ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Коридорите

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeНед Юни 17, 2012 5:07 pm

First topic message reminder :

Те са сравнително дълги и свързват целият първи етаж на сградата, като се разчленяват на различни посоки. Тъмни са, без особено осветление, но все пак напълно достатъчно, че да не се изгубиш. По стените няма никаква украса - нито една картина, никакъв аксесоар. На места мазилката се люпи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeНед Окт 14, 2012 2:00 pm

Мо се усмихна когато сподели това с нея и се доближи. Внимателно постави ръката си на бузата му. Не знаеше може би бе топла, може би студена. Но нямаше значение сега.
-Напълно ви разбирам.
Тя се дръпна на една крачка от него и сложи ръката си пред скута си. Хванала другата. Сега сигурно приличаше на някоя послушно момиче, тъкмо тръгнало си от неделното училище с отчето и ходеща редом, плътно зад него. Колко много се променяше светът за един ден.
-Чувството за бягство ми е напълно познато. Още от малка ми промиват мозъка, но това не ми пречеше до момента в който не се започна и с наказването. След това имах чувството, че всичко е ужасно. Исках да изчезна, но ме пратиха тук. А аз мразя хората. Мразя ги до такава степен, че искам да умра пред това да съм около тях. А най-много мразя да казват, че съм същата като господаря Дантес. Но когато е най-лошо се появява и нещо хубаво. Затова не се предавайте.
Мо въздъхна и пак го погледна.
-Не се отказвайте толкова бързо. И най-вече не изчезвайте от тук. Синк няма да се смили само с шест ученика другия път. Геш винаги ще е на ваша страна и ще ви успокоява. А скоро Елисандра ще спре да ви тормози и всичко ще се оправи. Обещавам ви.
След което Мо му се поклони и усети пак онази остра болка идваща от раната. Тя с мъка се изправи и се усмихна пак мило, благо. Все едно всичко е чудесно и прекрасно.
-Господин Пахт, ще може ли утре да пропусна тренировките? Днес методите на господин Синк бяха малко груби и не знам дали утре ще мога да дойда в погребалното бюро.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeПон Окт 15, 2012 5:37 pm

Лушиъс я слушаше и наблюдаваше много внимателно. Шест ученика, а? Шест тела! Синк винаги е бил глупак и такъв щеше да си остане. Той въздъхна. Приближи се до Мортем и я хвана леко за лакътя.
-Седни.
И просто така, без изобщо да ги интересува, двамата седнаха на земята, облягайки се на едната стена. Пахт положи дланта си на гръдния кош на момичето без да я докосва. Зеленикавата му енергия се процеди през дланта и навлезе в раната. Девойката изпита ужасна болка. Все едно органите й биват разрязани с нож, но всъщност те се съединяваха още повече, този път напълно.
-Стискай.
Процеса беше бавен, отне близо пет минути, защото раната наистина си беше жестока, но когато това отмина и Лу отмести ръката си, Хелските не усещаше болка. Тя бе изчезнала. Остана само неприятното усещане, че съвсем наскоро е била разпорена. Погледна го учудено, стъписано. Не очакваше такава помощ от него.
-Какво? Нали ти казах - един господар никога не трябва да наранява този, когото е приел под крилото си. Аз като твой учител никога няма да те оставя когато си в беда. Никога.
И той просто се облегна до нея като изпъна краката си.
-По-добре ли си?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeПон Окт 15, 2012 5:50 pm

-Седни.
Мортем без да възразява седна на земята. Тя сви краката си така, че задните и части да се опират с петите и. Сложи ръце на коленете си. Но после Лушиъс започна да я лекува и тя имаше чувството, че умира за пореден път. Беше наистина ужасно, но поне можеше да стиска на болка.
-Стискай.
Чу от Лушиъс, но така или иначе Мортем не издаде никакъв звук. Беше свикнала с такива неща. Долу се правеше, че не изпитва на болка, но поне в това е станала равнодушна. Единствено очите и леко трепкаха, както и ръцете. Но устните и, раменете и, тялото и остана неподвижно. Накрая болката я нямаше. Тя доближи ръката си до рамото и притисна пръстите си, но там нямаше нищо. Излекува я. Мо погледна Лушиъс леко стреснато, но и учудено.
-Какво? Нали ти казах - един господар никога не трябва да наранява този, когото е приел под крилото си. Аз като твой учител никога няма да те оставя когато си в беда. Никога.
-Но, не беше нужно. Не че не съм ви благодарна, но наистина можех да се оправя и с рана върху себе си.
Мо усети че става неблагодарна затова се усмихна, но този път имаше нещо различно. Може би този път не беше от онези нейни усмивки, който прикриваха чувствата и в тъмните сенки. Не. Този път и Лушиъс можеше да усети, че за пръв път се усмихна от радост.
-Благодаря ви. Сега съм по-добре.
Тя също се облегна на стената и погледна тавана. Черен. Нищо чудно. Но поне ги нямаше летящите неща.
-А какво е станало с вас? Обикновено човек изглежда така когато е влюбен. - можеше и да бе млада, но това беше чувство, което наблюдаваше в хората и го беше анализирала до последния щрих. - Ако е нещо свързано с госпожица Морт, не се лишавайте от щастието. Винаги можете да поискате протекция от господаря Дантес. Може и да изглежда суров, но истината, е че иска да ви помогне.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeПон Окт 15, 2012 6:27 pm

-Щастие? Какво е щастието, Мортем? Ти знаеш ли? Не мисля, иначе до сега да го беше открила.
Лу гледаше безизразно стената. Госпожица Морт! Хах....
-Не искам нищо от баща ти. Никога не съм искал, няма да започвам сега. Той не иска да ми помогне, дете. Иска ме просто до себе си, защото ще му е по-лесно. А и не за себе си се страхувам. Ели не може да ме нарани по никакъв начин.
Той я погледна, хвана брадичката й и я извърна към себе си.
-Когато обичаш някого, Мортем, трябва да мислиш за неговото щастие, не за своето.
Той я пусна и отново се обърна.
-Но кой е казал, че обичам?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeПон Окт 15, 2012 6:35 pm

-Вижда се с просто око.
Мо лекичко се засмя и се сви в суичера си. Сега вече изглеждаше като някое чиби геройче.
-Нервен сте. Въздишате твърде често.
Мо сложи пръст на брадичката си и се направи, че се замисля, но беше само колко да го разсмее.
-Ииии ... - след което леко го разроши. - не ми се карате.
И мигновено се дръпна малко по-далече от него, да не си излее гнева на нея, но ако ще му олекне. Защо не?
-Пък и мисля, че сте сладка двойка.
Но скоро след това изказване върна сериозното си изражение и се сети за Грегъри. Той я накара да си тръгне, за да не ядоса Себастиян или да не вземе да загази? Не и беше ясно. Е все едно. Все някой ден ще вземе да разбере. Рано или късно, имаше достатъчно време.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeПон Окт 15, 2012 6:53 pm

Лу я изгледа свирепо за миг, два, може би три, след което просто се засмя. Силно, гръмко и широко. Смееше се като побъркан, имаше чувството, че сълза ще му потече чак.
-Умно дете. - констатира накрая той. - Доста си наблюдателна, а?
Той пак въздъхна, но този път за да си отпочине от смеха си. Дойде му в повече.
-Добре де, кажи ми какво е щастието за теб? В какво или в кого го намираш? Знам, че мразиш да убиваш и мразиш още доста останали неща. Но какво те кара да си щастлива? Все трябва да има нещо и не ти говоря за птичките, пчеличките и кокичетата. Говоря за нещо истинско и душевно. Мале какъв съм лигльо само. тц тц тц. Виждаш ли какви ме караш да ги говоря?
И пак се засмя. За първи път това момиче му действаше по весел начин. Себастиан каква си я направил само, помисли си той.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeПон Окт 15, 2012 7:08 pm

Мортем се усмихна радостно и се зарадва, че го разсмя. После го погледна леко учудено.
-Какво ме кара да съм щастлива? Кого?
Тя се приближи до Лушиъс и пак се подпря на стената. Замисли се. Какво ли я правеше щастлива? Нещо духовно. Нещо ценно за нея. Но то имаше само едно нещо. Тя затвори очи и сложи ръка на сърцето си.
-За мен щастието е в книгите на Грегъри. В неговата усмивка, очите. Жестовете. Играчките който ми носеше като малка. И не самите играчки, а самия жест. Начина по който говори. Как ме защитава.
Леко се захласна, но изведнъж се усети и спря. Бузите и придобиха онзи червеникъв цвят на засраменост.
-Извинете ме. Отнесох се.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeПон Окт 15, 2012 7:20 pm

Пахт я изгледа с кайчеца на окото си. Отплеснала се.
-Хооо....някой май наистина е влюбен, но не съм сигурен, че съм аз.
Мортем подскочи като опарена при думите му. Искаше й се да каже нещо, за да опровергае мнението му.
-Моля тееее.... - почна да маха с една ръка и да се хили инфантилно. - Вижда се с просто око. А аз имам само едно, хахаха...
Отдавна не бяхме виждали Лушиъс в неговите лигави, откачени състояния. Липсваше ни. Той сви крака в коленете и се изтласка, така че да стъпи на ходилата си и да се изправи. Застана пред Хелските и положи пръст на челото й, след което го изтласка и главата й леко залитна назад.
-Малкото момиче, харесва големият лош батко. Хубав избор. Хубав, хубав.
Той се обърна и тръгна по коридора, като крачеше широко сякаш стъпва по минно поле и се опитва да улучи само квадратите, които са безопасни.
-Хубав, хубав... - продължаваше да си подсвирква, докато се губеше от полезрението й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeПон Окт 15, 2012 7:30 pm

Мо стоя и гледа как се отдалечава. Изобщо не можеше да помръдне. Сякаш някой я бе заледил на мястото и и тя изобщо не беше в състояние да осъзнае, че стои като пън.
"Влюбена? Глупости."
Най-накрая се окопити и тръгна към стаята си. Един здрав сън щеше да и се отрази доста добре след всичко това. Да не говорим, че щеше да залости вратата и да се крие от Деф. И докато си вървеше тя само въздъхна, а от устните и се отрониха. А ако трябваше да се даде пример за тях то щеше да е "горчиви като шоколад".
-Демоните не могат да обичат.
И се изгуби в коридора.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeЧет Окт 18, 2012 4:47 pm

На връщане Меропа реши да се телепортира. Малко я беше страх. В смисъл, много. Досега бе правила само два опита и й се струваше, че е твърде рано да предприема такива "мързеливи" придвижвания без наблюдението на учител. Но пък трябваше да свиква. Ако й се наложеше да прибегне до това си умение, най-вероятно щеше да бъде напълно сама. А и ако обстоятелствата станеха наистина напечени, сигурно щеше да се паникьоса и да огелпи нещо. Не, нека да практикува още от сега, да гради рутина, да се подобрява, да добие бързина.
Затова девойката пречисти душата си от чувства, съсредоточи се, дори по-прилежно от преди, когато все пак имаше значителна подкрепа до себе си в лицето на Лу. Потопи се в микросвета на тялото си и застана пред пространството като небесен инжинеро-строител, получил първия си самостоятелен проект. Когато прецени поне осем пъти, че не е допуснала неволна грешка, Меропа "долепи" върха на хълма до коридорите на Роузкилл. В този миг невидимият трамплин я изстреля и... когато момичето отвори очи, откри, че се намираше на... Гробищата.
"Е, не е зле като за пръв път." самоутеши се Меропа "Беше нервна, че трябва да се оправяш сама, така че се радвай, че не се озова в подземното царство, или пък... че краката ти не останаха да си тичат на възвишението."
Честно казано, некромансърката днес бе доста доволна от себе си. Лушиъс бе наблегнал, че телепортацията се учи в доста по-напреднал курс, а тя се бе справила още от първия път, при това никога досега тялото й не бе тръгвало да се разполовява. Така че, ако над главата й не висеше черната сянка от злощастня й разговор с учителя, който й бе разбил сърцето... щеше да счете днешният ден за доста успешен.
"По-добре да се разкарвам бързо оттук." - веднага си нареди кърдокоската - "Не бива да се скитам тук, а и обещах на Геш."


Последната промяна е направена от Меропа Морт на Чет Окт 18, 2012 8:22 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeЧет Окт 18, 2012 5:32 pm

Приказките, това са онези омайни истории, в които главните герои се изправят пред предизвикателства. Бият се с ламята, побеждават вещицата или крадат от богатите, за да дадат на бедните. Между всяка приказка има нещо общо. Това са началото и краят. Винаги започват с "имало едно време" и завършват с "заживели щастливо до края на дните си". Какво става след това никой не знае, но се предполага, че е хубаво.
Истинският живот не предлага тази порция удоволствия. Живота е изпълнен с поквара. Момчето на пазара го смачкват едрите копита на коне. Греховете пречупват красивите чувства. Постоянно чуваш какво тази извратена земя сътворява. В реалният живот даже слънцето не напича достатъчно силно или пък е толкова жарко, че изгаря всичко по пътя си.
Приказката на Меропа Морт беше реалността и в нея всичко се проваляше. Всичко ставаше точно така, както самата тя не искаше. Точно затова и докато вървеше по коридорите усещаше някакво напрежение, предвиждаше упрек, укор. И ето, че в един от поредните завои тя се спря на място. На няколко метра от нея се намираше най-големият й страх. Той крачеше като статуя, а когато я видя се спря. Белите му, стъклени очи се забиха в нейните благи като на кошута. Току що срещнала го, вече усещаше ледените тръпки, които пробиваха през кожата й. Мозъкът и тялото й се тресеше. Мъжът не се усмихна, но беше изключително доволен, че я вижда. Денят му ставаше все по-хубав. Първо тренировката в погребалното бюро, а сега и това. Вън слънцето залязваше бавно зад хоризонта, а тук всяка светлина в душата на момичето залязваше по същия начин само докато го гледа. Той тръгна към нея. Тя отстъпи крачка, но той направи нова напред и разстоянието между двамата не само, че не се увеличаваше ами напротив, то се съкращаваше прекалено бързо. Момичето даже не се усети кога се озова приклещена в една от стените. Мисълта за телепортация напълно бе напуснала умът й. Нямаше нужната сила пред осанката на този страшен мъж, нито времето да реагира.
Ръката му се вдигна и той докосна гърлото й. Прокара висулките си, наречени пръсти през продължението му и се застопори в единият му край. Напипваше пулсът й. Биеше толкова бясно. Като на животно усещащо последните си часове на този свят. Допирът му караше Меропа да замръзва. Температурата й падаше бясно. Опитваше се да пази самообладание, но беше трудно. Имаше чувството, че всеки момент просто ще припадне и ще заспи вечен сън.

/Бо опиши реакции и чувства, но без да се телепортираш и без да припадаш, после продължавам аз/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeЧет Окт 18, 2012 8:11 pm

Познатата фигура се материализира пред Меропа, влачейки след себе си мъгла от скръб, пронизителен вятър и обреченост. Ученичката им'а на разположение само няколко секунди, в които да се ужаси истински, преди да попадне в изпиваща всички жизнени сили клопка....
В този миг вътрешностите на девойката просто пламнаха. От студ. Цялата изгаряше от замръзване, мразът се забиваше в плътта й като милиарди прашинки от стъкълца. След срещата на некромансърката с този специфичен индивид й бе останал белег, който често и понякога дори безпричинно й докарваше състояния като втрисане, изпадане в бели сънища, гловоломно спадане на телесната температура ... Симптоми, които й се струваха по-ужасни от най-студената зима. Но сега. Сега, вече непоправимо ранена, се сблъскваше с него повторно и агонията бе много по-силна, отколкото някой би могъл да си представи. Меропа изпадна в пълна летаргия. Крайниците й изчезнаха, ня тяхно място се появиха две бекръвни висящи желета, тялото й се вцепени като сталактон; загуби картина и слух. В ушите й пищеше ледения рев на северняка, и покрай нея се простираше просто една белота, без хоризонт, без небе, без оттенък. Времето престана да съществува, а тленното бе безследно изчезнало под снега. Тя бе в студа и студът бе в нея. Двамата бяха едно неделимо цяло, едно безкрайно небитие. Морт веднъж бе попадала сред това поле на нищото, но тогава имаше повече сили. Тогава още притежаваше телесната си температура. Но Синк... Синк й я бе отнел. Той бе порязал некромансърката, бе изсмукал всичката топлина от тялото й като ледена пиявица. И сега Меропа не можеше да се бори. Умът й просто изключваше. Край, финито. Дърпаха щепсела от контакта. Отвътре всичко й загниваше, умираше, превръщаше се във висулка. Пръстите на Синк, два ледника, напипваха пулса й и просто го спираха. Ученичката усещаше как ритъмът на сърцето й се забавя и залинява... Първоначално той бучеше в сънната й артерия с едно бързо "туп туп туп туп", докато накрая не се превърна в печален звук, наподобяващ предмъртните стъпки на зомби. И Меропа, точно като една немъртва, се намираше на границата между живота и смъртта, несъзнаваща, не по-различна от порцеланова марионетка.........
Заспивай, Меропа.......
Заспивай и никога не отваряй очи...
Пс. - не е изпаднала в безсъзнание, не съм забравила. Д:

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeЧет Окт 18, 2012 8:47 pm

Коридорите изглеждаха привидно пусти, но все пак по тях не бяха само Меропа и Синк. Имаше и един друг, или по-скоро една, която сега обикаляше с трезва мисъл в ясна за себе си посока. Малките й крачета облечени с черни кожени боти пристъпваха тихо и леко плахо като зайче. Беше вързала черната си коса на кок, за да не й влиза в очите и да не пречи на приказното й лице. В едната си ръка държеше тънка книга. Вървеше към библиотеката, любимото й място в цялата сграда.
Но още преди да стигне до там попадна на гърба на заместник учителя, а зад него стоеше обездвижената Меропа, премряла, уплашена, направо ужасена. Тя видя ясно погледа й. Не издаваше и един звук, но очите й изразяваха параноя. Крещяха със силата, която гърлото й не й позволяваше. Все едно гледаше палач поставящ осъден на жертвеника.
Въпреки, че си беше казала да стои на страна от Морт и Тенар, сега не можеше да ги подмине безучастно. Доста често се сблъскваше с тях и с хора, които искаха да ги наранят по неразбираеми за нея причини. Момичето събра малка доза кураж и престъпи.
-Какво й правите? - чу се неравният й тон.
Синк обърна бавно глава и я видя. Стояща така несигурно, стискайки книгата си като защитен механизъм. Наистина беше много красива. Ненавиждаше я за това, че е протеже на Пахт, но даже той не можеше да отрече мистиката й. Беше съвършена.
-Таня Демоноподобна!
Гласът му разчупи пространството и се заби в мястото на сърцето й. Тя потръпна.
-Драго ми е да те видя.
-Пуснете я!
Той отмести ръка от Меропа и се обърна.
-Защо? Предпочиташ да заемеш нейното място ли? Трябва да призная, Лушиъс знае как да ви подбира.
Девойката отстъпи няколко крачки назад стреснато. В този момент Морт осъзнаваше какво става и пръстите й се раздвижиха. Кръвта се беше върнала в крайниците й, до толкова, че да може да се движи спокойно.
-Меропа. - провикна се Таня. - Бягай.
Некромансърката не отвърна, нима можеше да я остави сама с този индивид?
-Бягай. - повтори тя и момичето дотича до нея.
Синк се усмихна.
-Хайде, хайде Таня, нима се страхуваш от мен?
-Не се приближавайте повече. - повдигна тя ръка, но знаеше че няма да направи кой знае какво. Това развесели мъжът. Наистина беше сладко това демонче. Нямаше да я убие. Не. Или поне не днес.
-Отивай при Лу, той е в стаята си. Отивай бързо. Аз ще се оправя, не може да ме нарани.
Меропа не се чудеше много. Послуша я и хукна в обратната посока, изкачвайки се по стълбите за третия етаж където се намираха спалните помещения.
Таня и Синк останаха сами. Той се приближи до нея и я изгледа в огромните сини ириси. Хвана я за бузата и придърпа лицето й към неговото.
-Някой казвал ли ти е, че си много красива? Защо не оставиш онзи психопат и не дойдеш с мен?
-Виждам само един психопат и той е точно пред мен в момента.
Чернокосият се усмихна отново и я пусна.
-Малката имаше късмет, че се намеси.
Той повдигна ръката си така, че демонът спокойно можеше да мине под нея. След няколко секундно замисляне направи и точно това. Стисна книгата си и побегна. Право към библиотеката. Знаеше, че Синк няма да я нарани, но не мислеше да прекара и секунда повече в неговото присъствие. Този човек я плашеше. Когато остана единствен той тръгна натам на където се беше запътил. Всичко това беше доста интересно за него. Обичаше да си играе с хората на психическо ниво. Беше много добър в това, отдаваше му се.

/Бо, пиши в стаята на Лушиъс/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 28, 2013 12:01 am

Меропа последва съвета на мъжете и избяга в коридора. Разбира се, с това нищо не се бе свършило, защото я последваха ентусиазирана група зомбита, жадни да я разкъсат на парченца. Явно все пак щеше да се наложи да се бие? Може би вече бе време да преодолее несигурността в себе си.
Девойката, докато тичаше, разряза кожата на ръката си с пръст, все едно действаше със скалпел, отрови кръвта си (още малко да се отрови цялата) и я запрати към едно от чучелата, което в момента замахваше към нея с нещо като боздуган. "Киселината" попадна право върху лицето му, то изпищя като заклано прасе и изпусна оржието право в краката си. Няколко шипа се забиха върху ходилото му и то, разколебано между двата различни източника на болка, почна да се блъска и върти неистово наоколо, в отчаян опит да сложи край на мъките си. Некромансърката му помогна, като в удобен момент съумя да грабне оръжието му и, съответно, да смаже мозъка му. Чувството бе все едно схрускваш охлюв.
Водена от адреналина, Меропа бе загубила принципния си свян и просто действаше. Нямаше време да мили, да се притеснява. Оставяше се на първичната сила в себе си.
В този момент срещу нея се нахвърли друг мъртвец. Тя се завъртя и замахна към него с откраднатия боздуган, но не го уцели. При това назъбената бухалка продължи своята траектория настрани, повличайки и крехкото тяло на Морт със себе си. Ученичката за малко да загуби равновесие и да падне, но все пак се застопори и се наведе точно в момента, когато неживият се опита да отдели главата от врата й. Момичето, чието най-изявено умение бе телекинезата, веднага го хвана за крака с мисълта си и го провеси във въздуха. Неразбиращият мъж почна да мята ръце отчаяно и да рита с крака, но така и не можеше да се събори на земята. Въпреки това не се предаде и продължи да замахва с меча си към нея. Но девойката се отдалечи на известно разстояние от него, така че да е извън опасния му обсег. Грабна падналия на земята боздуган (който щеше да задържи, тъй като това бе първата й битка) и пак с помощта на съзнанието си го засили право към малкия мозък на противника. След миг зомбито престана да се клати и увисна безжизнено като сопол.
Меропа прибърза да си отдъхне, отслаби вниманието си и дори не разбра кога някой забива в гърба й нещо тежко, остро и изключително болезнено. За щастие, не бяха уцелили гръбнака й, но все пак усещането бе убийствено. Причерня й, загуби равновесие и за малко краката да й се подкосят. В крайна сметка удържа. Тя се обърна и добре че го направи, защото точно в този миг ятаганът на един грозен удодлив разбойник се заби в шиповете на боздугана. Не бе имала за цел да блокира удара му, бе действала съвсем произволно и бе чист късмет, че от всичко оръжието му бе попаднало точно на единственото място, което не бе част от тялото й. Зомбито издаде звук на хиена, на която току-що са откраднали прясната плячка. То измъкна острието и отново замахна към Меропа, но тя отскочи назад и й се размина. Тогава Морт продължи назад и назад и назад... докато не се допря до стената.... човек би си помислил, че е приклещена в капан, но! Каква изненада! Тя продължи да върви нагоре!! Ето че тренировката на Хълма даваше резултат.
Мъртвецът изглеждаше учуден, или по-точно бе един малоумен олигофрен, за когото такива трикове изглеждаха много обркващо. Е, все пак бе безмозъчен труп, изваден от гроба. Доста добре си се справяше като такъв, но не можем да очакваме гениалност от него, нали?
Като се опомни, той се засили към Меропа, но в това време тя вече бе стигнала на тавана. Главата му беше под нея и за нея бе доста лесна задача просто да изпусне боздугана върху кратуната му и да я счупи, точно както орлите хврълят камъни върху твърдите черупки на костенурките.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeПон Яну 28, 2013 11:36 am

В мига, в който Меропа замахна към зомбито, боздугана и пропусна. Но въпреки това, ходещият труп се строполи на земята. И то не от нейният удар, ами от този на Корнелиус. Мъжа стоеше на прага на сълбите, на около десетина метра от разиграващата се случка. Ръката му стоеше гордо изправена пред тялото, а от дланта му излизаше черна като нощта магия. Тя се стрелкаше върху гърлото на всяко същество, дръзнало да се появи от стаята и го сгромолясваше на пода в купчина рамазани кости и разложени меса.

- Браво, дребосък! - извика мъжа към момичето, което все още висеше от тавана като прилеп. - Вече можеш да слезеш. Хванахме ги!
Докато Меропа се разхождаше по тавана, слизайки към пода, зад Корнлиус се появи Боунс, предвождан от Дрейк и Дани. Дрейк водеше Боунс, като държеше тялото му приведено, а Дани просто се подпираше на него. При всяко едно по-сериозно дръпване от страна на некромансъра, гладиатора се озъбваше и го халосваше по главата с дръжката на кинжала, който държеше в ръката си.
- Стой мирен, ако ти е мил живота!
- Пфф...деца - възмути се едноокия и продължи да стои приведен към земята.
Когато Меропа слезе на земята, се приближи до мъжете.
- Къде са онези двамата?
- Измъкнаха се. - отвърна Дани. Личеше си че настроението му се скапа, при провалената задача.
- Все тая. Боунс ни е достатъчен. Водете го към Стаята за Мъчения.
Когато Боунс чу думите на предводителя, се опита да се измъкне, като се дръпна рязко назад. Но, там бе Дани, който само го подпря с ръка за да не мърда. Двамата го поведоха към стаята, а Корнелиус остана с момичето.
- Добре се справяш - поздрави я мъжа, след което я прегърна през рамо. - Ела с мен. Явно знаеш повече, отколкото ние.
Двамата се запътиха към уговореното място, където щяха да ги чакат двете момчета.


Бо, опиши пристигането си в стаята и как заварваш Боунс завързан на един стол. Свободно РП, след което ще се включа аз.

_________________
Коридорите     - Page 2 Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeСъб Фев 02, 2013 9:44 pm

Когато Меропа излезе от стаята за мъчение, цялата трепереше. Тялото й се тресеше, изгубило всякакъв контрол над себе си и още малко й оставаше да й се подкосят краката.
Причините за това бяха доста на брой. Бе изпитала нечовешки стрес, емоции и напрежение през този ден, всичките толкова наситени, толкова силни и пълни с адреналин.... Най-напред срещата с Боунс, после внезапната поява на мъжете, проявили интерес именно към Дориан, битката... изпадането й в безсъзнание... отнемането на първите човешки животи от нейната ръка (условно казано, все пак така или иначе вече си бяха умряли преди това), смъртната опасност, щастието от спасението.. бе станала свидетел на реално измъчване, а на всичкото отгоре се бе срещнала със Синк; а той, както е известно, не й влияеше особено добре. И най-вече...
Надеждата.
Тя още не осъзнаваше новината, която бе научила, и малко по малко почваше да изпада в дива еуфория.
Досега нещо в душата й бе загинало... Както когато докоснеш мъртво животинче и го усетиш толкова ледено, сковаващо върху пръстите си.... Студенината на смъртта те изпива, отнема топлината и надеждата ти, потапя те в океан от пронизваща агония... Но сега, сега й бяха казали, че Дориан бе жива ... и това я караше да се прероди!!!
Бремето, задушаващо я като увила се около гушата й змия, внезапно се вдигна и й се стори, че светът отново има смисъл, значение, човечност. Спомените за До вече не я караха да изпитва онова тъпо отчаяние и чувство за миров`o безсмислие, а напротив... струваше й се, че е започнал съдбоносен епизод, който в крайна сметка ще завърши с щастлив край, с намирането и завръщането на приятелката й. Сърцето й искаше да пее, да скача, да се радва.
Вярно, бе й трудно да повярва истинността на казаното от Боунс, но Корнелиус бе потвърдил, а тя вярваше на думата му. Все пак той бе управителят на това място и по подразбиране би трябвало да има нужните качества. Ако не бе сигурен, че учителят говори истината, Гробаря нямаше да изкаже мнението си.... Но той бе заявил позицията си с такава ясноста и решителност.... Значи все пак бе вярно, Дориан бе жива!
ДОРИАН БЕ ЖИВА!!!
Момичето се разпищя от щастие и почна да танцува и да се мята из коридора. Ако някой я видеше, сигурно щеше да я помисли за луда. Но на нея не й пукаше.
Трябваше веднага да каже на Геш!!!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeСря Фев 06, 2013 6:32 pm

Какво по-хубаво от това да се разхождаш необезпокояван в коридорите на някое пусто място. Е да Роузкил беше всичко, но не и пусто място, но в момента явно всички следваха своите задачи, защото по коридорите почти не се виждаше някоя жива душа. Тук там няколко момичета събрани на групички се виждаха как обсъждат нещо невероятно за тях и крайно отегчително за друг, но такъв е живота.
Докато ходеше и стигна буквално задънена улица и един прозорец просто подпря челото си на прозореца и се загледа в земята, която се виждаше през него.


/ Нещо като съм ядосана не ми се получават постовете /
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeЧет Фев 07, 2013 10:06 am

Понякога човек има нужда да спре и да се огледа, да остави звуците на околния свят да го погълнат и като малка прашинка да изчезне в необятното битие.Разговори, тропот, смях, глъч и шум, всяко едно нещо издаваше свой индивидуален звук, но когато на човек му се струпа доста от симфония, цялата тази мелодия може тягостно да раздира мозъка ти и да те докара до лудост.
И точно тук, на този прозорец, Мортем намери своята тишина, небето бе похлупило цялата околия и плътните облаци абсорбираха динамиката на сивата реалност и я пускаха надолу под формата на дъждовни капки.Тъжни, тежки капки се стичаха по стъклото все едно оплаквайки своя тленен път.Ако се загледаш можеш да разпознаеш нечие лице или забавна фигура и точно на този прозорец, тези капки с невидимата ръка на есенен художник изваяха формите на нежно женско лице.
Очите наподобяваха две малки езера, косите и се спускаха като диви потоци, а устните бяха побрали в себе си цял океан.
Мортем се загледа в това лице и изолира всичко около себе си, останаха само те двете.Нямаше представа колко дълго ще се задържи и дали на нейно място ще се появи друга фигура, затова водното момиче използва малкото оставащи секунди живот за да разкаже своята история.Тук някой би се обадил скептично, че капките не могат да говорят и трябва да си умопобъркан, за да ги чуеш, но всеки дъжд носи своята история, история за други светове и незнайни земи.И ако се вслушаш в ромоленето, ще чуеш и този напевен глас.Тази история, която щеше да чуе Мортем идваше от недрата на една долина, Долината на Сребристия вълк.Водното момиче разтвори прозрачните си устни и заговори с гласа на дива река:
- Не много отдавна, в незнайни гори тилилейски се родил сребрист вълк.След като излязъл на бял свят глутницата погубила вълчицата, понеже вълчето, което тя носела не било на мъжкия алфа, а на друг, скитащ из тази местност.Вълк, който се носел из долината като легенда и само пълната луна го била зървала.И във вените на това вълче течала кръвта на една легенда, то израснало само, под надзора на майката Природа. Денем скитало из ширните баири, а нощем пълната луна му разказвала приказки за неговия баща.Сребристия вълк бродил къде ли не за да открие своя баща, и една вечер на една самотна скала, уморен от търсенето , той се обърнал към Луната:
-Ти, пазителка на нощния небосвод, всевиждаща в дебрите на нощта , помогни ми да го открия.Търсих къде ли не, но не го виждам, единствена ти знаеш.
Луната отвърнала с нежния си глас:
-Ти го виждаш, всяка нощ, той се крие в потоците, от които пиеш вода, чуваш тихия му вой в пещерите, в които спиш, но все още нямаш очите за да го видиш.
Сребристия вълк замълчал и се замислил над казаното.Нощ след нощ идвал на тази скала и питал Луната за своя баща и ето, че се случило чудо.Имало пълнолуние, звездите се кланяли на своята Луна и вълкът отново се качил на реченото място.Този път не задал своя въпрос, а просто я съзерцавал, от гледката сърцето му се отворило и той прогледнал.Далеко, нейде долу на ширните поляни, лунните лъчи галели нощната трева.И ако се вгледаш съвсем добре, можеш да съзреш и една опашка и лекото ефирно очертание на вълк, който играе на гоненица с нощта.Това бил той.Сребристия вълк трябвало да измине много път, да научи много уроци и за да успее да го види.Трябвало да разбере, че зрението не се простира дотам докато стига взора ти, че не бива да приемаш нещата такива каквито са.Луната се усмихнала с бледа усмивка:
-Сега вече виждаш.Ти научи най-ценния урок, накара сърцето ти да прогледне и не го обрече на слепота като останалите.-тогава тя спуснала един от своите лъчи и помилвала козината му.
Лъчът бил като стълба и окъпал животното в сребриста светлина, миг на колебание и вълкът последвал лъча водещ към небосвода.И от този ден нататък, той и неговия баща бродели из горите на тази долина да търсят хора и животни, чиито сърца били затворени за околния свят.И ако ти един ден попаднеш на точното място в точното време, ще можеш да ги съзреш...Това ще е твоят дар от съдбата.

Дъждовните капки трепнали за миг и се разпръснали във всички посоки, от женското лице не останало и следа...само звука на онова омайно ромолене и може би някъде измежду тях онзи вълчи вой, достатъчно силен, че да пробуди едно заспало сърце...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeЧет Фев 07, 2013 1:27 pm

Историята беше завладяваща. Разкриваше много. Но само ако схванеш смисъла. И все пак беше просто приказка. История от отминалите дни. Затова и момичето искаше да се върне в реалността. Реалност, в която капките не говорят, в която доброто не съществуваше и всички търсеха изгода от другите. Такъв беше живота в днешно време. А сърцата на всички бяха вкаменени, закоравели, напълно изгубени. И след обучението си сигурно и с нея щеше да стане същото.
Мо се свлече по стената напълно безпомощна. Усещаше, че е по-студена на допир от нормалните хора, че е по-сляпа от тях. Но все още стоеше тук. Стария и живот и липсваше, не беше цвете за мирисане, но беше у дома. На мястото, където се чувстваше защитена и обичана. А тук ... тук нямаше нищо.
Мо слушаше ромоленето на дъжда, как звуците се преплитаха в успокояваща мелодия. Но не само това чуваше. Имаше и нещо друго. В главата и се забиха писъците на мъчениците от спомените, които сега са затворници на времето. В този дъжд нямаше нищо повече от нейните собствени сълзи, които не се подаваха, но вътрешно извираха.
Сигурно отстрани изгледаше странно, и без съмнение е така, но в момента Мо усещаше как нечия ръка стиска гърлото и и я задушава. А друга ръка, подобна на тази на врата и пък биеше с чук в главата и. Духа и се пречупваше и оставаше само следи, че е имала такъв. А очите и бавно започнаха да стават все по-невинни и невинни. Попадна в черна дупка и не можеше да излезе от нея. Напълно попаднала в ръба на отчаянието. Опитваща се да разреши проблемите си сама. Но какви проблеми? В този свят където времето не можеше да я убие, и предателството царуваше. Където истината и лъжата са близки една до друга и не можеше да ги различи. В този свят имаше едно същество, което я караше да иска да живее, а сега и той беше далеч. Да, ако не беше Грегъри досега да се е пречупила и да е станала храна на демони.
Когато отново отвори очи те не бяха нито червени, нито черни. Нямаха онази жестокост или досада. Сега в тях се четеше добродушие, виждаше се какво изпитва сърцето и. Онова, което устните не казваха.
Липсваше и! Грегъри, ада, Себастиян Дантес. Всичките онези стражи, дори досадната лелка, която я учеше на обноски.
Мортем хвана главата си и се сви на едно място. Започна леко да потрепва и да осъзнава, че се превръщаше в друг човек.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeЧет Фев 07, 2013 1:52 pm

Достигането до себе си винаги е трудно и изпълнено с бурени, които да се забиват в краката ти, докато минаваш предългият път до себеоопознаването. Този на Мортем беше толкова дълъг и с толкова изникващи плевели, че все още не можеше да стигне до краят му. Ходът й продължаваше година след година, без да е открила това, което иска. Само различни части, различни характеристики, инстинкти и качества, добри или лоши. Но и този край щеше да дойде. Рано или късно щеше да дойде, колкото и да не й се вярваше.
Сега бе придобила онази човечност и милосърдие, на което толкова държеше. Покажеше ли се на повърхността, тя го сграбчваше жарко и хищно и не му даваше да си отиде. Понякога то оставаше доста дълго, друг път се случваше нещо, което го прогонваше и то се изпаряваше, за да даде зелена светлина на онази жестокост. Но в повечето пъти се застояваше и това топлеше умореното й, но все още туптящо сърце. Дали бе Грегъри, Себастиан или някой друг няма значение. Докато все още има и една искрица, пораждаща в нея надежда, тя щеше да я пази с цената на всичко. До сетният си дъх, ако такъв изобщо някога дойде.....
Сгушилото се като пашкул момиче, усети една чужда ръка върху главата си и тя не беше въображаема,а истинска от плът и кръв. Розавокосата повдигна очи и видя онези ледено бели. Синк седеше над нея и я наблюдаваше.
-Какво правиш тук?
-Просто си седя. - измътолеви тя, защото така или иначе нямаше ясен отговор за позата си.
-Смяташ ли да учиш днес?
-Може би. Вие не пазите ли Боунс?
-Имам малко време. Някой трябва да се грижи за гнидите. Хайде, идвай, докато все още имам възможност.
Той я пусна и се отправи към Погребалното бюро, където нямаше никой, защото всички бяха предпочели да се скатаят при липсата на учители, а и още не беше решено кога и как ще стане замяната с нов или нови.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeПон Мар 04, 2013 9:38 pm

Когато излязоха от Погребалното бюро, Меропа усети, че Таня бе малко притеснена. Бе се сгушила, присвила, като че ли нещо я притесняваше. Къдравокоската правилно предположи, че се дължеше на факта, че й предстоеше за прв път да прекара толкова много време в компанията й.. По принцип демонката се смущаваше да общува, камо ли пък точно с Меропа, при това за такова продължително време..
Затова и Морт се опита да я накара да се отпусне. Стратегията й? Много просто. Щеше да разчовърка точно темата, която най-вероятно глождеше съзнанието й, въпреки че вече бяха обсъдили въпроса достатъчно ясно...
- Чудя се как ли се справя Виктор в момента, а? - подхвърли уж невинно - Какъв лош късмет, падна се точно на Синк. Дано всичко да е наред...
Сега като се замисли, това наистина си беше повод за притеснение. Изведнъж й стана малко напрегнато и я присви сърцето. Имайки предвид нейните особени взаимоотношения с новия учител, можем да съдим какъв ужас я караше да изпитва идеята за урок, проведен под неговото ръководство. Изобщо не би се поколебал да убие, ако някой го подразни... А Вики си беше цапнат в устата. О, Боже, дано да си бе стоял мирен, че иначе... !
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeВто Мар 05, 2013 5:16 pm

Двете момичета вървяха по коридора с глухи стъпки, всяка отправила поглед в различна посока. Меропа устремено право напред, а Таня, забила го в земята, като виновно дете, което върви до току що нахокалата му го майка. Когато Геш предложи абсурдната или може би гениалната идея двете да прекарат известно време заедно, никоя не каза нищо. Никоя не се осмели да вземе решението от името на двете. Неусетно, те просто станаха от земята и тръгнаха към изхода редом една до друга. Сега даже разговаряха или се опитваха да пресъздадат нещо наподобяващо разговор. Таня все още се чудеше на предложението на домакина. Какво искаше да постигне? Да ги измъчва ли? Или може би смяташе, че нещата ще се развият по друг начин. Той често правеше неща, които се считаха за интриги, като сега тук, но също толкова често зад тези му действия се криеше нещо друго, което не споделяше. То излизаше само на повърхността след време в най-неочакваният момент, по най-неочакваният начин. А що се отнасяше до приятелите му, начина винаги е бил за добро.
Двете девойки, толкова еднотипни всяка за себе си му бяха близки. Много близки. Едната познаваше от години, израстна пред очите му, под крилото на Пахт и той много я обичаше. А другата, е нея познаваше приблизително от скоро, но също толкова успешно влезе под кожата му. Малко хора заслужаваха неговото приятелство и някак си Меропа успя да се пребори с предразсъдъците му.
Сега, крачейки тихо, Морт се осмели да поеме контрола в свои ръце, защото реално харесваше този демон и искаше някак си да я предразположи.
-Чудя се как ли се справя Виктор в момента, а? Какъв лош късмет, падна се точно на Синк. Дано всичко да е наред...
Когато чу името му, чернокосата леко потръпна. Мисълта, че само преди малко му се бе отдала до краен предел, а сега няколко часа по-късно, беше с бившата му, я караше да се чувства леко неудобно, защото все още й беше съвестно. Може би не трябваше, но такава си беше тя. И за да отбегне темата, тя превключи не за Тенар, а за самият учител.
-Всъщност Синк не е толкова лош, колкото го мислят всички. Вярно е, че е доста жесток, но е човек, който е превърнал мечтата си в цел и се стреми да я постигне по собственият си метод. Колкото и наивно да звучи, склонна съм да вярвам повече на него, отколкото на Боунс, примерно, защото той не крие това, което е в душата му. Излага го спокойно на показ и е въпрос на лично решение дали ще го приемеш такъв какъвто е или ще го мразиш. Но и в двата случая, той може да те научи на много именно заради тази жестокост. Учи те на нещо много важно.
-Какво е то? - полюбопитства Меропа.
-Да оцеляваш.
Като се замисли, това си беше самата истина. Той е безскрупулен, студенокръвен и безпощаден, но точно тези му качества те карат зверски да запазиш живота си. А това може да се счита за доста полезно качество.
Изведнъж Таня се спря в крачката си и се загледа в една от вратите. Сякаш събрала смелост, тя се престраши да попита:
-Искаш ли....да пийнем нещо?
Намираха се точно пред игралната зала и сега идеята за една разхлаждаща или пък топла напитка й се стори добра.

/Бо, реши дали приемаш. Ако да, пиши в Игралната зала, ако не, поеми по собственият си път./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeВто Мар 12, 2013 8:25 pm

Виктор и потайната учителка обикаляха из имението мълчаливи, всеки потънал в мислите си. Докато Клаудия съвсем бе забравила за младежа до себе си (той се бе превърнал за нея почти в един акомпаниращ фон), то неговото внимание бе изцяло обърнато към нея. Ха, ново лице в галерията от образи на Роузкилл! Но тя изглеждаше здравомислеща.... Как изобщо бе възможно? Вики й хвърляше потайни погледи, за да може да си опресни картината на сериозното й, трезво изражение. Може би пък всичко бе само една илюзия. Кой знае какво се криеше зад земната обвивка. Вече бе престанал да вярва на първите си впечатления за хората. Да не говорим, че не бе видял кой знае колко от тази все още неопазната, дори не си бяха говорили за повече от минута..
Така бе мислил Лушиъс за пълно копеле, но се оказа, че всъщност е стойностен човек...въпреки всичките си мнооого изнервящи особености. И все пак би предпочел по възможност да не прекарва цял ден в компанията му. И за Меропа бе повярвал, че е вярна и всеотдайна и че наистина го обича, но... ето как в живота се случват шокиращи обрати, които разбулват околните и ги докарват до първичната им, истинска същност, много по-различна от онази, с която са се представяли пред теб....
Корнелиус го нямаше в нито една от проверените зали. Скоро възможностите им почнаха да се смаляват, докато не остана една единствена - Игралната зала. Вероятно трябваше да минат първо оттам, но тя се бе оказала най-далечната дестинация в цялото имение...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeПон Мар 25, 2013 6:38 pm

Виктор на секундата догони Таня и я спря в коридорите, докато все още не бе имала възможността да се отдалечи достатъчно. Не бе сигурен защо бе избягала, не знаеше дали не е наранил чувствата й по някакъв начин. Обаче очевидно двамата с Меропа я бяха засегнали и той не можеше да си прости това. Трябваше незабавно да разбере какъв е проблемът и да се опита да го поправи.
- Почакай.... - прегърна я нежно, милвайки я по косата - Какво се случи? Да не би да те засегнахме с приказките си? Съжалявам, задето стана толкова тежко и задушевно, просто това е малко по-деликатна ситуация и е неизбежно да не стане напрегнато... Изобщо не биваше да те замесвам, ти си толкова мила и добродушна, а те натоварихме с такива неприятни теми. Всъщност нещата не са толкова страшни, както ти се сториха... - Той не подозираше, че всъщност се бе разстроила не дотолкова от сблъсъка помежду им (макар че действително бе останала разочарована, тъй като приказните й фантазии обрисуваха едно идеализирано помиряване); дали щеше да проумее нейния вид привързаност към Лушиъс, или щеше да изревнува, тъй като за пореден път този мъж го изместваше до някаква степен от сърцето на любимата му? Но не, когато ставаше въпрос за Таня, Виктор проявяваше невиждано дотогава разбиране и проницателност... Той щеше да разбере и приеме чувствата й, даже да я утеши...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitimeПет Мар 29, 2013 10:31 am

Момичето крачеше из коридора потънала в своите тъмни съмнения и терзания и дори не чу кога зад гърба й се разнесоха допълнителните стъпки на възлюбеният й. Той нямаше никакво намерение да я оставя да се скита сама из имението в подобно състояние и пренебрегвайки почти моментално Меропа се изстреля от столовата като пусната на свобода стрела, догонваща своята жертва. В случая жертвата не беше в опасност. Напротив, той я обгърна както беше с гръб и помилва косите й в опит да я успокои.
- Почакай....Какво се случи? Да не би да те засегнахме с приказките си? Съжалявам, задето стана толкова тежко и задушевно, просто това е малко по-деликатна ситуация и е неизбежно да не стане напрегнато... Изобщо не биваше да те замесвам, ти си толкова мила и добродушна, а те натоварихме с такива неприятни теми. Всъщност нещата не са толкова страшни, както ти се сториха...
Таня седеше безмълвно, отпуснала се в ръцете му, а сълзите й вече напираха и всеки момент щяха да потекат по мекото й, бледо лице, но тя нямаше против, защото твърде дълго беше задържала огорчението в себе си. Думите му я накараха съвсем леко да се усмихне. Този глупчо. Беше толкова нежен и внимателен с нея, може би прекалено. Да, тя беше като едно крехко цвете, което всеки момент може да се счупи от полъха на вятъра, което често й играеше лоша шега. Много пъти й се е искало да бъде като него, като Лу или Геш. Те са силни, не се страхуват от нищо и са борбени. А тя! Винаги ли някой ще трябва да я брани? Може би това бе нейната участ, която нямаше как да промени, защото сърцето й не позволяваше да се промени.
-Не... - поклати леко глава -Не е за това. Макар че....ми се искаше с нея да се оправите. Тя наистина е един добър човек.
Виктор не отговори. Знаеше вътре в себе си, че е права. Че Меропа е едно заблудено момиче, което търси своя път, защото той й бе отнет още като малка. Но въпреки това гордостта му не му позволяваше да го признае и да приеме решенията й.
-Тогава защо...
-Заради Лушиъс. - изпревари го демонът.
Когато чу това име, една малка част от гръбначният стълб на Тенар изщрака, все едно бе прободена с тънка игла.
-Липсва ми толкова много. Той...той е мой наставник, мой спасител и....и....
Сега си спомни. Корнелиус му го беше казал преди време. Пахт я е взел от Бога на смъртта за сметка на голяма услуга. Връзката им е толкова силна, че едва ли някой би могъл да я прекъсне. Не го интересуваше каква е услугата. Ако не го беше направил, той никога нямаше да има възможността да я види, да я познава, камо ли някога да я докосва.
-И...сега го няма и не знам дали някога ще се върне...
Ето ги и първите сълзи. Те потекоха по бялата кожа и намериха своята пътека надолу към деколтето на девойката.
-Липсва ми....адски много ми липсва. Без него се чувствам слаба, незапълнена.
Таня се откъсна от него, обърна се, така че да са лице в лице, а нейното беше като на страдалец.
-Страхувам се, Вики.... - изхлипа красавицата. -Страхувам се за него...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Коридорите     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите     - Page 2 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Коридорите
Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл-
Идете на: