ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Бараката

Go down 
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Бараката           Empty
ПисанеЗаглавие: Бараката    Бараката           Icon_minitimeПон Дек 26, 2011 10:32 pm

Множество твърди легла, няколко метални гардероба и шкафа. Това представлява убежището, в което спят тези, които няма къде другаде да отидат. Не е кой знае какво, но нали имат таван над главите си. За завивки се ползват дебели животински кожи каквито има в изобилие. Учениците биват будени всяка сутрин точно в шест от воят на рог. А той се надува от часови, който се сменя всяка нощ.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Me4oPuH(OpasNia)

Me4oPuH(OpasNia)

Брой мнения : 52
Join date : 17.09.2012
Age : 26

Бараката           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Бараката    Бараката           Icon_minitimeСъб Дек 29, 2012 6:34 am

Така не и не успя да види дали останалите са ентусиазирани относно празненството в чест на тяхното приемане. Веднага щом видя в коя посока се намират бараките се отправи с бавна и спокойна крачка. Фоми вървеше до него, раницата му беше на гърба, а меча на баща му под нея. Да, нищо не беше забравил.
Имаше доста повече хора от колкото беше очаквал първоначално. Отбелязваше различни факти на ум един след друг, сякаш ги подреждаше в графи, папки и ги прибираше за да има какво да разглежда след като се настани. Е, думата "настаняване" е доста пресилена в този случай, защото единственото нещо което трябваше да направи е да остави раницата си до някое празно и неизползвано легло, но това напълно друга тема.
След като приключи с ... настаняването си, се огледа внимателно, но поради липса на друга врата, излезе през същата от която влезе в помещението. Реши, че може да загуби известно време в обикаляне на така прочутата Ледена Цитадела.


След дългата вечер в празненства, Бром се върна обратно в бараките с намерението да си почине колкото можеше повече. Една малка част от него се надяваше, че няма да ги събудят в шест както трябваше, но друга част от него, все още здравомислеща поклащаше глава в отрицание, знаеше, че няма да бъде проявена такава милост. Искаше да обсъди постъпката на Фоми с нея, но нямаше силите за това в момента, така че просто повдигна завивката колкото да се сгуши при него и я погледна лошо, тупна я леко по носа с показалеца си и затвори очи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Бараката           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Бараката    Бараката           Icon_minitimeЧет Апр 18, 2013 11:02 am

Вечерта се разви напълно подобаващо и според очакванията на този корав свят. Може да кажете, че това е нещо банално, клиширано и твърде предвидимо, но животът в ледената планина бе такъв и дори моята всевелика писалка на съдбата не може да пренебрегне природните закони, като ги промени с романтични плеади за залеза, който отразява снега в бледо розово, нито за бавните бални танци, които свършват със скрити въздишки, подарени кърпички или любовни изповеди, запечатани в плик с дворцов печат.
Тук събитията са други - сурови, кървави, а често дори в кръвта може да намериш забавата, от която има нужда сърцето ти. Колкото до тялото, то от друга страна има нужда от почивка и след време тя се загнезди в телата на всички присъстващи и скоро учениците един по един, кой с липсващ зъб, кой с пукнато ребро или натрошена челюст, се изнизаха, за да се отдадат на заслужен отдих, доволни от успешния ден, приема за новите или просто веселието за старите такива.
Бром се намести на твърдото легло, което си бе избрал по-рано. Избор, който не бе от голямо значение. Което и да бе предпочел, пак щеше да му ръби на гърба, пак щеше да се завие с идентичната кожа на вълк, като останалите и пак щеше да му бъде трудно първоначално да свикне с лошите условия. В центъра си те имаха една основна идея - да те научат на смиреност и да подсилят тялото ти. Нашият герой не бе от лигавите и претенциозни, така че спокойно се излегна по гръб, а Фоми се намести върху корема му, като съвсем скоро почна да издиша шумно, знак че е заспала. Очите му се взираха в тавана, чийто мазилка се лющеше на места, и не след малко се унесе заобиколен от хора, които все още не познава. Самата Хана го подмина, като се настани на леглото в края, точно до стената и заспа с усмивка на лице.
Нощта в Корнор минава бавно и тежко. Студа и непрогледния мрак не са най-добрите предпоставки за спокоен сън и това се отрази на мозъка на младежа. Сънищата се сляха в ума му и му върнаха спомени, които би предпочел да забрави. Намираше се на поляната, обсипана със скреж, пред собствената си колиба, а тя гореше. Точно така, както я бе заварил на живо. Пламъците обхващаха всяка една част от нея, стигайки до пурпурно червено. Извисяваха се нагоре, като факел, чийто край се събира. Една огромна пламтяща свещ. От същината на къщата се чуваха раздиращи женски писъци, наподобяващи крещенето на вещица, която бива изгаряна на клада. Те не стихваха нито за миг и пронизваха ушите на момчето. Страх и упрек изпълваха душата му от факта, че е непосилен да спаси това, което се крие вътре. Въпреки всичко, младия Бром се затича към прага на дома си, но още преди да влезе в тази пещ, предната подпора се сгромоли и препречи пътя му. Нямаше никакъв шанс да се добере вътре, а крясъците не спираха нито за миг. Падналия на колене берсерк проклинаше небесата за това незаслужено наказание, а пръстите му се бяха зарили в снега, неспособни да помръднат.
Рогът се разнесе силен, точно когато часовниците отброяха 6:00 сутринта и чернокосия се надигна рязко от леглото си облян в пот, дишащ тежко, на пресекулки. Последният женски вик се сля с този на рога и утихна в душата му като ударна камбана, предвещаваща нечия пагубна гибел. Някои от по-старите ученици вече бяха напуснали постелите си, а това на червенокосата хубавица, също беше празно. Събудила се по-рано, тя най-вероятно се бе отдала на бърз сутрешен душ, за да е чиста и спретната за първия ден от новите изпитания.
Колкото до току що приетите, някои от тях с неохота ставаха от твърдите кревати, а други дори не можеха да отворят очите си, все още блуждаещи в пространството.
Вратата на бараката се отвори широко и вътре влезе часовоя, който огледа присъстващите. С бавни, но тежки крачки, премина през всяко все още заето легло и грубо, най-безцеремонно, избута на земята спящите, като викаше и се заканваше.
-Ставайте гниди. Тук не е хотел. Всички на площадката до десет минути. Който закъснее ще бъде изхвърлен.
Когато мина покрай Бром се спря, но тъй като бе буден, само го изгледа изкъсо, процеди през езика си едно:
-Това се отнася и за теб.
И продължи пътя си.
Всичко бе ясно, младежа разполагаше с десет минути, в които да се вкара в ред, а после да поеме към новия ден, осеян с кой знае какви предизвикателства.

_________________
Бараката           Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Me4oPuH(OpasNia)

Me4oPuH(OpasNia)

Брой мнения : 52
Join date : 17.09.2012
Age : 26

Бараката           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Бараката    Бараката           Icon_minitimeЧет Апр 18, 2013 1:39 pm

Пожарът…отново. Виковете пропити с болка и отчаяние, в тях нямаше и капка надежда, че ще бъде спасена… но това можеше и да не е така, в спомените си не беше чул никакви викове. Майка му го беше оставила, не го беше изоставила, нито беше умряла в пожара. Просто не му беше дала избор, показа му пътя напред, пътят по който се очакваше от него да поеме и го остави… И това не беше най-добрата утеха, но какво друго имаше? Спомена за зверовете, които го преследваха в гората на същият ден? Ангелът… който изглеждаше прекрасен, но в думите и дейтствията му се четеше ненавист и отвращение? Ловецът…да той беше един от малкото острови на спасението в тези дни за Бром и сигурно щеше да си остане. Все още не беше сигурен защо му се довери толкова лесно, но все пак му беше спасил живота…пък и дали трябваше да се опреква за това колко се беше превързал към мъжа за един ден като му отне точно толкова за да се привърже и към Хана? Не искаше да си го признае, определено и нямаше, но в момента повече от всякога се нуждаеше от хора до себе си, хора на които да има доверие, защото без тяхната помощ едва ли щеше да издържи тежките дни, които предстояха. Трудностите в ума му не се изразяваха с тренировки или изпитанията на цитаделата, а изтормозеното му съзнание, блъснато до стената от съмнение и вина. Радваше се, че Хана е тук, не в момента, но като цяло и все пак знаеше, че миналата вечер щеше да остане една от малкото, в който щеше да може да се държи така свободно с нея, не можеше да си позволи дори да се надява на повече, защото го беше страх, че ще се разочарова.
Ръката му се плъзна по-козината на Фоми като я избута леко от себе си с крива усмивка. Отиде до една кофа с вода и изми лицето си, както и косата. До колкото беше възможно си придаде приличен вид и се отправи към площадката. Нямаше смисъл да губи повече време.

PS: Отново си едитнах просто последният пост в снежната площадка за да не се налага да пиша два поста един след друг.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Бараката           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Бараката    Бараката           Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Бараката
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Корнор :: Ледената Цитадела-
Идете на: