялото, сигурно щеше да бъде екзалтирана и превъзбудена от това ново, неописуемо преживяване. Но не биваше да си го позволява. Почнеше ли да мисли, всичко щеше да отиде по дяволите. Затова потисна коварния импулс и пристъпи към новия етап от мисията си.
Беше толкова странно. Никога досега не бе чувствала тялото си отвътре. По принцип хората нямат представа за необятността на вселената, криеща се в тях. Може да знаят за органите си, за хилядите съставни частици, но те не усещат обществото на кръвните телца, на системите в тялото, на микроживота, който съдържа богатството на един умален космос. Но сега.. сега некромансърката се бе превърнала в част от това общество. Усещаше кръвта, движеща се до кокалите, усещаше костния мозък в самите кокали, усещаше... всичко.
Но най-впечатляваща бе разликата във владеенето на мозъка. Човек не осъзнава на какво е способно това нагънато слузесто желе в главата му. Той си мисли, разсъждава логически и се заблуждава, че извършва какви ли не висшо-интелектуални неща, но всъщност ползва едва няколко процента от възможностите си. Но сега.. Меропа се гмурна право в центъра на иначе скритата за нея информация и се почувства като някакъв божествен компютър. Всъщност не се, защото бе блокирала напълно емоциите си.
Малка част от тези скрити способности вече бе разкривала при телекинезата, когато надграждаше една идея над обикновената си мисловна дейност и можеше да премества това-онова, но ... ТОВА беше голямо. Не просто голямо. Беше ОГРОМНО. Беше.. прегъване на времето и пространството. Беше пълна творческа изява. Ако искаш, можеш да сгънеш реалността на акордеон, ако искаш да я сдъвчеш и изплюеш, ако искаш да си направиш оригами жираф, или кубчето на рубик.... Просто трябва да го направиш умело... Да подходиш внимателно... Пред мисълта се разкрива същността на целия свят. Материята е съставена от неизчерпаем брой тънички нишки, толкова гъсто наблъскани една в друга, че заблуждават да бъдат едно неделимо цяло. И ти, като един изящен тъкач, трябва да дръпнеш правилното конче, правилното снопче и да го пренаредиш по правилния начин. Мисия, която изглежда непосилна и невъзможна поради необятността и бекрайното количество на тези почти несъществуващи нишчици, но всъщност всичко е само система от един простичък алгоритъм, който се усложнява и усложнява...
Меропа си представи низината, която се простираше под хълма. Като за начало щеше да пробва с познато място (може би по-познато, отколкото й се искаше; бе запомнила и най-мъничката подробност в онези кошмарни мигове, които прекара ръка за ръка със смъртта). Видя сухата, кървава, жестока пръст като че бе стъпила върху нея. Видя недостижимия хоризонт, губещ се някъде в безкрайността на нищото. Усети напуканите устни на земята, умиращи от жажда, причакващи всяко едно живо същество, за да му скроят капан и да попият живителните му течности. Потопи се в безвремието, в парещата мараня... Тогава изведнъж си каза: аз вече съм там, просто трябва да прегъна малко пространството!...
Да, но дали пространството бе съгласно с мнението й? Меропа хвана нишките, като кукловод малките си кукли, но дали нямаше да оплете конците безвъзвратно?... Та тя беше новоизлюпен чирак, без нито един изкаран урок, заставен да възпроизведе най-голямото творение на професията, за която се подготвяше...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeЧет Окт 11, 2012 3:30 pm

Процесът определено беше бавен, в крайна сметка се изискваше огромна прецизност, поне в началото, докато тялото и съзнанието свикнат с трансплантацията, да го наречем така. Но в крайна сметка, за учуда на Лушиъс и Меропа, тя се телепортира, точно на върха на хълма. Трупът й се изпари в онези малки, бодливи частици и се появи точно там. Нестабилна, поради което залитна и за малко да падне, но се застопори и се огледа. От тук се виждаха фасадите на сградите на града, както и тази на имението. Момичето изпитваше смесени чувства на радост и натрапчивост. Но избраната дестинация бе сравнително близка, затова учителят й реши да я пробва и на по-сложното.
Той застана в билото на хълма и се провикна.
-Добре. Но сега си избери по-далечно място. Някое, което е извън нашите територии. Отиди там и се върни. Аз ще те чакам тук.

/Бо, позволявам ти да опишеш успешен опит, схвана как се прави. Един пост тук, после на мястото, на което се телепортираш и после как се връщаш отново тук. Яко писане ще падне./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeЧет Окт 11, 2012 9:07 pm

Ако Меропа позволеше на чувствата си да се отприщят, несъмнено щеше да остане поразена. Нима наистина се бе справила от първия път...?
Сегашната задача обаче доста надграждаше над предишната. Сигурно бе много по-сложно да се телепортираш на далечно място, въпреки че принципът си оставаше на практика същият. Може би във вторият случай самото прегъване се изпълняваше по-трудно, или пък когато човек се намираше в близост до обекта, му бе по-лесно да визуализира образа в главата си...
Ученичката си избра покрива на Роузкилл, тъй като там за първи път бе разгледала света на едно по-висше от обикновеното ниво. Не че това имаше голямо значение, но все пак й даваше известно успокоение. Предпочиташе да е там, отколкото някоя уличка на Найтмер, или друго място, където я бе, я не бе забелязала какво се случва покрай нея...
Девойката отново превключи на режим "матрица". Всъщност тя не бе и излизала от него напълно, просто се бе освестила дотолкова, че да разговаря нормално с Лушиъс. Затова този път й бе доста по-лесно да се слее в едно с магията на тялото си. Процесът, при който съзнанието й започна да се разпространява по телесните течности, в крайниците, ставите, й се стори като оросяване и подобряване на кръвообръщението. Все едно бяха пуснали кръв във вените на съсухрен вампир, гладувал в продължение на хиляди години. Мозъкът й пък се почувства пълноценен. Веднъж изпитал изтинската си мощ, в обичайното си състояние той вече винаги щеше да се възприема като едва прохождащо детенце.
Иначе казано, струваше й се, че си е сложила очила на "късогледото" сиво вещество и сега образите й ставаха ясни. Невидимото ставаше видимо. Девойката можеше да разграничи почти неуловимите нишчици на материята. Щеше да бъде голяма играчка, докато ги пренареди така, че да се телепортира чак на покрива на училището.
Но всъщност нямаше от какво да се бои. Просто ... трябваше да продължи да усложнява алгоритъма. Методът на работа си беше един и същ, само дето се налагаше да дръпнеш сноповете малко повече от преди и да ги преметнеш маалко по-надалеч в пространството...
Къдрокоската се зае със задачата със спокойствието на упоен будист. Внимание му беше майката.... Само това и нищо друго...
И така тя започна да дърпа нишките и да ги премята, като реалността постепенно се превиваше като прогресивно нарастващата гърбица на стара баба. Не допускаше грешки, но пък за сметка на това работеше по-бавно, отколкото би могла да си позволи в истинския живот... За всичкото това време вече сигурно щяха да са я убили. Но бързината идваше с упражненията. Засега бе важно да се получи, и оттам нататък - подробностите...


Последната промяна е направена от Меропа Морт на Нед Юни 23, 2013 11:55 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeСъб Окт 13, 2012 10:36 am

Лушиъс седеше на земята и рисуваше картинки по пясъка с пръст като малко дете. Мислеше за нея. Трябваше да се отдалечи. Да ограничи отношенията си, само до учител-ученик. Така щеше да бъде най-добре. Не беше правил нищо особено с нея и въпреки това, точно тук, той я целуна. От тогава мина месец и за случката не се спомена нито един път. Но ангелът усещаше, че тази дързост от негова страна е оставила дълбок отпечатък в Меропа. Усещаше с цялото си тяло, че тя вече е лудо влюбена, а точно това не биваше да се случва. Не и тя. Не искаше да я дава. Ако беше някоя друга едва ли би му пукало толкова много. Но с нея не беше готов да се раздели. Предпочиташе никога да не я има за себе си, колкото и трудно да му бе, но да живее. Да изживее един пълноценен, изпълнен с щастие живот. Какво можеше да й предложи реално? Десет, двайсет, петдесет години и после? После тя щеше да остарее, да се огорчи, че не може да притежава времето и накрая да умре, а той ще остане все така вечен и млад. Беше изпитвал истински чувства само към една жена до сега и му беше адски трудно да се откъсне от нея. Не искаше да погребва втора. Нямаше да го понесе. Затова реши, че е по-добре всичко да спре, докато все още е в зародиш. А дали не беше твърде късно за това?
Измина половин час. Ето, че я усети. Върна се. Долови аромата на кестен в косата й. Изправи се и тръгна в определената посока. Меропа стоеше в билото на хълма, от задната му страна и наблюдаваше едно красиво цвете. Но веднага щом усети присъствието на ментора си, вдигна глава, игнорирайки растението защото смяташе, че никой не може да го види и му се усмихна радостна от успеха си. Той също беше доволен. Успя да усвои едно далечно все още за нея умение и той се гордееше. Не си казаха нищо известно време. Само се наблюдаваха. Накрая Пахт отвори устните си и кратко каза:
-Хубава роза!

/Бо получаваш Телепортация. Интелект-8, Воля-5, Ловкост-4. Опит-10/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeСъб Окт 13, 2012 5:13 pm

Думите се забиха в сърцето на Меропа като парализираща стрела. Тя отвори уста, за да каже нещо, но не излезе никакъв звук, и я затвори.
- Вие виждате розата... - прошепна накрая, като гласът й се сля с вятъра - Това означава, че... Божичко.
Цялата се разтрепери. Значи е бил той!!! През цялото време е бил той!!! Лушиъс е бил тайнственият непознат, накарал звездите да танцуват за нея!!! Девойката не можеше да бъде по-развълнувана. Шокиращата новина я накара да иска да затича наоколо и да крещи колкото й глас държи. Но не биваше да го прави, затова...
- Вземете я в ръцете си. - едва се овладя. В мига, в който учителят докоснеше цветето, магията щеше да се задейства и той щеше да изпита всичко онова, което се бе разигравало в душата на Меропа по време на небесния спектакъл. Момичето едва се крепеше на крака. Постоянно си бе представяла реакцията на странника, дори не копнеейки да разкрие самоличността му, камо ли да присъства, когато мъжът откриеше подаръка й. А ето че изведнъж и двете невероятни мечти се бяха осъществили, при това истината се бе оказала много по-смела, отколкото некромансърката изобщо бе считала за възможно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeСъб Окт 13, 2012 6:07 pm

Мъжът я изгледа учудено. Да я вземе? Това пък защо?
-Не мисля, че...
Но Меропа беше толкова въодушевена, че направо откъсна розата и я натика в ръцете му. Не можеше да повярва, какъв огромен подарък й бе направил Лу, а тя нито за миг не се усъмни в него. В момента, в който цветето докосна дланите му, в главата му сякаш настъпи водовъртеж от емоции и спомени. Блясъкът от въпросната нощ гръмна в съзнанието му. Той си я спомняше много добре, но сега виждаше всичко през очите на Морт. Нейните чувства, нейните трепети, нейните сакрални преживявания, нейната благодарност и удоволствието, което изпита от звездният дъжд. Усети обичта й към него в най-близък план. И това го уплаши. Той без да иска отпусна ръце и розата падна в краката му. Тогава в онази нощ не й се разкри с причина, а сега тя разбра, че именно той бе виновникът за тази приказка.
Не трябваше да става така. Това откритие още повече щеше да засили любовта й към него. Не, не, не трябваше....
-Цветето наистина е хубаво, но не е за мен... - каза глухо некромансъра. Не знаеше какво да мисли, нито какво да изпитва в момента. В душата му беше пълна каша.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeСъб Окт 13, 2012 6:24 pm

- Напротив, за вас е! - абсолютно нетърпяща възражение отсече Меропа. Гласът й прозвуча заповеднически, твърде нетипично и странно като за нещо, излязло от нейната уста. Очите й бяха станали някак необичайно сурови и дръзки. Беше абсолютно сто процента убедена в заклинанието си. Бе вложила цялото си старание и любов в него. Просто нямаше вселена, в която да не е проработило. - Омагьосана е така, че да бъде видима само за човека, към когото носи посланието си.
Тя отмести очи към розата, която в момента лежеше на земята като убито момиченце, плуващо в собствената си кръв. При тази гледка девойката ненадейно изпита дълбока покруса. Може би заради фака, че най-нежното й творение, което съдържаше цялата красота на душата й, бе така небрежно захвърлено в прахоляка.
- Светлинките около него трябваше да бъдат моята собствена интерпретация на звездопада... - прошепна тихичко тя, без дори да осъзнава, че го изрича на глас. Една сълза заигра в лявото й око, но Меропа успя да я задържи на мясотото й. Господи, като гледаше към това умряло проскубано цвете, се чувстваше така, сякаш бяха изплюли и захвърлили самата нея.
- Никой друг не може да я види! - внезапно избликна девойката. Звучеше налудничево като побъркан пианист зад клавишите. Обикновено Меропа не се държеше толкова ненормално, но ... това бе другата, по-рядко показваща се част от нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeСъб Окт 13, 2012 6:50 pm

Лицето на Лушиъс се смекчи. Защо плачеше сега? Знаеше защо, но трябваше ли да го прави пред него? Не, че не я е виждал в такива ситуации и преди. Тя си беше доста емоционална и крехка. Мъжът се приближи до нея и сложи дланите си на раменете й.
-Не казвам, че това, което твърдиш не е вярно. Но не мисля, че трябва да го даваш на мен. Може би трябва да намериш някой друг, който ще успее да я види. Или пък...Виктор...
Сам не знаеше какво говори. Опитваше се да я убеди в нещо, но в какво и той не беше сигурен. Просто искаше да я накара да охлади чувствата си, затова се държеше и студено, отблъсквайки я.
-Аз, не те обичам, Меропа. Никога няма да те обичам. Разбери го и престани да се държиш като дете.
Точно това трябваше да направи. Да я отблъсне. Да я нарани, така че да страда. Да страда много, но в крайна сметка да го преодолее и след време даже да не си спомня, че някога е имала чувства към такъв психопат като него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeСъб Окт 13, 2012 7:20 pm


Лицето на Меропа се вкамени. Думите му бяха изстръгнали мечтаещото й сърце през гърдите и го бяха захвърлили в нищото като бейзболна топка.
Бог знае какво се въртеше в главата й.
Тя остана така вцепенена за няколко кратки мига, след което отново погледна към розата. Господи, колко я мразеше. Нещо, запланувано като толкова красиво и приказно, се бе оказало просто ... една помия. Да, точно така. Помия!
Ако бе възможно, очите на девойката щяха да се превърнат в кървав бълвоч и да изтекат през очните ямки.
Внезапно Морт скочи напред, наподобяваща луда вещица с буйната си чорлава грива и стъпка цветенцето, превръщайки листенцата му в разпльокана пихтия.
- Никой друг няма да я получи! - изкрещя тя почти истерично - И щом вие не я искате... ето! Така й се пада! Нека да стане на нищо, нека! Нека АЗ да стана на нищо! Обаче ако я докоснете, ще видите, че тя винаги ще продължи да обича само вас! Винаги ще носи посланието си! Дори да стане на най-дребни прашинки. За нея съществува само един човек! За него е била създадена и му се е обрекла завинаги!
Меропа оттегли крака си и розата се разкри. Приличаше на размазано детенце, върху което е паднала скала и го е изравнила със земята.
- Давайте, ваш ред е! Стъпчете я вие! - Подкани го девойката и се изсмя зловещо. В очите й гореше лудост. Не изглеждаше много по-различна от Лушиъс в ненормалните му пристъпи. - Нека го направи нейният любим! И после я пипнете! Колкото и да я убивате, чувствата й няма да се заличат! Дори ще се засилят, засилят, за-си-лят!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeСъб Окт 13, 2012 7:54 pm

Той не вярваше на окото си. Това неговата Меропа ли беше? Това изтрещяло същество? Гледаше я с разширена зеница. Приличаше на него, когато полудяваше. Ето до къде я доведе - до психичен дизбаланс. Това само затвърди идеята му да я накара да го забрави.
- Давайте, ваш ред е! Стъпчете я вие! Нека го направи нейният любим! И после я пипнете! Колкото и да я убивате, чувствата й няма да се заличат! Дори ще се засилят, засилят, за-си-лят!
Думите й пробиваха през черепа му и човъркаха мозъка, като пиявици изсмукващи кръвта ти. Тя просто не разбираше. Какво трябваше да направи, за да я накара да го мрази. Да, тя трябваше да го мрази. Накрая не издържа. Лушиъс вдигна ръката си и докато Меропа крещеше й зашлеви силна плесница. Звука от удара изкънтя в пространството, главата й се изкриви, разрошената й коса покриваше силно зачервената буза.
-Ти нормална ли си? - почна да вика Пахт. - Не си с всичкия си. Почваш да полудяваш. Какво искаш - да станеш като Дориан ли, или като Геш или още по-лошо - като мен?
Лу беше бесен. Това малко, глупаво момиче. Толкова глупаво и инатливо, вкопчило се в тази нейна любов като кърлеж за месо. Идеше му да си отскубне косата или по-скоро нейната. Не, направо му идеше да я набие едно хубаво, за да й дойде акъла в главата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeСъб Окт 13, 2012 8:58 pm

Може би Лушиъс очакваше плесницата му да я отрезви и да я накара да си помисли нещо от сорта на: "Ама как смее да ми посегне, не искам да го виждам никога..." и т.н., но...
В действителност къдрокоската полудя още повече.
- И сто пъти да ме ударите, пак няма да се променя! Хайде, какво чакате - ето ви и другатa страна! - Боже. Меропа бе буквално обезумяла. Тя хвана ръката му и я засили към лицето си, но мъжът я дръпна в последния момент.
В този миг девойката изведнъж се кротна и се преви на две на земята. Косата й падна пред очите й и скри лицето й от Лушиъс. Меропа постоя така известно време, като смачкано птиче със счупени крила. Тогава внезапно посегна напред към розата и събра в длани частите й, умъртвени и малтретирани, призрачни сенки на една загинала трепетна мечта. Пръстите на Меропа се разтрепериха и върху безжизнената купчинка падна мъничка сълзица. Накрая Морт въздъхна и стисна юмрука си. В този миг около него се разнесе неоново синьо сияние и когато некромансърката разтвори дланите си, растението бе възвърнало първоначалния си блясък. В него пулсираше живот, бе свежо, красиво, романтично, сияещо, ефирно. Девойката остана да го съзерцава за миг, след което устните й се свиха в горчива гримаса, и го захвърли настрани.
- Аз няма да се откажа от вас. - проговори накрая, вече възвърнала нормалната си същност. - Винаги ще продължа да ви обичам, независимо от всичко...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeСъб Окт 13, 2012 9:08 pm

Изглежда цялото човешко съществуване се крепеше върху двойствеността, върху противоречието. Човек е мъж или жена, странник или филистер, емоционален или рационален. Никога не може едновременно да преживее вдишване и издишване, свобода и ред, инстинкт и дух. Едновременно да бъде мъж и жена, винаги едното трябваше да се заплаща със загубата на другото и винаги едното бе толкова важно и толкова желано, колкото и другото! В това отношение на жените може би им е по-леко. Природата ги е сътворила така, че самата наслада им носи плод-от любовното щастие произлиза дете. При мъжа вместо тази проста плодовитост съществува вечният копнеж. Дали Бог, създал всичко това така, е зъл или враждебен, смее ли се злорадо над собственото си творение? Не, той не може да бъде зъл, щом е създал кошутите и елените, рибите и птиците, гората и цветята, годишните времена. Но пукнатината минава през неговото творение, все едно дали то е несполучливо и несъвършено, все едно дали Бог е имал особено намерение тъкмо с тази празнота и копнеж в човешкото битие, може би това да е семето на врага, на първородния грях? Но защо все пак този копнеж и неудовлетвореност да са грях? Нима чрез тях не възниква всичко красиво и свято, което човекът е създал и го връща на Бога като благодарствена жертва?
Веднъж Лушиъс й беше говорил колко извратени и подли са техните богове, как те им се присмиват. Игра. Всичко бе една грозна игра. Той въздъхна. Не можеше да кара така. Но не можеше и да я изгони от имението. Нямаше златна среда. Или трябваше да я приеме с цялата топлина, на която беше способен или да я прокуди завинаги. Но така и не се решаваше на нито едно от двете. Чувстваше се слаб за първи път от близо тридесет години.
Той я изгледа.
-Глупаво момиче....
Обърна се и тръгна в неясна посока. Просто си тръгна. Не знаеше какво друго да направи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitimeСъб Окт 13, 2012 9:32 pm

Меропа остана дълго време на сухата почва, искено копнеейки тялото й да се просмуче в жадните недра на скалата.
"Аз, не те обичам, Меропа. Никога няма да те обичам. Разбери го и престани да се държиш като дете." - постоянно отекваха думите му в ушите й. Но тя отказваше да ги възприеме, отказваше да ги разбере. Беше й го казал толкова ясно и просто. И въпреки това не искаше да го повярва, незнайно по каква причина. Бе толкова естествено да не изпитва нищо към нея. И защо да изпитва? С какво би могла да го привлече? Какво особено имаше в нея? Нима представляваше каква да е магьосница, или пък в характера да й се криеше нещо впечатляващо? Не, тя бе незначителна, съвсем незначителна прашинка в една безразлична вселена. Какво изобщо си бе въобразявала? "Та аз не съм нищо повече от едно вързано в ръцете момиченце, което знае само да се черви и да се страхува." Но защо въпреки това не спираше да се надява? Защо не желаеше да му повярва? Най-вероятно просто толкова много мечтаеше да бъде с него, че отхвърляше реалността, която още малко щеше да й избоде очите.
"Но тогава защо?" Изведнъж възнегодува некромансърката. Защо преди й бе дал някакви надежди? В смисъл... защо я бе целунал? Наистина не разбираше. Бе толкова объркана. Изобщо не знаеше какво да си мисли. Та той във всеки момент бе толкова различен, толкова непредвидим... може би целувката бе просто плод на някое от странните му настроения.
"Почакай малко, глупачке!" заповяда си девойката "Защо продължаваш да се обнадеждаваш? Трябва да го приемеш! Та той ти го каза право в очите: не те обича! Не изпитва нищо към теб и никога няма да изпитва. Ако това не бе така, защо иначе би те прогонил от себе си?"
Девойката не подозираше нищо нито за произхода му, нито за божествените му проблеми. Нямаше представа за опасната сянка, която бе надвиснала над нея, така че всичко й изглеждаше пределно ясно. Не представляваше интерес за него и трябваше да престане да го тормози. И толкова.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Sponsored content




Хълмът             - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Хълмът    Хълмът             - Page 2 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Хълмът
Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Пътят на Смъртта-
Идете на: