ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Бялата гора

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Бялата гора    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Бялата гора    Бялата гора    - Page 2 Icon_minitimeСъб Сеп 22, 2012 2:05 pm

First topic message reminder :

Намираща се между града и цитаделата, гората е обсипана с вечния сняг на Центъра. Оградена от началните планински върхове, тя е бедна откъм растителност, както и открита за нападение, без много места за криене. Въпреки всичко в нея има бегъл животински вид, макар и рядко да може да се види.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Райден

Райден

Брой мнения : 210
Join date : 28.12.2012
Age : 23

Бялата гора    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Бялата гора    Бялата гора    - Page 2 Icon_minitimeПон Сеп 09, 2013 1:18 pm

Лунната светлина лесно се процеждаше през значително рядката структура на гората и създаваше илюзия за хиляди танцуващи сенки на фона на огромната осветена шир. Играта между черно и бяло и лъчистия отблясък на снега правеха карината нереално вълшебна за среднощна гориста местност.
Рен се хлъзна от седлото и поведе Фантом между дърветата в търсена на малко по-закътано или поне място, от което да има добра видимост. При успех тя ще я има, а другите случайни минувачи нямаше да я имат - към нея.
Стъпките по снега чертаеха диря между дърветата в търсена на подходящото място, а лекия ветрец ги замиташе неусетно след това. Не след дълго чернокоската откри идеално място, което се пораждаше само като надежда в мислите й - до сега.
Малко скупчване от различно по дебелина и височина стволове на дървета образуваше като нища, която оставяше две единствени отворени пространства - една малко и едва забележима от към гърба им и по-широк в предната част, която щеше да остане под око. Разпъването на брезента се оказа едва необходимо, защото мястото можеше спокойно да се нарече закътано тясно. Последваха го всички останали неща, които бяга скупчени в задния отвор.
-Хайде де, няма да те оставя с целия багаж по теб. Ама няма да ми инатиш.
О, можело да се изненада кон. Или той беше по-умен от половината хора, които познаваше или лудостта й прогресираше изненадващо бързо.
Разположението им бе по-стратегическо отколкото можеше да се наложи за единия му сън. Кой би си помислил, че ще състаяш военна политика, за да си легнеш за час-два.
Фантом бе настанен с глава към малкия отвор и тяло, което в по-голямата си част закриваше големия. Рен от своя страна трябваще да легне в създалата се дъпка между жребеца и дърветата и да наблюдава уж затворената от тялото му открита площ. По-план беше така преди девойката да се скупчи по плътно в сивкавия красавец с идеята, че ще избезне скоченяването на някоя открита част на тялото си.
-Ще се топлим взаимно. И да не съм чула пръхтене за нищо различно от съгласие!
В крайна сметка Рен потъна в полусънното си състояни легнала между предните и задните крака на Фантом, извърнала лице към откритата част.
Готова да скокне при всеки появил се шум, дори този, който рядко можеше да се чуе. Щяха да усетят всичко тръгнало към тях, а асасинката тихо се надяваше това да се окаже само първия намек за слънце. В най-лошия случай.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Бялата гора    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Бялата гора    Бялата гора    - Page 2 Icon_minitimeВто Сеп 10, 2013 7:55 am

Нощта тук минаваше прекалено бавно, за да се застоиш и да броиш изтичащите минути. Вечният зимен климат не ти позволяваше да следиш потока на времето. То сякаш бе спряло и единствено денят и вечерта слагаха някакви определени контури, по които да се водиш. Но за часът, по-добре да не питаш. Тук рядко използваха часовници или каквито и да е други измерителни средства. Ежедневието на варварите бе изпълнено с неспиращи задължения, тренировки и изготвяне на метални провизии. Събуждаха се с първите лъчи и си лягаха в късните часове, след като луната веднъж изгрее. А снегът...той не познаваше милост. Рен смяташе, че ще й е лесно, че може да привикне към всяко условие, но се бъркаше и съвсем скоро осъзна заблудата си. Дори кореняците срещаха трудности, камо ли една чужденка, която не бе свикнала на подобни природни явления. Снегът тук не бе просто наросил, не бе образувал лека пелерина. Той бе навсякъде. Огромните, дълбоки преспи стигаха чак до колената, а тази рокля...излишно е да казвам колко предпазваше. Студът тук, се различаваше от този в пустинята. Там нощите бяха сухи и плющящи. Тук бяха вкочанителни. Дори сега, дори в просъница зъбите й тракаха, а крайниците посиняваха, и единствено козината на животното я предпазваше достатъчно, че да не се нуждае от ампутация на сутринта. Но пък беше красиво, по един особен, собствен начин. Не мога да отрека, че белотата, простираща се до където ти хване погледа, че и над него, бе забележителна. Носеше усещането за чистота и извисеност. Въздухът бе бистър, такъв, който смразяваше ноздрите, но пък и ги отпушваше. Рядката растителност подчертаваше фона на голота, трудно прикритие и риск, но пък момичето обичаше рискът. Може би за него живееше. Затова и се нави на подобна мисия.
Но за сега, можеше да дремне поне за няколко часа, които й се сториха като цяла вечност. Очакването си казваше думата и нетърпението се засилваше до непоносимо. Знаеше, че с идването на сутринта, идват и задълженията. Идват осмислянията, изграждането на тактики, за които никой не можеше да й помогне. Бе оставена сама и трябваше да се справи по най-добрия възможен начин. Как да намери лорда, как да му привлече вниманието, как да стигне до него. Все въпроси, от които зависеха бъдещия успех на начинанието й.
В крайна сметка, слънцето се откри на небосвода. Не, че промени нещо. Не затопли въздуха, не омекоти студа. Едва едва облизваше кожата, колкото за да свети. Нищо друго. Момичето се събуди не от него обаче, а от ропота на копита, търкащи се в снежната постеля. Инстинктите й се обадиха на минутата и рязко отвори очи. Сгуши се зад Фантом, с ръка на оръжието си и зачака. На тридесетина метра от нея, премина малка групичка конници, устремена централно към града. Галопираха толкова бързо и целенасочено, че убийцата не попадна в обсега им. Явно ги чакаше спешна работа и нямаха време дори да погледнат в страни. В крайна сметка не се наложи да се защитава. Едно добро начало на деня, но колко щеше да продължи така? Кога ли късмета й щеше да изневери?
Когато се успокои, Райден се изправи и се зае да разтрива мускулите си, за да ги раздвижи. С изненада установи, че те са твърди и трудно разтегателни, като механични, като машинни части, които имат нужда от смазка.
-Мамка му и студа! - изпсува девойката, а жребецът се съгласи с нея, изпъхтявайки.
След кратката закуска и за двамата, бе време да продължат. Красавицата се метна на неоседлания му гръб, изплющя с юздите и животното хукна по дирите на минувачите от преди малко. Знаеше, че ако следва следите им, те щяха да я отведат до центъра на града, а от там....всичко бе в нейните ръце.

/Дили, аз няма с какво да ти помогна за сега. Сама трябва да решиш какво да правиш и как да научиш къде се подвизава въпросния господин./

_________________
Бялата гора    - Page 2 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Бялата гора    - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Бялата гора    Бялата гора    - Page 2 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Бялата гора
Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Корнор-
Идете на: