ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Домакинът

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Домакинът    Домакинът     - Page 5 Icon_minitimeВто Яну 18, 2011 6:55 pm

First topic message reminder :

От тук минава всеки нов член да получи наставления за престоя си. Домакин е зайо байо Геш както го наричат всички. Леко психясал тип или поне така си мислят останалите. Колкото до него, никой не знае какво точно си мисли и дали изобщо е способен на тази функция.

Домакинът     - Page 5 2fff794966cc97606666ae8


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Пон Мар 24, 2014 2:28 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 5 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 5 Icon_minitimeНед Авг 31, 2014 2:56 pm

Геш я гледаше по-спокойно и от най-спокойното утро в зората на новия ден, което бе странно, имайки предвид, че беше най-малкото непредвидим и никога не знаеш на къде ще го избие. И все пак умееше да игнорира чуждите думи толкова трубадурно, че можеш да го наречеш истински виртуоз. 
-Защо не кафе? Ще ми донесеш ли? 
Девойката се зачерви като домат при думите му и тъкмо щеше да избухне отново в смях, още по-бурно, когато в кабинета влезе една висока, зеленокоса фигура.
-Трябва да го извиниш. Той има собствено виждане за нещата.
Нуксата се обърна и съзря непознатия мъж. Изглеждаше интересен, със странна зелена маска, която прикриваше едната половина на лицето му. Ушите му бяха издължени като на елф, а гласът мек, толкова мек, че би бил идеален за разказване на приказки за лека нощ.
-Здравей, Тивара. Аз съм Зийк Пиърс и бях този, който те изпита. В момента, в който пристъпи в сградата изпадна в един от моите сънища и така премина теста си. Мой беше и странният глас, който чу в приемната. Бъди спокойна - приета си.
Пиърс, който явно щеше да бъде учителят й, вдъхваше респект, спокойствие и явна интелигентност и лежерност, присъща за покровителите на сънищата.
Ако при домакина явно можеха да минат не един номер, то девойката не знаеше изобщо как е подобаващо да се държиш с човек от подобен калибър. Усетила се, че не може да продължава да мълчи и да го гледа втренчено, тя бързо и засрамено бръкна под наметалото си и извади от там така съкровения плик, който имаше чувството, че се е превърнал в най-скъпото й съкровище. Подавайки го на преподавателя, той разтвори листа и зачете думите на майка й, милейди Грийнгейз. Познаваше добре почерка й, както и намеренията й един ден да изпрати дъщеря си тук. Не веднъж бяха обсъждали тази опция. Колкото до червенокосата, тя само бе чувала това влиятелно име, към което изпитваше уважение. 
Разликата между двамата мъже бе толкова огромна. Докато Зайо, който познаваше едва от минути успя да я разсмее, то Зийк като че ли пронизваше плътта й, способен да прозре зад нея с тези отровно зелени очи. 
-Как е лейди Савара, между другото?
-Тя... - понечи да отговори момичето по ирония, но тогава действителността я удари за пореден път. Лицето й помръкна, тонът се снижи, сякаш излизаше с трудност, а пръстите й потрепериха от лошите, но реалистични мисли.
-Ние...бяхме нападнати...
Изненадата хвана неподготвен учителя и той не можа да скрие изумлението си.
-От кого?
-Вампири...
Погледите на двамата се смръщиха, изострени до умопомрачение. Атмосферата коренно се промени, сякаш можеш да усетиш омразата й, толкова плътна, че да я режеш с нож. 
-Разбирам! Съжалявам! Обещавам, че ще се погрижа за теб. Геш, би ли я настанил в някоя от стаите?
-Няма проблем.
Зайо извади един ключ с надпис 004 и го подаде на червенокосата.
-Това ще е стаята ти.
-А сега отиди да си починеш. Сигурно си изморена. Утре заповядай във Вечен сън и ще говорим повече. 
Момичето нямаше какво повече да каже или да направи, затова послуша новия си ментор и излезе от стаята натъжена и разстроена. Беше дълъг ден и още по-дълга вечер.
-Почнаха да стават много нагли.
Чак сега демонът се обади, взимайки мнение. 
-Стигнали са до там да посягат на аристократските фамилии. Мръсни копеленца. 
Домакинът не можеше да скрие неприязънта си към нощните създания, които почнаха да им създават толкова тежки проблеми през последната година. 
-Някой трябва да им помага. Това е единственото обяснение за сигурността, която изпитват. 
-Имам идея кой може да е...
Пиърс се загледа в замисленият поглед на Геш, единственият демон от царството на Себастиан, който се подвизаваше в имението. Бе загубил ежедневната си фанатичност и придобил сериозен вид, който можеше да значи само лоша поличба...

/Васко, ако искаш пиши в стаята си и после как идва направо новият ден и от там отивай където прецениш. Ако искаш във въпросната Вечен сън, ако искаш мини някъде другаде преди това./

_________________
Домакинът     - Page 5 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Домакинът
Върнете се в началото 
Страница 5 от 5Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл :: Общежитията-
Идете на: