ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Домакинът

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeВто Яну 18, 2011 6:55 pm

First topic message reminder :

От тук минава всеки нов член да получи наставления за престоя си. Домакин е зайо байо Геш както го наричат всички. Леко психясал тип или поне така си мислят останалите. Колкото до него, никой не знае какво точно си мисли и дали изобщо е способен на тази функция.

Домакинът     - Page 4 2fff794966cc97606666ae8


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Пон Мар 24, 2014 2:28 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeПет Сеп 28, 2012 12:00 pm

-Е, че как няма да те позная? - засмя се Геш вече зад бюрото си. -Не си се променила толкова. Чакай...
Той я изгледа замислено.
-Напълняла ли си? Ммм, не, само си отпрала цици, хихи, малките порастват.
Мортем се смути и се направи на бльон при тези му думи. А после дойде и новината, че ще спи в една и съща стая с черния вълкодав.
-Не искам да съм с него. Той ще ми види сметката в момента, в който се махнеш. Може ли да направим така. Аз да си ходя всеки път след тренировки в Ада и после да идвам като започнат тренировките?
Усмихна му се и добави онзи кучешки поглед с огромните очи, тип котката от Шрек.
-Това няма да подейства, нали така... - прошепна домакина на Меропа, която стоеше близко до него и наблюдаваше странните индивиди пред себе си. Тя познаваше много добре Лушиъс и се съгласи с приятеля си.
Лу я изгледа тъпо.
-Моляяяя... - добави настъпателно Мортем.
Лу я изгледа още по-тъпо.
-Да ти приличам на баща ти? Отговора е НЕ! Геш настанявай ги.
-Вече е направено, драги.
Момичето посърна. Почувства се като залято с ледена вода.
-А ти. И ти ли ще мрънкаш? - обърна се след това учителя към Деф.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
danata97

danata97

Брой мнения : 46
Join date : 03.09.2012

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeПет Сеп 28, 2012 12:02 pm

Когато момчето беше на път да отнеме живота й, Лушиъс се намеси...отново. Явно не държеше на думите си "Убий я" и това се потвърди от следващото му изречение. Когато обаче му съобщи, че тренировките за днес са до тук, Деф извъртя глава към Пахт. Погледът му отново беше станал раздразнителен. Мразеше да го ограничават. Използвайки вече усвоената телекинеза той накара косата да се върне при него, хващайки я по обичайния начин и я положи на рамото си. След това тръгна след ментора си. Когато стигнаха пред вратата на онзи перко, момчето изръмжа. Влизайки вътре той забеляза, че там имаше още едно момиче, както и Геш. Младежът беше мълчалив както винаги. Все още беше раздразнен от това, че му бяха прекратили тренировката. Видя сцената, която се разигра между Мортем и Зайо Байо. Той извърна глава настрани и започна да гледа замислено през прозореца. След това онзи лунатик започна отново да се закача в Деф. Явно искаше отново да трябва да си сглобява ръката. За щастие този път се спря преди да предизвика обезобразения да го направи. Когато разбра, че ще е в една стая с това момиче, той обърна студен, спокоен и безразличен поглед към момичето. Беше му все едно дали ще му е съквартирантка. Тъй като напълно се отекчи от седенето в този кабинет той се обърна с гръб към всички и тръгна да излиза през вратата изричайки:
- Както и да е...Махам се от тук!- в следващия момент се спря на прага на вратата и извърна глава настрани, като върха на окото му се заби в Лушиъс - Ела с мен! Искам да ти покажа нещо! - В този момент на лицето му се появи самодоволна усмивка - Обещавам ти! - какво ли беше намислил?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeПет Сеп 28, 2012 12:10 pm

- Както и да е...Махам се от тук! Ела с мен! Искам да ти покажа нещо! Обещавам ти!
Менторът повдигна едната си вежда. Да му покаже, а. Добре, нека му покаже. Той се обърна към Меропа, приближи се до нея, наведе се до ухото й и й прошепна следващите думи, така че никой да не ги чуе.
-Изчакай ме тук. Скоро ще се върна.
Този лек допир й дойде като електрически шок. Все едно не дъхът му погали тъпанчето й, а цяла вълна от коприна.
-Добре... - едва смотолеви девойката.
После той се изправи и мина покрай Мортем. Спря се за малко до нея.
-Добра тренировка.
Само толкоз, но и това бе много за него. И тръгна след Деф.
-Показвай ми. - каза му той, докато затваряха вратата на кабинета.

/Момичета ако искате пишете си тук, а Дефчо, ами ако искаш го води на някакво специално място, ако ли пък не може и на Коридорите да пишеш. Както решиш/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeПет Сеп 28, 2012 12:16 pm

Мортем реши че иска да постои още малко при Зайо. Не го беше виждала от доста време, поне за нея де. За него си бяха горе долу 4 месеца, а при нея над 300 години. Както и преди бях казала времето в Ада върви различно. Така, че не е нищо чудно, че се е променила толкова.
-Зайо как си?
Това беше най-тъпото изречение след толкова време, което можеше да изръси.
-Как е работата като домакин? Има ли някакви злосторници?
После Мо се обърна към Меропа и се усмихна доста миличко въпреки, че изобщо не и беше приятна.
-Приятни ми е. Аз съм Мортем Хелските.
И когато усети че Зайо ще изръси нещо от сорта "демончето на Себастиян Дантес" веднага му затвори устата. Мразеше определението демон.
-Зайо ще ме научиш ли как да си зашивам крайниците? С Деф в стая ще ми е нужно такова умение.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeПет Сеп 28, 2012 1:17 pm

Мъжът се разсмя гръмко.
-Това не е умение. Не се учи. Ти да не си кукла, че ще си шиеш крайниците. Аз мога да се сглобявам защото съм специален. Но шшшттттт.....не казвайте на никой.
Той пак се засмя и се изправи от мястото си. Отиде при Меропа и я прегърна през рамо.
-А злосторници винаги се намират. Ето една от най-сладките. Това е Меропа Морт, но да ви оставя да се запознаете сами.
И той постави длан на гърба на некромансърката и я бутна няколко крачки напред, така че да се спре на метър от Мортем.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeПет Сеп 28, 2012 1:30 pm

-А Зайо познай и аз мога да си късам крайниците. Забавно нали? Само че после за да си ги прибера ми е малко трудно.
Мо погледна Меропа и леко се намръщи на Зайо Байо Геш. Но после една усмивка блесна на лицето и.
-Е както разбра аз съм Мортем. Явно няма как да избяга от това да си кажа автобиографията, но все пак както и да е. Нямам родители и не искам да кажа, че са били убити или пък пукнали от нормални условия, не. Аз не съм родена от майка нито зачената от баща. Единствения ми роднина е Бога на смъртта и съм нещо като дъщеря. Та живея в Двореца на Себастиян Дантес. Той ме нарече демон защото аз съм си.
За пръв път го беше казала без да се притеснява от това. Просто момичето пред нея не и харесваше особено. Но нямаше да го покаже. Беше играла ролята на кукла в продължение на години. Сега беше специалист в това да накара другите да си мислят, че са и приятни или пък гадни.
-Тъй като знам че него просто го човърка от вътре да разбере къде съм била ще кажа и това и после е твой ред, ако искаш де.
Мо отиде пред бюрото и леко се надигна, за да седне на него.
-Постъпих в това училище преди около 5 месеца и точно след седмица от моето обучение Себастиян ме прибра при себе си и ме накара в продължение на 4 месеца тук да търпя неговите уроци. Така че ако имаш въпроси за Ада не се тревожи да ме питаш. Знам и най-малките подробности за това прокълнато място.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeПет Сеп 28, 2012 4:25 pm

Меропа стоеше срещу Мортем и я гледаше безизразно. Много добре знаеше, че младата жена срещу нея не я харесва. Вярно, че бе доста добра актиса, раздаваше го въодушевено, приятелско, ... но .... с годините, ако не друго, некромансърката определено се бе научила да улавя чуждите настроения... самото й тяло бе станало радар за усещания. Чувстваше студенината, резервираността, излъчвана на талази от енергийното поле на новата.. ново-старата ученичка. Може би белегът, който Синк й бе оставил, имаше и положителна страна - веднага я втресе, когато Мортем я заговори - сигнал, че трябва да внимава, че нещо не е наред. Но най-красноречиво говореха очите на новата й позната. Ледени, изстинали, като издялани от безчувствен мрамор. По този начин я бяха гледали родителите на Виктор, докато я отвеждаха в плен на върха на кулата.
Нормално е да се досетите, че Меропа не бе особено щастлива, когато отговаряше. Не знаеше защо бе всичката тази неприязън от отсрещната страна и ако не бе обещала на Лушиъс да го изчака при домакина, щеше да се измъкне оттук по възможно най-бързия начин.
- Казвам се Меропа Морт - дипломатично, но сдържано отвърна тя - и съм некромансър. Нямам конктерни запитвания за ада. На земята е достатъчно кърваво, за да се меся в работите на отвъдното.
И това беше всичко.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeПет Сеп 28, 2012 4:37 pm

Мо леко килна глава когато Меропа и погледна така. Това я забавляваше. Толкова време без сърце, носейки репутацията на детето на боговете я бяха накарали да слуша всички. Да издържа всичко. Но девойката пред нея я гледаше по-интересен, забавен начин.
Мо се обърна към Зайо и му хвана ръцете. Все още имаше шевове навсякъде. Нищо чудно скоро да станат като близнаци, ако Деф наистина и забия косата в гръдния кош както си се е заканил.
-Зайо преди да си тръгна от гилдията пак ще дойда да те видя.
След което мина покрай Меропа и тихичко се изсмя. Нещо и беше прещракнало. И сега щеше да се види какво точно.
-Пред Лушиъс трябва да се правя на добричка, но пред теб не. Той мисли, че съм копие на Себастиян. Дали ако ти видя сметката и те хвърля в някоя канавка моето татенце ще бъде доволен. Може и да ми извини няколко годинки затвора.
Мо излезе през вратата и се запъти към стаята. И ето че се върна пак старото и радостно момиче. Истината за Мо, е че тя е много мил човек. И на мухата прави път. А мравките ги пуска и дори им оставя трохи, но нещо в нея се зароди и беше като ревност. Зайо беше по-добър приятел с нея. Лу беше по-добър с нея. Но нямаше да изпълни заканата си. Ако всичко вървеше с тази скорост Мо скоро щеше да говори с Елисандра и сигурно щеше да стане нейн роб. А в замяна ще получи нещо, което липсваше на един нейн познат. Себастиян ще вдигне купон и ще покани Лу, за да си пият, че са се отървали от нея, а най-забавното, е че никой няма да се усети за липсата и. Хубавото, когато нямаш някакви познати.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeСъб Сеп 29, 2012 7:46 pm

Когато Мортем излезе от стаята, Меропа повдигна вежда. Тази или беше луда, или много странна. Както ви е известно, некромансърката си нямаше ни най-малка представа от взаимоотношенията и интригите в божествените кръгове, та думите на демонката й бяха прозвучали като пълна безсмислица. Но каквото и да бе посланието зад тях, каквото и да я беше провокирало да ги изрече, кърдрокоската поне се бе уверила в едно - имаше нещо гнило, нещо нередно в новопристигналата и определено не бе постъпила умно, задето се бе оставила на чувствата си да разкрият тайните й козове.
По един или друг начин щеше да предупреди Лушиъс за това, каквото и всъщност да беше.
Но... я чакай малко. Ами че то и Геш бе присъствал на малкия цирк.
- Случайно да знаете какво, по дяволите, беше това? Чухте, нали?
Честно казано Меропа доста се потискаше, задето домакинът беше в такива приятелски отношения с Мортем. В смисъл, че това момиче не бе добър човек, всъщност бе безчувствено като кралски мрамор, абсолютно безскрупулно и егоистично, ....и от мисълта, че почти единственият човек, на когото държеше безкрайно, дружеше с нея, й ставаше... студено, разбира се, изобщо някога щеше ли да мине тази термопроклетия?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeНед Сеп 30, 2012 8:15 am

-А, не й обръщай внимание. - махна нехайно Геш - Тя така си говори. Истината е, че много държи на Лу и никога не би се опитала да го нарани. Той знае всичко за нея. Колкото до баща й, едва ли ще стане нещо. Както казах така си говори. Дете, какво да го правиш.
Домакина се усмихна. Демончето беше сладко, обичаше да се прави на тежко, но той знаеше какво се крие под твърдата обвивка, затова се опита да успокои Меропа. Много добре знаеше, че Мортем й наговори всички тези неща от чиста женска ревност, която не смяташе, че ще се зароди в детското й тяло, толкова рано, но пък кой знае, явно освен циците, са й пораснали и хормоните.
-А сега за този Синк. Запомни какво ти казах, не оставай сама с него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeНед Сеп 30, 2012 8:33 am

- Аха. - отвърна вече успокоената Меропа. Е, добре, доверяваше се на преценката на домакина. Той не бе наивен в крайна сметка. Всъщност защо изобщо се бе разтревожила? Лушиъс и Зайо Байо бяха хиляди пъти по-умни и по-прозрителни от нея. Ако имаше повод за притеснение, щяха да го научат светлинни години преди бавният й мозък дори да загрее. Сърцето на некромансърката се умилостиви. Мортем вече изобщо не й пречеше, може би дори в бъдеще щеше да се опита да смечки напрежението между двете.
- Ще се опитам да послушам съвета ви - продължи, вече на тема "Синк" - Въпреки че ако той си е наумил, винаги ще успее да ме причака някъде. И все пак, няма вече да се скитам на гробищата, както бях свикнала наскоро.
"За какво ли иска да говори с мен Лушиъс?" зачуди се девойката, в чиито гърди чувствата си правеха дискотека. Скоро трябваше да дойде, положително бяха изминали десет-двадесет минути, откакто бе напуснал стаята.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeНед Сеп 30, 2012 3:18 pm

След около половин час, Лу се върна в кабинета и завари Геш и Меропа сами. Явно Мортем се беше изнизала. Не се изненада, кой я знае къде се е запиляла.
-Какво стана?
-Нищо особено.
Той отиде до Морт и я хвана за ръката, като я повлече към вратата.
-С теб трябва да поговорим.
-Чао, чао.... - махна им домакина за довиждане, усмихнат до ушите. - Това е напредък. - каза сам на себе си.

/Бо пиши как стигате до хълма/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeПет Дек 28, 2012 2:27 pm

Когато се телепортираха в Роузкилл, се озоваха право в стаята на домакина. Явно Геш искаше да се върне към истинското си Аз колкото се може по-бързо, а какъв по-добър начин да осъществи намерението си от това да се потопи в обстановката, където най-много се бе проявявал като онзи сладък, налудничав Зайо Байо, когото познаваме?
- Е, да се оправяте скоро, господине - пожела му Меропа сърдечно и добави - Аз обаче трябва бързо да тръгвам, защото вече закъснявам за урока. Гробаря може и да е пристигнал в Погребалното бюро и едва ли ще е очарован от подобно своеволие.
Тя прегърна Зайо, който още беше стъписан и не съвсем на себе си, и се изниза почти тичешком през вратата. А когато се озова на коридора, направо почна да препуска с пълна скорост.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeНед Яну 13, 2013 7:46 pm

Меропа отвори вратата, без да почуква, и, влезе вътре като привидение.
Приличаше на призрак. Устните й бяха посинели, косата - хвърчаща на всички страни. А лицето бе с цвят на стереопор.
Геш я гледаше втрещено. Какво й се беше случило? Но тя не продумваше.
В този миг от очите й почнаха да се стичат сълзи. Явно отново почваше да изпада в криза.
Просто не знаеше какво друго да направи, разбирате ли? Всъщност, тя винаги търсеше подкрепа и съобщаваше първо на Зайо Байо, за каквото и да било. Беше й като закрилник. Той й бе семейството тук. Същото важеше и за Лушиъс, както много добре знаете, но... по-добре да не го споменаваме, че вече е достатъчно разстроена.
Ако можеше да направи нещо по въпроса, то беше да го съобщи на домакина. Той бе много по-осведомен от нея и много по-умен. А тя нямаше какво да стори, освен да се разкъсва от покруса.
- Вещицата, която дойде тук да преподаде урок, ми каза, че Дориан вече не съществува. Като я питах дали е загинала, ми отвърна, че не е казала такова нещо, само че човекът Дориан вече не съществува на земята...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeНед Яну 13, 2013 8:40 pm

Геш подскочи от мястото си.
-Как така не съществува?
Налудничавата му същност се изпари мигновено при тези думи. Нямаше време за психопатия. не и сега след такава новина.
-Не знам и аз не знам какво става, но ме е страх. Много ме е страх.
Меропа се затича и се хвърли в обятията му.
-Спокойно. Тя може ида бърка. Все пак тези вещици не са врачки.
-Но тя не бърка. И преди съм я посещавала, всичко което ми каза се сбъдна. А не съм получавала ни вест, ни кост от До. Ами ако наистина.....
-Шшттт.... - домакинът я прекъсна, полагайки показалецът си на устните й. - Да не мислиш най-лошото. Това е синьото зайче все пак, не е кой да е.
-Да, но....
Мъжът я пусна и почна да обикаля из кабинета си.
-Кълня се, че ако нещо й се е случило сам ще намеря виновникът и ще го смачкам. Но не трябва да прибързваме. Помниш ли какво ни каза Лушиъс за нея? Че трябва да сме внимателни с това, което знаем, колкото и малко да е то. Той откри нещо за нея, сигурен съм, но така и не успя да ми каже какво.
Повъртя се още известно време и накрая удари юмрук в дланта си.
-Има само един човек, който може да ни даде информация. Подготвяй се отиваме в Найтмер.
И без да чака повече излезнаха от кабинета, а след няколко минути и от гилдията.

/Бо пиши как стигате до оръжейницата на Дрейк, за да го намерите. Имай предвид, че е затворена и той не е там./
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeСъб Фев 02, 2013 10:03 pm

- ГОСПОДИНЕ!!! - изрева като заклано магаре на подиум втурващата се в стаята Меропа. Домакинът, който се занимаваше с някакви си свои работи на бюрото, се стресна и подскочи. Леле! Какво се бе случило??? Дали не бе нещо лошо?! Но не... девойката не изглеждаше тъжна, нито покрусена. Всъщност не, бе се ухилила до уши и бузите й бяха почервенели като коледни лампи. Бе я виждал в подобно настроение много малко пъти и всичките те бяха след среща с Лушиъс.. Но шансът да става въпрос за него бе точно нулев, значи обяснението бе много просто: бе се случило някакво друго събитие, което я бе накарало да излезе извн кожата си от радост.
- ГОСПОДИНЕ, ДОРИАН Е ЖИВА!!!
- Какво ??? - още малко щеше да се удари в тавана домакина. - Как така жива??
- ЧАКАЙТЕ ДА ВИ РАЗКАЖА!
Зайо Байо приличаше на малко детенце, току-що установило съществуването на бонбоните. Явно и на него тъжните новини му се бяха струпали малко в повече през последните няколко седници и сега това му идваше .... доста окуражително и освежаващо!
Тогава Меропа, доста ентусиазирано, и първоначално малко несвързано поради еуфорията и нетърпението, почна да му пресъздава епизода, от момента, в който за свое голямо злополучие се бе сблъскала с Боунс в Погребалното бюро, през появата на разпитващите за До мъже, битката (не пропусна да му разкаже и за личните си подвизи в нея), мъчението над учителя (и колко трудно го бе изтърпяла, особено в присъствието на Синк) и най-после... за признанието на Боуни и преценката на Гробаря, който просто нямаше как да греши!!!! Пък и Джамелия никога не бе казала, че Дориан е умряла. Сега, когато се върнеше към думите й, наистина ги бе изрекла по твърде многозначителен начин, сякаш казаното криеше някакъв заден, а не буквален замисъл...
- Е, какво ще кажете??? А??? - с влажни и светещи очи го попита сияещото момиче, което отново връщаше вярата си в живота и света.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeНед Фев 03, 2013 12:38 pm

Геш слушаше много внимателно разказът на Меропа и от време на време клатеше глава радостно, сбръчквайки вежди или пък ядно.
-Е, какво ще кажете??? А???
Той плесна ръце една в друга:
-Ха, така! Знаех си, че малкото зайче не е мъртво. Тя е умирай трудно. Но онзи скапаняк Боунс......
Домакинът сви юмрук и го вдигна разярено във въздуха, все едно ще го удари с него.
-Копеле мръсно. Знаех си, че не е стока. И Лу го знаеше, но всичко му се върна накрая. Дааа......върна му сееее....тъпкано му се върна. Дано онзи психопат му види сметката. Лично ще го поздравя.
Зайо се успокои и се ухили насреща на Морт.
-Това трябва да се отпразнува. Искаш ли да отидем някъде или пък да си стоим тук? Толкова съм радостен, че чак ми се скача.
И наистина почна да подскача наляво надясно като заекът, който реално беше. Можеше даже и на лампата да се качи, но не го направи. Не искаше после да я поправя и да си губи времето в майсторлък.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeНед Фев 03, 2013 12:59 pm

Меропа бе на седмото небе. О, откога не се бе чувствала така... През последните няколко седмици такава непосилна тежест се бе загнездила в сърцето й, че цялото й тяло бе залиняло и опустяло...Сериозната и трезва физиономия на Геш по време на завръщането им от Найтмер досега я бе задушавала и вледенявала... През нощта се бе будила цялата обляна в студен пот, със спомена за този момент, изплуващ в съзнанието й... И сега, сега го виждаше отово да бъде жизнерадостния безгрижен заек, който радва света със сладката си налудничавост. Докато момичето го гледаше, имаше чувството, че ще се просълзи. Дориан бе жива, домакина се бе върнал към себе си (по-добре да не се сеща за Лу сега, тъкмо бе получила малък момент на щастие). Боунс щеше да бъде наказан, важни хора се бяха изпречили на пътя му... Какво по-хубаво нещо от това!
Тогава Мо направи нещо неочаквано. Както наблюдаваше Геш, ухилена да ушите, изведнж му се нахвърли и го прегърна. Беше толкова мекичък и пухкав. Точно като зайче.
- Толкова ми е приятно отново да ви видя какъвто сте обикновено!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeЧет Фев 07, 2013 6:33 pm

- Толкова ми е приятно отново да ви видя какъвто сте обикновено!- каза Меропа, възвърнала отново своята жизненост и духовитост.
Малко изненадан от действията и Геш се смути за момент, но после на лицето му изгря слънчева усмивка:
-Аз, никъде не съм ходил, зайче.Просто за един момент се притесних, че онова дребното може да е ритнало бакъра, но нещо в мен ми подсказваше, че зверчето е някъде там и ги мачка наред.
Морт се зарадва на доброто му настроение и започна да се смее, да се смее с глас преливащ от щастие.Както се бяха гушнали, изведнъж Зайо я завъртя в изкусен пирует и отново я хвана в танцува стъпка, наподобяваща импровизиран валс:
-Да празнуваме мила моя, този повод заслужава поливане.И вместо да се мъкнем във вмирисани кръчми, ще си останем точно тук!
-Но, как така ще празнуваме на празна маса, без музика, без нищо?-попита девойката леко объркана.
-Ти май забрави къде се намираш, а?-усмихна се той дяволито и се запъти към един от скриновете.
Отвори една дървена врата на един малък шкаф и на светлината от лампата блеснаха съблазнително няколко вида бутилки.Мъжът ги награби всичките и ги занесе до бюрото като ги тупна шумно:
-Това са моите бебчета, запознайте се!Бебчета, това е кака ви Меропа, тя ще се погрижи за някой от вас!-ухили се той на бутилките и ги погали с топлота като малки деца.
А какво всъщност имахме в наличност ще попитате вие?Ами почти всичко, като се започне от хубаво, отлежало уиски и се стигне до мартини и водка:
-От бутилките ли ще пием?-попита съвсем уместно Морт.
Зайо се плесна по челото и се врътна зад бюрото от което извади цял пакет пластмасови чаши:
-Е, шери, какво да бъде?-посочи той към бутилките.
-Ами нека да е мартини!-отвърна лъчезарно тя.
-Ти си истинска дама!-каза и наля на нея мартини, а на себе си уиски.
Тъкмо бе вдигнал чашата си за наздравица, когато отново се плесна по челото:
-Но това не е истинско празненствооо, къде ми е ума?-започна да бръщолеви той и щракна с пръсти.
Помещението се изпълни със силна музика, която караше краката ти сами да си тактуват, на Мо и хареса и тя започна да се поклаща в такт:
-Но не свършваме до тук, милата ми!-каза лежерно той и отвори с ритник вратата на кабинета си и излезе на коридора.
Меропа малко се зачуди какво ще направи пък сега и точно когато тази мисъл мина през главата и разбра.Геш започна да вкарва произволни хора в стаята и да им връчва чаши.Не след дълго стана доста пълно, истински купон:
-Хайде, хора!Добре дошли на нашето парти по случай възкръсването на едно доста бойно зайче!Няма да ви казвам кое е то поради съображения за сигурност, но важното е, че има безплатен алкохол нали така?Хайде наздраве!
Той повдигна чашата си и всички последваха примера му:
-Е, доста добре се получи, какво ще кажеш?-сложи ръка през раменете на Меропа, налагаше му се малко да вика, но това бе заради силната музика.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeПет Фев 15, 2013 9:06 pm

Меропа се засмя искрено и отвърна, също с малко по-висок глас от обичайното.
- Хахах, да, мисля, че няма да има недоволни. Стига да има пиене и ядене на аванта, при това придружено с музика и купон, всички стават първи фенове на повода, независимо какъв е той.
А Зайо Байо демонстрираше завидни умения по танцуване. Не го знаеше къде се е научил, нито в чия компания, но трябваше да си признае, че доста си го биваше. Тогава й хрумна забавна мисъл. Имайки предвид колко много Себастиан държеше на балната зала, сигурно сравнително често на Геши като малък му се е налагало да присъства на разни празненства. Така че зорът най-вероятно го е оставил без право да избира дали му се занимава, или не.
- Ама вие май разбирате от тая работа, а, господине? - "невинно" подхвърли Меропа, всъщност измъчвана от подло клюкарско любопитсво.
И тя се бе понаучила с времето, честно казано. Заниманията в кулата не бяха били кой знае колко разнообразни, имало е моменти, в които направо й се е струвало, че ще изперка. Така че няма нищо чудно в това, че се е упражнявала на фона на въображаеми мелодии, това даже си е и доста невинно и нормално като за заточен сред такава скука.
Добре де, вярно, успя да настъпи няколко нещастни ходила по пода, нооо това ... не беше по нейна вина! Толкова тясно помещение за толкова много хора. Трудно си е да танцуваш сред сардини в консерва.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeСъб Фев 16, 2013 10:42 am

Геш се движеше кръшно под ритмичните звуци на музиката, като демонстрираше завидни пластични умения.От време на време запращаше някой друг ученик в стената от своето невнимание, но това не го безпокоеше особено.Той не бе от хората, които сдържаха емоциите си, когато бе тъжен плачеше, а когато весел в него се зараждаше една опустошителна радост.И ние много добре знаем тази му черта, нали?
Вечерта напредваше, а с нея и празните бутилки и пиянските изпълнения.Но те не бяха нищо сериозно и обезпокоително, само невинни пубертетски изпълнения.Любопитството на Меропа бе нейна слабост и сега тя нямаше как да се сдържи да не попита приятеля си от къде може да танцува така изкусно:
- Ама вие май разбирате от тая работа, а, господине? -зададе въпроса си тя в танцува стъпка.
Зайо се усмихна загадъчно и направи пирует и когато отново бе с лице към нея я придърпа през кръста, хвана я така все едно всеки момент щяха да се отдадат на горещо танго.Мъжът я завъртя и отговори на въпроса и:
-Всичко това, зайче се постига с много труд и малко унижение!Но нека сам ти покажа...-заключи той.
Завъртя я за пореден път, но докато размазаните силуети придобиваха контурите си , момичето забеляза, че са се пренесли на друго място, в друго време.А именно точно в онази бална зала, която Морт винаги щеше да помни.
Имаше голямо пиршество, хора с маски наддаваха радостни възгласи, но всичко това имаше някакъв демоничен отенък.Никакви светли тонове , единствено свещи, много свещи.Мо се опита да се загледа в лицата на всички тези хора, но реши, че не иска да знае какво се кри под маските, нещо и подсказваше че няма да и хареса.Те стояха по средата на това тържество на смъртта и никой не ги забелязваше.Геш я хвана за ръката и я поведе към центъра на събитията.А там имаше едно младолико момче в заешки костюм, което слисано гледаше хората пред себе си.Една пълна дама с огромна рокля се въртеше покрай него и щипеше бузите му, а от време на време го навираше в пищната си гръд и го въртеше като парцалена кукла:
-О, колко сладко зайче!- говореше тя с мазния си глас.-А дали това малко зайче може да танцува?
Около момчето със заешкия костюм се струпаха още дами, приятелки на тази пълната, те също бяха толкова отвратителни, бяха го заобиколили като лешояди и всяка една подвикваше по свое му:
-Хайде, малкия потанцувай ни..потанцувай ни!
Момчето нямаше друг избор освен да се подчинява като от време на време правеше и по някоя друга забавна стъпка.Жените се заливаха от смях , който пробиваше в слуха на Меропа.След това, всяка една от тях се изреждаше за танц и така до края на тържеството.
Геш гледаше това с тънка меланхолична усмивка и след като реши, че девойката е видяла достатъчно, отново я хвана през кръста и я завъртя.Озоваха се отново на шумния купон в кабинета му.Мо го изгледа със съчувствие, но преди да е казала нещо по лицето на приятеля и се разливаше заговорническа усмивка, леко лунатична.Знаеше, че сега ще последва нещо, което няма да и хареса.Мъжът отиде до бюрото си, разчисти нескопосано нещата върху него и още преди да се усети, грабна Морт под мишниците и я качи върху солидната мебел.Всички погледи бяха вперени в нея изказващи любопитство.А Геш вдигна ръцете си нагоре, като композитор и извика:
-Хайде, зайче, танцувай....танцувай!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeСъб Фев 16, 2013 11:01 pm

Меропа гледаше стъписано около себе си, като гризач, изправен пред глутница вълци, стреснат и изкаран извън блажения си транс, докато е ял морков, със зеленчука, все още висящ от устата му. Хората я гледаха с настървени погледи, явно жадни за купон или сеир, без значение, само да се надига еуфорията. На госпожицата й трябваше малко, за да се вцепени и да се изложи, обаче, за огромна изненада, не стана така, както можеше да се очаква от нея. Някак си тя преодоля срамежливостта си и просто започна да се забавлява, така да се каже "да се разбива от кеф" на енергичната песничка, която тъкмо бе тръгнала. Девойката почна да се върти в различни интересни танцови движения, които бяха коренно различни едно от друго, всяко отличаващо се с някакъв уникален белег; но всички се сливаха в едно плавно изпълнение, което течеше така, сякаш Меропа изобщо не сменяше стиловете. (бел. - нещо от сорта на това - https://www.youtube.com/watch?v=dodGzOjBOHA , само че еднородно)
Скоро хората се заразиха от ентусиазма и виталността й и сами се впуснаха във вихровото следване на ритъма. Геш подскачаше наоколо като заек, направил "заешката муцка" с извити надолу до устата длани, сдобил се незнайно откъде с чифт пухави уши. Направо човек да си умре от умиление, като го гледа.
Меропа именно това си мислеше, или по-точно усещаше, защото й бе трудно реално да разсъждава в такава обстановка. Ликът на малкия сладък Зайо сред дебелите лелки я караше да се разтопи от умиление. Ама трябваше да си признае, че домакинът е бил адски сладко детенце. Направо й се бе приискало да го прегърне колкото се може по-здраво и бе почти убедена, че щеше да издаде звук като музикалните плюшени играчки. Бил е един такъв дребничък, свенлив, пухен, перушинест, никога не бе виждала по-миловидно създание от него като малък. Горкичкият. Сигурно е бил подложен на голям тормоз от страна на същите лелки със кокалотрошещи схватки менгемета.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeНед Фев 17, 2013 12:21 pm

Танцът на Меропа се оказа по-забавен и опитен, отколкото Геш очакваше. Не, че имаше за цел да я засрами, но не вярваше, че ще се справи толкова добре, че чак да събере овациите на присъстващите. Вечерта напредваше след последните уморителни дни и двамата бяха щастливи с малкото си импровизирано тържество.
Девойката се клатеше под ритъма на музиката и се вихреше върху бюрото като разюздена, сладка кобилка, която е пусната на свобода. Куп ръце се присегнаха към нея в опит да я уловят, но домакинът не им даваше възможност.
-Ааааа неее....Не пипаййй. Не пипай!
Те го слушаха и пак продължаваха само да й се наслаждават. В един момент когато Зайо Байо отиде да си сипе поредна чаша водка, едно момче го издебна и докато не беше наоколо вдигна пръст към Морт и я привика. Тя се наклони и зачака да види какво ще й каже.
-Ей, бейби. Какво ще кажеш аз, ти, моята стая, легло, приятни емоции?
Момичето толкова се стресна и изуми от предложението му за секс, да си го кажем най-грубо, че подскочи от мястото си. Това обаче бе грешка, защото в момента, в който скочи, главата й се заби в лампата над нея. Тя се олюля готова всеки момент да припадне и малко преди да се стовари на земята, здравите ръце на Геш я уловиха като кукла, която е заспала.
-Хе-хе....май стана от играчка плачка.
Той се обърна към учениците, напълни дробовете си с въздух и се провика силно и заплашително.
-Добре гнидиииии. Купонът свърши. Хайде изчезвайте. Къш. Дим да ви няма.
Подплашени от заканата му, всички знаеха как на моменти избухва и колко безразсъден е тогава, почнаха да се изнизват един по един недоволни. Последен към вратата се запъти момчето,което бе причината за удара на Меропа. Той се извърна и се ухили уж невинно.
-Аз може да я занеса в стаята й...
-Я се разкарай от тук. - викна му домакина и младежът се изниза като мърсол.
Чернокосият мъж погледна към заспалата си приятелка и изцъка със зъби.
-Ама и ти си една. Май ти е време за сън.
Така той напусна кабинета си, за да я заведе в собствените й покои.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeСря Авг 27, 2014 3:06 pm

Тивара отвори клепачи, но веднага след това ги сви. Докато до преди малко бе по-тъмно и от яма, сега силна лампа блестеше право в лицето й и трябваше малко време докато очите й привикнат. Не след дълго и това се случи и тя осъзна, че не се намира на същото място. Беше седнала на един стол, в не много голям кабинет, а срещу нея стоеше мъж с дълга усмирителна риза и голяма цилиндрична шапка. Зашитата му по принцип уста сега бе широко разтворена. Зайо Байо Геш беше положил юмруците си под брадичката. Той наблюдаваше момичето и й се хилеше с двайсет и четири каратова усмивка и аристократката си зададе въпроса дали й прилича на Чеширския котарак или на Лудия шапкар. Накрая стигна до заключението, че е нещо средно между двамата.
Странният персонаж пърхаше с дългите си мигли и я гледаше по-скоро любовно, отколкото заплашително.
-Събуди ли се, слънчице? Ама вие нуксите много обичате да си поспивате май, а? Пакостници такива! Да ви схруска човек. Хрус - хрус! - засмя се звънливо мъжът в странното облекло, с още по-странното държание. Тук всички ли бяха побъркани?
Не отлепяше поглед от нея, но тя така и не проговори. Едва няколко часа след лошата новина, която Лу и Гробарят му бяха натресли, сега трябваше да се държи отново по "нормалният" си начин иска или не. Не можеше да вкарва смут в новопостъпилите още в първата минута от приемането им. 
Времето минаваше, но момичето все още мълчеше.  Изражението му придоби неразбиращ, леко смутен вид. Какво да не е няма? Той вдигна дланта си пред лицето й и почна да маха нагоре надолу с нея, за да привлече вниманието й.
-Ехоооо...Земята до нуксичкатаааа...Ти...разбираш...ли...ме? Ако да, кимни!
Накрая събрала известна доза смелост, Тивара се намръщи и отвори уста:
-Кой си ти? Какво правя тук? Къде съм? - натъртено, с нотка на заповед попита тя.
Геш скочи от мястото си и почна да върви пребързо като енергично размяташе ръкави.
-Въпроси, въпроси, въпроси...Само въпроси задавате. А някой, някога да ме е питал аз как съм? Не! Всички само за себе си мислите.
Той седна на бюрото пред девойката и се озъби насреща в поредната си експресивна усмивка.
-Кой съм аз? Феята на зъбките съм! А ти си в Лилипутия, хахахахааааа...
Смехът му се разнесе из целия кабинет и стъклата на шкафовете почнаха да се тресат от звънливия звук. След като еуфорията му премина той най-накрая почна да говори логично:
-Аз съм Геш, домакин на Роузкилл, слънчице и съм този, който ще настани сладкото ти задниче. Дали си минала теста? Не знам, не ми пука. Щом си тук, стая ще получиш. Ти си доволна, аз съм доволен, значи всички са доволни, хаха...
Момичето се удивляваше на чудатостта на мъжа пред себе си. Обърквацията й се смесваше със забавлението и от време на време ту я напираше на смях, ту се опитваше да задържи сериозният си вид. Наистина почна да й изглежда доста безобиден.
Може би точно, за да разпердушини това твърдение на пух и прах, в този момент в коридора извън кабинета едно момче гонеше сребърна лисица. Двата индивида се спънаха един в друг, претъркулиха се и се блъснаха в стената, като от сблъсъка събориха няколко от окачените на стената над тях картини. Те паднаха и се счупиха, а лисицата моментално се преобрази обратно в човек. Параноична, заради скорошното нападение, Грийнгейз и домакинът се обърнаха към тях.
-Извини ме за момент. - миловидно каза Геш, пое дълбоко въздух, като изду корема си, отвори уста и извика толкова силно, че струята му бе като ударна вълна торнадо, която за малко да издуха нуксата от мястото й, а по пътя си събори и друга покъщнина.
-Какво си мислите, че правите бе, мизернициииии...
Момчетата изтръпнаха и кокалите им почнаха да тракат от страх. Едното се опита да обясни, но само пелтечени, неразбираеми думи излизаха от гърлото му. Съществото в усмирителна риза призова некромансърската си магия, която излезе от ръката му под формата на черни нишки, стигна до тях, подхвана ги, повдигна ги във въздуха и ги довлече до самия него.
-Съжаляваме, г-н Геш, ние не искахме, не иск...
-Когато говориш с мен ще мълчиш. - извика се отново той, като ги хвана едновременно за яките с едната си длан. Те бяха толкова уплашени, че червенокосата можеше да се закълне, че всеки момент щяха да напълнят гащите.
-Съжа...съж...съ...
-О, какво ли се занимавам с вас? Станалото - станало, не е кой знае какво.
Шейпшъфтърите се успокоиха от думите на Зайо Байо, но точно тогава той просто ги хвърли към отворения, голям прозорец и те изхвърчаха през него. Чу се силно "туп", след което и стенания от болка.
-Та, какво казваше? - обърна се отново към новобранката той, пак толкова усмихнат, все едно нищо не се е случило, а отвън все още се чуваше някое друго охкане.

_________________
Домакинът     - Page 4 Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Tivara Greengaze

Tivara Greengaze

Брой мнения : 29
Join date : 17.02.2014

Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitimeСъб Авг 30, 2014 9:43 am

Тивара гледаше смаяно как лудия демон безмилостно изхвърля шифтърите от стаята си и после, сякаш забравил какво се бе случило току-що, се обръща пак към нея.
-Та, какво казваше?
Младата нукса не успя да осмисли думите му веднага, но щом най-накрая всичко успя да премине през 16-годишното й мозъче червенокоската не успя повече да задържи спокойния си вид и избухна в смях.
-Ахахахах, извини ме, но ми напомни на някого. - каза аристократката през сълзи и погледна Геш закачливо. - Харесваш ми! След като се настаня ще идвам за по-чаша чай. Е, къде ще бъде моята стая? Или искаш да пием по чашка още сега?


Последната промяна е направена от Tivara Greengaze на Чет Сеп 04, 2014 10:09 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Домакинът     - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 4 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Домакинът
Върнете се в началото 
Страница 4 от 5Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл :: Общежитията-
Идете на: