ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Сауната

Go down 
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Сауната         Empty
ПисанеЗаглавие: Сауната    Сауната         Icon_minitimeПон Дек 26, 2011 10:23 pm

Тя побираше максимум по десет човека. Цялата от дърво, с канче за вода, което регулира парата и винаги чисти хавлии. Тук често имаше посетители, отпочиващи си от изморителният ден на тренировки.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Сауната         Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сауната    Сауната         Icon_minitimeВто Фев 12, 2013 1:31 pm

Тръгнах неохотно след него, чудеща се къде ли ще ме заведе сега. Не мога да излъжа, че като цяло гилдията бе приятно място. Доста изтънчена и си личи, че много средства са хвърлени за постройката и вътрешният й дизайн. За мое учудване, Евенстийл ме заведе в една не много голяма стая, пригодена за отдих чрез пара. Или с други думи сауна. Идеята ми се стори добра. Имах нужда от нещо, което да отпусне тялото ми от дългият път.
Така, за отрицателно време той загря вода и почна да я изсипва на етапи върху нагорещените камъни и от тях с леко цвърчене да се издига приятната пара, с която ако се прекали може да де доведе до замайване и сърцебиене. Но той достигна до една съвършена температура, която да не дразни сетивата и органите ти.
-Е, ще се събличаме ли или искаш кърпа ако те е срам.
Погледнах го с повдигната вежда и лека закачлива усмивка.
-Мислиш ли, че ме е срам?
Хванах края на потника си и го повдигнах, освобождавайки се от него. Същото последва и с полата, след нея ботушите, а накрая и бельото. Елрон не остана по-назад и след минути двамата седяхме един срещу друг напълно голи. Всъщност предният път нямахме възможност да се огледаме, защото бяхме с дрехи, но определено останах доволна от гледката. Фигурата му бе дионисиева, много стегната, без да е прекалено мускулест. Направо съвършен.
Наместих се на една от пейките и се излегнах по гръб, свила едното си коляно и се отдадох на приятното усещане на задименото пространство.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Сауната         Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сауната    Сауната         Icon_minitimeВто Фев 12, 2013 3:23 pm

Какво по-подходящо място от сауната за едно уморено тяло, нали така.А младия мъж имаше безкомпромисния усет за това от какво има нужда една жена, рядко му се бе случвало да откликва на тях, но момичето пред него бе изключение.А какво я правеше такова и той все още не можеше да си отговори.
Топлият въздух обгърна телата им, а тънката пара пъплеше по тях като оставяше след себе си малки сребристи капки.Красивото тяло на Ния се бе излегнало на една от пейките, а мъжът нямаше друг избор освен да брои всички тези малки светулки накацали по тялото и, но като стигаше до определени нейни части, погледът му се премрежваше и го връщаше към онази заветна вечер.
Но все пак не искаше да прави впечатлението, че тя за него е само един плътски съм, а вътрешността и остава ненужна.Не беше така, Евенстийл, прозря в нея натрупана мъдрост и качества, който му се искаше да опознае:
-Ходила ли си и друг път на сауна?-опита се да завърже разговор той.
Момичето леко се изсмя на въпроса му:
-Аз си имам пустинята, за какво са ми сауни?Но, не не съм.
-Климата в тази стая е много по-благоприятен от пустините за които говориш...не е така враждебно настроен.
-И пустинята не е, тя просто по този начин си подбира най-добрите...-отговори остроумно и бе права.
Тя говореше като не отваряше очи, изглеждаше така все едно бе в покои със себе си, сякаш някаква вътрешна нирвана я бе налегнала, Евен се опитваше да избягва тялото и.Мислеше, че ако прекалено дълго задържи погледа си върху него няма да издържи и ще пусне ръцете си да изучават всички тези съкровища , които сега му се разкриваха.
Или пък бе от топлината, и като казахме топлина стана време да излязат и да се потопят в малкия прохладен басейн, който се намираше точно до сауната.Той се изправи:
-Тръгваме ли си?-попита Ния.
Мъжът се усмихна:
-Явно наистина не си била на сауна...Последвай ме.
Тя се изправи и двамата излязоха от малкото помещение като той пръв се потопи във водата.Тя го последва, а усещането след цялата тази топлина бе несравнимо.Ния се подпря на парапета с гръб към него като разкри изящните си рамене, които го подканваха.Гладиатора се плъзна бавно към нея като съвсем леко докосна тялото и с неговото, плъзна ръцете си по нежната и кожа, мина през гърба и стисна раменете и:
-Много си напрегната.Явно пътуването е било тежко..или нещо друго се е случило.-говореше той като не спираше да я размачква, а гласът му бе плътен и допълнително попиваше във всяка една малка отворила се пора на кожата и.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Сауната         Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сауната    Сауната         Icon_minitimeВто Фев 12, 2013 5:20 pm

Ръцете му бяха здрави, но учудващо за професията му не груби и напукани. Напротив. Бяха меки, като грижливо намазани с балсам. Докосна кожата ми и тя почна да се разтапя под натиска на пръстите му. Наистина имах нужда от това. Някой да ме поглези поне мъничко. Да ми покаже, че освен безскрупулен убиец, мога да бъда и жена. Желана жена.
-Ммм..... - измърквах от време на време от приятното усещане.
-Много си напрегната. Явно пътуването е било тежко..или нещо друго се е случило.
-Имаш много хубав глас, знаеш ли?
-Опитваш се да избягаш от темата ли?
Усмихнах се леко. Очите ми бяха затворени.
-Може би.
-Хайде сподели ми.
Можех ли реално? Имах ли свободата да се разкрия пред някой, било то и в рамките на нормалното? Защо не чувствах нещата като обикновените хора? Това е напълно нормално. Срещаш някой, опознаваш го, разказваш му денят си, излизате на разходки, радвате се. Всичко ми се струваше някак далечно. Все едно този живот не е създаден за мен и аз не се вписвам в рамките му. Жалко може би, но това е реалността.
-Ако ти кажа, че днес набих една от ученичките ви, много ли ще се сърдиш?
-Сериозно ли говориш?
-Да....заслужи си го. Беше елф, хубав елф и ме гледаше по онзи начин, който ти казва, че си един ненужен боклук, който трябва да се прибира в бунището си, че няма място в този изтънчен, красив свят.
Елрон замълча за миг. После просто каза:
-Разбирам....
-Значи не се сърдиш.
-Не мисля, че мога да си го позволя.
Обърнах се към него и отворих клепачи. Жълтите му очи все така не губеха блясъка си дори и на закрито.
-И защо е това? - попитах го с лека доза непукизъм, но всъщност исках да чуя отговора му. Беше важен и значим.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Сауната         Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сауната    Сауната         Icon_minitimeСря Фев 13, 2013 9:01 am

Евенстийл се усмихна широко.
- Кое? Сауната ли? Ам...мисля че го заслужаваш. А и не само него...
В следващият момент предводителят леко се наведе и притвори очи. Ния разбра, какво ще последва, но не се отдръпна. Щом устните му докоснаха нейните, тя му отвърна със същото. Нежна идва доловима целувка, която свърши бързо, като разтапящ се сладолед под слънчевите лъчи. Галантните му ръце отново се плъзнаха по гърба на момичето, стигайки малко под дупето. Елрон я повдигна с лекота и я остави на ръба на басейна.

- Хайде, да се връщаме.
Време беше отново за ударната доза горещина. С един скок Евенстийл се озова на сухата част покрай басейна и вече подаваше ръката си на Ния. Помогна и да се изправи и я поведе отново към малката стаичка. Когато двамата отново се озоваха в нея, горещината ги удари като ударна вълна. Рязката промяна на температурата накара телата им да потръпнат и да се почувстват различно за първи път. Всъщност, само Ния се чувстваше така.
Още пристъпили прага, ръцете на Евенстийл я обгърнаха грижливо. Той и помогна да седне, като я поведе до дървената пейка, сякаш беше малко дете. Остави я по гръб, а самият той седна до нея, като остави главата и върху бедрата си. Ръцете му бавно започнаха да галят кожата на лицето и като го обхождаха цялото. Спускаха се надолу по шията, галейки я леко с върха на пръстите, стигайки чак до корема. Там той полагаше ръката си за около десетина секунди и после пак я връщаше нагоре към красивото и лице.

- Напомняш ми на цвете... - тихо започнаха да шептят устните на мъжа
- Какво...
Ръката му докосна устните и, забранявайки и да говори.
-...планинско цвете. Намиращо се във върховете на планината. Самотно и недокоснато от човешка ръка. Обичащо да бъде брулено от дивият вятър и огрявано от топлите лъчи на слънцето. Малко и невинно, което може да бъде откъснато само с едно леко дръпване. Но, никой не може да го докосне, защото е скрито много нависоко. Там, където човешки крак не е стъпвал от години. Самотно създание, намиращо се на място, което не е отредено за него. Там няма други с неговият цвят, неговият лик...дори от неговият вид. Там са само здравите бурени, скрити под дебелият сняг...и ти. Разцъфтяваща и показваща красотата си на върха на света.
Ния успя да се измъкне от хвата му и се обърна към него:
- Защо ми го казваш това?
- Защото го мисля. Хайде, време е отново да скачаме в басейна.
Като имаше предвид скачане, говореше буквално. Силните мъжки ръце обхванаха тялото на асасинката и я повдигнаха с лекота. Евенстийл я понесе през изхода, право към басейна. Ния разбра какво би последвало и започна да се бунтува. Но, гилдмайстора искаше да го направи така или иначе.

- Не...не...не.... - започна да вика момичето, но бе твърде късно.
Последната сричка, която извика с цяло гърло, бе произнесена над водата, докато двете им тела прелитаха над нея. Елрон държеше здраво момичето в ръцете си за да не се измъкне и се бе приготвил за ударната вълна студ, която щеше да облее тялото му.
Чу се силен плясък и двете тела се потопиха под водата. Кожата им потръпна от рязката промяна на температурата и се сви, изпъвайки се като лист хартия. Елрон успя да изплува първи от водата, подавайки глава над нея. Жълтите му очи проблеснаха игриво и той приглади косите си назад. Но, Ния не се виждаше. Докато бе под водата, тя успя да го изрита от яд така, че да се измъкне от ръцете му. Евенстийл се оглеждаше около себе си, за да я намери, но виждаше само балончетата, образували се от цопването на телата им.

_________________
Сауната         Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Сауната         Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сауната    Сауната         Icon_minitimeСря Фев 13, 2013 9:36 am

Когато някой те сравнява с нещо красиво, свято и свещено, чувството е приятно. Гаделичка самочувствието ти и вдига либидото. Кара те инстинктивно да се изпъчиш или пък ако си жена да се изчервиш.
Не и в моя случай. Да бъда метафоризирана с цвете е най-странното нещо. Аз не съм толкова хубава, крехка или нежна. Но за едно беше прав - бях сама. Някъде на върха, поникнала незнайно как, а около мен, много други, които бяха по двойки, тройки или цели групи. Смееха се, галеха се взаимно. А за цветето по средата никога нямаше усмивка. Синьото цвете на върна на снежната планина.....
Успях да се измъкна от лапите му, чак на дъното на басейна. Добре, че е малък и плитък, защото не исках пак да се давя. Изглежда плуването не ми се отдава особено много. Но не се изтръгнах от ръцете му, за да го ударя в стомаха или нещо подобно, както съм свикнала. Не. Имах друго на ум.
Докато се оглеждаше на всички посоки го издебнах. Виждах движенията му под кристално чистата вода. В момента когато се обърна към мен, незнаещ, че съм само сантиметри по-надолу, се изтласках нагоре, разливаща малко вода и се вкопчих в торса му. Обгърнах тазът му с краката си, а с ръцете прегърнах врата.
-Ей.... - усмихнах се някак си искрено.
-Ей. - отвърна ми той със светещи очи.
Долепих устните си до него и езиците ни се сплетоха в едно цяло, изучавайки се за пореден път, като непознати. Позволявах му да се докосне до това самотно цвете и може би да го погали, вътрешно. Въртяхме се в кръговрата от малки вълни. Не се отделях от него. Исках да усетя гърдите му прилепени в моите. Топлината му, която се разливаше върху тялото ми. Като огън върху лед, който го разтапя, докато от него не остане нищо повече от една локва чистота. Исках да му отдам цялото си тяло. Ако не душата, то поне тялото, така че да остави един силен спомен. Спомен, който ще ме връща с усмивка към това място, към тази планина, към тази росна природа и може би някой ден ще се върна, просто за да я съзерцавам. Да, за мен Илион беше той. Този магнетичен мъж, изваян като че ли от боговете на състраданието. Да се откъсна поне за момент от грубите сухи пустини и да се впусна в летаргията на красота, нежност и непоквареност. Ирисите му бяха като пламъчета на свещи, топли и искрящи, сякаш в тях събират целият свят. Галех гърбът му. Този така здрав гръб с исполинова сила, мека кожа и оформени плещи. Песента на душата ми наподобяваше мелодията на мъчениците, които търсят спасение в най-неусетните неща. Като птица, търсеща своят облак, за да кацне и да си почине от вечният си самотен полет. Поне за една нощ да намери своя партньор, който ще я подслони под крилото си и ще я направи една идея по-щастлива.
Устните ни не спираха своя брод на хиляди късчета злато и бурини, капещи като дъждовни капки от тях.
Дали го заслужавах....едва ли. Дали го исках....повече от всичко друго в този омаен миг на покой.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Сауната         Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сауната    Сауната         Icon_minitimeСря Фев 13, 2013 10:22 am

Устните не спираха да играят, едни с други. Ръцете се надпреварваха за борбата на надмощие помежду си. Но, мъжките надделяваха почти винаги. Избутвайки нейните надолу, почти опирайки в тялото и. Но, Ния не спираше до тук. Тя отново дръзнеше да се откопчи от хватката му и да се нахвърли върху прелестното тяло на гладиатора. Отскачайки от водата като нимфа, тя обгръщаше врата му с ръце и продължаваше да го обсипва с целувките си. По лицето, шията, гърдите, корема...
А Евенстийл, просто кротуваше. Като обезверен тигър издаваше леки сладострастни звуци и драпаше с ноктите си в нейните коси. Оставяше се на чувството, което го завладяваше в момента. Нещо, което никога нямаше да усети повече. Онази свобода. Непознатата, която се среща само веднъж. Момента, който можеш да изпиташ единствено с един човек. Този, които дръзне да те докосне душевно.
Ръцете му продължаваха да милват момичето, докато тя го обсипваше с целувки. Но, нямаше да продължи вечно това. Трябваше и тя да получи своята доза любов, от която имаше нужда.
Евенстийл подкани асасинката да се изправи до него, с леко галантно движение, подхващащо лактите и. Очите им се срещнаха отново и устните им се сляха. Докато я целуваше, той бавно се извърна и премина от левия край на тялото и. Променил посоката на целувките си, Евенстийл се насочи право към врата на момичето. Целуваше я бавно, нежно, прокарвайки съвсем леко езика си по кожата и. Когато се озова зад нея, леко я побутна към ръба на басейна, където Ния можеше да се облегне. Тя положи ръце на студените плочки и извърна глава назад, поглеждайки към предводителя. Жълтеникавите му очи отново проблеснаха път...някак си искрено.
Първото докосване бе по шията и. Една лека целувка, която продължи по дължината на гръбнака, последвана от втора, трета, четвърта....
Целувките не спряха, докато не стигнаха до подножието на кръста и, който нежно се срещаше с повърхността на водата. Дупето и леко се подаваше над водата, като оставяше загадъчна тайнственост под водата. Евенстийл прокара ръцете си надолу по него, докато все още обсипваше момичето с целувки. Погали нежно бедрата и под водата и с леко движение разтвори краката и. В следващият момент той се изправи рязко, заставайки зад Ния. От движението му се образуваха няколко по-големи вълни над водата, които се заудряха в телата им. А между вълните, се появи и сладката болка, към която асасинката изпитваше неописуема жажда. Ния присви очи инстинктивно и се опита да вкопчи пръстите си в пода. Но, те само простъргаха по плочките, като оставиха няколко мокри следи отгоре им. Тя се оставяше на това, мъжа да я води. Искаше единствено да продължава да усеща това удоволствие отново и отново. Целувките му да не спират да я обсипват, а ръцете му да продължават да си играят с нея...
Все още намирайки се зад нея, Елрон отметна нежно косите и в страни, откривайки по-голямата част от врата и. Отново прокара устните си по него, но този път впи зъбите си в кожата и. Захапа я леко грубо и се притисна към нея. Ръцете му се плъзгаха ту нагоре, ту надолу, търсейки място, където да спрат. Но, не можеха. Тялото на момичето сякаш ги предизвикваше да продължават да се шарят по него, без да спират. Докосваше я навсякъде, без да мисли. Искаше да обходи тялото и като за първи и последен път. Защото, този път бе много по-различно отколкото зад разкъсаната шатра. В момента виждаше всяка една част от тялото и. Привлекателната женска гръд, с леко щръкнали зърна, плоското коремче подчертано от красива ивица, сочеща към венериния и хълм и най-вече дупето, леко подаващо се над водата. Точно натам, се насочиха и ръцете му. Докато Евенстийл продължаваше да движи таза си напред-назад, той обхвана дупето на момичето с ръце. Постави ги от двата му края и леко започна да го придърпва към себе си, а после да го оттласква леко напред. Самият той се отдръпна няколко сантиметра назад, като остави малко по-голямо разстояние между тях, което щеше постепенно да се скъси. Дупето на Ния се движеше редом, с движенията на ръцете му, докато те не спряха. В момента тялото на момичето следваше движенията, които той и показа. Така, телата им продължаваха да се сливат едно с друго, докато тихите им стонове се преплитаха един с друг. Да, и двамата стенеха! И то, с огромна нежност. Евенстийл не издържа на това, да не усеща топлото женско тяло и се опря рязко в нея. Ния леко извика от болка, но тя след малко премина във вълна от удоволствие. И отново усети целувките му по лицето си. Евенстийл бе обгърнал долната част на тялото и с ръце и все по-осезаемо започваше да мърка, като раздразнено животно. Ния, желаеше да го провокира. Докато той се опитваше да я озапти в малкия ъгъл, като приклещено животно, тя се мяташе диво в ръцете му, дразнейки го все повече и повече. Харесваше и да го прави, защото виждаше, колко по-безпомощен ставаше той със всяко едно нейно движение. Стигна се до момент, в който предводителя извиваше тялото си от удоволствие и умоляваше момичето, като шепнеше в ухото и:

- Моля те...спри..умолявам те...
Но колкото повече се молеше, толкова по-голяма доза от своето удоволствие получаваше той. Тялото му леко се разтресе от конвулсии, а Ния се усмихна доволна. Тя, така и не спря. Колкото повече и се молеше той, толкова повече се движеше тя. Дойде и момента в който Евенстийл затвори очи и ги стисна с все сила. Ръцете му се вкопчиха здраво в тялото и, устните му се впиха в рамото и като в предсмъртна целувка и той се отдръпна рязко назад, изваждайки мъжествеността си от нейната утроба. Положи я над мокрото и дупе и след секунда, по гърба на момичето се разля топла струя семенна течност. Тя усети това и се ухили доволна. Изви главата си назад, опитвайки се да погледне предводителя, но той бе застанал плътно зад нея. Струйките продължаваха да пръскат по гърба и една след друга, затопляйки игриво тялото и. Евенстийл продължаваше да стои притиснат в нея, с впити устни в нейното рамо. Очакваше вълната, която го обливаше да спре скоро, но не се виждаше такъв момент. Той продължаваше леко да трепери, докато все още прегръщаше тялото на асасинката.

_________________
Сауната         Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Сауната         Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сауната    Сауната         Icon_minitimeСря Фев 13, 2013 12:34 pm

Не само неговото тяло трепереше. Моето собствено не можеше да спре да се тресе от екстаз и преливащи вълни на удоволствие, които макар и приключили все още живееха в мислите и осезанията ми. Този мъж ме дари с едно малко спасение от реалността и винаги щях да съм му благодарна за това. Знаех, че случилото се няма да прерасне в една от онези красиви приказки за вечна любов, преминаваща през куп препятствия, но все пак бях щастлива. Щастлива, че ме накара да се почувствам желана, да се почувствам жена.
Потопих се малко, за да отмия семето му от себе си, а после се обърнах към него. Не смеех да го докосна. Може би това полагаше началото на края или просто ме беше малко страх, че ако усетя сърцето му, там ще намеря не само сексуален адреналин, но и нещо повече. Затова просто положих длан на лицето му и го придърпах, за да го целуна. Той отвърна жарко, опитвайки се да ме притисне до себе си, но се отдалечих преди да е успял.
-Добре ли си?
-Да. Чудесно. Ти си виновен за това.
-Хах. Трябва ли да се извинявам, за което?
Поклатих глава.
-Не. Не бих върнала времето назад, даже да можех.
-Ще те видя ли отново, Ния?
Усмихнах се лижерно, за да не предавам голяма значимост на думите му.
-Гледай да не се влюбиш, Евенстийл Елрон.
-Ще ти попречи ли?
Изражението ми се промени. Стана по-сериозно и умолително.
-Може...би....Но ще ме видиш отново. А и се надявам да не ме оставиш да спя на улицата. - усмихнах се и го ударих на майтап, за да излезнем от неловката ситуация. Неловка поне за мен, защото колкото и да го харесвах, чувствах дълбоко в себе си, че нещо ми пречеше да го обикна. Някаква невидима преграда ми прошепваше, че не трябва да си го позволявам. Че не мога, защото някъде там ме чака нещо друго, което нямах представа какво е. Но то ме викаше и чувството не стихваше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Сауната         Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сауната    Сауната         Icon_minitimeСря Фев 13, 2013 4:02 pm

-Може...би....Но ще ме видиш отново. А и се надявам да не ме оставиш да спя на улицата. -усети шегата в думите и той.
Усмихна се, а усмивката му криеше загадка, но определено нямаше да я пристиска:
-Определено ще мина през ъгъла на който си се настанила и ще оставя шлифера си да те топли, а ако той не ти стигне, една прегръдка винаги върши работа.-отвърна на шегата с шега той.
-Малко по малко ще приватизирам всичките ти дрехи, мога да започна бизнес в пустинята...ще продавам дрехи на известни илионци.-изсмя се Ния.
Миг на мълчание, все едно той премисляше нещо в главата си, след което надигна глава за да го изкаже:
-Искам да ти разкажа една история...Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка или поне така е според легендата.Ти ми приличаш на тази птичка и то доста, но трябва човек първо да опознае гарвана в теб за да стигне до нея.Щастлив съм, че аз я зърнах...
-Красива история...Това приказка за лека нощ ли беше?
-Ако искаш я приеми като такава, дано ти помогне да спиш спокойно.И като заговорихме за сън, какво ще кажеш и ние да се отправяме към страната на меките възглавници?Пък знае ли се...там и ти можеш да ми разкажеш нещо интересно..-изправи се той, като прокара пръсти през косата и.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Сауната         Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сауната    Сауната         Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Сауната
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Илион :: Памуковата Планина :: Фрей-Филт-
Идете на: