Градската пекарня

Намираше се в центъра на така или иначе малкото градче. Въпреки, че жителите не обичаха да се набиват на очи, малката фурна винаги беше пълна, а редиците от чакащи стигаха чак до улицата. Причината за всичко това бе една. Тук се правеха най-вкусните, пресни и вечно топли тестени изделия в цялата околия. Собственичка и майстор пекар бе една симпатична, дундеста жена в напреднала възраст, която сама казваше, че обича да я наричат Леля Бетси. Името напълно подхождаше на румените й бузи и неслизащата усмивка от лицето. Тя обслужваше клиентите си с голяма радост и удоволствие и никога не пропускаше да си побъбри с тях.