ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Стая 007

Go down 
Иди на страница : 1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeВто Яну 18, 2011 6:39 pm

Стаята е за двама. Разполага с баня, две легла, двукрил гардероб, маса, шкаф и прозорец. Ако ученикът иска може да дообзавежда стаята си по личният си вкус.

В момента стаята е обитавана от Миша - напреднал, но миролюбив некромансър. Тя е жизнерадостна, лъчезарна и любвеобилна. Слави се като единственият мъртвороден, който има демонски крила, без да е реално такъв.

Стая 007          V65v


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Пон Юли 01, 2013 2:13 pm; мнението е било променяно общо 6 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeНед Юни 24, 2012 9:35 am

На Ел хич не й хареса как Геш се отнесе с Миша, но нямаше какво да каже. Особено когато бе нещо като натрапница тук. Надяваше се в последствие всичко да се нареди. Миша хвана Ли за ръка и отново изхвърчаха на коридорите - онзи лабиринт, който далеч не бе толкова страшен, колкото изглеждаше всъщност. На няколко пъти срещнаха създания, чиито произход и порода си останаха загадка за русокоската. По някое време стигнаха стълби - двойни и красиви, постлани с дълга пътека в тъмен цвят, който преди е бил приятен и бляскав, но сега бе неопределим, а плата - протрит. И въпреки всичко изглеждаха прелестно. Парапета беше леко прашен, но изяществото на изработката на тъмното дърво си личеше. Заизкачваха се нагоре, а дъските под краката им от време на време изскърцваха, шепнейки своите истории.

- Къде ме водиш? - попита Ли, но нямаше време за отговор.

Дъъъъългите стълби бяха свършили и Миша се втурна в една от стоите в първия коридор. На вратата пишеше "007" като седмицата провисна на пирона си някак тъжно. Ли я хвана и я оправи. После насочи вниманието си към стаята и влезе. Пристъпваше бавно с плавна и грациозна крачка. Ел остана учудена. Очакваше да е готически вариант на съвременните колежански стаички, но си беше съвсем обикновена стая... или поне на половина. Едната й част бе обсипана с нещата на Миша и те правеха стаята по-цветна и някак по-жива. Нейният свят се побираше в толкова малко разстояние, но пък излъчваше своите странни настроения, разпръсквайки ги чак до вратата. Елизабет се усмихна. Вече знаеше какво може да направи за новата си приятелка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeВто Юни 26, 2012 12:16 pm

Да, стаята не бе една от най-хубавите. Всъщност беше като всяка друга от общежитията, но имаше всичко най-необходимо, а и както Елизабет забеляза, всяка една подлежеше на декорация стига собственика да има желание. Нейната нова приятелка, явно е имала и затова отпечатъка на стила й се забелязваше видно.
Тя се завъртя един път с разперен ръце, като се застопори към Ли:
-Това е моят дом. И твоят вече. Харесва ли ти? Ако имаш някакви въпроси, просто питай.
След което Миша скочи върху леглото си, като леко отскочи от дюшека и се приземи отново.
На прозореца долетя и кацна една сива сова, което първоначално учуди новодошлата. Птицата завъртя главата си няколко пъти, след това навлезе напълно в помещението, разтвори крилата си и полетя, като кацна на лакътя на Миша:
-Това е Века. Не е ли красива? Тя е домашният ми любимец.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeНед Юли 01, 2012 7:42 pm

Елизабет се усмихна. Беше уютно въпреки всичко. Светлината от лампата я жегна леко, но тя не каза нищо. Остави багажа си на земята до леглото и се тръшна на дюшека, докато гледаше красивата птица да разперва гордо перата си. Сякаш искаше да я впечатли. И успя. Сивотата й не беше равна. Шарките бяха толкова добре подбрани и съчета, извити в определени форми, сякаш някой беше нарисувал птицата специално. Беше някак величествена, което й напомняше.

- Впрочем, официално и аз имам домашен любимец, но той се запилява често. Пада си женкар. - засмя се тя. - И е придирчив към времето като мен. Но скоро сигурно ще ме намери и ще се присъедини към купона. Няма как да го пропусне. Така че ако някоя нощ видиш голяма, черна пантера да се вмъква през прозореца не се плаши.

Даймънд отново я бе зарязал точно, когато й трябваше. Тази сутрин, когато трябваше да тръгнат насам по пътя, него естествено го нямаше. Но пък котката, която се мяркаше в къщата, където бе отседнала го подлудяваше. Чудеше се понякога защо се изненадва на отсъствието му. Трябваше да спре да се ядосва, заради него. Затова реши, че няма да мисли за него.

- Запознай ме повече с живота тук, какво ще кажеш?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeВто Юли 03, 2012 11:47 am

Може би беше добре, че Века е точно сова, защото ако пантерата на Елизабет се опиташе да я изяде, поне щеше да полети и да се спаси. Такива мисли се въртяха в главата на Миша, докато съквартирантката й не я прекъсна с друг въпрос.
- Запознай ме повече с живота тук, какво ще кажеш?
Всъщност рано или късно очакваше тази питанка. Напълно нормално беше Лу да се поинтересува от механизма на Роузкилл, още повече, че явно първоначалното й желание не е било точно да попадне тук.
-Това, мила Елизабет, е нещо като училище, да го кажем по опростено. Училище, имение, в което трите раси на прокълнатите - шифтърите, нуксите и некромансърите се обучават. Тук развиваме силите си, уменията си, опита си. Всеки клас си има учител, който го оформя, напътства и прочие. отделно както виждаш живеем тук. Всичко е безплатно, не се безпокой. Е в града ще си плащаш колкото и да си красива, но тук е аванта. Общо взето ходиш на тренировки, а през останалото време правиш каквото си поискаш. Никой не те задължава да си напълно редовна, нито те задържа на сила. Когато искаш можеш да напуснеш.
Тя скочи и усмихнато я хвана за ръката.
-Но мисля, че би било прекрасно ако наистина станеш силна нукса и четеш и правиш всичко със сънищата на хората. А и ще живеем заедно и много ще се веселим, ще ходим до Найтмер, ще обикаляме, ще правим какво ли не.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeПон Юли 09, 2012 7:05 pm

Елизабет се усмихна. Тя обичаше да научава нови неща, обичаше да се занимава със силите си. Харесваше й да се чувства силна. А може би обучението тук щеше да й помогне да намери Кристоф...

- Кога започваме? - попита тя с нетърпение. Засмя се. - Но първо ще си направим малко парти. Какво ще кажеш?

Ел извади от чантата си няколко бутилки и буркана със странни и съмнителни вещества в тях. Разнесе се екзотичен аромат.

- Докато бродех из пустините се научих да правя освежаващи коктейли с подръчни материали. Но това тук са специални растения или сокове от плодовете им. Не са алкохолни. Сигурна съм, че ще ти харесат!

Тя смеси синя и прозрачна течност в голяма чаша с капак. Смля две червени листа и ги пъхна при всичко останало и се огледа за лед. Намери го до няколко минутки и го добави. Сложи капака и разклати течността. Приятен, сладък, но свеж аромат се понсесе в стаята. На Ли й потекоха лигите като си спомни върховния вкус и охлаждащия ефект на напитката. Когато свърши да го мята насам-натам изля съдържанието в де по-малки чашки и едната подаде на приятелката си. Обтегна се на леглото и отпи с блажено изражение.


П.П. Много съжалявам за забавянето...


Последната промяна е направена от Elizabeth Winter на Нед Окт 28, 2012 1:51 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeЧет Юли 12, 2012 11:27 am

Миша зарадвано пое чашата. Коктейла, който новата й приятелка забърка, имаше странен цвят. Некромансърката не беше специалист по алкохола, но го опита и вкуса много й допадна. Леко силен, но не натрапчив. От онези, които си играят с небцето без да го дразнят.
-Да не си била барманка преди, хахаха?
Преди Елизабет да успее да отговори обаче се чу стържене по прозореца. Девойката, забравила питието си скочи на крака в предпазлива стойка. Птицата на Миша беше тук, а нейната пантера не можеше да стигне до третия етаж, нямаше крила все пак.
Прозореца почна бавно, скърцащо да се отваря, а Лу здраво държеше чашата, готова всеки момент да я захвърли към евентуалния враг. Когато стъклото се отвори напълно от другата страна нямаше нищо. Тъкмо да си отдъхне и хала вятър премина през косата й, разрошваща я на всички страни. За стотна от секундата Уинтер затвори очи, а когато ги отвори отново пред нея се беше появил незнаен мъж и се усмихваше заканително.
Стая 007          Whatabloodymessbyhankle
-Привет млада госпожице.
Нуксата толкова се втрещи и уплаши от това ненадейно и необичайно появяване, че отстъпи назад, залепвайки се за стената. Мъжът беше изключително красив, с чиста, бяла кожа, но тази кръв течаща от очите му и този мирис. Не беше нищо което бе срещала до сега. Ароматът на смърт, не беше като некромансърската. Елизабет привикваше всичките си спомени и познания на помощ и най-накрая с ужас установи какво всъщност стои пред нея.
-Вам....пир... - глухо, с изтънен глас продума тя.
Вампирите не случайно не се обучаваха в гилдията. Най-омразната раса, най-нечистокръвната нямаха място тук. Докато некромансърите бяха заклеймявани заради своята жестокост и играта на смърт, то вампирите убиваха за собственото си оцеляване, което ги правеше отхвърлени. Те нямаха място сред големи тълпи. Живеещи само през нощта, заврени в най-непробиваемите дупки на подземията на града, те бяха като онази вечна сянка, която те съпътства, но обърнеш ли се, не можеш да я видиш.
Мъжът тръгна с лукава усмивка към Уинтер, сякаш за да я стресира допълнително. Усещаше страхът й и това му хареса. Миришеше хубаво. Сигурно беше още по-хубава на вкус. Миша се изправи с ядосано изражение и се отправи към него.
-Алек!
Но той продължаваше.
-Алек, стига. Плашиш я.
Почти стигнал до нея, той се спря и избърса кръвта от лицето си.
-Спокойно. Наядох се за днес. Няма да източа съквартирантката ти.
Той се обърна към некромансърката и я изгледа леко лошо.
-И все пак съм разочарован. Правите си парти, а не ме викате.
-Стана инцидентно.
-Разбира се. Няма ли да ме представиш на госпожицата?
Миша въздъхна тъжно. Обичаше го. Обичаше го повече от всичко друго, но понякога прекаляваше. Вампирската природа се беше пропила под мозъка на костите му и понякога се самозабравяше.
-Елизабет, това е Алек. Той.... - тя замълча за миг, сякаш и беше трудно да продължи -Той е мой брат.
Нуксата изтръпна. Нима е възможно. Какво се беше случило, че брата на една некромансърка се е превърнал във вампир. Сега всичко почна да й се избистря. Появяването на непознатия, държанието му, както и това, че не нарани нито една от двете. Той се поклони престорено изискано.
-Приятно ми е, Елизабет. Ммм, какво хубаво име.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeЧет Юли 12, 2012 12:38 pm

Питието тъкмо започна да действа, успокоявайки леко изпънатите нерви на Елизабет, когато приятната, тиха, женска обстановка бе разпръсната на парчета по кюшетата на стаята с трясък и не особено приятно появяване на непознат стаята на двете момичета. Скърцането и стърженето бяха едно, но да видиш вампир, омазан с кръв да ти се пови от нищото си бе отвратително. Сега като се замисля май нашата скъпа Лу си изкара ангелите, но тя и особено с нейното его никога не би си признала. Да, беше я страх и в същото време изпитваше погнуса, възмущение и още няколко чувства, които така и не можеха да бъдат разгадани. Можеше да си направи супа от емоции. Но пък не викаше като луда и определено не го беше нападнала. Интересният факт беше, че се приготвяше да скочи към него, докато той се приближаваше, и вероятно да му избоде очите, да го одере жив и още жестокости, които инстинкта й подаваше. Но благодарение на тази малка реплика от страна на съквартирантката си се въздържа. "Брат? Наистина ли? Ама те дори не си приличат?!" - чудеше се тя. Какво се бе объркало сигурно скоро нямаше да разбере, но за сега нямаше значение.

- Приятно ми е, Елизабет. Ммм, какво хубаво име.
- Благодаря. - каза малко твърдо тя, опитвайки се да се успокоя и да приглуши гласът в главата си, който крещеше: "Опасност! Опасност!"

И преди да може някой да каже или направи нещо се чу едно красиво, не толкова невинно, като на обикновена котка: "Мяу!". Ли веднага разбра кой е и се обърна кръгом, отвори вратата и остави пантерата тежко и величествено да влезе в стаята, фокусирайки вампира, който по случайност бе застанал точно срещу вратата. Дивата котка бе огромна, по-голяма от нормалните пантери. Може би бе факта, че всъщност бе ликантроп, който предпочиташе животинската форма, но неизбежно веднъж в месеца, на пълна луна се превръщаше в човек. Като го видя Ели се сети, че пълната луна е след нощ-две. Това леко я разтревожи, но сега умът й бе окупиран с друго.

Стая 007          %D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0-nb19031

- Хубаво местенце си си избррррррала. С вампирррри - той погледна към Миша. - и некрррромансъррри. Поне е безплатно.
- Не бъди груб, Даймънд. - казах аз леко насмешливо предвид думите му.
- О, да. Забррравих да кажа колко ми е прррриятно, че ви виждам, нищо че не го мисля. - извъртя очи към мен той.

Русокоската му се усмихна лукаво. Елизабет обаче знаеше защо Ди бе тук точно по това време. Бе усетил страха й. Да, Ел и тигъра бяха свързани със странни ментални връзки, който една ядосана вещица бе направила по погрешка между тях. Това стана, когато Ли бе на 10. С негова помощ успя да избяга и от тогава двамата бяха неразделни... образно казано. Но си помагаха и се обичаха по един странен начин. Сякаш правеха живота си по-пълноценен и интересен.

- Нямаш против Даймънд да остане, нали? - обърна се Ел към Миша. - Той няма да създава проблеми, обещавам. - усмихнах се чаровно аз, надявайки се да я убедя, съвсем забравила за вампира, който сега гледаше дяволито към нея, мислейки си кой знае какво...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeЧет Юли 12, 2012 6:08 pm

Не стига, че голямата черна котка стигна незнайно как до тук, ами и проговори. На Миша й се видя толкова сладка, пухкава и гладка в същото време. Идеше й да скочи върху нея, т.е него и да го намачка едно хубаво. А и брат й така уплаши Ел, колкото и да не го показа, че нямаше как да й откаже.
-Разбира се, че не. Ще се радвам. Обичам животните. Трябваше да се родя шейпшифтър. По цял ден щях да се преобразувам в тях.
-Хахаха, като че ли не си една голяма змия. - пошегува се с нея Алек.
Миша се намръщи и изсъска:
-Поне не съм нощен прилеп.
-Туше. - засмя се отново мъжът, който вече изтрил кръвта от лицето си придоби вид на нещо много красиво. Сламената коса, червените очи, порцелановата кожа, изваяните нос и шия, всичко в него крещеше на съвършенство. Ако не за Елизабет, то за много други, така умело привлечени в клопките му. -Е, нека да пием. Това нали е купон?
Той пое чашата от ръцете на сестра си и отпи няколко глътки, след което й я върна.
-Браво, Елизабет. Това е едно идеално питие, даже и на мен ми хареса.
Даймънд го гледаше кръвожадно чисто по животински, но това не притесни Алек. Напротив, в отговор отвори уста и изкара двата си вампирски зъба.
-Внимавай котенце. Все още има място в корема ми.
Ситуацията почна да се нагорещява. От една страна бяха мъжът и звярът, който всеки момент бяха готови да скочат един върху друг, от друга Ели гледаше лошо, готова да защити любимецът си.
Видяла това Миша застана между всички и почна да се смее, размятайки ръце.
-Хайде стига, стига. Трябваше да се веселим, нали?Ели, защо не ни изпееш някоя песен? Тя има чудесен глас. - обърна се към брат си тя, за да го укроти.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeЧет Юли 12, 2012 8:55 pm

Елизабет се усмихна на предложението на Миша. Докато съквартирантката й се занимаваше с брат си, Ли седна на леглото си. Даймънд седна на задните си лапи в краката й и я погледна с желание. Ел знаеше, че пантерата обожава, когато тя пееше. Имаше някаква магия, нещо свръхестествено, което се намесваше, когато отвореше уста и мелодията се изтръгваше от тънкото й гърло, карайки понякога цял град да се спре и да слуша. Песента за нуксата не бе просто ноти, а талант. Сякаш бе създадена да танцува й пее, сякаш това я караше да разцъфне в една красива светлина на странната си същност. Тя погледна към Миша и Алек, който сега изглеждаше повече от перфектно, но това не блазнеше Ли. Перфектни създания нямаше и за нея бе просто сбъркано да си толкова перфектно красив като вампирите, например. Красотата им бе някак фалшива и компенсираща в повечето случаи грозната им същност.

Миша й се усмихна окуражително, а брат й повдигна вежда в арогантно очакване. Ли им се усмихна в отговор. Сведе глава леко и затвори очи. Почувства как няколко акорда се надигнаха в съзнанието й и тя сякаш ги прати навън, разпръсвайки ги стаята. Чу пианото и се отдаде на мелодията, която незнайно как излъчваше. Отвори уста и с глас по-мек от кадифе о по-чувствен от ранима душа се разля заедно с музиката.

Under your spell again
I can't say no to you
crave my heart and its bleeding in your hand
I can't say no to you

Shouldn't have let you torture me so sweetly
now I can't let go of this dream
I can't breathe but I feel

Good enough
I feel good enough for you


Дългите срички бяха море, а извивките вълни в тихите му води. Гласът й се извисяваше и снижаваше следвайки мелодията, давайки й свобода да заобича отново тази песен. Не я бе пяла сякаш от векове. Всъщност тя бе специална... напомняща й за Кристофър... Тя пусна болката, освобождаваща се от нея чрез думите.

Drink up sweet decadence
I can't say no to you
and I've completely lost myself and I don't mind
I can't say no to you

Shouldn't have let you conquer me completely
now I can't let go of this dream
can't believe that I feel

Good enough
I feel good enough
its been such a long time coming, but I feel good

and I'm still waiting for the rain to fall
pour real life down on me
cause I can't hold on to anything this good
enough
am I good enough
for you to love me too?

so take care what you ask of me
cause I can't say no

(https://www.youtube.com/watch?v=Kw2Ic_2XdVQ&feature=related)

Тя завърши и пианото затихна в тишината. Тя погледна Миша и й се усмихна сърдечно. Надяваше се Алек поне да не е усетил мъката й. Щеше да е неловко...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeПет Юли 13, 2012 12:12 pm

Медния глас на Елизабет се прокрадна като цветна вълна от гърлото й и се понесе в пространството, в унисон с тишината. Мелодията се разнасяше като нощно покривало над главите на присъстващите и омайваше с извивките си. Наистина имаше хубав глас, а гласът е едно от най-силните оръжия на нуксите. Елизабет не беше лишена от това, даже напротив. Алек вече си представи колко много хора щяха да бъдат хипнотизирани от него. На вампирът песента й не му влияеше, но не можеше да отрече, че пее красиво, с чувство и някаква вътрешна емоция.
Когато свърши сестра му почна да плясна енергично, като малка ученичка, Даймънд кимна доволно, а Алек, той леко и сдържано удряше едната си длан в другата и я наблюдаваше в лека, загадъчна усмивка, зад която никой не можеше да прецени какво се случва или мисли.
-Казах ли ти? Казах ли ти, че пее чудесно? - заподскача некромансърката и прегръщаше ту Ели, ту котката й.
-Да, каза ми.
-Знаеш ли - продължи тя, обърната към новата си приятелка. -Алек също може да пее. Като малък много обичаше. Алек изпей ни нещо, моля те.
Мъжът ги изгледа безизразно. Като малък, да, тогава, когато времето не беше спряло за него и всеки ден бе ново приключение. Къде бяха тези дни сега? Под жаркото слънце обичаше да пее той, не в мрака на подземието.
-Не мисля.
Физиономията на сестра му посърна.
-Моля те.
Той отиде до нея и я целуна по челото, нито нежно, нито грубо, по-скоро формално и някак успокоително.
-Трябва да вървя.
-Вече?
Той кимна. Обърна се към Уинтър и наведе глава в знак на сбогуване, макар че беше сигурен че пак ще я види. Преди Миша да успее да го спре или изобщо да се опита, той изчезна толкова бързо и безшумно, колкото се беше появил. Двете момичета останаха сами с животните си - едната тъжна, другата озадачена.


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Чет Юли 19, 2012 5:08 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeЧет Юли 19, 2012 4:20 pm

Елизабет гледаше малко втрещено. От друга страна Даймънд си отдъхна, когато вампирът си тръгна, но за Ел чувството бе странно. Е, сигурно щеше скоро пак да го види, така че нямаше да й липсва. Липсва ли казах? О, не, нека да не започваме с това... направете се, че не сте го чули.

Та нека се върнем към стая 007.

- Хм, една разходка няма да ни се отрази зле, а? - предложи тихо Ли, все още гледаща към прозореца. Тя стана и отиде да го затвори. Когато се приближи хладен вятър развея русите й къдрици и погъделичка кожата й. Тя се усмихна и са за миг затвори очи, но параноичното й подсъзнание й подсказваше, че някой я наблюдава. Тя погледна надолу и сянка с две красиви очи гледаше към нея. Имаше чувството, че знае кой е, но преди да се увери, че не й се приижда в тъмното очите изчезнаха, а сянката се стопи в мрака.

Въздухът миришеше на дъжд, но Ли бе сигурна, че в близкия час-два няма да завали. Не питайте от къде, беше си изградила навици през дългите самотни дни и нощи за много неща, включително да наблюдава времето. А това тук си бе перфектно за разходка или поне за Лиз. Краищата на роклята й все още бяха малко мокри, но това не й пречеше, даже й харесваше. Русокоската затвори прозореца, за да не се счупи, докато ги няма и се обърна към Миша с прекрасна усмивка, чакайки отговор.

В същото време забеляза как Даймънд ближеше малка, почти зараснала рана на единият си хълбок. Имаше късмета, че бе повърхностна. Но знаеше, че е свикнал. Имал е и по-лоши наранявания. "А това" - предположи Ли - "е от някоя по-упорита жертва, вкопчила се в живота си отчаяно." Да, любимата й пантера обичаше атрактивността и адреналина и често си намираше белята на неподходящите места, с неподходящите хора... или животни по-точно. Елизабет често му бе помагала да се измъкне от такива ситуации, но й бе неприятно да го гледа наранен. Светът бе по-жесток, отколкото му се искаше...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeЧет Юли 19, 2012 5:20 pm

Миша излезе от унеса си. Не искаше да е тъжна, не и пред други хора, но този нейн брат. Тя знаеше, че се опитва да я защити. Беше напреднала толкова много с обучението си. Отдавна не беше безпомощното момиченце, заради което често му се налагаше да се бие като малък, когато по-големите некромансъри от квартала й се подиграваха заради демонските й белези. Тя бе докосната от бога на смъртта с крила, но в техните очи тя бе изрод. Всяваше страх и погнуса и често беше тормозена. Тогава батко й, който изглеждаше напълно нормално се появяваше и ги караше да съжаляват. Винаги до нея. Когато плачеше, когато се смееше, когато се страхуваше. Колко пъти я беше успокоявал в студените нощи под светлината на една единствена свещ. Даже и сега, изгубил половината си човечност, все още искаше да я закриля, по свой собствен начин, който тя често не разбираше.
Не, не искаше да е тъжна.
-Разходка? Да, защо не. Даже знам къде.
Тя я хвана за ръката и я поведе по коридорите. Даймънд ги следваше неотлъчно.

/Ел, пиши на гробищата на Роузкилл. Какво усещане предизвикват за теб и прочие. Очаквай моето включване там/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeСря Авг 01, 2012 4:59 pm

Ставаше късно. Няколко капки се спуснаха от небето и една улучи нослето на Елизабет.

- Мисля, че е време да се прибираме.

Миризмата на мухъл, влага и електричество удари носът и тя знаеше, че бурята е дошла и ще вилнее дълго. Може би цяла нощ. Дъждът щеше да се изсипе като от лейка върху тях и нямаше да е приятно да джавакат по коридорите по това време. Затова Ел хвана Миша за ръка и побегна към огромните врати на имението. Беше трудно да се движиш бързо в меката почва и още по-трудно по хлъзгавите плочки на стълбището пред вратите, но с Ли се размина само с няколко залитания. Тъкмо се скриха в тъмнината на имението, когато дъждът започна силно и обилно да залива земята. Небето сякаш плачеше. Светкавица освети за момент лицето Елизабет и трясък последва. Изражението й бе напрегнато и леко угрижено. Имаше лошо предчувствие, но не знаеше от какво е породено.

Двете момичета се заизкачваха по стълбите говорейки тихо за бурята и колко кално ще е утре положението. Коридорите бяха необичайно тихи. Ел можеше да чуе различните сърца, биейки в съня си, събирайки звука, създавайки музика. Тя можеше да усети сънищата, с които съзнанието на тези създание си играеше с тях. Сънят бе нещо много съкровено. Той изкарваше на повърхността страховете, мечтите, най-съкровените ни желания, съвестта ни... дъното на душата ни. Сънищата бяха съчетание от игри на въображение и послания. В повечето случаи те бяха за самите нас, повдигайки болезнени въпроси или карайки ни да се замислим. Сънищата са най-пазените ни тайни, изкривени подло от самите нас.

Но когато дойдеше това време, нуксата надделяваше в Елизабет. Тя имаше нужда да се храни със сънищата, с илюзиите. Тя бе жестока, хладнокръвна и дори някак животинска, първична. Когато стигнаха стаята. Ел побърза да влезе, да се преоблече и да си легне, защото знаеше, че когато кара животинското в нея да чака, не завършваше красиво. Видя и че Миша е уморена.

- Лека нощ. - каза тя преди да угаси лампата си и да се настани удобно в леглото си.

Бе сигурна и че след няколко минути и приятелката й бе заспала дълбоко. Беше време за шоу...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeЧет Авг 02, 2012 6:11 pm

Елизабет заспа почти моментално. Мрака я обхвана и захлупи клепачите й като натежали кепици на прозорец.
След малко дойде и сънят. Или по-скоро нахлуването в чуждия сън, като воайор, който те гледа гол през открехната врата. Само където в случая не виждат тялото, а душата ти.

На градската улица седеше момиче на седем години. Големите му тъмни очи се смееха и говореха без думи. Бялата му косичка стигаше малко под раменете и леко се полюшваше от скоците му. Сребристите му крила бяха израснали едва преди две седмици и сега детето се въртеше около себе си, за да наблюдава неочакваната си придобивка, която никой друг от семейството не притежаваше. Те бяха щастливи за дъщеря си. Казваха, че по някаква причина е благословена от Бога на Смъртта и момиченцето почна да приема това твърдение с голям ентусиазъм и радост. Беше си казала, че ще се научи да лети, но за сега едва едва пърхаше с тях. Не бяха достатъчно силни и оформени все още. Но някой ден определено щеше да ги накара да полетят и тогава щеше да се издигне до черепа на смъртта по главния път и да го докосне.
Група момчета на по десет, дванадесет и четиринадесет години, придружавани от две момичета се задаваха по улицата. Виковете и напереното им държание се чуваха от далеч и даже и да не ги познаваш си даваш сметка, че те са водещата тинейджърска групичка на града. Веднъж видели белокосото дете, те се спряха, казаха си нещо едни на други и се засмяха тихомълком. Приближиха се до нея, като едно от момчетата - пълно, с къдрава кафеникава коса, но тъпа физиономия, я хвана за едното крило и болезнено го издърпа. Момиченцето изстена от болка и се отскубна, като се обърна към тях и ги изгледа плахо.
-Хаха, пак тази откачалка. Какви са тези грозни израстъци на гърба ти, откачалко.
-Това са крила. - извика детето. -Те са ми от Себастиан Дантес. Той ми ги подари.
-От Дантес ли? - попита едно от девойчетата. - Имаш се за много голяма ли? Според мен си изрод.
-Изрод, изрод, изрод, изрод...... - почнаха да повтарят другарите й и да сочат мъничката подигравателно с пръст. Очите й почнаха да се насълзяват и не след дълго първата капка потече по бялото й лице.
-Оооо ще се разплачеш ли, откачалке?
Презрителен смях отекна в ушите на некромансърчето. Смях, който разкъсваше крехката й душа на парчета. Най-високото и явно най-голямото по възраст момче понечи да я улови също за едното крило, но тя отби ръката му, защитавайки се. Тогава момчето се ядоса и грубо я китна като тя падна на земята, а прахта от почвата се посипа по дрехите и тялото й.
-Пребий я. Пребий изрода. - почнаха да викат приятелите му и опиянен от тази агитка, той я хвана грубо за косата. Издърпа я нагоре, като й причиняваше болка.
-Чу ли? Ти не си докосната от бог. Бог те мрази, той те е наказал. Ти си едно нищо.
И почна да клати главата й нагоре надолу, а момичето продължаваше да плаче, но и да стиска зъби.
Изведнъж изневиделица един камък удари лакътя на насилника и той дръпна ръката си. Всички се обърнаха по посоката на удара. На три-четири метра от тях седеше изправено, с разярено изражение и стиснати юмруци момче. Жълтите му очи светеха гневно. Русите, чупливи кичури падаха небрежно по красивото му детско лице. Не беше на повече от единадесет. Странно, но при вида му всичките момчета замлъкнаха, а момичетата по-скоро почнаха да въздишат, макар и предпазливо по него.
-Ей ти какво...?
-Да не сте посмели да я докоснете. Да не сте посмели. - изрева блондина и с един скок се озова между падналата и тормозителите.
-Ти на нас ли се отваряш бе? И ти си същия като нея. И двамата сте изроди.
Последния замахна към защитника на белокосото девойче, който умело избегна ръката му, а вместо това го изрита с коляно в корема. Младежът падна и се приви на топка.
-Бате, недей... - извика се малката зад него. - Недей бате!
-Послушай уродливата си сестра, момче.
Това преля чашата. Една вена изпъкна на челото му и без да се замисли той се нахвърли върху проговорелия. Ступа го набързо, а после почна да скача и върху другите като ги поваляше един по един. Никой не успя да му се опълчи и за минути шестте тинейджъра лежаха набити на земята. Останаха само момичетата, които когато жълтите очи ги срещнаха, се разпискаха и избягаха.
Русокосото момче се обърна и клекна до сестричката си. Избърса прахта от лицето й и я погали.
-Ти не си изрод, чу ли. Ти си красив, прекрасен човек и някой ден ще станеш велика. Никога не го забравяй.
Детето се просълзи още повече и се хвърли в обятията на любимият си брат. Той я стисна силно, закрилнически, успокоително, топло.
-Няма да позволя на никой да те нарани. Заклевам се.
Изправи я, вдигна я на ръце и се запъти към къщи.


Елизабет се събуди и рязко се изправи в седнало положение. Навън все още бе тъмно, а дъждът се сипеше из ведро. Пот избиваше по челото и шията й. Като всяка нукса бе влезнала в чужд сън, но като всяка такава, която не владееше магията си, не можеше да владее и сънищата. Те й идваха в повече, натоварваха я и само усъвършенстването щеше да промени това. Щеше да я научи да ги използва по всякакъв начин. А този сън сега. Тя погледна към съседното легло, където привидно кротко спеше новата й приятелка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeПет Авг 03, 2012 11:56 am

Видяното бе... покъртително. Докато гледаше безмълвно спящата Миша Елизабет сви устни и една сълза, напираща още, докато сънуваше се отрони по красивите й бузи. Тя отметна завивките и спусна босите си крачета на студения под. Изпраи се, но бе прекалено рязко. Зави й се свят, причерня й и тя залитна пак към леглото, сядайки. Преглътна буцата, образувала се в гърлото й и за момент си спомни времената, когато бе част от онази банда. Картините, също като съня, бяха болезнени, изпълнени с насилие и омраза, с подигравки и лошо отношение. Но Ел успя да се откъсне от всичко това и стана, само за да се премести на съседното легло. Не искаше да буди Миша... искаше да й дари спокойни сънища, защото знаеше, че и тя бе видяла всичко това, бе го изживяла отново чрез съня. Елизабет впрегна малко от магията, която притежаваше. Беше нестабилна, заради емоциите, но знаеше, че ще проработи. Беше го правила много пъти за Кристофър... Събирайки сили, тя разтвори устни, а от там излезе мъждукаща златиста светлина. Русокоската се наведе и целуна челото на новата си съквартирантка, а златната светлина се разля по лицето й за миг и после изчезна, сякаш бе попита от кожата.

Ли засече движение в стаята и се огледа леко разтревожена, но срещна само двете, горящи като огън в тъмното, котешки очи на Деймънд, който явно се бе събудил. Ел седна на земята до него и го помилва по цялата дължа на гърба му и продължи към опашката, така мъ харесваше. Той зарови глава в гърдите й, умилквайки се и след това се облегна на скута й. Явно бе, че беше уморен. Все пак пътя не бе малко. Но Ел не можеше да затвори отново очи. И веднага щом чу тихото мъркане на пантерата, разбра, че е заспал. Съвсем леко го отмести, за да се измъкни. Отиде в банята, подпря се на мивката и погледна в огледалото предвидливо сложено малко по-ниско. Лицето й бе бледо и торбички се бяха появили под красивите й ледено сини очи. Не бе спала добре от...година... Откакто Крис го нямаше. Да, Ли не можеше дори да си помисли думата "отвлечен", защото я болеше от нещата, които се крият зад нея. Но сега не бе време да мисли за това. Върна се в леглото, сложи си слушалките и си пусна музика с надеждата да заспи без да сънува или да се промъква в други сънища. Нуксата в нея се бе нахранила и вероятно повече тази нощ нямаше да я тормози. Елизабет погледна към Миша. Лицето й, обърнато сега към нея, бе спокойно, тялото й отпуснато. Лека усмивка се появи на лицето на некромансърката. Добре, бе проработило...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeСъб Авг 04, 2012 5:28 pm

На сутринта Миша отвори големите си очи и след леко пет минутно разсъмване стана от леглото. Видя, че Елизабет още спеше със слушалки в ушите, една от която бе паднала, а едната й ръка висеше от леглото. Даймънд дремеше под въпросната ръка. Изобщо бяха сладка двойка. Още не беше много късно, затова реши да ги остави да поспят още малко, а на свой ред се оттегли в банята, за да се изкъпе, измие и преведе в някакъв представителен вид, колкото е възможно за расата й. Когато се върна двамата още не се бяха събудили, затова реши да поеме контрола в свои ръце. Тя разтвори прозореца и остави чистия въздух да нахлуе и проветри. После отиде до пантерата и го погали по главата. Котето се събуди и погледна странно изглеждащото момиче. Тя му се усмихна.
-Добро утро, красавецо.
Чула думите й, нуксата също се разсъни и още с премрежен поглед погледна надолу.
-Добро утро и на теб. Как спа? Аз лично доста добре.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeЧет Авг 09, 2012 7:00 pm

Елизабет отвори леко очи и след това бързо ги затвори пак. Беше спала около 2-3 часа, но й се сториха като 2-3 минути. А светлината сякаш й идваше в повече. Усети говор наблизо, но бе прекалено заспала, за да различи думите. Повдигна леко глава и през присвити очи огледа стаята, виждайки Миша да подскача ведро насам-натам.

- Ъгх, от къде намираш толкова много енергия. - Тя рязко седна в леглото. Главата й се завъртя, но тя устоя на огромния прилив да се просне пак на меко назад.

Спусна бавно крака на пода и малко на късмет и с олюшване намери вратата на банята. Мина през сутрешния си тоалет и излезе. Изглеждаше по-човешки така. Рошавата кошница се бе превърнала отново в красивите й златни, къдрави коси, лицето й от уморена, кисела гримаса се превърна в красиво, леко усмихнато изражение. Преди да започне да се преоблича пусна малко музика. Това бе нейното кафе, понеже такова не пиеше по принцип. Отвори гардероба и го разгледа бързо. Хвана тесни кафяви дънки и бяла туника с паети. Сложи си телесен цвят обувки с не-е-за-вярване-колко-високи токчета и прибра косата си в стегнат кок. Не сложи грим. Рядко слагаше. Когато реши, че е готова и се обърна към Миша.

- Какво ще правим днес? - попита тя с красива усмивка.

В този момент Даймънд доволно се отърка в нея, показвайки й че е хубава. Тя се засмя леко и го погали.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeПет Авг 10, 2012 3:06 pm

-Амииии.....
Миша се замисли за момент. Всъщност нямаше какво да му мисли.
-Аз смятам да ходя на урок. Ти също трябва да отидеш. Днес е първият ти ден.
Засмя се радостно некромансърката и изтича в банята. Елизабет се чудеше защо изведнъж хукна така, но след минута момичето се върна с пълна чаша с вода. Отвори вратата и я плисна пред нея.
-За да ти върви като по вода. Хайде сега идвай.
Тя я задърпа за ръката и я изкара в коридора, като преди това заключиха. Изпрати я до залата на нуксите, която носеше сладкото име "Вечен сън", прегърна я за късмет и сама се отправи към погребалното бюро. Чудеше се какво ли ще правят днес с г-н Пахт, както обичаше да го нарича тя.

/Елизабет пиши във Вечен сън/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeСъб Окт 27, 2012 12:33 pm

Елизабет се завърна в стая 007. Коридорите бяха оживени. Русокоската заключи поглед върху много същества, изглеждащи съвсем обикновено, като хора, но притежаващи сили, за които човечеството дори не е сънувало. В очите на нуксата всички изглеждаха така красиви и толкова силни... Ах, как се надяваше един ден и тя да е една от тях, да е част от това необикновено общество, да е една от редиците. Това бе средата, която й трябваше, осъзна го, докато вървеше. Трябваше й стимул, пример, надежда. А й бе останала само надеждата преди да дойде тук. Отчаянието й обаче сега я бе напуснало, за да остави новите чувства да се влеят, карайки очите й да блестят с тайните искрици на едно ново бъдеще. Пътя й се бе променил, отклонил... и тя бе щастлива.

Когато отвори вратата на стаята я видя празна и малко разхвърлена. Колко семпла и невзрачна изглеждаше така, някак... недовършена. Ел само пусна чантата си на земята и излезе пак. Запокити се по тихите коридори. влезе дори при Геша, търсейки помощ и той случайно знаеше, че на тавана се държат мебели, стари или неизползвани, някои счупени, други пред счупване, но това не тревожеше Ли сега. Тя имаше своите малки тайни и още един чифт ръце, които да й помогнат. Още докато си мислеше това се чу тихо "мрр" след нея. Тя се обърна и забеляза красивата си, черна пантера с тъпо изражение и две големи женски котки, умилквайки се в краката му.

- Ако можех да се отърва от тези двете, щях да съм го направил до сега. - изрече той, поглеждайки към леко подигравателния поглед на Лиз.
- Аха... - не му повярва тя.

Даймънд спря и изрита двете котки. Чуха се недоволни викове, ако могат така да се нарекат, и съскане. С един голям скок той се озова до Ели.

- И какво си намислила?
- Ами... нека го кажем така - редекориране.
- О, за Бога!
- изпуфтя Д, защото знаеше какво значи това и определено не беше просто някоя друга джунджурийка или масичка. - Точно това ли успя да измислиш?
- Трябва нещо да направя. Дължа го на Миша, пък и знаеш, че не мога да трая.
- Пфу...
- това бе отговора...

Стигнаха тавана. Той учудващо защо, но не бе заключен. Вратата изскърца, а пантите изпукаха. Пред тях се разкри един огромен лабиринт от... всичко? Това сигурно беше най-доброто място да скриеш нещо. Ел се почуди какво ли ще открие тук? Пристъпи навътре. Тавана бе висок колкото в катедрала... или може би повече. Стените бяха дебели, малко олющени и... пропити с магия? Защо бе това, Ли само можеше да гадае. Тя тръгна между купчините с предмети. Окъсани книги, износени играчки, дори дрехи, макар и странно изглеждащи и вероятно доста стари. Но като се замисли, Ел осъзна, че всяко едно от тези неща си имаше история, бе видяло различен свят, свят на миналото, който нейните очи никога нямаше да срещнат.

Елизабет тръсна глава. Бе време за работа. Започна да тършува из купчините. Под няколко пласта стари дрехи намери две единични легла. Бяха с красива желязна рамка в телесен цвят и изящни орнаменти. Личаха им годинките, но с малко магия и може би подръчни средства щяха да ги оправят. Нямаха матраци и рамките се оказа доста по-леки, отколкото Ел си мислеше. Изнесе ги и двете. Даймънд сигурно бе някъде търсейки си дрехи. Нямаше как да си трае в котешката си форма просто така. Щеше да й помогне... може би. Ли се върна сред купчините и намери два матрака с дървена рамка и не много пружини, така че да не скърцат прекалено много. Беше по-трудно да ги изнесе. Беше хванала единият влачейки го по пода и вдигайки ужасен шум, когато един млад мъж с гарваново черна коса, прекрасни черти и силни, жилаво тяло се изправи пред нея. Винаги й омекваха краката, когато го видеше така. Беше прекалено секси. Краката й поддадоха и тя се стовари на колене под тежеста на матрака.

- Нека Ви помогна, принцесо. - каза той с леко подигравателна усмивка.
- Да, няма да е лошо. Фините ми крайници не са предназначени за тежък труд. - каза надменно тя, не му оставяйки длъжна.

Често се шегуваха така. Ли бе способна на много, но не всичко й понасяше и тогава идваше Даймънд на помощ. За него една кола не бе нищо, пък какво да говорим за матрака. Той взе единият от гърба на Ли и се върна за другия. И така с двата под мишница излезе с бодра крачка от тавана, за да ги занесе, заедно с леглата в стая 007. В същото време Ли тършуваше за някои по прилични и не толкова скъсани спални завивки и може би някое нощно шкафче. Вместо това намери красива червена холова гарнитура в стар стил - два меки стола със рамка в светъл цвят и един диван, съчетаващ се с тях. Цвета бе поизбледнял, но Ли сякаш имаше късмет днес - бяха в доста добро състояние. Докато изнасяше столовете, които се оказаха тежки, тя мерна някъде масичка от червено дърво измежду купчините. Върна се за нея. Оказа се с отпечатъци от чаши и леко надраскана, но това не разтревожи Ли.

- Какво имаш там? - попита Даймънд зад гърба й. Тя се обърна към него с доволна усмивка. - О, не. Познавам тази усмивка... какво искаш?

Пет минути по-късно той забързано излезе от сградата с кесия в ръка... и изчезна. Бързината му бе нечовешка и невидима за простото око. Може би затова точно него Ли бе пратила.

В същото време тя мъкнеше надолу по стълбите масата. Последваха дивана и двата стола. А накрая излезе с голям кашон и нещо обвито в найлон. Влезе в стаята и я заключи, не искаше да я притесняват. Надяваше се и Миша да не се върне прекалено късно. Огледа стаята. Бе почти празна. Не знаеше какво бе направил Даймънд с нещата, но вече ги нямаше старите мебели. На тяхно място той бе сложил двете легла близо едно до друго в дясната част на стаята, до стената. Ли се позавъртя малко и добави към интериора и донесените последно мебели. Паснаха си идеално. Е, не бяха в абсолютно същия цвят, но важното е че гамата си вървеше, а стаята ставаше все по-добре. Наложи се да се върне в таванската стая за още няколко неща - две нощни шкафчета и една тоалетка от светло дърво и два червени килима с оръфани ресни и набит прах. Постави ги, където сметна за добре. и реши, че е време за малко магия.

Извади едно медальонче от чантата си и дебела книга с пожълтели страници. Бе обиколила много места и срещнала много хора най-вече в самотните си пътувания. Един път се бе озовала във вещерско градче с китни улички и странни къщи. Наложи й се да намери работа там и да отседне за известно време. Нямаше пари, нито сили да продължи. Имаше нужда и от малко помощ. Обхождаше калдъръмените улички, оглеждайки малките дюкянчета и кръчмите. На пръв поглед всичко изглеждаше така както и в градовете на хората... с изключение на островърхите шапки и боя пред бирарията - вместо юмруци и ритници те се решаваха със заклинания. Е, да и момчето на улицата, което продаваше минидракончета наместо запалки, самопишещи писалки и брошки на животни, издаващи звуци и бягащи от време на време по таблата, окачена на врата му, не бяха от най-типичните, но нещата далеч не свършваха тук. Този град си имаше таен нощен живот и Ел съвсем случайно се бе превърнала в част от него.

Всичко започна с една обява, окачена на сбутано магазинче в тъмна уличка, изгубена в лабиринта на града. Табелката от оръфано дърво, люшкана от вятъра и скърцаща, гласеше:

Търси се асистент. За предпочитане от женски пол.


Елизабет се огледа. Бе една от онези нощи с ярки звезди и огромна, пълна луна. Прилепите бяха излезли от пещерите си и сега един се бе провесил на табелата на магазинчето: "Lilium" и я следеше слепешката. Явно бе доловил стъпките й. Витрината бе толкова прашна, че почти не се виждаше през нея, а малкото прозорче на вратата - замъглено. Но се долавяше слабата светлина на свещ отвътре. Не пишеше дали е затворено или не, затова Ел просто натисна дръжката и бутна вратата. Трудно я отвори, понеже се бе надула от влагата. Звънчето на вратата, ръждясало и огънато, вероятно от ударите на по-едри клиенти или някой силен, буреносен вятър, се раздрънча и прилепа изквича, излитайки малко тромаво. Прелетя няколко метра на зиг-заг и се строполи на пътя със странно, бирено оригване.

- Ехо?
- Добре дошли в най-добрия магазин за принадлежности за отвари и заклинания в целия свят. Цвят от мандрагора, лист от див чимшир и око от скрипя - тук можете да намерите всичко. - заговори весел и енергичен глас от зад тезгяха, а малко след това се появи и собственика му... или по-скоро собственичката - дребна, пухкава женица с прекалено дълга шапка, засмяно лице и зачервени бузи. Носеше стара лилава мантия и безброй бижута и финдифлюшки. Беше окачена като коледна елха, а на светлината от свещите дори проблясваше от време на време. Жената я задърпа наоколо посочвайки й различни буркани със странни течности и плуващи части - къде от животни, къде от хора. Имаше си и големи вързопи с определени билки, ароматни пръчици, котли и дори магически пръчки, които си бяха остаряла форма за правене на магия - само невръстните ги използваха в днешно време.

- Тук съм за обявата. - успя да надвика най-сетне продавачката Ли.
- О. - жената сякаш помръкна малко. - Добре тогава. Започваш утре сутрин. Имаш ли къде да преспиш?


Г-жа Корнуел я приюти, даде й работа. А в магазина винаги имаше много работа. Да работиш с магически вещи не бе лесно. Оказа се, че магазинчето е по-посещавано, отколкото изглеждаше. Освен, че си имаше наистина всичко и то качествено, ами се намираше и на път към подземния свят, който кипеше през малките часове на денонощието. Ел започна да прави поръчки, разнасяйки отделните продукти, както по горния, така и по долния свят. Стана част от тях за по-малко от месец и я приеха в тайното общество на подземния свят. На много пъти бе помогнала на същества в беда или изкарвала членовете на обществото от неудобни ситуации. Остана там около 3 месеца - едно от най-дългите й престоявания след като Крис изчезна. Когато реши да тръгва, обществото й подари за благодарност и признание това медальонче, показвайки й как работи - бяха й подарили по малко от магията си, давайки й възможност да е поне толкова силна, колкото един чирак в последния стадий от обучението си.

Сега Елизабет стоеше в средата на стаята и си представяше как би искала да изглежда тя. Хвана медальона с две ръце, сякаш се молеше и прошепна:

Нека света завърти се и шапката ми появи се.
Призовавам света живеещ след като стъмни се.
Дай ми сили желанията си да сбъдна,
дай ми жили нова аз да осъмна.


Бавно от пода се надигнаха по стените два цвята - един червен като кръвта и друг - топъл като кожата. Те се вплетоха и образуваха картини, нарисувани сякаш от изкусен художник. Нямаше ги старите тапети и петната мухъл. Магията се плъзна по пода, изравнявайки го, покривайки го с паркет от светло дърво. Тя премахна пукнатините на тавана и оправи мазилката. След това се насочи към мебелите. Един по един ги поправи, заприличаха на нови. Всяко ъгълче бе изгладено, всяка ръжда махната, всяка дъска поставена на мястото й. Стаята светна сякаш.

Даймънд нахлу задъхан през врата и подаде на Ли две торби. В едната имаше красив лампион, а в другата - голяма дъска, на която можеше да се закачат много неща.

- Благодаря ти, миличък. - отвърна Ели. Д тъкмо се готвеше да влезе в банята, когато тя го спря. - Само би ли сложил лампиона? - попита тя с невинно изражение.

Даймънд изпуфтя и се върна. Докато го слагаше, русокоската окачи дъската на стената и накачи на нея някои от нещата, които по-рано висяха на самите стени. Добави и няколко свои. Остави другите неща на Миша, оставяйки й възможност да ги сложи по свой избор.

- Благодаря ти. - каза тя няколко минути по-късно на пантерата, която излезе от банята малко мокра.
- Нали знаеш, че всичко се плаща. Ще ти измисля с какво да ми се реваншираш.
- С удоволствие, миличък. - отвърна тя с дяволита усмивка, докато Д се просна на земята и затвори очи.

Миша трябваше да си дойде скоро...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeСъб Окт 27, 2012 6:24 pm

Вечерта бе прохладна и приятна, колкото е възможно за тази страна. Елизабет се стараеше много, за да прекара стаята в порядъчен и не само ами и уютен вид. Вече чувстваше Миша близка и й се искаше двете да са като семейство, колкото е възможно. Естествено не мислеше, че белокосата некромансърка ще замести Крис, но тъй като никога не е била особено добра в намирането на приятели, сега тази идея й се струваше доста привлекателна. А кой знае, някой ден може би щяха да го намерят двете.
И ето, че след като всичко беше готово, подредено и имаше някакъв собствен отпечатък, красивата блондинка гледаше гордо творението си. Даймънд възвърна животинският си вид. Не искаше да плаши мъртвородната или да я изненада по някакъв начин.
След десетина минути вратата се отвори и през нея премина въпросната съквартирантка, нарамена с две големи найлонови торби, пълни с храна. Тъкмо се връщаше от града и бе решила да се запаси с лакомства, които да сподели с Уинтър, тъй като столовата в Роузкилл не се славеше с най-вкусните си ястия, макар че бяха много по-добре след прословутата промяна и хигиенно чистене.
Когато момичето видя напълно преобразената си стая, замръзна на място, а ченето й падна. Да не беше объркала номера? Не, новите й приятели бяха вътре и се усмихваха на изражението й.
-Какво е това? - попита стъписано тя.
-Просто исках да направя нещо за теб. Харесва ли ти?
Миша не отвърна веднага. Беше й нужно време да асимилира гледката пред себе си. Несъзнателно изпусна торбите на земята и престъпи навътре. Огледа всичко. От новите мебели, килимите, та чак до поставената лавица. Елизабет се притесни, че може би промяната не й харесва и всеки момент ще я нахока, че е обърнала личното й пространство с главата надолу. Но, не. Вместо това на лицето на крилатата се озари една лъчезарна усмивка и тя се извика.
-Прекрасно еееее....
И почна да подскача като дете, за да огледа всичко от близко разстояние. После изтича до нуксата, прегърна я силно и почна да я върти във въздуха.
-Чудесно е. Толкова красиво, толкова пълно, ааххххх...Благодаря тииии....
Момичето изпитваше истинска радост от преобразяването. Така стаята им придоби стил и домашна атмосфера. Направо не можеше да спре да бара и изучава новостите.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeНед Окт 28, 2012 1:46 pm

Елизабет силно прегърна Миша.

- Радвам се, че ти харесва. Надявам се да не е много натрупано.

Ел огледа стаята още веднъж беше се постарала и наистина се бе получило добре. Отиде на вземе двете торби пуснати произволно до вратата. Оказаха се по-тежки отколкото си мислеше, но се справи. Остави ги на масата и извади съдържанието им. Само като ги гледаше осъзна колко е гладна, явно се бе уморила. Повечето от ястията Ли не познаваше, но миришеха удивително. Тя разтвори кутиите и усети леко промъркване и търкането на Даймънд в крака й.

- И ти ще си получиш вечерят, спокойно. Няма да те оставим гладен.

Последва групов смях. Ели огледа масата и се зачуди какво да си вземе.

- Ще ми препоръчаш ли нещо? - обърна се тя към Миша, която все още бе запленена от новия вид.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeНед Окт 28, 2012 4:20 pm

Миша седна на другият свободен стол и се замисли.
-Ами виж сега. Това....
Тя извади една от пласмасовите кутии и я отвори.
-Е суши. Яла ли си такова до сега?
Елизабет отвърна отрицателно. Не беше богаташка и никога не се бе наслаждавала на изискана храна.
-Чудесно, сега ще опиташ. Представлява почти сурова риба. Знам какво си мислиш - гадост, но не е така. Овкусена е, с подправки и марина, а и е първо качество. Поне града се грижи за производството си, за сметка на гилдията. Може да го смесиш с това.
Поредната кутия бе разкрита, а там се криеше варен ориз със зеленчуци. Ухаеше примамливо. Момичето също така изкара един натурален сок от праскова и наля в две чаши. После погледна към огромната котка и леко се сконфузи.
-Съжалявам, не знаех дали яде сурово или сготвено месо, затова взех два котлета. Единия изпечен, а другия суров.
За самата себе си, Миша взе една порция от задушена змиорка и варени картофи и босилек. Остави Ел сама да се погрижи за домашният си любимец, а на совата си сипа зърнени кълнове.
-Как мина денят ти, освен, че си се изявявала като декоратор.
Белокосата се усмихна. Познаваше Уинтър от два дена, но вече се радваше за тази съдбоносна среща.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeПон Окт 29, 2012 6:44 pm

Ел се почуди преди да вземе едно ролце от така нареченото суши.

- Това не е ли опасно. Имам предвид и рибите могат да се разболеят от нещо и необработеното им месо да ни зарази. - каза тя скептично.

Дългите й пътешествия я бяха научили на много неща. Да, тя винаги си имаше спътник, освен Даймънд, разбира се. Тези нейни водачи я бяха превели през морета и океани, през полета и планини, през суша, вода и въздух. Бе пътувала прекалено много може би, но това й бе помогнало в толкова много ситуации. Сега познаваше света повече от изследователите и странстващите философи, защото го бе изучавала и разгадавала толкова много време, разглеждайки го отблизо.

Елизабет реши, че ще опита от сушито, но ще се придържа към ориза със зеленчуци. Не, че бе вегетарианка, но вечер предпочиташе по-лека храна. Сложи им малко соев сос.

- Нямам големи претенции, особено когато става въпрос за първокласно месо. - отвърна Даймънд на колебанието на Миша и си придърпа купанката и лакомо се нахвърли на котлетите.

- Моят ден беше успешен. Поне това мога да твърдя със сигурност. Направих първата си тренировка. Не бе лесно, но резултатът е налице.

Ел й разказа как мина часът й при учителката. След кратък размисъл реши да премълчи цената, която трябваше да плати. Не знаеше точно как да каже нещо такова или как ще реагира Миша.

- А твоят ден как мина? - попита, когато привърши с разказването тя и натъпка пълна вилица с ориз в устата си. Последна Миша с интерес на малко дете. Може би емоциите й бяха дошли малко в повечко днес.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitimeПон Окт 29, 2012 7:04 pm

-Звучи интересно. - поклати глава Миша. - За жалост аз не учих днес. Напоследък нещо става с имението и учителите ни по некромансърство липсват. Не знам защо. Нито Лушиъс, нито Боунс са на линия.
Момичето наклони глава и прошепна леко притеснено.
-Не знам дали си въобразявам, но мисля, че нещо се случва, нещо което остава скрито от нас. Боунс изобщо няма желание да преподава, сякаш се готви за нещо голямо, а г-н Пахт, напоследък е толкова отвеян. Изобщо не мога да го позная. Винаги е бил твърд, безкомпромисен мъж, а сега сякаш нещо го изяжда отвътре.
Тя отпи от сокът си и въздъхна.
-Затова прекарах деня в гората. Тренирах тялото си, а после бях в града, за да напазарувам всичката тази храна. Рядко ям в столовата. Честно казано приятно е да я споделям с някой, вместо да се храня сама.
Миша се усмихна лъчезарно. За мъртвородна беше доста добродушна, сигурно и убийствата не й се нравиха особено, или пък не.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Стая 007          Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Стая 007
Върнете се в началото 
Страница 1 от 3Иди на страница : 1, 2, 3  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл :: Общежитията-
Идете на: