ИндексТърсенеРегистрирайте сеВход

Share
 

 Коридорите

Go down 
Иди на страница : 1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeНед Юни 17, 2012 5:07 pm

Те са сравнително дълги и свързват целият първи етаж на сградата, като се разчленяват на различни посоки. Тъмни са, без особено осветление, но все пак напълно достатъчно, че да не се изгубиш. По стените няма никаква украса - нито една картина, никакъв аксесоар. На места мазилката се люпи.
Върнете се в началото Go down
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeНед Юни 17, 2012 5:26 pm

След като учителят ги изгони, Меропа и Виктор започнаха да вървят по коридора с ускорена крачка, движейки се на възможно най-голямо разстояние един от друг. Беше неловко и конфузно. Двамата не смееха да помръднат погледите си си от правата треактория, която описваха краката им по пода.
Меропа се опитваше да мисли за какво ли не. Напеример за следното: защо никой не бе положил абсолютно никакви грижи за стените на коридорите? Мазилката се ронеше, цветът бе леко потискащ, или всъщност може би това усещане се създаваше от факта, че нямаше нито едно украшение, даже една картина или лампа. Поне да бяха тапети... а то, едно сумрачно еднотипно петно, което се повтаря до безкрайност..
Или може би просто присъстивието на Виктор я караше да се чувства така.
По дяволите! Нали трябваше да насочи вниманието си към нещо друго?
Тогава, в миг на безкраен смут, очите на двамата случайно се засякоха и се завърнаха веднага по местата си, карайки по бузите им да избие лека руменина.
- И сега.. - едва-едва започна девойката; гласът й прозвуча тихо и неуверено като шепот в пустиня - Сега какво? Май няма да имаме урок, така ли?..
Бившият й приятел се сепна, тъй като изобщо не бе очаквал да го заговори.
- Ами.. май така се очертава. - отговори също толкова колебливо колкото нея.
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeНед Юни 17, 2012 6:21 pm

-Кой ви излъга? - чу се ехиден глас зад тях.
Те се обърнаха и видяха Лушиъс изпречил се със скръстени пред гърдите ръце. Той се хилеше по онзи негов откачен начин - широко, така че всеки зъб в устата му да се види и някак си егоцентрично.
-Йо! - поздрави ги той. - Как сте гълъбчета? Не очаквах да ви видя заедно.
Той закрачи и застана между двамата. Вдигна ръцете си и с всяка от тях прегърна Меропа и Виктор като ги дръпна близо до себе си. Бяха си направо като фотография.
-Аааа....точно като доброто старо време, нали? - започна да се смее учителят.
Върнете се в началото Go down
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeНед Юни 17, 2012 6:28 pm

Руменината по бузите на Меропа се превърна в пожар.
- Не съвсем. - от своя страна пък го отряза Виктор и бутна ръцете му от себе си, след което се отдалечи на прилично разстояние и от двамата.
Девойката пък мълчеше, забила поглед в земята. В душата й се разгаряше смесица от няколко доста различни по естеството си чувства и всичко се превръщаше в подобие на къркореща и пукаща отвара на изкуфяла вещица. Първо, неловкостта между нея и бившият й приятел бе достигнала до абсолютния си апогей; второ, допирът на Лушиъс до тялото й щеше да я накара да експлодира от вълнение и удоволствие; и трето, май вече бе почнала да загрява тревожната новина, която се криеше зад думите на учителя й.
"Кой ви излъга?"
Кой ви излъга, че ще нямате урок.. Че ще нямаТЕ...
Щяха да карат урока си заедно!!!!!!!
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeНед Юни 17, 2012 6:38 pm

-Хахаха, все толкова докачлив. Явно не си решил проблема с лошото си възпитание.
Пахт въздъхна престорено огорчено.
-Днешната младеж.....
Той пусна и Меропа и се обърна централно като оратор пред тях.
-Добре, деца. Време е за малко мъчение.
Мъжът щракна с пръсти и в миг тримата се изпариха. Коридорите останаха пусти, в тъмнината си.


/Бо пиши как се озовавате на покрива. Искам да опишеш как Меропа се оказва на самия ръб на парапета и аха аха да падне :) /
Върнете се в началото Go down
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeПон Юли 16, 2012 7:45 pm

След като се върнаха обратно в имението, Виктор бързо пое по посока, различна от тази на Меропа. Естествено, че искаше да се отърве от компанията й. Стигаше му толкова за днес. Девойката го проследи мълчаливо с поглед и после потъна в мислите си. Беше й малко тъжно, че Лушиъс бе преподавал и на двамата. Беше се надявала да остане насаме с него. Сега трябваше пак да чака до утре... и кой знае дали това "утре" нямаше да й донесе нови изненади, нови пречки, нови чужди присъствия...
И сега накъде? Какво да прави?
Некромансърката реши, че е редно да се поупражнява. По-добре, отколкото да скита безцелно. Особено пък щом ставаше въпрос за нея, която трябваше доста да се труди и доста да учи.
Но искаше този път да пробва на друго място. Едва ли всеки път щеше да й се налага да се катери точно по стените на Роузкилл. Но къде.. ? Къде, къде... Въпросът се въртеше трескаво в главата й и преравяше всяко едно ъгълче в търсене на правилния отговор.
Тогава й просветна.
Ами да!
Разбира се...! На хълма! Ясно си спомняше едно място, където възвишението буквално ставаше отвесно. И разстоянието до земята не бе никак малко.. Пък и ходенето по скалния масив определено щеше да й се стори по-различно, отколкото на тренировката. Изобщо нямаше да е толкова гладко и лесно, защото канарата щеше ту да се издава напред, ту да хлътва, понякога можеше да почне да се рони...
Перфектно!
Сърцето на момичето се сви. Ами ако падне?
"Няма такова "ако падне"! Трябва да поемеш предизвикателствата, иначе как ще задобрееш?" - каза си тя и се запъти към целта си.
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeВто Юли 17, 2012 3:27 pm

Докато Виктор вървеше по коридорите, радостен, че най-сетне може да се отпусне, видя някаква врата, която му се стори доста интересна... Бе по-различна от останалите, някак си .. по-мрачна. По-зловеща. Сякаш зад нея се криеше зловеща, жестока тайна. Да, тази врата наподобяваше на чудовищен пазител, точно като Цербер, застанал на входа за подземното царство.. Иведнъж му се прииска да надникне какво има вътре. Той стисна дръжката и я натисна надолу.
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeСъб Авг 04, 2012 9:17 pm

Най-после двамата влязоха в имението. По време на прибирането им времето се бе поукротило. Е, и все пак дъждът не бе съвсем спрял, просто вече не можеше да се нарече пороен. Затова тишината и сухотата, които завариха, пристъпяйки прага на Розкилл, им се сториха непривични.
През цялото време се бяха движили в мълчание, точно както по време на разходката им в парка. Май при тях жестовете играеха по-голяма роля. Просто нямаше нужда да казват нищо, защото чувствата говореха сами за себе си...
Когато стигнаха пред вратата на Стаята за мъчения, в стомаха на младежа отново се зароди неприятното чувство за кръвопролитие, смърт и болка. Таня понечи да влезе (и кой знае дали изобщо щеше да се сети, че трябва да се сбогува), но преди да успее да го направи, Виктор стисна малко по-настойчиво дланта й и тя се спря, след което обърна глава към него и го погледна въпросително... или може би очаквателно? Каквото и да бе, големите й незатварящи се очи несъмнено издаваха любопитство.
- Почакай. - каза й нежно той, все едно се опитваше да я погали с думи. Тя не му отвърна, чакаше го да довърши мисълта си.
Но "довършване на мисълта" не последва. Вместо това ...
... той бавно доближи глава и допря устните си до нейните. Усещането бе още по-незабравимо! Целувката по бузата го бе накарала да се докосне до вкуса на космоса, но сега... сега бе поел глътка от него! Бе толкова меко, пухкаво, сладко! Прииска му се да продължи нататък, но овладя порива си. Не биваше да действа припряно.
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeСъб Авг 04, 2012 9:58 pm

Значи това представляваше истинска целувка. Беше доста странно. Хубаво странно. Меко, нежно, свенливо, но хубаво. Да, определено. Колко неща само преживя за тези два-три часа. Дребни и прости, но за нея бяха по-значителни и от най-специалното нещо, защото до сега не ги бе изпитвала. А изведнъж се случваха едно след друго и се чудеше дали бе късметлийка. Сигурно да! Даже и тя, след толкова години се почувства щастлива.
Той се отлепи от нея и зачака някаква реакция. Но Таня не знаеше как трябва да реагира. Какво ли правеха хората в тези ситуации? Не знаеше. Беше ли чела някъде? Не помнеше. Понякога забравяше някои неща. Може би при създаването й бяха изпуснали от невнимание някоя друга част от мозъка. Като се има предвид и какво вършеше, ставаше идеалната смесица за отбягване от хората. Но не и Виктор. Той не само я прие, но и я дари с малки подаръци. Сега това значеше, че я харесва, нали? Да, май така се наричаше.
Накрая когато не можеше да реши какво трябва да направи, как да постъпи, просто се усмихна за пореден път тази вечер. След известно мълчание пророни едно тихо и нежно:
-Лека нощ.
Пусна ръцете му, обърна се и влезе в залата за мъчения, като затвори вратата след себе си, гледайки го до последно. Когато остана сама, Таня се обърна и въздъхна. Отиде до прозореца, разтвори го широко и остави вятъра да развее косата й, а няколко капки да изпръскат лицето й. Тя се загледа в далечината сама със своите изобретения, създадени от собствените й две ръце.
-Виктор.... - прошепна на себе си, а името му отлетя в самотната нощ.
Върнете се в началото Go down
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeНед Авг 05, 2012 11:27 am

Когато се отдръпна от Таня, Виктор зачака реакцията й.
Тя стоеше и го гледаше без да казва или прави каквото и да било. Изглеждаше така, сякаш се напряга да си спомни нещо, което й убягваше.
"Какво ли се случва в главата й в момента?" - питаше се младежът, опитвайки се да проникне зад двата тайнствени портала, които представляваха очите й, но безуспешно. Светът, от който го държаха настрани, оставаше загадка за него, мистерия.
Накрая момичето прекъсна мълчанието с едно "Лека нощ", пусна ръцете му и пристъпи прага на мястото, където наистина се чувстваше в свои води.
Известно време Виктор остана усмихнат пред вратата, взирайки се невиждащо напред. След това се обърна и потъна в мрака на коридора.
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeНед Авг 05, 2012 2:22 pm

Когато излязоха от столовата, Меропа най-сетне можеше да изрече на глас мислите си:
- Може би беше редно да й помогнем, но.... ако ние имахме нужда, тя нямаше да се трогне особено, така че ще спя спокойно.
Хм, сега девойката откриваше, че непознатият от скалата наистина донякъде имаше право.
"Никой не прави нищо безкористно. Всеки има нещо на ум, не позволявай на никой да те обеди в противното. Даже и ти правиш нещо за някой с някаква цел, дори когато не го осъзнаваш. Не съм ли прав?" - беше й казал той.
Щеше да почисти, ако готвачката бе склонна от своя страна да направи същото за нея. Но пък иначе не би ли било чиста проява на наивност? Понякога не трябва да си чак толкова безкористен, иначе всички ще ти се качват на главата и със сигурност ще завършиш в някоя канавка. Особено при наличието на хиляди лоши магьосници, които само това и чакат - да им падне някой, когото да използват за целите си.
"Ако готвачката беше добра жена, щях да се отзова. Но тя е винаги груба, винаги ... Чак да ти е неприятно да се храниш."
- Не мога да повярвам! Призраци! Каква нощ само!!! - удиви се на глас Меропа, за която това бе дошло като черешка на тортата - Дали ще се върнат, а?? Или господинът ги прогони завинаги?
Леле, ами ако действително дойдеха пак... познаваха вече и двамата....ами ако я изненадаха, докато е сама в стаята?
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeНед Авг 05, 2012 4:04 pm

-Аммм - все още зашеметен продума Геш - Мисля, че той направи така, че изобщо да не съществуват в този живот, както и в подземния.
Това успокои Меропа, която въпреки всичко не разбираше как може един човек да елеминира призрак - нещо нематериално и извън човешките възможности. Що за сили бяха това? Адски, това е със сигурност.
Електричество все още нямаше и се наложи да вървят в тъмното, но Геш познаваше до толкова всяко едно кътче, всеки един процеп на имението, че не му беше нужна светлина. Даже без да опипва стените, за разлика от Морт стигна до кабинета си и го отвори, като я покани вътре. Беше й обещал, че ще остане с него тази нощ. Нищо, че бурята беше понамаляла малко, обещанието си е обещание.

/Бо пиши в кабинета как си лягате/
Върнете се в началото Go down
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeСря Авг 08, 2012 11:15 pm

На сутринта Виктор се бе събудил гладен като вълк и бе побързал да стигне до столовата по възможно най-бързия начин. Но още при първата му крачка по коридора, водещ до там, откри, че се се случва нещо нередно... нещо по-различно от обичайната рутина на другите дни.
Наоколо се носеше необичайна гълчава. Бе трудно да различи какво казват гласовете, защото се смесваха в хаотично общо жужене. Наоколо притичваха ученици с въодушевен вид, сякаш нямаха търпение да съобщят новина на приятелите си, и други, които изглеждаха негодуващи и начумерени. Когато зави зад ъгъла и кордора се разкри пред очите му, установи, че точно пред столовата се е насъбрала цяла тълпа от блъскащи се хора, които дърдореха, или се бутаха да минат напред. Както и да е, явно нещо ги възпираше, защото така и не пристъпваха прага на залата. Виктор се приближи учуден и попита случайно избран човек:
- Какво става тук?
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeЧет Авг 09, 2012 8:45 am

Мъжът се обърна към Виктор и се ухили за световно.
-Какво се случва ли? Чудо! Няма да повярваш братче. Столовата - блести. Никога не е била в такова състояние.
Виктор учудено успя да си провре път през тълпата и застана до вратата на столовата. Надникна вътре и о да, наистина. Залата беше излъскана до най-малкия детайл. Всичко подредено и логичен ред. Покривките бяха изпрани, стените измазани наново. Все още се разнасяше аромата на латекс из помещението. Бюфета направо блестеше, а прозорците - не се виждаше и една прашинка по тях. Учениците не вярваха, че може да бъде толкова светло.
Готвачката държеше парцал и пъргаво миеше пода. След заповедта на Корнелиус кокалите й трепереха и не смееше да не свърши заръките му. Цяла нощ беше чистила, оправяла и сглобявала. Всички ученици шушукаха, подсмихваха се и си приказваха ентусиазирано. Тя се обърна към тях и се разкрещя с нормалното си грубо държание:
-Няма храна, няма храна. Не е готова. Отивайте някъде другаде, лешояди. Столовата е затворена за днес.
Отиде до вратата и я тръшна под носовете им. Въпреки, че щеше да ги остави гладни учениците бяха толкова радостни, че ако няма да ядат по-вкусна храна, то поне ще я ядат в по-добри условия, че това изобщо не ги разстрои. Някои се разпръснаха, а други все още слушаха как жената се труди и подигравателно се смееха. Най-накрая и тя да свърши нещо полезно.
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeЧет Авг 09, 2012 6:54 pm

По пътя за насам вече бях изяла и сухарите. Добре де, беше си доста рисковано да идвам тук, но трябваше да я видя. Прекалено дълго я държах в незнание, а като я познавах това сигурно разкъсваше душата й.
Стигнах до имението и почнах да се оглеждам. Сега трябваше да бъда много внимателна. Стъпвах тихо. Голямата тълпа скупчила се на гробищата доста ме улесни. Любопитството ми надделя и скрита зад една от стените надзърнах да видя какво се случва. А там противния Боунс дърпаше някакво момиче за задника. Погледнах нагоре и очите ми се опулиха. Виктор. Оооо, сега загрях. Накрая момата загуби, а тъпака падна по дупе и почна да се вайка като стара баба. Усмихнах се ехидно и преди да е решил да си тръгне навлязох в сградата. Тръгнах по коридорите като се оглеждах някой да не ме види. Стараех се да бъда максимално тиха. Преминах тичешком незабелязана, минавайки през столовата. От вътре се носеше миризмата на почиствателни препарати. Столовата чиста!!!! Какво се случваше тук? Да не идваше края на света?
Минах и този участък и се насочих към етажите на общежитията. Явно имението беше почти празно, затова нямах никакъв проблем да стигна незабелязано.
Ето я. Стая номер 10.
Върнете се в началото Go down
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeПон Сеп 03, 2012 8:30 pm

Виктор излезе на коридора по-начумерен от гръмоносен облак. През ума му минаваха какви ли не псувни и ругатни, от цветущи по-цветущи и предимно свързани със семействата на останалите картоиграчи.
Мошеници, измамници, престъпници! Със сигурност бяха използвали нечестни трикове. И се бяха наговорили срещу него. Мда, определено му бяха скроили някакъв заговор, така че да го оберат до шушка... и после да си разпределят печалбата помежду си!! Дано да се претрепат от бой, докато се разберат за дяловете!, помисли си некромансърът злорадо и си ги представи как се пържат в казан с катран.
Покрай него мина някакъв дългокос тип, който го изледа с иронична усмивка.
- Кво искаш, бе? - сопна му се по възможно най-грубия начин младежът и едва не му прасна един.
Е, ако не друго поне боксерките му бяха готини. Черни, с разни надписи по канта. Поне с това нямаше да се излага.
От ъгъла изскочи групичка момичета, които се изкикотиха игриво в момента, в който го видяха. Докато се разминаваше с тях, всички го зяпаха.. е, повече от ясно къде, като някои от тях му подвикнаха нещо в шеговит дух. Бузите му пламнаха като подпалено стърнище. Той закрачи напред още по-припряно, но точно в този миг...


пс. - добавих още неща към поста (от първоначалния вид)
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeПон Сеп 03, 2012 8:43 pm

Но точно в този миг вратата на стаята за мъчения се отвори и от нея профуча Таня, сложила фотосоларни очила на очите си и в бързината, а и замъглена от пластмасата не го видя първоначално. Момичето се сблъска с Виктор, леко залитна назад, но той я хвана изненадан. Точно нея не искаше да вижда в момента. Или по-скоро не искаше тя да го вижда по този начин. Пусна я бързо и сконфузен от факта, че е само по долно бельо, а тя веднъж видяла го в цялата си прелест ахна и срамежливо обърна глава.
-Извинявай, извинявай...не знаех, че....
Красавицата почна да се черви, а мъжът до нея още повече. Идеше му да потъне в дън земя. Тя се чудеше какво да каже или направи, но не можа да измисли нищо, затова изцепи най-тъпото възможно:
-Сигурно ти е много топло. Ааа....аз по-добре да вървя.
И тръгна да го подминава припряно, със ситни крачки, все едно заобикаляше мравуняк, който по никакъв начин не трябваше да настъпи, опитвайки се да не се втренчва в него.


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Вто Сеп 25, 2012 1:09 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeПон Сеп 03, 2012 9:04 pm

- Уф.. ама.. аз.. такова! - почна да се поти и черви Виктор край нея, на когото му идеше да се озове в иглу на северния полюс и да остане завинаги там, прегърнал пингвин.
Не знаеше какво да каже и направи, затова импулсивно постави ръце "отпред", все едно че това щеше много да оправи ситуацията.
- Ааааааа да - отсъди накрая младежът, прозвучавайки като философ, който поставя край на дълбокомислената си изчерпателна реч - Така де. Ъмм хм, е, ами.. - той си прочисти гърлото - да. Не ми е много топло, де, ъъъъ........, такова, да знаеш, хубави очила.
Боже, Боже, Боже.
Какъв идиот.
Искаше му се да се олее с бензин и да се подпали с горелка.
- Е, до скоро - рече накрая.


Последната промяна е направена от Меропа Морт на Пон Сеп 03, 2012 9:08 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeПон Сеп 03, 2012 9:08 pm

Таня докосна инстинктивно очилата си, когато Виктор ги спомена, но после загря, че го казва само защото няма какво друго и бързо върна ръката си на място.
- Е, до скоро.
Чудеше се дали да тръгне напред или да отиде при него, но наистина не знаеше какво да направи затова се повъртя малко като в небрано лозе и накрая измънка едно светкавично.
-До скоро.
И побягна по коридора, за да се отърве от неловката ситуация, а и да отърве и него може би.
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeСъб Окт 13, 2012 7:11 pm

Глухи стъпки на черни маратонки с розови линии, оставящи следи от крачки, които едвам, едвам се виждаха. Привидно слаби и крехки крачета покрити с доста черен, дънков плат. Суичер в розово и черно и най-накрая спусната коса на Мортем се носеха като, че тя бе призрак из коридора. Беше бавно и не си даваше много зор. Не можеше по-бързо да ходи. Дори на моменти и трябваше да спре и да си поеме дъх. Малки капчици пот бяха избили на дясната страна на челото и, но не можеха да се видят, заради косата и.
Тъкмо сега тя бе спряла и се бе подпряла на стената. Вдигна един кичур и го погледна. Защо си боядиса косата в розово? Защо и трябваше да я променя? Не можеше да си спомни ... май беше свързано с това, че блондинките били глупави. Или не ... А да искаше нещо ново. Различно. Не искаше да е като другите. Но също така и я скъси. Преди стигаше до земята, а сега малко под кръста. Странно. Сега и липсваше.
Мо се отлепи от стената и продължи напред. Гледаше към далечината на коридора, но не знаеше изобщо къде върви и какво да прави. Просто се луташе. Луташе и чудеше. Защо е тук отново? Защо Себастиян реши, че и трябва да се обучава? И защо и върна способността да чувства след като знаеше, че това ще върне и нейните морални принципи и ще я превърне в мекушава играчка. И най-вече като знаеше, че харесваше Грегъри, а сега когато скоро щеше да стане пълнолетна щеше да стане малко сложно между тях. Е сигурно трябваше да се държи на висота и да му говори на "Вие". Да свежда поглед когато усети неговия на себе си. Или пък ако и бъде казано нещо само да кима без да проговаря. И ето че след толкова много мисли искаше чаша чай и чаена бисквита за успокоение.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeНед Окт 14, 2012 9:48 am

Макар и ден, коридорите както винаги бяха тъмни и мрачни. Точно в тон с цялата осанка на имението - злокобна, потайно примамваща, жестока, стара, напоена с миризмата на проклятието, похлупена с насипите на вечен прахоляк, рисуващ отминала съдбовна случка, която като че ли след хилядолетия ще се възроди и обсипе със спомените на миналото. Онова далечно минало. Нищо не се беше променило от създаването, та чак до сега. Все същите олющени стени, все същите паяжини, все същите горящи факли, удрящи носът ти на нафталин и изгорели съчки. Все същото.
А в тази неизменчивост, в тази апатия и монотонност вървяха едни нови обувки. Едни розови кецове, оставящи своят отпечатък по овехтялия килим. Коридор след коридор, неотвеждащи до никъде. Врата след врата затворени за винаги. Като в лабиринта на Фавна. Всеки момент очаквам заека да изскочи от миша дупка, от тавана да се спусне махало на ръчен часовник или нечия скрита в сенките усмивка да се забие в гърба. Грозните гаргоели по покрива да разперят крила или картините да оживеят, показвайки мъчения и изтезания. Лабиринт....
Мортем вървеше в тази скала без посока, без цел. Докато тялото не се прилепи за стената, загледана в светлика срещу й. Пламъкът играеше с ирисите й, създавайки танцуващи искри.
На сън ли беше или наистина, някой каза чай и бисквити. И ето, че във въздуха момичето видя люшкаща се чаена чашка - малка, от бял порцелан, изрисувана със сини цветчета. Чашката носеща се в безтегловност, потъна надолу и "кацна" удобно в ръката на невярващото момиче. Тя прискляпа няколко пъти с мигли, а на последния път, пред очите й се показа и чинийка от същия порцелан, която следваше другарката си и застана послушно в другата ръка на розавокосата. В нея бяха прилежно подредени шест двойни какаови бисквити с бял крем по средата. Мортем се огледа на двете страни, но не, сама беше. Сякаш от самото небе долетяха желанията й, за да запълнят празнината в душата й.

/Мо, свободно РП/
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeНед Окт 14, 2012 12:54 pm

Това лутане в лабиринта изглеждаше леко странно. Сякаш беше в един от коридорите на Кралицата на Купите. А близо до нея всеки момент ще се появи изгубения Асо. Малко по-малко всичко изглеждаше точно като в "Алиса в страната на сърцата". Тъмен коридор. Едва, едва нещо се вижда в него. Наоколо имаше факли, а едно изгубено момиче се луташе из тях. Макар, че ако си беше оставила истинския цвят на косата щеше да има по-голям шанс да заприлича на Алиса. Търсеща някой, който да я обича, харесва и бягаща от съвършенството на своята сестра.
Когато спря и се сети за бисквитките и чая чу някакъв мистериозен глас, който казва това, което си поиска. Момичето примигна няколко пъти.
"Илюзия? Мираж?"
Всякакъв думи от този сорт, започнаха да изникват в главата и. Тя мигновено се огледа. Но нямаше никой. Нито две огромни очи и усмивка забити в нея. Нито малки подскачащи уши и тиктакането на джобния часовник. Нямаше го и онова смеене на Лудия Шапкар. Беше сам...
"Не, това изглежда истинско."
Момичето се смъкна по стената и седна на земята оставяйки чашата и чинийката пред себе си. Загледа се в тях и се усмихна. Живота бе пълен със странни случки. Първо Синк, след това случката в главата и. Спомена за Грегъри и мечето, а сега чая и бисквитите.
"Това място става все по-странно и странно."
Изведнъж Мо спря и се загледа. Това бе като лабиринт от тревоги. Тя се сви на място и затвори очи, за да се опита да се съвземе. А в съзнанието и точно както с чашата и чинията се появи врата. Масивна. Голяма. Червена като цвета на розите.
-Тук, Мортем, тук ще бъдеш щастлива. – чу да казва онзи мистериозен глас от преди малко.
-Ще бъда щастлива?
-Да. Просто ме последвай в света на своето щастие.
Гласът бе толкова спокоен, толкова мил и благ, че тя просто се приближи до вратата и я погледна. Мигновено в ръката и се появи ключ и Мо го пъхна в ключалката. Завъртя го и огромната врата изскърца силно. От там я дръпна нещо и тя се озова с някаква градина. Беше красива, спокойна, но всичко беше твърде голямо.
-Изгубили се?
-Искаш ли да се прибереш?
Други, детски гласчета започнаха да говорят, но там нямаше никой. Абсолютно никой. Само цветята. Мо веднага погледна към едно и то започна да свети. А после и още едно и още едно.
-Къде ще идеш?
-Къде ще се върнеш?
-Къде отиваш?
-Къде искаш да бъдеш?
-Искаш да се върнеш?
-Назад?
-Напред?
Мо бе толкова объркана, но все пак се съвзе и се замисли. Имаше много пътеки. Но можеше да избере само една. Трябваше да се върне в своя свят. Не е ли това правилната пътека? Тя продължи да ходи и се появи на огромна бездна и отвъд нея море. Имаше две разклонения. Тя отиде на ръба и погледна към морето. Гледаше го, но то бе като мираж. Проста илюзия. Изведнъж усети, че ще падне и се дръпна назад. Мина от другата страна и въздъхна. И ето там се появи отново онзи глас с чая и бисквитите.
-Колко смело. Щеше да умреш ако беше паднала.
-Не е вярно. Няма да умра.
-Мислиш ли? Ако сърцето ти пострада няма ли да умреш?
-Естествено. Но не е толкова лесно да избера по коя пътека да тръгна.
-Само ти можеш да избереш дали да умреш или да живееш. Мисли спокойно.
-Не ми се пречкай. Кой си ти изобщо?
-Интересно ми е. Искам да знам на къде ще поемеш. Какво избираш, дете на боговете?
Тя затвори очи и прехапа устни. С бясна скорост тръгна назад и се върна в реалността.
И тогава се сети нещо, което я напуши на смях. Боже наистина сякаш бе в "Алиса в страната на сърцата", а сега бе пленница на Жокера и неговите номерца. Оставаше сега и един луд екземпляр с шапка със звънчета и маска , която да покрива половината му лице да се появи и да и предложи балон или да я заведе в цирк, който всъщност да се окаже нещо от сорта на стая пълна с кукли, а те на своя страна да почнат да си говорят и бавно една по една да изгарят. Бррр. Мо почна да полудява. Затова стана и започна да тича, за да намери някой по-луд от нея.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeНед Окт 14, 2012 1:13 pm

А кой е по-луд от него? Стъпките му отекваха в пространството, раздирайки го като с нож. Беше ядосан, беше отчаян, беше объркан в собствената си глава. Да, объркан. Нито напред, нито назад. Намираше се в тънката червена линия, заграждана от двете страни с тънки кончета. Ако премине, първото ще се скъса и ще избухне. Ако се върне, задното ще се опъне и ще го изтласка още по-напред. Не е лесно да си затворник на собственият си ум. Изобщо не е лесно.
Мортем тичаше по коридорите когато се блъсна в торса му и залитна назад. Окопити се и повдигна глава. Пред нея стоеше Лушиъс. Изглеждаше като нея. Като огледално отражение с различна физика. Той забеляза стихията разиграваща се в душата й. Такива неща никога не му отбягваха. Просто имаше тази способност да съзира през другите.
-Добре ли си? - попита я той за първи път от толкова време насам. От толкова време показваше загриженост за ученичката си. И това ако не е изненада?!
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeНед Окт 14, 2012 1:22 pm

Мортем бавно се изправи и прехапа устните си. Погледна Лушиъс и направо очите и грейнаха. Но не заради нещо по-особено. Не? Просто сега когато не беше сама нямаше летящи чаши. Появяващи се бисквити. Гласове от нищото. Светещи цветя. И най-вече нямаше го Синк.
-Вече да. Благодаря, че попитахте..
Тя си пое дълбоко дъх и издиша тихо, глухо.
-Просто от тренировката ми със Синк досега ми се случват много странни неща.
От тогава ли наистина започна всичко. Или от деня в който стъпи отново в погребалното бюро и усети очите на Лушиъс да се забиват в нея. Макар и него да го нямаше? Не беше сигурна. Тогава го погледна. Видя гнева в очите му. Ръцете му леко трепереха. Чуваше как сърцето му биеше не толкова умерено както преди. Нещо не беше наред с Лушиъс и това се виждаше с просто око.
-Господин Пахт. Какво има? Не изглеждате много добре.
За пръв път и тя да е толкова загрижена за някой. Макар и да говореше на "Вие" вече на почти всеки срещнат в гласа и се долавяше онзи тон на загриженост който беше едва доловим и при Лушиъс.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitimeНед Окт 14, 2012 1:43 pm

Г-н Пахт? Какво по дяволите се случваше днес? Да не би Лу да беше умрял и да беше попаднал в друго измерение? Първо Меропа полудя, нещо изключително нетипично за нея. После Мортем му говори уважително, а отгоре на всичкото му заявява, че е тренирала със Синк! Копелето. Веднъж да отсъства и всичко ще се обърне с главата надолу. Усещаше, че ако сега отиде в Погребалното бюро няма да завари нищо хубаво. Този блед психопат. Трябваше да го убие много отдавна, а не само да му оставя белези по леденото вратле.
Бясът на некромансъра се засилваше все повече и повече. Усещаше краката си като фитил, който гори и веднъж достигнал главата му, тя ще експлодира. Мъжът се опита да се овладее. Пое си няколко пъти дълбоко въздух и го изпусна през устата.
-Добре съм. - отговори накрая - Просто понякога ми се иска да изчезна от тук, разбираш ли. Да се махна от това прогнило място. Лошото обаче е, че където и да отида там пак ще е прогнило, но по по-различен начин. И какъв е смисълът тогава?
Лушиъс беше изпаднал в някакъв вътрешен монолог. Не очакваше, че ще се разприказва по тази тема и то точно с човек като Мортем. Но чудеса се случват, нали?
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




Коридорите     Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Коридорите
Върнете се в началото 
Страница 1 от 3Иди на страница : 1, 2, 3  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл-
Идете на: