ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Коридорите

Go down 
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите    Empty
ПисанеЗаглавие: Коридорите    Коридорите    Icon_minitimeВто Яну 18, 2011 6:48 pm

Те са тъмни и заплетени, въпреки малката постройка. Осветяват се с факли на два метра една от друга. По стените има закачени картини на отминали епични битки.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Коридорите    Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите    Icon_minitimeСря Ное 02, 2011 8:18 pm

Вървях безшумно из коридорите. Първи, втори етаж.... Оглеждах картините и кръвта, която бе изрисувана на тях. Бяха впечатлителни. Това, което ме учуди, бе че по етажите беше пусто. Сякаш всички се бяха скрили в миши дупки. Очаквах да е по-населено или поне да си личи. Нима другите се страхуваха от заканите на Геш, че ще ги изхвърли ако се провинят? Хах! Такава шматка като него, я моля ви се! Вече бях на последния трети етаж. Виждах я и моята стая. Една тъмна врата в края на коридора. Тръгнах с бавни крачки към нея. Можех да се закълна, че помещението почна да се изпълва с така познатата ми мъгла. Рееше се в краката ми, почти можех да усетя допира й. Така и не можах да разбера кога и защо се появява. С времето спрях да се питам този въпрос без отговор. Стигнах и до края. Вкарах стария ключ в прашната ключалка и отключих. Хванах бравата и силно я натиснах надолу.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите    Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите    Icon_minitimeЧет Мар 15, 2012 9:35 pm

Когато Меропа излезе от стаята на Дориан, направи няколко крачки, след което... се закова на място.
Накъде да върви?
Къде да отиде най-напред?
Чувстваше се загубена, сякаш се намираше в средата на лабиринт с хиляди възможни пътеки, всяка една от които еднакво объркваща и усойна.
Да отиде да закусва?
Да мине през Геш, за да оправи проблема с това къде по-точно ще живее?
Да събере багажа си?
Не, определено нямаше да е това.
В този миг в главата й проблесна тревожна лампичка.
Леле, какво ужасно нещо й предстоеше! Как да се изнесе от Виктор? Не искаше и да го вижда, камо ли пък да почука на вратата му, да влезе и... да му се мотае в краката в продължение на поне половин час. Как щеше изобщо да издържи в компанията му, как щеше да протече цялата им среща? В неловко и враждебно мълчание, в кавга, или...?
По дяволите, не можеше ли да телепортира багажа си!
Добре, както и да е. Нямаше да го мисли сега.
Да преминем към другия вариант.
Меропа обърна внимание на стомаха си за първи път тази сутрин, в опит да установи какви бяха нуждите му. Всъщност изобщо не бе гладна, даже малко й се гадеше.
Пък и... не й се ходеше в стола и по други съображения. Нищо чудно да завари (бившия) си приятел там, а в момента той бе последния човек, когото искаше да вижда. Хич не й се разправяше с него. Бе уморена, тялото я болеше. .. и да се занимава с него! Как ли пък не!
Всъщност тя бе решила накъде да поеме - единственото място, към което я влечеше сърцето. ... и то как само я влечеше, а!
Момичето тръгна към Погребалното бюро почти тичешком.
Сърцето й щеше да се пръсне от вълнение, нетърпение, и разбира се - голяма доза страх.
Господи, какво предстоеше да е случи, какво какво каквокаквокаквоо!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите    Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите    Icon_minitimeЧет Май 17, 2012 6:18 pm

Виктор вървеше към стаята си, умълчан и потиснат.
Чувстваше се просто отвратително.
Дори нямаше силите да се ядосва - беше му се насъбрало толкова много, че сега бе способен единствено да върви и да изпитва тежестта на цялата земя, стоварена върху плещите си.
Нямаше търпение да се прибере и да се просне върху леглото. Щеше да спи като заклан.
О, това бе единственото хубаво място в този проклет ад! Като малко спасително островче... Няма откачалки, няма лунатици, няма хора с турунджави коси! Просто тишина и спокойствие, които никой не може да му отнеме...!
О, най-сетне! Ето я вратата !!
Изведнъж момчето почувства прилив на добра енергия. Де да можеше да си остане завинаги вътре..!
Той се пресегна към дръжката, натисна я и пристъпи прага на своето "светилище".

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Коридорите    Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите    Icon_minitimeСря Юни 06, 2012 7:27 pm

Още с първата крачка, която направи по хладния под, Меропа почувства онова неприятно чувство в стомаха, което напоследък постоянно я обземаше дори при самата мисъл за коридорите на общежитията. Не заради друго.. просто тук можеше да засече двама човека, за които изобщо не искаше да си спомня, камо ли да вижда. Представяше си как всеки момент някоя от вратите им се отваря и после.. какво? Как да мине покрай тях, какво да им каже, как да се държи?... Стомахът й се сви и тя значително ускори крачка. По дяволите тези неприятно умълчани стени! Защо я гледаха толкова укорително? Атмосферата бе толкова сгъстена, направо да се реже с нож!

пс. - не влизам в стаята, защото може да решиш да срещна някого. :Д ако не мислиш, че е добре, просто ще вляза. Наистина не знаех къде и какво да пиша и .. това ми хрумна!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите    Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите    Icon_minitimeПет Юни 08, 2012 5:32 pm

Меропа си мислеше, че ще успее да се измъкне незабелязано от полезрението на общежитието, за което се говореше, а и не само за него, че и стените имат уши.
Забързала крачката си, тя стигна до последния етаж, където се намираше и стаята на Дориан, в която спокойно можеше да се наслади на спокойствие. Но на същият този етаж се намираше и предната, от която я делеше само една единствена врата. Почти стигнала до заветната цел, момичето се спря в хода си, защото точно това, което не искаше да става се случи за нейн голям потрес. Вратата на стая 008 се открехна и от нея пъргаво, но бавно излезе Анджелина - жената, която в последно време й навлече доста неприятности. Погледите им се срешнаха и докато Морт се сепна и застина, рижавата красавица просто я изгледа нагло, с огромна доза самодоволство. Някакво победоносно чувство се четеше в лицето й от факта, че излиза от стаята на бившия любовник на некромансърката.
Жената тръгна по посока на стъписаната Меропа, стигна до нея, изгледа я с онзи нейн типичен поглед и се усмихна лукаво. Най-неочаквано й кимна и продължи по пътя си. След минута вече я нямаше. Не бяха нужни никакви думи. Тези малки жестове бяха достатъчни удари, за да сринат нечие самочувствие.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Коридорите    Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите    Icon_minitimeВто Юни 19, 2012 6:39 pm

Тъмните облаци се върнаха, за да допринесат за зловещия вид на огромното имение, което се разкри пред двете момичета. Елизабет се спря за миг и се загледа в мрачната му постройка. Наоколо растенията бяха повехнали и лека мъгла се стелеше на воали, обгръщайки фигурите, щъкайки наоколо. Но въпреки всичко бе някак тихо... странно тихо. Шепотът на вятъра припяваше непозната песен, а странна миризма подразни ноздрите ми. Всъщност нещото, което забелязвах първо в едно място бе миризмата и с това запомнях тези места. Това, което усещах сега, обаче ми бе непознато - може би нещо екзотично и рядко.

Ел пристъпи към сградата и усети, че нещо я притегля. Сякаш невидими пръсти се увиха около крехката й талия и я придърпваха към сградата. Русокоската изглеждаше хипнотизирана от мястото. Беше прекрасно в очите й, излязло от шантавото й въображение сякаш.

Влизайки Ел ахна. Мрамор, дърво и метал се съчетаваха в красиви форми, създавайки магически свят - жив и мрачен, но толкова истински, че чак не беше за вярване. Ли последва новата си приятелка, която тръгна по тъмни и заплетени коридори със врати, всяка по-различна и чудновата от предната. На станата висяха картини на непознати за жената битки и хора, герои и войници.

- Ще ми трябва карта - изръси Ли, не особено на място, но тогава сметна, че това изключително важно за споменаване.


П.П. Сори за импровизацията, ама не знаех како да пиша... Ако не си съгласна с нещо кажи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите    Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите    Icon_minitimeПет Май 03, 2013 7:26 pm

Махалото отмерваше полунощ, а тиктакането му наподобяваше скърцащи кости по безлюдна почва. Едно наляво, едно надясно, едно наляво, едно надясно. Тик, так....постоянно, докато накрая не заглъхна в сумрака на тази сграда, която бе потънала в дълбините на небитието до следващия ден. Краката на момичето се движеха досущ като махалото - по поръчка, машинално, само защото трябва да продължи, вместо да спре в един вечен застой и да се превърне в старица, предала се пред нищетата. Но освен нея, имаше още един човек, който не спеше в този късен час и бялата му рокля веднага се открои в мрака. Блестеше като пътеводна светлина, като възпламенен факел, излъчващ бял, вместо жълт или оранжев пламък. Сиянието, което излизаше от нея, привличаше Ел като пеперуда към светещ фенер и тя постепенно се приближаваше към жената, магнетизирана от сиянието й. Мислеше, че ако стигне до нея, Дявол или не, тя все пак може да й помогне. Да й даде някакво напътствие, посока, може би. Имаше нужда да вярва в подобни идеи, които да я крепят и да не я карат един ден да съжалява за сключената сделка. А дали щеше да стане така или разочарованието щеше да огорчи душата й, те първа щеше да се разбере.
Девойката най-накрая стигна до нуксата, действие, което й отне доста време и усилие. Чувстваше краката си гранитни колони, а тялото натежало като монолитна скала. Веднъж достигнала я, се отпусна и се стовари в ръцете й. Бледите, нежни длани галеха лицето й и милваха клепачите.
-Спокойно....спокойно....ще се справиш. Ще издържиш....
Монотонния тембър на Ай, достигаше до ушните й канали, но колко от това, което чува възприемаше, си остава загадка. Учителката й даде малко време да се съвземе, но знаеше, че не може да й предостави прекалено много. Трябваше да се стегне, защото имаха работа за вършене.
-Ще можеш ли да вървиш сама?
Зеленооката кимна и с помощта на менторът си се отправиха към изхода на залата. Белокосата я прекара нагоре по коридорите, стигайки до нейната стая, която подминаха. Застанали по средата на тясната "пътека", нуксата я пусна и тялото на Елизабет се свлече надолу, сядайки на пода. Гърбът й бе опрян в стената, а очите блуждаеха в пространството.
-Чуваш ли ги? Всичките тези стонове. Всичките тези спящи, всички тези сънища. Те могат да бъдат твои, стига да искаш. Избери си един, който си поискаш, който си харесаш и го обладай.

/Ради, харесай си някоя стая, без тези на Меропа и Виктор, защото те не са в тях. Опиши успешно влизане в съня на въпросния човек и какво виждаш в него. Когато излезеш опиши своята представа за истинският му смисъл. Както учихме сутринта./

_________________
Коридорите    Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 23

Коридорите    Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите    Icon_minitimeСъб Май 04, 2013 7:38 pm

Съзнанието на Ел бе изтощено. Тя не успя да си почине от тренировката по-рано, а вместо това си навлече още неприятности. Всичко й се виждаше някак мъчно сега. Погледна Ай.

- Не мога. - промълви тихо.

- Можеш. - отвърна й белокоската уверено. - Стига да искаш... - наведе се тя над Ли. - можеш... всичко - прошепна тя в ухото й.

Елизабет не можеше да се съпротивлява срещу подобна нукса. Тя потърси в себе нещо останало от силите си. Тършуваше из душата си търсейки причина да стане и да опустоши, ако ще и цял град. Щеше да й трябва такава сила, за да се надигне от руините, в които се бе превърнала. И в този момент усети нещо в задната част на съзнанието си, нещо, което блещукаше неуморно, но подтиснато от умората. Елизабет въздъхна тежко и отвори очи, които бе затворила само за миг. Очите й вече не бяха в онзи красив изумруден цвят. Бяха червени, по мътни от кръв и по-опасни от звяр. Нещо в нея се надигне. Нещо по-голямо от нея, по-голямо от който й да е морал и ценност, които можеше да се събере на този свят.

Тя стана вече някак стабилна. Тялото й, съзнанието всичко в нея се водеше от тази сила... първичният глад на една нукса. Цялата умора, която се бе събрала нея. Докара я до състояние на... истерия. Не не беше физическа истерия. Тази истерия върлуваше съзнания, оставаше кървави следи в съзнанията на спещите, разтуряше сънища. Търсеше... търсеше силни емоции и... страх. Не след дълго го намери. Тук у всеки имаше страх. Всеки. Дори най-смелите имаха страхове. Едни бяха по-силни, други по-малки, потиснати. Но този беше ясен, а чувствата в него объркани. Най-големите страхове се пораждат от насилие и смърт.

Ел влезе безпрепятствено в съня. Създанието нямаше идея, че Ли се рови в нея, съзнанието й бе отворено за всичко. Първо имаше само тъмнина. Нищо друго. Елизабет се огледа. Една светлинка се появи в далечината. Тя побегна натам. Очакваше светлината да изчезне да я обърка, да се отдалечава... но се оказа по-просто. Тя стигна до... момиче, О, колко красива бе тя. Необяснимо красива. Елизабет бе виждала красотата в много й измерения, но по-красиво момиче не бе виждала. Изглеждаше странно обаче, но всички тук изглеждаха така. Момичето беше коленичило пред един от онези сувенири - стъклена топка, държаща зад прозрачните си стени град. Или село. Беше малко и не се различаваше много от едно обикновено бедно селище. Ел беше минавала през подобни градчета много пъти. Момичето вдигна глава погледна Ели право в очите и вдигна топката на нивото на погледите им. Ел също коленичи. Загледа се в града и нещо там помръдна. Изведнъж града стана всичко, което тя виждаше. Улиците бяха пусти и прашни. Тук-таме се виждаха странни петна по пътя. Къщите бяха дървени, малки, полусрутени. Един мъж излезе на бегом от една от сградите. Подуши въздуха и се загледа в далечината. Направи странна физиономия. Ако се вгледаме в далечината ще видим прах. Облаци от него се вдигаха от земята, за да затулят идващите. И тогава се видяха първите знаци. Бяха черни... по-черни от нощта... и свирепи... по-свирепи от самия гняв. В този момент заваля. Сякаш дори облаците се бяха разсърдили на това място. Капките бяха едри и яростно се удряха в земята. Напоявайки я за първи път от много време. Черните фигури се приближиха опасно близко. Срещу тях вече бяха застанали хората на градчето... но те бяха една шепа пред ордата. Бяха изнурени и объркани. Бяха взели подръчни оръдия на труда, за да се защитят. Тогава всичко се случи бързо. Много бързо. Противниците се сляха. Или по-точно черните орди пометаха защитниците на града... и самото градче след това. Всичко беше опустошено до земята, всеки бе убит. Нямаше жива душа там след като си отидоха воините. Всъщност имаше само една. Ярка светлина прониза облаците и земята се разтвори под светлината. Те родиха дете - момиче. То се сля с труповете и се възроди от пепелта на спомените. Оцапана с кръвта на... едни невинни хора... тя стана... тя се роди. Същото онова красиво момиче. Тя обаче започна да се разраства и не след дълго топката не я побра и се счупи.

Тогава сънят свърши и Ел разбра това, защото пак бе обвита от мрак. Но само за миг. След това се озова на странно място без небе и земя. Пред нея тя видя онези същества отново. Този път тичаха срещу нея. Тя побягна, опитвайки се да избяга, но сякаш не можеше да помръдне от мястото си. Да, движеше се, но не минаваше и сантиметър от мястото, на което се намираше. Войската я настигна. Тя се изправи, изплашена и изтощена. Те я заобиколиха и един от извади мечът си. Беше... необичаен. По него бяха инкрустирани думи... които Ел странно, но бе виждала преди. Но преди да има възможност да ги разчете, воинът вдигна ръка... и я посече. Тя пропадна в тъмнината. И се озова пак в коридора. Първо бе размазан, но после го фокусира.

- Какво видя, Елизабет Уинтър? - попита я за втори път днес Ай.

- Момиче. - така започна тя. - Тя... Имаше град. Обикновен град с обикновени хора. Тогава той беше нападнат. Но те бяха невинни. Нещо не бе наред. Те имаха заповед, но убиха невинни. Градчето бе жертвата, необходима тя да се роди. Но тя бе по-голяма от този град. Имаше по-велика задача, цел. - и тогато й Ели се сети нещо, на което не обърна внимание тогава. - Тя държеше в ръцете си светлината... светлината в края на тунела... добротата. Но момичето сякаш бе безразлично към таз топлина. Сякаш самата тя не я притежаваше. Нямаше нищо в очите й... все едно... не чувстваше нищо. - предположи малко несигурно Ли. Не искаше да обиди никой, особено човек, чийто сън бе разтършувала. Сега съзнанието й бе по-чисто и ясно, по-силно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Коридорите    Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите    Icon_minitimeПон Май 06, 2013 8:54 am

-Момиче. Тя... Имаше град. Обикновен град с обикновени хора. Тогава той беше нападнат. Но те бяха невинни. Нещо не бе наред. Те имаха заповед, но убиха невинни. Градчето бе жертвата, необходима тя да се роди. Но тя бе по-голяма от този град. Имаше по-велика задача, цел. Тя държеше в ръцете си светлината... светлината в края на тунела... добротата. Но момичето сякаш бе безразлично към тази топлина. Сякаш самата тя не я притежаваше. Нямаше нищо в очите й... все едно... не чувстваше нищо.
Зениците на белокосата жена се разшириха при тези думи. Устните й едвам доловимо трепнаха, но не от удоволствие, а от страх. Лек, но все пак страх или по-точно притеснение. От онова, което се забива под формата на тънки игли под капачката на коляното ти. Натрапчиво чувство, че някой е разкрил нещо, което не е трябвало. Погледът й зашари по различните врати, застопорявайки се малко повече върху две определени. Не....няма как...., помисли си тя.
-Как изглеждаше момичето?
Този въпрос сепна Елизабет. Не очакваше точно подобна реакция, но чак след като учителката повтори въпросът си, осъзна, че в душата й се случва нещо неестествено.
-Не знам....не мога да определя. Беше някак си изкуствена, нереална. Не мога да опиша чертите й.
Ай се изправи от мястото си и застана в центъра на не толкова дългия коридор. Нуксата я наблюдаваше и не можеше да разбере какво точно прави. Лилавооката протегна ръце към две от вратите. Тази под номер 1 и тази под номер 10. Първата и последната! Началото и краят! Отпусна енергията си и тя проби материята, отваряйки широко вратите на стаите. Както си и мислеше. Едната бе празна, а последната обитавана от друга ученичка. Лейбъл много добре знаеше, на кого принадлежаха тези стаи преди. Беше влизала в сънищата им няколко пъти, черпеше от силите им, плашеше се от тях, но и ги обожаваше. Малцина тук знаеха какво притежаваха в себе си тези момичета, но нуксата си позволи дори без знанието на предводителя да навлезе в тях, защото бяха толкова интересни. А сега и двете ги нямаше. Изпъдени поради обстоятелства, които бяха прекалено сериозни за пренебрегване. И в същината и на двете стоеше един и същ мъж - Боунс. Този, който собственоръчно успя да прогони двете светлини в имението - двете безсмъртни, двете вечни, двете....докоснати от боговете....
-Знаеш ли какво си направила, Елизабет?
Не последва отговор. Красавицата нямаше бегла представа. Смяташе, че е навлязла в главата на някоя случайна ученичка, а видяното бе просто сън, създаден от въображението й и това, което й се иска да бъде.
-Влезнах в едно момиче...
-Това момиче не съществува.
Тялото на блондинката изтръпна.
-Как така?
-Или поне не това, което ти си мислиш. В тези стаи, преди време живееха две момичета. Две неземни същества, създадени по неестествен път. Едната се роди точно от такъв опустошен град. От кръвта и предсмъртните въздишки на убитите. Цял един народ посечен, само за да може тя да поеме първият си дъх. Казва се Мортем Хелските! И се превърна в дъщерята на Себастиан Дантес!
Уинтър усещаше как се намира в някаква обезумяла приказка на невъзможното. Тръпки побиха кожата й, а душата й сякаш бе тласната навън, правейки организмът й празен.
-Другата... - продължи с обясненията нуксата. Знаеше, че не трябва да й споделя всичко това, бе прекалено секретно, прекалено важно, но фактът, че нейната новачка е успяла да достигне до тях, при положение, че те вече не са тук, я подтикваше да й каже истината - собственоръчно изравни цели два града, правейки ги на пепел. Именно тя съдържа светлината, която си видяла, първичната енергия, онази, която е създала света и всичко в него. Тя има в себе си магията на Скитника! Едва ли я познаваш, напусна преди ти да дойдеш. Казва се Дориан Смит!
Дориан? От къде бе чувала това име преди? Сигурна бе, че някой й го е казвал, но кога и къде?
-Едната има в себе си онази доброта и топлина, другата светлината и безчувствеността. И двете не са хора. Това, което ти постигна е не да влезеш в сънищата им. По някакъв начин енергията ти е намерила именно техните стаи и е навлязла в спомените, запечатани по чаршафите, столовете, всеки един предмет, който все още носи техния аромат. Ако влезеш и вдишаш дълбоко, в номер 1 ще доловиш миризмата на захарен памук и киселина, която излъчват демоните, а в 10 тази на кръв, дъжд и катран. А ти....ти си ги съчетала в едно....
Вратите се хлопнаха под влиянието на Ай и тя се обърна към последователката си. Приближи се до нея и погали страната й, взирайки се в зелените ириси.
-Това, което е странно в случая е, че само шепа нукси могат да направят това, което ти току що направи.
Лейбъл бе много доволна. С всеки изминал ден, предположенията за девойката пред нея се потвърждаваха. Тя носеше онази кръв. Кипеше във вените й. Вече бе почти сигурна. Кръвта на баща й. Кръвта на.....
-Прибирай се, Елизабет. Прибирай се и се наспи.
Без да казва нищо повече, белокосата нимфа я целуна по клепачите. Заобиколи тялото й и тръгна надолу по коридора, загубвайки се в мрака. Ел остана сама пред собствената си врата, точно по средата на всички останали. Долу, махалото на стенния часовник достигаше чак до тук. Отброяваше един часа след полунощ....

/Ел, получаваш опит - 6. Воля-5, Интелект-5./

_________________
Коридорите    Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Коридорите    Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Коридорите    Коридорите    Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Коридорите
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл :: Общежитията-
Идете на: