ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Лечебните извори

Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeПон Яну 23, 2012 1:24 pm

Изворите бяха общи и свободни за всеки желаещ. Животворната, гореща минерална вода галеше сетивата и възвръщаше силите. Тук хората намираха покоя, който толкова дълго търсеха. Във въздуха се усещаше електричество, което навлизаше във вените.
На метър от изворите имаше построени дървени кабини, където посетителите оставяха багажа си. Имаше винаги чисти кърпи, необходими за бърсане след излизане от водата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeВто Яну 24, 2012 6:55 pm

Стигнаха до тук. Арадел усещаше, че със всяка стъпка оставя негативната емоция зад гърба си, даже и да е била минимална. Тревата бе покрита с нежна роса, която галеше глезените й. От изворите се вдигаше пара. Макар градчето да бе планинско и съответно не много топло, водата бе повече от поносима, даже понякога гореща, но не до толкова, че да дразни и гори кожата. Двамата минаха през кабините и оставиха дрехите си да ги чакат. Обвиха се в достатъчно дълги кърпи и всеки излезе от неговата си дървена преграда. Тес навлезе в един от изворите, който беше пуст. Явно повечето хора ходеха през деня. Подаде й усмихнат ръка и тя малко несигурно я пое. Потопи пръстчето на крака си и усети как водата сякаш навлиза в жилите й.
-Не се страхувай!
Думите му звучаха толкова сигурни. Сякаш с тях можеше да я предпази от целият свят. Арадел се престраши и навлезе напълно. Топлината обви тялото й, а парата се издигаше все повече към небесата. Махнаха кърпите и се потопиха. Една въздишка на радушие и някакво вътрешно облекчение се процеди от устите им. Истинско душевно преобразяване. Мъжът я хвана през кръста както по-рано в кръчмата и я завъртя, за да усети с всяка част от съзнанието си тази магия. Лунната светлина ги отразяваше свенливо, като от време на време криеше погледа си зад някой появил се облак. На целият този фон момичето приличаше на нимфа за Тес. Ирисите й светеха като диаманти, а косата й се вееше на вълни. Тази златна коса....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeСря Яну 25, 2012 11:17 am

Съществуват много определения за магия.Магия са цветята израснали върху дланта ми , магия е усмивката на малкото дете...магия е сегашния момент.Нощта бе обгърнала мястото в мека тишина , единствено се чуваше плахото жужене на живот идващо от искриците пробляскващи във въздуха.Изворите бяха видимо спокойни , нямаше посетители поради късния час.Хармонията и спокойствието властваха над това място и постигаха пълен синхрон и с най-малкото стръкче трева под нозете ми.Парата от топлата вода играеше протяжен танц наоколо и придаваше известна доза мистерия на мястото , минеш ли през нея усещаш милярдите малки капчици които залепват по тялото ти и започват да измукват негативната енергия.
Стана ми малко неловко , че трябва да се събличам по бельо , понеже бях с черен дантелен сутиен , които ставаше почти прозрачен при досег с вода.Можех да се надявам парата и водата , която от тук изглеждаще черна като катран да ми бъдат прикритие.Като бях вече на ръба на извора усетих извстно колебание , за това потопих пръст за да проверя дали ще ми се понрави температурата.
-Не се страхувай! -каза Тес и зад думите му се криеше солидна доза сигурност , която се загнезди в тялото ми и го послушах.
Водата ме обви в нежна и топла , майчина прегръдка.Поради липсата на майка в живота ми , сравнявах всяко едно топло усещане с милувките й.С тази мисъл дойде и споменът за нея , както винаги неканен със своите сълзи , търсещи път през очите ми.Забраних си да мисля за това точно сега и да развалям прекрасния момент , който Тес се опитваше да ми подари.А той в момента наподобяваше изкусен езически бог , атлетичен , гъвкав като пантера.Тялото му бе изваяно като че ли от самите ръце на майката Природа.Черната му като тази нощ коса се спускаше по гърдите му , твърди като камък.Ръката му нежно обгърнала кръста ми , ме караше да се чувствам още по-безпомощтна.Ако бяхме накъде на суша , сигурно краката ми щяха да треперят.Придадох си нехаен вид , не исках да ми личи , че за отрицателно време този младеж , може би ме бе оплел в паяжините си.Пък и отказвах да призная и пред самата себе си.
-Аз....Красиво местенце си избрал.Мисля , че освен негативната енергия ми засмука и граматиката.-засмях се нервно аз.-За какво мечтаеш , Тес?
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeСря Яну 25, 2012 7:41 pm

Той се усмихна топло и меко. Беше толкова красива, нежна, чиста. Чиста за целият този живот. И това я правеше специална за Тес.
-За какво мечтаеш, Тес? - попита го тя. Не можеше да си спомни някой да го е питал този въпрос до сега. Даже и момичетата, които уж бяха или някога са били влюбени в него. Този така обикновен въпрос всъщност размекна сърцето му, защото за първи път някой се интересуваше от душевността му. Идеше му да я целуне точно тук и точно сега, но се спря защото знаеше, че чака отговор. Мъжът се замисли за момент и почна да обяснява:
-За свобода.....Виждаш ли докато се борех, виждах хора, които говореха за свобода, но колкото повече защитаваха това безценно право, толкова повече се превръщаха в роби на желанията на родителите си, на брака, където обещаваха, че ще останат с другия до края на живота си, на кантарчето, на диетите, на изоставените по средата проекти, на любовниците си, на които не можеха да откажат, на почивните дни, в които трябваше да обядват и вечерят с хора, с които не им беше приятно. Роби на лукса, на показния лукс, на показността на показния лукс. Роби на един живот, който не бяха избрали те самите, но който бяха решили да изживеят, защото някой бе успял да ги убеди, че той е най-добрия за тях. Оставяха се на течението на еднаквите си дни и нощи, в които думата "приключение" съществуваше единствено в книгите, а когато пред тях се отвореше някоя врата, винаги казваха: "Не ме интересува, нямам желание." Как можеха да знаят дали имат или не желание, след като никога не бяха опитвали? Излишно е да питам:те всъщност се бояха от всякаква промяна, която би разтърсила света, с който са свикнали. А аз просто искам да бъда свободен да изживея краткият си живот така, че да не съжалявам за нито една постъпка след години, когато се обърна и погледна назад.
Така свърши обяснението му. Очите му горяха при изричането на тези думи, в които влагаше цялото си сърце. Беше на един дъх разстояние от нея. Толкова близко и все пак толкова далеч.
-А ти, Арадел? За какво мечтае млада, красива жена като теб, която сигурно може да има всичко, което си поиска?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeЧет Яну 26, 2012 12:01 pm

Изглеждаше за него свободата бе ценен идеал.Свободата като революция , свободата като полет.Но много често свободата значеше това да се научиш да летиш редом с другите птици в ятото , да намериш мястото си в нвго.
-А ти, Арадел? За какво мечтае млада, красива жена като теб, която сигурно може да има всичко, което си поиска?-въпроса му ме полъска , не знам дали ме попита от куртоазия или наистина се интересуваше.
-Всъщност , една от мечтите ми е на път да се сбъдне.От както започнах да съзрявам и да разбирам същността на този така тленен живот , си мечтаех да намеря своето място.Там където ще съм себе си и ще бъда приемана такава каквато съм.Твърде дълго виждах единствено неодобрение в хорските погледи , виждах страх , страх от доказване , страх от неизвестното.Живеех сред страхливци , охлюви невиждащи по-далеч от черупката си , докато копнеех за онова което ме чака зад ъгъла на живота , за моята случка.И тогава разбрах , че ако искам нещо да се промени , просто трябва да тръгна по пътя , а не да го съзерцавам.И така се озовах тук , място което за пръв път мога да нарека свой дом.-въздъхнах тежко , премисляйки следващите си думи , колебаех се дали да му споделя , сякаш усетил колебанието ми , той помилва нежно лицето ми.-Виж...с никого не съм споделяла това което смятам да ти кажа.Просто през всичките тези години не намерих правилен човек , който да ме изслуша.Преди десет години загубих майки си , не е мъртва...просто една сутрин се събудих и нея я нямаше.Хората говореха ,че е избягала в друга реалност...Скитах цели пет години по света с една едничка цел...да намеря тази реалност.И сега когато съм тук , чувствам ,че съм толкова близо до нея , че е някъде сред тълпите , но просто нямам очи да я позная.-в очите ми пареха същите онези сълзи.Но този път дадох воля на мъката си.
Тес ме пристисна в обятията си и света забави своя ритъм , звуците се размиха , цветовете избледняха...останахме само ние.Усещах аромата му , миришеше на пролетен вятър , отвяващ мислите и волята ми.И тогава като хипнотизирана се надигнах на пръсти , търсейки устните му.Бяха меки и топли , като глътка свеж въздух.Просто красива , ефирна целувка...лека като въздуха.Устните му се насочиха към шията ми , докато изведнъж зад нас не се чу пронизващ женски писък.Не такъв като за зов за помощ , а по-скоро изразяващ изненада.Избутах Тес като опарена и вдигнах глава към гръмогласното същество.Беше момиче , на моята възраст с къса черна коса и наистина похотлив вид.Започна да се кара на чернокоското защо не й е позвънил след като е обещал...Проблема явно бе , че се събудила на сутринта , а него го нямало и от тогва му загубила спатийте.
Почувствах се неудобно , имах подозрения , че един ден Тес може да блесне в тази светлина , но понеже не бях запозната с характера на проблема , не бързах да си правя заключения.В един момент се целувах със сладко момче , на едно от най-прекрасните места , които съм посещавала , а в следващия бях невидим призрак , който се измъква тихомълком от извора по призиращо бельо.Нямах намерение да си тръгвам , просто не исках да преча.
Не беше студено но цялата бях настръхнала , търсех място където да се осамотя.Зад съблекалните се простираше цветна поляна , по средата на която се издигаше самотна розова плачеща върба.Седнах под нея и облегнах глава на стъблото й , беше като приятелско рамо.
-Е , нека си поплачем заедно.-опитах се да запазя и последната капка позитивизъм.Чух шум в храста до мен , тъкмо заех една от смешните си отбранителни позиций като от него излезе , малко същество.Имаше дълга бяха коса , виолетова рокличка и красиви пурпурни , прозрачни крила.Явно бе нещо като нимфа.Гледах я смутено , неуспешно опитвайки се да прикрия голотата си.
-Аарадел е тъжна!-изписука то.-Момиче , запомни ,че най-добрият начин да излезеш от тунела е, като минеш през него.А след като го преминеш и видиш белия свят , цели се в луната, дори и да не улучиш ще попаднеш сред звездите.
Наистина не знаех , какво се опитва да ми каже , но в думите му имаше смисъл.
-Да , но в този тунел е толкова тъмно ,че не знам дали вървя напред или се връщам назад.А сега просто съм седнала по средата на нищетата ,чакаща благоприятна случайност или нещо да се случи.
-Силата на вълните е в тяхното постоянство , милата ми.А ти не правиш нищо.Слабите хора чакат да настъпи благоприятно обстоятелство, силните го създават.
За миг извърнах поглед настрани и в следващия се чу едно тихо "пуф" и малката твар бе изчезнала така както се бе появила.След като си отиде мисля ,че видях измежду дърветата да се движи черен силует.Но при положение ,че току що разговарях с нимфа реших ,че е плод да разваления ми разсъдък.И все пак си оставаше въпроса иситна ли бе или....една от "илюзиите "на този свят.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeЧет Яну 26, 2012 4:24 pm

Докато Арадел захласнато гледаше след останките от нимфата от извора се чуваше спор.
-Защо не ме потърси повече? Негодник такъв. А сега си с някаква пачавра.... бля бля бля....
Тес се държеше за главата и отчаяно гледаше девойката опитвайки се да вземе думата, но устата й функционираше по-бързо от месомелачка и опитите му бяха неуспешни. Накрая мъжът се ядоса, рязко се вдигна от водата, излезе и като я приближи просто й запуши устата с кърпата си. Тя почна да мята с ръце в опити на писукане, но това не го интересуваше. Просто я хвана грубо за раменете и се взря заплашително в очите й.
-Първо не я обиждай. И второ - не ти се обадих защото си досадна.
Тес я подмина нехайно, а чернокоската остана със зяпнал поглед. Той мина през кабината и се облече. Почна да се озърта за Арадел и накрая я намери до една плачеща върба. Приближи се до нея и я наметна с шлейфа си, за да не е напълно гола. Клекна до момичето и нежно я погали по лицето, през косата.
-Съжалявам, че трябваше да станеш свидетел на това. Жените по тези земи понякога могат да са много настоятелни. А липсата на чувства към тях ги настървява още повече. Като акули са.
Той просто промъкна рамото си през врата й и я прегърна като я облегна на страната си.
-За твоята мечта - сигурен съм, че ще я постигнеш. Надявам се до някъде и аз да имам малка заслуга за което, защото твоята мечта си заслужава повече от на повечето хора.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeПет Яну 27, 2012 12:40 pm

Момичето правеше смешни опити да извади хавлияна кърпата от устата си от която излизаха заглушени ругатни.През това време , Тес вече се бе облякъл и ме търсеше с поглед.От тук можех да следя всяко негово движение , не направих нищо , исках сам да ме намери.След малко вече бях в обятията му , загърната в черният му шлифер.
-Съжалявам, че трябваше да станеш свидетел на това. Жените по тези земи понякога могат да са много настоятелни. А липсата на чувства към тях ги настървява още повече. Като акули са.
-Не се оплаквай , всеки мъж се радва на женското внимание.Няма да се очудя ако скоро по улиците на Маджестик тичат тълпи от булки крещееки името ти.
Наистина ми беше много приятно да стоя сгушена в обятията му , имах чувството ,че съм изпаднала в сладко безвремие.
-За твоята мечта - сигурен съм, че ще я постигнеш. Надявам се до някъде и аз да имам малка заслуга за което, защото твоята мечта си заслужава повече от на повечето хора.-каза Тес , галейки косите ми.
-Аз пък се надявах да имаш и бъдещи заслуги.-опитах се да направя лек намек , който може и да звучеше глупаво , но си беше истина.-И да ти кажа , според мен няма глупави мечти , така ,че не смятам ,че моята е нещо повече от на останалите.Радвам се ,че ми сподели твоята , защото по тази начин опознах твоята душевност.Защото мечтата е олицетворение на душата на един човек.А според твоята , ти си една прекрасна бяла птица.-пошегувах се аз.-Мммм , беше прав...това място е вълшебно , чакрите ми са в пълен синхрон с аурата ми.-изкисках се аз.-Чак не ми се тръгва.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeПет Яну 27, 2012 12:56 pm

Той се усмихна за пореден път на думите й. Нямаше да се учуди и ако нея скоро време я гонеха ухажори и й подаряваха бижута и всякакви други глезотийки, които допадаха на нежния пол.
-Мммм , беше прав...това място е вълшебно , чакрите ми са в пълен синхрон с аурата ми. Чак не ми се тръгва.
-Далече сме от тръгване още. Ще пренощуваме тук.
Той хвана брадичката й и обърна главата й към себе си. Почна да се приближава с идеята да я целуне. Искаше му се да довърши това, което тя самата започна преди малко. Тъкмо устните му щяха да я докоснат когато пак прокънтя пискливия глас на ниското чернокосо момиче.
-О проклет да е Себастиан, ти пак я целуваш. Не те ли е срам, нямаш ли съвест, как може да ме оставиш заради някаква блондинка, бля бля бля, бля бля бля....
Тес въздъхна вече повече от отчаяно.
-Защо на мен.... - простена той с поглед обърнат към небесата. Изгледа Арадел плачебно. Тя очакваше той да скочи, да почне да крещи на натрапницата, но вместо това, той положи ръцете си под дупето и кръста й и я вдигна на ръце. Тръгна по посока крещящото момиче, на което още малко щеше да му потече пяна от злоба от устата. Стигна до нея положи длан на гръдта й и я бутна в извора. Тя цапна вътре, изплува и почна да тряска с юмруци по водата. Мъжът не й каза нищо повече, само подмина като събра дрехите на Арадел и продължи по пътя си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeПон Сеп 17, 2012 8:28 pm

Не след дълго, стигнахме до изворите. Не ни отне време, защото Роза знаеше прекрасно пътя до тук. Навсякъде се виждаха скупчили се хора, които се нареждаха покрай малките дупки. Някой от хората чакаха своя ред, а други направо се хвърляха в топлите води.
Наредихме се и ние след няколко очакващи мокрия плаж хора и зачакахме за място и дупка. Всъщност, отделихме се много бързо, защото Тес бе намерил идеалното място. На няколко метра в страни, точно под ръба на една малка скала, два метра по надолу се намираше това което търсехме - идеалното място за скокове. Около десетина метра в диаметър дупка, пълна с почти пареща вода.
- Ама хора...чакайте! - извиках след тях, а Роза се обърна към мен, докато все още сваляше дрехите си. Погледнах я, ала не я възприех по-различно от което и да е друго малко дете. Въпреки по-голямата си възраст, за мен си оставаше онова хлапе, с което се запознах преди месеци. - Ама аз нямам бански!
След умната ми констатация, се чу единствено смеха на Тес. Не подигравателен, а по-скоро окуражителен. Приятелското тупване по рамото ми, ми доказа това.
- К'во ти пука бе брато, давай по гащи. А пък ако не те е срам, може и без тях...
И след това, видях единствено белият му задник, който полетя в малката бездна. С Роза се затичахме натам и го затърсихме с очи из водите, ала единствено виждахме малки мехурчета които излизаха на повърхността. Минаха десет, петнадесет, тридесет секунди, ала никой не се появяваше все още на повърхността. Тъкмо щях да извикам, когаго пред очите ми полетя и малката Роза. Гмурна се надълбоко и след секунда се появи до чернокосата си дружка. Само аз останах горе, чудейки се все още какво да направя. Нямах много време за чакане, за това реших да действам. Свалих панталона си за да не го намокря и останах само по долно бельо. Не ми пукаше все още особенно, за това се хвърлих направо напред. Направих няколко големи крачки и скочих направо към водата. Прелетях разстоянието за части от секундата и миг преди да цопна във водата, се свих на кълбо. Исках възможно най-победоностно да измокря онези две маймуни до кости. Изплувах на повърхността и докато все още отмятах цветните си коси назад, разтърках очи. Опитах се да зърна с премрежен поглед онези нехранимайковци, ала не ги намирах.

- Ей, къде се покрихте бе! - извиках силно, ала не получих отговор. Чудех се, къде ли се бяха покрили? Трябваше да ги намеря! Гмурнах се под водата и започнах трескаво да се оглеждам за нечии крака които да докопам.

_________________
Лечебните извори Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeПон Сеп 17, 2012 10:39 pm

Аш се гмурна за втори път, но отново не успя да ги намери. Сякаш бяха потънали в дън земя, или в случая в дън вода. Сега главата му се въртеше наляво надясно в търсене на приятелите си, но нямаше и следа от тях. Зад гърба му се показа черна фигура като перка на акула, която заплашително се приближаваше до тялото му. Веднъж стигнала, Аш се обърна и когато я видя понечи да избяга, но перката се нахвърли върху му. Момчето си мислеше, че квърожадната риба ще го разкъса, но след няколко секундно боричкане беше пуснат, а когато изплува видя Роза и Тес, които се хилеха като разпрани на реакцията му.
-Ти сериозно ли си помисли, че тук има зверове?
-Не... - смотолеви Аш, който сега се чувстваше доста глупаво.

-Вижте, той ще го направи!
Вниманието на приятелите беше приковано от шумотевицата и най-вече от едно момче, тинейджър, едва ли имаше повече от петнайсет години, което стоеше на върха на съседната скала и гледаше надолу.
-Скачай, Джоуй! - викаха другарите му и скандираха името му за подкрепа. Самият той бе поставил победоносно ръце на кръста си, а погледа му изразяваше самоувереност. Той отстъпи няколко санта, засили се и затича към края на пропастта. Скочи, като се превъртя във въздуха и цопна в най-широкия и дългок извор, с крака наперд, а ръце кръстосани на гърдите. След секунди екстремиста изплува и вдигна победоносно юмрук. Ръкоплясканията бяха много, а поредния ентусиаст вече заемаше мястото си на скалата.
-Това е най-добрия скок за деня. - чу се от някъде.
Това накара нещо в душата на малката принцеса да закипи. Огънят в кръвта й пламна и тя със сериозно изражение тръгна към каманаците.
-Роза чакай. Ти сериозно ли ще скочиш? - попита я зеленокосия.
-Естествено. Няма само момчетата да се големеят.
И почна да изкачва скалата, а мъжете я последваха. След няколко секунди се озоваха горе, а момичето бе по-сигурно от всякога. Даже без да се показва на хората долу, тя се затича, отскочи ловко, но и прецизно и направи тройно салто преди да се сблъска с водната повърхност. Почти веднага се поддаде, а вън я очакваха бурни овации. Хората, предимно младежи бяха впечатлени от техниката, смелостта и изобщо от цялото изпълнение на момичето.
-Тес, Аш....какво чакатееее... провикна се малката нагоре.
Чернокосият само това и чакаше. Усмихна се и последва примера на детето, като направи кълбо и цамбурна близко до нея. Беше ред на Аш за изява.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeВто Сеп 18, 2012 12:49 pm

Искаха да се лигавим? Добре! Щяхме да се лигавим, до краен предел! Огледах се около себе си, където беше пълно с хора. Погледнах после и малката Роза плуваща в извора с Тес и се надъхах. Тръгнах по скалата на горе, изкачих я и се замислих как да скоча в топлите води. И тогава, ме осени идея. Приближих се до ръба и погледнах надолу. Проверих скалата с крак дали не е твърде ронлива и резултата ме задоволи напъпно. Наведох се надолу, поставяйки ръце на ръба. Опрях ги здраво в него като стиснах здраво самата скала. Трябваше да се задържа на тях за да скоча. Вирнах дупето си нагоре и изтласках крака към главата си, опитвайки се да застана на "Челна стойка". Първоначално не успях, тъй като ръба бе леко остър, ала от втория път издигнах краката си без проблем. Постоях така няколко секунди, задържайки се само на ръце. Усещах как от напрежението и тежестта на тялото ми, леко ръцете ми започнаха да треперят. Нямах много време за губене, за това се хвърлих напред. Оттласках се от ръба с всичка сила и разперих ръцете си в страни. Нямах много време в което да падам свободно надолу, за това и не можех да се превъртам повече от един път. Хвърлил се от челна стойка с разперени ръце, прегънах тялото си във въздуха назад, извъртайки се в един идеален полу-кръг. Накрая точно преди да се сгромолясам във водата, изпънах ръце пред главата си и стегнах пръстите. Усетих след падането как те се намокриха първи, а след това и топлата вода обля цялото ми тяло. Потънах почти до дъното, като го докоснах с върха на пръстите си. Над водата се чу шум. Ръкопляскания ли чух? Не знам! Но, бих се радвал ако е така. Постарах се твърде много за да загубя толкова бързо. Обърнах се под водата, изпънах крака докосвайки земята с тях и се изтласках рязко нагоре. Изплувах като коркова тапа, разхвърляйки косите си около мен. Преплетох пръсти в тях, отметнах косата си назад и отново разтърках очи. Мразех когато водата ги дразнеше! Накрая успях да се огледам около себе си, забелязвайки всичките хора които се бяха насъбрали. Всички мълчаха.

- К'во бе? - извиках учуден. - К'во ми е? Нещо да не съм се ударил?
Започнах да се оглеждам от всички страни, търсейки евентуална рана върху тялото си, но нямаше таква. Нито пък се забелязваше кръв във водата. Интересно ми е, защо всички млъкнаха...

_________________
Лечебните извори Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeВто Сеп 18, 2012 1:51 pm

Аш все още се въртеше в неразбиране, а хорските очи се бяха втренчили в него. Всъщност скока му наистина беше блестящ, не отстъпваше от другите, но тогава какво не бе наред?
Той съзря Роза и руменината, която бе избила по бузите й. Тя отвръщаше поглед настрани, за да не го гледа централно.
-Какво има бе?
-Аш.... - опита се да каже тя, но не успя да продължи затова само го посочи.
Той почна да шари с очи около тялото си, но пак нищо.
-Брат, погледни надолу. - каза му Тес и чак тогава зеленокосия се сети да промени траекторията на погледа си. А надолу в целият си блясък светеше достойнството му, което сега бе открито на всеослушание. Няколко момичета се кокетеха свенливо, бащи закриваха очите на децата си, за да не гледат, други не намираха нищо особено в гледката.
Явно при сблъсъка с водата, момчето бе изгубило бельото си. Той се засрами, почервеня и хвана члена си с ръце. Трескаво се оглеждаше за гащите си, но не ги виждаше никъде. След минута забеляза как те спокойно си плуваха в страни от него, на повърхността на водата и тогава се почувства още по-тъпо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeСря Сеп 19, 2012 8:15 pm

Леле как се изложих! Ама пък какво от това? Можеше да се пръкне поне някоя кандидатка за вниманието ми след това добро цамбурване. Е, самият аз знаех че говоря пълни глупости. В този момент се чувствах толкова сконфузно, че ми се прииска да пия. Да пия до забрава, докато никога повече не си спомня този момент.
Придържах с ръка вече изстиващият си атрибут, който се бе разбудил от топлата вода. Бях готов да се хвърля върху първият срещнат и да му отмъкна кърпата, само за да се прикрия. Ала, реших да подходя по-шеговито, че да не си умирам чак толкова от срам.

- Е не сте ли виждали горски хора бе? - извиках развълнувано, като предварително се потопих до пъпа в топлите води, прикривайки интимните си части. Размахах ръце около себе си развълнувано, започвайки да обяснявам своите глупости - Ние например, там където живеем, не носим дрехи. Ходим си, както сме се родили. Най-много да си вземем някое голямо листо когато завали дъжд и се покриваме с него. Ако искате, можете да опитате. Много е забавно!

Дори самият аз не си вярвах. А и тъпите физиономии на Роза и Тес ме приравниха със земята, още повече. Все ми беше тая вече какво ще мислят за мен в този град. А и нали бяхме за малко? Тъй че се отпуснах духом, а след това и тялом. Легнах в топлите води, оставяйки тялото ми, да се носи на повърхността на извора.

_________________
Лечебните извори Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeЧет Сеп 20, 2012 10:20 am

Роза отиде до него, стискаща в едната си ръка гащите му, а с другата го удари леко по главата.
-Аш, сложи си бельото, за бога.
И му ги метна.
-Добре де, добре.
Момчето пъхна здравите си крака в долното си облекло и продължи да се носи по кристалната повърхност на водата. Тес също стоеше в близост до тях и се чудеше на глупавостта на новия си приятел. Поне го забавляваше нали, а и бе добро момче.
Една русокоса девойка с напълно мокра коса се приближи до тях, бутана от двете си приятелки. Бузите й се червенееха, беше захапала свенливо пръст, но другите момичета я подканваха.
-Хайде, питай го.
Тримата другари се изправиха и се загледаха в момичетата в търпеливо очакване.
-Ами такова, аз, ние се чудехме...
-Хайде..
-Къде е това място, на което живеете и наистина ли хората там ходят голи?
Маговете се втрещиха и се спогледаха един друг. Роза се отчая. Наистина ли имаше толкова тъпи хора, че да повярват на тези жалки извинения? Тес от друга страна се засмя.
-Да, Аш, обясни на момичетата, къде ходим голи. - избазика се той.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeПон Сеп 24, 2012 7:00 am

Погледнах в очите русокосото момиче, искайки ми се да изкрещя нещо неприлично, точно под носа и. Ама тя наистина ли си мислеше че ние го правим?
Е, трябваш да измисля правдоподобна история, или поне такава, на която би се вързало някое малко дете.
Вече с бельо на дупето и голяма усмивка, се приближих до нея. Огледах се около нас, чудейки се какво да кажа. Накрая, посочих с пръст, в посока на пътя от който дойдохме.

- Е-ей там живеем ние. Като тръгнеш от тук, та два дни ще трябва да летиш. Ала като стигнеш, няма начин да не познаеш земите ни. Погледнеш ли от високо, можеш да видиш дори голите хора по улиците в града ни. Ако някой ден искате да дойдете, питайте за "Нейкед" - така се казва той. А ако искате да ни намерите, много е лесно. Всеки знае кои сме ние.
Реших да поиграя малка сценка, преди да си тръгнем. Може би пък, щеше да се получи нещо забавно. Обърнах се към Тес и Роза, като се приближих към тях. Застанах зад тях и положих ръка на раменете им.

- Това тук, е моето семейство. Да, това е приятелят ми Тес, a тази малка красавица, е дъщеричката ни - Роза. Решихме да излезнем на излет, да разгледаме другите земи. Тук много ни харесва, особено на малката ни Роза. Нали миличка? - целувка по челото бе прекрасен завършек на историята, въпреки че знаех че после мога да бъда много изтормозен, когато се приберем. Сигурно пак щях да сгъвам пердета и прозорци, но вече имах тренинг.

_________________
Лечебните извори Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeПон Сеп 24, 2012 3:51 pm

Трите момичета се опулиха насреща им.
-Искате да кажете, че....че вие...
Девойката, която беше задала въпроса сочеше ту Аш, ту Тес. Срамът им се повиши.
-Ами да. - потвърди дългокосия, като прегърна приятеля си престорено през рамото.
-И се гордеем с това.
Струваше му се забавно, затова нямаше против да се включи в малката игра на мага. Даже, за да ги смути още повече, го целуна по бузата. Зеленокосия само се засмя лъчезарно, чешейки косата на тилът си. Роза се мусеше скръстила ръце. Тес положи длан на главата й и разроши русата й коса.
-Тя не говори много.
Момичето още повече се намуси. Приличаше точно на дете, което не получава нищо от родителите си, но не каза нищо. Щом искаха да си правят майтап нека.
-Оооо, колко е сладка. - продума едно от момичетата като мина напред и се наведе до нейната височина. Понечи да я погали, но Роза отвори уста и като куче захапа въздуха в близост до пръстите й, за да не я докосне. Девойката се дръпна рязко и я погледна с големите си очи.
-Хаха, съжалявам. Нали ви казах, не е много общителна.
Принцесата се обърна към тях и им се оплези ядосано.

/Представи си Роза като Абу когато се сърдеше на Аладин :Д. Свободно РП/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeСря Сеп 26, 2012 9:32 am

Едвам се сдържах, да не се засмея. Сериозно...как имаше някой който да ни повярва на тази глупост?
Ама честно казано, като се замисля... Тес беше странен, аз пък бях твърде цветен за мъж... абе май си го докарвахме.
Наведох се към принцесата и я целунах по главата така, както съм виждал родителите, да правят с децата си.

- Спокойно миличка, тези момичета нищо няма да ти направят. Искаш ли да те заведем на разходка в Найтмер? А?
Продължавах да се лигавя, като и говорех все едно наистина бе малкото ни дете. Надявах се това да не ми коства твърде много и да преживея останалите дни от живота си, благополучно без много проблеми. Ала, явно Роза нямаше намерение да се включва в играта ни. Намръщената и физиономия ни доказваше това, за туй трябваше да се измъкнем някак си. Обърнах се към момичетата, чудейки се какво да им отговоря. Помислих и накрая взех решението, на къде да тръгнем.

- Ами, ние ще тръгваме. Че, детето...нали знаете. - започнах да се обяснявам аз, като грижовна майка.
Хванах Роза за ръка и я дръпнах през малкият извор навън. - Хайде миличка, нека отиваме на разходка, пък тате Теси, ще дойде с нас.
Роза все още ми се мръщеше, ала тръгна след мен. Надявах се да не съм и скапал настроението.

_________________
Лечебните извори Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Зед Блекуинд



Брой мнения : 265
Join date : 13.06.2013
Age : 28

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeСъб Сеп 07, 2013 4:28 am

Главата на Зед се завъртя шеметно. Сякаш бе смален до размера на игла, прекаран през иглени уши няколко пъти и отново изплют от устата на изгладнял дракон, който в последния момент е решил че този приключенец не му харесва.
Стомаха му се бунтуваше, главата го болеше (и кънтеше... отново) и света се бе превърнал в шеметна шарена пелена от цветове, звуци и мирис на вода. Вода?
Когато отвори очи, и се огледа, мага онемя. Бе пред... нещо прекрасно. Не бе сигурен къде беше, какво правеше тук, защо, как, ка...
- Гледката е неуписуема, нали? - каза Сиси, стояща до него, елегантна красива, невероятна... - Всеки път когато дойда тук, ако съм с някого правя ето това...
Няколко лиани го увиха, и го понесоха във въздуха... за да погледне надолу и да види... ами... че са ВЪВ ВЪЗДУХА.
Като въздушен маг, Зед уважаваше въздуха. Учеше се да бъде едно с него, да го обича, да бъде част от него. Но ТАКОВА запознанство с въздуха, го караше да се чувства маааалко неспокоен.
- Свали ме, свали ме, свали ме - започна да реди като заклинание Зед, размахвайки ръце.
- О, да не би да те е страх от високото? - каза сладко жената, с една от ония усмивки които не вещаеха нищо добро.
- Не, не ме е страх от високото. Падането... виж това е друга работа.
За секунда Сиси го гледа втренчено, след което се разсмя. Силно и от сърце. С едно движение на ръката си, тя даде команда на скапаното растение да го остави на земята.
Зед се изтупа, и се опита да запази частица достойнство, като предложи ръката си на своята дама. Която я хвана доста силно.
Разбира се, мага бе чувал за Летящият град. Нямаше човек, живеещ във Феникс (а и по света) който не бе. Това бе чудо на чудесата. Най-красивия, най-невероятния, най-страхотния...
Бе чувал какви ли не суперлативи за него, и сега той бе тук. Къде ли да отиде... къде, къде...
- Лечебните извори. - каза Сиси, съвсем просто, сякаш четеше мислите му. Бе стряскащо...
- Ъ... от къде разбра? - запъна се въздухаря (хъхъхъ)
- О, миличък, изписано е на лицето ти. - каза тя, подхилквайки се доволно - Лечебните извори ще са първата ни спирка.
- Добре, щом искаш. Ти си гида и командира на тази разходка - отвърна той - Но този път, ще ме оставиш аз да платя.
- О, нима? А ако откажа...?
- Амииии... ще съсипя и тази рокля - отвърна Зед, с леко закачлива нотка - И този път няма да ме хванеш...
Хватката се затегна, като стоманени щипки към ръката на мага, която макар и тренирана не беше кой знае колко здрава. Той усети че бе прекалил, но се усмихна закачливо.
- ...но АКО ме хванеш, ще ти купя черна... - продължи мисълта си той, без да се запъва, и без да показва, че иска да избяга. Макар и да не искаше. Беше му странно приятно в нейната компания (макар и тя да бе плашеща на моменти).
- Черна значи, а? Хмммм... - каза Сиси, и отпусна хватката си. - Добро измъкване, малкия, има надежда за теб.
С усмивка, магът продължи да върви напред. Странно как, но двамата се озоваха точно пред входа на горещите извори.
Входа бе голям, и се разделяше на две. Изглежда не се плащаше нищо, освен кърпите в съблекалните. Те бяха разделени, и Зед нямаше как да влезе и да плати нейната. Би било адски глупаво...
Магът влезе в мъжката съблекалня. Тя бе... ами празна в момента. Той бе благодарен за това, поради простата причина че по цялото му тяло имаше белези. Някои бяха очевидни, някои бяха скрити дълбоко в... не, нене!
"Спри да мислиш за това Зед, спри! Тук си за да се отпуснеш, да се забавляваш...", каза си той, и се съблече.
Мускулите му, макар и не особено впечатляващи (сравнени с тези на един гладиатор например), бяха еластични. Изпъкваха, когато той не носеше нищо, като слон в магазин за стъкло.
Той излезе, само по нещо подобно на бански и кърпа. Влезе във водата... и разбра защо изворите се наричаха Лечебни. С главна буква. Сякаш водата изпи всичката болка, всички схванати мускули, проблеми... всичко. Просто се разтопи. Тя приятно масажираше кожата му, караше го да се отпуска.
- О... Имаш какво да покажеш, миличък, определено имаш... - каза му един познат глас, промъкнал се зад него.
Блекуинд се обърна и... за малко сърцето му да спре. Сиси бе влязла чисто гола, както майка я е родила. Без никакъв срам.
А бе красива, бе толкова прекрасна...
Зед си глътна езика. Единственото което можеше да прави, е да гледа тялото и, перфектно оформено от някой създател който бе решил да се изфука със своите ваятелски умения.
- Хеееей. Ехооо? Има ли някой тук? - тя размахваше ръка пред него, а хората къпещи се наоколо се смееха от сърце, макар че няколко от мъжете гледаха открито похотливо Сиси. А няколко от жените я гледаха с онзи поглед, който ако можеше да убива, щеше да избие града.
- А. Да. Да. Тук съм - изтърси първото нещо което му дойде наум.
- Мъже. - каза тя, и се приближи към него.
Зед искаше да замаже положението, и реши да се изфука. Макар и да го бе правил само веднъж, той визуализира бързо тялото на жената. Концентрира се, и парата която се носеше над водата, се насочи към него. Силата потече през вените му, а "променения" въздух който имаше в себе си, бавно потече навън.
Излязал до кръста от водата, едва прикривайки най-съкровенните си части (и стегнатия си задник) Блекуинд с няколко движения започна да моделира парата като ваятел. Опита се, да създаде точно копие на Сиси. Когато си помисли че е готов, той издиша от "специалния" си въздух, и клонинга посиня.
Контролирайки го, с няколко нишки въздух, той го насочи към "жертвата си", която през цялото време го наблюдаваше с интерес.
С няколко движения, Зед заповяда на "Сиси", да... отиде да целуне оригинала. Нежно, като погалване от вятър, въздушното създание се приближи, и доближи устни до нейните. След което се разпадна, но дори и това бе предвидено. Този въздух, се превърна в слаб вятър, и погали кожата и, карайки я да настръхне леко...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeСъб Сеп 07, 2013 2:47 pm

Лечебните извори. Какво по-приятно място от това да излекуваш не само тялото си , а и духа. Мястото не се славеше с голям наплив на хора, нямаше тичащи истерични деца или майки който си късат косите. Тук хората идваха просто да помълчат или да прекарат един възвишен момент с любимия човек. Точно под небесния купол, под погледа на боговете и тяхната благословия, все едно бяха дали част от дъха си на това място, който се блъскаше точно в лицето ти под формата на топла пара. Водата бе топла, не само галеща кожата ти, а и проникваща в нея , през всяка малка пора тя си проправяше път към онази болка , която всеки един от нас носи в тялото си.
Беше следобед, по небето мързеливо лазеха облаци , които не пречеха на слънчевите есенни лъчи да напомнят на кожата ти за отминалото лято. Мириса на цветя и билки упояваше трезвото ти мислене , карайки го да се изкачи на по-високо ниво , да достигне предела на задръжките ти и да се върне отново в мозъка ти под формата на прями действия. Истината е, че Сисилия наистина се наслаждаваше ма прекарването си със Зед. От няколко месеца бе затрупана в работа и поръчки и изобщо нямаше време да се поглези.
А този младеж до нея колкото и да я дразнеше, толкова и я караше да се отпуска, да загърби всички клишета и да се отдаде на момента. Но за тези, които я познават, знаят, че няма как тази пряма красавица да бъде покорена от случаен човек. Тя би съблякла дрехите си, но за нищо на света не би се разделила със сарказма и иронията си. Това си бе нейна запазена марка.
Какво се случваше до тук през погледа на Зед? Ами като започнем от безтегловното чувство, което оставя в теб телепортацията, минем през очарованието от това прекрасно място и завършим с една основна фигурираща през последните петнадесет минути мисъл: цици, цици, цици, цици, цици.
Някак си за да успее да се фокусира не върху природните дадености на събеседницата си, Блекуинд премина към онзи тип момчешки номерца , които работеха почти пред всяко момиче - фигурки, оригамита и магийки.
През погледа на Сиси прекараното време тук и всички неща, които Зед и разказа звучаха по този начин: бла, бла, бла, бла....готини мускули...бла, бла, бла. След като фигурката, която той направи от пара се изпари , лилавокосата за момент остана неподвижна след което изпадна в помпозна еуфория:
-О, това беше невероятно! Впечатлена съм! - пляскаше тя с ръце.- Никога не съм виждала подобно нещо! Уааааууу!
Зед се усмихна и се зарадва искрено:
-Наистина ли ти хареса? Мога да ти покажа още неща...
Изведнъж от цялата тази еуфория не остана и следа, отново се появи онова ледено изражение:
-Не!
-Но..ти каза...
-Да, Зед! Да ти приличам на десето годишна кифла, която се впечатлява, когато смахнат клоун и направи жираф от балони? Не мисля..И стига си ми пробутвал евтини номерца! Цял ден само се фукаш с уменията си, просто се отпусни и бъди себе си и спри да се криеш зад магията си.
-Това беше...доста мило от твоя страна...-каза бавно чернокосия.
-Повярвай ми, сладък...наистина бях мила, иначе сега щеше да стоиш в басейна и да цивриш, като момиче.
Мъжът въздъхна, тази тук наистина бе същински пожар. Много красив и..див пожар...който тлееше точно на върха на месестите и устни и на Зед му се искаше да го потуши:
-Какво мога да направя за да омилостивя богинята Калипсо? -продължи младежът с упорството си.
Сиси се замисли и очите и се спряха до мини бара, който бе на няколко крачки от извора:
-Като за начало можеш да ми вземеш питие от ееей там.-посочи тя.
-Заемам се..
Зед изскочи от водата и се насочи към мястото. Взе два коктейла и с доволна усмивка се насочи отново към красавицата, която се бе облегнала на парапета и го гледаше с онзи нейния странен поглед. Блекуинд се наведе да и даде нейната чаша , когато изведнъж:
-Какво толкова криеш под тези бански?-изчурулика Сиси, след което от ръката и се стрелна жилава, тънка пръчка, която с две замахвания по банските на Зед, ги премахна скъсани и ненужни на земята.
Сега нашия герои бе така както майка го е родил , а страните му горяха, като се мъчеше да се прикрие с ръце:
-Ооо...-положи пръст върху устните си красавицата- Ето какво...
Той скочи във водата и не изглеждаше особено доволен :
-Е, хайде сега не бъди примадона! Тук всички са голи..
-Това не ме успокоява особено имайки се предвид, че ме унижи публично.
-Стига си мрънкал ми ела и ми направи един масаж на раменете...Заради теб се схванах докато ти показвах как трябва да се биеш...
Чернокосия все още стоеше като попарен и Сиси взе да става нетърпелива:
-Е, ще дойдеш или колко време трябва да те чакам?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Зед Блекуинд



Брой мнения : 265
Join date : 13.06.2013
Age : 28

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeСря Сеп 11, 2013 11:54 pm

Зед се изчерви, някак автоматично. Спомни си един друг момент, когато една друга жена беше направила нещо подобно в една баня... на другия край на света. Младия Зед Блекуинд... или както се казваше той преди. Бе роб, и всяко желание на господарите му бе заповед, чието нарушение водеше до болезнен и дълъг „урок”.
Господарката му го бе извикала в своята баня, и го бе накарала да се съблече. Тя и нейните приятелки го оглеждаха като парче месо. Опипваха го, галеха го, наричаха го с най-различни имена...
- Хееееей, малкия? До кога ще те чакам? – вика на Сиси го извади от света на спомените му, и той бе готов да я разцелува за това. Точно този, бе един от най-отвратителните моменти в живота му... естествено това бе преди „Кръга”. Тези спомени, го връщаха в един специален ад...
- Ей сега идвам – каза той, и се огледа. Бе чисто гол, и сякаш никой не забелязваше това. Е, разбира се, имаше много други хора, които бяха със своя рожден костюм. Няколко млади жени, го разглеждаха с желание и едва ли не го насилваха с поглед. Той им намигна, игриво, но спря дотам понеже Сиси му хвърли поглед който можеше да го убие на място.
Зед заплува към нея, и се изравни с прекрасната дама, която го бе довела тук. Замисли се за секунда, и се гмурна. Озова се под нея, и изплува рязко, вдигайки я във въздуха. След което се отдръпна, и я опръска с вода.
- И все пак, не мисля че се фукам – каза той, обидено като малко дете – Ако се фуках, щях да направя нещо много по-впечатляващо.
- Миличък, не съм тук за да те гледам как правиш магия. И аз мога... – каза тя, гледайки го с Погледа – Ако исках да гледам магия, щях да съм при вас, в Сто Слънца и да правя фокуси. Това не ми е интересно...
Горещата вода, мехурите, думите и... всичко го накара да се чувства като във фурна. Бе горещо, бе странно... а органа, който тя бе извела на показ се събуди....
Блекуинд се потопи дълбоко, прикривайки се изцяло. Почувства се сконфузен. И леко засрамен. В момента му се караха, а той...
Изведнъж, Сиси изчезна. Мага започна да я търси, и когато я забеляза вече бе прекалено късно. Тя се бе потопила дълбоко (басейна с изворите бе доста, дооооооста дълбок, изграден в природна пещера, както изглеждаше) и плуваше право към краката му. Той започна да бяга, но бе прекалено късно, понеже тя се бе насочила право към стомаха му. Последвалия удар, изкара въздуха от дробовете му, а света се завъртя около очите му.
Тя го хвана за гърба, обърна го, и го тръшна във водата със сила, която той не предполагаше че тя притежава.
Когато залата спря да се върти, Зед видя че хората наоколо го гледат и се смеят доста силно. За негово щастие, обекта на притеснението му бе прикрит от водата. Плувайки по гръб, потопен във водата, той видя тържествуващата усмивка на Сиси.
- Отмъщението е ястие, което се сервира студено – каза тя, с усмивка която вещаеше бури.
- Не мисля. Чувал съм че е вкусно със майонеза и едни сиреновидни неща на клечка – изтърси той, първото нещо което му хрумна. Това бе стара „мъдрост” която бе научил... някъде. Не помнеше къде или кой му я бе казал. Може и да я бе прочел някъде.
Смеха на Сисилия бе сладък, понеже сякаш за пръв път тя се смееше от сърце. Хвърляйки една усмивка, от онези, които караха жените на бившите му командири да го събличат с очи (а понякога и наистина), той се приближи към нея.
- Добре... Какво иска сега, премъдрата богиня Калипсо? – каза той, правейки леко подигравателен поклон във водата. Не се получи никак добре, но майната му. Това беше идеята, нали?
- Хаха, богинята Калипсо иска... да разбере как си станал такъв чаровник? – каза тя, захапвайки леко долната си устна.
Сърцето на младежа заби силно, а погледа му се помъти. Да я вземат драконите, как можеше всеки път да го кара да се чувства така...
- О, Велика... Какво да ви кажа. Вероятно просто някой от вашите колеги, там горе е решил да ме създаде за да се изфука. – каза той, пускайки същата усмивка. Може би прекали малко, но мразеше да отговаря на такива въпроси... май?
- Арогантност? В теб? Зед, скъпи, изненадваш ме... – каза тя, приближавайки се до него. – Знаех си, че ще бъде интересен деня с теб...
Блекуинд се усмихна така, че лицето му едва ли не грейна и озрари цялата пещера. Естествено, тя имаше осветление, но сякаш... всичко стана малко по-светло.
Той се приближи към нея, хвана я за ръка, докато с другата я приближи до себе си. Страха, който изпитваше от нея, сякаш бе изчезнал.
- А какво ще направи Великата богиня ако направя... ето това – каза той, и устните му докоснаха бузата и. Тя бе топка, също като цялата пещера. После брадичката, устата. Засмука устните и, докато се притисна в нея. Тя бе леко шашната, и сякаш се чудеше дали да не го удари, или да види как ще продължи всичко това. Езика му се мушна в устните, и заигра танц с нейния. Докосваха се, нежно, плахо. Зед потрепери, чувстваше сякаш изгаря и замръзва едновременно. Сякаш цялото му съзнание бе в устните му. Почувства се така, сякаш за пръв път целува момиче. Сякаш се опитваше да изпие дъха на Сиси, и да го слее със своя.
- Какво... беше... това... – каза тя, опитвайки се да си поеме въздух....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeСря Сеп 18, 2013 4:47 pm

- Какво... беше... това... – каза тя, опитвайки се да си поеме въздух....
Но след като започна да превърта случилото се в главата и да го осмисля, една дяволита усмивка се прокрадна през устните и. Зед стоеше като препариран от постъпката си, беше готов точно тук да открие смъртта си, но само ако бе от ръцете на тази красива жена. А сега, когато слънцето се бе скрило и бе настъпило господството на звездите, човешката природа бе поддадена на промяна. Задръжките потъваха нейде под земята, животинското заемаше връх, скритите копнежи излизаха под повърхността на свенливостта и се разсъбличаха в бавния такт на сладострастието.
Когато две тела се желаят и вечността не може да ги спре. Кожата настръхва, устните се навлажняват, погледа става премрежен умът дезертира и се остава да бъде изнасилен от първичното. А то не признава граници и бариери, лудува заедно с въображението и се храни със скритите фантазии и фетиши. Първичното такова каквото единствено малките часове на нощта познават, заложено във всеки човек, дебнещо като хищник зад стените на ежедневието.
Тази тръпка бе завладяла и нашите ни герои и по-конкретно Сиси, цялото и тяло го показваше, шепнеше и примамваше със сластни слова това на Зед.
Но къде беше той? Защо не я награби, да отпие от нея, да разграби богатствата и, да поругае стандартното и да накара главата и да се върти в безкрайния водовъртеж на еротиката. Явно той бе от онези мъже, ако ме разбирате. Кавалери май ги наричаха. Но кавалерството е табу, мит съществуващ само при гълъбите, а както знаем те не са особено умни същества. Добре, да живее рискът.
И без това всичко в този откачен свят е толкова объркано. Жените отдавна носеха панталони, които си бяха чист лиценз за прелъстяване. Усмивката не слизаше от лицето и, о тази усмивка. Красавицата се изправи и застана пред него, като сложи ръце на гърдите си:
-Не знам кое ми се струва по-примамливо. Да ти изтръгна далака тук и сега или....Или ..-тук тя замълча и остави магията и да говори.
Две средно дебели лиани се стрелнаха към тялото на Блекуинд и се обвиха около китките му, като послушни змии:
-Виж...аз...наистина не исках...Добре де исках..ама..абе ПРОСТО НЕ МЕ УБИВАЙ.-да, той наистина го вярваше, че тя е способна да го направи.
Жената се стрелна между думите му, хвана го с дългите си пръсти за челюстта и го дари с една страстна и влажна целувка. Не стеснителна и срамежлива, като неговата. Сега когато не можеше да мърда тя можеше да направи каквото си пожелае с него.
Започна първо от ухото му, облиза сластно меката част след което я захапа..болезнено, но каращо сетивата ти да закрещят за още. Продължи надолу към врата му където езика и описваше въртеливи движения, оставяше своите малки знаци , които щяха да парят по кожата му до живот. Хапеше, драскаше и не се стесняваше да вземе полагащото и се. Обърна особено внимание на зърната му, което го накара да изпъне тялото си като струна, да се гърчи под нейното. Усещаше, как кадифените и гърди галят кожата му, как набъбналите от възбуда зърна копнеят да бъдат засмукани. Това го побъркваше и взривяваше ума му. Радваше се, че хората вече си бяха отишли, поне сега можеше да освободи от себе си напиращите викове.
Сиси се движеше стремглаво към онова местенце, център на всички важни нерви способни да взривят психиката ти и да те закарат в друго измерение. Мъжеството му бе готово да покори нейните тайни, да проникне в нейния свят и да я опознае на едно по-примитивно, но възвишено ниво.
Тъкмо когато си мислеше, че влажният и език ще го помилва и ще го доведе една стъпка по-близко до екстаза, тя спря. Седна на краката му и облиза по възможно най-съблазнителния начин двата си пръста. Погледа на Зед бе съсредоточен точно там, а тя нарочно ги плъзгаше бавно по езика си..навътре...навън...навътре...и пак. Този танц нямаше край, красавецът смяташе, че ще свърши само ако продължи да я гледа. Но сякаш отгатнала мислите му, тя постави пръстите си на члена му и започна да ги плъзга най-безцеремонно, леко, дразнещо. Нито го беше обхванала , само обхождаше меката кожа на главичката и ствола му...все едно те галеше крилото на пеперуда....една доста похотлива пеперуда.
Отново постави показалеца и средния си пръст в устата, като ги засмука така все едно вкусваше най-вкусното нещо на света. Но вместо да продължи с играта си , тя се зае да ги разхожда по своето тяло . Навлажни зърната си, спусна ги по плоския си корем, след което се съсредоточи върху онова заветно място. Беше се разкрачила пред него, като разкриваше една от най-прекрасните гледки на този свят.
Пръстите и се въртяха около клитора, галеха, милваха, примамваха...а стенанията и огласяха не само пространството, но и главата на Зед.
И в един миг Сиси, спря, погледна го с един от онези погледи и попита:
-Ако те освободя, обещаваш ли да не си такова дете, ами да поемеш нещата в свой ръце..ако ме разбираш.

/ако си съгласен, пиши как те освобождава и прави каквото си искаш/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Зед Блекуинд



Брой мнения : 265
Join date : 13.06.2013
Age : 28

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeСъб Сеп 21, 2013 8:27 am

Възбудата изтри всички мисли от ума на Блекуинд. Той бе в транс, потънал в удоволствие, не знаещ къде се намира. Света се бе смалил в малко топче, в което бяха само те двамата. Една малка реалност където единственото което съществуваше бяха само те. Мага знаеше какво иска да направи, с нея. Страста гореше, сякаш той бе разпалил огън в себе си и сега го изпепеляваше и отново го възраждаше като феникс.
Зед успя само да кимне с поглед изпълнен с желание. Лианите се отпуснаха, китките му бяха свободни и той се възползва от това. Като гладен вампир, ръцете му намериха тялото и. Притисна я до себе си, усещайки кадифената и кожа допираща се до него. Устните му започнаха да търсят скрити кътчета, изворчета на удоволствие. Захапаха врата и, като гладен кръвопиец подушил сладкия аромат на девствена кръв. Ръцете му галеха кожата и, драскаха, стискаха... Палеца му се движеше по гръбнака и, докато устните му изследваха всяка клетка от нейното същество.
По целият врат на Сиси, бяха останали знаците на Зед. Тя бе изненадана, но след първата атака, последва контра.
Устните и се допряха до неговите, и сякаш изпиха дъха му. За секунда, времето спря и нищо нямаше значение освен двете тела слети в едно, и езиците изпълняващи своя страстен танц.
- Сега ще ти покажа как се фукам... – каза той, между две целувки...
...а въздуха около тях се завихри. Тя бе повдигната във въздуха, от две невидими ръце. Като кукловод, той започна да контролира други ръце, галещи, докосващи, стискащи, драскащи...
Усещаше хладния допир на магията по цялото си тяло. Издигайки се, на няколко стъпала, той се изравни с нея...
...след което тя усети едно сладко чувство.
Блекуинд бе зад нея, а пулсиращото му мъжество проникна в нея а от устните и се откъсна стон изпълен с удоволствие.
Тя не успя да види това, но той се усмихна... и изведнъж света се завъртя. Зед я притисна до себе си, и започна да се движи в нея, бавно, нежно...
...до следващото завъртане, когато сякаш обсебен от зъл дух започна яростно започна да блъска в нея, сякаш тя бе наковалня, а той бе чукът. Въртящи се във въздуха, изпълнени с похот, желание, удоволствие. Въздуха бе наелектризиран от страста която докосваше с горещите си пръсти телата им.
Устните им се срещнаха, и сякаш вселената избухна и Големия взрив се състоя точно тук, в този малък мехур от желание, похот и удоволствие което двамата бяха създали за себе си.
Всичко друго бе на заден план. Нищо друго нямаше значение. Само той и тя. И устните, търсещи сладкото като мармалад усещане когато се докоснеха. Когато езиците им се срещнат, когато дъха стане едно.
Въртейки се във въздуха, те правеха любов. И те не знаеха какво, как, защо се случва.
Нямаше мисли, имаше само чувства. Само движение без разум, едва ли не нещо животинско изпълзяло от най-първичните части на умовете им.
Мозъци, замръзващи и разтапящи се от чувствата течащи като река от магма. Нямаше думи, не бяха нужни. Нямаше нищо.
Единствения звук който доминираше в пещерата, бяха стоновете на удоволствие и наслада които излизаха от устните.
Единственото движение бе на телата носещи се във въздуха.
Сякаш те бяха единствените в целия свят. И това така за тях. Нищо и никой не можеше да ги спре…
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeНед Сеп 22, 2013 1:32 pm

Страстта е сладко нещо.Мърка, като котка в корема ти, умилква се около сетивата ти, играе си с нервите, но въпреки всичко си остава котка. А тези същества са доста своенравни и също така имат и здрави нокти. Да си одраскан от ноктите на страстта е велико усещане, което те белязва за цял живот, рана, която никога няма да заздравее и щипещата и болка ще предизвиква хлапашка усмивка на лицето ти. Това се случваше в момента и с нашия герой Зед, той бе сграбчен в лапите на похотта и сладострастието и се луташе помежду им, като мишка. Думите никога не са достатъчни да се опише подобен акт, човек не може да пресъздаде чувства и емоции, а само да ги усети и преживее. А Сиси бе факир в това да предизвиква у хората противоречиви чувства.
В един момент мъжа до нея стенеше от удоволствие, а в следващия стискаше зъби от болка. Смесената и природа те караше да я любиш, като принцеса, да я разкъсаш, като животно и да я пазиш , като дете. Блекуинд мина през всички тези етапи пресъздадени в пози. Кама Сутра изглеждаше недовършено детско четиво пред тези двамата, които увиваха телата си в сложни плетеници. Никой не мислеше, никой не говореше и очакванията бяха оставени за утрешния ден.
Каквото ти предоставя съдбата, разграби го и бягай преди да е решила да си го вземе. Когато си с една жена не мисли как ще я обичаш и уважаваш петдесет години, а я имай за момента. Единствено звездите бяха станали мълчаливи свидетели на този сладострастен съюз и щяха да си шушукат за него през следващото десетилетие...защото те не забравят нищо.
Красавицата сега бе яхнала Зед и снагата и се движеше в сладки, бавни тласъци, надигаше се и после пак се спускаше по цялата му дължина. Ноктите и оставаха червени дири по гърдите му, шепнеше мръсотии, които галеха слуха му. Бе поела контрола изцяло в свой ръце, дори отново го бе вързала с лианите, така че да не може да и противоречи. Бе пъхнала гащичките си в устата му, така че виковете да потъват в тях и да останат нечути, да не заглушат нейните.
Темпото се забързваше все повече и повече, Зед се тревожеше че няма да преживее цялото това удоволствие, но пък мисълта за такава смърт го блазнеше ужасно. И ето че след поредния тласък пред съзнанието му избухаха хиляди фойерверки, кожата настръхна, мускулите се свиха и преживя един невероятен оргазъм, който разтърси светът му. И двамата бяха обляти в пот и дишаха тежко един върху друг:
-Няма да си ти, ако не се изфукаш, а магче.-проговори накрая Сиси.
-Ще излъжеш, ако кажеш , че не ти хареса.-усмихна се блажено мъжът.
-Защо всички мъже подхващат една и съща тема накрая...толкова ли е важно дали ми е харесало? Щом не съм си тръгнала по средата значи не беше толкова зле.
Блекуинд се усмихна, не се засегна на думите и защото знаеше, че тя просто си бе такава. Сисилия се изправи и голото и тяло се озари от луната, беше като божествена нимфа. Започна да търси дрехите си и да се облича. След като стана готова хвана и дрехите на Зед:
-О, колко мило..-измърка, той непредполагащ за следващия и ход.
Жената се разрови по джобовете му и когато напипа кесията със златото му се усмихна подмолно и доволно:
-Е, магче...смятам да взема тези с мен, надявам се да нямаш против...а и да имаш не ми пука особено.- прати му въздушна целувка и закрачи към изхода на изворите с всичките му неща под ръка - злато, дрехи, оръжие..
Тя сериозно ли щеше да го направи? Не, не можеше да бъде! Ето ей сега щеше да се появи отново, заливайки се от смях, казвайки му че всичко това е номер. Да, но Сиси така и не се появи. Блекуинд я чака известно време преди да започне да мисли начин как да се измъкне от хватката на растенията..

/ Зед, пиши как се измъкваш и се прибираш да спиш/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Зед Блекуинд



Брой мнения : 265
Join date : 13.06.2013
Age : 28

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeСъб Окт 19, 2013 8:07 pm

Това вече беше изключително интересно преживяване за нашия герой. Не му се бе случвало нещо подобно през целият му разнообразен живот. Най-странното бе, че достойнството му бе станало отново твърдо. Той погледна нагоре, и се замисли дали някъде в ума си той не е абсолютен мазохист.
Сега, проблемите му бяха доста по-сериозни от това, дали му харесва да го връзват и обират. Трябваше да се измъкне, и ЕВЕНТУАЛНО да намери крадлата и да си вземе собственоста. Бе странно, понеже наистина я харесваше. Ако му беше оставила поне дрехите, щеше да я остави намира.
Сега... време за измъкване от лиани. Едва ли можеше да се справи само с...
....всичко стана черно...
...всичко изчезна...
...и всичко се върна. Зед се намираше в тъмна стая с голяма почти празна кръгла маса. Имаше шест места около нея, с хора седящи там. Пред всеки един от тях, имаше пепелник, а цялото пространство бе запълнено от син отровен дим. Пепелниците бяха пълни с угарки от цигари, пред някои от хората имаше дори отворени бутилки. Зед примигна няколко пъти, и една се появи пред него.
- Най-после се появи – каза един от тях, едър мъж със щит и меч на гърба си. Носеше тежка броня, и имаше изключително мъжествени мустаци и брада. – Отне ти известно време. Поне мацката беше готина. Изпитахме доста голямо удоволствие, докато я чукаше шефе...
Блекуинд примигна, и накрая осъзна че това са личностите които ония гадини от „Кръга” бяха имплантирали в ума му. Дори не знаеше кой, какъв е... или какви неща можеше да прави, което го поставяше в доста... уникална позиция.
- Стига, завързани сме голи насред скапаната пещера. – притежателя на този глас бе маскиран от глава до пети и имаше две ками на кръста. Изглеждаха доста стряскащо, а нещо в очите му говореше чв може да ги използва с доста голямо умение – Трябва да се измъкнем, и да намерим крадлата и да и дадем урок.
Последните думи, бяха привествани от запалване на цигара... с пръст. Един от хората седящи там, бе облечен в подобни на дрехите на Зед, и изглежда можеше да контролира огъня.
- Предлагам да изгорим тези жалки лиани, и да се изнасяме шефе. Дрехи, пари и оръжия се намират лесно, но живота ни е само един, нали? – думите бяха придружени от нервен смях.
- МАЙНАТА ТИ, СТРАХЛИВЕЦ ТАКЪВ! – крясъка бе последван от силен удар по масата от страна на гигантския мъж, който явно бе гладиатор. – Трябва да си върнем собственоста! С МЕЧ В РЪКА! С МЕЧ В РЪКА СРЕД...
- Добре, добре. СПРЕТЕ! – Зед удари по масата. След което запали цигара със запалка, която се появи от нищото. Наля си питие, и отпи дълга глътка. Вероятно всичко ставаше в ума му, но дори илюзорното удоволствие от пиенето, бе достатъчно. Все пак, бе неговия ум, и той създаваше това. – Очевидно е че ще отидем и ще си приберем дрехите. И парите. И хубавите, нови ножове.
Всички утихнаха, и се замислиха. Изглежда все пак имаше полза от това, действието да се развиваше в ума на мага. Това бе хубаво… да…
- Извинете? Извинете, господин Блекуинд? – един женски глас прозвуча тихичко, доста стеснително. Неговата притежателка, бе невероятно красива елфка, която сякаш се притесняваше че бе тук – Ами… не може ли да поговорим с нея преди да я… убием? Или нараним прекалено много. Според мен, тя ви харесва страшно много…
- Добре. Ти – Зед посочи страхливия маг, който стоеше на мястото си, съвсем свит, и сякаш го бе страх дори от собствената му сянка – Можеш ли да изгориш лианите? Просто кимни.
Посочения, кимна, и се сви още повече. Треперенето се усили…
- Поемаш контрола. Изгаряш всичко. После се свиваш, и чакаш да те извикам отново. Вие – той посочи всички други – Вие ще си стоите мирно. Не искам никакви включвания освен ако не са напълно наложителни.
След няколко минути, всичко избледня…
…докато очите на Блекуинд не се отвориха, и той не се озова обратно в пещерата. Ръцете му пареха, а лианите бяха изгорели до корен. Нямаше нито следа, от Сиси или метафората за вътрешноста на мозъка на мага.
Той се огледа наоколо, и отиде до съблекалнята. Слава на Елисандра! Имаше все още хавлии. Блекуинд взе една от тях, наметна я на гърба си, и излезе навън, таейки някаква надежда да открие крадлата… или поне да успее да стигне до Сто Слънца без някой да го види…
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitimeСъб Окт 19, 2013 8:48 pm

Ех...проблемите за нашият герой край нямат. Приключенията, неочакваните преживявания и сконфузните ситуации нямат свършване. Тъкмо едната отмине, появява се нова на нейно място, а после нова и нова и така докато свят светува. Какво да се прави, съдбата му е такава, че винаги му поднася изненади, които погледнати от страни изглеждат повече комични, отколкото сериозни и точно това го прави толкова симпатичен. Събрал е в себе си някава смесица между детски непукизъм, жизнерадостност и леко объркан мозък, който го извисява сред тълпата и го прави забележим, макар и да не се откроява с някакви отличителни белези или знаци. Винаги когато се сблъскам с неговата персона усмивката изгрява на лицето ми и дали ще постъпи глупаво или нелепо, просто някак си не можеш да му се сърдиш.
Така беше и в момента. В бързината и преплитането на реалността с въображението, Зед наметна кърпата на гърба си, но забрави да покрие с друга слабините си. Представете си какво стана когато се появи на поляната с минералните извори, ако можете. Макар и късна нощ, все още имаше окъснели посетители, които искаха да се насладят до край на този природен уют, най-вече млади влюбени двойки или самотни мъжки компании. Писъци се разнесоха из околията, кавалерите закриха очите на приятелките си, а няколко от тях старателно дърпаха дланите им, така че да могат добре да видят гледката, подсмихвайки се.
-Алооо, комшу, покрий се бе. -чу се от едно място.
-Перверзник! - от друго.
-Ауу...захарче. - от трето.
Чак тогава Блекуинд забеляза грешката си и сконфузно, или пък не, побърза да дръпне кърпата от раменете си и да я завърже около кръста.
-Ааа сети се.
-Е, недей така. Махни я де!
Подсвиркванията и закачките продължиха, докато мъжът се отдалечаваше от общото цяло, следвайки аромата на бурната продавачка, която му извъртя толкова гаден и може би незаслужен номер. Но пък определено беше забавно. Не му трябваше много да усети следите й и чернокосия забърза крачка. След няколко минути й хвана дирята и ето, че гърбът й се открояваше пред взора му. Зед забърза крачка, като тръгна в бяг, но нашата Сиси не бе глупаво девойче. Усети го зад себе си и веднага се обърна готова в настъпателна и защитна едновременно позиция, държаща, ха, най-нагло собствените му оръжия. На лицето й се оголи една подмолна и леко казано самодоволна усмивка, а очите й се присвиха заканително като на змия.
-Виж ти. Жертвата се измъкнала. Поздравления! Предполагам си искаш парите? Твърде жалко, мисля да ги задържа. Все пак ми създаде няколко главоболия.
-Хайде де, не с лошо.
-Мъжо! Не смей да ми говориш така. Не си разбрал с кого си имаш работа.
-И кого е това?
Усмивката на красавицата се засили още повече, като извита дъга или полумесец.
-Нека ти покажа!
Стиснала здраво ножовете, тя се засили към него, съвсем ненадейно и замахна с единия напречно към слабините му. Разсече плата на пуха и една голяма дупка зейна малко под чатала, така че да не го открие, но при всяко по-рязко движение да се покаже.
-Брей...толкова малък ли беше преди или очите ми са ме излъгали?
-Ха-ха, много смешно.
-Това ще е още по-смешно.
Брюнетката замахна повторно, този път вертикално и направи още един прорез върху първия, така че да се изпише Х. Преметна ножът около пръстите си и пак го улови ловко и сръчно.
-Сигурен ли си, че искаш да продължим, мачо?

/Минчев, реши какво ще предприемеш./

_________________
Лечебните извори Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Лечебните извори Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Лечебните извори   Лечебните извори Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Лечебните извори
Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Територия Феникс :: Летящият град-
Идете на: