ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Призрачният кей

Go down 
АвторСъобщение
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Призрачният кей Empty
ПисанеЗаглавие: Призрачният кей   Призрачният кей Icon_minitimeСъб Мар 24, 2012 7:23 pm

Едно от местата по които се достигаше до замъка на Дантес.Дълъг около 300 метра кей, върху който нямаше нищо друго освен стари скърцащи дъски.Огряван само от нощната синя светлина, той може да Ви отведе до подножието на Двореца.

_________________
Призрачният кей Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Призрачният кей Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Призрачният кей   Призрачният кей Icon_minitimeСъб Мар 24, 2012 7:50 pm

Веднъж стъпили на кея, мистичния Лодкар, осеян с черно було изчезна в нощта, така както се беше появил - без признак за съществуването си. Истината е, че не знаех къде точно се намираме - един дълъг каменен мост, с почти прогнили дървени дъски, губещ се в мъглата. А в дълбочината й един огромен, разчленен дворец, наподобяващ нищо, което съм виждала до сега. Погледнах нагоре и това, което видях ме изуми. Луната тук беше толкова близка, сякаш те смазваше с присъствието си и току виж се строполи върху главата ти. А цветът й - ярко оранжев.
-Нещо ми подсказва, че не сме в Найтмер. - опитах се да бъда саркастична, но не очаквах следващият отговор.
-Не сме. В подземното царство сме.
Стъписах се. Нима беше възможно? Намирахме се в Царството на смъртта, на една ръка разстояние от владенията на Себастиан Дантес! Не можех да повярвам, но колкото повече се оглеждах, толкова повече осъзнавах, че Дрейк не се шегува. Атмосферата, сградата, дори въздуха тук беше различен - задушен, студен. Сякаш виждах през него целият си живот, целият смисъл на света. В него се носеха стенания като че ли от молитви на грешни черковници.
Не знаех защо ме доведе тук. Да доведеш създание на смъртта в царството на смъртта си беше чиста лудост. Но дори не го попитах. Мъглата ме заплени толкова много, сякаш ме зовеше, че като хипнотизирана тръгнах към нея с бавни, но сигурни крачки. От всякъде шумовете обливаха слуха ми, като караха кожата ми да трепери. На това прокълнато място можех да намеря всичко - най-вече смъртта си, но точно това го правеше толкова сладко и гъделичкащо жлъчката ти.
Потънах в дебрите й без да се обръщам назад. Зад гърба ми единствено чувах стъпките на спътника ми. Това беше най-хубавият подарък, който някой ми е правил. Тук всичко придобиваше смисъл. Разядената ми, болна душа се чувстваше като у дома си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Призрачният кей Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Призрачният кей   Призрачният кей Icon_minitimeСъб Мар 24, 2012 8:25 pm

Обувките на Дориан бавно тропаха по старите дъски на кея, предвождайки ковача след себе си.Той я настигна бързо като я прегърна през рамо и двамата продължиха напред.

- Надявам се да ти хареса.Само трябва да внимаваме, тъй като мястото ни не е тук.Последният път когато стъпих на тази земя, без малко да ме хванат.А ако бяха го направили, сега щях да лежа под този кей...

Дрейк беше прав.Тук не беше място за нито един то тях, но лудата му глава беше дръзнала да доведе Дориан в подземията.Последният път в който той бе стъпвал тук, му се беше разминало.Дали щеше да стане и сега така? Никой не знаеше...
Двамата продължаваха да пристъпват по кея, докато не стигнаха неговият край.Отдавна Двореца се виждаше в далечината, но достигайки до подземната почва, те забелязаха и околността около него.Едно огромно поле покрито с надгробни плочи, върху които имаше огромни паяжини.Само върху някой от плочите имаше някакви надписи.Но това не значеше че няма погребани хора тук, напротив!Просто плочите върху които нямаше все още надписи, очакваха своите притежатели.Докато бавно пристъпваха покрай надгробните плочи и ги разглеждаха, в далечината пред тях се разкри едно цветно петно.Петно което контрастираше на всичко около тях, та дори и на лунната светлина.Изглеждаше като една точка в която всички цветове се бяха вкупчили в един красив танц.Дрейк бавно поведе дружката си натам, а когато красотата на това шарено петно се разкри пред тях, той отпусна ръката ѝ с думите :

- Заради това те докарах тук.Забавлявай се... - подкани я той, като и посочи градината пред тях.В нея нямаше цветя, но нямаше и трупове.Всичко беше цветно и красиво, покрито със захар и всякакви сладки неща.Едно от най-красивите места който някой би си представил, но в ничия нормална човешка фантазия не можеше да се сътвори че точно тук, на това място можеше да има една сладка градина...


_________________
Призрачният кей Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Призрачният кей Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Призрачният кей   Призрачният кей Icon_minitimeНед Мар 25, 2012 12:33 pm

Хванах монетите във въздуха и се намръщих.
-Няма да тръгна без теб.
-Тръгвай! - извика Дрейк.
Хукнах като по пътя ударих още една змия скачаща към крака му, докато той палеше тревата.
-Не се бави... - бяха последните ми думи към него. Бързо си поправих път сред нападателите и изскочих извън градината.
Тичах колкото мога по-бързо. Обърнах се противно на думите му и видях извисяващ се пламък. Значи е успял. Побягнах по кея без да му мисля. Острият ми ток се заби в една от гредите, която се счупи и полетя към водата. Кракът ми пропадна в дупката, но веднага след това се надигнах и продължих. Луната сега ми изглеждаше още по-близка, сякаш точно тук залязваше, за да може на нейно място да изгрее слънцето. Но още имаше доста време докато златния диск изгрее. Веднъж стигнала до края бясно хвърлих монетите в морето. Водата се забушува. Вълните се надигаха и смаляваха. В далечината видях неясен силует приближаващ се към моста. Беше Лодкаря. Обърнах се в другата посока, а Дрейк все още не се виждаше.
-Хайде...хайде....къде си мътните те взели?
Колкото повече малката лодка ме достигаше, толкова повече се притеснявах от отсъствието на ковача. Бях готова всеки момент да затичам наобратно. Определено нямаше да го зарежа на това място. Чаках да се появи, а търпението ми се изчерпваше с всяка изминала секунда.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Призрачният кей Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Призрачният кей   Призрачният кей Icon_minitimeНед Мар 25, 2012 1:13 pm

Иззад нея се дочуваше скърцането на малката лодка, която вече беше спряла на кея.Водите леко я плискаха към кея, като я удряха в него.Глухият тропот от удрянето на лодката се усилваше при всеки следващ удар.Огънят в другият край на кея бушуваше с все по-голяма сила, ала Дрейк не се виждаше да идва по дървеният мост.

- Който е стъпил тук, не се е върнал. - чу се зад нея глас.
Мистичният Лодкар за пръви път отрони дума пред нея, ала думите му не бяха приятни за ушите на момичето.Искаше и се в този момент изобщо да не ги беше чувала.Тя стоеше на ръба на кея като не дръзнеше да стъпи назад в лодката, очаквайки младият ковач да се завърне.Лодкарят се приближи бавно до нея подпирайки се на голямото гребло в ръцете си и изпод дългата му черна мантия, той подаде ръката си към нея като я подкани да влезе.

- Хайде, няма смисъл да го чакаш.

- Не, той ще дойде! - отвърна уверено Дориан, вярваща в завръщането на Дрейк.
Тя бе вперила погледа си в далечината, като се опитваше да различи някаква човешка фигура.Обаче единственото което виждаше в момента е как огънят бавно загасваше.Минута след минута пламъците намаляха а от мъглявината покрила далечният край на кея се появиха няколко змии пълзящи право по него.Те заобиколиха дупката която се бе образувала в дървените дъски и стремглаво пълзяха напред разярени от пламъците.

- Нямаш време! - извика Лодкарят към момичето, като я хвана за ръката.Тя усети студенината в тялото му която я прониза.Не искаше да тръгва от тук или поне не искаше да си тръгва сама.Беше готова да изкара всичката си енергия и сила на показ, като разруши това място с основите докато и последната змия не умре.Но в този момент Лодкарят я дръпна рязко и Дориан залитна назад.За да не се строполи във водата, тя се подпря на него и краката и стъпиха на лодката.Погледна тъмната част на черната качулка където трябваше да бъде лицето му, но съзря единствено част от бялата му коса.Той я пусна и отиде отново към задният край на лодката , като потопи греблото във водата и загреба бавно.Дориан погледна за последен път към кея, ала видя единствено идващите змии към тях.Тя извърна погледа си и лека тъга премина през душата и.

Лодката се отдалечи на около два метра от кея, когато първите няколко змии стигнаха ръба му.Настървени за атака, те се хвърлиха напред но разстоянието беше твърде голямо за малките им тела.Те изпопадаха във водата и започнаха да се носят по повърхността в различни посоки.Няколко от тях се насочиха направо към лодката, но след като удариха муцуните си няколко пъти във здравото дърво, се отказаха бързо и отпуваха настрани.Чу се отново скърцането на дърво, последвано от изсъскването на няколко змии сякаш отново се бяха върнали към лодката да заблъскат муцуните си в нея, но не беше така.Мощен вик прониза мъглата а Дориан се обърна стреснато назад.Първото нещо което видя бе тичащият Дрейк който държеше в ръцете си един огромен захарен бастун и го размахваше по кея като удряше змиите с него.Той наддаде вик и когато стигна до ръба на кея, се подпря на голямата захарна клечка и се хвърли направо към лодката.Тялото му прелетя над водата и точно преди да падне във студените води, той се вкопчи в греблото на Лодкаря който му го беше подал към него.Дрейк се задържа ма ръба на лодката и след като вече нямаше опасност да падне във водите, той пусна греблото и кимна към Лодкарят.След това се приближи към Дориан и като се присви облягайки ръце на коленете си от изтощение той и каза :

- Без малко... ох... пффф.. - едва дишаше в този момент и му беше трудно да говори.Постоя така няколко минути и се огледа около тях.Змиите вече ги нямаше, огньовете бяха отдавна изгаснали и само приключението в душите им се беше запазило.Дрейк все още дишаше учестено когато се изправи и насочи погледа си напред желаейки да се разсее от неприятната случка като наблюдаваше скалите около тях.Изтупа дрехите си с ръце,а след това прегърна Дориан през рамо и обърна погледа си напред, търсейки с очи малкото поточе по което щяха да поемат пак.

Иззад тях се чу гласът на Лодкарят, който си тананикаше докато раздираше с греблото си водите на реката.

песента на Лодкарят написа:
Spoiler:
 

_________________
Призрачният кей Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Призрачният кей Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Призрачният кей   Призрачният кей Icon_minitimeНед Мар 25, 2012 1:49 pm

Той ме дърпаше неумолимо, а аз на свой ред се мъчех да се отскубна.
-Не, той ще дойде....ще дойде... - виках ядосано готова да го убия и да срутя всичко на пух и прах. Лодкаря обаче се оказа по-силен физически и рязко ме дръпна. Веднъж подпряла се на него видях част бяла коса. Почвах да мразя този цвят. Той ме дръпна и понесе веслото в бурното море. Главата ми клюмна. Не можеше да е....Нали? Не, той нямаше да остави някакви си змии да го победят....нали?
Чух вик зад гърба ми. Обърнах се и очите ми светнаха. Дрейк тичаше с всички сили като удряше влечугите по главите с....захарен бастун..... Изгледах тъпо. Дрейк Тул, великия ковач и мечмайстор тупалка змии със захарен памук. Дъъъъ.....
Скочи в лодката и си пое въздух:
- Без малко... ох... пффф..
Очите ми се свиха ядно. Идеше ми да го хвърля през борда, заради това, че ме накара да се притеснявам. Изправих се и се хвърлих в обятията му като го повалих по дупе.
-Идиот! Кретен! Тъпанар! - обиждах го докато го налагах с длан по темето. -Ще те убия! Ще те изкормя! Проклет да си!....
И го прегърнах облекчена, че е тук жив и здрав. Че мога да усетя пулса и диханието му. После се усетих и рязко се отдръпнах като неловко се изправих. Той се усмихна и се изправи също. Прегърна ме през рамото и двамата се загледахме в далечината очакващи да достигнем до познатият за нас свят.
Зад гърбовете ни Лодкарят си затананика песничка с променен глас.
-...Мускола на ръката се връзва с този на рамената.
Мускола на краката се връзва с този на бедрата.
Мускола език се усуква около мускола сърце.
Ала мускола сърце, тъй самотен бе...

Вкочаних се на място. Този глас, тъй познат. Тази песен тъй близка. Тръпки побиха гръбначният ми стълб. Косата, загрижеността. "Винаги ще бъда до теб когато най-малко очакваш". Плътните ми синкави устни се отвориха:
-Тези кокалчета, тези кокалчета се разхождат наоколо.... - изтананиках, а Дрейк се обърна в неразбиране към мен. -Нищо, нищо. Просто се сетих за една детска песничка. Извини ме....
Пуснах го и се обърнах. Направих няколко крачки и се озовах срещу високият силует. Качулката закриваше лицето му. Повдигнах ръка и я прокарах под плата като съвсем леко го отместих без да го свалям. Луната озари няколкото сребристи кичура, два чифта червени очи и една лукава, но добронамерена усмивка. Той постави пръст пред устните си в знак да не го разкривам. Обърнах се отново към Дрейк и съзрях гърба му, после обратно към "Мистериозния Лодкар". Кимнах в съгласие. Доближих се максимално близко до ухото му като трябваше да се повдигна въпреки високите ми обувки.
-Май обичаш песните. - прошепнах така, че тъмнокосият мъж да не ни чуе. Не му беше времето все още да разбира. Не и докато аз самата не разбера. -Наистина винаги си около мен. Скоро....ще те....намеря.
Помилвах го по бузата след това я целунах леко със студените си устни и се отдръпнах от него. Вървях заднешком като не го изпусках от поглед нито за миг, докато не стигнах до компаньона си. Седнах до него и се загледах в тъмното небе.
-Умирам за една цигара. Хубава екскурзия Туул, трябва да ти го призная.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Призрачният кей Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Призрачният кей   Призрачният кей Icon_minitimeНед Мар 25, 2012 3:00 pm

Дрейк се засмя и извади пакета с цигари от джоба си.

- Я, не са изгорели.
Той подаде една на Дориан, взе друга за себе си и я запали.Настани се удобно на пода на лодката, очакващ излизането им на повърхността.

- Ама беше забавно де.Без малко да не ме изчакате...
Въпреки че констатира своето недоволство, той се чувстваше удовлетворен от това че са се измъкнали без сериозни драскотини.Лодката бавно се влачеше по повърхността на водата, а от настървените змии отдавна нямаше и следа.Лодкарят или по-точно Клавдий продължаваше да гребе с веслото си придвижвайки ги нагоре.Бавно плаваха по реката, но този път се движеха по течението.Той наблюдаваше двойката в гръб и не издаваше с нищо че дори се намира толкова близо до тях.
И ето че след около петнадесет минути, те излязоха на повърхността и отново заплуваха по познатата им река.Преминаха през разклонението на поточето и бавно се принесоха към останалите търговски кораби които отиваха към Пристанището за да свършат своята работа.Дрейк бе запалил поредната цигара като не подозираше нищо че зад гърба му стоеше човек, който можеше да бъде най-големият му враг.

Дориан, опиши пристигането Ви на Пристанището.

_________________
Призрачният кей Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Призрачният кей Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Призрачният кей   Призрачният кей Icon_minitimeПет Май 10, 2013 11:12 am

На това място, човек можеше да види и очаква всичко. Ако седнеше на кея, можеше дори да чуе шепота на мъртвите, който бавно се плъзгаше по повърхността на водата. Погледа на човек стигаше до самият безкрай, където се виждаше пътят, по който идваха мъртвите.
Точно от там се зададе и поредната лодка. Обаче, върху и лодкарят бе заместен с други две фигури. Държащи по едно гребло в ръцете си, мъжете бавно придвижваха лодката по течението, като се оглеждаха във всички посоки.
Щом наближиха кея, спряха лодката близо до него така, че да могат да слязат от нея. А когато босите им нозе докоснаха дървото, нещо изпод тях проскърца.
Единият от тайнствените натрапници бръкна рязко изпод блузата си, от където извади малка красива кама. Насочи я първо към пода, а после напред, очаквайки евентуална атака.
Другият се засмя. Посегна с ръка към другаря си и хвана китката на изпънатата му ръка.
- Това няма да ти помогне, повярвай ми.
Мъжете закрачиха по дългият кей, търсейки края му. Лека мъгла се изви под краката им, сякаш искаше да ги посрещне с "добре дошли". Тя се галеше в краката им, а тежките им стъпки я отместваха рязко в страни, като правеха малки облачета, които прелитаха покрай тях.
- Дани?
По-едрият мъж се извърна и отмести с ръка косите си.
- Дали ще ни помогне?
- Трябва да опитаме...Нямаме друг избор...
Другият преглътна сухо и пристъпи напред. Тогава, незнайно от къде появил се лъч светлина успя да огрее лицата им. Бяха красиви. Видимо се различаваха по раса и години. По-младият и с явно по-буен характер бе изрисувал лицето си с красива татуировка, а другият държеше на това, да го прикрива зад полу-дългата си коса, която се спускаше пред очите му.
Много хора ги познаваха извън тези земи, ала тук бяха просто натрапници. Да вървиш в страната на мъртвите е като да ходиш върху наострени мечове - едно грешно движение и може да се прибереш с липсващ крайник. Двамата не идваха за първи път тук, за това се ориентираха доста добре. Едва пристъпили до края на кея, Дани се извърна назад и спря погледа си върху реката. Изпъна едната си ръка с дланта нагоре и започна да прави леки движения с пръстите си, сякаш привикваше някого да се приближи към него. От ръцете му се заизвиваха малки струйки енергия, които се забиха право във водата.
Реката започна леко да се вълнува. По повърхността и се появиха малки вълни, а скоро се разнесе и странен шум от нея, сякаш някой се опитваше да я разбие с ръце. Десетина секунди по-късно, на песъчливата земя се появи първото създание. Скелет облечен в собствената си разложена плът. Съществото започна да прави бавни крачки към призовалият го мъж, като се спря на около метър от него. Последва и втори такъв, после трети, четвърти...докато бройката им не достигна десетима. Всичките стояха в идеално подредени две редици, прегрупирали се по петима.
Дрейк в момента гледаше към съществата с погнуса. Неприятният аромат излизащ от телата им го караше да се опитва да диша все по-малко и по-малко, но не можеше. Въздухът му бе по-нужен от всичко и трябваше да жертва част от себе си, ако все още искаше да бъде сред живите.
Некромансъра протегна и другата си ръка, като произнесе тихо заклинание, което само той разбираше.
Иззад съществата, които той бе призовал преди малко се появи малка огнена топка, която бързо се превърна в същество пресъздадено от самата му енергия. Душата му бе черна като това място, а визията противна. Това бе малкият демон на Дани, който той създаде за себе си преди няколко месеца. Онзи противен гном, който търчеше винаги около него и пелтечеше глупост след глупост. А сега, най-довереното му създание, което би защитавало господаря си с цената на собственото си съществуване.

- Те ще ни пазят. Хайде да вървим...
Пазителят се обърна и тръгна по прашната земя с доста сигурна крачка. Знаеше на къде да върви и какво търси. Обаче в случая, това което търсеха, можеше да ги намери много по-скоро, отколкото те самите си мислеха. Дори, можеше да ги наблюдава сега, стига да не бе зает с поредната си игра, в която измъчваше някое създание.
Щом Дани пое към Двореца, създанията които той призова тръгнаха в маршова стъпка след него. Крачките им бяха доста по-мудни от неговата, но това не означаваше, че нямаше да си свършат работата, ако се стигнеше до там. Повечето хора, които не познаваха некромансърите си мислят, че призоваваните от тях същества за нищо не стават, но не е така. Колкото по-силен е господарят им, толкова по-бързи можеха да бъдат те. А в съществата намиращи се зад двамата мъже, имаше доста мощ.
Дрейк се огледа леко несигурно в тази ситуация. Той притежаваше единствено малък подарък, който трябваше да брани живота му в този момент. Ако не бе силата която притежаваше, сигурно нямаше да дръзне да стъпи тук. Но, това заради което бяха тук, бе по-силно дори от самите им страхове. А и когато имаш приятел до себе си, винаги е по-лесно да поемеш риск, отколкото когато си сам. В момента двамата мъже рискуваха много, но и се надяваха това да си струва. Това щеше да е най-голямата им награда.

_________________
Призрачният кей Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Призрачният кей Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Призрачният кей   Призрачният кей Icon_minitimeНед Май 12, 2013 11:16 am

Призрачен кей. В този момент, той изглеждаше точно на такъв. Представете си гледката ако можете. Двама мъже, вървящи рамо до рамо в търсене на нещо скъпоценно, важно и за двамата, но изгубено. Двама мъже, около които мъглата придобиваше сив отенък, забрулвайки не само краката, но и гърбовете им, като наметало, сянка, следваща стъпките им неотлъчно, в опит да ги уплаши или откаже. Две тъмни осанки, а зад тях - армия. Армия от скелети, дращещи по дървената плоскост с кокалестите си ходила, останки от тленното. Армия, която пропукваше мъглата, а тя правеше черепите им още по-гротескни, още по-ужасяващи, още по....неживи!
Двама мъже, разделени от религия и произход, събрали се преди години, а сега съюзници за една обща цел. Да намерят една жена! Една жена, която не блести с красота, не я описват в мемоари, нито рисуват на портрети. Една жена, толкова подобна на същата тази мъгла, че тръпки да те побият. Една плашеща жена, една жестока жена, една умопобъркана жена, неумееща да задържа нервите си. Но една жена, която незнайно по какъв начин успя да влезе под кожата им. Да я раздере най-нахално и да се загнезди в сърцата им. С дразненето си, с истерията си, с неконролеруемостта си, с мистиката си, тя ги завладя! Един бог, изгубен в небитието, който трябва да бъде върнат на всяка цена, по всеки начин, независимо от цената. Те бяха готови да я платят, защото знаеха истината. Само трима смъртни знаеха тази истина, и двама от тях сега крачеха смело към възможната си гибел.
Каква глупава постъпка само. Да дойдат тук, където човешки крак не стъпва, освен ако не е мъртъв или специално повикан от богът на смъртта. Но глупостта е вроден инстинкт на смелите духом. Те не се плашат от нищо и точно тук, точно сега, двамата го показваха.
Дани и Дрейк, приятели до гроб, въпреки природните закони, настъпваха все повече и повече, а никой не ги спираше. Което бе най-гнилото. Не би следвало мостът да се отвори толкова свободно за тях. Но го правеше. Може би защото в краят му, ги очакваше нещо, което все още не можеха да доловят. Студеният въздух пронизваше телата им. Единият не усещаше нищо. За него това бе просто гъдел, който го жегваше под капачката, нищо друго. Защото той носеше в себе си студенината на своя род, на своята раса. Но другият, въпреки години прекарани в Найтмер потръпна. И все пак той продължаваше своя път решително. Нямаше да се откаже за нищо на света. Веднъж бе взел решението и нямаше връщане назад. Нищо нямаше да ги отклони от пътеката. Нищо и никой.
-Стигнахте по-далеч отколкото очаквах.
Гласът му се разнесе стабилен, гладък и дълбок, като че ли идваше от дебрите на земята. От самият й епицентър. Мъжете се спряха в крачката си и наостриха сетивата си. Ковачът инстинктивно докосна малкия дагер, подарък му от Дориан, а некромансърът изпъна пръсти, готов всеки момент да даде заповед на армията си.
-Това няма да е необходимо, господа. Няма да ви помогне.
Мъглата пред тях се разцепи като по поръчка и те съзряха открояващата се фигура, която се приближаваше към тях. Бе по-висок с четири пръста. Дългата му кафява коса се спускаше по гърба и раменете, а различните по цвят очи се впиваха в тях без да са заканителни или застрашаващи. Поне за сега. Застана пред тях и огледа скелетите зад гърбовете им. Досмеша го, но знаеше, че мъртворония пред него е един от най-великите такива. Само десет, за него бе детска игра.
-Ти си..... - понечи Дани. - Грегъри Грей?
-Точно така. Значи си чувал за мен.
Красавецът кимна сдържано.
-Дясната ръка на Себастиан Дантес.
-Някой си е научил урока в час по история.
За илионецът това бе нещо ново. Единствените познати му демони и свръхчовеци бяха Смит и Пахт. Но при вида на този мъж, тръпки го побиха. Усещаше прилива на енергия от порите му. От онази неземната, вечната, точно като на Дориан, но в по-различна форма и пластика.
-Интересни гости имаме. Поздравления, че изобщо успяхте да преминете половината. Дрейк Туул, от рода Туул, умел гладиатор, напуснал родината си още в детските си години. Живял дълго в Корнор, после преместил се в Найтмер. Занимаващ се с оръжия. И разбира се, небезизвестния Дани, пазител, протектор на гората Шеридан и град Грейвс, добър поданик на Дантес. Истинско бижу от неговия арсенал. Да, знам кои сте.
И как иначе? Та това бе самият Всевиждащ. Най-силният от демоните, Архангел Михаил за подземното царство, съществото, което може да види почти всичко което иска, когато го поиска.
-Знаете, че слизането тук долу е строго забранено за смъртни. Особено за....
Грей погледна скептично към хубавият ковач.
-....Елисандринци.
Страхът се прокрадна в организма му, но той се овладя и събра нужният му кураж.
-Дошли сме да говорим със Себастиан Дантес.
-Разбира се, че за това сте дошли. Търсите малката богиня.
Мълчанието се възцари, в което двамата приятели се чудеха какво да предприемат. Надяваха се да не се наложи да се изправят срещу този мъж, защото въпреки много умели и опитни горе, тук бяха просто буболечки, които лесно можеха да бъдат смазани. Магията и силата им нямаше да бъде достатъчна, за да излязат живи.
-Последвайте ме! - за тяхна най-голяма изненада заповяда дългокосия, обърна се и тръгна напред.
Миг на замисляне и ето, че чернокосите тръгнаха след него. Стигнаха до края на кея, където Всевиждащият се спря, извърна глава към тях или по-скоро в това, което се намира зад тях.
-Те са до тук.
Грегъри изпрати сноп енергия към скелетите и само за секунда те се счупиха. Костите им изпопадаха по дървените дъски на парчета, а след още една секунда от тях нямаше и следа. А демонът, той просто замръзна статично, сякаш бе обграден от куб, чийто невидими стени бяха толкова близо до него, че не му позволяваха да мръдне дори инч. Въпреки, че бяха лишени от протекцията си, те продължиха и съвсем скоро навлязоха в същината на двореца, където ги очакваше незнайно какво.

_________________
Призрачният кей Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Призрачният кей Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Призрачният кей   Призрачният кей Icon_minitimeЧет Юни 06, 2013 5:54 pm

Близо до кея стоеше демонът на Пазителя. Онзи чернокос красавец, който преди няколко часа стъпи на тази земя, дръзнейки да търси своята изгора по чуждите земи, той бе попаднал на място, където не би бил толкова желан.
Клетото създание стоеше неподвижно няколко часа. Докоснато от силата на Създателя, то бе приело своят покой, като нещо нормално.
Скоро се чуха стъпки, в далечината. С всяка изминала минута, тропота им ставаше по-силен и по-силен, докато най-накрая не се появиха двамата ни герой - Дани и Дрейк. Редом един до друг както през годините, те крачеха гордо, че са свършили поне част от задачите си. Двамата безгрижни мъже се приближиха до създанието, което дори не отместваше погледа си.

- Какво му има? - попита любопитно Дрейк, наблюдавайки малкото червеникаво създание.
- Омагьосан е. Дантес все още го държи под свой контрол, като не му позволява да се движи.
- Какво ще правим тогава?
- Нищо. Той сам ще го освободи, когато прецени...
Доста сигурен в думите си, Пазителя подмина собственият си демон, без да му обръща никакво внимание и закрачи право по кея. Дрейк го последва, като заприпка след него като малко пале, следвайки стъпките му.
- Ама сигурен ли си? Дали ще ти го върне?
- Хаха...че за какво му е? Този малкият, дори не може да ме опази.
- Тогава...защо го запази? Защо го направи свой демон?!?
Дани замълча за момент. Прехапа долната си устна и погледна приятеля си в очите, който стоеше само на метър около него.
- Беше ми любимец.
Скоро двамата мъже застанаха на ръба на кея, оглеждайки реката. По повърхността и се ширеше отново онази малка мъгла, която приветстваше мъртвите души.
Дрейк се наведе и изненадващо седна на ръба на кея.
- Май доста ще си почакаме. Не се вижда никой...
- Не вярвам - отвърна Пазителя. - Горе все някой ще умре...
- Може да отиде при Елисандра - прекъсна го ковача, при което Дани се разсмя гръмко.
- Хахха! Бога, ми! Нима вярваш, че там изобщо има някой? Понякога имам чувството, че Елисандра е просто плод на въображението ни. Нещо, с което да се успокояваме, преди да дойдат душите ни в този мрак.
- Е, за теб е нормално. Ти си некромансър и няма къде другаде да отидеш.
- Вярно...А представяш ли си ме ако бях горе?
- Щеше да е странно!
- Да, и аз така мисля. Представи си само...големи пухкави облаци, щастливи хора облечени в бяло и...аз сред тях.
- Ужас.
- Нали? Щях да си играя с клетите им души...
Ковача се подсмихна за миг, но забрави за малката фантазия на Дани, щом забеляза приближаващата се лодка от далечината.
- Виж там... - извика ковача.
И наистина, през мъглата бавно напредваше поредният курс на Лодкаря. Той подсвиркваше тихо своята песен, приветствайки смъртта. Щом малкият плавателен съд наближи до кея, двамата мъже можеха спокойно да огледат хората возещи се в него.
Всъщност, имаше само един човек. Младо момиче на не повече от двадесет години. Все още по лицето и стояха белези от тинейджърски пъпки, които издаваха младините и. Тялото и бе фино за възрастта си, а очите искрящи. За жалост, нейният живот бе приключил току що, а клетата...чак сега разбираше за това. Щом момичето съзря двамата мъже стоящи на кея, някак си погледа и се промени. Нещо в нея изкрещя и тя се хвърли напред, опитвайки се да скочи право при тях.
- Моля ви... - изрева с дерящ глас клетницата.
Но още преди да е прескочила водният праг, Лодкарят се присегна с греблото и спря бягът и. Момичето се опита да се отдръпне, но неуспешно.
Очите и се насълзиха, а устните и започнаха да треперят. Тя гледаше жадно и с надежда към двамата мъже, които я гледаха странно от дървеният под.
- Моля ви, помогнете ми... върнете ме горе...не искам да умирам...
Детето се опитваше да ги омилостиви с думите си, но безуспешно. Въпреки, че Дрейк я гледаше с лек уплах, той знаеше че не може да и помогне. Ничия душа не можеше да се върне от тук, освен ако Господарят на тъмнината не решеше това.
- Умолявам ви...не искам тук...искам при децата си...
Клетото момиче заплака, ала сълзи не се виждаха. Само стоновете и оттекваха в тъмнината, а реката ги разнасяше надолу по цялата си дължина.
Лодкарят хвана здраво греблото си и блъсна момичето в гърба. Създанието преминало от един живот към друг залитна напред и се удари в кея. Ръцете и се сурнаха напред и тя вкопчи здраво пръсти в него.
- Хайде, слизай! - заповяда и той.
Момичето се обърна назад, опитвайки се да погледне под качулката му. За жалост, виждаше само очертанието на тъмните му устни.
- Не искам...моля ви...
Лодкаря бе непоколебим. С едно леко протягане на ръката си, той пое контрола над тялото и. Повдигна я във въздуха и с лекота я премести на няколко метра от лодката, оставяйки я право на дървеният път.
- Хайде, качвайте се! - заповяда този път на двамата мъже, стоящи срещу му.
Дани и Дрейк не чакаха втора покана, а скочиха право на лодката. В следващият миг, тя потегли обратно по течението, като дори никой не я задържаше. Лодкаря пусна ръката си и хвана отново греблото, като започна бавно да гребе с него по водната повърхност.
А момичето на кея, се бе свило на топка. Осъзнало че няма връщане назад, то продължаваше да плаче. Последното което чуха мъжете, бяха тихите и хрипове, предвещаващи поредната доза сълзи изливаща се от очите и...

Лодката продължаваше нагоре по течението. Дани и Дрейк се бяха настанили удобно в задната част на лодката и наблюдаваха реката. Вече бяха преминали по-голямата и опасна част, от реката и скоро наближаваха малкият изход, по който щяха да се озоват в началото на Найтмер.
Докато лодката им се движеше по реката, двамата умуваха за следващото си пътуване и първата спирка на която щяха да спрат.
- Е, какъв е планът ни сега?
- Не знам. - отвърна Дани.
Явно в случая, той се водеше нещо като водач. Не само заради качествата си като пълководец, ами и заради това, че през годините им на приятелство, той винаги е бил нещо като по-главният в приятелството им. Дрейк на свой ред бе по-вироглавият и се налагаше доста често да се вслушва в съветите на приятеля си, ако не иска да си изпати.
Дани постоя няколко минути, в които обмисляше вероятностите и ги съпоставяше с това, което знаеше до този момент.

- Честно казано, не знам какво да правим. Всичко изглежда твърде объркано. Думите на Грегъри доста ме объркаха. А и щом те двамата не знаят същинското и местоположение, трябва да налучкваме. Да тръгнем по света да я търсим и да обикаляме от територия на територия е безсмислено. Трябва да си набележим цел, която да следваме...
- Някакви идеи?
- Все още не...Но, всъщност ми идва нещо на ум.
- Какво точно?
- Знам кой може да ни помогне. Идеята ми е да отидем до Корнор, където имам няколко стари познати.
Дрейк сведе глаав. Дани видя това и положи рака на рамото му, искайки да го успокои.
- Не се притеснявай. Дориан няма да избяга...
- Време е да слизате! - изведнъж ги прекъсна Лодкарят, който се бе обърнал към тях.
Двамата мъже го послушаха. Изправиха се, взеха малкото багаж който имаха със себе си и слязоха от лодката. На тръгване, Дани хвърли две златни монети в ръцете на Лодкаря, както бе обичая, когато се изпращаха мъртвите души към царството на Дантес. На тръгване, двамата мъже отпратиха поздрав към Лодкаря, а той им махна вяло с ръка, повдигайки леко расото си. Щом лодката отново отплува по течението в търсене на нови изгубени души, двамата мъже се обърнаха и поеха към новата си дестинация. В този момент, Лодкаря спря хода на лодката и застина за миг. С поглед проследи мъжете, които вървяха по пътеката. Една лека усмивка се показа изпод качулката, огрята от няколко случайни слънчеви лъча светлина, преди лодката отново да отплува по течението.
Скоро настъпи тишината. Лодката отдавна бе погълната от речната мъгла, а от двамата приятели нямаше и следа...

_________________
Призрачният кей Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Призрачният кей Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Призрачният кей   Призрачният кей Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Призрачният кей
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Царството на смъртта :: Двореца на Себастиан Дантес-
Идете на: