ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Стая 007

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeВто Яну 18, 2011 6:39 pm

First topic message reminder :

Стаята е за двама. Разполага с баня, две легла, двукрил гардероб, маса, шкаф и прозорец. Ако ученикът иска може да дообзавежда стаята си по личният си вкус.

В момента стаята е обитавана от Миша - напреднал, но миролюбив некромансър. Тя е жизнерадостна, лъчезарна и любвеобилна. Слави се като единственият мъртвороден, който има демонски крила, без да е реално такъв.

Стая 007          - Page 2 V65v


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Пон Юли 01, 2013 2:13 pm; мнението е било променяно общо 6 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeСря Окт 31, 2012 1:55 pm

- Хм, странно. Нещо голямо се задава? Това е работа само за нас. - повдигна игриво вежди Ел.
- Не се забърквай от толкова рано в неприятности, момиче. - отвърна й сериозно Даймънд.
- О, понякога си толкова скучен. Убиваш целия мерак за бели. - вкисна се Ли, точно като някое малко дете

Елизабет погледна Миша. Беше толкова красива. Не можеше да се нарадва на новата си приятелка. Чувстваше се така сякаш я познава от векове... а не бе така. И с тази мисъл Ел се зашлеви мислено. Разтърси глава. "Стегни се, бе! Какво си се разглезила. Кой знае какво те очаква зад това мило личице, а ти хич не си внимателна." - започна да се кори сама. Ако всички чуваха това, което тя си говореше, сигурно щяха да я помислят за луда... което не беше чак до там грешно, но все пак.

- Може утре и аз да дойда да потренирам малко с теб след урока си. Какво ще кажеш? А ако трябва да бъда честна няма да откажа и сега една разходка преди лягане. Цял ден бях в имението и ми се иска да вдишам малко чист въздух.
- И аз имам нужда да си размърдам старите кокали, но нека първо се наядем. - скастри я пантерата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeЧет Ное 01, 2012 6:01 pm

-Всъщност това не е лоша идея. - съгласи се Миша -Може да ти покажа гората. Много е красива през нощта.
Тя не само бе красива, но и опасна, но до сега некромансърката не беше попадала на беди там и може би затова бе толкова сигурна, че и сега няма да им се случи нищо. А и нямаше да ходят много навътре. Само до езерото. Какво по-хубаво от среднощно къпане.
Двете се нахраниха, а Даймънд и Века отдавна бяха погълнали дажбата си и когато всички бяха готови се приготвиха за тръгване.
-Но си вземи нещо топло. Териториите стават доста студени нощем.
При което тя се наметна с едно дълго до глезените черно манто, а Елизабет си сложи кожено яке, което що-годе щеше да я предпазва от хлада.
Най-накрая двете момичета излезнаха от стаята си, придружавани от домашните си любимци.

/Ел пиши тук http://fatecry.bulgarianforum.net/t221-topic/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeПет Ное 16, 2012 8:29 pm

Това бе едно необичайно преживяване. Едно преживяване, което щеше да остане повече загадка, приказка, която да се разказва на малките деца. Може би един ден светът щеше да разбере повече, да живее с легендите в реалността и да ги разгадае, за да открие истината. Във всяка приказка има зрънце истина. Или поне така обичаше да мисли Елизабет. Колко ли време щеше да се задържи тук? Явно имаше кой да ядоса. Е, поне нямаше да й е скучно. Беше й любопитно какво стана тази нощ наистина, но не попита. Щеше да разбули магията, а тя витаеше като мъгла на най-хубавите части.

- Беше дълъг ден. - протегна се Ел.

Дали щеше да заспи изобщо? Или пак щеше да сънува чужди сънища? Вече усещаше нуксата в себе си да подава глава и да усеща вече витаещите в сградата сънища като златни нишки от мисли, притегляни от нея. Тя пое дълбоко дъх и усети смесен мирис на толкова много места - някои съществуващи, други - не. Гласове и викове, картини и действия, спомени и страхове - всичко бе във сънищата и Ел застанала по средата на стаята с ръце зад тила и затворени очи усещаше всичко това.

Разтръска глава и излезе от този свят за сега. За какво ли бе време?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeСъб Ное 17, 2012 11:52 am

-Наистина беше дълъг и аз смятам да спя. - сопна се Даймънд и с три скока се озова в долния край на леглото на Ел. Завъртя се няколко пъти и накрая легна сгушен на кравай. Не беше доволен. каква ли бе онази миризма, която усети преди да си тръгнат? Демон? Не, осезанието не бе толкова силно. Може би върколак. Но и това не беше, не миришеше на животно. Каквото и да е, не му харесваше. Добре, че онзи гнусен мъж ги изгони, а още по-добре, че Елизабет го послуша. По принцип не е от най-покорните.
В същото време Миша седеше на един от столовете и гледаше през прозореца замислено.
-Никога не съм предполагала, че ще видя на живо Пазителя на Изгубеният град. - продума тя. - Говори се, че Грейвс е бил създаден от магове. Представяш ли си? Скрит град в нашата гора от магове - земни, водни, огнени, всички. Затова бил таен. И успял да се задържи много години. Те били бегълци от собствената си страна. До колкото знам, са го криели чрез някакво енергийно поле. Но след време ние сме разбрали за съществуването му и тогава гората го е разрушила или по-скоро създанията в нея. Погълнала го е. Но се говори, като градска легенда, че все още има останали руини, а един Пазител бди над него. Пази го. Но защо никой не знае, нито някой знае кой или как се казва този човек. Единственото, което е известно е, че е един от нашите.
Некромансърката млъкна при спомена за Дани. Без изобщо да се усети се усмихна.
-Той наистина е много красив, нали?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeПон Ное 19, 2012 7:02 pm

- Така е. - колебливо отвърна Ел.

Защо Миша каза това? Да, той беше божествено красив, но не беше ли малко големичък за една ученичка? Е, любовта не пита.

Елизабет погледна замечтаната си съквартирантка и се усмихна. Изправи глава. Помнеше времената, когато и тя мечтаеше, загледана в небето, но виждаща много повече от просто звезди или луна. Русокоската обичаше луната. Тя имаше някак мистичен, сребрист оттенък и караше мислите й да полетят. Да не се залавят, а просто да летят и вятърът да ги отвее като калинки. Нуксата седна срещу Миша до прозореца и погледна небето. Ако сега някой хванеше една от калинките щеше да чуе едно вътрешно ридание, разкъсване на душата, зов за любов... вик за един определен човек, който толкова много й липсваше. Крис бе един от малкото хора, които умееха да мечтаят с нея. В звездни вечери лежаха двамата, прегърнати и мълчаха, гледайки небето, всеки във своя си монолог. Елизабет го питаше:

- За какво си мислиш?

А той все й отговаряше:

- За живота.

И тогава той я целуваше по челото и й обясняваше. Често влизаха в увлекателни дискусии по философски теми и заспиваха всеки със своите си разногласия.

Ел премига и се върна към реалността... която бе далеч по-студена и самотна, отколкото изглеждаше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeВто Ное 20, 2012 8:40 pm

-Да.... - отвърна продължително и все още замечтано Миша, след което се усети как вероятно изглежда от страни и се смути. -Аз...не го харесвам...или нещо такова. Смисъл..
Некромансърката се изчерви. Доста рядко явление за тази раса, от което само й стана смешно. Тя въздъхна с лека усмивка.
-Не се залъгвам, знам, че едва ли ще го видим отново. Просто наистина е един сто процентов мъж.
И пак наведе глава, за да не си личат румените й бузи. Ел се усмихна на приятелката си. Познаваше я от скоро и й беше много интересно да открива нови и нови неща в характера й. Всеки ден научаваха различни качества една в друга и това си струваше нещо, нали.
-Е, да лягаме. - каза след известно време белокосата красавица и се отправи към леглото си. Това новото, което Уинтър бе донесла за нея. Когато се шмугна в него, определено се почувства комфортно. Беше от едновремешните, които бяха натъпкани с пух и тялото ти потъваше в тях до средата. Блондинката също легна. Лампата бе загасена, но те не спяха. И двете гледаха в тавана, когато Миша се обади глухо.
-Ел...
-Да?
-Благодаря.
-За какво? - попита в недоумение нуксата.
Мъртвородната не отговори веднага, сякаш събираше смелост или може би точните думи, с които да се изрази и накрая каза:
-Че те има.
Блондинката до толкова не повярва на това, което чува, че не можа да отвърне нищо. За първи път някой й казваше нещо такова, като не броим Крис. Но нямаше и нужда да казва каквото и да било, затова Миша заглъхна с едно миловидно.
-Лека нощ.
И се отдаде на съня, а той я свари с усмивка на уста.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeПет Ное 23, 2012 7:56 am

Елизабет изпита топлота в душата си. Да знаеш, че има човек до теб, който ще те обича, цени и подкрепя беше нещо толкова красиво, толкова хубаво, че можеше да се опълчи на всички злини в този свят. Когато едно сърце не е самотно, то е по-силно от всичко, по-силно от света дори, защото то не умира... може да спре да бие, но никога няма да умре онази искра, която някога е почуствало, винаги ще грее там, къде с надежда, къде със спомен, къде с мечта. Светът ще стане по-добро място, ако всеки подаде ръка на някой друг... но това се случваше само в приказките. Ели се учуди много да думите на Миша, но не се залъгваше, че ще бъде обичана вечно от едно толкова чисто и невинно създание. Тя имаше тъмни страни, страшни дебри на една разпокъсана душа. И тя имаше своите тайни, които можеха да убиват, да отвратят, дори да породят съжаление. Това бяха неща, които на никой не се понравяха. Дори най-благородните хора не приемаха онова, на което бе способна Ли. Радваше се, че никой от хората, които най-много уважаваше и обичаше, не я познава чак толкова добре. Светът бе суров и бе превърнал Елизабет в едно доста коравосърдечно, жестоко и зло същество... някъде дълбоко.

Ел се обърна към Миша и отпъди тези мисли. Белокоската бе едно от малките същества, към които Ли можеше да гледа с... възторг. До тук Ел не бе видяла нищо подобно. Миша бе уникална... някак различна. Може би и това привличаше толкова много нуксата.

- Лека нощ! - прошепна русокоската и изпрати на приятелката си въздушна целувка.

Знаеше, че вече спи. Не искаше пак да влиза в сънищата й, затова тази вечер щеше да търси друг източник. Бе научила един трик от вещиците. Викаха му жив сън. Елизабет застана мирно с отворени очи в леглото си. Остави нуксата да вземе превес, но въпреки всичко я контролираше съзнателно. Тялото й застина като статуя. Тя дори спря да мига. И тогава тялото и заспа... но не и съзнанието. Тя пусна сетивата си в действие и сянката й се плъзна по стените, през етажите на лов за сънища. Така сънят бе много по-.... жив. Изглеждаше така сякаш наистина ти се случва. Емоциите бяха много по-силни и така Ел извличаше повече, макар и да бе доста изтощително в крайна сметка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeСъб Ное 24, 2012 3:48 pm

Необятността на едно съзнание е толкова дълбока, че човек лесно би се загубил в него. А когато съзнанията са много, се превръщат в истинска плетеница от черна дупка.
Енергията на Елизабет обикаляше из имението и успяваше да проникне в главите на толкова различни едно от друго, създания. Всяко едно от тях показваше своите собствени терзания, собствени мечти, копнежи, страхове, фантазии, блянове или тъмни кътчета. Различни картини се сменяха пред очите й. Някои от тях се сливаха една с друга и образуваха мешеница от цветове и усещания. Всичко това бе само по себе си изтощително. Но предполагам това е ориста да си нукса. Някои, по-опитни успяваха да заключват магията си, така че да се отдадат само и единствено на собствените си сънища. Други като Ел търсеха чуждите, в следствие на което се изморяваха.
И така цяла нощ. Момичето се превърна в отразителен прожектор на далечни преживявания.
Когато на сутринта се събуди, тя се чувстваше недоспала. Надигайки се, се огледа и осъзна, че е сама. Единствено Даймънд все още спеше сгушен в краката й, а Миша може би отдавна бе излезнала.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeНед Ное 25, 2012 1:32 pm

Елизабет се надяваше Миша да не се уплашила от това, че Елизабет лежи като вкочанена с отворени очи на леглото. Трябва да е чувала нещичко за този вид сънуване. Пък и тя бе нукса. Надяваше се някакси да си го е обяснила разумно и спокойно, а не да тича из коридорите викайки за помощ и смятайки я за мъртва. Това щяха да си помислят повечето от хората... Но пък тя не беше напълно човек...

Елизабет се надигна. Всичко я болеше. Тялото й се бе схванало от часовете седене на едно място. Изправи се с пъшкане. Събуди Даймънд.

- Добутро. - смънка той толкова сънено, че ако не го бе слушала всеки ден Ел дори не би разбрала, че нещо й казва.

- А дано, ама надали. - отвърна тя с типичния си сутрешен кисел сарказъм.

Искаше й се да каже, че утрото е добро, но след такава нощ бе трудно да го определиш така. Тя стана и лека по лека се разтегна, а костите й пукаха все едно бяха на повече от сто години.

- Не си спала добре? - попита пантерата.

- Малко е да кажеш просто това като се има на предвид, че дефакто не спах наистина...

- Оу. - промърмори Ди и пак тупна на легло, неспособен да се надигне.

- Мислех, че днес ще дойдеш с мен на урока.

- Ей-ся-стаам.
- промърмори той, възможно най-отчетливо, но не му се получи особено. Ел обаче го разбра.

Тя влезе в банята и направи сутрешния си тоалет. Изглеждаше като болна. Цветът й щеше да се върне, но може би след като закуси. Почуди се дали Миша няма да се върне с нещо за ядене или тя да излезе да си дири...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeНед Яну 27, 2013 10:51 pm

Две момичета и една пантера се изкачваха бавно по стълбите на все още притихналата сграда. Или пък не бе толкова притихнала. Някои от съществата тук съвсем нормално си водеха нощен живот, но по това време на сливане на нощта с дена всичко беше в сън - кой по-лек, кой по-дълбок... кой вечен. Скоро имението щеше да зажужи с нови сили, енергия и бодрост, приготвяйки се за един дълъг и вероятно зает ден. Елизабет направо бе примряла от цялото това пътешествие. Нещата за нея не станаха по лесни, нито по-розови... напротив. Но тя не можеше вече да мисли за него. Не й сега. Имаше нужда от здрав сън, защото и без това тази нощ не спа добре така да се каже.

- Най-сетне. - отвърна Миша изморено.

Бяха стигнали до стаята и Ел отключваше вратата. Те влязоха в стаята и усетиха хладнината й. Май бяха забравили прозореца отворен. Пердето беше излязло отвън, а прозорците - широко отворени. Стаята обаче ухаеше приятно и може би мъничко познато, но никоя от тях не се усети. Елизабет веднага отиде до прозореца и го затвори. Докато чистеше стаята бе открила, че си има тайна камина, набутана в стената, но вероятно вършеше работа. Сега бе момента да я запали.

- Аз направо влизам в банята. - съобщи Миша.

- Добре. - отвърна Ли.

Тя пък в това време търсеше отвора на камината. Попипна стената тук и там и й се стори, че една от стенните лампи, стърчащи на стари медни дръжки бе поразхлабена. Ел се опита да я дръпне, но умората я надвиваше. Пробва още веднъж, но пак не успя и на третият път й се ядоса и рязко я килна настрани. Май бе прекалила, защото камината не само се появи, но и се издаде малко от стената. Но най-интересното беше, че имаше дърва в нея - сухи и непокътнати. Изглеждаха пресни, но това не бе възможно при положение, че Ел не бе слагала там дърва, нито пък си имаха камериерка... Но това не се задържа дълго в полузаспалия й мозък. Тя потръпна от хладнината на стаята. И без това пак се очертаваше дъждовен ден. Тя се огледа из стаята и забеляза чантата си в края на леглото си. Взе я и започна да тършува като къртица в тунел. Заби главата си и почти я навря в голямата чанта. Тук някъде трябваше да има кибрит или подобно запалимо. Да, може да се каже, че Ел пушеше от време на време, но това не се проявяваше често, нито толкова страстно. Просто обичаше илюзията, че цигарите я успокояват. Намери една почти пълна кутия с пурети. Захвърли ги на масичката и продължи да тършува. Знаеше, че са вредни и едва ли не щяха да й попречат в много отношения, но Ли не се интересуваше от това. Просто понякога й трябваше минута за греховете й, за да се почувства отново жива... смъртна... обикновена... човешка. Онова, което я държеше сред хората, скрита в обществата им и невзрачна бяха точно греховете, защото човешката природа е греховна.

Или просто бе живяла сред хора прекалено дълго. Тя извади най-сетне нещо подобно на запалка. Беше елипсовидно, сребристо с капаче. Тя сложи палеца си отстрани, където имаше малка издутина и натисна. Появи се отвор, който Ел обърна към дървото. От не се изстреля малко кълбо огън, достатъчно, за да подпали дървата. И тогава Ли хвана една пурета и я запали от огъня в камината. Придърпа си най-близкото кресло и седна в него. Потъна в мекотата му.

- Още ли не си ги отказала. - отвърна на действията й, с леко кисела муцунка, Даймънд.

- Не. - засмя се русокоската. - Все още имам нужда от нервите си.

И двамата знаеха за какво става на въпрос, затова просто зарязаха темата. Даймънд се отпусна на нещо като огромна възглавничка близо до леглото на Ли.

- Намерил си си местенце. - констатира тя. - Значи все пак ще поостанеш.

- Не се надявай толкова. Не смятам да се задържам дълго тук, но поне искам да ми е удобно.

- Дори и след като Той е близо? - попита тя.

Пантерата не отговори веднага. Замисли се. Дали щеше да има нужда Ел от него. Или пък за времената, когато бяха тримата по пътищата на необятното и непознатото. Славни времена... Но Елизабет май се бе настанила доста удобно тук. Дали? Ди познаваше нуксата добре и знаеше, че тя не е от най-постоянните, нито най-невинните. Или щеше да й стане скучно, или щеше да се издъни. Но пък това място изглеждаше прекалено добро.

- Ще видим. - отвърна той. Не знаеше какво да й каже, защото самият той нямаше отговор още.

Пуретата бе скрила Елизабет в кълбо от дим. Тя бе хванала запалката си в ръка и я въртеше. Беше й нещо като подарък от един демон - търговец с антики. Е, тази запалка беше антика и единствена по рода си при това. Ел бутна леко с показалеца си стената на сребристия предмет и тя се откачи. По вътрешната й стена имаше много символи, думи... а може би и приказки, но за жалост на език, който Ли не разбираше. Може би бе мъртъв... или просто загубен с тези, които го говореха... а може би дори измислен. Грапавината на стената също не бе обикновена. Беше някак остра и студена. Сякаш с лед бяха гравирани символите. Пуретата свърши бързо. всички отпадъци бяха отишли в камината. Последното засмукване накара устните на Ли да се сключат нежно около нея и да вдишат дълбоко. Тютюнът бе силен накрая. Малко повече от колкото трябваше, но Елиз не се закашля. Димът изпълни за последно дробовете й и угарката се присъедини към дървата, грубо изхвърлена от нежните, тънки, дълги пръсти.

Димът се бе разсеел, а миризмата не се застоя. Огънят погълна и нея и стаята се изпълни с мирис на дърво, пепел и... люляк. Ел се намръщи и огледа стаята. Дайм бе заспал неусетно. Напоследък бе доста сънлив. Русокоската стана и се разходи. И чак тогава забеляза цветето на леглото си. Имаше едно и на съседното легло. Бяха по едно кичесто стръкче бял люляк, поставени прилежно на възглавниците им. Някой бе влизал тук. Но преди нуксата да затормози съзнанието си с този казус Миша излезе.

- Мммм. - промърмори блажено с допира на вече затопления въздух. Кожата й настръхна от удоволствие. Не много дълга кърпа обвиваше слабото й тяло, стигайки до средата на бедрото й. Изглеждаше някак по-спокойна. - Време е за сън.

И преди някой да може да я спре - облече се скорострелно и се строполи на леглото.

- Лека нощ, Миша. - каза Елизабет, галейки челото на момичето. Целуна го и й се усмихна сърдечно. Дори не бе забелязала люлячето, паднало от възглавницата до лицето й. Получи в отговор леко смрънване, което прие за "Лека нощ" и уморена усмивка. - Приятни сънища. - каза леко загрижена русокоската.

Отиде в банята. Съблече бавно дрехите си, защото нямаше сили на бърза. Намери си удобно място и пусна душа. Нагласи водата на гореща... колкото можеше да понесе. Обля тялото си и вкочанено й тяло се стопли. При допира с водата се издигаше пара, която бързо изпълни банята. Ел изтърка хубаво тялото си. Искаше да се изчисти от калта, да се почувства като нова. Главата спря да я боли. Горещата вода и служеше като обезболяващо... за физически и психически болежки. Не стоя дълго под душа - усещаше клепачите си тежки. Водата бе отпуснала мускулите й и сега тя едва се държеше да не заспи права. Зави тялото си в една от предназначените за целта хавлии. На нея хавлията й бе дори по-къса. Едвам покриваше частите от тялото, за които бе предназначена. Но сега нямаше кой да я гледа. Тя излезе от банята и спусна завесите. Навън бе вече сутрин - дъждовна и кисела, но сутрин. Облече първото нещо, което ставаше за нощница и се мушна под студените завивки. Потрепери малко, но скоро се стопли и тялото й се отпусна грациозно... а с него и съзнанието й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 28, 2013 12:46 pm

Нормално е, човек да се събужда сутрин, по желание да пие кафе, да си вземе освежаващ душ и да тръгне по задачите си. Но днес двете ни героини проспаха сутринта. И можем ли да ги виним. След цяла нощ на будуване и борене с какво ли не, заслужаваха своята почивка. Точно затова, сега, минавайки обяд, те все още спяха дълбоко и необезпокоявано от никой. Необезпокоявано? Не, това не е напълно вярно. Имаше едно същество в тази стая, което нямаше намерение цял ден да седи на облегалката на стола и да гледа в една точка с големите си очи. Сещате ли се за кого говоря? Да, това беше Века - домашният любимец на Миша, която тя умело бе обучила да стои будна през деня, защото не се знаеше кога ще й се наложи да я използва. Макар и нощен обитател, животното бе дресирано да има нужда от малко сън и винаги да е на разположение на собственицата си. Доста удобно бих казала.
Точно сега, тази птица, беше кацнала на възглавницата и скубеше с човката си бели кичури коса от главата на некромансърката. Дърпаше ги и ги гризеше, като издаваше пискливи звуци. Ушите на момичето не останаха глухи и тя тромаво отвори очи. Усети скубането, но все още в просъница, само хвана възглавницата и я размята във въздуха, за да изгони вредителя. Совата полетя, за да се предпази и пак кацна, като този път почна да чука с клюна си по черепа й. Миша се надигна ядосано и хвърли пухената възглавница на където й сварят очите.
-Аааа, тъпо мишояднооо.. - извика тя, а възглавницата се заби в леглото на Елизабет, като по този начин събуди и нея.
Нуксата се изправи раздразнена, с разчорлена коса и погледна с подпухнали очи към съквартирантката си.
-Какво става?
-Проклетата птица не ни оставя да спим.
Миша тупна отново на леглото си, с разперени очи, но постоянните чукания по главата й не спираха. Досадно животно. Даймънд, напълно отпочинал, скочи от леглото и се озъби.
-Сега ще й видя сметката.
Преди Елизабет да успее да го спре, пантерата се нахвърли върху пернатото, като скочи право върху корема на белокосата хубавица, от което тя изпищя. Но Века политна и успешно се отърва от атаката на звярът. Той скочи повторно и почна да я гони из стаята, събаряйки всякаква покъщнина, снимки, столове, маса и прочее. Стана калабалък от гонитба. Ди размахваше лапи, а совата буквално се подиграваше с него. Накрая съвсем необезпокоявано кацна на горният ръб на гардероба и изцъкли големите си ириси.
-Буууу.... - измълви от устата си.
-Ах, ти, проскубано пернато.
Пантерата се засили и се хвърли върху гардероба. Заби острите си нокти в него, но птицата пак излетя, застопоряваща се на полюлея. Чак тогава Даймънд разбра грешката си. От тежестта му и от факта, че не можа да отскубне ноктите си от дървото, той полетя надолу, завличайки след себе си, тежката мебел. В последният момент отскочи, преди да го смаже, но белята вече бе сторена. Гардеробът падна по средата на стаята, като вдигна върволица прах, а на някои места вратите му се пукнаха.
Двете момичета седяха все още в леглата си, гледайки бъркотията и настъпилият хаос. Стаята им заприлича на порутина, а совата все още самодоволно ги наблюдаваше от високо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 28, 2013 6:42 pm

Ситуацията беше повече от критична. Трябваше поне минута за адекватна реакция на публиката. Миша се засмя... което не беше много адекватно в критериите на Елиз. И точно това я пречупи. Нещо нея щракна с оглушително "щрак" и тя... не може да се опише с прости думи.

Ето гледната на Елизабет.

Факти в най-общ вариант: "Цяла нощ не съм спала, за да търся Нейс, борейки се с разни неизвестни всесилни чудовища, и то напразно. Не съм спала добре от повече от 48 часа. Не съм яла от предния ден сутринта. Едвам не съборих имението по време на урок. Изтощих почти цялата си енергия по всичките тея простотии. И тези двамата трябваше да ме събудят, само за да видя как разрушават стаята, която аз редекорирах и обзаведох, в която пръснах часове и сили, за да се превърне в перфектната изненада и подарък за новата ми приятелка Миша, която в момента седи и се залива от смях над руините на моето произведение. И на всичкото отгоре тая проклета птица ме гледа надменно."

Нямаше повече мисли. Не можеше и да има. Главата й за миг замлъкна, но изражението й се изменяше с всеки следващ довод. В момента дори не можеше да се определи като ядосана гримаса. Лицето й бе толкова изкривено - до неузнаваемост. Красотата бе изчезнала за миг, за да даде път на гнева. А такъв гняв Ел не бе изпитвала... нека кажем от много отдавна. Дори когато се ядоса на репликата Алек по-рано предната нощ не беше нищо пред това. В момента очите й бяха толкова кърваво червени, че някои капиляри бяха изпъкнали прекалено видимо, а цветът на ирисите сякаш беше излязъл от границите и се разпростираше бавно и по цялата бяла част на очите. Никой обаче не забеляза това. Всеки бе зает със своите си чувства и мисли. А никой не мислеше за истинските поражения.

Ел направи огромни усилия да действа с нормални движения. Тя отметна завивките стана и чак тогава всички погледи бяха в нея. Всички видяха очите й. Русата коса, натурално къдрава, сега се къдреше и разпускаше така все едно протичаше ток през нея. Ръцете й бяха свити в юмруци. Първият удостоен с този поглед се оказа за свое голямо съжаление Даймънд, който се сви с приближаването на натрапчиво шумните стъпки на Ли. Тя остави връзката им да говори вместо нея, защото знаеше, че думите са прекалено силни. Очите на пантерата се разшириха и той започна да издава звуци подобни на скимтене. Беше се снижил колкото можеше, а Ел се надвеси над него сега сякаш пораснала с няколко... метра. Ди всичко разбра.

- Вън. - прошепна тя. От яд гласът й бе прегракнал.

Той едва го чу, но изчезна със скоростта на светлината.

И тогава бе совата. Ако очите й можеха да станат по-големи от това, това бе момента. Тя се бе препарирала под червения поглед и не смееше и дума да издаде.

- Наказана си. - изграчи тя. - Или ще седиш тук седмица, оправяйки всичко по силите си, затворена в тази стая. Или излизай и не ми се мяркай повече пред погледа.

Беше нормално Миша да се ядоса. Как така Елизабет ще командва нейния домашен любимец. Миша не командваше Даймънд, с какво право пък Елизабет го прилагаше на совата й. Тъкмо отвори уста да възрази, беше се появила гънка на челото.

- Само да си посмяла да я защитиш. - каза съвсем тихо Ел.

Не изчака отговор. Облече палтото, което бе оставила на облегалката на стол до камината, за да изсъхне. Взе от пода пуретите и запалката, обу първото, което видя и изхвърча навън. А навън валеше като из ведро...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeВто Яну 29, 2013 8:18 am

Въпреки, че белята беше направена, а пораженията от нея доста големи, Миша не можеше да разбере, защо съквартирантката й се ядосва чак толкова. Да, беше неприятно, да повечето неща се изпотрошиха, но това не е проблем, с който малко магия не може да се справи.
След като блондинката изхвърча разярена и раздразнена, незнайно къде, напиращият гняв на мъртвородната утихна. Тя стана от леглото и погледна към птицата си. Не очакваше едно животно да може да оправи бъркотията. Все пак нямаше ръце и крака и тем подобни човешки крайници, за тази цел. Но това не й попречи да се намръщи, да я посочи с пръст и едвам да извика.
-Наказана си!
Совата уголеми очите си.
-Не ме гледай така. Чу ме! Наказана си. Без мишки цял ден.
-Бууу....
-Бу, му, това е. Лоша Века. Лоша, лоша, лоша.
После се огледа около себе си.
-Е добре. Да оправим тази каша.
Тя изпука кокалите на пръстите си и разпери ръце на две страни. Магията й излезе на талази, като обхвана цялата стая едновременно. Пропи във всяка съборена или счупена мебел и само след секунди, те се върнаха в първоначалното си място и форма. Още няколко завъртания и помещението беше като ново. Всички пукнатини изчезнаха, а цялата мръсотия се заличи. Просто така, като с магическа пръчица.
Доволна от постигнатото, Миша сложи ръце на кръста си и се усмихна. После бавно, без да бърза подготви сутрешният си, в случая обеден тоалет и напусна домът си, оставяйки совата да си виси на полюлея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeПон Мар 25, 2013 7:51 pm

Елизабет бе едвам в съзнание. Искаше й се да се плюсне на пода и да заспи там. Вместо това обаче, веднага щом Даймънд я прибра в стаята, Ел се запъти буквално на четири крака към банята. Пълзеше бавно и залиташе, загубвайки равновесие и ориентация.

- Къде тръгна, принцесо? - попита той благо с малка усмивка.

Беше в човешката си форма. Не мислеше да остане дълго така, но трябваше да помогне на Ли. А тя дори не благоволи да се съблече. Пусна душа и го размятка, опитвайки се да се изкъпе вероятно, но вместо това опръска цялата баня включително и Даймънд, който за щастие бе гол... или пък може би не до там. Все пак не можеше да носи дрехи в животинската си форма и бе нормално да бъде гол след такова внезапно превръщане. Просто гледката бе странна. Ди спря водата и започна да съблича Ли.

- Уоо, да не е Великден? - попита Ли оглеждайки го.

Не че не го бе виждала така и преди. Просто сега бе пияна и всичко й се виждаше двойно... или в по-големи размери от реалните.

- Ще ти се. - отвърна Ди. - По скоро е първият ти запой тук. Поздравления.

- Йееей. Е, остана само още едно нещо от партито. - погледна тя невинно.

Ди просто поклати глава и вдигна вече голото й тяло, вкарвайки го във ваната. Пусна топла, дори гореща вода и седна до ваната. Ел се сви под топлите вълни.

- Мммм... - измърка тя.

- Не знаех, че се изживяваш като и като котка. - засмя се ликантропа.

- Рааар - изръмжа тя. - То от тревата.

- Оу, замесила си се с нещо сериозно.

- Почти.


Разговора приключи. Нямаше и друг. Ел се потопи няколко пъти във ваната, но водата започна да изстива и тя понечи да стане. Даймънд я измъкна от там. След това се шмугна да й вземе някакви дрехи за спане. Надяваше се Миша да е заспала, защото лунната светлина не бе приятел на голотата му тази нощ. Облече я и я пренесе до леглото. Тя загуби връзка с реалния свят още в ръцете му.

- Лека нощ. - прошепна той и я целуна по челото. - Приятни сънища.

Върна се към формата си. Не искаше да изплаши някой на сутринта. Сви се до леглото и заспа - бавно и мъчително, но заспа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeПет Мар 29, 2013 10:58 am

Нощта мина сравнително бързо. Всъщност нямаше никакво значение дали мина бавно или бързо, защото Елизабет бе подвластна до толкова на алкохолните и наркотични последици, че заспа почти незабавно и потъна толкова дълбоко в съня, както потъва тежък камък в река или море. Спа непробудно и дълго, а Даймънд сумати време се чудеше как ли ще завърши всичко това и на къде ли ще ги отведе идването им тук. От една страна скрито се радваше за Ел. Тя най-накрая не беше сама. Най-накрая намери нещо наподобяващо дом и хора, които може би ще успее да нарече нейни приятели. Тук щяха да й дадат причина да живее, щяха да й помогнат да се развие пълноценно, но все пак ликантропа си имаше едно на ум. Инстинктите му нашепваха, че този живот няма да е идеализиран, нито лесен. Пътя ще е трънлив и ще става все повече такъв. Долавяше промяната във въздуха и как той се загнездва, става плътен и миризлив. А когато въздухът се изпълни с мирис, това не води до нищо добро. Но какво точно и той не знаеше. Просто животинско, първично шесто чувство. Не харесваше загадките, но явно тази страна бе изтъкана от такива и не ти оставаше нищо друго освен да чакаш те сами да се разнищят.
Но умората си каза думата и скоро взе прелом над ума му, правейки го колега в сънищата на двете момичета и совата, която сега наблюдаваше всичко с големите си сиви очи. Тя изпърха с крила, разтвори ги широко и политна през прозореца. Време беше нейният нощен живот да започне.
Сутринта дойде неочаквано за някои. Нуксата в Елизабет не се обади тази нощ и тя не можа да долови кога останалите жители на имението прекъснаха сънищата си и отвориха очи. Това нямаше значение. В стая 007, навреме се събудиха единствено Миша и Ди. Белокосата хубавица отвори клепачи и се протегна доволно в леглото си. След няколко прозявки, търкания на очи и разтягания на крайници, тя се обърна към леглото на приятелката си и видя, че тя все още спи непробудно. От друга страна, светещите ириси на ликантропа се взираха в нея и сякаш я изучаваха. Некромансърката не се смути от това своеволие ни най-малко. Усмихна се чаровно и протегна ръка към черната пантера, като я прикани към себе си.
-Ела тук. Ела, ела... - почти през смях го повика тя.
Даймънд изобщо не смяташе да играе ролята на домашен любимец, но все пак се изправи тежко и с бавни стъпки стигна до леглото на мъртвородната. Седна на задницата си и зачака да види какво толкова иска тя от него. А милата Миша просто протегна ръка и положи длан на главата му като почна да го гали нежно и игриво, все още усмихвайки се.
-Добро утро. - поздрави го момичето.
Въпреки, че не я харесваше особено, може би винаги си имаше едно на ум, а може би причината беше брат й, животното реално изпита удоволствие от тази милувка. Беше му хубаво да го галят, независимо от трудния му характер.
-Добро утро. - отвърна леко сухо той.
-Май нашата нуксичка днес е поспаланка. - пошегува се белокосата.
-Така изглежда.
-Да я оставим ли да спи?
Но преди пантерата да успее да отговори, от отсрещното легло се чу шумолене на чаршафи. Двамата ни герои обърнаха поглед натам в очакване, да не би красивата блондинка най-накрая да покаже чорлавата си главица изпод завивките.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeНед Мар 31, 2013 6:32 pm

Светлината в стаята беше прекалено силна. Ел се събуди. Не беше точно събуждане всъщност. По-скоро опит за такова. Все пак слабо инато същество с убийствен махмурлук не може просто да стане и да тръгне. Ел се изживяваше като зомби и с право. Обърна се към източника на шума, който чуваше или поне така и струваше. Всъщност беше в нея, но тя все още не знаеше. Срещна се с няколко силуета и тази гадна ослепителна светлина.

- Къде се губиш, принцесо? - проговори й далече глас, който не знайно как успя да надвика шума в главата й.

Но мозъка на русото ни зомби изобщо не беше на една торба кайма. Не. Както тя вчера изобщо не видя един розов еднорог да се разхожда най-спокойно по стената на задънена тоалетна кабинка пълна с напушени мацки. Неее... Ел се учудваше, че помни... И се надяваше да няма бели петна, в които е окачена на врата на някоя от колежките си по трева... или по-лошо истинските си колежки. Знаеше, че дълбоко в себе си не й пукаше от пола, но все още не си го признаваше. Щеше да е прекалено много... дори и за нея след всичко, което си е причинила.

- Вода. - успя да промълви само тя и чу стъпки да се разливат из стаята. В ушите й бяха тежки и произвеждаха ехо, но това бе нормално... май.

- Ето. - каза някой след малко и й поднесе чаша с вода.

О, колко беше пресъхнала устата на Ли. Не можеше да си представите. Дори в Сахара валеше по-често. Ел само поклати глава за благодарност. Знаеше, че няма да заспи повече, затова трябваше да се събуди. Сбърчи вежди и бавно... много бавно се изправи до седнало положение. Чуваха кости да пукат и мускули да се движат и тогава се долови и още един звук - глад. Такъв глад и целия трети свят не бе виждал. Той я осферяса. Но пък за сметка на това гладът не бе само за запълване на стомаха. Имаше друг глад - по-първичен, по-див и по-силен от всичко - гладът на една нукса. Изведнъж зрението й се фокусира и подобри, слухът й също. Но тялото й все още бе претръпнало. Тя раздвижи врат и се огледа.

- Добро утро. - каза тя кисело. Беше заради глада.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeПон Апр 01, 2013 2:50 pm

Главата на Елизабет се подаде изпод завивката и приличаше точно на това, което очаквахме. Разрошена, на места спластена коса, кръгове под очите, свидетели за алкохолните й преживявания, напукани устни, забравили значението на думата хидратация и най-вече - ужасно настроение.
-Май някой е станал с дупето нагоре. - скастри я пантерата.
-Мммм.....
-Така е, като не си знаеш границите.
-Ммммм.....
Само това излизаше от гърлото й след сухия поздрав за добро утро. Не я харесваше такава. Беше адски досадна в тези моменти, но преди да й се скара подобаващо, коремът й закъркори толкова силно, че шумът достигна с лекота до ушите на приятелите й. Миша се изкиска, нищо не можеше да развали жизненото й настроение.
-Май този някой е и гладен. Имам идея. Защо не се изкъпеш и преоблечеш, а после ще отидем да закусим?
Предложението се стори на Ел като най-гениалната идея за всички времена. С бавни и провлачени движения махна чаршафа от себе си и суркайки крака се запъти към банята. Когато хлопна вратата, белокосата се обърна към Даймънд.
-Какво е станало снощи?
-Нищо особено. Пиянските изцепки на едно глупаво хлапе.
-Ахааа.... - поклати в разбиране глава некромансърката и на свой ред също скочи от леглото.
Облечи си къси черни панталони, зелен потник и удобни обувки, после върза косата си на конска опашка, и най-накрая отпусна крилата си, които заеха доста голяма част от пространството. Запърха с тях, за да ги раздвижи и пак ги прибра. Правеше тази процедура всяка сутрин, за да не ги занемарява.
След още петнайсетина минути, съквартирантката й излезе от банята, мокра като коте и с не голямо желание почна да се подсушава. Нахлузи си набързо някакви произволни дрехи, на които дори не обърна особено внимание и застана в бойна позиция, изобразяваща гладен лъв пред стадо кошути.
-Ще ядем ли? - заяви със стържещ стомах красавицата, което бе знак, че е време да се изнизват.
-Хай, хай. Да вървим.
Всички дружно напуснаха стаята, като Миша и Ди гледаха много да не говорят поне първоначално. Току виж сивият облак надвесил се над Уинтър да ги застигне и помете.

/Направо пиши в столовата/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeПон Май 06, 2013 8:25 pm

Елизабет остана загледана в Ай, докато тя не се скри по коридора. Остана така и известно време след това. Не чу повече часовникът, може би нямаше час. Но минутите се нижеха, а Ли се бе изправила все така - по средата на коридора, втренчена в тъмнината. Не мога да ви кажа дали очакваше някой да се появи или просто събираше мислите си. И тя самата не може да ви каже, защото цялото това време й е като мъгла, като онези мътни, стари спомени, които съзнанието ти е избрало да изхвърли, за да се предпази от лудостта. Но страховете ни и миналото ни са нашата сянка. Те ни преследват навсякъде по всяко време. Те са част от нас и ние сме част от тях. Как да съществува дума мир без думата война? Някъде там, в тъмнината на тези коридори, Елизабет беше разбрала нещо, светът й бе застинал на физическо ниво, за да освободи душата. Но никой не би могъл да ви каже къде започва и къде свършва нишката на мислите й в този момент.

Когато се отърси от странните чувства, Ели просто примига и всичко се върна към нея. Тя се обърна машинално към вратата на стая 007. Не знаеше какво е очаквала да види зад тези врати, но това което свари я учуди.

- Хееей. - провлачи тя, притегляйки вниманието към себе си.

Стаята бе слабо осветена. Имаше една-две свещички от ароматните, поставени там, където най-силно ще се усещат. А стаята, колкото и просторна да изглеждаше, когато Ли извади всичко от нея, сега бе претъпкана... Ех, почти. Не, не с мебели. Със същества.

- Кой си прави частно парти без мен? - пошегува се Ли.

А всъщност в стаята бяха само Миша, Алек, Даймънд и Века. Може би на нуксата й ставаше нещо. Просто помещението й се видя смалено... може би беше от светлината. Ели отиде до прозореца и забеляза, че е открехнат. Тя го отвори напълно. Нощта се оказа по-тиха, от колкото Лизи очакваше, но това беше добре... нали?

Когато се обърна срещна погледа на Алек и леко му се усмихна. Не каза нищо. Трябваше да му благодари... и да му се извини за онази вечер. Само при спомена за онази им среща, Ел усети че коремът й се стяга. Май щеше да повърне пак... Но после се замисли и осъзна, че това, което чувстваше в корема си, далеч не бе обядът й, търсещ път обратно навън... а нещо друго... пърхащо и доста енергично... О, мамка му!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeВто Май 07, 2013 6:01 am

-Няма ли да ми кажеш какво те мъчи?
Никакъв отговор. Алек стоически мълчеше, пренебрегвайки въпросите на сестра си, която от време на време ги впускаше в действие, подплатени с известна доза чар, като се опитваше да го умилостиви. Уви, безуспешно. Красавецът явно нямаше никакво намерение да споделя каквото и да е с нея все още.
-Хайде де.
-Няма ли да пристанеш?
-Не, защото виждам, че нещо с теб не е наред.
-Миша, аз съм вампир. Всичко не ми е наред.
-Нямах това предвид. - сведе поглед момичето, леко виновно.
-Напротив. Но не ти се сърдя.
Вратата се отвори и през нея мина Елизабет, доста развлачено и изнурено, което може би до някъде бе нормално за тези от нейния клас, но за разлика от общата представа за нукси, тя си бе доста по-пъргава и жизнена, вместо бавна, вечно замислена във философски свади и със забавени реакции.
-Хееей. Кой си прави частно парти без мен?
Съквартирантката й се обърна към нея и се усмихна, доволна от факта, че я вижда.
-А не, просто цял ден те нямаше и...
-Да, да...спокойно. - почти не се засмя хубавицата при смотолевенето на белокосата, която се стремеше да скалъпи някакво извинение, че не са я изчакали, но наистина не се бяха виждали от сутринта и некромансърката нямаше и бегла представа къде ли се е дянала приятелката й.
Погледите на двата блондина в стаята се срещнаха, но никой от тях не поздрави другия. Гледаха се, но дори очите им не говореха. Даймънд кротко се излежаваше на леглото и се надяваше вампирът по-скоро да си тръгне, а совата наблюдаваше всичко от високо, кацнала на горния рафт на гардероба, като движеше стъклените си, големи очи, които от време на време се преобръщаха, придавайки й странен вид, като на гадател, който изпада в транс.
И ето, че най-накрая събрала смелост да каже нещо, поривът на Ел бе прекъснат по възможно най-нежелания начин. Мъжът се изправи от мястото си и съвсем естествено, като в реда на нещата заяви:
-Аз ще тръгвам!
-Защо? - почти не изписка мъртвородната, а нещо в Елизабет се сви. Нещо, което не искаше да го пусне.
-Имам и друга работа. Не мога цяла вечер да се занимавам с лудата си малка сестра. - едва се усмихна русокосия, целуна Миша по челото и се отправи към прозореца.
Премина през Уинтър, като почти не докоснаха телата си. Очите им се забиха едни в други. Нейното зелено направо потъна в неговото жълто, но дори тогава, той не й продума. Не може да се каже, че й се сърдеше. В живота на Алек имаше прекалено много проблеми, че да се цупи като някой пубер и все пак в тази ситуация той остана безмълвен. Единственият жест, който й отправи бе едно кимване, като за лека нощ, след което се покатери на перваза и скочи, изчезвайки в нощта. Чак тогава Ди се размърда, видимо доволен, че кръвопиеца си е вдигнал чукалата и разтвори муцуната си в широка прозявка, оголвайки зъбите си.
-Най-накрая. Малко спокойствие.
Ел остана крайно изненадана от развоя на събитията, а по изражението на съквартирантката й, съдеше, че не е единствената.
-Да не си тръгна заради мен?
-А?! А, не. Чу го, имал си работа. Винаги е такъв откакто го превърнаха.
Думите й не изглеждаха много убедителни, но трябваше да ги приеме, ако не искаше цяла нощ да се блъска в мисли от типа "защо".
-Ще лягаме ли? Много съм изморена. - обади се Миша.
Ако тя бе изморена, какво да кажем за нашата героиня, която цял ден бе подложена на какви ли не изпитания и приключения.

_________________
Стая 007          - Page 2 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeСря Май 08, 2013 7:47 pm

- Разбира се, мила. - отвърна й Ел със сърдечна усмивка и докато се усети Миша вече бе готова за лягане. - Приятни сънища. - каза Ли и прегърна приятелката си.

А когато нукса ти пожелава с цялото си сърце и любов приятни сънища, то те ще са наистина приятни. Елизабет не легна веднага. Застана до прозореца и се загледа в на нощта. Малките часове бяха едни от най-хубавите, но и най-опасните часове в денонощието. Лизи винаги е обичала лекия ветрец и мириса на лунни цветя. Но нощта я навяваше и на мисли за Алек. Имаше толкова недоизказани неща между тях, а може би бе време да ги изкажат. Дали изобщо цялата тази работа бе добра идея. На Ли никога не й бе пукало за правилата, нито за това какво ще кажат хората, ако ги видят заедно. Нукса и вампир. Не звучеше толкова далечно. И все пак. Познаваше го отскоро. Не че подобни връзки не бяха необичайни за русокоската, но този път бе различно. Това беше нещото, което я тревожеше. Сега нещата бяха коренно различни. Как можеше какво ли й заклинание й бе направил, че да се... влюби. Ето, призна си го. Не, че беше достатъчно. Тя сигурно пак щеше да търси причина да опровергае това, но все пак... не можеше да отрече какво чувства.

- Не ми казвай, че това ще е една от онези безсънни нощи. - чу зад себе си дебелият глас на Даймънд. - Изглеждаш доста убито. Не мислиш ли, че малко сън ще ти помогне?

- Идвам, идвам... мамо. - пошегува се тя.

- Сбъркала си адреса, сладкишче. - с възможно най-тънък глас каза Ди.

Двамата се засмяха. Ел смъкна дрехите от себе си, нахлузи нощницата си и се шмугна под завивките. Ди се разпъна до нея. Тя се загледа в тавана с усмивка. И не след дълго заспа, успокоявана от равномерното дишане на пантерата. Останалата част от нощта бе като черно петно за Ли. Не сънува нищо, не ходи на лов... просто дълбока черна бездна. Но пък затова си почина добре.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeЧет Май 09, 2013 4:07 pm

За разлика от деня на Елизабет, нощта й мина без никакви проблеми, ексцесии или кошмари. Сякаш тялото й се предаде пред нуждата от почивка, физическа както и душевна и сънят я обгърна като меко, пухено одеяло, в което се чувстваш на сигурно и уютно. Всички лоши емоции, терзания и поличби бяха грубо изгонени, изтикани насилствено от съзнанието, така че то да възвърне силите, здравината и стабилността си.
И наистина, когато Уинтър се събуди, се почувства по-жива и жизнена от доста време насам. Може би по-често трябваше да заповядва на нуксата в нея да си почине, за да не е развалина на сутринта. Сякаш всичко от отминалия ден бе изчезнало, освен натрапчивият вкус, който остава под небцето, разбира се.
Миша все още спеше с усмивка, което доказваше, че сънищата й са били толкова приятни, колкото й бяха пожелали. Спеше, но един чифт очи, зелени, следвани от русоляво-червеникави къдрици, я наблюдаваха с благост. Сега това момиче й се струваше още по-близко. Дали заради това, че е сестра на човекът, в който се влюби или заради самата нея, няма значение. Фактите бяха на лице.
-Мислиш ли, че тя си заслужава?
Ел извърна глава и видя втренчилата се в съквартирантката й пантера.
-Заслужава какво?
-Да ти бъде приятел. Мила е, но много хора са мили. Не се сприятеляваме с всеки срещнат такъв. Защо точно тя го заслужава?
-Трябва ли да има причина?
-Винаги трябва да има причина. Чудя се каква е в този случай.
Ликантропът не откъсваше острите си очи от белокосата и явно показваше, че няма да миряса докато не получи отговор на въпроса си, дори този отговор да не му се понрави.

_________________
Стая 007          - Page 2 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeЧет Май 09, 2013 6:55 pm

Елизабет помисли. Каква беше наистина? Още в момента, в който я видя знаеше, че е добър човек и сякаш нещо я теглеше към нея. Но до сега не се бе замисляла какво е това. А трябваше. Ел не й стана приятелка заради брат й, който тогава още не познаваше. Друга бе причината. Думите излетяха плавно от устата й неусетно. През цялото това време е знаела... просто чак сега го осъзна.

- Тя е просто дете... А душата на детето е най-чиста. - усмихна се Елизабет. - Тя обича най-силно и сляпо, не съди, не пъди. Тя е милостива и радостна, изпълнена с любов, която да раздава. Може да не е перфектна, но най-близко до душевният мир и щастие. Няма начин да не я заобичаш.

Отговорът накара Ди да я погледне. Видя в погледа на Ли топлина, която не се бе появявала от толкова много време. Спомни си как и него гледаше така, когато се срещнаха... и тя бе просто едно дете. Вярно е, че беше далеч от щастието тогава или когато и да е било, но Даймънд преди я правеше щастлива само с присъствието си. Този поглед винаги караше сърцето му да прескочи удар. Такъв поглед може да те накара да се просълзиш от щастие, че някой те обича толкова, че дори очите му излъчват тази любов. Сега слънцето светеше в лицето на нуксата и очите й изглеждаха дори още по-вълшебни. Чертите й светнаха, а кожата й заблестя. Къдриците й за първи път нежно падаха по страните й и надолу по раменете, подчертавайки красотата в нея. Ди се усмихна доколкото това му бе възможно с животинската муцунка.

- Рано е още за закуска, но мисля да си взема един душ. - съобщи Ли.

- Добре. - каза пантерата и се излегна на леглото, гледайки лениво към изгряващото слънце. Прозорецът все още бе отворен, но този път нямаше кой да го ползва за врата... "За съжаление!" - помисли си Лизи и се усмихна. все още не можеше да свикне с мисълта.

Щом топлата вода се стече по тялото й и отпусна мускулите й, Ели отпусна и гласните си струни. Запя първо тихо, после леко усили, така че песента да звучи нормално. Беше една от онези песни, с които се събуждаш сутрин и не можеш да си изкараш от главата цял ден. Тази предвещаваше хубав ден за русокоската. Странно, но тази песен й напомняше на Алек...

П.П. Песента >> https://www.youtube.com/watch?v=SVBICQul-X8&list=FLl_NGJDy0hBzGGWYo87xLpQ&index=5
Представи си я по-мека и чиста и малко по-висока.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeЧет Май 09, 2013 8:00 pm

Песента се разливаше по капките вода и ако Ел отпуснеше магията си, те бяха да се оцветят в нюансите на златистото - нейния запазен цвят. Цвят на благородство, аристокрация, душевно и материално богатство. Да се чудиш и маеш от къде едно обикновено, дори бедно за стандартите момиче го притежава. Обикновено, но само на пръв поглед. Силата, красотата, задълбочеността са гени, които не падат даром от боговете, с няколко изключения, разбира се. Но тя притежаваше нещо в кръвта си, за което още не подозираше и то малко по малко избиваше на повърхността, напомнящо за наличието си.
Да се върнем към банята. Момичето пееше и се радваше на новият ден, който бе сигурна, че ще е по-добър от предишния. Усещаше го във въздуха, който вдъхваше на всяка половин секунда. Не щеш ли обаче, песента й не остана чужда за други уши. Не се блъскаше във вратата и стените, като в предградие и звукът й не се връщаше при нея като ехо. Не, тя достигаше и до същината на стаята, където събуди Миша с усмивка на лице. Какъв по-хубав начин да те събудят? Мъртвородната обожаваше гласът й, можеше да го слуша непрестанно и сега й дойде като живителна глътна силно, черно кафе. Некромансърката се надигна от постелите си, направи знак на Даймънд да не я издава и тръгна на пръсти към банята. Долепи ухо до вратата и се заслуша. Реши да се пошегува малко с приятелката си, като се надяваше, че тя няма да изпадне в нервна криза. Промуши пръсти през пролуката и като открехна вратата, тихо и незабелязано се шмугна вътре. Все пак, тя бе по-възрастна и опитна от Елизабет и умееше да прикрива присъствието си. Дори крилата й бяха свити на пашкул, за да не се удрят в етажерката или мивката. Белокосата стигна до завесата, която я разделяше от съквартирантката й и рязко я дръпна.
-Добър дееенннн..... - извика се хубавицата с демонски крайници и Уинтър почти не подскочи от изненада.
Песента й секна, дишаше на пресекулки залепила се за мократа стена, напълно гола, но това сякаш не й правеше впечатление. Колкото до Миша, тя се съдираше от смях, чист и детски, без злоба или присмех. Една сълза потече от дясното й око, която избърса с удоволствие, защото си заслужаваше.
-Хахахаха....съжалявам, съжалявам, не се сдържах. Не ми се сърдиш, нали? - все още не можеше да спре кикотът си прокълнатата.

_________________
Стая 007          - Page 2 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeСъб Май 11, 2013 7:38 pm

Елизабет се засмя.

- Не.

Тя спря душа и се уви с хавлия, подсушавайки се. Банята се бе изпълнила с пара и бе трудно да се различи нещо на повече от ръка разстояние. Но пък банята не бе голяма, така че Ел не се притесняваше.

- Но мисля, че това трябва да го приложиш на някой по-привлекателен по възможност мъж. - пошегува се тя и видя, че бузите на Миша леко порозовяха.

Двете излязоха от банята, смеейки се, а отвън ги чакаше Даймънд.

- Хубав начин да се събудиш.

- Има и по-хубави. - отвърна Ли с усмивка, но изведнъж се сети. - О, днес съм на работа. Но първо трябва да намина към Вечен сън... или пък не. Мислех днес да тренирам, защото съвсем съм се схванала. Ох, денят ми ще е натоварен. Със сигурност ще трябва да го подкрепя с една кралска закуска. Какво ще кажеш, мила? - попита тя Миша, докато ровеше гардероба, избирайки се подходящи дрехи за деня.

Избра светлочервена туника с красива щампа, която комбинира с черни дънки и червени платформени обувки, високи поне 12 см. Това обаче не притесняваше Ел, защото това бяха едни от любимите й обувки. Бяха лъскави и покрити с брокат, така че блестяха мистично дори и в тъмното. Чантата й бе на черни и червени райета. Погледна се в огледалото. Така се харесаше, когато всичко бе съчетано и подходящо. Вчера бе направо бедствие, но днес бе първият й работен ден. Трябваше да се представи добре. Хвана два предни кичура коса, които все още бяха мокри и ги сви отзад като кок. Остави косата си да изсъхне естествено. Така изглеждаше по-добре след това.

- Отдели се от огледалото, принцесо. Хубава си и си готова за днес. Хайде де, гладен съм. - скара й се пантерата. - Освен ако не искаш да убивам невинни животинки в близката горичка.

Очите на Ели се разшириха и го погледнаха в недоумение. Той знаеше, че тя обича животните и мрази, когато той правеше нещо подобно. Да вярно, че и тя ядеше меси, но само защото се нуждаеше от него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitimeНед Авг 04, 2013 8:15 pm

Елизабет просто нямаше избор. Най-мъчителната част беше подсъзнанието й, което направо крещеше от болка, но не можеше да се опълчи на толкова силна и стара магия. Нито тялото, нито съзнанието й не бяха толкова силни. Затова на Ли й оставаше едно – да се подчини.

Тя се прибра. Коридорите бяха неспокойни. Нощта над Роузкилл не беше ясна. В стаята тя свари Даймънд и Миша

- Хей, мила. – каза приятелката й. – забави се.

- Хей.. Да, съжалявам.


Те повече не казаха нищо. Ел си взе душ и се намаза със балсам, миришеш екзотично и сладко. Тялото й сега някак изпъкваше. Беше красиво, стройно и секси. Нещо, което не се случваше често при Ли – да се чувства добре, на място в кожата си.

Елизабет излезе от банята и извади от някакъв шкаф бутилка вино. Седна на меките столове и кожата й настръхна от допира с кадифе и студеното дърво. Изпи я бавно. Никой не й обърна внимание. Всеки си гледаше неговата си работа. Изпи чашата и легна в леглото. Не стоя дълго, когато чу скърцане на легло и:

- Лека нощ, Ели.

- Лека нощ, Миша.


Тялото й бе прекалено изморено и клепачите й веднага натежаха. Трябваше да свърши още нещо преди да заспи обаче.

- Впрочем, Миша, имаш много поздрави от таен обожател – предаде тя точно думите на вампира.

Магията му се оттегли и тя затвори очи… още нещо се затвори в нея тази нощ… може би за малко, но промяна имаше… тя нямаше да се събуди до сутринта, каквото и да ставаше… а можеха да се случат много неща.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Стая 007          - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стая 007    Стая 007          - Page 2 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Стая 007
Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл :: Общежитията-
Идете на: