ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Морето

Go down 
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Морето           Empty
ПисанеЗаглавие: Морето    Морето           Icon_minitimeЧет Яну 03, 2013 2:26 pm

Пълноводната, бистра вода винаги е примамвала хората. Тук и само тук можете да се насладите на морските вълни, лекият бриз и делфините, които често могат да бъдат видени. От тук се стига до легендарният Пиратски залив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Морето           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Морето    Морето           Icon_minitimeСъб Яну 26, 2013 1:35 pm

Аш се превърна в истинско дете. От онези веселите, които се радват на всичко и всички. Които превръщат всяка ситуация в забавна игра. А днес явно беше ден за игри.
Избягал в морето, сега той плацикаше напред-назад, наляво-надясно и се мъчеше да хване течението. Все пак можеше да плува, но моретата не са точно като басейните, нали? Не са толкова спокойни и вълните им често те отклоняват от първоначално поетия път. Но младока нямаше против. Толкова се радваше, че вече нито студа, нито бурната вода не го интересуваха. Не разбирате ли какво значи всичко това за него? Та той е на море! Една от мечтите му най-накрая се сбъдна и нямаше нищо на този свят, което можеше да развали настроението му. Страха обаче е друг въпрос.
Докато се придвижваше все по-навътре и по-надълбоко, нещо привлече вниманието му. Подаде глава и видя на известно разстояние от себе си перка на акула. Тя кръжеше под водата и все повече се приближаваше до него. Паниката го обзе и без да се замисли се разкрещя:
-Акулааааа, акулаааааааааа, ааааааааааааааааа..........
Обърна се и почна да плува наобратно, но беше твърде бавен. Морското животно, явно беше минало под тялото му и ето, че отново изскочи право пред него, карайки го да цопне назад и още повече да се развика:
-Аааааааааа, не ме яж, не ме яж.....
Тогава най-неочаквано на мястото, където беше перката рязко се надигна не подводният звяр, а учителят му, чиято коса падаше мокра навсякъде, а най-вече пред лицето му. Това още повече ужаси младият ни герой и поредният вик последва:
-Ааааааааа, морско чудовище, морско чудовище.
Пляскаше с ръце, докато не чу познат смях, който го накара да се сепне и да погледне по-внимателно към "чудовището". Бишъп заглади косите си и откри хубавото си лице.
-Хахахахааааа, колко си лесен. Направо не е за вярване. Такова шубе си.
Менторът му, му се подиграваше, сочейки го с пръст, като си отмъщаваше за медузата преди малко, а Аш гледаше глупаво, чувствайки се още по-глупаво.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Морето           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Морето    Морето           Icon_minitimeСъб Яну 26, 2013 5:14 pm

Някой май си го търсеше! Ама че напаст! Не можах ли да се падна на някой по-нормален учител, а не на този перко?
Заобиколих г-н Бишъп и се отправих право към плажа. Но през целият път, чувах единствено подигравателния му смях. "Хаха", "Хаха", "Хаха"... Лазеше ми по нервите. Обърнах се и го изгледах лошо.
- Добре де, разбрах. Тъп съм!
Но, учителя ми не спря да ми се хили насреща. А на всичкото отгоре, представете си, продължаваше без никакъв срам да ме сочи с пръст, сякаш имах изакано на главата от някоя птица. Даже, няколко души, които се намираха по-близо до нас, спряха плуването си само и само за да видят защо се смее толкова много този човек.
Вече почти бях стигнал брега. Водата ми стигаш малко над слабините и се движех по-лесно. Но, смеха зад мен не спираше. Онзи боботещ смях, който щеше да ми пръсне главата. Накрая, чашата преля в морето!
Още докато ръцете ми бяха под водата, пуснах магията си в действие. Не знаех дали щеше да се получи, но се надявах да стане това, което исках. Насочих силата си право към недрата на плажа, където се криеха всички онези малки гадинки и бактерии. Търсех нещо живо, нещо лепкаво...което да ми помогне.
И, скоро го намерих. Усетих силата му, живота му и всичко което мърдаше в тази душа. Беше някакво много простовато водорасло, което можеше само да се храни с малките рибки около себе си, изпускайки лепкави неща с клонките си. Как разбрах ли? Усещах токсините му, които се съпротивляваха с магията ми. Но, това бе само едно глупаво растение, чиято структура не бе толкова сложна. Поех контрола над него след броени секунди, като продължавах най-спокойно да си излизам от водата. Малко преди ръцете ми да излязат над водата, пуснах една по-силна струя магия, карайки растението да порасне няколко пъти, колкото размера си. После, атакувах!
Последното нещо, което чух зад гърба си, бе нещо от сорта на "Ха-ха-ха-хабнбрбрбр...аааа...".
С доволна усмивка излязох на топлия пясък. Приближих се до чадъра и се проснах по корем. Бях спрял отдавна магията си и най-вероятно г-н Бишъп в момента щеше да дойде да ме нарита. Е, поне в момента бяхме на равно.
Скоро усетих първите лъчи на слънцето, които запариха по бузите на дупето ми. Причиняваха ми лека болка, а и солената вода не ми се отрази много добре. Усещах гадни сърбежи.
- Мамка му - изругах недоволно.
Един път да попадна на място, за което съм мечтал толкова време и ще имам такава гадна пречка, за да не мога да плувам. Голям късмет, няма що!

_________________
Морето           Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Морето           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Морето    Морето           Icon_minitimeСъб Яну 26, 2013 9:00 pm

Хейз тупна до Аш и блажено се подпря на едната си ръка. В другата държеше нещо, което младокът не беше виждал може би от години. учителят му сладко сладко ближеше най-горната от общо три топки сладолед, подредено поставени във вафлена фунийка.
-От къде го взехте? - ентусиазирано попита ученика.
-А, това ли? От онази чаровна госпожица на бара.
Мъжът посочи към малкият дървен бар, построен в средата на плажната ивица, където едно привлекателно момиче бъркаше коктейли и раздаваше освежителни безалкохолни.
-Наистина?
-Наистина. Много е мила.
тогава още нещо направи впечатление на Аш. Бишъп съвсем спокойно седеше на задните си части и сякаш болката от камшика бе отминала напълно.
-Ама вас не ви ли боли?
-Кое?
-Задника, как кое?
-А, не. Нима не се сети до сега да се излекуваш?
Гемиите на Аш буквално потънаха. Как не се беше сетил за това по-рано? Можеше да си спести много неприятности и плуването му да не бъде проблем.
-Ами не....
-Хахаха, така си и мислех. Няма да позволя на Нийл да ми развали почивката все пак. Хайде, защо не се излекуваш и не си вземеш едно от тези. Божествени са. - каза развеселено той, като продължаваше да облизва стичащият се от топлината ягодов сладолед.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Морето           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Морето    Морето           Icon_minitimeНед Яну 27, 2013 8:09 am

Ама че съм смотана гъска! Наистина, как не се бях сетил по-рано за това?
Добре де, щях да се излекувам. Изправих се на едната си страна и погледнах към учителя си. А той, сладко си ближеше сладоледа, без да ми обръща внимание.
Заех се с лечението. Седнах в поза подобна на "Лотус", но без да кръстосвам крака. Така можех да достигна по-лесно до дупето си, без да се гърча на пясъка или пък хората около мен да ми се чудят, какво правя. Допрях ръце в таза си и отново използвах магията си. Пуснах я по цялото продължение на кожата ми, че дори и под хавлията, за да покрие всички рани, които не се виждаха в момента. Честно, да си призная...малко ме гъделичкаше. Но, трябваше да изтърпя това чувство, ако исках раните ми да заздравеят. Енергията се движеше бавно по тялото ми и обгръщаше всяко наранено място, което след секунди изчезваше. Подпухналите белези от камшика намаляваха, докато не станеха малки червени чертички, които след около минута вече липсваха.
Когато спрях да усещам парещата болка от слънцето, скочих на крака. Извърнах глава настрани за да огледам дупето си и се засмях.

- Я, то като ново бе! - погледнах към учителя си и му благодарих. После се извърнах рязко назад и затичах за сладолед..

_________________
Морето           Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Морето           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Морето    Морето           Icon_minitimeПет Фев 01, 2013 9:40 am

Брех че голяма конкуренция се навъди. Бях почти сигурен, че учителя ми ще е по-добър плувец от мен, тъй като доста бързо ме бе задминал в малката ни гонка одеве. За другите момчета не можах да кажа нищо, защото не ги познавах. Но, определено нямах намерението да се отказвам от състезанието. Дори да не спечелех целувката от барманката, щях да го преживея най-вече заради това, че предложението ми за брак си бе просто една шега от моя страна.
Обаче, тук нямаше стартова площадка или някой, който да ни подготви преди това. Още преди да се усетя, 3те момчета които явно се познаваха от преди се затичаха право към водата. Учителя ми и той най-нагло го направи, като ми подвикна докато тичаше напред :
- Хайде Аш, изоставаш...
Нямах време за губене и се затичах право към тях крещейки:
- Хей, нечестници! Чакайте меее....
Но, никой нямаше това намерение. Чух единствено подигравателния им смях, показващ последното ми място.
О, така ли? Сега ще видите!
Почти настигнах г-н Бишъп, преди да се е хвърлил във водата. За разлика от него, аз тичах малко по-бързо по плажа.
Така се бях засилил, че ми трябваха само три или четири стъпки във водата, че тя да стигне до коленете ми. В този момент, се хвърлих стремглаво напред. Загребах с ръце колкото можех по-силно, за да се оттласкам по-бързо към задминалите ме момчета. Усещах дори почвата по пръстите си, тъй като първоначално бях все още "на плиткото", както казваха хората. После, не щеш ли, ударих нещо. Един път, два, три...при което извърнах глава надясно, докато замахвах с лявата си ръка и до мен видях едно от момчетата участващи в състезанието. Явно маховете ми с ръка бяха твърде близо до него и когато я изкарах над водата, го удрях всеки път. "Супер!"- помислих си.
Продължих да плувам по същият начин. Когато започвах замаха си с дясната си ръка, извъртах глава в същата посока и поглеждах към момчето. Фиксирах го с поглед и после се опитвах да се хвана за него и да го издърпам в по-задна позиция. Първият път, не успях. Вторият, закачих леко банският му, което го накара да се стресне и да забави малко ход, което бе идеален момент да го докопам за рамото. Превъртях бързо ръцете си и...следващото ми докопване до тялото му бе още по-здраво. Стиснах го за рамото и като делфин се хвърлих поне половин метър пред него.
В следващите няколко загребвания, се опитах да огледам обстановката пред себе си. Този път, смених начина на плуване, като изхвърлях тялото си напред, а двете си ръце оставях едновременно да се приберат към тялото ми. После пак ги изпъвах и повтарях движението, което бе доста изморяващо. Успях да видя няколко фигури пред мен. Не знаех точно колко. Може би две или три, което ме мотивираше още повече. Шамандурата бе все още далеч и се движехме в правилна посока, но плуването ми доста ме изморяваше, за това се върнах към старият стил, в който сменях ръцете си една след друга и си поемах всеки път въздух, като извивах странично глава.

_________________
Морето           Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Морето           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Морето    Морето           Icon_minitimeПет Фев 01, 2013 1:47 pm

Надпреварата вървеше с всичка сила. Всеки се стараеше, кой повече, кой по-малко. Кой изготвяше стратегии, кой се осланяше само на физическите си умения. Пет мъже, борещи се за една единствена целувка. Звучи някак си романтично и приказно като се замислим. Но в нашият случай те не се дуелираха или биеха с някоя ламя или хала, а просто плуваха. Но морето може да е достатъчно опасен враг, ако реши.
Напред се виждаше шамандурата, която все повече се открояваше между вълните. Пред Аш имаше само едно момче, а зад него бързо се приближаваше Бишъп. Останалите двама едва ли щяха да се класират. За сега младежът водеше, но има нещо, което забравяме. Аш е маг, природата е благосклонно настроена към тези като него и ето, че на завоя, когато трябваше да обърнат и да поемат обратно, една вълна се заби в тялото на предводителя, като го забави и откри хоризонта за зеленокосият. Той бързо превъртя тялото си под водата, като за момент се озова по гръб, а после пак се върна в първоначална фигура и продължи с всички сили, видял светлина в тунела. Хейз също се преобърна безпроблемно и сега двамата бяха на началните места, следвани от останалите трима, които все пак не се предаваха.
Времето минаваше, а Хейз все повече изравняваше с ученика си. Битката бе между тях. Докато напълно се изравнят между тях и брегът оставаха по-малко от десет метра. Колкото повече приближаваха, толкова повече младежът махаше неистово с ръце, преминавайки през някой друг водорасло, което оплиташе за момент кракът му, отскубваше се и пак продължаваше.
Възрастният маг го наблюдаваше понякога. Не можа да не забележи неистовите усилия, които хвърляше в това състезание. Точно на финалната пряка, когато всичко бе въпрос на късмет, Бишъп съвсем малко отпусна тялото си и намали скоростта си, така че Аш изкласи и го подмина с по-малко от половин метър, но все пак го подмина. Менторът се спря, загледан в гърба на протежето си. Една блага усмивка се появи на лицето му и той затвори клепачи доволен и горд.
-Браво моето момче. - каза сам на себе си.
Аш излезе на брега, все още невярващ, че е победил. Обърна се към преподавателят си с уголемени очи.
-Какво стоиш като пън? - провикна му се Хейз. - Отивай да си вземеш наградата. Хайде, стига си стърчал. Тичай бързо.
Младокът се ухили благодарно и почтително, извърна се и хукна право към бара.

/Тед пиши отново на бара, не тук./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
aradel

aradel

Брой мнения : 344
Join date : 03.01.2013
Age : 27
Местожителство : Пловдив

Морето           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Морето    Морето           Icon_minitimeНед Фев 10, 2013 9:04 pm

Настроението бе повече от добро, усмивки, напитки и безгрижни разговори.Какво повече да иска човек от една почивка, пък и коктейлите си бяха на ниво.Аз си пиех от моя Секс на плажа и си мислех , че точно от това имах нужда.Какъв ли щеше да бъда залеза тук?Дали щеше да е като онзи в гората, надали.Всеки залез е различен, никога не е като предходния.Но бе прекалено рано да говорим за залези, та деня бе едва пред нас, а малката доза алкохол в кръвта обещаваше да бъде интересен.
Лора доста се бе променила, бе оставила някой от качествата които харесвах в миналото и ги бе заменила с такива каквито според мен се използваха от една лека жена.Не исках да я обиждам или нещо подобно, тя си оставаше веселячката Лора за мен с която съм споделила една от най-големите си щуротии, но нещо в начина по който гледаше Ерик пък от време на време и Лезандър не ми хареса.
В един момент нещо и дойде на акъла и тя реши, че трябва да се къпем в морето.По принцип гениална идея, но не и без бански.Тогава девойката ни показа, че дори посред бял ден не ти е нужен такъв за да си доставиш удоволствие, още в периметъра на бара, тя се изправи от мястото си, събу панталонките и горнището си и остана така както майка я е родила.Затича се към водата с красивото си тяло като не спираше да ме подканва.Миг на колебание, нямах си предтава какво цели това момиче освен мъжкото внимание, но какво пък, в голотата нямаше нищо срамно.
Станах от мястото си, пристъпих няколко крачки напред и махнах дрехите си, като се затичах към нея, но можеше да се отбележи, че бях доста по-слаба.
Водата погали голото ми тяло и цялата настръхнах, наистина бе идеална.Лора не спираше да се залива от смях, но аз не бях спряла до тук.Когато бях на крачка от нея във водата и казах:
-Скъпа, нека им покажем как се забавлявахме едно време..-без да изчакам отговор я придърпах към себе си и впих устните си в нейните.
Усетих усмивката и след като се окопити се включи в малкия спектакъл.Една вълна се блъсна в телата ни, което направи усещането още по-силно.Отлепих устни от нейните и и се усмихнах:
-Все още си те бива...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Морето           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Морето    Морето           Icon_minitimeНед Фев 10, 2013 9:06 pm

О, да. Играта беше започнала и то с бясна скорост. Парата се усещаше излизаща от горещите им тела, кое от кое по-сластно. Не, не можем да ги разграничаваме. И двете бяха толкова прелъстителни, че всичко бе въпрос на вкус.
Макар и хлътнали по Арадел, Ерик и Лезандър все пак бяха мъже. Колкото и да се опитваха не можеха да не подчертаят красотата на Лора. Извивките й бяха перфектни. Нито много слаба, нито пълна. Нито много висока, нито ниска. А дългата кафена коса само допринасяше към обвивката.
От друга страна, когато Арадел се съблече им паднаха ченетата. Едно, че се бе осмелила да се разголи до толкова, а от друга, че към нея имаха и интимни чувства. Самата тя, не отстъпваше по хубост на брюнетката. Светеше като лъч енергия в зимен ден.
Сега тези две съчетания обвиваха силуети един в друг и разменяха сладострастни целувки.
-Все още си те бива...
Лора хвана брадичката на Арадел и леко я повдигна нагоре, стигайки до устните й.
-Не забравяй кой те научи малката. - намигна й тя.
Все още умееше да показва надмощието си, но нека й простим....за сега.
-Да не оставяме мъжагите да скучаят.
Тя се обърна по посока на плажа и се провикна.
-Ей, скучни старчетаааа.....Няма ли да се присъедините?
Двамата се спогледаха.
-Ъмммм....
-Да, и аз така мисля.
-Хайде бе, смотльовци. Никакъв живец ли няма във вас?
-Лезо, тези двете май ни предизвикват.
-О да. Направо ни се подиграват.
-Смятат ни за стари.
-И скучни.
-Не са ни виждали преди години.
-Да им покажем?
Ерик се усмихна подмолно, а очите му проблеснаха дяволито.
-Да им покажем приятелю.
Изправиха се, чукнаха юмруците си един в друг и изведнъж забравиха всички задръжки. Тук никой не ги познаваше, никой нямаше да ги съди, нито да ги запомни. Защо да не? Един път се живее. Утре всичко щеше да си тръгне по старо му. Съблякоха панталоните си, като останаха само по боксерки. Докато вървяха по плажната ивица необезпокоявано, достолепно като истински екшън герои, преминаващи през пламъците на победата, многобройни женски погледи се устремиха към тях. И как иначе? Смисъл, вие виждали ли сте ги? Добре, сега си ги представете полуголи. Ммммм....да съгласна съм. Прекрасна гледка. Просто прекрасна.....
Стигайки до брега, те скочиха върху момичетата и ги събориха надълбоко. Миг на притискане и се оттласнаха, давайки им свобода. Девойките изплуваха и преди да реагират се намериха вдигнати в обятията им като булки. Арадел в тези на Д'Арвил, а Лора в на Матюс. Те ги завъртяха няколко пъти във въздуха, а после застанаха един до друг и се спогледаха.
-На три?
-Едно....две.....
Момичетата почнаха да пискат, осъзнали какво ги чака, но писъците им нито за миг не ги трогваха. Напротив, засилваха желанието им.
-Три.....
И ето, че двете изхвърчаха на няколко метра напред, цамбурвайки във водата като камъни. Звукът от плисъка се разнесе наоколо. Сто процента когато излезеха задниците им щяха да са зачервени от удара на вълната. Така се и оказа. Но красавиците нямаше да оставят нещата така. С няколко бързо разменени приказки и уговорки те ги стигнаха и се хвърлиха върху им. Арадел скочи централно върху гърба на графа и го яхна като за конче, вкопчила се здраво във врата му. Заливаше се от смях. Лора....о тя бе по-хитра и от лисица. Засили се и се хвърли в обятията на Ерик, който нямаше голям избор освен да я улови. Бяха лице в лице. Тя обкрачила го, силно притискаща гръдта си към неговата. Усещаше даже туптенето на сърцето й. Преди всички да се осъзнаят, все още подвластни на смеха, брюнетката впи страстно устните си в неговите. Дойде му малко изневиделица, но поне за момента, не можеше да се измъкне и Арадел и Лезандър станаха свидетели на смелата й, безразсъдна постъпка. Гледайки как се целуват, белокосият само се изсмя. Но какво ставаше в душата на Ари.....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Морето           Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Морето    Морето           Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Морето
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Скайфол :: Скайфол :: Морето-
Идете на: