ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Перонът

Go down 
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Перонът         Empty
ПисанеЗаглавие: Перонът    Перонът         Icon_minitimeПон Дек 26, 2011 10:46 pm

Когато се обявеше влак, всички пътници излизаха на перона, за да го изчакат да пристигне и да се качат в него. Тук също имаше определен брой пейки за пътуващите, които не желаеха да стоят в чакалнята. Самите влакове бяха стари и леко очукани. Загряваха се и работеха с дърва. Бяха по-скоро студени и неуютни, но те придвижваха по-бързо от всеки друг транспорт.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Me4oPuH(OpasNia)

Me4oPuH(OpasNia)

Брой мнения : 52
Join date : 17.09.2012
Age : 26

Перонът         Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Перонът    Перонът         Icon_minitimeЧет Дек 27, 2012 10:01 am

-Тогава как би могъл някой да се защити срещу един магьосник?-Въпроса на Бром се изстреля доста преди да дойде твърдението на Тес относно Фоми.-Един боец издава намеренията си за атака като посегне срещу оръжието си или се приближи, повече хора се издават със самата си поза, по стабилна за атака. А когато вече го правят можеш да видиш накъде идва удара ако следиш внимателно раменете или движенията на цялото му тяло.-Направи лека пауза, в която почти се удари на ум за глупостта, която проявяваше. Не беше нужно да се увлича толкова много, нито да говори глупости, а просто да слуша...но вече беше малко късно за това. А потвърждението, че има и много други видове магия, дори повече от колкото Бром беше предполагал, върнаха усмивката на лицето му. Този свят имаше много да му покаже и той нямаше търпение за да научи повече за него.
Вече бяха напуснали чакалнята и се отправяха към влака, който ги чакаше, но тогава абсурдното твърдение на Тес, относно спътника на Бром го стъписа до такава степен, че той спря на едно място и не помръдна.
Сякаш всякакъв вид емоция беше заличена когато вдигна поглед от ръцете си към Тес.-Съжалявам, но трябва да грешите.-Направи лека пауза, в която отново се отправи към влака.-И не си спомням да съм споделял името й с вас...-Крачката му се ускори така че да не позволи на земният магьосник да отвърне.
Качи се във влака и се отдалечи достатъчно от групата на новите попълнения за цитаделата, учителите и краля, дори и Тес, като огледа внимателно седалките около себе си.

Фоми усети рязката промяна в държанието на Бром и се опита да се измъкне, но ръцете му се стегнаха около нея подобно на стоманени белезници, не й позволи дори да издаде звук.

Отвори вратата между вагоните и се прехвърли в следващият. Не се обърна за да поиска разрешение, нито го интересуваше нещо друго освен котката в ръцете му. Шейпшифтър? Уникален магьосник от земите на Себастиаян Дантес? Същият който беше изпратил онези чудовища ? Фоми беше просто Фоми, нищо повече. Неговата стара приятелка, която винаги го е следвала...или може би той нея?
-Фоми...обясни? Какво си ти ...-Направи лека пауза, в която я пусна да скочи на седалката срещу него.-И ако го направиш ще си задържа въпроса "защо?".-Гняв? Болка? В момента както очите му, така и цялото му излъчване не подсказваха за нищо подобно. Бром изглеждаше безизразен повече от всякога, но това не беше така за Фоми. Тя го познаваше много по-добре дори от самата му майка, да онази майка, за която той не си спомняше. Помнеше този поглед и спокоен равен тон, много по опасен от нажеженото до червено желязо. Помнеше го, защото преди няколко вечер го беше видяла... как със същият безизразен поглед се беше опитал да убие едно божество. Несъзнателно потрепна и се опита да отстъпи назад,но облегалката не й позволи. Май нямаше бягане...

PP: Някакъв опит за дето минах изпита на берсерк?
PP 2: И искаш ли да водиш тази част между Бром и Фоми или аз да го направя? Оставих го така ако си измислила нещо, нали дори картинка й беше намерила. xD
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Перонът         Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Перонът    Перонът         Icon_minitimeЧет Дек 27, 2012 4:23 pm

Тес беше сигурен, че долови името на животното в целия калабалък от изпита. А колкото да грешеше. Не, не грешеше. Тя беше шифтър. Сигурен бе. Усещаше аурата й, която се носи над небето в Териториите на прокълнатите. Все пак беше ходил там. Познаваше хора от там. Можеше да ги различава, но си замълча. Не беше негова работа, а ако момчето вярва, че греши, то тогава него в неговите очи греши. Магът се качи на влака, огледа се за свободно място, а Стоун му викна да се присъедини към тях и младежът се настани до великата тройка. Пътят им премина в обсъждане на изпита и впечатленията на чужденеца от кандидатите.

-Фоми...обясни? Какво си ти ...И ако го направиш ще си задържа въпроса "защо?".
Коткоподобното същество, толкова сладко, даже и сега, когато бе притисната в импровизираният ъгъл, гледаше собственикът си и по нищо не си личеше, че разбира какво й се говори. И как иначе, та нали беше животно? Не можеше да говори. Бром все още бе твърдо убеден, че тя не е шифтър, а просто Фоми. Създанието, което е било с него откакто се помни. Още като дете си играеше с нея. Тичаха с километри по горите и мочурищата, въргаляха се. тя му е помагала, спала е в леглото му, нападала е неприятелите заради него. Как такъв добър приятел изобщо може да бъде последовател на Себастиан Дантес. Невъзможно. Не можеше да го повярва. Нестабилното, вкарано недоверие в него, не бе достатъчно голямо, но все пак въпросът бе отправен.
Бялото коте прекляпа няколко пъти и едно единствено "мяу" излезе от малката устичка. Достатъчно доказателство, че не разбираше какво става и защо стопанинът й се държи неадекватно студено с нея. Последва драпане с нокти по коляното му, с което искаше да му покаже, че иска обратно да скочи в скута му, да се сгуши и да заспи спокойно, ако той й позволеше.

/Мечо опиши пътуването си до края, направо ТУК. От изпитанието си получаваш 10 Опит. Колкото до Фоми, да имам идея и бих я водила, ако ти нямаш нищо против/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Райден

Райден

Брой мнения : 210
Join date : 28.12.2012
Age : 23

Перонът         Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Перонът    Перонът         Icon_minitimeНед Сеп 15, 2013 11:52 am

Малкото хартиено парче в ръката й щеше да я отведе една стъпка по-близо до целта, а това караше пръстите й да потрепват нетърпеливо върху тънката повърхност. Сдържаността бе като застраховка, която караше всеки проблем да изглежда все по-лесно разрежим или по-трудно вероятен. Обаче адреналинът и нетърпението толквоа силно подхранваха инстинктивната любов към приключението, че нямаше начин да бъдат напълно отсранени или изключени. Замаскирани, прикрити, подтиснати - да. Спрени и изхвърлени - никога.
Багажът на момичето стоеше в една обикновена и безлична торба до краката й, а малкото оръжия, които бе донсела вече грижливо се помещаваха на различни места по тялото й. Можеше поне да признае, че облеклото позволяваше лесно и достъпно да разположиш всичко необходимо. Можеше без проблеми да си ходеща артилерия и това да не изглежда сякаш си железария на поход. Всяко опитно око можеше да забележи едва-едва гънките и ъгливе под роклята, но студът толкова удобно позволяваше наметало, което да ги прикрие.
Чакането в чакалнята щеше да бъде доста по-малко болезнено и неприятно, но хората вътре и изучаващия поглед на жените зад касите я караха да се чувства параноична. Предпочиташе няколкото минути зъзнени и потрепване под напора на вятъра отколкото дори един миг, в който някой да я оглежда, запаметява и сравнява с различните нации. Въпреки дрехите тя определено трудно щеше да мине за нещо различно, от това което е. Доста, доста трудно, но не и невъзможно.
Шумът предвещаващ пристигането на превоза й бе повече от забележим. Бавно и далеч от плавно споране предостави достъп до купетата в сравнително малкия влак. Беше стар, масивен и изпитал повече пъти зимния климат, отколкото й се нравеше. Сега вече беше сигурна, че предпочита гърба на коня или онзи път покрай релците, за който бяха споменали някакви пътници в чакалнята. Няколко часа мръзнещ студ или няколко минути стоене на нокти в тясно и неприветливо място. Можеше да се поспори по въпроса.
Чантата висеше в ръката й докато си проправяше път с надежда, че има шанс да намери скътано и уединено място някъде в металното чудовище. Единствено нетърпението я караше да стиска зби и да продължава. Това и мисълта, че ще се изяде от яд, ако нещо е в състояние да я накара да се откаже.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Перонът         Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Перонът    Перонът         Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Перонът
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Корнор :: Железопътната гара-
Идете на: