ИндексТърсенеРегистрирайте сеВход

Share
 

 Игралният клуб

Go down 
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Игралният клуб Empty
ПисанеЗаглавие: Игралният клуб   Игралният клуб Icon_minitimeПет Яну 04, 2013 3:29 pm

Намира се в центъра на града и разполага с всякакви хазартни и не игри. От няколко билярдни маси, през джаги, маса за игра на карти, дартс, табла, снукър, маси за игра на зарчета, тенис на маса и още много. Разполага и с бар за поръчка на напитки. Собственици са двама от най-големите хулигани на града, но са толкова сладки и забавни, че няма как да не ти станат симпатични.
Коуди и Кърт. Веселието с тях е гарантирано.

Игралният клуб 1ade53fa31adb02efe89333
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Игралният клуб Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Игралният клуб   Игралният клуб Icon_minitimeПон Фев 11, 2013 9:50 am

Лекият следобеден вятър брулеше косите ми и се забиваше в кожата ми, карайки косъмчетата да настръхват. Усещах нещо странно в гърдите си. Някаква буца, която напираше да излезе през гърлото ми. Не спирах да мисля за Найтмер. Възможно ли е толкова да ме е пленил, че да ме накара едновременно да му се възхищавам и в същото време да се страхувам. Да изпитвам тръпки само при спомена. Сякаш нещо от каналите на улиците му ме наблюдаваше като плячка. Клопка, която само чакаше да попадна в нея и завинаги да потъна в дълбините й. Речната нимфа....Коя ли беше тя? Защо ли е спряла среднощната си песен толкова ненадейно? Защо я чувствах близка до себе си? Тя ми подари цигулката си, без изобщо да я познавам, без да съм я виждала дори. Но тогава защо? Какво се случваше в тази моя глава, препълнена с различни, необясними и малко жестоки мисли? Загадка! Всичко в живота ми бе една непреклонна загадка на небитието. На неразличимото, на непознатото и въпросителното. Страданието, то само допринасяше допълнително към цялата забрулена тайна на съществуването. Не можех да се отърва от това натрапчиво чувство. А може би и не исках.
Но сега бях на различно място и не трябваше да мисля за другите. За онзи зашеметяващ свят на чудаци и аромат на мръсотия и кръв. Вървейки по улиците на пъстрия Илион, една сграда ми направи впечатление. бе по-обикновена от останалите и може би точно това ме привлече в нея. Беше някак си земна. Спряла се пред вратата й се чудех какво ли се помещава вътре. Един тинейджър мина покрай мен, влизайки навътре и реших, че той ще е пътеводният ми алманах.
-Ей.
Той се обърна към мен.
-Какво има там горе?
-Игрален клуб, сладка. Най-якото място тук. Ще влизаш ли?
Колебание миг-два и ето, че решението бе взето.
-Ще влизам.
Последвах го по каменните стълби, докато стигнахме до третият етаж. Открехнах вратата и се озовах в помещение, не по-голямо от три съединени апартамента. каменни колони разделяха различните участъци, а стените бяха неизмазани, оставени паветата да красят обстановката, без нито едно украшение или орнамент на тях. Хареса ми. Беше някак си типажно. Клубът бе обсипан с различни маси за игра - билярд, карти, зарчета, джаги и още подобни, които даже не знаех за какво са. В единия край, двама по-възрастни, господа, играеха шах, а в съседство момиче и момче цъкаха белот, събрали около себе си малка дружина от зяпачи. Не бях много добра в тези игри. Само някакъв бегъл спомен ми подсказваше, че съм добра на билярд, но нямах компания с която да раздам една игра, а не исках да се сприятелявам с когото и да е. Знаете ме, че съм единак.
Затова пък се отправих право на бара и се покатерих на високия стол. От вътрешната страна седеше един млад мъж, симпатичен с черна коса и наполовина лилав бритон, а очите му - те бяха жълти. Имаше татуси по ръцете, верижка на врата и раздърпани дрехи. Пълно леке. Но пък ми допадна. Обичах ненатруфените хора.
-Какво ще бъде, драга.
-Текила. В голяма чаша с лимон и сол. И една сода.
О, да щях да пия твърдо.
Върнете се в началото Go down
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Игралният клуб Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Игралният клуб   Игралният клуб Icon_minitimeПон Фев 11, 2013 10:32 am

В такъв тия заведения рядко се слагаха часовници.Съдържателите нарочно ги избягваха, не искаха клиентите им да отмерват времето до следващото питие, да броят секундите оставащи им да се върнат отново към проблемите си или към самите тях.На дъното на една чаша се криеха много по-забавни неща от реалността, на дъното и се подвизаваше смелостта, безхаберието, а понякога и агресията.На дъното на всяка една изпита чаша се криеше различно лице, индивидуално, спиртът в нея разяждаше като киселина маската с която си дошъл и те оставаше такъв какъвто си, предизвиквайки самосъжалението ти и жаждата за още с надеждата, че с нея ще погубиш неудачника в теб.
Но случая на Ния не бе такъв.Алкохола бе за нея двигателна сила, нещо като първото кафе сутрин.Тя не търсеше нищо на дъното на чашата си, последната глътка бе предпоставка просто да си поръча още едно.Но друг път ще си поговорим за битовия и алкохолизъм.
Текилата се сервира пред нея и тя отпи солидна глътка, което накара очите и да присветнат.Барманът стоеше кротко пред нея като търкаше една чаша и от време на време хвърляше по един любопитен поглед на този странен индивид.
Някъде зад него от склада излезе друг младеж, също толкова симпатичен с жизнерадостен и небрежен вид.Той положи ръка на рамото на другаря си а явно и колега:
-Брато, какво ще кажеш да разцъкаме малко?-попита Коуди, така се казваше.
Другия направи кисела гримаса:
-Нее, нещо не съм във форма днес.
-Яд те е , че последния път когато играхме на вързано ти обрах всичките джобни, а?
-Много добре знаеш, че тогава паднах за да се издигнеш в очите на онази мацка, която сваляше.Защо не поговорим за всички път в които съм те бил аз?-контрира го младежа.
-Айде сега няма да си ги мерим, просто една игра де.-неотстъпваше той.
-Казах ти...не ми се играе.
Ния стоеше и безучастно наблюдаваше разговора им с присъщата за нея доза апатия.Тогава очите им се срещнаха и момчето се облегна на тезгяха като се озоваха лице в лице:
-А ти, сладкишче?Какво ще кажеш за една игра на билярд.Ако не можеш да играеш, аз ще те науча.Имай предвид, че ще се учиш от най-добрия.-намигна и той, а зад него колегата му изсумтя с насмешка.
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Игралният клуб Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Игралният клуб   Игралният клуб Icon_minitimeПон Фев 11, 2013 11:11 am

Поредното мъжко перчене. Колко банално. Къде бяха онези истински мъжкари, от които краката ти се подкосяват? А, да, Елрон беше такъв и аз вече го имах. Това ме накара да се усмихна.
-А ти, сладкишче? Какво ще кажеш за една игра на билярд. Ако не можеш да играеш, аз ще те науча. Имай предвид, че ще се учиш от най-добрия.
Дръпвах от цигарата си, като тръсках незаинтересовано в пепелника от страни на мен и го погледнах право в сладкото лице и се усмихнах по онзи мой си начин - заканително, подмолно, лукаво и дяволито.
-Сладкишче.... сигурна съм, че ще ти пръсна гъзеца, ако играем.
Приятелят му отзад, сложи юмрук пред устата си и извика нещо от сорта на "Уууууу", подигравателно и с насмешка към колегата си.
-Малката е цапната.
-Ха-ха. Добре тогава, да играем.
Реално не знаех дали ме бива или не, казах, че само някакъв смътен спомен се прокрадваше в мозъка ми, но нямаше да го оставя да ме учи. Знаете ли защо? Опипване! Точно така. Всеки учител мъж, обучаващ жена и то млада се опитва да я опипа и притисне до гениталите си по всевъзможен начин. Никакъв шанс да позволя на някой да ме пипа без разрешение. А да му забия щеката в хубавата физиономия би било жалко. Все пак е сладур, няма да го загрозявам, за това че е сваляч, или поне се опитва да бъде такъв. Всъщност, ако трябва да съм честна, нищо не би ме спряло да му счупя носа, но нека не почваме с лошото, все още....Има време, хе-хе.
-Да играем. - отвърнах сигурно, загасих фаса в пепелника, отпих голяма глътка от питието си и скочих от стола.
Застанахме един до друг и той ме поведе към една от свободните маси. Подаде ми една щека, за себе си избра една специално опакована в кожен калъф и нареди топките по зелената площ.
-Искаш ли ти да разбиваш?
-С удоволствие.
Застанах в подходяща позиция с леко разкрачени крака и наведох гърба си. Излишно е да казвам, че имайки предвид оскъдната дължина на полата ми, сега сигурно всички зад мен се опитваха да видят нещо под нея. Глупаци. Настроих пръчката на пръстите си. Явно наистина можех да играя, щом знаех общите правила и стойки.
-Ей сладка. Как се казваш впрочем? Аз съм Коуди. А ти?
Отправих черните си очи право към неговите, все още наведена и се подсмихнах.
-Има ли значение?
Забих върха на щеката в нареденият триъгълник от топки. те се разпръснаха на всички посоки, а три от тях попаднаха в противоположни джобове. Две бяха с малки цифри, една с голяма. Ченето на младежа падна надолу.
-Виж ти! Явно все пак, нямам нужда от учител. - подхвърлих иронично. - Ще играя с малките.
Харесах си тройката, която се намираше непосредствено срещу средният ляв джоб, наместих се и я вкарах. Следващият удар се оказа неуспешен.
-Явно е твой ред, експерте.
Върнете се в началото Go down
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Игралният клуб Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Игралният клуб   Игралният клуб Icon_minitimeПон Фев 11, 2013 12:23 pm

Младокът гледаше слисано играта на Ния, не можеше да повярва, че момиче играе по подобен начин.И преди беше се захващал да играе с девойки но игрите представляваха много смях и перчене от страна на дамите.Докато тази тук не си полюваше и не харчеше времето си в излишни приказки, кой сега бе експерта:
-Явно е твой ред, експерте.-обяви тя след като нанесе поредния си точен удар и се облегна на щеката си като изви тялото си в апетитна форма.
Коуди преглътна на сухо, вече ръчичките му трепереха, но нямаше връщане назад, той сам бе предложил да играят и сам бе лепнал етикета си на професионалист, така че трябваше да го защити.
Наведе си над масата и се прицели в една от своите топки, леката леко му трепереше заради зоркия поглед на опонентката му, който се забиваше в нея.И ето, че нанесе своя удар, който има ли смисъл да отбелязвам, че бе несполучлив:
-Хехе, аз съм кавалер.Давам преднина на дамите.-оправда се той.
Някъде зад тях обаче на една от масите седеше господин с пура в уста.Беше от онези типове , които си мислеха, че могат да притежават всичко, което имат.Сега той влажно наблюдаваше движенията на нашето момиче, като погледа му се съсредоточаваше основно върху късата и пола и съдържанието под нея , което леко се подаваше.Що за облекло, помисли си той.Тукашните жени имаха известно благоприличие, само куртизанките спотайващи се нощем по ъглите на този град имаха такава смелост да облекат по такъв начин тялото си.Явно и тя бе една от тях.И преди се бе възползвал от услугите на подобни момичета, но тази тук грабна интереса му.Искаше я и я искаше сега.
Изправи се решително и се приближи до Ния, като сложи гнусната си лапа на стегнатото и дупе и прошепна в ухото и с мазния си глас:
-Скъпа, живея в съседната сграда, какво ще кажеш да се позабавляваме.Ще получиш лъскаво подаръче.-засмя се той.
Но точно такъв тип мъже тя ненавиждаше, нещо в главата и прещрака и главата и се килна настрани с лунатичен поглед:
-Нека първо аз ти направя един подарък.-отвърна му тихо тя.
В следващия момент стисна здраво щеката си и я заби с максимална сила в достойнството му, той се приви на две и падна на колене.Хвана го за косата и удари с коляното си празната му глава, след което го бутне да падне на земята.Изтупа ръце и му рече с престорено натъжен глас:
-Сега не ти остава нищо друго освен да правиш подаръци, драги.-след този удари и още как.
Коуди гледаше слисано хватката и за момент си помисли какво би се случило ако случайно той биеше на играта на билярд, след което и рече:
-Знаеш ли!Заслужаваш служебна победа!Честито.
Върнете се в началото Go down
Азии Разир

Азии Разир

Брой мнения : 205
Join date : 10.12.2012

Игралният клуб Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Игралният клуб   Игралният клуб Icon_minitimeПон Фев 11, 2013 12:56 pm

Азии и Лия влязоха в игралният клуб. Азии никога преди не бе идвала тук. Реши, че няма да е лошо да си пийнат малко или много. Азии мъкнеше голямата кутия със себе си.
Те се качиха до горе и се огледаха за свободно място.
Избраха си два стола един до друг на бара и си поръчаха бира. Когато вече бяха на втората, зад тях се чу кавга.
Някакво момиче, бе повалило старец. Но не такъв за какъвто да ти дожалее. Той бе от онези мазни богаташи, които мислеха всяка втора за проститутка, макар че в този случай май беше прав.
Лия стана пъргаво от стола и се запъти натам.
-Чакай Лия!- Извика след нея Азии, но любопитството на младата елфа нямаше край.
Тя стана и тръгна след Лия.
Сценката явно бе завършила зле за бизнесмена, защото той бе повален и осакатен.
Хората се бяха насъбрали. Едни бяха шокирани, други изпитваха страх, трети съчувствие.
Но нито едно от тези чувства не бе това което Азии показа. Тя започна да се смее на висок глас. Според нея и точно това заслужаваха такъв тип хора.
-Ти ли го направи? Ее, какво може да е направил толкова жалък човек, че да заслужи това?- обърна се тя към момичето-насилник.
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Игралният клуб Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Игралният клуб   Игралният клуб Icon_minitimeПон Фев 11, 2013 1:12 pm

Поредният загубеняк. Един боклук по-малко. Колко хубаво. Дали мога да му прережа гърлото и да източа кръвта му? Като го гледам колко е мазен, по-добре не. Ще взема да се изцапам.
-Знаеш ли! Заслужаваш служебна победа! Честито.
-Ха! - изсмях се на как му беше името? Коуди. Точно така. -Лесно се отказваш.
Мислех да се отдам на заслужено пиене, но явно малката сценка привлече повече погледи и слухтения отколкото очаквах. Ама, че хора. Нима не бяха виждали жена да набие някаква отрепка? Като се замисля, на място като това нищо чудно да не са. Тук всички бяха изтъкани с нишките на благоприличието и доброто възпитание. Е, почти всички. За мен това бе загуба на ценно време. Може би всичко можеше да се обясни с различните вярвания на териториалните граници или разликата в религията, но на кого му пука. Ако някой ме докосне си го отнася. Въпроса е с колко от здравето си ще се прости.
Споменах, че случката привлече вниманието на останалите клиенти. Преди да успея да преброя до пет, около мен се насъбра малка тайфа, и всеки се вайкаше по свой си начин. Само един единствен смях се разнесе из помещението.
-Ти ли го направи? Ее, какво може да е направил толкова жалък човек, че да заслужи това?
Черните ми очи се впиха в говорещото момиче, а по синята ми коса преминаха няколко светкавици, все още подвластни на адреналина. А пред мен, моля ви се стояха две девойки, приличащи по-скоро на деца, отколкото на възрастни. Едната по-висока, с продълговати елфски уши и наситено червена коса. Другата, сложила ръце пред устата си, наподобяваше на първата, но много по-цветна. Не можех да отлепя поглед от бебешко розовата й коса. Ама, че карикатури.
Но да се върнем върху въпросът й.
-Посегателство над лична собственост. Ето какво.
Оставих щеката на място и си проправих път през събралата се група. някои от тях се дръпнаха, за да премина. Илионци... Отидох на бара и грабнах чашата си. До нея имаше две бутилки с почти недокосната бира. Изпих останалото количество текила на един дъх и тропнах със стъклото по дървото.
-Още една.
Докато чаках, запалих поредната цигара. След минута, питието ми бе поднесено. Грабнах и него и го пресуших наполовина. И пак така, както съм свикнала престанах да обръщам внимание на останалите, докато двете дечица не се върнаха на местата си и седнаха точно до мен. Значи бирата е тяхна. Сега вече съм сигурна, че са непълнолетни, ако изобщо има нещо такова в елфската възраст. Неволно или пък напълно нарочно се подсмихнах като ги гледах как отпиват на малки глътки от газираното.
Върнете се в началото Go down
Азии Разир

Азии Разир

Брой мнения : 205
Join date : 10.12.2012

Игралният клуб Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Игралният клуб   Игралният клуб Icon_minitimeПон Фев 11, 2013 1:43 pm

Азии и Лия се настаниха отново на бара, но този път разликата бе, че момичето, което бе причинило цялото това главоболие, седеше до тях и пушеше.
Те не й обърнаха внимание, докато тя не се подсмихна, гледайки ги.
Азии никога не се държеше мило с хората с който за пръв път се запознава или в този случай сблъсква и не промени това и сега.
Тя остави бирата на бара и се обърна бавно към нея.
-Нещо смешно ли има?- Попита тя, без особено да й пука за отговора. Дразнеше я когато хората й се месят.
Тя огледа жената отгоре до долу. Синя коса, къса пола, абе общо взето бая оскъдни дрешки.
Димът от цигарата й се впиваше в дрехите й и честно казано това бая я дразнеше.

ПС: Не съм по дългите постове... не знам как го правите...
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Игралният клуб Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Игралният клуб   Игралният клуб Icon_minitimeПон Фев 11, 2013 1:57 pm

-Нещо смешно ли има?
О! Тя можела да хапе. Колко сладко. Добре, знам какво ще си помислите сега. Защо проклетата Ния е все толкова зле настроена към хората. Ами има си причина. Хората са отрепки, подмолни същества, които гледат единствено собствените си интереси. Как да ги харесваш? Няма такъв случай. Може би някое друго изключение, но изключенията в този свят са твърде малко, твърде рядко.
-Просто си мислех нещо.
-Какво? - попита ме онова розавокосо създание.
-Никой в тази държава ли няма топки?
-Топки? Какво значи това? - все още неразбрала, попита повторно малкото елфче.
-Имам предвид хъс, момиче. На където и да се обърна виждам само пъстри крила, цветни кончета и скокливи катерички. Прекалено е натруфено. Като тази бира.
Чукнах с пръст по задимената бутилка.
-Газирана, води се алкохол, а всъщност едвам усещаш вкусът й. Помпозна измама на фантазията.
Може и да не харесвах хората, но не си мислете, че останах сляпа и за погледа на червенокосата непозната. В очите й се четеше онзи скептицизъм и мисъл, че вижда пред себе си нищо повече от една развалена стока. Може би бях такава. Развалена. Но не и стока. Никога, на никого. И проклета да съм ако оставех една елфа да ме гледа пренебрежително като чумав уличен плъх.
Върнете се в началото Go down
Азии Разир

Азии Разир

Брой мнения : 205
Join date : 10.12.2012

Игралният клуб Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Игралният клуб   Игралният клуб Icon_minitimeПон Фев 11, 2013 2:23 pm

Нещо в поведението на тази жена ту й харесваше ту не й харесваше на Азии. Тя гледаше на нещата твърде мрачно.
-Имам предвид хъс, момиче. На където и да се обърна виждам само пъстри крила, цветни кончета и скокливи катерички. Прекалено е натруфено. Като тази бира.-
-Твърде много мислиш.- Отбеляза елфата.
-Какво те е грижа? Не е като да се пречкат?- Азии не разбираше защо трябва да се мисли толкова много за толкова маловажни неща.
-Погледни от другата страна на нещата. Тази бира може и да е такава каквато казваш, но за това пък е вкусна.-
-Пъстрите неща които ми описваш, вярно са непоносими и дразнещи, но пък можеш да се възползваш от тях.- Каза тя и се ухили с онази предизвикателна усмивка.
-А ти не ми изглеждаш като човек който би го засягало това.- Завърши Азии.
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Игралният клуб Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Игралният клуб   Игралният клуб Icon_minitimeПон Фев 11, 2013 2:37 pm

-Твърде много мислиш.
Ми да, то да мислиш не е много лесно. Изисква се едно нещо наречено мозък, който явно липсваше на сладникавата красавица.
-Погледни от другата страна на нещата. Тази бира може и да е такава каквато казваш, но за това пък е вкусна. Пъстрите неща които ми описваш, вярно са непоносими и дразнещи, но пък можеш да се възползваш от тях. А ти не ми изглеждаш като човек който би го засягало това.
Усмихнах се лукаво, с престорена заинтересованост.
-Нима? Много ще ми е интересно да разбера, на какъв човек ти приличам, малка елфо. Тръпна в очакване да науча мнението ти.
Отпих поредната глътка, последвана от поредното влизане на тютюн в дробовете ми. Алкохол, хубави цигари и две дразнещи плюшени играчки. Какво съвършенство само.

/И на мен този ми стана къс./
Върнете се в началото Go down
Азии Разир

Азии Разир

Брой мнения : 205
Join date : 10.12.2012

Игралният клуб Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Игралният клуб   Игралният клуб Icon_minitimeПон Фев 11, 2013 2:50 pm

-Нима? Много ще ми е интересно да разбера, на какъв човек ти приличам, малка елфо. Тръпна в очакване да науча мнението ти. -
На Азии вече й кипваше. Нямаше да остави толкова нагъл човек да говори така с нея. Тя продължи да отпива от бирата си без да отговаря за известно време и се обърна към Лия.
-Кога мислиш да се прибираме?-
-Ами скоро. Честно да ти кажа тръпки ме побиват от тази.-
Азии и хвърли поглед казващ ''не ставай смешна'' и се обърна към проститутката.
-Не знам дали го осъзнаваш, но съм по-възрастна от теб. Едва на крехките... сигурно двайсет години и с такъв хаплив език... пфф.-
-Твърде жалко, че няма да получиш мнението ми, защото аз нищо не си мисля за теб.- Каза тя безразлично и отново впи интереса си в бирата си.
Върнете се в началото Go down
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Игралният клуб Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Игралният клуб   Игралният клуб Icon_minitimeПон Фев 11, 2013 3:33 pm

Определено се усещаха искри на женска злоба, къде по-скрити, къде по-явни.Ния не беше от хората, които оставяха току така някой да има последната дума, особено малки и незначителни същества като сладката Азии.Но определено двете момичета си приличаха по това, че не оставяха някой да им диктува живота , пък и това че палеха адски бързо.
Размяната на тънки и лижерни обиди бе спряла за момент и сега двете девойки просто си разменяха ядни погледи, но бе въпрос на време и малко чужда намеса за да се случи нещо.
А намесата дойде не от кой да е, а от наивната Лия, която по принцип не бе такъв човек, който да се заяжда, но щом се отнасяше до приятелите и, нещата се променяха.Напрежението я удари в главата и тя не можа да измисли друг по-разумен начин по който да действа.Обърна се към Азии:
-Така ли ще се оставиш, на някаква мръхла да те надвие?Ти не си такава, скъпа..погледни я ,че ти е под нивото.
На Ния не и трябваше нищо друго, достатъчна и бе думата "мръхла":
-Как ме нарече?-прекъсна я тихо тя.
Розовия елф се изправи и се приближи до нея, като застана точно до приятелката си:
-Както чу, мръхла!Отрепка като теб няма право да обижда расата ни, пък и самите нас.Как изобщо си позволяваш?Кажи и Азии.
Девойката кимна одобрително с глава, все пак бяха две и нямаше да и позволят да се гаври и с тях:
-Чу я, боклук такъв!Хора като теб нямат място в спокойната ни страна, ходи си там от където си дошла.Мога да те опътя към сметището!
Лия се почувства толкова могъща в този момент, че си позволи глупостта да докосне Ния и да я побутне леко по рамото:
-Изчезвай!-изсъска малката.
Върнете се в началото Go down
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Игралният клуб Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Игралният клуб   Игралният клуб Icon_minitimeПон Фев 11, 2013 4:14 pm

Нали знаете онези моменти, когато изпадам в едни такива състояния на умопомрачаване, а единствените цветове, които виждам пред очите си са черно и червено. И да, всички знаем какво означават те. Черното - тъмнината на душата ми, а червеното -сладката кръв от човешко тяло.
Отначало се държах що-годе уравновесено. Поемах критиките и забележките на елфа, които валяха като майчин укор. Но коя по дяволите беше тя, че да ми държи тон как говоря и как се държа? Аз нямах майка, тя ли щеше да ми стане? По дяволите някой щеше да си го изяде много скоро. Но когато чух изразът "мръхла", дойде и онази чернилка, за която споменах в началото.
-Изчезвай....
Очите ми се помрачиха. По начало си бяха напълно черни, правещи трудни за различаване зениците, но сега като че ли сиви, димни облаци се пропиха в тях. О, това усещане. Това усещане не на гняв, не на ярост, дори не на раздразнение. Това усещане на.....жестокост. На жестокост от най-висше ниво, граничещо с пъклените ями на подземният свят. В такива моменти разбирах, че наистина съм отрок от пръсналата се отрова на Себастиан Дантес. В такива моменти осъзнавах що за прокълнато създание съм. И ми харесваше.
Затворих клепачи, а по лицето ми се изписа мека, даже блага усмивка.
-Благодаря ти....
Онази розавокосата се опули невярващо.
-Благодариш ми?
-Благодаря ти....
-За какво?
Отворих очи и забих сатанинската си чернилката право в нея.
-Че ми оправи деня.
Преди да успее да реагира, скочих от стола и забих силно юмрукът си в корема й. Тя се приви на две и падна на колене на пода.
-Ей, момичета, моля ви. - обадиха се барманите, но незнайно защо, а може би знайно, не се намесиха.
Другата, червенокосата, която приличаше на кокетна принцеса се изправи да защити приятелката си.
-Колко мило! - усмихнах се лунатично.
Оказа се малко по-смела, защото се опита да ме удари. Уви, неуспешно. Още докато ръката й летеше към мен, я хванах и спрях опита й.
-Куражлийка. Но не достатъчно.
Отблъснах я няколко крачки назад, завъртях се, вдигайки кракът си и го забих в хубавичкото й личице. Тя падна по гръб на земята и се хвана за удареното място - бузата й, която съвсем скоро щеше да почне да се надува.
Подминах първата все едно не съществува и се отправих към по-наежената. Крачех към нея спокойно, бавно като хищник. Наведох се и я хванах за косата. После я дръпнах рязко и болезнено нагоре, така че лицата ни да се срещнат.
-Не знам колко си възрастна, нито колко възпитана..... - очите ми блестяха. -Но хубавите ти дрехи не те правят по-истинска. Не можеш да замаскираш това, което се крие вътре. Развален плод....
Пуснах я и й забих пореден тукат в скулата. Мразех когато някой се мислеше за нещо повече от останалите и разграничаваше хората по произход или външен вид. Ето точно затова не харесвах хората. Невежи подстрекатели на материални, външни обвивки и повърхностни идеали. Жалки същества.
Обърнах се и се върнах на мястото си. на бърза ръка допих алкохола си.
-Колко дължа?
Момчетата се спогледаха леко притеснени.
-Заведението черпи.
Подсмихнах се и бръкнах в джоба си. Извадих няколко жълтици, наброяващи 20 злато и ги оставих на плота.
-Аз не съм проститутка. Мога да си платя.
Взех кутията си с цигари, завъртях се и напуснах клубът така, както и се появих, оставяща звука от глухите ми стъпки, докато накрая и те не изчезнаха.

/Peace out/
Върнете се в началото Go down
Азии Разир

Азии Разир

Брой мнения : 205
Join date : 10.12.2012

Игралният клуб Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Игралният клуб   Игралният клуб Icon_minitimeПон Фев 11, 2013 6:32 pm

Азии се изправи бавно. Каква жена само.
Усмивката й помръкна. Защо всички я мислеха за примадона и принцеса? Та дрехите й представляваха зелена тениска, пола съчетана с панталон ботуши и наметало. Защо всички се заяждаха?
Елфата искаше де заякне. Да заприлича на истински войн.
Тя се довлече до Лия без да казва нищо и й помогна да се изправи.
-Ей, добре ли сте?- Попитаха ги собствениците.
-Тази наистина бе луда.-
-Леле леле, каква каша само.-
-Голяма побойничка излезе.-
-Не като вас страхливци.- Изсъска Азии, намесвайки се в разговора на мъжете.
-Хайде и ние да плащаме и да се махаме Лия.-
Азии остави десет злато на бара за двете момичета и хвана кутията си.
След това те напуснаха сградата.
-Лия, сега трябва да ми помогнеш да се промъкнем в общежитието. Не мога да оставя роклята си в онова продънено място осеяно с буболечки.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Игралният клуб Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Игралният клуб   Игралният клуб Icon_minitimeЧет Сеп 04, 2014 11:55 am

Стояхме в онази пустош и се чудехме на къде да поемем. Всеки от нас бе обиколил поне по десетина пъти всяко едно място в този град. Докато всички седяха вкупом на едно място и обсъждаха, къде да се ходи аз вдигнах гордо ръка привличайки вниманието им.

- Хора, хора... ей, хораа-а-а! 
Повечето се обърнаха към мен и ме изгледаха любопитно.
- Ходи ли ви се на казино?
- Казино?! - чу се от тълпата.
- Защо да не ? Писнало ми е вече тук. Дайте да се разкараме някъде.
- Имаш нещо предвид ли?
- Всъщност...да. Какво ще кажете да скочим до територията на Гладиаторите? 
Някой се изсмя на предложението ми. Не разбрах кой, но малко или много това ме подразни.
- Хайде, бе! Ще е забавно. Ще намерим някакво местенце на което не сме били и ще се позабавляваме.
Речено - сторено. Не ми трябваше много време за да ги убедя. Скай и Ив решиха да ни помогнат с телепортацията и много скоро се озовахме в тази красива и зеленикава местност. Намерихме и местенце с хазард.  Някакъв клуб, който дори нямаше табела с името си. Странно място. Влизайки вътре, те лъхваше една тежка миризма на алкохол и тютюневи изделия. Навсякъде бе окичено като на парад - маси за билярд, маси за джаги, други маси, още маси...имах чувството, че се намирах в цех за производство на мебели, та дори ми се прииска и аз да си купя една маса. При влизането си всички се пръснахме из заведението търсейки къде да се настаним. Докато вървях измежду масите, видях онзи малък огнен маг, който наскоро се появи изневиделица. Малко странно ми се виждаше ненавършило осемнадесет години момче да бъде учител, но защо пък не? Аз дойдох съвсем скоро тук и ми възложиха същата задача. Въпреки държанието му при последният ни сблъсък, реших да му дам още един шанс. Какво пък, може просто да е бил изнервен от голямата отговорност. Та той е само едно хлапе.
Приближавайки се зад него, видях как плавно си играеше с пръст върху една от масите за билярд. Прокарваше нокътя си бавно по зелената повърхност оставяйки бразда след пръста си. 
Прокашлях се, за да го предупредя за намеренията си. Когато ме видя, леко се изненада, но ми отвърна приятелски с усмивка.
- Здравей - отрониха устните му, а аз най-тъпашката се захилих.
- Здрасти, колега! - натъртих най-вече на втората дума, шегувайки се с поста, който заемаше в момента. - май ти харесва това място тук, а?
- Може да се каже. 
- Билярд?
- По-скоро джаги. Билярда никога не ми е бил силната страна, въпреки че винаги съм искал да се науча.
- Аз пък съм на обратното мнение. Добър ли си на джаги?
- Може да се каже.
Захилих се самодоволно.
- Какво ще кажеш да си спретнем по един урок? Ти ще ме научиш да играя на джаги, а пък аз после ще ти покажа и някой друг трик на зелената маса.
Не го изчаках да ми откаже. Виждах, че се притеснява за това реших да го давам по "тежкарската" и да го разведря. 
За това и отидох първо да взема жетони за джагите. Тази игра винаги ми е била непонятна, но се надявах малкият да я разбира до толкова, че да ми я обясни по някой по-елементарен начин. Връщайки се му подхвърлих няколко жетона, които той ловко улови. 
Минута по-късно стоях от единият край на масата и гледах глуповато към нея. Малките човечета, които бяха забучени на тази пръчка изглеждаха толкова грозно направени, че сякаш бяха издялкани с тъп нож върху кухо дърво. 
- Е, започваме ли? - зададох въпроса си към "колегата", който до преди малко се заливаше от смях...

_________________
Игралният клуб Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Игралният клуб Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Игралният клуб   Игралният клуб Icon_minitimeНед Сеп 14, 2014 12:51 pm

Чужденците винаги си личат когато се озоват на ново, непознато място. Роза я нямаше да ги разведе из бившите си владения и макар че почти всички бяха посещавали поне по веднъж тази красива страна се различаваха от тукашните. Приликата естествено бе забележителна, но носеха един отенък, един забележим аромат на далечно. Факта, че бяха от Феникс, нещо, което останалите клиенти бързо установиха, им гарантира пълна свобода и липса на притеснение от някоя негостоприемна забележка. С други думи, тук трудно щяха да си намерят белята, поради съюзническата уговорка между двете държави. 
И докато жетоните се подхвърляха в дланта на Аш, собствениците го оглеждаха, него, както и колегите му с нескрито любопитство, но една такава усмивка на приветствие и дори малка закачка. Закачка, която намери лице в очарователната и лесно забележима Кейтлин и не отне много на момчетата докато я заобиколят и почнат да я разпитват, надявайки се и на нещо повече. Задача трудно достижима, защото зоркият поглед на Скай не ги изпускаше от очи. Ив се бе настанила на една свободна маса в компанията на Кастиел, пиейки бири и смеейки се така, както отдавна не бяха. Странно, но Сайръс така и не можа да се научи да я ревнува от този мъж. Може би прекалено много го уважаваше, че да си позволи такава слабост.
Но ако имаше нещо наистина интересно в цялата ситуация, то това бе младия Съли и неговите игри. Манипулаторските му умения бяха на такава висота, че можеше да залъже и най-мнимия човек. А за тип като Аш, който бе прекалено доверчив бе още по-лесно, почти скучно даже. Момчето не виждаше никакво предизвикателство в по-възрастния си колега. Това обаче не означаваше, че няма да се посмее на негов гръб. Продължавайки да държи ролята на притеснено хлапе, той успя да си спечели съчувствието му, което правеше нещата още по-забавни. 
-Така! Първо е контролът. Държиш стиковете ето така...
Магът хвана две от металните дръжки, за да покаже правилния захват.
-И ги управляваш. 
Завъртя човечето толкова бързо, че то се "изстреля" напред и удари Аш право в чатала. Мъжът изпита такава силна болка, че се приви на две, примижавайки с очи, едва задържащ викът си.
-Оу...извинявай. Без да искам. Малко са разхлабени, често се случва. Заболя ли те много?
Зеленокосият едвам вдигна главата си към него, все още стискащ устни.
-Ти...как...мислиш... -едвам процеди през зъби.
-Наистина съжалявам. Колко съм непохватен само.
Изражението на хлапето бе толкова искрено, че чак да ти се доплаче от факта, че си го накарал да се почувства виновен.
-Ня...ма...нищо...само...ми дай малко...време...
Учителят си пое дълбоко въздух няколко пъти, стремейки се да скрие слабостта си. Последното, което искаше бе да привлече вниманието на Ив, както и притеснението й, особено за нещо такова като удар в топките. След минути вече стоеше изправен с притъпено туптене между краката, но готов да продължи.
-Ок, следва да пуснем топчето и да се опитаме да го вкараме в противниковата врата.
Речено сторено. Дървеното топче бе по средата на полето, а стиковете се въртяха един след друг хаотично, като Сайръс нарочно стоеше възможно по-назад, за да не изпита повторно неприятното усещане от преди малко. Разбира се, това пречеше на точността му, но здравето бе по-важно. Съли вкарваше гол след гол, възползвайки се от липсата на опит и пряк контакт на колегата си, като победоносно показваше превъзходството си по един детски и невинен начин.  
Красавецът се дразнеше на загубите си, но се стараеше да не го показва. Все пак бе ментор в Сто слънца и щеше да е срамно ако не може да понесе малко поражения. Докато в един момент топчето заседна в единия край на масата и колкото и да въртяха фигурите не можеха да го докоснат и помръднат от мястото му. 
-Отиди я раздрусай!
-Аз ли?
-Ти си по-голям и силен от мен.
Забележката на пиромана бе напълно логична и Аш отиде в единия край на играта. Хвана долния ръб и го повдигна, достатъчно видимо, че собствениците да го забележат.
-Хей, внимавай с машината! - провикна се един от тях, което накара нашият герой да я изпусне и краката й да се забият шумно в пода.
Мъжът се обърна стреснато към тях, засичайки раздразнените им погледи, както и тези на всички в игралния клуб. Ако я счупеше ще трябва да я плаща, но хич не му се искаше да поставя гилдията в подобна ситуация. Очите на толкова много хора се бяха забили в него, намръщени, изненадани или просто любопитни. А през това време, юношата се подсмихваше незабележимо зад него, доволен от първата фаза на престоя си тук.

_________________
Игралният клуб Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Игралният клуб Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Игралният клуб   Игралният клуб Icon_minitimeЧет Сеп 25, 2014 8:12 am

Гърба ми настръхваше от мисълта за прикованите в мен погледи. Виждах очите на хората, които ме гледаха с презрение.Ама, моля ви се! Как мога да да счупя тази маса? 
Някъде в мислите ми се зароди идея. Толкова подла и мръсна, че самият аз можех да се намразя заради това. 
Не знам защо, но сериозно си мислех, че малкият маг се гъбарка с мен. Първо - удара между краката ми, а сега и това с масата. 
"Ти...сериозно ли!?" - чу се тътен в главата ми. 
Не само, че исках да му го върна, но и щях да го направя. Нямаше да се оставя на някакъв нехранимайко, дори би било той учител с моят ранг. Проблема беше в това, как да го направя. Трябваше да е тихо и подло. Да се промъкна зад него, като хитра лисица и да му прережа...не! Това не бе добра идея...
Играта се развиваше добре (поне за колегата ми). Точките си вървяха и много скоро завършихме...много на малко в негова полза. Самодоволната му усмивка показваше, че е доволен от себе си. Натрил е носа на "чичо" си и сега спокойно можеше да заспи вечерта под розовите си завивки...
Дойде момента, в който пристъпихме към следващата игра - а именно билярдът. 
"Тук битката ще се проведе на мой терен, приятелю."
Застанах от единият край на масата и започнах да нареждам топките по местата им. Щяхме да играем класическата игра билярд, която някои хора наричаха "9-ветка". Обясних му горе-долу правилата до толкова, че хем да ги разбере, хем да му бъде трудно да ги запомни всичките. Показах му основните хватове на щеката и начините, по които да движи топката с различни удари по краищата и. Най-сладкото оставих за накрая.
Като "по-вещо" лице в играта застанах зад стартовата линия и направих първият удар. Топките се разпръснаха по масата, като дори една от тези, които бяха с по-малка шарка влезна в джоба.

- Късметлия! - чух възкликването на огненият маг.
Обърнах се към него и го изгледах така, както той правеше до преди малко.
- Ще видим...
Огледах масата и си харесах следваща топка, която да ударя. Застанах зад тази, която е с бял цвят и мислено се прицелих, описвайки траекторията в ума си. Стуваше ми се, че щеше да се получи това, което исках...докато не видях нежните ръце на огненото момче. Навярно за да ме разсее или за да гледа играта от по-близо, той бе облегнал двете си ръце точно в ръба на масата, като върха на пръстите му се подаваше от вътрешният край, където обикновено се удряха кръглите топки. 
"Падна ли ми!" - извика малкият дявол в главата ми.
Хванах щеката здраво с лявата си ръка и застанах в позиция готова за удар. Прицелих се в центъра на бялата топка, насочвайки я точно към отсрещната и премислих отново траекторията. Секунда преди да ударя, изместих леко центъра на тялото си, променяйки леко градуса на удара, който щях да направя. Извих рязко дясната си ръка напред и щеката полетя към бялата топка. Топката на свой ред се насочи към следващата, чиято номерация все още не виждах, а тя стремглаво полетя напред към своята нова цел. 
Чу се глухо тупване, а след него и силен младежки писък.
- А-а-а... мам... - опита се явно да ме наругае, но се спря на време.
Веднага трябваше да изиграя картите си подобаващо, за да прикрия пъкления си план. Хвърлих "уплашено" щеката настрани и сложих ръце пред устните си.
- Опа...ударих ли те?
Огненият свъси вежди.
- А, не бе! Само ме погали...
Усещах, как малкият щеше да се разбеснее след малко. Но, това не ми пречеше. Бях готов да го сложа на място, стига да го пожелаеше. Но, за сега продължавах да играя своята роля на невинен.
- О, извинявай. Наистина не беше нарочно...
"Да бе! Колкото и бог Сет не убил нарочно брат си Озирис и после случайно го разчленил на четиринадесет парчета... (б.р. Египетската митология)" Толкова случайно и аз уцелих малките му пръстчета.
Все пак се приближих до младока и погледнах ръката му. Два от петте пръста на лявата му ръка доста се бяха зачервили в краищата си. Недостатъчно, че да съм му счупил няколко от тях, но поне толкова, че да го болят в следващите няколко часа.
Мисията - изпълнена. Поне за сега исках да видя, какво ще направи хлапето и дали щеше да ми отговори на атаката с война. Нямах нищо против да му натрия носа не само тук, ами и извън пределите на града. Все пак бяхме далеч от "Сто Слънца" и ако го наритам в Илионските поляни - никой нямаше да ме спре...

_________________
Игралният клуб Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




Игралният клуб Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Игралният клуб   Игралният клуб Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Игралният клуб
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Илион :: Град Илион-
Идете на: