ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Планетариума

Go down 
АвторСъобщение
Bossa_na_mafiata

Bossa_na_mafiata

Брой мнения : 242
Join date : 17.12.2012

Планетариума Empty
ПисанеЗаглавие: Планетариума   Планетариума Icon_minitimeПет Яну 04, 2013 6:01 pm

Тук е мястото за наблюдение на звездите, сградата е голяма и бяла снабдена с телескоп. В Планетариума се събират различни старейшини, за да гадят бъдещето и реколтата по звездите. Посреща ги Леон, мъж на преклонна възраст но събрал мъдростта на времето. Разправят, че едното му око гледа в миналото, а другото в бъдещето, поради тази причина от всички територии се стичат поток от хора, за да разберат съдбата си. Благородството не му позволява да взима пари, а просто задава гатанка на посетителите, на която те трябва да отговорят.

Планетариума C6d24b6ea9617f7ad4e4a1e
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Планетариума Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Планетариума   Планетариума Icon_minitimeПет Сеп 06, 2013 9:30 pm

Оставете Аш на чуждо място и гледайте сеир. Я ще се изгуби, я ще събори нещо, все такива неща, които да му създадат неприятности, на околните главоболия, а на нас смях до скъсване. Но какво друго да очакваме от човек като него? Добре, че имаше компания и то кореняк, че иначе щеше да е като невестулка пусната в големия град, която се върти като пумпал и се чуди как да се измъкне от навалицата. И за да не се повтаря случката от преди малко, Роза го хана за ръка, като нямаше никакво намерение да го пусне. Така поне нямаше пак да й с изгуби от поглед.
А като заговорихме за хора, които се губят от поглед, ето, че русата коса на Скай най-после се открои сред тълпата като запален сигнален фенер. Лъскаше като злато на слънцето, а бялото наметало се вееше като облак слязъл на земята. Имаше нещо величествено и приказно в осанката му, никой не може да отрече. Веднъж зърнали го наново и възвърнали си надеждата, тримата тръгнаха по петите му незабелязано, като се сливаха с минувачите. Като цяло двата народа толкова си приличаха, че не се открояваха от останалите. Имаше само един проблем и това бе малката елфа, която мнозина разпознаваха. Тогава я спираха, покланяха й се и изказваха радостта си, че е тук, а тя трябваше да се усмихва и благодари, докато приятелите й търкаха зъби и блуждаеха с очи, да не го изгубят отново, заради забавянето. Но кралската особа си е кралска и дори малката русокоска не можеше да се отърве от обичта на народа си. Не, че искаше, просто сега друго владееше сърцето й и се опитваше бе да бъде груба да се придвижва напред, колкото се може по-бързо.
За всеобща изненада и на тримата, Скай зави от главната улица и тръгна по една по-безлюдна пресечка, като все повече и повече се отдалечаваше от града. Маговете го следваха, но им отне доста време да разберат къде всъщност отива. По-точно на Роза, защото единствено тя познаваше държавата като петте си пръста.
-Какво прави той? - зачуди се Тес, но принцесата не му отвърна.
Вече напуснали покрайнините на Илон, въздушния елементалист тръгна по главната пътека, водеща в началото на територията. Трябва да отбележа, че им отне близо час в бавен ход, който се забавяше допълнително от криенето зад дървета и храсти. Дори не си говореха, за да не ги чуе, особено тук, където тишината и спокойствието бяха на почит. Докато най-накрая не стигнаха до една голяма бяла сграда в кръгла форма, прилична по-скоро и най-вече на купол. Една част от покрива, ако можем да го наречем така, бе отворена, като голям продълговат прозорец, а самия вход представляваше малка врата. Нямаше други отвори, нито пролуки.
-Какво е това място?
-Това е Планетариума! - обясни Роза.
-Имате си планетариум? Ние защо си нямаме? - възропта Сайръс, но никой не го отрази.
Глупав въпрос, как изобщо могат да му отговорят? Ако иска да подаде писмено оплакване в кметството на Маджестик. Но освен, че всичко това бе много странно, още по-странно бе, че именно блондинът влиза на подобно място. По-скоро предполагаха, че идва тук, за да се види с някоя любовница, да се запаси с оръжия или кой знае. Всичко друго, но не и да гледа звездите, още повече посред бял ден, когато звезди няма. Групичката се затича след него, за тяхно щастие, при влизането му, остави вратата открехната и те успяха да се шмугнат незабелязано и тихо. А вътре бе тъмно, единствено от отвора на тавана влизаше светлина и на мъжете им трябваше няколко минути, за да се ориентират. Но докато това стане, изпуснаха първата част от разговора на Скай и възрастният мъж, който явно отговаряше за постройката, а и не само. Имаше нещо много любопитно в него. Едното му сляпо око вдъхваше лек уплах и респект. Виждащото, само по себе си бе доста мъдро, което може би е нормално за човек в такава напреднала възраст, но кой пък е казал, че няма глупави възрастни? То ако някой си е идиот, винаги си остава идиот. Този индивид не беше от глупавите, точно обратното. И явно не за пръв път виждаше техния учител. Двамата изглежда се знаеха един друг.
Сега, скрити зад един ред от столове, приятелите най-нагло подслушваха.
-Не питам какво ще стане, а питам кога ще стане.
Менторът видимо бе притеснен за нещо и натъртваше почти заповеднически тон, за да покаже на стареца, че става въпрос за нещо сериозно. Какво, те не можаха да разберат.
-Дори аз не мога да предрека това бъдеще, Скай.
-Но ти винаги си предричал правилно! Предрече, че ще стана учител и станах. Предсказа, че ще забогатея и забогатях. Предрече, че ще срещна некромансър, по която ще хлътна и я срещнах.
-А, да....как е тя между другото?
-Не знам, не сме заедно.
-Как така?
-Тръгна си! Явно съдбата не може да я завърже. Но не това е важното. Искам да знам това, за което дойдох. Сериозно е Леон.
-Знам, че е сериозно. Но звездите не са ясни. Не ми казват нищо определено. Само, че ще е скоро.
Красавецът изпуфтя раздразнено и буквално се тръсна на близкия стол изнемощял и разстроен прокара пръсти през косата си.
-Скай.... ти си добър човек, знам, че намеренията ти са достойни, но бъдещето не винаги е предначертано. Не винаги може да се види с лупа или малко дарба. Може би чака сами да го изградите.
-Просто не знам какво да направя, за да помогна.
-Бъди там! Това е достатъчно. Те ще имат нужда от теб. Не губи време в празни надежди и търсене на непостижими отговори, а си върви у дома. Бъди до приятелите си.
-Приятели.... - повтори сам на себе си синеокия.

/Тед, свободно РП за сега. Искам да видя реакции и ако случайно искаш да се намесиш по някакъв начин, абе изобщо каквото прецениш преди да продължим./

_________________
Планетариума Flaring_eyes_by_cporing_d6aa58t 

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Планетариума Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Планетариума   Планетариума Icon_minitimeСъб Сеп 07, 2013 10:25 am

Стоях точно там зад редовете от столове. Притаил дъх и надяващ се да чуя нещо от разговора на Скай и едноокия мъж.
Абе, този дядка изглеждаше наистина странно. С едното си "изчезнало" око, което явно виждаше неща, които ние не можем, ми приличаше на някакъв стар маг, към който очевидно трябваше да изпитвам респект.
Но, като оставим настрана странният му поглед, разговора между двамата ми се струваше нелогичен.
Стоях там и просто нещо отвътре ме караше да скоча и да изкрещя "Какво в името на Елисандра става тук?!?!"
Просто исках да разбера истината. Детското любопитство надделяваше в мен и във всеки един момент можех да се издам от прикритието си.
Честно казано, ако бях сам нямаше да ми пука. Но, тук бях в компанията на Тес и Роза - а тяхното здраве не бих рискувал за нищо на света.
За това, вместо да се излагам като пълен идиот, се присегнах към Роза, потупах я по рамото, като и дадох знак, а след това направих и същото с Тес. Тримата вкупом излязохме през входа също толкова незабелязано, колкото и се промъкнахме в него. Преди някой от нас да каже каквото и да е било, преминахме покрай сградата и се скрихме в по-далечната и част от входа. Тогава, Тес ме грабна за дрехата и ме избута право към стената, като гърба ми се опря в нея.

- Какво правиш, бе?! - почти изкрещях в лицето му.
- За малко да ни издадеш, като бяхме вътре!
Свъсих вежди неразбиращо. Да ни издам?! Как по...аааа! Нищо не съм направил!
Свих юмруци и ги блъснах в раменете на Тес, като го изтласках леко от тялото си, ала той отново направи крачка напред, блъсвайки ме в стената.
- Така ли? И какво според теб съм направил?
- Какво ли? Всички чухме, как пръдна и без малко Скай да ни набара!
...
Настана тишина. Не само около нас, докато гледах изключително глупаво лицето на червеноокия, но и в главата ми. Аз? АЗ?! Тоя...полудя ли? Елисандра! О, Елисандра! Не! Направо ми се искаше да изкрещя "О, Дантес!".
- Ти луд ли си бе?! - изкрещях отново, след което отново го избутах от мен - Мисля, че мога да си сдържам газовете пред околните, за разлика от Вас, г-н "Сто Сресвания".
Teс ми се озъби насреща.
- Тогава, като не си бил ти, кой беше? А?! Не се прави, че не си го чул!
Наистина, не знаех кога се е случило това. Явно мага имаше доста по-добър слух от моя, но пък и доста по-развинтено въображение. В следващият миг, двамата извърнахме поглед към Роза, която стоеше на метър от нас и се кикотеше, сложила ръчички пред устата си. Когато видя злобните ни погледи, тя спря и махна ръцете от устните си. После погледа и се промени, като тя също навъси вежди ядосано и показа малките си бели зъбки.
- А, не! Не смейте и да си помислите, че съм била аз!
С Тес се засмяхме почти едновременно. Така де. Ако не сме били аз и той, в което очевидно мага не вярваше, а пък и едноокия и Скай нямаше как да бъдат...тогава оставаше само Роза.
- Сигурна ли си? - попита мага, преди да съм решил аз да задам въпроса.
- Тес, внимавай, как ми говориш!
- Роза, признай си ако е така. Няма от какво да се притесняваш. Всички сме хора и...
В очите на русокоската се прочете някакъв гняв, който не бяхме виждали до сега. А миг по-късно, по ръцете и се появиха малки пламъчета, които ясно и игриво започнаха да се движат към дланите и. Сръчках в ребрата Тес, като с това го предупредих да престане.
- Добре де, добре. Но, знам, че го чух! Чух, как някой пръдна!
- А-а, не бях аз! - отвърнах бързо, още преди някой друг да ме е изпреварил, а Роза ме последва с още по-ядосан тон :
- И аз не бях!
Тогава, го чухме. Тих и пронизителен звук, който достигна до ушите ни. Беше...като...не знам, как да го опиша. Като, да настъпиш гумена играчка, която пискливо се смачква под тежестта на крака ти. И наистина, звука идваше иззад гърба на Роза. Но, когато и тя се обърна назад за да види всъщност, кой бе пръцкащият злосторник всички останахме озадачени.
Точно на около метър зад нея, Доби бе разперил крилете си и леко пърхаше с крила, като същевременно с това и издаваше звуци с части от тялото си, които не използваше за ръмжене или хранене...

- Иуууу! - изкрещя първо русокоската, която стоеше най-близо до него, а после и ние я последвахме с няколко пронизителни възгласа.
- Стига бе! И драконите ли могат да правят такива неща?!
Не се сдържах и се захилих зад гърба на Тес, който вече ме бе пуснал от хватката си.
- Явно да...
Изведнъж, мага сложи ръка на устните ми, долепяйки ме отново към стената. Нямаше ли да престане да го прави?!!? Опитах се да измънкам, но не ми се получи. Чуха се само няколко приглушени звука от устните ми и нищо повече.
- Тихо! - заповяда ни той, след което с Роза притаихме дъх - Скай излиза!
Наистина, видяхме въздушният маг, който в този момент излезе от сградата и тръгна по малката пътечка, водеща към Илион.
Какво направих аз ли? За да се освободя отворих широко уста и захапах пръстите на Тес достатъчно силно, че да ме пусне.
- Ауууч! - изкрещя той, а аз се ухилих насреща му.
- Какво ще правим?
- Лично аз, бих ти счупил носа!
Не му отвърнах, а направо се приведох надоло, ако случайно въздушният реши да се обърне назад.
Мага също ме последва и много скоро всички отново вперихме погледите си в русокосия мъж с подрънкващите се обеци.
Няколко минути по-късно, вече бяхме забравили за малката сконфузна ситуация и ръмжащият Доби. Тръгвайки отново по петите на мага си позволихме да стоим на достатъчно разстояние, че да не ни забележи. Колко ли щеше да продължи това преследване? Не знам. Но, надявах се в края му да разберем защо всъщност бе дошъл до тук. А, и да се докопаме до обеците му, разбира се!

_________________
Планетариума Sexy_intimate_finger_lips1
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Планетариума Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Планетариума   Планетариума Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Планетариума
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Мидланд :: Илион-
Идете на: