ИндексТърсенеРегистрирайте сеВход

Share
 

 Домакинът

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeВто Яну 18, 2011 6:55 pm

First topic message reminder :

От тук минава всеки нов член да получи наставления за престоя си. Домакин е зайо байо Геш както го наричат всички. Леко психясал тип или поне така си мислят останалите. Колкото до него, никой не знае какво точно си мисли и дали изобщо е способен на тази функция.

Домакинът     - Page 3 2fff794966cc97606666ae8


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Пон Мар 24, 2014 2:28 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down

АвторСъобщение
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeВто Апр 03, 2012 8:13 pm

Меропа беше като поразена от гръм.
Напуснала?
Но как така??
Просто така изведнъж?!
Все още не можеше да го проумее.
Постепенно започна да прониква в смисъла на новината.
Дориан си бе тръгнала!!!
Всички органи в тялото на девойката се свиха.
Почувства се повече от покрусена. Тази бележка направо я бе довършила.
Думите на приятелката й се забиха в сърцето й като остриета на нож - болезнени, студени, дори коравосърдечни. Сякаш издълбаха дълбоки рани някъде в дълбините на душата й.
Но защо? Защо го бе направила?
Сигурно се бе случило нещо.
"Трябва да се е случило нещо." - категорично отсече Меропа, клатейки невярващо глава - "Не мисля, че би го сторила, ако нямаше някаква причина."
В човешкия език не съществуват такива изразни средства, чрез които да може да се опише кризата, в която се намираше в момента къдравокоската. Изпитваше такава агония, че всеки миг щеше да се строполи на пода. Мъката й се отрази дори физически - за секунди сякаш се разболя. Устните й се разтрепериха и усети как всеки миг от очите й ще рукнат сълзи.
Господи, нима бе възможно да се е привързала до такава степен за Дориан!
Струваше й се, че е загубила частичка от самата себе си!
Изведнъж я налегна чувството, че е сама, ужасно сама. Прииска й се да се върне в стаята, да си легне и да се завие презглава. Да заспи и дано никога не се събуди!!!
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeСря Апр 04, 2012 5:51 pm

Лушиъс се върна в кабинета на приятеля си и забеляза тъжното лице на Меропа. Явно двете със синекосата бяха приятелки и сега тя милееше за загубата й. Не му се искаше да говори за това пред нея, но не можеше и да я изпрати. По-добре да знае даже и с риск да я заболи.
-Какво става? - видимо притеснено попита Геш.
-Не знам със сигурност, но определено намирисва.
-Боунс?....
-Намислил е нещо. Няма да се учудя ако и гнусния ни шеф е замесен.
-Но какво общо има Дориан?
Пахт се приближи към тях и се подпря на бюрото както и в погребалното бюро, но този път, за да не ги чуе случайно някой.
-Слушайте внимателно. Ще говорим за това само веднъж и никога повече. Ясен ли съм?
Двамата кимнаха.
-Смит не е обикновен човек. Усетих го от първия момент, в който я видях. Не знам точно защо, но каквото и да е тя не е в безопасност.
При тези думи младата некромансърка потръпна, а домакина скочи на крака.
-Само някой да се опита да нарани демончето. Ще го изкормя. - размахваше пламенно юмрука си той.
-Не! Няма да се месим. Да не сте посмели да се забърквате в нещо, което не разбираме.
Физиономията на Зайо Байо посърна.
-Но....
-Няма "но", Геш. Разбра ли ме?
-Добре.....
-Така. Дориан има ли приятели, някой на който може да разчита?
-Ами тя си пада малко единак.
-Нима е напълно сама?
Мъжът и девойката се замислиха задълбочено. Да, Меропа й беше до някаква степен близка, но явно не й беше споделила нищо, дали за да я защити или по други причини. Изведнъж Геш вдигна жарко пръст.
-Ама разбира се! Зайче, помниш ли - онази вечер - Дрейк....
-Дрейк Туул? Ковача? - попита учудено Лушиъс.
-Ейййй....той е пекан.
-Нищо не съм казал. - успокои го Лу.
-Да, сега като се замисля си прав. Те май са доста близки. - отвърна Морт.
-Може ли да му се вярва?
-Мисля, че да. Изглеждаше много щастлив, че я вижда.
-Възможно ли е да я пази?
Тримата се спогледаха, опитвайки се да разгадаят тази гатанка, но нищо не можеше да се потвърди със сигурност.
-Мога да го попитам. - предложи Геш.
-Мислиш ли, че ако я крие ще ти каже? Мозък нямаш ли?
-Добра логика. - засмя се сконфузно домакина.
-Не споменавайте на никой за това. На абсолютно никой.
-Няма, обещаваме.
-Добре. Настани ли я?
-Да. Ето, зайче.
Той й подаде ключа от стаята на Дориан, която официално вече беше нейна.
Върнете се в началото Go down
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeПет Апр 06, 2012 8:04 pm

Беше при Дрейк, каза си Меропа.
Чувстваше, че е там.
А и това бе единственото логически защитено предположение, което можеха да направят в момента. В крайна сметка двете момичета едва се познаваха, и макар да се бе заформило своеобразно мигновено приятелство помежду им (или нещо подобно), информацията, която притежаваха едно за друго, бе съвсем бегла, дори - несъществуваща...
"В каква ли беда се е навлякла..." - започна притеснено да разсъждава некромансърката - "Какво би я накарало да напусне Роузкил? Едва ли би го направила, ако не ставаше въпрос за нещо сериозно. Ами ако..."
"Ако е нямала друг избор? Ако е избягала оттук, защото е направила някаква беля, за която тепърва им предстои да разберат?"
Веждите се сключиха над челото й като буреносни облаци.
Разбира се, тя не сподели това предположение с учителите. Ако наистина бе загазила, едва ли бе най-разумното нещо да насочва мисълта на Лушиъс и Геш точно в тази посока, от която приятелката й се стремеше да се спаси.
"Може и да не е това." - започна да прехвърля други предположения - "Може да става въпрос за хора извън имението... но... ако Дориан напусне заради външни обстоятелства, то ... не ми се иска и да си представям колко ужасяващи биха били те."
Каквото и обяснение да се опитваше да измисли, Меропа не намери нито едно, което да успее да заглуши влудяващото притеснение. Тревогата сякаш бе пуснала корени в сърцето й.
Каквото и да беше..., помоли се девойката,.. само дано да е добре!!!
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeСъб Юни 23, 2012 1:17 pm

-Хахаха... ще свикнеш. - засмя се Миша и я прекара в едно от отделенията на коридора. Спря се пред първата врата и я отвори тихичко и внимателно. Погледна тайно през процепа. Да, там беше. Спеше си така сладко, вдигнал крака на бюрото си, с кюлнала напред шапка, която закриваше лицето му.
Некромансърката пое дълбоко дъх, чак до диафрагмата си и шумно, с трясък изблъска вратата, скочи в кабинета и се извика с цяло гърло:
-Ггггеееееееееешшшшшшш....
Мъжът на бюрото подскочи като опарен от мястото си, заради писъка. Подскочи буквално. Когато Елизабет влезе видя странно облечения персонаж да виси от полилея, за който се беше вкопчил. Цилиндъра му беше паднал на земята и сега чупливата му коса си личеше съвсем ясно.
-Аааааахахаххахаххаха....... - се смееше като разпрана белокосата, сочейки го подигравателно с пръст. Мъжът я видя и си отдъхна.
-Ох, ти ли си била?
Скочи от тавана и сложи шапката на мястото й, върху главата си. Отиде при нея, хвана я за врата и стисна болезнено.
-Ауу....ауч....
-Ауч, мауч, така е. Ще ме събуждаш а?
-Стига де.
-Аааа няма стига.
Физиономията му стана някак тъжна.
-А толкова хубаво си спинках. Сега кой ще ми върне съня?
-Стига си спал. Виж какво ти нося. - посочи към Елизабет тя. В момента, в който Геш видя непознатата ченето му падна надолу. Дамата пред него беше толкова красива. В имението беше бъкано от хубавици, но красотата на Уинтър беше чиста, като порцелан. Той скочи и се озова пред нея като подаде доста нескопосано едната си ръка напред, а в същото време се беше ухилик като пълен олигофрен. Не, че не си беше такъв.
-Хахаха. Ел, това е зайо байо Геш. Той е домакинът на имението и мой добър приятел.


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Сря Юли 18, 2012 5:51 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 24

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeСъб Юни 23, 2012 4:12 pm

"Ще свикнеш." Тези думи се завъртяха в главата на Ел и докато го осъзнае се съмна... Е, не че можеш да разбереш кога е дени кога нощ тук де, ама разбрахте ме. Но нека се върнем към главата на Ел, която най-възмутено си мислеше: "Ще свикна ли? Как така? Накрая ще стана на печено пили... или в случая печена нукса... което си звучеше готино, но не й когато ти мирише на подправки и зеленчуци и ти си този в огромния котел с горещата вода, взимайки си вана и съвсем не подозирайки, че канибали се опитват да ти оглозгат слабите крачка с голямо удоволствие." Ако някой бе чул тези мисли щеше да си рече, че Ли е луда за връзване, ама от мен да знаете - туй имение мозъка й пропи. Толкова й хареса, че се почуди дали няма уловка в цялата работа. Ама да ви кажа, аз не й се учудвам - мен ме предупредиха, че нещо не й е съвсем на място в чарковете. Може би затова и ги поразбъркваше от време на време, че да си дойдат на мястото.

А коридорите се сториха тоооолкова дълги на Елизабет - сякаш нямаха край. А може би наистина нямаха... Мястото просто пращеше от магия, която не просто кротичко се стелеше около сградата като нормално сборище на свръхестествени същества. Магията извираше на струи от затворените врати и притискаше Ел, карайки я да се задъха. Миша се спря пред една от вратите някак внезапно. Или не Ли просто така й изглеждаше. Леко открехна вратата и оттам нататък се случиха поредица от необичайни събития. Или пък бяха съвсем обичайни тук. Ли се опита да фокусира и гледайки Миша и непознатия, който тя нарече Геш да се боричкат се засмя тихо. Мъжът обаче задържа прекалено дълго Миша и Ли бе готова да скочи и да освободи приятелката си. Все пак тя бе единствената, която познаваше тук и изобщо не можеше да си позволи да я загуби. Пък й щеше да си е голяма загуба, момичето й харесваше.

Миша замахна леко с ръка към Елизабет и тя се размърда, усещайки напорист поглед върху себе си. Поогледа непознати и заключи очи с него. Той й се усмихна дяволито, пусна момичето(което бе един добър напредък) и й подаде ръка. Ли се поколеба след малко шоу бе видяла тези ръце около врата на съквартирантката си, но подаде нежно и плахо пръсти. Обви ги около дланта му и се усмихна.

- Здрасти! - проговори кадифено тя. Засмя се тихо - Имаш интересно име, зайо байо.
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeСъб Юни 23, 2012 6:07 pm

-Не думай.
Той стисна здраво ръката й, след което я пусна и се обърна до половина към другото момиче.
-Това коледния ми подарък ли е?
-Хаха, иска ти се. Това ще е новата ми съквартирантка.
-Така лииии? - продума любопитно Геш и почна да върви около Миша. - Просто така без изпит?
-Хайде де. Какво толкова? Тя е нукса и съм сигурна, че ще е отличен ученик.
Домакинът постави юмрук под брадичката си. Очите му шареха нагоре и настрани. Елизабет не го познаваше и не знаеше, но всъщност така той показваше, че мисли.
-Ммм....Не!
-Хайде де.
-Не!
-Хайде.
-Не!
-Хайде.
-Не!
На русокосото момиче й се замая главата от този иначе така забавен техен спор. Погледнато от страни Миша стоеше леко преведена в кръста, с преплетени в молба ръце. А зайо - той също се беше навел към нея, така че да са лице в лице. Бе поставил двете си ръце от двете страни на кръста си, а дългите му ръкави се влачеха надолу. Некромансърката разбра, че колегата й по раса няма да промени решението си, затова реши, че е време да използва тайното си оръжие. Тя още по-настъпателно се изви към него, а очите й се разшириха толкова много, като на ранено куче.
-Моляяяяяяяяя.....
Изглеждаше толкова сладка, за някои може би плашеща, че никой не можеше да й откаже. Геш се опитваше да запази самообладание. И друг път беше виждал този израз и все си казваше, че следващия път няма да се поддаде. Той скръсти ръце пред гърдите си, като защитна реакция и почна да клати неодобрително глава.
-Не, не, не, не....
Но не издържа и я погледна. Веднъж направил това просто не изтрая. Малкото й личице като на кошутка, тези пърхащи миглички и огромните навлажнени очи.
-Ааааа.....добреееее.... - извика накрая странният мъж като размяташе ръкави на всички страни. Като че ли, за да не промени решението си, той се изстреля като стрела зад бюрото си и отвори грамадната книга, където записваше данните на всеки новопостъпил.
-Име, години, раса.... - изкаканиза светкавично домакина
Върнете се в началото Go down
Elizabeth Winter

Elizabeth Winter

Брой мнения : 137
Join date : 05.06.2012
Age : 24

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeСъб Юни 23, 2012 6:51 pm

Сцената бе толкова забавна, колкото и объркваща. Ел не знаеше дали наистина ще свикне с цялата тази чудатост и заплетени отношения. Всичко тук обаче бе насочено поне за сега доста приятелски към нея. Сякаш късмета й се усмихваше, но до кога? И какво бе предназначението на всичко това? Ли дори не знаеше защо наистина е тук. Приличаше на хотел, но нещо много по-различно се таеше зад дебелите стени, които ако можеха да говорят... ами най-вероятно щяха да избягат с викове. Но пък странността бе дар, а не порок и Елизабет ценеше различните - онези, които другите може би не приемат, защото знаеше, че в тях има нещо голямо спотайващо се като дива котка на лов, само за да изскочи в подходящия момент и да хване жертвата си. Имаше нещо много по-чисто и първично в тях. Може би затова толкова много си подхождаше с...Кристофър. Бе болезнено дори и да си помисли за името му. Затова тръсна глава и се фокусира върху разговора, на който бе свидетел.

Мише бе извадила миловидна физиономия от ръкава си и определено бе силна карта. Е, домакинът бе упорит, но не и безсърдечен. Чу нещо за изпит малко по-рано. "Изпит? Изпит ли? Какво за Бога...?" Защо ще й трябва изпит, за да отседне тук? Бе объркващо, но реши да си замълчи и да остави кръстосания разпит за по-късно.

- Име, години, раса... - провикна се Геш.

- Елизабет Стефан Уинтър, 18 години, нукса... - изтреля тя веднага като картечница. Беше разбрала, че зайо байо й бе направил голяма услуга, а Миша бе главната заподозряна, затова бързо реши, че трябва да им се отблагодари някак. И щеше да мисли по въпроса дълго и задълбочено...
Върнете се в началото Go down
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeНед Юни 24, 2012 7:45 am

Всичко беше записано със светкавична бързина. Като че ли от самата писалка се вдигаше пушек, а листа още малко щеше да се скъса от съпротивлението. С все така бързи движение Геш извади един ключ и го метна към Елизабет, която успя да го хване във въздуха. Чак тогава той се изправи отдъхнал.
-Тази мошеница си има ключ, този ще е твоя.
-Кой наричаш мошеник? - запали се Миша, заради определението на личния й коз.
-Теб, кой друг?
-Я ми го кажи в лицето!
Домакина се изправи срещу нея, повдигна свитата си ръка и я тупна по главата привидно леко, но всички знаеха колко сила се крие в това високо тяло. Момичето изохка от удара, но не продължи да негодува. Да, Геш й беше добър познат, но знаеше, че е лудост да го ядосваш. Не беше учител, това е така, но отговаряше за поддръжката на цялото имение и ако искаше можеше да те изхвърли като мокро коте, че и отгоре.
-Нещо друго? - попита той.
-Не...и много ти благодаря.
Миша се надигна на пети и го целуна по бузката от благодарност, който той веднага след нея изтри. Това момиче понякога го изкарваше от нерви, но все пак си оставаше сладурана.
-Хайде, изчезвайте. Имам работа за вършене.
-Каква?
-Ще спя, разбира се, хахаха.
И просто така той ги избута извън кабинета си. Така или иначе това няма да бъде последната им среща. Веднъж озовали се пак на коридора, Миша хвана новата си приятелка за ръка и тръгна да я води към третия етаж, където се намираше стаята им.

/Елизабет, пиши в стая номер 007/
Върнете се в началото Go down
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeВто Юли 31, 2012 9:08 pm

На вратата на Геш се почука. След това, без да дочака отговор, посетителят натисна дръжката и влезе.
.. Беше Меропа. Изглеждаше развълнувана, замислена, а от усмивката й, която стигаше чак до ушите, домакинът можеше да съди, че е и много щастлива. Май не бе имала обикновена вечер, защото бузите й бяха зачервени (къде от емоциите, къде от студа), и без това къдравата й коса - още по-разрошена и бухнала, краката и ръце й - изподрани, с кървави следи, най-вече в областта на корема и гръдния кош.. Освен това под един от кичурите май също се червенееше нещо. Господи, какво се бе случило с това момиче?
Покрай случката с непознатия, девойката съвсем бе забравила за раните си и изобщо не изпитваше болка. Все едно всичко й беше наред. Дори не ги забелязваше... като че ли не съществуваха.
- Господин Геш, - започна да говори тя - Надявам се, че не ви безпокоя, но се прибирах и не ми се спеше, затова като минавах край вратата ви, реших да ви видя. Дано да нямате нищо против.
Некромансърката дори не си даваше сметка в какъв странен вид се появява пред него.
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeВто Юли 31, 2012 9:27 pm

Поредния работен ден на домакина беше изминал и сега той седеше и реанимираше на отворен прозорец, оставяйки лекия вятър да опресни мозъка му. Днес имаше доста задачи, подписки и бланки за попълване, да не говорим, че се наложи да освободи няколко стаи и да ги поправи, тъй като предишните им собственици бяха решили да ги направят на пух и прах. Сега той седеше на парапета и блажено си хапваше нещо от стреопорова чинийка, което след Минута Меропа видя, че са спагети със зеленчуци.
- Господин Геш. Надявам се, че не ви безпокоя, но се прибирах и не ми се спеше, затова като минавах край вратата ви, реших да ви видя. Дано да нямате нищо против.
Той се обърна към нея и се усмихна. Ето, че щеше да си има компания.
-Разбира се, че не. Няма ли да спреш да ми говориш на Вие, зайче?
Той слезе от импровизираната си седалка и се приближи, като поднесе чинийката към нея.
-Искаш ли?
Без да чака да му отговори я дръпна и двамата седнаха на земята по турски. Геш извади изпод ръкава си още една вилица и й я подаде. Разбира се, че искаше. В какво състояние бе само. Сигурно е уморена и гладна. Не се съмняваше, че Лушиъс имаше голяма вина, за да изглежда така.
Върнете се в началото Go down
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeВто Юли 31, 2012 9:40 pm

Когато Меропа почна да яде, усети колко гладна е била всъщност. Когато се замисли, тя си даде сметка, че цял ден не е слагала залък в устата си. Сутринта не бе закусвала, защото искаше да стигне колкото се може по-бързо до Погребалното бюро, после пък не бе обядвала заради тренировката, която се бе проточила доста по-дълго и събитийно от очакваното... Това означаваше, че не се бе хранила повече от 24 часа. Стомахът й усети огромно облекчение, когато залците почнаха да се трупат в него, и лакомо я накара да побърза, да му дава още и още, ако е възможно без да спира.. Геш забеляза, че девойката яде, все едно че се състезава, и повдигна вежда. Не само че бе гладна, ами направо щеше да изяде чинията и вилицата заедно със зеленчуците.
- Амииии - почна да говори къдравокоската с пълна уста - Какфо да фи каша, така съм сфикнауа, не ми е удооно да говоуа по дууг нашин.
Когато преглътна, продължи, вече изговаряйки звуците нормално :
- Ето, виждате,.. виждаш, че неусетно пак продължавам да си карам на Вие. - Обръщението на ти я накара да се почувства нелепо и конфузно, все едно бе сторила нещо нередно. - Не съм опитвала по-вкусно нещо през живота си. - отсъди накрая и продължи да унищожава съдържанието в порцията си, което й се услаждаше повече от най-сладката торта на света.
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeВто Юли 31, 2012 10:04 pm

Ама тя май наистина беше много гладна, а? Направо се нахвърли върху пастата като улично куче върху кренвирш или като....като...като вълкодав върху ранен некромансър. Пак се отплеснах от темата.
Та, Меропа нагъваше и фъфлеше, фъфлеше и нагъваше.
-Добре, добре, говори ми на Вие. Какво пък, лошо ли ми е?
Тя кимна радостна и пак натъпка устата си. Без да се усети цялата порция свърши, като Геш бе успял да си вземе само няколко хапки, а момичето незнайно защо тършуваше с вилицата си в празната чиния, с надеждата да намери още някакви остатъци. Домакинът поклати глава и бръкна за втори път в ръкава си. Морт се чудеше дали няма да изкара още една вилица, но не, той изкара още една пълна със спагети чиния. Очите й се ококориха и се чудеше дали да ги погълне като предните или да се погнуси, заради това, от къде бяха излезнали. Но физическата нужда си надделя и почна пак да ги увива около прибора и да ги пъха в устата си. Зайо Байо се почеса по главата. Не помнеше да яде толкова, даже не беше сигурен, че изобщо се храни. Голям пропуск. Добре, реши го. Ъупна се с длани по бедрата и скочи на крака.
-Ей сега се връщам. Ти си стой тук ииии.....ъъъъ....хапвай....
И изтича през вратата, като я остави сама да смуче и дъвче мини кюфтета от кайма. След известно време се върна, а ръцете му бяха пълни с някакви цветни пакети, много пакети. Той ги разтвори и те се разсипаха на земята пред Меропа като подаръци от коледно дърво. Когато ги погледна по-добре видя, че некромансърът бе домъкнал шоколади, вафли, бисквити, няколко кроасана и едно сметаново руло.
-На, яж! - заяви й той, като грабна една вафличка и почна да я гризе. Явно това щеше да е неговата вечеря.
Върнете се в началото Go down
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeВто Юли 31, 2012 10:28 pm

Когато видя цялото това богатство от храни пред себе си, устата на Меропа направо зейна. Какво ли нямаше тук. Шоколади, вафли, бисквити, кроасани, руло.... Толкова много бяха!! Девойката се чудеше от кое да започне. Накрая грабна един от шоколадите с цели лешници и почна направо да гризе.
- Ей, златен сте, господине - каза блажено девойката, чиито сили вече почваха да се възвръщат. Нямаше да успее да изяде всичко това, но самата гледка я караше да се чувства като пируващ султан... или по-точно, като вълкодав, открил десет ранени, изпаднали в безсъзнание, некромансъра. И то дебели. И сочнички. - Помагайте! - добави тя и му подхвърли един от кроасаните.
- Май столовата не ви допада, а? - попита накрая Меропа, която подозираше, че лакомствата са част от запасите на личното му скривалище, което му се бе наложило да си направи поради "безценните" кулинарни умения на готвачката.
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeСря Авг 01, 2012 7:39 pm

Геш вдигна рамене:
-Еее....
Добре де, не харесваше как готви готвачката в столовата. Не харесваше ли? Направо я ненавиждаше. Нямаше такива буламачи като нейните, стари продукти, сух хляб и плодове и заленчуци, които бяха далеч от сочни. Затова винаги си взимаше продукти от града и си майстореше по нещо. Всъщност си го биваше с кулинарните умения.
Отвори кроасана, който Меропа му подхвърли и отхапа една голяма хапка, оставяйки крема да се стече по гърлото му. Излапа десерта за две минути, а девойката вече привършваше с последния блок шоколад.
Светкавица проблясна през прозореца и електричеството в кабинета изгасна за миг, след което малката, прашна крушка присветна отново.
-Май ще има буря.
Малко след като домакина каза това се чу и първата гръмотевица, а след нея още една и още една. Дъждът не се забави и големите капки бясно забиха по стъклото, вятъра плющеше в клоните на дърветата, люлеейки ги като трупове на бесилки. Бурята се разяри с всичка сила и Морт се стресна. Беше лято, но отдавна не бе валяло по този начин, все едно самите небеса плачеха с тежки сълзи. Токът продължаваше да си играе не само с тях, но и в цялото имение. По коридорите можеха да се дочуят някои други стъпки, които припряно подминаваха, после наставаше пълна тишина. Всички се барикадираха в стаите си, с надеждата да проспят бурята или поне да я посрещнат под завивките си.
Некромансърката трепереше от гърма, забравила напълно за лакомствата. Геш видя това и отиде до нея като я изправи.
-Хайде ела. Искаш ли да останеш при мен през нощта?
Тя кимна срамежливо. Не искаше да си признава, но наистина предпочиташе да не остава сама точно сега.
Мъжът я заведе до едната стена и я сложи да седне отново. Взе едно голямо вълнено одеало, седна до нея и ги зави с него през глава, като направи нещо като импровизирана палатка. Концентрира малко магия в пръста си и той светна в оранжево. Пламъкът се преобразува в топче, което се отдели от показалеца му и почна да се рее във въздуха, осветявайки лицата и телата им. После гушна Меропа през рамо, за да я успокои и загледа светлика.
-Видя ли, не е страшно.
Върнете се в началото Go down
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeСъб Авг 04, 2012 6:47 pm

От години, всъщност откакто бе загубила семейството си, Меропа не се бе чувствала толкова безопасно, топло, уютно... толкова сигурно. Усещането бе повече от приказно. Дъждът се разбиваше като бясна хала в стъклата, вятърът фучеше с лудостта на озверен призрак, търсещ своето отмъщение, а в облаците се тряскаше така зловещо, все едно самите небеса се чупеха и се сгромолясваха апокалиптично върху земята. Но нищо от това не безпокоеше девойката, природните стихии си оставаха зад стените на имението и тя можеше да им се наслаждава, тъй като най-зловещите бури съдържат в себе си една необикновена красота, която лесно запленява човек, щом той се намира далеч от опасност.... а понякога дори и когато е в разгара на събитията.
Тук, в тази мъничка вълшебна палатка, некромансърката за първи път от деветгодишна се чувстваше у дома. Топлото вълнено одеало, реещото се във въздуха огнено кълбо, което пръскаше вълшебни отблясъци върху стените на тази приказна "къщичка", и най-вече прегръдката на домакина, породиха в нея усещанията, които можеш да изпиташ само тогава, когато заспиваш спокойно в леглото си, заедно с хората, които обичаш, знаейки, че всичко е наред....
Тази вечер на Меропа й се бяха струпали толкова много красиви преживявания, че тя бе не на седмото небе от щастие, а много отвъд него. Първо онзи мил човек бе накарал звездите да танцуват само за нея, а после Геш й бе припомнил какво е отново да имаш семейство.
- Не е страшно, не е страшно, всъщност никога не съм се чувствала в по-голяма безпасност. - промърмори почти през сълзи и се сгуши в него точно като малко зайче.
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeСъб Авг 04, 2012 7:21 pm

-О, това е много хубаво, зайче. Радвам се. - Усмихна се Геш и двамата почнаха да си говорят. От весели, приказките им взеха друга насока. Поради бурята или липсата на ток, почнаха да си разказват истории за призраци, вярвания за митични същества, които се появяват на пълната луна, Дами Пики и всевъзможни страшни митове и легенди.
Беше им забавно защото бяха заедно, но при всеки нетипичен шум изтръпваха, завладени от историите. Даже и Зайо Байо, който беше толкова силен, често се ослушваше и стряскаше.
Изведнъж по коридора се чуха стъпки от остри токчета. При цялата останала тишина те придобиваха неземен отенък и двамата ни приятели затаиха дъх.
-Какво е това?
Крачките наспътваха още повече и Геш махна покривалото. Страхът, чисто по детски ги беше сковал. Бяха изгубили сетивата си на некромансъри, изживяваха се като две лапета, скрити в къщната конюшна, които се криеха от торбалан. Токовете спряха точно пред вратата и те затрепереха. Зад масивната врата се чу очестено дишане, толкова призрачно, че косата ти можеше да побелее само докато го слушаш. Бравата изскърца и се завъртя, а Геш и Меропа бяха на предела на благоразумието си. Вратата се отвори с трясък и вътре връхлетя бясно фигура бледа като привидение, осветявана само от светкавиците. Това преля чашата на двамата ни герои и те отворили уста се извикаха с всичка сила:
-Аааааааааааа.....
Но съществото се уплаши също и последва примера им.
-Ааааааааааааааааааа.....
-Ааааааааа.... - викаха те.
-Аааааааааа... - викаше то.
-Ааааааааааа... - пак те.
-Аааааааааааааааааааа....... - пак то.
Двамата скочиха и се прегърнаха търсещи закрила един в друг, а нахлулото нещо се залепи за стената, хванало се за сърцето, което всеки момент щеше да изскочи от тялото му.
Чак тогава те познаха готвачката, за която преди известно време стана на въпрос. Сега тя стоеше и примираше от страх, толкова, колкото и те. Накрая осъзнали се Геш се намръщи, заради излагацията им и й се сопна:
-Какво правиш тук, дърта чанто?
-Призрациииии. Призрацииии... - почна да крещи жената.
-Какви призраци, мари?
-В имението. Цялото. Обладано е от призраци, духове. Навсякъде са.
Домакина отиде до нея, хвана я за раменете и я разтърси грубо.
-Осъзнай се, жено. Какви духове са ти в главата.
Тя го стисна с острите си нокти.
-Чувам ги. Навсякъде са. Направиха кухнята на нищо. Подиграват ни се. Играят си с нас, Себастиан да ни е на помощ.
-Ти напълно си откачила. Просто буря.
-Не е просто буря. Има духове ти казвам.
Той я пусна и изсумтя.
-Бабини дивитини. Ще ти докажа, че няма такова нещо. Меропа, идваш ли с мен?
-Да. - побърза да отговори тя и тримата тръгнаха към столовата, като на готвачката хич не й се искаше да се връща там, затова се наложи Геш да я влачи след себе си.

/Бо, пиши в столовата и очаквай моето включване/
Върнете се в началото Go down
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeПон Авг 06, 2012 1:57 pm

Когато влязоха в кабинета на домакина, първото нещо, което видяха, бе бледата светлина, която идваше от вътрешността на импровизираната палатка. Призраците бяха предизвикали спирането на тока в цялото имение, но топката принадлежеше към друг източник на енергия, затова и продължаваше да си свети най-невъзмутимо.
Меропа (която по пътя се бе отбила, за да си сложи нощницата и да се измие) влезе вътре и се зави почти презглава в топлото вълнено одеало. Геш, който също едва ли щеше да си легне с дневното облеко, се забави известно време, през което девойката само можеше да слуша хаотичния хум на отваряне и затваряне на шкафове, тракане и стъпване по пода. Накрая ръката на Зайо Байо най-сетне отмести платнения вход настрани и след секунда доманикът се озова вътре.
Леле! Некромансърката никога не би предположила, че това са дрехите, с които спи. Състояха се от...

* и направо като опишеш, заспиват и това е*
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeПон Авг 06, 2012 3:39 pm

Състояха се от жълта пижама от две части. Доста широко долнище и горнище със също толкова дълги ръкави както и ежедневната му риза. За капак на всичко пижамата беше на малки оранжеви звездички. На главата му клюмаше дълга спална шапка, чийто връх падаше от едната му страна, а на челото си бе поставил покривало за очи, от онези които някой хора си слагат когато спят.
Момичето не можеше да повярва, че реално носи това нощем.
-Какво? - попита възмутено Геш.
-А, не, не, нищо. - опита се да замаже положението Меропа.
Домакина влезе под палатката и само я бутна по рамото.
-О, я заспивай.
И я гушна. След няма и десет минути двамата вече се бяха отдали на заслужена почивка, а Геш от време на време даже похъркваше.
Сутринта дойде, а с нея и първите лъчи. От палатката не бе останало нищо. Одеалото се въргаляше небрежно смачкано на пода, Морт спеше кротко на топка, а домакина беше положих едната си ръка през кръста й. Главата му стоеше странно назад, сякаш врата му беше счупен или нямаше кости. Устата му беше отворена широко. От нея се стичаше една лига, образувала малка локвичка на земята. Похъркването му все още се чуваше.
Вратата се отвори и чифт кожени боти застанаха до главите им като им направиха сянка. Спящите се събудиха от това и погледнаха със сънени очи нагоре. Над тях се извисяваше Лушиъс с намръщен поглед.
-Да не би да прекъсвам нещо?
-Мхмммм.... - измънка Меропа, след което мозъкът й се задейства. Едно щрак се завъртя в него и тогава си даде сметка кой точно стои над нея. Подскочи бързо и почна да осъзнава ситуацията, в която ги бе сварил.
-Не, не, ние такова. Не....
-Оууууииииии.... - прозя се Геш, разпервайки широко ръце. Едната се заби в бузата на Меропа, която изхвърча на метър и почна да я разтрива, а другата удари твърдата обувка на Пахт.
-Ой, друже. Защо толкова рано?
-Щях да ти кажа да пием кафе, но явно вече си си намерил компания. - отвърна като даже не обърна внимание на забитото в стената момиче, което сега чешеше неадекватно разрошената си коса.
-Кой бе?
Лу извърна главата към ученичката си, а после пак към Геш.
-Тя ли бе? Не ставай смешен. Никоя жена не може да ме накара да я предпочета пред теб. Не се обиждай зайче.
-Ам...хамм..А?! - изпиулка само Морт.
Геш я погледна странно, после вдигна рамене.
-Все тая.
И скочи на крака, отиде зад един параван и набързо се преоблече. Вече готов се върна при приятеля си.
-Та за какво кафе говореше?
Лушиъс сега бе вперил погледа си в Меропа и я изучаваше. Очакваше и тя да каже нещо, вместо само да мяка и мънка.
Върнете се в началото Go down
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeСря Авг 08, 2012 10:38 pm

Когато почна бавно да се възвръща към реалността, Меропа осъзна в какво нерадостно положение бе попаднала. Лушиъс стоеше пред нея като червен светофар и очевидно очаваше някакво обяснение, някаква реакция. Но девойката наистина не знаеше какво да каже, какво да направи. Не бе сторила нищо нередно, но въпреки това се чувстваше виновна, като Юда, държащ в ръка тридесетте сребърника. Разбира се, не можеше да докаже, че не е имала вземане-даване (:Д:Д:ДД:) с домакина, а да се оправдава само щеше да влоши нещата. А дори и да го убеди в невинността си, щеше да остане усещането за нещо нередно. Поне така некромансърката гледаше на нещата. Но вече не можеше да промени каквото и да било. Глупаво момиче! Защо не й бе хрумнало по-рано, че е възможно да се случи подбен инцидент? Всеки би могъл да нахлуе в стаята и после.. неизбежно щяха да плъзнат слухове, тъй като напоследък личността й предизвикваше значително по-голям интерес от преди, когато никой не бе чувал за нея.
Положението на Меропа бе повече от отвратително. Май се бе издънила здравата. Коя, по дяволите, беше тя в крайна сметка? Да не би да блестеше с много умения, с много акъл, с каквото и да било? Не! Бе по-трагична във всичко и от дете! Но въпреки това бе получила онова, за което другите дори не смееха да мечтаят! Не стига, че бе привлякла вниманието на човека, за когото бе достойна само една богиня, ами сега я заварваха ... да спи в една палатка с други мъже. Последната мисъл й прозвуча толкова долнопробно! Независимо, че не бе вършила нищо нередно, вече си бе вушила, че е сторила най-непростимо престъпление. Не заслужаваше Лушиъс, не заслужаваше дори да го погледне. Незначително момиченце!!! Какво си бе въобразила изобщо, всяка жаба да си знае гьола, нали? А тя се бе нахвърлила направо върху океана.
Тъй като вече не можеше да издържи на срама, унижението и цялото напрежение, стана и профуча през вратата, без да пророни дори една думичка. Защо да говори, само да се излага повече? Искаше да се изравни със земята възможно най-бързо.
И така, както беше по пижама, изтича към стаята си и се заключи. Нямаше да излезе цял ден!
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeЧет Авг 09, 2012 8:35 am

Меропа изхвърча от кабинета като хала, оставяйки вратата след себе си широко отворена. Геш отиде до Лушиъс и двамата изгледаха след нея с ококорени очи и учудени души.
-Абе какво й стана?
-Не знам. - повдигна рамене Лу.
-Ти не вярваш, че ние двамата....
-Всъщност ни най-малко.
-Тогава защо изхвърча така?
-Не знам! - повдигна рамене Лу.
-Да я потърсим ли?
-Не, остави я да й мине.
-Какво ще правим тогава?
-Дай да пием по едно бързо кафе и да ходя в погребалното.
-Уууу може ли да дойда с теб?
-Ела.
И двамата тръгнаха към изхода.
-Обаче Меропа е много мила. Не е ли мила Лу?
Пахт изгледа тъпо. Второ дежа вю.
-Това си го казвал вече....
Върнете се в началото Go down
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeСря Сеп 26, 2012 6:59 pm

Меропа реши да отиде направо при домакина. Тъй като се бе запасила с известно количество храна от Найтмер, не й се налагаше да ходи в столовата и да губи излишно време, нито пък да търпи любопитните чужди погледи, които очевидно често си нямаха по-добро развлечение от това да преценяват кой какъв е и да гледат да не би случайно да са се минали с по-безвкусен буламач от другите.
Девойката почука и без да чака отговор, отвори вратата. Геш беше вътре, разбира се, и вършеше бог знае какви работи. Като цяло момичето разбираше какво бе имал предвид некромансърът, когато бе споделил, че е заел работата, защото го мързи да се занимава с по-сериозните неща. Общо-взето по този начин Зайо Байо получаваше достатъчно сводобно време да прави каквото си иска и да присъства на безплатното кино, което осигуряваше многолюдната тълпа от бурни, безразсъдни и горделиви прокълнати.
- Господине? - обърна се към него ученичката, която никога нямаше да може да преодолее пустата вежлива форма - Какво се случи, когато загубих съзнание и колко време проспах?
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeСря Сеп 26, 2012 7:09 pm

А в момента Геш рисуваше. Един талант, който пазеше ревниво. Когато Меропа нахлу, той бързо прибра листите и се зачуди къде да ги скрие. Обръщаше се на едната страна, после на другата, после на четвъртата, гледаше нагоре и надолу, но не можеше да си хареса място. Където и да ги сложи, тя каквато е сладко любопитна щеше да иска да ги види. И затова когато така и не се реши взе, че направи най-необмисленото нещо. Хвърли ги през прозореца. Да, през прозореца ви казвам. Те полетяха във въздуха, като някои изпопадаха в гробищата, а другите бяха понесени от лекия вятър.
Двамата се надвесиха на парапета и се загледаха в хвърчащите листи.
-Ъъъъ...... - измънка Геш. Чувстваше се като кръгъл идиот в момента, но това бе само моментно състояние и за да замаже положение се ухили и се обърна към Меропа.
-Ами припадна. Не ме питай защо не знам. Може би ти ще трябва да ми обясниш. Проспа остатъка от деня и цялата нощ.
Той се изпречи пред нея и я погледна право в очите, с притеснен вид.
-Мо, кажи ми истината.
Истината. Едва ли и сама знаеше.
-Да нямаш ниско кръвно?
Върху главата на момичето падна невидима наковалня. Този Геш! Непоправим беше. Тъкмо да си помислиш, че е сериозен и той пак ще обърне нещата на сто и осемдесет градуса. А най-смешното е, че неща като ниско или високо кръвно наистина го притесняваха.
Върнете се в началото Go down
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeЧет Сеп 27, 2012 8:58 pm

Меропа се разсмя. Ниско кръвно. Де да беше ниско кръвно. Досега не се бе тревожила кой знае колко върху следата, която й бе оставил Синк, но вчерашният ден й бе дал доста основателни поводи за притеснение.... Бе изпаднала в кома и то само от допира на две бучки лед. Ако трябваше да излезе на кучия студ през зимата, с всичките виелици, снежни бури и температури, които можеха да накарат и червата ти да замръзнат, не знаеше какво щеше да прави... и колко сериозно би могло да стане положението, не дай си боже да се стигне и до.. не посмя да си помисли "смърт".
- Съвсем не - отвърна девойката, внезапно разтревожена от разсъжденията си - Всъщност това ми е съвсем отскоро. Имах среща с някой си Синк в гробищата и той се погрижи да изсмуче всичката топлина от тялото ми. Не знам какво точно ми направи, но по някакъв начин ме беляза и оттогава винаги ми е студено, дори и при хубаво време. Понякога, ако ме побият тръпки, или ме духне вятърът, направо колабирам, както стана вчера.... въпреки че досега никога не е било толкова силно, по-скоро само ме е втрисало... Губя съзнание и ...все едно че сънувам бели сънища - откъсвам се от света, в ушите ми постоянно бучи вятър... попадам точно в центъра на нищото, разбирате ли? Понякога имам чувстово, че просто е накарал тялото ми да изстина, като да ме е превърнал в жив труп, или... някаква подобна проклетия. Каквото и точно да ми има, определено терморегулацията ми никаква я няма. Просто ни-ка-ква.
Върнете се в началото Go down
http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeПет Сеп 28, 2012 11:33 am

Очите на Геш се разшириха:
-Синк?
Мъжът почна да се върти замислен, направи няколко кръга на помещението и пак се спря пред Меропа, този път много по-сериозен от обикновено.
-Не знам какво е станало, но се сещам защо. Този е психопат. Опасен е, пази се от него. Ако някой от учителите умре, Боунс или Лу, той ще заеме мястото му. Говори се, че е по-велик и от Боунс. Мрази ги и двамата, предполагам, че затова ти е оставил този...белег. Бъди внимателна. Ако го видиш гледай да не си сама.
Момичето слушаше внимателно и кимаше. Определено щеше да запише тези съвети в мозъка си с невидим химикал. Предполагаше, че въпросния е доста силен, но не очакваше чак толкова.
След няколко минути вратата се отвори и вътре влезе Лушиъс, придружен от два некромансъра. Когато видя Морт, той се спря за момент. Очите им се срещнаха. Нейните говореха толкова много, а неговите точно обратното - опитваха се да скрият всичко, което се таи в тази объркана душа. Но когато видя, че е здрава и непокътната вътрешно се успокои.
-Ой, Лу, знаеш ли, че.... - започна Зайо Байо, но тогава погледа му се спря на Мортем. Той я изгледа изпитателно, след което устата му се разшири в усмивка.
-Я! Ама това, това е...демончето!
Той скочи и се озова пред нея. Хвана я, повдигна я в прегръдка и я завъртя във въздуха.
-Демончееее....ти се върна.
Девойката се разсмя. Този перко й липсваше.
-Върнах сее... - провикна се радостно и тя.
-Йееййй....А и ти си тук, черньо. Усмихни се де.
Геш я пусна и застана пред него.
-Не е много трудно. Ето виж.
И той му показа начина, по който човек се усмихва.
-Ти пробвай.
Деф само изръмжа.
-Е, както искаш.
През това време докато домакина се занимаваше с останалите, Пахт отиде при Меропа.
-Добре ли си?
-Ами...да. - несигурно отговори тя. - Защо?
-Просто така.
-И какво всички сте ми дошли на гости ли?
-Не точно. Вече настани Деф в една от стаите нали?
-Точно така.
-Искам да сложиш и Мортем при него. Ще са съквартиранти.
-Хахаха, ти сериозно ли?
-Напълно.
-Дадено! - вдигна палец нагоре Зайо и се зае със задачата да попълва данните й, в стаята на Деф.

/Свободно РП за всички. Кой превари, той завари/
Върнете се в началото Go down
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitimeПет Сеп 28, 2012 11:46 am

Лу доведе Мо и Деф в стаята на Зайо Байо Геш. Себастиян редовно си и даваше да му гледа резилите, тъй като видя, че ако не и даде ще има по цял ден и цяло нощ да го гледа с кучешкия поглед, а тя знаеше, че на него не отказва. Той и липсваше. Преди и беше единствения приятел и сега като го видя на живо се усмихна. Беше и чудно как изобщо я позна след толкова време, а и сега беше с поне 50 сантиметра по-висока. Доста по пищна ако ме разбирате и с променена коса.
-Я! Ама това, това е...демончето!
След това я прегърна и я завъртя. Всичко супер, само не и определението.
-Стига сте ми повтаряли, че съм демон. Дори нямам крилца като на онези гадини дето Себи се опитва да възпита. Иначе ми липсваше Зайо.
Тя също го прегърна и се сви в него Зайо беше топъл, миришеше приятно и винаги беше луда глава. И тогава и пресветна. Мо се отскубна от него и отиде до сака си. От там извади една връзка с моркови и му ги даде.
-Помниш ли преди какво ти казах. Всеки път като идва ще ти давам моркови. А сега ще ми кажеш ли как ме позна?
И се засмя. Беше ги взела специално от доставчика на Себи с храната. Все пак Себастиян си се грижеше доста за нея и и даваше само най-доброто. По отношение на уют. За тренировки беше по-брутален и от Деф. И тогава дочу за нея и Деф. Че щели да бъдат в една стая. Това я накара да изтръпне цялата. В главата и се появиха прекалено много сцени където тя е с отсечена глава, крак, ръка. Коса в гръбния кош. В черепа на главата. Направо ужасно.
-Не искам да съм с него. Той ще ми види сметката в момента в който се махнеш.
След това се усмихна миличко и погледна Лу.
-Може ли да направим така. Аз да си ходя всеки път след тренировки в Ада и после да идва като започнат тренировките?
Молеше се да каже да. А дано, но надали.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




Домакинът     - Page 3 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 3 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Домакинът
Върнете се в началото 
Страница 3 от 5Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл :: Общежитията-
Идете на: